Търсене в текстове за 'Депутат'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят.
" А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай. Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат. И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина?
към текста >>

2. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите.
ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ МАШИНАТА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване", с която разполагат тия, които по силата на играта на сегашната конституция, са призвани да дирижират? Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета".
към текста >>

Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите.
Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република. Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен.
към текста >>

Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета.
Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република. Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност.
към текста >>

Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея.
Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република. Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията. Ще се забележи също, че М-вото на външните работи е малко на страна — впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства.
към текста >>

3. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава.
Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България. Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат.
към текста >>

4. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ.
Ако водачите на народите искрено желаят мир, напредък и благоденствие на човечеството, те ще приемате този ключ, ще приложат този единствен метод в широк мащаб, — ще приложат Правдата спрямо всички в абсолютния смисъл на думата. Дето се е прилагала Правдата, там винаги е имало мир, разбирателство и хармония. А дето не се е прилагала Правдата, дето е царувало безправие, насилие и произволи, там е наставало безредие, хаос. До сега управниците на народите са прилагали закона на насилието, правото на силния и ето, ние виждаме резултата на тоя метод. Ако те, обаче, не приемат Любовта и не приложат Правдата, борбата и размирието ще бъдат нестихващи. Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ. Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка. Напротив, ще причинят още много болки, ще пролеят много сълзи. Ако тия, които станат утре водачи, дадат преднина на своите болни амбиции, аспирации и егоистични наклонности, вместо на Правдата, тях ги очакват бури, безредие, хаос. Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе поука. Закона на Правдата действа винаги еднакво, той е абсолютен.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати.
Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствует батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствует Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм".
към текста >>

Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-типични такива произведения са Депутатът Стоянов и Хайлайф, повести от Димитър Шишманов.
Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, той не е получил една дълбока духовна култура. Той като студент е бил усвоил някои фрази, които механично е повтарял и парадирал, но нямал вътрешно обновление. А само в последния случай идеализмът дълбоко засяда в душата, и човек остава идеалист до край. Ние имаме литературни произведения, в които са обрисувани добре известни части от нашата нова интелигенция. Най-типични такива произведения са Депутатът Стоянов и Хайлайф, повести от Димитър Шишманов. Аз препоръчвам на четците тези две произведения. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта, разврата на своите герои. Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността. Следов., и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Присъствали: полицейският префект на Париж, главният прокурор Шердлен, апелативният прокурор, Пруарам, членът на френската академия, Луи Барту,сенаторът Досе, депутатът и бившият м-р Лушйор, Лекуве и др.
Същият вестник, обаче, не съобщава, какво са отговорили тия „синодни старци“ . . . Ясновидецът Людвиг Кан. През месец април т. г. в Париж са били направени опити с германеца Людвиг Кан, който е притежавал способността да чете през непрозрачни тела. Присъствали: полицейският префект на Париж, главният прокурор Шердлен, апелативният прокурор, Пруарам, членът на френската академия, Луи Барту,сенаторът Досе, депутатът и бившият м-р Лушйор, Лекуве и др. Направените опити излезли напълно сполучливи: далеч от Кан, четирима от присъстващите написали на късове хартия по едно изречение, сгънали хартишките еднакво за да не се различават, размесили и взели по една в свити ръце. Тогава Кан посочил де да застанат тия четирима души, приближил се до едного от тях, поискал да хване хартишката му, турил я бърже на челото си, върнал му я веднага, вдигнал очите си и, като взел молив и книга, написал точно това, което било написано на късчето хартия. След това, без да вземе другите, от далеч и едно след друго, изказал всичките изречения в тях. Даже е споменал и имената на лицата, които са написали тия изречения. Един от изпитвачите, професор Ленйел-Лавастин не повярвал.
към текста >>

0.27468299865723