Търсене в текстове за 'Звезди'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 214 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите".
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
към текста >>

Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.
към текста >>

3. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите.
А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите. И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха. Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс.
към текста >>

И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат.
Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите. И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха. Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс. ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу.
към текста >>

4. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват.
Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред. След него остават безброй светове. Ний вървим днес тъй, както и вчера, както и всеки идващ ден. Той е до мен – мълчалив с далеко впит поглед.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората.
към текста >>

Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава.
Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти.
към текста >>

След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден.
Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден. Вечен ход. – Знамение, че Той е вечно жив.
към текста >>

6. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него.
към текста >>

7. Б О Г (стихотворение) - Глинка Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички.
Тя е нощ, в която обикновеното око не вижда нищо поетично. Тъмнота, без луна. Старите върби мрачно са се склонили над тъмните, като че задрямали води. Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес. Тишина! Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина. В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ. Тука няма място за тъга и ласки. Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта.
към текста >>

Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи.
Тъмнота, без луна. Старите върби мрачно са се склонили над тъмните, като че задрямали води. Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес. Тишина! Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина. В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ. Тука няма място за тъга и ласки. Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта. Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече.
към текста >>

Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок дух иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие.
По-далеко и по-далеко!... Ти си дух; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите. На тебе е нужен простор. Навсякъде теб е тясно, като в тъмница. Широко се разпростри по цялото пространство, по всички светове... Непонятна мощ овладява духа. Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок дух иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие. На изтока се светлее. По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на лъчезарния наместник на Твореца над нашето небе. На изтока се показва зората. Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от лъчите на приближаващия се Хелиос! Превод от руски.
към текста >>

По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на лъчезарния наместник на Твореца над нашето небе.
На тебе е нужен простор. Навсякъде теб е тясно, като в тъмница. Широко се разпростри по цялото пространство, по всички светове... Непонятна мощ овладява духа. Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок дух иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие. На изтока се светлее. По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на лъчезарния наместник на Твореца над нашето небе. На изтока се показва зората. Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от лъчите на приближаващия се Хелиос! Превод от руски.
към текста >>

8. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.
Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта! Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов"). Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.
към текста >>

9. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе!
към текста >>

Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата.
В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии. Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>

11. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км.
към текста >>

в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км.
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил.
към текста >>

Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача?
към текста >>

12. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука.
Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти.
към текста >>

13. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система.
Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност. Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система. Кой не знае наистина, че в хомеопатията известни медикаменти, доведени до хилядния разтвор, произвеждат понякога върху болните мощни действия, които при това траят дълго време? Това е един неопровержим, експериментален факт . Следователно, пак повтарям, голямото отдалечение на едно светило не значи, че неговото действие не съществува, че трябва да се пренебрегне. Наопаки, аз съм на мнението на д-р Romary, който изказва предположението, че тези електроидни вълни, както той ги нарича, въздействуват по всяка вероятност на големия симпатичен нерв и радиират чрез него върху тази или онази част на организма. Това схващане ми се струва тверде логично, твърде правдиво и тверде приемливо.
към текста >>

14. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание.
.......................................................... Изправих се пред морето. Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний. Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл.
към текста >>

15. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник.
Миг от Природата „Как е чуден Боже, Твоят дивен свят! " – Небе. Море. Земя. Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник. С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове.
към текста >>

16. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето.
Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето.
към текста >>

17. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите.
да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката.
към текста >>

Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа.
Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва. Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата. Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия . И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява.
към текста >>

Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия .
Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва. Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата. Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия . И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията.
към текста >>

18. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето?
Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион?
към текста >>

19. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина.
Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram . Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите. * Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори.
към текста >>

20. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата?
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата? – Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце.
към текста >>

21. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи. Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
към текста >>

В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди.
към текста >>

Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни.
Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир.
към текста >>

Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди.
В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня.
към текста >>

Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал.
Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна.
към текста >>

Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор.
В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях.
към текста >>

Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание.
И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи.
към текста >>

Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час.
Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир. Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат.
към текста >>

През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева.
Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир. Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците.
към текста >>

Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето.
Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
към текста >>

А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето.
Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

22. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

(Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака).
При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн. 2; Езикът на звездните небеса, кн. 8. Астрология и мед. кн 7.
към текста >>

В дадено место на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката.
Астрология и мед. кн 7. Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиакът, по който се движат слънцето, луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено место на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение. Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, мин. и сек., която минава през източната точка на хоризонта се нарича Асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asc.
към текста >>

23. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път.
След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник.
към текста >>

Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях.
Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи. Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха.
към текста >>

През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя.
Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа.
към текста >>

Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес.
То е онова, заради което безкрайно голямото пожелава да се събере в безкрайно малкото за да го прояви. Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли. В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине.
към текста >>

Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово.
В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му.
И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

24. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание.
В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин. Новите книжки представят голям интерес, както за любители така и за специалисти. Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване. Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание. Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание. В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр.
към текста >>

Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла.
В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите. Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени.
към текста >>

И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите.
От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите. Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи.
към текста >>

Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени.
Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите. Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи. При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф. Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология? Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него. Но далеч сме още от това.
към текста >>

Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология?
На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи. При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф. Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология? Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него. Но далеч сме още от това. В очакване на тия проучвания, ще констатираме още веднъж, че официалната наука чисто и просто открива данните на миналото и че тя само повтаря под друга форма и с по-съвършени средства това, което са отколе казали някогашните окултисти. Из „Lе Voile d'Jsis" ВОДНИ МОТОРИ. Шарл Анри от френската Сорбона, бележит химик, подхвърля идеята за мотори, които ще се карат, вместо с разни есенции като досега, с вода!
към текста >>

25. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта.
Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо. Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета.
към текста >>

26. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
към текста >>

Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ!
Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен.
към текста >>

Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата.
В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки.
към текста >>

– И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни.
Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя.
към текста >>

27. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене.
Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси).
към текста >>

Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени).
Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение.
към текста >>

В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение.
Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение. – По причина на ротативното и постъпателно движение, с които са оживени ядката и първоначалната аморфна мъглявина, те се прибират в себе си. Тези спирални завивки се концентрират малко по малко в звездни купове (кълбовидните купове), които отговарят на планетите в една слънчева система. Голямото превъзходство на тази нова, дуалистична космология, се вижда във въвеждането на времето в обяснението на вселените. Една слънчева система, такава като нашата напр. представлява един по-напреднал стадий, отколкото една спирална мъглявина.
към текста >>

Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти.
Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело.
към текста >>

Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят.
Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони.
към текста >>

Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.".
Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони. Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове.
към текста >>

344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми.
Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони. Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят.
към текста >>

Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации".
Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони. Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
към текста >>

Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят.
344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>

Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>

Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни.
Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>

28. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той!
Не ме спирайте по моя път! Тъмни и печални ми се виждат дните, в които гинат душите ни, задушени от нашето безумие. Не ми показвайте пъстрите светлини на измамата в нощта, защото не ще успея да достигна мястото, откъдето се вижда изгрева на моя вечен ден! Аз нявга загубих заедно с всички вас в далечната и мрачна далнина онова, що трябва всеки пак да намери. Сега ме оставете да диря своя талисман, защото Безконечният ще освети със светлинка пътеката на оня, що иска да се завърне при Него! Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той! Защо да ставаме отново слуги на това, що няма вечното в себе си. Колко на халост е похабен животът ни, когато го завършим без нито веднъж да сме дочули Неговия глас! А колко пъти Той ни е приказвал в нашия земен път посредством хилядите струни, опънати в нашите сърца! Нашите страдания, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност! И когато достигнем някои от тях с цената на много чужди страдания и минем през разрушеното чуждо благо, що сме превърнали в път до нашия химерен блян, нас ни пресреща великият закон на правдата и причинява болката на нашата душа.
към текста >>

29. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други.
Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни.
към текста >>

Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни.
Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят.
към текста >>

Виждаш ли там сивкавината на едно малко облаче, зад което се скриха звездите?
Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни. Било е време, когато те не са били. Друг път тук са ревали вълни на разбунено море, а ще дойде и миг, когато цялата тази грамада, която ни се струва вечна и непоколебима, ще се пръсне и ще изчезне както пяната ми. Но моите струи, моето нескончаемо шествие не ще се свърши. Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен. Виждаш ли там сивкавината на едно малко облаче, зад което се скриха звездите? Откъде израсна то и къде се стопи като дим? На местото на вчерашното синьо небе сега се вижда тъмна бездна, осеяна с хиляди светли точки. Но вятърът без умора и безспир кръстосва надлъж и нашир по цялата земя. Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред величието на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала. Но горе, над облаците, звездите пак светят.
към текста >>

Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред величието на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала.
Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен. Виждаш ли там сивкавината на едно малко облаче, зад което се скриха звездите? Откъде израсна то и къде се стопи като дим? На местото на вчерашното синьо небе сега се вижда тъмна бездна, осеяна с хиляди светли точки. Но вятърът без умора и безспир кръстосва надлъж и нашир по цялата земя. Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред величието на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала. Но горе, над облаците, звездите пак светят. . . Па и звездите не са вечни. Не минава миг да не изгасне някоя от тия малки точки в безкрая. Видени са много от тях да изгасват и много да изгряват.
към текста >>

Но горе, над облаците, звездите пак светят.
Виждаш ли там сивкавината на едно малко облаче, зад което се скриха звездите? Откъде израсна то и къде се стопи като дим? На местото на вчерашното синьо небе сега се вижда тъмна бездна, осеяна с хиляди светли точки. Но вятърът без умора и безспир кръстосва надлъж и нашир по цялата земя. Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред величието на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала. Но горе, над облаците, звездите пак светят. . . Па и звездите не са вечни. Не минава миг да не изгасне някоя от тия малки точки в безкрая. Видени са много от тях да изгасват и много да изгряват. Но светлината, лъчите на светлината не са престанали да прекосяват бездната.
към текста >>

Па и звездите не са вечни.
На местото на вчерашното синьо небе сега се вижда тъмна бездна, осеяна с хиляди светли точки. Но вятърът без умора и безспир кръстосва надлъж и нашир по цялата земя. Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред величието на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала. Но горе, над облаците, звездите пак светят. . . Па и звездите не са вечни. Не минава миг да не изгасне някоя от тия малки точки в безкрая. Видени са много от тях да изгасват и много да изгряват. Но светлината, лъчите на светлината не са престанали да прекосяват бездната. Вечен е животът. Попитай този исполин, скалистия планински връх, който от памтивека наблюдава с ледените си очи, що става наоколо му.
към текста >>

Не животът ли ги нарежда в бистри кристали, не той ли движи слънцата и звездите?
Той ще поразкаже, че на мястото на онова гъмжило от хора преди векове бродеха през девствени лесове гиганти, които само с досег на опашката биха разрушили най-здравите ви замъци. Сега от тях – нито помен. Неизброим ред от същества се родиха, живяха, изчезнаха, но животът, който се изявява в тях, не ще престане до края на века. Още по-рано не е имало и живи твари, нито билки, но животът е туптял. Нима най-малките частици не се крепят една о друга от живота? Не животът ли ги нарежда в бистри кристали, не той ли движи слънцата и звездите? – Жива е вселената и нейното незнайно, гигантско сърце не ще пресекне на тупти... ” И звънливият глас на потока се изгуби в далечината. Аз, мирният пътник, пих една глътка от потока, който е вечен, разведрих лицето си с шепа вода и отново поех пътя си. Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред величието на всеобщия живот. Нощта също търсеше входовете на подземното царство измежду пукнатините на канарите. Слаба руменина предвестяваше зората.
към текста >>

30. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило.
Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
към текста >>

31. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили.
Пирамидата Из „Посвещения" от Седир Ще ти разкажа, каза Андреас, една случка, която е станала през дните, когато светото семейство е пребивавало в Египет. Знаеш, че поради враждебността на жителите, то е трябвало много пъти да променя своето местожителство и най-после се спряло недалеч от едно малко рибарско селце, близо до Голямата Пирамида. Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините.
към текста >>

32. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата.
В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата. Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове. Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност. Там, където има светлина на суетна забава, не трябва да блести скъпият дар.
към текста >>

Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите.
Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове. Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност. Там, където има светлина на суетна забава, не трябва да блести скъпият дар. Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите. Тогава неговата светлина ще подиря, да пусне здрач на мъничка надежда. Не искам да го имам всеки миг, защото не ще го имам в мига, за който ми е потребен. В скритата стаичка на душата си аз имам притаено малкото зърно. Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи неговия блясък. В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг.
към текста >>

В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство.
В душата има малка, скрита стаица, където нивга не надниква взор на чуждо око. Скъпоценностите на целия свят може да имаш. но там отива само туй, което е свято – даденото от душата. Няма стойност на богатство нито една от бляскавите огърлици на шумната ежедневна суета. Нито една от почестите външни на денят не ще се отбележи там, до гдето в нея няма жив трепет на любов, на братска искреност. В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство. Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око... Недей дири по моите пръсти като накит скъп зърното на твоя дар. То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение. Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа.
към текста >>

Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди.
Няма стойност на богатство нито една от бляскавите огърлици на шумната ежедневна суета. Нито една от почестите външни на денят не ще се отбележи там, до гдето в нея няма жив трепет на любов, на братска искреност. В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство. Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око... Недей дири по моите пръсти като накит скъп зърното на твоя дар. То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение. Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред.
към текста >>

33. Светията и Серафиа - Г. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

На пир Кога небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир.
На пир Кога небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир. Сред нощ живях безбрежен, светъл ден, на звездний пир бях гост в небето аз и тъй от блясъка му съм пленен, че мисълта ми там е всеки час. Земята – потопена в сладък сън, а звездний рой в хармония безспир възнасяше към Бога звън след звън и тиха радост бе по целий мир. И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас. Опих се с вино на безбрежна светлина, затуй съм тъй унесен във захлас – огря очи ми тайна не една – на звездний пир бях гост в среднощен час.
към текста >>

34. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми.
С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат.
към текста >>

Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди.
Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>

35. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди.
В този пръстен от мъгли се сбират малките подтичващи облачета. В диплите нейде славей подбира своите песнички, за да посрещне идущия ден. На Изток, мъглявина крие полето. Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър. А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина. Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци.
към текста >>

36. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе.
Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И. Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам.
към текста >>

37. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите.
Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките. И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр. И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”. Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр.
към текста >>

38. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето.
Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица.
към текста >>

Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък.
В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път. Една царска глава в полуздрача, накичена с цвят от бял, разцъфнал лотос, бе обърната към мястото, където се загуби тя. Наблизо течаха водите на свещената река. Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост. II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор.
към текста >>

Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна?
Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето.
към текста >>

Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода?
Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име.
към текста >>

Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми.
Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме.
към текста >>

Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди?
Ти чакай ме. Прати ми заедно със синкавия лъч и твоето приветствие далечно. Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път! . . . Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око.
към текста >>

Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни.
В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота.
към текста >>

Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост.
към текста >>

39. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.
При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва.
към текста >>

40. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди.
В. Вересаев ЗВЕЗДА (Източна приказка) Това се е случило отдавна, в далечен незнаен край. Над него царувала вечна, черна нощ. Гнили мъгли се повдигали над блатистата земя и се стелели във въздуха. Хората се раждали, расли, любили се и умирали във влажен мрак. Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците.
към текста >>

Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека.
Хората се раждали, расли, любили се и умирали във влажен мрак. Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка.
към текста >>

На звездите се молели жреците.
Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина.
към текста >>

Звездите възпявали поетите.
Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали.
към текста >>

Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята.
Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди.
към текста >>

Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди.
Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини!
към текста >>

Веднъж звездите на небето горели особено ярко.
Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина.
към текста >>

Кой знае – може би има път към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя!
Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина. Какво от това, че след милиони години животът на нашите далечни потомци ще се озари от непрогледна светлина? Нам, нам е нужна гази светлина. Нужна ни е повече от въздуха и храната, повече от майката и възлюбената. Кой знае – може би има път към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя! Да вървим, прочее, да търсим пътя, да вървим да търсим светлината на живота! В събранието настъпило мълчание. С шепот хората се питали един друг: – Кой е този? – Това е Адеил, безразсъден и непокорен юноша. Пак настъпило мълчание И заговорил старият Теур, учителят на умните, светлината на науката.
към текста >>

И няма през тях път към звездите.
– Мил юноша, на всички ни е понятна твоята тъга. Кой на своето време не е страдал от нея? Но невъзможно е на човека да свали от небето звезда. Краят на земята се свършва с дълбоки пропасти и бездни. Зад тях има стръмни скали. И няма през тях път към звездите. Тъй говорят опитът и мъдростта. И отговорил Адеил: – Не към вас, мъдреци, се обръщам аз. Вашата опитност покрива със завеса вашите очи и вашата мъдрост ви заслепява. Към вас аз викам, млади и смели по сърце, към вас, които още не сте смазани от овехтялата старческа мъдрост. И той чакаше отговор.
към текста >>

Няма за нас път към звездите и няма за звездите път към нас.
Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи. И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои. И казал замислено: – Такава светлина може да бъде само от вечна небесна звезда. И възразил Теур, учителят на умните, светилото на науката: – Но как е могла звездата да се спусне на земята? Няма за нас път към звездите и няма за звездите път към нас. А небето светлеело, светлеело. И изведнъж, над края на земята, блеснала ослепително ярка точка. – Звезда! Звезда иде! И в бурна радост изтърчали хората насреща.
към текста >>

41. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога.
Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>

42. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди.
Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни. Така напр.
към текста >>

43. В утринните часове - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Брегът е ощ` далеч, но фарът Блещи отсреща кат звездичка.
Х. ДРУГАР Не искам никой да ме жали, С мене Бог ли е - не маря. От вси най-сладко Той ме гали, Желая Той да ми е другаря. Где бясно вият урагани. Но Бог лодкар ми е в сърцето, Ще мина с него океани. Брегът е ощ` далеч, но фарът Блещи отсреща кат звездичка. Със мен е Бог, със мен е Царят Възлюбен мой - не съм самичка. 8. II. 1926 г.
към текста >>

44. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов.
към текста >>

Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето.
Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш? Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня. Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го. Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш.
към текста >>

Нека светилникът ти свети, защото нощта не е издигнала завесите и звездите не са прибрали своя блясък горе на небето.
Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го. Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш. Ти нали се готвиш за тоя час? В ранината ставай! Нека светилникът ти свети, защото нощта не е издигнала завесите и звездите не са прибрали своя блясък горе на небето. В ранината, с чисто будно око чакай и вслушвай се, защото на твоята врата тихо ще почука радостта...
към текста >>

45. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя гореше в чудния пламък, който гъвко извиваше стан към звездите.
Клетва свещена поднасям пред твоите златни нозе, накитени с бели, сини и брилянтни слънца - служител твой, ще бъда навсегда! Красота, красота! Ти майка, царице, царица на всички царици по света. ІІ Видях вълшебна светлина, която разтапя безумната жажда и мътния взор на окото в своята мека топлина. Розови, сини и златожълти огнени езици впиваха своите остри върхове и пареха душата ми. Тя гореше в чудния пламък, който гъвко извиваше стан към звездите. Гореше и не догаряше. Моите устни пресъхваха от жажда. Аз търсих знания, търсих Великото - Вечното. Намерих красотата. /\з я познах.
към текста >>

46. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана.
СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите.
към текста >>

Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите.
Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек.
към текста >>

Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек.
Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана.
към текста >>

Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини.
............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта.
към текста >>

Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана.
Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза.
към текста >>

Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му.
Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза. Аз го усещам.
към текста >>

Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на Певеца-свръхчовек!
Аз го усещам. Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви деви, като аромата на хиляди цветя, като песента на хиляди птички. Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет. Благословена Пролетта! Благословена спящата дева! Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на Певеца-свръхчовек! Благословен Богът на Любовта! Gis Moll
към текста >>

47. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика.
„И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето. С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта. Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето. Бурната песен, шеметния водовъртеж на тоновете увлича европееца във вихъра на утолението.
към текста >>

48. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание.
към текста >>

49. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко.
И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня.
към текста >>

Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина.
И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи. А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж! ” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой. А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа.
към текста >>

50. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам.
Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой слуга. * Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета. Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми. Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам. Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето. Аз не мога да намеря това, което диря. Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и превърна в песен моите мисли. * Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение. Сега, когато съм по-мъдър, аз го откривам във всичко, в което по-преди го не виждах.
към текста >>

Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето.
* Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета. Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми. Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам. Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето. Аз не мога да намеря това, което диря. Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и превърна в песен моите мисли. * Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение. Сега, когато съм по-мъдър, аз го откривам във всичко, в което по-преди го не виждах. То е изписано по листата на дърветата, вълните го плискат в шумящата пяна; планините го пазят високо на своите върхове.
към текста >>

Следата е затрита от летежа на птиците, от огъня на звездите и от цветята на странствуващите годишни времена.
Сега, когато съм по-мъдър, аз го откривам във всичко, в което по-преди го не виждах. То е изписано по листата на дърветата, вълните го плискат в шумящата пяна; планините го пазят високо на своите върхове. Аз бях отвърнал лицето си от тебе, криво държах твоята рисунка и затова не разбирах нейното съдържание. * Където пътищата са направени, там аз загубвам моята пътека. В ширните води, в синьото небе няма следа на друм. Следата е затрита от летежа на птиците, от огъня на звездите и от цветята на странствуващите годишни времена. И аз питам моето сърце, дали кръвта му носи със себе си мъдростта на невидимия път. Превел: Г. Т. * * *
към текста >>

51. Вести и книжнина Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога.
СИНИТЕ ОЧИ Бях при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих. Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране. Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него.
към текста >>

52. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр.
Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр. Тъй че отделните тела не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори. Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр. От тук човек може да си представи, какво голямо количество силови енергии от гравитация, електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. се кръстосват около нас, над нас, през нас... Изучаването на отделните влияния на отделните тела за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания. Но по-голям интерес представляват влиянията на големите силови полета, като електричество, магнетизъм, светлина и др.
към текста >>

53. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите.
Поставен в осветената част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба. Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи. Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча). НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци.
към текста >>

54. Стихове – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди!
Само смътно долавям, че тя е нещо чисто и светло. И нещо чуждо на всяко твое дело; Връз нея не може да хвърлят сянка твоите грехове, защото тя сама е светлина Аз също нямам дял в твоите грехове; оставам само Аз, защото Аз съм съзнанието на всяко страдание. Аз съм призмата, през която се пречупват всички лъчи, идещи от твоите дела. И когато делата ти са нечисти, нечисти са и лъчите, що идат от тях. И горко ти, ако един ден тая призма се омърси и стане непрогледна и негодна да пречупва лъчите на делата ти! Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди! – Горко ти! Искаш ли да пиеш кротката светлина на душата си? – Иди при нея! Тя е там горе, на оня връх, що се извисява над облаците.– Когато ти слезе тук долу, в низините, дето във водите на нечисти блата се разлагат телата на животни, умрели от лакомство, аз дойдох след тебе, но тя остана там. – Ти не можеш да разбереш дълбината на своето безумие, когато сведеш поглед надолу – поглед на пожелание.
към текста >>

55. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето.
Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити. Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес. Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур! Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица.
към текста >>

56. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството.
Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината. Това е шум от вихрения бяг на крилатите коне. Те носят радост. Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни. Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството. Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца. Всеки сам ще дойде при Него. За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото. Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина. И ако за сетния от тях времето е така далече, та слънцето до тоя час ще се стопи като догаряща свещ, тогава Той ще запали ново слънце, да се не загуби и да найде свещения друм.
към текста >>

Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море.
ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас. И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка! Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща песен сме - песента на световната душа.
към текста >>

57. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
към текста >>

Нощ..., пълна със звезди.
Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи. „Где е Роденият" - пеят те. „Где е Роденият" - пригласят арфите. Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат.
към текста >>

Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите.
„Где е Роденият" - пеят те. „Где е Роденият" - пригласят арфите. Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат. А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>

............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат.
Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат. А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>

А горе в небето - да изгреят техните звезди!...
Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат. А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>

58. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх.
ГОСТУВАНЕ У МУСАЛА Видях Мусала. D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по пътя на Вечността. Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята. Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята. Те бяха сини, както и самото небе и в тях плаваха бели перести облаци, както и горе. Нощ. Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов. И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов. Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение.
към текста >>

59. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже.
Носът е, без него лицето е грозно. Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло. То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека. Както може да се съди за промените на времето по небето, така може да се съди за промените на човешката душа по очите. Окото е най-верен свидетел за живата душа.
към текста >>

Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи.
Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите. Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото! Красотата на човешкото око е отразена, то изразява само красотата и живота на сърцето. Слънцето е око на природата, а Сърцето - око за човека. Каквото окото не види, сърцето го вижда. Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си".
към текста >>

60. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая.
Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост! От себе си Той сътвори тоя жив камък. Безброй сили се преплитат там, безброй слънца сноват. Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят.
към текста >>

61. Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари.
Стефан УТРО Тъмно още; А звезда зорница Вече е тържествено огряла. Утро иде! Радостно душата се въззема С вяра и надежда в Новий ден. СЪБУЖДАНЕ Едва се бори разклащат, утринен вятър люлее върхари. В тъмни зори се песен разнася, Подема я предутрен повей самотен. От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари. Далече на изток се вече ведрее; нощта - подгонена По тъмните горски усои се крие. ...КОЕТО НЕ ПОЗНАВА ШУМ ]Не бой се ти, решил Самичък Себе да постигнеш. Върви самин напред Че вятърът попътен е роб На чужда воля! А само смелият чертае собствен друм. Върви напред!
към текста >>

62. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ІІ Твоята реч е проста, Учителю, но аз разбирам гласа на Твоите звезди и мълчанието на Твоите дървета.
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUIT-GATHERJUG” І Уви, аз не мога да остана в този дом, той не е вече мой; защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове. Шумът от неговите стъпки хлопа на моите гърди и това ми причинява болка. Вятърът бушува, морето стене. Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове. ІІ Твоята реч е проста, Учителю, но аз разбирам гласа на Твоите звезди и мълчанието на Твоите дървета. Аз знам, че моето сърце е готово да разцъфне като цвят, че животът ми прилича на скрит водоскок. Твоите песни, като птички от далечна снежна земя, долитат да свият гнездо в моето сърце, за да се опазят от горещината на април и аз доволен очаквам веселата пролет. ІІІ Аз ще изрека Твоето име, седящ самотен сред сенките на безмълвните си мисли. Аз ще го изрека без думи, ще го изрека без цел. Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"!
към текста >>

Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце.
ІІІ Аз ще изрека Твоето име, седящ самотен сред сенките на безмълвните си мисли. Аз ще го изрека без думи, ще го изрека без цел. Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"! IV Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот. Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце. Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли.
към текста >>

Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове. Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава! VIII Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата. А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието. От английски
към текста >>

63. Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина.
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина. Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи? " Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина.
към текста >>

64. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение.
Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш? " Аз си подигнах очите и видях пламъка в погледа на този, който ме викаше.
към текста >>

65. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено.
Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка.
към текста >>

Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси.
Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше.
към текста >>

66. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Звезди запалва горе там ръката на нощта.
Отминава денят. Издалеко звездна нощ притихва над полята. Привеждат ниви класове и чучулигата се скрива. Като с крило на гигантска птица нощта обвива широките поля. Мълчаливи, ние седим вслушани в себе си, препълнени със слънце. Звезди запалва горе там ръката на нощта. Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе. Братя мои, някой пише със звездите... Морни сме. Сънят долита с леките крила и тегнат на очите часовете морни на отминалия ден. Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце!
към текста >>

Братя мои, някой пише със звездите... Морни сме.
Привеждат ниви класове и чучулигата се скрива. Като с крило на гигантска птица нощта обвива широките поля. Мълчаливи, ние седим вслушани в себе си, препълнени със слънце. Звезди запалва горе там ръката на нощта. Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе. Братя мои, някой пише със звездите... Морни сме. Сънят долита с леките крила и тегнат на очите часовете морни на отминалия ден. Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце! Душата ми е арфа многострунна. Четирите годишни времена на нея пеят своите химни.
към текста >>

67. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо.
Животът на човека трябва да бъде в съгласие с Великия Живот, за да са избегнат нещастията. Разбере ли човек цялото, ще може да регулира и своя живот, ще направа живота си хармоничен с живота на цялото. Затова на хората са потребни дълбоки познания. Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие. Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там. Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това. Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете. Човек се изпитва в мъчнотиите.
към текста >>

68. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души.
в окото се отразява красотата отвън; второ: то изнася изживявания и впечатления от собствения вътрешен мир на човека, или то отразява вътрешната природа на човека. С други думи може да кажем: Сърцето на човека гледа през окото. Два дара, две богатства носи човек със себе си: окото и сърцето. Окото е сърцето на човека отвън, а сърцето е окото на човека отвътре. Или, сърцето е вътрешното око, а окото е външното сърце на човека. В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души. Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота.
към текста >>

Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото.
С други думи може да кажем: Сърцето на човека гледа през окото. Два дара, две богатства носи човек със себе си: окото и сърцето. Окото е сърцето на човека отвън, а сърцето е окото на човека отвътре. Или, сърцето е вътрешното око, а окото е външното сърце на човека. В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души. Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби.
към текста >>

Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби.
Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото.
към текста >>

Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
към текста >>

69. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота.
Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е. духовната им страна, откъснато, без връзка с физическите явления. А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл. Окултизмът се стреми да намери, зад кои външни явления кои етерни и по-висши сили стоят, и след това да намери, кои духовни сили стоят зад последните. С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия свят, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира. Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота. Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за умствения, сърдечния и волевия живот и т.н. Само знание, добито чрез това тройно гледище, дава условия за едно съзнат.едно отношение към природата. Това по-дълбоко знание ражда съвсем ново отношение към природата. ИЗУЧАВАНЕ ПРИРОДАТА ПО ФОРМА Изучаването на природата само по форма има връзка с една материалистична култура. Това е само един етап от развитието на човешкото съзнание.
към текста >>

70. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока.
И когато се сепна и отвори очи, да чуе отговора, той видя, че беше сам. Изпърво не вярваше на очите си, но ярко светещата луна му даде възможност да провери това. Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-обичния си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си. Но къде отиде той? Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина.
към текста >>

71. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр.
Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит.
към текста >>

72. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Звездите отпечатаха своят образ в душата ми.
Кораб градяха мълчаливи майстори. Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце. От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж. Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето. А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие.
към текста >>

Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето.
От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж. Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето. А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание!
към текста >>

Аз научих пътя на звездите.
А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание! Аз научих пътя на звездите. Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето. Един ден готовият кораб бе извлечен във водата, готов да плувне в морето, което чакаше отколе. Мълчаливите северни плувци оставиха топорите и ме заведоха далеко там, където свършваха горите, където начеваше дългият ден и дългата синя нощ. Там чаках, привел колено до земята. Никога не видях вече такава нощ!
към текста >>

73. ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ - Ив. Изворов Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Звездите пишеха пътища за вековете.
Кой ли ме събуди от моя сън? Дали не беше тоя вик, роден от самата нощ? Дали не бе будителят, що тихо позовава спящите? Погледнах навън. Нощта ме гледаше с тъмно-сините очи и по царствената ù плащаница бяха изписани тайни знаци. Звездите пишеха пътища за вековете. Целият свят бе млъкнал, но нечий глас - глас на буден ме извика и трепна моето сърце. Кой сега е буден в тая нощ? Не ме ли призоваха измамници в мрачината да напусна своя дом и да се лутам чужд в тъмни неизвестни пътища? Кога е тъй, защо сърцето ми се радва, трепка като птичка, която предусеща в ранен час прииждането на зората? Не, не са измамници това, шепнеше потаен, верен глас.
към текста >>

Нощта ме гледаше отвън с тъмносините очи, а по царствената плащаница, звездите пишеха пътища за вковете и черта, където щяха да преминат с развети гриви златните коне на идващия ден!
Запалих светилника, погледнах в книгата на мъдростта и там така бе писано: „По радостта, що оставят в сърцата ни, ще ги познаем, че те са пратеници на великия Будител! " А тихият глас в душата ми шепнеше: „Сега е още мракът властелин. Почакай малко. Не са далече предутринните часове". Погледнах през прозореца. Нощта ме гледаше отвън с тъмносините очи, а по царствената плащаница, звездите пишеха пътища за вковете и черта, където щяха да преминат с развети гриви златните коне на идващия ден! ........................................ „Кой народ, който е работил с лъжа, е успявал? Кой народ, който си е служил с насилие, е успявал? Никой народ не може да надхитри природата. Всякога нарушението на един естествен закон води към смърт, и цели раси са били изтребени" Учителят
към текста >>

74. ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>

75. ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На изток ще направите огърлица от небесни звезди - огърлица за душата на своята възлюблена.
Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток. А които чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... На запад ще направите огърлици от морски бисери - огърлица за снагата на своята възлюблена. На изток ще направите огърлица от небесни звезди - огърлица за душата на своята възлюблена. А на юг ще направите огърлица от благоуханни цветя - огърлица за любовта на своята взлюблена... Ако сте били на запад - идете на изток. Ако сте били на изток - идете на запад. Ако сте били и на изток и на запад – идете сега на юг. Там ще ви срещне вашата възлюблена - Южната дева - и вие ще накичите снагата ù, душата ù и любовта ù с трите огърлици: - от морските бисери на запада - от небесните звезди на изтока, - и от благоуханните цветя на юга... Идете за бисери...
към текста >>

Там ще ви срещне вашата възлюблена - Южната дева - и вие ще накичите снагата ù, душата ù и любовта ù с трите огърлици: - от морските бисери на запада - от небесните звезди на изтока, - и от благоуханните цветя на юга... Идете за бисери...
А които чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... На запад ще направите огърлици от морски бисери - огърлица за снагата на своята възлюблена. На изток ще направите огърлица от небесни звезди - огърлица за душата на своята възлюблена. А на юг ще направите огърлица от благоуханни цветя - огърлица за любовта на своята взлюблена... Ако сте били на запад - идете на изток. Ако сте били на изток - идете на запад. Ако сте били и на изток и на запад – идете сега на юг. Там ще ви срещне вашата възлюблена - Южната дева - и вие ще накичите снагата ù, душата ù и любовта ù с трите огърлици: - от морските бисери на запада - от небесните звезди на изтока, - и от благоуханните цветя на юга... Идете за бисери...
към текста >>

76. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум.
„Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд. „Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче.
към текста >>

77. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа.
Светлината, топлината и всички други условия еж изявление на дейността на тези разумни сили. После, жизнените процеси, които се извършват в развиващото се житно зърно, са пак регулирани от тях. Нещо повече: всички красиви, благородни подтици, чувства, мисли в теб, ти идват пак от този разумен свет. Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, на Великото, което работи в нас. Когато при такава светлина гледаш на света, тогаз и най-дребното явление в природата ще бъде пълно за тебе с поезия и висш смисъл. Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа. Всъщност, всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? С други думи, ние сме в хармония с нея само при новото разбиране на труда. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте".
към текста >>

78. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

председателят на френската академия на науките заявил, че всичко е възможно, но едно няма да постигне никога човек - да узнае състава на звездите.
(Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum. Някога, все „учени", изкараха Галилей че не е с ума си; а Христофор Колумб 12 години трябваше да убеждава академици, че е възможно от запад човек да отиде в Индия... [3]В 1852 г. председателят на френската академия на науките заявил, че всичко е възможно, но едно няма да постигне никога човек - да узнае състава на звездите. В 1863 година Вирхов го опроверга с изнамерения от него спектрален анализ и пр. Но ще речете, това е било някога. Ами 30 души учени не подписаха ли в наше време един документ на академици срещу разбиранията на Айнщайн - тоя съвременен Галилей? [4]Гледай: Spase Time and Gravitation (Campridge 1921 г.) от проф. Едингтон; Raum — Zeit — Materie (II-то издание 1921 г.) „Дайте ми отношения, аз ще ви построя и материята и движението", казва същия проф. Едингтон.
към текста >>

79. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето.
Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден! Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден! Как да Те възхваля? Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле! Аз ще се радвам зачуден и усмихнат, ще взема седмо-струнна песнопойка и ще запея: Благословеният, Всемогъщият, Тоя, що държи в ръка вселената, е Благ и милосърден!
към текста >>

80. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее.
Всичко това окото разкрива и всеки това може да прочете, стига със спокойствие да погледне малко окото на своя събеседник или другар. Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н.
към текста >>

81. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти си повел реките от извора до морето, Ти водиш времето и кервана на звездите.
Хвала на светлината му! Псалом четвърти: Глава. Глава си Ти на всяко начинание. Ти си първото дихание в предвечността - последното в безкрая на вековете, преди да наченеш своя втори ден! Далече от образите, далече от чувствата и нашите мисли, душата ни те познава на Глава на всеки почин, на всяко дело. Ти си повел реките от извора до морето, Ти водиш времето и кервана на звездите. Ти каза първата дума, която пак при Тебе ще се завърне. Глава си ти на всяко начинание, Глава на Истината, Глава на света! Псалом пети: Добро. Добро е да работим на нивата, докато е време, догдето не е навтасал пладнешкия пек, но още по-добро е да наченем нивата в душата си, догде се не спече земята и може ралото да я бразди. Благословено е делото на ръката Ти.
към текста >>

82. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!...
Розмонд Жерард ЛЕГЕНДА ЗА СИНЬОТО РИБАРЧЕ Някога, когато водите бяха покрили всичко живо, приютени в ковчега на Ноя, жени, овчари, птици, животни, растения дори - избраха вестител един. Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела. – „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!... Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си! " „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона.
към текста >>

83. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита.
За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна". Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба. В светлината на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота.
към текста >>

84. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Прекарал го е той през светлите звезди; през озарените недра на тишината ще мине.
С незнайни ключове законите отваря. Камшик му са в ръката злите ветрове, С вулкани, мълнии той разговаря. И, по земята, наторена с трупове, чертае нови пътища за нови поколения. Минути му са всички векове. От други мир денят му с вихрени трептения, към тоя светъл мир в сърцата мост гради от мрамора на своето търпение. Прекарал го е той през светлите звезди; през озарените недра на тишината ще мине. който се от дух роди. И който се не заслепи от светлината и в пламъците ù не изгори и той ще хване тъй в ръце съдбата като възкръсналия своите зори.
към текста >>

85. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха.
Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце! Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота. Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ. Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време. Да можех да запазя всякога насладата от нямото величие на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише! Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите. Отворена е Неговата книга!
към текста >>

Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите.
Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ. Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време. Да можех да запазя всякога насладата от нямото величие на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише! Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите. Отворена е Неговата книга! Чрез звездите знахарите говорят с Бога! Псалом девети: ИСТИНАТА Препасан ли си с Истина, ще чакаш търпеливо. Тя идва бавно, по-бавно от измамата, която има кратък път, но тя ще строши веригите. Твоето слово е истина, а истината има острие на меч.
към текста >>

Чрез звездите знахарите говорят с Бога!
Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ. Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време. Да можех да запазя всякога насладата от нямото величие на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише! Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите. Отворена е Неговата книга! Чрез звездите знахарите говорят с Бога! Псалом девети: ИСТИНАТА Препасан ли си с Истина, ще чакаш търпеливо. Тя идва бавно, по-бавно от измамата, която има кратък път, но тя ще строши веригите. Твоето слово е истина, а истината има острие на меч. Най-слабият между всички слаби е по-силен от най-силния между всички силни, когато и меч и щит има изковани от истина. От всички дарове, с които си дарил човека: лира, песен, чук и книга, най-опасен и най-страшен е ножът на истината, защото само мъдрият може да борави с него.
към текста >>

86. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Звездите са високо, хората са низко.
Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си. И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората." Айя е име на жена и значи мечта.
към текста >>

Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора.
Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си. И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората." Айя е име на жена и значи мечта. Тя беше овчарка. Веднъж Айя заведе овцете навътре в планината. Минаха ден, минаха два, три, четири... Айя се не върна.
към текста >>

– Видели са я звездите.
– попита царя на вятъра. – На Айя, – отвърна овчарят, – жената на Гур? Мечтата ми. – Аз познавам Айя. – Видял ли си я? – Видели са я звездите. Аз см чул само гласа ù. – Щастлива ли е? – Не зная. Зная само, че тя се смееше на птиците, на охлюва и на мене. Пееше весело.
към текста >>

Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя.
Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя. За сетен път На-Ну се отправи към върха. Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си. И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание.
към текста >>

Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите.
Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената песен. И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева. Ден след ден На-Ну вървеше по стръмните пътеки. И на седмия ден стигна върха. И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята. Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите. А наоколо му имаше много скали, покрити с влага и мъх. Потърси Айя. И ето, върху влажните скали на Гур той видя Айя. Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор. На мокрите скали лежеше тя, жената Айя.
към текста >>

87. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот.
Ако казвате, че не можете да обичате хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога. Учителят казва: „Всъщност има само едно знание, знание за Бога. Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот. Нали искаш да знаеш нещо за този, когото обичаш? Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план. Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш.
към текста >>

88. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго.
Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота. Обаче, някои от тях - тези, които гордостта не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали. Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно? Виждаш ли, с какво вътрешно разбиране трябва да се изучава Евангелието! – Да, казах аз, виждам широки хоризонти. – Понякога у нас стават землетресения. Понякога дълбоките пластове на нашия дух се изкачват нагоре при светлината на съзнанието, а в същото време това, което е било високо, слиза в тъмната почва.
към текста >>

Ориентирах се по звездите.
Оставих се на добрата си звезда. Високите треви, трънливите храсталаци и скалите на тези планини бяха обитавани от тигри. На втората вечер след тръгването почвах да ги чувам. Трябваше нощно време за спане да се качвам доста високо по дърветата. Вода намерих на шестия ден от тръгването си и пих дълго. Ориентирах се по звездите. Като дойдох до една река, направих си лодка от бамбукова тръст и лиани; с нея почнах да плавам надолу по течението на реката. След още една седмица срещнах. човек, каращ волове. Исках да се спра, но не можах. Няколко часа след тая среща чух далечен шум, който след време стана по-силен.
към текста >>

89. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими крилца...
към текста >>

90. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо.
Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена! Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти. Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа.
към текста >>

91. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина.
Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния.
– говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
– Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

92. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град.
– Аз ида отдалеч. от изток, от Индия, Египет. – Ща дойда, искам да дойда с вас, па макар и на край света, възкликна радостно Оронций, като стисна ръката на странника и я доближи до устните си. – Пригответе се утре. Преди да изгрее слънцето, ние ще тръгнем. На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град. Това бяха Оронций и странникът. Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим. Един ден, ден, в който нямаше живот, който да не се радваше на прекрасното синьо небе и на топлите меки лъчи на слънцето, привечер, тъкмо тогава, когато слънцето крачеше вече бързо към нощните си чертози, по пътя, който влизаше от източната страна на Рим, се движеше самотно един пътник. Личеше, че идваше отдалеч. Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора.
към текста >>

93. Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г. - Л. Колиско Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И звездите участвуват в нашата работа.
Г-жа Колиско изследва по-специално прякото влияние на Сатурн върху определен метал - оловото. Тя използува онзи момент, когато е имало съвпад (конюнкцион) на Сатурн със Слънцето. И тя в този момент искала да опита, какви промени проявява оловото по време на този съвпад. Резултатът на опитите бил: реакциите на оловната сол в този момент бяха изменени; действието на оловната сол беше съвсем премахнато по време на съвпада. С такива опити се показва, че ние не сме сами на земята с нейните закони, когато работим с металите и техните соли. И звездите участвуват в нашата работа. Сатурн действува на земята. Тогаз се поражда въпрос: когато материята, с която ние живеем на земята е подложена на небесните закони, как стои въпросът със самия човек, който се развива върху земята? Този въпрос е от решаващо значение. Могат да се посочат мостовете, водещи от земята към небето, от материята към духа. Който е постигнал това с външните средства на днешната епоха, той е направил едно от най важните съвременни открития.
към текста >>

94. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства.
Едно такова разбиране ще бъде основа за нашата физиология и медицина. Днешната физиология и медицина не трябва да се подценява, но те се отнасят само до вътрешната страна на процесите и се ограничават само с физичното тяло. Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по тяло, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса. За да разберем същността на лечението, трябва предварително да си уясним отношението между човека, земята и вселената. В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства. Природопознанието се основаваше на тези отношения. Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек.
към текста >>

95. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За празника на радостта пеят птиците в гъстия шумак, за празника на радостта звънтят крилцата на пчелите и звездите, наредени по купола на Твоя дом, готвят безмълвно тържество пак за празника на Твоята радост.
Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната песен на радостта, която нивга не е секвала от памти векове. Кога ще стане и нашето ухо будно за вечната, неотминаваща радост? В радост зачена Той Своето творение. Печат на радост има делото на ръката Му, но ние в дългия си път припознахме сенките за истина и дирим в сенките загубената, забравената радост! Светът е украсен като за празник. За празника на радостта пеят птиците в гъстия шумак, за празника на радостта звънтят крилцата на пчелите и звездите, наредени по купола на Твоя дом, готвят безмълвно тържество пак за празника на Твоята радост. Ти си радост, Господи! Сами ние сътворихме воплите на мъката, защото загубихме радостта, търсейки измамата в тъмната долина на сенките. Ти си радост. Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце!
към текста >>

И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден.
Мъглата е долу. На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля. Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх. И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден. Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи.
към текста >>

96. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете.
„Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

97. ГОСПОД МИНАВА ВСРЕД ЦВЕТЯТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вървят те в пътя като ден и нощ: - съзвездия около слънце - вожд.
Мара Белчева ЧАДА БОЖИИ Те влизат и излизат - рой се нижат – и любят се, кълнат и ненавиждат. И в плач и смях, зоват се чужд и свой. Тоз бърза, дърпа другите в застой, заспали още в своите пашкули – зад маска всеки образът си тули. Вървят те в пътя като ден и нощ: - съзвездия около слънце - вожд. И приближават се, и отчуждават, - и всеки в себе си се продължава. И няма по-нисък и по-висок и всеки чадо е на същий Бог...
към текста >>

98. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За царете са направени звездите.
Бъди като Твореца. Изучи царската пътека на живота, и макар снагата ти да е увита в дрипи, ти пак по царски стъпвай. Не се продавай за късче почит, което струва твоят бляскав трон. Погледни света в очите, не гледай в калта, където нищетата е намерила прием. Нагоре погледни. За царете са направени звездите. Излез в най-чаровната нощ, облечен с новите доспехи на духа и повикай Го. Кажи така: „Хвала на Тебе, Който направи небето и го подпря със стълбовете на Любов! Хвала на Твоето дихание, с което дишам аз и всички светове в безкрая! Хвала на Тебе Светлият, Търпеливият, Любящият! " Бъди царски син.
към текста >>

Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак.
Ти ще ме чуеш от безпределната шир на Твоето царство, ще дойдеш при мене в моя малък дом. Ще Те назова, защото пред мене е пустиня и няма глас на жив човек! Ще Те потърся, защото около мен е нощ, и няма светлина от никъде. Ще Те моля, защото ще изсъхна, като вейка, кога я отсече топор. Боях се от ширината на Твоето царство, защото мислех, че няма да ме чуеш! Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак. Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл.
към текста >>

99. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Звездите още трепкат по небето. Тихо.
П. Г. Пампоров НА ПЪТ ЗА МУСАЛЛА Ранни зори. Звездите още трепкат по небето. Тихо. Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен. Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек.
към текста >>

Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!...
П. Г. Пампоров НА ПЪТ ЗА МУСАЛЛА Ранни зори. Звездите още трепкат по небето. Тихо. Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен. Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л. Лулчев и директор А. Бертоли.
към текста >>

100. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр.
Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука. Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване. А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение. Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо). Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр. една звезда не е само това, което виждаме с физичните си очи на небето, но тя е нещо много повече. За да се разберат жизнените процеси на организмите, непременно трябва да се знае връзката между физичното тяло и етерното, също и с по-горните членове на неговото естество. Това хвърля голяма светлина и върху медицинските проблеми. Не може да се разбере естеството на болестта и начина на лекуването ù, ако не се знае по-дълбокото естество на организмите. Окултната наука отива и по-нататък: центърът, ядката на всяко същество е съзнанието.
към текста >>

НАГОРЕ

0.060926198959351