НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
220
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял
житото
на нивата.
След малко влязохме в салона и заехме местата си. Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците.
Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял
житото
на нивата.
Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси.
към текста >>
Той трябва да изоре нивата и да посее
житото
.
Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел.
Той трябва да изоре нивата и да посее
житото
.
Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града.
към текста >>
2.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите
жито
по време на цялата Школа.
Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята.
Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите
жито
по време на цялата Школа.
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година.
към текста >>
3.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от
житото
и ще ги изгори.
Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това? Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията нива. Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават.
Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от
житото
и ще ги изгори.
Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това. По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в София. Учителят на този събор изнесе беседа, назована: "Разцъфтяване на човешката душа". В тази беседа Той говори, че сега е най-великата епоха, когато човешката душа трябва да разцъфти, за да може Божественият Дух да се всели в душата и да образува връзка между ученика и Бога.
към текста >>
4.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско
жито
и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа.
Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят.
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско
жито
и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа.
За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога.
към текста >>
5.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с
жито
.
Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината.
Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с
жито
.
Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее.
към текста >>
Дойде един брат от провинцията и се нае да посее
житото
и да изоре нивата.
Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито.
Дойде един брат от провинцията и се нае да посее
житото
и да изоре нивата.
Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника.
към текста >>
Дадоха му един шиник
жито
и той започна да сее.
Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата.
Дадоха му един шиник
жито
и той започна да сее.
По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника. Житото не се свършвало, нито даже намалявало.
към текста >>
По едно време отива при Учителя и Му казва, че
житото
е на привършване.
Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее.
По едно време отива при Учителя и Му казва, че
житото
е на привършване.
Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника. Житото не се свършвало, нито даже намалявало. Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев.
към текста >>
" Братът се върнал, взел шиника, взел
жито
и започнал да сее.
Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей!
" Братът се върнал, взел шиника, взел
жито
и започнал да сее.
Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника. Житото не се свършвало, нито даже намалявало. Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно.
към текста >>
Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало
жито
в шиника.
Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее.
Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало
жито
в шиника.
Житото не се свършвало, нито даже намалявало. Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно. Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него.
към текста >>
Житото
не се свършвало, нито даже намалявало.
Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника.
Житото
не се свършвало, нито даже намалявало.
Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно. Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него. Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
към текста >>
Изорал цялата нива и останало също толкова
жито
, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още
жито
за посев.
По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника. Житото не се свършвало, нито даже намалявало.
Изорал цялата нива и останало също толкова
жито
, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още
жито
за посев.
Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно. Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него. Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев.
към текста >>
Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от
житото
в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно.
" Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника. Житото не се свършвало, нито даже намалявало. Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила.
Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от
житото
в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно.
Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него. Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя?
към текста >>
6.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ще отглеждаме
жито
, плодове, зеленчуци.
Престана да се играе Паневритмията. Забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. За в бъдеще Братството ще има стопанства, където растенията ще се отглеждат по новия начин. Ще участвува при отглеждането им и психическият елемент.
Ще отглеждаме
жито
, плодове, зеленчуци.
Психичната обстановка ще бъде нова. Ще се прилага и музиката при отглеждането на растенията. Силата на музиката Музиката стимулира растенията. Следователно добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Същото важи и за хората.
към текста >>
Зная при какви музикални гами какво
жито
ще се роди.
"Търсете първом Царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Веднъж Учителят каза: "Вие не сте свирили още. Не знаете какво нещо е свиренето. Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения.
Зная при какви музикални гами какво
жито
ще се роди.
Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания.
към текста >>
7.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Така се мелеше
житото
и ставаше на брашно.
А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка.
Така се мелеше
житото
и ставаше на брашно.
Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека. Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата. Но машините не тръгнаха.
към текста >>
Така че научихме един урок - за да се построи воденица, да се въртят воденичните камъни и да се мели
житото
, трябва да има достатъчно вода!
Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира. Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми. Затова като следвах, работех, за да се издържам. Брат ми също следваше и се издържаше сам по същата причина. Иначе бяхме заможни и ако имаше десет пъти повече вода, ако беше дошла отнякъде другаде, по друг начин щяха да се развият нещата.
Така че научихме един урок - за да се построи воденица, да се въртят воденичните камъни и да се мели
житото
, трябва да има достатъчно вода!
През време на Школата имаше една сестра, която обичаше да ходи насам-натам, да посещава разни окултни общества, които се бяха намножили толкова много в България, че ние, учениците на Школата, в сравнение с тях бяхме капка в морето. Тя посещаваше разни религиозни секти, които наброяваха дузина в София и страната. Върви тук, върви там и проповядва. Никой не я слуша. Но се намира едно място, където я заслушват.
към текста >>
А ще търсят чрез вас да получат от Живата вода на Словото, да задвижат собствената си воденица, да мелят собственото си
жито
и да си вършат своята работа.
Завършиха така, както описах по-горе. А този случай да ви е за урок. Ще дойде време, когато ще ви поканят да пеете песните на Учителя в чужди събрания и в чужди кошари, като ви заблудят, че така прибирате загубените овце на Израиля. Тези овце са си точно на мястото, както казва Учителят. Ще ви поканят в техни салони, ще ви включат в техни програми, само защото тяхната воденица няма вода и не може да се задвижи.
А ще търсят чрез вас да получат от Живата вода на Словото, да задвижат собствената си воденица, да мелят собственото си
жито
и да си вършат своята работа.
Тогава вие ще се отклоните от пътя на Словото и кранът Му ще бъде затворен за вас. Вие ще го опитате и ще разберете цената на отклонението. Ще ви ограбят, ще ви изсмучат, ще ви изпият и вие ще останете като мидени черупки непотребни и изхвърлени на брега на морето. Запомнете това! Ако искате да работите за Школата, ние си имаме воденица.
към текста >>
8.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно
жито
до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му.
Той обединява всичко в едно цяло. Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци. Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като Чистота, а в делата им като Добродетели. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо?
Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно
жито
до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му.
Изля се като Слово чрез Святия Дух. Христос, т.е. Христовият Дух, носи вътрешната свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята. Тази идея е за възкресението на човешката душа.
към текста >>
9.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Дядо Ботю –
Житото
и царската хазна 8.
Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4. Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7.
Дядо Ботю –
Житото
и царската хазна 8.
Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10. Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13.
към текста >>
10.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „
Жито
" или му казваха „
Житото
".
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „
Жито
" или му казваха „
Житото
".
Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия.
към текста >>
11.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
7. ДЯДО БОТЮ -
ЖИТОТО
И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата.
7. ДЯДО БОТЮ -
ЖИТОТО
И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата.
Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно.
към текста >>
Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-
Житото
, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата. Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво.
Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-
Житото
, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно.
Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България. Как така румънец пък знае български да чете и пише. По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори.
към текста >>
Дядо
Жито
имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка.
Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми. Тя се казваше Недя.
Дядо
Жито
имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка.
Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна.
към текста >>
12.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ожънахме
житото
, направихме го на снопи, наложихме го на кръстци и бяхме готови за хармана, да овършеем
житото
.
От горе се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата и питата, а върху него се поставяше жар и пепел. Така питата от топлата подница и топлия връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб. Така си изпичахме ечемичените пити. Бяхме осем млади и здрави хора, които усвоиха жътварството и успяхме да завършим нашата полска работа преди селяните.
Ожънахме
житото
, направихме го на снопи, наложихме го на кръстци и бяхме готови за хармана, да овършеем
житото
.
И така щяхме да се сдобием с жито за хляб. Но селото се управлява от кмет и община. В селото по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата. Денят определен за пренасяне на снопите беше след 15 дни. А до това време ние не можехме да работим нищо друго.
към текста >>
И така щяхме да се сдобием с
жито
за хляб.
Така питата от топлата подница и топлия връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб. Така си изпичахме ечемичените пити. Бяхме осем млади и здрави хора, които усвоиха жътварството и успяхме да завършим нашата полска работа преди селяните. Ожънахме житото, направихме го на снопи, наложихме го на кръстци и бяхме готови за хармана, да овършеем житото.
И така щяхме да се сдобием с
жито
за хляб.
Но селото се управлява от кмет и община. В селото по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата. Денят определен за пренасяне на снопите беше след 15 дни. А до това време ние не можехме да работим нищо друго. Нямаше какво да правим.
към текста >>
13.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на
житото
.
По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има.
Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на
житото
.
Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма.
към текста >>
14.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Накрая обръщахме първият харман и струпвахме плявата с
житото
на един голям куп.
И понеже сме много и то млади хора някой от нас пренасяха снопи и слагахме по 250 снопа на харман. Другите остават да разбият хармана и с кравите и с диканята вършеят. После впрягахме и конете. Така че с два впряга вършеехме едновременно. Работата потръгна, а бяха горещи летни дни, слънцето пече, а ние щастливи се движим около гумното и се радваме на простия селски живот.
Накрая обръщахме първият харман и струпвахме плявата с
житото
на един голям куп.
В цялото село нямаше веялки. Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга.
към текста >>
Овършаното
жито
трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра.
После впрягахме и конете. Така че с два впряга вършеехме едновременно. Работата потръгна, а бяха горещи летни дни, слънцето пече, а ние щастливи се движим около гумното и се радваме на простия селски живот. Накрая обръщахме първият харман и струпвахме плявата с житото на един голям куп. В цялото село нямаше веялки.
Овършаното
жито
трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра.
Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана.
към текста >>
Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме
житото
с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от
житото
.
Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу.
Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме
житото
с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от
житото
.
През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно.
към текста >>
През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното
жито
, а то е с такъв сладък аромат.
Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото.
През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното
жито
, а то е с такъв сладък аромат.
Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко.
към текста >>
Имаше нещо свято в
житото
.
Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му.
Имаше нещо свято в
житото
.
Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата.
към текста >>
В
житото
е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно.
Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят.
В
житото
е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно.
Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман.
към текста >>
Отвяхме първото
жито
, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата.
Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше.
Отвяхме първото
жито
, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата.
А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен.
към текста >>
Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото
жито
.
Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман.
Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото
жито
.
А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията.
към текста >>
А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова
жито
, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше.
Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито.
А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова
жито
, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше.
Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно.
към текста >>
Разрешиха ни, напълнихме два чувала с
жито
и с каруцата хайде на воденицата.
А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен.
Разрешиха ни, напълнихме два чувала с
жито
и с каруцата хайде на воденицата.
Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе.
към текста >>
Смляхме
житото
, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията.
Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка.
Смляхме
житото
, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията.
Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе. Имахме много интересни опитности в тази комуна. Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете.
към текста >>
15.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от
житото
.
Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже?
Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от
житото
.
Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари.
към текста >>
16.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А работата тежка, тази година
житото
стана хубаво с големи тежки класове и големи пълни зърна.
Това разстрои работата ни на хармана. Останахме малко хора. Едни прекарваха снопите, други работеха на хармана, трети трябваше да отвяват. Това беше нашия план. Но сега болните паднаха и разстроиха работата.
А работата тежка, тази година
житото
стана хубаво с големи тежки класове и големи пълни зърна.
Скоро маларията засегна почти всички. Двама се уплашиха и избягаха. Тръгнаха, отидоха ужким за някъде и не се върнаха. Останахме шест души и работехме в дните, когато не ни тресеше. Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в треска и огън, което ни плашеше много.
към текста >>
17.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано закарах да поя конете та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея
жито
.
От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята комунари. Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец).
Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано закарах да поя конете та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея
жито
.
Качен на Азията, а другите свободно вървят, а пък кал до колените нагоре. След като ги напоих се върнах и турих ечемик, а конете ги няма. Чаках, чаках - няма. Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох. Заварих ги в дерето ядат острия бодил.
към текста >>
18.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Селяните от село Слатина сееха царевица и
жито
.
С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле.
Селяните от село Слатина сееха царевица и
жито
.
Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище. Но това не се направи и след години ние видяхме последиците от това непослушание. По това време се закупиха общо 40 декара братски земи със средства на Братството.
към текста >>
Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с
жито
, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места.
Вътре сложихме легла, като материалите за тях също бяха изпратени от Бертоли - дъски и бичмета. Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно легло. Вие спали ли сте на дъски? След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап.
Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с
жито
, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места.
Затова тук спяхме увити с одеала между боровете. но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла за шестима младежи. Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха дъждовни дни и невероятни есенни дъждове. Нямате представа какви дъждове бяха. Вали, вали и всичко подгизна.
към текста >>
19.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало
жито
по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха.
Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит.
Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало
жито
по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха.
А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани.
към текста >>
Житото
действа на гръбначния стълб. 2.
Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста. Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1.
Житото
действа на гръбначния стълб. 2.
Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта.
към текста >>
100 грама
жито
се сварява от вечерта.
Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1. Житото действа на гръбначния стълб. 2. Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта.
100 грама
жито
се сварява от вечерта.
Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря. Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха. Вода се пие свободно; може да й се прибави и лимонов сок. Отпостването става с картофена супа.
към текста >>
Една трета от
житото
се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха.
Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря.
Една трета от
житото
се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха.
Вода се пие свободно; може да й се прибави и лимонов сок. Отпостването става с картофена супа.
към текста >>
20.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Айтос и околията да донесат по 10 кг грухано
жито
на булгур, което ще им се заплати от Братството, а тия от Нова Загора и Ст.
Велико Търново. Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви. Деца по възможност да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят. Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни. Умоляват се приятелите от гр.
Айтос и околията да донесат по 10 кг грухано
жито
на булгур, което ще им се заплати от Братството, а тия от Нова Загора и Ст.
Загора да донесат тоже по 10 кг очистено жито за варене. Понеже въпросът за квартирите е труден, умоляват се братята да си вземат палатки и покривки, а тия които ще искат квартири да изпратят списък най-късно до сряда вечерта, 19 . того. до брат Константин Иларионов, ул. Зе-ленка, гр. Велико Търново.
към текста >>
Загора да донесат тоже по 10 кг очистено
жито
за варене.
Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви. Деца по възможност да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят. Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни. Умоляват се приятелите от гр. Айтос и околията да донесат по 10 кг грухано жито на булгур, което ще им се заплати от Братството, а тия от Нова Загора и Ст.
Загора да донесат тоже по 10 кг очистено
жито
за варене.
Понеже въпросът за квартирите е труден, умоляват се братята да си вземат палатки и покривки, а тия които ще искат квартири да изпратят списък най-късно до сряда вечерта, 19 . того. до брат Константин Иларионов, ул. Зе-ленка, гр. Велико Търново. Всеки брат и сестра да бъдат снабдени с лични карти (легитимации).
към текста >>
21.
145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Савка Керемидчиева си е остригала косата, ходила е с галоши, хранела се само с
жито
, само защото духовете от спиритическия сеанс така й наредили.
От тогава кръжока се разпаднал от само себе си. Тези случаи са много интересни, защото всеки един от присъствуващите е получавал специални задачи от духовете, след което повече или по-малко се увреждат и им се влошава здравето и им се обърква живота. След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при Учителя и искат помощ. Примери много. Дори и Мария Тодорова е търсила помощ от Учителя за едно такова отклонение.
Савка Керемидчиева си е остригала косата, ходила е с галоши, хранела се само с
жито
, само защото духовете от спиритическия сеанс така й наредили.
Елена Ендреева също изпълнявала подобни нареждания на духовете. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата. Настъпи жестока разправа, защото духовете явявящи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители. И всички участници вярваха в това.
към текста >>
22.
187. ТОР ЗА НИВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще ожъне, ще овършее, ще отдели
житото
от плявата, ще отдели
житото
от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев.
Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори. Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива. Защото накрая има думата жътваря.
Ще ожъне, ще овършее, ще отдели
житото
от плявата, ще отдели
житото
от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев.
Това ще бъде времето за Новото човечество, което ще живее в Европа без граници. Имахме една сестра Димитрина Антонова. Тя запитала Учителя кой ще победи в тази война. Учителят казал: „Навремето, когато трябваше, говорих на Хитлер да не започва война, но той не искаше да слуша. А когато почна войната говорих на Сталин.
към текста >>
23.
200. НОВАТА ЕПОХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно,
жито
, боб, леща на Учителя.
Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия.
Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно,
жито
, боб, леща на Учителя.
Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота. Учителят не беше много здрав по това време. Беше доста изтощен, доста угрижен и нямаше апетит.
към текста >>
24.
64. ПИСАНО Е
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А сестрите същия ден чистили
жито
, за да сварят.
64. ПИСАНО Е През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събират Учителят казва: „Писано е, да се не изгуби нищо! ", помълчал и добавил: „От Словото Божие".
А сестрите същия ден чистили
жито
, за да сварят.
Чистили какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих.
към текста >>
25.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова
жито
, колкото от десет декара.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова
жито
, колкото от десет декара.
Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава. Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка. Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка.
към текста >>
Този брат работи двадесет години върху
житото
и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова жито, колкото от десет декара. Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава.
Този брат работи двадесет години върху
житото
и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка.
Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка. Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото. Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите.
към текста >>
Той донесе на Учителя от това
жито
.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова жито, колкото от десет декара. Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава. Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка.
Той донесе на Учителя от това
жито
.
Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка. Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото. Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите. И в много други беседи, лекции и разговори Учителя говори за житното зърно.
към текста >>
Учителят е говорил в много беседи и лекции за
житото
.
Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава. Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка. Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка.
Учителят е говорил в много беседи и лекции за
житото
.
Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите. И в много други беседи, лекции и разговори Учителя говори за житното зърно. Той го взема като емблема на човешката душа. За лечебните качества на житото има много материал даден от Учителя.
към текста >>
За лечебните качества на
житото
има много материал даден от Учителя.
Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото. Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите. И в много други беседи, лекции и разговори Учителя говори за житното зърно. Той го взема като емблема на човешката душа.
За лечебните качества на
житото
има много материал даден от Учителя.
Методи за лекуване, методи за подържане на здравето. Това е наука. Човек трябва да си създаде отношения към онези същества, които седят зад растенията и се грижат за тях. Силата е в тях.
към текста >>
26.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Нива за посев и историята за крината
жито
на Изгрева - 88 73.
Баба Коца - 80 69. Георги Радев. Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81 70. Георги Радев и цената на откупа - 85 71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86 72.
Нива за посев и историята за крината
жито
на Изгрева - 88 73.
Стоил Стефанов и слугите - 89 74. Стоил Стефанов и републиката - 90 75. Стоил Стефанов и шумкарите - 91 76. Стоил Стефанов и неговата молитва - 92 77. Александър Кръстников - 93 78.
към текста >>
27.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха
житото
.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове.
Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха
житото
.
И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя.
към текста >>
И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели
житото
от плевелите, които ще ги хвърли в огъня.
Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото.
И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели
житото
от плевелите, които ще ги хвърли в огъня.
Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка.
към текста >>
Но жътварите ги нямаше ако и
житото
да бе започнало да узрява.
Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата.
Но жътварите ги нямаше ако и
житото
да бе започнало да узрява.
А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът. Тогава дойде друг жътвар с друг сърп, ожъна както си знаеше, направи харман, прибра си житото и потъна в Небитието. Ето как си заминаха десетки младежи. А през младите си години тя изнасяше сказки.
към текста >>
Тогава дойде друг жътвар с друг сърп, ожъна както си знаеше, направи харман, прибра си
житото
и потъна в Небитието.
Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът.
Тогава дойде друг жътвар с друг сърп, ожъна както си знаеше, направи харман, прибра си
житото
и потъна в Небитието.
Ето как си заминаха десетки младежи. А през младите си години тя изнасяше сказки. Има една отпечатана сказка от Дафинка Л. Доганова през 1922 г. - София: „Най-красивият източник на Мъдростта".
към текста >>
28.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА
ЖИТО
НА ИЗГРЕВА.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА
ЖИТО
НА ИЗГРЕВА.
МНОЖЕНИЕ „Търсите ме не, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Христос след като извърши много чудеса, изцели болни, възкреси мъртви. отвори очи на слепи, нахрани и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби. - „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се нахраниха, вдигнаха дванадесет коша укрухи." Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб? " Явлението „Множение" срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и пак се намалява и прибира в едно малко семенце.
към текста >>
В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с
жито
.
- Нарушено е логичното равновесие. Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение". Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат.
В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с
жито
.
Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее.
към текста >>
Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа
жито
„Загария".
Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение". Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат. В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито.
Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа
жито
„Загария".
Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото.
към текста >>
Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее
жито
?
Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат. В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария".
Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее
жито
?
" Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото. Явно е житото до никъде няма да стигне.
към текста >>
Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва
житото
и почва да сее.
В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата".
Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва
житото
и почва да сее.
Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото. Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш".
към текста >>
Сее той сее,
житото
намалява, а нивата още в началото.
Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее.
Сее той сее,
житото
намалява, а нивата още в началото.
Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш". Братът продължава и житото не се свършва вече.
към текста >>
Явно е
житото
до никъде няма да стигне.
Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото.
Явно е
житото
до никъде няма да стигне.
Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш". Братът продължава и житото не се свършва вече. Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито.
към текста >>
Сестрите казват на Учителя: „Учителю,
житото
свършва, да пратим някой брат в града да купи".
" Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото. Явно е житото до никъде няма да стигне.
Сестрите казват на Учителя: „Учителю,
житото
свършва, да пратим някой брат в града да купи".
Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш". Братът продължава и житото не се свършва вече. Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито. Тази година, 1972 г., на Рила един брат ме прегърна.
към текста >>
Братът продължава и
житото
не се свършва вече.
Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото. Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш".
Братът продължава и
житото
не се свършва вече.
Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито. Тази година, 1972 г., на Рила един брат ме прегърна. „Не ме ли познаваш? " Казвам: „Не мога да си спомня". Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева".
към текста >>
Пося братът цялата нива, а в крината остана още
жито
.
Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш". Братът продължава и житото не се свършва вече.
Пося братът цялата нива, а в крината остана още
жито
.
Тази година, 1972 г., на Рила един брат ме прегърна. „Не ме ли познаваш? " Казвам: „Не мога да си спомня". Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева". Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ.
към текста >>
Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова
жито
, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ.
Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито. Тази година, 1972 г., на Рила един брат ме прегърна. „Не ме ли познаваш? " Казвам: „Не мога да си спомня". Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева".
Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова
жито
, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ.
Само синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. „МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата между два свята.
към текста >>
29.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за
жито
.
А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци.
Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за
жито
.
Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40. Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си. „Не се противи на Злото и Любете враговете си!
към текста >>
30.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Наблюдавайте как расте
житото
.
Цели народи са строили социализъм в миналото. 10 милиона души са работили по 30 години на великата китайска стена, 100 000 души са работили на Хеопсовата пирамида в Египет 100 години. Да. Ако е за социализъм, монашеството представляваше една от формите на социализмй. Заслужава си да се проследи неговата история. Погледнете една нивичка.
Наблюдавайте как расте
житото
.
Какви чудеса прави слънцето. Има тука на какво да се замисли човек. Житните класове в тази нива е социализмът в пълната си реализация. Работи за другите и се жертвува за другите. 16. Съдебният процес.
към текста >>
31.
15.СЪБОТНАТА ГОДИНА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
На следващата година я наторяваха с тор от животните и я посяваха с
жито
.
Това е било съботната година за нивата. Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това. На всяка 7-ма година оставяха нивата да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива. Казваше се угар.
На следващата година я наторяваха с тор от животните и я посяваха с
жито
.
Този бит и този живот на селяните ние го заварихме и го видяхме. А всички се ползваха от благодатта на Съботната година. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
към текста >>
32.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от
житото
, защото самият живот преся преходното от непреходното.
Великият християнски принцип на любов към ближния беше основата на живота му, а Словото на Учителя беше за него хляб и живот. От 1945 г. до 1985 г. живее със своите съвременници, търси съединителна връзка на Словото в техните души и е предан на това слово и на школата. За него Школата продължаваше само за онези от съвременниците му, където Словото на Учителя бе пренесло плод в техните души.
Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от
житото
, защото самият живот преся преходното от непреходното.
Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници.
към текста >>
33.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това е житната нива и житните зърна и между
житото
отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше.
Но цялата литература е писана от жената на Николай Рьорих - Елена Шапошникова, като тя служи за медиум и тъй да се каже, други чрез нея, други сили работят. Въпрос: Значи за Бо-Ин-Ра аз бях чувал, че Учителят е казал, че е един окултист, обърнат с главата надолу. Какво ще кажеш по този въпрос? Отговор: Аз ако мога да намеря и да ти покажа нещо, и ще видиш нещо. Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми.
Това е житната нива и житните зърна и между
житото
отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше.
Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна. И знам, че е наистина така, без да зная мнението на Учителя по този въпрос. Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето. И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно". А Учителят можеше само с една дума да ги спре.
към текста >>
34.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
,
ТОМ 5
Ако имате една цев, сламка от
жито
и мислите, че в нея ще вместите водата на река Дунава, вие си правите илюзии.
Любовта функционира във всичките полета. Щом тя функционира само в едно поле тя ще образува подпушване. Следователно всичките сили, които не функционират едновременно във всичките полета те имат разрушително действие. Ако имаш волев акт и не можеш да го превърнеш в мисъл ще се произведе сътресение. Тази мисъл може да ви доведе до стълкновение с идеите, които имате, но вашите идеи си ги дръжте за себе си.
Ако имате една цев, сламка от
жито
и мислите, че в нея ще вместите водата на река Дунава, вие си правите илюзии.
Човек се отличава по своя сложен организъм, по сложността на силите, които действат, но се отличава човек от животните понеже те не могат да използуват силите. Те не могат да образуват инсталация. Затуй съвременните хора схващат под възпитание на младежта развитието на тия органи, за да се турят енергиите им в действие. Тогава човек става разумен. За пример една вощена свещ не може да произведе енергията на слънцето, защото няма тази материя.
към текста >>
35.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от
житото
.
Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива. Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне. Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя.
Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от
житото
.
Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам. По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
към текста >>
36.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини
жито
.
Бедният човек пък, който няма нищо всякога е готов да даде угощение. Ти понякога имаш желание да получиш шест. Смяташ, че е възможно. Възможно е, защо не. Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една мишка може.
Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини
жито
.
Значи малките желания човек може да ги задоволи лесно, но ако има едно голямо желание, мъчно може да го задоволи. Един поет се качвал из планината и си мислел, че е сам. Имало и други, но те били след него. Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една скала няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее. След това се отдалечил.
към текста >>
37.
99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
,
,
ТОМ 5
Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина
жито
, за да го продаде.
Ако отхвърлиш сегашната си мъчнотия, то ти ще се ожениш, ще родиш деца и ще носиш не само твоят товар, но и техния товар. А може и да ти се случи и да работиш та да издържаш и мъжа си. Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам? Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре.
Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина
жито
, за да го продаде.
По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си. Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа".
към текста >>
По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината
жито
дето носи и после полученото от жътвата
жито
да занесе на господаря си.
А може и да ти се случи и да работиш та да издържаш и мъжа си. Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам? Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде.
По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината
жито
дето носи и после полученото от жътвата
жито
да занесе на господаря си.
Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа". Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенствуване.
към текста >>
38.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както
житото
, така и бурените, плевелите и тръните в нас.
Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости.
Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както
житото
, така и бурените, плевелите и тръните в нас.
Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас. Ето защо Учителят работеше не със самите нас, а с човешката душа. Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят. Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа.
към текста >>
39.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото
жито
от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите.
Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото
жито
от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име".
към текста >>
40.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
,
ТОМ 5
Това беше все едно да се въртят воденичните камъни вдигнати високо без да има
жито
и без да се мели брашно.
Беше събрал в себе си големи изречения и високопарни слова от теософия, от окултизъм и не знам какво си още и разбира се ги бе посолил с мисли от Учителя. И всичко това бе опаковано в една проповедническа реч предназначена към нас, но и същевременно да се види, че Белев не е случаен човек и не е кой да е. Обикновено за нас по-младите от моето поколение ни беше чужд този маниер на старите приятели, които все искаха да проповядват, но нямаше кому. Защо ли? Защото ние, младите, не искахме да ни проповядват, защото за нас това беше наливане от пусто в празно и в бъчва без дъно.
Това беше все едно да се въртят воденичните камъни вдигнати високо без да има
жито
и без да се мели брашно.
Това беше за нас, а за онези, които имаха воденици, които трябваше да смелят брашното, за тях нещата бяха по-друго яче. За Учителят въпроса стоеше по принцип, че трябва да има свобода и всеки да се изяви такъв какъвто е. Но ние не искахме да го слушаме да ни проповядва. Обикновено някой пък старите приятели ни хващаха и ни караха да им бъдем слушатели и ни разказваха какви ли не неща. Ние намирахме начин да се измъкнем.
към текста >>
41.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Докато
житото
е в хамбаря не дава плод.Трябва да се посее, за да даде плод.
Когато те бутнат копчето всичко ще тръгне. Спрат ли копчето всичко спира. 561 36. Изгревът_т. 5 Когато Бог е от вътре, противоречията се премахват и хората са готови да се примирят. А когато Бог е от вън, а не от вътре, тогава няма примирение за хората.
Докато
житото
е в хамбаря не дава плод.Трябва да се посее, за да даде плод.
Всички религиозни вярвания са статистически. Казвате: да се обичаме, да бъдем добри, това е статистическо положение. В дадените моменти всякога трябва да имаме положителното. Например, виждам един човек, трябва да му мисля доброто, виждам друг - също. - Непреривно да желаем добро на всички хора.
към текста >>
После кой воденичар, който е млял
жито
е прокопсал.
Не сме свободни да го отсечем. Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал.
После кой воденичар, който е млял
жито
е прокопсал.
Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино. Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят. Някой път достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен. Едни ти разправят за бъбреците, други ти разправят за дробовете си, за стомаха си, за краката си и пр.
към текста >>
42.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ
,
,
ТОМ 5
А на неговата воденица можеше да се мели и
жито
от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена.
А на неговата воденица можеше да се мели и
жито
от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни.
А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране.
към текста >>
43.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от
жито
и пшеница, които трябваше да го хранят.
Когато някой говореше пред Учителя за друг човек, за да го осъди Учителят не приемаше това осъждане нито в едната, нито в другата посока. Защото този приятел осъждаше някого в една посока и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга посока и прави точно обратното. Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли? Защото външният човек не трябва да даде повод да съдиш вътрешният човек, който е творение на Бога и е неопетняем.
Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от
жито
и пшеница, които трябваше да го хранят.
Да, това беше по-висок етап и по-високо разрешение на въпроса от времето на Христа, когато трябваше да се чака краят на века, за да се отделят плевелите отделно от житото и да се изгорят, а пък житото трябва да се отдели, за да нахрани човешката душа. В такива случаи онзи, който осъждаше пред Учителя получаваше такъв отговор и по такъв начин поднесен, облечен в такава символика и истина, че този приятел получаваше такъв урок и такава задача за разрешение, че не можеше да се справи месеци наред, за да разреши в себе си новото положение съобразно изказването и мнението на Учителя. Тогава веднъж с Паша влезнахме в спор и тя ми каза: „Да не мислиш, че си по-напред от мен и по-напреднала от мен? ", но с такъв тон и така пренебрежително, че това ме смути и хвърли в противоречие. Същият ден, че дори и на другия ден плаках, бях разочарована от себе си.
към текста >>
Да, това беше по-висок етап и по-високо разрешение на въпроса от времето на Христа, когато трябваше да се чака краят на века, за да се отделят плевелите отделно от
житото
и да се изгорят, а пък
житото
трябва да се отдели, за да нахрани човешката душа.
Защото този приятел осъждаше някого в една посока и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга посока и прави точно обратното. Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли? Защото външният човек не трябва да даде повод да съдиш вътрешният човек, който е творение на Бога и е неопетняем. Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и пшеница, които трябваше да го хранят.
Да, това беше по-висок етап и по-високо разрешение на въпроса от времето на Христа, когато трябваше да се чака краят на века, за да се отделят плевелите отделно от
житото
и да се изгорят, а пък
житото
трябва да се отдели, за да нахрани човешката душа.
В такива случаи онзи, който осъждаше пред Учителя получаваше такъв отговор и по такъв начин поднесен, облечен в такава символика и истина, че този приятел получаваше такъв урок и такава задача за разрешение, че не можеше да се справи месеци наред, за да разреши в себе си новото положение съобразно изказването и мнението на Учителя. Тогава веднъж с Паша влезнахме в спор и тя ми каза: „Да не мислиш, че си по-напред от мен и по-напреднала от мен? ", но с такъв тон и така пренебрежително, че това ме смути и хвърли в противоречие. Същият ден, че дори и на другия ден плаках, бях разочарована от себе си. Питах се какво правех аз тук на този Изгрев, когато нищо не мога да науча и за нищо не ме бива.
към текста >>
44.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Ще вземете съвсем прясно
жито
като сто грама се яде всеки ден.
После се върнахме с голяма мъка на Изгрева. Бяхме направили от спанака каша, която след това изядохме. Полека, лека излезнахме от поста, което бе най-трудното. След това Учителят ме извика и ми се скара, че съм проявила непослушание понеже съм тръгнала да правя екскурзия след проведения пост. Учителят ми каза един ден една задача, която аз сега ще ви разкажа.
Ще вземете съвсем прясно
жито
като сто грама се яде всеки ден.
Разделя се и се накисва през нощта, на сутринта порцията от сто грама се разделя на три, по 33 грама сутрин, обед и вечер. И друго нещо - пие се само топла вода. Прави се една седмица - шест дни, а в неделя се отпоства с вода и супа от картофи. Карах този пост пет месеца всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да постя и да влизам в пост.
към текста >>
Житото
се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно.
И друго нещо - пие се само топла вода. Прави се една седмица - шест дни, а в неделя се отпоства с вода и супа от картофи. Карах този пост пет месеца всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да постя и да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние и с повдигнато самочувствие от този пост.
Житото
се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно.
Яки зъби се искат. Бяхме млади тогава и имахме здрави зъби. Това беше индивидуален метод за мен от Учителя. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната.
към текста >>
Яде се само
жито
с мед десет дни като всеки е свободен колко
жито
да изяде - дали да бъде варено или накиснато.
Яки зъби се искат. Бяхме млади тогава и имахме здрави зъби. Това беше индивидуален метод за мен от Учителя. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната.
Яде се само
жито
с мед десет дни като всеки е свободен колко
жито
да изяде - дали да бъде варено или накиснато.
Всеки според разположението. В Учителят имаше свобода -или по сто грама на ден или повече, дали варено или накиснато всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие към житото някои прибавяха ябълки и орехи като Учителят бе казал за тях следното: „Ябълките влияят на тонира-нето на нервната система, орехите влияят с фосфора на мозъка добре като храна, а пък житото влияе добре на сърцето". Така че при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави.
към текста >>
Впоследствие към
житото
някои прибавяха ябълки и орехи като Учителят бе казал за тях следното: „Ябълките влияят на тонира-нето на нервната система, орехите влияят с фосфора на мозъка добре като храна, а пък
житото
влияе добре на сърцето".
По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението. В Учителят имаше свобода -или по сто грама на ден или повече, дали варено или накиснато всеки един от нас можеше сам да реши.
Впоследствие към
житото
някои прибавяха ябълки и орехи като Учителят бе казал за тях следното: „Ябълките влияят на тонира-нето на нервната система, орехите влияят с фосфора на мозъка добре като храна, а пък
житото
влияе добре на сърцето".
Така че при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а постът е метод с правила, подчиняващи се на духовни окултни закони.
към текста >>
45.
29. НА ИЗВОРЧЕТО
,
,
ТОМ 6
Зрелите натегнали класове на 43 ръжта и
житото
ухаеха на
жито
.
Братята мозайкаджии под ръководството на Учителя и с помощта на сестрите изградиха там чудно хубава чешмичка. Някой, който знае повече от мене по това може да пише повече за нея. Аз ще опиша само един хубаво прекаран предиобед там - мил спомен с Учителя. Хубава лятна утрин. Гората ухае на бор.
Зрелите натегнали класове на 43 ръжта и
житото
ухаеха на
жито
.
Ние вървим край тях след Учителя със стомнички в ръце. Отиваме на изворчето. Пристигат след нас и братя с кирки и лопати, с цимент, натоварени на ръчна количка. Чешмичката е готова, но има да се обработва, разкрасява околността. Оправят се пътечки, садят се дръвчета, довършва се - циментира се някакво кладенче близо до чешмичката.
към текста >>
46.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Паради липсата на
жито
примесваха хляба с много царевица.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ През 1948 г. имаше голяма суша.
Паради липсата на
жито
примесваха хляба с много царевица.
При това го даваха на много малки дажби. Принудени бяхме да допълваме храната си с това, което тогава се намираше - варени и печени царевици и качамак. Бях на 60 г. и дотогава се бях отличавала с много здрав стомах и със състрадание си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата. Обаче след време и в моя стомах се появи една тежест, която скоро се превръщаше в болки придружавани често с повръщане.
към текста >>
47.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с
жито
.
Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.
През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с
жито
.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е.
към текста >>
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво
жито
, ще ви донеса два чувала
жито
подарък от мене!
Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво
жито
, ще ви донеса два чувала
жито
подарък от мене!
" Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.
към текста >>
" Но не му занесох, защото наистина
житото
не стана.
Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!
" Но не му занесох, защото наистина
житото
не стана.
И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам. Отидох в Горна Оряховица.
към текста >>
стойността на два чувала
жито
, които съм се задължил по пазарлък да му дам.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е.
стойността на два чувала
жито
, които съм се задължил по пазарлък да му дам.
Отидох в Горна Оряховица. Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане". Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди.
към текста >>
Той твърди, че съм обещал условно „ако
житото
стане".
Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам. Отидох в Горна Оряховица. Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем.
Той твърди, че съм обещал условно „ако
житото
стане".
Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал. През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 година изкарахме.
към текста >>
Смляхме
житото
и за един- два месеца го изядохме.
Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме. Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде добър плод. Изобщо, работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд. Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо.
Смляхме
житото
и за един- два месеца го изядохме.
Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души? И все още купувахме!
към текста >>
48.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Срещу един шиник зеле, един шиник
жито
.
И те отговарят: „Дай на мене една зелка, дай на мене две зелки и т.н. и т.н." За два часа всичкото зеле продадохме в това село. А пък ние мислехме вече да го хвърляме. Не върви зелето и туй-то. Та събрахме там много хубава храна, защото да не мислиш, че за пари го продавахме, не.
Срещу един шиник зеле, един шиник
жито
.
Та тогава с песните продадохме зелето. Панайот Ковачев е бил много представителен и като ръководител и също като организатор. Единадесет години работих в печатницата и после във вакуумната фабрика в картонажния отдел до 1947 г. След това отидох в с. Главница. В Казанлък имаше солидни хора като чичо Никола, Захари Желев, д-р Дуков.
към текста >>
49.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
Майка ми се казваше Кина, а баща й бе Ботю Рачев, по прякор Ботю
Житото
.
ЦАНКА ЕКИМОВА (1902-1984) 1. РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ. Родена съм на 25.септември 1902 година към 9 часа сутринта в гр. Габрово. Баща ми се казваше Никола Дойнов, а роден е в село Етър.
Майка ми се казваше Кина, а баща й бе Ботю Рачев, по прякор Ботю
Житото
.
Аз съм кръстена на името на баба ми Цанка, майката на баща"ми Никола, която си е заминала преди да се родя. Тя била много чиста, уредна жена, работлива и много религиозна. Имала е сестра от село по онова време вегетарианка. Вегетарианството тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г. Нейният брат е бил монах от Атонския манастир.
към текста >>
Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю
Житото
.
Идваха пътуващи търговци с коне на групи от по 3-4 човека и след това прехвърляха Балкана. Също се отбиваха пътуващи монаси от Атон. Тях ги изпращаше вуйчото на баща ми. Те носеха библии, черковни книги, оставяха ги, а ние ги подарявахме на съседите. Често се получаваха сандъци пълни с Библии и ние ги подарявахме на по-напредничавите и писмени съграждани.
Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю
Житото
.
Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми.
към текста >>
Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю
Житото
.
Също се отбиваха пътуващи монаси от Атон. Тях ги изпращаше вуйчото на баща ми. Те носеха библии, черковни книги, оставяха ги, а ние ги подарявахме на съседите. Често се получаваха сандъци пълни с Библии и ние ги подарявахме на по-напредничавите и писмени съграждани. Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото.
Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю
Житото
.
На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми. Когато всички роднини се събирали при тържествени дни, той всякога взимал Библията и всички наред са четяли от нея.
към текста >>
50.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Така се запазват класовете на
житото
.
А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци. А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: „Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата". Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука.
Така се запазват класовете на
житото
.
Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката.
към текста >>
51.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Има хора, които не могат да се проявят добре, ако не ги грухат като
жито
.
От морето ще се върне. Злото се явява от безлюбието. Като престане Любовта идва злото. В доброто ти градиш, в злото ти разваляш, рушиш. Свободата се стреми по възможност към най-малките ограничения.
Има хора, които не могат да се проявят добре, ако не ги грухат като
жито
.
Всичките тези животни, коне, волове от любов към вас дойдоха да ви служат, формата още нищо не значи. Човек се показва във време на мъчнотии колко е силен. Щом вьв време на мъчнотии издържи, той е силен. В мъчнотиите се показва силата. Страданието е нещо изключително.
към текста >>
Ако
житото
не страдаше, ние нямаше да се радваме.
И там за малка радост дават милиони. Много хора има, които не страдат. Някой му се счупил крака, а ти го окайваш. Но тебе не те боли, той е който страда. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието.
Ако
житото
не страдаше, ние нямаше да се радваме.
Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва. Има известни скърби, които не можеш да ги продадеш. Например имаш кесия с пари и се страхуваш да не ти я откраднат. За да се освободиш от страха трябва да дадеш кесията, тогава ще се освободиш от страха, но и от кесията ще се освободиш. Ти, ако не станеш слуга, никога не можеш да се научиш да работиш.
към текста >>
52.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
" „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и
житото
и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички".
Излязохме навън и им казвам какво ми каза Антов: „Мария ще отиде и ще занесе, каквото иска на гробищата. Ний ако искаме да идем". Отивам аз и при Данчо, той щото близко живее. Казвам: „Данчо, така и така работата. Ти какво мислиш?
" „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и
житото
и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички".
Вземах сирене, кашкавал и поканихме този-онзи. Кирчо, той винаги беше готов и Ангел-градинския и други десетина души. Отидохме на гробищата. А 40 дни беше в сряда, а ние отидохме в четвъртък, защото Мария ще е там, ако отидем в сряда. Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба.
към текста >>
53.
7. ЧУВАЛ С ЖИТО
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
7. ЧУВАЛ С
ЖИТО
През 1928 г.
7. ЧУВАЛ С
ЖИТО
През 1928 г.
брат Иван Кънев от Стара Загора бил дал на брат Георги Илиев един чувал с жито, за да го подпомогне в беднотията. Един ден пристигнал Учителят с брат Ради у сестра Донка Илиева. Сестрата се изненадала от това посещение. Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето жито, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано". Това било след събора.
към текста >>
брат Иван Кънев от Стара Загора бил дал на брат Георги Илиев един чувал с
жито
, за да го подпомогне в беднотията.
7. ЧУВАЛ С ЖИТО През 1928 г.
брат Иван Кънев от Стара Загора бил дал на брат Георги Илиев един чувал с
жито
, за да го подпомогне в беднотията.
Един ден пристигнал Учителят с брат Ради у сестра Донка Илиева. Сестрата се изненадала от това посещение. Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето жито, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано". Това било след събора. Селяни от Дървеница изорали и засели нивата.
към текста >>
Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето
жито
, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано".
7. ЧУВАЛ С ЖИТО През 1928 г. брат Иван Кънев от Стара Загора бил дал на брат Георги Илиев един чувал с жито, за да го подпомогне в беднотията. Един ден пристигнал Учителят с брат Ради у сестра Донка Илиева. Сестрата се изненадала от това посещение.
Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето
жито
, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано".
Това било след събора. Селяни от Дървеница изорали и засели нивата. Това е мястото, където сега е къщата на Мирчев и мястото на Учителя-градината. Те биват засети с жито. На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите.
към текста >>
Те биват засети с
жито
.
Сестрата се изненадала от това посещение. Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето жито, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано". Това било след събора. Селяни от Дървеница изорали и засели нивата. Това е мястото, където сега е къщата на Мирчев и мястото на Учителя-градината.
Те биват засети с
жито
.
На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите. На обед Учителят казал: „Рекох, сега да дойдат работниците, които са жънали да обядват". А сестра Станка готвела тогава на Учителя. Та и те били поканени на трапезата при Учителя.
към текста >>
На другата година като израсло
житото
сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите.
Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето жито, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано". Това било след събора. Селяни от Дървеница изорали и засели нивата. Това е мястото, където сега е къщата на Мирчев и мястото на Учителя-градината. Те биват засети с жито.
На другата година като израсло
житото
сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите.
На обед Учителят казал: „Рекох, сега да дойдат работниците, които са жънали да обядват". А сестра Станка готвела тогава на Учителя. Та и те били поканени на трапезата при Учителя.
към текста >>
54.
3. НИВАТА С ЖИТО
,
Паньо Славов
,
ТОМ 6
3. НИВАТА С
ЖИТО
Брат Паньо имал около 20 декара земя.
3. НИВАТА С
ЖИТО
Брат Паньо имал около 20 декара земя.
Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си. Следващата година нивата била засята с жито. Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно".
към текста >>
Следващата година нивата била засята с
жито
.
3. НИВАТА С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя. Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си.
Следващата година нивата била засята с
жито
.
Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно". Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
към текста >>
Като дошла жътва и овършали
житото
, работниците, които носели
житото
в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно".
3. НИВАТА С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя. Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си. Следващата година нивата била засята с жито.
Като дошла жътва и овършали
житото
, работниците, които носели
житото
в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно".
Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
към текста >>
55.
6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ
,
Паньо Славов
,
ТОМ 6
Брат Паню говорил с един агроном веднъж и между другото го запитал: „Ти като агроном и си чел много, знаеш ли кога расте
житото
?
Обикалял в града в 12 ч. нощем в Ямбол и правел молитви с брат Христо Каратлиев. Веднъж го извикали в милицията и го питали: „Ти като говориш за Бога, познаваш ли Го? " А той им отговорил: „Вие като говорите за Ленин, познавате ли го? " Те го изпратили в мазето да постои няколко дни за поумняване.
Брат Паню говорил с един агроном веднъж и между другото го запитал: „Ти като агроном и си чел много, знаеш ли кога расте
житото
?
" Агронома отговорил, че не знае. А брат Паню бил направил опит като сложил една пръчка в земята и наблизо един фенер. По такъв начин следял през деня и нощта кога расте класа. Указало се, че житото растяло сутрин рано. Някой си човек бил заложил къщата си, но станало тъй, че добитъка му умира и той не може да изплати полицата и да даде парите.
към текста >>
Указало се, че
житото
растяло сутрин рано.
" Те го изпратили в мазето да постои няколко дни за поумняване. Брат Паню говорил с един агроном веднъж и между другото го запитал: „Ти като агроном и си чел много, знаеш ли кога расте житото? " Агронома отговорил, че не знае. А брат Паню бил направил опит като сложил една пръчка в земята и наблизо един фенер. По такъв начин следял през деня и нощта кога расте класа.
Указало се, че
житото
растяло сутрин рано.
Някой си човек бил заложил къщата си, но станало тъй, че добитъка му умира и той не може да изплати полицата и да даде парите. Брат Паню имал 2000 лв. Извикал човека, отишли в банката? брат Паню дал 2000 лв. и така спасил човека от разорение.
към текста >>
56.
1. ЗРИМИ ЧУДЕСА
,
Георги Сотиров
,
ТОМ 6
Даже те си имат и
жито
".
След това запитах: „Учителю, какво става с майка ми и сестра ми? " А те живееха в гр. Ксанти (Гърция). Безпокоях се за тях, понеже тъкмо тогава бяха заминали нататък германските войски. Учителят ми отговори: „Майка ти и всички са добре, немците минаха от там, без да гръмне пушка.
Даже те си имат и
жито
".
Почудих се, от къде моите хора имат жито, когато нито ниви имаме, нито произвеждаме жито. След като минаха няколко месеца, отвориха се границите, а мен по служба ме изпратиха в инспекцията на труда в Ксанти. Тогава се научих, че при отстъплението на гърците от Ксанти, населението разбило складовете и както другите и майка ми с зет ми вземали няколко чувала жито и го складирали на тавана. И аз съм ял от това жито, докато бях там. Тогава обаче разбрах, че Учителят от София го видя и ми каза.
към текста >>
Почудих се, от къде моите хора имат
жито
, когато нито ниви имаме, нито произвеждаме
жито
.
" А те живееха в гр. Ксанти (Гърция). Безпокоях се за тях, понеже тъкмо тогава бяха заминали нататък германските войски. Учителят ми отговори: „Майка ти и всички са добре, немците минаха от там, без да гръмне пушка. Даже те си имат и жито".
Почудих се, от къде моите хора имат
жито
, когато нито ниви имаме, нито произвеждаме
жито
.
След като минаха няколко месеца, отвориха се границите, а мен по служба ме изпратиха в инспекцията на труда в Ксанти. Тогава се научих, че при отстъплението на гърците от Ксанти, населението разбило складовете и както другите и майка ми с зет ми вземали няколко чувала жито и го складирали на тавана. И аз съм ял от това жито, докато бях там. Тогава обаче разбрах, че Учителят от София го видя и ми каза.
към текста >>
Тогава се научих, че при отстъплението на гърците от Ксанти, населението разбило складовете и както другите и майка ми с зет ми вземали няколко чувала
жито
и го складирали на тавана.
Безпокоях се за тях, понеже тъкмо тогава бяха заминали нататък германските войски. Учителят ми отговори: „Майка ти и всички са добре, немците минаха от там, без да гръмне пушка. Даже те си имат и жито". Почудих се, от къде моите хора имат жито, когато нито ниви имаме, нито произвеждаме жито. След като минаха няколко месеца, отвориха се границите, а мен по служба ме изпратиха в инспекцията на труда в Ксанти.
Тогава се научих, че при отстъплението на гърците от Ксанти, населението разбило складовете и както другите и майка ми с зет ми вземали няколко чувала
жито
и го складирали на тавана.
И аз съм ял от това жито, докато бях там. Тогава обаче разбрах, че Учителят от София го видя и ми каза.
към текста >>
И аз съм ял от това
жито
, докато бях там.
Учителят ми отговори: „Майка ти и всички са добре, немците минаха от там, без да гръмне пушка. Даже те си имат и жито". Почудих се, от къде моите хора имат жито, когато нито ниви имаме, нито произвеждаме жито. След като минаха няколко месеца, отвориха се границите, а мен по служба ме изпратиха в инспекцията на труда в Ксанти. Тогава се научих, че при отстъплението на гърците от Ксанти, населението разбило складовете и както другите и майка ми с зет ми вземали няколко чувала жито и го складирали на тавана.
И аз съм ял от това
жито
, докато бях там.
Тогава обаче разбрах, че Учителят от София го видя и ми каза.
към текста >>
57.
7. СБОГУВАНЕ
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Имаше една маса с
жито
и една маса с ябълки.
Те го бяха отлъчили" от църквата преди десетилетия. Ама аз като Го видях положен на легло, помислих: Нашите хора са луди, що са Го турили в тоя салон. Той, Учителят няма никъде нещо изкривено, лежи като светия. Той ще възкръсне, защо са Го турили на тоя студ тука? И след това вече, когато дойдоха да свирят в неделя сутринта дойде и брат Асен с арфата, там бе сестра Мария Златева, а Катя Грива пееше и като свириха три ябълки паднаха от фруктиерата, която беше на масата до краката на Учителя.
Имаше една маса с
жито
и една маса с ябълки.
И една наша сестра от Ямбол - ясновидка, казваше се Ефтимия Бъчварова, възрастна стара жена, тя видяла, че от устата на Учителя излязла някаква струя и духнала трите ябълки и те милите си казали: „Учителят пак ни черпи". Защото винаги ги черпел. Свириха много хубаво, беше много тържествено, сърцераздирателно. Когато изнесоха Учителя, то ръководителите Го изнесоха и гледам хора по дърветата. Те бяха заскрежени, студено беше, много студено, а те се качваха там да снимат журналистите.
към текста >>
58.
5. БРАТЯ ПО ПЛЪТ И БРАТЯ ПО ДУХ
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Сестра му раздала
житото
и след това двамата генерали се качили в колите си и заминали.
Като се разбра това нещо на гробищата в Бояна, тръгнаха да намерят къде са дрехите му. В туй време двамата му братя генерали, които бяха комунисти и сестра му официално облечени в черни костюми с две хубави коли дойдоха и присъствуваха на погребението. Сестра му като видя смъртника си събу чорапите, за да го обуят и го покри с кърпата си, да го прикрие и да скрие нечий срам. Кирчо-лъвчето, който бил отишъл за дрехите му като се върнал, Влад бил вече погребан. Церемонията била свършила.
Сестра му раздала
житото
и след това двамата генерали се качили в колите си и заминали.
Така свърши погребението на Влад. Пристигна Лъвчето с дрехите, но вече нямаше кого да облекат. Докато двамата братя-генерали, облечени в черни официални костюми присъствуваха, бедният покойник, който ходеше с тъмния шаячен костюм и беше погребан почти гол и беше заминал във вечността. Той беше много начетен човек, който се беше самообразовал и беше най-добрия астролог и окултист, който дори преведе на Щайнер Евангелието от Йоанна. Кармична развръзка между рождени братя и също така между идейни братя, уж братя по дух.
към текста >>
59.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и
жито
.
От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват.
От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и
жито
.
Така, че земите трябва да се обработват. По тая причина много семейства се връщат обратно. Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска. Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и баба ми Марийка.
към текста >>
60.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Житото
, което се поженва, знае ли защо го женат?
Дънов (свещеният подпис) София, 11.V.1912 г. Получих писмото ви. Писах ви, надявам се да сте получили писмото ми. Семето, което се хвърля в земята, знае ли защо е хвърлено? Но земеделеца, който го е посял знае.
Житото
, което се поженва, знае ли защо го женат?
То не знае, но жетварите знаят. Това е волята на Господаря. Когато някого го поставят на изпит, той трябва да издържи добре изпитите. Божиите пътища се непостижими. Трябва жива вяра, жива вяра, трябва силна любов, за да разберем добрите пътища на Провидението.
към текста >>
61.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Житото
хвърлено на нивата е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане.
И в политиката е същия закон. Миналото обаче е опит и трябва да бъде използван в бъдещето. Един търговец ако иска да му върви трябва на десет души да оставя да има да му дава един. Защо човек трябва да бъде щедър? За да си подготви условия утре да може да напълни хамбара си.
Житото
хвърлено на нивата е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане.
Германия е поставена на изпитание. Гърбът й не е свободен. Един оратор когато говори не трябва да има зад гърба си хора, а да има на какво да се опре. Войната в Европа е безпредметна, а мъчният въпрос остава далечният изток. Бялата ложа е взела надмощие, защото е проникнала в тайните на черната ложа.
към текста >>
62.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина
жито
“.
Добре, но те едно по едно си отидоха. Останахме ние с брат ми само. По едно време мина обед и аз викам на брат ми: „Всичките си отидоха и ние ще си отидем“ и се върнахме на село. Мама като ни видя, вика: „Защо сте се върнали“. Казваме: „Ами всичките деца си отидоха и ние си тръгнахме“.
А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина
жито
“.
А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца. И няма как, сутринта излизаме, до кръчмата имаше оградено място, казваха му „капан“, помещение за полския пазач, който пазеше имотите и като хване някое добиче влязло в чужда нива го затваряше там. Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е. Не зная защо съм изживявал тоя срам. Та мина и това лято.
към текста >>
63.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Веднъж като вършахме брат Сотиров и сестра Нейчева ме извикаха и ми казват: „Гради, ще знаеш, че няколко вагона
жито
, ечемик, ще ги пишем на твое име, на никого няма да разправяш, защото на нас ни трябват пари“.
Слагат два литра овче мляко и една кофа вода и вика готвача: „Тая заран ще закусите с млечна попара“. А то синя, жива водица. Такъв Учител и такова братство не съществува“. Та аз не останах. Заминах си.
Веднъж като вършахме брат Сотиров и сестра Нейчева ме извикаха и ми казват: „Гради, ще знаеш, че няколко вагона
жито
, ечемик, ще ги пишем на твое име, на никого няма да разправяш, защото на нас ни трябват пари“.
Те имаха големи задължения и не смогваха да посрещнат задълженията си срещу храната. Имаха и скотовъдство, много овце всичко. Като си тръгнах от чифлика ми дадоха адрес, да се отбия в Бургас, където живееха. Там живееше сестрата на сестра Нейчева - Николина Добрева й казваха. „Ще се отбиеш и ще дадеш пълномощно, като дойдат парите от вагоните с храна, да можем да ги получим, защото теб няма да те има“.
към текста >>
Аз й се представих, а тя ме гледа и вика: „Абе ти ли си Гради Колев Минчев, такъв господин, писали ти толкова вагони
жито
и ечемик“.
Там живееше сестрата на сестра Нейчева - Николина Добрева й казваха. „Ще се отбиеш и ще дадеш пълномощно, като дойдат парите от вагоните с храна, да можем да ги получим, защото теб няма да те има“. Та отидох, обадих се на тази сестра Николина, тя пък беше чиновничка там. Тя им водела счетоводните сметки. Тя не ме познаваше.
Аз й се представих, а тя ме гледа и вика: „Абе ти ли си Гради Колев Минчев, такъв господин, писали ти толкова вагони
жито
и ечемик“.
Смее се. Като отидох по-късно в София сестра Николина Добрева работеше в Министерството на благоустройството. Тя имаше двама сина. Мъжът и бил голям комунист, обаче заминал в СССР, а пък нея я оставил и бяха разделени. Доколкото си спомням големия й син беше кръстен Ленко, на името на Ленин, а пък малкия Милчо.
към текста >>
64.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме
жито
.
Даже Гради го командвах като че ли аз бях по-големият брат. Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата. Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и сирене и ни оставяше, а тя отиваше на нивата. Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше.
Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме
жито
.
Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък. Та когато нямало какво да яде той ядял восък. Та като съм чувал това нещо и когато е нямало никой на село и нямам с какво да се нахраня съм отивал на гроба на дядо Минчо, той беше вече починал, пък и от други гробове съм вземал остатъка от свещите и съм дъвкал восък.
към текста >>
65.
27. Брат Цеко от далеко
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
М.ежду храната е имало и варено
жито
.
Той ги е преброил предварително. Така решава и тоя проблем. Друг оригинален случай с него е тоя, че или е било на предсъборни дни или дни преди 22 март или 22 септември, когато нашите приятели са празнували идването на пролетта или идването на есента. Но преди тия дни е имало някаква подготовка в смисъл на това, че се е приготвяла и храна. И нали на такъв един предпразник нашите приятели, които се занимавали в момента с кухнята, са приготвяли храната.
М.ежду храната е имало и варено
жито
.
Няколко баки варено жито. Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това жито да се изхвърли, защото то не е хубаво“. И те го отделят, продължават си другата работа и след малко идва брат Цеко. И те му казват, че Учителят е казал, че това жито не е хубаво и трябва да го изхвърлим. Виж там, помолили го да го изхвърли.
към текста >>
Няколко баки варено
жито
.
Така решава и тоя проблем. Друг оригинален случай с него е тоя, че или е било на предсъборни дни или дни преди 22 март или 22 септември, когато нашите приятели са празнували идването на пролетта или идването на есента. Но преди тия дни е имало някаква подготовка в смисъл на това, че се е приготвяла и храна. И нали на такъв един предпразник нашите приятели, които се занимавали в момента с кухнята, са приготвяли храната. М.ежду храната е имало и варено жито.
Няколко баки варено
жито
.
Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това жито да се изхвърли, защото то не е хубаво“. И те го отделят, продължават си другата работа и след малко идва брат Цеко. И те му казват, че Учителят е казал, че това жито не е хубаво и трябва да го изхвърлим. Виж там, помолили го да го изхвърли. Брат Цеко погледна така житото, опитал го, констатирал, че тая заръка на Учителя може да е вярна, ама той, неговата констатация е, че не трябва да се изхвърли.
към текста >>
Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това
жито
да се изхвърли, защото то не е хубаво“.
Друг оригинален случай с него е тоя, че или е било на предсъборни дни или дни преди 22 март или 22 септември, когато нашите приятели са празнували идването на пролетта или идването на есента. Но преди тия дни е имало някаква подготовка в смисъл на това, че се е приготвяла и храна. И нали на такъв един предпразник нашите приятели, които се занимавали в момента с кухнята, са приготвяли храната. М.ежду храната е имало и варено жито. Няколко баки варено жито.
Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това
жито
да се изхвърли, защото то не е хубаво“.
И те го отделят, продължават си другата работа и след малко идва брат Цеко. И те му казват, че Учителят е казал, че това жито не е хубаво и трябва да го изхвърлим. Виж там, помолили го да го изхвърли. Брат Цеко погледна така житото, опитал го, констатирал, че тая заръка на Учителя може да е вярна, ама той, неговата констатация е, че не трябва да се изхвърли. И вместо да изхвърли житото, взел, пренесъл си го вкъщи, пресипал си го в своите съдове и след това седмици наред ял от това жито и така не го изхвърлили житото, а си го изял.
към текста >>
И те му казват, че Учителят е казал, че това
жито
не е хубаво и трябва да го изхвърлим.
И нали на такъв един предпразник нашите приятели, които се занимавали в момента с кухнята, са приготвяли храната. М.ежду храната е имало и варено жито. Няколко баки варено жито. Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това жито да се изхвърли, защото то не е хубаво“. И те го отделят, продължават си другата работа и след малко идва брат Цеко.
И те му казват, че Учителят е казал, че това
жито
не е хубаво и трябва да го изхвърлим.
Виж там, помолили го да го изхвърли. Брат Цеко погледна така житото, опитал го, констатирал, че тая заръка на Учителя може да е вярна, ама той, неговата констатация е, че не трябва да се изхвърли. И вместо да изхвърли житото, взел, пренесъл си го вкъщи, пресипал си го в своите съдове и след това седмици наред ял от това жито и така не го изхвърлили житото, а си го изял. Може би има и други случки, но аз не се сещам. Една седмица преди брат Цеко да си замине Учителят го пита: „Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш какъв искаш да станеш?
към текста >>
Брат Цеко погледна така
житото
, опитал го, констатирал, че тая заръка на Учителя може да е вярна, ама той, неговата констатация е, че не трябва да се изхвърли.
Няколко баки варено жито. Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това жито да се изхвърли, защото то не е хубаво“. И те го отделят, продължават си другата работа и след малко идва брат Цеко. И те му казват, че Учителят е казал, че това жито не е хубаво и трябва да го изхвърлим. Виж там, помолили го да го изхвърли.
Брат Цеко погледна така
житото
, опитал го, констатирал, че тая заръка на Учителя може да е вярна, ама той, неговата констатация е, че не трябва да се изхвърли.
И вместо да изхвърли житото, взел, пренесъл си го вкъщи, пресипал си го в своите съдове и след това седмици наред ял от това жито и така не го изхвърлили житото, а си го изял. Може би има и други случки, но аз не се сещам. Една седмица преди брат Цеко да си замине Учителят го пита: „Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш какъв искаш да станеш? “ И брат Цеко, както обичал да се изразява в скоропоговорки такива, в римувани изрази, казва: „Ами, Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! “ Учителят му отговаря: „Добре“.
към текста >>
И вместо да изхвърли
житото
, взел, пренесъл си го вкъщи, пресипал си го в своите съдове и след това седмици наред ял от това
жито
и така не го изхвърлили
житото
, а си го изял.
Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това жито да се изхвърли, защото то не е хубаво“. И те го отделят, продължават си другата работа и след малко идва брат Цеко. И те му казват, че Учителят е казал, че това жито не е хубаво и трябва да го изхвърлим. Виж там, помолили го да го изхвърли. Брат Цеко погледна така житото, опитал го, констатирал, че тая заръка на Учителя може да е вярна, ама той, неговата констатация е, че не трябва да се изхвърли.
И вместо да изхвърли
житото
, взел, пренесъл си го вкъщи, пресипал си го в своите съдове и след това седмици наред ял от това
жито
и така не го изхвърлили
житото
, а си го изял.
Може би има и други случки, но аз не се сещам. Една седмица преди брат Цеко да си замине Учителят го пита: „Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш какъв искаш да станеш? “ И брат Цеко, както обичал да се изразява в скоропоговорки такива, в римувани изрази, казва: „Ами, Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! “ Учителят му отговаря: „Добре“. И веднага след това брат Цеко му идва вече по-друга мисъл и вика: „А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик“.
към текста >>
66.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Брашно имаме,
жито
и фурна.
Иван Каруцаря с каруца докарваше. В.: Той докарва хляб, брашно. Т.: Брашно - не. )6\яб - не. Продукти докарваха.
Брашно имаме,
жито
и фурна.
Другарката ми месеше. В.: Тя можеше да меси. Те помагаха и другите, нали? Т.: Пък помагат, разбира се. В.: То е много да месиш и да сготвиш.
към текста >>
Т.: Абе имахме земеделие тука, имахме си ниви, ливади, имахме
жито
, царевица, фасул, картофи.
В.: Вие в старата къща спехте. Т.: Старата къща я имаше по времето на Учителя. Но спехме в тази стая. В.: Е, как сте издържали финансово, то трябва много продукти! Много храна, много готвене.
Т.: Абе имахме земеделие тука, имахме си ниви, ливади, имахме
жито
, царевица, фасул, картофи.
А пък никогаш до тогава освен през тая година не е имало такъв берекет. Най-много картофи ми се бяха родили там. Пълно бе мазето. Йорданка Жекова бе отишла долу: „Учителю-ю, бай Тамелко има пълна маза картофи...“ Рекъл: „Те са приготвени за много хора“. И имаше, всичко имаше.
към текста >>
67.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: Картофи,
жито
, царевица, фасул - всичко.
Правеха една одая, огнище. Първобитна работа. В.: А с какво се занимаваха? Т.: Със стока, добитък и малко земеделие. В.: Какво садяха тука?
Т.: Картофи,
жито
, царевица, фасул - всичко.
Тука имаме поле надолу. Където напуснахме селото доле. Там ни е полето. Там са нивите на стопанството. Значи от там се изхранвахме.
към текста >>
Т.: Не, роди се,
жито
, царевица - изобилие.
Т.: Слушай! Никоя година не съм имал толкова земеделие колкото тая*година. Мазето, тука доле имам мазе. Картофи може да имаше три, четири тона. В.: Ама ти ги беше сял специално за случая?
Т.: Не, роди се,
жито
, царевица - изобилие.
Благодатна година. Най-много тая година имах и всичко дадох за Бога! Юрданка Жекова прислужваше на Учителя. Веднъж слезна у мазето и после вика: „Учителю, пълна маза с картофи брат Темелко има! “ Учителят казал: „Ах, те не са за него.
към текста >>
Т.: Пък това е
жито
, когато са закупили местото на Изгрева, тогава най-напред е сеяно
жито
.
Тука е салона на Учителя. Т.: Ето къде е Изгрева. Тук е на Рила, с Учителя. В.: Тука има разрешение от властите да се събирате. Много ми е.ин- тересно това нещо отгоре, тези житни класове.
Т.: Пък това е
жито
, когато са закупили местото на Изгрева, тогава най-напред е сеяно
жито
.
И тия класове са оттогава. Донесоха ги. В.: Аха-а. Тука аз съм виждал Учителя на една такава снимка - върви в нивата с узрели житни класове. Т.: Тука е у Мърчаево у едно жито застанал.
към текста >>
Т.: Тука е у Мърчаево у едно
жито
застанал.
Т.: Пък това е жито, когато са закупили местото на Изгрева, тогава най-напред е сеяно жито. И тия класове са оттогава. Донесоха ги. В.: Аха-а. Тука аз съм виждал Учителя на една такава снимка - върви в нивата с узрели житни класове.
Т.: Тука е у Мърчаево у едно
жито
застанал.
Това са първите снимки на Учителя... Тука е вече Пентаграмата. Тука след гимнастика заобиколили са Учителя и задават въпроси, кой каквото го интересува. Тука сме на връх Острец. Когато е бил в Мърчаево. Проф. Белев, а това е жена му, Учителя, това е Мара, Теофана и това съм аз, седнал между двете, а Учителят е сложил ръката си на мойто рамо.
към текста >>
68.
7. Истинският хляб
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
7. ИСТИНСКИЯТ ХЛЯБ А Паша един път решава, нали Учителят говори много за хляба, че
житото
когато се прибере на есен, трябва на слънце да се грее, с молитви, с песни и т.н.
7. ИСТИНСКИЯТ ХЛЯБ А Паша един път решава, нали Учителят говори много за хляба, че
житото
когато се прибере на есен, трябва на слънце да се грее, с молитви, с песни и т.н.
докато стигне и до посяването, пак с песен и с молитва и така до омесването му на хляб. И тя решила да направи един хляб на Учителя. За тази цел решила да стане и да отиде на Драгелевските мелници. Рано, в зори е станала едва. „Ама то вървя ли, то летя, нещо ме вдига, носи, носи, носи и се отзовах пред Драгалевската мелница.
към текста >>
69.
18. Притча за чувала с жито и въшката
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
18. ПРИТЧА ЗА ЧУВАЛА С
ЖИТО
И ВЪШКАТА И: Не съм оставил някога да не дойда на събор, на Рила също.
18. ПРИТЧА ЗА ЧУВАЛА С
ЖИТО
И ВЪШКАТА И: Не съм оставил някога да не дойда на събор, на Рила също.
Последната година на Рила, казвам на Учителя, че аз направих доста снимки на чужденците, те трябва да си ги занесат за спомен. Трябваше да замина сега в Лом, да ги проявя, да ги откопирам и веднага ще дойда да ги донеса. Той се обърна към всички и казва: „Кой колкото може по-дълго да остане, никога вече няма да имате тия условия на Рила“. В: Това е 1939-та година. И: Да.
към текста >>
Единият е наказан да носи сто килограма
жито
на гърба си, а другия да носи една въшка.
В: Това вие сте го чули лично. Я го кажете как точно беше: за Русия и Америка. И: Най-накрая ще се разберат. Той даваше едно сравнение. Светът казва е разделен на два лагера - наказани са двама души.
Единият е наказан да носи сто килограма
жито
на гърба си, а другия да носи една въшка.
Човекът с чувала пъшка под тая тежест. Всеки го пита: „Какво носиш? “ „Жито.“ „Мога ли да взема малко? “ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава.
към текста >>
“ „
Жито
.“ „Мога ли да взема малко?
Той даваше едно сравнение. Светът казва е разделен на два лагера - наказани са двама души. Единият е наказан да носи сто килограма жито на гърба си, а другия да носи една въшка. Човекът с чувала пъшка под тая тежест. Всеки го пита: „Какво носиш?
“ „
Жито
.“ „Мога ли да взема малко?
“ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава. Другият го питат: „Какво носиш, бе? “ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води.
към текста >>
Чувалът се намалява, а
житото
се увеличава.
Единият е наказан да носи сто килограма жито на гърба си, а другия да носи една въшка. Човекът с чувала пъшка под тая тежест. Всеки го пита: „Какво носиш? “ „Жито.“ „Мога ли да взема малко? “ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята.
Чувалът се намалява, а
житото
се увеличава.
Другият го питат: „Какво носиш, бе? “ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала?
към текста >>
Ще си заменят
жито
за въшки.
Другият го питат: „Какво носиш, бе? “ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала?
Ще си заменят
жито
за въшки.
Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая казва Русия и Америка ще се разберат. И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на студената война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха. И аз се питах лично, Учителят каза и той ми каза, че най-накрая Русия и Америка ще се разберат.
към текста >>
Едните ще посадят
житото
и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките.
“ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки.
Едните ще посадят
житото
и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките.
Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая казва Русия и Америка ще се разберат. И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на студената война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха. И аз се питах лично, Учителят каза и той ми каза, че най-накрая Русия и Америка ще се разберат. Може ли Учителят да сбърка, когато всичко е казал така.
към текста >>
70.
4. Плявата
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
През същата година времето се беше засушило и нея година
жито
и слама имаше малко.
поради това, че обществеността в Търново със своите подписи се обяви срещу съборите на Учителя, то през 1926 г., общия събор Учителят го премести да стане в София. Тогава беше вече купено мястото на Изгрева, но салона не беше още построен. Имаше братя майстори, които направиха на Учителя една подвижна беседка, която преместиха сред полянката. Той се качваше по няколко стъпала, сядаше на един стол и от там говореше беседите си. А всички съборяни насядвахме около Него на тревата и жадно поглъщахме Неговите Слова.
През същата година времето се беше засушило и нея година
жито
и слама имаше малко.
Но нашите ниви на село се случиха, че дадоха изобилно берекет и изкарахме при вършитба доста плява и напълнихме двата си плевника. През зимата се нареди да отида в София при Учителя. Беше края на зимата и Учителят нареди да отидем с Него и още десетина души на екскурзия на Витоша. Времето не беше лошо и ние през Драгалевци се изкачихме на Бивака. Там, на един завет запалихме огън и сварихме чай.
към текста >>
А по нашите ниви имаше берекет, и
жито
, и плява, като се върнах у дома, първо отидох да огледам плевниците, които бяха пълни със слама и плява, пооправих ги, наместих и някоя и друга керемида и вече можеше да се чака края на зимата.
Бяхме насядали около Учителя, не духаше силен вятър и водехме разговор с Учителя. По едно време Учителят каза на турски език: „Заманъ саманъ сатаръ“. Братята бяха все софиянци и едва ли е имало някой, който да знае турски език. Аз знаех не много, но тази поговорка я знаех, която преведена на български значи: „Времето и плявата продава“. През изминалото лято, както споменах имаше голяма суша и хората не можаха да си набавят достатъчно плява за добитъка.
А по нашите ниви имаше берекет, и
жито
, и плява, като се върнах у дома, първо отидох да огледам плевниците, които бяха пълни със слама и плява, пооправих ги, наместих и някоя и друга керемида и вече можеше да се чака края на зимата.
А тя се оказа дълга и следващия месец селяните идваха с коли да купуват плява от нас, за да изхранят гладния си добитък. Ние им продавахме с охота. Накрая един селянин подхвърли: „Абе чудна работа. И вие все по събори ходите, гостувате насам-натам, малко време ви има на село, а нивите ви родиха повече от нашите“. Ние се споглеждаме и се усмихваме.
към текста >>
Повечето ни бяха роднини, но по-важното е, че на всички от групата нея година нивите дадоха преизобилно и
жито
, и плява, и слама.
Ние им продавахме с охота. Накрая един селянин подхвърли: „Абе чудна работа. И вие все по събори ходите, гостувате насам-натам, малко време ви има на село, а нивите ви родиха повече от нашите“. Ние се споглеждаме и се усмихваме. В нашето село имаше вече братски кръжок където се четяха беседи и пееха песните на Учителя.
Повечето ни бяха роднини, но по-важното е, че на всички от групата нея година нивите дадоха преизобилно и
жито
, и плява, и слама.
А за един селянин това нещо е по-голямо доказателство от някаква проповед, че Бог изсипва изобилието си на търсещите го, изповядващите го в Дух и Истина.
към текста >>
71.
23. Жито за посев
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
23.
ЖИТО
ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с пшеница.
23.
ЖИТО
ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с пшеница.
Тоя нива бе насадена от един брат, който по професия беше земеделец и беше дошъл по него време да се види с Учителя. Той го видя като разговаряше с братята пред столовата. Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място!
към текста >>
“ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше
жито
.
Тоя нива бе насадена от един брат, който по професия беше земеделец и беше дошъл по него време да се види с Учителя. Той го видя като разговаряше с братята пред столовата. Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място!
“ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше
жито
.
Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива. Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно.
към текста >>
„Рекох, брат, сипете си в кофата от
житото
и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с
жито
и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи
жито
да разпръсква по изораната нива.
Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място! “ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито. Учителят посочи чувала и кофата.
„Рекох, брат, сипете си в кофата от
житото
и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с
жито
и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи
жито
да разпръсква по изораната нива.
Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази.
към текста >>
Насява братът с тая кофа
жито
трите декара изорана нива без да се свърши
житото
в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното.
“ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място! “ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито. Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива.
Насява братът с тая кофа
жито
трите декара изорана нива без да се свърши
житото
в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното.
Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево.
към текста >>
Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа
жито
.
“ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място! “ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито. Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива. Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното.
Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа
жито
.
Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса.
към текста >>
Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно
жито
за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната.
Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива. Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно.
Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно
жито
за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната.
Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно. Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева.
към текста >>
72.
16. КАРМА ОТ ВРЕМЕ ОНО
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Ако със сълзите можеше да се напои някоя нива с
жито
или царевица, то големи чудесии щяха да се народят.
Не се кахъри, нали си плащаш полиците? По-добре да плащаш, отколкото да те чакат кредиторите. Щом се разплатиш и те ще те освободят". Гледах през прозореца на влака, всичко се движеше пред очите ми и дървета и телеграфни стълбове, ниви, къщи и сълзи се наливаха в очите ми. Спомнях си колко плач и сълзи съм проляла в това село.
Ако със сълзите можеше да се напои някоя нива с
жито
или царевица, то големи чудесии щяха да се народят.
А колко песни съм пяла на тези деца, колко песни съм изсвирила на цигулка и на китара в това село. Колко много съм поила душите им без те да знаят с песните на Учителя и колко много съм поливала със сълзите си техните огорчения, които са ми нанасяли. Беше и плач, беше и музика. Обикновено едното преливаше в другото и накрая всичко се преобръщаше в молитва към Учителя и към Бога. Ето сега съм с Учителя и Словото Му ме осветли и показа защо съм страдала и защо съм ронила сълзи и защо съм им пяла и свирила песните на Учителя.
към текста >>
73.
22. ХУЛИТЕ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
" "За да се изпълнят Думите Господни в Писанието за
житото
и плевелите.
Учителят замълча. Аз също мълча, но по едно време казвам: "Ама, Учителю, не мога да разбера едно нещо. Вие идвате в този народ, този народ Ви дава тяло, ние идваме също чрез този народ, а гонителите на Братството също идват чрез този народ? Как става това, Учителю? И защо така става, Учителю?
" "За да се изпълнят Думите Господни в Писанието за
житото
и плевелите.
Накрая при жътвата едните от другите ще бъдат отделени - житото ще отиде в хамбара, а плевелите ще отидат в огъня". И така стана. Дойде 9.1Х.1944 г. Новата власт ограничи църквата, започна гонение срещу поповете. Мислих си, дали е дошло това време плевелите да се горят?
към текста >>
Накрая при жътвата едните от другите ще бъдат отделени -
житото
ще отиде в хамбара, а плевелите ще отидат в огъня".
Аз също мълча, но по едно време казвам: "Ама, Учителю, не мога да разбера едно нещо. Вие идвате в този народ, този народ Ви дава тяло, ние идваме също чрез този народ, а гонителите на Братството също идват чрез този народ? Как става това, Учителю? И защо така става, Учителю? " "За да се изпълнят Думите Господни в Писанието за житото и плевелите.
Накрая при жътвата едните от другите ще бъдат отделени -
житото
ще отиде в хамбара, а плевелите ще отидат в огъня".
И така стана. Дойде 9.1Х.1944 г. Новата власт ограничи църквата, започна гонение срещу поповете. Мислих си, дали е дошло това време плевелите да се горят? Но след заминаването на Учителя дойде времето и ние да бъдем гонени.
към текста >>
Да оставим работата на Него, за да могат да се изпълнят думите Господни за
житото
и за плевелите.
Вероятно ще бъде в друго време. Или пък можеше да е дошло това време, затова гонеха и нас. Защото в нас също можеше да има плевели и ние не ги осъзнавахме и не ги виждахме. Вероятно затова станаха и гоненията срещу нас. Така че жетварят си знае своята работа.
Да оставим работата на Него, за да могат да се изпълнят думите Господни за
житото
и за плевелите.
Може да боли, може много, много да боли, но трябва всичко да изгори и нито един плевел да не остане у нас. А да остане само житният клас и да остане идеята за житното зърно, което за да възрасте като идея трябва да пожертвува живота си и да покълне в Новото Човечество като идея, чрез която посятото Слово е възрас-нало сред този народ чрез когото се родихме. Спомням си, че на времето владиците организираха подписка сред търновското гражданство и след като получиха болшинството от подписите на населението, ги представиха пред властите и те забраниха съборите в гр. Търново. После те бяха прехвърлени в гр. София. В София също забраняваха събори и веднъж Изгревът бе блокиран с полиция и не позволиха на приятелите от града да дойдат на събора.
към текста >>
74.
58. ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ
,
,
ТОМ 8
А като му дойде времето ще изпратим жътварите да ожънат
житото
.
Затова съм пред Него. Разказвам подробно и накрая Го питам: "Учителю, ето аз посявам нещо, но не пораства нищо. Не израства нищо и нищо не се види наоколо". Учителят ме гледа. "Ти пиши, ти сей, а ще дойде времето му.
А като му дойде времето ще изпратим жътварите да ожънат
житото
.
След това ще намерим млади моми, които да го замесят на хляб и нови момци, които да го ядат." "Ех, щом е така, аз си тръгвам и отивам да чакам това време." Ето защо аз продължавам да пиша и посявам. Изминаха толкова много години след заминаването на Учителя, близо 30 години. Не поникна нищо. Нали съм посяла? Какво беше това семе, каква ли беше тази оран, че не поникна нищо досега.
към текста >>
75.
33. ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТТА-22.03.1938 Г.
,
,
ТОМ 8
братска вечеря от плодове,
жито
и ориз.
Духът Божи. 8. Отче наш. 9. "И това е Живот вечен, да познаете Тебе Единаго Истиннаго Бога" (три пъти). 10. Гимнастически упражнения. Вечерта в 7.30 ч.
братска вечеря от плодове,
жито
и ориз.
На вечерята ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщят настоящето на всички братя и сестри. За получаването на настоящето, моля отговорете с една отворена карта. Поздрав от Учителя на всички братя и сестри. 10.март 1938 г.
към текста >>
76.
48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ
,
ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА
,
ТОМ 8
Само последната година бях в Бургас и след това станах учителка на село Невестино, Карнобатско и
Житосвят
.
Действително аз се бях пооправила, но сега ако има при мене немузикални хора това ми се отразява. Те не могат да ме разберат и аз не мога да го кажа. Не мога да го поправя. Аз се стремя да го поправя и всяка вечер си пея по малко. Аз учих в Бургас отначало, а гимназия учих в Сливен.
Само последната година бях в Бургас и след това станах учителка на село Невестино, Карнобатско и
Житосвят
.
Това бяха първите ми пет години като учителка. Въпрос от Вергилий Кръстев: А как се запознахте с Учителя и с Учението? Теофана: Моята сестра беше учителка в Ачларе, Карнобатско. Тя вижда един ден, че в селото има млади хора нови и че са дошли при един брат. Това е първата комуна.
към текста >>
77.
23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА
,
,
ТОМ 8
Не може един сеяч, един земеделец като посява
житото
в земята, да не знае, че ще изникне
жито
.
Д: Това не е социално учение да го предаваме с обикновените методи на обучението. Това поколение, което идва и всяка генерация идва със своята вътрешна нагласа и задачите си. Ако то се обърне към духовните извори на българския народ, то нещата са по-иначе. Учителят каза: "Ще дойдат по-подготвени от вас, които ще свършат работата. Щом това Учение е Божествено, то ще успее".
Не може един сеяч, един земеделец като посява
житото
в земята, да не знае, че ще изникне
жито
.
Като падне дъжд, грейне слънцето, то житото ще поникне. Тук е същото. Ще дойде нова генерация и ще преживее този днешен материализъм, това цялото духовно ограбване на българския народ. От друга страна ще дойде време да се направи една равносметка колко е спечелила и загубила човешката култура от натур-философията. Тя постави социалните въпроси за разрешение.
към текста >>
Като падне дъжд, грейне слънцето, то
житото
ще поникне.
Това поколение, което идва и всяка генерация идва със своята вътрешна нагласа и задачите си. Ако то се обърне към духовните извори на българския народ, то нещата са по-иначе. Учителят каза: "Ще дойдат по-подготвени от вас, които ще свършат работата. Щом това Учение е Божествено, то ще успее". Не може един сеяч, един земеделец като посява житото в земята, да не знае, че ще изникне жито.
Като падне дъжд, грейне слънцето, то
житото
ще поникне.
Тук е същото. Ще дойде нова генерация и ще преживее този днешен материализъм, това цялото духовно ограбване на българския народ. От друга страна ще дойде време да се направи една равносметка колко е спечелила и загубила човешката култура от натур-философията. Тя постави социалните въпроси за разрешение. Бях ученик още и тогава Учителят ми каза: "Бялата раса върви по прав път.
към текста >>
78.
56. НЕМА ЛАБАВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее,
жито
се чака да се овършее.
Той беше заслужил пред Някого за финала на своя живот. За мен неговия подпис под тази заповед, която отмени вдигането к разрушаването гроба на Петър Дънов, се оказа най-печелившия му подпис както за него, така и за българския народ, така и за цялото човечество. Тодор Живков имаше един израз, употребяваше го често, защото така говореше народа в родния му край. Веднъж на един правителствен форум каза: "Нема лабаво", за което противниците му се смееха, че бил прост, неук и пр. "Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш.
Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее,
жито
се чака да се овършее.
Стопанинът и челядта му чакат хляб. От овършаното жито, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани. Сегашното поколение българи забравиха какво нещо е да си жътвар, да връзваш снопи, да вършееш на гумно, да отвяваш плявата от житото и т.н. Те не знаят какво нещо е: „Нема лабаво". Да, г-н Тодор Живков, наистина "Нема лабаво" към ония, които воюваха срещу Учителя по Негово време.
към текста >>
От овършаното
жито
, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани.
Тодор Живков имаше един израз, употребяваше го често, защото така говореше народа в родния му край. Веднъж на един правителствен форум каза: "Нема лабаво", за което противниците му се смееха, че бил прост, неук и пр. "Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш. Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее, жито се чака да се овършее. Стопанинът и челядта му чакат хляб.
От овършаното
жито
, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани.
Сегашното поколение българи забравиха какво нещо е да си жътвар, да връзваш снопи, да вършееш на гумно, да отвяваш плявата от житото и т.н. Те не знаят какво нещо е: „Нема лабаво". Да, г-н Тодор Живков, наистина "Нема лабаво" към ония, които воюваха срещу Учителя по Негово време. Ние заварихме тази епоха и видяхме възмездието на бича Божий върху тях. Ние заварихме тази епоха и видяхме бича Божий върху тях.
към текста >>
Сегашното поколение българи забравиха какво нещо е да си жътвар, да връзваш снопи, да вършееш на гумно, да отвяваш плявата от
житото
и т.н.
Веднъж на един правителствен форум каза: "Нема лабаво", за което противниците му се смееха, че бил прост, неук и пр. "Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш. Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее, жито се чака да се овършее. Стопанинът и челядта му чакат хляб. От овършаното жито, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани.
Сегашното поколение българи забравиха какво нещо е да си жътвар, да връзваш снопи, да вършееш на гумно, да отвяваш плявата от
житото
и т.н.
Те не знаят какво нещо е: „Нема лабаво". Да, г-н Тодор Живков, наистина "Нема лабаво" към ония, които воюваха срещу Учителя по Негово време. Ние заварихме тази епоха и видяхме възмездието на бича Божий върху тях. Ние заварихме тази епоха и видяхме бича Божий върху тях. Той беше безпощаден.
към текста >>
79.
33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ
,
,
ТОМ 8
А пък посятото
жито
в земята, то се радваше, понеже беше поникнало.
Млъкнаха всички. Само вятърът бучеше и реката шумеше. Орачът напусна работата и се върна дома. А радваха се воловете за дъжда и за гърма, що уплаши техният господар. В страха си той разказа на жена си своята малка история: че много дъжд и гръмотевица имало.
А пък посятото
жито
в земята, то се радваше, понеже беше поникнало.
За първи път посетите житни зрънца виждаха светлото слънце на живота. Безпокоеше се господарят, че малко е сял, а жена му го успокояваше: "Моли се на Бога. Той ще го удвои." "Много трябваше да сея". "И многото и малкото се увеличава." "Кой ти каза това? " "Старият ми баща." "А пък воловете, толкова пари дадох за тях, а малко работих, излезоха много мързеливи, жена." "Е, нека си починат.
към текста >>
80.
72. БЛАГОСТ
,
,
ТОМ 8
Щом имате градини, насаждайте ги с
жито
, плодове, цветя.
Минералите, кристалите, скъпоценните камъни, всички работят за човека. Кротките ще наследят земята. Кроткият разбира смисъла на живота. Искам да изпълня Божията воля! Петък: Човек не е дошъл на земята за себе си.
Щом имате градини, насаждайте ги с
жито
, плодове, цветя.
Какво представляват лошите условия? - Миналия живот. Вашите мисли и чувства са първите ви неприятели. Малко ще говорите, много ще работите. Животът е красив, когато се изявява.
към текста >>
81.
3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
За празника на Учителя, 27.декември се раздаваше хубаво
жито
.
След заминаването на Учителя животът на Изгрева продължи почти по същия начин. Аз бях малко дете, но често присъствах на различни вечери и празненства в салона. Особено вечерно време често имаше концерт, а понякога имаше и вечери. Ние, всички изгревски деца се събирахме на голямата поляна за Паневритмията и до късно вечер играехме там. Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята.
За празника на Учителя, 27.декември се раздаваше хубаво
жито
.
Познавах много братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце.
към текста >>
82.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с
жито
или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища.
И какво видяхме? войната преди две години свършила, а населението гладува. Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г. по източната граница румънци са умирали от студ и глад. Руските войски са иззели всичките им хранителни резерви.
Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с
жито
или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища.
За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна. При пътуването ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки. Край вагоните ни се тълпяха млади и стари и умолително викаха: "Пъйне, гтьйне", т.е. "хляб, хляб". Набързо се организирахме, особено нашата изгревска група, събирахме от колеги и наш хляб и им подавахме през прозорците.
към текста >>
83.
9. УРАГАНЪТ, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО
,
,
ТОМ 8
Дойде отначало бурята и отвя плявата и остана
житото
.
Бележка на редактора: Никова Нанков си замина на 16.Х.1983 г. Наистина народите излезнаха по улиците и отхвърлиха комунизма. Събитията в България започнаха от 10.ХИ989 г. Аз бях този, който дочака и видя как се сбъдна неговото пророчество. А това не е малко за простосмъртните хора като нас, които видяха как за броени дни се сгромоляса и разруши отвътре Съветската империя на комунистите на СССР.
Дойде отначало бурята и отвя плявата и остана
житото
.
По-късно се яви ураганът, който помете всичко.
към текста >>
84.
09. УЛ. „ОБОРИЩЕ №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Жито
, да.
В.К.: Сега първата постройка коя е? Е.А.: А с постройките по-късно. Купиха до него ново място, където бяха двата салона, тя беше една нива. Помня, че първата година когато ходех можеше да се отиде и от източната страна, не само от западната. Когато минавах първата година цялото място беше една житена нива, дето бяха салоните.
Жито
, да.
И него, не мога да Ви кажа коя година беше, значи е било първите години, пак скоро беше това, защото скоро купиха това. Щото през 1926 год. се построи долната стая на Учителя, тогава бе първия събор в София, долната, малката къщичка, да. И след две години ли, три ли Учителят каза на трите стенографки: „Идете, каза при брат Коста Русев, там ще се подпишете". И отидохме, и се подписахме, но ние не знаехме за какво ще бъде.
към текста >>
85.
11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ако е за покойник,
жито
ще дадат, а пък, ако е друг случай - плодове.
Беше интересно, защото тогава всеки свободно задаваше въпроси. Обикновено даваха вечеря. Вечер правеха най-често чай и слагаха много неща: сирене, кашкавал, маслини, правеха разни сладкиши, много неща правеха, така богатите братя правеха вечерите. Братските вечери бяха по-скромни. Те бяха най-често картофена супа и нещо друго.
Ако е за покойник,
жито
ще дадат, а пък, ако е друг случай - плодове.
Учителят идва в определен час. Те отиваха обикновено да Го вземат с файтон или с кола, според времето. Първоначално беше с файтон, защото нямаше коли нали. А пък после, когато излязоха колите, с коли го канеха вкъщи. Учителят отива като гост, ще разпита домакинята, как са, какво са, така както обикновено всеки възпитан човек ще окаже внимание на домакините, нали.
към текста >>
86.
25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Този опит с
житото
.
Те сами са правили опити. Опити са правили. Той до 10 дни даваше. Десет дни. Доста братя постиха, а сестрите повечко, защото съревнование имаше между тях.
В.К.: Този опит с
житото
.
Е.А.: Житото пак го даде на Младежкия клас. Учителят каза: „Една седмица ще вземете каза жито. Ще го измиете хубаво и може да го натопите казва във вода. И така 100 гр. жито ще ядете само жито през деня, нищо друго".
към текста >>
Е.А.:
Житото
пак го даде на Младежкия клас.
Опити са правили. Той до 10 дни даваше. Десет дни. Доста братя постиха, а сестрите повечко, защото съревнование имаше между тях. В.К.: Този опит с житото.
Е.А.:
Житото
пак го даде на Младежкия клас.
Учителят каза: „Една седмица ще вземете каза жито. Ще го измиете хубаво и може да го натопите казва във вода. И така 100 гр. жито ще ядете само жито през деня, нищо друго". Даде го за една седмица.
към текста >>
Учителят каза: „Една седмица ще вземете каза
жито
.
Той до 10 дни даваше. Десет дни. Доста братя постиха, а сестрите повечко, защото съревнование имаше между тях. В.К.: Този опит с житото. Е.А.: Житото пак го даде на Младежкия клас.
Учителят каза: „Една седмица ще вземете каза
жито
.
Ще го измиете хубаво и може да го натопите казва във вода. И така 100 гр. жито ще ядете само жито през деня, нищо друго". Даде го за една седмица. След това каза, ще ядете нормална храна една седмица.
към текста >>
жито
ще ядете само
жито
през деня, нищо друго".
В.К.: Този опит с житото. Е.А.: Житото пак го даде на Младежкия клас. Учителят каза: „Една седмица ще вземете каза жито. Ще го измиете хубаво и може да го натопите казва във вода. И така 100 гр.
жито
ще ядете само
жито
през деня, нищо друго".
Даде го за една седмица. След това каза, ще ядете нормална храна една седмица. В.К.: Значи по 100 гр. на ден. Е.А.: По 100 гр.
към текста >>
на ден
жито
.
Даде го за една седмица. След това каза, ще ядете нормална храна една седмица. В.К.: Значи по 100 гр. на ден. Е.А.: По 100 гр.
на ден
жито
.
След това ще ядете нормална храна една седмица, после още една седмица жито. И пак както си ядете друга храна. Три пъти по една седмица да изкараме на жито. Аз да Ви кажа, почти никой не го направи. Така, аз не чух някой да го направи, така както го каза Учителят.
към текста >>
След това ще ядете нормална храна една седмица, после още една седмица
жито
.
След това каза, ще ядете нормална храна една седмица. В.К.: Значи по 100 гр. на ден. Е.А.: По 100 гр. на ден жито.
След това ще ядете нормална храна една седмица, после още една седмица
жито
.
И пак както си ядете друга храна. Три пъти по една седмица да изкараме на жито. Аз да Ви кажа, почти никой не го направи. Така, аз не чух някой да го направи, така както го каза Учителят. Много мъчно беше.
към текста >>
Три пъти по една седмица да изкараме на
жито
.
на ден. Е.А.: По 100 гр. на ден жито. След това ще ядете нормална храна една седмица, после още една седмица жито. И пак както си ядете друга храна.
Три пъти по една седмица да изкараме на
жито
.
Аз да Ви кажа, почти никой не го направи. Така, аз не чух някой да го направи, така както го каза Учителят. Много мъчно беше. Ний не знаехме. Аз например почти го дъвках така твърдо.
към текста >>
Но Той казваше, че най-пълната храна е
житото
и много е хубаво, ако можем да го включваме в трапезата си.
А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство. Десет дена го правим. Той го е дал и в такава форма на други и които нямат зъби, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят. И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи. Десетина ореха на ден могат да изядат и въобще и плод, така, за ... Той го е направил така за наше облекчение.
Но Той казваше, че най-пълната храна е
житото
и много е хубаво, ако можем да го включваме в трапезата си.
към текста >>
87.
34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато сам си готвеше, готвеше си само супички, вареше си само
жито
.
Нали, само в 1936 год. Му готвехме специално. Иначе не искаше да Му се готви специално, хранеше се от общата храна. В.К.: Какви храни обичаше Той? Е.А.: Най-прости. Най-простите.
Когато сам си готвеше, готвеше си само супички, вареше си само
жито
.
И това е. В.К.: Сега, тука на Изгрева? Е.А.: На Изгрева, първите години като отидохме много често идваше при нас стенографките, когато бяхме вече там, когато нямаше стол и носеше ни храна. Да речем, донесли Му нещо, зарзават някакъв. Той каже: „Хайде, да го сготвите и донесете ми".
към текста >>
88.
52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)
,
ТОМ 9
През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено
жито
без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква.
И някои така ме дърпаха за нея, нали. Защото аз я гладя, гладя, но не мога да я огладя. И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това. Но разбира се в това време аз бях изминала и един вътрешен път. През лятото ходехме с галоши, за да изолираме лошите влияния от земята.
През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено
жито
без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква.
И хляб не ядяхме даже. Сега от този режим, моята приятелка Мария Сапунджиева заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год. Аз 1921 год. през есента съм отишла в този кръжок. Аз отидох по-късно през зимата на 1921 год.
към текста >>
Само
жито
, а хляб да не ядеме, тиква ядехме четвъртък и то беше празник.
Те нещо искали да се престараят, че в храненето са ги объркали и си заминаха децата. Това впоследствие много скоро го научих от дъщерята на хазаите. Майка й и е казала това. Щото майка й е на наша възраст, а пък тя е по-млада. И когато идва така Учителя и казва тези неща, отведнъж ние, тези които така бяхме влезли се отделихме, защото вижте, храната ни беше много трудна.
Само
жито
, а хляб да не ядеме, тиква ядехме четвъртък и то беше празник.
Щото като ядеш жито, ден, два, три само жито варено без нищо ами то омръзва и затова много беше празнично, че хляб и тиква можем да ядеме. Но това е било може би да ни изтощят ли, не знам за какво. За какво друго са тези съвети? Чичо Дончо и той умря от удар. Чичо Дончо умря от удар, моята приятелка умря от туберкулоза, брат й умря и той от туберкулоза след нея.
към текста >>
Щото като ядеш
жито
, ден, два, три само
жито
варено без нищо ами то омръзва и затова много беше празнично, че хляб и тиква можем да ядеме.
Това впоследствие много скоро го научих от дъщерята на хазаите. Майка й и е казала това. Щото майка й е на наша възраст, а пък тя е по-млада. И когато идва така Учителя и казва тези неща, отведнъж ние, тези които така бяхме влезли се отделихме, защото вижте, храната ни беше много трудна. Само жито, а хляб да не ядеме, тиква ядехме четвъртък и то беше празник.
Щото като ядеш
жито
, ден, два, три само
жито
варено без нищо ами то омръзва и затова много беше празнично, че хляб и тиква можем да ядеме.
Но това е било може би да ни изтощят ли, не знам за какво. За какво друго са тези съвети? Чичо Дончо и той умря от удар. Чичо Дончо умря от удар, моята приятелка умря от туберкулоза, брат й умря и той от туберкулоза след нея. Другите останаха до края, но това бяха тези хора, които, това беше като църква за тях.
към текста >>
89.
53. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Той когато даде упражнението за житния режим, го даде на Младежкия клас и каза: „Една седмица ще ядете
жито
, като го натопите във вода, без нещо и вода пийте колкото искате".
Например казвал е така на някой: „Ако искате, като излязат черешите, яжте една седмица само хляб и череши. Като излязат други плодове, яжте само хляб и плодове. За лечение, аз ви казах за тази сестра, която я прати на Витоша само боровинки да яде, нали, защото нещо имала в червата. Някаква нередност и наистина тя оздравя и до края на живота си беше здрава. Та това бяха методи или за пречистване, или за лечение.
Той когато даде упражнението за житния режим, го даде на Младежкия клас и каза: „Една седмица ще ядете
жито
, като го натопите във вода, без нещо и вода пийте колкото искате".
Нищо друго. Само жито. Значи седем дена само жито да се яде и да се пие вода. Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак жито ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак жито. Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним.
към текста >>
Само
жито
.
За лечение, аз ви казах за тази сестра, която я прати на Витоша само боровинки да яде, нали, защото нещо имала в червата. Някаква нередност и наистина тя оздравя и до края на живота си беше здрава. Та това бяха методи или за пречистване, или за лечение. Той когато даде упражнението за житния режим, го даде на Младежкия клас и каза: „Една седмица ще ядете жито, като го натопите във вода, без нещо и вода пийте колкото искате". Нищо друго.
Само
жито
.
Значи седем дена само жито да се яде и да се пие вода. Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак жито ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак жито. Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше.
към текста >>
Значи седем дена само
жито
да се яде и да се пие вода.
Някаква нередност и наистина тя оздравя и до края на живота си беше здрава. Та това бяха методи или за пречистване, или за лечение. Той когато даде упражнението за житния режим, го даде на Младежкия клас и каза: „Една седмица ще ядете жито, като го натопите във вода, без нещо и вода пийте колкото искате". Нищо друго. Само жито.
Значи седем дена само
жито
да се яде и да се пие вода.
Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак жито ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак жито. Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше. И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така.
към текста >>
Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак
жито
ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак
жито
.
Та това бяха методи или за пречистване, или за лечение. Той когато даде упражнението за житния режим, го даде на Младежкия клас и каза: „Една седмица ще ядете жито, като го натопите във вода, без нещо и вода пийте колкото искате". Нищо друго. Само жито. Значи седем дена само жито да се яде и да се пие вода.
Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак
жито
ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак
жито
.
Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше. И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така. И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с житото".
към текста >>
Значи през една седмица три пъти
жито
, три седмици с
жито
да се храним.
Той когато даде упражнението за житния режим, го даде на Младежкия клас и каза: „Една седмица ще ядете жито, като го натопите във вода, без нещо и вода пийте колкото искате". Нищо друго. Само жито. Значи седем дена само жито да се яде и да се пие вода. Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак жито ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак жито.
Значи през една седмица три пъти
жито
, три седмици с
жито
да се храним.
Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше. И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така. И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с житото". И сега си го ям житото без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на зъбите ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено.
към текста >>
Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна
житото
ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше.
Само жито. Значи седем дена само жито да се яде и да се пие вода. Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак жито ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак жито. Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така.
Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна
житото
ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше.
И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така. И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с житото". И сега си го ям житото без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на зъбите ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено. Така го правя.
към текста >>
И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с
житото
".
Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак жито ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак жито. Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше. И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така.
И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с
житото
".
И сега си го ям житото без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на зъбите ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено. Така го правя.
към текста >>
И сега си го ям
житото
без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на зъбите ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено.
Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше. И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така. И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с житото".
И сега си го ям
житото
без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на зъбите ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено.
Така го правя.
към текста >>
90.
157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Вареше си
жито
, когато не искаше да влиза в контакт с нас.
Така бяха излезли едни такива готови супи затова. В.К.: Чакай, Той сам Си я нарязва супата, сам си я готви? Е.А.: Е, не, тези бяха готови супи. Готови супи, само да ги тури във водата да уврат. Някога знаеш какво правеше?
Вареше си
жито
, когато не искаше да влиза в контакт с нас.
И като свари жито, Той все правеше повечко и обикновено на нас даваше, което е излишно. В.К.: В онези моменти, когато Учителят се затваря, не прави контакт, Той не излиза. Е.А.: Излиза, само казва: „Зает съм". На поляната ще излезе, ще се разходи при пчелите съм Го виждала, ходи. В.К.: Да.
към текста >>
И като свари
жито
, Той все правеше повечко и обикновено на нас даваше, което е излишно.
В.К.: Чакай, Той сам Си я нарязва супата, сам си я готви? Е.А.: Е, не, тези бяха готови супи. Готови супи, само да ги тури във водата да уврат. Някога знаеш какво правеше? Вареше си жито, когато не искаше да влиза в контакт с нас.
И като свари
жито
, Той все правеше повечко и обикновено на нас даваше, което е излишно.
В.К.: В онези моменти, когато Учителят се затваря, не прави контакт, Той не излиза. Е.А.: Излиза, само казва: „Зает съм". На поляната ще излезе, ще се разходи при пчелите съм Го виждала, ходи. В.К.: Да. Значи не приема никого.
към текста >>
91.
178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Бяхте си взели за храна само сурово
жито
.
Е.А.: Е, не е сама, ние бяхме три. Ние бяхме три. Но хубав ден беше. Много хубав ден беше и много приятен. Разположен беше Учителя.
В.К.: Бяхте си взели за храна само сурово
жито
.
Е.А.: Ами да, разбира се. В.К.: Значи трите носите по празно канче за вода и сурово жито. Е.А.: То беше вече, когато Учителят даваше задачи, смислени. В.К.: Значи всички задачи бяха смислени. Е.А.: Всички бяха смислени.
към текста >>
В.К.: Значи трите носите по празно канче за вода и сурово
жито
.
Но хубав ден беше. Много хубав ден беше и много приятен. Разположен беше Учителя. В.К.: Бяхте си взели за храна само сурово жито. Е.А.: Ами да, разбира се.
В.К.: Значи трите носите по празно канче за вода и сурово
жито
.
Е.А.: То беше вече, когато Учителят даваше задачи, смислени. В.К.: Значи всички задачи бяха смислени. Е.А.: Всички бяха смислени. Всички имаха съдържание и духовно съдържание. Не бяха така как да е.
към текста >>
92.
03.Когато се помина майка ми
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ядяхме само варено
жито
без захар и само два дни в седмицата ядяхме хляб с плод и тиква.
Тези дрехи не е трябвало да се перат впоследствие и затова приятелите си взели черни дрехи, защото, ако се перат влиянието ще се загуби. Като мислели какви дрехи да донесат, решили да са черни, за да не личи мръсотията по тях, щом трябва да ги носят така дълго. Също е трябвало да носят галоши, които да изолират лошите влияния на земята. Един от приятелите, който е бил много ревностен и през цялото лято е ходел с галоши. Храната също беше определена.
Ядяхме само варено
жито
без захар и само два дни в седмицата ядяхме хляб с плод и тиква.
Този ред аз заварих и изпълнявах само храната. Вечерта, когато отидох на събранието духовете казаха, че сестрите, които сме там /а ние бяхме само четири/, трябвало да си острижем косата нула номер, за да можем по-добре да приемем влиянието на духовете. Аз бях ревностна и още същата вечер ме остригаха нула номер. Тогава бях студентка и за да мога да посещавам университета, трябваше от моята коса да си направя перука, защото не ми беше възможно да ходя в университета с такава остригана глава. Единадесет месеца носих перуката, докато порасне косата ми.
към текста >>
93.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР VІІІ
,
ТОМ 9
Или другояче казано,
житото
, което седи в хамбара не посято, там да седи, а което е посято, да никне!
Ще кажат, той се е заблудил. Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлекъл, добре. Пък, ако не ви е привлекъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изкочи от тъпана. Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото.
Или другояче казано,
житото
, което седи в хамбара не посято, там да седи, а което е посято, да никне!
Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара. Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете ПРОВОДНИЦИ на БОЖЕСТВЕНОТО в себе си. Аз не искам да се занимавам с хората. Искам да служа на Бога.
към текста >>
94.
01 - 08 ОТМЪЩЕНИЕТО
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Когато станало време за жътва, събрали се една дружина от около 20-30 човека и отишли да му пожънат нивата с
жито
от двайсетина декара.
8. ОТМЪЩЕНИЕТО Като дойдел в общината държавният бирник, Георги отивал при него и проверявал за кого е приготвено червено известие, вземал го, прибирал го, плащал данъка и си мълчал. Когато турците отиват в общината, подлежащи на секвестър и молят за отсрочка на данъка, те с изненада виждат, че данъкът им е платен. Те скоро разбрали кой е направил тази работа и мълком решили да му „отмъстят".
Когато станало време за жътва, събрали се една дружина от около 20-30 човека и отишли да му пожънат нивата с
жито
от двайсетина декара.
Общината му била дала едно място за посеви, за да си изхранва семейството. Научил Георги, че чужди хора му жънат нивата и отишъл да им се кара: „Какво правите тук, бе керата? Кой ви позволи да жънете чужда нива? Отговаряй, Осман Ага. " Тогава също „разсърден", Осман Ага му отговаря: „А на тебе, Георги ефенди, кой ти позволи да ни плащаш данъка на държавния бирник?
към текста >>
95.
01 - 09. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Някои от тях, като Христо Върбицалията, давали царевица вместо
жито
.
Реколтата в полето не станала. Настъпил глад. Бедните скоро изяли онова, което били оставили за семе, за посев. Като нямали пари, почнали да вземат заем срещу новата реколта. Алчността на богатите излязла наяве.
Някои от тях, като Христо Върбицалията, давали царевица вместо
жито
.
Между гладните бил и Ильо-Късия, който бил купил храна, която скоро била изядена. Само от бай Георги не бил взел, защото се стеснявал от него, като знаел каква беля му бил направил. Но гладът го принудил и той отишъл при него. "Бай Георге, гладни сме. Ще ни дадеш ли малко храна?
към текста >>
96.
01 - 71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
" Когато останали 3-4 дни до събитието, което се очаквало, казал на зетя си Добри да му приготвят всичко, което е нужно за неговото изпращане, като даже поискал да види и
житото
.
" „ В дома на Отца моего много жилища има. " „Няма по-сладко, по-мило, по-велико, по-силно от Любовта! " Последното му желание било брат Петър Камбуров от Пловдив да дойде на Братската градина и когато изнасят тленните му останки от къщи, да изсвири „Идилията" на Учителя, което било и направено. Случаят бил следният: Когато Учителят бил в Айтос през 1920 г., изсвирил му Идилията и му казал: „С тази музика ангелите поемат праведника и го водят към Бога. Затова, когато Бог те повика, с тази музика да тръгнеш с ангелите.
" Когато останали 3-4 дни до събитието, което се очаквало, казал на зетя си Добри да му приготвят всичко, което е нужно за неговото изпращане, като даже поискал да види и
житото
.
Искал да се увери, че всичко е готово. Всичко било изпълнено както той искал. Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми. " Щом като изрекъл тези думи, главата му клюмнала и духът се отделил от тленното му тяло, за да се пресели във вечността. Онова, което правело впечатление при боледуването на брат Куртев било, че той през цялото време бил в пълно съзнание, както когато е бил здрав.
към текста >>
97.
01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите
жито
през цялата Школа.
Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, братя, които бяха преминали войните с Псалом 91, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то тези живи опитности, от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности на онези в Евангелието. Може би, че това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровени и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез Неговото изявление, чрез Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност към Учителя и знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята.
Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите
жито
през цялата Школа.
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи и с нас се отвори Школата през 1922 г. и цели 22 години ние бяхме галените деца на Школата, но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на Изгрева, които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да решим след закриването на Школата със заминаването на Учителя през 1944 г.
към текста >>
98.
07 - 38. ИЗВЕЯНАТА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
„Я ми кажи" - казал Учителят - „кое
жито
е по-хубаво, извеяното или неизвеяното?
Една сестра се приближи към него. Поздрави го с целуване на десницата му и му заговорва: „Много ми е мъчно, Учителю", каза тя, „задето моите близки и познати ми думат, че съм извеяна, поради убежденията ми. Те вместо да се замислят, и да възприемат тези хубави идеи, подиграват ми се." - „Какво ти думат? " - „Че съм била извеяна, Учителю." - „Че какво лошо има в това? Право са ти казали хората." Сестрата го погледнала, недоумяваща.
„Я ми кажи" - казал Учителят - „кое
жито
е по-хубаво, извеяното или неизвеяното?
" - „Извеяното, Учителю." - „Извеяно, значи чисто от примеси." От него ден сестрата престанала да се обижда, когато й кажели, че е извеяна. Даже се гордеела вече, че е извеяна, че е чисто жито, приготвено за мелница или за посев.
към текста >>
Даже се гордеела вече, че е извеяна, че е чисто
жито
, приготвено за мелница или за посев.
Те вместо да се замислят, и да възприемат тези хубави идеи, подиграват ми се." - „Какво ти думат? " - „Че съм била извеяна, Учителю." - „Че какво лошо има в това? Право са ти казали хората." Сестрата го погледнала, недоумяваща. „Я ми кажи" - казал Учителят - „кое жито е по-хубаво, извеяното или неизвеяното? " - „Извеяното, Учителю." - „Извеяно, значи чисто от примеси." От него ден сестрата престанала да се обижда, когато й кажели, че е извеяна.
Даже се гордеела вече, че е извеяна, че е чисто
жито
, приготвено за мелница или за посев.
към текста >>
99.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
В. К.: Учителят задава въпроса, кое
жито
е по- хубаво, извеяното или неизвеяното.
Учителят дава как са нещата, по какъв начин стават тези чудеса. Дадени са тия неща. но те трябва да се намерят, да се прочетат, да се видят и т.н. Г. С.: Това ще го прави друго поколение след нас. „Случаят с извеяната." Една сестра, която всички я упреквали, че била извеяна.Тя е жена от града, не е от братството. Може да е от братството, но не ми е позната.
В. К.: Учителят задава въпроса, кое
жито
е по- хубаво, извеяното или неизвеяното.
Ама това поколение не знае какво е извеяното и неизвеяното, защото не вършее на гумно, не знае какво значи плява, да я направиш на голям куп, пък с една лопата да хванеш, да чакаш да дойде вечерно време ветрец и цяла нощ да вдигаш дървената лопата да го отвяваш. Ама това нещо не се знае. Аз съм го виждал като дете това нещо. Те не го знаят, не го разбират. За теб е ясно и затова трябва да се напишат няколко думи, че Учителят употребява език, познат за слушателите, че в тая епоха така се е правило.
към текста >>
Той разправяше един случай, когато са сели
жито
на Изгрева на една нива.
Него са го повдигнали шест души с по два пръста. По трима са застанали от двете страни и го повдигнали на един метър височина. Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма. Направили са опит и тази демонстрация станала - левитация. В. К.: Абе разказваше на времето Борис Николов, обаче аз този приятел го изпуснах, не можах да говоря с него.
Той разправяше един случай, когато са сели
жито
на Изгрева на една нива.
И по едно време той казва: „Учителю, свършва житото." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило житото, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш. Познаваш ли го? Той е от провинцията някъде. Г. С.: От Стара Загора, но му забравих името. В. К.:Тоя случай го знаеш.
към текста >>
И по едно време той казва: „Учителю, свършва
житото
." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило
житото
, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш.
По трима са застанали от двете страни и го повдигнали на един метър височина. Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма. Направили са опит и тази демонстрация станала - левитация. В. К.: Абе разказваше на времето Борис Николов, обаче аз този приятел го изпуснах, не можах да говоря с него. Той разправяше един случай, когато са сели жито на Изгрева на една нива.
И по едно време той казва: „Учителю, свършва
житото
." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило
житото
, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш.
Познаваш ли го? Той е от провинцията някъде. Г. С.: От Стара Загора, но му забравих името. В. К.:Тоя случай го знаеш. Г. С.: Да, да, чувал съм го.
към текста >>
Щото мисля, че той присъстваше там, когато го казваха
зажитото
, за сеенето на
житото
на Изгрева.
Г. С.: Може да не е жив вече. В. К.: Но той, Борис ми каза следващия ден, аз щях да го разпитам подробно. Г. С.: Този случай, когато го разказваха в Стара Загора беше Ангел Гунев, който е жив сега. Той е към 80 годишен. Попитай го, той може да помни името на този, защото те са съграждани.
Щото мисля, че той присъстваше там, когато го казваха
зажитото
, за сеенето на
житото
на Изгрева.
Да беше Христо Митев от онези села там. Другата случка е „Елевация на Изгрева", когато брат Боев е имал рана на единия крак и дошъл брат Звездински да му направи превръзка. Дошла една сестра, която искала някаква тетрадка от Боев. Сестра Катя Зяпкова е била тази сестра, която искала някакъв материал, който на нея й трябва. Той потърсил тетрадката, но не можал да я намери и когато тя дошла да я търси, той казал: „Не съм я намерил, обаче продължавам да я търся." И тя се върнала, като й определил час, за да я прегледа: „Ела в пет часа следобед, дано мога да я намеря." Когато тя заминала, след малко, както той навивал бинта, тетрадката паднала отгоре, от тавана, а на тавана нямало нищо, изневиделица паднала от въздуха тетрадката, паднала в краката на брат Боев.
към текста >>
100.
08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Така благославят с
жито
и с жар на софрата.
Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда. за да има благословия.
Така благославят с
жито
и с жар на софрата.
Обаче брат ми Христо, три години по-голям от мене (аз бях 12, а той 15-годишен). току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа. Аз се ужасих. Викам: „Христо, какво искаш? " Баща, ми като го видя, и той му се скара: ..Христо, какво искаш?
към текста >>
НАГОРЕ