НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
198
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и
житото
".
Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал. И почва да се бори с тях, т.е. да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло? – И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете.
Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и
житото
".
И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр. сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно. Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения. А колкото за другата, положителната страна на живота в бр.
към текста >>
2.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ИЗУЧАВАНЕ ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА „Земледелецът който оре и сее
житото
, трябва да знае времето, когато требва да се сее, требва да знае, как да се оре, трябва да знае и да избере мястото".
Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл. Именно това ще бъде характеристика на новата култура. Това е и мисията на окултизма. „Вие още не сте живели” казва г. Дънов Истинският живот сега се приготовлява.
ИЗУЧАВАНЕ ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА „Земледелецът който оре и сее
житото
, трябва да знае времето, когато требва да се сее, требва да знае, как да се оре, трябва да знае и да избере мястото".
„Аз казвам една истина. Опитайте я. Аз ви показвам една семка. Посейте я". „Проучавайте великата природа, всички велики закони".
към текста >>
3.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
ОТДЕЛЯНЕ НА
ЖИТОТО
ОТ КЪКЛИЦАТА Хората знаят, че се раждат, но не помнят своето раждане.
ОТДЕЛЯНЕ НА
ЖИТОТО
ОТ КЪКЛИЦАТА Хората знаят, че се раждат, но не помнят своето раждане.
Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици.
към текста >>
4.
В Е С Т И
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират
житото
в хамбара, а плявата изгарят в огън.
Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото.
Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират
житото
в хамбара, а плявата изгарят в огън.
Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват.
към текста >>
5.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за
жито
или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство.
Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли.
Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за
жито
или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство.
Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе.
към текста >>
6.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може да бъде нещо пълно с пари, или с
жито
, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата".
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА Празнотата разваля живота. Д. Пълнотата – това е израз на богатство.
Може да бъде нещо пълно с пари, или с
жито
, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата".
Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота!
към текста >>
Напълниш хамбар с
жито
, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат.
Дирят се хората едни други, за да запълнят времето. Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето. Днес хората идентифицират пълнотата със здравето. Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност?
Напълниш хамбар с
жито
, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат.
Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум.
към текста >>
7.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
— — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от
житото
, - да отделим нашата личност от нашето Аза.
Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето?
— — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от
житото
, - да отделим нашата личност от нашето Аза.
Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други. На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето. След безразличния, тъп поглед на коравосърдечието, срещаме кротката усмивка на любовта. Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ.
към текста >>
Ще трябва да пресеем плевела от
житото
.
Не би имало немотия на земята, ако ние живеехме в обилието на Бога, защото Бог е обилие а не немота. Егоизмът на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души... Две пътеки се преплитат в нашия живот. Едната води към нашата личност, другата към нашето Аз. Воалът на измамата закрива от очите ни и ненаситния, стръвен лик на личността и чистата, блага усмивка на нашето Аз. Тях ще трябва да различим една от друга.
Ще трябва да пресеем плевела от
житото
.
За това живеем на земята. За това е сътворено времето за земните люде. Затова с бавна тежка стъпка крачат напред в дългия безкраен друм годините - отломъци от вечността...
към текста >>
8.
За отделните народи - Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш
жито
, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно.
Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр.
десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш
жито
, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно.
Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света.
към текста >>
9.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо
жито
.
След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите.
И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо
жито
.
Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон.
към текста >>
10.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Напр., посяваш
жито
и мислиш, че това
жито
ти си го произвел.
В основата на цялата природа лежи любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света. Това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени. Но разумното работи във всички същества, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек може да мисли, че прави нещо с собствени усилия.
Напр., посяваш
жито
и мислиш, че това
жито
ти си го произвел.
Светлината, топлината и всички други условия еж изявление на дейността на тези разумни сили. После, жизнените процеси, които се извършват в развиващото се житно зърно, са пак регулирани от тях. Нещо повече: всички красиви, благородни подтици, чувства, мисли в теб, ти идват пак от този разумен свет. Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, на Великото, което работи в нас. Когато при такава светлина гледаш на света, тогаз и най-дребното явление в природата ще бъде пълно за тебе с поезия и висш смисъл.
към текста >>
11.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно
жито
, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод!
От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея!
Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно
жито
, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод!
Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката. Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи възкресение! Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо.
към текста >>
12.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на
жито
, за зле разхвърлените данъци.
Отговорих, каквото учтивостта изискваше. Андреас премина по цялата дължина на влака, изучи локомотива, говори с машинистите и най-сетне избра едно празно купе. После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря. Тренът тръгна. Валеше дъжд.
Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на
жито
, за зле разхвърлените данъци.
Събеседникът беше търговец на вина от Епинет. Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед. – Ние ще се поразходим, каза Андреас, няколко дена в гората. Там изглежда, че има стари църкви, римски старини. – Да, каза винарят, в Компиен още стои една стара кула в дома на една моя братовчедка, почти до брега на реката Оаза.
към текста >>
13.
Архангел Михаил – Мара Белчева
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
АСТРОЛОГИЯТА И ВЪЗПИТАНИЕТО И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе
житото
, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета.
АСТРОЛОГИЯТА И ВЪЗПИТАНИЕТО И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе
житото
, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета.
Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета запример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито". Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни".
към текста >>
И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „
жито
".
АСТРОЛОГИЯТА И ВЪЗПИТАНИЕТО И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета запример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата.
И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „
жито
".
Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.
към текста >>
14.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено
бележито
като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината.
Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота. В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови. Кога се раждат именити люде? Английският учен F.J.Allen от Кембридж се е занимавал от година насам в списанието „Нейчър" най-подробно с тоя въпрос, като е взел за основа на своите изследвания рождените дати на повече от 200 именити люде. Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон.
Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено
бележито
като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината.
На второ место в списъка на рождените месеци стои декември. Тайната на живия магнит Един електромагнетичен човек Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени. Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси. Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри. Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм.
към текста >>
15.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г.
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Житото
може да стои дълго време в хамбара.
Корените черпят сурови материали. Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и светлината. Не виждаме ли същото в човека, само че в една по-висока гама? Растението не би могло да направи нищо, ако се задоволеше само с тези материали, които черпи из почвата. И човек не би проявил никакво творчество, ако не оплодотвори своя живот с енергиите на своята висша природа.
Житото
може да стои дълго време в хамбара.
Но какво печели то тогаз? Нищо! Но веднъж заровено в земята, то е вече при по-благоприятни условия, защото има шанс да поникне. Едни хора приличат на житни зърна в хамбара. Тогаз какво печели човек?
към текста >>
16.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в
бележитото
си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин.
„6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда.
Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в
бележитото
си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин.
Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир.
към текста >>
17.
I'influence de I'energie solaire
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето
житото
расте и зрее под слънчевите лъчи".
Ето някои пасажи от статията: „Георги Радев от София, един от учениците на Учителя Дънов, ми писа така: „Аз имах щастливия случай да направя едно дълго пътуване в източния Балкан, дето има множество общества от Всем. Б. Братство. Предприех дълга екскурзия по цялата балканска верига с един наш брат. Ние имахме рядкото щастие да пътуваме през най-хубавото годишно време, за да посрещнем, тъй да се каже, пролетта по върховете. Аз ще споделя с вас някои от моите впечатления, добити между селяните, защото съм уверен, че ви са близки и мили непокварените души на българските селяни.
Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето
житото
расте и зрее под слънчевите лъчи".
Аз дадох някои сведения за Учителя Дънов в спис. „Mercure universel” (излиза в Лил – Франция) с заглавие: „Българска алхимия. ” Неговите идеи се излагат в списание „Житно зърно" в София и са развити в редица български, френски, английски и есперантски издания. Учителят Дънов е почнал своето делo в 1899 г. Той пътувал тогаз из България като френолог и психолог, държал сказки, изучавал обективно българския народ, без да печели нищо.
към текста >>
18.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото
жито
, де виреят най-хубавите плодове.
Само умът е в състояние да се справи с противоречията на сърцето. Сърцето представя гъстото течение в природата, или венозната кръв в човека. Умът представя рядкото течение, или артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречиства в свещения огън на ума, и кръвообращението не става правилно. Когато умът в човека се пробуди и почне да работи, ние имаме човек, който е научил първите букви от езика на Великата природа.
Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото
жито
, де виреят най-хубавите плодове.
Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека. Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот?
към текста >>
19.
ДВА ПРИЛИВА - Г.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато земеделецът посее нивата си, той губи нещо, губи
житото
, което е било складирано в хамбара.
Докато не върже плод, човек все още се намира в незавършените процеси на живота. Добрата почва подразбира жертва, безкористно даване. Истинската жертва е лост, с който човек повдига себе си, повдига и другите. Който е направил някаква жертва, в първо време той мисли, че е изгубил нещо съществено. Обаче, колкото повече времето минава, той вижда плодовете на тази жертва.
Когато земеделецът посее нивата си, той губи нещо, губи
житото
, което е било складирано в хамбара.
Не се минава много време, земеделецът получава плодовете на своята жертва. Следователно, всяка жертва има смисъл, когато дава плод. Тази жертва е направена при добри, благоприятни условия. Изобилието на плода пък зависи от три главни фактора : природата, в която живеем, самите ние и окръжаващите ни. И тъй, на добрата почва е дадена голяма мисия, голяма задача, която трябва да реализира.
към текста >>
20.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с
жито
, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим.
И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души. И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията.
Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с
жито
, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим.
Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори. Защото според окултизма всичко е живо. Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен. Даже ако знаем законите, можем да влезем в общение с психичното в минералите, в скалите Когато посадиш градина с плодни дървета или с цветя, отивай всеки ден при всяко дръвче, при всяко цвете и с любов влизай в общение и във вътрешен разговор с всяко едно от тях и ще видиш резултатите.
към текста >>
И тогаз ще вложиш нещо красиво в
житото
, ще извикаш на работа възвишени сили.
По този начин даже могат да станат чудеса: дръвчето, което е раждало слабо или никак, ще почне да ражда, да цъфти и да връзва обилно. Правени са опити в това отношение. Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни.
И тогаз ще вложиш нещо красиво в
житото
, ще извикаш на работа възвишени сили.
Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото тяло, са музикални. И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото тяло каква музикална хармония им е характерна. Също така и вълните на светлината са музикални. Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея. Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални.
към текста >>
21.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Както хлябът и
житото
имат цена, само ако хлябът е опечен и
житото
узряло на слънцето, така и човек има цена, ако е минал през много страдания.
Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях. С други думи – да извади ценното, скрито в тях.
Както хлябът и
житото
имат цена, само ако хлябът е опечен и
житото
узряло на слънцето, така и човек има цена, ако е минал през много страдания.
Че страданията са необходими за повдигането на човека, за неговото растене и дълбочина, това никой, който е страдал и минал през страданията, не ще отрече. Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро. След като са минали страданията със своя валяк върху човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат. И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър.
към текста >>
22.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Житото
, което е посято, трябва да възкръсне.
Пред човека седи едно велико бъдеще. Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне. Познаването на любовта, това е възкресение.
Житото
, което е посято, трябва да възкръсне.
Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта. Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека. Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален.
към текста >>
23.
СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят
житото
- за регулация на цените!
И затова той се счита за абсолютен господар на всичко, без да признава никакво участие и права на природата за тяхното придобиване. Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа. Въпреки това, обаче, днес почти всички се плашат пред грижите за утрешния ден. Защо? Защото хората са в разрез със законите на разумната природа. Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ.
И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят
житото
- за регулация на цените!
Тежка отговорност те поемат върху себе си. И последствията от това грубо нарушение на природните закони не могат да не дойдат! Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота ! Тия, които умеят да наблюдават природата, ще видят, как работи тя при създаване условията на живота. В областта на животинското царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията.
към текста >>
24.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина
жито
, в която са вперени очите на бика.
Тогава при тебе ще се приближи едно агне и кротко ще те последва. По това ще познаеш, че си удържал и втората победа. След туй ще дойде третото изпитание. Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си.
Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина
жито
, в която са вперени очите на бика.
Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата.
към текста >>
Тогава крината с
жито
сама ще тръгне подир тебе.
Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе.
Тогава крината с
жито
сама ще тръгне подир тебе.
По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата. Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка. Около него ще съзреш да обикаля една красива девица. Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата.
към текста >>
25.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха
жито
и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха.
Търговията с Търново, Елена и околните села вървеше добре. Каквото и да потърсиш, ще намериш у него: и забрадки, и прежда за тъкане, и шаек, и шарени коприни, и мъниста, пръстени, пендари, пафти, кавали, газ, сол - всичко. Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше. А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата. Зад тях изникнаха просторни къщи, гдето цял ден шумеше многобройното поколение.
Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха
жито
и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха.
Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно. Дядо Петър Моллата, побелял вече, с очила на очите и библия в ръцете, благосклонен към всички, мълчалив като че думите бяха най-скъпата му стока, гледаше подрастващото поколение около себе си, плът от плътта му и кръв от кръвта му и се радваше. Но за радостта си никому не казваше. Една нощ той събуди достойната си другарка, пъргавата и приказлива баба Мария и й рече: – Ангелът ми каза да отида на Света гора.
към текста >>
Приберат ли
житото
в хамбара, можеш ли нещо да изкараш?
- Ту ще подранят, ту ще я оставят да прецъфти. Ами Пенка нали до месец-два най-много ще има дете? Без тебе ли ще стане кръщаването? Ами - вересиите? Иде жетва, вършитба, половината от селото имат да ти дават.
Приберат ли
житото
в хамбара, можеш ли нещо да изкараш?
А децата ли ще се разправят с вересиите? Ето, виждам и аз, хората право казват, от много четене акълът на Моллата се е взел. Баба Мария се постара да изтрака всичко, каквото й беше на сърцето, като скорострелна пушка. Слушаше я дядо Петър, слушаше, гладеше брадата си, па отвърна бавно: – Гладни ли съм ви оставил или жадни, голи или боси. А вие запитахте ли ме, какво ми е на сърцето?
към текста >>
26.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Здание, дреха,
жито
, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Здание, дреха,
жито
, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>
27.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако
житото
, плодните дървета не се жертваха за нас, щяхме ли да можем да живеем?
В бъдеще ще има само един народ, който включва цялото човечество – един велик и разумен народ. Страданията, които днес преживяваме, колкото да са неприятни, са една подготовка за бъдещето. Един ден, когато съзнаем техния смисъл, ние ще ги оценим и ще благодарим, че сме минали през тях. Само чрез страданието, ние можем да разберем, какво нещо е жертвата, на която почива целият ни живот. И наистина, ако овцата не се жертва за нас, щяхме ли ние да можем да живеем?
Ако
житото
, плодните дървета не се жертваха за нас, щяхме ли да можем да живеем?
Ако въздухът, водата, светлината и хиляди още блага не се жертваха за нас, какъв прогрес щяхме да направим? Всичко в света е жертва, всичко се подчинява на закона на самопожертвованието. При жертвата, обаче, нещата и съществата не изчезват – те се трансформират, минават през много превращения, за да подпомогнат живота на ония, за които са се пренесли в жертва Най-съвършен пример за жертва представя великата жертва на Бога. Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на недоволство и роптание. Всички роптаят против Бога, ала Той търпи и все помага.
към текста >>
28.
ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното
жито
, хлябът и животът!
По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята. Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце!
Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното
жито
, хлябът и животът!
Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
към текста >>
29.
ЗАЩО? - Т.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В Северна Америка горели в машините
жито
вместо въглища.
Щом не се спъваш, имаш светлина. Щом се спъваш, не ходиш в светлина. Едни идеи са верни, ако дават живот на хората, ако дават мир на душата, подтик за работа и посочват правилни пътища за работа. Днес природата дава блага в изобилие всяка година, но поради неразумния живот нещастията не се премахват. в Южна Америка изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се подрие цената му.
В Северна Америка горели в машините
жито
вместо въглища.
– Какво трябва да се прави в момента ? – Физическият, духовният и божественият живот трябва да се съединят в едно. От физическия живот трябва да се издигнем до духовния и от последния – до божествения. Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически.
към текста >>
30.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
посаждаме
жито
, но животът в него, преди всичко, не е наш.
Така се появява болестта рак. И какви са последствията? Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват. И тъй, всяко несъобразяване със законите на цялото води към упадък и израждане. Ние мислим, че това, което добиваме от природата, е плод на нашата дейност. Напр.
посаждаме
жито
, но животът в него, преди всичко, не е наш.
От друга страна, почвата, въздухът, топлината, светлината, които са въздействували за неговото израстване, ни са дадени наготово от природата. Някой би възразил, че при отглеждането на житото употребяваме ума си и нашити мускули. Но силите в тях не са ли пак почерпани от природата? И така, в края на краищата, всичко, което приемаме от природата, е дар от нея. И можем да речем: любовен дар, понеже силите, които работят в природното домакинство, са разумни, И срещу този любовен дар, който получаваме непрекъснато от разумната природа, ние какво сме й дали?
към текста >>
Някой би възразил, че при отглеждането на
житото
употребяваме ума си и нашити мускули.
Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват. И тъй, всяко несъобразяване със законите на цялото води към упадък и израждане. Ние мислим, че това, което добиваме от природата, е плод на нашата дейност. Напр. посаждаме жито, но животът в него, преди всичко, не е наш. От друга страна, почвата, въздухът, топлината, светлината, които са въздействували за неговото израстване, ни са дадени наготово от природата.
Някой би възразил, че при отглеждането на
житото
употребяваме ума си и нашити мускули.
Но силите в тях не са ли пак почерпани от природата? И така, в края на краищата, всичко, което приемаме от природата, е дар от нея. И можем да речем: любовен дар, понеже силите, които работят в природното домакинство, са разумни, И срещу този любовен дар, който получаваме непрекъснато от разумната природа, ние какво сме й дали? И какво можем да й дадем? Това, което можем да направим, е да правим като нея, т.е.
към текста >>
31.
АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Народът от север дълго помнеше тая гладна година, когато преди да ливнат първите есенни дъждове, пътищата от юг бяха почернели от кервани, които носеха
жито
и ориз за храна и за посев.
— Тамар, сине, не знаеш ли, че там живеят най-богатите и жестоки поданици, които при това се ползуват с права? Защо искаш да създам размирици и бунт? — Аз мислих много, друго не може да се направи. Те са богати, а другите бедни, трябва да помогнат! Старият цар мълчаливо изпълняваше желанието на своя син.
Народът от север дълго помнеше тая гладна година, когато преди да ливнат първите есенни дъждове, пътищата от юг бяха почернели от кервани, които носеха
жито
и ориз за храна и за посев.
Така ставаше всякога, когато на запад се извиваше сребърното рогче на новия месец. Дванадесет пъти през годината бащата изпълняваше желанията на своя син. Дванадесет пъти през лунната година, хоризонтите на народа се проясняваха. Народът обичаше младия принц. Народът имаше право да се радва и ликува, че на престола се възкачва обичен и справедлив цар.
към текста >>
32.
ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Мястото на
житото
през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата.
В правеното на добро ще намери голям вътрешен смисъл. Без доброто животът няма смисъл. Само добрият живот, облъчен в хубави мисли, само добрият живот, облъчен в хубави чувства, само добрият живот, облъчен в сила, има смисъл. Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и като не знаят, къде да ги турят, страдат.
Мястото на
житото
през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата.
Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Така е и със словото и Истината. Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За да добие човек смисъл, трябва да възлюби Истината. Когато възлюби Истината, човек влиза в реалния свят, дето всичко е вечно и истинно.
към текста >>
Посеете ли
житото
през зимата, то нищо няма да роди.
Без доброто животът няма смисъл. Само добрият живот, облъчен в хубави мисли, само добрият живот, облъчен в хубави чувства, само добрият живот, облъчен в сила, има смисъл. Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и като не знаят, къде да ги турят, страдат. Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата.
Посеете ли
житото
през зимата, то нищо няма да роди.
Така е и със словото и Истината. Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За да добие човек смисъл, трябва да възлюби Истината. Когато възлюби Истината, човек влиза в реалния свят, дето всичко е вечно и истинно. Докато живее в нереалния, в преходния свят, човек е в сянката на Истината.
към текста >>
33.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Хранехме се с плодове, с
жито
и ориз, а вечер палехме огньове.
Вижда се и целия величествен басейн на Седмострунната Рилска арфа и грандиозните масиви, сред които мощно се издига Мусала. В западната част на билото на Молитвения връх беше палатката ни. Тя беше сгушена като пеперуда сред буйните клекове, между които се разстилаха малки полянки, обрасли с меки треви. През клоните на клека проникваше слънцето, което с лъчите си позлатяваше кадифените полянки и им придаваше небесен чар и ги правеше уютни гнезда за размисъл и сладък сън. Ходихме боси по тревите и белите камъни, катерихме се по стръмните скали и върхове и се къпехме в бистрите езерни води.
Хранехме се с плодове, с
жито
и ориз, а вечер палехме огньове.
Над нас бе цялото небе; то ни пазеше и вдъхновяваше; седяхме до късна нощ и приказвахме за любовта, която ще посети човеците, за свободата и за новия живот. От време на време ние се потапяхме в дълбоко мълчание, с поглед към звездното небе и слушахме приказките на звездите. Тихо вечерен ветрец идеше от далече и се промъкваше край мълчаливите скали, а тревите и клековете заспиваха с музика, която отекваше във всички храмове и чертози на Свещената планина. Всичко почиваше в мир. Тогава ние, двамата приятели, напускахме огнището и доближавахме палатката.
към текста >>
34.
БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Заинтересуван от тая установка, Бевъридж е предприел една анкета върху годишните колебания на цените на
житото
в западна и централна Европа от 1500 до 1869 г., изразявайки тия цени като числа-показатели.
Най-после Ad Ferriere, доктор по социология, резюмира по един плодовит начин днешните ни познания в областта на социалните и икономически предвиждания. От цялата документация, с която разполагаме до 1938, най-широките изследвания и най-точно установените резултати са ни дадени сигурно от две проучвания на Сър Уилям Бевъридж, директор на Лондонското училище за икономически и политически науки. Още през 1920 г. Бевъридж бе привлякъл вниманието върху едно тясно съотношение, съществуващо между известни цифри, отнасящи се до британския износ и цените на хранителните стоки, от една страна, и вариациите на барометричното налагане, от друга, — съотношение, което позволяваше да се допусне съществуването на един правилен и важен за реколтите метеорологичен цикъл от прибл. 15 години.
Заинтересуван от тая установка, Бевъридж е предприел една анкета върху годишните колебания на цените на
житото
в западна и централна Европа от 1500 до 1869 г., изразявайки тия цени като числа-показатели.
Подлагайки така получената серия на хармоничен анализ, той е стигнал до резултати, достойни за всеобщо внимание, но които, както това се случва често, изглежда, бяха погребани в уговореното мълчание на тия, инерцията на които можеше да бъде смутена от подобни открития. Ето няколко от фактите и заключенията, публикувани от Бевъридж: 1. Най-важната от намерените периодичности, изглежда, да има една трайност малко по-голяма от петнадесет години. във всеки случай тя не е нито проста, нито еднородна и не съвпада с някой познат метеорологичен цикъл. 2. Изглежда, там се суперпонира един цикъл от 30 до 31 години, и който е включил няколко от най-страшните гладни години на миналите три столетия. 3.
към текста >>
Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на
житото
, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли.
е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години.
Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на
житото
, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли.
Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта!
към текста >>
— годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на
житото
.
Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години. Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли. Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г.
— годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на
житото
.
От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта! Това, впрочем, не е единственият факт, който ни кара да мислим, че периодичностите, установени от Бевъридж, се отнасят до цените и само до тях. Прочее, ясно е, че тия цени не са по необходимост, функция нито на добива от реколтите, нито само на метеорологичните условия: фактори и отношения от друго естество се намесват, върху които ще имаме случай да се повърнем по-късно.
към текста >>
Но, ако държим сметка за цените на
житото
в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери.
век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години. Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли. Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!.
Но, ако държим сметка за цените на
житото
в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери.
Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта! Това, впрочем, не е единственият факт, който ни кара да мислим, че периодичностите, установени от Бевъридж, се отнасят до цените и само до тях. Прочее, ясно е, че тия цени не са по необходимост, функция нито на добива от реколтите, нито само на метеорологичните условия: фактори и отношения от друго естество се намесват, върху които ще имаме случай да се повърнем по-късно. (следва краят) От френски: П. М-в -------------------------------------------------------- [1] Из „Трактат по астробиология" от К.
към текста >>
35.
ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и
житото
им, и всичко.
- Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го! " Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото.
АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и
житото
им, и всичко.
Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне. Христос е в България между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно.
към текста >>
36.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И след туй ще прати Господарят да ожъ-нат
житото
, и Той ще отдели потребното от непотребното -
житото
от къкли-цата.
Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и 3а нас - и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посяти, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зър-но. Известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, Знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно, трябва да бъдем посяти, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно.
И след туй ще прати Господарят да ожъ-нат
житото
, и Той ще отдели потребното от непотребното -
житото
от къкли-цата.
Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни Заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответствува на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този божествен процес. На едно място казва: "Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели, да ме избавят?
към текста >>
Когато сте изорали нивата си, вие посявате
жито
, защото ако не посеете
жито
, какво ще даде Господ?
Не можем да живеем на небето, защото там топлината и светлината са много ярки. Както градинарят, когато присажда борове, снети от високо място прави разни присадки, докато ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по-нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ".
Когато сте изорали нивата си, вие посявате
жито
, защото ако не посеете
жито
, какво ще даде Господ?
Бурени и тръни. Обработете лозето, посадете го, и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде -ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум - дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати.
към текста >>
37.
Младежки окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
След това
житото
ще се посади.
Желая на всички да се събудите и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26. ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА XI година / II том (София, 1932) В живота действуват две сили: Законът и любовта. Съвременните хора си служат повече с тояга, т.е. със закона. Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята.
След това
житото
ще се посади.
Тоягата е насилието в живота. Чрез насилие човек не се повдига. Само любовта е в сила да повдигне човешката душа. Тя е сила, която работи в човека отвътре навън и възраства ума и сърцето му. Следователно, ако сте овършали житото, сложете тоягата си настрана.
към текста >>
Следователно, ако сте овършали
житото
, сложете тоягата си настрана.
След това житото ще се посади. Тоягата е насилието в живота. Чрез насилие човек не се повдига. Само любовта е в сила да повдигне човешката душа. Тя е сила, която работи в човека отвътре навън и възраства ума и сърцето му.
Следователно, ако сте овършали
житото
, сложете тоягата си настрана.
Посадете го в земята и приложете любовта, за да може то свободно да расте, цъфти и връзва.*** 27. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА XI година / III том (София, 1932) Казано е в Писанието: "Начало на мъдростта е страх от Господа." Значи, страхът води към мъдрост Страх те е например, от учителя ти. - Какво трябва да правиш, за да преодолееш този страх? Ще седиш в къщи и ще учиш. Щом се явиш с научен урок, страхът ще те напусне .*** 28.
към текста >>
38.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо
Житото
.
Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени. БОРИС НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край.
Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо
Житото
.
Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там. В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография.
към текста >>
Родът, със символично име “
Житото
” изпълнил своя свещен обет към Бога.
След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам! ” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир. Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на висшето. Първородният син бил предаден на по-високо посвещение - не за монах, за ученик!
Родът, със символично име “
Житото
” изпълнил своя свещен обет към Бога.
И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж! След случая в Търново Борис Николов остава окончателно край Учителя в София. Издържа се сам. Прави свой експеримент, да не зависи от помощта на близки и роднини.
към текста >>
Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “
Житото
” черта - жажда за растеж!
” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир. Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на висшето. Първородният син бил предаден на по-високо посвещение - не за монах, за ученик! Родът, със символично име “Житото” изпълнил своя свещен обет към Бога. И другите членове на семейството влезли в Братството.
Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “
Житото
” черта - жажда за растеж!
След случая в Търново Борис Николов остава окончателно край Учителя в София. Издържа се сам. Прави свой експеримент, да не зависи от помощта на близки и роднини. Николай Дойнов, по-малкия брат на Борис си спомня: “Поради ред неудобства, трябваше да напуснем квартирата, която държахме на ул. “Кракра”. Моят брат, който беше добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни наред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лв на месец.
към текста >>
Учителят е познал душата на поверения му от рода “
Житото
” ученик и е виждал в перпектива развитието на събитията.
Но планът за действие по това унизително за българите дело е отдавна предрешен. Присъдата е 12 години затвор за Борис и 8 години за Жечо. Започва дълъг период, за който тепърва ще се пише. Борис Николов взима успешно своя най-важен Изпит. Той завършва своя трети университет - Духовния, в който Учителят го бе приел още през 1922 в Търново.
Учителят е познал душата на поверения му от рода “
Житото
” ученик и е виждал в перпектива развитието на събитията.
Следния случай потвърждава това: “По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: “Борис ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си.” После Учителят продължил разговора, който водел. По-късно братът си спомня: “Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките си думи беше изразил каквото имаше да стане.” ** Влад Пашов Ученикът и в затвора остава верен на принципите и на идеите си. Той живее в своя реален свят, където цари мир, светлина и свобода. Но тези качества са вътрешни, те са част от духовната му същност. Никакви решетки не са в състояние да внесат смут в сушата на онзи, който живее в света на Светлината.
към текста >>
Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо
Житото
, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя.
Брат Борис снизходително допускаше и това. Той беше велик в своето търпение и любов. Еднакво благо гледаше и враговете и приятелите си. Но с първите не се съгласяваше и не ставаше маша в ръцете им, колкото и те да го подкупваха или заплашваха. А с вторите беше духовно щедър, беше истински Брат и Приятел.
Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо
Житото
, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя.
Той имаше ръководството на Духа. Истинският устав на Братството гласеше: Председателя на Братския съвет е пожизнена длъжност. Тази длъжност е теократично, а не демократично избираема. Щестлавните хора в братството, желаещи да станат централни фигури, но неизработили в себе си духовни качества, не се съобразиха с това. Те създадоха нов закон.
към текста >>
39.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Е, казали си, може да сме им сбъркали вятъра или слънцето тази година: догодина ще знаем по-добре да наредим времето, и без череши ще минем, да гледаме
житото
!
Сеят, засяват всичко. Потрябва пак дъжд за посевите, заповядват да вали, вали: слънце, вятър, кога каквото пожелаят става съгласно желанието им! Овощия, посеви, всичко расте отлично. Дохожда време за зреене на черешите, а те едри, червени като никога. Започват да ядат от тях, а те горчат, в уста не се турят!
Е, казали си, може да сме им сбъркали вятъра или слънцето тази година: догодина ще знаем по-добре да наредим времето, и без череши ще минем, да гледаме
житото
!
Идва лятото, узрява житото, а зърно .... едро като дренки! Ожънват го, овършават го, смилат, омесват хляб и той горчи, не може в уста да се турне! Сигурно слънцето му сме сбъркали, хайде догодина ще знаем какво да правим, за тази година си имаме ланско жито, с него ще прекараме. Втората година пак нареждали времето, слънце, вятър, дъжд, вятър, дъжд, слънце, пак всичко се родило в изобилие, но пак всичко горчи, нищо не може да се яде! Видели се селяните в чудо.
към текста >>
Идва лятото, узрява
житото
, а зърно .... едро като дренки!
Потрябва пак дъжд за посевите, заповядват да вали, вали: слънце, вятър, кога каквото пожелаят става съгласно желанието им! Овощия, посеви, всичко расте отлично. Дохожда време за зреене на черешите, а те едри, червени като никога. Започват да ядат от тях, а те горчат, в уста не се турят! Е, казали си, може да сме им сбъркали вятъра или слънцето тази година: догодина ще знаем по-добре да наредим времето, и без череши ще минем, да гледаме житото!
Идва лятото, узрява
житото
, а зърно .... едро като дренки!
Ожънват го, овършават го, смилат, омесват хляб и той горчи, не може в уста да се турне! Сигурно слънцето му сме сбъркали, хайде догодина ще знаем какво да правим, за тази година си имаме ланско жито, с него ще прекараме. Втората година пак нареждали времето, слънце, вятър, дъжд, вятър, дъжд, слънце, пак всичко се родило в изобилие, но пак всичко горчи, нищо не може да се яде! Видели се селяните в чудо. започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села.
към текста >>
Сигурно слънцето му сме сбъркали, хайде догодина ще знаем какво да правим, за тази година си имаме ланско
жито
, с него ще прекараме.
Дохожда време за зреене на черешите, а те едри, червени като никога. Започват да ядат от тях, а те горчат, в уста не се турят! Е, казали си, може да сме им сбъркали вятъра или слънцето тази година: догодина ще знаем по-добре да наредим времето, и без череши ще минем, да гледаме житото! Идва лятото, узрява житото, а зърно .... едро като дренки! Ожънват го, овършават го, смилат, омесват хляб и той горчи, не може в уста да се турне!
Сигурно слънцето му сме сбъркали, хайде догодина ще знаем какво да правим, за тази година си имаме ланско
жито
, с него ще прекараме.
Втората година пак нареждали времето, слънце, вятър, дъжд, вятър, дъжд, слънце, пак всичко се родило в изобилие, но пак всичко горчи, нищо не може да се яде! Видели се селяните в чудо. започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села. Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие.
към текста >>
И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко
жито
, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко!
Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето.
И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко
жито
, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко!
И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес. Само в уреждането на живота си на земята хората са останали с старите желания — правят каквото си щат според своите собствени желания и прищевки, според своите човешки разбирания и закони. Те се гонят и мразят едни други, избиват се, съдят се, изтребват се масово под форма на войни като при това обезлюдяват и разрушават цели области, изобщо, те във всяко едно време вършат всичко противно на Божията воля, на Божиите закони и, въпреки това, те очакват плодовете на техните дела да бъдат сладки!
към текста >>
40.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— А нали в Америка има много
жито
?
— Татко, аз снощи много мислих за Китай. — Какво мисли, моето дете? — Кака чете. че там имало страшен глад и че ядели децата. — Да, моето момченце.
— А нали в Америка има много
жито
?
Кака чете, че житото там е тъй много, че не знаели вече какво да го правят, вярно ли е това татко? — Вярно е, детето ми, че Америка има много добра реколта и че не намира пазар за житата си. — Ура, татко! Ето какво намислих! Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа!
към текста >>
Кака чете, че
житото
там е тъй много, че не знаели вече какво да го правят, вярно ли е това татко?
— Какво мисли, моето дете? — Кака чете. че там имало страшен глад и че ядели децата. — Да, моето момченце. — А нали в Америка има много жито?
Кака чете, че
житото
там е тъй много, че не знаели вече какво да го правят, вярно ли е това татко?
— Вярно е, детето ми, че Америка има много добра реколта и че не намира пазар за житата си. — Ура, татко! Ето какво намислих! Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа! Ето че и бедните китайци са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца!
към текста >>
Защо не натоварят
житото
от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета?
Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи?
Защо не натоварят
житото
от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета?
Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар. Ето в Китай хората гладуват. Натоварете колкото можете параходи и им го занесете.
към текста >>
Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че
житото
ви няма пазар.
— Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам.
Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че
житото
ви няма пазар.
Ето в Китай хората гладуват. Натоварете колкото можете параходи и им го занесете. Тогава те няма да ядат децата си и ще ви благодарят." Но, татко, ти защо ми се смееш? Нима е толкова смешно това? — Не е смешно, детето ми, съвсем не е смешно. Напротив.
към текста >>
41.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не лишавайте хората от хляб — храна има за всички — не хвърляйте
житото
в океана заради алчни печалби тогава, когато хиляди безработни се точат на дълги редици по улиците, за да получат по едно „благотворително" канче супа.
Природата винаги от най-напред предупреждава. Предупреждава чрез устата на ония свои представители, които познават нейния план и го изпълняват, защото са нейни разумни органи. Но понеже хората повечето пъти не послушват, тя е принудена да им говори по-осезателно, като дава ход на ония събития, които те сами са подготвили и оформили. В днешните времена на бързите процеси, на кратките процедури, природата говори така явно и отчетливо, че само слепците не могат да четат нейния език и глухите — да чуват ясния й говор. „Не създавайте това рязко и болезнено различие между богати и бедни, не изостряйте борбите, не заробвайте своите ближни в непосилен труд, не докарвайте работите до изтребителни войни, революции и междуособици.
Не лишавайте хората от хляб — храна има за всички — не хвърляйте
житото
в океана заради алчни печалби тогава, когато хиляди безработни се точат на дълги редици по улиците, за да получат по едно „благотворително" канче супа.
Вие сте човеци, имате разум, вие сте мислещи същества. И за да даде един конкретен урок на своите питомци, които не се вслушват във внятните й думи, изречени в събития, тя тук предизвика земетресение, там вулканично изригване, другаде банков крах всред върлуващата криза, на четвърто място масови бедствия и т. н. Доброто в тия общи бедствия е туй, че се събужда нещо хубаво у хората: резките различия между богати и бедни се заличават. Под шатрите на полето или под открито небе всички стават равни, забравят изкуствените прегради, що ги делят и започват да общуват, да си помагат, да живеят по братски. Това е предаване на една истина по негативен път.
към текста >>
42.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наместо да я сеем с
жито
— тъй както се караме — ще я полеем с кръвта си.
Що му е говорил, що го е съветвал, никой не знае, но от оня ден, тоя приятел стана друг човек. Дига се той, та отива при своя съсед, па му дума: — Съседе, брат да ми си, стига ежби, стига крамоли! За какво се караме? За парче земя. Ни твоя е, ни моя — Божия земя.
Наместо да я сеем с
жито
— тъй както се караме — ще я полеем с кръвта си.
Да не бъде такова нещо! Ето, искай сега! Колкото поискаш ще ти дам. И нека халал да ти е! Само мир да бъде.
към текста >>
43.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И там имат ниви и
жито
, но тяхното
жито
е едро и сочно като нашите праскови, затова не го жънат и вършеят, а като плодовете при нас - минеш покрай дървото, откъснеш няколко зърна и се нахраниш.
И когато хората дойдат да служат на Любовта, земята ще се преобрази и те ще влязат да живеят в един много по-красив свят, който не е във въздуха и фантастичен, а е един реален свят. Това е един свят, в който няма гниене, а е свят на пълна хармония и чистота. Той е тъй хармоничен, че планините и равнините, моретата и реките са разпределени много хармонично, защото на нашата земя, те не са разпределени както трябва. И в този свят, за който ви говоря, всички хора са радостни и весели и вие не можете да намерите нито един човек замислен. Там всички работят, и работят по-малко, но трудът им се благославя.
И там имат ниви и
жито
, но тяхното
жито
е едро и сочно като нашите праскови, затова не го жънат и вършеят, а като плодовете при нас - минеш покрай дървото, откъснеш няколко зърна и се нахраниш.
И през цялата година си имат плодове и храна и то предостатъчно. Но там има за всички. Няма монопол и частна собственост. На земята това не може да бъде, при настоящото съзнание на хората, но с течение на времето и то ще се постигне. Преди всичко, всички съвременни хора трябва да намерят някакъв начин да продължат живота си.
към текста >>
44.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обаче не е същото с
житото
, с куп картофи, жива кокошка или вол.
Те не само доставят храна, но и чистят организма. Плодовете са богати със соли, чиято задача е да улеснят процеса на живота. Че плодовете са истинската природна храна на човека, се констатира от факта, че те , могат да се употребяват без каквото и да било приготовление. Всека една храна трябва да се при готви за да бъде консумирана: ябълките, крушите, орехите, гроздето, сливите и т. н. се нуждаят само от беритба и достатъчно е само де ги видим, за да се появи в нас желание да ги ядем.
Обаче не е същото с
житото
, с куп картофи, жива кокошка или вол.
Като ги видим ние не желаем да ги ядем и нищо не би ни накарало да ядем неприготвено жито или картофи, жива кокошка, или да убием вол и после да го разкъсаме, както естествено това правят вълците, тигрите и останалите животни, чийто организъм е пригоден да употребява месо. Всички храни употребявани от хората се нуждаят от трансформиране за да бъдат консумирани без никаква опасност за организма. Плодовете се нравят на всички, които имат чувства още не извратени от тютюна и алкохола. Децата, които се намират във възраст в която чувствата не са извратени, обичат много плодовете. С това се доказва, че плодовете са истинска храна, която може да храни човека без да му причини някаква вреда.
към текста >>
Като ги видим ние не желаем да ги ядем и нищо не би ни накарало да ядем неприготвено
жито
или картофи, жива кокошка, или да убием вол и после да го разкъсаме, както естествено това правят вълците, тигрите и останалите животни, чийто организъм е пригоден да употребява месо.
Плодовете са богати със соли, чиято задача е да улеснят процеса на живота. Че плодовете са истинската природна храна на човека, се констатира от факта, че те , могат да се употребяват без каквото и да било приготовление. Всека една храна трябва да се при готви за да бъде консумирана: ябълките, крушите, орехите, гроздето, сливите и т. н. се нуждаят само от беритба и достатъчно е само де ги видим, за да се появи в нас желание да ги ядем. Обаче не е същото с житото, с куп картофи, жива кокошка или вол.
Като ги видим ние не желаем да ги ядем и нищо не би ни накарало да ядем неприготвено
жито
или картофи, жива кокошка, или да убием вол и после да го разкъсаме, както естествено това правят вълците, тигрите и останалите животни, чийто организъм е пригоден да употребява месо.
Всички храни употребявани от хората се нуждаят от трансформиране за да бъдат консумирани без никаква опасност за организма. Плодовете се нравят на всички, които имат чувства още не извратени от тютюна и алкохола. Децата, които се намират във възраст в която чувствата не са извратени, обичат много плодовете. С това се доказва, че плодовете са истинска храна, която може да храни човека без да му причини някаква вреда. Преимуществото на плодовото хранене е не само във факта, че човек може добре да се храни, това може и с друго нещо разумно да се постигне, но в това, че употребявайки плодове не се приема органическа отрова.
към текста >>
45.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(следва) Синът на земята Златан докара последното
жито
от хармана.
Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото. Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението. И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история. Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Из беседа държана от Учителя на 26 август 1934 г.
(следва) Синът на земята Златан докара последното
жито
от хармана.
Стоварва го от колата в хамбаря и се радва. Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката. Отнася последния чувал, изсипва го, житото лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря. Изправя се Златан, бръкне с цяла шепа в жеравата, дигне я пълна с чисти зърна, па ги запуща отвисоко, като златен дъжд. После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката.
към текста >>
Отнася последния чувал, изсипва го,
житото
лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря.
Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Из беседа държана от Учителя на 26 август 1934 г. (следва) Синът на земята Златан докара последното жито от хармана. Стоварва го от колата в хамбаря и се радва. Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката.
Отнася последния чувал, изсипва го,
житото
лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря.
Изправя се Златан, бръкне с цяла шепа в жеравата, дигне я пълна с чисти зърна, па ги запуща отвисоко, като златен дъжд. После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката. Гледа, радва се и дума:„ Земя черна, кална, пък злато ражда, хляб дава, чисти зърна като маргар. И догодина, до друга, все дава дава ... няма край нейната благодат! ...“ И пред тая картина, ненагледна и скрита за другите, пред великата радост що изпитва днес пред плода на своя труд, той забрави всичките прежни мъки, що е изпитал в зной и хлад по нивята да оре, сее, жъне.
към текста >>
А те пеят и бълват
жито
ден и нощ.
… Заприказвахме се, та питата истина. Нали днес привършихме хармана, хайде да благословим догодина по-голям берекет да има. Свечерява се. Някой запали големия фенер на небето, който бавно, бавно се издигаше над хоризонта. Радват се селяните на хубавите бели нощи и бързат към вършачките.
А те пеят и бълват
жито
ден и нощ.
Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си мисли за златната жерава в хамбаря. Легна си, но и писмото не го оставя. Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт. Мисли и сън го не хваща. А колко е тихо времето, колко светло небето!
към текста >>
46.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И затова
житото
, и плодовете които се явяват като пряка кондензирана жизнена енергия, с най-здравословни.
Ето защо. практичната страна на науката за храненето се състои в това, да знаем как да възприемем тази жизнена сила и как да я запазим в организма си. Най-първо, както казах, ние добиваме тази жизнена сила от храната. Затова първото нещо което човек трябва да знае, е каква храна да употребява. Понеже главния източник на тази жизнена енергия за нашата слънчева система е слънцето, то констатирано е, че колкото една храна е повече изложена на въздействието на слънчевата светлина, толкова е по-богата с жизнена енергия.
И затова
житото
, и плодовете които се явяват като пряка кондензирана жизнена енергия, с най-здравословни.
А констатирано е от научните изследвания. че витамините, които се съдържат в корите на плодовете и обвивките на житното зърно, за които се знае че с най хранител-ни, с именно носители на разни родове жизнена енергия. Защото трябва да кажа, че жизнената енергия е поляризирана в няколко направления. Както слънчевия лъч се разпада на седем спектрални лъчи, така и жизнената сила се поляризира в седем велики космични течения, които в нашата слънчева система с локализирани в слънцето, луната и планетите. В това отношение, научното изследване е доказало, че вегетарианската храна е по-здравословна, и носи по-вече жизнени сили в себе си.
към текста >>
47.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели
жито
.
Години наред бента безспир акомпанира на кречеталото и оживява балканската долина, в която бързо лъкатуши сребристата дъга на реката. Беше есен. Жълтите листа на върбите се ронеха като дребни сълзи и оплакваха хубавото топло лято. Тихият вятър тъче от тях пъстър многоцветен губер и покрива каменния покрив на воденицата. Дядо Тихол изпрати последните млeвapи и се върна с куп сухи върбови клони.
Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели
жито
.
Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица. Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя.
към текста >>
Крадеш им
житото
, когато човека с мъка и пот го е добил.
Кое е по-важно — да разрушиш един бент или да спасиш една душа? Бента се направя, стига ти да оздравееш и да станеш по-добър. Колко ми беше жал че нямаш млевари, че стоиш без робота! Ако работиш, няма да мислиш зло да правиш. Но и ти ги прогони.
Крадеш им
житото
, когато човека с мъка и пот го е добил.
Вземаш им залъка от гърлата, а това е голям грях, Горане! Нарочно съм ги връщал при тебе и твоето кречетало да пее, но не щат хората. Заминават те и при мен идат, а твоята воденица е по-голяма, по-хубава, с циментен бент. Но не можеш да ги посрещнеш, не можеш да спечелиш сърцата им с добро. Завидя ми и искаше зло да ми сториш.
към текста >>
Нивите днес са народили хубави култури:
жито
, ръж, ечемик, картофи, памук, слънчоглед.
Природата не назадничи, а напредва. Всичко из ден в ден става по-красиво, защото великата майсторица, която е създала и нас. е разумна. Ако на тебе ти нещо не харесва това показва, че ти не си за настоящето време. Не го разбираш и, следователно, трябва да си вървиш.
Нивите днес са народили хубави култури:
жито
, ръж, ечемик, картофи, памук, слънчоглед.
А погледни колко хубаво грее слънцето: как приятно повява вятъра: колко красиво се извива реката; как чародейно клокочи извора! Не е ли пак зелена гората? Не е ли небето светло, лазурно? Уви, ти не си весел, очите ти не се насищат. Недоволен си и не знаеш защо.
към текста >>
48.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще се отдели
житото
от къклицата.
А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне. Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух. (Това е втората смърт за която говори Писанието). През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи. Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му.
Ще се отдели
житото
от къклицата.
Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото. Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура.
към текста >>
49.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
витамини и разни ферменти, вън от голямото количество нишесте от средата на
житото
.
До късно след това дирихме обяснението на всичко това, но без резултатно. Остана тайна, до като най-после не се добрах до спиритуализма или окултизма и чрез него си обясних всичко това, и се добих до много ценни за мене истини. съобщава В. Хараланов Шумен Черният хляб Френската медицинска академия и заседанието си от 17 юни, м г. е взела единодушно решение да се препоръча на народа употребата на черния хляб, който с триците си заедно съдържа в достатъчно количество минерални соли, белтъчини, тлъстини.
витамини и разни ферменти, вън от голямото количество нишесте от средата на
житото
.
На обществените власти се предоставя да въведат във войската, болниците, училищата, затворите и пр., употребата на хляб, от не много пресеяно брашно и приготвено според правилата на хигиената. А другите обществени и частни заведения да улесняват приготовляването и употребяването на такъв хляб, като се наблегне, че от белия хляб са отнети много от хранителните вещества и че той отслабва естествената съпротива на тялото и намалява силата и раждаемостта на расата. Изгрев слънце в Рига 22 март. Първият ден на пролетта, първият ден на любовта, който носи радост и живот. Велик празник на светлината, празник на Слънцето, празник на Белите Братя, празник на Любовта и Новия Живот.
към текста >>
50.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... Възрастител на златното
жито
, О, творец на звездния ефир!
О, моя Родино, светило — жизнедател! — Аз лъч от Тебе съм, тук долу слязъл, Ти мой си Източник, незабравим и вечен, — При Тебе ида аз, велик Създател! Лъча си, мен, Ти в пространството прати, От светло си Сърце ме Ти отрони, Със заповед велика — да светя в тъмнината... Аз, чистий Дух, облякох се във тяло, Покорно аз приех туй тежко бреме, Но — не забравих Те, не паднах в сън. И зная аз, познавам светлата пътека, През синьото небе що води ме нагоре, Там, где Духът трепти от радостта блаженна... И виждам аз през тоз простор безкраен Протегнати към мен ръцете безтелесни, На тия, що живеят във твойта глъб свещена. II Капка от огнения еликсир В синия лотос на небето!
... Възрастител на златното
жито
, О, творец на звездния ефир!
Във храма вселенски Ти светилник си, Где, обгърнати от Твойта светлина, Своя вечен път с молитва на уста, Следват вси планети от начало. О, елмаз. сияещ всред пустиня, В бездната на непрогледен мрак, Тайна на горящия в небето знак, О, преддверие на Божа благодат! Звук от музика на сферите небесни, Вихър от лъчите безтелесни, О, око световно в твърдта синя, На Твойте лъчи света е въплощение! III Бий Сърцето на света безспирно В чудний такт на вековете ... Бие с ритъма на вечния покой Царят-Слънце на седемте свята.
към текста >>
51.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний горим
житото
, когато милиони хора умират от глад.
Неговата щедра десница никого не оскудява. Небесният рог на изобилието никога не се изпразва. Но какво правим ний, хората, с тая благодат, с това щедро преизобилие, с това Божие благословение, което се излива над нас? Какво правим с храната, какво правим с плодовете, какво правим с духовните дарове — силата, ума, чувствате? Какво правим и за какво използваме красотата, знанията, вътрешните потици, вътрешното изобилие на сили, които Той ни е дал?
Ний горим
житото
, когато милиони хора умират от глад.
Ний унищожаваме грамадни количества от различни хранителни и други продукти с цел да увеличим цената им. Ние превръщаме гроздето, сливите и други овощия и храни в убийствения отровител — спирт. Силата си използваме за разрушение, умът — за лъжа и измама, красотата — за съблазън. Да не бъде повече това! Да спрем вървежа си по-хлъзгавия пжг на отклонението, защото той ни носи само разочарования, скърби, болести и всякакви други физически и духовни страдания.
към текста >>
52.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе
жито
във фунийката на камъните.
Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на децата и недъгавите и то в прясно състояние. Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни, млади! Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало.
То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе
жито
във фунийката на камъните.
Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно. Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече. Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата.
към текста >>
Камъните пък подемаха
житото
и го стриваха на брашно.
Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни, млади! Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните.
Камъните пък подемаха
житото
и го стриваха на брашно.
Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече. Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели.
към текста >>
Без него не би могло
житото
постоянно и равномерно да тече.
Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните. Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно. Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа.
Без него не би могло
житото
постоянно и равномерно да тече.
Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели. Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача. — Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф.
към текста >>
53.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти сам не си ли сеял на нивите си такова
жито
?
“ Заповядал царят да доведат някой стар селянин. Намерили един много стар селянин и го довели при царя. Старецът бил жълт, беззъб, насила влязъл с две патерици. Царят му показал зърното, но старецът не можел да вижда вече; и с мъка разгледал зърното. Захванал царят да го разпитва: „не знаеш ли дядо, къде се е раждало такова зърно?
Ти сам не си ли сеял на нивите си такова
жито
?
Или на времето си не си ли купувал такова зърно? “ Старецът бил глух и едвам-едвам дочул, едвам-едвам разбрал. Захванал да му отговаря: „не, — казва, — на моите ниви такова зърно да съм сеял — не съм, и да съм жънал — не съм. Когато купувахме жито, зърното беше също такова малко, както и сега. А трябва да се попита моя баща, може той да е чувал да се е раждало такова зърно.“ Пратил царят да доведат при него бащата на стареца.
към текста >>
Когато купувахме
жито
, зърното беше също такова малко, както и сега.
Захванал царят да го разпитва: „не знаеш ли дядо, къде се е раждало такова зърно? Ти сам не си ли сеял на нивите си такова жито? Или на времето си не си ли купувал такова зърно? “ Старецът бил глух и едвам-едвам дочул, едвам-едвам разбрал. Захванал да му отговаря: „не, — казва, — на моите ниви такова зърно да съм сеял — не съм, и да съм жънал — не съм.
Когато купувахме
жито
, зърното беше също такова малко, както и сега.
А трябва да се попита моя баща, може той да е чувал да се е раждало такова зърно.“ Пратил царят да доведат при него бащата на стареца. Намерили бащата и го довели. Дошъл старецът, но с една патерица. Показал му царят зърното. Старецът още виждал с очи, той разгледал зърното.
към текста >>
Не си ли сеял на своите ниви такова
жито
?
Намерили бащата и го довели. Дошъл старецът, но с една патерица. Показал му царят зърното. Старецът още виждал с очи, той разгледал зърното. Почнал царят да го пита: „не знаеш ли, дядо, де се е раждало такова зърно?
Не си ли сеял на своите ниви такова
жито
?
Или пък на времето си не си ли купувал такова зърно? “ Макар и старецът да бил малко глух, но той чул по добре от сина си. „Не, казва, да съм сеял на нивата си такова зърно — не съм и да съм жънал — не съм. А да съм купувал — не съм, защото на мое време нямаше пари. Всички се хранехме с свое жито, в когато някой от нас беше в нужда — помагахме си един на друг.
към текста >>
Всички се хранехме с свое
жито
, в когато някой от нас беше в нужда — помагахме си един на друг.
Не си ли сеял на своите ниви такова жито? Или пък на времето си не си ли купувал такова зърно? “ Макар и старецът да бил малко глух, но той чул по добре от сина си. „Не, казва, да съм сеял на нивата си такова зърно — не съм и да съм жънал — не съм. А да съм купувал — не съм, защото на мое време нямаше пари.
Всички се хранехме с свое
жито
, в когато някой от нас беше в нужда — помагахме си един на друг.
Не зная да се е раждало такова зърно. Макар нашето зърно да беше по-голямо и по-добро, но като това зърно не съм виждал. Чувал съм аз от баща си, че в негово време се е раждало по-едро и по-добро жито, отколкото нашето. Трябва него да попитаме.“ Пратил царят да доведат бащата на стареца. Намерили дядото; довели го при царя.
към текста >>
Чувал съм аз от баща си, че в негово време се е раждало по-едро и по-добро
жито
, отколкото нашето.
„Не, казва, да съм сеял на нивата си такова зърно — не съм и да съм жънал — не съм. А да съм купувал — не съм, защото на мое време нямаше пари. Всички се хранехме с свое жито, в когато някой от нас беше в нужда — помагахме си един на друг. Не зная да се е раждало такова зърно. Макар нашето зърно да беше по-голямо и по-добро, но като това зърно не съм виждал.
Чувал съм аз от баща си, че в негово време се е раждало по-едро и по-добро
жито
, отколкото нашето.
Трябва него да попитаме.“ Пратил царят да доведат бащата на стареца. Намерили дядото; довели го при царя. Влязъл старецът при царя без патерици: вървял свободно, очите му били светли, говорил ясно и чувал добре. Показал царят зърното, поразгледал го дядото, повъртял го из ръцете си. „Отдавна казва, не съм виждал едновремешното жито“.
към текста >>
„Отдавна казва, не съм виждал едновремешното
жито
“.
Чувал съм аз от баща си, че в негово време се е раждало по-едро и по-добро жито, отколкото нашето. Трябва него да попитаме.“ Пратил царят да доведат бащата на стареца. Намерили дядото; довели го при царя. Влязъл старецът при царя без патерици: вървял свободно, очите му били светли, говорил ясно и чувал добре. Показал царят зърното, поразгледал го дядото, повъртял го из ръцете си.
„Отдавна казва, не съм виждал едновремешното
жито
“.
Отхапал си той от зърното и почнал да го дъвче. — Същото то — казва. — Кажи ми, дядо, де се е раждало такова зърно? Сеял ли си ти на своята нива такова жито? Или пък да си купувал от някъде?
към текста >>
Сеял ли си ти на своята нива такова
жито
?
Показал царят зърното, поразгледал го дядото, повъртял го из ръцете си. „Отдавна казва, не съм виждал едновремешното жито“. Отхапал си той от зърното и почнал да го дъвче. — Същото то — казва. — Кажи ми, дядо, де се е раждало такова зърно?
Сеял ли си ти на своята нива такова
жито
?
Или пък да си купувал от някъде? И казал старецът: на мое време се раждаше навсякъде такова жито. С него, казва, се хранех сам, па и хората хранех. И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял? Засмял се старецът.
към текста >>
И казал старецът: на мое време се раждаше навсякъде такова
жито
.
Отхапал си той от зърното и почнал да го дъвче. — Същото то — казва. — Кажи ми, дядо, де се е раждало такова зърно? Сеял ли си ти на своята нива такова жито? Или пък да си купувал от някъде?
И казал старецът: на мое време се раждаше навсякъде такова
жито
.
С него, казва, се хранех сам, па и хората хранех. И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял? Засмял се старецът. — В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито. А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна.
към текста >>
И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова
жито
, или сам си го сеял?
— Кажи ми, дядо, де се е раждало такова зърно? Сеял ли си ти на своята нива такова жито? Или пък да си купувал от някъде? И казал старецът: на мое време се раждаше навсякъде такова жито. С него, казва, се хранех сам, па и хората хранех.
И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова
жито
, или сам си го сеял?
Засмял се старецът. — В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито. А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна. Сам аз сеех, жънех и мелях такова жито. И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова жито и де е била твоята нива?
към текста >>
— В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава
жито
.
Или пък да си купувал от някъде? И казал старецът: на мое време се раждаше навсякъде такова жито. С него, казва, се хранех сам, па и хората хранех. И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял? Засмял се старецът.
— В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава
жито
.
А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна. Сам аз сеех, жънех и мелях такова жито. И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова жито и де е била твоята нива? И казал дядото: моята нива беше Божията земя. Дето изореш, там е и твоята нива.
към текста >>
Сам аз сеех, жънех и мелях такова
жито
.
С него, казва, се хранех сам, па и хората хранех. И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял? Засмял се старецът. — В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито. А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна.
Сам аз сеех, жънех и мелях такова
жито
.
И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова жито и де е била твоята нива? И казал дядото: моята нива беше Божията земя. Дето изореш, там е и твоята нива. Земя беше свободна, никой не я наричаше своя. Свои наричахме само своите трудове.
към текста >>
И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова
жито
и де е била твоята нива?
И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял? Засмял се старецът. — В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито. А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна. Сам аз сеех, жънех и мелях такова жито.
И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова
жито
и де е била твоята нива?
И казал дядото: моята нива беше Божията земя. Дето изореш, там е и твоята нива. Земя беше свободна, никой не я наричаше своя. Свои наричахме само своите трудове. — Кажи ми — казал царят, още две неща: първо, защо тогава се е раждало такова зърно, е сега не се ражда?
към текста >>
54.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини,
жито
, селища, концерти, забавления и пр.
Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена.
Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини,
жито
, селища, концерти, забавления и пр.
Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую.
към текста >>
55.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Такива са ябълките, крушите, марулята, триченият хляб,
житото
.
Заедно с това и тялото става по-жилаво и по-устойчиво към заболяване. Някои добиват лек запек през втория и третия ден на гладуването. Той може да се дължи на няколко причини, но главно на обстоятелството, че червата намаляват своята дейност, понеже са лишени от грубите хранителни остатъци, които ги обикновено възбуждат. В такъв случай лицето трябва да си направи една клизма. Във всички случаи, безразлично дали е имало запек или не, гладуването трябва да завърши и тялото да получи естествени храни, които остават големи остатъци.
Такива са ябълките, крушите, марулята, триченият хляб,
житото
.
Как трябва прекъснем късото гладуване? Най важната предпазна мярка е това да стане постепенно. Не бива да се нахвърляме изведнъж върху всякаква храна. Първата твърда храна трябва да бъде малко плодове. Особено подходящи за тази цел са пъпешите.
към текста >>
има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а
житото
на друго, и така ще се освободите.
Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото. Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот? Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него? —Да го изтръгнем ли? — Не.
има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а
житото
на друго, и така ще се освободите.
Във второто поколение за плевелите няма да има условие да се размножават. Природата е турила край на всички престъпления. Но на доброто не е турила край. Доброто се разплодява, а злото не се разплодява. Когато се казва в писанието, че грешните ще се изтребят това значи, че те няма да се размножават, и само по себе си, ще изчезнат.
към текста >>
56.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни
жито
и други 144 хиляди вагона ориз.
Но за да постигнем това, трябва преди всичко да бъдем здрави, силни и добродетелни. За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна чистота, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога. Нужно е още едно съзнание де се разпределят Божиите блага по-равномерно, за да има за всички. Факта, че през 1935 год. Обществото на народите е продиктувало съобщение, какво през 1934 год.
са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни
жито
и други 144 хиляди вагона ориз.
277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака! Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога! За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната.
към текста >>
57.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да запалим, прочие, огъня на будната творческа мисъл, която ще просее, ще отдели
житото
от плевела и ще изгори всичко нечисто в нас.
. . . Какви трудности, какви непредвидени пречки изпъкват, щом започне процеса на това чистене! Но да се не отчайваме, а смело да се заловим на работа. Наш дълг е да се очистим, и никой друг няма да извърши това заради нас. „Блажени са чистите по сърце“, казва Христос.
Да запалим, прочие, огъня на будната творческа мисъл, която ще просее, ще отдели
житото
от плевела и ще изгори всичко нечисто в нас.
Да се очистим! Защото Велик Ден ще има само за тези, които са се очистили. П. КЪМ ПО-СМИСЛЕН ЖИВОТ (По случай деня на трезвостта — 4 април) В края на седемнадесетото столетие, в царуването на Едуард IV, в Англия умрял един селянин на име Томас Паар, не възраст 152 години и 9 месеци. Целия си живот той прекарал на село всред оскъдица, само последните девет месеца имал честта да бъде гост на английския крал, който като слушал за преголямата старост на този свой поданик, пожелал де го извади из неговото бедно жилище и да го прибере в двореца. Тук щастливият Паар бил гощаван царски, но смъртта му завидела и го грабнала от царската трапеза.
към текста >>
58.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В същата земя посяват
житото
и ечемика, израства — от
житото
жито
, а от ечемика — ечемик.
(следва) В един и същ свят живеем Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява — ще ви каже стереотипното — условията са такива. А условията са само половината от причините за неуспеха. Пропускаме по-важното — ние самите. Тоя свят и за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка.
В същата земя посяват
житото
и ечемика, израства — от
житото
жито
, а от ечемика — ечемик.
Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота.
към текста >>
59.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на
житото
, на гроздето, на дрехите, и т. н.
Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично. Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата? Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея. Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк.
Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на
житото
, на гроздето, на дрехите, и т. н.
От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере. А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна величина. Че тя се подчинява на известни принципи, на известни закони, които единствено могат да направят съществуването на държавите хармонично, а това на хората — радостно. А тия закони са изразени твърде ясно и твърде нагледно от големите, прозорливи синове на човечеството. които са ги обобщили в кратки практични формули: любов към ближния, взаимопомощ.
към текста >>
60.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така всички люде яли
жито
и и били здрави, силни и дълголетни.
Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа. Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста. Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата. И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите.
Така всички люде яли
жито
и и били здрави, силни и дълголетни.
Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят.
към текста >>
И хлябът ще се яде вместо
жито
.
До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб.
И хлябът ще се яде вместо
жито
.
Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече.
към текста >>
Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят
жито
, от което половината ще острят на стопанина на воденицата.
Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят.
Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят
жито
, от което половината ще острят на стопанина на воденицата.
Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече. С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал.
към текста >>
Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с
жито
.
Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата.
Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с
жито
.
за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече. С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали.
към текста >>
А като турили
жито
, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло.
за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече. С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали.
А като турили
жито
, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло.
Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка. Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде. Сипнали се мливари с жито. Една торба мелели за себе си и едни торба сипвали в хамбар на воденичаря. А пити постоянно се месили и пекли в огъня.
към текста >>
Сипнали се мливари с
жито
.
Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка. Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде.
Сипнали се мливари с
жито
.
Една торба мелели за себе си и едни торба сипвали в хамбар на воденичаря. А пити постоянно се месили и пекли в огъня. Гладните яли да се наситят, а ситите яли да ги опитат. Работата се наредила точно както си мислел воденичарят под върбата. И богатство неистина потекло като река.
към текста >>
Видял той, че откакто станала воденицата и почнала да мели
житото
, явили се болестите и ненавременната смърт.
А пити постоянно се месили и пекли в огъня. Гладните яли да се наситят, а ситите яли да ги опитат. Работата се наредила точно както си мислел воденичарят под върбата. И богатство неистина потекло като река. Но радостта на человека се изгубила.
Видял той, че откакто станала воденицата и почнала да мели
житото
, явили се болестите и ненавременната смърт.
Всички които мелили жито и ядели хляб почнели да се разболяват един от едно, други от друго Едни почнали да страдат от болки в стомаха, други от главоболие, трети от нервност и пр. и пр. (следва) Характерология (продължение от бр. 174) Норми Като характерологични белези, според Учителя, може да служат и ноздрите. Колкото по-добре развита е дихателната система и кръвообращението у някой човек, толкова ноздрите са по-здрави и имат задоволителна широчина.
към текста >>
Всички които мелили
жито
и ядели хляб почнели да се разболяват един от едно, други от друго Едни почнали да страдат от болки в стомаха, други от главоболие, трети от нервност и пр.
Гладните яли да се наситят, а ситите яли да ги опитат. Работата се наредила точно както си мислел воденичарят под върбата. И богатство неистина потекло като река. Но радостта на человека се изгубила. Видял той, че откакто станала воденицата и почнала да мели житото, явили се болестите и ненавременната смърт.
Всички които мелили
жито
и ядели хляб почнели да се разболяват един от едно, други от друго Едни почнали да страдат от болки в стомаха, други от главоболие, трети от нервност и пр.
и пр. (следва) Характерология (продължение от бр. 174) Норми Като характерологични белези, според Учителя, може да служат и ноздрите. Колкото по-добре развита е дихателната система и кръвообращението у някой човек, толкова ноздрите са по-здрави и имат задоволителна широчина. Самото състояние на ноздрите, по-твърди или по-меки, е белег изобщо за здравословното състояние и от друга страна за начина на проявата му.
към текста >>
61.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едно време
житото
е било много едро и много хубаво.
Без въздух вие ще се задушите. Без вода, жаждата ще ви мъчи. Без храна — животът на земята не може да се проявява. И тогава, когато се заговори за противоречията в живота, вие трябва да знаете, че всички противоречия в света произтичат от храната, от яденето. Ако хората не бяха съгрешили, те и до сега биха се ползвали от най-хубавата храна, която природата е създала и противоречия нямаше да има.
Едно време
житото
е било много едро и много хубаво.
То е било във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите. А днес като вземат житото и го мелят във водениците, половината от хранителните му вещества се изгубват. При това хората трябва да знаят, че мелниците са създали едно голямо нещастие за тях. Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл. Съвременните хора изучават науки, като математиката и геометрията.
към текста >>
А днес като вземат
житото
и го мелят във водениците, половината от хранителните му вещества се изгубват.
Без храна — животът на земята не може да се проявява. И тогава, когато се заговори за противоречията в живота, вие трябва да знаете, че всички противоречия в света произтичат от храната, от яденето. Ако хората не бяха съгрешили, те и до сега биха се ползвали от най-хубавата храна, която природата е създала и противоречия нямаше да има. Едно време житото е било много едро и много хубаво. То е било във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите.
А днес като вземат
житото
и го мелят във водениците, половината от хранителните му вещества се изгубват.
При това хората трябва да знаят, че мелниците са създали едно голямо нещастие за тях. Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл. Съвременните хора изучават науки, като математиката и геометрията. Които не разбират смисъла на тия науки, казват: „Какво ще си играем с геометрията“? Геометрията е език на природата.
към текста >>
Като яде от това
жито
, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл.
Ако хората не бяха съгрешили, те и до сега биха се ползвали от най-хубавата храна, която природата е създала и противоречия нямаше да има. Едно време житото е било много едро и много хубаво. То е било във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите. А днес като вземат житото и го мелят във водениците, половината от хранителните му вещества се изгубват. При това хората трябва да знаят, че мелниците са създали едно голямо нещастие за тях.
Като яде от това
жито
, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл.
Съвременните хора изучават науки, като математиката и геометрията. Които не разбират смисъла на тия науки, казват: „Какво ще си играем с геометрията“? Геометрията е език на природата. А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека. Всички числа имат известни отношения помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете отношенията на числата и тяхното отношение към вашия живот.
към текста >>
Така свършил първият воденичар, но людете се научили да правят воденици и да мелят
жито
.
Грабнел запалена главня и запалил воденицата си от четирите страни. Тя горяла, а той стоял отстрани, гледал я сникнато и шепнел. Изгори до пепел, ти първи плод на моите престъпления! И изгорила тя, както искал, в камъните н търколил в реката. На другата заран намерили първия Воденичар умрял върху гроба на жена си.
Така свършил първият воденичар, но людете се научили да правят воденици и да мелят
жито
.
Болестите си останали да ги измъчват и морят до днес, пък и воденичарите не живеят по добре от родоначалника не занятието им. Дядо Благо Кристализация на идеите Всеки е чувал как се получават кристалите. Слагате във водата сол — разтваря се. Водата получава вкуса на солта. Вие слагате още сол —тя също се разтваря.
към текста >>
62.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Дръвчето цъфна цвят и плод върза,
Житото
изкласи, узре.
Минутите текат! Минутите текат. Не спирай, работи! Минутите текат без отдих и без бряг Красив е тоя бяг О, бързай с тях и ти. Не спирай, работи!
* Дръвчето цъфна цвят и плод върза,
Житото
изкласи, узре.
Защо тъгуваш ти? — За твойте класове И зрели плодове Протягат се ръце. Изнес ги и раздай! Животът няма край! * А извора сребрист и ведър ти видя, Как свежите струи преливаше безспир!
към текста >>
По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините Борис Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше
жито
посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама.
Нарязва се не дребно, към спанака се настъргват малко моркови, малко целина (кервиз), ако има малко пащърнак, само че на по-ситно ренде и една малка главичка лук (кромид). Към тази смес се прибавя лимонов сок. Слага се нужната сол, малко олио, зехтин или шарлан. Всичко това се разбърква леко с една вилица след което вече е готово за сервиране. По желание и по вкус вместо разни масла могат да се сложат орехи, смлени на машинка или счукани.
По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините Борис Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше
жито
посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама.
Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно. Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът.
към текста >>
Петлю дотърча при купчината
жито
и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца.
Слага се нужната сол, малко олио, зехтин или шарлан. Всичко това се разбърква леко с една вилица след което вече е готово за сервиране. По желание и по вкус вместо разни масла могат да се сложат орехи, смлени на машинка или счукани. По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините Борис Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама. Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно.
Петлю дотърча при купчината
жито
и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца.
А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът. Тук е чисто златно жито, на купен извито! Ново, пълно със живот и сила.
към текста >>
Тук е чисто златно
жито
, на купен извито!
Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно. Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът.
Тук е чисто златно
жито
, на купен извито!
Ново, пълно със живот и сила. Ах, каква ръка го е извила! Скоро идвай, двама да се наядеме. То е мощно, ще ни обнови и подмлади . . .
към текста >>
63.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той направи един вид равносметка на целете западноевропейска мисъл и култура, като отдели
житото
от плявата.
За отбелязване като ученик от школата на Далвейдър е Папюс, от когото също така има много и ценни съчинения. Все под това ръководство е работил и великият учен Фабр д'Оливе. В най-ново време под същото ръководство се разви и работи и сега антропософското движение, ръководено от Рудолф Щайнер, един от посветените на школата. Той изнесе най-пълно ученията на тази школа. С него се привършва дейността на третия клон.
Той направи един вид равносметка на целете западноевропейска мисъл и култура, като отдели
житото
от плявата.
По-далеч от това, което даде той, западната култура не може да отиде. И затова той, надарен с дълбоко прозрение, посочи, че новата култура, която ще приложи християнството в живота и ще реализира братството между народите, ще се роди и развие между славяните. За отбелязване между многото негови ученици е Едуард Шуре. Към розенкройцерската школа принадлежи и движението на Макс Хайндел. От този трети клон имаме изобилна литература, от която могат безопасно да се ползват онези, които се стремят към окултното познание. В.
към текста >>
Благодарение на растенията, благодарение на
житото
, което е дошло да спаси света, животът на земята е в добри условия.
И българите нямат правилни отношения към растителното царство. Затова препоръчвам на българите. Да се заемат със запазване на горите, после трябва да се учат да ги посаждат. Във всеки двор трябва да има млади дървета, към които хората трябва да имат особено разположение, ако искат да бъдат здрави. Ако не се научат да имат добра обхода с растенията, хората сами помежду си ще се изпоядат.
Благодарение на растенията, благодарение на
житото
, което е дошло да спаси света, животът на земята е в добри условия.
Ако нямаше житото в света, големи страдания щеше да има за човечеството. Ако нямаше плодни дървета, ако нямаше гориво в света, хората щяха да бъдат подложени на големи страдания. Растителното царство е голямо благо, за човека, затова той трябва да го цени. Растителното царство е н в човешкия организъм, а не само вън от него. Горите са.
към текста >>
Ако нямаше
житото
в света, големи страдания щеше да има за човечеството.
Затова препоръчвам на българите. Да се заемат със запазване на горите, после трябва да се учат да ги посаждат. Във всеки двор трябва да има млади дървета, към които хората трябва да имат особено разположение, ако искат да бъдат здрави. Ако не се научат да имат добра обхода с растенията, хората сами помежду си ще се изпоядат. Благодарение на растенията, благодарение на житото, което е дошло да спаси света, животът на земята е в добри условия.
Ако нямаше
житото
в света, големи страдания щеше да има за човечеството.
Ако нямаше плодни дървета, ако нямаше гориво в света, хората щяха да бъдат подложени на големи страдания. Растителното царство е голямо благо, за човека, затова той трябва да го цени. Растителното царство е н в човешкия организъм, а не само вън от него. Горите са. също в неговия организъм.
към текста >>
64.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както сеете
житото
на времето му — пролет и есен — и тогаз става, така и музиката си име определено време, в което можем де я доловим от природата.
И всички имате възможност да използвате това богатство, което е скрито в тази малка ципица. Аделина Пати. която е разработила ларинкса си, за едно пеене е вземала по 100 хиляди франка. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати, но се изисква сериозна работа. Но Аделина Пати е схванала онзи важен момент, когато музиката действа в природата; защото музиката не идва всякога.
Както сеете
житото
на времето му — пролет и есен — и тогаз става, така и музиката си име определено време, в което можем де я доловим от природата.
Всяко нещо става на своето време. Това е закона за икономията в природата. Освен ларинкса, несметни богатства са вложени и в човешката глава; несметни богатства са вложени в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява.
към текста >>
65.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
През лятото зреят най-хубавите плодове, златно-жълтото
жито
, цъфтят чудно хубави цветя.
Чрез тях то ни дава най-здравословна енергия. Употребявайте поне едно лято зеленчук и плодове, като изхвърлите разните консерви и от животински произход храни и вие ще се почувствате напълно възроден, обновен и с нови сили човек. Лятно време е, топло е вече. Отвори широко прозорците на спалнята си и ще видиш как тялото ти ще се закали. Прави сутрин рано разходка, екскурзии до планината, използвай най-разумно времето си.
През лятото зреят най-хубавите плодове, златно-жълтото
жито
, цъфтят чудно хубави цветя.
Плодовете и цветята на една душа също така могат да цъфнат, когато влезе да живее във вечното лято, в разумният живот, когато се свърже с първопричината на нещата, когато намери извора на живота. Има лято, което трае три месеца, а има лято което трае вечно. През първото зреят плодовете и житата, а през второто зреят плодовете на душата, цъфтят култури и цивилизации. Второто лято зависи от нашата разумност, от вътрешното ни разположение към възвишен живот и култура. Да използваме лятото на чист въздух, слънце, чиста вода!
към текста >>
66.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хляб и плодове,
жито
и плодове!
Има плодове, които дават захари, (грозде и всички сладки овощия); има плодове, които дават тлъстини, (орехи, бадеми, кестени, маслини, лешници); има плодове, които дават нишесте и белтъчини (зърнените храни), — а това, включително солите, които също се намират в достатъчно количество, е всичко, от което се нуждае човешкия организъм. Плодовете внасят хармония, те внасят живот, те са частичка от живото слънце, което човек приема в себе си. Досегашното схващане за плодовете като „десерт „ — т. е. някаква маловажна прибавка към храната, е съвършено погрешно и трябва да се изостави. Плодовете не са и не трябва да бъдат „десерт“, а главна и най-важна храна за човека.
Хляб и плодове,
жито
и плодове!
— в това се състои спасението на човечеството от физически, душевни и духовни болести, от физическо и духовно израждане. Приложена с воля, съзнание и разум, тази проста рецепта, жито и плодове, може в кратко време да направи от човека нещо много повече, от това, което той е бил до прилагането й. Затова истинската, бъдещата храна на народа ще се състои предимно от плодове. Новият човек, новият на-род, новото човечество ще се храни с плодове. С. К.
към текста >>
Приложена с воля, съзнание и разум, тази проста рецепта,
жито
и плодове, може в кратко време да направи от човека нещо много повече, от това, което той е бил до прилагането й.
Досегашното схващане за плодовете като „десерт „ — т. е. някаква маловажна прибавка към храната, е съвършено погрешно и трябва да се изостави. Плодовете не са и не трябва да бъдат „десерт“, а главна и най-важна храна за човека. Хляб и плодове, жито и плодове! — в това се състои спасението на човечеството от физически, душевни и духовни болести, от физическо и духовно израждане.
Приложена с воля, съзнание и разум, тази проста рецепта,
жито
и плодове, може в кратко време да направи от човека нещо много повече, от това, което той е бил до прилагането й.
Затова истинската, бъдещата храна на народа ще се състои предимно от плодове. Новият човек, новият на-род, новото човечество ще се храни с плодове. С. К. Плодовете От цветове красиви са родени големите и сладки плодове,; и къпани от дъжд, роса и слънце, и милвани от тихи ветрове. * Те зрееха, обливани от слънце, наливани със песни в пролетта.
към текста >>
Да се натопи
жито
6-12 часа във вода толкова, че да попие
житото
водата.
Преди да се пече, тестото се меси още хубаво до като стани като ластик, при това се прибавя все по малко брашно. Тогава се слага тестото в намазана тавичка така че да има 4-6 пръста свободно да се дига тестото. Хляба се пече 4 часа, в умерена фурна. Хубаво е да има във фурната със с вода, тогава хубаво се пече хляба. Ястие от пълно зърно.
Да се натопи
жито
6-12 часа във вода толкова, че да попие
житото
водата.
После се вари житото неколко часа до като набъбнат зърната. Може да поправи с лук, домати, магданоз и чесън. Една чиния от това ястие е по-хранителна от всяко друго. Децата обичат това ястие. Ястие за деца.
към текста >>
После се вари
житото
неколко часа до като набъбнат зърната.
Тогава се слага тестото в намазана тавичка така че да има 4-6 пръста свободно да се дига тестото. Хляба се пече 4 часа, в умерена фурна. Хубаво е да има във фурната със с вода, тогава хубаво се пече хляба. Ястие от пълно зърно. Да се натопи жито 6-12 часа във вода толкова, че да попие житото водата.
После се вари
житото
неколко часа до като набъбнат зърната.
Може да поправи с лук, домати, магданоз и чесън. Една чиния от това ястие е по-хранителна от всяко друго. Децата обичат това ястие. Ястие за деца. В половин чаша вода се вари половин чаша жито, после се задушава това жито в затворен съд с 1 литър вода, когато е увряло се прекарва през цедка п пак всичко с остатъка се слага на печката, прибавя се малко сол, една лъжичка мед и 1/2 литър мляко, така леко да поври, след което се цеди през кър-Това ястие замества недостигащото майчино мляко.
към текста >>
В половин чаша вода се вари половин чаша
жито
, после се задушава това
жито
в затворен съд с 1 литър вода, когато е увряло се прекарва през цедка п пак всичко с остатъка се слага на печката, прибавя се малко сол, една лъжичка мед и 1/2 литър мляко, така леко да поври, след което се цеди през кър-Това ястие замества недостигащото майчино мляко.
После се вари житото неколко часа до като набъбнат зърната. Може да поправи с лук, домати, магданоз и чесън. Една чиния от това ястие е по-хранителна от всяко друго. Децата обичат това ястие. Ястие за деца.
В половин чаша вода се вари половин чаша
жито
, после се задушава това
жито
в затворен съд с 1 литър вода, когато е увряло се прекарва през цедка п пак всичко с остатъка се слага на печката, прибавя се малко сол, една лъжичка мед и 1/2 литър мляко, така леко да поври, след което се цеди през кър-Това ястие замества недостигащото майчино мляко.
Хубаво е за болни. Картофите са хубава храна за деца и хора, които са физически заети. Против отравяне с киселини са отлично лечебно средство. Картофи се пекат в гореща пепел или фурна като хубаво се из-мият и после се ядат с кожата. Може хубаво измити картофи да се нарежат на колелца (с кожата) и да се пържат в зехтин с лук, ким и поправки.
към текста >>
67.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичкият ми труд ще отиде напразно Не, сламата трябва да турям на една страна, а
житото
— на друга.
Мислите ли че когато един човек иде в света, че от само себе си идва? Мислите ли, че един пророк от само себе си говори? Вие трябва да разбирате света. Онова, което сте научили в първо, второ, трето и четвърто отделение, колкото по вече се качвате нагоре, в прогимназията и в гимназията, ще ви послужи като тил за новото, което трябва да учите. Какво ще стане, ако аз посадя една нива, и всичко каквото тя ражда не го събирам?
Всичкият ми труд ще отиде напразно Не, сламата трябва да турям на една страна, а
житото
— на друга.
Следователно, .знанието ни е потребно като насъщна храна в нашия живот. Така аз разбирам знанието. Ако то не беше храна за нас, то щеше да бъде безпредметно. Знанието е потребно, като храна за ума. От знанието, значи, се храни нашия ум.
към текста >>
68.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Житото
, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част.
Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко добруване. Г. С ъ б е в ЗА XЛЯБА Хлябът е бил от панти века, е, и ще бъде за дълго насъщната храна на човека, особено на българина. За добиването на хляба по-голямата част от човечеството е посветило почти целия си живот; мнозинството работи за хляба, живее за хляба. За сега човек може да се лиши от много неща в живота си, но от хляба не може, или това е трудно. Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен.
Житото
, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част.
Тази енергия и хранителност на житото се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма. Житото и хлябът имат следния състав за 1 кг. в грамове: Слънчевата енергия — същността на житото — не се подава на анализ, освен в калориите. От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на житото се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му. В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата.
към текста >>
Тази енергия и хранителност на
житото
се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма.
С ъ б е в ЗА XЛЯБА Хлябът е бил от панти века, е, и ще бъде за дълго насъщната храна на човека, особено на българина. За добиването на хляба по-голямата част от човечеството е посветило почти целия си живот; мнозинството работи за хляба, живее за хляба. За сега човек може да се лиши от много неща в живота си, но от хляба не може, или това е трудно. Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен. Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част.
Тази енергия и хранителност на
житото
се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма.
Житото и хлябът имат следния състав за 1 кг. в грамове: Слънчевата енергия — същността на житото — не се подава на анализ, освен в калориите. От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на житото се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му. В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата. А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия.
към текста >>
Житото
и хлябът имат следния състав за 1 кг.
За добиването на хляба по-голямата част от човечеството е посветило почти целия си живот; мнозинството работи за хляба, живее за хляба. За сега човек може да се лиши от много неща в живота си, но от хляба не може, или това е трудно. Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен. Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част. Тази енергия и хранителност на житото се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма.
Житото
и хлябът имат следния състав за 1 кг.
в грамове: Слънчевата енергия — същността на житото — не се подава на анализ, освен в калориите. От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на житото се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му. В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата. А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия. Люспите на житото са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му.
към текста >>
в грамове: Слънчевата енергия — същността на
житото
— не се подава на анализ, освен в калориите.
За сега човек може да се лиши от много неща в живота си, но от хляба не може, или това е трудно. Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен. Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част. Тази енергия и хранителност на житото се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма. Житото и хлябът имат следния състав за 1 кг.
в грамове: Слънчевата енергия — същността на
житото
— не се подава на анализ, освен в калориите.
От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на житото се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му. В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата. А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия. Люспите на житото са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му. Житото — варено или накиснато — е пълна храна за човека; дава много енергия на организма, урегулира процесите му, заякчава зъбите и нервната система, подтиква умствената дейност, носи истинско здраве.
към текста >>
От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на
житото
се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му.
Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен. Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част. Тази енергия и хранителност на житото се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма. Житото и хлябът имат следния състав за 1 кг. в грамове: Слънчевата енергия — същността на житото — не се подава на анализ, освен в калориите.
От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на
житото
се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му.
В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата. А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия. Люспите на житото са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му. Житото — варено или накиснато — е пълна храна за човека; дава много енергия на организма, урегулира процесите му, заякчава зъбите и нервната система, подтиква умствената дейност, носи истинско здраве. То е и много по евтино.
към текста >>
Люспите на
житото
са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му.
Житото и хлябът имат следния състав за 1 кг. в грамове: Слънчевата енергия — същността на житото — не се подава на анализ, освен в калориите. От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на житото се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му. В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата. А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия.
Люспите на
житото
са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му.
Житото — варено или накиснато — е пълна храна за човека; дава много енергия на организма, урегулира процесите му, заякчава зъбите и нервната система, подтиква умствената дейност, носи истинско здраве. То е и много по евтино. Затова житото може да замени напълно хляба. Днес, градското население, което има повече седящ живот и се храни с бял хляб в по-голямата си част има разстроено храносмилане. Рядко са щастливците с напълно правилна дейност на всичките си органи.
към текста >>
Житото
— варено или накиснато — е пълна храна за човека; дава много енергия на организма, урегулира процесите му, заякчава зъбите и нервната система, подтиква умствената дейност, носи истинско здраве.
в грамове: Слънчевата енергия — същността на житото — не се подава на анализ, освен в калориите. От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на житото се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му. В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата. А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия. Люспите на житото са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му.
Житото
— варено или накиснато — е пълна храна за човека; дава много енергия на организма, урегулира процесите му, заякчава зъбите и нервната система, подтиква умствената дейност, носи истинско здраве.
То е и много по евтино. Затова житото може да замени напълно хляба. Днес, градското население, което има повече седящ живот и се храни с бял хляб в по-голямата си част има разстроено храносмилане. Рядко са щастливците с напълно правилна дейност на всичките си органи. Разбира се за това са допринесли и много други фактори.
към текста >>
Затова
житото
може да замени напълно хляба.
В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата. А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия. Люспите на житото са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му. Житото — варено или накиснато — е пълна храна за човека; дава много енергия на организма, урегулира процесите му, заякчава зъбите и нервната система, подтиква умствената дейност, носи истинско здраве. То е и много по евтино.
Затова
житото
може да замени напълно хляба.
Днес, градското население, което има повече седящ живот и се храни с бял хляб в по-голямата си част има разстроено храносмилане. Рядко са щастливците с напълно правилна дейност на всичките си органи. Разбира се за това са допринесли и много други фактори. Не е срамно да се признае, че употребата на хартия при пречистването на организма, е признак, именно, на разстроено храносмилане. Защото виждаме, че животните нямат нужда от подобни „културни придобивки“, тъй като техните извержения са сухи, твърди и не ги зацапват, освен при някои заболявания.
към текста >>
Нещо повече, той е създал грамадни и скъпи мелници, които имат за цел: да отнемат една много важна част на
житото
— люспата, т. е.
Рядко са щастливците с напълно правилна дейност на всичките си органи. Разбира се за това са допринесли и много други фактори. Не е срамно да се признае, че употребата на хартия при пречистването на организма, е признак, именно, на разстроено храносмилане. Защото виждаме, че животните нямат нужда от подобни „културни придобивки“, тъй като техните извержения са сухи, твърди и не ги зацапват, освен при някои заболявания. А до сегашното си положение човек е стигнал съзнателно.
Нещо повече, той е създал грамадни и скъпи мелници, които имат за цел: да отнемат една много важна част на
житото
— люспата, т. е.
да отнемат една от възможностите на човека за здрав живот. Стремежа трябва да бъде — житото да замени хляба. Но, ако днес това не се прави и жито се употребява само при някои обреди, то поне хлябът трябва да съдържа пълния състав на житото. Затова трябва да се въведе за обща употреба пълнозърнестия черен хляб, който да съдържа цялото житно зърно. С това ще се отстранят много храносмилателни, нервни и др.
към текста >>
Стремежа трябва да бъде —
житото
да замени хляба.
Не е срамно да се признае, че употребата на хартия при пречистването на организма, е признак, именно, на разстроено храносмилане. Защото виждаме, че животните нямат нужда от подобни „културни придобивки“, тъй като техните извержения са сухи, твърди и не ги зацапват, освен при някои заболявания. А до сегашното си положение човек е стигнал съзнателно. Нещо повече, той е създал грамадни и скъпи мелници, които имат за цел: да отнемат една много важна част на житото — люспата, т. е. да отнемат една от възможностите на човека за здрав живот.
Стремежа трябва да бъде —
житото
да замени хляба.
Но, ако днес това не се прави и жито се употребява само при някои обреди, то поне хлябът трябва да съдържа пълния състав на житото. Затова трябва да се въведе за обща употреба пълнозърнестия черен хляб, който да съдържа цялото житно зърно. С това ще се отстранят много храносмилателни, нервни и др. телесни разстройства, ще се избегнат много заболявания. А предпазването е по-сигурно и по-евтино от лекуването.
към текста >>
Но, ако днес това не се прави и
жито
се употребява само при някои обреди, то поне хлябът трябва да съдържа пълния състав на
житото
.
Защото виждаме, че животните нямат нужда от подобни „културни придобивки“, тъй като техните извержения са сухи, твърди и не ги зацапват, освен при някои заболявания. А до сегашното си положение човек е стигнал съзнателно. Нещо повече, той е създал грамадни и скъпи мелници, които имат за цел: да отнемат една много важна част на житото — люспата, т. е. да отнемат една от възможностите на човека за здрав живот. Стремежа трябва да бъде — житото да замени хляба.
Но, ако днес това не се прави и
жито
се употребява само при някои обреди, то поне хлябът трябва да съдържа пълния състав на
житото
.
Затова трябва да се въведе за обща употреба пълнозърнестия черен хляб, който да съдържа цялото житно зърно. С това ще се отстранят много храносмилателни, нервни и др. телесни разстройства, ще се избегнат много заболявания. А предпазването е по-сигурно и по-евтино от лекуването. Така ще се икономисат и много средства и въпросът за насъщния хляб ще бъде сравнително, най-добре разрешен.
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Житото
няма да се мели.
После в списанието на Любовта се препоръчва да не миете чиниите си с ръце. В тенджери няма да готвите. На онези от вас, които не обичат да готвят, ще им бъде добре. В списанието на Любовта се говори, че на хората са изпратени нови семена за плодни дървета, каквито хората не са сънували. Всека домакиня ще има по два декара земя, посадена с тия плодни дървета, че като вържат плодове, тя ще угости с тях онзи, когото обича.
Житото
няма да се мели.
Тогава то ще бъде не като сегашното, но голямо като ябълки. То ще представлява малки самунчета, които ще давате само на ония, които обичате. При това тогава няма да си служите с вилици. Всеки ще хваща плодовете с три пръста само. Тези плодове ще бъдат толкова чисти, че няма да става нужда да се мият.
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя изкарвала, мляла много добре брашното си,
житото
си.
То е любовта на земята. Не е лоша тази любов. На времето си тя е била на място. Но сега човешката любов не е на мястото Представете си една малка рекичка, която е карала една малка воденичка. При малката воденичка тази рекичка е на мястото си.
Тя изкарвала, мляла много добре брашното си,
житото
си.
Но при една голяма воденица от 12 камъка, тази вадичка, тази рекичка не е на мястото си. Голяма река е нужди а. Та сега и ще седим и мислим, как беше едно време. Това едно време го няма вече. Едно време панталонките на малкото дете бяха евтини, защото то беше малко, едва на пет години Тогава тия панталони струваха едва стотина лева.
към текста >>
71.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече
жито
, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н.
Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога.
Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече
жито
, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н.
Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Други някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари, да се нахрани. За какво ли не се молят хората.
към текста >>
72.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някой земеделец впрегнал на работа стотици работници, които по цял ден копаят и вършеят на нивата, а после той казва: Трудил съм се за това
жито
.
Това значи богат човек. Какво прави съвременният богат? Той крие парите си и казва: за това богатство аз съм се мъчил. Никак не се е мъчил. Той одрал кожите на хиляди животни и от тях станал богат.
Някой земеделец впрегнал на работа стотици работници, които по цял ден копаят и вършеят на нивата, а после той казва: Трудил съм се за това
жито
.
— Никак не се е трудил. Той е използвал труда на стотици хора. Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен. Затова трябва да турим Божествения ред на нещата. Тъй както сега животът се проявява, не е право.
към текста >>
Не е лошо, че има много
жито
в света, но
житото
не трябва да бъде на едно място.
Той е използвал труда на стотици хора. Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен. Затова трябва да турим Божествения ред на нещата. Тъй както сега животът се проявява, не е право. Не е лошо, че има богатства в света, но богатството не трябва да бъде на едно място.
Не е лошо, че има много
жито
в света, но
житото
не трябва да бъде на едно място.
Всичко седи в правилното разпределение на желанията на хората да имат. Въпросът седи в добрата воля на хората правилно да разпределят богатствата си. Хората не желаят да се обичат едни други. Богатият вижда, че сиромахът страда, но не се трогва. Има страдания, които не са важни, но има страдания, на които трябва да се обърне внимание.
към текста >>
73.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нима питат пиленцата кой е човекът, който им хвърля
житото
?
А може би и наистина да нямаше: какво зная аз за неговата личност, след като Го познавам вече десетки години? Колкото пъти съм се опитвал да си отговоря на сложения по теософски въпрос: кой е той в същност? — из подсъзнанието ми всякога изниква една шега, която Той сам никога каза: — Вие искате да знаете кой съм аз? Нима наистина това е толкова важно? Нека тоя въпрос не ви занимава толкова много!
Нима питат пиленцата кой е човекът, който им хвърля
житото
?
Дават ви жито, ако сте гладни, ако ви харесва. заповядайте, хапнете си! След това идете в широкия двор на Живота и играйте колкото обичате. После, като огладнеете, пак елате! Ще ви нахраня с каквото мога.
към текста >>
Дават ви
жито
, ако сте гладни, ако ви харесва.
Колкото пъти съм се опитвал да си отговоря на сложения по теософски въпрос: кой е той в същност? — из подсъзнанието ми всякога изниква една шега, която Той сам никога каза: — Вие искате да знаете кой съм аз? Нима наистина това е толкова важно? Нека тоя въпрос не ви занимава толкова много! Нима питат пиленцата кой е човекът, който им хвърля житото?
Дават ви
жито
, ако сте гладни, ако ви харесва.
заповядайте, хапнете си! След това идете в широкия двор на Живота и играйте колкото обичате. После, като огладнеете, пак елате! Ще ви нахраня с каквото мога. А кой съм аз, защо съм дошъл при вас и вие при мене, не питайте.
към текста >>
74.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното
жито
.
* О, камъни, събрани край водите на извори и езера, събирани по сипеи, запели под плясъците на дъжда, * сега сте тука, в тая стая, където спомени трептят, излъчвани от вас самите, деца на чист и дивен свят. Д. Антонова Проф. П. Бакалов СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО Хубав слънчев есенен ден! С голямо удоволствие ние се разхождаме под лепналото върху ясното небе слънце, без да изпитваме неприятното изпотяване и горещина на летния ден. С радост ние ядем узрелите плодове на есента — червените ябълки, сочните круши, вкусното и сладко грозде.
Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното
жито
.
Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия.
към текста >>
**) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е
жито
.
На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. _____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека.
**) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е
жито
.
към текста >>
75.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той не е царевица, нито
жито
.
Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако, като живее, човек се освобождава от страданията, и този живот има смисъла. Казва се в Писанието, че този слуга, на когото господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талант заравя ли се?
Той не е царевица, нито
жито
.
Той посял златото в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право.
към текста >>
Той посял златото в земята, а
житото
оставил да седи в хамбара.
Ако, като живее, човек се освобождава от страданията, и този живот има смисъла. Казва се в Писанието, че този слуга, на когото господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талант заравя ли се? Той не е царевица, нито жито.
Той посял златото в земята, а
житото
оставил да седи в хамбара.
Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш, и нищо не придобиваш, ти си на крив път.
към текста >>
76.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с
житото
израснаха и плевелите, които бяха посети в човека.
Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше. Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори.
Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с
житото
израснаха и плевелите, които бяха посети в човека.
И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава. Ние можем да кажем, че човек е ней-деликатното същество на земята, но е поставено при лоши условия, вследствие на което трябва да полага големи грижи за себе си.
към текста >>
77.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жито
ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите.
Елате в царството на любовта. Н. Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села. Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния. Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде. Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога.
Жито
ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите.
Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита. А той, като минава край тях, потупва това по рамото, онова по рошавата главица, па ще рече; — — Яжте, дал Господ. Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей. Зима сурова ли се зададе, той на тая сиромашинка ще стовари един товар дърва, на оная чувал с брашно. И само някой да смееше да каже, че дедо Матей му е дал нещо.
към текста >>
Хайде, взимай
житото
и благодари на Тоя, който го е възрастил, поливал и му е дал зърно.
Ако не рече Господ, нищо не става. На Него да се молите и благодарите. —То тъй, дедо Матей, промъмкваше стреснатата вдовица, ама. . . — Нема какво ама, викаше разядосан още повече дедо Матей — всичко е дал Господ, разбра ли?
Хайде, взимай
житото
и благодари на Тоя, който го е възрастил, поливал и му е дал зърно.
И да му се молите и да Го не забравяте, че Той е, Който ни дава всичко — заръчваше сериозно той. — Дава му Господ, думаха си селяните, дава му, ама и той не го държи за себе си. От една страна му сипва Господ, от другата той на сиромасите. Де да бяха всички хора като него! И жив беше Господ за да Матея.
към текста >>
Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с
жито
, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш?
Който коли да яде, аз ни коля, ни ям. — И си тръгва. А хората го гледат и се чудят. — Опак старец, думат си те, ний да искаме да го нагостим, а той се сърди. — Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята?
Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с
жито
, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш?
А ми кажете вие, братя селяни, какво тогава ще му думам? А това за водата, на Господа да благодарите. Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм. Гледат го хората и се чудят. Тогава се разтичаш, невестите, опекат пресна пита и му сложат постна трапеза.
към текста >>
Напразно чакаха сиромасите, че ще бъдат поканени с по някоя торба
жито
.
Още на другия ден като прибра всичко що му дадоха и като рече: — „мое е“ — отдели се от всички и сякаш с желязна огради, се огради никого не приемаше и у никого от своите си не ходеше. От града му идваха гости, с тях ядеше и пиеше, а със селяните не проговаряше. На високо се държеше, зер те все бяха прости, с тях какво имаше да говори? Той беше наследил старата дедо Матеева къща и големия двор. Като дойдеше жетва, зърно не даваше Боян да се пропилее.
Напразно чакаха сиромасите, че ще бъдат поканени с по някоя торба
жито
.
Плодовете се прибираха от градините опаковаха се в сандъци, сортирани по големина и се изпращаха в града на пазаря. По гроздобер, децата изничваха из плетищата и жалеха за деда Матея. Отиде си той, отиде си и веселището на децата по гроздобер. Другите синове, дъщери и внуци ма дедо Матсй още пазеха бащиния си обичай и раздаваха от изобилието, което им пращаше Бог, но върналият се от чужбина Боян ходеше намръщен из дворовете и казваше, че няма да остави де бъде използван като дедо си. За всичко това си шепнеха селяните, одумваха го, но негово си беше имането, негова си е работата, колкото си иска, това да си прави.
към текста >>
78.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На втората седмица чорбица от
жито
, а на третата малко твърда храна.
Ако стомахът на някой човек е наранен, има язви, не трябва да му давате да яде. Първо трябва да излекувате стомаха на този човек, да се възстанови първото му положение и тогава му давайте да яде всякаква храна. Като дойде този човек при вас, ще му кажете: За да възстановиш хармонията на стомаха си, една седмица няма да ядеш нищо и ще благодариш. След една седмица стомахът ти ще бъде здрав. После ще можеш първата седмица да употребяваш чиста чорбица от ябълки.
На втората седмица чорбица от
жито
, а на третата малко твърда храна.
Това прилагат и лекарите навсякъде. Какво представя диетата? Нищо друго, освен спазване на известен режим в храненето. Като се постави на диета, човек трябва да знае с какво и отде да започне. Първо, човек трябва да се храни с разумното слово.
към текста >>
79.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Запример, ако вземете
жито
и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на
житото
?
И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки. много примеси. Следователно, всека Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания.
Запример, ако вземете
жито
и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на
житото
?
— Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес.
към текста >>
— Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на
житото
, на минаването му през хребела.
много примеси. Следователно, всека Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото?
— Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на
житото
, на минаването му през хребела.
Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си.
към текста >>
Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на
житото
е вече изчезнала.
Следователно, всека Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела.
Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на
житото
е вече изчезнала.
Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес.
към текста >>
Тя не е онази първична хранителност, каквато
житото
е имало.
Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала.
Тя не е онази първична хранителност, каквато
житото
е имало.
Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност.
към текста >>
Житото
е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората.
Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало.
Житото
е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората.
При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна.
към текста >>
При това, първоначално
житото
не е било такова, каквото го виждаме днес.
Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората.
При това, първоначално
житото
не е било такова, каквото го виждаме днес.
Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото.
към текста >>
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на
житото
.
При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на
житото
.
Житото е дошло на земята, да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята, преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам, човечеството носи още ония нрави и недъзи като остатъци на времето, когато още не е било на земята. Да оставим — този въпрос не страна.
към текста >>
Житото
е дошло на земята, да облекчи човешкия живот.
Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото.
Житото
е дошло на земята, да облекчи човешкия живот.
Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята, преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам, човечеството носи още ония нрави и недъзи като остатъци на времето, когато още не е било на земята. Да оставим — този въпрос не страна. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха.
към текста >>
Преди идването на
житото
на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите.
То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото. Житото е дошло на земята, да облекчи човешкия живот.
Преди идването на
житото
на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите.
Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята, преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам, човечеството носи още ония нрави и недъзи като остатъци на времето, когато още не е било на земята. Да оставим — този въпрос не страна. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум.
към текста >>
Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята, преди слизането на
житото
между хората.
благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото. Житото е дошло на земята, да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите.
Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята, преди слизането на
житото
между хората.
От толкова хиляди години насам, човечеството носи още ония нрави и недъзи като остатъци на времето, когато още не е било на земята. Да оставим — този въпрос не страна. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума.
към текста >>
80.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам
жито
, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята.
Те са за нас едно голямо огнище на топлина и на светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред. Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие.
Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам
жито
, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята.
С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени.
към текста >>
Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма
жито
, може ли той сам да го изяде?
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той?
Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма
жито
, може ли той сам да го изяде?
Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината.
към текста >>
Той има на разположение хиляда килограма
жито
, а друг няма нито един.
Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде?
Той има на разположение хиляда килограма
жито
, а друг няма нито един.
Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него.
към текста >>
Първият казва: „Това
жито
е мое”.
Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един.
Първият казва: „Това
жито
е мое”.
От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска.
към текста >>
81.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А те имаха двадесет декара, доволно земя — посята с
жито
, фасул, царевица.
Сушата идеше, или беше дошла. Всички в село я виждаха. Виждаше я и Стойко, синът на дядо Първака. Беше я видел много по-рано от всичките през очите на баща си, който никога не се лъжеше, усещаше я и сега по мъката, която го чоплеше. Лошо за всички и за тях.
А те имаха двадесет декара, доволно земя — посята с
жито
, фасул, царевица.
Толкова труд! Бяха толкова души в къщи, работеха неуморно и винаги сговорни. И добитъка беше много. Стойко разтриваше челото си, охкаше и тъжно думаше: — Загубена е нашата, тая година!... В село си приказваха; — Може и да завали.
към текста >>
82.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Утре щеше попадията
жито
да вари, и децата ми на пътя да останат.
Като я чукам сега, да видя, че е празна. Ами това мое сърце, дето тупа под расото, защо ми е то, че поганско сърце подирих стража да ми бъде. А моето сърце било само прицел — турчин в него да се цели. Не е ли ми дадено и то, и главата ми, те гавазин да ми бъдат, с тях Бога за подкрепа да моля. Още веднъж, никой ми не трябва; така на халос щеше да ми отиде животецът.
Утре щеше попадията
жито
да вари, и децата ми на пътя да останат.
Върви поп Танас мушка с обувките си здравото, хубаво добиче, провира се под нависналите снежни клоне и пак отвреме-навреме удря челото си с пестник и вика: — На ти тебе гавазин. На ти тебе поганец да те пази. На ти тебе салтанат да продаваш по Търнов града. О. Славчева (Из сбирката „Стар и млад“) Белият- брат (Истинска случка) Иван и Стефан бяха нераздел ни и верни приятели. Заедно ядяха и пиеха, заедно гуляеха по цели нощи и, когато се напиеха, никой на среща им не смееше да излезе.
към текста >>
83.
 
-
Съберете
житото
и го турете в хамбарите си.
Вие трябва да съблюдавате в живота вашата пролет. Когато Бог ви даде една хубава пролет, работете. Когато ви даде хубаво лято, работете; когато ви даде хубава зима, работете. И добра зима има. Работете, та през есента да съберете всички плодове.
Съберете
житото
и го турете в хамбарите си.
Зимно време ще се заемете да четете, да наблюдавате небето. С очите си ние виждаме истината, т. е. пътя, по който истината се изявява в живота ни. Това в Бог, Който се изявява. Чрез този път, Той ни показва какво има в света.
към текста >>
84.
 
-
Той трябва да се храни с варено
жито
.
Ето защо, за да се избегнат болестите и страданията, трябва да се подържа добрия живот. Като гледа нашите престъпления и грехове, Бог казва: не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от ставен ревматизъм: не правете тези престъпления, понеже в стомаха ви ще се яви някакъв тумор; не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от артериосклероза и ще остареете преждевременно. Заболее ли човек от артериосклероза, той започва да вика лекар. Дойде един лекар, дойде втори, трети, всички го съветват какво трябва и какво не трябва да яде. Не, първото нещо: заболее ли човек от артериосклероза, ще яде по възможност малко и проста, чиста храна.
Той трябва да се храни с варено
жито
.
с варен ориз, като истински калугер. В Нова Загора един стар човек, на около 60 години, заболя от корем. Боли го коремът, нищо не може да яде. Чуди се какво да прави. Седи, мисли, говори си: Е, Георге, Георге, цял живот яде прасенца, агънца, това-онова, но видя ли, до какво положение дойде?
към текста >>
85.
 
-
Колко килограма
жито
трябват на човека?
Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята поне от 2-10 часа след това да разпусне воловете си на свобода.
Колко килограма
жито
трябват на човека?
— Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата съдрахте вече.
към текста >>
— Не е нужно човек да има пълни хамбари с
жито
.
В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята поне от 2-10 часа след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека?
— Не е нужно човек да има пълни хамбари с
жито
.
При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата съдрахте вече. Вие казвате: земята се радва, когато я копаем.
към текста >>
Това прибавяне на картофи в хляба се налага особено в ония области, където картофите виреят добре, за сметка на
житото
.
Бъркането на яденето дава възможности на кислорода от въздуха да се съединява с витамините и да ги разрушава Когато варим цели небелени картофи, трябва да ги поставяме във вряла вода, а не в студена, която постепенно ще се загрява защото тогава става разтваряне на соли и витамини, а врялата вода веднага образува една ципица под кожицата и не позволява това разтваряне, обелват се и нарязват тутакси преди поставянето им в маслото. Известно е, че както месото, така и хляба, са богати на белтъчини и при усвояването им от нашия организъм се отделят пуринови вещества, които тровят организъма, а картофите със съдържанието на алкални, предимно калиеви соли, неутрализирал, тия кисели отрови и спасявал, организъма от бавно хранително отравяне. Като така, картофите биха били идеална прибавка в хляба, особено в грубия или така наречен селски хляб, който благодарение на лошите зърна, съдържа много недоброкачествени белтъчини. Ако към черния селски хляб, се прибавял, по 20 —30% добре сварени и смачкани картофи би се получил един по-добър и безопасен хляб, въпреки лошото качество на брашното Такъв хляб съхне бавно, запазва се мек по-дълго време. Вкусът такъв хляб е по-добър и леко сладни.
Това прибавяне на картофи в хляба се налага особено в ония области, където картофите виреят добре, за сметка на
житото
.
Независимо от това, картофите със своите калиеви соли предпазвал, организъма от болестите на преклонната възраст. Извън нашия навик да употребяваме картофите в гювеч, яхния, пържени или пюре, ще дадем няколко много интересни начини на готвене, които дават много вкусни, дори и за най-капризните вкусове, яденета. Печени картофи. Печеният картоф може да се поднесе като самостоятелно блюдо или като гарнитура или за приготовление не друго ядене. Средно големи картофи, добре измити и леко - тънко обелени, се намазват с масло (какво и да е), и се нареждат, в тава, така, че да не се допирал, едни до други поставят се във фурната, в която трябва до има и съд с вода която се изпарява при печенето на картофите.
към текста >>
86.
 
-
Преди 2200 години гъркът Метродор от Лампсакос е казал: „Лудост е да се вярва, че съществува само един обитаем свят, защото в една засята нива не растат само няколко стръка
жито
“.
Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Има ли живот в другите планети Шведския астроном Лундморк, не преди много, написа една статия озаглавена: „Живота в другите планети“, в която разглежда въпроса дали планетата Марс може да бъде обитаема от живи същества. Той между другото казва: При днешното положение на астрономията могат да бъдат много лесно възприети теориите, които подържат вероятността, че има живот от другия планети, но в заключение учения признава, че днес знаем много малко за числеността на обитаемите светове. Установено е, че най-силните земни телескопи, ония бисери на оптиката, които се намират в американските обсерватории, не са ми открили и най-малката следа за съществуванието или не на някакви градове или обитатели в другите планети, въпреки голямата им сила да проникват в дълбочините на пространството. Народите преди още учените да се произнесат, винаги са подържали предположението, че человекът трябва да има братя живущи в другите звезди. Това предположение нивга не е било изоставено.
Преди 2200 години гъркът Метродор от Лампсакос е казал: „Лудост е да се вярва, че съществува само един обитаем свят, защото в една засята нива не растат само няколко стръка
жито
“.
А Кант не каза ли: „По голямата част от планетите са сигурно обитаеми.“ От време на време този проблем се слага на ново разглеждане и се искало да се обърне вниманието на обитателите от планетите, които ни обкръжават с разновидни знаци, а ето, че и трепет обхвана целия земен глобус, по силно забиха сърцата на човечеството, когато през 1924 година Марс се приближи към земята... Фридрих Хаус, царя на математиката, както и други великани не науката, не отрекоха възможността да съществуват мислещи творения в другите светове. Той е вярвал, че бъдещето ще найде способ да влезе във връзка тях чрез светлинна кореспонденция. С гигантски огледала, е мислил той, да се използват слънчевите лъчи и да се отправят тъй към небесните висини, че да направят знаци на „братята от вселената“. Грос, француски учен възприел идеята на Гаус е предложил хипотезата да се изработят грамадни огледала с които да запали повърхността на някое от полетата на Марс, като се образуват фигури или букви по него. Но тая идея остана нереализирана и до днес.
към текста >>
От
жито
събрано, първо се отделят всички чужди тела, като камъчета, пръст, уров, овес и пр.
Аз съм един добър приятел, който ви желае доброто. Представлявам се така, като старо запознанство, без много встъпления, за да не губя скъпото време. Казвам се цялостния хляб и съм, наистина цялостен. Но как съм направен? Ще ви разкажа, послушайте ме.
От
жито
събрано, първо се отделят всички чужди тела, като камъчета, пръст, уров, овес и пр.
Химията учи, че повечето от хранителните части на житните зърна са прилепени на ножицата. Като се вземат на житното зърно първите дървесинни части, остава, освен брашнената или ендоспермата, един пласт на протеини, богати с много хранителни вещества, витамина В, признат за необходим, особено хранене на деца. Следователно, от брашната, получени от житното зърно обелено, раждам се аз цялостния хляб, жизнен и приятно миризлив. Обичайте ме, защото аз ви уверявам, че съм отлична и жизнена храна, предпазвам и излекувам анемията, рахита, разстройствата против растежа, туберкулозата, запичането, рака и деминерализацията, поради солите, които съдържам и др. Ако вярвате на мен, искайте ме от родителите си, учителите, лекарите и управниците — държавата.
към текста >>
87.
 
-
„Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори
жито
, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост.
И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“. В необходимостта да се жертва част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията — Англия. Когато се разлистят страниците на историята лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм със съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящото му начало. Ние не знаем как по-друго яче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си“ — жертване на личното благо заради подобрение на колективното добруване.
„Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори
жито
, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост.
Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си“ —да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини. Разбира се.
към текста >>
88.
 
-
От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти
житото
, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл.
Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи. Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“! Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми?
От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти
житото
, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл.
събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота. Моя апел към всички е: да окичим нашия живот с хубави плодове от добродетели, от красиви мисли и добри постъпки през тая година. Тази година е казано от Учителя, че имаме най-добри условия за работа, за приложение. И да разбере света, че ние не се кланяме на слънцето, но излизаме да възприемем оня живот що носи слънцето на всяко цвете, на всяка тревичка, на всяко дръвце и на всяка жива твар, че от него приемаме живот, здраве и сила, светли мисли, благородни чувства, добра и прави постъпки, които ще докажат на света че светлината светлина ражда, любовта добро ражда, мисълта знанието разширява, а те се възприемат сутрин, когато умът е свободен, когато сърцето е отворено, когато духът е бодър и душата възприемчива. К, Величков
към текста >>
89.
 
-
Вземете чисто
жито
, направете си хляб и яжте с любов.
Благодарете, че в този затвор, в който се намирате, те ви изпращат по нещо за ядене — някаква хубава мисъл, някакво хубаво чувство или някаква добра постъпка. Все ще дойде някой в този затвор да ви каже нещо насърчително. Мнозина се страхуват от любовта и казват, че смисъла на живота седи в уреждане на работите, в ядене и в пиене. — С ядене и пиене нищо не се постига. Аз бих желал за десет дена да ядете с любов.
Вземете чисто
жито
, направете си хляб и яжте с любов.
Така ще извлечете всичко, каквото се съдържа в житото, което в друг случай, когато ядете без любов, не се извлича. Така ще концентрирате ума си. Всички болести, които имате, можете да лекувате с жито. Ако ядете. житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него.
към текста >>
Така ще извлечете всичко, каквото се съдържа в
житото
, което в друг случай, когато ядете без любов, не се извлича.
Все ще дойде някой в този затвор да ви каже нещо насърчително. Мнозина се страхуват от любовта и казват, че смисъла на живота седи в уреждане на работите, в ядене и в пиене. — С ядене и пиене нищо не се постига. Аз бих желал за десет дена да ядете с любов. Вземете чисто жито, направете си хляб и яжте с любов.
Така ще извлечете всичко, каквото се съдържа в
житото
, което в друг случай, когато ядете без любов, не се извлича.
Така ще концентрирате ума си. Всички болести, които имате, можете да лекувате с жито. Ако ядете. житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него. Ако служите на любовта, правете каквото тя ви казва.
към текста >>
Всички болести, които имате, можете да лекувате с
жито
.
— С ядене и пиене нищо не се постига. Аз бих желал за десет дена да ядете с любов. Вземете чисто жито, направете си хляб и яжте с любов. Така ще извлечете всичко, каквото се съдържа в житото, което в друг случай, когато ядете без любов, не се извлича. Така ще концентрирате ума си.
Всички болести, които имате, можете да лекувате с
жито
.
Ако ядете. житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него. Ако служите на любовта, правете каквото тя ви казва. Бог е дал свобода на всички. Като дишаме ние сме свободни.
към текста >>
житото
без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него.
Вземете чисто жито, направете си хляб и яжте с любов. Така ще извлечете всичко, каквото се съдържа в житото, което в друг случай, когато ядете без любов, не се извлича. Така ще концентрирате ума си. Всички болести, които имате, можете да лекувате с жито. Ако ядете.
житото
без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него.
Ако служите на любовта, правете каквото тя ви казва. Бог е дал свобода на всички. Като дишаме ние сме свободни. Като приемаме светлината, ние сме пак свободни. Като мислим, като чувстваме, като постъпваме, ние сме пак свободни Ако не се чувствате свободни, причината седи в това, че още не сте дошли в положение да служите на любовта.
към текста >>
90.
 
-
Лабоеси Азбука на
житото
, градинарство, Ив.
Лудвиг Против войната,Мариана Роз Хората обвиняват, Андреас Лацко Духоборци, Булгаков Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр. Досев Корали и хора, легенда, Н. Рубакин За светлина, разказ, Ив.Франко Великото сърце, разказ, М. Илин Жива любов, Ив. Г. Посадов Спасен от орел, Робертс Божа земя, Разказ, М, Юшко Доброволно робство, Ет.
Лабоеси Азбука на
житото
, градинарство, Ив.
Попов Нашата революция, В.Чертков Озарения връх, поеми и стихове, Еделвайс Национализъм, Р. Тагор Гитанджали, Р. Тагор Дом и свят, роман, Р. Тагор Светлина и сенки, разкази, Р. Тагор Поеми на Кабир, Р.
към текста >>
91.
 
-
В светлината всичко се развива нормално..
Житото
зрее на изобилна светлина и топлина.
Ние трябва да направим основи, реформа, основно преобразование в нашия живот. Сутрин рано, в свеж въздух, на зазоряване, да се намерим извън спалнята си, да направим разходката си и упражненията си на открито, да поемем дълбоко благодатния и ободряващ наситен с жизнена енергия чист въздух. А преди обед между 8 - 12 часа да правим слънчеви бани. Слънцето е най-стария лекар в света. Там дето слънцето влиза, лекарят по-рядко посещава.
В светлината всичко се развива нормално..
Житото
зрее на изобилна светлина и топлина.
Сладкото грозде също така вирее и зрее не изобилна слънчева светлина и топлика. Хубавите сочни, ароматични и примамващи окото на всеки човек плодове зреят само в светлината и топлината. Изобщо, там дето има светлина и топлина, има живот.., има култура, има напредък. Тека също човешкото тяло изложено на слънчева светлина и топлина, на чист въздух, се развива нормално и става годно оръдие за по-пълна проява на човешкия дух на земята. Светлината е една голяма загадка.
към текста >>
Житото
продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде.
Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление? То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всички растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава на всякъде и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества. Ние складираме нашите богатства като ледници, като наша собственост и някъде ще ги продадем.
Житото
продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде.
Аз поддържам в света новото. Новото иде без продажба. Новото иде без лъжа. Новото иде без насилие. Новото иде в светлина, новото дава живот на всички.
към текста >>
92.
 
-
Той си направи три големи житници, всяка по един километър дълга и ги напълни с
жито
.
Разните философи му разправят, никой не може да го убеди. Няма едно разрешение. Най после се явява един мъдрец, който му казва: Аз ще ти кажа какъв е края на живота. — Ако ми кажеш какъв е края на живота, ще ти дам едно от най-големите възнаграждения. Тогава мъдрецът казал: В древността имало един цар, много умен и богат.
Той си направи три големи житници, всяка по един километър дълга и ги напълни с
жито
.
В първия хамбар зидарите оставили една малка дупчица. Ето иде един щурец и влиза вътре, извадил едно зърно навън и го изнесъл, не се задоволил, пак се върнал, пак взел едно и го изнесъл. Целият ден така. Казва: Какъв е краят? — Чакай да извади всичките зърна.
към текста >>
93.
 
-
казаха му, естествено
забележитото
благоволение на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено.
Във време на необикновеното движение, на такъв голям прием, всичко можеше да се случи. Пачаврата е била турена на страна за да не пречи, а лъжиците са последвали съдбата й без някой да се досети. Но най сетне намериха се г-ца Шпак, сияеща от щастие, занесе ги на баронесата и стана пак дясна ръка, помощ, подкрепа на всекиго. Всяко зло за добро. Когато младият барон Адриан се върна през пролетта,.
казаха му, естествено
забележитото
благоволение на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено.
Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в кухнята, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея. През тези случайни посещения, той повеждаше разговора все в областта на свръхестественото. Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения на Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво мисли тя за тях. Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив. Колкото до него, той съжалявал клетия призрак и би желал да му помогне до намери покой.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Земята на българите е раждала всякога златното
жито
, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо.
Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре.
Земята на българите е раждала всякога златното
жито
, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо.
Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
бележитото
си съчинение един от най-добрите познавачи на тоя предмет измежду съвременните кабалисти, Станислав де Гуайт, излага твърде важни сведения както за божествените имена, така и за сефиротите.
Тази низка и изтощителна работа не ги ли отрязва преждевременно от по-висшето в живота? Има хиляди дъщери, на които родителите не позволяват да влязат в света. и да поемат борбата със смелост и сила! Всичките тези са птиците, които остават в гнездото, додето крилете им се атрофират за собствено летене, и тогава трябва да ги хранят. глупавите им родители, КАБАЛА ЗА СЕФИРОТИТЕ Таблица на съответствията За да завършим предходната глава от Кабалата, остава ни да поговорим за пресмятанията или сефиротите.
В
бележитото
си съчинение един от най-добрите познавачи на тоя предмет измежду съвременните кабалисти, Станислав де Гуайт, излага твърде важни сведения както за божествените имена, така и за сефиротите.
Това съчинение е само анализ на кабалистическата карта на Кунрат(Heinrich Khunrath). Ние даваме тук по-напред тая карта, за да могат четците да проследят откритието, направено от де Гуайт. Кабалистическа карта на Хенрих Кунрат. Таблица на Кръста на Розата Тази кабалистическа таблица е извлечена от едно малко съчинение, рядко, но добре известно на събирачите на стари книги и ценено от всички, които се занимават с езотеризма на религията, с преданията на тайното учение, под символичното було на християнството и, най-сетне, с предаването на магическото жречество на Запад. Тая книжка, единствена по своя род и харесвана от всички, които желаят да се вдълбочат в тия интересни въпроси, не е, за жалост, пълна.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ползувал съм се още и от
бележитото
съчинение на Ш.
Но по съветите на последния, царят заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един манастир, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло). И. Брико. _________________________________________________ 1) Нека се има предвид от четците, че авторът на тази статия е французин, който влага в нея патриотическа тенденция. 2) Аз заемам, без отговорност, тия сведения, и повечето от ония, които се отнасят за Разпутина преди дохождането му в руския дворец, от И. В. Бинщок, който публикува върху тая личност една твърде документирана студия: „Краят на един режим: Разпутин“.
Ползувал съм се още и от
бележитото
съчинение на Ш.
Риве, кореспондент на Temps в Петроград: Последният Романов и необикновената история на Разпутина. 3) То е цитирано от Ch. Rivet в книгата му: Последният Романов. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта Ние вярваме, че е възможно безсмъртието на плътта.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Днес, нашит познания върху образуването на атомите и тяхното движение, което е толкова по-
бележито
, колкото частиците са по-малобройни и с по-малка маса, са направили вече да млъкнат присмивките.
Това е точно средството. открито от Ханеман. Но докато спагиристите, за да динамизират своите лекарства, прибягваха към всички видове опитни операции: дистилации, разстопявания, смесици и пр. и само допълнително и несъвършено си служеха с безкрайно малката доза, Ханеман, който издирваше методично и прогресивно най-малката доза, произведе естествените лечебни реакции и постигна на практика действително най-малки дози, с които неговите груби противници много се подиграваха. Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества.
Днес, нашит познания върху образуването на атомите и тяхното движение, което е толкова по-
бележито
, колкото частиците са по-малобройни и с по-малка маса, са направили вече да млъкнат присмивките.
Колоидалните метали са доказали на официалните учени, че една бездейна субстанция в грубо състояние може да добие голяма физиологическа мощ чрез най-крайно деление. Анафилаксията изтъкна, че една едва подозирана доза може да произведе най- голЬм ефект. Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр. и пр. са приготвили умовете да признаят фактите, че хомеопатическата практика се разкрива постоянно пред безпристрастните наблюдатели и времето е близо, когато не ще има друга школа, понеже печалният спомен на Галиени е заличен.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Прочее, това
жито
, което е нула по отношение на брашното и хляба, приготвени от по-голямата част от жетвата, е надеждата и неизбежната основа за новите жетви.
При все туй, понеже съществува едно съотношение между синтетическия йероглиф на цифрите и тия на нулата, аз ще дам тук формата и тясното обяснение на тоя главен символ, който е тъждествен с елипсата, както се вижда тук. Нулата не е нищото, както мнозина мислители погрешно мислят. Нулата е отпадък или, по-добре казано, част от някое същество, която се отделя от него и му става разнородна, както семето или изверженията. Това изхвърлено произведение може да бъде жизненото начало на нови създания. То е като, например, житното зърно, което земеделецът запазва за бъдещи сеитби.
Прочее, това
жито
, което е нула по отношение на брашното и хляба, приготвени от по-голямата част от жетвата, е надеждата и неизбежната основа за новите жетви.
Нула е и фекалната материя, изхвърлена от едно животно, която не го зачита вече, но тя е превъзходен тор, който земеделецът ще използва. Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества. Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения. Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите идеи за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение. Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на
житото
, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни.
Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време на въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването на електрическите вълни, и, доколкото е мислил изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“. Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес. Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм.
Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на
житото
, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни.
Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите. По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука. Д-р Артър Хил Списък на главните съчинения на Сър Оливър Лодж, излезли до април 1911 година: 1. Reason and Belief (разум и вqра). 2.
към текста >>
Ако ли един от полюсите преобладава и служи един вид тонически, той упражнява върху целостта на клавиатурата
бележито
влияние.
Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си. В тази операция, ухото, което изглежда да бездейства, не остава чуждо на насладата, ,то се присъединява със спокойствие, понеже акта на вкусването може да бъде хармоничен и пълен само при изричното условие, че никакъв неблагозвучен шум да не дойде да размърда тъпанчето. В чувствената клавиатура, за която говорихме по-горе, се произвеждат различни ефекти. Ако всички нейни струни трептят в унисон, сиреч, ако всичките чувства са еднакво развити и уравновесени, има съвършена хармония. Това са случаите на изключителните и привилегированите натури, които са възвишено организирани.
Ако ли един от полюсите преобладава и служи един вид тонически, той упражнява върху целостта на клавиатурата
бележито
влияние.
Така, преобладаването на мoзъчния полюс, или висшият, одухотворява чувствата и ги прави да се сливат, а преобладаването на родилния полюс или низшия ги материализира и ги прави да се раздвояват. Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека. Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния. Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-висша сфера.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Скоро тя завзела
бележито
място в окултното движение в Шотландия и нейната къща станала огнище на светлина и топлина за всички измъчвани от духовна жажда.
„Ще отида при нуждаещите се“, каза си тя. „Но нима съм готова? Нима имам що да им кажа? Нима самата аз не трябва да се уча и да се приготвя за служене? Най-сложни и неочаквани въпроси нахлули в душата й от всички страни и тя почнала да се учи.
Скоро тя завзела
бележито
място в окултното движение в Шотландия и нейната къща станала огнище на светлина и топлина за всички измъчвани от духовна жажда.
Ала сестра Елисавета продължавала да се чувства неудовлетворена. „Защо общата ни работа се върши в такъв затворен кръг? “ питала тя себе си. „Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас?
към текста >>
НАГОРЕ