Търсене в текстове за 'Духовност'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.
На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров.
към текста >>

2. №73 (Петър Дънов)

В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>

3. №86 (Петър Дънов)

22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са
------------------------ 100 Става дума за кн. ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж. Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г.
към текста >>

4. №88 (Петър Дънов)

Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност.
Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]". Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите.
към текста >>

От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която ПетърДънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която ПетърДънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието накнижката е „Глас Божий“.
към текста >>

22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“. 105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене. 106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.
към текста >>

5. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.
активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата- майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните. Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е.
към текста >>

6. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.
Дънов от 4 януари 1903 г. 100 Става дума за кн. ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж. Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г. 101 Това писмо се публикува за първи път. 102 Стар софийски квартал в западната част на града. Граничи с кв. „Ючбунар“ и ул.
към текста >>

От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.
на номер 66 (70) в дома на сем. Гумнерови. 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903 г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.
към текста >>

7. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“. 105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене. 106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.
към текста >>

8. 66 ПИСМО

Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност.
Може би вече от дълго време очаквате да ви пиша. Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да ви пиша, като вярвам, че писмото ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарате Възкресните празници добре... Вярвам да растете такожде в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия. Четохте ли предишните две? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност. „Мисли и упътвания", но Е. Г. Д. ... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен. Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех.
към текста >>

9. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Духовност
През годината всеки ще се старае по един особен начин да работи върху си. Всеки от вас трябва да има един особен метод за работене върху своето умствено и духовно развитие – за укрепване на волята и ума. Ще си комбинирате един метод в себе си, за да се образува у вас тази особена черта, всинца да имате нещо особено, да няма между вас двама души еднообразни. То е красивото, хубавото! (234 стр.) Духовност Второ едно заблуждение, което се явява между по-млади и по-стари, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от събуждането на тези Божествени способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. (212 стр.) Има и други духовни прояви, но вие ще се стараете да развиете вашите психически сили, т.е.
към текста >>

10. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството.
от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н. Шишков – и всички са православни. Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10 Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците.
към текста >>

11. ДИШАНЕ

Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите.
После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането. Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Духовността на българите има по-друг произход.
Моите проверки на голям брой черепи потвърждават обратното. Българинът има един овал на главата, резултат на заседнал хилядолетен живот. Прочутата гостоприемност на българина красноречиво говори за домолюбието, което притежават добрите стопани. Скитническите племена и народи, произлезли от тях, нямат качествата на подобно домолюбие. Представите за азиатския произход на българите се получават от кръвосмешението на азиатските племена, които впоследствие са останали и заживели с българите или както ги наричаме - благари. Духовността на българите има по-друг произход. Има ли друг народ по света с толкоз много ясновидци и гадатели? Има ли друга страна в света с такива движения като древните богомили, а в наши дни като толстоисти, теософи и всички други религиозни култове? Ясновидците са някои от древните еврейски пророци. А това не е случайно. Засега те са предтечите на Новото Учение.
към текста >>

13. ВЪВЕДЕНИЕ

Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме.
Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме. Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно откровение и веротърпимостта. Наличието на календара определя най-ранното начало на българското летоброене отпреди 6000 години и говори за широки познания, за една истина, за светогледа на прабългарите. Подвижният им сглобяем дом юртата, е строена по посока изток-запад. Тя е била една обсерватория, в която прабългаринът се е ориентирал за движението на небесните светила; за смяната на годишните времена и най-вече е поддържала вярата му в космическата мъдрост. Той идва до дълбокото разбиране за разграничаване на духовното от религиозното, останало и днес неосъзнато от немалко духовни среди по света, където най-доктринерски се смесва алтернативата атеизъм-вяра, около която продължава да се гравитира, без да се държи сметка, че и тук нещата основно са се променили.
към текста >>

Тук няма да се спираме на биографични бележки за Учителя, за пътя на школата; за светлите, но и доста мрачни събития, в които се направи опит да се унищожи Словото и самото учение; за тъжните години на узаконена бездуховност, в която се прекърши връзката учение-общество.
Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г. излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си. Тук няма да се спираме на биографични бележки за Учителя, за пътя на школата; за светлите, но и доста мрачни събития, в които се направи опит да се унищожи Словото и самото учение; за тъжните години на узаконена бездуховност, в която се прекърши връзката учение-общество. Даже не ще потърсим отговор на въпроса дали в тези 100 години учението на Беинса Дуно е заело естественото място в българската култура? Това са въпроси за историците. За да се проникне дълбоко и преживее истината на една езотерична наука или учение, едва ли е достатъчно само интелектуалното усилие. В случая е необходима една по-висша духовна нагласа, едно ново сетиво от онази категория, с която можем да проникнем в света на пророците, светиите, учителите и апостолите... Всичко, което поднасяме в следващите редове от духовната биография на Учителя и учението му е автентично, познато от дешифрираните стенограми на издаденото и още неиздадено Слово, като не сме си позволили каквито и да били коментари и тълкувания...
към текста >>

14. 20 август 1912, понеделник

И думата духовност не значи нещо друго освен това, че всичко в нас трябва да стане духовно и уста, и нос, и ръце, и всичко останало.
За нейното откриване не са нужни лампи, не е нужна светлина, защото истината сама по себе си е светлина, а светлината предава своите вибрации. Но светлината трябва да се яви най-напред в душата ви, за да слезе след това и в тялото. Оттук става ясно защо тези хора, които живеят в Истината, се наричат светии или, както ги наричат в Индия, бяло братство. Който е разбрал Истината, разбрал е и любовта. Настъпи ли този миг, страданията изчезват, защото те идват от неразбирането на Истината. И думата духовност не значи нещо друго освен това, че всичко в нас трябва да стане духовно и уста, и нос, и ръце, и всичко останало. Съмняването в духовния свят показва, че човек ходи като слепец с пипане. Това е истинското определение ни повече, ни по-малко. Като е така, по-добре да се хванем с вяра за тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Искам у вас да остане следната мисъл: Да се одухотворят очите ви. Това означава да получите духовно зрение, да намерите духовно обяснение на вашите зрителни впечатления.
към текста >>

15. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Ако е светия, той може да ви обезсърчи със своята духовност.
Светът е създаден за души, които са готови да живеят и учат. И тъй светът не е създаден за учените хора, но за ония, които искат да учат... Ако някой е учен, силен или свят човек, какво ще ви ползува неговата ученост, неговата сила или неговата святост? Ако е силен, той може да ви стъпче със своя ботуш; ако е учен, той може да ви наплаши със своя ум. Той ще излезе срещу вас, ще иска да ви порази със своите знания. Ако е светия, той може да ви обезсърчи със своята духовност. Като гледате колко е напреднал, вие ще се отчаяте, ще мислите, че никога не можете да постигнете тази святост... Между двама души може да съществува отношение само тогава, когато те едновременно ядат една и съща храна. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. Докато мисли и чувства, човек е в реалността на нещата. Сега от всички се изисква вътрешно разбиране на нещата.
към текста >>

0.11473798751831