Търсене в текстове за 'Душевност'

Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух.

Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух.
към текста >>

В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.

В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В.
към текста >>

Тия върховни усилия за освобождение и последвалите ги неуспехи стават причина за настъпване на пълен обрат в душевността на младия Константин Дъновски.

Но и този път под неудържимия дипломатически натиск на западните сили Русия се оттегля обратно зад Дунава. Настъпват същите изпитания и ужаси за българското население по тези краища на Турската империя. Всички, които са посрещали с радост и подпомагали руските войски по време на пребиваването им на полуострова, биват подлагани на сеч и нечувани изтезания. Най-обезсърчаващи са революционно-освободител-ните акции на българската емиграция в Браила през 1841, 1842 и 1843 г., които биват ликвидирани преди да влязат в борба с османските поробители.26 Кримската война от 1853-1856 година, в която бълга-рите също вземат участие (само между българската емиграция в Одеса, Браила, Галац и други са били набрани над 4000 доброволци26), носи ново разочарование за българската освободителна кауза. Тия върховни усилия за освобождение и последвалите ги неуспехи стават причина за настъпване на пълен обрат в душевността на младия Константин Дъновски. Доведен до пълна резигнация, у него се оформя решението да отправи поглед към небето и вместо с оръжие в своята десница, да чака спасението на българския народ да дойде по пътя на молитвата. Предпоставки за такава психическа нагласа той има още от най-крехкото си детство. Майка му, която го е готвела за духовник, винаги му е внушавала, че той трябва да облече монашеско расо и да посвети живота си в служене Богу. Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно.
към текста >>

Знанието иде отгоре и ще се разкрива на хората според съзнанието им, според тяхната душевност.

Да оживее Природата за тебе, това значи тя да бъде за тебе жива и разумна – навсякъде да виждаш проявата на Разумното, на Бога! Имам да кажа много неща, но на хора, които са едно с Бога. И хиляда години да седят другите при мен, нито дума няма да кажа пред тях. Познавам хората, както те не се познават. Познавам и себе си. Знанието иде отгоре и ще се разкрива на хората според съзнанието им, според тяхната душевност. Всички форми, които съществуват в Природата, са азбука на една наука, която трябва да се знае, за да се осмисли животът. Дълги години ще я изучавате. И колкото повече я изучавате, толкова повече се разширява областта на изучаването. Сега трябва да поправите погрешките на вашите прадеди. Знанието, което добивате е ценно.
към текста >>