Търсене в текстове за 'Звезди'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 476 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите.
И на коя дата е роден Учителят Дънов? ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар. Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година.
към текста >>

2. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр. Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.
Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Искам да кажа, че вие ще бъдете звезди и планети и за вас ще питат за бъдеще астрономите, както питат за днешните звезди и планети.
Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест. Ето как се пораждат болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава, значи, ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас.Планетите, слънцата, ако ги гледаме на небето, това са живи същества, които са живели по-рано в нас, а сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че вие ще бъдете звезди и планети и за вас ще питат за бъдеще астрономите, както питат за днешните звезди и планети. Колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава.Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много по-интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София

Хората се движат, слънцето се движи, звездите се движат, водата се движи, мравките и всичко друго се движи.
Колко хиляди и хиляди пъти е четена тая глава 12 от Откровението. Нейната глава е побеляла от запитвание. Защо? Ето тайната на живота; който говори много. И сегашните хора говорят множко, желаят множко, страдат множко, ядат множко и питат множко. И съвременните физици, за да не си задават много труд, казват: всичко е движение. Хората се движат, слънцето се движи, звездите се движат, водата се движи, мравките и всичко друго се движи. Нагоре, надоле, наляво, направо. Но ще кажете: нагоре, това има смисъл. Да, има. Но горното включва долното. Слънцето отгоре грее земята, която е долу.
към текста >>

6. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето?
„Я виж пак" - обадил се Учителят. Георги проверява. „Облаците се разделиха на две. " Учителят отново влиза в стаята си. Отново гръмотевици и светкавици раздират небето. Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето? " Отново брат Куртев проверява. „Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него. " - „Добре, тръгваме" - казал Учителят. Дъждът продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком. Учителят си запретнал крачолите на панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха.
към текста >>

„Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него.
„Облаците се разделиха на две. " Учителят отново влиза в стаята си. Отново гръмотевици и светкавици раздират небето. Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето? " Отново брат Куртев проверява. „Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него. " - „Добре, тръгваме" - казал Учителят. Дъждът продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком. Учителят си запретнал крачолите на панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха. 02 - 04. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА
към текста >>

7. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите.
Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
към текста >>

Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език!
към текста >>

Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си.
Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил.
към текста >>

8. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Димитър Звездински18.
Неделчо Попов13. Христо Цонзоров14. Георги Йорданов15. Панталей Карапетров16. Тодор Симеонов17. Димитър Звездински18. Николай Шиваров19. Гавраил /Галилей/ Величков20. Васил Георгиев21. Драган Петков22. Стефан Дойнов23.
към текста >>

Михаил Звездински42.
Ружка Кисьова40. Лиляна Атанасова38. Величко Събев39. Димитър Костов40. Димитър Шишков41. Михаил Звездински42. Георги Тахчиев41. Любка Стефова42. Маринка Иванова43. Вяра П. Георгиева44. Станка Ангелова45.
към текста >>

9. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Тук-там се разкъсват облаците, блесна по някоя звездица.
С нас е Той - Учителят. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи. Дъжд ли, бури ли? Нека, ако ще и потоп да стане - щом сме с Него, не ни е страх. Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците, блесна по някоя звездица. А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме. Внезапно дъждът се пресече в мек пухкав сняг. Бързо напластява земята. Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни.
към текста >>

Тук-там се разкъсват облаците и блесне по някоя звездичка.
Гледа ни ласкаво с усмихнати очи. Дъжд ли, буря ли? Нека! Ако ще и потоп - щом сме с Него не ни е страх! Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците и блесне по някоя звездичка. А въздухът свеж, свеж -приятно и леко се диша.Тръгваме. Внезапно дъждът се превърна в мек пухкав сняг. Бързо напосла земята. Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими. Хруп. Хруп. Хруп.
към текста >>

10. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите.
Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
към текста >>

Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език!
към текста >>

Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си.
Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил.
към текста >>

11. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден

Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и молят Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му.
Каква самоувереност, а същевременно и каква благост! За миг Го обиколихме мълчаливо. С какъв тъжен поглед ни изгледа Той всички до един! Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка. С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си. Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и молят Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му. Сълзите ни се сливат с дъждовните капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън. Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от дрехите ни и завчас ни изсуши. Пламъците на буйния огън се превиваха от смях пред толкоз мокри гости. Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди.
-- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство.
към текста >>

13. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори.
В 7 ч. сме на сборния пункт. Земята е помръзнала. Сняг няма. Утрото е ведро. Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори. Изток е тъмен още; само една златна ивица отделя небето от земята. Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла дреха, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици...И ние добре сме се приготвили за път. Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.Вървим напред с бодри крачки. От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе. Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче!
към текста >>

Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни.
Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи да снемем. После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината. След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска. Ето го надутичко бяло самунче, ето ги лъскавите маслинки, бялата ряпа, крехкия праз, орехите, халвата, ябълките, зимовките круши. Колко хубаво! Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни. За миг небето се помрачи, но после пак бърже се разясни.Тръгваме отново. Барометърът на Учителя показва 1600 м. над морското равнище. Лъкатушим полека. Заставаме, гледаме бялото море от сняг около нас, упиваме се от Божествената гледка и пак поемаме нагоре.
към текста >>

14. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Тук-таме - облаци разкриват няколко бледнеющи звезди.
с група ученици Спомени на Олга Славчева 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша] Часът е седем сутринта. Ставам, гледам небето. Тук-таме - облаци разкриват няколко бледнеющи звезди. Венера изпраща своята лъчезарна усмивка. Въздухът е свеж и топъл. Няма нито сняг, нито студ. Но Марта е стара неверница и затова дебелите палта са навързани върху раниците ни, за всеки случай.И тоз път не сме малцина - повече от 200 души. Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града.
към текста >>

15. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Неговото масло не свършва, неговата светлина - не угасва.Благословен да си ти величествен храм на Твореца и ти Слънце - негово мощно кандило и вие звезди, вечни кандила - посестрими на Онова велико и недосегаемо Слънце, което никой човек не е видял, но което всички знаят, че съществува.Витоша чува тия наши мисли и нежно се усмихва.
А твоят първосвещеник, не е ли твоят чист въздух, твоят вятър въздух, окъпан от най-бистрия лазур. Когато Той говори - сърцето забива живо, живо и по жилите нахлува най-чистата кръв, от която се раждат най-възвишените мисли, най-топлите чувства. Тогава няма страдания, тогава изчезва всяка мъка.О, този храм и този първосвещеник! Славата му се носи вред, обикаля земята, носи живот навред и пак се издига по високите върхове да се пречисти в къпалнята на чистия лазур.Кандило ти е слънцето. То се пали всяка сутрин от вярна и неотклонна ръка. Неговото масло не свършва, неговата светлина - не угасва.Благословен да си ти величествен храм на Твореца и ти Слънце - негово мощно кандило и вие звезди, вечни кандила - посестрими на Онова велико и недосегаемо Слънце, което никой човек не е видял, но което всички знаят, че съществува.Витоша чува тия наши мисли и нежно се усмихва. Тя радостно пляска с ръце и игриво ни замеря с шъпи бели конфети. Това са нейните приветствени цветя.Нозете ни потъват в бял памук. Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето...Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда.
към текста >>

16. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете весело пращят и издават приятна грейка.
Сетне затварят трапа, замазаха отпред дулото и оставят да се напълни резервоара с вода.Смрачава се. Никой не си тръгва. Задонасяме дърва за огнището. Тука ще се нощува. Над нас небето опна своята звездна плащаница. Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете весело пращят и издават приятна грейка. Наобиколихме го. Чуват се песни. Всички подемаме; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас. Доведе и дъждовните капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела. Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли.
към текста >>

Звездите смрачени за миг, пак се показаха.Някои задрямаха край огнището. Полунощ.
Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем. Умори се вятърът и бурята, но не и ние. Престана дъжда, вятърът се утиши. Звездите смрачени за миг, пак се показаха.Някои задрямаха край огнището. Полунощ. Даде се знак за тръгване. - Къде, питаха някои. С Него, щом сме, иска ли питане, Той знае.Нареждаме се по познатия геометричен начин. Предвожда ни огромен ацетиленов фенер. Той свети пред нас като цяла месечина.
към текста >>

После се люшна зад един хълм там на звездите да разкаже що е видяла, но ние прехвърлихме през него и я сварихме когато им разправяше.Нощта е мрачна.
Той свети пред нас като цяла месечина. Но ето я и нея. Надникна от облаците да види своята непозната посестрима. Видя и се закиска - отвори устни чак до ушите. Скри се зад облака да се насмее хубавичко, после пак се показа. После се люшна зад един хълм там на звездите да разкаже що е видяла, но ние прехвърлихме през него и я сварихме когато им разправяше.Нощта е мрачна. Тъмни облаци, като сърдити змейове искат да скрият от очите ни чаровното небе. Чува се бученето на изобилни води, като че под земята. Ту през скали и боров клек, ту по мека благоуханна трева извива пътя ни.Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска. Студено. Правим къси почивки по боровия клек и пак продължаваме. Учителят е между двете геометрични полуокръжности.
към текста >>

Приличаме на древните халдейци, излезли да гадаят по звездите.Ето бялата глава на Резньовете.
Чува се бученето на изобилни води, като че под земята. Ту през скали и боров клек, ту по мека благоуханна трева извива пътя ни.Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска. Студено. Правим къси почивки по боровия клек и пак продължаваме. Учителят е между двете геометрични полуокръжности. От време на време се чува тихият му, но мощен глас, когато трябваше да вземем нова посока, да разширим триъгълниците, или да направим смяна.Тихи, тихи стъпки всред нощ на планината. Приличаме на древните халдейци, излезли да гадаят по звездите.Ето бялата глава на Резньовете. Вдясно поемаме през мочури, скали и тресавища. Небето почна да се разведрява. Луната не успява да се закрие зад хоризонта. Ние вече сме я догонили и тя отново ще ни свети по целия път.Задуха силен вятър. Стана студено като през зимата.
към текста >>

17. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св.
към текста >>

Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой!
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой! Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т. VII, с. 288-292; т. XVII, сн. 18] е в своята стихия.
към текста >>

Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани.
Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина?
към текста >>

От тук като че ли се чува говорът на златните звезди.
Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе. Тишина и покой. От тук като че ли се чува говорът на златните звезди. Цялата природа се вслушва в техния нежен шепот и слухти за чудните слова.Внезапно една от присъединилите се към нас туристка запява с топъл мощен алт:Аз се чудя на земята Колко хиляди души, Ражда храни и отглежда Като майка най-добра.Аз се чудя на небето Колко хиляди души,
към текста >>

С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските върхове.
Колко хиляди души, Светят нощем тихо, ясно А всред тях, луна блести.Тъй като гледам, аз усещам, Колко Господ е велик И към Него се обръщам С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските върхове. Тая песен я пееше земята и небето.А едно сърце изпълнено с безкрайна любов и признателност към Твореца, от възхитеното до сълзи сърце е стъкмило тая наивна, но сърдечна песенчица, за да излее, що годе своята радост и своето възхищение. Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца.Не, няма смърт! Щом като има красота и има кой да я усеща и да й се радва, смъртта е изключена. Тъй си мислех, слушайки вдъхновената певица и душата ми се пълнеше със сладка нега.Вървим бавно. Спираме се, оглеждаме се.
към текста >>

Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца.Не, няма смърт!
А всред тях, луна блести.Тъй като гледам, аз усещам, Колко Господ е велик И към Него се обръщам С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските върхове. Тая песен я пееше земята и небето.А едно сърце изпълнено с безкрайна любов и признателност към Твореца, от възхитеното до сълзи сърце е стъкмило тая наивна, но сърдечна песенчица, за да излее, що годе своята радост и своето възхищение. Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца.Не, няма смърт! Щом като има красота и има кой да я усеща и да й се радва, смъртта е изключена. Тъй си мислех, слушайки вдъхновената певица и душата ми се пълнеше със сладка нега.Вървим бавно. Спираме се, оглеждаме се. Къде първом да гледаме? Небето ли с брилянтните звезди, или благоуханната планина, която започна вече да разтваря пред нас китни страници.Небето почва да бледнее - хоризонтите се очертават.
към текста >>

Небето ли с брилянтните звезди, или благоуханната планина, която започна вече да разтваря пред нас китни страници.Небето почва да бледнее - хоризонтите се очертават.
Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца.Не, няма смърт! Щом като има красота и има кой да я усеща и да й се радва, смъртта е изключена. Тъй си мислех, слушайки вдъхновената певица и душата ми се пълнеше със сладка нега.Вървим бавно. Спираме се, оглеждаме се. Къде първом да гледаме? Небето ли с брилянтните звезди, или благоуханната планина, която започна вече да разтваря пред нас китни страници.Небето почва да бледнее - хоризонтите се очертават. Съзира се вече гордата глава на „Чаталка” и острия връх на „Кутелка”. Изглеждат тъй близко; сякаш да посегнеш и ще ги стигнеш. Но, нижат се часовете, а те са още далеч от нас, далеч от уморените ни вече стъпки.Далече доле са вече сипеите на Сините камъни, а ние вече лазим из дивни, разкошни коридори на обичната планина. Пред очите ни - разкошен парк от големи, красиви дървета, все по-гъсти и по-гъсти.Тук-таме из тях надничат грамадни скали, прилични на спящи фараони. Техните грамадни глави изсечени от времето върху скалите са обърнати някои към страхотни долове, други към върха, сякаш смразени от някое внезапно чудо.
към текста >>

Небето е вече съвсем светло - нито една звездичка.
Или, може би чакат чудно възкресение отново да оживеят и да издигнат властен глас. Но едва ли ще дойде за тях това „време”. Времето на фараоните е минало отдавна и ако има още някой останал, и той трябва да отиде в забвението. Пък ако да биха оживели отново, би било напразно, защото ние не бихме ги вече разбрали, а и те не биха ни повярвали...От ляво - вековни гъсти гори. Кривулим, кривулим и Чаталка все далеч и далеч. Небето е вече съвсем светло - нито една звездичка. Върху долината падат розови лъчи. Ах, ще изпуснем „Изгрев” от Чаталка. Хе там в далечината пасе стадо овце. Те изглеждат дребни като бубулечки. Близо сме.
към текста >>

Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите.
Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо. Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът на Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините на своята родина.Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле.
към текста >>

Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите.
- Няма ги, няма ги! Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят. Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания дядо Никола, мястото им няма да се види! Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме.
към текста >>

Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите?
Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят. Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания дядо Никола, мястото им няма да се види! Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва.
към текста >>

Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето.
Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет. Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него. Бурни искри политат възбог и пращят весело.Спим като убити. Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила. Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния гръб на планината.Колко е хубаво! Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя. Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък.
към текста >>

18. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли

Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната.
При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза:Да опитат вярата си. Нека да направят обща молитва. Направихме обща молитва. Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната. След това мъглите покриха пак всичко. Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала. Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре. Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
към текста >>

19. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли

Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната.
При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза:Да опитат вярата си. Нека да направят обща молитва. Направихме обща молитва. Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната. След това мъглите покриха пак всичко. Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала. Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре. Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
към текста >>

20. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли

Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната.
При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза:Да опитат вярата си. Нека да направят обща молитва. Направихме обща молитва. Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната. След това мъглите покриха пак всичко. Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала. Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре. Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци.
След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си. Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна.
към текста >>

После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”.
Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
към текста >>

Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди.
Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
към текста >>

Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци.
След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си. Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна.
към текста >>

После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”.
Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
към текста >>

Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди.
Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
към текста >>

Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци.
След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си. Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна.
към текста >>

После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”.
Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
към текста >>

Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди.
Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
към текста >>

Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва.
към текста >>

24. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци.
След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си. Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна.
към текста >>

После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”.
Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
към текста >>

Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди.
Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
към текста >>

Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва.
към текста >>

25. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
към текста >>

Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно!
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
към текста >>

Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно!
към текста >>

27. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
към текста >>

Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно!
към текста >>

28. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
към текста >>

Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно!
към текста >>

29. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Седми ден - 29 август

Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея."„Въздухът, който е разпилян по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник и Той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светлината си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвайте се, че Бог е направил тези работи. И ако Бог не беше посадил тези дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст."Гимнастически упражнения.В 7 часа сутринта беседа. * Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение на това, което чуха и разбраха на този събор.
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Звездите полека лека гаснат.
Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде. Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко. Селяни, облечени в бели кожуси безгрижно ги боцкат по хълбоците и си напяват нещо. Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче. Селянка носи чесън сплит.Полека се развиделява. Звездите полека лека гаснат. Небето побелява. Смали се лицето на Венера. Тя винаги побледнява при появата на слънцето и лъчите й трептят, трептят... Витоша вече ясно се очертава бяла и красива. Небето е чисто. Нито едно облаче по него, нито пък -мъгла.
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат.
2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Ранен час. Луната, и тя развеселена от пролетта, усмихната си отхожда. Утринната звезда ярко блести и показва, че скоро слънцето ще изгрее. Небето се разведрява. Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат. Белият калпак на Витоша е вече раздран на парчета. Из храсталаците се издига Славейкова песен. Ластовички ниско летят, като че нещо шепнат на земята. Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето. Далеч по планинския хребет се белее стадо овце.
към текста >>

32. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята.
... Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
към текста >>

Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята.
Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път.
към текста >>

Звездите блестят с нежно потрепване.
Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи.
към текста >>

Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”.
към текста >>

Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади.
Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост. Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила.
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята.
Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път.
към текста >>

Звездите блестят с нежно потрепване.
Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи.
към текста >>

Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”.
към текста >>

Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади.
Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост. Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила.
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята.
Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път.
към текста >>

Звездите блестят с нежно потрепване.
Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи.
към текста >>

Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”.
към текста >>

Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади.
Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост. Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила.
към текста >>

35. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

Напразно издигаме поглед към небето да зърнем поне една звездичка.
2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар] Природата грабна китка босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята. Още към Витоша вече сме мокри до кости и нозете ни гмичкат във вода. Но, ще се върви; това е нейното благословение. Напразно издигаме поглед към небето да зърнем поне една звездичка. То е тъмно и мрачно, и мъгли гъсто ни притискат с мокро крило.Четири часа е, а до съмване има още време. Нищо се не види от мъгли и дъжд. Стотина на брой ние се точим към планината с невесели чувства. Сега ли намери да вали? Да бе почакало да се качим поне, че да прави каквото иска, пък то още от вратата ни почна.Напразно и към изток взираме поглед да се появи златна черта и раздели денят от нощта; напразно към върха поглеждаме да съзрем поне върху него розови следи, макар и от далечен, и скрит зад облаци изгрев.
към текста >>

36. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Звездите усмихнати блестят -същите преди 2000 години, когато Великият Учител е победил смъртта.
Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] На път. Часът е 3 след полунощ. Звездите усмихнати блестят -същите преди 2000 години, когато Великият Учител е победил смъртта. По ведрото небе пресполовената Луна клони към запад. Сводът е чист. Само на изток няколко малки облачета като немирни деца чакат изгрева да му устроят някоя шега.Студено е. Пътниците вървят с калпаци и замотани шалчета на вратовете си. Задуха студен вятър: отначало слабо, после почна да брули.
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Звездите сияеха с празничен блясък.След снощната стихия, мислехме си, че едва ли десетина, и то най-смелите, ще тръгнат, а то какво излезе?
Сетне страшно зафучи и с двойна сила замята се и завей, сякаш земята на въздуха иска да вдигне. Мълния, гръм, трясък. Светкавици разлени в пожар, или змийски извити се леят отгоре, последвани от оглушителни, замайващи гръмотевици и проливен дъжд. Като че ли гигантско чудовище с огнедишаща димяща уста, отворило грозна паст с рев налита горката земя и иска да я глътне... Но, види се, този страшен гигант, сам получил някои невидими бодвания по хълбоците, та след като рева и блъска след няколко часа утихна, изчезна, като че ли никога не е бил.Когато подир среднощ - в 3 часа тръгнахме, небето се тъй изведрило, тъй мило ни се усмихва, сякаш да заличи снощната си дивотия. Нито следа от облак и мъгла. Звездите сияеха с празничен блясък.След снощната стихия, мислехме си, че едва ли десетина, и то най-смелите, ще тръгнат, а то какво излезе? А сега след казаната десеторка, смело може да се постави още една нула. Удивителни смелчаци. Бодри крачки отекват във ведрото утро, весели закачки и ритмична песен. Колко е хубаво! Въздухът напоен с топла нега, измит, чист, лек, като че ли сме всред рая.Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци отживотворна светлина, едвам полазваме по планинския гръбнак, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли.
към текста >>

38. Построяване на Салона на Изгрева

Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите.
Затуй, когато някои тълкуват, че учението на Христа и Учението на Учителя е едно и също, аз казвам следното: „Това не е вярно". Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя. Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката. И в тези си копнежи и стремежи аз дочаках да се реализира това. Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите. Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи кухнята и трапезарията. Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи.
към текста >>

39. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Звездите една по една заискриха отгоре.
Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня. Звездите една по една заискриха отгоре. Техният блясък бе чист и спокоен; никакво потрепване, сякаш опулено заглеждаха нещо към земята и се чудеха мълком.Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си.Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън. Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината. Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе.Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем.
към текста >>

С лице към него, а с гръб към огъня - значи - двойна полза.Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат.
Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината. Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе.Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем. Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят.Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни! С лице към него, а с гръб към огъня - значи - двойна полза.Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат. Ето я Голямата мечка, също и Малката. „Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение. Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми...Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от студа. Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден.
към текста >>

„Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение.
Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят.Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни! С лице към него, а с гръб към огъня - значи - двойна полза.Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат. Ето я Голямата мечка, също и Малката. „Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение. Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми...Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от студа. Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден. Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни дрехи. В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук!
към текста >>

Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък.
После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли. Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа. Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна. За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя. Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество.
към текста >>

40. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Млад месечко изви рогче и звездите ласкаво се показаха.
Направихме им хубав пазар. Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри дрехи и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат. Кой наметнат със скъсано платнище, кой с мокър шал, тежки от вода одеяла. Дъждът секна. Небето се разведри. Млад месечко изви рогче и звездите ласкаво се показаха. С песни и викове потегляме за нашата София. Ето я Панчаревската юзина, селище с хиляди лампи. Седнали един до друг, за да се топлим, ние пеем и викаме до Бога. Отдалече блести и ламбата - слънце на нашата школа. Посрещат ни с песни.
към текста >>

Звездите приветливо блещукат.
Даже и дрямка няма. До късно посрещане и настаняване на нови мокри пътници от обичната Рила. „Изгрев” ечи от песни.Полунощ преваля. Прикътани в топлите си палатки, дишайки озонирания въздух заспиваме юнашки сън. Какъв сън! Звездите приветливо блещукат. Те сякаш ни се радват, че тъй сити, измити и преоблечени можем да си почиваме след оная хала из Рила, която така богато ни обдари. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила] Олга Славчева
към текста >>

41. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Млад месечко изви рогче и звездите ласкаво се показаха.
Направихме им хубав пазар. Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри дрехи и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат. Кой наметнат със скъсано платнище, кой с мокър шал, тежки от вода одеяла. Дъждът секна. Небето се разведри. Млад месечко изви рогче и звездите ласкаво се показаха. С песни и викове потегляме за нашата София. Ето я Панчаревската юзина, селище с хиляди лампи. Седнали един до друг, за да се топлим, ние пеем и викаме до Бога. Отдалече блести и ламбата - слънце на нашата школа. Посрещат ни с песни.
към текста >>

Звездите приветливо блещукат.
Даже и дрямка няма. До късно посрещане и настаняване на нови мокри пътници от обичната Рила. „Изгрев” ечи от песни.Полунощ преваля. Прикътани в топлите си палатки, дишайки озонирания въздух заспиваме юнашки сън. Какъв сън! Звездите приветливо блещукат. Те сякаш ни се радват, че тъй сити, измити и преоблечени можем да си почиваме след оная хала из Рила, която така богато ни обдари. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила] Олга Славчева
към текста >>

42. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват.
вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Ранна сутрин. Орион - същинска брилянтна диадема. Чия ли невидима глава той украсява? До него наблизо Сириус, блести в неповторимо прекрасно сияние. Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват. Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет.Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела пътя през Драгалевци към планината. Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш.
към текста >>

Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък.
До него наблизо Сириус, блести в неповторимо прекрасно сияние. Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват. Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет.Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела пътя през Драгалевци към планината. Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка.
към текста >>

43. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе.
Зорницата е вече 3 остена по небосвода. Сириус и Орион са още всред небето, ясни, блестящи скъпоценности. Плеядите едвам мержелеят, като че под бледата светлина на залязващата пълноликалуна. Полето още спи в дрямка, облъхнато от тих есенен ветрец, кой с лека пръчица сваля вече от дърветата пъстрата им шума.Градът трепти в хиляди светлини. Той спи сладкия си предутрин сън. Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе. Тихо е и тайнствено. Не се чува нигде ни кучешки лай, ни кукуригане на петел. Но щом влизаме в селото, изневиделица, тихо и незабелязано ни наобиколиха цяла тълпа кучета: мъничета, бели, черни, пъстри, рунтави, гладки. Весело въртят опашки, радостно скимтят около нас и ни гледат с покъртителна ласкавост и доверие. Ако искахме можехме да оберем цялото село - тая купена с комат хляб стража, щеше без сражение да предаде в ръцете ни Драгалевската крепост.Видяхме, че те решително са наши съучастници, но ние нямахме завоевателна цел, така че крепостта ще си остане непокътната завинаги.Излизаме над водениците.
към текста >>

44. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

- Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце?
За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]Олга Славчева 2. Екскурзия на 7 април 1928 годинаБоян Боев 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] - Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце? Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем. Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има - студен душ? Не отговарят светлите звезди. Трепкат, примигват с очици, мълчат си те. Сякаш само отговарят: - Що питате нас?
към текста >>

Не отговарят светлите звезди.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] - Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце? Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем. Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има - студен душ? Не отговарят светлите звезди. Трепкат, примигват с очици, мълчат си те. Сякаш само отговарят: - Що питате нас? Питайте ветровете, що носят бури и мъгли. Ние сме високо над тях и за нас няма това, що вас тревожи...Изток и запад не предвещават нищо добро - мътно е небето и в двата си края... Сякаш мърморят нахмурени: - Тази нощ облаците на съвет ще се съберем и ще решим утре що ще бъде.Тръгваме... В 6 часа сме над Драгалевските воденици. Слънцето не се яви.
към текста >>

И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”.
Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин! Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр. И този враг не е далеч.
към текста >>

45. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри. Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.
към текста >>

Чрез тях ние изливаме обичта си към птички, цветя, ручеи, небе, слънце и звезди.
Колко се радва той когато грабне диригентската палка! Широките му гърди се издуват с благодарната сила на песента - гласът му ечи над всички.Хубави са нашите песни. С тях десетки години посрещаме дни и нощи, и носим неволи и грижи. Дивни песни! Сладчайши мелодии. Чрез тях ние изливаме обичта си към птички, цветя, ручеи, небе, слънце и звезди. Как иначе? Освен с песни, много и сърдечни песни: „Тъги, скърби”, „Сладко медено”, „Роена капко”, „Зора се чудна зазорява”. Една ли са и две, че да ги запиша? Той ни даде тия песни. Той - Учителят.
към текста >>

46. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат.
2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
към текста >>

Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят.
Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява. Като че ли то е слънчев паж, който пръв се провиква към природата да затаи дъх и всеки миг да очаква дневния цар. Наистина, ето го! Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината.
към текста >>

Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини.
До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност. Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.Чудна, дивна молитва всред нощ на планината! Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж! Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче. Как хубаво ни подействува това сладко парченце.В 2 часа потегляме за път. Хоризонтът се очерта.
към текста >>

47. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат.
2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
към текста >>

Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят.
Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява. Като че ли то е слънчев паж, който пръв се провиква към природата да затаи дъх и всеки миг да очаква дневния цар. Наистина, ето го! Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината.
към текста >>

Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини.
До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност. Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.Чудна, дивна молитва всред нощ на планината! Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж! Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче. Как хубаво ни подействува това сладко парченце.В 2 часа потегляме за път. Хоризонтът се очерта.
към текста >>

48. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

На „Изгрев” някаква камбанка зазвъня още в 3 часа, преди зори; завари ни ококорени, всички почти готови за път.Няма нито луна, нито звезди.
[Витоша, бивака Ел Шедар] Как изведнъж всинца се намерихме в 9 часа на Витоша! Ели-Шедар благосклонно ни прие в скутите си, още росни от нощната влага, блестящи на слънчевите лъчи. Как се намерихме едновременно? Тръгнахме едновременно, рано, това е то! На „Изгрев” някаква камбанка зазвъня още в 3 часа, преди зори; завари ни ококорени, всички почти готови за път.Няма нито луна, нито звезди. Гъсти облаци закриват небесното чело. Вчера Учителевият барометър се качи, тъй че, днес очакваме хубаво време, въпреки всичко. Пътуваме като сенки - не можеш да различиш в мрачината кой е до тебе; тъмно като в рог. Но, тук-таме някое малко фенерче светне и освети за миг някое мостче, локва или валога.Сякаш засрамени, облаците се разкъсаха и се оттеглят нанякъде. Над нас блесна звездният океан.
към текста >>

Звездите една след друга напущат небесния хоровод.
Не си ли ти скъпоценен пръстен върху ръката на Твореца? Или брилянт, най-скъп и величествен от Короната Му! Колко те обичам, ясна звездо, колко те обичам! Стори ме да дойда при тебе! Няма тежката ми земна нога да стъпи върху тебе, но само отстрана и отблизо ще те съзерцавам.Побелява. Звездите една след друга напущат небесния хоровод. Хоризонтът се очертава. Идващата светлина открива пред очите ни светла есен.Пълзим по планинския склон. Дишаме упоителната свежест на съхнещата есенна шума. Въздухът сладни от благоухание. Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици.
към текста >>

Тогава идва сладко сънуване, което се дава само на юнаците: гори, планини, скали, реки, езера, слънце и звезди, и много, много цветя и пение на птички.Заспивам.
Той пее тиха песенчица. Всички други 5 басейна са пълни с вода - има и за поливане, и за добитък, и за хора.Дома. Умора тегне на очите и нозете. Но трябва да се пие още малко чай, нозете да се затоплят в гореща вода, после преоблечен в чистото легълце. Чак тогава: Лека нощ! Тогава идва сладко сънуване, което се дава само на юнаците: гори, планини, скали, реки, езера, слънце и звезди, и много, много цветя и пение на птички.Заспивам. Държа перото и едвам записвам последните редове; струва ми се, че нежна ръка взима тихо перото от ръката ми и го слага настрана. Струва ми се, че някой успивно ми пее:„Тъги, скърби са богатство за живота в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове,
към текста >>

49. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята.
Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха.
към текста >>

50. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята.
Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха.
към текста >>

51. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята.
Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха.
към текста >>

52. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята.
Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха.
към текста >>

53. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята.
Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха.
към текста >>

54. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите.
Ще ни събере ли вътре? Наклаждаме огън и нощуваме вън. Колко е хубаво! Друго е небето тук; т.е. същото, обаче други са неговите изгледи. Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите. Хоризонтът, накичен със снежен венец, привлича погледа, сърцето... Огънят издава приятна грейка. Хубаво е, топло, като в стая. Няма ги тук пронизителните студове на Мусалла; тука сякаш е юга на Рила.Още в ранина потегляме. Пътят става стръмен и неравен. Гората се сменя с клек и смрика, а по нагоре само скали и трева.
към текста >>

Пламъците му чертаят върху земята голямо огнено петно, сякаш отразено от небето.Звезди.
То е Балдер Дару - прекръстено отпосле от Учителя - езеро, което съчетава всички Божии блага. Околността му прилича на разсипан приказен дворец. Нещо величествено и легендарно вее от него и цялата му околност, с шеметните върхове околовръст, накичени още със сняг, с хълмовете и скалите му, обрасли в клек, смърч, здравец и овчарски босилек. Отсреща е „Харамията”, като че застинал окаменял истукан на минало легендарно величие, запазил само на осанката си своята горда суровост и жестока надменност.Малките палатки кацнали тук и там в оскъдно количество. Огромно огнище - подобно разкален костер [костер (рус.)-огън, клада]. Пламъците му чертаят върху земята голямо огнено петно, сякаш отразено от небето.Звезди. Те тихо отразяват блестящите си образи в спокойните води на второто езеро Ел-Бур. Песни. Песни без край. Цигулки. Бах, Григ, Шуман бидоха изпълнени тук в сърцето на Рила. Каква чаровност! Луната изгрява.
към текста >>

Слушат ни звездите и Рилските върхове.
Бах, Григ, Шуман бидоха изпълнени тук в сърцето на Рила. Каква чаровност! Луната изгрява. Бавно се отправя нагоре, за да може да се огледа и тя в тихото огромно езеро. Тишина. Само песента на мощния бистър поток, който се влива в езерото, изтичащ от горните - които още не сме видели. Слушат ни звездите и Рилските върхове. Слушат ни и изворите на Рила, и чудните, чаровни езера, същински Божии дарове, дарове от най-избраните, най-скъпите на земята. Спим върху нарязана мека трева, като в люлки.Още в 5 часа сме будни и се катерим по скалите. Горе ще посрещнем Слънцето. Накацали по скалите ние го чакаме... Големият огнен глобус изплава из глъбините и се издигна нагоре. Неволно устните шепнат молитва.
към текста >>

Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно.
Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот.
към текста >>

Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта.
Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна.
към текста >>

Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти.
На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи!
към текста >>

55. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди.
Издигаме десница за поздрав, а той - левицата, точно когато пеем стиховете:„Той иде на Земята безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде.
към текста >>

Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца.
Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.Влага, студ, дъжд и следващата нощ. Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца. Това, което губим през нощта, печелим го сутрин по канарите, очакващи изгрев слънце.Уединявам се до Бъбрека. Там си изтървах молива с предпазителя. Той заплува навътре в езерото. Да плавам не умея. Ето го, отдалечава се.
към текста >>

До прекрасното езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини.
Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер. До прекрасното езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини. Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея.
към текста >>

Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва.
Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието.
към текста >>

56. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди.
Издигаме десница за поздрав, а той - левицата, точно когато пеем стиховете:„Той иде на Земята безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде.
към текста >>

Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца.
Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.Влага, студ, дъжд и следващата нощ. Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца. Това, което губим през нощта, печелим го сутрин по канарите, очакващи изгрев слънце.Уединявам се до Бъбрека. Там си изтървах молива с предпазителя. Той заплува навътре в езерото. Да плавам не умея. Ето го, отдалечава се.
към текста >>

До прекрасното езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини.
Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер. До прекрасното езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини. Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея.
към текста >>

Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва.
Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието.
към текста >>

57. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта.
То си е мое, мое! Никой няма да тъпче върху земята на която ще си почивам. Обличам дебели дрехи. Омотавам се с единственото си одеялце и лягам да спя. Луната високо се издигнала над Харамията, сякаш ще се къпе в езерото в потаен нощен час. Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта. Огнището още пръска пламъци и искри. Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой! Единствен Ти си, който бдиш за моето клетнишко съществуване. О, това не е колибка, а самата Божия длан, която ме гали, милва, всред този земен рай. Каква хубава, широка и топла е тази длан.
към текста >>

Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта.
То си е мое, мое! Никой няма да тъпче върху земята на която ще си почивам. Обличам дебели дрехи. Омотавам се с единственото си одеялце и лягам да спя. Луната високо се издигнала над Харамията, сякаш ще се къпе в езерото в потаен нощен час. Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта. Огнището още пръска пламъци и искри. Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой! Единствен Ти си, който бдиш за моето клетнишко съществуване. О, това не е колибка, а самата Божия длан, която ме гали, милва, всред този земен рай. Каква хубава, широка и топла е тази длан.
към текста >>

58. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Ако са отишли нашите, хубаво, ако ли не, пак хубаво; не само че не губя с една екскурзия повече, напротив, печеля.Звездите предвещават добро време.
Haskell [госпожа Хаскел]. Слава Богу, добрах се до преддверието незабелязано. Излизам вън, заключвам вратата и на сутришната месечина обувам обувките си.Сега, свободно! Тръгвам с бодри крачки по „Ангел Кънчев”, отляво „Луна Парк”, излизам към Лозенец, отдясно тухларницата, превалям София и ето ме вече на равно шосе към Драгалевци. На късмет! Ако са отишли нашите, хубаво, ако ли не, пак хубаво; не само че не губя с една екскурзия повече, напротив, печеля.Звездите предвещават добро време. Облаците по небето аленеят от чуден блясък, предвещават само хубаво. Срещам селяни, селянки отиват към града. Никой не ме настига по пътя. Напразно извръщам глава. Сама съм към обичната планина.
към текста >>

Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез.
Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина. Градът блесва в хиляди светлини, прилича на приказен. Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев. Оставяме там Учителя и според пътищата си, потегляме към града. Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове. Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревът - том 26
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои.
Дрипавият кожух от мощните им плещи вече е повлечен по хълмовете, скоро съвсем ще падне. Ручеите пеят. Цветята цъфтят, птичките чуруликат, летят, бягат, боричкат се, издигат човчици.Аромат. Стъпките неуморно вървят след него. Той е вред. По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои. Пясъкът като жив се движи под водната струя, сякаш говори. Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда. Ето чистия поток; наведи се и пий! Но, ние следваме други закони, и друга вода пием из планините, когато сме уморени. Изчезнаха някъде големите чайници свирачи; сега почти всеки има термос, или манерка, обвита с дебел плат.Днес сме малцина, както никога.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

По свилените й поли блещят ярки звезди.Девата се усмихва.
Само като ви погледна, стига ми за да зная, че вие сте израз на Него - Вечната Любов, която мисли за нас. Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света.От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия... На запад, чака тя още, да я докоснат пръстите на идващата зора. Хоризонтът побелява. Зорницата пристига. Тя идва с леки танцуващи стъпки на млада дева, която обръща към изток заруменели страни и разпиляна златиста коса. По свилените й поли блещят ярки звезди.Девата се усмихва. Окото й златно, Венера се нарича. То нежно се отваря в приветлива усмивка за идващия цар. Тя е негов предвестник. Челото на изток се прояснява. Тълпят се по него розови весталки, жриците на дневната светлина.
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

Звездите, сякаш се изстъпват пред лунната красота и отстрани трепкат като придворни дами.
след полунощ. Луната цяла е над нас, огрява ни с огромния си фенер. Нощта е бяла, тиха. Изгрев е сборния пункт. Дърветата, сребърни от лунния блясък, неподвижни, изтръпнали, сякаш от чаровната нощ. Звездите, сякаш се изстъпват пред лунната красота и отстрани трепкат като придворни дами. Лицата на всички ни са осияни от лунния блясък, сякаш приказни и далечни.На Изгрев. Там е сборния пункт. Стрелец застанал над Витоша, обтяга лък към запад. Капелла вълшебно свети над нас. Сириус зове към неизмеримите небесни глъбини.Ето го и Учителя.
към текста >>

62. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

След тях небето побелява от звезди.
Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари. От огнищата се отделя приятна миризма на вкусни гозби. По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето.Почва нарядът - за дърва. Мъкнем към огнището сухи коренища. Над Харамията се показва тънко рогче на млада месечина в другарство с блестящата Вечерница. След тях небето побелява от звезди. В палатките горят светлинки. Осветени отвътре, те приличат на големи фенери. Запалените огньове хвърлят върху тях тайнствена светлина.И сега Учителят е между нас. Но лицето му е тъй мрачно! Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие!
към текста >>

63. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август

За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите.
Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Летопис на изгрева - Том 2 Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"
към текста >>

64. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август

За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите.
Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" Летопис на изгрева - Том 2
към текста >>

65. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 6 август

Там, сякаш още от създание мира, лежи огромна фигура на човек, застинал в нямо очакване към звездите.
Как ли ще го кръстят? О, то ще бъде голям юнак, щом е родено между китните борове, близо до Езерата. Дошла там преди седмица на кон, горката, не е мислила, че ще стане това чудо.Правим излети. Едни на Дамка, други към Урдините езера, Кара гьол, Еленин връх, Рупите. Калинините върхове също мамят погледа -така блеснали на слънцето под ясното небе - приличат на Швейцарски Алпи.Рупите са далечни, сякаш недостъпни. Там, сякаш още от създание мира, лежи огромна фигура на човек, застинал в нямо очакване към звездите. Някои го нарекли „Фараонът”. Отсам, в долината, са Урдините езера - 6 на брой - подобни чашки, поляни с разтопен тюркоаз.Дамка е възел към Рилския монастир. Той е гол връх, на който има пирамида - указател. От тук погледът се рее от хубост на хубост, и не знае где да спре омаян и забъркан.Понякога погледът се спира върху странни писмена по скалите. Случайно или не, те са отбелязани в чудна симетрия и изисканост, та образуват странни видения... Кой ли древен мъдрец тук е поставил своите тайни писмена, за да ги разчита някой нов мъдрец.Слизаме към бивака, но не през езерата, а по билото.
към текста >>

66. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 17 август

Така, сякаш пропъдихме мъглите и видяхме звездите отново.
Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се молили, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека. Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас...Това съобщение ни донесе голяма радост. Прибрахме жените край огъня, дадохме им сухи дрехи да се преоблекат и сами насърчени от тяхната вяра, отидохме за още дърва. После обграждаме огъня и пеем. Така, сякаш пропъдихме мъглите и видяхме звездите отново. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 17 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август

За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите.
Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" Летопис на изгрева - Том 2
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 август

Тихи шушукания до огъня, гдето гледайки блестящите звезди, заспиваме нежно галени от топъл ветрец.
Всичкият горивен материал от нашите „хижи” (клек и папрат) сграмадяваме върху огъня, който с луда радост пръска мириади искри всред чаровната нощ. Цигулките късат от сърцето песен след песен, пълни с тъга за планината. Внезапно тъгата се сменя с весело хоро, около прекрасния голям огън. Наловиха се млади и стари. И горе същия огън, но тихо е там като в храм, а край нас шумно, диво.Спим на открито небе, защото багажът е стъкмен за товарене. Тихи шушукания до огъня, гдето гледайки блестящите звезди, заспиваме нежно галени от топъл ветрец. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 21 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

69. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември

Нагоре към планината, нагоре към звездите!
Вървим с Учителя. Небето звездно. Луната презполовена клони към залез. Хладен вятър повява откъм планината. Погледът е устремен напред - нагоре! Нагоре към планината, нагоре към звездите! О, последните сякаш имат космична конференция - всички са се събрали всред небето, всички до една! От празничните им одежди, небето сякаш плува в злато. Докосват се лъчезарните им криле. Небето свети, свети.Кога сме изминали прашния път и не съм усетила. Кога изпъплихме към Ел-Шедар, също не зная.
към текста >>

70. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч.
Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спят човешките твари. Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч. и потегляме към нашата приятелка. Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето? Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество. Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това?
към текста >>

Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето?
2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спят човешките твари. Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч. и потегляме към нашата приятелка. Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето? Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество. Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това? Нивите изкпасили. Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън.
към текста >>

71. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш!
Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми. Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим.
към текста >>

" Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе".
Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми. Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете.
към текста >>

72. Снимки на Учителя при извора „Махабур' с група от Братството, 13 август

Димитър Звездински.
... 9. Мария (Мичето) Златева - налива си вода при чучура на чешмата. Седнали втори ред: 10. Боян Боев. 11 Иван Кисьов. 12. Димитър Звездински. 13.... 14. Георги Радев. 15.... 16.... 17.... 18. Владо Николов (руснакът) Снимка № 36: С Учителя при изворът Махабур 13.VIII.1931 г.
към текста >>

73. Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври

Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас.
Спомен на Олга Славчева 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар] Тръгваме 90 души от Изгрева. Три часа след полунощ. Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас. Орион засвирил на брилянтните си корди, пее с багри и тишина. Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща да мине под нея неизмеримото време на Всемира.90 души! Та това е цял поход! Вървим, не просто се надбягваме към Витоша. Шест часа сме точно там.
към текста >>

74. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари

Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната....
То е един дълъг път. Ще дойде в него просветлението. Някой път се обезсърчавате. - Хубаво нещо е светът! Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната.... Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, и след това ще дойде благословението. Йосиф е един от хубавите примери. Като работиш, ще станеш светия. Не си разположен - направи едно най-малко добро. Например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи.
към текста >>

75. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

76. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

77. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

78. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

79. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

Отбелязаните със звездичка беседи от този раздел са отпечатани в томчето „Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., редактирани.
Трябва да го изчистите. Позволено е сега само 5 минути да ви говоря. Това ще ви бъде настолна реч. ------------- [1] Записки на Елена Хаджи Григорова. Отбелязаните със звездичка беседи от този раздел са отпечатани в томчето „Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., редактирани. (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 Глава: 8. Беседа от Учителя на 19.VII.1932 г., 5 1/2 ч сутринта
към текста >>

80. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

81. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

82. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

83. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

84. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

85. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

86. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

87. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

88. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

89. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

90. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

91. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

92. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

93. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

94. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

95. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

96. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

97. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

98. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

Звездите другояче говорят.
Около скалата нареждаме камъни за сядане. Така се образува Охлюв от седалища, където можем да сядаме когато се храним.Прекрасни са Рилските беседи. Те не са същите, говорени в низината. Тука е друго кърмилото на нашите мисли, чувства и постъпки. Другояче говори чистият въздух, малките птички, белите облачета, бодливият клек и смрика. Звездите другояче говорят. Тук университетските коли не вървят. О, никак! Педагогията на Кацаров не върви. История на философията не върви, също и история на българското образование. Природата няма нищо общо с тия работи.Събираме се по палатките (и то при дъждовно време) и си разказваме разни смешни и тъжни преживелици.
към текста >>

99. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

100. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Звезди - подружки!
Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
към текста >>

Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
към текста >>

Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб.
Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
към текста >>

Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
към текста >>

Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
към текста >>

Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
към текста >>

Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>

Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре.
Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето.
към текста >>

Аз гледах особно големите звезди.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората.
към текста >>

Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.63416004180908