НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
174
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За
него
ще кажем общо тук следното.
То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и
категорично
да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране.
Неговата
задача е малко по-друга.
Път, в който у тръгналия по
него
възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил.
2.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защото окултизмът в
неговата
цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система.
Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и
неговото
познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път.
За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от
неговото
вътрешно отношение и връзка с околните.
Те са
негово
естествено последствие,
негов
резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички.
3.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на
неговата
книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в
него
същите трептения и той ще долови техния език.
Окултната наука твърди, че в
него
се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание.
Научи ли се човек вещо да борави с
него
, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в
него
трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.
В
неговата
светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
4.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва
неговото
свободно проявяване.
Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия
егоизъм
.
Такава свобода никога не е давана на човека и
неговата
душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.
Насилието,
егоизма
, страхът са двигателите на голямата световна машина.
Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят
неговата
страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.
Днес всички, които чувствуват
теготата
на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие.
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква
неговата
съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия
егоизъм
, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа.
От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в
него
, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.
Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на
неговия
дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
5.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в
него
.
Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с
него
.
Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от
неговото
възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение.
това на nervus vagus и благодарение на
неговата
връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като
негов
умствен живот.
Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през
неговото
подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.
Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на
него
.
Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за
него
не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в
него
не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния.
Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при
неговото
тълкувание, все пак в музиката има нещо.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в
него
високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на
неговата
природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у
него
.
И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в
неговия
интелектуален и морален развой.
6.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Това, което е създадено от
Него
е част от
Него
".
Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за
него
, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити.
Философите имат особено схващане за
него
, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.
Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в
неговата
основна проява и
неговата
същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над
него
, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.
Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към
него
и един ден сблъскването е неминуемо.
Животът го няма вече у
него
.
Химическият анализ на тоя белтък показа, че
неговата
молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за
него
в частност, а донякъде и за животните изобщо.
Тая колония има общ стомах, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от
него
всички индивиди се хранят.
И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката
негова
сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение.
7.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя
неговата
светлинка.
А без
него
не-можеш да се върнеш при баща си.
8.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
След
него
остават безброй светове.
И зная аз
неговата
мисъл.
Защото Тя е с
него
.
9.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за
неговия
произход и развой".
Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от
неговия
естествен развой.
Тя постигна това, като насочи
неговото
внимание изключително върху материалните форми и отношения.
У
него
почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко.
В
него
мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно.
10.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от
него
, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота.
Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в
него
– мъртво е.
Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни
негови
спътници и тях ги знае всяко живо същество.
Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота,
неговата
насъщна храна.
11.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват
неговата
големина,
неговата
тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и
неговата
светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум.
Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за
него
, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето.
Неговото
изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят.
Това са злобни и
егоистични
същества.
Вземете лъва, макар и граблив, но в
неговия
характер има нещо благородно.
Записани са за
него
много благородни подвизи.
Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и
неговата
светлина никой нищо не казва.
12.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около
него
, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно.
Остър нож, изложен през нощ на открито, когато луната се празни, отъпява и става
негоден
за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това.
Запример, това дето народът се пази да сее на разсип или да сече дърва през дните, когато луната се празни, не са
негови
приумици, а факти, извлечени от всекидневния му опит.
Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за
него
условия.
В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на
неговата
съдба, на
неговия
път в живота.
И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които
неговият
живот ще минава в своето развитие.
Неговите
изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони.
Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази
своего
рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. "
„Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници
неговите
способности и
неговата
съдба. "
13.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И животът се крепи само заради туй, защото ние още намираме истината в
него
.
Някой казва на приятеля си, че много го обича, че е готов да се пожертвува за
него
, но той вътре в себе си знае колко истина има в тези думи.
Детето се ражда гладно и първия
негов
подтик, движение е желанието да яде.
Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на
него
внимание, да му се радват, да го милват.
Като развием в
него
желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти?
14.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
След
него
в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило.
Какво стана с
неговите
желания,
неговата
мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница?
Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от
него
едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот.
Това би го забъркало още повече и
неговата
немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл.
Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява
неговото
лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.
Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на
неговата
нога.
И за мъстителя, и
неговата
жертва, и за оскърблението, и за тежката разплата.
Това, което може да се каже за
него
, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо.
Да познаеш себе си, то значи
Него
да познаеш, а да живееш, значи да служиш Нему.
Ние знаем само малки проблясъци от
Неговото
естество.
Ние сме деца на
Неговото
величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта
Неговата
ръка.
Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш
Него
...
След
него
в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден.
15.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на
неговата
деятелност и увеличи
неговото
могъщество.
Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в
него
.
16.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В
него
стават два основни процеса: от една страна съграждане от по-прости в по-сложни материи, от друга – тяхното разрушаване.
Ние познаваме само
неговите
външни прояви, но
неговата
същина остава за нас само една загадка.
Те са само една
негова
физична проява, нищо повече.
От което пък следва, че нашият живот е напълно обусловен от
него
.
От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с
неговия
„аз", както това се твърди от съвременната наука.
В
него
функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие.
Неговата
физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание.
От страна на нервната система на
него
отговаря тъй нареченото „слънчево сплитане" (plexus solaris) – образование на симпатичната нервна система.
Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния:
тегота
, неразположение, раздразнителност и пр.
С
него
са свързани всички жизнени сили на организма.
Ето защо
неговата
дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека.
Самият живот изпъква в
него
с една нова красота.
Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от
неговата
воля.
Но все пак
неговото
състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
И обратно: всички отрицателни чувства като гняв,
егоизъм
и пр.
Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън
неговата
воля, то е предоставено на тъй нареченото „подсъзнателно", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия.
17.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у
него
е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.
18.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Индуса никога не изобразява предмета само за предмета, но винаги има пред вид Божественото вътре в
него
.
И второ - като отливка от индивидуалната същност на
неговия
творец.
Тъй че целият свят е отразен в
неговата
душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата.
Те изразяват
неговите
идеали.
На човечеството са нужни образци -
неговите
вождове-избраници ги творят.
Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в
него
има красота; но прекрасното е отвъд.
Съществува ли реалното вън от нашите представи за
него
?
Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата
негова
същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.
Така
неговото
вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо
него
.
Всичко в
него
е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни.
Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя
неговото
творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра!
И той възприе от
него
благоговейното прекланяне пред формата, пред нейната видима същина.
А от
неговите
майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм.
Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и
неговият
идеализъм.
Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в
неговият
път.
Но едно липсваше на реализма -
неговият
идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение.
С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към
него
.
Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при
неговия
възврат.
Това са станции, който очертават
неговият
шеметен ход.
19.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от
него
.
В по-късни времена, за
него
се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети).
Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от
него
при всяка нова луна.
„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните
брегове
на целият човешки живот."
20.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дълго време само беловласи старци, забравили света с
неговия
празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота.
След
него
пусна втори и трети.
Тя повдигна поглед и го устреми към
него
.
И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от
неговата
мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени.
21.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за
негово
повдигане.
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на
него
със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха
неговата
слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Любовта на скъперника не надхвърля
неговите
торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в
него
.
Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с
него
.
22.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на
неговата
природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята...
23.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният
егоизъм
на народите.
Вместо
него
, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна.
До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на
егоизма
или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността.
Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до
неговата
вечна същина, която е ненаказана красота.
24.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всичко което се помества в
него
, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях.
25.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А многото узнаха за
него
по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм".
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват
неговите
вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.
Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща
неговото
съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно.
За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до
неговите
основни идеи, до
неговите
живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
И това е един от основните белези на това учение – че
неговите
елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат.
Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред
него
химически анализ на елементите които съдържа?
Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в
него
и започва да работи.
Говоря само за ония дълбоки белези в
него
, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее.
И който иска да го проучи, нека се приближи към
него
с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи".
Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с
него
ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи
неговото
учение на земята, не му е дошло времето.
26.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговият
настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения...
Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу
него
, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне
неговата
величествена фигура.
Какъв красив ще бъде
неговият
ден.
Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае
Неговата
вечна правда?
Ние се стряскаме по
него
от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват.
Ще дойдат
неговите
дни.
На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина, за
неговото
творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.
3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа
Неговото
будно око.
То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на
неговото
място.
Ушите ни са глухи за
неговият
глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез
него
.
Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след
него
.
На лицето му сияе светлината от
неговата
лъчезарна мисъл!
От
него
се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото.
Ние знаем в душите си за
него
и вярваме в
неговите
дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери.
27.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че
неговото
разрешение е дело на колективни усилия и време.
Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по
него
.
Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за
него
една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.
Днес с бърз замах и авторитетен вид мнозина са готови да се произнесат
категорично
върху въпроси, които твърде малко познават.
И ако се чуе, срещу
него
се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения.
Защото, наред с грубия материален
егоизъм
днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен
егоизъм
.
Недоимъкът, излишъкът и заплетените отношения са резултат на човешкия
егоизъм
.
„Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през
него
и огрява онези, които имат нужда."
28.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху
него
построява мелодията.
Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък
него
е извикало на живот.
Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате
неговите
духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.
Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в
него
топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у
него
способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на
неговата
воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.
Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в
неговата
природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание.
Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от
него
.
Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в
него
и около
него
.
29.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред
него
математически формули и заключения.
И те стават за
него
нелогични и несвързани.
Но от тази
негова
интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива.
Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за
него
цел.
За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради
него
.
И този ентусиазъм не би бил такъв, ако
неговото
ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението.
Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за
него
е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др.
Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на
неговия
личен живот.
– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на
неговия
характер.
Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на
егоизма
и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания.
И ний ще потърсим поне едно от онези добри
негови
качества, които са привързали нашето сърце към
него
, за да му станем приятели.
сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно
егоистично
настроение.
По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни
негови
навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри.
сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-
егоистични
настроения).
– Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за
него
бъдещето.
да се насилва и понеже те са по-силни от
неговата
механическа воля, в
него
започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло?
30.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на
неговото
съзнание се крие в безсъзнанието.
В природата съществува закон, че като си допрете ръката до
него
, ще се изгорите.
Според
него
едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили.
Правите опит да се освободите от
него
, но всичко е напразно.
Вие сам се чудите: обективните условия са останали все едни и същи, а сте изживели цял психически процес без да виждате
неговите
причини.
човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на
егоиста
.
А
егоизмът
е едно болезнено състояние.
Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви
неговите
качества.
Излезте за момент от
него
и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло.
един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования,
егоизъм
могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание.
31.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам
Него
Единия.
Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в
него
и да разбера живота.
Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и
неговите
зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят.
32.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в
него
.
33.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред
него
отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение.
Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като
него
несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва.
И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от
неговата
дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..."
Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край
него
тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ.
Но той се взира в
него
и вижда в лицето му своя вчерашен противник.
Не е важна дори и
неговата
изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта.
Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в
неговата
душа.
Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край
него
.
И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в
неговото
отвъд.
Те погребват живия човек с
неговите
преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над
неговия
гроб.
На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от
неговите
.
34.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но
неговото
научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.
Въпросът е много сложен и за
неговото
проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата.
И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с
него
, е бил вече предмет на изучаване от древните народи.
Известно е, че нощните животни са грабливи, грозни и силно
егоистични
.
И по
негово
име такова състояние на зрението наричат далтонизъм.
Някои от тях нямат никакво впечатление от
него
.
С тия няколко данни за червения цвят
неговото
значение далеч още не е изчерпано.
Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в
него
и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
Неговото
влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти.
Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за
неговото
извънредно укрепително действие върху централната нервна система.
Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и
егоистични
склонности.
35.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество –
неговата
същност.
Нещо повече, науката има изгледи да достигне Духа и да види в
него
първоизточника на материята и енергията – това, което е ясно за окултиста.
36.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всички Учители на човечеството са били едновременно и
негови
дарители.
Тя чува
неговия
глас, чувствува
неговата
безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път.
Тя поддържа духа на болния, буди в
него
надежди, но не е достатъчна.
От друга страна сърцето изнемогва – трябва да се подкрепи, да се засили
неговата
функция и т.н.
Тогава какви ще бъдат по-нататъшните ви отношения спрямо
него
?
37.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз възлюбих небето с
неговите
безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено.
Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях
неговото
безмълвно тържество.
Странен, непонятен е езикът на звездите;
него
го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой...
38.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговите
лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст.
Слънцето пече с всичката своя мощ,
неговите
лъчи се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод.
39.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки
негов
атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота.
Това беше един дълъг ден на творчество и в
неговата
светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика.
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на
неговата
душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
40.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите
негови
млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа.
41.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Народите се делят, уреждат се, организират се, готвят се за борба, други за отбрана, а човекът все повече и повече затъва в черната леплива тиня на
егоизма
, на алчността и невежеството.
Не ще ли се скрие утре той в тая земя и червеите не ще ли обходят
неговият
кух череп?
А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен
егоизъм
?
Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен
егоизъм
, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция.
Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с
него
.
42.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Егоизмът
и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота.
Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на
неговите
думи.
Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб
егоист
или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.
Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с
неговото
основно разбиране.
Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към
Него
.
Схващането на новото и
неговото
приложение е тясно свързано с въпроса за нашия вътрешен и външен живот – въпрос, който често се е повдигал и който подлежи на изяснение не само сега, а и занапред.
Неговото
приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици.
Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-
категоричните
и не може да бъде предмет на по-дълго внимание.
За
него
ние работим,
него
поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то.
Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от
неговите
последователи върви в известна смисъл към механизиране.
Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в
неговата
пълнота на земята.
И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на
неговото
приложение, а спазването на природните закони.
43.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „
егото
", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато.
Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в
неговите
безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
Но ако същото му каже за
неговите
истини един неук, те ще престанат ли да съществуват?
тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за
неговите
дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват.
И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни
неговото
мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини".
Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в
неговата
вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
44.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна
негова
песен.
Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове –
неговата
любовна песен...
Известна е историята за затворника Peliisson и
неговия
любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника.
45.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговите
членове твърде рядко и то в много важни случаи се събират облечени в плът.
Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в
него
е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник.
Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в
него
и тогава няма сила в света, която да попречи на
неговото
приемане.
По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под
негово
влияние, без дори и да подзират това.
От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за
него
, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за
него
само тъмната мълва на сказанието.
И колкото по е чиста
неговата
воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние.
46.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В
неговата
дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето".
Мнозина смелчаци са влизали до дъното на
неговото
приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума.
Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в
неговото
чудно царство ключа на вечната загадка...
Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на
неговите
недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва.
Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по
бреговете
със своите вечно живи, мощни плещи...
Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също
неговия
повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна.
Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на
неговите
скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни...
Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и
неговия
непрестанен шум...
Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на
неговата
здрава опитна ръка.
В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато
неговият
могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива...
47.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството
неговото
ново рождение.
48.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
сюжети, неизвестни почти никому, които редакцията възнамерява да издаде, приложени към възпоменателен албум за
него
.
Нека Бог даде лек път и мир в небесните селения на
неговата
светла душа!
49.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Онова, което издига човека на
неговото
действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди".
Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в
неговия
дълбок смисъл.
Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по
него
.
Знанието за това единство, ще превърне неусетно
егоизма
във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
Дългият обаче път на
неговия
развой е натрупал върху
него
праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас.
Тоя въпрос тревожи всички и
него
задават тия, които ден и нощ хабят сили – искрено стремящите се и ония даже, които никога в живота си не са мислили за туй що става.
Нам е дадена свобода да отдалечим в безкрая дори
неговото
появяване, ние сме творци да го приближим до прага на една най-скорошна епоха...
Единият, силният, свободен един, е творец на цялото, защото цялото се раздробява и едното е
неговата
съставна част!
50.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За да може един зародиш да прояви вложените в
него
възможности, необходими са известни външни, обективни условия.
И колкото отправленията (изходното начало) на един организъм са по-хармонични с тия закони, толкова
неговото
развитие става по-правилно.
Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че
неговите
принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения.
Неговите
творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви.
Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на
неговия
характер.
Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и
неговият
морал ще добие същия характер.
Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме
неговия
пример т.
Той прилича на едно житно зърно поставено в житницата – там за
него
няма условия за растеж.
51.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на
него
само растат и зреят плодовете на живота.
52.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у
него
да се явява в много по-съвършена форма.
Разказват легенди само за Паганини и
неговата
цигулка.
Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в
неговата
природа.
Тия „знаменитости" са били разделени на две
категории
: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр.
Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява
неговата
първа симфония.
Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят
неговите
стихове в музика.
53.
ПЕСНИ - Т.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към
него
.
Следователно, пак повтарям, голямото отдалечение на едно светило не значи, че
неговото
действие не съществува, че трябва да се пренебрегне.
Наопаки, аз съм на мнението на д-р Romary, който изказва предположението, че тези електроидни вълни, както той ги нарича, въздействуват по всяка вероятност на големия симпатичен нерв и радиират чрез
него
върху тази или онази част на организма.
Авторът признава наистина, че влиянието на Марс и Сатурн му се е сторило, че пораждат вълни, по-болезнени от тия на останалите планети, но
неговият
опит не е все-таки окончателен по този въпрос.
54.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на
неговата
сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание.
Велко тържество, за
него
нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният.
В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на
Неговата
велика замисъл.
В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия
него
.
За
него
са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за
него
що гори по жертвениците на пратените от Вечният.
Ти сътвори изкупителния кръст на Голгота, на която след
Него
самоволно отиват всички силни, всички смели деви на Вечният.
В огън се зачна живота, в
него
се роди душата на човека.
55.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С тайнствен трепет те шепнат за
неговото
величие, могъщество и промисъл.
– Напомнят, че
неговата
сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония.
В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на
неговите
вълни с извивни гласове.
Животът: – По широки са
неговите
ширини, по-необятни дълбините му и велика е
неговата
тайна!
Велик е животът в
неговата
пълнота, многостранност и разнообразие...
56.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С грамадна бързина се носеше то и в
него
аз прочетох: Гордост, алчност, суета.
57.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в
неговите
творения да се изказва цялата красота.
Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно
неговата
образна, психологична и символична страна.
В
него
трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение.
Символичната страна на едно художествено произведение е най-съществената
негова
част.
Тя е най-великото откровение на художника и най-голямата ценност на
неговата
творба Затова най-великите творения на изкуството са най-силно издържани в символично отношение.
Символизмът забулва красотата в одеждите на тайната и с това я отдалечава и издига във висините на човешкия блян, отдето тя грее като слънце в
неговия
живот.
В по-ново време – в ренесанса: Данте – в
неговата
безсмъртна „Божествена комедия".
Ако
неговите
творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в
неговата
душа.
58.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в
него
организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението.
59.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Има една
категория
хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават.
Употребих тая дума, защото тази
категория
, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши.
В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от
неговата
светлина.
Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява
неговия
път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за
него
.
В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в
него
и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си.
Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния
егоизъм
?
Защо да таим в себе си злото и да се борим с
него
в другите?
Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният
егоизъм
, с когото предстои геройска борба.
Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като
негов
най-величав апогей е огнестрелното оръжие.
Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за
неговото
усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към
него
, или да си поставиш сам въздържание?
60.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в
него
За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н.
Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на
неговите
съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.
По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето –
неговото
бъдеще.
У
него
има мисли, чувства, желание и т.н.
Ще оставим на страна разните философски схващания за
него
и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта.
Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди
него
.
По много причини обаче,
неговите
същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н.
тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в
неговата
независимост от нервно-мозъчната организация.
61.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от
него
по асоциативен път към други центрове на мозъка.
На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три
категории
.
Според
него
, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица:
чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на
неговите
маниакални припадъци.
62.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от
неговото
умствено и душевно развитие, от естеството на
неговите
вътрешни стремежи.
Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което
неговото
влияние се проявява.
63.
*** - Цветан
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По
неговите
талази плувци плуват обвити в мъглата на техния ден.
По
него
копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще.
В някое голямо
негово
очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към
него
.
64.
ПЕСНИ - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И при лъха на
неговата
въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета.
65.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И вие все още мислите, че царството на мира е някаква далечна страна, нейде в звездните простори; а то живее вътре във вас и вие в
него
.
Всеки, който е достигнал това царство е цар в
него
.
Има само едно едничко царство на духа, ала всеки който го достигне става цар в
него
, и царството му няма край.
66.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем
неговата
музика!
Слънцето не чака да го накитя и да подпаля
неговия
огън.
Неговото
значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът.
67.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от
него
, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява.
У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към
него
.
Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е
егоист
и да се отива срещу този
егоизъм
е едва ли не противоестествено.
Това, което ни учи практическият живот,
него
системно и теоретически излагат окултните науки.
И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с
него
и ние не сме съгласни.
Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на
неговото
бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие.
За
него
се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота.
68.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад
него
– още по-широк и така – „до безкрайност".
По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или
неговите
обекти.
Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на
неговите
сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до
неговите
свойства.
Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат
неговото
реално съществуване.
си мислят, че могат да знаят, що е интуиция след като прочетат Бергсон и че прочита на
неговите
трудове им дава право да я отричат или утвърждават.
Една мъничка, ала собствена
негова
преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания.
Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на
неговия
живот – така е и с обикновените познания.
Истината не е вън, а вътре в
него
.
69.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем
неговата
воля и самостойна мисъл.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с
него
трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя.
Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея,
неговият
мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на
неговия
мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.
От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата,
категоризирани
по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта.
Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира
неговите
физиологични прояви.
Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на
неговата
морфологична структура, както и на възобновяването на
неговите
съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.
На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда
неговото
действие в цялата природа.
70.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере
неговата
настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са
неговите
истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
Защо той е загубил благоприятните условия за
неговото
културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение.
Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на
негодувание
, възмущение и дори подигравки ще има.
Следва това, че животът, целокупният живот, в
неговата
разумна и хармонична проява, не е без диригент.
Не е ли това една ясна и
категорична
формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия?
Единствения път за разширение границите на
неговата
свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти.
71.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За
неговите
опити поне не се искат никакви инструменти.
Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в
него
не може да намери изхода и загива.
Човек по природа е религиозен, понеже в
него
живее божествената искра.
Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от
неговите
добродетели.
Щом си във връзка с
Него
,
Неговите
сили почват да се вливат в душата ти.
Никакви средства не би могли да събудят висшето у
него
, ако то не съществува вече в човека.
Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с
него
.
Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в
него
, понеже те са в дисхармония с енергиите на
неговия
вътрешен мир и се отблъсват.
Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с
Него
и тогаз
Неговата
светлина прониква в нашата душа.
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с
него
и чувствуваш подем, разширение, радост.
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е
неговата
молитва.
Напротив, молитвата ще помогне на
неговия
растеж.
За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из
него
почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и
Неговия
закон.”
Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у
него
ще се родят нови чувства.
Това
негово
размишление постепенно се превръща в молитва.
То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в
него
, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас.
72.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По-нататъшните модификации, които са се получили, се намират в много близък контакт със слънцето и
неговата
кинетична енергия, която то изпуща към земята под формата на слънчева светлина.
От
него
е дошла земята, от
него
е дошла енергията, от
него
са дошли възможностите за нашия живот.
Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от
неговия
живот.
Това е област, имаща огромно влияние не само върху
неговото
физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир.
Него
го виждах и в съня си и в мечтите си."
И трета една
категория
хора има, които употребяват само растителна храна.
Но най-странното за човека е
неговият
изменчив характер по отношение на храната.
Има хора от първата
категория
, които са станали вегетарианци, а има и такива, които са сторили обратното.
Играе роля при използването на известни храни и самият организъм,
неговите
особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна.
73.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и
неговата
жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
Валемонт въстава с
негодувание
срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр.
За резултатите от
неговите
опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV.
Неговият
замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката.
Неговият
племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр.
Неговите
наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години.
Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази
категорическа
присъда на френската академия на науките.
При това освен
него
лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията).
Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в
него
и количеството на самата вода.
3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около
него
, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди.
Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около
него
, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и
неговата
дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност.
Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува
негова
основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
74.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Едни са давали предимство на интелекта и
него
са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр.
Мнозина виждат в
неговата
философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения.
Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като
неговият
единствен метод е анализът.
Това са
категориите
, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално.
Те са един вид
категории
, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото.
Оттук
неговият
консерватизъм.
Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и
неговият
формален характер го прави възможен да излезе от практичното – разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява.
За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и
негов
символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят.
При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите
категории
.
И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от
него
интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция.
75.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Родени от слънцето, изтъкани от
неговата
светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота.
То се ослушвало благо и
неговите
топли лъчи галели изплашените им лица.
Тъй изгрял третият ден, след
него
четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила...
76.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„...С
него
на светата гора..."
77.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от
неговата
жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на
неговата
лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а
неговите
книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от
него
?
78.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Детинство с
неговите
радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край.
Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на
неговите
естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния.
Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над
него
.
И един от най-великите мигове в
неговото
дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено
неговото
по-нататъшно усъвършенствуване.
За
него
животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука.
Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е
неговият
Учител.
79.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дори за
него
още се чуват неодобрителни гласове...
Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на
него
явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света.
Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в
него
с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през
него
хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.
Докато натрупаните дърва
прегорят
на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка".
„Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е
негоряла
.
Като доземат това тъпанарите, отиват към
него
да думкат; той захваща най-напред да се съблича и ху-ху-ка.
Една бабичка ще дойде при
него
с ручка тамян да кади около
него
, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св.
80.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи
неговата
орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията!
Да беше само той – как да е, но преди
него
се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете
категоричното
решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд.
Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на
негов
гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за
него
.
И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до
него
, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н.
81.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
И така, слънчевите системи, според
него
, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива.
Но има нещо друго важно: у
него
се събужда част от спящите сили.
на хората, които са около
него
, светлината, която излиза от растенията и прочее.
82.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на
неговото
чело.
Неговото
уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда.
Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на
неговия
живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи.
Чарът на земята, отвличаше
неговият
поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето.
Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на
неговата
душа.
Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на
неговата
любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ...
През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия
него
живее тя.
Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в
неговата
арена се изявява тя.
По
него
плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека.
В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на
неговия
дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас.
Докогато нещо е в тайна от нас, дотогава ние се стремим усилено към
него
, за да ни се разкрие, а щом ни се разкрие, ние дирим изново нещо, което има облика на неизвестността, облечено в плащаницата на тайна.
Животът затова е велик, защото необятна е
неговата
съкровищница и нямат край ония неща, които тепърва ще научим.
Детето всякога държи отворена устата си за непорочно слово и
неговата
невинност е, която ни привлича, която ни сдружава с
него
.
При умните отиваме за знанието което имат, при богатите може би, заради тяхното злато, а при детето се доближаваме заради
неговата
чистота, която ни привлича.
И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява
неговата
безкрайно примамлива невинност.
В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в
неговата
невинност и чистота ...
Той почувства, че девет звезди огръха в
неговото
небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово.
83.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Има нещо което се прави самό, то става, то е красиво и за
него
аз винаги се радвам.
В Бога има единство, на
Него
можем да служим без раздвоение.
84.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И ето че напоследък, генерал Перие и двама
негови
сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите.
Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за
него
.
85.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Децата могат да си играят със щастието, но никога не могат да изучат
неговите
закони и да го достигнат.
Ако умре майката или бащата на детето,
неговото
щастие се разпилява, защото то се радва на щастието, което майка му и баща му му дават.
Но за
негово
чудо, след 1 година млякото престава.
И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на
неговото
място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки.
На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за
него
има само един път – да се учи.
И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за
него
; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил.
Пред
него
вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи.
В
него
се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога.
И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на
неговия
живот.
Човек расте първом физически, развива се
неговото
тяло, а след това започва
неговия
умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
86.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо –
него
са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога.
Това е същият
егоизъм
– разширен в семейството, народа, расата.
Личният
егоизъм
е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия
егоизъм
.
В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен
егоизъм
, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл.
Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в
неговата
личност; нито само в
неговото
семейство, в
неговата
класа или в
неговия
народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота.
Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от
него
като пеперуда.
Противоречията се раждат вътре в човека, в
неговия
ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време.
Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека –
неговата
свобода, при която само е възможно творчество и хармония.
Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния
егоизъм
.
Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на
егоизма
– бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.
– Житното зърно вярва в слънцето и затова, след като
неговата
форма се разруши – то пуща корени в земята, стъбло, клончета и листа във въздуха.
По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от
него
закон за слънчевата любов, закон за жертвата.
Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия
егоизъм
– дотогава светлината ще бъде скрита за тях.
човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато
неговият
ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила.
87.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и
неговото
лекуване" от д-р Е.
Говоря
алегорично
.
Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от
него
, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас.
Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на
неговите
обертонове.
Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за
него
и той се влива в нея.
Приложението на изучените закони няма да бъде от
егоистично
гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е.
Окултизмът може да каже много по
него
, напр.
От
него
ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер.
известно
негово
душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит.
88.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в
него
, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата.
Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до
неговото
умиране т.е.
За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло
неговото
физическо и духовно естество.
Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към
неговата
маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината.
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за
неговата
„mataria attnuata”.
Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на
егоизъм
и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление.
Ответ на
него
ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи.
89.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Понеже
неговото
отиване там не съвпаднало с празника св.
Тук пред
неговата
къща са ставали и самите игри в огъня.
Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от
него
.
Арнаудов от
неговата
анкета по нестинарските игри.[4]
Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в
него
52 стъпки.
Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други
тегоби
.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през
него
, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала...
В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в
него
сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
Това с
категорична
положителност твърдят всички наблюдатели.
90.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
По един-два примера за всички тия
категории
вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото.
Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и
категорично
закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители.
Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната
категория
на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%.
91.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Музиката носи идеи[1] на човека и говори на
неговия
дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.
И всяка дума на
неговия
език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята.
тоя на своя дух в
неговата
първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо.
Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у
него
отвън и което така майсторски го завладява.
Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в
него
, т.е.
Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в
него
на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават.
Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред
него
, той вижда всичко в светли краски.
Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея,
него
го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма.
Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около
него
, напластяват се и
неговото
променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние.
И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до
неговия
ум, или до
неговото
сърце, или до
неговата
воля и там добива съответна форма.
Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от
негова
страна да си „уясни" музиката.
По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на
неговите
проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика.
По-специалните изследвания върху мотива и
неговите
производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр.
Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира
неговата
воля[2].
Човек трябва да слуша музика без да се поражда у
него
желание да я облече във форма, достъпна за
неговия
ум или сърце.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в
него
гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи
неговия
дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен.
А от свободата на духа, като първи
негови
рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици.
92.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят
неговите
възгледи, не е така.
Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у
него
, ги преживяха и преживяват мнозина.
Неговото
учение има последователи и те го прилагат в живота си.
Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена
категория
хора, то е достатъчно обосновано.
При това, същината на човека седи не в
неговото
тяло, а в
неговата
душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота.
И Толстой смята, че
неговото
учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
В безкористните и искрени намерения на Толстой и
неговата
голяма любов към човечеството няма никакво съмнение.
Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и
егоистична
култура на запада.
Какъв ще бъде точният изход от
него
в подробности не можем да кажем.
В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и
неговото
религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
93.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Христос – най-свободният, независимо от
неговото
могъщество знаеше, че изнесените от
него
принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт.
Обикновените смъртни могат да бъдат свободни дотолкоз, доколкото са установили живота си в различните
негови
прояви на принципите, очертани от Великия Учител.
94.
*** - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от
него
да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели...
Не чакай от
него
да ти въздаде някога за твоя труд!
95.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тука върховният велик час на
Неговото
появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си.
В
него
са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл.
В
неговата
стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя.
– А где е
неговата
сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури?
– И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава
неговата
вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни.
И аз обичам
неговата
вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ.
Може би ще дойде часът в
неговия
дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя
неговия
крак на далечната свещена земя.
Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до
него
тоя час!
96.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на
негово
име.
Le Psichisme (Психизъм)
неговите
експериментални данни,
неговата
етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология.
Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за
него
стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството.
На
него
са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм.
На
неговото
широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр.
Тези именно излекувани от
него
хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
97.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това са въпроси, които в окултната наука имат
категорично
утвърдително разрешение.
Ние смятаме, че материализмът е един необходим стадий в историческото развитие на човечеството, който трябва да се изживее и за това не считаме за наша съществена задача да се борим с
него
.
98.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и
неговото
собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
- Тя цени "ролята" дотолкова, доколкото тя позволява да се изяви нейния носител като вечна индивидуалност.Индивидуалността търси само ония ценности, които водят към издигане на всяко битие,
неговото
изливане в по-чисти, по-завършени форми.Всичко онова, което не служи на тази цел, за не "не съществува".Вечна индивидуалност и непреходно "Аз" са вътре в себе си едно.Личността е тясно ограничена!
99.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете:
неговият
особен поглед за нещата.
Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у
него
ни спомен, ни образ, ни чувствуване.
– то никой не спъва детското сърце в
неговите
спонтанни изблици.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в
него
, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот.
Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на
неговото
вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен.
Тук започва онова
негово
вътрешно отдръпване от света, но не и от живота.
Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на
егоистичното
доволство.
Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за
него
някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в
неговия
път към себе си.
Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли
неговото
съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло.
Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят
неговото
учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души.
И по
него
минават ония редки, самотни пътници, които са поели друм към Вечността.
100.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в
него
".
В
неговата
проява е смисълът на човешкия живот.
Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с
него
, т.е.
Иначе
неговите
стихове или песни може би ще бъдат външно прекрасни, но няма да имат силата да завладяват душата.
А това е, защото Бог се проявява чрез
него
.
Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от
него
.
2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с
него
.
101.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Например някой си учител, който считал играчите за шарлатани и
него
го „прихванало" и станал нестинар.
Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до
него
.
Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото,
неговите
трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма.
Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото,
неговите
форми и движения.
Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като
него
, за да се разбере силата, която тия хора са имали.
Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в
него
едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество".
Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у
него
, но проявите на които носят отрицателен характер.
Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което
неговото
нормално физично състояние се изменя.
Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху
неговия
произход, нито критикувам
неговата
езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
102.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
От
него
има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр.
Ще завърша със следните
негови
думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало.
103.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Който поглед и платна се обърнат към
него
, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от
него
, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря.
Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към
него
, ще има винаги
неговата
светлина.
Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат
неговите
светли лъчи и гребат към
него
за спасение.
104.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговата
електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб.
105.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия
него
.
106.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Биологът разглежда живота така, че всякога се стреми да задоволи в себе си питането, което
неговата
специалност поставя.
Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание частица от правдата, да вмъкнем малко радост в
него
и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното.
Това е туй, което най-напред ще трябва да направим, а какво ще стане после, ще ни подскаже самият път, когато тръгнем по
него
.
Неговите
дела са полезни за едно малцинство настроени като
него
,
неговата
логика е вярна зa един кратък интервал от време.
Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат
неговата
заслуга, нещо повече, делата му намират низки, недостойни.
107.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина;
неговите
планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината.
Космичният удар, според
него
, обяснява и създаването на междуатомната енергия.
108.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa
него
животът добива пълния си смисъл.
Днес човек идва до фаза, в която ще прояви по-дълбоките сили, дремещи в
неговата
душа.
Не си правете илюзии, разберете положението и излезте от
него
.
Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете, какво е написано върху
него
, в
неговата
книга.
не казах нищо за семейството, а би могло да се каже много нещо и за
него
.
Но не само за
него
.
Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на
Неговото
Учение.
109.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у
него
се развива ясновидството.
При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното тяло, с
него
отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост.
110.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Една от характерните черти на новия окултен мироглед е
неговата
интернационалност и, даже бихме казали,
неговия
космополитизъм.
Схващайки, че развитието на човека и
неговата
душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно
неговите
вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете.
Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е
категоричното
изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога.
111.
За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Затова пък разумът е даден, та чрез
него
човек да изучи законите на живота, да вникне в истинските нужди и интереси на своята душа, която се нуждае от здравословна храна, храна която може да се добие с труд и постоянство в доброто.
Съществуващият критерий, мярката с която се оправдава човек, има отношение към
неговото
физическо, морално и духовно развитие.
Та когато дойде въпросът да говорим за Любов, би трябвало да проследим личния живот на човека, когато дойде въпросът да говорим за мъдрост, би трябвало да проследим, каква е светлината на
неговия
ум.
И когато дойде въпросът да говорим за истината, тя има отношение към човека дотолкова, доколкото е свободна
неговата
душа.
И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по
неговите
плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек.
112.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия
неговата
безкрайно чиста, радостна усмивка.
Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по
него
ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола.
Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по
него
.
Сега ме оставете да диря своя талисман, защото Безконечният ще освети със светлинка пътеката на оня, що иска да се завърне при
Него
!
Колко на халост е похабен животът ни, когато го завършим без нито веднъж да сме дочули
Неговия
глас!
Цяла безкрайност ни дели от
Него
, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си!
Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни
неговия
приветствен, хладен лъх.
113.
Разказ на потока - Цветан
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в
него
.
Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в
неговата
творба.
Тя, Истината, е станала
Неговия
поглед, през нея Той вижда всичко.
Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане
негов
жив взор.
114.
Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
пред
неговата
чистота.
и никнат от
него
най-красни цветя:
115.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Там в
него
, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото.
Някои погледнаха на
него
като нова религия със забележителна сила, други казваха, че
неговото
раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури.
Още от детинство у
него
проличавали необикновени чудатости.
Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че
неговите
ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници.
В
неговата
младост нещастията го измъчвали едно след друго.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога,
неговата
духовна способност станала наистина чудна.
И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в
негово
лице второто идване на Христа.
Неговото
учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството.
3)
Неговото
знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито.
6)
Неговото
знание трябва да бъде безгранично и
неговата
мъдрост трябва да може всичко да използва.
7) Силата на
Неговото
Слово и мощта на
Неговото
влияние, трябва да бъдат така големи, че да могат да обърнат към
Него
дори и най-лошия неприятел.
8) Страданието и нещастието нямат достъп до
Него
.
Неговата
вяpa и смелост трябва да бъдат божествени.
Макар да е вече на 54 години,
неговата
енергия не е намаляла, напротив тя се усилва.
И наистина, много хора, въздишайки по
неговото
учение и обожавайки
неговия
Божествен характер, се тълпят около
него
.
Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за
неговия
божествен характер.
Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с
него
, не желаейки
неговото
заминаване.
И когато той и
неговите
ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя
егоизъм
, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки
неговата
голяма благост.
Неговото
тяло е така голямо, че вън от
Него
нищо не може да съществува.
Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към
Него
, тогава се формира Единия Бог.
Комплектен Дух –
Негови
атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов.
Кишин означава състоянието на човешкия Дух, хармонирал се с Бога, който е
неговата
първопричина.
Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно
неговото
сърце.
Това е факт, съвсем не
алегория
, нито идеал.
В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез
Него
стана.
Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под
неговия
глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си.
116.
В Е С Т И
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Него
стопанинът заравя навреме в земята.
Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и
снегове
...
Но ето, мина зимата със своите студове и
снегове
, дойде топлата и животворна пролет.
Царството Божие силом се взема и
него
насилващите не го грабват.
117.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговите
големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето.
Кой не знае
неговите
L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.?
С
неговата
смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове.
D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи атома на живака и да получи една от съставните
негови
части — злато.
Фактът, че в някои лампи, макар дълго употребявани, не се е констатирало злато, отдават на туй, че за
неговото
образуване се изисква един минимум от напрежение и потенциално падане.
Maber в
неговата
лаборатория.
Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но
неговите
работи из един път се наложиха в науката.
Лили Рубичек, директор на видното училище „Монтесори" дава в едно виенско списание основните начала на това училище и възпитанието в
него
.
Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее
неговите
предмети и затова се явява безпомощно и несръчно.
Бъдете достойни за
него
.
118.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за
него
и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване.
Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било
негова
страна.
„Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и
неговите
близки съратници в българската земя и в западна Европа.
И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и
неговият
слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове.
Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче
неговият
глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело.
119.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те смесват човека с
неговото
тяло!
за
Него
имам само едно мнение.
Тогава ще настъпи в човека оня дълбок вътрешен процес на пробуждането и всички ония въпроси, има ли Бог или не, ще станат за
него
излишни.
120.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Красотата на живота, казват, седи в
неговото
разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че
неговият
ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за
него
.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като
него
; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Следователно, ако някой от първата
категория
хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но
неговият
фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение.
Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по
неговите
последователи, а трябва да се проучи в
неговите
принципиални положения, за да имаме по правилна представа за
него
.
Всеки ще гледа от
него
да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо.
Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от
него
и да му отнеме придобивката.
Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото
него
оползотворяване на някои свои културни придобивки.
Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у
него
още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен.
121.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на
него
червен конец с парà и като турят под
него
чаша с вода и питка, намазана с мед.
Сам ватафинът е вън от
него
.
Русалците захващат пак отново да играят в колело около
него
и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал.
Водата от
него
поръсва както русалците, така и болният отстрани.
122.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в
него
, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили.
Неговото
залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники.
Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с
него
.
Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на
неговата
творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място!
И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и
неговата
снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество.
Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на
неговата
туника.
Ето метода, който впрочем не е метод, но
неговото
приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.
123.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Морето носи лъх на остра хладина;
неговият
вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час!
Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината
неговият
плам.
Слушали ли сте
неговото
шепливо.
нескончаемо сказание и в късна, бурна нощ пропъждал ли е тревожно от очите ви съня
неговият
страшен рев?
Колцина са влизали в
неговите
бездни и са видели чудото на
неговото
съкровище.
Той седи самин и пред
него
е разстлана синкаво зелена шир, която диша, вълнува се и шепне.
В
него
– друга шир, разстлана до безкрая, готова, да погълне и морето.
Морето, синкаво зеленото море пред
него
възстава в страшна буря.
Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните
неговата
песен.
Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над
него
, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен!
Неговата
светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите.
Тогава
неговата
светлина ще подиря, да пусне здрач на мъничка надежда.
Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи
неговия
блясък.
Кой може да цени мига, освен оня, що вижда в
него
цяла вечност!
Неговата
чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди.
Бреговете
там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред.
По морето, което мие с водите си златните ù
брегове
, пращам далечния си привет.
Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в
него
... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око.
Оттук преминават забързаните към други
брегове
...
Обичам го, защото през
него
се отива всякъде.
Ще се измести
неговото
корито, неспирният вой на бурите му ще оглася други места, но море ще има вечно, вечно ще се гонят една след друга пенести вълни, и техният шум ще буди всякога въпроса – вечния въпрос!
124.
МАЗДАЗНАН - M. M a н е в
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
За
него
няма хубост,
125.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Развитието на човека,
неговата
еволюция е в зависимост от
неговото
съзнателно ръководство.
От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в
неговите
основи, се прозират принципите на Заратустра.
През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в
него
.
Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в
неговата
собствена област.
Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия
него
.
Може да се открият повече форми на живот, можем да се опознаем по-добре с
неговата
външна страна, но това нищо не ще ни каже за основния принцип на живота.
Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и
неговите
разнообразни форми на проявление, почиват.
Диханието е едно, но
неговите
изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението.
Цялото животинско царство принадлежи към същата
категория
.
Диханието е вечно едно и също, но
неговото
изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява.
на злото у
него
, се намира в червата на човека.
То е изворът на мислите, който през
него
праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството.
126.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с
неговото
учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
127.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното,
него
го казваме че е зло.
128.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с
неговото
разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ.
Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от
неговите
блага.
Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но
неговата
цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици.
129.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
По
неговите
улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия.
Дигна поглед и вид – някой идваше към
него
.
Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред
неговия
вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край.
Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в
него
нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни:
И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към
неговото
отшелие.
Поклонници изпълниха
неговия
завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата.
Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от
него
излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог.
130.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Говоря
алегорично
.
По-рано нека разгледаме в какво състояние се намира този въпрос в официалната наука и след това ще видим, каква светлина може да се хвърли върху
него
чрез по-дълбоко изследване на действителността.
131.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива според продължителността и енергията на
неговото
употребление".
Непрякото приспособление води към механизъм, защото при
него
вариациите са случайни, и целесъобразността дохожда чрез действието на подбора.
132.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
За
него
тъмните пътеки на порока и безделието са чужди.
133.
Един факир в Париж - Реймонд Но
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в
него
светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса.
134.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с
неговите
интересни подвизи.
По
негова
воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично.
Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където
неговото
положение на „факир" му налагаше да слезе.
Двама секретари, млади като
него
го придружават.
Въжето не пада и те се изкачват по
него
?!
135.
АКВАРЕЛ - Ире
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват
неговите
свойства.
От
него
произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност.
136.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
А зад
него
, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина.
Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но
него
вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла.
137.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Напоследък немците проявяват голям интерес към
него
.
Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните
негови
съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр.
Това е само част от
неговото
естество.
Той не говори нито на един език, освен холандски, не разбира и не знае изкуството и все пак
неговите
картини правят колосално впечатление.
Според Мансфелд, той е само сляпо оръдие в ръцете на човек със силен интелект и покорно изпълнява
неговата
воля".
Ще приведем някои от
неговите
интересни примери:
А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху
него
зелени купчини.
шест часа в
него
и т.н.
138.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в
него
.
То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от
него
.
И колко дивна е
неговата
сила!
Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от
него
, изгубва своята трезвост.
Негодници
за живота, каквито има с хиляди.
Те са заприличали на стари мехове,
негодни
да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини!
Ако погледнем новия човек, ще видим, че
неговата
свещ свети ярко и весело.
Ще види какъв обновителен процес ще произведе за
него
това Ново Вино.
139.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за
него
; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към
него
.
Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на
него
.
Мракът беше много голям, реакцията – силна и
неговият
глас прозвуча като глас в пустиня.
Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на
неговия
глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно.
140.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговите
най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация.
За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство
егоисти
, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми.
Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около
него
рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си.
Манталитетът на
неговите
жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица.
141.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само
егоизъм
, но и нечовечност.
Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с
него
; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях.
142.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но и за
неговия
личен, вътрешен живот той трябва да познава отлично своите сили и ум и умело да работи с тях.
Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в
него
и започне да оперира с тях.
Това е нужно и за
неговото
духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек.
Без
него
нищо не може да се направи.
Здравината на психичния ни живот зависи от
него
.
Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички
негови
чувства мисли и желания.
Защото: всяка скръб, тъга се трансформират в
него
на движение, което дава сили.
С ума често се спекулира, убива, с
него
се върши зло.
143.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
От 1772 г., когато тоя остров е бил открит и до днес, на
него
се правят непрекъснати археологични изучавания.
Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до западните
брегове
на северна Америка.
Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под
негова
власт.
Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските
брегове
към о. Мадейра.
Следователно, тия изучавания сочат, че ако тук е била Атлантида, то тя се е намирала между
бреговете
на Европа, островите на африканските
брегове
и Антилските острови покрай Америка и се е намирала по-точно между днешно Мексико, южна Америка до Амазонка, южните
брегове
на Европа и северните
брегове
на Африка.
Неотдавна там бе открит града Тулуум с
неговите
стари улици храмове и богатства.
Доказано е, че
неговото
отечество е Америка.
Доскоро се мислеше, че вида на земята се дължи на преформирането на
бреговата
линия от наводнявания, измивания, издигания.
И днес, според
него
, континентитеe ce движат.
За нас в случая е важно да се изнесат ония данни, които са в полза на Атлантида, по същата причина, по която и фактите на Вегенер се стремят да бъдат в полза на
неговата
теория.
Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби
неговото
сърце.
144.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Без
него
той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види,
Не се ли недрят в
него
трепети, цената на които надвишава цената на всичките, препълнени с празна суета земни часове?
догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в
него
и да стана достоен зарад теб.
Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над
него
, заедно с окото на
неговата
избрана звезда.”
Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при
него
не останах?
Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за
Него
.
Кому е нежна
неговата
мъка, когато срича върху буквите на първата си книга?
В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за
Него
в часовете на нашата радост.
145.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на
него
; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на
неговото
сегашно идване е да обогати своето съкровище.
Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с
Него
и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота.
И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у
него
най-съкровените чувства на признателност и умиление.
Когато всичко му върви на добре, той нито се и сеща да бъде благодарен на Бога за това, а когато го постигнат нещастията, тогава като че по се досеща, но за да изкаже своите
негодувания
и да проклина.
Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с
него
и между
неговата
воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност.
Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с
него
и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v
него
.
Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при
него
, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах.
И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни обича и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при
Него
.
146.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с
него
, когато почне да действува.
Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до
неговия
извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
Бетховен чуваше
неговата
нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха.
Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с
него
не искаме да споделим.
Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия
него
, ето защо вниманието се наклонява към самите нас.
147.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Над
него
царувала вечна, черна нощ.
Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към
него
, далеч от мрака, който е давил земята.
Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за
него
умирали.
148.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те трябва да повдигнат
неговото
знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите.
После този ученик минава в друго училище, а на
негово
място дохожда друг.
Това може да е религия на един народ, това може да е
негов
стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение.
Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на
неговата
партия.
149.
Вести
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
от село
Негован
.
Левент Иван във село
Негован
150.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от
него
самия.
Правят същото, което видяхме при Конволута – поставени в аквариума, когато морето се оттегля, тези двуразделки излизат от пясъка и образуват върху
неговата
повърхност един кафяв пласт.
151.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с
неговата
хубава главица, за да я смаже.
Какъв смисъл има такова едно разбиране с
неговите
крайни, но безосновни заключения?
В
него
именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото.
В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в
него
има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят.
Той именно се грижи за всички същества, които образуват
неговия
организъм и съхранява законите на Цялото.
152.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От разни среди на
него
се гледа различно.
Едни (искрените му приятели и четци) в
неговите
страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н.
Едни не виждат в
него
достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент".
Неговите
стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около
него
.
Това са малките недоразумения около
неговото
подзаглавие „окултно списание".
Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-
категорични
становища.
Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и
егоист
.
Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна
неговите
чувства,
неговото
сърце и не го направи по-добър.
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега
негови
прояви
153.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
френологията изучава конструкцията на черепа,
неговите
издатини,
неговите
очертания и по тях разчита характера на човека,
неговите
качества,
неговите
заложби,
неговите
възможности.
Тя избира за практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху
него
се проектира динамичното действие на мозъчните центрове.
Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на
неговия
душевен живот.
И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в
неговите
дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в
него
, а не за суетен шум.
154.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Там става вече истинското хранене, при което
негодните
вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до
него
стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна.
[1] На проблема за храната от това гледище, поради
неговата
важност, ще се спрем в друга книжка.
155.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Неговият
ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради.
От
него
зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл.
Бог е една реалност и първото съприкосновение с
Него
, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение.
Всички соли от почвата са внесени в
него
.
И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в
него
мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт.
156.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край
неговия
корен отвръща със зрели плодове.
Егоизмът
на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души...
157.
Вести
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Неговите
творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са
неговите
картини,
неговите
поеми,
неговата
музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо.
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за
неговото
постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта.
Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на
неговата
истинност не го правеше действителен.
158.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И че шумът, издаван от телефоните на апаратите през време на опитите били причинени от самия апарат при
неговата
употреба, Той не допуска следователно че върху тях е било упражнено известно влияние от страна на субекта, подложен на опит.
Митов, сега е в Италия и там
неговата
живопис е получила вярна преценка.
Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия,
неговите
безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у
него
не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина".
159.
За отделните народи - Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от
него
, а като го превъзмогне!
Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат
неговите
мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към
него
...
160.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Езикът е особен за всяко племе, и в
него
е вплетена духовната му същина.
Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по
него
се прочита душата му.
Не е ли личният
егоизъм
в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация?
Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за
неговата
виделина.
161.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще
неговата
философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам.
За нашата тема е от значение
неговата
характеристика за фаустовската душа на европееца.
За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните
снегове
.
162.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и
неговите
части.
В това лежи между другото
неговото
съществено отличие и
неговата
голяма важност във физиогномичното изследване, За
него
ще дадем по-нататък един по-подробен етюд.
163.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Този език, изобилстващ с
алегории
и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука.
Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с
него
почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
къс дърво, слънцето, което се съдържа в
него
се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел.
Алхимикът често си служи със символи и
алегории
.
164.
В утринните часове - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ще мина с
него
океани.
165.
Из Млечен път - Слав Бели
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от
Неговата
виделина ще се докосне до душата ти.
Тя ще обходи всички кътове в
него
.
166.
Музиката в живота - Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над
него
гореше звездният плам на Орион.
Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в
него
блещукаха многобройни светлини.
Неговата
коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му.
Неговите
членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта.
167.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В
неговия
робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал.
Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в
него
.
Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от
неговите
уста протича проповедта.
Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му
неговата
майка, то се укротява, утихва.
В
неговите
училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката.
168.
Стихове - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС отдавна блазни погледите на европейците и известно е на всички, че мнозина любознателни и смели изследвачи погребаха усилия и средства за
неговото
изучаване.
Северният полюс мами погледа на европейците и завидна смелост проявяват те за
неговото
достигане.
Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че
неговото
учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката.
169.
Перспективи за едно ново знание
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат
неговото
щедро обилие.
То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на
неговия
живот...
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и
неговата
челяд.
По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на
него
.
По силата на законите, които регулират
неговото
развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
– а да почерпим от
неговото
щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, повдигат врява за някакво си идолопоклонство.
Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на
неговото
разпукване...
Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по
него
.
170.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер –
неговото
ново схващане за „прогреса” и
неговата
идея за предстоящата културна роля на славянството.
– Всяка култура според
него
представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край.
Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с
неговия
сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения.
А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият
егоизъм
заемат все по-широки размери във всички области на живота?
За
него
стана ясно, че
неговата
представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената.
И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия
него
, диктуващи
неговото
поведение и съдба.
По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до
него
.
Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън
него
, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности.
171.
Пробуждане – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но нали Бог никого не оставя и
него
не остави.
Когато се свести и отвори очи, видя да стои до
него
един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори.
Все за
него
мислеше, сякаш му бе оживял на сърцето.
„Като камък ми тежи
неговото
мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека.
„Който гори в
него
не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук.
Като камък ми заседна на душата
неговото
мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред
неговата
врата - да му задръстя изхода”.
Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна,
неговият
учител му подари хубавата статуя...
И видя: далеч пред
него
пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние.
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в
неговия
пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой.
Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до
него
седеше мъдрецът – спокоен и тих.
Неговата
любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва.
Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в
него
, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”.
172.
Сините очи – Ели
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на
неговата
врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба.
Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих
неговото
писмо.
Аз ще оставя на мира при
неговите
книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете.
173.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като
него
.
Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и
неговите
очи сини!
174.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Към тази лична работа той е присъединил изучаванията напечатани било тук, било другаде, в които
неговите
сътрудници излагат, как те са дошли по
неговите
методи до резултати, идентични на тези, които той сам е добил.
Жоливе Кастло по същина и откритията, които той направи, тъй като
неговите
настоявания за една проверка на опитите му от страна на официалните изследвачи бяха напразни.
Най-после добавя, че има много други химици, които по-рано са му засвидетелствували, прилагайки
неговия
метод, че също и те са сполучили да превърнат сребро в злато.
Върху
него
привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна.
Необходимо е, щото официалните учени в служба на народа и заплащани от
него
да контролират фактите, които им се предлагат, даже ако тези факти ги стесняват.
НАГОРЕ