Търсене в текстове за 'Душевност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Галилей Величков

От първият до последният ден на нашето общуване пред нас е бил изправен Величественият Образ на УЧИТЕЛЯ, с душевност богата и непозната през всички времена.
Преживяните моменти са историческа основа - фрагменти от един живот на многомерно общуване на УЧИТЕЛ с Ученици. Повечето от стъпките подир Него са първи по своето естество, изпълнени с изненади. Много често проличаваше нашата неподготвеност и незнание. Духовният ни ръст бе твърде малък в сравнение с преживяните събития - решения на големи проблеми. Имало е моменти, когато Неговите мисли оставаха неразбрани и непонятни за съзнанията ни. От първият до последният ден на нашето общуване пред нас е бил изправен Величественият Образ на УЧИТЕЛЯ, с душевност богата и непозната през всички времена. Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост. Винаги присъствието Му носеше мир и хармония. За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности. От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото. Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното.
към текста >>

2. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Ученикът Аверуни дава израз на богата душевност и заслужено узнава от УЧИТЕЛЯ името на своята душа - Амриха!
Видно е, че не всякога условията и възможностите са благоприятни. А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена. В такива случаи душата е загърната с мантията на неузнаваемостта. На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната. Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви. Ученикът Аверуни дава израз на богата душевност и заслужено узнава от УЧИТЕЛЯ името на своята душа - Амриха! Един ден настъпва нов момент във внимателните стъпки на ученика Аверуни. УЧИТЕЛЯТ открива още едно име - Илрах! Какъв е случаят? Каква е била духовната обстановка? Какъв е бил издържаният изпит?
към текста >>

3. І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!

Галилей Величков

Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи.
повик! Израз на безмерна топлота и чистосърдечност. Израз на обич и любов, каквато само Той можеше да изяви. Тези думи бяха отправени към нас в ранните часове на един неделен ден, събрани в салона на Изгрева, да чуем утринното слово - така наричахме първата беседа. Няколкократно прозвуча бащинският зов вплетен в мъдрото и истинно утринно слово. Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи. Погледът на УЧИТЕЛЯ проникваше в дълбините на живота. Той разбираше езика на насекоми и животни, разговаряше с техния разумен дух - непознат на нас, обикновените. Скрижалите на природата Му бяха познати, познаваше написаното писмо от дългите векове и разчиташе скритото съдържание на всяка форма. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да бъдем съпричастни на Неговото знание, да се поучим и да правим опити, не само един, но хиляди опити, за да се уверим, че животът е многостранен и многолик, богат със съдържание. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове.
към текста >>

4. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност.
В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна.
към текста >>

5. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност.
УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на Толстой - големият руски писател. Той е Сократ - атинският философ. Величави образи. Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост. Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина. И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина.
към текста >>

Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус.
На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен. Не преминава Дунава. Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус. Толстой пропусна срещата с УЧИТЕЛЯ на физическото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението - една от любимите му теми. Древният Питагор, големият ум - светило и мъдрец, това е познатия на нашето съвремие - д-р Рудолф Щайнер. Двамата са необикновено будни към обективното знание, овладяват го и го предават като неоценимо богатство на поколенията. Те съзнават достиженията си. Основават школи, с тенденция да оставят трайни следи в историята.
към текста >>

6. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност.
Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота. „Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот. С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност. Паневритмията възражда и обновява организма. Паневритмията внася радост, мир и благородство в душата на ученика. Паневритмията вдъхновява психиката, облагородява духа, освежава тялото. Паневритмията - като идея, като принцип и като смисъл, е без начало и без край. Паневритмичните принципи са в хармония с онези принципи, които управляват вселената.
към текста >>

Всички имат нужда от съзнателна душевност и се стремят към по-смислен живот.
* * * Учениците идват в Школата от различни култури, някои от тях не са се занимавали с музика и ритмика, и затова се явяват с недоразвито музикално чувство и без усет за ритмични движения. Но Паневритмията е дадена и за тях. Тя е дадена за всички ученици. Всеки има нужда от благото на песента, всички имат нужда от уравновесен характер, от здрави чувства и отмерена изява на волята. Само една добре тонирана физика и психика е сигурно стъпало към хармония с разумната природа. Всички имат нужда от съзнателна душевност и се стремят към по-смислен живот. Всички ще ползват Паневритмията, а ще има и такива, които няма да я играят с изискана точност. Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота. От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката.
към текста >>

7. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Така една група бяхме отишли на Калинините езера и там имахме едно необикновено присъствие на една сантиментална душевност.
151. УРВАТА И СКАЛАТА Една година сме на седемте езера на Рила на лагеруване. Цялото Братство се е разположило на палатки. Обикновено след 11 часа, след като се изиграе Паневритмията приятелите бяха свободни и правеха разходки до близките местности и езера. А тук имаше какво да се види и не само да се види, но това беше такова неземно преживяване като всяка местност бе създадена по свой начин от природният ваятел, че в нея можеха да се намерят специфични за нея излъчвания, които те свързваха с един друг възвишен свят. Така една група бяхме отишли на Калинините езера и там имахме едно необикновено присъствие на една сантиментална душевност. Усещахме едни трептения във въздуха и в гледката, която те кара да преживяваш нещо интимно, свързано с дълбоки чувства на сърцето и неосъществени мечти. Проверете и вие това - отидете там и си записвайте всички мисли и чувства, които ще преминат през вас и ще видите, че съм права. На следващата сутрин разказахме на всички, включително и на Учителя, че си заслужава да се отиде там. Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва.
към текста >>

8. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

" На вечерята пеехме братски песни, чувстваше се една особена задушевност между всички.
Ала други я преварят, слагат си котлите. Тихо Райка се замоли мило на момите: „Дайте мене ред, ма каки, първа да налея, мене стомничката малка, колко е от нея! Че дома ме дядо чака, капнал от умора." Вси се дръпват. Райка слага малкото бърдуче. Пък и кой ли не ще да отстъпи на туй мило внуче! " На вечерята пеехме братски песни, чувстваше се една особена задушевност между всички. Като че някакъв електрически ток минаваше през нас. Всички бяха със светнали лица, радостни и щастливи. Брат Ватев имаше трима синове: Васил, Петър и Благовест и две дъщери - Кука и Кина. От тях Петър свиреше на цигулка братски песни и Паневритмия. Между братята имаше и петима рождени братя Маркови.
към текста >>

9. 12. ОТКУПЪТ

Той има много хубава душевност, има нещо много хубаво в него.
Така минаваш и всеки миг може да се сгромолясаш. Нямах някакъв център на самосъхранение. Раждането на Андрей е много важно нещо за мене, той и астрологически ми е много близка душа... Там където е неговото слънце, там е моят Асцендент. Там където е моето слънце, там е неговият Асцендент. Една голяма връзка имаме с това дете, да видим, дано да има късмет. Той има много хубава душевност, има нещо много хубаво в него. В: Спомняте ли си някои други екскурзии с Учителя? На Витоша, на Рила? Бил ли сте на летуване на Рила с тях? Или може да сте минавали мимоходом. Д: А, бил съм на Рила с Учителя.
към текста >>

10. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат.
Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат. Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина. Посланието на фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки. То е едно образцово литературно творение на века, в което се прокарзат две основни мисли.
към текста >>

11. 4. Условията в планината и отношенията между хората

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

Ще се образува още по-голяма задушевност между вас - при езерото на Окото" /, Тихият глас", с.
Тъй да остане по нещо от всяка екскурзия... Днес по особен начин ни посрещна планината. И тази година мислихте, че ще имате хубаво, ясно време, тъй бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах ще си вземете хубави фланели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност между вас - при езерото на Окото" /, Тихият глас", с. 45/ „Като слизате сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: „Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко старо! " /"Тихият глас", с.21/ *Вж Изгревът т. II, с. 364-366, N71 „Горе на Мусала беше студено, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене. Забележете тук /при езерото Окото/ направихме цяла трансформация на електричеството*.
към текста >>

12. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога.
Какво изразява стила на ораторията - ние не правим и нямаме намерение да правим разбор върху това произведение, ние само питаме, какво съдържат свещените думи в нея, това мощно Алилуйя и това свещено Амен? Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално. Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей.
към текста >>

13. 15. Магичното

Глава 2. Образи и идеи

Животът на всички беше израз на нещо друго, незнайна ръка направляваше нашия път, един архитект умело и бавно строеше нашата душевност.
Не всички могат да слушат добре, така че този, който разказва, да не се смущава и речта да тече спокойна и плавна. Тогава забравих, че бях дошла да взема обещаната книга за богомилите, забравих, че след това трябваше да ида да купя нещо, забрави и той всичко друго, за да остане само образа на баща му. Неусетно дневната светлина се смени с електрическа. Навън беше тъмно, а ние стояхме там, не вече като събеседници, а и двамата заслушани не в песента на една неувяхваща младост, не в тоналността на братския живот, не и в повестта на брат Иван. В разказа на сина звучаха други звукове, една позната гама, която стигаше до сърцето, за да събуди трепетите на онзи живот, който доминираше, преливаше и заливаше с нещо магично нашите скромни жилища и нашия изпълнен със съдържание живот. Животът на всички беше израз на нещо друго, незнайна ръка направляваше нашия път, един архитект умело и бавно строеше нашата душевност. Двигателната сила беше скрита, ала тя проникваше и регулираше духовните процеси и направляваше посоката на движението. Дълбоко в душата нямаше човек от Неговите хора да не усеща оная вълна на епохата - огнената вълна, която ни грабна и потопи в един свят, където беше много светло, красиво и човечно. Вече не слушах разказа за един човешки живот, той беше премного жив и интересен, а гледах с горящи зеници магията, която претворяваше този живот, моделираше го и канализираше енергията в него. Ще кажат някои - познато ни е всичко това, преживяли сме го. Ще кажа същото и аз, ала това не ми попречи жадно да ловя думите на сина и безсилна до сподавя вълнението, аз казвах: Подробно и всичко разкажи!
към текста >>

14. 20. Като пролетно утро

Глава 2. Образи и идеи

Няма да се опитвам да приведа в известен ред неговата душевност.
Случи се нещо, което дни наред не можеше да се забрави. Разказа ми нещо обикновено наглед. Когато се замислих казах си, ето тук вече сме еднакви - красотата докосна еднакво и него и мене. И тогава решаваш да вземеш перото и да нанесеш на хартия случилото се. Не искам да натрапвам образа, нито да го идеализирам, нито да направя литература от него - другояче не мога да разказвам и нека ми бъде простено, ако ангажирам повече отколкото е нужно вниманието върху незначителни образи, такива като на този. Няма да се опитвам да приведа в известен ред неговата душевност. Ще засегна само общия момент, неговото и моето преживяване, то се случи пред очите на онова, което наричаме Велико. Може ли да се зачеркне светкавицата, която никак не ни пита, когато блесва и прорязва небосклона и как да омаловажиш красотата на простия, ала изящен жест, който не мина незабелязано, когато застанал пред Него, той бе успял да го види, да го разбере, да не го забрави и накрая да го покаже и на мене. Една сутрин той дойде в дома ми, звънна и аз слязох да му отворя. Беше студен есенен ден в началото на декември. Много рядко идваше у дома.
към текста >>

15. 4. Огънят: есе (6.Х. 1970 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

А беше сложно устроен човекът и невъзможно беше да се обърне гръб на тая съществуваща глъбина, което не се задоволяваше само с очевидното, невъзможно беше да се хвърли през прозореца онова, което метафизиците наричаха душевност.
Човекът не беше дорасъл до онова състояние на тънка чувствителност, чрез което се улавят необикновените неща зад обикновените форми и тези, облечени в чудеса форми не го вълнуват. Човекът живееше някак си бездушно и ледено студено като чужденец в един свят, който вибрираше живо и му предлагаше серия от богати багри, красота и трепет. Затова е животът. Стигаше до еднообразието, до пустотата, до безсмислието, защото липсваше същественото, което не се стигаше и с най-високия стандарт на живот. Човекът живееше крайно обикновен живот, чийто граници варираха между две измерения, лишен от дълбочина, перспектива. А беше сложно устроен човекът и невъзможно беше да се обърне гръб на тая съществуваща глъбина, което не се задоволяваше само с очевидното, невъзможно беше да се хвърли през прозореца онова, което метафизиците наричаха душевност. Тя не се задоволяваше с каква да е черта, рецепти, или полемики, теориите никак, а най-малко с желанията на заинтересованите да сведат всичко до материалистическите сентенции. Всичките опити в това направление отиваха напусто. Една цяла цивилизация можеше да стигне неминуемо до оная анемия, която осакатяваше човека и бавно го разрушаваше. Трагедията започваше от огъня. Обикновеният огън от огнището, който ни даваше слаба идея за топлина, за да се стигне след това до голямата идея на Слънцето, чиято топлина и светлина неудържимо твореше и поддържаше живота.
към текста >>

16. 23. Младенците: есе (4.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Оглеждаш тази безбрежност, тоя невидим свят, спираш се с нови, обогатени душевности и пристъпваш едновременно и смело и плахо, не за да преживееш онова утро, оня час салона вече обвит в лилавите отблясъци на августовското небе, заслушани в Него - не: лежи всичко недокоснато, защото никога не губи цената и блясъка си.
23. МЛАДЕНЦИТЕ есе 4.I.1977 г. Не можеш вече да отвърнеш очи от този свят, който бавно се разкрива пред тебе, повежда те за ръка и те води, за да ти покаже не всичката красота на света, ти вече си потопен в нея, не, за да видиш голямата светлина, която нахлува в света, ти се къпеш в нея, не и за да ти подари знанията за които си копнял, те са вече факт и течущите води на извора на мъдростта стигат до острия ти слух. Сега има нещо друго, което тогава, когато си слушал с жадни сетива, не си пропуснал, не, защото стрелката блести и сегашните останаха дълбоко някъде - присъствувал си на нещо, което никога не е било и не знаеш дали някога ще се повтори. Сега, да, тъкмо сега след пет десетилетия, връщаш се на този ден и следваш тоя зов, не питаш нищо и никого. Оглеждаш тази безбрежност, тоя невидим свят, спираш се с нови, обогатени душевности и пристъпваш едновременно и смело и плахо, не за да преживееш онова утро, оня час салона вече обвит в лилавите отблясъци на августовското небе, заслушани в Него - не: лежи всичко недокоснато, защото никога не губи цената и блясъка си. Стоиш сега, мислиш, чувствуваш и усещаш още нещо - трябва да действуваш, трябва да кажеш нещо, една следа и един порив. Имаш думата, кажи я и нека тя бъде не за ..слава, не, какво е човекът, а за славата на Онова, Великото - Реалното, което благоволи към нас да ни събере на това място и пред тази катедра. Помниш, колкото и странно да звучи, колкото и невероятно, след толкова години чуваш най-напред цитата и чувството, което си изпитал тогава, въвеждането в библейския свят, свят на псалмите, 133 Псалом, 1 ст., който е взет за мото - “Братя в единомислие” - “Колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие” - После връзката е направена. Стигаш до Новия завет - Лука - 16, от 10 ст. надолу - наречени образци на Божествения Дух...: “Който слуша вас, мене слуша”, 10:16; “Радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса”; “Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци”, 10:21; “Блажени очите, които виждат това, което вие виждате”, 10:23; “Да възлюбя Господа Бога от всичкото си сърце, и от всичката си сила, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, както себе си”, 10:27.
към текста >>

Докосва твоята интимност, оная дълбока душевност, в която не смееш да пристъпиш.
Сега вече, след толкова години! когато чувството е редуцирано и мисълта ти проникновено остра, усетът ти жив и свеж, ти поднася блестящия миг като уникална гледка от време, което никога няма да се повтори. Усещаш някаква кулминация и не знаеш какво може още да се случи, а е втори по ред съборен ден. Остана си неповторим, като основна линия на всичко, което каза на ученика - неговата принципност, която щеше да легне като основен камък в настилката на този път, път на ученика. Разбираш сега, че всичко е било много огромно и шеметно високо. Докосва твоята интимност, оная дълбока душевност, в която не смееш да пристъпиш. Но Той, Учителят направи нещо свръх - нещо небивало, нещо необхватно. Можеше да се очаква, да се бленува, да се желае, но че то стана в такива мащаби никой не можеше да го допусне. Затова и тогава и днес, в тоя час на 1977 година, през това утро, вълнението като планински поток се стига и не знаеш как да го изразиш, как да го окачествиш, как да го изразиш по време, когато на всичките духовни ценности е обърнат гръб. Намираш се нейде далеч, много далеч от всичката условност на тази постановка, която днес от вси страни крещи за нещо крайно обикновено, загубило отдавна своята цена, и си стъпил на една височина, от която открива се една безбрежност - една чиста красота, една нива, посята, една градина ухаеща, едно велико бъдеще и един човек Господи, нов, роден, за да слуша Него, за да се радва, че е на небеса, роден, “за да възлюби своя Бог”, избрал добрата страна като Мария. Това е раждането на ученика, пътят на ученика - новото в света.
към текста >>

17. 117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения.
Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява да твърди това. Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичността? Не е ли тук, по-скоро, крива мярката на този, който мери гениите на човечеството с тази шаблонна, несъответствуваща на предмета мярка? Как можеш да измериш несъизмеримото? Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати" мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания? Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответствуващи за тях мерки, това е една „работа”, която по никой начин не може да се нарече сериозна. Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, да го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността да го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, а, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото, изглежда г. К. Ч. няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него. Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която имено задача се е нагърбил в последния брой на списанието си.
към текста >>

Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която имено задача се е нагърбил в последния брой на списанието си.
Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответствуващи за тях мерки, това е една „работа”, която по никой начин не може да се нарече сериозна. Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, да го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността да го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, а, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото, изглежда г. К. Ч. няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него. Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която имено задача се е нагърбил в последния брой на списанието си. Ти можеш да вземеш в ръката си една шепа вода от океана, ти можеш да вземеш в ръката си една шепа пръст от земята или да се опиташ да задържиш в ръката си една шепа въздух, и след това да твърдиш, че това е океана, това е земята, това е небето. Фактически, обаче, ти не ще познаваш нито земята, нито небето, нито океана. В такова смешно положение изпада К. Ч. опитвайки се да изследва, да прецени и окачестви г. Дънова, въз основа на отделни неправилно схващани и неправилно тълкувани цитати из беседите му, и още повече, въз основа на някои изказани мнения и схващания на някои негови бивши или настоящи последователи.
към текста >>

18. 1.7. Паневритмия на Рила и разривът (24.10.1988 г.)

Вергилий Кръстев

Обикновено младежите от Крумовата група прихождаха при Петър Филипов, защото той бе по-динамичен, по-експулзивен, имаше цветист език и разказа му представляваше многообразие от различни багри и изключителна душевност.
Не може да не се явят. И така, намираме се на 7-те Рилски езера, на езерото на „Чистотата". След завършването й, обикновено приятелите се събираха по двойки или на група и споделяха някои неща. При такива случаи младежите можеха да се сгрупират само около двама човека: Крум Въжаров [виж „Изгревът", том VI, с. 340-360, снимки № 24, 34], който също имаше група от около 10 младежи, които освен с астрология, ги занимаваше и с английски език. Обикновено младежите от Крумовата група прихождаха при Петър Филипов, защото той бе по-динамичен, по-експулзивен, имаше цветист език и разказа му представляваше многообразие от различни багри и изключителна душевност. Така че той беше добър разказвач, и можеше да бъде слушан с внимание и без отегчение. По това време при Петър Филипов бе отседнал да живее един младеж, произхождащ от братско семейство и поради тесното им жилище за многолюдно семейство, Петър го бе подслонил в своя дом. Семейството на този младеж живееха в една барака с двама родители и четири деца. Този младеж се привърза към Петър, работеше с него, учеше се от него, придобиваше знанието му и накрая почна да отбира и подражава на Петър във всичко, дори и десетки години след това. Този младеж се казваше Светозар Няголов.
към текста >>

19. 275. Отрицанието

IV. През очите на Христов. Посвещение

Направи ми впечатление задушевността на всички.
Много се колебах, но като взех предвид, че тази вечер може да ми послужи в моята огромна книга да я опиша, телефонирах на жена си, че ще остана в София за Нова година. Братската вечеря ми направи необикновено впечатление! Тя приличаше на Тайната вечеря на Христа! Видях в умален мащаб бъдещото човешко общество - братско семейство. На вечерята бяха 200-300 души братя и сестри със семействата си, имаше и външни хора. Направи ми впечатление задушевността на всички. В това имаше много красота! До Жорж Радев седеше и изрода - малкия Антончо. Двамата ядяха и се разговаряха. Сервираше се плодове, варено жито и варен ориз. След вечерята беше даден братски концерт.
към текста >>

20. 191. Отново за приема в Съветската легация в българските медии

Приемът продължи до късно при голяма задушевност и непринуденост.” Значи това нещо ние го имаме като документ.
Тука бяха и: директорът на Народния театър В. Василев; на Радио София - Сирак Скитник; писателите: Константин Петканов, Магда Петканова, Анна Каменова, Людмил Стоянов, Д. Митов, Калина Малина, Мери Грубешлиева, Георги Бакалов, Тодор Павлов, Георги Каменов, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев, Христо Белев, Антон Тодоров, Камен Зидаров, Михаил Марчевски, и артистите: Владимир Трендафилов, Иван Димов, Марта Попова, Стефан Киров, Констанца Кирова, Сийка Петрова, Лилиана Табакова, Стефан Стоилов, Асен Русков, Петко Атанасов, Стефка Атанасова, Денчо Марков, Ст. Пенчев, Дарина Пенчева, Илия Стоянов, Недялка Симеонова, Марта Мехлянскова, Боян Дановски; компонистът [композиторът] Любомир Пипков; художниците Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Асен Попов, Перец, Ангелушев, Сотиров и др. Изпълнена бе концертна програма от баритона на Народната опера Бръмбаров, Недялка Симеонова, Лиляна Табакова и др. Приемът продължи до късно при голяма задушевност и непринуденост.” Значи това нещо ние го имаме като документ.
към текста >>

0.64467406272888