НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
165
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ето, на
дрехата
ти кацва едно крилато семенце.
И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство?
Ето, на
дрехата
ти кацва едно крилато семенце.
Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите — това са стъпки на Истината. И тия стъпки са на лице.
към текста >>
2.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с
дрехата
си.
Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари. Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва.
По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с
дрехата
си.
И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека.
към текста >>
И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата
дреха
, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ.
Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари. Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва. По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си.
И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата
дреха
, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ.
Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека. Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта.
към текста >>
А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна
дреха
, в която тя временно се облича.
От това как ще постъпи той в този миг ще стане явно свободно същество ли е, което действува по силата на великия вътрешен закон или роб на човешките ограничения. Защото свободният човек е свободен от своето „вчера", той е забравил враждата на ограничената личност и се издига в онова вечно „настояще", в което пребъдва душата. Той ще помогне на този човек като на една душа, ще ù помогне „сега", свободен от своето и нейно „вчера" и „утре". Във всичко, което става на света, има нещо дълбоко и вътрешно. И човек трябва да бди над това вътрешно и да се не спъва от преходните форми.
А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна
дреха
, в която тя временно се облича.
Мнозина се отдалечиха запр. от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното.
към текста >>
3.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя бе извадила навън опетнената
дреха
на своите грехове и всякой се чуждееше от нея.
Де да отиде сега? Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните.
Тя бе извадила навън опетнената
дреха
на своите грехове и всякой се чуждееше от нея.
В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос.
към текста >>
В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана
дреха
, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея.
Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните. Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите грехове и всякой се чуждееше от нея.
В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана
дреха
, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея.
И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува.
към текста >>
4.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла
дреха
за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла.
Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени. Едно... две... три... четири... пет... Вечност... В трепет очаква всичко в природата да види пак светлият лик на своят баща – слънцето. Ето първият лъч, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред.
Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла
дреха
за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла.
Слънцето бавно се е издигнало над планините, то праща обилна светлина, то е тъй свежо, тъй силно, както и вчера, и всеки минал ден. И днес то бавно върви по своя вечен път, пращащо – светлина, радост живот. Светлина..., всичко е светлина!
към текста >>
5.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То е старата, скъсаната
дреха
, от която трябва да се съблечете.
И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото.
То е старата, скъсаната
дреха
, от която трябва да се съблечете.
То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието.
към текста >>
6.
Из Млечен път - Слав Бели
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с
дрехата
на работния ден.
Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш? Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето.
Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с
дрехата
на работния ден.
Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня. Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го. Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш. Ти нали се готвиш за тоя час?
към текста >>
7.
Вести
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
" А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната
дреха
, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време.
РАЗГОВОР ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО НА СЪВЕРШЕНИЯ (Из „Книга на Разговорите” от Бо Ин Ра) „Що става", запита един ученик Учителя, когато някой от великото братство се оттегли от земния живот? Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали живее във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята?
" А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната
дреха
, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време.
Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си. – Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария. Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха!
към текста >>
Аз напускам вече тази земна
дреха
.
– Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария. Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха! Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в двама ни свети!
Аз напускам вече тази земна
дреха
.
Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка. Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас! Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен период, докле последният човек не влезе в светлината! Няма ни една тайна на земята, която да се равни с тази! Тъй влиза духа на Съвършения в тогова, който преди му е бил ученик, та стават двамата едно.
към текста >>
8.
Стихове - Стефан, Иедидия
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната
дреха
, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът.
Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната
дреха
, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури. Гласът на тоя що я приближи беше дълбок, потаен, сякаш ехо от гласа на Оня, който, стъпил на белия кораб, очакваше вест. Той там, далеко, Любовта му е по сладка от сока на гроздето, а очите му имат ведрината на утринното небе. Тия думи прозвучаха в душата ù, нараниха я леко, а от раната роди се любов по незнайния! Тя сне от главата си воала с извезаните царски символи и им го подаде с трепет.
към текста >>
9.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това, което виждаме обикновено, то още не е цялата природа, а само нейната външна
дреха
.
Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна!
Това, което виждаме обикновено, то още не е цялата природа, а само нейната външна
дреха
.
Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата. Днес отношенията между човека и природата са станали механически. По-рано не е било така – и в бъдеще няма да бъде така. Това е във връзка с механическия характер на днешната култура. Тя е механизирана във всички свои области!
към текста >>
Защото формата – това е само
дрехата
на вътрешния живот на природата.
Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна! Това, което виждаме обикновено, то още не е цялата природа, а само нейната външна дреха.
Защото формата – това е само
дрехата
на вътрешния живот на природата.
Днес отношенията между човека и природата са станали механически. По-рано не е било така – и в бъдеще няма да бъде така. Това е във връзка с механическия характер на днешната култура. Тя е механизирана във всички свои области! Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите.
към текста >>
10.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно
дрехата
ù се влече в праха.
Поради чия вина животът ми е тъй безсмислен? Кой може да ми каже, какво съм аз най-сетне? " ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка.
Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно
дрехата
ù се влече в праха.
Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш.
към текста >>
11.
ОКОТО И НАУКАТА
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Материалните блага са красивата
дреха
, в която щастието понякога се облича.
Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието.
Материалните блага са красивата
дреха
, в която щастието понякога се облича.
Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие.
към текста >>
Красивата
дреха
мяза на щастливия, на обновения човек.
Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича.
Красивата
дреха
мяза на щастливия, на обновения човек.
При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие. Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те?
към текста >>
12.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
С
дрехата
на северното царство облякоха душата ми.
Georg Normann МОЕТО РАЖДАНЕ Душата ми е пламък от вечния плам! Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак. Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него. Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север.
С
дрехата
на северното царство облякоха душата ми.
Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване. Морето на север тракаше с ледените си пили, що плуваха в зелените води, а в нощите слушах неговите песни. Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища. Кораб градяха мълчаливи майстори.
към текста >>
Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в
дрехата
на северна земя.
Морето знае предвечната история на душата. Попитайте морето, когато стоите самотни край брега! Душата ми е отломък от вечният плам. Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи пътя. По него са минали мнозина.
Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в
дрехата
на северна земя.
Отломък е душата ми от вечния плам! Затова обичам приказките на слънчевите страни, затова по слънцето копнея, братя мои! .................................................... „От онези хора, у които живее Божествената Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Дето и да влезе такъв човек, носи мир за всички окръжаващи. Всички същества, даже най-малките, чувствуват тази Любов". Учителят
към текста >>
13.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
" Всички ваши мисли да бъдат
дреха
на идващата раса.
Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново!
" Всички ваши мисли да бъдат
дреха
на идващата раса.
Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор.
към текста >>
Всяка мисъл е
дреха
, огледало за човека.
Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса.
Всяка мисъл е
дреха
, огледало за човека.
И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце.
към текста >>
Това огледало, ако е чисто, то е
дрехата
, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит.
Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"?
Това огледало, ако е чисто, то е
дрехата
, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит.
В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот.
към текста >>
Лицето, това е външната ти
дреха
, а каква е вътрешността?
Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство.
Лицето, това е външната ти
дреха
, а каква е вътрешността?
- Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън. Такова беше събуждането на Лазар от смъртта.
към текста >>
Христос отне външната
дреха
на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна!
Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън. Такова беше събуждането на Лазар от смъртта. Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот.
Христос отне външната
дреха
на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна!
' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител. И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света! " Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората.
към текста >>
Тия хора обръщат внимание на вътрешната
дреха
на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса.
Тия хора обръщат внимание на вътрешната
дреха
на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад.
към текста >>
14.
Новото съзнание - Боян Боев.
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хигиеничната
дреха
трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината.
Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд. Такава храна създава едно малко разширение в човека. Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него.
Хигиеничната
дреха
трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината.
Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане. Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично. Всяко действие, което никога не се извратява, е хигиенично; извратява ли се в даден момент, това действие вече не е хигиенично.
към текста >>
15.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Не само купола на нощта и лазурната
дреха
на деня са небе.
Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва.
Не само купола на нощта и лазурната
дреха
на деня са небе.
Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар! Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето!
към текста >>
16.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Изхвърлени от земната им
дреха
отвъд човешкия надзор, тях ги влече да се съединят с тем подобните престъпници, тласкани да извършат злодеяния като средство за отмъщение.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ (Духът на новата раса) (Продължение от кн. 8-9) Вие можете да ограничавате мошеничествата на затворените в телата същества. Можете с надзор да подобрявате тези същества.
Изхвърлени от земната им
дреха
отвъд човешкия надзор, тях ги влече да се съединят с тем подобните престъпници, тласкани да извършат злодеяния като средство за отмъщение.
Тъй предизвиква законното убийство още повече убийци. Затова още веднъж: Не убивайте - дори и престъпници. Тяхната смърт ни тям, ни вам помага. Ограничете действията им и тъй им излекувайте душите. Постъпвайте с тях като с болни, защото те морално боледуват.
към текста >>
17.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Между другото той каза: – Кометите са
дреха
на същества, както тялото ни е
дреха
на нашата индивидуалност.
Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя.
Между другото той каза: – Кометите са
дреха
на същества, както тялото ни е
дреха
на нашата индивидуалност.
Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж .
към текста >>
18.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна
дреха
!
Аз ги виждам, още преди да сте ги схванали с вашия мозък. Защото в духовните царства - където живея - мислите, всички ваши мисли са осезателни неща. Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие. В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му. И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте.
Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна
дреха
!
Вие сте облечени в тая от вашите мисли. Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка. Това е дрехата, която показва, какво сте вие наистина. И какво зрелище представляват повечето от вас? Един неопределен, запуснат вързоп от мръсни парцали с тъмни краски.
към текста >>
Това е
дрехата
, която показва, какво сте вие наистина.
В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му. И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте. Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна дреха! Вие сте облечени в тая от вашите мисли. Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка.
Това е
дрехата
, която показва, какво сте вие наистина.
И какво зрелище представляват повечето от вас? Един неопределен, запуснат вързоп от мръсни парцали с тъмни краски. Скърпени и снадени, без определен план, от много и премного аз-ове, пълни с дупки и цепки, които показват празнотата на вашето съществувание, вашата безсмисленост. В такъв вид ми се показвате - и на всички ония, които могат да виждат. В новата раса всички ще виждат.
към текста >>
19.
ЧОВЕШКАТА ДУША - ЦВ. Г. СИМЕОНОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Не се докосвай до свещената
дреха
на душата!
Когато животът ти се преобърне на пустиня и твоята дейност на безплодна градина, знай, че ти си служил на себе си. Започни тогава да служиш на Бога! Не забравяй никога Бога, не забравяй никога своя Учител, не забравяй никога душата на ближния и своята. Търси винаги истината в мислите, в чувствата и действията и когато я намериш знай, че близък е часът, когато ще чуеш гласа на Бога. Не смущавай невинния сън на детето!
Не се докосвай до свещената
дреха
на душата!
Не се спирай пред дивните цветя на чужди градини. Желай правдата, работи за Бога, мисли за високите върхове и си почивай в Божия дом. Осланяй се само на силите, които Той ти е дал, работи със своите сили, колкото и малко да са те и уповавай само на Него. Той е всемощен. Не търси извора далеч от себе си.
към текста >>
20.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тогава той съблича своята стара
дреха
, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова.
Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява.
Тогава той съблича своята стара
дреха
, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова.
Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове!
към текста >>
21.
ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
* * * ІІ В царството на свободата "Ето давам ти
дрехата
на сърцето, окъпана в живите струи на Любовта, изтъкана от бисерна роса.
Нежният лъх на вятъра ми носи вест от Мусалла. Вървя из гората и боровете ми се усмихват, а в моя ум нахлува светлина и в моето сърце избликват живите струи на Любовта. 20. VI. 1929 г. Долна Бистрица.
* * * ІІ В царството на свободата "Ето давам ти
дрехата
на сърцето, окъпана в живите струи на Любовта, изтъкана от бисерна роса.
Пази я чиста и красива! Ето даваме ти дрехата на ума, изтъкана от слънчеви лъчи. Пази я винаги да бъде светла. Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността!
към текста >>
Ето даваме ти
дрехата
на ума, изтъкана от слънчеви лъчи.
20. VI. 1929 г. Долна Бистрица. * * * ІІ В царството на свободата "Ето давам ти дрехата на сърцето, окъпана в живите струи на Любовта, изтъкана от бисерна роса. Пази я чиста и красива!
Ето даваме ти
дрехата
на ума, изтъкана от слънчеви лъчи.
Пази я винаги да бъде светла. Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността! Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла. 22. VI.
към текста >>
Аз съм великият Божи Дух, облечен в
дрехата
на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла. 22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати.
Аз съм великият Божи Дух, облечен в
дрехата
на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове. Деца мои! Бъдете слънчеви лъчи! Бъдете сини езера!
към текста >>
аз съм великият Божи Дух, облечен в
дрехата
на чистотата на сини езера и сини небеса.
22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
аз съм великият Божи Дух, облечен в
дрехата
на чистотата на сини езера и сини небеса.
Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове. Деца мои! Бъдете слънчеви лъчи! Бъдете сини езера! Бъдете бистри извори на Любовта.
към текста >>
Аз съм великият Божи Дух, облечен в
дрехата
на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове.
1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца. аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса.
Аз съм великият Божи Дух, облечен в
дрехата
на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове.
Деца мои! Бъдете слънчеви лъчи! Бъдете сини езера! Бъдете бистри извори на Любовта. Бъдете благоуханни цветя на Мъдростта.
към текста >>
22.
ПРОЗРЕНИЯ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Светът е облечен в чиста бяла
дреха
, изтъкана от светлина.
Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче.
Светът е облечен в чиста бяла
дреха
, изтъкана от светлина.
И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си. Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти. Като бяла книга е разтворена душата ми. Аз чакам Тебе, най-мъдрият, най-чистият, да напишеш в нея вечното, обновително слово, родено от твоята Любов и Мъдрост.
към текста >>
23.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Хвърли старата
дреха
на егоизма.
Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа.
Хвърли старата
дреха
на егоизма.
Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Пръскай и ти навред лъчи.
към текста >>
24.
ГОДИНАТА - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Какво означава сватбарската
дреха
?
” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света.
Какво означава сватбарската
дреха
?
- Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот. Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири.
към текста >>
Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска
дреха
.
Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот.
Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска
дреха
.
Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот. Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири. После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент. И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент.
към текста >>
25.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато кроим
дреха
, за да не развалим плата, трябва да сме майстори.
Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение.
Когато кроим
дреха
, за да не развалим плата, трябва да сме майстори.
За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи.
към текста >>
26.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Властимир: Тъй както вехта
дреха
се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят.
– Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка.
Властимир: Тъй както вехта
дреха
се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят.
Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става. След него всички стават. Десирад: Венец победен сплита близък ден и пиршество приготвя ти от манна. Готов си веч.
към текста >>
27.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна
дреха
, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна
дреха
, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода.
Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра, те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото место.
към текста >>
28.
ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когато една
дреха
се ушие от хора на първия лъч, те също така ще вложат в
дрехата
нещо и този, който я носи, ще получи нещо в себе си.
Кой е той? Това е Първичната Причина, Разумното, Бог! Той е тъй близък и тъй далеч от тебе! Ако човек, приел първия лъч, работи в една градина, то цветята ще цъфтят по-красиво и с по-голямо благоухание, а плодните дървета ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Когато хората на първия лъч съградят къща, те ще вложат в нея нещо и тези, които живеят в нея, ще се благословят, ще получат нещо.
Когато една
дреха
се ушие от хора на първия лъч, те също така ще вложат в
дрехата
нещо и този, който я носи, ще получи нещо в себе си.
Този, който приеме първия лъч, той е вече от събудените! Всеки един, който иска да работи за общото, за човечеството, той е човек на първия лъч, той вече го е приел! Хората на първия лъч живият за другите, за Бога! Всяка сутрин човек да внимава да види първия лъч на слънцето! Да внимава да чуе в себе си гласа на първия лъч.
към текста >>
29.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ето отбодвам иглата В
дреха
ми се бели конец Дар що ми даде Ръката Бях още слаб младенец.
Тъй ще затичам кат хала, Скокна ще преко дарът. Негде далече бих спряла, Гдето ми види гледът. Бягам ще, бягам далече; Що ми е тая кола? Що ми е злато, човече? Дигай си тая бела!
Ето отбодвам иглата В
дреха
ми се бели конец Дар що ми даде Ръката Бях още слаб младенец.
Тя ми е мъничка, здрава, Кована чисто злато; Чудна си има направа, Служи ми всяко място. Влезна ли в някоя къща, Бодна ли с тази игла, Има тя сила могъща: Пъди неволи, тегла. Тя се на хлебец обръща, Плодове, мляко и мед. Сълзите в песни превръща Пътя отваря ми вред. 11 XI. 1931.
към текста >>
30.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Младостта е
дреха
на живота.
Утолената жажда ражда Доброто. А доброто донася Радостта. Снеми тъжното покривало от душата си И възлюби Бога в Себе си! Туй, което задоволява душата, е Любовта, Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината.
Младостта е
дреха
на живота.
Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Мери с разумното, което мери, а него не се труди да измериш.
към текста >>
Светлината е
дреха
на знанието.
А доброто донася Радостта. Снеми тъжното покривало от душата си И възлюби Бога в Себе си! Туй, което задоволява душата, е Любовта, Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Младостта е дреха на живота.
Светлината е
дреха
на знанието.
Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Мери с разумното, което мери, а него не се труди да измериш. Учителят *) Виж кн. 3
към текста >>
Свободата е
дреха
на здравето.
Снеми тъжното покривало от душата си И възлюби Бога в Себе си! Туй, което задоволява душата, е Любовта, Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието.
Свободата е
дреха
на здравето.
Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Мери с разумното, което мери, а него не се труди да измериш. Учителят *) Виж кн. 3
към текста >>
31.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Туй, което не остарява, е
дрехата
на Любовта.
Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост. Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията. В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.
Туй, което не остарява, е
дрехата
на Любовта.
Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да живеееш?
към текста >>
Туй, което не се мени, е
дрехата
на Мъдростта.
Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията. В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта.
Туй, което не се мени, е
дрехата
на Мъдростта.
Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да живеееш? – За да придобиеш щастието.
към текста >>
Туй, което не се губи, е
дрехата
на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва.
Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията. В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта.
Туй, което не се губи, е
дрехата
на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва.
Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да живеееш? – За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив?
към текста >>
Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата
дреха
” намираме: „Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя.
Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата
дреха
” намираме: „Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности.
към текста >>
32.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Планината днес ще ти се разкрие с нова
дреха
, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала.
Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница. Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя? ” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже!
Планината днес ще ти се разкрие с нова
дреха
, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала.
По-близко общение с природата! Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него. Да чувствуваме вечните си връзки с природата. Връзки не с мъртви предмети, но с нещо живо, одухотворено. Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото.
към текста >>
33.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична
дреха
на една вечна реалност.
Същата в есперантски превод: „La mondo de la Qrandaj ftnimoj”. - Цена 15 лева. И двете се доставят от редакцията. Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва.
Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична
дреха
на една вечна реалност.
Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2.
към текста >>
34.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В края на краищата, понятията,
дрехата
, в която и двамата майстори на типологията обличат нещата, не са важни за търсещия и изучващия - те и двамата говорят за едно и също нещо - за онези основни типове, натюрели, които дават основния тон на живота на човешките същества. Литература.
Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора. Този тип включва доста качества присъщи на двата крайни - той е предразположен и към фантастичния живот, но може да бъде и енергичен и делови. Под шизоиден тип, Кречмер разбира онзи тип хора, които биват високи, тънки, предразположени към мечти и са малко делови. В последно време се води голям спор между учениците на Хутер и самия Кречмер върху по-голямата правдивост в поделенията на човешките типове. Макар, че Хутер е много по-пълен в своето поделение и описание на типовете, неможе да се оспори, че Кречмер, който е солиден учен попълва Хутера.
В края на краищата, понятията,
дрехата
, в която и двамата майстори на типологията обличат нещата, не са важни за търсещия и изучващия - те и двамата говорят за едно и също нещо - за онези основни типове, натюрели, които дават основния тон на живота на човешките същества. Литература.
Carl Huter - Menschenkenntnis durch Korper, Lebens, Seelen und Gesichtsausdruckskunde (най-главното съчинение на Хутера). Grundlagen der Menschenkenntnis - I, II, III том. Illustriertes Taschenbuch der praktischen Menschenkenntnis. Die Naturell-Lehre. Atlas der Naturellehre.
към текста >>
35.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Светлината е
дреха
на Мъдростта.
И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
Светлината е
дреха
на Мъдростта.
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл.
към текста >>
36.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Погледнал Сафиус, усмихнал се с горчива тъга, па въздъхнал и си рекъл: „Ех, хубаво е да има човек поне една чиста, топла
дреха
и здрави сандали - да го не хапят насекомите.
Трябва обаче да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ако преминеш успешно своят изпит, ще минеш в по-горно стъпало". И Сафиус отишъл в пустинята. Двадесет години работил и се подвизавал той, така както може да работи и да се подвизава само един мистик. Но един ден той се погледнал и на устните му се явила горчива усмивка: тогата му - оскъден остатък от неговата някогашна знатност - била цяла изпокъсана, същинска дрипа. Сандалите му лежали на една страна, изпоядени от мишките, на друга страна паницата му - полустрошена.
Погледнал Сафиус, усмихнал се с горчива тъга, па въздъхнал и си рекъл: „Ех, хубаво е да има човек поне една чиста, топла
дреха
и здрави сандали - да го не хапят насекомите.
Па да има да си хапне и някоя хубава гозбица". Ала още щом се появило това желание, той се спрял и се вслушал в себе си. Почувствувал обаче, че туй желание го обхваща с все по-голяма сила. Започнал тогава той да си мисли: „Най-сетне законно е в мене туй желание. Идва отдън душа.
към текста >>
37.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тук всяко движение е външна
дреха
на една идея!
Движенията при паневритмията не са случайни, произволни. Те стават по известни закони, писани с незаличими букви в целия всемир! Трябва да се знае, че според окултната наука има вътрешно съответствие между движение, форма, число, цвят, буква, тон и идея. Именно това съответствие е основата на паневритмията! И на това тя дължи мощното си действие върху човешкото естество!
Тук всяко движение е външна
дреха
на една идея!
Всяко движение при паневритмията представлява израз на процес, който става в съзнанието. Последният номер на паневритмията е изкаран. Ние сме преобразени. Всички са радостни. Сила минава през нас.
към текста >>
38.
Вести и книгопис
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си
дреха
.
Но не за разговор с любимата мечта, а с грохота на бури и гръмотевици. Колко време бушува стихията в планината и колко пъти привидно стихва, за да подхване отново буйната си игра, ти не помниш. Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира.
А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си
дреха
.
Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето. Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира.
към текста >>
Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и
дрехата
ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг.
Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и
дрехата
ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали.
към текста >>
но не русите къдри, а изпокъсаната твоя
дреха
, като знаме след удържана победа.
Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали.
но не русите къдри, а изпокъсаната твоя
дреха
, като знаме след удържана победа.
Но, ти цял светиш! Мълниите ли озариха душата ти, че тя свети? Ти не знаеш, но цял светиш! В тихия ти поглед кротко лъчезари свята радост. Лирата ти е разбита и мълчи, но в душата ти звучат невидими струни; сега тя пее, тъй както пее светлината - неизразимо красиво и мощно.
към текста >>
39.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Знанието ще те облече с най-красивата
дреха
- светлината.
Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта ! Дружи с това, което свети - Мъдростта. Тя ще ти даде знание.
Знанието ще те облече с най-красивата
дреха
- светлината.
Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива.
към текста >>
Защото светлината е
дреха
на знанието.
Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта ! Дружи с това, което свети - Мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината.
Защото светлината е
дреха
на знанието.
Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>
40.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая
дреха
е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.
Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса.
При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая
дреха
е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.
До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията.
към текста >>
41.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Който от тях пожелаел да влезе в туй царство, трябвало да съблече светлата си
дреха
и да се облече в
дрехата
на тъмнината.
Между тези две царства се водели постоянни войни, защото Ариман Таад искал да завладее царството на Ормузд-дей. Той постоянно измислял все по-нови и по-усъвършенствувани оръжия, по-хитри и по-лукави средства за борба, но напусто - плановете му все пропадали. И най-фините оръжия на Ариман Таад, щом само влезнели в царството на Ормузд-дей, мигом се разтапяли и се превръщали в пара. Задушливите газове се разлагали веднага на своите елементи, превръщали се многократно и изгубвали своята смъртоносна сила. Ала и поданиците на Ормузд-дей били безсилни да завладеят царството на Ариман-Таад.
Който от тях пожелаел да влезе в туй царство, трябвало да съблече светлата си
дреха
и да се облече в
дрехата
на тъмнината.
Но така той вече ставал уязвим за оръжията на Ариман Таад. Ето защо, и едните и другите постоянно мислели, какво средство да изнамерят, за да излязат най-сетне победители от тази нескончаема борба. Мъдрите хора казват, че те мислят и до днес. И добавят, че синовете на Светлината се добрали най-подир, след дълги борби и усилия, след дълги опити, до някакво мощно средство, което смятали да приложат срещу жителите на Ариман Таадовото царство. Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад.
към текста >>
42.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Че как ще се запознаеш с нея, ако я виждаш винаги в една и съща
дреха
!
Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори планината, е добро. Нещо повече. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове. Тя само иска да ни каже разни неща!
Че как ще се запознаеш с нея, ако я виждаш винаги в една и съща
дреха
!
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Потегляме нагоре. Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия. Вървим нагоре с отворени души. Отиваме към върха, за да получим нещо.
към текста >>
43.
СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Понякога вълните се разбиваха яростно върху тези скали, но когато беше тихо, тогава слънцето изгряваше като че ли из самите дълбочини на морето, оглеждаше се в него и правеше дълъг, светъл път в водата, чиито лъчи се
къдреха
от тъничките вълни, преплитаха се и тъчеха чудна, жива златна тъкан.
С чудно търпение тя отговаряше на безбройните твои въпроси и така малко по малко те въвеждаше в чудния свят на незнайното. Когато ти порасна още, тя те вземаше за ръката и вие отивахте заедно в един усамотен кът на морския бряг. Навярно и днес си спомняш, колко хубаво беше там! Природата беше обкичила този кът, както майката обкичва своя любим младенец. Планината издигаше своите върхове до облаците, а стръмният й скалист склон се спущаше и потъваше дълбоко в сините води на морето.
Понякога вълните се разбиваха яростно върху тези скали, но когато беше тихо, тогава слънцето изгряваше като че ли из самите дълбочини на морето, оглеждаше се в него и правеше дълъг, светъл път в водата, чиито лъчи се
къдреха
от тъничките вълни, преплитаха се и тъчеха чудна, жива златна тъкан.
Сядаше ти при скута на майка си и прехласнат слушаше вдъхновените й разкази за чудните страни зад морето, за народите, които ги населяват, за начина, по който живеят и всичко туй в твоето въображение се пресъздаваше още по-чудно и необикновено. Какъв възторжен възход беше живота ти тогава! Как всички, дори и най-обикновени и простички неща бяха интересни, чудни, вълшебни. Каква енергия бликаше, каква радост, безгрижие и вяра в благото на утрешния ден! Но ето - ти си вече възмъжал.
към текста >>
44.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Защото обикновената вода е само една
дреха
на живата вода.
И само онзи, който ходи в правия път, има право да възприема светлината. Щом възприема тези неща, ще види, че всичко което Бог е направил, е добро и душата му ще се изпълни с радост. А щом душата на човека се изпълни с радост, той разбира вече Бога, той има общение с Него. Пробудените души трябва да работят и да уповават на Бога, че Той ще благослови тяхното добро на земята, на която те живеят. Нека пият вода, и да знаят, че Бог ще им даде оная чистота, която е скрита в живата вода.
Защото обикновената вода е само една
дреха
на живата вода.
Ние сме дошли на земята, за да изявим знанието, че Бог е винаги благ и добър, и че и ние трябва да бъдем като Него. Че Той е чист и свят, и че и ние трябва да бъдем като Него. Че Той всякога мисли право, и че и ние трябва да мисъл им като Него. Че Той постоянно се изявява чрез Светлината, за да ходим в правия път. Бъдете добри, бъдете чисти, мислете право, ходете в правия път, учете Божиите пътища, и ще имате Божието благословение.
към текста >>
45.
В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Защото красотата, казва Учителят, е
дреха
на Истината.
Красотата взима най-простите форми. Тя чрез най-простото ще създаде най-свършеното. Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем. Красотата може да живее в души, изпълнени с любов. Красотата може да бъде разбрана от хора проникнати от велика мъдрост.
Защото красотата, казва Учителят, е
дреха
на Истината.
А Истината е „глава на Словото на Бога". Тя е глава на цялата проявена природа.
към текста >>
46.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В тази проста
дреха
- привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно.
Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят.
В тази проста
дреха
- привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно.
Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи".
към текста >>
47.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната
дреха
.
Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека!
Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната
дреха
.
А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите.
към текста >>
48.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Обущарят ще изработи по друг начин обувките,
дрехарят
- дрехите.
А какво ще кажем за приложните изкуства и занаятите? При първите естетическият вкус е доста застъпен, но при вторите? - При тях той ще окаже грамадно влияние. И ще донесе резултати неподозирани. С любов към красивото градинарят ще разработи по друг начин градината, отколкото без нея.
Обущарят ще изработи по друг начин обувките,
дрехарят
- дрехите.
Хлебарят ще вложи друг елемент в приготовлението на хляба, отколкото ръководен от грубият интерес за изкарване прехраната. Всички, следователно, ще се съгласим, че в която област и да приложим естетическия вкус, ще получим несравнено по-благоприятни резултати, отколкото без него. В такъв случай няма защо да говорим за обхода, за правила и задължения. Вкусът към красивото ще уреди всичко. Да го развием.
към текста >>
49.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска
дреха
.
Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не.
На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска
дреха
.
Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето". Тук „Агне" символизира пак Христос. В гореспоменатия разказ се говори, че майката на Исуса Му казала: „Вино нямат". Случайно ли е, дето тук именно майката настоявала да се достави вино на присъствуващите?
към текста >>
50.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
За да получиш нова
дреха
, трябва да се отречеш от старата.
Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето!
За да получиш нова
дреха
, трябва да се отречеш от старата.
За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот! Това е културата на Христа!
към текста >>
51.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тя му казала, че туй место се познава по нашития кръст върху горната
дреха
.
Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа. Зигфрид бил неуязвим по цялото си тяло; и най-твърдата стрела не можела да прониже тялото му. А само между плешките той имал слабо, уязвимо место, защото когато се къпел в кръвта на дракона, един липов лист паднал върху това место на тялото му. Кримхилца, жена му, знаела това и поверила тая тайна на Хаген, за да пази Зигфрид, когато влиза в бой, та да не бъде ударен тъкмо на туй место.
Тя му казала, че туй место се познава по нашития кръст върху горната
дреха
.
В легендата се разправя още, че веднъж Зигфрид взел от крал Алберих след жесток бой вълшебната шапка, която като турял на главата си, ставал невидим. Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината. Те са притежатели на богатства, над които има проклятие.
към текста >>
Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична
дреха
възвишените истини.
Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони. Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр.
Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична
дреха
възвишените истини.
Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си.
към текста >>
52.
НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на
дрехата
му, пак ще получи изцеление.
Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата. Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост. Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо благоволение от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса? В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му.
Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на
дрехата
му, пак ще получи изцеление.
В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му. И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава. Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл. 5:25-34) и Лука (гл. 8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра.
към текста >>
В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на
дрехата
му.
Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост. Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо благоволение от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса? В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление.
В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на
дрехата
му.
И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава. Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл. 5:25-34) и Лука (гл. 8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра. Освен това, у нас би укрепнало убеждението за мощ¬ната сила на вярата, изтъквана и подчертавана многократно в еван¬гелието, особено при случаите, в които са.
към текста >>
Именно, лекото докосване на жената до полата на
дрехата
му, не остава незабелязано за Исуса.
5:25-34) и Лука (гл. 8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра. Освен това, у нас би укрепнало убеждението за мощ¬ната сила на вярата, изтъквана и подчертавана многократно в еван¬гелието, особено при случаите, в които са. описани чудотворните излекувания, извършени от Исуса. Ала в разказа за излекуването на кръвотечащата жена е дадена една интересна подробност.
Именно, лекото докосване на жената до полата на
дрехата
му, не остава незабелязано за Исуса.
Той тутакси запитва, кой се е допрял до него. На учениците му този въпрос се вижда едва ли не нелеп, защото народът се е притискал и се е допирал до него и до тях почти непрестанно. Ала Исус настоява: „Някой се допря до мене, защото усетих, че сила излезе от мене". Ще рече, това допиране на вярата крие нещо специ¬фично в себе си. Хиляди хора са се допрели до Исуса в този ден, но колкото и неприятни да са били тия докосвания, може би, Исус остава безразличен за тях.
към текста >>
53.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тя се излекувала, като се докоснала отзад до
дрехата
на Христа.
Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение.
Тя се излекувала, като се докоснала отзад до
дрехата
на Христа.
Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми? " Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията.
към текста >>
54.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом,
дреха
топла и вътрешна топлина – на тялото и духа.
Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари.
Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом,
дреха
топла и вътрешна топлина – на тялото и духа.
Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване. Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни.
към текста >>
55.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Здание,
дреха
, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Здание,
дреха
, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>
56.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тия последните са само външната
дреха
на светлината.
който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават. Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век. Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения.
Тия последните са само външната
дреха
на светлината.
Тя съдържа, освен това, сили от по-висш характер. Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят. Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата.
към текста >>
57.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Така е възникнала и музиката, в основата, в нейната същност лежи усетът за ритъм, който отпосле се облича в
дрехата
на мелодията.
Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека. Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност. Ние живеем миньорните и печални часове на едно дръпване, на един отлив на живота, а други път възторжената радост на прилива, който ни донася усещането, че пулсираме заедно с великото едно.
Така е възникнала и музиката, в основата, в нейната същност лежи усетът за ритъм, който отпосле се облича в
дрехата
на мелодията.
Човекът не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката. Музиката отделя човешката душа от убийствената катадневност и я отвежда до висини, от където тя вижда, че сама е музика, хармония и красота. Ние още не знаем значението на тоя небесен дар, но ако се научим да живеем "музикално", ще бъдем здрави, щастливи и всякога доволни. Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето. Чрез ритмичната смяна – музиката на дишането, посветените в това изкуство правят чудеса.
към текста >>
58.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Никой не виждаше под бедната и обикновена
дреха
на Бен-Абу ученика на знаменит Учител, посветен във Великото учение, който очакваше последното си посвещение.
Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба. Само той знаеше, какво чакаше, какво искаше, и какво търсеше.
Никой не виждаше под бедната и обикновена
дреха
на Бен-Абу ученика на знаменит Учител, посветен във Великото учение, който очакваше последното си посвещение.
Нито царят подозираше неговото съществувание, нито царкинята можеше да види под неговата обикновена дреха гордата осанка и достойнството на посветен. Всеки път, когато Саваот-Бен-Абу изпращаше красавицата, той се връщаше потънал в размисъл и печал. „И тоя път не успях", мълвиха неговите устни. Навеждаше уморената си глава и с углъбен поглед в неизмеримите простори, Саваот-Бен-Абу се пренасяше в своята родина. Далеч там, в недрата на шеметни планини, където зареян всред планинските усои се издигаше величествената сграда на големия храм, където той се учеше.
към текста >>
Нито царят подозираше неговото съществувание, нито царкинята можеше да види под неговата обикновена
дреха
гордата осанка и достойнството на посветен.
Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба. Само той знаеше, какво чакаше, какво искаше, и какво търсеше. Никой не виждаше под бедната и обикновена дреха на Бен-Абу ученика на знаменит Учител, посветен във Великото учение, който очакваше последното си посвещение.
Нито царят подозираше неговото съществувание, нито царкинята можеше да види под неговата обикновена
дреха
гордата осанка и достойнството на посветен.
Всеки път, когато Саваот-Бен-Абу изпращаше красавицата, той се връщаше потънал в размисъл и печал. „И тоя път не успях", мълвиха неговите устни. Навеждаше уморената си глава и с углъбен поглед в неизмеримите простори, Саваот-Бен-Абу се пренасяше в своята родина. Далеч там, в недрата на шеметни планини, където зареян всред планинските усои се издигаше величествената сграда на големия храм, където той се учеше. Там той виждаше своя Учител, който му даваше последните наставления; това беше денят, когато той трябваше да слезе в царството на Елмур.
към текста >>
59.
РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Който носи или употребява този предмет, той няма да почувствува нещо особено, от по-възвишен характер Но когато ти изработиш една
дреха
или друг предмет за оня, когото обичаш, ти си вложил в предмета вече най-благородното, най красивото и чистото от своята душа.
Не само това, но и целият живот ще бъде пълен с поезия. Знае се от оня клон на окултната наука, наречен психометрия, че всеки предмет е напоен невидимо с мислите, чувствата и желанията на всички тия хора, които са. го изработили или са имали работа с него. Въз основа на това един сензитив, като пипа един предмет, може да говори много и много за лицето, което е носило предмета, може да опише сцени от неговия живот, може да опише неговите мисли, чувства и пр.. Да си представим, че някой произвежда един предмет с оглед на някои свои лични интереси. Този предмет ще бъде вече напоен с неговите обикновени мисли, чувства и пр.
Който носи или употребява този предмет, той няма да почувствува нещо особено, от по-възвишен характер Но когато ти изработиш една
дреха
или друг предмет за оня, когото обичаш, ти си вложил в предмета вече най-благородното, най красивото и чистото от своята душа.
И тогава тоя, който ще употребява този предмет, ще влезе в контакт с възвишените мисли и чувства, които си хранил в своята душа. Той ще почувствува нещо слънчево и музикално в себе си! И когато любовта стане подтик към труда, това ще създаде една светла атмосфера навсякъде в живота. Това се отнася до всички видове труд. Това се отнася и за жилищата.
към текста >>
60.
Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла
дреха
, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри.
Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце. Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град. На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време.
Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла
дреха
, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри.
Вечер земята се покриваше със здрач и покой. Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка. Тя мъкнеше своите спокойни води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата.
към текста >>
Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска
дреха
, но с царско достойнство.
И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди. Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването. Телохранителите веднага дойдоха при нея и разбраха всичко. Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел.
Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска
дреха
, но с царско достойнство.
От неговите очи се струяха светлини. Бен Ир изпитваше неземна наслада и мир. Младата царкиня разказа всичко на своя баща. Царят на мензите беше мъдрец. Той знаеше за тоя час.
към текста >>
61.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с
дрехата
на любовта, с
дрехата
на вярата и с
дрехата
на надеждата.
Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото.
Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с
дрехата
на любовта, с
дрехата
на вярата и с
дрехата
на надеждата.
Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал. Аз не говоря за работите, които човек е създал - тях аз ги изключвам.
към текста >>
Само който е облечен с ангелска
дреха
, може да разбере, какво е служене в света.
Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото. Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата.
Само който е облечен с ангелска
дреха
, може да разбере, какво е служене в света.
Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал. Аз не говоря за работите, които човек е създал - тях аз ги изключвам. Само Божественото може да се люби.
към текста >>
62.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива
дреха
.
Обаче пъпките за идната пролет са готови по клоните. И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно младия живот. Когато ледът скове реките и езерата, като че ли всичко е свършено, като че ли те са осъдени за този скован, втвърден живот. Обаче, когато през идната пролет слънцето се засили, ледената им покривка се стопява и отново небето, слънцето и планината се оглеждат в тях. Когато човек минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено.
След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива
дреха
.
Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота. Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството. От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи.
към текста >>
63.
Идеали на младежта
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните пещери на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си
дреха
.
Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини. Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва. Тогава той стъпва вече върху нанагорния път на развоя, извършил вече първото дело на човешката култура, колкото и странно да звучи това.
Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните пещери на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си
дреха
.
Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя пещерен звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие. Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал. Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една граница, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история. От направените по-горе бегли бележки става ясно, че човекът е подложен на един развой, който като невидим и мощен двигател го изтиква из дивия му стадий, за да го доведе до днешното стъпало, което според нас не ще е последното. Ако обърнем на второ место поглед към безкрайно-голямото - макрокосмоса, ще установим, че и той като цяло е подложен на закона за развитието.
към текста >>
64.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Човек, който не е облечен с
дрехата
на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек.
Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява.
Човек, който не е облечен с
дрехата
на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек.
Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов.
към текста >>
65.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Затуй е мойта
дреха
бяла Всред тия бели светове.
Иде пролетта! Защо ли пък в одежда бяла То се облякло във студа? Разтвори се звънчето нежно И думи тихи прозвъни, В душата на детето трепна От друго царство светлина. „Ще идват после в изпревара Цветя след мене не едно, Ще ти разказват за сърцето, За чудните му дарове. Едничко само аз избързах Да кажа рано в пролетта, Че дверите на обич светла Градят се само с чистота.
Затуй е мойта
дреха
бяла Всред тия бели светове.
Във нея ангел чист втъкал е Най-чистите си блянове". S. КАКВО ИМА ПО-НАТАТЪК Всеки път, когато погледът се спира по равната, или вълнообразно извита, или неправилно начупена линия на хоризонта, той пита мълчаливо: какво има по-нататък? Защото тази линия, дори и когато се губи нейде в дълбочината, е само илюзорен предел между нашия малък свят и друг по-голям, незнаен, който примамва погледа и ума. И никога окото не предвижда, колко нови картини и панорами ще му открие тази линия, когато се мени и пътува в безкрая. И никога умът не ще обхване неизмеримото богатство от впечатления, което се разкрива за него в пространство и време.
към текста >>
66.
ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той носи само една
дреха
, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи.
Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща.
Той носи само една
дреха
, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи.
Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е?
към текста >>
Тялото на човека представя една Божествена
дреха
, която постоянно се подмладява.
Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи.
Тялото на човека представя една Божествена
дреха
, която постоянно се подмладява.
Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата.
към текста >>
Ако човек не знае, как да изменя
дрехата
си, той остарява.
Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър.
Ако човек не знае, как да изменя
дрехата
си, той остарява.
Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се.
към текста >>
Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е
дреха
на ума му и топлината
дреха
на сърцето му.
Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свят топлината и светлината са еднакви.
Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е
дреха
на ума му и топлината
дреха
на сърцето му.
Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи. Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта. За да се освободим от смъртта, ние трябва да воюваме. Природата употребява войната като последно средство, за да постигне една цел. Когато е употребила всички средства и методи и не е могла да постигне целта, тогава войната иде.
към текста >>
67.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна
дреха
.
Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни", чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението!
Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна
дреха
.
Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.
към текста >>
Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна
дреха
, за нещо от твоето дело.
Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас.
Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна
дреха
, за нещо от твоето дело.
Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите.
към текста >>
68.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Как го в обикновената пролет земята се облича в най-красивата си
дреха
и природата като че ли иска да покаже в най-голямо изобилие красотата и чудния чар на вечно младия живот, аналогично нещо имаме, когато човечеството навлиза в епохата на космичната пролет.
среда, която ще бъде благоприятна за проява на най-възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. Поради това, днес е епохата, когато човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет, на културен подем във висшите области на Духа. Именно в това отношение можем да кажем, че човечеството влиза днес постепенно в областта на космичната пролет. Но има и външни признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на космичната пролет. През пролетта природата като че ли вдига отчасти воала си, за да ни покаже частица от творческата мощ и неизчерпаемите богатства, с които разполага.
Как го в обикновената пролет земята се облича в най-красивата си
дреха
и природата като че ли иска да покаже в най-голямо изобилие красотата и чудния чар на вечно младия живот, аналогично нещо имаме, когато човечеството навлиза в епохата на космичната пролет.
И най-ранните признаци на тая космична пролет се чувствуват вече във въздуха. Въпреки днешните противоречия и пертурбации в света, в душите прониква едно радостно и светло облъхване от неземни сфери! Новото иде днес като пролетният лъх! Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните топли слънчеви лъчи, така и душите поради влизане на слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините, по-дълбоките и по-мистични страни на своето естество. Нови идеи, нови проблясъци ще се родят в душите.
към текста >>
69.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Кокиче, със скромна бяла
дреха
, смирено е навело глава за утринна молитва.
Неделчо Попов ПРОЛЕТ Пролет лекокрила, с тихи стъпки идваш ти! Планинските потоци разплитат сребърните си коси. Те нарушават тишината на замръзналия свят. Тих ветрец повява и разнася дъх на теменуги.
Кокиче, със скромна бяла
дреха
, смирено е навело глава за утринна молитва.
Минзухари очакват сутрин да изгрее на небето този, който им дава живот. Когато слънцето изгрее и с огнен поглед озари накитената земя, започва тайнственото шествие на пролетта — шествието на цветята, шествието на всяка жива твар. Слънцето излива щедро своята любов над всичко. Невидима, пролетта шествува от царство в царство. До нас достига само нейната следа, която ни напомня за вечното, за безсмъртното в света.
към текста >>
70.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Но онзи, който има реално познание за природата, тези вълни, тези трептения са само външната
дреха
на една разумност, която работи.
Додето човек я счита за безжизнена и неразумна, той я познава дотолкоз, доколкото човек познава една книга, като изучава нейната подвързия. Човек влиза в един велик свят, когато дойде в контакт с разумността, която седи зад видимите форми и тъче великото платно на живота. Всичко в природата се явява за него облечено в една красота, която той досега не е подозирал. За него един слънчев лъч не е само вълнообразно движение на етера. За един човек с механическо разбиране слънчевият лъч представлява само етерни вълни с еди колко си билиона трептения в секунда.
Но онзи, който има реално познание за природата, тези вълни, тези трептения са само външната
дреха
на една разумност, която работи.
За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език. Един плод за него не е само една форма, резултат на физико-химични сили; когато го съзерцава, той се свързва с един велик разумен свят, който е изградил тази форма. За него едно цвете, един кристал, движението на небесните тела и пр. са резултат на разумни сили. Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за величието на мировата държава, в която живее.
към текста >>
71.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната
дреха
.
Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън.
Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната
дреха
.
Ако е нощ, ще му запалите свещ. Човек трябва да живее първо за цялото, после за ближния си и най-после за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили на първо място идеята да служим на Цялото. Някой път направите едно добро, една малка услуга, никой не ви вижда и ви е приятно. Например, в гората полеете едно цветенце и ви е приятно.
към текста >>
72.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата
дреха
в живота — естествеността и нищетата.
И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят.
Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата
дреха
в живота — естествеността и нищетата.
Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор.
към текста >>
73.
СТИХОВЕ: ПЕСЕНТА - И. Х-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Сестри мои, аз зная и вие като мене очаквате Него, Възлюбения, чиято бяла
дреха
и леки стъпки са докосвали земята на нашите домове през дългия низ на времената.
Ек. М-ва ТОЙ ИДЕ!
Сестри мои, аз зная и вие като мене очаквате Него, Възлюбения, чиято бяла
дреха
и леки стъпки са докосвали земята на нашите домове през дългия низ на времената.
Зная, негде скрито е в сърцето, жив е споменът от погледа му, от който цветята в китните градини разцъфтяваха и дърветата раждаха изобилно плод. Зная защо, устните ни, някога изобилно пили от водите на Неговия кристално чист извор, днес са пропукани от жажда; зная защо, когато меката е спуснала тъмните си завеси пред нашия взор, ние пак неспокойни очакваме да се яви Той пред дверите на нашия дом. Зная, сестри мои, когато чуете стъпките на всадник (конник), защо дъхът ви замира замира: — за да чуете, дали не ще стихнат стъпките край вашите порти, дали не ще се похлопа на тях. Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат.
към текста >>
В царството, където обитава Той, чиято бяла
дреха
и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги.
Зная, сестри мои, когато чуете стъпките на всадник (конник), защо дъхът ви замира замира: — за да чуете, дали не ще стихнат стъпките край вашите порти, дали не ще се похлопа на тях. Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат. Нека се пукнат устните ви от жажда, нека изнемощее тялото ви до смърт, но не отдавайте, сестри мои, надеждата на сърцето си нито на едните, нито на другите. Било ли е някъде по света, богатият да има господари и силният да стане слуга.
В царството, където обитава Той, чиято бяла
дреха
и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги.
Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден. Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на младенец, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава. Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети.
към текста >>
Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла
дреха
и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом.
Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден. Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на младенец, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава. Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети.
Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла
дреха
и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом.
Той ще дойде! Нека белнат стените на нашия дом, да облечем най-хубавите си премени и запалим светилниците на душата си. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Той иде!
към текста >>
74.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако ти вземат горната
дреха
, дай и ризата си".
Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта. Трябва да отхвърлим всички стари разбирания за любовта, които са минавали за любов. Христос дойде в света и изяви любовта. Той каза: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.
Ако ти вземат горната
дреха
, дай и ризата си".
Само човек, който има любовта, може да изпълни този закон. Той може да дава и да прощава. На любовта, която влиза в света, първо ще станем нейни слуги, а после ще бъдем нейни любими ученици. Когато любовта дойде, болестите, недоразуменията ще изчезнат. Училищата, църквите, домовете ще бъдат идеални.
към текста >>
75.
НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Дали ще получи нова
дреха
или стара, той пак ще умре.
Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам". Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен?
Дали ще получи нова
дреха
или стара, той пак ще умре.
Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека? Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи.
към текста >>
76.
НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато жената, болна от 12 години, се допряла до
дрехата
Му, сила излязла от Него, и тя оздравяла моментално, Христос ù казал: „Твоята вяра те изцели".
Христос когато е лекувал някого, му е казвал: „Да бъде според твоята вяра". От Христа, като извор на любовта и живота, е изтичала изобилна струя на живот към болния, но последният е трябвало да го приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него. Веднъж Христос бил притискан от вси страни от народа и Той казал: „Кой се допря до мене? " Тогава учениците Му казали: „Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допря до мене".
Когато жената, болна от 12 години, се допряла до
дрехата
Му, сила излязла от Него, и тя оздравяла моментално, Христос ù казал: „Твоята вяра те изцели".
(Евангелие от Марка, глава 6, ст. 25—34). Защо дру¬гите, които се допирали до Христа от вси страни не получили нищо, а тая жена получила? Защото тя била във възприемчивото състояние, което дава вярата. Повишение на трептенията на организма носи и любовта. Любовта има мощно лечебно действие.
към текста >>
77.
СТИХОВЕ - Д. А.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
К. М-ва СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ Зовах го с най-нежни имена, него, когото облякох с царствената
дреха
на моите мечти.
К. М-ва СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ Зовах го с най-нежни имена, него, когото облякох с царствената
дреха
на моите мечти.
Но ето, с едно само свое движение той уби бялата птица, под чиито пърхкащи крила моето сърце подири прибежище. Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло. И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи.
към текста >>
78.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нека раздере той старата
дреха
на условностите, да отвърне очи от мрачната стена на сълзите и да потърси слънцето.
Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти. В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач. За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко? Това, което дири скиталецът със своите неспокойни стъпки е до него и в него.
Нека раздере той старата
дреха
на условностите, да отвърне очи от мрачната стена на сълзите и да потърси слънцето.
Разтворете обятията си, деца на Новия Израил, и приемете не другиго, а собствения си Бог. Оня, Който преди две хиляди години бе казал: „Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте! Ето оставя се вам домът ваш пуст. Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39).
към текста >>
Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста
дреха
и ходеше бос.
Ето оставя се вам домът ваш пуст. Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39). Не външно, а вътре в себе си го приемете! И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в пещерата.
Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста
дреха
и ходеше бос.
Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици. Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете. Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове. Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни възкреси като Лазара.
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една
дреха
, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености.
Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему". Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ. Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога.
Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една
дреха
, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености.
Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското? Що е човек без душа, без проявена чрез тялото душа? Той е един звяр. Затова Учителят казва, че днес хората са вълци, лисици и всевъзможни животни. И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински.
към текста >>
80.
НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата
дреха
на словото.
Всяка дума има свое битие. Тя крие в себе си дълговечната история на своето раждане и утвърждаване в езика на даден народ. Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце.
Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата
дреха
на словото.
Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината. Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях. Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една тъга или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката.
към текста >>
81.
НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина
дреха
на душата.
Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата.
Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина
дреха
на душата.
Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност. Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима.
към текста >>
82.
МАЛКИТЕ РАДОСТИ - Благата Милва
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Отдавна потокът на времето бе отнесъл и цветната
дреха
на младостта и работната
дреха
на зрелостта.
Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта. Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило, където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му.
Отдавна потокът на времето бе отнесъл и цветната
дреха
на младостта и работната
дреха
на зрелостта.
Сега човекът бе облъчен в друга, в светла дреха и бели, меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя! Защото човекът бе останал същият и в пролетния зефир в сърцето му се къпеше папката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше вече последния хълм по земния си път, бе отмерил последната — стодвадесета стъпка — година, когато изведнъж сияние озари лицето му. — На пътят му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица.
към текста >>
Сега човекът бе облъчен в друга, в светла
дреха
и бели, меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му.
Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило, където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му. Отдавна потокът на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта.
Сега човекът бе облъчен в друга, в светла
дреха
и бели, меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му.
Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя! Защото човекът бе останал същият и в пролетния зефир в сърцето му се къпеше папката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше вече последния хълм по земния си път, бе отмерил последната — стодвадесета стъпка — година, когато изведнъж сияние озари лицето му. — На пътят му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица. Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си.
към текста >>
83.
НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той беше облечен в чудна и прекрасна
дреха
, такава, каквато на земята не можеше да съществува.
Б. К. Б. СВЕТЪТ НА АЗРАИЛ Синовете на светлината, великите братя на човеците, решиха да изпратят на земята един от своите небесни жители, един светъл пратеник, който да донесе на земята една светла вест, да покаже една нагорна пътека към висините, да изпее една чудна песен за ония, които жадуваха за любов, светлина и свобода. Изпратен беше от света на ангелите.
Той беше облечен в чудна и прекрасна
дреха
, такава, каквато на земята не можеше да съществува.
Жителите на земята трябваше да видят този небесен пратеник, да видят и неговата блестяща дреха и по тоя начин да проследят живота на най-възвишените и чисти същества, които се грижеха за своите земни събратя. Неговата дреха беше направена от най-фина материя, изтъкана от тънки и блестящи нишки. Върху нея беше написана историята на ония същества, които живееха в най-чисти и възвишени сватове, където греховете и престъпленията на хората бяха непознати и неразбрани. Освен това по нея беше написано всичко онова, което очаква ония, които вървят по пътя на съвършенството и следват пътя на небесния жител. Върху тази дреха беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината.
към текста >>
Жителите на земята трябваше да видят този небесен пратеник, да видят и неговата блестяща
дреха
и по тоя начин да проследят живота на най-възвишените и чисти същества, които се грижеха за своите земни събратя.
Б. К. Б. СВЕТЪТ НА АЗРАИЛ Синовете на светлината, великите братя на човеците, решиха да изпратят на земята един от своите небесни жители, един светъл пратеник, който да донесе на земята една светла вест, да покаже една нагорна пътека към висините, да изпее една чудна песен за ония, които жадуваха за любов, светлина и свобода. Изпратен беше от света на ангелите. Той беше облечен в чудна и прекрасна дреха, такава, каквато на земята не можеше да съществува.
Жителите на земята трябваше да видят този небесен пратеник, да видят и неговата блестяща
дреха
и по тоя начин да проследят живота на най-възвишените и чисти същества, които се грижеха за своите земни събратя.
Неговата дреха беше направена от най-фина материя, изтъкана от тънки и блестящи нишки. Върху нея беше написана историята на ония същества, които живееха в най-чисти и възвишени сватове, където греховете и престъпленията на хората бяха непознати и неразбрани. Освен това по нея беше написано всичко онова, което очаква ония, които вървят по пътя на съвършенството и следват пътя на небесния жител. Върху тази дреха беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината. Този небесен жител се казваше Азраил.
към текста >>
Неговата
дреха
беше направена от най-фина материя, изтъкана от тънки и блестящи нишки.
Б. К. Б. СВЕТЪТ НА АЗРАИЛ Синовете на светлината, великите братя на човеците, решиха да изпратят на земята един от своите небесни жители, един светъл пратеник, който да донесе на земята една светла вест, да покаже една нагорна пътека към висините, да изпее една чудна песен за ония, които жадуваха за любов, светлина и свобода. Изпратен беше от света на ангелите. Той беше облечен в чудна и прекрасна дреха, такава, каквато на земята не можеше да съществува. Жителите на земята трябваше да видят този небесен пратеник, да видят и неговата блестяща дреха и по тоя начин да проследят живота на най-възвишените и чисти същества, които се грижеха за своите земни събратя.
Неговата
дреха
беше направена от най-фина материя, изтъкана от тънки и блестящи нишки.
Върху нея беше написана историята на ония същества, които живееха в най-чисти и възвишени сватове, където греховете и престъпленията на хората бяха непознати и неразбрани. Освен това по нея беше написано всичко онова, което очаква ония, които вървят по пътя на съвършенството и следват пътя на небесния жител. Върху тази дреха беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината. Този небесен жител се казваше Азраил. Азраил слезе на земята по време, когато царуваше могъщият владетел Бентам Хайвег.
към текста >>
Върху тази
дреха
беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината.
Той беше облечен в чудна и прекрасна дреха, такава, каквато на земята не можеше да съществува. Жителите на земята трябваше да видят този небесен пратеник, да видят и неговата блестяща дреха и по тоя начин да проследят живота на най-възвишените и чисти същества, които се грижеха за своите земни събратя. Неговата дреха беше направена от най-фина материя, изтъкана от тънки и блестящи нишки. Върху нея беше написана историята на ония същества, които живееха в най-чисти и възвишени сватове, където греховете и престъпленията на хората бяха непознати и неразбрани. Освен това по нея беше написано всичко онова, което очаква ония, които вървят по пътя на съвършенството и следват пътя на небесния жител.
Върху тази
дреха
беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината.
Този небесен жител се казваше Азраил. Азраил слезе на земята по време, когато царуваше могъщият владетел Бентам Хайвег. И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща дреха, единствена по своята замисъл в царството му. Всяка гънка на тази дреха трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот. По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и грехове, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път.
към текста >>
И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща
дреха
, единствена по своята замисъл в царството му.
Върху нея беше написана историята на ония същества, които живееха в най-чисти и възвишени сватове, където греховете и престъпленията на хората бяха непознати и неразбрани. Освен това по нея беше написано всичко онова, което очаква ония, които вървят по пътя на съвършенството и следват пътя на небесния жител. Върху тази дреха беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината. Този небесен жител се казваше Азраил. Азраил слезе на земята по време, когато царуваше могъщият владетел Бентам Хайвег.
И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща
дреха
, единствена по своята замисъл в царството му.
Всяка гънка на тази дреха трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот. По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и грехове, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път. Откъде се взе желанието у царя да облаче единственото си дете в тази дреха? Какво целеше той? Или това беше желание на неговите учители?
към текста >>
Всяка гънка на тази
дреха
трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот.
Освен това по нея беше написано всичко онова, което очаква ония, които вървят по пътя на съвършенството и следват пътя на небесния жител. Върху тази дреха беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината. Този небесен жител се казваше Азраил. Азраил слезе на земята по време, когато царуваше могъщият владетел Бентам Хайвег. И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща дреха, единствена по своята замисъл в царството му.
Всяка гънка на тази
дреха
трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот.
По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и грехове, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път. Откъде се взе желанието у царя да облаче единственото си дете в тази дреха? Какво целеше той? Или това беше желание на неговите учители? Най-красивата жена в неговото царство трябваше да облече тая дреха, върху която беше написана историята на човека в неговата тъмна и беззвездна нощ.
към текста >>
Откъде се взе желанието у царя да облаче единственото си дете в тази
дреха
?
Този небесен жител се казваше Азраил. Азраил слезе на земята по време, когато царуваше могъщият владетел Бентам Хайвег. И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща дреха, единствена по своята замисъл в царството му. Всяка гънка на тази дреха трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот. По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и грехове, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път.
Откъде се взе желанието у царя да облаче единственото си дете в тази
дреха
?
Какво целеше той? Или това беше желание на неговите учители? Най-красивата жена в неговото царство трябваше да облече тая дреха, върху която беше написана историята на човека в неговата тъмна и беззвездна нощ. Мелита, чиста като зората и хубава като блестящото око на деня, трябваше да покаже на някого тая тъмна и мрачна история. Такава е била царската повеля.
към текста >>
Най-красивата жена в неговото царство трябваше да облече тая
дреха
, върху която беше написана историята на човека в неговата тъмна и беззвездна нощ.
Всяка гънка на тази дреха трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот. По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и грехове, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път. Откъде се взе желанието у царя да облаче единственото си дете в тази дреха? Какво целеше той? Или това беше желание на неговите учители?
Най-красивата жена в неговото царство трябваше да облече тая
дреха
, върху която беше написана историята на човека в неговата тъмна и беззвездна нощ.
Мелита, чиста като зората и хубава като блестящото око на деня, трябваше да покаже на някого тая тъмна и мрачна история. Такава е била царската повеля. Азраил се спря в царсгвото на Бентам Хайвег. Той намери престолния град и царския дворец. Несмущаван от никого, той влезе в царските градини.
към текста >>
И чудно нейните очи се спряха на неговата
дреха
и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна!
И първия човек, когото срещна там, беше Мелита, царската дъщеря. Той се приближи до нея и според приетите обичаи на страната той й отдаде своята почит. Мелита го видя и като никога тя се изненада. Такъв човек дотогава не беше срещала. Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на млада девойка.
И чудно нейните очи се спряха на неговата
дреха
и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна!
Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята дреха с моята? Небесното правило беше да не се отказва. Азраил не се подвоуми и рече: — Да бъде според желанието ти, царска е твоята мантия и прекрасна е тя. И без колебание той даде своята дреха и взе тая на Мелита. Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство.
към текста >>
Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята
дреха
с моята?
Той се приближи до нея и според приетите обичаи на страната той й отдаде своята почит. Мелита го видя и като никога тя се изненада. Такъв човек дотогава не беше срещала. Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на млада девойка. И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна!
Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята
дреха
с моята?
Небесното правило беше да не се отказва. Азраил не се подвоуми и рече: — Да бъде според желанието ти, царска е твоята мантия и прекрасна е тя. И без колебание той даде своята дреха и взе тая на Мелита. Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство. Но нито Азраил можеше да разбере онова, що беше написано по дрехите на Мелита, нито Мелита онова — по дрехите на Азраил.
към текста >>
И без колебание той даде своята
дреха
и взе тая на Мелита.
Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на млада девойка. И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна! Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята дреха с моята? Небесното правило беше да не се отказва. Азраил не се подвоуми и рече: — Да бъде според желанието ти, царска е твоята мантия и прекрасна е тя.
И без колебание той даде своята
дреха
и взе тая на Мелита.
Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство. Но нито Азраил можеше да разбере онова, що беше написано по дрехите на Мелита, нито Мелита онова — по дрехите на Азраил. Така тези две чудни тоги, изработени от най-скъпи материи, направени с различни цели, смениха своите господари. След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена.
към текста >>
Той беше дошъл само за това — да покаже своята
дреха
на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание.
Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство. Но нито Азраил можеше да разбере онова, що беше написано по дрехите на Мелита, нито Мелита онова — по дрехите на Азраил. Така тези две чудни тоги, изработени от най-скъпи материи, направени с различни цели, смениха своите господари. След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена.
Той беше дошъл само за това — да покаже своята
дреха
на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание.
И понеже една млада жена му я поиска, неговата мисия беше свършена. Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя свят. Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат.
към текста >>
Така облъчен в чужда
дреха
, той се върна в своя свят.
Така тези две чудни тоги, изработени от най-скъпи материи, направени с различни цели, смениха своите господари. След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена. Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание. И понеже една млада жена му я поиска, неговата мисия беше свършена.
Така облъчен в чужда
дреха
, той се върна в своя свят.
Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление.
към текста >>
Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата
дреха
.
След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена. Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание. И понеже една млада жена му я поиска, неговата мисия беше свършена. Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя свят.
Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата
дреха
.
Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление. Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост.
към текста >>
И
дрехата
на Мелита остана за тях един неразгадан ребус.
И понеже една млада жена му я поиска, неговата мисия беше свършена. Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя свят. Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат.
И
дрехата
на Мелита остана за тях един неразгадан ребус.
Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление. Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост. Как можеха да разберат всичко това, когато т живееха в светост и чистота? Как можеха да проследят историята на човешките престъпления, когато не вършеха такива? Кои можеха да видят греха, престъплението, злото?
към текста >>
Азраил пожертвува своята
дреха
.
Кои можеха да видят греха, престъплението, злото? Нали само тия, които го вършеха и познаваха? Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които човек се движи. Те знаеха и можеха само едно — да пращат от време-навреме по един от своите пратеници, който да донесе на земята благата вест. Те знаеха и можеха само едно: да слязат на земята със своите чисти и блестящи дрехи, да ги оставят върху плещите на някоя Мелита и по тоя начин да познаят живота на земята чрез жертвата и страданието.
Азраил пожертвува своята
дреха
.
Небесно повеление беше това, което направи, доброволно той даде най-скъпото, което притежаваше, най-светлото, най-чистото. В замяна той отнесе дрехата на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез нея той можеше да разбере човека и неговия нагорен път. И в това познание Азраил изпълни своята мисия и своя дял към своите братя. Какво се случи на земята, в двореца на Бентам Хайвег? Какво се случи с Мелита?
към текста >>
В замяна той отнесе
дрехата
на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез нея той можеше да разбере човека и неговия нагорен път.
Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които човек се движи. Те знаеха и можеха само едно — да пращат от време-навреме по един от своите пратеници, който да донесе на земята благата вест. Те знаеха и можеха само едно: да слязат на земята със своите чисти и блестящи дрехи, да ги оставят върху плещите на някоя Мелита и по тоя начин да познаят живота на земята чрез жертвата и страданието. Азраил пожертвува своята дреха. Небесно повеление беше това, което направи, доброволно той даде най-скъпото, което притежаваше, най-светлото, най-чистото.
В замяна той отнесе
дрехата
на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез нея той можеше да разбере човека и неговия нагорен път.
И в това познание Азраил изпълни своята мисия и своя дял към своите братя. Какво се случи на земята, в двореца на Бентам Хайвег? Какво се случи с Мелита? Бащата, който я срещна по-късно, се спря в недоумение. Дрехата на Азраил беше за него една тайна.
към текста >>
Дрехата
на Азраил беше за него една тайна.
В замяна той отнесе дрехата на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез нея той можеше да разбере човека и неговия нагорен път. И в това познание Азраил изпълни своята мисия и своя дял към своите братя. Какво се случи на земята, в двореца на Бентам Хайвег? Какво се случи с Мелита? Бащата, който я срещна по-късно, се спря в недоумение.
Дрехата
на Азраил беше за него една тайна.
Писмената бяха неразбрани. Светът на Азраил беше недостъпен за него. Векове лежаха пред него. Дълго великият Бентам щеше да разчита непознатите писмена, за да се извиси до жадувания връх. А какво знаеше Мелита за Азраил?
към текста >>
Тя знаеше, че никога нищо не ще узнае за него, никога нищо не ще получи от него, освен тая пречудна й блестяща
дреха
, чиито писмена криеха велика тайна.
Светът на Азраил беше недостъпен за него. Векове лежаха пред него. Дълго великият Бентам щеше да разчита непознатите писмена, за да се извиси до жадувания връх. А какво знаеше Мелита за Азраил? Тя знаеше само едно, че през една прекрасна сутрин беше срещнала един жител от далечна и непозната страна, по който цял живот ще тъгува, защото на земята нямаше равен на него.
Тя знаеше, че никога нищо не ще узнае за него, никога нищо не ще получи от него, освен тая пречудна й блестяща
дреха
, чиито писмена криеха велика тайна.
Тя знаеше това. И ней не й оставаше нищо друго, освен ден след ден, година след година, да гадае и разчита небесния език, който й разкриваше света на Азраил. Мелита чете до днес. Нишка по нишка тайната се разплита, дума по дума езикът се разгадава, тон след тон песента се оформя. Тя звучи вече в нейното сърце като сладостна песен, тя свети вече в нейния ум като блестяща лампада.
към текста >>
Един ден, когато тя зазвучи в нейния дух и душа, тя ще види жадуваната страна, тогава тя ще познае света на Азраил, тогава тя ще разбере, защо пожела
дрехата
на Азраил — великата азбука на любовта.
Тя знаеше това. И ней не й оставаше нищо друго, освен ден след ден, година след година, да гадае и разчита небесния език, който й разкриваше света на Азраил. Мелита чете до днес. Нишка по нишка тайната се разплита, дума по дума езикът се разгадава, тон след тон песента се оформя. Тя звучи вече в нейното сърце като сладостна песен, тя свети вече в нейния ум като блестяща лампада.
Един ден, когато тя зазвучи в нейния дух и душа, тя ще види жадуваната страна, тогава тя ще познае света на Азраил, тогава тя ще разбере, защо пожела
дрехата
на Азраил — великата азбука на любовта.
към текста >>
84.
ЗА БОГА - ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА - Е.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Райската птица има красива
дреха
, но не е най-умна от птиците.
Разтоварете багажа, отворете го и вземете със себе си най-ценното, най-същественото. Другото оставете настрана. И когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, онова, което е пряка ваша работа, защото има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Не всякога външно красивите неща са най-хубави, най-умни, най-богати. Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал.
Райската птица има красива
дреха
, но не е най-умна от птиците.
Заради красивите й дрехи често й оскубват перата. Няма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека. А да имам обхода към книгата, това значи да се отнасям с почит към съдържанието й, а външно да я пазя.
към текста >>
85.
КРАСОТА - Д-Р С.Д.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Облякох най-хубавата
дреха
.
Очаквана и желана гостенка бе тя. Разтворих широко портите на моя дом и сияеща от щастие я поканих. Устроих й пир. Повиках най-добрите си музиканти и певци. Запалих всичките светилници.
Облякох най-хубавата
дреха
.
Окичих се с най-скъпото огърлие. Колко време стоя при мен, не помня; и кой ли може да помни миговете, живени в радостта?... Когато последният отзвук долитна до мен, аз исках да чуя последната й дума; жадна бях да уловя последния й лъч. Тя беше чиста и лъчезарна като сияйно утро и блестеше като диамантена роса. Попитах я: — Доволна ли си от моя прием?
към текста >>
Не облякох ли най-хубавата си
дреха
?
Тя беше чиста и лъчезарна като сияйно утро и блестеше като диамантена роса. Попитах я: — Доволна ли си от моя прием? — Не съм, — едва чуто ми отговори тя. — Защо?... Не ти ли устроих тържество?
Не облякох ли най-хубавата си
дреха
?
Не окичих ли се с най-скъпото огърлие? Не изпях ли най-хубавата си песен? — Сама бях. Защо не повика другарките си? Защо не извести на близките си, че съм при теб?
към текста >>
86.
ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— Същият, с хубавата дълга
дреха
и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!...
Никой досега не ме е поглеждал така, дори и Сапфира, когато за пръв път я видях. Сърцето ми се изпълни с радост, и аз Го почувствувах като брат, като баща, като майка! О, не, почувствувах Го повече от майка и баща! Оттогаз аз обикнах всички, обикнах целия свят. Ето, и сега Го виждам... И Зехрий пак втренчено се вгледа в мрачината.
— Същият, с хубавата дълга
дреха
и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!...
Зехрий седеше все тъй неподвижен, като сянка в нощта. — Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята. Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци.
към текста >>
87.
ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Без Любов никаква
дреха
не може да се изтъче.
Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение.
Без Любов никаква
дреха
не може да се изтъче.
Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов. Мнозина искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща.
към текста >>
Красива е
дрехата
на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов.
Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение. Без Любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи.
Красива е
дрехата
на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов.
Мнозина искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода.
към текста >>
88.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тогава той в ушитата
дреха
ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи.
Човек като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа. Днес шивачът шие дрехи, но не от любов към тия, които ще ги носят. Целта му е да получи известно възнаграждение, чрез което да задоволи своите нужди. Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде.
Тогава той в ушитата
дреха
ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи.
във всяко произведение, извършено с любов, се влага нещо ценно. Когато някой гради къща, вдъхновен от любов към тия, които ще обитават в нея, той влага в къщата свещена мисъл, която ще се почувствува от бъдещите й обитатели; те ще имат благоприятна среда за работа. Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада, недоволство, индиферентни към тия, които ще живеят в него. Те ще вложат нещо отрицателно в аурата на зданието. И чувствителният обитател ще долови това!
към текста >>
89.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Който иска да ти вземе ризата, дай му и горната си
дреха
.
(33—37 ст). „Пак сте чули, че е речено: Око за око, зъб за зъб. А пък аз ви казвам: Да не се противите злому" (38—39 ст.). И следват редица случаи, които изясняват, в що се състои непротивенето на злото. — „Който те плесне по едната страна, обърни му и другата.
Който иска да ти вземе ризата, дай му и горната си
дреха
.
Който проси от тебе, дай му и който иска да заеме от тебе, не се отвръщай от него" (39—42 ст.). Идеята за непротивенето на злото е дадена от Христа като един свещен морален закон, който оправя отношенията между хората не по пътя на насилието, но по пътя на доброволната отстъпка, на жертвата. Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората. И любовта не закъснява да даде своите плодове.
към текста >>
90.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Грехът е една външна
дреха
на човека.
Както са възпитани сега хората, имат неправилно разбиране за живота. Сегашните хора имат една мъчнотия: те искат най-първо да си наредят материалните работи и тогава да живеят за Великото в света. Това е една от най-големите погрешки. А пък момент след момент трябва да се живее за Великото в света. Ние свързваме грешките на хората с душите.
Грехът е една външна
дреха
на човека.
Тя е временна и ще изчезне. Когато обичаш някой човек, ти събличаш старите му дрехи и го обличаш в нови. Тия същества, които обичаш, да не ги владееш! Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят т.е. да завладеят тия, които обичат.
към текста >>
91.
УДОВОЛСТВУВАНЕ И И СВОБОДА - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Душата Тялото е
дрехата
на човека, а душата — същността на човека.
Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа. Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3.
Душата Тялото е
дрехата
на човека, а душата — същността на човека.
Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва със свръхсъзнанието и започва съзнателно да работи за Бога. Да служи човек на Божественото начало в света, това значи да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи, да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е навсякъде и вижда всичко.
към текста >>
92.
ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ти пак ще бъдеш с нова
дреха
възправен с нова вяра и пак на таз земя.
О, свидна тайна говори! Какво съм аз, и къде ще стигна? И чувам тих шептеж: Ти жив си и в смъртта дори! Аз вечност съм. И пак ще те въздигна.
Ти пак ще бъдеш с нова
дреха
възправен с нова вяра и пак на таз земя.
През скръб и радост ще изграждаш тиха стреха. В която ще събираш опит — светлина. Живей, крепни във вяра, сила и познание! През дебрите на мрака и греха безкрайната възможност на Духа ще влива в тебе своето дихание! Крепни, расти и век след век към Бога се стреми!
към текста >>
93.
РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Това е
дрехата
й, върху която всяко същество отбелязва по нещо, за да знае при някой друг случай, че той е имал отношения с тази душа.
Той е нещо, придадено отвън. Характерът представя онези знаци, които различни същества са сложили върху човешката душа. Човешката душа, такава, каквато Господ я е създал, е чиста, девствена! Тя се е „опетнила", по право, тя е придобила всички тия белези, всичките тези черти, когато е дошла в известни отношения със същества, които по необходимост е трябвало да оставят белези по нея. Всъщност, това, което представя характера на човека, не е самата душа.
Това е
дрехата
й, върху която всяко същество отбелязва по нещо, за да знае при някой друг случай, че той е имал отношения с тази душа.
Душата е чиста! Нея не е нищо в състояние да опетни, нищо не е в състояние да я ограничи, защото естеството й е Божествено! Тя живее в онзи свят на свободните отношения. Душите стоят на големи разстояния едни от други, но между тях има една разумна връзка. Това е онази синовна връзка, онова съзнание за единство на своя произход.
към текста >>
Да живееш със съзнанието само за
дрехата
, за своето тяло и характер, ще рече да си постоянно недоволен от себе си и от всичко, което те обкръжава.
Душата е чиста! Нея не е нищо в състояние да опетни, нищо не е в състояние да я ограничи, защото естеството й е Божествено! Тя живее в онзи свят на свободните отношения. Душите стоят на големи разстояния едни от други, но между тях има една разумна връзка. Това е онази синовна връзка, онова съзнание за единство на своя произход.
Да живееш със съзнанието само за
дрехата
, за своето тяло и характер, ще рече да си постоянно недоволен от себе си и от всичко, което те обкръжава.
Едно друго съзнание е необходимо за човека, което да запълни празнотата на живота — едно съзнание не за дрехата на нещата, а за това, което тя покрива, за самата същност. Да живееш със съзнанието за душата и за Бога, това е смисъл на живота, това е пречистване на всекидневния живот. В преносен смисъл, днес душата е много далеч от това, което ние наричаме човек. Тя е толкова далеч, че нейното влияние върху човека почти не се чувствува. Трябва да се върви към Нея, към душата!
към текста >>
Едно друго съзнание е необходимо за човека, което да запълни празнотата на живота — едно съзнание не за
дрехата
на нещата, а за това, което тя покрива, за самата същност.
Нея не е нищо в състояние да опетни, нищо не е в състояние да я ограничи, защото естеството й е Божествено! Тя живее в онзи свят на свободните отношения. Душите стоят на големи разстояния едни от други, но между тях има една разумна връзка. Това е онази синовна връзка, онова съзнание за единство на своя произход. Да живееш със съзнанието само за дрехата, за своето тяло и характер, ще рече да си постоянно недоволен от себе си и от всичко, което те обкръжава.
Едно друго съзнание е необходимо за човека, което да запълни празнотата на живота — едно съзнание не за
дрехата
на нещата, а за това, което тя покрива, за самата същност.
Да живееш със съзнанието за душата и за Бога, това е смисъл на живота, това е пречистване на всекидневния живот. В преносен смисъл, днес душата е много далеч от това, което ние наричаме човек. Тя е толкова далеч, че нейното влияние върху човека почти не се чувствува. Трябва да се върви към Нея, към душата! Да се стигне до света на свободните отношения.
към текста >>
94.
ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Сърцето е
дреха
, която може да се петни, но душата никога.
За всички онези, които постъпват зле, в края на краищата нищо не остава, всичко се помита. Всичко, съградено върху неправдата, рухва. Това се отнася и за лъжата. Онзи, който ви излъгва, всъщност не излъгва вас, а себе си, понеже мисли, че с това, с което те е излъгал, ползува себе си. А пък именно в това той се лъже.
Сърцето е
дреха
, която може да се петни, но душата никога.
Тя е Божествена. Казано е: „Ако не станете като деца, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: Ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Чистотата е мярка. Под „дете" се разбира: чисти по сърце. Пътят за Царството Божие е чистотата.
към текста >>
95.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Недостатъците са външната
дреха
, с която е облечен човек Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши.
Сега, ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, пo кoйто трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви - "съединението прави сила". А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му, и той като нас може да ги има.
Недостатъците са външната
дреха
, с която е облечен човек Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши.
Вашата божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл: "Аз имам власт да те разпна" - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна". Трябва да се подчиним на временните страдания, пие не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем, защо са били те.
към текста >>
96.
Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна
дреха
.
Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари. Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво.
Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна
дреха
.
Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно, и дето мине този човек, всички ще кажат: ето един истински човек! В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение, болни ще лекува,скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? - Самото слънце, т.е. светлината му.
към текста >>
97.
Окултната музика - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Словото е
дреха
на Духа, Който слиза до всяка душа и й прошепва: "Събуди се!
За положителните вибрации на Словото прегради няма. Изречено веднъж то влиза навсякъде, прониква и най-затънтеното място, изпълва всемира. Словото на Учителя осветява пътя на душите. То не зависи от времето, нито от пространството. Всяка негова дума е като едно житно зърно - расте, развива се и дава плод стократно.
Словото е
дреха
на Духа, Който слиза до всяка душа и й прошепва: "Събуди се!
Време е да ставаш, време е да възкръснеш за нов, по-пълноценен живот, за живот на светлина и радост! " ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СЛОВОТО Коя е основната мисъл на моите проповеди? - Любовта. Всички хора говорят за любовта, без да я познават. Всеки казва, че обича някого.
към текста >>
98.
КНИГИ
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Наистина е трудно да се облече в
дрехата
на несъвършената човешка реч онова Велико Знание за Живота, което съдържа Словото.
Изнасял ги е регулярно, независимо от сезоните, външните условния, обстановката и дори от вътрешното състояния на слушателите си. Нищо не е било в състояние да попречи на Словото да се изяви. Инсталацията по която то е слизало е била така стабилна и мощна, че е издържала на всички земни сили, опълчили се срещу нея. Вибрациите са прониквали в спящата материя и са внасяли пробудните слова, а там където материята се е оказвала по-силна, те са оставали да звучат по Законите на една духовна акустика. Проектирано на земята, в умовете на хората, това Слово е било свидетелство за Света на Светлината, за истинския реален живот на Духа.
Наистина е трудно да се облече в
дрехата
на несъвършената човешка реч онова Велико Знание за Живота, което съдържа Словото.
Да обясниш невидимото, абстрактното с човешки понятия, да разкажеш за Реалността, скрита във външните форми на заобикалящия свят, да дадеш понятие за богатия живот на човешката душа -това не е ли свещен подвиг? И всичко казано да е разбираемо за различните нива на съзнание, да е съобразено с разностранните интереси на слушателите и същевременно да дава отговор на въпросите, които ги вълнуват. Словото на Учителя отразява богатото разнообразие на един невидим свят, който се е проектирал чрез него. На пръв поглед човешката логика го намира неподредено, с дълги отклонения от основната мисъл, скачащо от тема на тема и понякога недоизяснявайки я, поемащо към друга. Мнозина от слушателите на Учителя в миналото са се спъвали в тази обикновена човешка логика, очаквайки Словото да се движи в посока, която те предвиждат.
към текста >>
99.
Съборни беседи
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената
дреха
.
ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1.
СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената
дреха
.
И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива.
към текста >>
100.
Общ окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е
дрехата
на Любовта.
Кое е нашето място? - Това, на което Бог ни е поставил После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после да участвуваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата и да се ползуваш от благата на тази работа, в това седи новото учение, в това се заключава новата философия на живота.*** 4.
ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е
дрехата
на Любовта.
Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.*** 5. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души.
към текста >>
Туй, което не се мени, е
дрехата
на Мъдростта.
- Това, на което Бог ни е поставил После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после да участвуваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата и да се ползуваш от благата на тази работа, в това седи новото учение, в това се заключава новата философия на живота.*** 4. ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е дрехата на Любовта.
Туй, което не се мени, е
дрехата
на Мъдростта.
Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.*** 5. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов.*** 6.
към текста >>
Туй, което не се губи, е
дрехата
на Истината.*** 5.
И най-после да участвуваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата и да се ползуваш от благата на тази работа, в това седи новото учение, в това се заключава новата философия на живота.*** 4. ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта.
Туй, което не се губи, е
дрехата
на Истината.*** 5.
ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов.*** 6. ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА (1935) Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си!
към текста >>
НАГОРЕ