Търсене в текстове за 'Душевност'

Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност!

Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример. “Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си! ” Нека проследим дейността на Петър Димков в рамките на един ден.
към текста >>

То “свидетелства за будна, интензивна мисъл, богата душевност, висока нравственост и тънък усет за красотата.”/Мария Старирадева/.

От този “допир” се ражда отново поезия. В творчеството на Стоянка Илиева присъства като жанр и есето. То по особен начин отразява нейните размисли в самота върху великите загадки на живота. Множеството малки поеми в немерена реч очакват своя ред да се явят на белия свят... В тях поетесата споделя своите разсъждения за страданието, за скръбта и радостта, за възпитанието и самовъзпитанието, за истинските стойности в човешките отношения, и много други. Творчеството й е обширно. То “свидетелства за будна, интензивна мисъл, богата душевност, висока нравственост и тънък усет за красотата.”/Мария Старирадева/. То свидетелства и за нейния особен път, път на човек, пробуден за Реалността, път на ученик, съзнателно боравещ с тетрадка и молив, след прекараните часове над учебника. А от този Учебник на Живота, Стоянка Илиева между другото е научила и нещо много важно. Споделя го с близките си: “Аз гледам в човека доброто, Божественото в него. Отделните прояви са нещо преходно, на тях не се спирам! ” Това са думи на истински ученик.
към текста >>

Богатата поетична душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето.

Когато Учителите казват, че нещо ще стане в бъдеще, трябва да се разбира, че то е станало вече днес. Окултните сили на Доброто действат веднага. Г. Томалевски е един от първите български есеисти. Неговото име е свързано със създаването и утвърждаването на есето като художествен жанр у нас. Именно той е основал и Обществото на българските писатели- есеисти. Богатата поетична душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето. Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“. БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу.
към текста >>

Варненското Братство, отпразнува новата година при голяма задушевност.

Една завладяваща и приятна слабост ме обхване и ми се струваше, че думите й излизат из моите устни. Но аз не можех да ги повторя. Всичко беше изчезнало. Аз заспах. (Следва) Братски срещи На 1 януари т. г. Варненското Братство, отпразнува новата година при голяма задушевност. Братския струнен оркестър, дирижиран от М. Калудов, изпълни няколко номера, композиции от братски песни, китки и маршове. Декламирани бяха няколко избрани стихове и хуморески. Изнесе се и пиеската „Гласът на доброто“ в три картини, представена от малките артисти, братски деца. Мила и трогателна бе картината, тя трогна и най-коравото сърце.
към текста >>

Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения.

Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичиостта? Не е ли тук, по скоро, крива мярката на този, който мери гемиите на човечеството с тази шаблонна, несъответстваща на предмета мярка?... Как можеш да измериш несъизмеримото? Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати“ мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване, и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания? Господине Д-р Кир. Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответстващи за тях мерки, това е една „работа“, която по никой начин не може да се нарече сериозна. Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, де го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото изглежда г, К. Ч. няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която именно задача се е нагърбил в последния брой на списанието си. Ти можеш да вземеш в ръката си една шепа вода от океана, ти можеш да вземеш в ръката си една шепа пръст от земята или да се опиташ да задържиш в ръката си една шепа въздух, и след това да твърдиш, че: това е океана, това е земята, това е небето. Фактически, обаче, ти не ще познаваш нито земята, нито небето, нито океана.
към текста >>

няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която именно задача се е нагърбил в последния брой на списанието си.

Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати“ мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване, и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания? Господине Д-р Кир. Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответстващи за тях мерки, това е една „работа“, която по никой начин не може да се нарече сериозна. Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, де го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото изглежда г, К. Ч. няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която именно задача се е нагърбил в последния брой на списанието си. Ти можеш да вземеш в ръката си една шепа вода от океана, ти можеш да вземеш в ръката си една шепа пръст от земята или да се опиташ да задържиш в ръката си една шепа въздух, и след това да твърдиш, че: това е океана, това е земята, това е небето. Фактически, обаче, ти не ще познаваш нито земята, нито небето, нито океана. В такова смешно положение изпада К. Ч. опитвайки се да изследва, да прецени и окачестви г. Дънова, въз основа на отделни неправилно схващани и неправилно тълкувани цитати из беседите му, и, още повече, въз основа на някои изказани мнения и схващания на някои негови бивши или настоящи последователи.
към текста >>

Няма оная задушевност, онази сърдечна топлота, която да повиши жизнения ни тон.

Няма оная задушевност, онази сърдечна топлота, която да повиши жизнения ни тон.
Същата мисъл е прокарана и в списание „Детска градина“, год. I, кн. 7, стр. 195: „Колко е студен светът! Каква ледена студенина! Няма оная задушевност, онази сърдечна топлота, която да повиши жизнения ни тон. Слънцето топли телата ни, гали очите и косите ни, но кой ще стопли сърцата ни ? Коя е тази сила, коя е тази мощ, която сладостно да облее душите ни и ни сгрее, обнежи и ощастливи? Защо е толкоз студен светът? “ Това се вижда и от статията на И. Горбунов — Посадов : „Единното вечно“ в сп.
към текста >>

Там вече повява върху вас старинно минало из блатата на хълма стърчат долмени и друидни камъни с писмена по тях, които ви говорят с езика на оная задушевност, която е свързвала тогавашната култура с духа.

Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система. И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни. Първо впечатление на подобни контрасти ние добихме през август 1923 г, при посещението на Илклей. Минава се през най-индустриалната област: Лидс, Брейдфорд, чудовищно одимени къщи, достойни за Стриндберговия ад. А Илклей е приветливо местенце в полите на блатистия Йоркширски хълм. Там вече повява върху вас старинно минало из блатата на хълма стърчат долмени и друидни камъни с писмена по тях, които ви говорят с езика на оная задушевност, която е свързвала тогавашната култура с духа. Но още по-силно чувства човек в Уелс, приказната страна на Мерлин, чийто любима вълшебническа одежда са били морската пяна и шепота на гората. От Илклей тренът води през гъсто населена, почернела от дим, премрежена с релси област, край гората от манчестерски фабрични комини до светло приветливата страна. Весело ви кимат средновековните цинкови покриви на Честър, проблясват ясно-сините заливи на приближаващото се ирландско езеро. Чайки и други морски птици, с обширни, като на военен лагер наредени, гнезда ви предизвестяват, че скоро започва тяхното, не смущавано от нищо, царство. Мощни укрепени замъци се издигат в небесата, величествени в широкия размах на линиите си, владеещи простора на долините, сливащи се с околните скали.
към текста >>