НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
136
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Музикална
дреха
и хармонизации 27.
Със зурли и тъпани – на народни борби 23. Окултната музика на Учителя 24. Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика 25. Музиката на Светлината 26.
Музикална
дреха
и хармонизации 27.
Музикални изяви и цената на непослушанието 28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя 29. Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32.
към текста >>
2.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната
дреха
на българската реч.
Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство.
Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната
дреха
на българската реч.
Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума. Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство.
към текста >>
3.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но там те трябваше да се облекат с
дрехата
на Словото на Учителя, за да се спасят.
Малцина от тях останаха живи в Латвия. Много рядко някой от нас получаваше по някое и друго писмо от останалите живи латвийци. Ризата, която Учителят облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото. Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си. Тук Учителят облече за тях латвийската риза.
Но там те трябваше да се облекат с
дрехата
на Словото на Учителя, за да се спасят.
Те не го направиха - направиха го малцина, те успяха да се спасят и останаха живи. Защо? Има един окултен закон от Словото на Учителя. Той е следният: "Мечът на Духа - това е Словото! " Мечът на Духа - това е Словото на Бога. Словото на Бога бе Словото на Учителя.
към текста >>
4.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обичаше свободната, широка
дреха
.
Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво.
Обичаше свободната, широка
дреха
.
Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят.
към текста >>
5.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна
дреха
за сезона, отгоре наложи шапката Си.
Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета.
На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна
дреха
за сезона, отгоре наложи шапката Си.
Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго?
към текста >>
6.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в
дрехата
на плътта и кръвта.
Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна.
На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в
дрехата
на плътта и кръвта.
Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно.
към текста >>
7.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Музикална
дреха
и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене.
"Музикална
дреха
и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене.
Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух.
към текста >>
Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна
дреха
и това е едно ограничение за тях.
Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух.
Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна
дреха
и това е едно ограничение за тях.
Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни. Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира. А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение.
към текста >>
Това е следното откровение: Да облечеш непослушанието си към Учителя в музикална
дреха
, аз разбирам, целенасочено и умишлено да промениш духа на песните Му.
Не можах да го издържа! За това ми попречи поведението на едного, за когото се бях жертвувала петдесет години. Но това ще бъде разказано, когато му дойде времето. Музикални дрехи и хармонизации. Какво е това?
Това е следното откровение: Да облечеш непослушанието си към Учителя в музикална
дреха
, аз разбирам, целенасочено и умишлено да промениш духа на песните Му.
Това е кощунство! Да облечеш невежеството си в музикална дреха от хармонизации на песните на Учителя, това е кощунство! Това води до нарушение на окултните закони в музиката Му.
към текста >>
Да облечеш невежеството си в музикална
дреха
от хармонизации на песните на Учителя, това е кощунство!
Но това ще бъде разказано, когато му дойде времето. Музикални дрехи и хармонизации. Какво е това? Това е следното откровение: Да облечеш непослушанието си към Учителя в музикална дреха, аз разбирам, целенасочено и умишлено да промениш духа на песните Му. Това е кощунство!
Да облечеш невежеството си в музикална
дреха
от хармонизации на песните на Учителя, това е кощунство!
Това води до нарушение на окултните закони в музиката Му.
към текста >>
8.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска
дреха
е облечен.
"Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя" Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото уважавам и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки. А и да считам, те не могат да се докажат. Те могат да се проверят само от онези, които са били в Школата на Духа. Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа.
Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска
дреха
е облечен.
Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш?
към текста >>
9.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата
дреха
на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло.
При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата
дреха
на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло.
Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
към текста >>
10.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание.
към текста >>
11.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Облече се в плътска човешка
дреха
и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството.
Облече се в плътска човешка
дреха
и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър.
към текста >>
12.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с
дрехата
на Божествената светлина, т. е.
Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят.
Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с
дрехата
на Божествената светлина, т. е.
със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител!
към текста >>
13.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Името Му беше Божието Слово." „И на
дрехата
и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.) Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята. Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл. 19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
Името Му беше Божието Слово." „И на
дрехата
и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр.
16) „Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат.
към текста >>
14.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в
дрехата
на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Животът и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.
Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в
дрехата
на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
към текста >>
15.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като
дреха
със своите благословения.
Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение?
Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като
дреха
със своите благословения.
В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ?
към текста >>
16.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едно от тях бе следното: Лятно време, когато е горещо братята и сестрите, които ще правят упражнение с водата ще си облекат зимна
дреха
- балтон и ще си вземат две стомнички около 1-2 литра и с тях всякой един полека, лека спокойно ще слезе до чешмичката, ще си налее стомничките с вода.
„Радиоактивна вода", я нарече Учителят. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Във връзка с тази водичка и чешмичка, която е на 300 м от Изгрева, Учителят даде редица упражнения с водата. В какво се състояха те?
Едно от тях бе следното: Лятно време, когато е горещо братята и сестрите, които ще правят упражнение с водата ще си облекат зимна
дреха
- балтон и ще си вземат две стомнички около 1-2 литра и с тях всякой един полека, лека спокойно ще слезе до чешмичката, ще си налее стомничките с вода.
И така с балтона облечен, увит с шал и с зимна шапка и с две стомнички ще тръгне до баира към Изгрева. Докато излезе на баира горе, той вир вода стане. Щом иде горе, там има барачка, в която живее и той ще се преоблече. От водата в стомничките ще направи гореща вода и ще пие. Няма чай, защото Учителят препоръчваше чиста, гореща вода.
към текста >>
17.
13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мята й отгоре
дреха
като на наша сестра, така както ходеха по онова време с бели забрадки, с бели рокли, хващат се под ръка двете и излизат.
А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на „Св. Неделя" през 1925 г., когато загинаха стотици хора в църквата. Ако бяха я хванали, милост нямаше да има. Учителят я изслушва, приема молбата й и нарежда на една наша сестра Василка да я изведе като наша сестра преоблечена в бяло.
Мята й отгоре
дреха
като на наша сестра, така както ходеха по онова време с бели забрадки, с бели рокли, хващат се под ръка двете и излизат.
Нашите хора изобщо не ги спираха. Излизат през портата, минават през кордона, а полицията претърсва вече дома на баба Парашкева. Така сестрата на Георги Димитров беше извлечена от Василка, от блокадата на полицията и заведена в техните среди. Те си имаха тайни квартири. И което е най-важното архивът на комунистическата партия се пазеше от същата тази Василка, която имаше плетачна машина и плетеше пуловери, чорапи, рокли, долу в приземната стая.
към текста >>
18.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една
дреха
и те изпълва с възторг.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама.
В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една
дреха
и те изпълва с възторг.
„Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура.
към текста >>
19.
66. РАДОСТТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Човек може да отиде и до звездите, облечен в слънчева
дреха
.
Човек е гражданин на Всемира. Той може да посети, която и да е планета, което и да е човечество, но пътищата към Всемира са духовни. Има състояния на материята и нейни закони, които човек още не познава. Това е наука на бъдещето. Човек може да отиде, до който и да е населен свят, но трябва да мине през Слънцето, да се облече в неговата светлина и с нея да отиде.
Човек може да отиде и до звездите, облечен в слънчева
дреха
.
Органическия живот познаваме, но има още безброй форми на живота, който човек не познава. Животът е чист, свят и прекрасен. Такъв трябва да го пазим - „Събуй обущата си! " Трябва ново отношение към разумната природа. Нека радостта да съпътствува живота ни.
към текста >>
20.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Облече се в плътска човешка
дреха
и се роди от баща Константин Дъновски и майка - Добра чорбаджи Атанасова на 12 юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни, източно православни, по времето на Османската империя, в края на 500-те лета турско иго за българския народ.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Призванието към българския народ и славянството е дадено чрез Учителя Беинса Дуно, светско име Петър Дънов от Ангел Елохил, който Му се явява на 8 октомври 1899 година. Кой е Учителят Петър Дънов? Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството.
Облече се в плътска човешка
дреха
и се роди от баща Константин Дъновски и майка - Добра чорбаджи Атанасова на 12 юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни, източно православни, по времето на Османската империя, в края на 500-те лета турско иго за българския народ.
Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът БЕИНСА ДУНО. Кой бе този Дух? Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция.
към текста >>
21.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тогава княз Борис сваля монашеската
дреха
, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява.
княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си.
Тогава княз Борис сваля монашеската
дреха
, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява.
На престола възкачва третия си син - Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г.
към текста >>
След това княз Борис отново надянал светата монашеска
дреха
и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11.
След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език.
След това княз Борис отново надянал светата монашеска
дреха
и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11.
През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство. През 1912 г. в Петър Дънов се вселява Христовият Дух - проявява се Мировият Учител на Великото Бяло Братство. През 1922 г.
към текста >>
22.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си
дреха
.
Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата. Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни.
УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си
дреха
.
Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки. Те трептят от радост, без да се отронят. Спокойна радост. Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...! Кратко слово.
към текста >>
23.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата
дреха
.
Все пак, въпреки добрата ни връзка, за мен бе неразрешен въпроса - защо тази добра душа не намери път към Изгрева, да прекрачи прага на салона, да се поразходи из полянката, където всяка утрин се играеше паневритмията? Защо той не установи личен контакт с УЧИТЕЛЯ, Когото много ценеше? По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път. Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева.
Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата
дреха
.
Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му.
към текста >>
Дядо Благо „съблече
дрехата
си".
Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел. Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот.
Дядо Благо „съблече
дрехата
си".
Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо. Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път. От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!...
към текста >>
24.
ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Мощният поток от добри мисли и пожелания бяха онази защитна
дреха
, която може да изведе всекиго невредим в идеята за доброто.
Ако бъде изпратен на бойната линия, трябва да устои на най-трудния проблем на земята - кървавата карма. Това е най-трудният и тежък изпит за душата. Ето защо в тази акция за събиране дарове за войниците, Учителят включи и Бялото Братство, за да се изяви с най-пълна степен милосърдието. За нас вещите имат значение на вложената мисъл и идея, когато те се поднасят. Тук Школата на Учителя изигра великолепно ролята си.
Мощният поток от добри мисли и пожелания бяха онази защитна
дреха
, която може да изведе всекиго невредим в идеята за доброто.
В съдбите на мнозина приятели по време на Балканската и Европейска-та война, Учителят взе дейно участие и възрастните приятели бяха свързани с най-невероятни избавления от смъртта. В моят пакет, бях приятно изненадан да видя, че има една бяла вълнена шапка, оплетена от дебела вълна, топъл шал, чорапи и една риза със сини раета. Тъй като моята част бе дълго задържана като резерва, чак на 24 март 1941 година потеглихме към турската граница. С нас пътуваха и войнишките подаръци. С нас пътуваха добрите мисли и пожелания на онези женски ръце, които бяха изплели и ушили подаръците.
към текста >>
25.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в
дрехата
на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя.
Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа. А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя.
Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в
дрехата
на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя.
Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период. Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя. Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
26.
6.21. Пътят на посвещението
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тази книга, разбира се, написана преди толкова десетилетия - носеше
дрехата
на един беден, остарял български език, езикът, който се е развивал под тежкото турско робство.
21. Пътят на посвещението Връзката, която направих с двете еднородни страни на двата кармически триъгълници - малкия и големия, дадоха големи отражения. Връзката ми с Георги Радев се засили особено през дългите посещения при Учителя. Съществената работа, която Учителят възложи на Георги Радев, беше следната: Учителят, преди да започне открито обществената си задача, издава една книга под заглавие „Наука и възпитание".
Тази книга, разбира се, написана преди толкова десетилетия - носеше
дрехата
на един беден, остарял български език, езикът, който се е развивал под тежкото турско робство.
Трябваше това сериозно съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на българския език. Даже Учителят смяташе, че трябваше да се напише втора част на тази книга, в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. Георги Радев наистина беше много трудолюбив и се зае с тази задача, която изпълни впоследствие сполучливо. Беше издадено второ издание. В Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.
към текста >>
27.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той искаше Учението да се облече в някаква
дреха
и да го изнесе на външния свят.
Д-р Стефан Кадиев. Като студент, аз го запознах с Учителя. Той искаше да играе голяма роля. Беше есперантист, ходеше по конгреси. Нямаше някаква ясна концепция за Учението.
Той искаше Учението да се облече в някаква
дреха
и да го изнесе на външния свят.
Минаваше като особняк. Не се чувстваше в неговата мисъл пулсът от Словото на Учителя, затова аз доста критично се отнасях към него. В последните си години, с още някои негови съвременници, той правеше опити пред властите - комунистите, да ни регистрират някъде и да ни дадат условия отново за братски живот. Но нищо не стана. А защо?
към текста >>
28.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя
дреха
или на някоя носия селска.
" Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България. Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази благодарност, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител. Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата.
А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя
дреха
или на някоя носия селска.
Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна. Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща.
към текста >>
29.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
Аз поглеждам пръста му и забелязвам едно малко петънце на
дрехата
, което го нямаше преди да тръгна за Изгрева, вероятно го бях получила по пътя.
Плаках целия ден, един път от радост, втори път от това, че тези, които не ме приемаха и отхвърлиха накрая ме признаха без да знаят и плачех затова, че Учителят ме пое и ми показа пътя в Школата. А пътят в Школата беше скрит и покрит за любопитните очи. Спомням си друг случай. Намирам се пред Учителя и разговаряме и изведнъж леко се навежда, посочва с пръстите на дясната си ръка към сакото ми на костюма, който бях облякла и каза: „Ех, ех, Марийке, тук има едно петно". Но с един такъв тон, с една такава загриженост, като че ли за него това беше най-важното в момента и най-важното в моят живот.
Аз поглеждам пръста му и забелязвам едно малко петънце на
дрехата
, което го нямаше преди да тръгна за Изгрева, вероятно го бях получила по пътя.
Не обърнах внимание от какво, но то беше едно малко, едвам забележимо петънце. Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на характера ми. Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре". Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му. През този период аз имах много обтегнати отношения с някои възрастни сестри, понеже не се давах да ме водят, да ме командват по техните акълища.
към текста >>
30.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Когато перат някоя
дреха
водата се измърсява и
дрехата
изглежда още по-мръсна, но това не трябва да те смущава.
А по-сетне ги пращат на училище. В какво седи Любовта? Аз може да те облека в хубави дрехи, но ако от вътре останеш грозен, това любов ли е? Ти няма да обръщаш внимание на външното държание на приятеля си, то не е важно. Какво ти е дадено от вън, то не е твое.
Когато перат някоя
дреха
водата се измърсява и
дрехата
изглежда още по-мръсна, но това не трябва да те смущава.
Някой път има външни условия, които пречат на Божественото да се прояви, но то е временно. Божествената Любов трябва да се прояви точно на време в момента, в който трябва, защото ако се прояви преждевременно резултатите няма да са добри. Тогава ще бъде по-лошо. Някой път на човек му се струва, че е сам, то са само негови състояния. Трябва да отличава илюзиите от действителността.
към текста >>
31.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
В онези младежки години ние престоявахме с една връхна
дреха
по цели нощи около огньовете.
„Това цвете можеш да го сложиш в саксия, но този бор не можеш да го сложиш дори и в бъчва". Така Учителят обяснил на Савка защо не може да носи панталон. По тия години тя беше пълна и едра и панталона й стоеше грозно. На планината ние имахме друг живот и да бъдем освободени от много несгоди трябваше да бъдем добре екипирани. Но тогава всички бяхме бедни, а едно отиване на планината струваше много пари.
В онези младежки години ние престоявахме с една връхна
дреха
по цели нощи около огньовете.
Но след като лагерите се устройваха на 7-те езера, то трябваше палатки, завивки, храна и всичко необходимо за преживяване на планината повече от месец, защото ние тук имахме работа. Школата тук продължаваше и ако бяхме добре устроени, то щяхме да имаме повече време за общия живот и за Словото на Учителя. Първото нещо, което научихме там от Учителя е, да се пие гореща вода. Бях чела в една книга на Кнуг Хамсин, в която се пишеше, че главният герой се е лекувал само с гореща вода. Когато прочетох пасажа на Учителя, той се усмихна така лъчезарно, показвайки че общочовешкото знание е едно и че изворът на знанието е също един, а различни са хората и различни са местата от където се черпи това знание.
към текста >>
32.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща
дрехата
си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило".
трябва да се стъпче тази мърша и никаквица. Та мършата бях аз, миришех на мърша и бях никаквица. После жена му проведе цяла акция срещу мен и настрои братята и сестрите и мнението им към мен се оформи в най-лоша окраска. Тогава за морала имаха друго мнение. Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие.
Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща
дрехата
си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило".
Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен. Та гнидите, които се загнездваха по реверите на дрехите се наричаха „гнило". Някаква смесица от гнида и всичко онова, което е гнило и разкапано. Та аз бях и въшка, и гнида, и разкапана, която мирише на гнило. Аз не можах да изтрая, отидох при Учителя да му се оплаквам.
към текста >>
33.
192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
И действително, неговата външност - облечен в дълга черна
дреха
, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
И действително, неговата външност - облечен в дълга черна
дреха
, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
към текста >>
34.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Хората могат да се обличат с каквито искат дрехи, но
дрехата
на Любовта е една и съща.
Казвам, че няма да осиромашея, защото зная, че Великия Божи Дух, работи в мене. Казват: какво говори този човек? - Аз зная, че говоря абсолютната Божия Истина, аз свидетелствувам за Божията Истина, и казвам, че в нея няма никаква измяна и промяна. Тя е абсолютна и неизменна. Същото се отнася и да Любовта през всичките векове.
Хората могат да се обличат с каквито искат дрехи, но
дрехата
на Любовта е една и съща.
Аз изнасям това, което казва живата природа! Задачата на Великите Учители, които слизат на земята, се свежда към това именно, да поставят човечеството в правия път, да му помагат в пътя на неговата еволюция. Някои ме упрекват, че не ходя в църква. Казвам: едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата - това са живите хора, това са техните сърца.
към текста >>
35.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Савка държи
дрехата
на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски".
да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му.
Савка държи
дрехата
на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски".
По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете. Представяте ли си? Едно човешко съзнание да се наложи над Божественото. Това не е позволено на един ученик.
към текста >>
36.
БОЖИЯТА РЪКА
,
Богдана Николова
,
ТОМ 6
Щастието е
дреха
, с която безсмъртният живот може да се облече.
И ако ти проектираш своята мисъл към оня свят, ти ще приемеш тая енергия, която е необходима за твоето здраве, за твоята мисъл, за твоите чувства и пр. У всички трябва да се зароди идеята за служене. И в тоя живот на служене трябва да внесем не оная любов, от която досега са измрели хиляди хора, но оная любов, която внася безсмъртието в живота. Любовта е, която носи щастие. Щастието е обвивка на безсмъртния живот.
Щастието е
дреха
, с която безсмъртният живот може да се облече.
Има една статическа, временна любов. Тя е реална само за един месец, за два месеца, за една година, за десет години. Но повече от десет години не може да отиде. И ако се запитате защо - защото няма материал за поддържане. Лицето на Бога е грандиозно красиво!
към текста >>
37.
1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Братята Илия и Христо Караиванови, от които единият е носил
дрехата
на Учителя на ул.
Купихме си нови съдове и всичко ново и започнахме вегетарианство. И оттогава вече започнахме да прилагаме Учението на Учителя. Това беше от 1927 до 1929 г. Други съидейници нямахме в родното си село, затова ходехме в село Малко Шарково на 15 и повече км от нашето село. Там имаше три семейства братски.
Братята Илия и Христо Караиванови, от които единият е носил
дрехата
на Учителя на ул.
„Опълченска" 66 и Учителят му е казал, да не се колят животни, да не се яде месо, че това е грешно и той като се върнал казал на жена си, че срещнал един такъв и такъв човек. Обаче те били заклали прасето. То голямо, стои в стаята и жена му казала: „Това ще ни е последното прасе. Като изядем него, няма повече", а сестра Катинка, мир и светлина на душата й, казала: „Ами Илия, бе, я да го раздадем на съседите, пък ние да си станем както казал тоз човек, да не ядем месо". Раздали го.
към текста >>
38.
3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
Васил ми купи едни нови сандали, взехме малко провизии и някоя и друга
дреха
и тръгнахме.
докато нямахме деца ходихме на 7-те рилски езера. Минахме през Рилския манастир. Васил не искаше да ме вземе, защото пътя бил дълъг, но аз нали не зная, мислех все пак, че ще мога да го извървя. А то били цели пет часа път. Исках да имам представа какво представлява лагера на Рила.
Васил ми купи едни нови сандали, взехме малко провизии и някоя и друга
дреха
и тръгнахме.
Вечерта пренощувахме в манастира и сутринта тръгнахме за езерата. Като вървяхме по пътя ни настигнаха три момчета от Варна. Те носеха много захар и по пътя се подкрепяха със захар та даваха и на нас. А пък Васил не е знаел или беше забравил, че на такъв път човек трябва да има нещо сладко, да се подкрепя. Така с тая компания пътя мина неусетно.
към текста >>
39.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Дават й една
дреха
, тя казва, че не иска награда за труда си.
Завършил е във Варна в Морското училище. На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните. Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш! " А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла. Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г.
Дават й една
дреха
, тя казва, че не иска награда за труда си.
Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали. Като не приела и третата дреха - награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде! " После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила.
към текста >>
Като не приела и третата
дреха
- награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде!
Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г. Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си. Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали.
Като не приела и третата
дреха
- награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде!
" После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила. Мама имаше добре изработено чувство за дълг и отговорност, съвестност и жертвоготовноот. В житейския си път е била изпратена доста рано на работа в пощата." В последните години имахме и една сестра Марийка Костадинова, която имаше интересни сънища, които сестра Пенка Краева е описала след като Марийка ги е разказвала. Тя се включи при построяването на един жилищен блок в квартал „Здравец" в Русе. Понеже блокът е бил в края на града, а имало на срещуположната страна ниви и овощни градини, тя си купила една овощна градина.
към текста >>
40.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена
дреха
, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.Прочитане на Лозинката и Отче наш.
Р. Ж. 1918, март Ставане в четири, приготвяне, почване.С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомнене на всички братя и сестри, приятели, пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която Бог е изявил в живот. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота.
Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена
дреха
, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.Прочитане на Лозинката и Отче наш.
Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пробуди с вас и всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. Амин. Тъй да бъде. Ж. К. В. О. (свещеният подпис) София, 6 юли 1915 г. Любезни Н.Ватев, Получих писмото ви.
към текста >>
41.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
След векове ще дойде време когато ще се смята за велика привилегия да се допре някой до едно парцалче от моята
дреха
.
България сега е в златния си век и затова тя кредитира останалите народи. По невидими пътища нещата се нареждат така, че другите народи без да искат помагат за невлизането на България във войната. Въпрос: България има духовна мисия. Паневритмията ще бъде въведена в бъдеще в Германия и в Русия. Цялото Учение на Бялото братство ще бъде прието и приложено в Русия.
След векове ще дойде време когато ще се смята за велика привилегия да се допре някой до едно парцалче от моята
дреха
.
Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях,, но за всяка една моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега с това ускорявате вашата еволюция, защото получавате на готово всичко и се иска само да го приложите. ПЕТИ РАЗГОВОР ВОДЕН НА 14.VII.1944 Г. „Когато дървото хвърля сянка на земята хората казват, че дървото прави сянка. Не е дървото, което прави сянката, а слънцето.
към текста >>
42.
50. Къде е щукнала младежта
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Взема си бастуна, взема си тука
дрехата
, стана и си тръгна.
За младите около Него, да бъдат младите като наследници на всичко и дори аз сега нали, аз сега, който разправям туй с болка, защото съм присъствувал на тези случаи, когато на Витоша Учителят много люто се разсърди и искаше да напусне и България дори, едва Го спряха. Младежите се бяха запилели по планината. Учителят държеше за младите сега и аз покрай тази линия вървя, отвътре държа, искам за младите да дойдат, да видят и да направим едно ръководство, да има и млади хора. Г.Д.: Случая е такъв, че ги погледна около себе си и няма млади и казва: „Когато дойдем на Витоша, на Рила като ходим млади хора около нас няма. И да дойдат някои щукнат из гората туп, туп и остават само възрастни хора, няма млади хора“.
Взема си бастуна, взема си тука
дрехата
, стана и си тръгна.
Туй бях очевидец и тръгна да си отива. „Аз, каза, ще ги напусна, ще замина, ще ви оставя“ и тръгна. Сестра Балтова и други тръгнаха, отиват: „Учителю, моля Ви се, Учителю, ние сгрешихме“, молят Му се да се върне. Да, това бе случая, аз бях там, аз го видях с очите си. Той, Учителят гдето казва: „Аз казва тука при вас съм мъченик, истински мъченик съм“.
към текста >>
43.
28. Чичо Драган - дезертьора
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Отиваме на друг щанд, вземахме бельо, дрехи, риза, вземахме връзка, костюм, чорапи, обувки, вземахме шлифер ли какво - горна
дреха
.
„И излязохме“, разказва бай Станчо „и чичо ти ме води в един голям магазин, в който има всичко. А ръстовете ни са почти еднакви. Гледаме на едно място шапки и чичо ти вика: „Станчо, харесва ли ти тая шапка? “ Ами много хубава. „И на мен ми харесва.“ Вземахме я.
Отиваме на друг щанд, вземахме бельо, дрехи, риза, вземахме връзка, костюм, чорапи, обувки, вземахме шлифер ли какво - горна
дреха
.
Един-два пакета ни увиха и той плати всичко. Като излязохме от магазина, води ме на баня, изкъпахме се, казва, хубаво и се върнахме да се обличаме. И чичо ти вика: „Станчо, тия дрехи, пленнишките ще седят закачени. Разтвори тези пакети, това е всичко купено за теб. Пленнишките дрехи ще ги увием в един пакет и като отидем в лагера там ще ги облечеш“.
към текста >>
44.
1. Сирак и бездомник
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Често домакините са му давали някоя
дреха
или обувки и други неща като го виждат, че е бездомен.
Това е преди Балканската война от 1912 г. По такъв начин той живее около 5-6 години. Спи в купите сено, пренася разни неща по пазари и т.н. и така се прехранва. От това, което изкара се храни или си купува някоя риза или друго, което му трябва.
Често домакините са му давали някоя
дреха
или обувки и други неща като го виждат, че е бездомен.
Така преживява той тия години. Минават години и един ден той решава да се пазари с една жена да й пренесе багажа от халите. По това време те са били построени в центъра. Но един друг го изпреварва най-демонстративно и другия бива нает да й пренесе товара. Иван е много засегнат от тая неправда и понеже е бил по-силен, стисва ръката и врата на момчето и взема багажа от него, удря му един ритник и тръгва след жената.
към текста >>
45.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: Телото е
дреха
на душата.
В.: Ти не. Да. Виж как, ей това наистина е благословение от Учителя. Ама виж как ги събира в едно и също време, минават хиляди години и ги събира пак и това са едни и същи души. Т.: Едни и същи. В.: Само, че в различни тела са облечени.
Т.: Телото е
дреха
на душата.
А тя върви, дохожда, отива, дохожда, отива до дека се не подготви. Тука е на земята изплащането, тука човек се разплаща от минали векове. А сега нещо правим за в бъдеще. В.: Да, то всеки човек греши, минава през свой път. Трудно се оправят някои неща.
към текста >>
46.
3. Змията
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
След това сложихме по някоя
дреха
на едно място, върху които да може да полегне за малко време Учителят и да почине.
Там слязохме всички и поехме пътя пеш нататък. Като стигнахме някъде около мястото където е сега хижа Вада ни посрещнаха братята, тия от първите, които бяха тръгнали на 1.юли. Те бяха слезли, за да ни посрещнат и да ни помогнат при качването. Моят другар Крум беше между тях. Всички извадихме от приготвената за път храна, насядахме на тревата и се наобядвахме.
След това сложихме по някоя
дреха
на едно място, върху които да може да полегне за малко време Учителят и да почине.
През време на почивката забелязах, че Учителят ме гледаше много строго. И аз си казах, дали не трябваше да пътувам днес с тях, защото не бях Го попитала. Скоро ние с Крум и децата ни, със сестра Попова и Невена Неделчева и други сестри тръгнахме да вървим бавно напред, а Учителят остана още да си почива с група братя и сестри. Повървяхме около един час и аз се отбих с Косю в гората, за да се изпиша. Той не искаше да отива там между две дървета и висока трева.
към текста >>
47.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Боев Учителят каза: „Молитвата е една
дреха
, в която се облича човек и с която се огражда от тревогите и страховете на света!
Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Бъдете бодра и жизнерадостна! С братски поздрав: Б.
Боев Учителят каза: „Молитвата е една
дреха
, в която се облича човек и с която се огражда от тревогите и страховете на света!
“ Изгрев, 5.Х.1961 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих вашето писмо. На вас е необходимо да имате будно съзнание, постоянна връзка с Бога. Това става чрез молитва. Всеки ден четете 91 .псалом, 23.псалом, Добрата молитва.
към текста >>
48.
30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ
,
,
ТОМ 8
След като се скрои и се уши нова
дреха
с моите думи на песента "Мирът иде" и след като тя се изпя от певицата Лиляна Табакова в Мърчаево, трябваше да минат девет месеца, за да може да се роди мирът.
" Но щом Учителят ми каза да го направя и ми даде тази задача, това означаваше, че Той разчита на мен и че аз мога да я реша. По-късно в Мърчаево 1944 г. Учителят даде задача на оперната певица Лиляна Табакова да вземе моят текст и съобразно вокалното изкуство и теория да вмести моя текст към нотния запис на мелодията. Аз не се сърдих за това, защото аз бях поетеса, но не и певица. Освен това Учителят беше дал тази задача на нея, като предварително ме попита дали можем с моя текст да скроим нова рокля на "Мирът иде", така както заслужава песента и времето, в което живеем, защото войната бушуваше, а по фронтовете умираха милиони хора, а мирът го нямаше.
След като се скрои и се уши нова
дреха
с моите думи на песента "Мирът иде" и след като тя се изпя от певицата Лиляна Табакова в Мърчаево, трябваше да минат девет месеца, за да може да се роди мирът.
Учителят си замина на 27.декември 1944 г., а мирът бе подписан на 9.май 1945 г. с капитулацията на Германия. Мирът дойде. Остана песента. Търси се онзи, който да я публикува и онази певица, която да я изпее и пее в бъдеще.
към текста >>
49.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната
дреха
на младостта и работната
дреха
на зрелостта.
Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта. Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило,където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му.
Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната
дреха
на младостта и работната
дреха
на зрелостта.
Сега човекът бе облечен в друга, в светла дреха и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя. Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше последния хълм по земния си път, беше отмерил последната стодвадесета стъпка - година, когато изведнъж сияние озари лицето му. На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица.
към текста >>
Сега човекът бе облечен в друга, в светла
дреха
и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му.
Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило,където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му. Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта.
Сега човекът бе облечен в друга, в светла
дреха
и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му.
Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя. Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше последния хълм по земния си път, беше отмерил последната стодвадесета стъпка - година, когато изведнъж сияние озари лицето му. На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица. Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си.
към текста >>
50.
11. СТОМНАТА
,
,
ТОМ 8
Ставам без колебание, обличам връхната
дреха
и излизам.
Сега всеки бърза да види Учителя, да Му каже интересното от деня, да получи това, което не е получил. Но часът е 22. Всичко се прибира, че утре ранния час ще ги позове. Аз, доста изморена, съм вкъщи. Но тъкмо, когато се приготвям за почивка, усещам един вътрешен знак, който ми говори, че трябва да отида към Центъра.
Ставам без колебание, обличам връхната
дреха
и излизам.
Навсякъде тихо. Прозорците говорят, че хората вече спят. Пред стаята на Учителя е тихо. Оглеждам се. Искам да разбера защо съм повикана тук.
към текста >>
51.
75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна
дреха
, но само за няколко часа.
Че буря някога, град понякога, сняг. Това са все непредвидени неща, които се отразяват съвсем различно на малките палатки. Понякога дъждовни капки ще пропусне, понякога вятър ще я вдигне, или само въже ще откъсне. Та трябваше да се мисли по-сериозно за палатки, да се предвиждат всички беди и все пак, въпреки всички предвиждания, бедите си оставаха беди. Приготовляваха се за Рила топли завивки за през нощта и здрав екип за през деня.
През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна
дреха
, но само за няколко часа.
Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето. Красотата на утрото на Рила биваше винаги много по-хубава, отколкото тази на Витоша. Там великите майстори на изкуството творяха с по-голям замах и по-голяма Любов, защото въздухът им съдействуваше, защото вятърът им съдействуваше, защото просторът им съдействуваше да представят своите творби в по-чисти и ефирни тонове. Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас.
към текста >>
52.
76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО
,
,
ТОМ 8
Облякох най-топлата си
дреха
, взех завивки и - тръгнах.
Какво ще остане на нейното място? "Любовта към многото хора. Любовта към онова ценното, прекрасното, което е вложено във всеки човек и за което Учителят е дошъл на земята. Да го подсили, да го освободи и да ускори благоприятните условия за неговото проявление." И аз отидох. Аз не направих приготовления както в миналото за палатка и екип.
Облякох най-топлата си
дреха
, взех завивки и - тръгнах.
Тръгнах със сестра си Мара, която също не беше ходила на Рила откакто беше заминал Учителят и с която винаги отивахме заедно по време на пребиваването на Учителя на Рила. Не искам да правя сравнение на моите преживявания от миналото и сега. Отивам да търся Любовта в многото хора. А тук на Рила са събрани повече от триста души. Триста души с мисъл, с чувство към Учителя; със стремеж за нов, красив и братски живот; със стремеж за нови, братски прояви; за братска и сестринска обхода.
към текста >>
53.
77. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН В РАННИ ЗОРИ
,
,
ТОМ 8
Полето отметна сребристи воали, лъчи заиграха по росни треви, небето наметна великата
дреха
, а ние запяхме: Грее слънцето... 8.
А там! се открива безмер красота. 4. Предвестници бързат, светилници носят, явяват се в блясък и багри безброй, злато разтопяват, със него рисуват и диплят коприна, разтилат, кроят. 5. Слушатели идват, поспират и сядат, и те се заглеждат в зората брилянт, Учителят благи пристигна и спре се -в този миг Първенецът долитна крилат. 6. Донесе ни поздрав, донесе ни здраве, донесе обилно богатство - без мер -откри ни полето, небето, простора донесе ни чакан топлик през студа. 7.
Полето отметна сребристи воали, лъчи заиграха по росни треви, небето наметна великата
дреха
, а ние запяхме: Грее слънцето... 8.
Изпяхме задружно таз хубава песен, любима на всички тук братя, сестри, Учителят благи, Учителят светъл, отвори уста, това ни каза: "...Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приеме светлина, после - топлина, след това - въздух и най-после твърда храна за тялото. И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло. Да се храни човек със светлина, това значи да възприема светли мисли за ума си. Да се храни с топлина, това значи да възприема добри, възвишени чувства за сърцето си. Когато човек възприеме правилно светлината като храна, умът му е светъл; когато възприеме правилно топлината, сърцето му е добро и благородно; когато възприеме правилно твърдата храна и добре я асимилира тялото му е здраво.
към текста >>
54.
2. ИНСПЕКТОРЪТ
,
,
ТОМ 8
Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под
дрехата
Му, както децата правят с майките си.
Сестра Стоянка ми разказа историята на тази снимка, а именно: през това лято, когато е била направена снимката, всички братя и сестри са били насядали в голям кръг заедно с Учителя на една поляна, някъде в района на 7-те рилски езера. Сестра Стоянка била седнала до Учителя. Изведнъж тя вижда, че идва един от нейните началници - инспекторът по просветата (а тя беше учителка). Сестра Стоянка се смутила и казала на Учителя кого вижда. Тя се изплашила и помислила, че като я види инспекторът й всред Бялото Братство, ще бъде уволнена.
Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под
дрехата
Му, както децата правят с майките си.
Разбира се, тя това не е направила. Учителят бил спокоен, леко се усмихвал, а сестра Стоянка като разбрала, че няма къде да се скрие, изведнъж решила и казала на Учителя, че ако се наложи, ще престане да работи като учителка, като сама си подаде оставката. Тогава Учителят й казал: "Не, ще работиш! " Инспекторът минал и заминал без да забележи сестра Стоянка. След време доколкото си спомням още същия ден, отишли на чешмичката "Ръцете, които дават" заедно с Учителят.
към текста >>
55.
14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО
,
,
ТОМ 8
Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху
дрехата
му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство.
Но се случваше на тези курсове в Алпите, понякога идваха и някои от хората на Михаил Иванов и Жан-Луи никога не им оспорваше. Оставяше ги свободни и всъщност и аз забелязах, че те са крайно фанатизирани и че за тях, в тяхното съзнание, Великия Учител и Ръководител, това е Михаил Иванов. Но сме били винаги много толерантни, както Жан-Луи, така също и аз. Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон фен на Средиземно море.
Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху
дрехата
му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство.
Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа.
към текста >>
56.
3. ВЕСКА КОЗАРЕВА
,
,
ТОМ 8
При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в
дрехата
на Учителя, на гърдите му.
"Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея.
При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в
дрехата
на Учителя, на гърдите му.
После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й. Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев. Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко. След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба).
към текста >>
57.
3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА
,
,
ТОМ 8
Учителят препоръчва сутрин рано да се става, облечени добре и през
дрехата
да се "огряваме" и то не на пъпа, а на гърба и то така: от 5 до 6 часа с гръб към слънцето за стимулиране на нервната система; от 6 до 9 ч.
Един от адвокатите ме покани при колегите си и ми задават въпроса в присъствието на един от милиционерските следователи, който случайно беше там. "Маринчевски, вярно ли е, че си дъновист? " Аз не се смутих и вместо отговор ги попитах, какво разбират под понятието "дъновист". "Ами всяка сутрин излизате на поляната ви, разголвате се, за да ви огрее слънцето пъпа." Засмях се и им казах, че това са нелепи измислици. "Зле са ви осведомили.
Учителят препоръчва сутрин рано да се става, облечени добре и през
дрехата
да се "огряваме" и то не на пъпа, а на гърба и то така: от 5 до 6 часа с гръб към слънцето за стимулиране на нервната система; от 6 до 9 ч.
за дихателната и от 9 до 12 часа за храносмилателната система." "Е, това е вече едно научно обяснение, благодарим ви, Маринчевски! " След тоя разговор никой вече не ме е закачал, въпреки че знаеха че съм вегетарианец и последовател на Учителя. Имаше случаи, когато от Градския съд искаха да има представител на техните заседания и човек от тъй наречената "културна" среда, тогава от Операта изпращаха мен. Знаеха много добре, че съм безпартиен и дъновист. На заседанието искаха и моето мнение по някои въпроси.
към текста >>
58.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Скочихме и трите, и отидохме, и видяхме Учителя пред салона излязъл, вече 5-6 души имаше край Него, не си спомням кои бяха и Той много сериозен и по
дрехата
Му капки кръв.
Бяхме на обяда и се върнахме. Така на пейките пред салона се хранехме и ние се прибрахме помня трите стенографки в „Парахода" както си го наричахме и там бяхме си полегнали на почивка. Това беше между три и четири часа след обяд и една сестра... В.К.: Коя беше тази сестра? Е.А.: Веса Козарева, идва и вика „Знаете ли, че биха Учителя? " Това беше като гръм от ясно небе.
Скочихме и трите, и отидохме, и видяхме Учителя пред салона излязъл, вече 5-6 души имаше край Него, не си спомням кои бяха и Той много сериозен и по
дрехата
Му капки кръв.
Аз лично се чудех, откъде е тая кръв. Той нямаше никъде рана на лицето. А тя е била от самият побойник. Щото той е мислил, че Учителят е в долната стая. И за да отвори, а тя имаше секретна брава и той счупил прозорчето с ръка, и тогава се е наранил.
към текста >>
Ние със Савка седнахме нарочно зад Него, че ако има нужда да Му подложим
дреха
да си посложи главата, ако иска нещо да Му услужим.
Е.А.: Не знаехме. В.К.: Савка или други... Е.А.: Ами не сме знаели. Пак от деликатност брат, пак от деликатност. И после като стигнахме. Вече тръгнахме по пътя, да Ви кажа, тогава имам много свещена опитност.
Ние със Савка седнахме нарочно зад Него, че ако има нужда да Му подложим
дреха
да си посложи главата, ако иска нещо да Му услужим.
Нали все пак като виждаме нещо, да му кажем: „Учителю, трябва ли Ви нещо друго". И когато вървяхме по пътя, аз приех едни мисли, които не бяха мои, и мисля, че може би защото бях така напрегната, щото бях видяла Учителя в този смисъл бяха мислите: „В света има страдания, някой трябва да ги поеме, да ги носи". От тоя род бяха, в тоя кръг се движеха. Предполагам, че нали сега, че нали всички щяха да видят това, че Той носи страдание, защото един Учител да не може да си движи ръцете, да си движи краката, да не може да говори, но това е много нещо като факт. „Какъв Учител е Той?
към текста >>
59.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ако имам нужда от
дреха
, ще си купя
дреха
, но и за храна винаги си отделях толкова, че да не бъда на сметка на някого друг.
Да, в никой случай. Щото така някак не знам, стеснявах се да искам пари. Та, Той Учителят ми е давал вместо родителите ми. Например Аня купуваше на Паша дрехи. Савка, вижте когато бяхме заедно и когато Учителят почна да дава на всяка една от нас за всеки месец, аз лично си харчех парите за нуждите си.
Ако имам нужда от
дреха
, ще си купя
дреха
, но и за храна винаги си отделях толкова, че да не бъда на сметка на някого друг.
Савка пестеше парите си, аз не знаех това, но след няколко години брат й остана без работа и чух че тя му е дала 5000 лв. спестени пари на него, на родния си брат. Така че тя пестеше парите. Може би Учителят й е казал да ги пести. В.К.: Колко Ви даваше" Е.А.: О-о, не мога да Ви кажа колко, но даваше ни най-необходимото.
към текста >>
В туй отношение съм живяла много просто, пък и.... и така съм построена, че аз даже казвах, ако някой ще ме хареса за
дрехата
, хич не ща да го видя.
Аз не съм имала ни една лятна рокличка, не съм имала нищо вън от престилката си. И хем до осми клас, в гимназията момиче на 18-19 години. Така съм била. Едни обуща цялата година нося. Не съм имала никакви така тоалети, когато моите съученички имаха летни рокли, имаха така повечко неща.
В туй отношение съм живяла много просто, пък и.... и така съм построена, че аз даже казвах, ако някой ще ме хареса за
дрехата
, хич не ща да го видя.
Защото то изразява вкуса на едно момиче, нали така, за да се разбере, но така съм разбирала и така си бях. Като студентка и тогава вече си имах. Аз почнах вече да работя тогава. Една сестра ми кроеше, аз шиех и оттук взема малко нещо, като ми дотрябват пари, си изкарвах по мъничко. Даже, щото като стенографка бях, в недоимък бях.
към текста >>
60.
98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Носете
дрехата
на Правдата.
Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, семето се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във Вас.
Носете
дрехата
на Правдата.
Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с Вас и Вие с Него. Само тогава ще познаете Истинския Бог и Христа. Д.У. В.В. Ж.К.В.О. П.К.Дънов Варна 1.II.1918 r.
към текста >>
61.
107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той се обличаше много чисто и чисто си носеше дрехите, сестрите го перяха и външната си
дреха
, ако нещо така стане петно, веднага иска да се махне и да се изчисти.
Далече беше. Ако не триста, двеста най-малко е имало, далече беше. Тоалетната беше някъде където е къщата на Мирчев и ул. „Жулио Кюри" /там беше трап/. В неудобства е живял.
Той се обличаше много чисто и чисто си носеше дрехите, сестрите го перяха и външната си
дреха
, ако нещо така стане петно, веднага иска да се махне и да се изчисти.
В стаята си поддържаше образцов ред и когато понякога Му размествахме при почистване на стаята, даже Той е правил забележка, че не внимаваме когато работим в стаята, когато чистим и Му разреждаме вещите. Даже и на мен веднъж ми е направил такава забележка, разместваме нали и Той трябва после да търси. Учителят много беше така спретнат, чист. Той на Изгрева например така се поддържаше. Ще дойде например сутринта на клас с един дрехи, когато излиза на поляната и има роса, ще си смени панталона да не го изцапа, ще си тури други панталони, после като се стопли, щото нали сутрин е хладничко, ще облече други дрехи.
към текста >>
Не влажна, а мокра, както пипаш мокра
дреха
.
Учителят чрез изпотяване. Когато сме ходили на екскурзия Той три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича, щото ние пеш ходехме от Изгрева до горе. Горе на Бивака като стигнеме втори път и на връщане трети път се преоблича. Но Той се изпотяваше така, че когато даваше ризата за да я опереме, тя беше все едно, че е мокра.
Не влажна, а мокра, както пипаш мокра
дреха
.
Така се потеше изобилно. А пък това е изхърляне на отрови, почистване на организма и отваряне на порите постоянно. Защото Той не беше за тези бани много често да се къпеме, но все пак беше за измиване, частични измивания. Той препоръчваше краката си всяка вечер да ги мием в топла вода. Ръцете си да ги мием по много пъти на ден.
към текста >>
62.
126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Легне и си тури така ръката, завивам Го с някоя лека
дреха
и заспиваше, както децата заспиват.
Тъй, че Учителят в това отношение беше така повече буден отколкото да спи дълбоко. Много леко спеше. Например имала съм случай, като се качим на Бивака, нали като стане десет часа, напече слънцето, приказвал дотогава след закуската, или сме направили гимнастики това и ако сме тръгнали в два часа през нощта, нали за Бивака, да речем от 2 до 10 часа, то е доста време нали, така на деятелност и се случва, когато е хубаво времето да Му предложим, ще Му постелем една, две дрехи наши и да кажем: „Учителю, ако искате да си починете". И обикновено е приемал. И Той ще си легне.
Легне и си тури така ръката, завивам Го с някоя лека
дреха
и заспиваше, както децата заспиват.
Спокойно, не мърдаше, спокойно спеше. В.К.: Един приятел запитал „Учителю вие спите ли? " Отговорил „Аз не спя. Аз работя. Аз излизам от тялото си и отивам да работя".
към текста >>
63.
130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Даже аз със Савка си казахме, седнахме точно зад Него на седалката, защото да можем нещо да Му помогнем, ако иска да се облегне, нали, възглавничка или
дреха
да турим.
Значи май и юни, два месеца сме били долу, но ми направи впечатление, че денят в който тръгнахме, чакахме Го цял час, за да слезе отгоре. Всички вече бяхме дошли в уречения час, а Учителя все не слиза. В.К.: Нямаше ли кой да му помогне? Е.А.: Аз лично не знаех, че толкова е затруднен. Савка ми подшушна, че много мъчно се обличал, но аз не знаех това.
Даже аз със Савка си казахме, седнахме точно зад Него на седалката, защото да можем нещо да Му помогнем, ако иска да се облегне, нали, възглавничка или
дреха
да турим.
Ние тръгнахме с рейс. С общ рейс. Учителят седна пред нас и ние седнахме и всички други приятели, около 25 души, и с рейс тръгнахме. Сега една лична моя опитност ще разкажа: Когато бях зад Него ми минаваха мисли, които никога не ми бяха минавали. Че в света има страдания и че тези страдания все някой трябва да ги носи.
към текста >>
64.
136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ние не сме готови да приемем
дрехата
с неговите вибрации.
Щото подплатено, много дълго. Давал ми е чорапи един път, така. Но казваше, че ние още не можем да носим Неговите дрехи веднъж поне на мене това ми го каза. Не можем да носим, защото вибрациите, които Той има и нашите са съвсем различни, и не можем да се ползваме още. Сега, не съответстват де.
Ние не сме готови да приемем
дрехата
с неговите вибрации.
В.К.: А кой се грижеше за бита му, кой готвеше? Е.А.: За пране, Учителят когато бяхме на Изгрева, когато беше на ул."Опълченска" 66, Василка переше дрехите Му и леля Гина Го е прала. Там готвеха. В.К.: Кажете ми за пауновото перо. Е.А.: Аз преживях един период от живота си, когато много плачех.
към текста >>
65.
152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по
дрехата
Му кръв.
В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме.
Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по
дрехата
Му кръв.
В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене?
към текста >>
66.
156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Роклята е по-хубаво, тя е
дреха
така свободна.
Чист българин и знаеш ли, миличкият, нали като почнахме да носим панталони, малко се смущаваше от нас. Пък като почнахме да ходим на Рила. Ами студено е, вятър е, такова, почнахме да носим панталони. „Не върви жена с панталони". Виж, той е за формата, верно е това.
Роклята е по-хубаво, тя е
дреха
така свободна.
Панталонът е служебна вещ, а не дреха да отидеш на гости или да си постоянно. В.К.: Така го възприема. В.К.: Друг случай чета. Тереза, майката на Савка бе написала един път една нейна опитност, че когато Савка била малка и когато е ходила на „Опълченска" 66, Учителят не е позволил да Му целуне ръка: „Аз не съм Учителя, Него Го няма" бил е строг и студен. Е.А.: Виж какво, това е когато Савка беше вече в Братството.
към текста >>
Панталонът е служебна вещ, а не
дреха
да отидеш на гости или да си постоянно.
Пък като почнахме да ходим на Рила. Ами студено е, вятър е, такова, почнахме да носим панталони. „Не върви жена с панталони". Виж, той е за формата, верно е това. Роклята е по-хубаво, тя е дреха така свободна.
Панталонът е служебна вещ, а не
дреха
да отидеш на гости или да си постоянно.
В.К.: Така го възприема. В.К.: Друг случай чета. Тереза, майката на Савка бе написала един път една нейна опитност, че когато Савка била малка и когато е ходила на „Опълченска" 66, Учителят не е позволил да Му целуне ръка: „Аз не съм Учителя, Него Го няма" бил е строг и студен. Е.А.: Виж какво, това е когато Савка беше вече в Братството. Този случай показва, че не е малка била.
към текста >>
67.
178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Да, по една по-топла
дреха
носехме за всеки случай.
Изкачихме се над селото, ама вече капнали от умора, нали вече минало сред нощ. Ние тръгнахме в 10 часа вечерта, ама докато качиме тоя баир, нали така доста път е там. Решихме да си починем малко. Добре, но не носим никакви дрехи, само по едни такива, е по една дрешка малко нещо като, какво беше то. В.К.: Някоя жилетка, наметало.
Е.А.: Да, по една по-топла
дреха
носехме за всеки случай.
И като сме си легнали, като сме си заспали. Ами уморени. По едно време нещо провидява ми се. Викам, чакай ние да тръгваме, че пък нямахме и часовник с нас. И изкачихме се на платото.
към текста >>
68.
XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
от тефтерчето на Елена Андреева
,
ТОМ 9
Изкушавате се от една
дреха
, то е външно.
Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава греха. Казвате, че имате вътрешни изкушения. Какви вътрешни изкушения имате? Изкушавате се от яденето, то е външно.
Изкушавате се от една
дреха
, то е външно.
Казвате: Влязъл дяволът вътре в мене. Само БОГ е вътре във вас. Дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там дето не е.
към текста >>
69.
06 - 27. НАПИСАНО ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Да схванат образа на Надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена
дреха
служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.Прочитане на лозинката и Отче наш.
точки, съдържащи се в Нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух. Да разберат Смисъла на Любовта, която е Бог, изявен в Живота. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистия Дух на Живота.
Да схванат образа на Надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена
дреха
служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.Прочитане на лозинката и Отче наш.
„Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. “ Амин, тъй да бъде. (Свещеният подпис.) Ж. К. В. О. ** * 9 март по стар стил е 22 март 1918 г.
към текста >>
70.
08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя
дреха
, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят.
Учителят го вижда, другите не го виждат. „Няма такова нещо, Учителю", а пък всъщност Учителят го видял, Цеко се явява при Учителя, обаче по-нататък Учителят не казал, че е знаел, но всички разбират вече, че Учителят е знаел предварително, щом му е казал, че му готвят апартамент, че Цеко дойде, а пък никой не го вижда и т.н. Разправяха една случка по времето на Учителя, когато Учителят посетил Бургас Това било през 1918/1919 година за няколко дни. Научили се братя и сестри от селата и някои отишли да го посетят в къщата, където бил отседнал Учителят. Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе.
Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя
дреха
, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят.
Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът. Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално. През времето на Учителя тези случаи се повтаряли.
към текста >>
Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до
дрехата
му дори изцерявало болката моментално.
Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе. Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят. Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът.
Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до
дрехата
му дори изцерявало болката моментално.
През времето на Учителя тези случаи се повтаряли. Това нещо разказваше дъщерята на сестра Комня - Иринка. Друг един случай. Това ми го разказа един брат, който тръгва от Грудово за Бургас. „Качвам се в автобуса от Грудово за Бургас и веднага той потегли.
към текста >>
71.
09 - 45. НЕДЕЙ ПЛАКА, А СЕ МОЛИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Ти спаси Данаила от устата на лъвовете, спаси жената от кръвотечение, когато се докосна до
дрехата
ти.
Значи аз съм парализирана. И как можеше да не плача при това тежко състояние? В този момент нещо отвътре ми каза: „Недей плака, а се моли." И аз започнах да се моля, но така живо, както рядко съм се молила. Представях си Христа до мене тъй жив, а не както е по иконите. Представих си го физически и му говоря тъй: „Ти, Господи, спаси тримата младенци в огнената пещ.
Ти спаси Данаила от устата на лъвовете, спаси жената от кръвотечение, когато се докосна до
дрехата
ти.
Моля ти се, Господи, помогни и на мене." Представих си също и Учителя и му се моля да ми прати нови клетки в организма, да обнови тялото ми. Да ми прати сили небесни да ми помогнат. И какво стана тогава, мили братя и сестри? Като почнаха да лазят мравки по цялата ми дясна страна в продължение на цели два-три часа. На сутринта аз станах от леглото като чувствам само тежест в мозъка, но след два-три дни и то мина.
към текста >>
72.
09 - 113. ПЛАТЕНО МУ ДЕСЕТОКРАТНО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Ето че пред мен се изпречва младеж с горна
дреха
, без риза.
Излязох и тръгнах към гарата. Нямам пари за влака. Нужни ми бяха 42 лева. Но не мислех по тоя въпрос. Спокоен бях.
Ето че пред мен се изпречва младеж с горна
дреха
, без риза.
Попитах го: „Имаш ли пари за хляб? " Отговори ми: „Нямам, но и ти нямаш." - „Не, може да има, чакай да потърся." И като проверих по джобовете си, намерих на три места по два лева и му ги дадох. Продължих пътя за гарата без стотинка в джоба. Мислех си, отде това момче знае, че и аз нямам пари? И в същия момент се сетих, че то нямаше и риза на гърба си и че аз можех да му дам някоя дреха, ако беше дошло на село.
към текста >>
И в същия момент се сетих, че то нямаше и риза на гърба си и че аз можех да му дам някоя
дреха
, ако беше дошло на село.
Ето че пред мен се изпречва младеж с горна дреха, без риза. Попитах го: „Имаш ли пари за хляб? " Отговори ми: „Нямам, но и ти нямаш." - „Не, може да има, чакай да потърся." И като проверих по джобовете си, намерих на три места по два лева и му ги дадох. Продължих пътя за гарата без стотинка в джоба. Мислех си, отде това момче знае, че и аз нямам пари?
И в същия момент се сетих, че то нямаше и риза на гърба си и че аз можех да му дам някоя
дреха
, ако беше дошло на село.
Защо не му дадох адреса си и върнах се да му го кажа, но не го видях. Беше изчезнало. Питах обущаря на ъгъла, но и той не го видял. Като не го намерих, тръгнах пак към гарата. Повървях и намерих 20 лева.
към текста >>
73.
09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
То ще си грее гърба на слънце през лека
дреха
, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Тошко, като чул това напътствие за лекуването на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката наУчителя, на този, против когото бе роптал, без да го познава досега.
Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Тошко с думите: „Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани. Лекуването му ще продължи цяло лято.
То ще си грее гърба на слънце през лека
дреха
, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Тошко, като чул това напътствие за лекуването на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката наУчителя, на този, против когото бе роптал, без да го познава досега.
Учителят, като видял душевното му състояние, казал му: „Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Тошко. Лицето му просветнало, като че той се бе новородил. Нито следа от вчерашния Тошко, от вчерашния бунтар и атеист. Само за двадесет и четири часа Тошко се пробуди и от атеист стана бял брат. Истинското име на нашия герой е Георги Попов, когото аз съм преименувал Тошко, което допълнително научих.
към текста >>
74.
09 - 277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Когато се обърнах и погледнах, видях, че до мене стои Христос, облечен с бяла
дреха
, който ме погледна кротко и ми каза: „Не бой се, аз съм с теб." Когато на сутринта се събудих, не знам защо, но бях с едно много приятно чувство, с една голяма лекота на душата си.
- „Не. Атеистка не станах, защото наскоро сънувах интересен сън, който още добре помня." - „Ако обичате, разкажете ми вашия сън," помолих я аз. - „Сънят бе следният. Една нощ сънувам, че съм седнала на балкона на една висока къща, но балкон без перила и краката ми увиснали над една черна пропаст и аз полека, полека се плъзгам към пропастта. В същия миг почувствах, че от дясната ми страна стои някой.
Когато се обърнах и погледнах, видях, че до мене стои Христос, облечен с бяла
дреха
, който ме погледна кротко и ми каза: „Не бой се, аз съм с теб." Когато на сутринта се събудих, не знам защо, но бях с едно много приятно чувство, с една голяма лекота на душата си.
Някакъв приятен спомен сякаш докосваше нежните струни на моето моминско сърце. Разказах съня на кака Райна и видях, че по израза на лицето й се изписа радост, но тя нищо не ми каза, нито пък аз я запитах. Не мина много време, и аз сънувах друг сън. Беше хубав, светъл ден, аз бях застанала на един балкон, но сега с перила. Хубава къща сред полето, а аз на балкона, наблюдавам близката поляна, цяла покрита с пъстър килим от цветя, огрят от обилна слънчева светлина, Стоя си аз така на балкона с бликнала радост в душата, но в това време чувам звънчета от стадо.
към текста >>
75.
11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Учителят, облечен в оранжева
дреха
, с такива геометрични фигури и застава на мястото, там, където е, ето там, където е главата, долу заставаме двамата и казва: „Аз често идвам тук, защото в тази форма вече никога няма да бъда." Уважава формата и ми дава една беседа, едно томче, подвързано в същата материя, дава ми, така се пошегува и вземах, и пак си тръгнах обратно.
Верка: Аз го казах на Учителя съня. Ами влязла съм в един свят, да. Първият път го сънувах аз Жорж още и казах на Учителя, чакай да си спомня съня на Жорж. Когато Учителят сизамина, аз много тежко изживях заминаването наУчителя исъм горе в стаята на Учителя, сънувам го, Как бай Ради седи и пази. Аз тръгвам с Учителя.
Учителят, облечен в оранжева
дреха
, с такива геометрични фигури и застава на мястото, там, където е, ето там, където е главата, долу заставаме двамата и казва: „Аз често идвам тук, защото в тази форма вече никога няма да бъда." Уважава формата и ми дава една беседа, едно томче, подвързано в същата материя, дава ми, така се пошегува и вземах, и пак си тръгнах обратно.
Учителят си влезе горе и аз си отидох. Вторият ми сън беше пак как аз отивам при Учителя като ученичка с престилка и с книгите. Бай Ради пази долу и при Учителя, обаче дойде един многохубав младеж, като войник слезе и казва: „Учителят те чака горе." В един свят, първия свят седи Учителят и казва; „Чакам те, Верке." И показа едни зали, всички врати отворени. Каза: „Свободна си, можеш да влезеш навсякъде" защото бай Ради не ме пуска. Да. След туй ме въведе в един свят различен.
към текста >>
76.
12 - 6. ЧЕШМАТА В СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Надка: Ама тя по свои вътрешни проникновения е казала: „Сега, когато един човек износва една
дреха
, сменя я.
Как можа да направи това нещо? " - „Ами има един бай Георги-фелдшера от Айтос. Той е ръководител на Братството." И този окръжен управител се среща с тати, среща се и с кмета, който е в Тополица и тати им разправя така Свещено нещо. И когато се развали чешмата по нареждане на кака Стойка, духовете я накараха, че развалиха чешмата, развалиха зодиаците. В.К.: Ама как по нареждане на кака Стойка?
Надка: Ама тя по свои вътрешни проникновения е казала: „Сега, когато един човек износва една
дреха
, сменя я.
И сега толкова години стоят тези зодиаци, сега да направим нещо още по-хубаво." И така някои се съгласяват, почват и развалиха я веднага, то в сегашно време е това. Но веднага този, който е председател на Бургас, те са минавали там много пъти, виждали тази хубава работа, изработена чешма и викат кмета на селото от новите хора. а той си уши костюм при Добри, познава се и дойде и казва: „Бай Добри, ходим в Бургас на съвещание в съветите, търсят ни в окръжния съвет. Така ме драха, така ми се караха, как аз разреших да се развали тази хубава чешма." След туй отиват, обръщат се към Бургас да им дадат право да ремонтират чешмата. Не, и до днес стои така чешмата.
към текста >>
77.
14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Тя съблече старата си
дреха
на земята и замина отвъд - Вечността.
Тя общуваше с много хора, които идваха на градината за братските срещи. Беше великодушна, отзивчива, търпелива, с голямо търпение и съзнание понасяше несгодите наживота. Много се молеше, лекуваше се с молитва. Когато пътува за някъде, винаги беше във връзка с Бога. Така тя измоли и своето заминаване от този свят.
Тя съблече старата си
дреха
на земята и замина отвъд - Вечността.
Тя си беше приготвила духовното тяло и като птица отлетя в небесните селения. Остава само споменът за нея. С нея си отиде цяла една епоха с един духовен и деен живот, посочен от Великия Учител. Светлина по пътя й! Забележка на Редактора: Дора Куртева ме охрабри и поддържаше в онези трудни дни, когато подготвях предстоящия сборник „Георги Куртев - животопис", излязъл през 1991 година.
към текста >>
78.
17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Облякъл си ефирната си
дреха
, исткана не от днес, а от много века.
Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно." Работеше неуморно, от тъмно до тъмно. Честен, трудолюбив, кротък, благи смирен. Такъв го знаят, такъв ще го помнят братята и сестрите. „За кой ли път се раждаш на земята?! За кой ли път светлее ти душата?!
Облякъл си ефирната си
дреха
, исткана не от днес, а от много века.
За пример си изпратен на Земята смирено - мъдрен между всички братя." Така написа сестра Радка от Поморие по случай 80-я му рожден ден. А по случай заминаването му от този свят сестра Иринка написа: „Годините минават, годините минават, годините минават. Животът е сън, животът е миг, животът е късче бяла светлина! " Брат Марко си замина на 30.12.1998 година. Последните думи изрече на 27 декември: „Благодаря ви, като деца на Бога, че се грижите за всички земни неща.
към текста >>
79.
І.02.08. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната
дреха
на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват.
После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда. Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият. От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса.
Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната
дреха
на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват.
Зажребието долу се виждат два зара, където войниците са хвърляли жребие за дрехите Му, така, както е предсказал пророкът. (Псалом 22, ст. 18). Под стълбата има дреха светла, за която също е хвърляно жребие. Кошница с гвоздеи, които са забивани по ръцете и краката. Тук има чукове, клещи, специални скоби за завързване на ръцете и още сечива, които са служели за бичуване, биене и разпъване.
към текста >>
Под стълбата има
дреха
светла, за която също е хвърляно жребие.
Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият. От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса. Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната дреха на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват. Зажребието долу се виждат два зара, където войниците са хвърляли жребие за дрехите Му, така, както е предсказал пророкът. (Псалом 22, ст. 18).
Под стълбата има
дреха
светла, за която също е хвърляно жребие.
Кошница с гвоздеи, които са забивани по ръцете и краката. Тук има чукове, клещи, специални скоби за завързване на ръцете и още сечива, които са служели за бичуване, биене и разпъване. Копие - изправено и стои върху кошницата. С него е прободен Исус и Той издъхнал, без да Му са строшени костите, както е било прието, "за да може да умрат по-бързо. Така че всички оръдия за разпъването на кръста са вложени в лявата композиция.
към текста >>
80.
І.02.26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„И облечен беше с
дреха
, обагрена в кръв и даваше се името му Слово Божие." (Откровение, гл.
19 глава отговаря на 19 век. Там е написано за идването на Вожда на Спасението. „И видях небето отворено и ето кон бял и онзи, който седеше на него наричаше се Верен и Истинен и с правда съди и войнствува. (Откровение, гл. 19, ст. 11).
„И облечен беше с
дреха
, обагрена в кръв и даваше се името му Слово Божие." (Откровение, гл.
19, ст. 13). През 1912 г. в Учителя Петър Дънов влиза Христовият Дух -'той вече е Миров Учител на Битието и Небитието, на Земята и на Небето. „И на дрехата си и на бедрото си имаше написано името: „Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл. 19, ст. 16).
към текста >>
„И на
дрехата
си и на бедрото си имаше написано името: „Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.
19, ст. 11). „И облечен беше с дреха, обагрена в кръв и даваше се името му Слово Божие." (Откровение, гл. 19, ст. 13). През 1912 г. в Учителя Петър Дънов влиза Христовият Дух -'той вече е Миров Учител на Битието и Небитието, на Земята и на Небето.
„И на
дрехата
си и на бедрото си имаше написано името: „Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.
19, ст. 16). На 14 юли 1922 в Чамкория - Рила, 11 часа, понеделник, върху Учителя Петър Дънов слиза Господният Дух. Той става Всемиров Учител на Вселената. В Него е Божествената троица: от Божественият Дух, от Христовия Дух и от Господния Дух. Той е всьо и все на земята и на небето, и на цялата Вселена. XIII.
към текста >>
81.
І.03.01. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната
дреха
и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса.
След това отишъл на арената и победил Лий и го хвърлил върху копията. Като узнал имтераторът, че е бил благословен от Димитър, наредил да убият Нестор и изпратил войници да убият и Димитър. Пробили го с копие. Погребали го на същото място. Това станало на 26 октомври 306 година.
Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната
дреха
и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса.
Императорът научил за чудесата и изпратил войници да му отсекат главата. Минали години. Цезар Констанций Хлора умрял в Британия, а неговият син Константин станал император на Западната Римска империя през 306 г., а на изток останал Лициний. Италия се намирала под властта на цезар Максенций, който преследвал християните. През 312 г.
към текста >>
82.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Когато е било всичко готово, палачът е снел връхната
дреха
на партриарха и започнал да бърка в джобовете му за пари.
Палачът вървял отпред, зад него патриарх Григорий V и отзад стражата. През прага на патриаршеската врата било прехвърлено въже. Няколко евреи, искайки да покажат своята ненавист към гърците християни и патриарха, та помагали в приготовлението на бесилката. Така че тази гледка е могла да напомня за първия небесен мъченик и за разпъването на Исуса Христа. Християните отдалеч наблюдавали гледката с печални и строги лица.
Когато е било всичко готово, палачът е снел връхната
дреха
на партриарха и започнал да бърка в джобовете му за пари.
Патриархът съхранил своето спокойствие и само веднъж се обърнал към Патриаршията. След като палачът му развързал ръцете, той поискал да почака няколко минути. Той паднал на колене с лице към Патриаршията и направил своята последна молитва. След това бил обесен. Три дни тялото му било обесено и висяло пред входната врата на Патриаршията, която днес е затворена.
към текста >>
83.
І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена
дреха
- бениш и сабя.
В манастирите била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени. Особено жестоки са били към игумените на манастирите. Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в манастира. Смятали са, че е обикновено манастирско съзаклятие на духовници и чорбаджии. Само монасите са пазели спомените за филики Етерия от 1821 г.
А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена
дреха
- бениш и сабя.
Бил получил и берат, по силата на който се освобождавал от данъка за заслуга към турския султан. Отново бе издигнат кръста на Голгота и бяха разпънати на него служителите Христови, които искаха чрез вяра и народност да възкресят българския народ. Но на Голгота не става възкресението. То става на друго място - от Светия Дух. Възкресението се осъществява върху строго подготвени човеци - Духът не влиза в кого да е.
към текста >>
84.
IV.17 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Светлината е
дреха
на душата.
Човек, за да постигне това си състояние, е минал, съгласно закона на еволюцията, през всичките животински царства. Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тая светлина я няма. Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот. Светлината е една тъкан в невидимия свят.
Светлината е
дреха
на душата.
И Бог създаде светлината, за да облече душата. И за тая дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината. Затова и човек, когато сгреши, усеща се гол.
към текста >>
И за тая
дреха
всичките създания се радват, защото е красива.
В пространството тая светлина я няма. Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот. Светлината е една тъкан в невидимия свят. Светлината е дреха на душата. И Бог създаде светлината, за да облече душата.
И за тая
дреха
всичките създания се радват, защото е красива.
Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината. Затова и човек, когато сгреши, усеща се гол. Виждаме, че и Адам като съгреши, повикаха го, но той сам каза: „Гол съм, Господи", при все че беше облечен с много хубава дреха. Адам е бил светъл по-рано, но откак е изгубил душата си, потъмня.
към текста >>
Виждаме, че и Адам като съгреши, повикаха го, но той сам каза: „Гол съм, Господи", при все че беше облечен с много хубава
дреха
.
И Бог създаде светлината, за да облече душата. И за тая дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината. Затова и човек, когато сгреши, усеща се гол.
Виждаме, че и Адам като съгреши, повикаха го, но той сам каза: „Гол съм, Господи", при все че беше облечен с много хубава
дреха
.
Адам е бил светъл по-рано, но откак е изгубил душата си, потъмня. Йот - Хей - Вав - Хей.
към текста >>
85.
IV.14 август, четвъртък 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Затова
дрехата
, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Затова
дрехата
, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука. Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите.
към текста >>
86.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Затова
дрехата
, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Затова
дрехата
, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука. Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите.
към текста >>
87.
IV.5 август, сряда 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Говоря за вътрешната страна на
дрехата
. П.
- Дрехите красиви трябва да бъдат. Н. Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено.
Говоря за вътрешната страна на
дрехата
. П.
Киров: - С дреха, с която иска да изпъкнат нейните форми. - Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (Смях.) П. Киров: - Един баща има син и гледа как друг го измамва, какво ще му бъде положението? - Не може да избави сина си, ако се е заловил с някоя жена. П.
към текста >>
Киров: - С
дреха
, с която иска да изпъкнат нейните форми.
Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната страна на дрехата. П.
Киров: - С
дреха
, с която иска да изпъкнат нейните форми.
- Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (Смях.) П. Киров: - Един баща има син и гледа как друг го измамва, какво ще му бъде положението? - Не може да избави сина си, ако се е заловил с някоя жена. П. Киров: - Учиш го.
към текста >>
88.
V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 11
- С
дреха
изтъкана от лъчите на светлината и на Любовта.
Като се моли човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва. Да се молиш, това подразбира отиване при Бога. - Как трябва да бъде облечен?
- С
дреха
изтъкана от лъчите на светлината и на Любовта.
Да се моли човек така, това значи, да преустрои организъма си, да превърне клетките си от човешки в ангелски. Молитвата е непреривен процес. Молитва, която се прекъсва не е истинска. Ще се молиш и като спиш, и като ставаш от сън, Ще се молиш и като работиш, и като почиваш. Целият ти живот трябва да бъде молитва.
към текста >>
89.
НАРЯД за 1918 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Да схванат образа на надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена
дреха
, служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.
3) Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ Мой и Господ Ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисълът на любовта, която е Бог, изявен в живота. Да разберат и проумеят съдържанието на вярата, която е чистият Дух на живота.
Да схванат образа на надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена
дреха
, служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.
4) Прочитане на „Лозинката" и „Отче наш". „Моето благословение и благословението на Господа Бога с всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване." Амин, тъй да бъде! Ж.К.В.О.[Живе, Който Ви Обича.] (Свещеният подпис) 2) НАРЕЖДАНЕ, 1918 г. I. От 12август, понеделник, до 18август. неделя, включително - първата седмица при пълнене на месечината.
към текста >>
90.
Наряди за 1925 г.
,
,
ТОМ 12
някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата
дреха
, с която душата може да се облече.
Святостта Божия носи светлина. Само святият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие.
някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата
дреха
, с която душата може да се облече.
Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха? Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае.
към текста >>
Че кой от вас би се отказал от тази хубава
дреха
?
Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие. някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите.
Че кой от вас би се отказал от тази хубава
дреха
?
Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно.
към текста >>
Кой от вас може да се облече с по-хубава
дреха
от тази?
Чистота и святост вървят заедно. Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие. някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха?
Кой от вас може да се облече с по-хубава
дреха
от тази?
Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличатхората от вас.
към текста >>
Чистота и святост - това е най-красивата
дреха
, с която човек може някога да се облече.
Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие. някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха? Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази?
Чистота и святост - това е най-красивата
дреха
, с която човек може някога да се облече.
И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличатхората от вас. Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата.
към текста >>
91.
Наряди за 1942 г.
,
,
ТОМ 12
Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си
дреха
.
Кажете си: „Ще бъда като Него." Вложете Бога в сърцето си. „Бог е Любов" -тази мисъл да оживее във вас. Без любов нищо не можем да постигнем. Щом приемем любовта, Бог ще ни даде всичките възможности. Светът няма да го измените, но вие ще измените себе си.
Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си
дреха
.
Да я познаете, тя ще ви донесе първия плод на живота. Ако вложите Любовта в сърцето си, ще имате новото -ще имате здраве. В любовта онзи, който ви измъчва, ви изпитва. Злото казва: „Можеш ли да обичаш Господа? " Трябва да го обичаш.
към текста >>
Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата
дреха
, изтъкана от светлината.
Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов? Туй, което не се мени. Ония, които се запознаят с Любовта, ще възкръснат.
Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата
дреха
, изтъкана от светлината.
Ония, които се запознаят с Истината, ще бъдат свободни да ходят навсякъде. Само с Любов, Мъдрост и Истина ще отидете при Бога. Днес трябва да се запознаете с Бога. Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта.
към текста >>
92.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата
дреха
на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос.
И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост.
По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата
дреха
на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос.
Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят.
към текста >>
Поради суровите условия навън той добре се е загърнал с връхната си
дреха
, а главата си обвил с гугла.
Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме навреме да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското Братство. Ще очакваме да ни пишете по-често. ЗА НОВАТА ГОДИНА Всякога сме се интересували каква е новата година, която идва и затова Учителят в беседата си при традиционното й посрещане казваше нещо, за да ни задоволи. Ако си послужим със символичния език на Словото на Учителя, можем да оприличим тази нова година на един млад момък, който пристига от път и ни носи новото в живота.
Поради суровите условия навън той добре се е загърнал с връхната си
дреха
, а главата си обвил с гугла.
Похлопва на пътната врата - излизате да го посрещнете и приемете това, което носи. С десницата той ви подава един лист - стенен календар за 1946 година, прегънат на четири. Нищо не ви проговаря, само забелязвате, че лицето му е осенено от една блага усмивка. Единственият упрек, който сте готови да му отправите, е защо е сгънал календара и така - малко смачкан, ви го поднася. На упрека ви не отговаря с нищо, а усмивката продължава да грее на лицето му... С нея той като че ли иска да ни каже: „Ето, съдбата на света за идната 1946 година е написана в този календар.
към текста >>
93.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
Обични братя и сестри, Преди две години, на 27 декемврий 1944 г., в ранна зора, по Божие повеление, нашият обичен и светъл Учител напусна плътта и се облече в светлата
дреха
на безсмъртието, която имал преди създаването на мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Бяло Братство, глава на което е Христос.
На братската вечеря ще се повторят молитвите и песните от утринната програма, а четивото ще бъде: „На работа" (от „Свещените думи на Учителя", стр. 123). Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 18. XII. 1946 г. Изгрев-София 13) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО От старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство - София, по случай две години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „И за тях, учениците, Аз осветявам Себе Си, да бъдат и те осветени в Истината." Иоанна, 17 гл., 19 ст.
Обични братя и сестри, Преди две години, на 27 декемврий 1944 г., в ранна зора, по Божие повеление, нашият обичен и светъл Учител напусна плътта и се облече в светлата
дреха
на безсмъртието, която имал преди създаването на мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Бяло Братство, глава на което е Христос.
Великите Учители, които оперират с неизменните и вечни закони наЛюбовта, Мъдростта и Истината, са органи на Единния Велик Всемирен Учител, пред Когото благоговеят всички съзнателни същества от най-долната до най-високата духовна йерархия. От любов към своя Създател, те идат на земята да помагат на падналото човечество. Великите Учители оставят след себе си огромно духовно богатство, в което се крие тайната и загадката на живота. С това се занимавали мъдреците на миналите времена. С това ще се занимават мъдреците на бъдещите епохи.
към текста >>
Труден, но красив е пътят на Великия Учител, облечен в
дрехата
на смирения човешки образ.
Той е запален светилник в тъмна, непрогледна нощ. Без светлината на Великия Учител катастрофата е неизбежна. Великият Учител иде на земята да изяви великата Божия воля. Той освобождава душите от хипнотичното влияние на злото и ги поставя на работа в полето на безкористната Любов, на истинската Мъдрост и на необятната Истина. Само така човек може да придобие образа на своя Създател и да стане Син Божи.
Труден, но красив е пътят на Великия Учител, облечен в
дрехата
на смирения човешки образ.
Със светлината на своя крепък дух Той оправя обърканите пътища на човечеството, за да минат през тях всички ония, които искат да бъдат носители на светлината, на мира и на радостта. По тоя път минават и учениците, съработници на Бога и на своя Велик Учител. Какво иска Учителят от своя ученик? - Сърдце, което да пулсира в хармония с неговото; ум, който да се направлява от мъдростта на неговия великУчител; душа, широка и благородна, да обхваща цялата вселена и дух, светъл и мощен, да преодолява мъчнотиите в живота. Само така ученикът ще броди по пътеките на своя Учител.
към текста >>
Той ще изпие горчивата чаша на живота и ще се облече със светлата
дреха
на милосърдието.
По тоя път минават и учениците, съработници на Бога и на своя Велик Учител. Какво иска Учителят от своя ученик? - Сърдце, което да пулсира в хармония с неговото; ум, който да се направлява от мъдростта на неговия великУчител; душа, широка и благородна, да обхваща цялата вселена и дух, светъл и мощен, да преодолява мъчнотиите в живота. Само така ученикът ще броди по пътеките на своя Учител. Само така той ще свърши успешно изпитите си, ще мине от преходното към вечното.
Той ще изпие горчивата чаша на живота и ще се облече със светлата
дреха
на милосърдието.
Само тогава ученикът може да се моли за ония, които го гонят и да каже: „Отче, прости им; те не знаят какво правят." Така каза Синът Божи -Христос. Хвала на Бога! Вечна и безгранична благодарност към нашия обичен и светъл Учител за извършеното от Него светло и велико дело! Ние чувствуваме Неговото невидимо присъствие, живеем в Неговия Дух, продължаваме и ще продължим Неговото дело, за което Той е бдял зорко през вечността. Да Му благодарим за грижите и любовта към душите ни.
към текста >>
94.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата
дреха
на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава.
Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 15. XII. 1947 г. Изгрев- София 14) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО от старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, по случай три години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „Аз съм лозата, вие пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод. Защото без Мене нищо не можете да сторите" Евангелие от Иоанна, 15 гл., ст.5.
Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата
дреха
на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава.
Божествените Христови принципи - Любов, Мъдрост и Истина, ще въдворят Царството Божие на земята, а добрите хора, без разлика на вяра и народност, ще бъдат съработници на Бога. Днес всички преживяват трескаво състояние, епохата се превива от родилни мъки. Лекари и милосърдни сестри бързат, готвят се за посрещане на необикновения младенец, който носи свобода, братство и равенство между всичките народи. Той ще събори границите на егоизма и ще даде широки, безпределни простори на алтруизма. „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота.
към текста >>
95.
6. ПРОСТОТА
,
,
ТОМ 12
Стара
дреха
не може да се кърпи с нови парчета.
Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да бъде светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти като гледаш на това философски, спокойно, тогава и на нея ще се отрази. При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Изцяло трябва да бъде ново, а не на старото - нови кръпки.
Стара
дреха
не може да се кърпи с нови парчета.
Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра, ако не сега, по-нататък.“ Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и на мене ще се отрази.
към текста >>
96.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
Ако си нечист, съблечи
дрехата
си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш.
Това не е наука, не така трябва да ти олекне. Ще отидете с мисъл да използувате и да дадеш да използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите, изчистете си дрехите, измийте се и идете тогава при Бога. Защото самата мисъл да бъдеш чист, то е воля; самата мисъл да отидеш при Бога чист действува на ума ви.
Ако си нечист, съблечи
дрехата
си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш.
Ученик, който е нечист, не се приема. Не разбирам с това да станете педанти, да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своето. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварва. Така ще започнем от физическото към духовното.
към текста >>
97.
10. МАЛЪК РАЗБОР
,
,
ТОМ 12
Като започнем да придобиваме тази
дреха
, ние забелязваме у себе си една сила.
„Не се бои от сняг за дома си, Защото всичкият й дом са облечени в двойни дрехи.“ „Двойни дрехи“ в окултен език означават „магнетични дрехи“. Има хора, които се поддават на всяка болест - те са голи. Всеки човек, който се гневи, съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат външните борби. Силата на християнството е тъкмо тук - всеки да може да се облече.
Като започнем да придобиваме тази
дреха
, ние забелязваме у себе си една сила.
За това нещо ние съдим и по естествения процес. Като облечем една дреха, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме едно неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен.
към текста >>
Като облечем една
дреха
, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли
дрехата
, изпитваме едно неприятно състояние.
Всеки човек, който се гневи, съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат външните борби. Силата на християнството е тъкмо тук - всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази дреха, ние забелязваме у себе си една сила. За това нещо ние съдим и по естествения процес.
Като облечем една
дреха
, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли
дрехата
, изпитваме едно неприятно състояние.
Скръбта не е нищо друго освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта. Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха.
към текста >>
Скръбта не е нищо друго освен това, че
дрехата
ни е открадната.
И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат външните борби. Силата на християнството е тъкмо тук - всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази дреха, ние забелязваме у себе си една сила. За това нещо ние съдим и по естествения процес. Като облечем една дреха, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме едно неприятно състояние.
Скръбта не е нищо друго освен това, че
дрехата
ни е открадната.
Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта. Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази дреха и как сте с нея.
към текста >>
Когато сме радостни и весели,
дрехата
ни е на нас.
Силата на християнството е тъкмо тук - всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази дреха, ние забелязваме у себе си една сила. За това нещо ние съдим и по естествения процес. Като облечем една дреха, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме едно неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго освен това, че дрехата ни е открадната.
Когато сме радостни и весели,
дрехата
ни е на нас.
Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта. Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази дреха и как сте с нея. „Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница.
към текста >>
Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете
дрехата
- веднага иде скръбта.
За това нещо ние съдим и по естествения процес. Като облечем една дреха, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме едно неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен.
Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете
дрехата
- веднага иде скръбта.
Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази дреха и как сте с нея. „Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите, Когато стои между старейшините на мястото си.“ „Мъжът“ подразбира „нейният ум“. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша.
към текста >>
Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази
дреха
.
Като облечем една дреха, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме едно неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта.
Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази
дреха
.
Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази дреха и как сте с нея. „Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите, Когато стои между старейшините на мястото си.“ „Мъжът“ подразбира „нейният ум“. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша. На такава жена мъжът й е почтен.
към текста >>
Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази
дреха
и как сте с нея.
Скръбта не е нищо друго освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта. Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха.
Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази
дреха
и как сте с нея.
„Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите, Когато стои между старейшините на мястото си.“ „Мъжът“ подразбира „нейният ум“. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша. На такава жена мъжът й е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша.
към текста >>
98.
11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 12
Тези стари навици представляват ветха
дреха
, която е надупчена и вятърът влиза в нея.
Докато не научиш езика на едно животно, не може да го разбираш. Като кажете на коня: „Дий“, той тръгва. Ние трябва да научим езика на тези живи сили вътре у нас, та като кажем на сърцето си да кротува, и то кротува, като кажеш на ума си да мирува, и той да те чуе. „Да се съблечете от ветхия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум, и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ [ст. 22-24] „Ветхия човек“, това са всички лъжливи навици, мисли и желания, които от миналото са вложени у нас и сега се проявяват.
Тези стари навици представляват ветха
дреха
, която е надупчена и вятърът влиза в нея.
Ветхият човек е съдран, а новият е здрав, няма дупки. Духът е съединителната сила между ума. Да се подновявате, значи да си турвате всеки ден по малко масло. Духът е сила, която превръща работата в гориво, а умът я използува. Новият човек трябва да бъде създаден по образ на Бога в правда, светост и истина.
към текста >>
99.
12. ТОВА УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Тази
дреха
в окултизма се нарича магнетична
дреха
.
Казвате: „Не мога да излизам рано сутрин, защото не съм си уредил работата.“ И без да си уредил работата си, излез. Ако стане някакво земетресение, а ти си правиш тоалета, ще чакаш ли да си го направиш и тогава да избягаш? Когато Господ ви призове, не трябва да довършвате тоалета си; той и на друго място ще се довърши. Днес всички наши тоалети ще се развалят и то главно отвън, а отвътре ще дойде онзи, истинският тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.“ Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа.
Тази
дреха
в окултизма се нарича магнетична
дреха
.
Днес всички болести не са нищо друго освен продиране на тази Божествена дреха. Ухото те боли - там се скъсала дрехата. Кракът те боли - там се скъсала дрехата и т.н. Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство. Сега забелязвам у вас едно смущение.
към текста >>
Днес всички болести не са нищо друго освен продиране на тази Божествена
дреха
.
Ако стане някакво земетресение, а ти си правиш тоалета, ще чакаш ли да си го направиш и тогава да избягаш? Когато Господ ви призове, не трябва да довършвате тоалета си; той и на друго място ще се довърши. Днес всички наши тоалети ще се развалят и то главно отвън, а отвътре ще дойде онзи, истинският тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.“ Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха.
Днес всички болести не са нищо друго освен продиране на тази Божествена
дреха
.
Ухото те боли - там се скъсала дрехата. Кракът те боли - там се скъсала дрехата и т.н. Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство. Сега забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата.
към текста >>
Ухото те боли - там се скъсала
дрехата
.
Когато Господ ви призове, не трябва да довършвате тоалета си; той и на друго място ще се довърши. Днес всички наши тоалети ще се развалят и то главно отвън, а отвътре ще дойде онзи, истинският тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.“ Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха. Днес всички болести не са нищо друго освен продиране на тази Божествена дреха.
Ухото те боли - там се скъсала
дрехата
.
Кракът те боли - там се скъсала дрехата и т.н. Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство. Сега забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво, ще започнете отново да я решавате.
към текста >>
Кракът те боли - там се скъсала
дрехата
и т.н.
Днес всички наши тоалети ще се развалят и то главно отвън, а отвътре ще дойде онзи, истинският тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.“ Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха. Днес всички болести не са нищо друго освен продиране на тази Божествена дреха. Ухото те боли - там се скъсала дрехата.
Кракът те боли - там се скъсала
дрехата
и т.н.
Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство. Сега забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво, ще започнете отново да я решавате. Ще кажете: „Аз грешки не правя.“ Правят се, правят се грешки, и учените хора ги правят.
към текста >>
Тази
дреха
няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство.
Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.“ Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха. Днес всички болести не са нищо друго освен продиране на тази Божествена дреха. Ухото те боли - там се скъсала дрехата. Кракът те боли - там се скъсала дрехата и т.н.
Тази
дреха
няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство.
Сега забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво, ще започнете отново да я решавате. Ще кажете: „Аз грешки не правя.“ Правят се, правят се грешки, и учените хора ги правят. Като се върнеш да поправиш задачата, ще намериш какво си пропуснал.
към текста >>
100.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
“ За да може за в бъдеще да си изтъчете нова
дреха
.
Ако сърцето е покварено, и желанието ще бъде покварено. Не мислете, че мислите и желанията се неща фантастични. Те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани ваши, за в бъдеще, вашият мозък, дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре?
“ За да може за в бъдеще да си изтъчете нова
дреха
.
Следователно ние приготвяме нова дреха, в която за в бъдеше да облечем духовното си тяло. И тъй, Христовото учение не е учение на формите, да се придържаме в някоя църква или да вложим парите си в някоя банка, но то е учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да действува и да чувствува за вас. Вие ще мислите, ще действувате, ще чувствувате за вас си. Ако мислите, действувате и чувствувате добре, ще имате Божието благословение.
към текста >>
Следователно ние приготвяме нова
дреха
, в която за в бъдеше да облечем духовното си тяло.
Не мислете, че мислите и желанията се неща фантастични. Те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани ваши, за в бъдеще, вашият мозък, дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре? “ За да може за в бъдеще да си изтъчете нова дреха.
Следователно ние приготвяме нова
дреха
, в която за в бъдеше да облечем духовното си тяло.
И тъй, Христовото учение не е учение на формите, да се придържаме в някоя църква или да вложим парите си в някоя банка, но то е учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да действува и да чувствува за вас. Вие ще мислите, ще действувате, ще чувствувате за вас си. Ако мислите, действувате и чувствувате добре, ще имате Божието благословение. Когато съчетаете вашия живот с този Божествен принцип, вие ще можете да поправите много несгоди, които срещате.
към текста >>
НАГОРЕ