Търсене в текстове за 'Звезди'

Галилей Величков (1911-1985)

Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата.
към текста >>

2. 2_14 Великата симфония на теменужките

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Имаше един брат Звездински.
Имаше едни, които проповядваха тук на "Изгрева", други - в града, трети обикаляха провинцията. Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат Звездински. Говореше с един баритонов мощен глас. Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше.
към текста >>

Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство?
Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух. Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга.
към текста >>

Брат Звездински е слязъл на земята и премигва.
Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво. Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота. Нали е казано в Писанието: "По делата им ще ги познаете". Който служи на Бога, за него е най-важно да изпълни Волята Божия". Учителят свършва и се усмихва. Брат Звездински е слязъл на земята и премигва. А приятелите, които са около тях вече не се усмихват. Те мълчат. Велико е мълчанието на Посвещението. Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен.
към текста >>

3. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север?
Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.
към текста >>

И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето.
Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени.
към текста >>

4. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.
"Рудолф Щайнер и Всемировият Учител" След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди. Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект.
към текста >>

5. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар.
Една млада сестра, казваше се Елена Казанлъклиева, беше поела грижата да Му почиства стаята и да се грижи за бита Му. Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето. Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно.
към текста >>

Учителят стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите.
Отново чува гласа на Учителя, който я приканва да отиде при Него. Няма как, престрашава се, прекрачва през прага на вратата, полека-полека застава пред Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Учителят стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите. Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към Небето. След малко се чуват думите Му: "Реших да пусна болшевиките на земята! " Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от Небето, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела. След някое време научаваме от вестниците, че след като в Русия е извършена февруарската революция, на 24 октомври 1917 година, чрез въстание, болшевиките са дошли на власт. Елена това го беше казала на първите приятели.
към текста >>

6. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете.
От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води. Времето беше още топло.
към текста >>

Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни.
към текста >>

7. 5_32 Имотите на богатите братя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него.
Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
към текста >>

8. 9_05 Кой бе Учителят?

"Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената.
Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената".
към текста >>

9. 10_06 Кой е Учителят?

Животът на другите планети и звезди е по-висш от този на земята и се проявява чрез други форми, които нашите сетива не могат да видят, чуят и оценят.
Учителят идва, за да свали Словото. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината и на Бога. Учителят е Учител на Бялото Братство на Слънчевата система. Учителят е Учител на Цялата Слънчева система и на всички същества населяващи различните йерархии и осъществяващи живота си в различни степени, съобразно условията, в които живеят. Животът на земята, изразяващ се в тази форма, е единствен по рода си в цялата Слънчева система и в целия Космос. Животът на другите планети и звезди е по-висш от този на земята и се проявява чрез други форми, които нашите сетива не могат да видят, чуят и оценят. Човек само с духа си и с човешката душа може да влезе в контакт с този свят на по-висша Еволюция и организация. Знанието за това се намира в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово за Истината на Божествения Дух, който управлява Света.
към текста >>

10. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

" Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби.
Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят. Имената на тримата мъдреци бяха: Гаспар, Валтасар и Мелихор. Изрекоха думите: "Бог царува на Небето. Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено! " Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби. Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария Завет. На 30 години Исус се кръсти в река Йордан от Йоан Предтеча и слезна Божественият Дух над него и връз него. Той стана Учител. Вървеше и проповядваше като Человечески син.
към текста >>

11. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

друга купчина звезди.
Духът Беинса Дуно е завършил своята Еволюция в Божествения свят и бе изпратен от Бога на земята, за да донесе Третия Завет на Новото човечество от Шестата раса. Нашата слънчева система обикаля около едно централно Слънце в нашата Вселена. Една слънчева година е равна на много милиони години, т.е. за това време слънчевата система извършва една обиколка около централното Слънце. От друга страна, цялата наша Вселена, със стотици милиони слънца, се движи като целокупност към друго място в космическото пространство и на нейно място след време ще дойде друга Вселена, т. е. друга купчина звезди. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази Вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление: щом светлината изминава 300 000 км в една секунда, колко милиона километра ще измине тя за една година. Това число, което ще намерите, се нарича една слънчева година. Значи 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на Вселената до другия край.
към текста >>

12. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Борис Николов

ТОМ 2

Димитър Звездински 18.
Неделчо Попов 13. Христо Цонзоров 14. Георги Йорданов 15. Панталей Карапетров 16. Тодор Симеонов 17. Димитър Звездински 18. Николай Шиваров 19. Гавраил /Галилей/ Величков 20. Васил Георгиев 21. Драган Петков 22. Стефан Дойнов 23.
към текста >>

Михаил Звездински 42.
Ружка Кисьова 40. Лиляна Атанасова 38. Величко Събев 39. Димитър Костов 40. Димитър Шишков 41. Михаил Звездински 42. Георги Тахчиев 41. Любка Стефова 42. Маринка Иванова 43. Вяра П. Георгиева 44.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Димитър Звездински -120 104.
Светското знание предхожда Божественото -115 99. Женени в Младежкия окултен клас не се допущат -116 100. Никола Гръблев (1893-1968) -117 - 101. Цочо Диков и луната -118 102. Ръката, която пишеше лъжи и хули -119 103. Димитър Звездински -120 104. Един ден на Изгрева -120 105. фото д-р Жеков - право запазено -121 106. Астролози на Изгрева -122 107. Петър Манев -123 108. Георги Марков -124 109.
към текста >>

14. 30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК

Навред проникнува горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите. 8.
Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизреченна. 4. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. 5. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е той в блаженство, неподражаем в президентство. 6. От Бога по-реално няма! Вселената макар голяма, Открай докрай я Той заема. 7. Навред проникнува горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите. 8. Той е у всичките животни Живота - в форми разнородни. Единство - в членове свободни. 9. И ето, Той и в нас живее! Честит е, който съумее Със Него в себе да се слее. 10. Весден ще слуша словото му, Ще изпълнява волята му И ще пребъдва в лоното му. 11.
към текста >>

15. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

„Георге, иди и виж, има ли звезди на небето?
Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге? " Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват. Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж има ли едно прозорче в облаците на изток? " Излиза Той, поглежда към небето, дъждът вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици. „Георге, иди и виж, има ли звезди на небето? " Георги отива, поглежда небето и се връща. „Няма Учителю". Учителят отново влиза в стаята си, навън се чуват отново гръм и светкавици. Излиза и помолва Георги да види, дали този път се е появила някоя звезда. Георги се връща и се усмихва.
към текста >>

16. 53. ЗАДРУГА

Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга?
Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може!
към текста >>

17. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

Вървят кончетата, цапат из локвите, а небето тъмно, нито една звездичка.
Да им дадем и коне, как ще стигнат за една нощ до Демир-Хисар? Пътят не познават, гърците са враждебни, нощта е тъмна". Дават другар на Стефан, дават им и коне - тръгват, изпращани със съчувствие от всички. Вече се мръква съвсем. Тежки облаци виснат, ръми дъждец - всичко е проникнато от влага. Вървят кончетата, цапат из локвите, а небето тъмно, нито една звездичка. Тъмнината се сгъстява - непрогледна, в окото ти да бръкнат, няма да видиш. Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец, дърветата шумят, още не облистени напълно. Прецапват вода, достигат до някаква воденичка, обикалят я един-два пъти жива душа няма. Изгубват посоката и застават в тъмната нощ, без да знаят накъде да се движат. Стефан спира кончето, отпуска юздата, притваря очи, вглъбява се в себе си, и казва полугласно: „Учителю, намирам се в непозната местност - тъма искрометна, нищо не се вижда, вали дъжд, загубихме пътя, не знаем посоката.
към текста >>

18. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Беше своеобразен образ, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо.
103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Беше своеобразен образ, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо. Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен. Чиста проба проповедник. То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не.
към текста >>

Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено.
Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен. Чиста проба проповедник. То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там.
към текста >>

19. 104. ЕДИН ДЕН НА БЕСЕДА

104. ЕДИН ДЕН НА БЕСЕДА Един ден брат Димитър Звездински си наумява да опише как протича една сряда в Общият Окултен Клас.
104. ЕДИН ДЕН НА БЕСЕДА Един ден брат Димитър Звездински си наумява да опише как протича една сряда в Общият Окултен Клас. Взима тетрадката, молива, става рано, отива в салона, взима лично място и записва дословно: Изгревът, 12 февруари 1941 г., сряда в 5 ч., Общ Окултен Клас. В Божествената Школа на Великия Учител. Тази сутрин дойдох рано и седнах в салона на един стол срещу катедрата на Учителя. Учениците на Божествената Школа изпълниха салона. Пеем песни.
към текста >>

Така брат Звездински реализира един Божествен подтик и описа този ден.
Той пее и ние пеем! Той играе и ние играем. Колко е добре да живее човек с Господа! " Ето това е описанието на един ден на Изгрева с Учителя. Ето това е един Божествен ден на Изгрева. Така брат Звездински реализира един Божествен подтик и описа този ден. А ние откликваме на същия подтик и го поместваме.
към текста >>

20. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

Учителят веднъж каза: „За да ти влияе звездното небе и всички звезди и слънца на небето трябва да имаш пробудено съзнание и отворени очи и уши за звездния мир.
А в частните разговори с Учителя Той им даваше много ценни ключове за разгадаване на тази наука. В беседите си Учителят понякога споменава някои принципни положения. Сестра ми Цанка Екимова беше направила извадки за изказвания на Учителя по астрологически въпроси и ги предаде на брат ми Николай, който също беше астролог. Има много интересни случки на астролозите с Учителя. Дано те са ги описали сами. Учителят веднъж каза: „За да ти влияе звездното небе и всички звезди и слънца на небето трябва да имаш пробудено съзнание и отворени очи и уши за звездния мир. Чак тогава астрологията ще ти открие своите тайни." Така че за нас обикновените хора и за астролозите на Изгрева астрологията беше един буквар за начинаещи. Петър Манев бе астролог. Веднъж приближава към мен, когато аз с един нож си дялкам някаква тояга. Изхвърча ножа и се порязах. Потече кръв.
към текста >>

21. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Изгасват всички звезди и ние очакваме изгрева на слънцето на самия връх.
Често имаше останали преспи от зимата, които пресичаха пътеката, по която беше опасно да се върви. Беше хлъзгаво и с големи предпазвания пресичахме преспата. Някои от братята изсичаха снега и правеха стъпала-стъпки, за да вървим по-спокойно по преспата. Обикновено от „Окото" нагоре се развиделяваше напълно и ние пристигахме на върха Мусала няколко минути преди изгрева на слънцето, а понякога и половин час. На изток руменее, минават пламъците на зората един след други, става все по-светло и по-светло. Изгасват всички звезди и ние очакваме изгрева на слънцето на самия връх. Не там където е сега хижата, но на източната му стена, където се подхваща хребета наречен „Трионите". Там обикновено се преобличахме, понеже бяхме изпотени. На Учителят се правеше една ограда от платна и от палта, Той си сменяше ризата, преобличаше се. Тогава всички заставахме на върха в една огъната верига, чакаше се слънцето да изгрее. Тези мигове бяха най-хубавите мигове на земята.
към текста >>

22. 58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ

А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме усетят и можех да се разхождам и да гледам звездите.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ Нощувахме в голяма палатка на строителния обект с много затворници. Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много студено. А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме усетят и можех да се разхождам и да гледам звездите. През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника. Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите. Изведнъж зад мен някой извиква: „Стой! Горе ръцете! Ще стрелям!
към текста >>

През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ Нощувахме в голяма палатка на строителния обект с много затворници. Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много студено. А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме усетят и можех да се разхождам и да гледам звездите. През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника. Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите. Изведнъж зад мен някой извиква: „Стой! Горе ръцете! Ще стрелям! " Аз спрях.
към текста >>

Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ Нощувахме в голяма палатка на строителния обект с много затворници. Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много студено. А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме усетят и можех да се разхождам и да гледам звездите. През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника. Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите. Изведнъж зад мен някой извиква: „Стой! Горе ръцете! Ще стрелям! " Аз спрях. Тъмно е, не го виждам, но чувам, че е зад мене.
към текста >>

Казах му, че се разхождам и гледам Небето и звездите.
„Легни долу на земята! " Отговарям: „И не лягам. Ако искаш стреляй! " Онзи зад мене е опрял пушката в ребрата ми. Аз стоя, не мърдам. Казах му, че се разхождам и гледам Небето и звездите. А онзи: „Абе аз също те гледам, че ми се моташ насам-натам, а друг би се щурнал в една посока да бяга. Ама не мога да те пусна." „Тогава ме заведи при началника или ме пусни да си лягам." Накрая ме пусна, като ме огледа хубавичко. На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници. И че могат да ме опукат като заек. Аз кимвам с глава, че съм разбрал.
към текста >>

Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба.
На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници. И че могат да ме опукат като заек. Аз кимвам с глава, че съм разбрал. Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян заек. След време ни преместиха на друго място, на друг обект. Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба. Освен затворник и бригадир на бригада от 100 души затворници, аз бях поставен с нова длъжност от затвора - да си броя звездите колкото си искам. Така станах ЗВЕЗДОБРОЕЦ. Някой от вас да е броил звезди до 1000? Аз съм броил. И затова мога да кажа, че съм бил истински ЗВЕЗДОБРОЕЦ.
към текста >>

Освен затворник и бригадир на бригада от 100 души затворници, аз бях поставен с нова длъжност от затвора - да си броя звездите колкото си искам.
И че могат да ме опукат като заек. Аз кимвам с глава, че съм разбрал. Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян заек. След време ни преместиха на друго място, на друг обект. Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба. Освен затворник и бригадир на бригада от 100 души затворници, аз бях поставен с нова длъжност от затвора - да си броя звездите колкото си искам. Така станах ЗВЕЗДОБРОЕЦ. Някой от вас да е броил звезди до 1000? Аз съм броил. И затова мога да кажа, че съм бил истински ЗВЕЗДОБРОЕЦ.
към текста >>

Някой от вас да е броил звезди до 1000?
Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян заек. След време ни преместиха на друго място, на друг обект. Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба. Освен затворник и бригадир на бригада от 100 души затворници, аз бях поставен с нова длъжност от затвора - да си броя звездите колкото си искам. Така станах ЗВЕЗДОБРОЕЦ. Някой от вас да е броил звезди до 1000? Аз съм броил. И затова мога да кажа, че съм бил истински ЗВЕЗДОБРОЕЦ.
към текста >>

23. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките.
В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя. Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове. Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките. 98.
към текста >>

24. 66. РАДОСТТА

Светлината на Слънцето и на звездите е една и съща.
Наблюдавайте какво става в света - нови идеи идват, нова мисъл, създават се нови отношения между народите и между човеците. Днес на човечеството може да се каже - „Наближило е вече Царството Божие" = Едно човечество, една правда за всички, един живот, сътрудничество и взаимопомощ. Тези явления се обединяват в едно, можем да го наречем - „Йоан Предтеча". Подготвят се условията за живота на ученика и за знанието, което донесе Учителят. Светлината създаде органическия живот, той разкрива нейната дълбока вътрешна същина. Светлината на Слънцето и на звездите е една и съща. Следователно, живот има в цялата вселена. Има милиони земи като нашата и следователно живот подобен на нашия. Човек е гражданин на Всемира. Той може да посети, която и да е планета, което и да е човечество, но пътищата към Всемира са духовни. Има състояния на материята и нейни закони, които човек още не познава.
към текста >>

Човек може да отиде и до звездите, облечен в слънчева дреха.
Човек е гражданин на Всемира. Той може да посети, която и да е планета, което и да е човечество, но пътищата към Всемира са духовни. Има състояния на материята и нейни закони, които човек още не познава. Това е наука на бъдещето. Човек може да отиде, до който и да е населен свят, но трябва да мине през Слънцето, да се облече в неговата светлина и с нея да отиде. Човек може да отиде и до звездите, облечен в слънчева дреха. Органическия живот познаваме, но има още безброй форми на живота, който човек не познава. Животът е чист, свят и прекрасен. Такъв трябва да го пазим - „Събуй обущата си! " Трябва ново отношение към разумната природа. Нека радостта да съпътствува живота ни.
към текста >>

25. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Вашият дом е великият храм на природата, с неговите светил-ници-слънцето и звездите.
Учителят и Братството: „Питат ни: Кои сте вие и колко сте? Ние сме едно Велико Братство, което светът още не е виждал. Братство, чиито разклонения са и на земята, и на небето и в цялата Вселена. Който служи на Бога ще бъде гражданин на това Велико Братство, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз искам да бъдете ученици на това Велико Братство. Вашият дом е великият храм на природата, с неговите светил-ници-слънцето и звездите. Там обитава един Господар на Любовта, един Господар на Мъдростта и един Господар на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава Свобода. Аз нося в умът си идеята за Благото на цялото човечество. Аз мисля не само за Благото на цялото човечество, но и за Благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл.
към текста >>

26. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят слънцето, месецът и звездите, вятърът да вее, горите да шумят, птичките да пеят.
Тези препятствия са, за да се опита човек готов ли е. Науката, знанието за Божествения живот не са за всички. Учениците се подбират грижливо и се подготвят отдалече." 12. Къде е нашия салон? Приятелите се смущаваха, че комунистите ни взеха салона и че спряха и забраниха да четем беседите и да играем Паневритмия. На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят слънцето, месецът и звездите, вятърът да вее, горите да шумят, птичките да пеят. Това е Салона, който Бог ни е създал. Братството има най-хубавия салон под небесния купол осветяван от слънцето, месеца и звездите. Украсяван е от горите, поляните и цветята с езерата и скалите. Той е приветлив, свеж и ароматен. Бог създаде и украси нашия салон по най-хубавия начин.
към текста >>

Братството има най-хубавия салон под небесния купол осветяван от слънцето, месеца и звездите.
Учениците се подбират грижливо и се подготвят отдалече." 12. Къде е нашия салон? Приятелите се смущаваха, че комунистите ни взеха салона и че спряха и забраниха да четем беседите и да играем Паневритмия. На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят слънцето, месецът и звездите, вятърът да вее, горите да шумят, птичките да пеят. Това е Салона, който Бог ни е създал. Братството има най-хубавия салон под небесния купол осветяван от слънцето, месеца и звездите. Украсяван е от горите, поляните и цветята с езерата и скалите. Той е приветлив, свеж и ароматен. Бог създаде и украси нашия салон по най-хубавия начин. Какъв простор има тук? Какво движение.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ

Димитър Звездински 32.
Писателят и наградата 27. Пътницата 28. “Бог ни люби” 29. Белите братя 30. Плодното дърво 31. Димитър Звездински 32. Ангели ходят по земята 33. Сутеренът и общото хранене 34. Нестор от село Тресонче идва в България 35. Среща с Учителя 37. Теофана Савова 38.
към текста >>

Звездински 31.
Опит с три показалеца 26. Пръстът на балерината 27. Лечение за славата Божия 28. Защо на Изгрева не се построи дом за Братството? 29. Баницата 30. Звездински 31. Цеко 32. Симеон Симеонов 33. Ганка Парлапанова 34. Кучето 35. Другото куче 36.
към текста >>

28. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Отец на светлините е Елохим, Който е Единнаго Бога, „Който има седемте Духове Божии и седемте звезди." (Откровение на Йоана гл.З.,ст.1) Елохим е Бог на Боговете и Отец на светлините.
В текста на Призванието тези ключови думи бяха подчертани, а Виолета Гиндева, когато стигаше до тях, спираше за миг, повтаряше отново думата и в този момент осветителят направляваше какви светлини да се пускат чрез прожекторите, под диктовката на режисьорката Зунка Янкова. Тя следеше текста на Призванието, както и специалната схема, която бях начертал, диктуваше каква светлина да се пусне и освети сцената. По този начин се действаше чрез Словото на „Призванието", което бе дадено чрез Учителя Дънов от ангел Елохил, който е ангелът на Завета Господен. От друга страна се действаше и работеше с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", работеше се с онези цветове-лъчи, които бе вложено в онези сакрални ключове, космически ключове, които са дадени от Заветът на Бога. Защото „Заветът на цветните лъчи на светлината" представлява Заветът на Бога, дадени от Елохим, от Единнаго Бога, от Елохим, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на светлините е Елохим, Който е Единнаго Бога, „Който има седемте Духове Божии и седемте звезди." (Откровение на Йоана гл.З.,ст.1) Елохим е Бог на Боговете и Отец на светлините. „И имаше около престолът и дъга" (Откровение на Йоана гл.4.,ст.3) „И рече Бог: Поставям дъгата си в облакът, и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята." (Битие гл.9, ст.13) Съгласно познанията, които има човек, който е работил с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", трябваше строго да се спазват значенията на онези скрижални думи и скрижали от стиховете на Писанието, да съответстват на онази глава, където един от седемте Духа управляваха тези стихове и чрез светлината, която изпращаха, въздействаха чрез силата на Бога Елохим. „Имаше и седем светила огнени, които горяха пред престола, които са седемте Духове Божии, разпроводени по всичката земя". (Откровение на Йоана 4 гл., 5 ст) Така ние трябваше да работим с Духът Елохил, който бе дал „Призванието" и с Бог Елохим, Който бе Отец на Светлините и бе Заветът на Бога. Ние бяхме обикновени изпълнители и проводници, а те бяха онези, Елохим и Елохил, които работеха с нас. Пример: На стр.
към текста >>

29. 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите.
Коя е от тях вярната? И на коя дата е роден Учителят Дънов? ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар. Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година.
към текста >>

30. 13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

Движейки се по еклиптиката, за една година Слънцето преминава последователно през 12 съзвездия, които образуват зодиака, по около 30 дни.
ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата посока, както и земята, се нарича еклиптика. Върху небесната сфера тя образува кръг, който е наклонен спрямо плоскостта на небесния екватор в две точки. Това са точките на пролетното равноденствие в знака Овен от Зодиака на 22 март и на есенното равноденствие в знака Везни на 22 септември. Движейки се по еклиптиката, за една година Слънцето преминава последователно през 12 съзвездия, които образуват зодиака, по около 30 дни. В дните на равноденствията - пролетно и есенно, Слънцето осветява еднакво двете полукълба на земята и денят е равен на нощта. Денят на пролетното равноденствие е 22 март и се нарича Денят на Пролетта, който е начало на Духовната година на Школата. Денят на есенното равноденствие е 22 септември и се нарича Денят на учебната година на Школата. От 22 септември всяка година Учителят е започвал да държи Своите беседи всяка седмица през есента, зимата и пролетта. Денят на пролетта 22 март е бил празник на Школата като начало на Духовната година.
към текста >>

31. І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА

За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня.
Росата днес е изобилна. Няма полъх. Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата. Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки.
към текста >>

32. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди.
От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри. Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се редуват светлосенките, чак до утринните зари.
към текста >>

Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини.
Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме.
към текста >>

33. І.5. БАНЯТА

В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>

34. ІІ.33. ЛУНАТА

Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро.
Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели.
към текста >>

35. 34. ЛУНЕН ХИМН

Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор.
към текста >>

36. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи.
към текста >>

37. 3.31. Димитър Звездински

НЕСТОР ИЛИЕВ

31. Димитър Звездински Между другите приятели, наши братя от Братството, имахме такива двама братя - Димитър и Михаил.
31. Димитър Звездински Между другите приятели, наши братя от Братството, имахме такива двама братя - Димитър и Михаил. Ние ги знаехме - Митко и Миле Звездински. И двамата родом от Крушево, съграждани на Георги Томалевски откъдето и той беше роден. Всеки човек е отделна личност, отделен характер, отделна планета. Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене. Той беше на възрастта на Георги Томалевски.
към текста >>

Ние ги знаехме - Митко и Миле Звездински.
31. Димитър Звездински Между другите приятели, наши братя от Братството, имахме такива двама братя - Димитър и Михаил. Ние ги знаехме - Митко и Миле Звездински. И двамата родом от Крушево, съграждани на Георги Томалевски откъдето и той беше роден. Всеки човек е отделна личност, отделен характер, отделна планета. Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене. Той беше на възрастта на Георги Томалевски. „Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив.
към текста >>

Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене.
31. Димитър Звездински Между другите приятели, наши братя от Братството, имахме такива двама братя - Димитър и Михаил. Ние ги знаехме - Митко и Миле Звездински. И двамата родом от Крушево, съграждани на Георги Томалевски откъдето и той беше роден. Всеки човек е отделна личност, отделен характер, отделна планета. Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене. Той беше на възрастта на Георги Томалевски. „Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив. "С удоволствие ще ти разкажа. Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница.
към текста >>

Митко Звездински, преди да се пенсионира, работеше в Социални грижи като чиновник.
„Какво работите там? " „Санитар съм, Учителю". „Като работите там, страх ли Вие е? " Митко сближава двете ръце, като на молитва, и казва на Учителя: „Страх ме е, Учителю." Учителят строго, меко му казва: „Брат, когато почувствате страх, погледнете небето и пет пари не давайте." Като ми каза тези думи, аз вече болните ги приемах и прегръщах, и пет пари не давах за никаква опасност от инфекциозно заболяване." Да. Как наистина изпъкват образи от наши приятели. Митко Звездински, преди да се пенсионира, работеше в Социални грижи като чиновник. Негов началник му е бил Александър Георгиев Периклиев, брат на Милка Периклиева. Впоследствие той стана професор по икономическите въпроси - Александър Георгиев. Какво ми разказа веднъж той - професорът: „Несторе, по време на войната бяхме евакуирани поради опасността от бомбардировките в Ботевград. И когато най-после свърши войната за нас в България и пристигнаха вече тука съветските войски, то започна да функционира новата власт на Отечествения Фронт. Аз се обръщам към моя служител Митко Звездински и му казвам: „Хайде, Митко, сега да се включим в новата Отечественофронтовска власт!
към текста >>

Аз се обръщам към моя служител Митко Звездински и му казвам: „Хайде, Митко, сега да се включим в новата Отечественофронтовска власт!
Митко Звездински, преди да се пенсионира, работеше в Социални грижи като чиновник. Негов началник му е бил Александър Георгиев Периклиев, брат на Милка Периклиева. Впоследствие той стана професор по икономическите въпроси - Александър Георгиев. Какво ми разказа веднъж той - професорът: „Несторе, по време на войната бяхме евакуирани поради опасността от бомбардировките в Ботевград. И когато най-после свърши войната за нас в България и пристигнаха вече тука съветските войски, то започна да функционира новата власт на Отечествения Фронт. Аз се обръщам към моя служител Митко Звездински и му казвам: „Хайде, Митко, сега да се включим в новата Отечественофронтовска власт! " А той ми отговаря: „Слушай, аз на двама господари не служа. Аз служа на Господа! Ти можеш да служиш, където искаш! " И това ми разказваше Сашо Георгиев Периклиев. „Така се сконфузих, така ме изобличи мен с неговото доблестно, смело и категорично изказване, че той на двама господари няма да служи, на Господа и на Мамона".
към текста >>

38. 3.32. Ангели ходят по Земята

НЕСТОР ИЛИЕВ

При един такъв разговор Учителят говорил за небето, за звездите, за астрологията, но споменал също, че ангели има не само на небето, но има и на земята.
И при едно такова посещение питам Учителя: „Моля Ви се, Учителю, извинете, ще ви питам какъв хляб Вие препоръчвате, че е най-добър и най-полезен? Понеже много наши приятели разправят, да ядем баят хляб, типов хляб, тричав хляб. Вие какво ще кажете, Учителю? " А Учителят му отговорил на нашия брат: „Бял хляб, топъл! " Както вече споменах пред други тука разкази от мен, Учителят вечерно време, при благоприятно атмосферно налягане, така, без да вали сняг или дъжд, слиза пред салона и наши приятели Го посещават, и така разговарят дълго. При един такъв разговор Учителят говорил за небето, за звездите, за астрологията, но споменал също, че ангели има не само на небето, но има и на земята. Нашият приятел Го пита: „Ама, Учителю, вярно? " „Да, вярно е". „Но, виждали ли сме Учителю, ангел, тука на земята? " „Разбира се сте виждали." В този момент минавал отдалече там, доста далече, минавал един наш брат - Димитър Стоянов, който по професия беше печатар. „Ето, казва, един ангел".
към текста >>

39. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

„Учителю, баща ми е...", но Учителят го прекъсва: „Брат Иван, виж тези звезди.
Искал да се качи по стълбите към стаята на Учителя, но брат Ради казал: „Не може, Учителят си е легнал! " „Баща ми е тежко болен. Търся помощ от Учителя." „Не, не може! " Учителят излиза в тоя момент от стаята си и казва: „Брат Ради, отиди и си легни и повече няма да се разправяш с него! " Учителят взима под ръка брат ми и тръгва с него да се разхожда по поляната. „Учителю, баща ми е...", но Учителят го прекъсва: „Брат Иван, виж тези звезди. Ето това съзвездие е Малката мечка, а там - Голямата мечка, ето Квачката, Ралото." Брат ми Иван е вдигнал глава и гледа към Небето. Учителят му посочва една звезда. „Виж Сириус, това е най-хубавата звезда. Това е Слънцето на цялата Вселена. Там живеят такива същества от най-висша еволюция, облечени в Божествена светлина." Брат ми гледа звездата, после сваля поглед и Го пита: „Учителю, баща ми ще живее ли?
към текста >>

Ето това съзвездие е Малката мечка, а там - Голямата мечка, ето Квачката, Ралото." Брат ми Иван е вдигнал глава и гледа към Небето.
" „Баща ми е тежко болен. Търся помощ от Учителя." „Не, не може! " Учителят излиза в тоя момент от стаята си и казва: „Брат Ради, отиди и си легни и повече няма да се разправяш с него! " Учителят взима под ръка брат ми и тръгва с него да се разхожда по поляната. „Учителю, баща ми е...", но Учителят го прекъсва: „Брат Иван, виж тези звезди. Ето това съзвездие е Малката мечка, а там - Голямата мечка, ето Квачката, Ралото." Брат ми Иван е вдигнал глава и гледа към Небето. Учителят му посочва една звезда. „Виж Сириус, това е най-хубавата звезда. Това е Слънцето на цялата Вселена. Там живеят такива същества от най-висша еволюция, облечени в Божествена светлина." Брат ми гледа звездата, после сваля поглед и Го пита: „Учителю, баща ми ще живее ли? " Учителят продължава да му говори за звездите и за Космоса.
към текста >>

" Учителят продължава да му говори за звездите и за Космоса.
Ето това съзвездие е Малката мечка, а там - Голямата мечка, ето Квачката, Ралото." Брат ми Иван е вдигнал глава и гледа към Небето. Учителят му посочва една звезда. „Виж Сириус, това е най-хубавата звезда. Това е Слънцето на цялата Вселена. Там живеят такива същества от най-висша еволюция, облечени в Божествена светлина." Брат ми гледа звездата, после сваля поглед и Го пита: „Учителю, баща ми ще живее ли? " Учителят продължава да му говори за звездите и за Космоса. „Ама, Учителю, баща ми е болен! " Учителят продължава: „Виждаш ли тази звезда как пада? Тя хиляда години има как лети." Учителят му показва звездите, после му показва земята. „Виж сега земята. Майката земя е стопила снега и водата се стича и така я напоява." Учителят продължава да говори.
към текста >>

Тя хиляда години има как лети." Учителят му показва звездите, после му показва земята.
Това е Слънцето на цялата Вселена. Там живеят такива същества от най-висша еволюция, облечени в Божествена светлина." Брат ми гледа звездата, после сваля поглед и Го пита: „Учителю, баща ми ще живее ли? " Учителят продължава да му говори за звездите и за Космоса. „Ама, Учителю, баща ми е болен! " Учителят продължава: „Виждаш ли тази звезда как пада? Тя хиляда години има как лети." Учителят му показва звездите, после му показва земята. „Виж сега земята. Майката земя е стопила снега и водата се стича и така я напоява." Учителят продължава да говори. А брат ми се видял в чудо и си казал: „Язък за загубеното време! Какво ще стане с баща ми? Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе.
към текста >>

Говори ми за звездите и ми показва как звездите падат." Шофьорът на таксито, който го е чакал с колата, започва да дава знак с клаксона.
„Виж сега земята. Майката земя е стопила снега и водата се стича и така я напоява." Учителят продължава да говори. А брат ми се видял в чудо и си казал: „Язък за загубеното време! Какво ще стане с баща ми? Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе. Говори ми за звездите и ми показва как звездите падат." Шофьорът на таксито, който го е чакал с колата, започва да дава знак с клаксона. А на Изгрева всичко спи. Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал часовника си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите. Едва ли има друг човек от Братството, на когото Учителят да е говорил толкова много за звездите, около пет часа. Учителят прибира часовника в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа. Да мине два часа." Учителят продължава да се движи с него под ръка.
към текста >>

Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал часовника си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите.
А брат ми се видял в чудо и си казал: „Язък за загубеното време! Какво ще стане с баща ми? Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе. Говори ми за звездите и ми показва как звездите падат." Шофьорът на таксито, който го е чакал с колата, започва да дава знак с клаксона. А на Изгрева всичко спи. Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал часовника си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите. Едва ли има друг човек от Братството, на когото Учителят да е говорил толкова много за звездите, около пет часа. Учителят прибира часовника в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа. Да мине два часа." Учителят продължава да се движи с него под ръка. Станало два часа и тридесет минути и тогава му казал: „Време е да си тръгнеш. Ще отидеш и ще кажеш много здраве на баща си." -"Но, Учителю, той е в агония!
към текста >>

Едва ли има друг човек от Братството, на когото Учителят да е говорил толкова много за звездите, около пет часа.
Какво ще стане с баща ми? Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе. Говори ми за звездите и ми показва как звездите падат." Шофьорът на таксито, който го е чакал с колата, започва да дава знак с клаксона. А на Изгрева всичко спи. Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал часовника си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите. Едва ли има друг човек от Братството, на когото Учителят да е говорил толкова много за звездите, около пет часа. Учителят прибира часовника в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа. Да мине два часа." Учителят продължава да се движи с него под ръка. Станало два часа и тридесет минути и тогава му казал: „Време е да си тръгнеш. Ще отидеш и ще кажеш много здраве на баща си." -"Но, Учителю, той е в агония! " „Той сега те чака на вратата и се ядосва, че още те няма." Брат ми си тръгва и с таксито пристига у дома.
към текста >>

Често се спираше и вечерно време гледаше звездите и търсеше да намери звездата Сириус, но очите му бяха отслабнали и не можеше да я види.
Питат се, как е възможно? Брат ми отговаря: „Възможно е, защото звездата Сириус изпрати помощта си за него! " Коя е тази звезда? " Брат ми отговаря: „Сириус е Слънцето на цялата Вселена." Те вдигат рамене и казват: „Нищо не разбираме" и си тръгват. Баща ми живя още 18 години. Често се спираше и вечерно време гледаше звездите и търсеше да намери звездата Сириус, но очите му бяха отслабнали и не можеше да я види. Веднъж отиде при Учителя на Изгрева и Му каза: „Учителю, очите ми отслабнаха и не мога да видя звездата Сириус, за да й благодаря, че чрез нея стана излекуването ми. После си казах, че като не я виждам, то поне да дойда при Вас, да Ви благодаря. Така може ли? " Учителят се усмихна: „Да, може. То е едно и също.
към текста >>

40. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: „Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов.
Накрая всичко излезе на видело и се видя, кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го изнасям, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука. Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: „Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. А пачки пари по хилядарки са наредени в куфари. Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка по това време беше около 5-6 хиляди лева. Та, направете си сметка, какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: „Да чуеш и да видиш кой не дава.
към текста >>

41. 5.30. Звездински

30. Звездински Навремето Димитър Звездински е бил голям комунист.
30. Звездински Навремето Димитър Звездински е бил голям комунист. Дадена му била задача да хвърли във въздуха влака, който тръгвал от София за Дупница. Той е живял в град Дупница. Жена му скоро била родила и е имал малка дъщеря. Но жена му била болна. Той застанал до една гара, държал куфар, пълен с динамит, който трябвало да сложи под релсите и чрез него да хвърли във въздуха влака.
към текста >>

Поглежда небето, а по небето звезди, звезди, звезди.
Жена му скоро била родила и е имал малка дъщеря. Но жена му била болна. Той застанал до една гара, държал куфар, пълен с динамит, който трябвало да сложи под релсите и чрез него да хвърли във въздуха влака. А било лятно време. Било е вечер. Поглежда небето, а по небето звезди, звезди, звезди. Гледа звездите и си мисли: „В този влак пътуват хора, пътуват майки с деца, а други ги чакат вкъщи. Аз, като изпълня тази задача на партията, ще убия толкова хора." Поглежда отново към небето и след това отсича: „Аз това няма да направя." Захвърля куфара с адската машина в полето и се връща у дома си. Намира жена си умряла. Поглежда към детето, и то умряло. И двете са мъртви.
към текста >>

Гледа звездите и си мисли: „В този влак пътуват хора, пътуват майки с деца, а други ги чакат вкъщи.
Но жена му била болна. Той застанал до една гара, държал куфар, пълен с динамит, който трябвало да сложи под релсите и чрез него да хвърли във въздуха влака. А било лятно време. Било е вечер. Поглежда небето, а по небето звезди, звезди, звезди. Гледа звездите и си мисли: „В този влак пътуват хора, пътуват майки с деца, а други ги чакат вкъщи. Аз, като изпълня тази задача на партията, ще убия толкова хора." Поглежда отново към небето и след това отсича: „Аз това няма да направя." Захвърля куфара с адската машина в полето и се връща у дома си. Намира жена си умряла. Поглежда към детето, и то умряло. И двете са мъртви. Побягва от Дупница, защото знае, че партията ще го накаже, че не е хвърлил влака във въздуха.
към текста >>

Отива в Пловдив и се кръщава Звездински.
И двете са мъртви. Побягва от Дупница, защото знае, че партията ще го накаже, че не е хвърлил влака във въздуха. А във влака пътувал не знам кой си министър. Целта е била да се убие този министър. Димитър бяга от Дупница и пътува пешком. Отива в Пловдив и се кръщава Звездински. А имал друго име. От това, че гледал небето и звездите, изведнъж се променил, взел че се нарекъл Звездински. В Пловдив попада на Братска група, чува за Учителя и от там идва в София, при Учителя. И тук става ученик. И неговия брат Михаил също идва в София, преименува името си на Звездински.
към текста >>

От това, че гледал небето и звездите, изведнъж се променил, взел че се нарекъл Звездински.
А във влака пътувал не знам кой си министър. Целта е била да се убие този министър. Димитър бяга от Дупница и пътува пешком. Отива в Пловдив и се кръщава Звездински. А имал друго име. От това, че гледал небето и звездите, изведнъж се променил, взел че се нарекъл Звездински. В Пловдив попада на Братска група, чува за Учителя и от там идва в София, при Учителя. И тук става ученик. И неговия брат Михаил също идва в София, преименува името си на Звездински. Заедно сме ходили в Мърчаево при Учителя с двамата братя. Димитър е работил като санитар в туберкулозната болница.
към текста >>

И неговия брат Михаил също идва в София, преименува името си на Звездински.
Отива в Пловдив и се кръщава Звездински. А имал друго име. От това, че гледал небето и звездите, изведнъж се променил, взел че се нарекъл Звездински. В Пловдив попада на Братска група, чува за Учителя и от там идва в София, при Учителя. И тук става ученик. И неговия брат Михаил също идва в София, преименува името си на Звездински. Заедно сме ходили в Мърчаево при Учителя с двамата братя. Димитър е работил като санитар в туберкулозната болница. Веднъж се оплакал на Учителя: „Учителю, много се страхувам да не се заразя от тези туберкулозно болни." Учителят му дал съвет: „Преди да влезеш в болницата, ще се обърнеш към небето и ще кажеш: „Боже, помагай! " И ще влезеш спокойно." И така правил години наред и не се заразил. Казваше ми, че като отивам някъде и застана пред някоя врата, да погледна към небето и да кажа: „Боже, помагай!
към текста >>

Та много е важно, кога човек трябва да погледне към небето, кога да зърне звездите по небето и кога да вземе решение да служи на Бога.
Димитър е работил като санитар в туберкулозната болница. Веднъж се оплакал на Учителя: „Учителю, много се страхувам да не се заразя от тези туберкулозно болни." Учителят му дал съвет: „Преди да влезеш в болницата, ще се обърнеш към небето и ще кажеш: „Боже, помагай! " И ще влезеш спокойно." И така правил години наред и не се заразил. Казваше ми, че като отивам някъде и застана пред някоя врата, да погледна към небето и да кажа: „Боже, помагай! " Този съвет го спазвам и до днес. Та много е важно, кога човек трябва да погледне към небето, кога да зърне звездите по небето и кога да вземе решение да служи на Бога.
към текста >>

42. 5.42. На разпятие заради Христа

По пътя ни среща Звездински.
Не ме познавате. Навън, навън и навън" и ни изблъска от стаята си. Страх го беше, защото знаеше, че сме изпратени в затвора. А сега мислеше, че сме изпратени тук, за да го провокираме. Ние си тръгнахме със сестра ми Цвета, напълно съкрушени. По пътя ни среща Звездински. Разказваме му патилата си. Съчувства ни. „Това е Божия работа." Отиваме си и срещаме една приятелка на сестра ми, която бе близка на прокурора. „Аз ще кажа на прокурора, бъдете спокойни." Ето, чужд човек се застъпва за нас. Отива при прокурора и направо започнала да му се кара, защо ни държат в затвора: „Ако са виновни, осъдете ги." А прокурорът отговаря: „Не ги хваща съд, защо да ги съдим." „Ами като не ги хваща съд, пуснете ги." Прокурорът замълчал.
към текста >>

43. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария.
Най-голямото противоречие е, че зодиакалните знаци пространствено не се покриват с небето. Зодиакалният кръг е в по-висш свят. Това е по-висш свят. Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение. Днес методите са променени и не важат. Изучаването на тези старинни науки е подобно на дим, който излиза през комина. Те остават като архива пред Учението на Учителя. По време на Школата на Учителя Той лично ми каза, че чрез тези 12 категории знаци от зодиакалния кръг, чрез които Той работи, то зад всяка категория и зад всеки знак стоят 10 души.
към текста >>

44. 6.16. Звездният свят

За мен специално, връзката, която направих между астрономията, или анатомията на звездния свят, астрологията, или физиологията на звездите с астросоциологичното схващане ми разкриха дълбоките творчески процеси в Битието.
Имаше важни исторически моменти в историята на човечеството, когато Той насочваше своето внимание към дълбокия паралелизъм, съществуващ между планетните разположения и обществените явления. Той гледаше на планетите като на някакви големи същества, които със своите електромагнитни влияния - варианти на могъща слънчева енергия, взимаха участие в живота на всички творения. Също така зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно - политическата история на човечеството. Георги Марков притежаваше широко, необятно въображение и будна интуиция. Заедно с него започнахме да разработваме материалите, които ни даваше Учителят. За мен специално, връзката, която направих между астрономията, или анатомията на звездния свят, астрологията, или физиологията на звездите с астросоциологичното схващане ми разкриха дълбоките творчески процеси в Битието. Започнах да виждам като откровение земния път около Слънцето и слънчевата спирала, като пътуващи светове в етера, които непрекъснато минават през космичните пристанища, по които остават хората или животните по тях и вземаха при себе си и съществата, които казваме, че се раждат. За мен звездното Небе се одухотвори, аз не виждах в разнобагрените слънца на Небето някакви тайнствено движещи се горящи точки, напротив, в техните срещи съзерцавах творческите процеси в Битието. Също така научих, че колкото са по-редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората. Космичните и планетните цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа.
към текста >>

45. 6.19. Край на първото действие

Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви.
Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева.
към текста >>

46. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите.
Затуй, когато някои тълкуват, че учението на Христа и Учението на Учителя е едно и също, аз казвам следното: „Това не е вярно". Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя. Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката. И в тези си копнежи и стремежи аз дочаках да се реализира това. Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите. Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи кухнята и трапезарията. Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи.
към текста >>

47. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри.
63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА В настоящето изложение няма да си служа с тежката терминология на философията, нито с неясните термини от окултизма, но ще избера най-достъпната форма, предимно терминологията на модерната наука и психология. В тази част от книгата ще дам една скица на трите ложи, а който желае да ги проучи по-подробно може да ги потърси в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Първата ложа - това е ложата на Бялото Братство, според Учителя. Нейното седалище е на Слънцето. Втората ложа, или ложата на Лявото посвещение - се намира по планетите. Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри. Тук специално ще се спрем върху методите на трите ложи. Ложите на Бялото Братство и Лявото посвещение датират от незапомнени времена. Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните слабости и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение. Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин: Бялата ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина. Тя сее семената на Доброто, възраства ги, докато дадат зрели и сочни плодове.
към текста >>

48. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр.
Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство. Ето такава беше ролята на тези мои рога - доктората. Да проправя път. И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура. Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр. 6 е мой технически текст, както и следващите страници. Датата е 1 януари 1943 г., София. Тогаз бе диктуван от Учителя този предговор. Художникът на корицата не бе от нашите среди. Бе отвън и бе му платено.
към текста >>

49. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Димитър Звездински - 260 32.
Писателят и наградата - 258 27. Пътницата - 259 28. „Бог ни люби" - 259 29. Белите братя - 260 30. Плодното дърво - 260 31. Димитър Звездински - 260 32. Ангели ходят по земята - 261 33. Сутеренът и общото хранене - 262 34. Нестор от село Тресонче идва в България - 263 35. Среща с Учителя - 264 37. Теофана Савова - 265 38.
към текста >>

Звездински - 339 31.
Опит с три показалеца - 334 26. Пръстът на балерината - 335 27. Лечение за славата Божия - 335 28. Защо на Изгрева не се построи дом за Братството - 337 29. Баницата - 339 30. Звездински - 339 31. Цеко-340 32. Симеон Симеонов - 340 33. Ганка Парлапанова - 341 34. Кучето - 342 35. Другото куче - 343 36.
към текста >>

50. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

А Илия Узунов иначе много умее да говори и може да сваля звезди от небето.
Веднъж Илия направи една изповед: "Ние от Братството направихме фатална грешка след 9.IХ.1944г., че се отделихме и отдалечихме от обществото. Сами се изолирахме. Това ни провали." Да, това бе вярно. Дори и през времето на социализма, когато държавата задължаваше всички да работят на държавна служба, мнозина от изгревяни не работеха и затова нямат държавна пенсия. Някои от тях сега имат социална пенсия. А Илия Узунов иначе много умее да говори и може да сваля звезди от небето. Но едно е да говориш, а друго - да реализираш в живота си. С годините той ми разказваше някои от своите опитности, които аз записах. Можеше да се запишат още. Когато отивах с магнетофон при него, той ми заявяваше, че сега не може да работи, защото не е възходящо състояние на духа и не си спомня нищо. А иначе, при обикновен разговор, от неговото съзнание изникваха бисери и откровения от живота на Школата.
към текста >>

51. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Аз обичам звездите, които са далеч, тъй като ги погледна радвам им се.
Този, когото нося не може да каже „Обичам те", той може да каже: „Ти сега ме носиш, но аз като порасна и почна да ходя ще гледам да ти се отплатя със същото". А сега каже: „Много те обичам". То не е идеална любов. Аз ти работя - плащаш ми. Аз по не обичам земята, на която съм стъпил. Аз обичам звездите, които са далеч, тъй като ги погледна радвам им се. Когато се дръпна далеч от земята да не й тежа, тогава ще се радвам. Сега някого, когото нося, рече: „Обичам те". То е по-хубаво отколкото да ме мрази. А да ме мрази е по-хубаво отколкото да е индеферентен. А да бъде равнодушен е по-хубаво отколкото да ме забрави.
към текста >>

52. 40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША

Когато гледаш звездите и се роди в тебе някоя идея, ти четеш по тези звезди, разговаряш се с тях и те ти дават много нещо."
Когато намериш в себе си хубавото, ти ще го видиш и от вън. Като обикнеш света ще го видиш в друга светлина. Ако светлината и топлината се изтеглят от света, в него ще останат само мъртви форми, формите имат значение благодарение на светлината и топлината, инак те са мъртви. Когато ти четеш една книга и намериш някоя хубава идея тя в книгата ли е или в тебе? Разбира се, че е в теб, Ти си намерил нещо хубаво и книгата ти става ценна, но другите не го виждат и книгата за тех няма тази цена. Когато гледаш звездите и се роди в тебе някоя идея, ти четеш по тези звезди, разговаряш се с тях и те ти дават много нещо."
към текста >>

53. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем?
А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език.
към текста >>

54. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Той пише следното: „А редактора на „Всемирна летопис", адвоката Иван Толев също голям поклонник на Дънова го нарисувал на корицата на своето списание, потънал в „астрално поле" сред слънцето, луната и звездите над Всемира".
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" В нападките си Д. Ласков срещу Учителя включва и името на Иван Толев, редактора на „Всемирна летопис", че бил помествал ликът на Дънов на самата корица. Той пише следното: „А редактора на „Всемирна летопис", адвоката Иван Толев също голям поклонник на Дънова го нарисувал на корицата на своето списание, потънал в „астрално поле" сред слънцето, луната и звездите над Всемира". Ликът, който е нарисуван на корицата не е ликът на Учителя Дънов, а е скициран лик на Христа, който е известен в профил още от времето на Римската империя, защото е бил изобразен този лик на един от пръстените на римския император Тиберий. Тук е само скициран. В някои от броевете на заглавната страница е дадена Пентаграмата, която е от Учителя, но така е нарисувана, че на никого не би му хрумнало за нея ако някой не му посочи с пръст и да укаже, че това е Пентаграмата на Учителя Дънов. Но поради това, че приятелите са обичали да говорят, да се хвалят ето защо се оформя официална атака срещу това списание и то се заключава в няколко точки. 1. Уводните статии подписани с едно хикс или три хикс са от Учителя Дънов.
към текста >>

55. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува.
към текста >>

Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>

56. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува.
към текста >>

Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>

57. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Те трасираха пътя на онези души, които следваха да минат по този път и тези души нямаха право да бъдат заблудени в никакъв случай от името на разни личности или от името на съзвездия от личности, които са преминали през Школата на Учителя.
Не, аз не ги преповтарям дори не ги обобщавам, макар че трябва да се обобщят. Защото това бе път, път на ученика преминал през различни етапи на старозаветния, новозаветния, праведния човек и ученика, т.е. в този живот при всяка своя опитност човек борави със своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, което се отнася до ученика. А как ще постъпи, от къде ще тръгне, как ще работи зависи от самият него и зависи от опитностите, които трябва да изнесе, задачите, които трябва да разреши и онова, което трябва да придобие. Та тук опитностите, които съм имала със Савка Керемидчиева не бяха случайни. Те трасираха пътя на онези души, които следваха да минат по този път и тези души нямаха право да бъдат заблудени в никакъв случай от името на разни личности или от името на съзвездия от личности, които са преминали през Школата на Учителя. Всеки е минал по своя път, всеки е оставил своя следа и е имал личната привилегия да бъде до Учителя. А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена близост до него. Но тя се държеше към него като една ревнива жена към своя мъж. А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична собственост. А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената.
към текста >>

58. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Вечер до късно се разхождах на двора и разговарях с луната и звездите.
Преписвах стихотворения и пълнех джобовете си с тях, които в междучасията заучавах. Опитвах се да пиша и сама. Търсех хубавото, красивото, поетичното, което обичаше душата ми! Надвечер излизах на разходка. Опивах се от нежните краски на хоризонта при залез и след залез слънце. Вечер до късно се разхождах на двора и разговарях с луната и звездите. Оплаквах им се. Питах ги какво е там при тях, какво са те, има ли жители там, има ли Бог, от какво зависи човешката съдба, от какво зависи моята съдба, от мене самата ли и как да си помогна? Как да изляза от това положение. Как да литна на простор и слънце? Защо душата ми копнее за простор и слънце?
към текста >>

59. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

В полите й трептяха електрическите лампи, а на небето - тук-там звезди.
Ще ни приеме ли? Утре си заминаваме в провинцията", питаме един брат, който се мерна из двора. Учителят е на двора и ни покани с кимане на глава още отдалеч. Вечерта беше синя с розови отсенки, а земята бяла. Витоша се очертаваше красиво на хоризонта. В полите й трептяха електрическите лампи, а на небето - тук-там звезди. Имаше нещо величествено и светло. Тишина и мир се разливаха наоколо. От Него вееше благост и бащинска нежност. Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха. „Защо сте толкоз закъснели?
към текста >>

60. 24. ИМЕННИЯТ ДЕН

Бяла пътечка извива няколко пъти край стройно изправените и с бял пух и искрящи звезди обсипани борове, които наподобяваха същински коледни елхи... Празникът лъхна още от вън: от тях, от пътечката, от „парахода".
24. ИМЕННИЯТ ДЕН Струва ми се, че място му е тука да поместя една поемка от моя „Лиричен дневник" от най-ранните години, останала случайно на всичко писано до 1958 година. В малката къщичка на сестрите стенографки имаше празник. Празнуваше се именния ден на сестра Стоянка Илиева, която нямаше още дом на Изгрева, а бе пожелала да направи една приятна и мила изненада на обични и дълго невиждани сестри-учителки от провинцията. Зимата - мека, бяла, ласкаво бе приютила Изгрева, малката борова горичка и къщичката-параход, както се зовеше, сред нея. Бяла пътечка извива няколко пъти край стройно изправените и с бял пух и искрящи звезди обсипани борове, които наподобяваха същински коледни елхи... Празникът лъхна още от вън: от тях, от пътечката, от „парахода". Ограден с бели вълни, той пътуваше сякаш че наистина, в някакви също бели, незрими страни. „Параходът" бе стаята на стенографките Паша, Савка и Елена. Радостта изпърха... След малко ще бъдем в него. И ще понесе и нас натам. Като малки деца се бутаме, смее, споглеждаме.
към текста >>

Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце.
Иска ни се да разперим ръце да замахаме, да заплескаме от удоволствие. И вън, и вътре всичко е бяло. Трапезата е сложена в средата. Над нея, на покрива прозорец, голям и светъл. И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени. Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце. Но днес друго, бялата светлина на зимата влизаше през него. -.. Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се... Заехме местата си. Видимо мълчание. Когато душата говори и пее, устата мълчи. След малко всяка се опомни и стаи дъх.
към текста >>

61. 35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Звездите се нареждат една по една на небесния свод по местата си.
35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Вечерта простира бавно своето теменужено крило над земята и приютява всичко уморено от дневния труд, шум и тревога. Звездите се нареждат една по една на небесния свод по местата си. Из различни алейки и пътечки излизат сестри и братя да починат на пейките пред стаята на Учителя. Защо именно там? Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха. Неговият мир и тишина заливаха този кът и ние се чувствувахме тъй добре.
към текста >>

Или, някои се интересуват от астрономия, започва да говори за звездите и съществата, които ги населяват, за слънцето, за луната.
Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма! Ти си сбъркала пътя си, моля те да ме напуснеш! " и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща. Или, знаейки, че край Него има хора, които се интересуват от музика, започва разговор за музиката. Или, някои се интересуват от астрономия, започва да говори за звездите и съществата, които ги населяват, за слънцето, за луната. И тя подала се светла и пълнолика, слуша, слуша как Той разкрива тайните й на земните жители. После става, изнася телескопа, нагласява го и до късно всички до един, които сме там се изреждаме да наблюдаваме циркусите, снежните върхове и лавини на лунната повърхност, под която живеят адепти - съвършени същества, както ни обяснява Той, до което науката тепърва има да се добере. Една вечер през всичко време пяхме - една, две, три, много песни... И колкото повече пеехме, по се вдъхновявахме. Когато завършихме, Той каза: „Попяхме на тази душа за добър път, да й оправи Бог пътя! " Беше едно чуждо, болно, разстроено момиче, попаднало случайно между нас.
към текста >>

62. 38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Лазурът на небето постепенно избледняваше, после потъмняваше и от там започваха да надникват една по една звездички.
Той - Братът на най-малките, беше щастлив. Щастлив, че изпълнява волята на Онзи, Който Го е пратил на земята при най-малките, да им донесе радост и щастие. Много пъти паневритмични упражнения се заучаваха или упражняваха и привечер, за да имат възможност повече братя и сестри, върнали се от работа да присъствуват и участвуват. И обстановката тогава биваше приказна. Вечерта слизаше бавно със синкава омара. Лазурът на небето постепенно избледняваше, после потъмняваше и от там започваха да надникват една по една звездички. Долу на поляната се люлееше редицата. Често и луната се подаваше и дълго и ненаситно гледаше и се усмихваше. Гледаха боровете стройни и мълчаливи. Гледаше и Витоша в далечината учудена и възхитена. Често ставаше нужда да се запалят и лампите и да продължи играта дори до 10 часа.
към текста >>

63. 39. ПОЛЯНКАТА

Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене.
Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни. Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене. Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек. Тука е държал и неповторими беседи! Тука всяка стъпка е напоена с дъх и аромат от Него - със спомен скъп на сърцето и душата!
към текста >>

64. 68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ

Първото нещо е дълбоката тишина, второто тъмнината, която те обгръща отвред и тъмносиния купол с блестящи, искрящи звезди.
Тръгвала съм. Много пъти, но защо толкова се вълнувах сега? Тогава нямаше автобус и тръгвахме рано, за да посрещнем слънцето някъде над с. Симеоново. Но какво нещо е да станеш среднощ. Нощта винаги ме е вълнувала. Първото нещо е дълбоката тишина, второто тъмнината, която те обгръща отвред и тъмносиния купол с блестящи, искрящи звезди. Това е такова съчетание, сякаш е някаква особена хармония, особена песен. Ти изтръпваш и се вълнуваш и се питаш: Какво има в това съчетание, в тази тишина, в тази тъмота, в тези звезди. Има нещо, ти го чувствуваш, но какво е то? Приготвяш се набързо и се отправяш към салона. Там вече чакат неколцина по пейките или се разхождат.
към текста >>

Ти изтръпваш и се вълнуваш и се питаш: Какво има в това съчетание, в тази тишина, в тази тъмота, в тези звезди.
Тогава нямаше автобус и тръгвахме рано, за да посрещнем слънцето някъде над с. Симеоново. Но какво нещо е да станеш среднощ. Нощта винаги ме е вълнувала. Първото нещо е дълбоката тишина, второто тъмнината, която те обгръща отвред и тъмносиния купол с блестящи, искрящи звезди. Това е такова съчетание, сякаш е някаква особена хармония, особена песен. Ти изтръпваш и се вълнуваш и се питаш: Какво има в това съчетание, в тази тишина, в тази тъмота, в тези звезди. Има нещо, ти го чувствуваш, но какво е то? Приготвяш се набързо и се отправяш към салона. Там вече чакат неколцина по пейките или се разхождат. Всичко е в мълчание. Прииждат нови сестри и братя.
към текста >>

Блестящи звезди, тъмни силуети.
Той отдавна е заминал напред с малка група, другите бързаме след тях. 88 Минаваме селото и започва леко да се зазорява. На първата полянка до гората, под сипеите Той е спрял. Седнали са с групичката да ни чакат. Сядаме и ние да починем. Блестящи звезди, тъмни силуети. Леко, сребристо зазоряване. Една чучулига се издигна над нас и запя. Изтока се багри в розово. Учителят говори тихичко. Продължаваме по сипеите.
към текста >>

65. 73. НА МУСАЛА

Но, Боже ми, спи ли се под това звездно небе, където звездите са по-едри и по-ярки и като че нещо шептят?
Спряхме се да нощуваме почти на половината път, на една открита полянка. Накладохме огньове, наредихме се край тях за вечеря и на приказ- 98 ки и песни. Най-много сестри и братя имаше на огъня, на който беше Учителят. До късно разговаряхме. После почивка, сън. Но, Боже ми, спи ли се под това звездно небе, където звездите са по-едри и по-ярки и като че нещо шептят? Спи ли се край тази река, като слиза от височините, пени се, бучи и разказва приказки? Спи ли се под нежния шепот на бориките и елите свели ниско клони до земята? Не, те дружно пропъждат съня от очите ти и ти шептят: „Не спи, не спи в тази чудна планинска нощ, защото тя няма да се повтори! " Наистина, неповторима, незабравима нощ. На другия ден продължаваме своя път със същия бавен темп, със всичките му почивки.
към текста >>

Но твърдичко е, и студеничко е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир.
Побиват ме тръпки! Сякаш е храм! И в този храм ние ще нощуваме. А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна. Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим. Но твърдичко е, и студеничко е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир. На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд. Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен. Решихме да изчакаме да превали дъжда. Но не преваля. Цял ден ръмя.
към текста >>

Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветяваха пътеката ни.
Ако би бил сам човек тук в такава бурна нощ, сигурно би си изгубил ума. Но ние бяхме над 300 души и с Учителя. В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше студено и да бяхме мокри до костите. Никой, обаче, не се простуди, не се разболя. Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала. Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветяваха пътеката ни. На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина. Още малко усилие. Пътечката е тясна, стръмна и опасна. Ние сме заловени по нея на верига.
към текста >>

А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват.
За първи път на Мусала! Да се отдадеш на първите си усещания, на първите си впечатления. Всички се нареждаме на източния бряг на върха. Да, бряг. Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее. Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си.
към текста >>

66. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Цели звезди.
Гледам, залепиха се светулки и по дрехите ми. Пипам ги, ловя ги - нищо. Не се ловят. Не се и махат. Обръща се някоя сестра или брат към мене и виж дам и около техните глави също светулки, даже по-големи. Цели звезди. Гледам, но мълча, нищо не казвам, да не ми се смеят. Нищо не питам. Мисля си: нещо ми е станало от височината. Станала съм ясновидка. А не ми идва на ума, че може да е от електричеството.
към текста >>

През време на беседата Учителят ни обясни какви са били тези светулки и звезди около главите и по дрехите ни.
Нищо не питам. Мисля си: нещо ми е станало от височината. Станала съм ясновидка. А не ми идва на ума, че може да е от електричеството. , Докато стигнем облаците се разчистиха, гръмотевиците и светкавиците стихнаха и Мусала ни прие чист и светъл, и величествен, и ни дари такъв изгрев какъвто четката и перото на никой смъртен не биха могли да нарисуват и опишат. През време на беседата Учителят ни обясни какви са били тези светулки и звезди около главите и по дрехите ни. Атмосферата била толкова наситена с електричество и то се натрупвало по края на космите ни и по влакната на вълнените ни дрехи. Значи това не съм виждала само аз. Значи това не е било само с мене и около мене. Това е било с всички, с цялата редица. Каква ли феерия е било да ни погледне човек отгоре, от върха?
към текста >>

Дълга редица сенки със светещи звезди около главите като ореоли.
Атмосферата била толкова наситена с електричество и то се натрупвало по края на космите ни и по влакната на вълнените ни дрехи. Значи това не съм виждала само аз. Значи това не е било само с мене и около мене. Това е било с всички, с цялата редица. Каква ли феерия е било да ни погледне човек отгоре, от върха? Дълга редица сенки със светещи звезди около главите като ореоли. Друг път тръгнахме при звездно небе от първото езеро. И по пътя се стълпиха облаци, запрехвръкваха снежинки, които ставаха все по-едри и се сипеха все по-бързо и бързо - цели парцали и когато стигнахме върха той беше целият облечен в дебела, бяла зимна премяна. И не само той. Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха абсолютно побелели. Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден.
към текста >>

67. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Едрите звезди са вече над нас.
Разляло спокойно синкавите си води във вечерния здрач, заобиколено с меко заоблени върхове облечени в клек, буди желание за молитва. Ти сваляш шапка и потъваш в благодарствена молитва. Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни. Когато пристигаме при Второто езеро, вече почти е тъмно. Нещо грандиозно ни обгръща. Едрите звезди са вече над нас. Чувствуваш, че всичко е много красиво и величествено, но умората е голяма. Ние само тръпнем и гледаме по-скоро да се приютим край огнището или в някоя палатка и да починем. Подготвителната група братя и сестри са дошли преди няколко дена, за да подготвят условията, да ни посрещнат. Поднасят ни веднага чай, вечеря, дебели одеала. И скоро мистичната рилска нощ ни обгръща със сладък и спокоен сън.
към текста >>

68. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни.
В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш. Ако някой художник-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук. А душата на всеки от нас е такъв художник, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността. Мисля, че тази картина е нарисувана от нашия добър брат-художник Михаил Влаевски с пастел. Паметни ще останат и вечерите - вечерните огньове край Елбур. Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички. Кладата му е голяма. Околовръст е почистено и са наредени пейки, дървета, пънове за сядане. Малко пушек, после огънят Се въззема право и буйно нагоре. Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване.
към текста >>

Ето, например, един: На небесния син купол ярко блестящи златни звезди са събрани в съзвездия, които представляват чертежи, фигури, математически формули, тъй както Учителят ги чертаеше и пишеше на черната дъска в клас.
Почивките между тях - размишление. Дълбоко размишление, което издига и носи душата някъде високо и далеч... дори до Бога. Най-после - „Добрата молитва" или „Отче наш" и всеки се прибира мълком в палатката си за „сладък и спокоен сън", както Той много пъти ни пожелаваше. И наистина, колко беше сладък и спокоен, окрилен от една безгранична Любов. И какви чудновати и красиви сънища се сънуват там. Ето, например, един: На небесния син купол ярко блестящи златни звезди са събрани в съзвездия, които представляват чертежи, фигури, математически формули, тъй както Учителят ги чертаеше и пишеше на черната дъска в клас. Или пък някоя от дадените от Него формули: „Бог е Л1обов! " „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди" и т.н... И тука е школа. И денят е школа, и нощта е школа - тихата, звездна и спокойна нощ. БУРЯ И НОЩИ БЕЗДОМНИ Да разкажа ли сега за една бурна нощ? Може би и тя е школа - друг род школа!
към текста >>

И колко едри и блестящи звездите.
И ти се бориш с бурята, молиш се, питаш се, търсиш грешките си, обещаваш, че ще ги изправиш ако си открил някъде в себе си нещо за изправяне и т.н.... Но тя не се подкупва с нищо. Върлува, беснее, лудее от яростно, по-яростно, събаря палатката над главата ти, шиба те с нея жестоко. Или пък я раздере и ти оставаш под открито звездно или облачно небе. А Боже мой! Колко е чисто тогава небето. И колко едри и блестящи звездите. Да не те е страх и да не ти е студено да стоиш и да им се любуваш. Ако ли е пък облачно и вали, тогава тежко ти. Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята. Най-после, уморена тя спира. Уморен и ти заспиваш.
към текста >>

Не се мина и един час, още незаспала чувам гласа на брат Димитър Звездински, пристигнал с брат си Милето (Михаил Звездински) от Дупница: „Ах, братя, ах, братя, как се бяхме заблудили в тази мъгла.
Но не посмях. Сигурно и у други се е явило това желание, но никой не посмя да се доближи до Него, никой не Го докосна. След няколко минути Той се изправи, стана и каза да направим вечерната молитва. Прибра се в палатката си Той, прибрахме се и ние. Останаха неколцина само край огнището, на които още не им се спеше. Не се мина и един час, още незаспала чувам гласа на брат Димитър Звездински, пристигнал с брат си Милето (Михаил Звездински) от Дупница: „Ах, братя, ах, братя, как се бяхме заблудили в тази мъгла. Объркахме пътя. Нито се не вижда. Ами сега? На къде? И как да дойдем до тука?
към текста >>

" Следваха до безкрай излиянията на нашия добър и винаги вдъхновен брат Димитър Звездински.
Сигурно то е било в онзи момент, когато са Го зовали. Братята, които бяха край огнището му разказаха всичко. „Милият Учител! Милият Баща. Слава на Господа! " Следваха до безкрай излиянията на нашия добър и винаги вдъхновен брат Димитър Звездински. 115 ИЗЛЕТИТЕ Няма пътечка, няма кътче, няма тревичка, няма камъче, което да не познава стъпката Му. Той навред из околността ни води. Запозна ни, сроди ни с всичко. Върховете станаха наши приятели. Харамията. Този легендарен връх стана наш любимец.
към текста >>

Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: „Милият Учител!
Те подскачаха в игрите си на 10, 20, 30, 50 см височина над езерото и пак се гмуркаха във водата и описваха концентрични кръгове, които той ни забавляваха. Понякога Учителят откупваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това. Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото? Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: „Милият Учител! Милият Баща! Слава на Господа! " Всичко, до което са се докосвали стъпките Му и ръката Му, е оживявало, възкръсвало, благославяло. Благословени да бъдат и стъпката Му и ръката Му навеки! Понякога си взимахме храна и обикаляхме всички по-близки върхове и езера за цял ден.
към текста >>

69. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода.
Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява. Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода. А слънцето се показа иззад морето и сложи началото на новия ден. Морето леко плискаше своите вълни и сънливо люлее закотвените край брега лодки и гемии. 154 Следствието беше към своя край. Подсъдимите щели да бъдат разстреляни на групи. Бързали с изготвянето на обвинителните актове.
към текста >>

70. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси.
„Е, синко, благодаря на Бога, рекох да дойда и аз да видя и чуя хубавкото. Е, благодаря на Бога, краката още ме слушат. Пък си и похапвам още сладичко, та Господ ми дава силички. Е, благодаря на Бога, неграмотна съм, но квоту чуя." „Дерзай, бабо Марийо, ти си придобила една наука, каквато малцина познават." „Каква наука, бе сине, та аз съм неграмотна. Не мога и да се подписвам." „Човек, който се е научил да благодари на Бога за всичко, както ти благодариш, той не е неграмотен. Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси. Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме баба Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките. На „Равна" прекарахме няколко часа. Играхме гимнастическите упражнения, Паневритмия, чете се и беседа. Късно към обяд се прибрахме в братския салон. След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка.
към текста >>

71. 5. ИЗЛЪЧВАНЕ И ПЪТУВАНЕ В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА

Цанка Екимова

Идваше една светлина като ореол в диаметър около един метър и ме взимаше със себе си, аз се измъквах от тялото си и този ореол ме водеше между звездите и други светове.
5. ИЗЛЪЧВАНЕ И ПЪТУВАНЕ В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА По същото време като ученичка в гимназията аз започнах да се излъчвам от тялото си. Не знаех какво означава това състояние, как то се нарича и защо става точно така. Но ставаше така, че аз виждах тялото си долу на кревата, а аз хвърчех и се разхождах във въздуха насам-натам, минавах през стените на къщата. Виждах се как хвърча, как минавам през преградите, а долу виждах моето тяло да лежи и да стои спокойно. Идваше една светлина като ореол в диаметър около един метър и ме взимаше със себе си, аз се измъквах от тялото си и този ореол ме водеше между звездите и други светове. После ме връщаше на същото място и аз влизах в тялото си. Аз още не бях подготвена за такива неща и не знаех нищо по този въпрос. Но обикновено се уплашвах особено след като влизах в тялото си, да не би да стане нещо с мене. После се молех много и моя духовен ръководител ми обеща, че повече няма да минавам през тези опитности. Когато след време влезнах в Школата и казах тези опитности на Учителя, Той се усмихна: „Когато една птичка е затворена в клетка и се пусне, тя хвърчи опиянена от радост заради свободата си.
към текста >>

72. 28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Цанка Екимова

Времето бе топло, приятно, небе осеяно със звезди и звездният балдахин блестеше в своето най-чисто излъчване.
28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Бях пристигнала на Изгрева за един Петровден. Братският празник бе преминал преди няколко дни и гостите от провинцията още гостуваха на Изгрева. Обикновено вечер се събирахме на малка групичка приятели пред стаичката на Учителя. Времето бе топло, приятно, небе осеяно със звезди и звездният балдахин блестеше в своето най-чисто излъчване. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред него за чудният изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. Донесе след това един телескоп. Имаше на Изгрева два телескопа. Единият бе с една голяма леща, а другият бе с две по-малки лещи.
към текста >>

След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: „Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена".
Той каза: „Тия канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала". При друг случай се обърна към мен и ме попита: „Какво желаеш да видиш? " Аз отговорих: „Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: „Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена". Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи колкото нашата планета земя. Един път надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: „Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: „Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Имаше много срещи на Изгрева под звездното небе с Учителя.
към текста >>

73. 42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10.
Така на Изгрева бе направена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка. После се правеше прогноза за времето и се отчиташе дали това се е сбъднало. По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати. ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10. Стрелките ако възкачват - вятър. Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът! Изгрев, 1.октомври 1934 г.
към текста >>

74. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

започнаха да им слагат звездите на евреите.
Дъщеря беше на друго място. Веднага излязоха те двамата като разбраха, че е скарлатина, за да не ги вържат вътре под карантина. Вътре, тя беше с бабата само, неговата майка. Даже оня ден ви намерих една снимка, аз съм хванала майка му под ръка и си вървим. През 1942 ^ 43 г. започнаха да им слагат звездите на евреите. Той беше покръстен още в Бургас като е бил, се е покръстил от Моис на Морис по указание на Учителя пък и по собствено мисля желание, защото той вярва в Христа. Учителят също е казал. Той може да е казвал, обаче аз знам, когато евреите навлизаха при палестинците, при арабите, аз бях в Париж и Басан ми каза: „Това не е правилно, тези хора, арабите, трябва да имат място за живеене, но това казва не го казвай на Естер, защото тя е малко фанатичка". Но това е коя година? Това беше 1972 година, когато те нападаха.
към текста >>

75. 34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Родила се е нова звезда в еди кое си съзвездие и тя ще измени живота на хората в еди какво си направление.
Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на Живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистия дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". При друга среща Той отново ме хване под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на Новото Човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда в еди кое си съзвездие и тя ще измени живота на хората в еди какво си направление. „Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! " Учителят подготвяше душите чрез Словото Си за Новото Човечество. А моите опитности с Него идваха от една друга епоха минала и заминала. Днешната епоха се твореше от Словото на Учителя и се изграждаше чрез опитностите ни с Учителя.
към текста >>

76. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

аз излязох да погледна звездите, моето старо желание да гледам вечер звездите.
Бяхме значи на хижа Мусала. Имаше много народ. Аз бях слаба скиорка. Хубав сняг имаше и времето беше също хубаво. След като си отпочинахме и се напихме с чай, към 11 ч. аз излязох да погледна звездите, моето старо желание да гледам вечер звездите. Чудно беше. Онези звезди едри, големи, искрят и ме водеха в друг небесен свят. Погледнах на югозапад и какво да видя - една звезда голяма, като започна да става все потоляма, все по-малка. Светне и загасне. Поогледах се.
към текста >>

Онези звезди едри, големи, искрят и ме водеха в друг небесен свят.
Аз бях слаба скиорка. Хубав сняг имаше и времето беше също хубаво. След като си отпочинахме и се напихме с чай, към 11 ч. аз излязох да погледна звездите, моето старо желание да гледам вечер звездите. Чудно беше. Онези звезди едри, големи, искрят и ме водеха в друг небесен свят. Погледнах на югозапад и какво да видя - една звезда голяма, като започна да става все потоляма, все по-малка. Светне и загасне. Поогледах се. Светлините играеха. Учудих се и гледах, това свръхнова звезда да е?
към текста >>

77. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

И тъй Учителят дойде придружен от Иван Антонов, брат Звездински и сестра Динова, майката на Сийка Динова и още някой, но не го помня.
От едната страна на антрето е входът, а от другата се излиза през барака. Когато ще идва Учителят аз естествено не можеше да го приема през бараката, а отворих другата врата, която бях заковала, за да ни е по-топло през зимата, където слагахме печката-пернишка в антрето и отоплявахме двете стаи. Имаше до вратата едно миндерче, което трябваше да махна, поразтребих, почистих и така бяхме готови да посрещнем Учителя. Бог да дава светлина на брат Антонов, той ни беше съсед и добър приятел на мъжът ми. Той помогна, за да стане всичко по-бързо. И тъй Учителят дойде придружен от Иван Антонов, брат Звездински и сестра Динова, майката на Сийка Динова и още някой, но не го помня. Кинчето Петкова беше при мене. Тя ми помагаше. Учителят каза: „Развържете ръката". Видя какво е положението. Беше вързана с ленено семе.
към текста >>

„Сега брат Звездински ще се занимава по-нататък с нея.
Кинчето Петкова беше при мене. Тя ми помагаше. Учителят каза: „Развържете ръката". Видя какво е положението. Беше вързана с ленено семе. „Сега брат Звездински ще се занимава по-нататък с нея. Той ще идва да й прави превръзки и така ще се оправи". И така полека-лека ръката се възстанови, обаче кутрето му остана малко изкривено. Инфекцията нали беше станала на палеца на дясната ръка. От едно нищо стана голяма работа, за да се прослави Учителят, Господ да го прослави. Това е голяма работа за нашето семейство.
към текста >>

78. РАЙНА КАМЕНОВА

Марийка Великова Марашлиева

През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>

79. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш!
Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми. Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим.
към текста >>

" Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе".
Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми. Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете.
към текста >>

80. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Когато превъзмогвам над вълните Светилника държаща в ръцете Съзирам нявга ликът на звездите И зная, туй от Бога мен привет е. 6.
От вечността пътувам през морето Към вечността завръщам се отново И моят факел свети ми в сърцето Изпълнено с вечно живо Слово. 2. Високо свети моят факел чуден През дни зловещи, мрачни и бурливи. Духът ми често морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви. 3. Душата ми с ужаси се бори На бури и зловещи океани И с мишци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани. 4. Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато мъка пълни ми сьрцето И няма никой близо да ме пази. 5. Когато превъзмогвам над вълните Светилника държаща в ръцете Съзирам нявга ликът на звездите И зная, туй от Бога мен привет е. 6. Тогава пак ме сила осиява Сърце ми крепне вече вдъхновено И слънцето отново ме съгрява Небето ме приветствува засмяно. 7. Тогаз ръка ми смело се издига С факела горящи към небето Като че ли Великий трон достига И мерва се на Бога пред лицето. 8. И силна става моята десница Готова съм да страдам и живея И мощна ставам, смела кат орлица И към Голгота да погледна смея. 9. Високо свети моят факел ярък Ей, ида, ида, Отче мой желани Сърцето си поднасям Ти подарък Подобно плод красив, благоуханен. Олга Славчева
към текста >>

81. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н.
Ходили сме често на стопанството при тях, там сме чели беседи, свирили сме, пели сме, беседвали сме и т. н. Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове. Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка. Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато. Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно. Тя ги канеше когато сме отивали при нея, но тя хранеше някакво огорчение към тях. Пред трапезарията имаше една площадка с черничеви дървета, които хвърляха сянка на това място, на което имаше няколко маси и пейки от обикновени дъски, на които сядахме лятно време в неделен ден или когато е било празник. Наедно закусвахме или обядвахме, четяхме или пеехме.
към текста >>

82. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Новото учение може да се предава навсякъде - и в салон, и без салон, и под звездите, и под небето.
Като свършил беседата един от учителите, наш приятел, казал на Учителя: „Ама, Учителю, аз много искам, там, където живея да правя така, че да предавам това Учение на другите. Нямам условия, нямам там салон, нямам нищо. Ни кой да свири, ни кой да пее, нито къде да ги събера". И тогава Учителят се обръща не само към него, а към всички наши приятели, слушащи тая беседа и им казва: „Ама как, ама вие искате Новото учение да го предавате по старите методи? - Не, за Новото Учение не е необходимо да има нито салони, нито нищо. Новото учение може да се предава навсякъде - и в салон, и без салон, и под звездите, и под небето. Не е необходимо всичките тия ритуални зали да бъдат в наличност, за да можем ние да предаваме Учението". И не случайно прокурора, когато беше процесът по братските дела след 1957 г. каза нещо изумително, има го записано, ама драги приятели, намерете ги тия протоколи на тия дела и вижте там прокурора какво казва: „Аз имам връзка с вашия Учител Петър Дънов и знам, че на вас тоя салон не ви е необходим". Как го е научил тоя прокурор аз не знам. Има го написано, но те не искат да четат беседите, нашите приятели, искат някой да им ги чете.
към текста >>

83. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите.
Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението. Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори. Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа.
към текста >>

84. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

И тогава си останах с Михаил Звездински и брат му.
От там се качих на влака и отидох в София на Изгрева. Там точно се хранеха навън Учителят и другите. Тогава сестра Василка Иванова, нали е айтослийка, извика: „О, братченце, сега ли идваш? Ела! " Хвана ме и ме заведе при Учителя до масата така, дълга, още трапезарията не беше направена и аз му целунах ръка, а Той взема три сливи и ми ги подаде. И тогава си останах с Михаил Звездински и брат му. Ние бяхме приятели и с Павел Русев от Новозагорските села. Направих си при Влад Пашов един навес с едно легло и там прекарах лятото. За зимата си направихме с Игнат Котаров една стая от кирпич. Една стаичка два на два и през зимата на 1928 г., голямата зима там карахме в тази стаичка. В.К.: Когато отиде на Изгрева какво представляваше там през 1926 г.?
към текста >>

Значи вие с Михаил Звездински бяхте под един навес.
Една стаичка два на два и през зимата на 1928 г., голямата зима там карахме в тази стаичка. В.К.: Когато отиде на Изгрева какво представляваше там през 1926 г.? Г.Д.: Голяма поляна, бараки почти нямаше. Една-две, тук-там. Палатки имаше малко. В.К. Значи вие с Михаил Звездински бяхте под един навес. Г.Д.: Имам снимка даже, може да я намеря. В.К.: Колко време изкарахте така? Г.Д.: Това бе през лятото. През есента си направихме с Игнат кирпичена къщичка с керемиди покрита, с малко прозорче и врата и един нар, на който спяхме двамата. В.К.: И с какво се отоплявахте?
към текста >>

85. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

А това е един хубав пример, който Учителят дал и този брат Михаил Звездински, който им носеше храна, поръчват му да занесе на двама души храна, да им занесе там за обед.
Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо. Хубави работи излизаха. И от там взимаха вода приятелите за пиене за Изгрева, да поливат дръвчетата със стомничките. А работниците, които работеха там, наши братя готвеше се на Изгрева, от стола им носеха на обед храна. Обаче един ден двама братя се били на работа. А това е един хубав пример, който Учителят дал и този брат Михаил Звездински, който им носеше храна, поръчват му да занесе на двама души храна, да им занесе там за обед. Той казва: „Дайте храна за двама души да занеса - аз ги знам кои са“. А Учителят казва: „Не само на един ще занесете храна“. „Ама двама са там.“ „Не, на един ще занесете само. Те са двама, но единия работи, а другия не работи“. Разбираш. И отива и той казва: „Учителят дава, праща храна на еди кой си брат, който е работил днеска.“ „Ама и аз съм бил.“ „Ти си седял, ама не си работил.
към текста >>

86. 17. Божественият параход

Боян Атанасов Златарев

Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее.
Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях. Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда. Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия. Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее. Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки. По една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка. Тази година ще бъде доста по-добра от идната година. (22 март 1941 г., 9 часа вечерта в големия салон на Изгрева, след братската вечеря)
към текста >>

87. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

И тъй отидох сутринта рано, брат Димитър Звездински, Бог светлина да му даде, дойде пръв и гледа камиона празен, нали?
Викам му: „Докато не дойда утре да те събудя, няма да ставаш, нали? “ Той и имаше будилник и ще трябва да му дрънка за събуждане. Той беше шофьор към управлението на ДАП, но понеже през лятото имаше много народ, който се придвижваше за Рила, правех, струвах, намирах му работа и която работа после ме закара при прокурора, че съм правил черна борса - това беше любимия ми брат Антон. Пренасяхме разни трупи, дъски и други работи, само и само да ми бъде под ръка, защото като го изтърва като шофьор, друг надали ще намеря тъй подходящ, да може всеки момент да пътува когато поискам. Значи вечер той спеше у дома, на Изгрева когато ще пътуваме за Рила. И тъй отидох сутринта рано, брат Димитър Звездински, Бог светлина да му даде, дойде пръв и гледа камиона празен, нали? Чергило нямаше, времето беше хубаво, добре, но багажа не е натоварен. Викам му: „Брат, всеки дойде, остави си багажа, чака да го претеглят, да знае колко килограма има багаж обаче никой не се сети да остане, да натоварим багажа. Кой да го натовари? “ Постепенно почнаха да пристигат братята и сестрите, но аз не пипах да товаря. Казах: „Който иска да ми подава багажа, аз ще го наредя.
към текста >>

88. 44. Неволи от лъжебратя

Гради Колев Минчв

В това време дойде брат Димитър Звездински, те бяха с него големи приятели.
Качихме го в колата, минахме през Самоков, обадихме се на таксиметровата служба, че трябва да го заведа в София, да не се чудят какво е станало с колата, аз не мислех да го водя чак в София. Бях взел колата за един, два часа колкото да го заведа до болницата в Самоков. Но сега се налагаше да го заведа в София. И така, тръгнахме от Самоков за София. Като наближихме София, минахме покрай Изгрева, спрях на мостчето, отидох и казах на някои братя и сестри, те дойдоха, видяха го. В това време дойде брат Димитър Звездински, те бяха с него големи приятели. Той се качи в колата. Трябваше да минем покрай домът на брат Борис Димитров. Той живееше до университета срещу градината. Отидохме с брат Звездински и той съобщи на родителите му за станалото. Те дойдоха и на всичко отгоре нахокаха брат Гради, понеже им беше жал за сина им, нали.
към текста >>

Отидохме с брат Звездински и той съобщи на родителите му за станалото.
Като наближихме София, минахме покрай Изгрева, спрях на мостчето, отидох и казах на някои братя и сестри, те дойдоха, видяха го. В това време дойде брат Димитър Звездински, те бяха с него големи приятели. Той се качи в колата. Трябваше да минем покрай домът на брат Борис Димитров. Той живееше до университета срещу градината. Отидохме с брат Звездински и той съобщи на родителите му за станалото. Те дойдоха и на всичко отгоре нахокаха брат Гради, понеже им беше жал за сина им, нали. Добре, но аз нямах никаква вина, аз просто прислужвах. Занесохме брат Борис на гробищата и го оставихме в дома на покойника ,понеже трябваше неговите родители да отидат с дрехи да го преоблекат. Та оставихме го и излязохме да се качим в колата с брат Звездински. Обаче като се качихме в колата, шофьорът се мъчи да запали колата, но тя не ще да тръгне.
към текста >>

Та оставихме го и излязохме да се качим в колата с брат Звездински.
Той живееше до университета срещу градината. Отидохме с брат Звездински и той съобщи на родителите му за станалото. Те дойдоха и на всичко отгоре нахокаха брат Гради, понеже им беше жал за сина им, нали. Добре, но аз нямах никаква вина, аз просто прислужвах. Занесохме брат Борис на гробищата и го оставихме в дома на покойника ,понеже трябваше неговите родители да отидат с дрехи да го преоблекат. Та оставихме го и излязохме да се качим в колата с брат Звездински. Обаче като се качихме в колата, шофьорът се мъчи да запали колата, но тя не ще да тръгне. Нещо не предава горивото и мина половин час и повече. Брат Звездински седи и се моли. Вика: „Брат Борисе, моля ти се пусни ни да си тръгнем. Трябва да си отиваме“.
към текста >>

Брат Звездински седи и се моли.
Добре, но аз нямах никаква вина, аз просто прислужвах. Занесохме брат Борис на гробищата и го оставихме в дома на покойника ,понеже трябваше неговите родители да отидат с дрехи да го преоблекат. Та оставихме го и излязохме да се качим в колата с брат Звездински. Обаче като се качихме в колата, шофьорът се мъчи да запали колата, но тя не ще да тръгне. Нещо не предава горивото и мина половин час и повече. Брат Звездински седи и се моли. Вика: „Брат Борисе, моля ти се пусни ни да си тръгнем. Трябва да си отиваме“. Мина долу, горе един час и най-сетне шофьорът се справи с колата. Минахме пак покрай Изгрева, оставих там брат Димитър Звездински и продължих до Гюлечица, докъдето можеше да ме закара колата. Платих на шофьора и продължих пътя си за езерата.
към текста >>

Минахме пак покрай Изгрева, оставих там брат Димитър Звездински и продължих до Гюлечица, докъдето можеше да ме закара колата.
Нещо не предава горивото и мина половин час и повече. Брат Звездински седи и се моли. Вика: „Брат Борисе, моля ти се пусни ни да си тръгнем. Трябва да си отиваме“. Мина долу, горе един час и най-сетне шофьорът се справи с колата. Минахме пак покрай Изгрева, оставих там брат Димитър Звездински и продължих до Гюлечица, докъдето можеше да ме закара колата. Платих на шофьора и продължих пътя си за езерата. Като пристигнах на езерата бях капнал от умора. Толкова време бях в напрежение, нали. И макар още да беше рано, легнах си и съм заспал в палатката. По едно време чувам някаква сестра вика.
към текста >>

89. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: Разказваше навремето една интересна опитности брат Звездински.
Т.: Не става. Защото не иска и не го взима. Ни можеш да му дадеш, ни можеш да му отнемеш. Даваш му.- не ще да го вземе. Минава и заминава покрай тебе. В.: Разказваше навремето една интересна опитности брат Звездински. Отишъл при Учителя и му разправя: „Учителю, кога ще дойде времето та да излезем на площадите, да издигнем трибуни, да говорим за Бялото братство, да говорим така, така и онака“. Учителят го погледна и му казал: „Това нещо и този метод е отречен от вековете. Така сега няма да се върви. Сега ще вървим по пътя на теменугата. Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка.
към текста >>

90. 10. Методът на теменужките

Стефка Няголова

10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“.
10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“. Учителят в отговор му казал: „Не така, брат, не така“. „Ами как“, отговори той, Звездински. „Рекох, трябва да се работи като теменужките. Те растат между тревите и когато минаваме покрай тях те ни даряват своето ухание“. Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл.
към текста >>

„Ами как“, отговори той, Звездински.
10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“. Учителят в отговор му казал: „Не така, брат, не така“. „Ами как“, отговори той, Звездински. „Рекох, трябва да се работи като теменужките. Те растат между тревите и когато минаваме покрай тях те ни даряват своето ухание“. Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл. Разбрал, че не с проповеди и пропаганда ще се разпространява Учението, а с живия пример на живота ни. Така, че на брат Звездиски не му беше дошло времето да бъде истински проповедник.
към текста >>

Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл.
10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“. Учителят в отговор му казал: „Не така, брат, не така“. „Ами как“, отговори той, Звездински. „Рекох, трябва да се работи като теменужките. Те растат между тревите и когато минаваме покрай тях те ни даряват своето ухание“. Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл. Разбрал, че не с проповеди и пропаганда ще се разпространява Учението, а с живия пример на живота ни. Така, че на брат Звездиски не му беше дошло времето да бъде истински проповедник.
към текста >>

Така, че на брат Звездиски не му беше дошло времето да бъде истински проповедник.
„Ами как“, отговори той, Звездински. „Рекох, трябва да се работи като теменужките. Те растат между тревите и когато минаваме покрай тях те ни даряват своето ухание“. Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл. Разбрал, че не с проповеди и пропаганда ще се разпространява Учението, а с живия пример на живота ни. Така, че на брат Звездиски не му беше дошло времето да бъде истински проповедник.
към текста >>

91. 7. Истинският хляб

Йотка Василева Младенова

В 10 е големата беседа, след това общия обед, песни общи, индивидуални рецитали, не знам до кое време,след това всеки каквото професия си има изнася сказка в салона, а след това вече пък подир обед са концертите, пеене, рецитиране и вечер по звезди всеки си се прибира.
Въпреки, че съм планинско чедо, израсла съм из Стара планина, ама така тука не съм ходила. Вървим и питам: „Има ли още, Паша? “ „Още малко.“ „Има ли още.“ На нема и петдесет крачки. Има още един хвърлей, още един камък, още една плюнка, още не знам какво, докато стигнеме там. По време на Учителя, в неделя 5 часа, закован е Учителя на катедрата. В 10 е големата беседа, след това общия обед, песни общи, индивидуални рецитали, не знам до кое време,след това всеки каквото професия си има изнася сказка в салона, а след това вече пък подир обед са концертите, пеене, рецитиране и вечер по звезди всеки си се прибира. Това беше. А в четвъртък ходехме на Витоша. Само в четвъртък, а не както сега в неделя бягат по Витоша. Некога сме по 10-15 баби като мене. Нема ги младите.
към текста >>

92. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

И наистина, колко е красиво човек да се сприятели с потоците, реките, цветята, тревите, скалите, небето, облаците, планините, въздуха, светлината, слънцето, звездите!
И едночкото му желание е да посочи и на другите красивия път, който води в Царството на Вечната радост! Днес Учителя говори в Младежкия клас между другото следното: „Всеки ден известно време да размишляваме за Рая! “ Той каза, че раят е място дето царува Любовта. А Божественият свят е място, дето царува освен Любовта още и Божествената мисъл! Напоследък Учителят каза да общуваме с природата и че това е необходимо за събуждане на божествените сили на душата! И наистина, колко е красиво човек да се сприятели с потоците, реките, цветята, тревите, скалите, небето, облаците, планините, въздуха, светлината, слънцето, звездите! Във въздуха човека да вижда диханието на Бога; също и в светлината. Тук ще ви изложа някои мисли от беседите и разговорите с Учителя: „Вие имате всички възможности в себе си, обаче не ги познавате. Не познавате себе си. Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл.
към текста >>

В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко цвете, във всяка тревичка и във всеки човек!
Дишайте любов! “ Онзи ден в беседата Учителят каза, че мирът иде вече с конска каруца, значи близо е! Онзи ден след обед в разговор Учителят каза: „България Невидимият свят я пази, защото българите ще бъдат стълбовете, диреците на новата култура! “ Поздрав от брат Георги Йорданов, сестра Еленка Григорова, сестра Савка и всички други. В този момент, когато ви пиша това, виждам чистите снежни върхове на Витоша и слушам молитвените утринни песни на птичките! В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко цвете, във всяка тревичка и във всеки човек! Пожелавам ти да чувствуваш винаги присъствието на Бога на всякъде в живота! Пожелавам ви всичко хубави и светло! Поздрав от Учителя! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Б.
към текста >>

93. 1. Така работи Учителят

Крум Божинов

Помолих брат Димитър Звездински и той ме заведе при Учителя.
И кой какъвто си е, и кой каквото носи в себе си, такъв си остава до края и по такива пътища се води. Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински и той ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питам, дали да си правя операция заради хернията. А Той ми отговори: „Рекох, недей да се оперираш, а си направи, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе.“ Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и до сега та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза.
към текста >>

94. 2. Димитър Звездински

Крум Божинов

2. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Аз бях близък на брат Димитър Звездински.
2. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Аз бях близък на брат Димитър Звездински. За пръв път той ме заведе при Учителя, за което му много благодаря. Веднъж бях в София и му гостувах, а той живееше при Захарната фабрика. Когато дойде време да си тръгвам за Петрич, брат Звездински ме заведе до гарата и си отиде. А влака дойде препълнен от централна гара и спря на гарата на Захарна фабрика. И аз, ха тук да се кача, ха там да се кача и влакът тръгна и като ме блъсна, та куфара ми се смачка и аз паднах.
към текста >>

Когато дойде време да си тръгвам за Петрич, брат Звездински ме заведе до гарата и си отиде.
2. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Аз бях близък на брат Димитър Звездински. За пръв път той ме заведе при Учителя, за което му много благодаря. Веднъж бях в София и му гостувах, а той живееше при Захарната фабрика. Когато дойде време да си тръгвам за Петрич, брат Звездински ме заведе до гарата и си отиде. А влака дойде препълнен от централна гара и спря на гарата на Захарна фабрика. И аз, ха тук да се кача, ха там да се кача и влакът тръгна и като ме блъсна, та куфара ми се смачка и аз паднах. И за малко да ме завлече и прегази влака. Нямаше как върнах се обратно у брат Звездински и той ме запита: „Що стана бе, брат? “ Аз му посочих смачкания куфар.
към текста >>

Нямаше как върнах се обратно у брат Звездински и той ме запита: „Що стана бе, брат?
Веднъж бях в София и му гостувах, а той живееше при Захарната фабрика. Когато дойде време да си тръгвам за Петрич, брат Звездински ме заведе до гарата и си отиде. А влака дойде препълнен от централна гара и спря на гарата на Захарна фабрика. И аз, ха тук да се кача, ха там да се кача и влакът тръгна и като ме блъсна, та куфара ми се смачка и аз паднах. И за малко да ме завлече и прегази влака. Нямаше как върнах се обратно у брат Звездински и той ме запита: „Що стана бе, брат? “ Аз му посочих смачкания куфар. Той ме запита: „Носиш ли у себе си „Завета на цветните лъчи? “ „Нося ги“. И му посочих палтото и вътрешния джоб, където стоеше книжката и където я бях зашил да не се изгуби. „Те са те спасили, братко“, отговори той.
към текста >>

А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка у себе си, но трябва да работиш с нея.
Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун. Учителят я изгледал и запитал: „Носиш ли „Завета на цветните лъчи“? “ „Не“, отговорила тя. „Затова е станало това“, забелязал Учителят. Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка у себе си, но трябва да работиш с нея. А като работиш с нея, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовия Дух те пази и закриля. А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш Сила и Закрила. Сега разбрахте ли урока? През време на войната, през 1942 г. германците бяха окупирали нашият град Петрич.
към текста >>

Тогава заминах за София, преспах при брат Звездински и на следващия ден отивам при Учителя и Го питам, дали ще пострадаме петричани от германците.
А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш Сила и Закрила. Сега разбрахте ли урока? През време на войната, през 1942 г. германците бяха окупирали нашият град Петрич. Всички се бяхме уплашили, да не би германците да ни изтрепят. Тогава заминах за София, преспах при брат Звездински и на следващия ден отивам при Учителя и Го питам, дали ще пострадаме петричани от германците. Учителят каза: „Не се плашете, няма да пострадате! “ И така стана. Никой не пострада. Ама да знаете, що страх брахме и що нощи не сме спали от този страх. След като разказах на всички от Братството какво бе казал Учителят, ние се успокоихме.
към текста >>

Случило се така, че брат Димитър Звездински останал без работа.
Никой не пострада. Ама да знаете, що страх брахме и що нощи не сме спали от този страх. След като разказах на всички от Братството какво бе казал Учителят, ние се успокоихме. Но можеш ли да успокоиш цял наплашен град? Не можеш. Случило се така, че брат Димитър Звездински останал без работа. Отива при Учителя и Му казва: „Учителю, без работа съм. Дайте ми някаква работа, намерете ми нещо да работя.“ Брат Звездински очаква, че Учителят ще му намери работа, ще му посочи някой човек при когото да отиде и да каже, че Учителят го изпраща да му намери работа или да го назначи на служба. Така си мисли Звездински .защото той сам лично е виждал, как е постъпвал Учителят с други братя, които са останали без работа и които търсят помощ от Него. Така си мисли Звездински, ама така не става, защото Учителят мисли другояче. Учителят му нарежда: „Рекох, напълни раницата с беседи и ги отнеси към Банско някъде и ги раздай към Банско да се четат!
към текста >>

Дайте ми някаква работа, намерете ми нещо да работя.“ Брат Звездински очаква, че Учителят ще му намери работа, ще му посочи някой човек при когото да отиде и да каже, че Учителят го изпраща да му намери работа или да го назначи на служба.
След като разказах на всички от Братството какво бе казал Учителят, ние се успокоихме. Но можеш ли да успокоиш цял наплашен град? Не можеш. Случило се така, че брат Димитър Звездински останал без работа. Отива при Учителя и Му казва: „Учителю, без работа съм. Дайте ми някаква работа, намерете ми нещо да работя.“ Брат Звездински очаква, че Учителят ще му намери работа, ще му посочи някой човек при когото да отиде и да каже, че Учителят го изпраща да му намери работа или да го назначи на служба. Така си мисли Звездински .защото той сам лично е виждал, как е постъпвал Учителят с други братя, които са останали без работа и които търсят помощ от Него. Така си мисли Звездински, ама така не става, защото Учителят мисли другояче. Учителят му нарежда: „Рекох, напълни раницата с беседи и ги отнеси към Банско някъде и ги раздай към Банско да се четат! “ Но за да се отиде за Банско, тогава е трябвало открит лист. Както до скоро трябваше открит лист, да се отиде до град Петрич, понеже е гранична зона.
към текста >>

Така си мисли Звездински .защото той сам лично е виждал, как е постъпвал Учителят с други братя, които са останали без работа и които търсят помощ от Него.
Но можеш ли да успокоиш цял наплашен град? Не можеш. Случило се така, че брат Димитър Звездински останал без работа. Отива при Учителя и Му казва: „Учителю, без работа съм. Дайте ми някаква работа, намерете ми нещо да работя.“ Брат Звездински очаква, че Учителят ще му намери работа, ще му посочи някой човек при когото да отиде и да каже, че Учителят го изпраща да му намери работа или да го назначи на служба. Така си мисли Звездински .защото той сам лично е виждал, как е постъпвал Учителят с други братя, които са останали без работа и които търсят помощ от Него. Така си мисли Звездински, ама така не става, защото Учителят мисли другояче. Учителят му нарежда: „Рекох, напълни раницата с беседи и ги отнеси към Банско някъде и ги раздай към Банско да се четат! “ Но за да се отиде за Банско, тогава е трябвало открит лист. Както до скоро трябваше открит лист, да се отиде до град Петрич, понеже е гранична зона. Той напълнил раницата с книги, хванал влака, слезнал на гарата и е вече на пункта, там където митничарите правят проверка на багажа.
към текста >>

Така си мисли Звездински, ама така не става, защото Учителят мисли другояче.
Не можеш. Случило се така, че брат Димитър Звездински останал без работа. Отива при Учителя и Му казва: „Учителю, без работа съм. Дайте ми някаква работа, намерете ми нещо да работя.“ Брат Звездински очаква, че Учителят ще му намери работа, ще му посочи някой човек при когото да отиде и да каже, че Учителят го изпраща да му намери работа или да го назначи на служба. Така си мисли Звездински .защото той сам лично е виждал, как е постъпвал Учителят с други братя, които са останали без работа и които търсят помощ от Него. Така си мисли Звездински, ама така не става, защото Учителят мисли другояче. Учителят му нарежда: „Рекох, напълни раницата с беседи и ги отнеси към Банско някъде и ги раздай към Банско да се четат! “ Но за да се отиде за Банско, тогава е трябвало открит лист. Както до скоро трябваше открит лист, да се отиде до град Петрич, понеже е гранична зона. Той напълнил раницата с книги, хванал влака, слезнал на гарата и е вече на пункта, там където митничарите правят проверка на багажа. Митничарят преглеждал багажа на другите и по едно време се обръща към него и вика: „Хей ти, туриста, върви нататък!
към текста >>

И тъй отишъл той в Банско, намерил наш брат, запознал се с него и решили двамата, той, брат Звездински да изнесе няколко сказки за Учението на Учителя.
“ Но за да се отиде за Банско, тогава е трябвало открит лист. Както до скоро трябваше открит лист, да се отиде до град Петрич, понеже е гранична зона. Той напълнил раницата с книги, хванал влака, слезнал на гарата и е вече на пункта, там където митничарите правят проверка на багажа. Митничарят преглеждал багажа на другите и по едно време се обръща към него и вика: „Хей ти, туриста, върви нататък! “ И му посочил с ръка да преминава и да отива натам, накъдето се е упътил. И тъй отишъл той в Банско, намерил наш брат, запознал се с него и решили двамата, той, брат Звездински да изнесе няколко сказки за Учението на Учителя. Като разгласили за сказката, поповете веднага скочили и ги наклеветили пред властта, че това са бунтари, комунисти и нелегални. Идват стражари, арестуват го и започват да правят обиск в стаята, където той няколко дни е отседнал при този брат. Претършували тук и там, един от стражарите потупал раницата, но не я отворил. Звездински му казал: „Отвори раницата, за да видиш какво има вътре в нея! “ А стражарят му рекъл: „Това не ми е работа.
към текста >>

Звездински му казал: „Отвори раницата, за да видиш какво има вътре в нея!
“ И му посочил с ръка да преминава и да отива натам, накъдето се е упътил. И тъй отишъл той в Банско, намерил наш брат, запознал се с него и решили двамата, той, брат Звездински да изнесе няколко сказки за Учението на Учителя. Като разгласили за сказката, поповете веднага скочили и ги наклеветили пред властта, че това са бунтари, комунисти и нелегални. Идват стражари, арестуват го и започват да правят обиск в стаята, където той няколко дни е отседнал при този брат. Претършували тук и там, един от стражарите потупал раницата, но не я отворил. Звездински му казал: „Отвори раницата, за да видиш какво има вътре в нея! “ А стражарят му рекъл: „Това не ми е работа. Който я е завързал, той да я отвързва! “ И така стражарите си тръгнали и раницата с беседите останала непокътната. След'това двамата дълго се молили на Учителя и благодарили за помощта Му. Раздават част от беседите и с половината от тях пристигат при мене в Петрич.
към текста >>

Ама аз съм безграмотна и не мога да чета.“ А Звездински й казал: „Учителят за такива като тебе е казал: „Да си купят буквар и да се научат да четат и след това сами да си четат беседите“.
Той изнесе едно Слово пред нас и го започна така: „Братя и сестри, аз съм бил анархист, след това станах комунист, знам цялата литература на Карл Маркс и на Ленин наизуст. Първата стачка като комунист аз я проведох и всички се бяхме снабдили с патрони, патрондаши и бомби. Революция щяхме да правим, да освободим хората от робството. Но като дойде време и се запознах с Учението на Учителя, разбрах, че човек първо се освобождава отвътре и след това се освобождава отвън. С това Учение се освободих отвътре и сега съм бял брат и ви донесох беседи по поръка на Учителя.“ Ние слушаме, а една баба хаджийка му вика: „Ей, момче, ти добре си сторил, че си донесъл тия книги. Ама аз съм безграмотна и не мога да чета.“ А Звездински й казал: „Учителят за такива като тебе е казал: „Да си купят буквар и да се научат да четат и след това сами да си четат беседите“. На следващият ден баба хаджийка си купи буквар и започна да срича по него. Аз минавам покрай нейното прозорче на къщата, ама то е ниско, навеждам се и питам: „Бабо хаджийке, до къде си стигнала? “ Тя ме погледна през очилата и вика: „Стигнах до Жабата дето кряка у блатото“. Значи бабата е стигнала до буквата „Ж“, по тогавашния буквар. Ама накрая се научи да чете и сама сричаше беседите.
към текста >>

95. 3. Изпит по женитба

Крум Божинов

Веднага написах писмо на брат Звездински, споменах подателя на писмото и го питам какво да правя.
Една година като се върнах от Рила, от летуването си, получих едно странно писмо. Като взех писмото от раздавача, ръцете започнаха да ми треперят и не само ръцете, но и цялото ми тяло и аз не можах да прочета от кого е. Оставих писмото на масата, направих няколко вдишки, за да се успокоя, помолих се и тогава прочетох писмото. А в писмото имаше една изливаща се любов и предложение за брак. С това лице се бях запознал на Рила. Веднага написах писмо на брат Звездински, споменах подателя на писмото и го питам какво да правя. Получих веднага писмо от него и той започва със следните думи: „Брат, като получиш писмото ми, прочети го три пъти, запомни го наизуст и веднага го изгори и никому нито дума след това.“ Той ми описа подробно лицето, с такива краски и по такъв начин, че разбрах, че то е от черно, по-черно и като четях изпитах същото усещане и започнах да треперя отново, както тогава, когато за пръв път държах писмото на онази сестра. Значи нещата се повтарят. Ами сега какво да правя? Чух в себе си глас: „Не пиши повече за тази случка! “ Не писах, замълчах, все едно, че не съм получил писмото.
към текста >>

96. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя.
Впрочем, тази първа среща бе кратка на крак, на двора, няколко минути само. Насочи ме към ръководителя на Търновското братство към когото ще се отнасям, било за книжнина или някакви разпоредби. Защото бях учителка в Търновско - значи негласно Учителят ми даде да разбера, че съм приета и като ми подаде ръка, все тъй усмихнат добави: "Ще говорим още". Заредиха се богати, вълнуващи дни. Да, всичко беше много красиво, необикновено, всичко говореше на душата. Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя. Неговото Слово всеки ден бе все ново, песните, молитвите, срещи и запознанства с толкова много хора, всичко това ми говореше така, че аз се чувствувах необикновено раздвижена. Бях разтърсена, като че не бях на себе си, като че не бях и на земята. Нови мисли, чувства и отношения се пораждаха и аз се питах с тъга, къде бях досега, като че бях закъсняла за този живот, като че бях пропуснала нещо - свещени завинаги паметни дни. Но те се изнизаха и след края на седмицата на групи, на групи сестри и братя се разотидоха по градове и села. Учителят изпращаше всички, обгръщаше ги с неизменната си топлота и даваше благословението си.
към текста >>

97. 60. ПОЕТ И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

"Ти не можеш да бъдеш поет и поетеса ако не гледаш звездите.
Но вече освободена искам да премина в други светове и небесни селения на Духа. Аз това искам и към това се стремя, но за това мое желание е необходимо съдействието на Учителя и съветите Му. Разказвам за въжделенията си. Той ме изслушва както винаги много внимателно и тихо, тихо заговорва така, като че ли гласът Му идва от вечността, минава през мен и отново отива във вечността. Невероятно усещане вътре в мен и вън от мен. "Ти не можеш да бъдеш поет и поетеса ако не гледаш звездите. Ще гледаш Венера, тя ще те свързва с Любовта. Ще наблюдаваш и Сириус, той ще те свързва с Мъдростта. Девет години да не се свързваш с планетите, за да омекотиш твоята карма. Ще минаваш транзит покрай тях. Само ще поемаш транзитните им влияния, но свържеш ли се с тях, кармата ти ще се развихри и ще те тури на място." Слушам, запомням, отивам у дома и разсъждавам.
към текста >>

98. 6. ПРИ СТЪЛБАТА

После се заговаря за звездното небе, за звезди, съзвездия, планети.
Всяко сърце очаква отговор. Пристига брат. Учителят внезапно вмъква в разговора: "Учи се римува с кучи". Никой не разбира какво каза с това Учителят. Но брата разбира. После се заговаря за звездното небе, за звезди, съзвездия, планети. За музиката, за Паганини във връзка с тях. Групата се придвижва към двора, от където се виждат споменатите съзвездия. След това пак са при стълбата. Брат Георги Тахчиев запитва: "Учителю, а какво значи "Теофана"? Вместо отговор Учителят запитва: "Какво значи "Тео"?
към текста >>

Групата се придвижва към двора, от където се виждат споменатите съзвездия.
Учителят внезапно вмъква в разговора: "Учи се римува с кучи". Никой не разбира какво каза с това Учителят. Но брата разбира. После се заговаря за звездното небе, за звезди, съзвездия, планети. За музиката, за Паганини във връзка с тях. Групата се придвижва към двора, от където се виждат споменатите съзвездия. След това пак са при стълбата. Брат Георги Тахчиев запитва: "Учителю, а какво значи "Теофана"? Вместо отговор Учителят запитва: "Какво значи "Тео"? " Много от слушателите са студенти. Някои отговарят: "Тео значи Бог".
към текста >>

99. 71. ПОДАРЪК

Красивите съзвездия бледнееха пред светлия лик на изгряващото слънце.
71. ПОДАРЪК 14.VIII.1942 г., петък Утрото разкрива своята хубост. Красивите съзвездия бледнееха пред светлия лик на изгряващото слънце. "Добро утро. Само Божията Любов е Любов", поздрави някой. И докато се обърна, хубава книжка ми поднесе: "Божествените условия" - лекции от Младежкия окултен клас, дадени от Учителя през 1928-1929 г., току-що излез-ла от печат. Учителят: "Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари". 19.VIII.1930 г., Рилските езера ЖИВАТА КАРТИНА 1.
към текста >>

100. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА