Търсене в текстове за 'Духовност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 82 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Обща информация Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910

Християнска духовност.
4570, чиято годишна номерация продължава в първите 3 книжки. От II 3 кор. подзагл. Месечно списание за духознание ; III 4 - 5 кор. подзагл. Месечно списание за духовн и зследвания. Приложение към I книгата на Рене Кейле. Християнска духовност. Откровение над откровението. Сливен, 1902 ; приложение и към VIII. Списание за спиритизъм, посветено на тълкуване '' тайните явления в природата ''. Имена, за които става дума: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И. - издател; Бъчваров, Тодор И.
към текста >>

2. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н.
Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг. Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия.
към текста >>

3. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно.
И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата.
към текста >>

И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>

4. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото.
Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви.
към текста >>

5. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси.
към текста >>

От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано.
към текста >>

6. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност!
това е, което ни учи тя. Не парите стоят в средоточието, но душата. Не по външни ценности броди той, но по вътрешни ценности и сили, вътрешна помощ, вътрешна опора. Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора! И за да я намерим, трябва да се държим о вътрешното, да бъдем спокойни, да се себесъзнаем и да се обърнем навътре. Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред! " Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека. Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното. Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа.
Народът вярвал, че богомилите могат да влияят на ветровете и пр. Самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят така наречените „чудеса", което е обещано от Христа на повярвалите. Това е само загатване за онова висше знание, което те притежавали. Видяхме в предишните статии, че розенкройцерството е произлязло от богомилството. Тогаз, за да поясним какво влияние е имало розенкройцерството (а чрез него и богомилството) за културното развитие, ще приведем следния пасаж от един западен окултист. „В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна. Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука.
към текста >>

8. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта.
” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.
към текста >>

9. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време.
Билките действуват лечебно върху болния организъм, като изчистват неговата кръв и премахват натрупаните излишни вещества. Също така новото духовно движение в България представя лекарство за болния организъм на отделните личности, както и на цялото човечество. Духовното движение води днес човека към нови пътища и към нови дела. Нека бъдем внимателни и да не се отдръпваме вътрешно пред истинската светлина, която иде да ни даде нова специална сила и да направи от нас хора, способни за служене в живота. * * * В брой 525 от 1 декември на френския вестник „Le Fraterniste" известният френски писател Габриел Гоброн пише така за книгата „Le Maitre parle": „Тая книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов на „Изгрева" на учениците на „Всемирното Бяло Братство". Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време. Това са страници за размишление зарад ония, които търсят! " * * * Ето един друг отзив за книгата „Le Maitre parle" (Учителят говори) от Швейцария, който показва, колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя: „Тая книга бе добре дошла за нас. Скоро тя ни стана най-обичен приятел, защото никога досега ние не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво". Нов опит за левитация в Индия[1] Английското илюстровано списание „The illustrated London news" от 6 юни 1936 год. печата една интересна статия от своя кореспондент Плънкет, който е бил очевидец на един опит за левитация.
към текста >>

10. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец.
IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион. IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и частите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология. Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5.
към текста >>

Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида.
и 12. дом. Както се спомена вече, триъгълниците на елементите и триъгълниците на домовете не всякога съвпадат в хороскопа. Тъкмо „Поради бързата променливост на положението на домовете спрямо зодиакалните знаци, ние трябва да виждаме във взаимодействието на двете най-съществения и „най-индивидуалния" момент на хороскопа. Действително и статистическият опит тук показва най-силно доказващите за астрологията честоти" (фон Кльоклер). „Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б.н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон. Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида. Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
към текста >>

Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня.
Както се спомена вече, триъгълниците на елементите и триъгълниците на домовете не всякога съвпадат в хороскопа. Тъкмо „Поради бързата променливост на положението на домовете спрямо зодиакалните знаци, ние трябва да виждаме във взаимодействието на двете най-съществения и „най-индивидуалния" момент на хороскопа. Действително и статистическият опит тук показва най-силно доказващите за астрологията честоти" (фон Кльоклер). „Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б.н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон. Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида. Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
към текста >>

11. СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Много занимания в областта на висшата духовност.
VI — Много трудности и пречки в личните работи при липса на признание. VII — Много, но незначителни вражди, малки борби и затруднения в обществения живот. Много промени във връзките с другия пол. VIII — Малки затруднения във финансовите работи, свързани с брака и сдружаванията. IX — Печалба от пътувания и работи, свързани с чужбина. Много занимания в областта на висшата духовност. X — Много промени в положението и заниманието. Успехи в търговския живот. ХІ — Много приятели. Печалби от връзки с интелектуалци. ХІІ — Много тайни вражди, грижи и разочарования във връзка с непризната лична интелектуална дейност.
към текста >>

Любов към всичко хубаво и към висшата духовност.
VII — Щастлив брачен живот. Популярност. Успехи в правни дела и в сдружавания. VIII— Финансови печалби от брака и сдружавания, завещания. Приятен край. IX — Благоприятно за пътувания .и отношения с чужбина. Любов към всичко хубаво и към висшата духовност. X — Обществено признание и популярност. Печалба от художествена дейност." (Бейли) (следва)
към текста >>

12. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхарм.
– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм. – Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхарм. – Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност.
към текста >>

13. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата.
Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето. И небето е предало синият цвят на очите. Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра. Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя. Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице. Сините очи произлизат от Севера -страната на вечните ледове, страната на Истината, на ума Черните очи произлизат от Юга, горещия Юг - страната на чувствата, на сърцето.
към текста >>

14. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им.
- Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. - Учителю, кои са първите качества на ученика? - Послушание, самопознание, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика. - Учителю, трябва ли да се хармонизират песните ви? - Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им. На 5 февруари 1941 г Лиляна Табакова е назначена като артистка в Народната опера. Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с драматичното сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й. Кръщават я Лиляна. Лиляна Табакова притежава рядко срещани певчески качества, за които е високо оценена. Случва се да смае с тях дори италианския тенор Тито Скипа, случайно присъстващ на едно нейно представление.
към текста >>

15. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества.
Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби. Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто.
Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома. Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо? Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни богатства, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек. Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия страдания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия. Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас. Е, добре!
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва.
Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духовността на един народ трябва да се чувства в самия въздух, който той диша.
Солта днес не струва толкова скъпо, защото я получаваме по-лесно. Но тя и днес е еднакво важна и необходима, като преди три хиляди години. Не е необходимо солта да бъде видима, в гозбата на бучки, да се проявява като големи, величествени храмове, пред чиито камбанарии да пада шапката на смаяния чужденец. Не е необходимо Христовите ученици, или хората с просветнало съзнание, с усложнен духовен живот, да се отличават със своите облекла, бели, колосани забрадки, качулки, поясни въжета, брошки или с каквото и да било външно отличие. Не е необходимо те да носят каквото и да било име или видима форма. Духовността на един народ трябва да се чувства в самия въздух, който той диша. Тя трябва да се добавя от покривите на къщите, от улиците, от обществените учреждения и заведения. Тя трябва да се чувства в обноските на хората, в техните разговори, в техните веселби, в техните конфликти. „Солта“ трябва да проникне и да осоли отношенията на мие и жени., родители и деца, учители и ученици, началници и подчинени, управители и поданици. Тя трябва да се усеща, както в приятелските общения, така и в голелите стълкновения на народните маси. „Солта“ е една необходимост и днес.
към текста >>

Духовността, човечната любов, която Христос нарича „сол на земята“. Стефан
Тя трябва да се чувства в обноските на хората, в техните разговори, в техните веселби, в техните конфликти. „Солта“ трябва да проникне и да осоли отношенията на мие и жени., родители и деца, учители и ученици, началници и подчинени, управители и поданици. Тя трябва да се усеща, както в приятелските общения, така и в голелите стълкновения на народните маси. „Солта“ е една необходимост и днес. Твърде много е необходимо тя особено на нашия народ. Духовността, човечната любов, която Христос нарича „сол на земята“. Стефан
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така гърбицата „b“, е прилив на чувства, и в областта „с“ на духовност.
В областта „b“ всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване в височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа наследственост.) Ако е само в областта „b“ (Широчината) без да се изменя височината му, в такъв случай имаме работа само с физическа наследственост (в смисъл наследственост само от едно поколение. Психическата засяга прережданията на самото лице) (фиг. 4) Хора с остри върхове на носа са склонни към естетически финни наслади и същевременно към противоположни (понякога цинични) изживявания. Изобщо ексцентричността я проявява в дребното — в едрото са благородни, услужливи, отстъпчиви. В речта си често неясни и непоследователни (това е частно значение, а не общо за тоя тип хора) Всека вдлъбнатина на носа сочи на слабост и падения (неактивност, липса) в съответната област. Така гърбицата „b“, е прилив на чувства, и в областта „с“ на духовност. Широчината в областта „с“ е широк мост, който свързва интелекта с духовната област. Богати възможности, благородство, влияние на душата върху индивида. Изобщо, горния край, основанието на носа и челото между веждите най-често е първия светъл център, който начинаещия ясновидец може да забележи. В някои хора с развити душевни способности или много страдали, той издава тиха светлинка — именно подчертавам тая дума тиха, защото когато се загледате на това място и ако не видите нищо. пак ще усетите едно спокойствие, което тихо лъха и се влива в вас.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството.
Обаче зародишът на тази истина е съществувал. Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири. Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стара истина е, че планините и високите места, изобщо, подхранват духовността, укрепват духовните сили на човека.
И на всички той дава своите упътвания. Отговаря им на много трудни за тях въпроси, ориентира ги, а животът и им дава доказателства за своето ясновидство. Разбира се, почти всички тук идват с някаква болка, от някаква нужда и трудно е да си представим колко тежест се струпва на духовните плещи на Влайчо, както обикновено го наричат посетителите му. Но той носи с търпение и с радост тази тежест, защото живее със съзнанието, че живота за него е и трябва да бъде служба, а не удоволствие. Сливен. Сливен, със своите „Сини камъни“ , „Бармука“, „Кутелка“ и др., възправени от три страни над него, е като символ но вечния стремеж на човешкия дух към висините. Стара истина е, че планините и високите места, изобщо, подхранват духовността, укрепват духовните сили на човека. Затова никак не е чудно, че толкова будни хора, толкова мощни духове, толкова истински родолюбци са излезли от подбалканските градове. Може до се каже, че Сливен е родното място, люлката и на българското окултно движение. Там най-напред е заработил д-р Миркович със своята „Нова светлина“ от там, за пръв път са се разнесли над страната ни великите и вечни окултни истини. И днес Сливен, със своите Сини камъни, е един истински духовен център. Той излъчва на всички страни едно издигащо и облагородяващо влияние.
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят от живи и интелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия.“ В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление, и дали, наистина, както казва г. Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота. (следва) Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на задгробния свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството. По такъв начин, стената на недоверието бе пробита. Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност. Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма.
към текста >>

Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност.
Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на задгробния свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството. По такъв начин, стената на недоверието бе пробита. Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност. Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма. Окултизмът е също такава наука, каквато е и всяка друга наука, само че методите на нейните постижения са други. Това е същото, както когато камъкът, при своето падане, се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологически закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички неща трябва да се изследват, като се приспособим към законите на тази област, в която тези неща спадат.
към текста >>

23. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка.
Но ще дойде ден, когато хората ще узреят и тая идея ще възтържествува тук на земята в пълна власт и сила. ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развиването съзнанието на хората и подготвянето им да могат да схванат и възприемат истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка. Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство. По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране. Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др.
към текста >>

24. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази именно еволюция на материята от грубия материализъм към духовността представлява раждането на новия свят, борбата на духовното начало с примитивността и грубото варварство.
Но и днес, въпреки, че учението на Христа победи езичеството, любовта, като същност на живота е неизвестна на хората, и светът живее по закона на егоизма, по закона на материализма и служенето на своето собствено „аз“. Христос каза: „Аз не мога да открия всичко на хората, защото те не могат да разбират, но ще дойде Утешителят, Духът на Истината, Той ще открие всичко и ще научи човечеството. Светът, в който живя Син Божи, беше много примитивен, много несъвършен. Човешкият разум не беше способен да разбере вечните тайни на Божия живот, тайните на Космоса и затова Христос говореше с думи, достъпни за ума на тези хора. Но всичко в света се усъвършенства, и човешкият разум става все по-способен да приеме това, което по-рано е било недостъпно за него, и материята се усъвършенства, става по изтънчена и указва по-малко съпротивление на Духа. Тази именно еволюция на материята от грубия материализъм към духовността представлява раждането на новия свят, борбата на духовното начало с примитивността и грубото варварство. Но това не става лесно. Нужни са били милиони години, за да може човекът да дойде до сегашното си състояние, също така ще са нужни много милиони години, за да може обикновеният човек да стане духовен човек, истински Божи син, образ на живия Бог. Краят на всяка епоха от еволюцията на човечеството и началото на друга епоха, се характеризират с велики събития в историята на човечеството. В тези събития вземат участие не само хората, но и природата и целия космос. Ние живеем в особена епоха.
към текста >>

Така и живота на културните материалисти на нашата планета изглежда жалък и беден на съществата от другите, блестящи духовни светове, Всичко, което притежава по-висока духовност, има по-пълен и съвършен израз от това, което е грубо и примитивно.
Те се наслаждават от безгранична радост, която човек не може да си представи, защото няма способности да почувства тази радост и тази пълнота на живота, която е достояние на възвишените същества. Радостта на дивака е също в яденето, пиянството и в грубите форми на половата любов. Културният човек не се задоволява с това. Той желае да чете, да участва в някаква дейност, търси дружбата и симпатията на други хора, наслаждава се от изкуството и от идеите. Живота на дивака му се струва жалък и прост. Така и живота на културните материалисти на нашата планета изглежда жалък и беден на съществата от другите, блестящи духовни светове, Всичко, което притежава по-висока духовност, има по-пълен и съвършен израз от това, което е грубо и примитивно. Когато хората разберат законите на духовния свят — Любовта, Красотата и Доброто, тогава пред тях ще се разкрие безкрайно поле за дейност, безгранични възможности и безгранична радост и щастие на земята. До тогава ще има борба, нещастия, хаос и безпокойство, Днес всички духовни хора, които са почувствали красотата и истината на великия закон на Христа, за Любовта и братството, трябва да се обединят и да помагат, за да може тази духовност да дойде по-скоро на земята. А кой е пътя за нейното идване? Същият, който показа Христос на своите ученици, изпращайки ги да проповядват Евангелието, и същият, който сега ни сочи Великият Учител на Всемирно Бяло Братство. Духовният свят ще дойде отвътре, от душите на хората, и когато той се възцари в душите, тогава той ще може да се изрази и навън. Е.
към текста >>

До тогава ще има борба, нещастия, хаос и безпокойство, Днес всички духовни хора, които са почувствали красотата и истината на великия закон на Христа, за Любовта и братството, трябва да се обединят и да помагат, за да може тази духовност да дойде по-скоро на земята.
Културният човек не се задоволява с това. Той желае да чете, да участва в някаква дейност, търси дружбата и симпатията на други хора, наслаждава се от изкуството и от идеите. Живота на дивака му се струва жалък и прост. Така и живота на културните материалисти на нашата планета изглежда жалък и беден на съществата от другите, блестящи духовни светове, Всичко, което притежава по-висока духовност, има по-пълен и съвършен израз от това, което е грубо и примитивно. Когато хората разберат законите на духовния свят — Любовта, Красотата и Доброто, тогава пред тях ще се разкрие безкрайно поле за дейност, безгранични възможности и безгранична радост и щастие на земята. До тогава ще има борба, нещастия, хаос и безпокойство, Днес всички духовни хора, които са почувствали красотата и истината на великия закон на Христа, за Любовта и братството, трябва да се обединят и да помагат, за да може тази духовност да дойде по-скоро на земята. А кой е пътя за нейното идване? Същият, който показа Христос на своите ученици, изпращайки ги да проповядват Евангелието, и същият, който сега ни сочи Великият Учител на Всемирно Бяло Братство. Духовният свят ще дойде отвътре, от душите на хората, и когато той се възцари в душите, тогава той ще може да се изрази и навън. Е. Кидалова Белград СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Скрих таланта (из неделната беседа „Скрих таланта“ – 16.X.1938 г.) „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“. Матея. 25;25 В живота съществува една основа, която никой не трябва да пренебрегва.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се помина в София нашата абонатка Дафинка Доганова известна литераторка и лекторка, отличаваща се със своята голяма ерудиция и висока духовност.
Благословено е било времето, което сте дали на нея“ . . . Стефан Тошев Севлиево, 17. XII. 1938 г. _________________________________ На 2 декември т. г. се помина в София нашата абонатка Дафинка Доганова известна литераторка и лекторка, отличаваща се със своята голяма ерудиция и висока духовност. На всички, които я познават, тя остава един добър спомен.
към текста >>

26. -

Бъдейки израз на висша духовност красотата, разбирано широко, е мощен лост за освобождението на човечеството.
№32 от 2. I. 1940 год. същата подвързана. Що е красота — защо красотата ще спаси света — от Ангел Томов. Едно дълбоко проникване в глъбините на живота, ни показва че истинските пружини, които движат света, не са от материално, а от духовно естество. Бъдейки израз на висша духовност красотата, разбирано широко, е мощен лост за освобождението на човечеството. Прераждането, надеждата на човечеството, от Ървин С. Купър, с предговор „Прераждането е факт“ и приложение „Пререждането в сваляната на Учителя“ от Сава Калименов. Прераждането е великата и вечна истина за човешкия живот. Без неговото знание, човек е сляп за реалността на живота Творческата сила на мисълта, от Джеймс Ален. Едно малка книжка, в която търсещия може да намери ключовете на успеха и всестранните постижения Пътят на звездата, от Георги Радев.
към текста >>

27. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ (с фотографска снимка) Година 4, Брой 9 (септември 1926 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество. Статия от X. 2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор 194 3. ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии. Статия от брат Андрей. 4.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовност — вяра; доверие; вдъхновение. 18.
Себеуважение — себепочитание; достойнство; авторитет. В. Възвишеиост — любов към великото; обширното; великолепното. 14. Твърдост — учтивост; постоянство; вярност. 15. Съвестност — чувство за право; справедливост. 16. Надежда — упование; очакване; съвършено доверие. 17. Духовност — вяра; доверие; вдъхновение. 18. Обожание — боготворение; поклонение; почит. 19. Благоволение — симпатия; доброта; милост. 20. Построителност — артистичност; чувство; изкуство; изобретателност. 21. Идеалност — вкус, любов към красотата; поезията и изкуството. 22. Имитация — подражание; възможност; преправяне. 23.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност.
Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12.
към текста >>

14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност.
Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг. 14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност. Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина. 2. Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове. Буйни вежди никога не се намират в милия, гъвкавия и превиваем характер. Вежди, които се вълнуват над очите, къси, гъсти, пречупени, не дълги, нито широки. — повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери. 3.
към текста >>

Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност.
Ако и да не подчертаваме последната като цяла, признаваме ценността на Д-р Ридфилдовия труд и правотата на много от неговите заключения. Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното. Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“.
към текста >>

Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена.
А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена. Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти.
към текста >>

Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго.
Навред в природата и във всички случай, различията във формата, в строго съгласие с този закон, са в съответствие с различията в характера и службата. Ония неща, които си приличат по качество и функция, приличат си и по форма; и винаги, когато има различие по качество и функция, има различие по форма. С други думи, има една определена връзка между устройството и външния вид на материалните предмети; и причината, защо известно животно или едно растение вземат една своя определена форма, а не някоя друга, трябва да се търси само в нуждата от приспособление на очертанието към характера. Нежните и прави стъбла на царевицата не би могли да поддържат и хранят тежките тикви; нито грациозната върба или великолепната бреза — да държи ябълки. Невъзможно е да се съгласуват жестоките и кръвожадни наклонности на тигъра с кротката и мила физиономия на агнето. Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго. Той по необходимост стои прав и вдига лицето си към небето, а неговите ловки пръсти са готови да изпълняват заповедите на душата. Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма. Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон. Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват.
А субстанцията — това е вечно действащата Воля. Факта, изразен в тоя пасаж из Сведенборг, който аз вече приведох, е бил известен и на Платон, както това се вижда от неговата теория за два пъти разделената линия в шестата книга на „Държавата“. И лорд Бекон Верулам е мислил, че духовното към материалното се отнася тъй, както печата към отпечатъка. На това даже се основават неговите възгледи върху митологията. Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора. Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“. На физическите предмети отговарят духовни такива. Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо. Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения. Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност.
Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои. Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем. Работенето за една възвишена кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14. Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове. Расте по сухите хълмове и край пътеките.
към текста >>

17. Духовност.
Излишък: цензорство; скрупульозност; гризене на съвестта; себеосъждане; несправедлива критика. Недостатъкът. липса на покаяние от грях, или разкаяние за злосторство; себеоправдание във всичко. 16. Надеждност.—Чувство на безсмъртие; поглед в бъдещето с вяра за успех. Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност. Недостатък: униние; мрачност; меланхолия; предчувстване зло. 17. Духовност. — Интуиция; възприемане на духовното : пророческа насока на ума. Излишък: вярване в духове; в караконджули; в чародейство и пр. Недостатък : липса на вяра; крайно неверие, като „невярващия Тома“, мрачен скептицизъм. (вж. контрасти във фиг. 9 и 10).
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз.
На санскритски пък коренът ghu со има същото значение, и там сигурно се намира произхода на тая дума. 2) M-me prof. Curie. Traite de radioactivite Paris. 1910. T. I. P. 390. 3) Уранът е открит от Клапфорт в 1789 г. КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз. Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие.
към текста >>

Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет.
Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш. В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той подготвя единението на науката с духовността. 5.
Първата част съдържа отделите: От къде идем ние? и Какво сме? в които се разглеждат миналите промени, от самото начало на живота на земята, а във втората: Къде отиваме? се излага човешкия прогрес и се предвижда, въз основа на фактите, крайната цел на еволюцията. Ученият белгиец Рюто, член на кралската академия, хранител на музея и пр., като следва в тази своя студия чисто научния метод на анализа на фактите, дохожда до заключения, напълно сходни с ония на окултизма. Той подготвя единението на науката с духовността. 5. Irving S. Cooper: Реинкарнацията. В тази книга авторът е събрал, в едно ясно и красноречиво изложение, всичките съображения и доказателства за прераждането, т. е. за нашите последователни съществувания. 6. F.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира.
Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество. Не е дадено всекиму да има нос!
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност.
Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте. Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората. ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“. Знаем, че днес в училищата цари хербартовата педагогическа система. Днес са приложени неговите възгледи. Авторът критикува днешното училище от окултно гледище.
към текста >>

Отговорът е този: Когато духовността навлезе във всички науки и ги оплодотвори, тогава тя широко и сигурно ще се разлее и в самото общество, във всички кътове на днешната култура.
Също така целта е да се основат други окултни университети подобни на „Гьотеанум“. И наистина, в Щутгарт е вече сложено началото на свободен университет ; там са вече почнали редовни университетски курсове, с които ще се тури основата на нов свободен университет. Самият факт, че толкоз души сериозни учени от разни научни области са дълбоко заинтересувани от окултизма и го изучават, показва, че, в окултизма има жизнеспособност и че е в състояние да задоволи строго научния, критически школувания ум на всеки непредубеден учен. Може сега да се зададе един въпрос: защо окултизмът се старае да работи в областта на всички науки? Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията? Отговорът е този: Когато духовността навлезе във всички науки и ги оплодотвори, тогава тя широко и сигурно ще се разлее и в самото общество, във всички кътове на днешната култура. Днешният живот е беден на духовност. Духът е изгонен от всички почти области на живота. Целта сега е целият живот да се одухотвори. Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони. Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура.
към текста >>

Днешният живот е беден на духовност.
И наистина, в Щутгарт е вече сложено началото на свободен университет ; там са вече почнали редовни университетски курсове, с които ще се тури основата на нов свободен университет. Самият факт, че толкоз души сериозни учени от разни научни области са дълбоко заинтересувани от окултизма и го изучават, показва, че, в окултизма има жизнеспособност и че е в състояние да задоволи строго научния, критически школувания ум на всеки непредубеден учен. Може сега да се зададе един въпрос: защо окултизмът се старае да работи в областта на всички науки? Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията? Отговорът е този: Когато духовността навлезе във всички науки и ги оплодотвори, тогава тя широко и сигурно ще се разлее и в самото общество, във всички кътове на днешната култура. Днешният живот е беден на духовност. Духът е изгонен от всички почти области на живота. Целта сега е целият живот да се одухотвори. Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони. Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура. Но ще попитат някои: „в средните векове хората са били вярващи, религиозни“, но кои векове са били по-тъмни?
към текста >>

Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие.
Целта сега е целият живот да се одухотвори. Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони. Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура. Но ще попитат някои: „в средните векове хората са били вярващи, религиозни“, но кои векове са били по-тъмни? Не са ли те вековете на инквизицията, аутодафето, индулгенциите и пр.? Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие. Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души. Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси. Днес човечеството трябва да влезе съзнателно в допиране с вечните истини. Който мисли, че само с външни мерки, без един силен духовен импулс, ще може да дойде новата по-висша култура, много се лъже. Той не познава добре силите, които действат в човека и обществото.
към текста >>

Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души.
Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони. Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура. Но ще попитат някои: „в средните векове хората са били вярващи, религиозни“, но кои векове са били по-тъмни? Не са ли те вековете на инквизицията, аутодафето, индулгенциите и пр.? Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие. Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души. Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси. Днес човечеството трябва да влезе съзнателно в допиране с вечните истини. Който мисли, че само с външни мерки, без един силен духовен импулс, ще може да дойде новата по-висша култура, много се лъже. Той не познава добре силите, които действат в човека и обществото. Без да се дадат на човечеството висши духовни ценности на местото на ценностите, които посочва замезващият материализъм, не може да дойде новата висша култура.
към текста >>

Нос от гъвкаво и деликатно месо показва разсъдливост, духовност и бързо, лесно схващане.
Нос, чиято главна линия се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум. Колкото повече тая превита форма се усилва, толкова повече фанатизмът и екзалтацията се увеличават до крайния предел — лудостта. Именно върху тези две противоположни линии, които очертават истинския човешки нос, се намират най- бележитите характерности на животинството; отдолу, към прекалените вглъбнатини: зурлите, муцуните и мордите; отгоре и към изпъкналостите: човките и хоботите. Носът от гледище на сложението и естеството му: твърди и меки носове- — Червени и бледни носове Разгледан от гледище на естеството, му, носът може да бъде от меко и шупливо месо. В тоя случай се посочва на лимфатичен темперамент, на духовна вялост и на преживеща и тежка природа. Нос от гъвкаво и деликатно месо показва разсъдливост, духовност и бързо, лесно схващане. Нос от грубо и твърдо месо посочва на. твърдост и коравина, излишъкът на които води до жестокост и глупавина. Сух и хрущялен нос показва сухота на сърцето, лошавина и скъперничество. Цветът на носа има също голямо значение. Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера.
към текста >>

В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления.
Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията.
към текста >>

Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса.
Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“.
към текста >>

Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично.
Тя бе лишена от необходимите познания, за да прокара на теория и да обобщи на практика прекрасните принципи на Великото Дело, които искаше да приложи в терапевти- ката. Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени. На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя.
Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния .
към текста >>

Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността.
Една истина е, че ценни идеи могат мълчаливо. без да бъде разменена нито една дума, да бъдат раздадени. Още повече за съжаление е. когато от някого се излива една нежна мощна мисъл върху г.о-грубия интелект на другиго, и в замяна на своето съкровище получава низши духовни трептения. Тогава по-издигнатият мисли, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с мисли, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество мисли на неговия другар. Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя.
към текста >>

И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност.
Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става. Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство. И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята. Такава е утайката на дъното на вазата.
към текста >>

Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство.
Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става. Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство. И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята. Такава е утайката на дъното на вазата. ГЛАВА VII. Носът в неговите подробности Според казаното в предходната глава, носът се дели, следователно, на три различни части: 1) връхна (горна) част или корен на носа, 2) средна част или гръб на носа и 3) долна част. Тия три части отговарят тъждествено на същите части у палеца“: 1) първата нокътна става, 2) втората става и 3) третата става или хълм на Венера.
към текста >>

И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята.
Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става. Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство. И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята. Такава е утайката на дъното на вазата. ГЛАВА VII. Носът в неговите подробности Според казаното в предходната глава, носът се дели, следователно, на три различни части: 1) връхна (горна) част или корен на носа, 2) средна част или гръб на носа и 3) долна част. Тия три части отговарят тъждествено на същите части у палеца“: 1) първата нокътна става, 2) втората става и 3) третата става или хълм на Венера. Първата част (т. е.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада.
Те с фалшиви, и това показва, какво може да се очаква от тях. Изток и запад ще се разберат на духовна о:нова, а не на тази, която искат днес. Днешното съзнание, казва Д-р Щайнер, както е науката, така и в изкуството, е дошло до една точка, че се нуждае от оплодяване от един духовен импулс. от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие. И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“.
към текста >>

Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига.
Изток и запад ще се разберат на духовна о:нова, а не на тази, която искат днес. Днешното съзнание, казва Д-р Щайнер, както е науката, така и в изкуството, е дошло до една точка, че се нуждае от оплодяване от един духовен импулс. от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие. И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия.
към текста >>

Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер.
Днешното съзнание, казва Д-р Щайнер, както е науката, така и в изкуството, е дошло до една точка, че се нуждае от оплодяване от един духовен импулс. от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие. И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности.
към текста >>

Четците сами ще забележат особената духовност на физиономията на ясновидката.
до 2. май 1829 год. —е живял съвместно с ясновидката и е имал пълна възможност да наблюдава и изучи всички проявления на нейните чудни способности. Неговите констатации и заключения са потвърдени и от други авторитетни личности, каквито са: Щраус, известният автор на Живота на Исуса, Ешенмайер, доктор по медицината и философията при университета в Тюбинген, който е публикувал за способностите на ясновидката пет тома под заглавието: Blatter aus Prevorst (Дневникът в Префорст) и др. Фотографската снимка, която ние предаваме, е доставена на французкия полковник Алберт де Роша от Теобалд Кернер, син на Д-ра Кернера. Четците сами ще забележат особената духовност на физиономията на ясновидката. За отбелезване е още едно обстоятелство: когато г-жа Хауфе се е завърнала от Вайнсберг в родното си място Префорст, където се поминала на 5. август 1829 г., и някой си Д-р Хоф е аутопсирали трупа й, констатирано било, че мозъкът й е великолепно устроен, напълно здрав и високо развит. Тъй се обяснява и извънредната сила на нейния ум и въображение: няколко минути преди да издъхне, ясновидката, която обичала да съчинява стихове — истинските поети са всякога ясновидци от разни степени — е написала следното стихотворение, което предаваме в проза: Г-жа ФРЕДЕРИКА ХАУФЕ, ясновидката от Префорст „Сбогом, мили приятели, сбогом. Благодаря за вашето съчувствие и помощ, прахосани през тоя мой печален живот, който се свръшва! Сбогом, сбогом!
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си.
СРАВНИТЕЛНА ФИЗИОГНОМИЯ от Самуел Р. Уелс1) В сбора на своите висши и отличителни човешки способности и сетива, човек има и всички склонности и инстинкти на животното. Умствената основа на двата тия остатъци е в неговото низше естество. Голямото различие лежи в свръхструктурата му — в съществуването в единия случай на разумни сили и духовни чувства и в тяхното отсъствие в другия случай. Животното е просто животно и не може да бъде нищо повече. Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си. Но защо пък не би трябвало да има прилика между хората и животните? Те имат еднакво чувствата на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са предпазливи, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен. Тъй, ако ловкостта преодолява в един човек, защо не би трябвало да има вид на лисица? Или защо да няма той израз на лъв, ако притежава решителност и съзнание на силата си?
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него.
Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“.
към текста >>

„Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека.
Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност.
По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелстват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна, чудна, приятна!
17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействат по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... * * * Предсмъртно изявление. На 10 май т. г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис“ и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелстват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна, чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи“. Нека след този факт — а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяването й след смъртта на тялото има безброй — ония.които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. * * * Четвъртият международен психически конгрес.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Авторът не скрива мъчнотиите по пътя на духовността, но ги посреща с пълна откровеност и ги разсейва с многобройни лични опитности.
Price 42 s. Cassel & Co., London, Е. C. 4), Окултната книжнина се обогатява с още един ценен принос, какъвто е новоизлезлият капитален труд, под горното заглавие, на общоизвестния романист и спиритист сър Конан Дойл. В това свое съчинение бележитият автор дава пълно изложение на духовното движение от времето на Сюйденборга до наши дни. Той скицира живота на най-видните мъже и жени, които са взели участие в това движение, и изтъква основанията им, които са ги накарали да предпочетат духовния мироглед пред материалистичния. Авторът не скрива мъчнотиите по пътя на духовността, но ги посреща с пълна откровеност и ги разсейва с многобройни лични опитности. Появата на това обемисто съчинение на Конан Дойля е спряло особеното внимание на редактора на списанието The Occult Review1), и той е посветил в книжката за мес. август т. г. .всичките си месечни бележки върху него. Твърде мъчно е, казва тоя редактор, да се очертаят точните граници на простора, който се обхваща от термина „спиритуализъм“. В неговата област несъмнено влизат: боговдъхновението, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
Списанието в PDF Година 4, Брой 9 (септември 1926 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество. Статия от X. 2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор 194 3. ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии. Статия от брат Андрей. 4.
към текста >>

ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ Досегашният политически фалит - Новото държавничество Политиката е едновременно наука и изкуство.
Извадка от съчинението, „Светлината на Египет“. III. РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. ВЕСТИ. Едно тържество на истината и правдата, и др. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ Досегашният политически фалит - Новото държавничество Политиката е едновременно наука и изкуство. Тя е наука, защото се основава на солидни знания за живота на личността и обществото, и изкуство, защото в приложението на нейните принципи политическите дейци избират такива методи и средства, които съответствуват наддадени условия, с оглед на предоставената цел. Обаче, според досегашната практика в политическата дейност у нас - пък и в много други държави - от резултатите й е безспорно, че знанията за индивидуалния и колективния живот са съвсем оскъдни, да не кажем никакви. Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя поука, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство. Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции.
към текста >>

Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло.
Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили. Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло. Това трябва добре да се разбере. Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното.
И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален.
към текста >>

Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса.
Когато ние разглеждаме привидните тайни на живота и растежа при това алхимическо осветление, то сенките и всички илюзии на феноменалния калейдоскоп на природата изчезват пред откровението на скриващите се зад тях духовни реалности: тъй растението, като е физическо изражение на материалния план на по-вътрешен живот, обдарява своите външни атоми със своите специални свойства. Тези свойства не се извличат направо от почвата, тъй като почвата е само посредник за тяхното пълно или непълно изражение — тя доставя само необходимите неорганически атоми. Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл.
към текста >>

Политика и духовност — Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
Тайната на любовта и брака. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (продъл.). Духовна опитност. Книжнина. Вести. Книжка IX. Политика и духовност — Досегашният политически фалит — Новото държавничество. Статия от X. Из „Градинарят“. Стихотворения от Рабиндранат Тагор. Великото Бяло Братство или Орденът на Синовете Божи. Статия от брат Андрей.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето.
Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас. Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46063208580017