НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
148
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в
дрехата
на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин. Източник: I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ Изгревът - Том 2 ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в
дрехата
на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в
дрехата
на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
А защо? За да ми се попречи. И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в
дрехата
на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
към текста >>
3.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Името Му беше Божието Слово." „И на
дрехата
и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.) Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята. Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл. 19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
Името Му беше Божието Слово." „И на
дрехата
и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр.
16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в
дрехата
на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.
Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в
дрехата
на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като
дреха
със своите благословения.
Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. „Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение?
Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като
дреха
със своите благословения.
В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ?
към текста >>
6.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата
дреха
, с която душата може да се облече.
Святостта Божия носи светлина. Само святият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие.
някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата
дреха
, с която душата може да се облече.
Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха? Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае.
към текста >>
Че кой от вас би се отказал от тази хубава
дреха
?
Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие. някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите.
Че кой от вас би се отказал от тази хубава
дреха
?
Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно.
към текста >>
Кой от вас може да се облече с по-хубава
дреха
от тази?
Чистота и святост вървят заедно. Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие. някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха?
Кой от вас може да се облече с по-хубава
дреха
от тази?
Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличатхората от вас.
към текста >>
Чистота и святост - това е най-красивата
дреха
, с която човек може някога да се облече.
Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие. някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха? Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази?
Чистота и святост - това е най-красивата
дреха
, с която човек може някога да се облече.
И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличатхората от вас. Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като
дреха
.
В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята душа със Своите милости. Слушай постоянно Негова глас, изпълнявай волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай любовта Му.
Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като
дреха
.
Моето желание е всички вий там, в Търново, да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на духа. Това е желанието на вашия Небесен Баща, Който се грижи за вас всинца ви. Колко е велика Неговата грижливост и благост! Имайте упование в него и няма да бъдете лишени от нищо добро.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Вий трябва да сте изпълнени с признателност, че сега Бог ви е изпратил на земята и че ви е облякъл с
дрехата
на живота да се радвате и веселите на всичките Негови дела.
Аз съм решил да туря край на всички разпри. И кога дойде време да се гледат сметките, всякой ще приеме своето. Моята душа се отвращава от злото. Използвайте времето, дните, които ви са дадени да преживеете, са дни на благодат. Не злоупотребете с Божието дълготърпение и не пренебрегвайте Божията милост.
Вий трябва да сте изпълнени с признателност, че сега Бог ви е изпратил на земята и че ви е облякъл с
дрехата
на живота да се радвате и веселите на всичките Негови дела.
Какви богатства лежат скрити в дълбините на вашите души, а вий още не съзнавате това. Този свят е създаден за добрите хора и те ще го наследят най-после. Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си?
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в
дрехата
на цвета?
Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в
дрехата
на цвета?
Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
10.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Светлината е
дреха
на душата.
Божественият ум е свръх всичките същества. В присъствието Божие човек не може да прави грях.Животинското царство представя разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да постигне това си състояние, е минал, съгласно закона на еволюцията, през всичките животински царства.Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тая светлина я няма. Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот.Светлината е една тъкан в невидимия свят.
Светлината е
дреха
на душата.
И Бог създаде светлината, за да облече душата. И за тая дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината. Затова и човек, когато сгреши, усеща се гол.
към текста >>
И за тая
дреха
всичките създания се радват, защото е красива.
Човек, за да постигне това си състояние, е минал, съгласно закона на еволюцията, през всичките животински царства.Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тая светлина я няма. Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот.Светлината е една тъкан в невидимия свят. Светлината е дреха на душата. И Бог създаде светлината, за да облече душата.
И за тая
дреха
всичките създания се радват, защото е красива.
Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината. Затова и човек, когато сгреши, усеща се гол. Виждаме, че и Адам като съгреши, повикаха го, но той сам каза: „Гол съм, Господи", при все че беше облечен с много хубава дреха. Адам е бил светъл по-рано, но откак е изгубил душата си, потъмня.Йот - Хей - Вав - Хей.
към текста >>
Виждаме, че и Адам като съгреши, повикаха го, но той сам каза: „Гол съм, Господи", при все че беше облечен с много хубава
дреха
.
И Бог създаде светлината, за да облече душата. И за тая дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината. Затова и човек, когато сгреши, усеща се гол.
Виждаме, че и Адам като съгреши, повикаха го, но той сам каза: „Гол съм, Господи", при все че беше облечен с много хубава
дреха
.
Адам е бил светъл по-рано, но откак е изгубил душата си, потъмня.Йот - Хей - Вав - Хей. IV.17 август, 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата - Варна 17 август, понеделник
към текста >>
Светлината е
дреха
на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече.
Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас. Тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тази светлина я няма, така е. Когато ние добием друга една мрежа, към която трябва да се стремим, ще получим духовна мрежа, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме Невидимия свят и Живот. Светлината е една тъкан в Невидимия свят.
Светлината е
дреха
на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече.
И на тази дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава дреха.
към текста >>
И на тази
дреха
всичките създания се радват, защото е красива.
Тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тази светлина я няма, така е. Когато ние добием друга една мрежа, към която трябва да се стремим, ще получим духовна мрежа, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме Невидимия свят и Живот. Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече.
И на тази
дреха
всичките създания се радват, защото е красива.
Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня.Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (отдясно наляво): П. К.
към текста >>
И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава
дреха
.
Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И на тази дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол.
И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава
дреха
.
И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня.Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (отдясно наляво): П. К. Дънов, Т. Бъчваров, Д. Голов, Н. Ватев, В.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 27.05.1913 г.
Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с
дреха
.
И горе, и долу е все движение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек.
Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с
дреха
.
Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля.
към текста >>
12.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
„Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената
дреха
.
София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ! “. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето ЕТО ЧОВЕКА
„Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената
дреха
.
И казва им Пилат: „Ето человека! “ От Йоанна 19: 5 Под думата човек или человѣкъ на български се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите.
към текста >>
У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната
дреха
, с която е облечен човек.
“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята.
У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната
дреха
, с която е облечен човек.
Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл „Аз имам власт да те разпна“: „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но Моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Затова
дрехата
, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Затова
дрехата
, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Затова
дрехата
, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Затова
дрехата
, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Говоря за вътрешната страна на
дрехата
.П.
- Дрехите красиви трябва да бъдат.Н. Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено.
Говоря за вътрешната страна на
дрехата
.П.
Киров: - С дреха, с която иска да изпъкнат нейните форми.- Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (Смях.)П. Киров: - Един баща има син и гледа как друг го измамва, какво ще му бъде положението? - Не може да избави сина си, ако се е заловил с някоя жена.П. Киров: - Учиш го.- Ще мълчиш и ще се мъчиш да се скарат.- Ского? - С развратницата.- Ще падне, доде се скарат.- Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала.
към текста >>
Киров: - С
дреха
, с която иска да изпъкнат нейните форми.- Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (Смях.)П.
Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната страна на дрехата.П.
Киров: - С
дреха
, с която иска да изпъкнат нейните форми.- Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (Смях.)П.
Киров: - Един баща има син и гледа как друг го измамва, какво ще му бъде положението? - Не може да избави сина си, ако се е заловил с някоя жена.П. Киров: - Учиш го.- Ще мълчиш и ще се мъчиш да се скарат.- Ского? - С развратницата.- Ще падне, доде се скарат.- Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П.
към текста >>
16.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...
, 1917 г.
Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна
дреха
, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите".
Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов.
Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна
дреха
, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите".
Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 14.03.1917 г.
Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в
дрехата
на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост.
София, 14. III. 1917 г. Любез. Е. И. Вашето писмо е на ръка. Сърцето на всякого трябва да се пречисти, а умът да се просвети с вечната виделина.
Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в
дрехата
на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост.
Да се въоръжи с думата Мога, да спряга тоя глагол всякога, за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието в посланието на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума. Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич.
към текста >>
18.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
И действително, неговата външност - облечен в дълга черна
дреха
, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
И действително, неговата външност - облечен в дълга черна
дреха
, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
към текста >>
19.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Носете
дрехата
на Правдата.
Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, семето се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във Вас.
Носете
дрехата
на Правдата.
Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с Вас и Вие с Него. Само тогава ще познаете Истинския Бог и Христа. Д.У. В.В. Ж.К.В.О. П.К.ДъновВарна 1.II.1918 r.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 21.01.1918 г.
Носете
дрехата
на Правдата.
Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, семето се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вас.
Носете
дрехата
на Правдата.
Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте ума си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вас и вие с Него. Само тогава ще познаете Истинския Бог и Христа. Д. У. В. В. Ж. К. В. О.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд)
, 9.03.1918 г.
Да схванат образа на Надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена
дреха
служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.
Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух. Да разберат Смисъла на Любовта, която е Бог, изявен в Живота. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистия Дух на Живота.
Да схванат образа на Надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена
дреха
служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.
Прочитане на лозинката и Отче наш. „Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. “ Амин, тъй да бъде. (Свещеният подпис.) Ж. К. В. О. **
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Редът 9 (22) П. Р. Ж. 1918, март
, 9.03.1918 г.
Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена
дреха
, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.
Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата. Спомнене на всички братя и сестри, приятели, пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която Бог е изявил в живот. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота.
Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена
дреха
, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.
Прочитане на Лозинката и Отче наш. Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пробуди с вас и всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. Амин. Тъй да бъде. Ж. К. В. О. (свещеният подпис)
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев (наряд), Варна
, 10.03.1918 г.
Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена
дреха
, служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.
3. Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ Мой и Господ ваш тяхните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която е Бог изявен в живота. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота.
Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена
дреха
, служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.
4. Прочитане на лозинката и Отче наш. „Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване." Амин тъй да бъде. /Свещеният подпис/Ж. К. В. О. [2]
към текста >>
24.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла
дреха
, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици...И ние добре сме се приготвили за път.
Земята е помръзнала. Сняг няма. Утрото е ведро. Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори. Изток е тъмен още; само една златна ивица отделя небето от земята.
Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла
дреха
, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици...И ние добре сме се приготвили за път.
Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.Вървим напред с бодри крачки. От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе. Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче! Кое ли ще е то? Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник?
към текста >>
25.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Бялата й
дреха
- бяла, като самата Белота.
О.Ти, свята сила, създателка на всичко хубаво и прекрасно, бъди благословена! Ти чудно движиш всички светове, в непостижима хармония ред. Каква си ти, чудна Вълшебнице, която навред се криеш и навред си пак? Колко е хубава планината! От нея лъха празнична тържественост.
Бялата й
дреха
- бяла, като самата Белота.
Като че ли е последния празничен прием, на който тя се прощава със зимата. Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й дреха.Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви. Кой храм е по-достоен и по-величествен от човешкото сърце? Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец.Нозете - до колене в сняг.
към текста >>
Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й
дреха
.Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви.
Каква си ти, чудна Вълшебнице, която навред се криеш и навред си пак? Колко е хубава планината! От нея лъха празнична тържественост. Бялата й дреха - бяла, като самата Белота. Като че ли е последния празничен прием, на който тя се прощава със зимата.
Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й
дреха
.Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви.
Кой храм е по-достоен и по-величествен от човешкото сърце? Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец.Нозете - до колене в сняг. Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина.
към текста >>
26.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена
дреха
на природата.
Никой не може да го надвари в бързане, вървеж. Той не се задъхва; като че ли с всяка стъпка черпи нова сила от земята. По някой път застава да гледа дали някой не е изнемогнал. Ако се случи такова нещо, спира цялата колона за кратка почивка и пак тръгва напред. При тия спирания пищялката подканя жедните за глътка водица.Градът потъва в бяла мъгла.
Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена
дреха
на природата.
Стара планина е махнала белия си кожух. Тя го е разкъсала на парцали, раздрала на ленти, стопила в топлите длани на пролетта. Кичести арки навред ни посрещат. Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили. Колко хубаво миришат трънките!
към текста >>
27.
Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.
, 26.08.1923 г.
Сега за пример, вие като решихте да се молите, изскочи в ума ви съвсем друго нещо - да има сега хубаво да се наям или да имам някоя хубава топла
дреха
и пр.
Чувствуваше се съборен ден. На екскурзията имаше и братя, и сестри от провинцията.6 ч. Учителят започна да говори. ... *) Всяка мисъл си има особена почва. Ако съвременните хора не могат да разберат Истината, в техния мозък няма почва, в която да може да вирее тя.
Сега за пример, вие като решихте да се молите, изскочи в ума ви съвсем друго нещо - да има сега хубаво да се наям или да имам някоя хубава топла
дреха
и пр.
Изкачването на високите места създава един прилив на кръвта. Това става по един физически начин. Има хора, които не се изкачват, но правят усилие с волята си и повдиганието става по-инак. Сега всички усещате едно изтръпвание на края на пръстите. Но трябва да има и една приятна топлина, тогава показва, че има хармония, пък като я няма тази топлина, показва известна дисхармония.
към текста >>
28.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща
дреха
.
Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща
дреха
.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия.
към текста >>
29.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща
дреха
.
Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща
дреха
.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия.
към текста >>
30.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща
дреха
.
Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща
дреха
.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия.
към текста >>
31.
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти
, 16.04.1925 г.
“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска
дреха
, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.”
Следващата стъпка на Военната организация на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”. Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия. Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков:
“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска
дреха
, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.”
Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя: “Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв.
към текста >>
32.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък
дрехата
му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък
дрехата
му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
към текста >>
Дрехата
му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата
му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре.
към текста >>
Величествената му някога
дреха
покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб.
Величествената му някога
дреха
покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък
дрехата
му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък
дрехата
му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
към текста >>
Дрехата
му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата
му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре.
към текста >>
Величествената му някога
дреха
покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб.
Величествената му някога
дреха
покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък
дрехата
му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък
дрехата
му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
към текста >>
Дрехата
му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата
му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре.
към текста >>
Величествената му някога
дреха
покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб.
Величествената му някога
дреха
покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото.
към текста >>
35.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък
дрехата
му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък
дрехата
му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
към текста >>
Дрехата
му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата
му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре.
към текста >>
Величествената му някога
дреха
покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб.
Величествената му някога
дреха
покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето -
дрехата
си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него.
Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция.
Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето -
дрехата
си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него.
Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо.
към текста >>
37.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Витоша облякла най-сладкодъхата си
дреха
, накичила се с най-пъстрите цветя.
Ел Шадай Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Чисто, ведро небе. Свежо, тихо, ясно, тържествено.
Витоша облякла най-сладкодъхата си
дреха
, накичила се с най-пъстрите цветя.
Не липсват из венеца й още теменужки, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила. Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол. Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец. Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние на пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо. Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов.
към текста >>
38.
Учителя присъства на събиране на духовната група от ученици на Изгрева
, 4.07.1926 г.
Да кажем, че имаш хубава
дреха
, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият.
Той се връща при вас и вие му се радвате. Сега, в този случай, вие ще считате ли, че сте загубили имането си? Не, вие ще считате, че сте купили с тези пари брата си. А ако си тъжен при посрещането на брата си, значи вие мислите за изгубеното си имане. Законът е такъв: тази физическа загуба ни най-малко да не повлияе на вашето сърце.
Да кажем, че имаш хубава
дреха
, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият.
Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти. Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си радостен. Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно радостен, ще имаш дълбок Мир. Когато ние си определихме среща за днешния ден, не изчислихме какво ще бъде времето сега. Някой път времето е лошо; правя си своите изчисления и тръгвам, не вземам нито чадър, нито мушама и казвам: „Времето ще се оправи“.
към текста >>
39.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична
дреха
на природата.
Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет.
Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична
дреха
на природата.
Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце. Слънцето се показва и сега пък почва да пали. Опали лицата ни, ръцете ни, направи ни мургави и лъскави. Почивката е само 5 минути.
към текста >>
40.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.Но малко позатоплена от допира на вълнената й
дреха
, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа.
Усмихна ми се ласкаво, погали ръцете ми и каза: „Дъще, студено ли ти е? ” После постана, разпери набраната си панагюрска фустана и ме покани да легна до нея. После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли. Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие.
Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.Но малко позатоплена от допира на вълнената й
дреха
, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа.
Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна.
към текста >>
41.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Данаил видял един ангел, облечен в бяла
дреха
и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече.
Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите.
Данаил видял един ангел, облечен в бяла
дреха
и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече.
Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат.
към текста >>
42.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Дрехата
й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума.
Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста.
Дрехата
й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума.
Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав!
към текста >>
43.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
, 24.01.1928 г.
Когато облечеш една
дреха
и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса.
Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше буря, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този свят", не щеше да бъде „онзи свят". Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? - Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много.умен начин.
Когато облечеш една
дреха
и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса.
Когато направиш къща и не си доволен, тази къща ще се развали. Ако и къщата ти да има някой недостатък, ти пак бъди доволен. Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..."
към текста >>
Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем
дрехата
!..."
Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса. Когато направиш къща и не си доволен, тази къща ще се развали. Ако и къщата ти да има някой недостатък, ти пак бъди доволен. Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача.
Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем
дрехата
!..."
Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи на живота, но ние не ги прилагаме и страдаме. Един човек, който върви по Божието разписание, където отиде, навсякъде е добре приет. Човек трябва да има присъствие на Духа. Това е най-трудното нещо.
към текста >>
44.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си
дреха
.Въздухът е тъй упоителен и чист.
Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи хляб изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни. Лесът се събужда. Клоните напъпили, кукуряк наднича от шубраци и камънаци, и се хвали, че е първият пролетен пратеник, че жив и здрав е останал след люта зима: „Зимата ме погреба в земята като суха клечка, но сега аз възкръснах още по-хубав, по-здрав.” Също тъй се хвали и минзухара - моравия сочен минзухар, и до него жълтия златния му брат, който прилича на тънки восъчни свещи, които скоро слънцето с целувки ще запали - ще разцъфти. До него е и зюмбюлчето! Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него.
Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си
дреха
.Въздухът е тъй упоителен и чист.
Тъй леко и с жадност го поемат гърдите като целебна сила. Той е подсладен от невидимото присъствие на здравеца, що все още опърпан се крие из скалите. Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви!
към текста >>
45.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Личността на човека се занимава с дребнави работи, а душата — с възвишени и душата е истинския човек, а отвън, което виждате е само
дрехата
на човека.
Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм. Наоколо тези скали са складирали много енергия. Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре). Между душата на човека и личността има голяма разлика.
Личността на човека се занимава с дребнави работи, а душата — с възвишени и душата е истинския човек, а отвън, което виждате е само
дрехата
на човека.
В човека има нещо по-съществено от ума и сърцето му. Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате. Душата е нещо велико! Тя е свободна от ограничения. Във всеки човек има Божественост, но скрита.
към текста >>
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
към текста >>
46.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
към текста >>
47.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
към текста >>
48.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
към текста >>
49.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само
дрехата
му.
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
към текста >>
50.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя
дреха
, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят.
Учителят го вижда, другите не го виждат. „Няма такова нещо, Учителю", а пък всъщност Учителят го видял, Цеко се явява при Учителя, обаче по-нататък Учителят не казал, че е знаел, но всички разбират вече, че Учителят е знаел предварително, щом му е казал, че му готвят апартамент, че Цеко дойде, а пък никой не го вижда и т.н. Разправяха една случка по времето на Учителя, когато Учителят посетил Бургас Това било през 1918/1919 година за няколко дни. Научили се братя и сестри от селата и някои отишли да го посетят в къщата, където бил отседнал Учителят. Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе.
Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя
дреха
, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят.
Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът. Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално. През времето на Учителя тези случаи се повтаряли.
към текста >>
Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до
дрехата
му дори изцерявало болката моментално.
Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе. Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят. Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът.
Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до
дрехата
му дори изцерявало болката моментално.
През времето на Учителя тези случаи се повтаряли. Това нещо разказваше дъщерята на сестра Комня - Иринка. Друг един случай. Това ми го разказа един брат, който тръгва от Грудово за Бургас. „Качвам се в автобуса от Грудово за Бургас и веднага той потегли.
към текста >>
51.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>
52.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>
53.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>
54.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>
55.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички.
Ето, ронят се по
дрехата
ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>
56.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна
дреха
без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък.
И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини.
От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна
дреха
без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък.
Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека.
към текста >>
57.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Загърнат със своята сива скалиста
дреха
, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя.Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име!
Загърнат със своята сива скалиста
дреха
, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
Що мисли той, или що сънува? Орли се вият над него, които пропъждаме с нашето изкачване.Слизаме, лъкатушим по опасния стръмен път към нашия слънчев бивак. Палатки се шаренеят там и по клековете се белее пране, също и одеяла от снощния дъжд.Бинокълът открива върху отсрещния хоризонт движущи се черни точки. Викнахме - обадиха ни се. Ехо! Ехо!
към текста >>
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам
дрехата
си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди.
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам
дрехата
си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>
58.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Загърнат със своята сива скалиста
дреха
, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя.Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име!
Загърнат със своята сива скалиста
дреха
, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
Що мисли той, или що сънува? Орли се вият над него, които пропъждаме с нашето изкачване.Слизаме, лъкатушим по опасния стръмен път към нашия слънчев бивак. Палатки се шаренеят там и по клековете се белее пране, също и одеяла от снощния дъжд.Бинокълът открива върху отсрещния хоризонт движущи се черни точки. Викнахме - обадиха ни се. Ехо! Ехо!
към текста >>
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам
дрехата
си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди.
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам
дрехата
си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>
59.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена
дреха
.
Понеже то ми се отзова, благодарих му пламенно. Наистина чудо! Слънце да те чуе и да ти отговори!!! Мъглата се отпиля. Продължавам пътя си, осеян със златни есенни листя.
Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена
дреха
.
Провирам се между тях, заставам до някое, милвам го и му говоря за чаровната пролет. То сякаш ме слуша...Небето се очисти. Лазурна синина го къпе. Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина. Приятна топлина излъчва то, като че ли се прощава с природата за дълго време.
към текста >>
60.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Постиламе
дреха
върху снега и се унасяме в блажена почивка.
Лявата се изправя и левият крак идва пред десния. Така около 10 минути. После друго упражнение, което не мога да опиша. Но тъй се сгорещяваме и развеселяваме, че непрекъснато смеха е по лицата ни. Почивка. Учителят повелява всеки сам да е.
Постиламе
дреха
върху снега и се унасяме в блажена почивка.
Слънцето напича. На сянка имаме 23°, а на слънце 29°. Омая, рай. Някои почти заспиват. Аз си избирам един нисък храсталак от смрика, постилам го с връхната си дреха и се отдавам на блянове - блажени размишления.
към текста >>
Аз си избирам един нисък храсталак от смрика, постилам го с връхната си
дреха
и се отдавам на блянове - блажени размишления.
Постиламе дреха върху снега и се унасяме в блажена почивка. Слънцето напича. На сянка имаме 23°, а на слънце 29°. Омая, рай. Някои почти заспиват.
Аз си избирам един нисък храсталак от смрика, постилам го с връхната си
дреха
и се отдавам на блянове - блажени размишления.
Като че съм в рая, даже точно в средата на рая. Чува се само шума от чешмичката и прехвръкване на някоя птичка. Колко е траяла тази дрямка! Тръбят за обяд с оная прекрасна германска тръба с дългия бял копринен шнур, с дълга пискюлия, нанизан през рамо. Сядаме на припек и сърбам гореща ароматична бобена чорба, що една добра сестра предлага от своето ново чист-понеделнишко гърне.
към текста >>
61.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна
дреха
.После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути.
Отхвърлена тогава от тъй наречените „братя и сестри”, аз бдях до огнището с разплакани очи. Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен студ... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към живот възвърна. Златно Слънчево лице. Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим.
Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна
дреха
.После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути.
Някой каза дъб, някой роза, гълъб, крави, елени, сърни. С една реч, изговориха се имената на цяло райско стадо, ако би и в рая да има животни. И още какви ли не скъпоценни камъни се изредиха и плодни дървета, и цял полк от светии и ангели. Тази беседа ни внесе голяма радост. Като че ли всички тия неща вече ги виждахме и притежавахме.Облаците не мируват.
към текста >>
62.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
Тук таме се белне някоя шапка, или
дреха
.
Звездно небе и тих зефир са нашите божествени спътници. През тъмния непрогледен коридор на гората ни свети голям фенер. Но той не достига и повечето пипнешком се изнизваме от там под открито небе. Светва от самия простор.Теснолинейката; по нея! Като сенки се движим напред.
Тук таме се белне някоя шапка, или
дреха
.
Небето е запяло звездна песен. Млечният път се крие в собствената си светлина. Фламарион казва, че той представлява неизмерим океан от слънца, всяко от които е много по-голямо от нашето. Още, че всяко такова слънце има и своите планети, както нашето слънце. А Джордано Бруно още преди 300 години пък - че всяка планета и там е населена с такива същества, както и земята...Тук-таме из Млечния път се откройва по някое по-голямо светило, сякаш водач на другите, подобно жерави на път.
към текста >>
63.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август
, 1.08.1930 г.
Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам
дрехата
си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека.
Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой! Как чудно си създал света, че до прекрасното, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага. Радостта ми е помрачена.
Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам
дрехата
си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека.
Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали.Отдалече по хребета пътници. Навярно, конярите с провизии. Слизам към чешмичката. Там събрани чужди туристи, правят снимка. Те не скриват възхищението си от чудноватата му, самобитно красива гледка.
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември
, 8.11.1930 г.
И неговата
дреха
е мокра, но Той не зъзне като нас... Усмихнато гледа всички, разговаря с някои.
Дъждът продължава. Дрехите ни тежат от вода. Чаят ни спасява от замръзване. Почваме да пеем. Учителят ни приглася.
И неговата
дреха
е мокра, но Той не зъзне като нас... Усмихнато гледа всички, разговаря с някои.
Кой може да си помисли, че времето ще се развали? След такава тиха, ведра нощ, след величествения, красив изгрев! Толкоз студ и влага, търпи ли се? Слънцето съвсем ни забрави. Напразно му пеем песни, напразно го викаме, то е далеч от нас.
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Минзухарче накичило бреговете му като копринена тантела по моминска
дреха
.
Никакъв глас: ни плисък на вода, ни чуруликане на птичка, ни говор, ни шумолене на клонка. Дълбока тишина. Слизам към дефилето. Навеждам се над бистрия поток и се оглеждам в кристалните му води. По него плават клечици, тревички, сухи листенца.
Минзухарче накичило бреговете му като копринена тантела по моминска
дреха
.
Водата се плиска, пада, клокочи. Бистри струи отскачат от камъните като в някаква тайнствена игра.Унасям се в красив блян. Времето неусетно протича. Горе пееха 180 гърла „Братство, единство”. Тръгваме. Планината ечи от нашите песни.
към текста >>
66.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Ще турите вашата
дреха
на служенето и вашия пояс на служенето.
Нито един от вас няма право да се оплаква. Това, което си ти досега, то е, защото ти са помагали. Несправедливо е да казваш: не са ти помагали. Питате ме сега: „Какво трябва да правим? " Ще съблечете професор- ските си дрехи и шапка и ще турите вашата шапка на служенето.
Ще турите вашата
дреха
на служенето и вашия пояс на служенето.
Правата мисъл да остане във вас: Да се освободите. Ще поддържате това, което Бог е направил отначало с вас. Ще трябва да забравите старото, щом дойде новото, новите условия, които Бог ти дава. На първо място трябва да имаш качеството на разбирането, за да пазиш дрехата, която ти се дава, защото много мъчно се приготовляват тези дрехи. Ще посеем нивата, която Бог ни е дал - нашия ум, сърце и воля.
към текста >>
На първо място трябва да имаш качеството на разбирането, за да пазиш
дрехата
, която ти се дава, защото много мъчно се приготовляват тези дрехи.
" Ще съблечете професор- ските си дрехи и шапка и ще турите вашата шапка на служенето. Ще турите вашата дреха на служенето и вашия пояс на служенето. Правата мисъл да остане във вас: Да се освободите. Ще поддържате това, което Бог е направил отначало с вас. Ще трябва да забравите старото, щом дойде новото, новите условия, които Бог ти дава.
На първо място трябва да имаш качеството на разбирането, за да пазиш
дрехата
, която ти се дава, защото много мъчно се приготовляват тези дрехи.
Ще посеем нивата, която Бог ни е дал - нашия ум, сърце и воля. Ще се положим на това, което Бог е вложил вътре в нас. Днес ще почистим лагера и всеки ще направи и едно вътрешно почистване. Хубавото е, че имате всичко преизобилно дадено, ще използувате, ще отворите касите си. Всеки казва, че е болен, че нямал пари, че бил лош.
към текста >>
67.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Това, което не остарява, е
дрехата
на Любовта.
Ще кажете: „Той е Господ." Че ако Той носи страданията и работи, то и вие ще работите. Казва се: „Отец Ми работи и вие ще работите." Тая е голяма работа. А който не разбира, го нарича скръб. Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост. Нали двама души като не се разбират, скърбят, а като се разбират, се радват.
Това, което не остарява, е
дрехата
на Любовта.
Това, на което краската не се изменя, е дрехата на Мъдростта. А това, което не губи ценността си - това е дрехата на Истината. Това са чисти истини от извора. Вода, която се сгрява и която изстива, това не е вода. Водата, която ни се сгрява, нито изстива, е вода.
към текста >>
Това, на което краската не се изменя, е
дрехата
на Мъдростта.
Казва се: „Отец Ми работи и вие ще работите." Тая е голяма работа. А който не разбира, го нарича скръб. Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост. Нали двама души като не се разбират, скърбят, а като се разбират, се радват. Това, което не остарява, е дрехата на Любовта.
Това, на което краската не се изменя, е
дрехата
на Мъдростта.
А това, което не губи ценността си - това е дрехата на Истината. Това са чисти истини от извора. Вода, която се сгрява и която изстива, това не е вода. Водата, която ни се сгрява, нито изстива, е вода. Това са коментари на туй, което казах тази сутрин на хълма.
към текста >>
А това, което не губи ценността си - това е
дрехата
на Истината.
А който не разбира, го нарича скръб. Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост. Нали двама души като не се разбират, скърбят, а като се разбират, се радват. Това, което не остарява, е дрехата на Любовта. Това, на което краската не се изменя, е дрехата на Мъдростта.
А това, което не губи ценността си - това е
дрехата
на Истината.
Това са чисти истини от извора. Вода, която се сгрява и която изстива, това не е вода. Водата, която ни се сгрява, нито изстива, е вода. Това са коментари на туй, което казах тази сутрин на хълма. Ще ги държите отделно.
към текста >>
68.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 31 юли
, 31.07.1932 г.
Когато животът отива на гости, той се облича в
дрехата
на любовта, която се казва хляб и вода.
Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода.
Когато животът отива на гости, той се облича в
дрехата
на любовта, която се казва хляб и вода.
Когато гладният види живота, облечен с дрехата на любовта, той я съблича и я облича. Когато жадният види живота облечен, той съблича дрехата на любовта и я облича - това се нарича жажда. Хлябът и водата, това са проявление на живота, това са реалната страна на живота, без тях животът не може да се прояви - другояче казано, не може да стане достъпен за живите същества. Живее само този, при когото е хлябът и водата. Расте и развива се само този, при когото те присъствуват.
към текста >>
Когато гладният види живота, облечен с
дрехата
на любовта, той я съблича и я облича.
Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода.
Когато гладният види живота, облечен с
дрехата
на любовта, той я съблича и я облича.
Когато жадният види живота облечен, той съблича дрехата на любовта и я облича - това се нарича жажда. Хлябът и водата, това са проявление на живота, това са реалната страна на живота, без тях животът не може да се прояви - другояче казано, не може да стане достъпен за живите същества. Живее само този, при когото е хлябът и водата. Расте и развива се само този, при когото те присъствуват. И казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира в човешките сърца."
към текста >>
Когато жадният види живота облечен, той съблича
дрехата
на любовта и я облича - това се нарича жажда.
Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода. Когато гладният види живота, облечен с дрехата на любовта, той я съблича и я облича.
Когато жадният види живота облечен, той съблича
дрехата
на любовта и я облича - това се нарича жажда.
Хлябът и водата, това са проявление на живота, това са реалната страна на живота, без тях животът не може да се прояви - другояче казано, не може да стане достъпен за живите същества. Живее само този, при когото е хлябът и водата. Расте и развива се само този, при когото те присъствуват. И казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира в човешките сърца." Когато Христос на кръста поиска вода и каза: „Жаден съм", Той поиска това, в което животът се проявява.
към текста >>
Когато човек се облича с
дрехата
на любовта, всичко се свършва.
За да се покажат какви са хората пред Бога и колко изпълняват Неговия закон. Защо умря Исус? За да покаже какъв трябва да бъде човек - човек на послушание, който и от смъртта не се бои. Там, дето е любовта, там страхът остава отвън. Там, дето е животът, любовта се изявява отвън.
Когато човек се облича с
дрехата
на любовта, всичко се свършва.
Той или се ражда, или умира. Или се погребва, или възкръсва. Или расте, или изсъхва. Когато живее, светлината идва; когато умира, тъмнината идва. Светлината представлява животът, който идва, а тъмнината - животът, който си заминава.
към текста >>
69.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Ако ти при водата не изпереш
дрехата
си, де е погрешката?
Богатството жене [жъне] и събира, а сиромашията разпилява и покрива. Умният да оглупее е неестествено, а глупавият да поумнее, то е естествено. Спокойствието разрешава ли въпроса? Не. Когато се роди в душата ти една велика мисъл, ти трябва да се радваш.
Ако ти при водата не изпереш
дрехата
си, де е погрешката?
И ако чакаш хората да ти накладат огъня зиме? Сам трябва да си помогнеш. Не дръжте в себе си неща, които умират, също не дръжте мисли и чувства, които умират. Спасението иде отвътре. Бог действува отвътре в нашата воля, ум и пр.
към текста >>
Вие сте дошли до едно преходно състояние - да се облечете в копринена
дреха
, да минете от старото в новото.
С любовта се постига животът; с Истината - свободата. Ти трябва да знаеш, че тези, които те обичат, ще те разлюбят. Любовта - в яйцето си вътре, ограничен си. Разлюби те майка ти - излизаш от яйцето навънка. Кое е по-доброто: да бъдеш вътре в яйцето или вън от него?
Вие сте дошли до едно преходно състояние - да се облечете в копринена
дреха
, да минете от старото в новото.
Умният човек ще почне с мъчнотиите. Аз и ти и той, ний и вий и те, и Бог можем - ще станат работите тогава, всичко става. Всякога по-умният може да те обича. Спретнете [се] сега, да служим на Господа разумно! Върнете се при Бога и Му благодарете за всичко!
към текста >>
70.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Дрехата
ви да бъде без дупки, без копчета и без панделки, без шевна машина - такава
дреха
ви давам.
Има много от вас, които имат прави възгледи, но вървят по стария, прашния път. Щом ... Ако си миеш очите пред мен, моите почитания. Щом си плакал, измил си очите. Скърбиш - на работа си бил, само че тази работа е неприятна.
Дрехата
ви да бъде без дупки, без копчета и без панделки, без шевна машина - такава
дреха
ви давам.
Щом постъпвате добре, тя се закопчава; и обратно - тя се разтваря. Тези... Зацапването, когато не разбираш - тя е една външна обстановка от самото битие. Онова вътрешно стремление в човека да се освободи - това е чистотата в него. Стара, гнила круша, не я продавай, нито я препоръчвай, но посади я!
към текста >>
71.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
А в шестия ден трябва да облечете
дрехата
на Любовта и да се явите при Бога, да Му кажете какво сте свършили от зададената работа.Както един снаряд може да отиде на няколко километра, така и един музикант може да изпрати вълни, които да разрушат лошите работи и да съградят добри."Тук Учителя ни разказа своя опитност.
25 януари, сряда, 6 часа сутринтаЩастливи сме - Учителя е с нас и говори! „Ефесяном, 4 гл.Понякога вътрешното е Божествено. Понякога вътрешното е човешко, понякога външното е човешко. Най-силният човек е смирен, кротък, добър.Ние се нуждаем от силни хора, които искат да станат слаби, а не от слаби, които искат да станат силни.Вие имате дарби и добродетели, но не са систематизирани. Имате много костюми, но не знаете кой да облечете в първия ден и кой във втория, в третия и т. н.
А в шестия ден трябва да облечете
дрехата
на Любовта и да се явите при Бога, да Му кажете какво сте свършили от зададената работа.Както един снаряд може да отиде на няколко километра, така и един музикант може да изпрати вълни, които да разрушат лошите работи и да съградят добри."Тук Учителя ни разказа своя опитност.
Когато живял във Варна, под неговата стая имало кръчма. По цели нощи пияни хора го безпокоели със своите викове. Един ден той взема своята цигулка и започва да свири. Много скоро след това от кръчмата и от кръчмаря не останало нищо, пренесли се другаде.После Учителя продължи:„Аз съм изучавал 20 години една нова страна от музиката. И вие трябва да изучавате всичко.
към текста >>
72.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
обвита е Земята със топла
дреха
.
Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден. Текст на песента: Химн на Великата душа Грее Слънцето, светло е навсякъде,
обвита е Земята със топла
дреха
.
Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните,
към текста >>
73.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата
дреха
на музиката.
Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане.
Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата
дреха
на музиката.
Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават.
към текста >>
Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е
дреха
на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката.
Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл.Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг.
Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е
дреха
на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката.
Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
към текста >>
74.
Учителя започва песента 'Студът всичко дава'
, 5.01.1934 г.
Твойта
дреха
е бяла.
и всякога слуша гласа на обичта. Студен си ти, но ни избавяш от мраза и носиш само това, което Светлината ти дава.
Твойта
дреха
е бяла.
Студен си ти, но ни избавяш от мраза. От века са били затворени за теб човешките сърца, защото събличаш старото, старото
към текста >>
и свойта светла
дреха
им надяваш.
Студен си ти, но ни спасяваш от студа. И когато пролетта настава и животът се явява, ти пак ги придружаваш
и свойта светла
дреха
им надяваш.
Малко говориш, много мислиш; малко обещаваш, много даваш и всеки свой дар със чистота придружаваш. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
75.
Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'
, 06.1934 г.
След като се скрои и се уши нова
дреха
с моите думи на песента "Мирът иде" и след като тя се изпя от певицата Лиляна Табакова в Мърчаево, трябваше да минат девет месеца, за да може да се роди мирът.
" Но щом Учителят ми каза да го направя и ми даде тази задача, това означаваше, че Той разчита на мен и че аз мога да я реша. По-късно в Мърчаево 1944 г. Учителят даде задача на оперната певица Лиляна Табакова да вземе моят текст и съобразно вокалното изкуство и теория да вмести моя текст към нотния запис на мелодията. Аз не се сърдих за това, защото аз бях поетеса, но не и певица. Освен това Учителят беше дал тази задача на нея, като предварително ме попита дали можем с моя текст да скроим нова рокля на "Мирът иде", така както заслужава песента и времето, в което живеем, защото войната бушуваше, а по фронтовете умираха милиони хора, а мирът го нямаше.
След като се скрои и се уши нова
дреха
с моите думи на песента "Мирът иде" и след като тя се изпя от певицата Лиляна Табакова в Мърчаево, трябваше да минат девет месеца, за да може да се роди мирът.
Учителят си замина на 27.декември 1944 г., а мирът бе подписан на 9.май 1945 г. с капитулацията на Германия. Мирът дойде. Остана песента. Търси се онзи, който да я публикува и онази певица, която да я изпее и пее в бъдеще.Бележка на редактора: Песента „Мирът иде" с текста бе публикувана в „Изгревът", том I, стр. 681-682
към текста >>
76.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1935 г.
Облечи се в тази
дреха
и следвай тясната пътека.
В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа. Там прочетох велики закони, написани с ръката на Бога. Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов, Мъдрост и Истина са стимулите, които водят към съвършенство. Любов, Мъдрост и Истина е името на това, което е съвършено.
Облечи се в тази
дреха
и следвай тясната пътека.
Тя ще те изведе на високия връх, където мир, любов и свобода царуват." Дълго аз се унасях в светлината, която озаряваше моята душа. Там видях написана книгата на живота. Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Бож[ествената] чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено.
към текста >>
77.
Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София
, 32.03.1936 г.
Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава
дреха
като пеперуда, тогава какво остава на нас?
Не залагайте никъде сърцето си. Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога. Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях.
Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава
дреха
като пеперуда, тогава какво остава на нас?
Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия. Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества. Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог, вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него.
към текста >>
Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава
дреха
и после отива от цвете на цвете и си пее.
Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога. Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на нас?
Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава
дреха
и после отива от цвете на цвете и си пее.
Христос казва: Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия. Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества. Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог, вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И най-голяма буря да има, като дадеш сигнал, машината на бурята туря спирачките в действие и бурята спира.
към текста >>
78.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание.
към текста >>
79.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание.
към текста >>
Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по
дрехата
Му кръв.
В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме.
Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по
дрехата
Му кръв.
В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене?
към текста >>
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание.
към текста >>
80.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание.
към текста >>
81.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание.
към текста >>
82.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или
дреха
или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание.
към текста >>
Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по
дрехата
Му кръв.
В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме.
Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по
дрехата
Му кръв.
В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене?
към текста >>
83.
Учителя организира събора, 1936 г.
, 19.08.1936 г.
Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по
дрехата
Му кръв.
В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме.
Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по
дрехата
Му кръв.
В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене?
към текста >>
84.
Група от братството се качват на Рила за да подготвят лагера - спомени на Весела Несторова
, 7.07.1938 г.
Едва оставил
дрехата
си в палатката Той тръгна към изворчето.
Възрадвана извиках групата ни и застанали на височината запяхме в хор братски песни в привет на Учителя. Радостта ни беше неописуема. Той бавно ни приближи, целунахме Му ръка и тръгнахме с Него към бивака. Бяха построили палатката Му на хълма и Той се изкачи по високите каменни стъпала към нея. Седнах пред палатката си и зачаках да видя къде ще отиде Учителя.
Едва оставил
дрехата
си в палатката Той тръгна към изворчето.
Ликувах при мисълта, че ще го иамери кристално чисто и подредено. На 9-ти срещу 10-ти юли имах странен сън. Мъж и жена ми бяха направили операция като отрязали старата ми глава и поставили нова глава на мястото й, което струва 5000 лева. Като се огледах видях се със златни къдрици, големи сини очи и розови страни. Старата ми глава, като от мрамор със съвършени черти, бе положена на земята.
към текста >>
85.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Мъжът е този, който сваля онзи дух, който трябва да се въплоти и да му се даде плътска
дреха
.
«Овцете гледаха резките бели на пръчките и раждаха стадата пръчкави, капчести и пъстри.» А как става това, се вижда в гл. 31, ст. 1-12. И ангел Божий идва насън и му показва, че овните и пръчовете, които се качват на овцете и козите, са все пръчкови, капчести и пъстри. Но това е насън, а наяве овните и пръчовете са обикновени, но овците и козите раждат пъстри агнета и козлета, понеже се поят пред пъстрите пръчки. Учителят Петър Дънов разглежда подробно този въпрос в Словото Си.
Мъжът е този, който сваля онзи дух, който трябва да се въплоти и да му се даде плътска
дреха
.
А мисълта на мъжа насочва духа към въплътяване, да дойде онзи, който трябва да слезе на земята, да го свали от небето, да го прекара през себе си, да премине през мъжа в жената по време на половия акт, за да може да оплоди с един сперматозоид - един от милионите - женската яйцеклетка. Нали всеки с мисълта си избира коя станция ще слуша по радиото и коя програма от 180 на брой ще гледа по сателитната телевизия. Това е накратко за ролята на мисълта при зачеването. Слизането на един дух не е еднократен процес, а изисква време, условия, които са определени от най-висшите йерархии. 30. Обикновено на Рила Учителят се храни на отделна масичка.
към текста >>
86.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 19 септември
, 19.09.1940 г.
Дърветата си събличат вече
дрехата
, губи се свежият цвят на листата.
Като е гладен, трябва му хляб. В дадения случай трябва да знаеш кое е най-важно за теб, защото в следващия момент съвсем друго нещо е важно за теб. Под „обикновени чувства“ подразбирам такива чувства, които са достъпни за вас, а под „висши чувства“ разбирам такива, които са недостъпни и трябва да работите с години, за да станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава просто така, мъчно се добива, то е рядкост. Учителя погледна растителността наоколо и каза:
Дърветата си събличат вече
дрехата
, губи се свежият цвят на листата.
Човек не вижда по-дълбоката страна на Природата, понеже се е затворил за нея, пуснал е кепенци и го занимават много грижи и тревоги. Това ограничава зрението на човека и тогава той вижда само в гъстата материя. За да може да вижда човек вътрешната страна на Природата, трябва да очисти съзнанието си от психичния прах. Човек образува доста много прах със своите лоши мисли. Акордиране на човешката душа - т. 2
към текста >>
87.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си
дреха
.
Кажете си: „Ще бъда като Него." Вложете Бога в сърцето си. „Бог е Любов" -тази мисъл да оживее във вас. Без любов нищо не можем да постигнем. Щом приемем любовта, Бог ще ни даде всичките възможности. Светът няма да го измените, но вие ще измените себе си.
Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си
дреха
.
Да я познаете, тя ще ви донесе първия плод на живота. Ако вложите Любовта в сърцето си, ще имате новото -ще имате здраве. В любовта онзи, който ви измъчва, ви изпитва. Злото казва: „Можеш ли да обичаш Господа? " Трябва да го обичаш.
към текста >>
Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата
дреха
, изтъкана от светлината.
Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов? Туй, което не се мени. Ония, които се запознаят с Любовта, ще възкръснат.
Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата
дреха
, изтъкана от светлината.
Ония, които се запознаят с Истината, ще бъдат свободни да ходят навсякъде. Само с Любов, Мъдрост и Истина ще отидете при Бога. Днес трябва да се запознаете с Бога. Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта.
към текста >>
88.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си
дреха
.
Кажете си: „Ще бъда като Него." Вложете Бога в сърцето си. „Бог е Любов" -тази мисъл да оживее във вас. Без любов нищо не можем да постигнем. Щом приемем любовта, Бог ще ни даде всичките възможности. Светът няма да го измените, но вие ще измените себе си.
Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си
дреха
.
Да я познаете, тя ще ви донесе първия плод на живота. Ако вложите Любовта в сърцето си, ще имате новото -ще имате здраве. В любовта онзи, който ви измъчва, ви изпитва. Злото казва: „Можеш ли да обичаш Господа? " Трябва да го обичаш.
към текста >>
Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата
дреха
, изтъкана от светлината.
Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов? Туй, което не се мени. Ония, които се запознаят с Любовта, ще възкръснат.
Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата
дреха
, изтъкана от светлината.
Ония, които се запознаят с Истината, ще бъдат свободни да ходят навсякъде. Само с Любов, Мъдрост и Истина ще отидете при Бога. Днес трябва да се запознаете с Бога. Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта.
към текста >>
89.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си
дреха
.
Кажете си: „Ще бъда като Него." Вложете Бога в сърцето си. „Бог е Любов" -тази мисъл да оживее във вас. Без любов нищо не можем да постигнем. Щом приемем любовта, Бог ще ни даде всичките възможности. Светът няма да го измените, но вие ще измените себе си.
Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си
дреха
.
Да я познаете, тя ще ви донесе първия плод на живота. Ако вложите Любовта в сърцето си, ще имате новото -ще имате здраве. В любовта онзи, който ви измъчва, ви изпитва. Злото казва: „Можеш ли да обичаш Господа? " Трябва да го обичаш.
към текста >>
Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата
дреха
, изтъкана от светлината.
Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов? Туй, което не се мени. Ония, които се запознаят с Любовта, ще възкръснат.
Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата
дреха
, изтъкана от светлината.
Ония, които се запознаят с Истината, ще бъдат свободни да ходят навсякъде. Само с Любов, Мъдрост и Истина ще отидете при Бога. Днес трябва да се запознаете с Бога. Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта.
към текста >>
90.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
Теорията, това е
дреха
на науката.
Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре запознати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоретически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория.
Теорията, това е
дреха
на науката.
Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл. Челото представя изработена човешка мисъл. Ако вземете носа на човека с двете ноздри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал.
към текста >>
Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава
дреха
, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата.
Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвършения син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята.
Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава
дреха
, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата.
Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят. Ако човек е гърбав, не може да се види дрехата. Всеки недъг в човека е гърбавина. Не че тази гърбавина е потребна. Някой път гърбавините отвън са потребни.
към текста >>
Ако човек е гърбав, не може да се види
дрехата
.
Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвършения син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят.
Ако човек е гърбав, не може да се види
дрехата
.
Всеки недъг в човека е гърбавина. Не че тази гърбавина е потребна. Някой път гърбавините отвън са потребни. Но големите гърбавини в художеството не са потребни. Там са нужни малки, микроскопически гърбавини, като точици.
към текста >>
91.
Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев
, 25.12.1944 г.
Учителят седеше върху низък плетен стол, облечен в плетена вълнена
дреха
и наметнат с палтото Си.
От срещу ми дойде д-р Дафина Кьорчева и ми каза с горчивина в гласа си: - Учителят умира, а ти накъде си тръгнал? Ние живеехме с превратното понятие, че Учителят е безсмъртен и това изказване ме учуди. Без да казвам гласно нещо, отвърнах: - Добре тогава, да отидем да Го видим!
Учителят седеше върху низък плетен стол, облечен в плетена вълнена
дреха
и наметнат с палтото Си.
Не помня коя сестра беше при Него. Направи ми впечатление, че краката Му са отекни, видно беше даже през белите вълнени чорапи. Лицето Му беше изпито, бледо, погледът - блуждаещ, уморен. Проверих пулса му: 66 в минута - нещо, което ме успокои. Обаче долових няколко - не много - прескачания.
към текста >>
Той разреши да вдигна горната
дреха
и ризата и долепих ухото през кърпичка до гърба Му.
Направи ми впечатление, че краката Му са отекни, видно беше даже през белите вълнени чорапи. Лицето Му беше изпито, бледо, погледът - блуждаещ, уморен. Проверих пулса му: 66 в минута - нещо, което ме успокои. Обаче долових няколко - не много - прескачания. Налице беше сърдечна слабост.
Той разреши да вдигна горната
дреха
и ризата и долепих ухото през кърпичка до гърба Му.
Долових под двете плешки средно мехурчести хрипове. Нямаше температура - бяха я вече мерили. Счетох, че се касае до бронхопневмония, която именно при Него можеше да бъде без температура - възрастните хора мъчно правят температури. - Учителю, може би ще се наложи да Ви се направят някои инжекции - казах аз, като мислех за ултрасептил, какъвто тогава беше прилаган при такива случаи. Той се усмихна и каза бавно:
към текста >>
92.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №61
, 28.04.1902 г.
И то, според Мелкон, трябва да ти вземе мярка някой най майстор
дрехар
, за да не се погреши в нещо.
Любез. ми бр. Дънов, Отворената ти карта от 22-ри того получих. Разбрах всичко. Ний тук сме добре с Божията Воля, крепим се засега. Днес по съгласие – аз, Тодор и Мелкон, решихме да те помолим да ни изпратиш мярката си за палто, панталон и елек.
И то, според Мелкон, трябва да ти вземе мярка някой най майстор
дрехар
, за да не се погреши в нещо.
Това виж, че направи. Сега, от 18-и того, аз почнах да работя като писар в кантората на бр. Хр. В. Велчеви, с 50 лева месечно. Това е от приятеля Николая.
към текста >>
93.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №35
, 30.05.1900 г.
И затова кръщението, тази
дреха
, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега.
А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание. И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце.
И затова кръщението, тази
дреха
, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега.
Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това. Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в дрехата Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши. Понеже ако сме открито лоши, поне всеки ще ни знае за такива. Но ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. И това зло е по-голямо от първото.
към текста >>
Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в
дрехата
Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши.
Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това.
Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в
дрехата
Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши.
Понеже ако сме открито лоши, поне всеки ще ни знае за такива. Но ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. И това зло е по-голямо от първото. Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите]. Тях Бог ще придири защо [са] се заблудили.
към текста >>
Но ний, скрити под Неговата
дреха
, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни.
Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това. Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в дрехата Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши. Понеже ако сме открито лоши, поне всеки ще ни знае за такива.
Но ний, скрити под Неговата
дреха
, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни.
И това зло е по-голямо от първото. Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите]. Тях Бог ще придири защо [са] се заблудили. От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство.
към текста >>
94.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Ще напуснете старото така, както събличате стара
дреха
.
А другото е попско, византийско клякане. Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях.
Ще напуснете старото така, както събличате стара
дреха
.
Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея? Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му?
към текста >>
Една булчинска
дреха
може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея?
Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото така, както събличате стара дреха.
Една булчинска
дреха
може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея?
Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш?
към текста >>
95.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Когато получаваше някакъв подарък,
дреха
или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб.
Когато получаваше някакъв подарък,
дреха
или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки.
към текста >>
96.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
Когато получаваше някакъв подарък,
дреха
или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб.
Когато получаваше някакъв подарък,
дреха
или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки.
към текста >>
97.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Учителя направил някакъв намек за тази
дреха
, при която се изтъквала нейната женственост.
Тя обаче понасяла всичко и продължавала да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени и до днес от Йорданка Жекова. Учителя е следял начина, по който тя се е обличала. В Школата кокетството е било изключено. Веднъж тя била облечена с бледосиня копринена рокля.
Учителя направил някакъв намек за тази
дреха
, при която се изтъквала нейната женственост.
Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила. Обаче какво е нейното изумление, когато изважда роклята от печката - тя се оказала здрава, само газта изгоряла. Но повече не я облякла. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани черни цветенца. При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла.
към текста >>
Пелерината беше пришита за
дрехата
.
Изнесла е в Латвия четири беседи. Учителя посещаваше концертите на видни личности. Целият Изгрев знаеше кога Той отива на концерт. Тези, които Го придружаваха, сияеха. Учителя излизаше от своята стая със светъл костюм, светла пелерина от мек, пухкав вълнен плат.
Пелерината беше пришита за
дрехата
.
На врата с бял вълнен шал, с бяла панамена шапка, с бастун в ръка. Обувките му бяха меки, деликатни и никога черни. И когато ние Го зърнехме, всички имахме преживяването, че пролетта идва - самата пролет е дошла в лицето на Учителя. В залата пристигаше рано, с неколцина приятели. Да отидеш на концерт с Учителя, това беше голяма привилегия.
към текста >>
98.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Там Словото се е обличало с
дрехата
на вечността.
Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон. От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво.
Там Словото се е обличало с
дрехата
на вечността.
Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото: “Никого не критикувай! ” Ученикът не критикува!
към текста >>
99.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Там Словото се е обличало с
дрехата
на вечността.
Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон. От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво.
Там Словото се е обличало с
дрехата
на вечността.
Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото: “Никого не критикувай! ” Ученикът не критикува!
към текста >>
100.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Ние го не чакаме в земна
дреха
.
Над долината ще литне тихата мелодия от струните, които ще опъне неговата ръка. Тая долина сега е покрита с хладна мъгла. По ширните поля се чува злобен свист от запокитена стрела и вериги на тежко робство още дрънчат в студената нощ. Всички чакат утрото и зоват, както пред празник се чака камбанният звън. Пратеникът идва.
Ние го не чакаме в земна
дреха
.
Направо в душите ни ще отседне той. Окото ни може би не ще го види, защото е обезверен умът, но ние ще го разумеем в сърцата си. За тоя ден се готвят всички. Блаженна ще бъде тая душа, която ще го приеме в утринния час. Блаженна ще бъде земята, в която ще стъпи ногата му.
към текста >>
НАГОРЕ