Търсене в текстове за 'Депутат'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 209 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес.
Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години. Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България. Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно.
към текста >>

2. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една дума.
Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на масата, така и сина му на леглото, който бе починал. Ето, така работи Небето. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в „Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никаква редакция. Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една дума. Имаше закон за стенографите: те подписваха декларация пред съда за точна стенограма. Така, че той точно спази всичко точ в точ. Веднъж Олга Славчева запитва Учителя, какви беседи и кои точно от беседите да се дават на интересуващите се от Учението. Учителят отговаря: „Сила и Живот" от първа до шеста серия, там съм изложил основите на Учението на Бялото Братство." Започнаха някои да си водят записки от думите на Учителя. Видя се, че не всичко може да се запише.
към текста >>

3. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

По покана на българското правителство, за да се записват речите на депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род.
Учителят ги издаде и ги нарече „Сила и живот". Първите три серии са почти оригинално Слово на Учителя. Трябва да кажем и за стенографите. Те се явиха точно на време, за да стенографират и запишат Словото на Учителя. Затова се бе погрижило Небето. По покана на българското правителство, за да се записват речите на депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род. 1854 г. в село Бу-коие, Словения, а починал в 1915 г. в гр. София. Той приспособява за българския език стенографската система на Габелсбергер и открива първите курсове за изучаване на стенографията. Ето защо днешната българска стенография се нарича система Габелсбергер-Безеншек.
към текста >>

4. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Щом дойде народен представител-депутат прави струва отпуснаха ни 5000 листа хартия.
Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия. Трябва да споменем, че само един единствен път аз, Тодор Стоименов и Боян Бо-ев отидохме при нашия Народен представител, който сме избрали да ни ходатайства. Той се облече и дойде. Там властвуваше Димо Казасов, а неговия син отпускаше хартията. Щом дойде народен представител-депутат прави струва отпуснаха ни 5000 листа хартия. А това е нищо. Най-много да се отпечата една кола от 16 страници за едно томче за 3000 броя. Така че държавата не ни съдействуваше в лицето на новата комунистическа власт. Малко преди да затворят печатниците като отидох в комитета да моля за хартия председателят ме извика. Никога не ме е викал.
към текста >>

5. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Неговата околия - Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат.
След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър. Обаче, когато той забеляза с негови други съидейници - земеделци, социалдемократи, че комунистическата партия не управлява според принципите, с които тя декларираше, когато ще дойде на власт да управлява, то той реагираше и пишеше във вестник „Земеделско знаме" статии, озаглавени „Ситни, дребни като камилчета". По този начин той изобличаваше комунистическата партия и властта, за което той беше малтретиран, бит по улиците от изпратени младежи на комунистическата партия и беше изпратен в затвора. Обаче известно време имаше тука международна комисия съюзническа, от англичани и американци, и се проведоха избори. Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора. Неговата околия - Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат. Той разбира се е в затвора - затворник. Луковитска околия го избра за народен представител и тогава го освободиха за известно време и той продължаваше да пише тези уводни статийки на в-к „Земеделско знаме" - „Ситни, дребни като камилчета". Впоследствие излезнаха тези статии, събрани в книжка, но разбира се после бяха конфискувани. И втори път беше изпратен в затвора - в Сливенския затвор, но тогава съюзническата комисия не беше в България, да се намесва и да защитава. Така че той прекара известно време, 2 или 3 години в затвора, не мога да си спомня.
към текста >>

6. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство.
Моят братовчед беше тогава директор на операта. Запознах я с диригенти. Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор. Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство. А тогава богатите ги преследваха. Учителят навремето непрекъснато посещаваше концерти в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е. Това момиче Деметра играе голяма роля в живота ми. То ме предпазваше от други жени. То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите.
към текста >>

7. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

ТОМ 5

Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани.
Аз го изслушах и с наведена глава си тръгнах към дома. Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време. А той ми се изясни наистина. След 9.1Х.1944 г. след като дойдоха комунистите на власт и след няколко години комунистите подеха яростна кампания срещу американците, за което си имаше причина понеже те подпомагаха опозицията, която противодействаше на комунистическата власт. Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани. Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията. Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци.
към текста >>

8. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

ТОМ 5

Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани.
Аз го изслушах и с наведена глава си тръгнах към дома. Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време. А той ми се изясни наистина. След 9.1Х.1944 г. след като дойдоха комунистите на власт и след няколко години комунистите подеха яростна кампания срещу американците, за което си имаше причина понеже те подпомагаха опозицията, която противодействаше на комунистическата власт. Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани. Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията. Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци.
към текста >>

9. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

ТОМ 8

когато бяха изборите и в нашия квартал се избираше за депутат Людмил Стоянов, и аз го представих на нашите хора, все пак един писател ще избираме.
Имаше на свободна цена хартия. И печатницата беше горе и издавахме сума беседи и неща. Когато дойде Вълко Червенков в Комитета по печата на мястото на Димо Казасов, първата му заповед беше да се пре-заверят всички разрешения за печат. И ние изтръпнахме, защото знаехме, че ще има ограничения. Обаче през 1945 г. когато бяха изборите и в нашия квартал се избираше за депутат Людмил Стоянов, и аз го представих на нашите хора, все пак един писател ще избираме. След това той държа своето кратко слово, културен човек, сдържан и затова го заведоха при Боев, Борис и там са му говорили за Учителя. Подарили му някои книги. И когато след няколко години излиза нареждането за презаверяване на разрешенията, ние се чудим какво да правим, той пристигна на Изгрева. Людмил Стоянов сам дойде и каза: "Дайте това разрешение. Това Учение е полезно за българския народ, аз ще го презаверя".
към текста >>

10. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

ТОМ 8

и за избор на депутат в нашия квартал на Изгрева бе посочен Людмил Стоянов.
Има един случай с един български поет, който му прави чест. Това е Людмил Стоянов. След 9.IX. 1944 г. като дойдоха на власт комунистите, то последваха първите избори през 1945 г. и за избор на депутат в нашия квартал на Изгрева бе посочен Людмил Стоянов. Дойде той при мене и искаше да го представя на хората от Изгрева. Аз го представих като един български поет. Той си изнесе беседата в салона и след това го заведоха при Боян Боев. Разговаряли са и са му подарили няколко беседи. Когато в Комитета по печата след 9.1Х.44 г.
към текста >>

11. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

ТОМ 8

за депутат в нашия квартал трябваше да изберем Людмил Стоянов.
Тогава България беше още брашнен чувал и хартия можеше да се намери и всичко. И това беше докато в Комитета по култура се водеше от Димо Казасов. Но тука искам да спомена един факт, който трябва да се знае. В 1945 г. първото Народно събрание след 9.1Х.1944 г. за депутат в нашия квартал трябваше да изберем Людмил Стоянов. В: Това е писателя? Д: Писателя да, поет. Това беше символист, много интересен човек беше той. И той каза: "Аз за пръв път ще се занимавам с политика. Никога не съм предполагал, че ще ме изберат за депутат.
към текста >>

Никога не съм предполагал, че ще ме изберат за депутат.
за депутат в нашия квартал трябваше да изберем Людмил Стоянов. В: Това е писателя? Д: Писателя да, поет. Това беше символист, много интересен човек беше той. И той каза: "Аз за пръв път ще се занимавам с политика. Никога не съм предполагал, че ще ме изберат за депутат. Мръсна работа, вместо да се занимавам с литература". И тогава се събраха нашите хора и кварталците и им представих писателя. Той каза едно кратко слово, беше един хубав човек като юпитерианец и след това взеха го и го заведоха при Боян Боев. Там са имали един разговор. Боян Боев му подарил някаква книжка от Учителя и това става 1945 г.
към текста >>

12. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 8

А председателя беше Тодор Димов, а той беше по това време на заседание на Народното събрание, той беше депутат, организационен секретар беше в болницата, нямаше кой да подпише.
Тогава той ми посочи няколко подходящи есета, между които беше накрая и есето за "Пътя на Плеадите" за моя филм. И в Сатиричния театър, в свободния ден, в понеделник, беше много трудно, но шансът позволи това нещо. Аз отидох пред кинодейците и поисках като представям есетата да направим една вечер на есето. В: Автор Томалевски. Д: Автор Томалевски, тъкмо бяхме репетирали вече, бяхме предали есетата на Борис Арабов, той беше актьор в младежкия театър и той има един хубав, пробивен глас и него ми го препоръча даже Иван Кондов, каза: "Ти като се обърнеш към него той ще свърши работа и трябва обаче председателя да пусне писмо за това нещо". А председателя беше Тодор Димов, а той беше по това време на заседание на Народното събрание, той беше депутат, организационен секретар беше в болницата, нямаше кой да подпише. В това време обаче бях председател на секция "Композитори и звукооператори" в съюза. "Дайте щом няма, аз ще го подпиша." И пуснахме писмото, направихме афишите, като на мой риск даже писахме отговор от името на съюза на кинодейците и съюза на писателите. Като излезе това, давам на Георги: "Тичай сега в писателския съюз да вземеш разрешение от там", и той отива там с листата, беше Джагаров. "И ако искате да видите какво ще се прочете там". "Не, казва Джагаров, ние имаме доверие, не съм никаква цензура".
към текста >>

13. 6. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 Г.

ТОМ 8

Андро беше избран за депутат през 1942-44 г.
Лулчев се свързва веднага с генерал Кирчев - директор на полицията, който изнамира побойниците, води ги при Учителя и казва на Учителя: "Да ги сложа ли в един чувал и да ги смачкам вътре? " Учителят казва да ги пусне и Кирчев ги освобождава. Учителят само казва на побойника: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости! " Това всичко го зная от Любомир Лулчев, нали съм от групата "Упанишади". А за Андро Лулчев искам да кажа още нещо. Андро беше избран за депутат през 1942-44 г. Той беше много смел в изказванията си в парламента и тъй наречените Цанковисти не му простиха. Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово пътуване към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив. Предполага се, че хората на Цанков са организаторите също и на този побой. Налага се да бъде лекуван в Искрец - Санаториума, където умира 1944 г. Драматични развръзки за лица и исторически събития.
към текста >>

Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово пътуване към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив.
Учителят само казва на побойника: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости! " Това всичко го зная от Любомир Лулчев, нали съм от групата "Упанишади". А за Андро Лулчев искам да кажа още нещо. Андро беше избран за депутат през 1942-44 г. Той беше много смел в изказванията си в парламента и тъй наречените Цанковисти не му простиха. Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово пътуване към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив. Предполага се, че хората на Цанков са организаторите също и на този побой. Налага се да бъде лекуван в Искрец - Санаториума, където умира 1944 г. Драматични развръзки за лица и исторически събития.
към текста >>

14. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -3

ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР

ТОМ 9

През това време ходиха в Русия наши депутати и царя ми даде да прочета доклада на нашия пълномощен министър оттам, в който се съобщава, че депутатите са се държали зле, че са пиянствали и че са си вършели лични работи.
Стоянов В ботаническата и зоологическата градина и пр. През 1939 год. Върху цар Бориса започнаха да упражняват натиск Англия и Германия за определяне. На 21.Х.1939 год. той ми каза, че до тогава му се е удавало да се изплъзва. През това време ходиха в Русия наши депутати и царя ми даде да прочета доклада на нашия пълномощен министър оттам, в който се съобщава, че депутатите са се държали зле, че са пиянствали и че са си вършели лични работи. В края на 1939 год. войната започна, въпреки, че аз продължавах да твърдя пред царя, че тя няма да избухне. Затова царя започна да не ми вярва. Царят ме повика после във връзка с писмото, което беше получил от английския крал. Това писмо беше доста интересно и аз посъветвах царя да му отговори, той обеща, но дали направи това не знам.
към текста >>

15. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Айтос, в братската градина се събира редовния годишен конгрес на верска общност „Бяло Братство", присъствували като депутати ръководителите от провинцията и по-активни последователи от София и страната.
I, стр. 513, стр. 541/. А за да се узаконят правят устав и правят постъпки да го узаконят. Така на 26 април 1949 год. в 8 часа сутринта в гр. Айтос, в братската градина се събира редовния годишен конгрес на верска общност „Бяло Братство", присъствували като депутати ръководителите от провинцията и по-активни последователи от София и страната. Откриването става от Георги Куртев. Председател на конгреса е Стефан Тошев, който е адвокат и секретар Паша Теодорова - стенографка. Дневният ред на конгреса е - разглеждане проекто-устава на верска общност „Бяло Братство". Такъв се приема от всички. А това е срещу волята на Учителя, който е срещу уставите/Виж 27 школна лекция на Общия окултен клас, II година от 29.IV.1923 год.
към текста >>

16. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски.
Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища.
към текста >>

17. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

ТОМ 13

Естествено е авторът да хиперболизира тази роля, но това не означава, че тя не заслужава признание наред с акцията на кюстендилската делегация и на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, с протестите на широки слоеве от българския народ, на Българската православна църква и на 43-мата депутати, с победите на съюзниците при Сталинград и в Северна Африка, с предупрежденията на Рузвелт и на английския двор и т.н.
Очевидно решението за депортиране на евреите в лагерите на смъртта е подействало и на двамата като шок, и не би било чудно да са се застъпили за отменяне или смекчаване на мярката. Повод да напиша всичко това е донесеното в редакцията на вестника ксерокопие от стр. 533 и 534 на книгата „Изгревът" от д-р Вергилий Кръстев, човек близък до Учителя, както бил наричан Петър Дънов. Глава 78 от споменатата книга е озаглавена „Спасяването на евреите" и разказва за ролята на Дънов и Лулчев за отменяне на депортирането на българските евреи през м. март 1943 година. Естествено е авторът да хиперболизира тази роля, но това не означава, че тя не заслужава признание наред с акцията на кюстендилската делегация и на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, с протестите на широки слоеве от българския народ, на Българската православна църква и на 43-мата депутати, с победите на съюзниците при Сталинград и в Северна Африка, с предупрежденията на Рузвелт и на английския двор и т.н. От публикацията става ясно също, че Борис III е бил склонен да ни пожертва - така, както изпрати на смърт 11343-ма евреи от Беломорска Тракия. Вардарска Македония и Западните покрайнини. Ако все пак решението за отменяне на депортизацията е взето лично от него, то това е станало именно под напора на споменатите фактори. Това не трябва да забравяме. Самуел Франсез * * * Забележка на съставителя: Минават годините.
към текста >>

18. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати.
Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствуеть батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствуеть Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм".
към текста >>

Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>

19. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сир.
Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация". Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сир. от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най- малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление.
към текста >>

20. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

ТОМ 15

Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска.
към текста >>

21. БЕЛЕЖКИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Един от тези, които посещават Учителя Дънов е и Иван Толев, адвокат и общественик, бивш народен представител-депутат в Народното събрание.
и проследило цялата епоха от 1919 до 1944 г. в събития, които са се сбъднали така както е казал Учителя. Някои спомени са публикувани в „Изгревът" и те трябва да се проучават. Аз ги слушах в прехлас и изумен от пророчеството на Учителя Дънов, които са се сбъднали. И събитията световни, които Той е управлявал и направлявал. 5. Един от тези, които посещават Учителя Дънов е и Иван Толев, адвокат и общественик, бивш народен представител-депутат в Народното събрание. Във всеки един разговор с Учителя Дънов той си взима съответните бележки и след това, като ги редактира ги оформя в уводна статия, която помества във „Всемирна летопис", но отбелязва, че автора е X. или - звездичка с точка *., а това означава, че един е дал идеята, а това е звездата, а друг я е оформил и написал, а това е точката. Звездата е Петър Дънов, а точката е Иван Толев. Всички съвременници знаеха това и са ми го разказвали и уточняваха, че тези статии са се оказали пророчески за събитията в България и Европа, и света от 1919 до 1944 г. както и за епохата от 1945-1990 г.
към текста >>

22. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета.
към текста >>

23. 2. ПРОСВЕТА И КЛЕРИКАЛИЗЪМ

ТОМ 20

При дебатите му най-видните сговористи заявиха: «Не само в училищното настоятелство, но вероучението трябва да се повери на свещениците.» Тия говорения от сговористите депутати се правят в духа на апела, отправен от съюзеното свещенство до народното представителство.
На други пък не дадоха работа. Безбожници чистят училището от «еретиците»! Така е било всякога и ще бъде: лицемерието, макиаве-лизмът - това е стихията на властника. В Народното събрание се дебатира законопроектът за просветата. Ний ще се повърнем по него. При дебатите му най-видните сговористи заявиха: «Не само в училищното настоятелство, но вероучението трябва да се повери на свещениците.» Тия говорения от сговористите депутати се правят в духа на апела, отправен от съюзеното свещенство до народното представителство. (гледай «Църковен вестник», бр. 14, 5.IV.1924 г., стр. 3-5). Клерикалите у нас викат на народните представители: «Прочее, сближете свещеника и учителя, църквата и училището. Дайте им възможност ръка за ръка да заздравят народната душа.» Исус не е обичал клерикалите. Неговата реч против книжниците, фарисеите и лицемерите е насочена именно към клерикалите.
към текста >>

24. IV. НОВИТЕ ХОРА ЗА НОВОТО ВРЕМЕ

ТОМ 20

__________________________ * Генадиев с още 14 души депутати са осъдени на 10 години строг тъмничен затвор през септември 1915 г.
Такива престъпници са имали всички времена... но ще дойдат страшни дни, в които ти всичко ще си спомниш - каза старецът тежко и като тръсна глава, обърна се бавно и излезе**. - Глупак - викна подире му Попов - развали ми само хубавото настроение. Той седна тежко на стола си и се замисли. Думите на баща му още звучеха в ушите му... Черни сенки надвиснаха в мисълта му. Той подпря глава - и се унесе дълбоко. __________________________ * Генадиев с още 14 души депутати са осъдени на 10 години строг тъмничен затвор през септември 1915 г. А през 1918 г. са освободени и е отменена тяхната присъда. А поуката? Тя следва. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) *** На 14 юли 1915 г.
към текста >>

25. (6) Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г.

ТОМ 20

Сега, като преписвам, не мога си спомни за какво са били - да се оставят наесен; да направи една закръпка на кабинета, ако има нужда, след виждане на депутатите да отиде в странство и след връщането оттам да направи генерална реконструкция.
Отговорът на тронното слово. Прочете ми проекта и направихме няколко поправки; да приеме депутация или всички народни представители? Казах му, че ще е по-хубаво всички народни представители да приеме, да ги не дели. Ще му бъде малко по-мъчно, но няма нищо, после ще му бъде пък по-лесно, защото ще чуе мнозина.16 Той се съгласи и каза, че в петък ще приеме всички. Законът за печата -поне да се внесе. Задълженията? Сега, като преписвам, не мога си спомни за какво са били - да се оставят наесен; да направи една закръпка на кабинета, ако има нужда, след виждане на депутатите да отиде в странство и след връщането оттам да направи генерална реконструкция. Това бяха главните въпроси. Между другото говорихме къде е ходил по планината; за сестра му Надежда, за зет му, който бил болен от стомах - решихме да го видя и му дам наставления.17 Говорих му за Николаев - че министър не може така да говори за свойте чиновници. - Спас Ганев18 му възрази - каза ми царят. - Но мястото на тия работи не е в събранието, а в Министерския съвет -казах аз. - Каква е тая политика?
към текста >>

26. (8) Среща с царя на 23.VII.1938 г.

ТОМ 20

Говори ми за приема в двореца на депутатите.
Заразпитва ме за Рила. Казах му, че дъждове валят. - Е, малко сушата се оправи - каза той. - Щом разбрахте за какво е наказанието, и престанаха да Ви бият. А по-рано Ви биеха, защото не искахте Божието благословение.34 Но ще дойде и нещо повече, ако предизвиквате. Говори ми за приема в двореца на депутатите. Казах му, че всички са доволни. Той много майсторски изолирал всички стари от разговорите. Казал, че искал да поговори с младите (новите) депутати. Разправи ми какви отделни разговори е водил с Пастухов35 и Драндаревски36, с ... не помня още кои, но много ми хареса това, което беше говорил. Казах му, че е роден за миротво-рец, че всички му са се радвали, че за него е миротворството, а не войната, че му предстои да внесе мир в държавата и между другите държави, че е срамот-но сега, когато хората правят договори с чужди хора, народи, и се разбират, той и своя да дели37... Говорил със сливенския депутат, му харесал; с Недялко Атанасов38, и бил мек и пр.
към текста >>

Казал, че искал да поговори с младите (новите) депутати.
- Щом разбрахте за какво е наказанието, и престанаха да Ви бият. А по-рано Ви биеха, защото не искахте Божието благословение.34 Но ще дойде и нещо повече, ако предизвиквате. Говори ми за приема в двореца на депутатите. Казах му, че всички са доволни. Той много майсторски изолирал всички стари от разговорите. Казал, че искал да поговори с младите (новите) депутати. Разправи ми какви отделни разговори е водил с Пастухов35 и Драндаревски36, с ... не помня още кои, но много ми хареса това, което беше говорил. Казах му, че е роден за миротво-рец, че всички му са се радвали, че за него е миротворството, а не войната, че му предстои да внесе мир в държавата и между другите държави, че е срамот-но сега, когато хората правят договори с чужди хора, народи, и се разбират, той и своя да дели37... Говорил със сливенския депутат, му харесал; с Недялко Атанасов38, и бил мек и пр. Говорихме по положението. Аз го посъветвах да се чака, да не прави сега смяна, защото е опасно. Нека като се върне от Европа, ще бъде по-добре ориентиран.
към текста >>

Казах му, че е роден за миротво-рец, че всички му са се радвали, че за него е миротворството, а не войната, че му предстои да внесе мир в държавата и между другите държави, че е срамот-но сега, когато хората правят договори с чужди хора, народи, и се разбират, той и своя да дели37... Говорил със сливенския депутат, му харесал; с Недялко Атанасов38, и бил мек и пр.
Говори ми за приема в двореца на депутатите. Казах му, че всички са доволни. Той много майсторски изолирал всички стари от разговорите. Казал, че искал да поговори с младите (новите) депутати. Разправи ми какви отделни разговори е водил с Пастухов35 и Драндаревски36, с ... не помня още кои, но много ми хареса това, което беше говорил. Казах му, че е роден за миротво-рец, че всички му са се радвали, че за него е миротворството, а не войната, че му предстои да внесе мир в държавата и между другите държави, че е срамот-но сега, когато хората правят договори с чужди хора, народи, и се разбират, той и своя да дели37... Говорил със сливенския депутат, му харесал; с Недялко Атанасов38, и бил мек и пр. Говорихме по положението. Аз го посъветвах да се чака, да не прави сега смяна, защото е опасно. Нека като се върне от Европа, ще бъде по-добре ориентиран. Той се съгласи с това, но казах му, че Николаев е истерик и не може да остане на това място, защото може да направи глупости. - Да - съгласи се царят и ми предаде един разговор, който Николаев е водил с Лекарски39, който е безобразен по държание, или по-право - по без-принципност.
към текста >>

27. (9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня

ТОМ 20

Стига му депутат.
- Викай го и се разберете. Той може да ти помогне. - Не мислите ли той сега да стане министър? - Те с Кьосето не могат да се търпят. Аз разбрах къде е въпросът и казах: - Министър ли, отгде накъде? Стига му депутат. Вие се вижте и се разберете да помага. Само министрите ли работят в тая държава? Приятел в нужда се познава. Дайте и на мен книжата, аз се наемам в 10 дена да Ви приготвя държавен план, за който Ви говорих. - Ама значи Вие не настоявате Багрянов сега да става министър?
към текста >>

Стига му, че е депутат.
Приятел в нужда се познава. Дайте и на мен книжата, аз се наемам в 10 дена да Ви приготвя държавен план, за който Ви говорих. - Ама значи Вие не настоявате Багрянов сега да става министър? - попита царят поуспокоен. - Отгде накъде? Стига му, че е депутат. - Е, тогава аз ще се видя с него - и му светна. От това разбрах, че много интриги са се напластили между царя и Багрянов... Да са живи «приятели», услужили са... Пита ме за Сакаров47. Казах му, че не е за тая гама и ще се сритат. Похвали ми Ганев. Аз не се стърпях и му казах: - Та на същото това място не казахте ли, че и Ганев (във Враня значи е било) е шебек и че не може да го гледате и сега благодарение на Генчев го задържа и сега сте «доволен» от него... И за Кьосето искахте най-много четиридесет дена да го търпите, едва го задържахме уж за панихида, а оттогава минаха четиридесет дена по четиридесет и Вие забравихте... Царят попримига, но не възрази нищо... После ми заговори пак за срещата ни на Рила.
към текста >>

Багрянов отишел на някаква среща с депутат.
(Привеждам тоя разговор, да се види какви интриги се ковяха и как против всекиго...) По пътя Генчев, който ме довеждаше и отвеждаше с Ото, го запитах пак за тия думи. Той ми ги повтори. - Да не ги е казала някаква жена? - Не, Багрянов лично - настоя Генчев. Аз бях оставил вкъщи да ме чакат преди срещата с царя още Багрянов, Андро и Стоил Стефанов51, но като се върнах, намерих само двамата - Андро и Стоил. Багрянов отишел на някаква среща с депутат. Казах на Андро да го извика. Той дойде към 6 часа. Казах му, че има много интриги между него и царя, и му казах да отиде и му занесе книгата, която съм обещал; че настоявам да се види с царя. Той се съгласи, но искаше да знае интригите. Казах му, че е по-добре да ме тури в контакт със Севов, но и много се възмути от съществуването на тия интриги и като каза, че не се надява камарата пак да се свика, и искаше да си заминава и да се не връща вече... В неделя вечер дойде със Севов.
към текста >>

28. (20) Среща с царя, 5.I.1939 г. от 5 ч до 6 и 30 следобед, при Кока

ТОМ 20

- После взел да го кандардисва за дневните на депутатите.
Веднага започна да ми говори против Недева. Казах му, че винаги са били недоволни от Вътрешното министерство. (Записвам само смисъла, а не думите. Той ми поменуваше имена и подробности, които пропущам.) В заключение му казах, че няма да гори юргана за бълхата! Тогава - казва царят (като разбрал Стойчо, че думата му няма да мине) -той се сви и сгърби. - После взел да го кандардисва за дневните на депутатите. Царят му казал, че по тоя въпрос той не може да има думата, защото вече веднъж на 19 май 1934 г. е третирал с риск на живота си този въпрос и защита на парламента, когато други бяха вече напуснали парламентаризма... - и когато Кимон ми каза: «Това не е парламент, а само дружество за охранване»... (Съжалявам само, че не мога да си спомня точно фразите на царя, а само смисъла им, защото той беше говорил много деликатно, красноречиво, но същевременно и доста бодливо.) Ст. [Стойчо] повдигал и други въпроси, но бил отбит много майсторски от царя и останал крайно недоволен. - Като излизахме и той ме изпращаше, вървеше на криволици, като бе-касините, когато хвъркат. И видя ли, че нищо се не съобщи за тия срещи.
към текста >>

29. (22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед

ТОМ 20

Останах с впечатление, че той се страхува вътрешно от нея, а причината може да бъде, че тя му знае някои магарии... Говори ми, че депутатите («моторизираният») искали да намаляват заплатата на Красновски, но Божилов не се съгласил.
Ние сме път, от който може да се ползувате, при условие, че ще ни зачитате и уважавате.122 Без това едно съперничество ние всички ще пострадаме, защото, докато вие се борите помежду си, един Червен Петър Велик ще се [възползува - и пр. в тоя дух е говорил. Те доста са се замислили и повидомому са останали доволни. Казах му, че той сега трябва да действува бързо, за да ги размести и обезвреди, защото има нещо, което се гласи. Във време на разговора извикаха го от Рим и той говори с царицата за болната й сестра. Останах с впечатление, че той се страхува вътрешно от нея, а причината може да бъде, че тя му знае някои магарии... Говори ми, че депутатите («моторизираният») искали да намаляват заплатата на Красновски, но Божилов не се съгласил. - Виждаш, отмъщение - каза ми царят. - Даскалов да го хлъзне, както направи с Гиздов. Говорих му за Желязков. Той вече говорил на Божилов. После - за Методи123, на когото книжката дадох да чете, и той обеща.
към текста >>

30. (28) 6.III.1939 г.

ТОМ 20

Колкото се отнася до всички други, едни гледат със злорадство, а други повдигат даже въпроса (левите елементи) за отнемане депутатския мандат на Цанкова, чрез анкета от комисията по изборите.
(28) 6.III.1939 г. Проявата на Цанковото движение с клетвените листове и други не среща никаква обществена симпатия, освен в собствените им кръгове. Но даже и там, както ми казват мнозина, са почнали да казват, че са симпатизирали на Цанкова, но без да знаят нищо за разкритите престъпни проявления. Колкото се отнася до всички други, едни гледат със злорадство, а други повдигат даже въпроса (левите елементи) за отнемане депутатския мандат на Цанкова, чрез анкета от комисията по изборите. Разсъждават, че щом за комунисти и пладненци при много по-незначителни улики станаха касирания, защо ще се прави изключение за Цанкова. От тая гледна точка, изглежда ще е неудобно за правителството да спре работата, без да се приложи законът и към г-н Цанкова. Заговорва се, че и съдебните власти ще трябва да се произнесат. Преди няколко дни «заклетите» приятели на Цанкова са разпространили позива, препис от който тук прилагам. Казват, че полицията е открила циклостила, на който тоя позив и клетвените листове са били печатани.
към текста >>

31. (29)Недев

ТОМ 20

Приказвахме по тия противоречия, които среща, и мъчнотиите и погажданията, които му идат от страна на някои депутати, и пр.
(29)Недев На 6.III.1939 г. вечерта дохожда Недев в дома, за да се разправим по някои работи, а също да прочете някои книжа (доклади и пр.), които царят беше ми пратил на 5.III. вечерта по Надя. Приказвахме по тия противоречия, които среща, и мъчнотиите и погажданията, които му идат от страна на някои депутати, и пр. Той е бодър, но вече започва да се чувствува, че тормозът не е малък.
към текста >>

32. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

ТОМ 20

Антуража си той не бил го създал - да не са избирали такива депутати, и пр., и пр.
Казах да каже на Багр[янов] да се яви утре тук. На другия ден, 31. III. , Багряна дойде. Той всичко отрича. Не бил виновен. Антуража си той не бил го създал - да не са избирали такива депутати, и пр., и пр. Виждам го обаче, че е настроен и да се нахвърли върху царя; и нещо поразително - и двамата говореха един срещу други почти със същите думи: и онзи казваше, че искал да му помогне, а тоя само пречел и разрушава, и Багр[янов] приказва същото за царя.220 У чудо се видях. Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко С [...]221, а може би и от още някои, а пък че Багр[янов] играе една кучешка роль*, когато по сърце му подхожда вълчешката и той едва се сдържа и си крие ноктите... Тогава остана едно решение, на което настоявах да остане едно обяснение, писмено или устно. Багрянов се съгласи да стане такова в мое присъствие и царят да го обвинява, а той да каже мотивите на постъпките. Обаче на два-три пъти Б[агрянов] се издаде, че той никому не би простил, нито пък би дал някому някакво обяснение, ами сега от немай-къде слуша и се подчинява... Тоя човек, ако утре има власт, не би се церемонил с никого.222 Видя ми се нещо нестабилно и неискрено, но аз му казах и на царя: - Аз съм доктор. Ще се боря да възтържествува доброто.
към текста >>

33. (40) Среща с Царя на 5.IV.1939 г., от 5 и ½ до 6 ½ ч в Стоянови

ТОМ 20

Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите.
На това прекъснахме разговора и след пожелания взаимни се разделихме. * * * На 6.IV дойде Недев вкъщи вечерта и между другото ми каза, че Кьосето снощи бил доста замислен, но след като дошел Груев и говорил нещо, върнал се по-весел в Министерския съвет и казал: «Една закръпка ще направим»250 и дал на Недев заявлението на евреите, а той го препратил в полицията. Ориентирах Недев и му казах да подпира Кьосето да не хленчи, а да се държи като войник и буден, защото времената сега не са за спане. Да внимава на брат си, а също и на тия минирания, които идат от Стойчо, който действува много умело в поставяне на интриги и клинове, а за другото ще има кой да се справя. Той ми се похвали, че изборите станали хубави, без шум и оплаквания, а също ми каза за едно приключение, което са имали в дефилето към Самоков на връщане: автомобилът се блъснал леко в една канара, а докато търсели причината на това, се позабавили, а отгоре се свлякла грамадна канара и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели... - Видяхме Бога! Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите. Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!... Самозабрава... Търкаланов заплашвал в едно кафене, че царят щял да си прибере куфарчето скоро. Изобщо непочтени хора, избрани от генчевщината и приобщени... към далаверите и касата на Народното събрание.
към текста >>

Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!...
* * * На 6.IV дойде Недев вкъщи вечерта и между другото ми каза, че Кьосето снощи бил доста замислен, но след като дошел Груев и говорил нещо, върнал се по-весел в Министерския съвет и казал: «Една закръпка ще направим»250 и дал на Недев заявлението на евреите, а той го препратил в полицията. Ориентирах Недев и му казах да подпира Кьосето да не хленчи, а да се държи като войник и буден, защото времената сега не са за спане. Да внимава на брат си, а също и на тия минирания, които идат от Стойчо, който действува много умело в поставяне на интриги и клинове, а за другото ще има кой да се справя. Той ми се похвали, че изборите станали хубави, без шум и оплаквания, а също ми каза за едно приключение, което са имали в дефилето към Самоков на връщане: автомобилът се блъснал леко в една канара, а докато търсели причината на това, се позабавили, а отгоре се свлякла грамадна канара и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели... - Видяхме Бога! Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите. Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!... Самозабрава... Търкаланов заплашвал в едно кафене, че царят щял да си прибере куфарчето скоро. Изобщо непочтени хора, избрани от генчевщината и приобщени... към далаверите и касата на Народното събрание.
към текста >>

34. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

ТОМ 20

Аз му настоявах да се даде държавна програма, на която да посветят живота си всички министри и чиновници, и депутати.
Някои бяха чудати. След това му четох една беседа - «Новото в живота», от «Естественият ред на нещата»299. Накрая ми се разписа с обещание и пожелание за нов живот. Почнахме бавно да слизаме. Разговорът се въртеше около политическите водачи и бъдещата работа. Аз му настоявах да се даде държавна програма, на която да посветят живота си всички министри и чиновници, и депутати. Сега хората търсят къде да се подслонят и затова правят поклонение на Стойчо и др., а тогава ще знаят едно знаме и другите ще станат излишни. При това и на тях партизани ще се намери подходяща работа, за да се не озлобяват - може да се направи един държавен съвет и пр., гдето и те да приказват и им се плаща нещо. България не е толкова голяма, за да се пренебрегват силите, които могат с полза да работят. Трябва да се впрегнат всички национални енергии на работа, но всяка - на своето място. Има място и за Луков, и за Кимона, и за Стойчо, но злото да не възглавява, а и дяволът да се впрегне да оре, казва Учителят.300 Царят каза, че върху това ще си помисли и ще види какво може да се направи.
към текста >>

Слава Богу, с помощта ми или без нея, както и да е, ти стана депутат, после - и министър.
- По негово желание - каза царят, като посочи мене - и с твое съгласие стана тая среща, за да може да се разяснят някои работи, които станаха. - Да - каза Багр[янов], - ний бяхме приятели, но много неща се случиха и като придодоха някои води, донесоха и затлачиха много работи. Тогава царят започна много обективно, сдържано и с достойнство да му говори с един спокоен тон, в който обаче можеше да се долови не само огорчение, но дори обезнадеждване. Точно не мога да го възпроизведа, но отделни пасажи, доколкото ги запомних: - Ти искаше да станеш министър. Аз на това се възпротивих, като ти казах, че трябва да дойдеш отдолу. Слава Богу, с помощта ми или без нея, както и да е, ти стана депутат, после - и министър. Имаше обаче много работи, които аз не бях съгласен и аз си казах мнението по тях. Дали то стигна до тебе или не, не зная, но ти нищо не измени от това, което правеше. - Нищо не е стигнало до мене - каза Багр[янов]. Тогава аз се намесих: - А не ти ли казах, че царят не харесва антуража ти от депутати, а ти ми каза, че не си крив, ти не си ги избирал такива - да му мисли, който ги е избирал; ти такива ги намираш, с такива работиш. - А, да, Ваше Величество, каза ми това, но аз какво да правя... Те сами идат, после такива са те, но какво да ги правя?
към текста >>

Тогава аз се намесих: - А не ти ли казах, че царят не харесва антуража ти от депутати, а ти ми каза, че не си крив, ти не си ги избирал такива - да му мисли, който ги е избирал; ти такива ги намираш, с такива работиш.
Аз на това се възпротивих, като ти казах, че трябва да дойдеш отдолу. Слава Богу, с помощта ми или без нея, както и да е, ти стана депутат, после - и министър. Имаше обаче много работи, които аз не бях съгласен и аз си казах мнението по тях. Дали то стигна до тебе или не, не зная, но ти нищо не измени от това, което правеше. - Нищо не е стигнало до мене - каза Багр[янов]. Тогава аз се намесих: - А не ти ли казах, че царят не харесва антуража ти от депутати, а ти ми каза, че не си крив, ти не си ги избирал такива - да му мисли, който ги е избирал; ти такива ги намираш, с такива работиш. - А, да, Ваше Величество, каза ми това, но аз какво да правя... Те сами идат, после такива са те, но какво да ги правя? Аз нямам никаква група..., изобщо... - лъжеше очевидно Багр[янов]. - Ти знаеш по-добре това. Защо не се събраха по-отбрани хора около, а само най-компрометираните? Мислиш ли това как се отразява?
към текста >>

35. (47) Среща с Кирил в Стоянови на 22.V.1939 г. от 11 до 12 и 20 ч

ТОМ 20

Главно Пращилов му говорил, че Севов се бил обявявал пред царя срещу Недев, понеже отстъпял на депутатите.
И използват специалността си само за далавери... При това и Вие трябва да работите и помагате на своя брат. Вий не сте малък вече. При това, както виждате, има различни условия на живот - поменах му за царицата и неговата стая в двореца, взета от нея за зъболекарски принадлежности... Той се зачерви и смънка нещо, но личеше си, че му е неприятно... - Бях Ви дал книга една; не зная, дали я четете? Пак смънка, от което разбрах, че не я е чел. Тя беше по тайната философия на Индия.315 В тоя дух му говорих, но той, като се държеше видимо внимателно, виждах как думите ми се плъзгаха като по намазана със зейтин* кожа - вода... След обяд дойде Севов да говорим върху някои работи. Главно Пращилов му говорил, че Севов се бил обявявал пред царя срещу Недев, понеже отстъпял на депутатите. - Аз казах това на Недев, защото искам да не прави грешки - казах аз. - А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави. И царят му казал: «Така ме преряза, като чух това (за Недев)! » Ясно е, че е напомпан. Казах да каже на царя, че това ще бъде най-голямата глупост.
към текста >>

Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата, трябва да има условия и причини, които сега не са налице!
- Аз казах това на Недев, защото искам да не прави грешки - казах аз. - А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави. И царят му казал: «Така ме преряза, като чух това (за Недев)! » Ясно е, че е напомпан. Казах да каже на царя, че това ще бъде най-голямата глупост. Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата, трябва да има условия и причини, които сега не са налице! И какво му е крив Недев? После, в интереса на кого е това разпущане? Всичко трябва предварително да се подготви. Без една държавна програма няма смисъл смяната. Тая промяна трябва да се осмисли и политически.
към текста >>

36. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

ТОМ 20

348 Каза ми за впечатленията си с осветявание на линията, когато можах да го чуя, говори с радиото и той призна, че е бил по-спокоен, но ми каза, че Кьосето е дезертирал, като чул, че депутатът Голев ще говори - избягал, та да бъде по-внимателен.
Разказа ми за съня си: че два пъти сънувал, че все една змия иска да го ухапе. Единия път змията била синя, но все не могла да го ухапе - отървал се. Втория път имало и други човек при него. Като му казах за моята змия, той започна да ми разправя за нея около половин час подробности - как се казва и отровата й. - Чудна работа, гледай как сме свързани - аз я сънувах, а Вие я убихте! 348 Каза ми за впечатленията си с осветявание на линията, когато можах да го чуя, говори с радиото и той призна, че е бил по-спокоен, но ми каза, че Кьосето е дезертирал, като чул, че депутатът Голев ще говори - избягал, та да бъде по-внимателен. Заговори ми за отношенията на Стойчо и ме пита какво да прави. По тоя въпрос говорихме дълго. Даде ми някои данни да чета, а също и за катастрофата с железниците, а после говорихме за мобилизацията, за турците и царят каза, че са съобщили в Лондон и Париж, че ако ги нападнат, ще се бранят. Ако беше се видял със Стойчо и най-тайно, пак нямаше да остане тайно и германците, които имат шпиони, нямаше да пуснат пак оръжието в България. - Но сега той иска да се видим.
към текста >>

37. (53) ПИСМО

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

ТОМ 20

Преди това беше ми изпратил на 24-ти рапортите от Русия за депутатите, в които имаше много смешни работи, които те са правили (Георги Марков дъщеря си натъкмил, други шаяци продавали, други викали: «Да живее Сталин!
Главно - върху бъдещата камара. Той има доста добри мисли за бъдещето, като иска друга камара. Остана да оформим въпросите. На 25-28-и бях в провинцията. На 30-и се видях с Царя във Враня от 5 до 7 и 10 ч с.о. [следобед]. Преди това беше ми изпратил на 24-ти рапортите от Русия за депутатите, в които имаше много смешни работи, които те са правили (Георги Марков дъщеря си натъкмил, други шаяци продавали, други викали: «Да живее Сталин! » и пили, яли и пр.).356 Имаше и рапорт от Лондон, който явно беше подшушнат от Англия, да сме се разберели с Турция, на което се противопоставих, освен да стане комшийски, защото и посредникът ще иска нещо за себе си. На 29-и т.м. вечерта ми донесе други секретни писма от Берлин, Лондон, Париж, Белград, Анкара и пр. Някои от тях съдържаха напразни тревоги, които и отбих. Оръжието беше се загубило из Сърбия, а също и въпросът за 100-тях вехти аероплани, които идеха и не пристигаха.
към текста >>

38. (54) Срещи с разни хора

ТОМ 20

Казах му да приготви списъка на провинените депутати рушветчии в случай, че стане нужда да се разтури камарата.
(54) Срещи с разни хора На 2 септември 1939 а. вечерта дойде Недев и седя около 2 часа. Говорихме върху много работи, които засягаха неговото министерство и бъдещето. Казах му да приготви списъка на провинените депутати рушветчии в случай, че стане нужда да се разтури камарата. Приказвахме и по някои други работи и за срещата му с царя. На 3.IX.1939 г. отидохме с Багрянов в Чамкория, където разгледахме също въпросите за бъдещето. С него дойдохме до съгласие върху важните въпроси за бъдещето. На 4-ти отидохме на Гранчар и до обяд се върнахме.
към текста >>

39. (57) Среща с Учителя на 5.Х.1939 г., 3½ до 4 и ½ след обяд

ТОМ 20

Българите ще видят сега, че и без да се бият, може да получат нещо... И депутатите навреме отидоха в Русия - Провидението.
Някои събития я ускориха, но дано с малкото да мине. Наши много глупави... Хитлер не устоя на думата си. Германците биха направили много пакост, ако биха могли (затуй са ограничени), жестоки са... Молотов380 е най-творческият, но мяза на Литвинов381, пт разбира, екзекутивен тип. Като Бог помага, така е. Молотов е умен държавник... Дадоха на Германия, взеха си тяхното.382 В славяните има една естествена справедливост, а в англичаните, понеже се чувствуват силни - една естествена несправедливост. Българите ще видят сега, че и без да се бият, може да получат нещо... И депутатите навреме отидоха в Русия - Провидението. Англичаните имат голямо подозрение - разкъсаха България поради свои лични интереси Сан-Стефанска: после - на Северна и Южна, за да не би да станем руска губерния и затворим Черно море. А то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия, но те не можаха да предвиждат.383 Те от Русия няма какво да се плашат... С тая война Хитлер нищо не спечели. Англичаните не искат да предизвикват сега Русия. Англия трябва да поправи погрешката си по един разумен път. Много работи ще се поправят и в България.
към текста >>

40. (59) Среща с Царя на 13.Х.1939 г. от 9 и ½ вечерта до 11 и ½ в двореца [в] София

ТОМ 20

Молотов е обещал на българските депутати «всичко, от което България има нужда» - това го потвърждава и Антонов.
Разговорът се води главно на три теми: 1. Четоха се рапортите на Антонов от Москва389 и на Драганов от Берлин. 2. Разговорът на царя с Гибралтарския владика. 3. Мерките за и против камарата. По първия въпрос: Накратко, положението е такова. Молотов е обещал на българските депутати «всичко, от което България има нужда» - това го потвърждава и Антонов. Започват се ред преговори. Четоха ми документите - десетина телеграми. В това число и на Драганов от Берлин, където са се отнесли за съвет при Ри-бентроп за поведението ни с Русия, дали има смисъл да се сключва пакт за приятелство или за ненападение и пр. Рибентроп390 се отдумал, че за България не е говорил, но после излиза, че е говорил; след три дни дава съвет да се сключи пакт за каквото можем, и че на Бълг[ария] исканията ще се имат предвид. На Антонов дават наставления да разбере какво прави Сарачоглу391 там и с оглед на това да действува, а до това време, за да не стои празен, пращат полковник Бойдев392 да сключи въздухоплавателен пакт за цивилна авиация, както искат русите, само че царят отклонява вместо Бургас, както те искат, за да не стане морска база, да бъде през София.
към текста >>

41. (60) Среща с Царя на 18.Х.1939 г. на местността Билидие хан,

ТОМ 20

Нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици.
Те са, че имат отлична авиация, но че другите им войски не са толкова отлични; че има един дух на стремеж, но никакво зачитане на деца към бащи или по-стари на по-млади и обратното, изобщо - диво, стремящо се. В театъра представлението - отлично, публиката - животинска, яде, пие, мачкоти се и пр. От туй, което и той потвърждава, Антонов е бил невъзможен. Русите се опитали да плашат турчина с Бойдев, но не хванало място. Сарачоглу се държал твърдо. Нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици. Изобщо, известията са, че там е проиграна една позиция и аз му обърнах внимание, че сега, когато турците са отказали на русите, Бургас ще им стане още по-необходим и трябва да се внимава много (подробностите от Бойдевите донесения не пиша, защото те са в оня дух, в който бяха и по-раншните донесения). Това ни накара да минем на вътрешната политика. Той каза, че е извикал Кьосето и че си говорили и той му дал доводи, че е по-добре да се разпусне камарата преди, отколкото да се свика и да почне интриги и да се очертаят групите на Русия, Германия и Англия и с това да покажем, че не сме единни пред света, което ще е излишно, и при това ще насърчи всяка групировка. При по-нататъшния разговор той ми даде да разбера, че Кьосето ще си даде оставката и ще тури Божилов, като направи нов кабинет, който да разпусне камарата. Тогава го оттеглих малко настрана и започнах да му говоря, че той сам е провъзгласил неутралитет лично, а не само правителството, и че този неутралитет трябва да се пази.
към текста >>

42. (62) Среща с Царя на 18.XI.1939 г. във Враня, от 9 до 11 и половина часа

ТОМ 20

После извикахме и Севов и му каза царят, какво* решили сме да се срещне Кьосето с мене, да си поговорим, да се разберем с Буров или с царя ще върви, после да го вика и иска от него не депутати, които са негови, а тия, които са за държавна програма, и да му каже, че ако пие от много места вода, ще го заболи коремът.
Той говорил с тях, влизал по английски между редовете. - Това е уставно в Англия, пък и аз си казах: «Те са умни хора, чакай да го направя» - и видях това, което се бяха опитали да го прикрият... Резултат от това е, че са се разкрили доста недостатъци, видяхме се, че не сме готови, че има много още да се работи. Десетина офицери пратил без всякакъв висш съвет по домовете си. После заговорихме и за Кьосето и неговите колебания. След доста говорение и на тая тема, като не остана ненамесена и Наталия, в чиято кухня имало чучур (казваше Севов - подкуп, значи). После извикахме и Севов и му каза царят, какво* решили сме да се срещне Кьосето с мене, да си поговорим, да се разберем с Буров или с царя ще върви, после да го вика и иска от него не депутати, които са негови, а тия, които са за държавна програма, и да му каже, че ако пие от много места вода, ще го заболи коремът. И ако не ще да слуша, да си иде. Севов каза, като го запита царят как да устроим свиждането с Кьосето, да се види, той, царят, по-рано, после - аз. - ... още повече, че Кьосето го е страх от Лулчев и няма да иска да се види. Аз казах на царя, че той е домакинът и че е негова работа да нареди това, както намери за добре. Остана да вика и дошлия от Белград Попов, за да не го плаши Кьосето с външни обстановки.
към текста >>

Да се смъкне омразното Кьосе и да дойде техният приятел... Докато съм бил при царя, Багрянов ме търсил и кандардисвал Андро да се смъкне Кьосето, защото налагал хора, които не са за депутати, и пр.
Каза, че ще го види, и тогава. Останах с впечатление, че между мен и царя има сянка някаква, но аз и не се помъчих да я разсейвам, защото това е опитна интрига423. На тръгване го запитах той ли е искал Андро да отиде в Германия да се грижи за работниците, които Багрянов изпрати на заколение. Каза ми, че това не е негова идея, но той я е одобрил, понеже искал да се помогне на тия нещастни хора, които пишели писма нему и на сестра му, а Андро бил енергично и лудо момче, та щял да уреди тая работа, понеже ги използвали и после изхвърляли, а като нямало какво да правят, гладували. А разбрах, че това е работа да се махне Андро и да остана сам, и Недев - също, та да ни ударят по-лесно. Да се смъкне омразното Кьосе и да дойде техният приятел... Докато съм бил при царя, Багрянов ме търсил и кандардисвал Андро да се смъкне Кьосето, защото налагал хора, които не са за депутати, и пр. Вечерта дойде при мене да ме пита да си даде ли оставката. Казах му, че не е време, че Кьосето ще кандиса или ще си върви. После дойде и Христо Статев, за когото бяха казали, че е изпратен от Кьосето в Плевен и Шумен да избира депутати, а той се закле в децата си, че не е мърдал от София! Останах отвратен от всичката тая работа и ми се бяга нанякъде - да не чуя вече и за цар, и за министри, и [за] подобни нужди политически... Омръзнаха ми и ме отвратиха. Догнуся ме.
към текста >>

После дойде и Христо Статев, за когото бяха казали, че е изпратен от Кьосето в Плевен и Шумен да избира депутати, а той се закле в децата си, че не е мърдал от София!
Каза ми, че това не е негова идея, но той я е одобрил, понеже искал да се помогне на тия нещастни хора, които пишели писма нему и на сестра му, а Андро бил енергично и лудо момче, та щял да уреди тая работа, понеже ги използвали и после изхвърляли, а като нямало какво да правят, гладували. А разбрах, че това е работа да се махне Андро и да остана сам, и Недев - също, та да ни ударят по-лесно. Да се смъкне омразното Кьосе и да дойде техният приятел... Докато съм бил при царя, Багрянов ме търсил и кандардисвал Андро да се смъкне Кьосето, защото налагал хора, които не са за депутати, и пр. Вечерта дойде при мене да ме пита да си даде ли оставката. Казах му, че не е време, че Кьосето ще кандиса или ще си върви. После дойде и Христо Статев, за когото бяха казали, че е изпратен от Кьосето в Плевен и Шумен да избира депутати, а той се закле в децата си, че не е мърдал от София! Останах отвратен от всичката тая работа и ми се бяга нанякъде - да не чуя вече и за цар, и за министри, и [за] подобни нужди политически... Омръзнаха ми и ме отвратиха. Догнуся ме. Мислех да отида в неизвестност, та да не може да ме види никой от тях. Разбрах, че съм оставил Божественото за човешкото, и ми се поиска да се отърся от това завинаги.424 И ако можа, ще го сторя - не от егоизъм, а защото мисля, че това не е моя работа. Това е увлечение от моя страна.
към текста >>

43. (64) Срещи

ТОМ 20

Кьосето изплю вече камъчето - каза ми, - а то е, че и Багрянов, ако не бил министър, и него трябвало да не се допуща да става депутат и че искал някои, които били по-енергични и пр.
Казах, че не е сега време да се сменя правителство, че изборите трябва да се направят, а после ще видим какво ще бъде. Севов беше много блед и ми се виждаше покрусен, говореше за заминаване нанякъде, в Германия и пр. Казах му, че ще се минат и тия работи, па после ще говорим. На Багрянов дойде в дома със Стоил Стефанов и стоя около 4 часа. Каза ми какво е станало в министерския съвет за Ганев и как Кьосето, въпреки мнението на 9 министри, пак настоял за Ганев. Кьосето изплю вече камъчето - каза ми, - а то е, че и Багрянов, ако не бил министър, и него трябвало да не се допуща да става депутат и че искал някои, които били по-енергични и пр. Каза, че не знае какво да прави, и затова е дошел, да видим какво да реагира. Казах му направо, че да си даде оставката не е разумно, защото, първо, не е време и при това се и чака, за да го окепазят, като му пратят човек [за] следствие, да видят къде е изхарчил милионите, които му се отпуснаха. Това го доста стресна и той каза, че ще се опита да направи това, което ще го посъветвам, но какво да прави, когато сега днес Недев заминава в Тетевен да избира Ив. Петров431. Казах му, че тоя човек го зная от зет си, който беше в Тетевен, че не е добър и че ще видя да се срещна по въпроса с Недев, като се върне. Каза ми, че Кьосето го искал.
към текста >>

44. (67) Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това

ТОМ 20

Да, за него право, това е естествено - потвърди царят и Кирил - и не бих му се сърдил, но на този господин, след като го поддържахме толкова време, сега така да направи... - Вие ще му говорите и за депутатите, които искаха да се избират и за които аз лично му казах и после повторих и на Недев.
Но аз пак настоях да се извика Кьосето и да се направи последен опит да се разберат с Багрянов и ако не може, да си върви вкъщи. - Той с тази оставка тъй те улесни, както, и да беше искал, не можеше да го направиш. Ще го викаш и ще бъдеш «баро» пълна сила, ще го обвиниш, че никой не е правил нещо подобно на това, което той прави - да бяга в лицето на противника. - И право е - забеляза царят, - имали сме само един подобен случай, когато, като умря майка ми, и Греков461 си даде оставката, но това сега е повече от всичко допустимо. - Разбирам да беше го направил това Багрянов - да, но той... Царят почна да се смее силно и извика Кирил и му казва: - Слушай какво казва Лулчев и това е много да го направи Багрянов (Сър Джон, го нарече царят), казва, че разбира. Да, за него право, това е естествено - потвърди царят и Кирил - и не бих му се сърдил, но на този господин, след като го поддържахме толкова време, сега така да направи... - Вие ще му говорите и за депутатите, които искаха да се избират и за които аз лично му казах и после повторих и на Недев. - Аз самият повиках Божилов и го заредих здравата, казах му - и царят ми повтори целия разговор, в който той е казал на Божилов какво не иска да прави Кьосето и което Божилов обещал да му каже, - но както виждаш - казва царят, - Кьосето си прави пак неговото. - Толкова по-добре, че е дал материал да го обвините. Аз казах и на Недев, че всеки крадец поздравява пристава, защото го е страх от него, но Кьосето се подкупва с това внимание и мисли, че то му е необходимо и че без него не може. Защо му е Дуров? Разбойник-той, и Иван Петров, и Гето Кръстев.
към текста >>

45. (75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд

ТОМ 20

Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните.
във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд Пред един вой срещу дъновистките, организиран от запасни офицери, политици и подкрепян от Севов, който искаше да вземе цялата власт в ръце, царят около един и половина месец не ме приемаше (от 11 .II).509 Поотдъхнах си от интриги и отрови и можах да дойда на себе си, защото то беше нещо страшно. Интригите се плетяха и летяха по всички посоки. Легенди се носеха, преувеличени съзнателно. Четяха на Планината книгата ми и търсеха под вол теле... Както и да е, засега това мина, поне временно, и царят преодоля тая треска и пак ме повика, и тоя път - някак по-официално. Разговорът се води върху няколко въпроса. Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че Учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди.510 Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща - както винаги... Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и «без да ще, ми издаде - каза царят, - че жена му е ходила със сифилистичен мъж» (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска!), а именно, че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и «Интелижанс сър-вис», които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно. Говорихме и за тукашните англичани, за офанзивата им тук и пр. Той ми говори за срещата си със Сакаров, която траяла 3 часа и която аз схващам като кокетиране с левите за всеки случай.
към текста >>

46. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

ТОМ 20

Говорихме за Народното събрание, за Логофетова542, който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са изборни, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново.
Не сме нещо трайно. Възразих му, че Богомилите дадоха основа на новата епоха. - Да, за квас ни бива, но тестото ни не струва. Почнах да му се смея, че е намерил такива отрицателни аналогии и ги е нанизал на една връв... Ами и аз си мисля и се вглеждам. Говорих му за лошите обувки във войската, за далаверите в техните складове и че щом не е ортак с тях, няма защо да ги търпи. Говорихме за Народното събрание, за Логофетова542, който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са изборни, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново. Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник... Казах му да не върви по кефа им... Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната). Казах му да не става играчка на такива типове в ръцете. Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо... Виждам изобщо безсилие и бездейност... Всеки си гледа личното, лесното... Боже, пази България! Говорихме по много още въпроси (за мобилизацията и др.), но вчера ме прекъснаха при записването, а сега не мога да си спомня какво съм записал и какво не. В резюме: защитата [на] каузата на царя пред Германия и Италия за Добруджа е отлична, много разумна и принципна.
към текста >>

47. (102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч

ТОМ 20

Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата.
(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч. Викан бях, за да говорим по заминаването му за Германия. Преди това снощи ми говори Севов. Изглеждаше разтревожен от това, което става в парламента, исканието на списъци на масоните от Габровски, когато и той самият е масон. Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, [на] която празнувал 25-годишен юбилей миналата вечер, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и [да му] разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение, с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика к[...] Как не вижда какво става под носа му? - Внимавайте да не стане един ден излишно всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: «Циганин да дойде, но да тури ред!
към текста >>

- Не, и депутати ще подигнат въпроса в камарата - добре, нека ме улеснят.
Тоя народ трябва да бъде уважаван и без нужда да не бъде тревожен. Преди да тръгнете, съберете министрите и им кажете поне Вашето мнение, пък ако искат, да слушат, ако не - ще имате после хубави позиции, когато искате да им дадете пътя, защото тяхното безгрижие ще роди бури, които всички ще трябва да понесем. - Добре, това може да направя, макар че няма много да ме послушат... Разговорът продължи в тая насока. Царят беше измъчен доста, но се държеше. - Вие сте намерили едина бутон и току все него натискате. - Не, и депутати ще подигнат въпроса в камарата - добре, нека ме улеснят. Аз ги оставям, нека се компрометират с тия си нареждания. - Добре е това, но да не стане повече, отколкото трябва, и да се хвърли вината във Вас, както са започнали вече - че всички Вие и децата получавате пари, а ако [има] някой като Хитлер, само той ще получава... Царят се огорчи. Казах му да отнеме външната търговия от спекуланти, да я вземе държавата. Обеща.... Външната търговия да я вземе от ръцете на спекулантите, които печелят милиони, като обират населението, и се хвалят, че са негови приятели, а пикаят по главата му. Той обеща да стори това.
към текста >>

48. (106) Среща с Царя на 19.XII.1940 г. в Стоянови, от 8 и 12 до 10 и 1 /2

ТОМ 20

Каза ми най-напред впечатленията си от депутатите по тронното слово.
Те няма да смеят да ви нападнат.» По други повод Хитлер казва за Русия (от което тъкмо се потвърди това, което отдавна им казвах - че Русия и Германия не са на нож още, защото Германия разрушава буржоазния строй, но ако протегне ръка да се съюзява, Русия ще й забие ножа...): «Аз имам 100 дивизии готови, с които може да се оправя с Русия за три месеца...» Отбелязвам тия само пасажи, като по-важни, а също и думите му, че е пратил офицери в България, които да видят какво е въоръжението на България, и след като му докладвали те, тогава щял да си каже думата... Царят беше ме преварил и го заварих там. Почнахме разговорите, той -на един стол, аз - на канапето. Напоследък аз седя на това място, което той имаше по-рано, а той седи на стол, под предлог на ишиаса, но сега това вече е предлог само, но аз се правя, че не забелязвам нищо. По-рано сядахме обикновено един до друг. Разговорът се води главно върху външното положение и вътрешното и както обикновено - за царицата, а също и за писмата, които да пише на Хитлер и английския цар за мир - това бяха главните теми, в тях се преплитаха второстепенни. Каза ми най-напред впечатленията си от депутатите по тронното слово. Спомена ми за някои, с които е разменил някои думи - похвали ми Сотир Янев, ломски един, варненски, Симеонов, Златния телец и пр. Каза ми, че Статев си оправил мерника и пр., пр. По външните въпроси остана да се печели време, като за целта най-напред да отиде Филов уж на лечение и да се види с Рибентроп и после, ако няма полза, да се смени министър Попов с Драганов или [с] други, но не Кьосето и пр.; да се спечели време до пролет, па там - каквото даде Господ. По вътрешната политика аз си настоях да се вземе външната търговия от държавата, а във вътрешната да се определи точно печалбата, защото сега държавата прави преговорите, а печалбите ги взимат частни лица, и то не производителите, а лъвският пай отива в ръцете на посредниците. После му заговорих пак за писмо до Хитлер и до английския крал за мир в името на човещината, в името на Христа, в името на бъдещето, което иска да си има хора и средства, защото, ако останат само развалини и без средства, ще дойде социалната революция и ще изгубят всичко тия, които не искат сега малко да дадат...589 На Хитлер да му каже, че средствата ще са нужни за творчеството на новия ред и прочее... Той каза, че ще си помисли, но аз настоявах за Коледа да стори това, че все ще се намерят някои да му благодарят, защото и едните, и другите им се иска мир, но не щат да се унижат да го поискат, а какво има, ако той хвърли мост.
към текста >>

49. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Избират се 160 депутати, от които 100 са опозиционери.
Луков от поста военен министър и назначава ген. Теодосий Даскалов - човек от кариерата. На мястото на вътрешния министър Красновски е назначен д-р П. Николаев Започва се подмяната на министри на третия кабинет на министър-председателя Кьосеива-нов. Според плана на Лулчев се провеждат парламентарни избори през февруари и март 1938 г., но с много ограничения при гласуването. Избират се 160 депутати, от които 100 са опозиционери. За председател на Народното събрание е избран Стойчо Мошанов. 5. През месец април 1938 г. се издава надзор върху дружествата с идеална цел и се нарежда полицията да утвърждава уставите им и ръководителите им. Засилва се цензурата. Издава се специален закон за временен надзор върху печата.
към текста >>

- депутат в XXV-то Обикновено народно събрание.
1925-1934 г. - ръководител на строежите. 1935-1939 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов. 1940-1944 г. - депутат в XXV-то Обикновено народно събрание. Осъден на смърт от Народния съд на 1 -2 февруари 1945 г. 19. След гоненията срещу Бялото Братство през пролетта и лятото на 1938 г. при вътрешния министър д-р Николаев (24 януари 1938 г. - 14 ноември 1938 г.) настава суша - незапомнена. Цар Борис III си спомня, че заради гоненията на цар Фердинанд (баща му, когото нарича «стария») срещу Петър Дънов, Фердинанд го сполетява абдикация и изгонване от България.
към текста >>

- председател на Комитета по строителство. Депутат.
до 1949 г. е министър на външните работи и председател на Народния съюз «Звено». 19491959 г. - министър на електрификацията. 1959-1962 г. - председател на Комитета по строителство. Депутат. Умира на 28 септември 1968 г. Погребан с държавни почести. Той е вечният превратаджия: 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г., 9 септември 1944 г. - и винаги е успявал да бъде с печелившите в дадения момент. Друг такъв феномен в политическия живот на България няма. 28.
към текста >>

Общественик, журналист, писател и депутат.
Това се вижда много добре от представените снимки на Рила. Виж «Изгревът», том VIII, снимка №6; том XIV, снимка №9 и «Изгревът», том XVII, снимки №9, №10, №12. Същата масичка се занася на общия обяд и Учителят сяда до нея. 31. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев. Инвалид от войните, движел се е с патерици. Общественик, журналист, писател и депутат. За него сме споменали като участник в списването на вестник «Ратник на свободата». Материали от този вестник ще бъдат публикувани в «Изгревът», том XXI. 32. Иван Багрянов-роден през 1891 г. вс. Воден, Разградско. През 1912 г.
към текста >>

- депутат.
Оттам се връща социалдемократ. От 1909 г. до 1946 г. е един от ръководителите на Българската работническа социалдемократическа партия - широки социалисти. 19111927 г. - депутат. 1923-1935 г. - противник на фашизма. Заточен на остров «Св. Анастасия». 1936-1944 г. - активен участник в опозицията.
към текста >>

- депутат.
в с. Сломер, Търновско. Учител, от 1908 г. - член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). 19111923 г. - депутат. 1920-1921 г. - министър на търговията, промишлеността и на железниците, а през 1923 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ал. Стамболийски. 1924-1933 г. - емигрант в Югославия.
към текста >>

е член на БЗНС и депутат.
е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ал. Стамболийски. 1924-1933 г. - емигрант в Югославия. Завръща се в България през 1933 г. и до 1944 г. е член на БЗНС и депутат. От 1945 г. до 1946 г. отново е в опозиция срещу комунистите и е репресиран за това. 39. Крум Лекарски - роден през 1898 г. в гр. Кюстендил.
към текста >>

- депутат от листата на БЗНС.
Стоян Омарчевски - роден през 1885 г. в Нова Загора. През 1912 г. завършва философия в София. 1912-1923 г. - депутат от листата на БЗНС. През 1917 г. завършва право. А от 1920 г. до 1923 г. е министър на Народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски.
към текста >>

е депутат. 42.
1927-1933 г. -главен редактор на в. «Земеделско знаме». От 1927 г. до 1941 г. е депутат. 42. Александър Стамболийски - роден на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. 1893-1897 г. - учи в земеделско училище и в лозарско-винарско училище в Плевен.
към текста >>

1908-1923 г. -депутат.
1900-1902 г. - следва агрономство в Германия, а преди това - философия. 1904-1923 г. - редактор на в. «Земеделско знаме». 1908-1923 г. -депутат. През 1915 г. е осъден на доживотен затвор за обида на цар Фердинанд, понеже се бори срещу войната. През 1918-1919 г. е освободен от затвора, за да спре разбунтувалите се войски след пробива на Добро поле. Застава начело на въстанието и основава Радомирската република.
към текста >>

Той е заместник-председател на Народното събрание и с група депутати заминава на 8 и 9 август 1939 г.
Така че мнението на Лулчев е категорично, че цар Борис III е ръководител на преврата на 9 юни. Вж. «Изгревът», том I, стр. 432-436 и том IV, стр. 446-448. 44. Георги Марков - активист на БЗНС. Той е заместник-председател на Народното събрание и с група депутати заминава на 8 и 9 август 1939 г. и се среща с Молотов, който е председател на съветското правителство. 45. Стойчо Мошанов - роден през 1892 г. в гр. Дряново. През 1912 г. завършва право във Франция.
към текста >>

е депутат.
- участва във Военната лига. През 1923 г. - в Демократическия сговор. От 1923 г. до 1939 г. е депутат. През 1935 г. е министър на народното стопанство и на финансите. Председател на 24-ото Народно събрание през 1938-1939 г. Ат 1939 г. до 1944 г.
към текста >>

Д-р Никола Сакаров, деец на Българската комунистическа партия, депутат от 25-ото Обикновено народно събрание като кандидат на Работническата партия, понеже е изключен от БКП след Септемврийското въстание от 1923 г.
След смъртта му е регент. Роден на 17 септември 1895 г. Върви по рода на Кобургите, а брат му Борис върви по линията на майка им Мария-Луиза- носи черти на Бурбони-те. Кирил е по манталитет аристократ, бохем, любител на кабаретния живот и с много задължения пред кредиторите. Осъден на смърт от Народния съд. 47. Д-р Никола Сакаров, деец на Българската комунистическа партия, депутат от 25-ото Обикновено народно събрание като кандидат на Работническата партия, понеже е изключен от БКП след Септемврийското въстание от 1923 г. След сключването на германско-съветския пакт за ненападение на 23 август 1939 г. между Рибентроп и Молотов, Сакаров е изпратен в Москва от цар Борис III за среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Мисията му има проучвателен характер. 48. Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица.
към текста >>

- депутат.
«Родина» и сп. «Демократически преглед». 1923-1926 г. -министър на финансите в правителството на Цанков. 1920-1927 г. - депутат. 1926-1935 г. - член на УС на Демократическия сговор и групата, която оформя кръг «Звено». 1934-1935 г. - министър на финансите в правителството на Кимон Георгиев. През 1936 г.
към текста >>

- депутат.
- ръководител на Народния сговор, един от организаторите на преврата на 9 юни 1923 г. 1923-1926 г. - министър-председател и министър на войната през 1923 г. 1926-1934 г. и 1938-1944 г. - депутат. 1930-1931 г. - министър на просветата в правителството на Андрей Ляпчев. 1926-1930 г. - председател на Народното събрание. Става водач на Демократическия сговор след разцеплението му през 1932 г.
към текста >>

е депутат.
- командир на Четвърта българска армия. 1918-1919 г. - министър на войната. От 1925 г. до 1934 г. е депутат. Член на Демократическата партия. 85. За 1939 г. Учителят Дънов е говорил многократно пред учениците Си. Той ги приканва да се качат на Рила - на Седемте рилски езера, защото това е последната благоприятна година. Война наистина няма.
към текста >>

Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г.
Отнася се за Никола Мушанов, роден през 1872 г. в гр. Дряново. От 1889 г. до 1897 г. учи право във Франция. Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г. и 1911-1944 г. 1908-1910 г. - министър на народното просвещение. 1910-1911 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов.
към текста >>

Той е коронясан на 12 май 1936 г., а на 10 декември с писмо до депутатите на Камарата на общините се отказва от престола.
«Изгревът», том I, стр. 446-447. Трябва да се отворят колониите на колониалните страни Англия, Франция и Италия и да се образува съюз на освободените и съединени народи. Тази идея работи вече чрез ООН и чрез образувалия се днес Европейски съюз с обща валута и общи граници. Едуард VIII не послушва Учителя Дънов. Той се занимава с мисис Сим-псън, която още не е разведена с мъжа си, а Едуард вече живее с нея, и това подкопава трона му. Той е коронясан на 12 май 1936 г., а на 10 декември с писмо до депутатите на Камарата на общините се отказва от престола. На освободения престол се въздига брат му като Джордж VI. 212. Доброто и Злото като сили съществуват първо в духовния свят, а после се проектират на физическия свят. Те са проектирани в минералите, растенията, животните, хората. Като пример може да се види, че в едно дърво съжителствуват злото и доброто. Злото е в корените на дървото, доброто е в клоните, а плодът на дървото е представител на новата култура на земята, която трябва да дойде.
към текста >>

Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216.
Париж и Лондон, без одобрението на царя и министър-председателя. Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г. царят формира ново правителство с Кьосеиванов и се освобождава от всички министри. Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216. В новото правителство на Кьосеиванов на 14 ноември 1938 г. Иван Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г. Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф.
към текста >>

Журналист, депутат в Народното събрание.
Те не изчезват. Те представляват духовната матрица, която съществува в духовния свят и която не изчезва никога. Такава е силата на една идея. 234. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, доброволец във войните 1912-1913 г., 1914-1918 г. Ранен е няколко пъти, с 9 рани в тялото, ходел е с две патерици. Журналист, депутат в Народното събрание. Убит от противниците си. Евдокия, княгиня българска, е рождена сестра на цар Борис. Тя френо-логически прилича на рода на баща си. Имала е изключителни качества на политик, била е отначало съветник на брат си, но след конфликти с италианка-та царица Йоана напуска двореца. Построява си вила близо до квартал Изгрев и там царят е правел някои от срещите си с Лулчев. 235.
към текста >>

На всички е правело впечатление, че въпреки безобразното поведение на Фердинанд към министри и депутати и макар че не са го понасяли, в негово присъствие направо са треперели и са били в подчинено състояние.
«Изгревът», том I, стр. 441-443. 270. Фердинанд е изгонен от България, а децата му са в България, като синът му е цар Борис III. Той още не може да си прости, че не е цар, макар че е жив. Всичката си омраза той насочва към Евдокия и Борис и те в никакъв случай не го допускат да се върне, защото знаят какво ще последва - абдикация на цар Борис III. 271. На всички е правело впечатление, че въпреки безобразното поведение на Фердинанд към министри и депутати и макар че не са го понасяли, в негово присъствие направо са треперели и са били в подчинено състояние. Това е правело впечатление на всички. Но не се знае на какво се дължи това. Ето тук дъщеря му Евдокия говори за магиите, с които той си служи. За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето. Така че той е бил вещ в магиите. 272.
към текста >>

Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот.
А за по-предните поколения виж в «Изгревът», том VI, снимки N96 и №7. За първите събори във Варна виж в «Изгревът», том XI, стр. 370-444. Първите разкази са на Юрданка Жекова - виж «Изгревът», том VII, стр. 584-627. Следващите разкази виж в «Изгревът», том VI, стр. 724-747. 313. Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот. Лулчев отказва да дава съвет, без да има данни за тях - за нумерология и френология, с които много добре си е служел. Обикновено царят му е давал снимки и рождените данни и Лулчев е правел своето заключение, което е било много сполучливо, а също и вярно. 314. Леон Блум, лидер на френската социалистическа партия и министър-председател на Франция през 1936-1938 г. в правителството на Народния фронт. Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания.
към текста >>

- депутат.
1912-1918 г. - командирован на фронта към военно-съдебната част. 1919-1926 г. - адвокат в Свищов. 1926-1931 г. - депутат. 1936 г. - основател на Висшето търговско училище в Свищов. 1937-1938 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. Председател на Българска земеделска кредитна банка.
към текста >>

- депутат.
1910-1923 г. - журналист. 1914-1923 г. - деец и водач на Нацио-наллибералната партия. 1923-1934 г., 1940-1944 г. - депутат. 1931 г. - министър на земеделието в правителството на Ляпчев. 1944 г. - емигрира във Виена и участвува в националното правителство на проф. Ап. Цанков, като изгнаници. 350.
към текста >>

до 1934 г. -депутат.
След 9 юни 1923 г. се завръща в България, участник в Демократическия сговор. 1926-1930 г. - министър на външните работи в правителството на Ляпчев. От 1899 г. до 1934 г. -депутат. От 1931 г. до 1944 г. - политик, банкер, англофил, заема антифашистки позиции. 1944 г. - министър без портфейл в правителството на Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г.
към текста >>

между Германия и СССР се подписва договор за западната граница на СССР, която е «линията Кързън.» 383.1) Български депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков посещават СССР.
С договора между Рибентроп и Молотов от 28 август 1939 г. Германия взима земи от Полша, а СССР си взима своите земи от Западна Украйна и Белорусия. Виж бел. №375 и №378. На 28 септември 1939 г. между Германия и СССР се подписва договор за западната граница на СССР, която е «линията Кързън.» 383.1) Български депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков посещават СССР. На 8 и 9 август 1939г. българската делегация е приета от Молотов. Според Учителя Дънов те отиват точно навреме и това е намесата на Провидението. На банкета депутатите са викали: «Да живее Сталин! », което изумило самия Молотов.
към текста >>

На банкета депутатите са викали: «Да живее Сталин!
На 28 септември 1939 г. между Германия и СССР се подписва договор за западната граница на СССР, която е «линията Кързън.» 383.1) Български депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков посещават СССР. На 8 и 9 август 1939г. българската делегация е приета от Молотов. Според Учителя Дънов те отиват точно навреме и това е намесата на Провидението. На банкета депутатите са викали: «Да живее Сталин! », което изумило самия Молотов. Учителят Дънов много често споменава за разкъсването на България на Берлинския конгрес през 1879 г. от Англия. С това тя нарушава Божествения план, според който Всемировият Учител трябва да работи при условията на обединен български народ. 2) От 1 юни до 1 юли 1878 г.
към текста >>

Сотир Янев - депутат, председател на комисията по външните работи в Народното събрание. 397.
Деканозов - посланик на СССР в Германия. 394. Учителят многократно настоява пред Лулчев да предаде на царя да се пази строг неутралитет. Това нещо го е казал и на баща му - Фердинанд, но той не послушва и прекарва България през две национални катастрофи. Накрая и цар Борис не послушва Учителя Дънов и докарва България да обяви война на САЩ и Англия, и до трета национална катастрофа. 395. Петър Троянов - пълномощен министър в Полша и Латвия -1936-1939 г. 396. Сотир Янев - депутат, председател на комисията по външните работи в Народното събрание. 397. Съветите, които цар Борис получава от Лулчев, са идеи от Учителя, които невинаги се предават на царя точно. И когато ги получи, той не ги възприема, не може да ги възприеме, защото неговата глава не е българска. Няма орган, няма център в мозъка си, за да ги възприеме. Времето минава и той изостава от онези идеи, които му се дават и които трябва да реализира точно и на място. И накрая всичко се загубва, изпускат се времето и условията да се приложи съответната идея. 398.
към текста >>

- депутат.
1934-1942 г. - главен директор на Статистиката. 1939-1942 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. 1940-1944 г. - депутат. 1942-1944 г. -пълномощен министър в Берлин, а след това - емигрант. Осъден от Народния съд задочно на смърт. 408. Димитър Василев - роден през 1883 г. в гр. Шумен.
към текста >>

- депутат.
- офицер във войните. 1923 г. - участник в преврата на 9 юни 1923 г. Министър на правосъдието в правителството на Александър Цанков, но се оттегля поради разногласия във вътрешната политика. 19271934 г. - депутат. 1931 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. 421. Георги Петров - роден през 1886 г. в гр. Харманли. 1915 г.
към текста >>

- депутат.
Георги Петров - роден през 1886 г. в гр. Харманли. 1915 г. - завършва право в София. 1927-1939 г. - депутат. 1929-1933 г. - ръководител на Национала ибералната партия. Министър на търговията, промишлеността и труда през 1931-1933 г. 422. На 18-19 май 1934 г. политическият кръг «Звено» и Военният съюз извършват държавен преврат.
към текста >>

се провеждат избори за депутати в Народното събрание.
Министър на търговията, промишлеността и труда през 1931-1933 г. 422. На 18-19 май 1934 г. политическият кръг «Звено» и Военният съюз извършват държавен преврат. Налага се военна диктатура по фашистки образец - отменя се Конституцията, забраняват се политическите партии и организации, разпуска се Народното събрание, отнета е свободата на словото и печата. Чак през 1938 г. се провеждат избори за депутати в Народното събрание. Според Търновската конституция цар Борис може да разпуска и да свиква Народното събрание, да назначава и да уволнява министри. На 21 май 1938 г. са избрани 150 депутати за 24-ото народно събрание. 423. Черната сянка между царя и Лулчев се дължи на това, че Лулчев изобщо не изпълнява това, което му казва Учителят. Второ, той не предава точно думите му.
към текста >>

са избрани 150 депутати за 24-ото народно събрание. 423.
Налага се военна диктатура по фашистки образец - отменя се Конституцията, забраняват се политическите партии и организации, разпуска се Народното събрание, отнета е свободата на словото и печата. Чак през 1938 г. се провеждат избори за депутати в Народното събрание. Според Търновската конституция цар Борис може да разпуска и да свиква Народното събрание, да назначава и да уволнява министри. На 21 май 1938 г. са избрани 150 депутати за 24-ото народно събрание. 423. Черната сянка между царя и Лулчев се дължи на това, че Лулчев изобщо не изпълнява това, което му казва Учителят. Второ, той не предава точно думите му. Трето, той съобщава други неща, идващи от онзи, който ръководи отвътре Лулчев. Това е основната причина, а второстепенната е, че Лулчев си спечелва врагове, но не го убиват, защото виждат, че е безкористен, живее в барака, не взима пари и не се стреми към държавен пост. Но все пак срещу него правят няколко безуспешни атентата чрез бомби. 424.
към текста >>

Иван Петров - депутат от Ябланица.
На Невидимия свят трябват работници на земята, за да реализират своите идеи. Но онези, които са изпратени, след като се родят, биват отклонявани. Най-добър пример е, че тези, които бяха изпратени да бъдат сътрудници на Учителя Дънов, напуснаха страната, други не пожелаха да работят с Него, страхувайки се от общественото мнение, което бе срещу Учителя. Имаше и такива - изпратени от Небето за помощници, а долу ги обръщаха и ги правеха Негови врагове. Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431. Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434.
към текста >>

За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната.
Но онези, които са изпратени, след като се родят, биват отклонявани. Най-добър пример е, че тези, които бяха изпратени да бъдат сътрудници на Учителя Дънов, напуснаха страната, други не пожелаха да работят с Него, страхувайки се от общественото мнение, което бе срещу Учителя. Имаше и такива - изпратени от Небето за помощници, а долу ги обръщаха и ги правеха Негови врагове. Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431. Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434. Тодор Кожухаров - роден през 1891 г.
към текста >>

Д-р Дуров, депутат. 433.
Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431. Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434. Тодор Кожухаров - роден през 1891 г. в Станимака, днес Асеновград. 1912 г. - завършва военно училище.
към текста >>

Серафим Георгиев, депутат. 434.
Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434. Тодор Кожухаров - роден през 1891 г. в Станимака, днес Асеновград. 1912 г. - завършва военно училище. 1912-1918 г.
към текста >>

- депутат.
1921 г. - завършва право в София. 1922-1944 г. - директор на в. «Слово». 1923-1931 г., 1938-1944 г. - депутат. В 1923 г. - активен участник в Деветоюнския преврат. 1935-1936 г. - министър на съобщенията и железниците. 1941-1944 г.
към текста >>

А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461.
до 9 октомври 1921 г. и министър на войната от 9 октомври 1921 г. до 9 февруари 1923 г. 460. Много пъти Учителят съветва, че за едно общество трябва да има отходен канал, за да се оттичат през него каналните води от всичките - човешка мръсотия и извержения. Тази роля поемат вестниците. А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461. Димитър Греков - роден в Бесарабия през 1847 г. Завършва право във Франция. Министър на правосъдието- 1879 г., 1879-1880 г., 1882-1883 г., 1891-1892 г. Министър на вътрешните работи - 1879 г. и на външните работи -1890-1894 г.
към текста >>

Серафим Георгиев - депутат.
А всички онези свещеници, които поддържаха предишната власт, платиха с живота си. Бях свидетел на такива случаи. И го запомних. И свидетелствувах за Възмездието. 474. Иван Петров - виж бел. №431. Серафим Георгиев - депутат. Данчо Костов (Дени) - роден през 1897 г. с. Локорско, Софийско. 1924 г. - завършва докторат по агрономство в Хале, Германия. 1926-1929 г.
към текста >>

Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г.
Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП. Участвува в защитата на редица процеси срещу комунисти -1923-1939 г. Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г. Като депутат води борба в Народното събрание срещу присъединяването на България към Тристранния пакт. 1941-1944 г. - въдворен в концлагер от цар Борис III. 512. Никола Захариев - роден през 1898 г. в с.
към текста >>

Като депутат води борба в Народното събрание срещу присъединяването на България към Тристранния пакт.
вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП. Участвува в защитата на редица процеси срещу комунисти -1923-1939 г. Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г. Като депутат води борба в Народното събрание срещу присъединяването на България към Тристранния пакт. 1941-1944 г. - въдворен в концлагер от цар Борис III. 512. Никола Захариев - роден през 1898 г. в с. Лесичери, Търновско.
към текста >>

- депутат и подпредседател на 23-ото ОНС.
1920-1923 г. - частен секретар на министъра на железниците и на вътрешните работи. 1924-1927 г. - завършва Висш кооперативен институт в Прага. 1931 -1934 г. - депутат и подпредседател на 23-ото ОНС. 1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г. - министър на съобщенията. 1940-1944 г.
към текста >>

беше «Цялата власт на съветите на работническите и селски депутати».
Впоследствие идва времето да го реализират, но се провалят поради отклонението от Високия идеал. В България те се отклониха и си въведоха привилегии в обществото, в политическия и в икономическия живот в страната. Тези, които бяха членове на комунистическата партия, бяха с привилегии и облагодетелствувани. И те провалиха идеята на комунизма. 546. Основният лозунг на Октомврийската руска революция през 1917 г. беше «Цялата власт на съветите на работническите и селски депутати». Оттам се казва «съветите» и «съветска власт». Кое е Божественото начало в идеята на съветите? Онези, които създават благата, те трябва да ги управляват. Но формата се изопачава. Начело застава комунистическа партия, която ръководи, а «съветите» остават като фасада и като лозунг, докато съветската империя се разпадна от само себе си през 1989 г.
към текста >>

- депутат в XVI-XIX ОНС.
- член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Марксист. 1909 г. - член на ЦК на БРСДП (тесни социалисти). Ръководител на Общия работнически синдикален съюз. 1913-1923 г. - депутат в XVI-XIX ОНС. 1914 г. -съветник в Община София. 1914-1918 г. - заради активна антивоенна дейност е осъден на три години затвор. 1919 г.
към текста >>

- депутат във Върховния съвет на СССР.
- арестуван в Берлин и обвинен в подпалване на Райхстага, освободен и заминава за СССР. Българското правителство отказва да го приеме. 1935 г. - генерален секретар на Ко-минтерна. 1937-1945 г. - депутат във Върховния съвет на СССР. 1942 г. - създава програмата на Отечествения фронт. На 6 ноември 1945 г., след 22-годишно изгнание, се завръща в България. През 1946 г. Великото Народно събрание го избира за министър-председател до 1949 г.
към текста >>

- депутат.
1941-1944 г. - многократно арестуван за антипра-вителствена дейност. 1944-1946 г. - участвува в опозиционен блок БЗНС «Никола Петков». 1946-1949 г. - депутат. Включва се в Отечествения фронт. 593. Иван Багрянов - от 1938 г. до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Кьосеиванов и проф. Филов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 476-484.
към текста >>

Те са избрани от депутатите на 25-ото ОНС при явно гласуване чрез подпис.
На 28 август 1943 г. цар Борис умира. Назначени са трима регенти за малолетния Симеон II на 9 септември 1943 г. Първият е принц Кирил - рожден брат на цар Борис. Вторият е Филов и третият - генерал Михов. Те са избрани от депутатите на 25-ото ОНС при явно гласуване чрез подпис. На 18 октомври 1943 г. регентите Принц Кирил и Филов са извикани в Берлин за среща с Хитлер. Хитлер е говорил, че ще се бие, докато «изтече кръвта на руската мечка». Към тази дата е приключена Сталинградската битка (1942-1943 г.) с разгром на германските войски, като е унищожена 300 000-на армия. При Кур-ската битка от 5 юли до 28 август 1943 г.
към текста >>

50. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Той е коронясан на 12 май 1936 г., а на 10 декември с писмо до депутатите на Камарата на общините се отказва от престола.
«Изгревът», том I, стр. 446-447. Трябва да се отворят колониите на колониалните страни Англия, Франция и Италия и да се образува съюз на освободените и съединени народи. Тази идея работи вече чрез ООН и чрез образувалия се днес Европейски съюз с обща валута и общи граници. Едуард VIII не послушва Учителя Дънов. Той се занимава с мисис Сим-псън, която още не е разведена с мъжа си, а Едуард вече живее с нея, и това подкопава трона му. Той е коронясан на 12 май 1936 г., а на 10 декември с писмо до депутатите на Камарата на общините се отказва от престола. На освободения престол се въздига брат му като Джордж VI. 212. Доброто и Злото като сили съществуват първо в духовния свят, а после се проектират на физическия свят. Те са проектирани в минералите, растенията, животните, хората. Като пример може да се види, че в едно дърво съжителствуват злото и доброто. Злото е в корените на дървото, доброто е в клоните, а плодът на дървото е представител на новата култура на земята, която трябва да дойде.
към текста >>

Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216.
Париж и Лондон, без одобрението на царя и министър-председателя. Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г. царят формира ново правителство с Кьосеиванов и се освобождава от всички министри. Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216. В новото правителство на Кьосеиванов на 14 ноември 1938 г. Иван Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г. Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф.
към текста >>

Журналист, депутат в Народното събрание.
Те не изчезват. Те представляват духовната матрица, която съществува в духовния свят и която не изчезва никога. Такава е силата на една идея. 234. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, доброволец във войните 1912-1913 г., 1914-1918 г. Ранен е няколко пъти, с 9 рани в тялото, ходел е с две патерици. Журналист, депутат в Народното събрание. Убит от противниците си. Евдокия, княгиня българска, е рождена сестра на цар Борис. Тя френо-логически прилича на рода на баща си. Имала е изключителни качества на политик, била е отначало съветник на брат си, но след конфликти с италианка-та царица Йоана напуска двореца. Построява си вила близо до квартал Изгрев и там царят е правел някои от срещите си с Лулчев. 235.
към текста >>

На всички е правело впечатление, че въпреки безобразното поведение на Фердинанд към министри и депутати и макар че не са го понасяли, в негово присъствие направо са треперели и са били в подчинено състояние.
«Изгревът», том I, стр. 441-443. 270. Фердинанд е изгонен от България, а децата му са в България, като синът му е цар Борис III. Той още не може да си прости, че не е цар, макар че е жив. Всичката си омраза той насочва към Евдокия и Борис и те в никакъв случай не го допускат да се върне, защото знаят какво ще последва - абдикация на цар Борис III. 271. На всички е правело впечатление, че въпреки безобразното поведение на Фердинанд към министри и депутати и макар че не са го понасяли, в негово присъствие направо са треперели и са били в подчинено състояние. Това е правело впечатление на всички. Но не се знае на какво се дължи това. Ето тук дъщеря му Евдокия говори за магиите, с които той си служи. За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето. Така че той е бил вещ в магиите. 272.
към текста >>

Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот.
А за по-предните поколения виж в «Изгревът», том VI, снимки N96 и №7. За първите събори във Варна виж в «Изгревът», том XI, стр. 370-444. Първите разкази са на Юрданка Жекова - виж «Изгревът», том VII, стр. 584-627. Следващите разкази виж в «Изгревът», том VI, стр. 724-747. 313. Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот. Лулчев отказва да дава съвет, без да има данни за тях - за нумерология и френология, с които много добре си е служел. Обикновено царят му е давал снимки и рождените данни и Лулчев е правел своето заключение, което е било много сполучливо, а също и вярно. 314. Леон Блум, лидер на френската социалистическа партия и министър-председател на Франция през 1936-1938 г. в правителството на Народния фронт. Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания.
към текста >>

- депутат.
1912-1918 г. - командирован на фронта към военно-съдебната част. 1919-1926 г. - адвокат в Свищов. 1926-1931 г. - депутат. 1936 г. - основател на Висшето търговско училище в Свищов. 1937-1938 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. Председател на Българска земеделска кредитна банка.
към текста >>

- депутат.
1910-1923 г. - журналист. 1914-1923 г. - деец и водач на Нацио-наллибералната партия. 1923-1934 г., 1940-1944 г. - депутат. 1931 г. - министър на земеделието в правителството на Ляпчев. 1944 г. - емигрира във Виена и участвува в националното правителство на проф. Ап. Цанков, като изгнаници. 350.
към текста >>

до 1934 г. -депутат.
След 9 юни 1923 г. се завръща в България, участник в Демократическия сговор. 1926-1930 г. - министър на външните работи в правителството на Ляпчев. От 1899 г. до 1934 г. -депутат. От 1931 г. до 1944 г. - политик, банкер, англофил, заема антифашистки позиции. 1944 г. - министър без портфейл в правителството на Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г.
към текста >>

между Германия и СССР се подписва договор за западната граница на СССР, която е «линията Кързън.» 383.1) Български депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков посещават СССР.
С договора между Рибентроп и Молотов от 28 август 1939 г. Германия взима земи от Полша, а СССР си взима своите земи от Западна Украйна и Белорусия. Виж бел. №375 и №378. На 28 септември 1939 г. между Германия и СССР се подписва договор за западната граница на СССР, която е «линията Кързън.» 383.1) Български депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков посещават СССР. На 8 и 9 август 1939г. българската делегация е приета от Молотов. Според Учителя Дънов те отиват точно навреме и това е намесата на Провидението. На банкета депутатите са викали: «Да живее Сталин! », което изумило самия Молотов.
към текста >>

На банкета депутатите са викали: «Да живее Сталин!
На 28 септември 1939 г. между Германия и СССР се подписва договор за западната граница на СССР, която е «линията Кързън.» 383.1) Български депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков посещават СССР. На 8 и 9 август 1939г. българската делегация е приета от Молотов. Според Учителя Дънов те отиват точно навреме и това е намесата на Провидението. На банкета депутатите са викали: «Да живее Сталин! », което изумило самия Молотов. Учителят Дънов много често споменава за разкъсването на България на Берлинския конгрес през 1879 г. от Англия. С това тя нарушава Божествения план, според който Всемировият Учител трябва да работи при условията на обединен български народ. 2) От 1 юни до 1 юли 1878 г.
към текста >>

Сотир Янев - депутат, председател на комисията по външните работи в Народното събрание. 397.
Деканозов - посланик на СССР в Германия. 394. Учителят многократно настоява пред Лулчев да предаде на царя да се пази строг неутралитет. Това нещо го е казал и на баща му - Фердинанд, но той не послушва и прекарва България през две национални катастрофи. Накрая и цар Борис не послушва Учителя Дънов и докарва България да обяви война на САЩ и Англия, и до трета национална катастрофа. 395. Петър Троянов - пълномощен министър в Полша и Латвия -1936-1939 г. 396. Сотир Янев - депутат, председател на комисията по външните работи в Народното събрание. 397. Съветите, които цар Борис получава от Лулчев, са идеи от Учителя, които невинаги се предават на царя точно. И когато ги получи, той не ги възприема, не може да ги възприеме, защото неговата глава не е българска. Няма орган, няма център в мозъка си, за да ги възприеме. Времето минава и той изостава от онези идеи, които му се дават и които трябва да реализира точно и на място. И накрая всичко се загубва, изпускат се времето и условията да се приложи съответната идея. 398.
към текста >>

- депутат.
1934-1942 г. - главен директор на Статистиката. 1939-1942 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. 1940-1944 г. - депутат. 1942-1944 г. -пълномощен министър в Берлин, а след това - емигрант. Осъден от Народния съд задочно на смърт. 408. Димитър Василев - роден през 1883 г. в гр. Шумен.
към текста >>

- депутат.
- офицер във войните. 1923 г. - участник в преврата на 9 юни 1923 г. Министър на правосъдието в правителството на Александър Цанков, но се оттегля поради разногласия във вътрешната политика. 19271934 г. - депутат. 1931 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. 421. Георги Петров - роден през 1886 г. в гр. Харманли. 1915 г.
към текста >>

- депутат.
Георги Петров - роден през 1886 г. в гр. Харманли. 1915 г. - завършва право в София. 1927-1939 г. - депутат. 1929-1933 г. - ръководител на Национала ибералната партия. Министър на търговията, промишлеността и труда през 1931-1933 г. 422. На 18-19 май 1934 г. политическият кръг «Звено» и Военният съюз извършват държавен преврат.
към текста >>

се провеждат избори за депутати в Народното събрание.
Министър на търговията, промишлеността и труда през 1931-1933 г. 422. На 18-19 май 1934 г. политическият кръг «Звено» и Военният съюз извършват държавен преврат. Налага се военна диктатура по фашистки образец - отменя се Конституцията, забраняват се политическите партии и организации, разпуска се Народното събрание, отнета е свободата на словото и печата. Чак през 1938 г. се провеждат избори за депутати в Народното събрание. Според Търновската конституция цар Борис може да разпуска и да свиква Народното събрание, да назначава и да уволнява министри. На 21 май 1938 г. са избрани 150 депутати за 24-ото народно събрание. 423. Черната сянка между царя и Лулчев се дължи на това, че Лулчев изобщо не изпълнява това, което му казва Учителят. Второ, той не предава точно думите му.
към текста >>

са избрани 150 депутати за 24-ото народно събрание. 423.
Налага се военна диктатура по фашистки образец - отменя се Конституцията, забраняват се политическите партии и организации, разпуска се Народното събрание, отнета е свободата на словото и печата. Чак през 1938 г. се провеждат избори за депутати в Народното събрание. Според Търновската конституция цар Борис може да разпуска и да свиква Народното събрание, да назначава и да уволнява министри. На 21 май 1938 г. са избрани 150 депутати за 24-ото народно събрание. 423. Черната сянка между царя и Лулчев се дължи на това, че Лулчев изобщо не изпълнява това, което му казва Учителят. Второ, той не предава точно думите му. Трето, той съобщава други неща, идващи от онзи, който ръководи отвътре Лулчев. Това е основната причина, а второстепенната е, че Лулчев си спечелва врагове, но не го убиват, защото виждат, че е безкористен, живее в барака, не взима пари и не се стреми към държавен пост. Но все пак срещу него правят няколко безуспешни атентата чрез бомби. 424.
към текста >>

Иван Петров - депутат от Ябланица.
На Невидимия свят трябват работници на земята, за да реализират своите идеи. Но онези, които са изпратени, след като се родят, биват отклонявани. Най-добър пример е, че тези, които бяха изпратени да бъдат сътрудници на Учителя Дънов, напуснаха страната, други не пожелаха да работят с Него, страхувайки се от общественото мнение, което бе срещу Учителя. Имаше и такива - изпратени от Небето за помощници, а долу ги обръщаха и ги правеха Негови врагове. Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431. Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434.
към текста >>

За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната.
Но онези, които са изпратени, след като се родят, биват отклонявани. Най-добър пример е, че тези, които бяха изпратени да бъдат сътрудници на Учителя Дънов, напуснаха страната, други не пожелаха да работят с Него, страхувайки се от общественото мнение, което бе срещу Учителя. Имаше и такива - изпратени от Небето за помощници, а долу ги обръщаха и ги правеха Негови врагове. Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431. Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434. Тодор Кожухаров - роден през 1891 г.
към текста >>

Д-р Дуров, депутат. 433.
Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431. Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434. Тодор Кожухаров - роден през 1891 г. в Станимака, днес Асеновград. 1912 г. - завършва военно училище.
към текста >>

Серафим Георгиев, депутат. 434.
Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434. Тодор Кожухаров - роден през 1891 г. в Станимака, днес Асеновград. 1912 г. - завършва военно училище. 1912-1918 г.
към текста >>

- депутат.
1921 г. - завършва право в София. 1922-1944 г. - директор на в. «Слово». 1923-1931 г., 1938-1944 г. - депутат. В 1923 г. - активен участник в Деветоюнския преврат. 1935-1936 г. - министър на съобщенията и железниците. 1941-1944 г.
към текста >>

А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461.
до 9 октомври 1921 г. и министър на войната от 9 октомври 1921 г. до 9 февруари 1923 г. 460. Много пъти Учителят съветва, че за едно общество трябва да има отходен канал, за да се оттичат през него каналните води от всичките - човешка мръсотия и извержения. Тази роля поемат вестниците. А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461. Димитър Греков - роден в Бесарабия през 1847 г. Завършва право във Франция. Министър на правосъдието- 1879 г., 1879-1880 г., 1882-1883 г., 1891-1892 г. Министър на вътрешните работи - 1879 г. и на външните работи -1890-1894 г.
към текста >>

Серафим Георгиев - депутат.
А всички онези свещеници, които поддържаха предишната власт, платиха с живота си. Бях свидетел на такива случаи. И го запомних. И свидетелствувах за Възмездието. 474. Иван Петров - виж бел. №431. Серафим Георгиев - депутат. Данчо Костов (Дени) - роден през 1897 г. с. Локорско, Софийско. 1924 г. - завършва докторат по агрономство в Хале, Германия. 1926-1929 г.
към текста >>

Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г.
Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП. Участвува в защитата на редица процеси срещу комунисти -1923-1939 г. Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г. Като депутат води борба в Народното събрание срещу присъединяването на България към Тристранния пакт. 1941-1944 г. - въдворен в концлагер от цар Борис III. 512. Никола Захариев - роден през 1898 г. в с.
към текста >>

Като депутат води борба в Народното събрание срещу присъединяването на България към Тристранния пакт.
вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП. Участвува в защитата на редица процеси срещу комунисти -1923-1939 г. Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г. Като депутат води борба в Народното събрание срещу присъединяването на България към Тристранния пакт. 1941-1944 г. - въдворен в концлагер от цар Борис III. 512. Никола Захариев - роден през 1898 г. в с. Лесичери, Търновско.
към текста >>

- депутат и подпредседател на 23-ото ОНС.
1920-1923 г. - частен секретар на министъра на железниците и на вътрешните работи. 1924-1927 г. - завършва Висш кооперативен институт в Прага. 1931 -1934 г. - депутат и подпредседател на 23-ото ОНС. 1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г. - министър на съобщенията. 1940-1944 г.
към текста >>

беше «Цялата власт на съветите на работническите и селски депутати».
Впоследствие идва времето да го реализират, но се провалят поради отклонението от Високия идеал. В България те се отклониха и си въведоха привилегии в обществото, в политическия и в икономическия живот в страната. Тези, които бяха членове на комунистическата партия, бяха с привилегии и облагодетелствувани. И те провалиха идеята на комунизма. 546. Основният лозунг на Октомврийската руска революция през 1917 г. беше «Цялата власт на съветите на работническите и селски депутати». Оттам се казва «съветите» и «съветска власт». Кое е Божественото начало в идеята на съветите? Онези, които създават благата, те трябва да ги управляват. Но формата се изопачава. Начело застава комунистическа партия, която ръководи, а «съветите» остават като фасада и като лозунг, докато съветската империя се разпадна от само себе си през 1989 г.
към текста >>

- депутат в XVI-XIX ОНС.
- член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Марксист. 1909 г. - член на ЦК на БРСДП (тесни социалисти). Ръководител на Общия работнически синдикален съюз. 1913-1923 г. - депутат в XVI-XIX ОНС. 1914 г. -съветник в Община София. 1914-1918 г. - заради активна антивоенна дейност е осъден на три години затвор. 1919 г.
към текста >>

- депутат във Върховния съвет на СССР.
- арестуван в Берлин и обвинен в подпалване на Райхстага, освободен и заминава за СССР. Българското правителство отказва да го приеме. 1935 г. - генерален секретар на Ко-минтерна. 1937-1945 г. - депутат във Върховния съвет на СССР. 1942 г. - създава програмата на Отечествения фронт. На 6 ноември 1945 г., след 22-годишно изгнание, се завръща в България. През 1946 г. Великото Народно събрание го избира за министър-председател до 1949 г.
към текста >>

- депутат.
1941-1944 г. - многократно арестуван за антипра-вителствена дейност. 1944-1946 г. - участвува в опозиционен блок БЗНС «Никола Петков». 1946-1949 г. - депутат. Включва се в Отечествения фронт. 593. Иван Багрянов - от 1938 г. до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Кьосеиванов и проф. Филов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 476-484.
към текста >>

Те са избрани от депутатите на 25-ото ОНС при явно гласуване чрез подпис.
На 28 август 1943 г. цар Борис умира. Назначени са трима регенти за малолетния Симеон II на 9 септември 1943 г. Първият е принц Кирил - рожден брат на цар Борис. Вторият е Филов и третият - генерал Михов. Те са избрани от депутатите на 25-ото ОНС при явно гласуване чрез подпис. На 18 октомври 1943 г. регентите Принц Кирил и Филов са извикани в Берлин за среща с Хитлер. Хитлер е говорил, че ще се бие, докато «изтече кръвта на руската мечка». Към тази дата е приключена Сталинградската битка (1942-1943 г.) с разгром на германските войски, като е унищожена 300 000-на армия. При Кур-ската битка от 5 юли до 28 август 1943 г.
към текста >>

51. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

ТОМ 20

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 179 Генадиев с още 14 души депутати са осъдени на 10 години строг тъмничен затвор през септември 1915 г.
Обвиняват анархистите за атентата. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 177 В България започва изкупуването на зърнени храни от Франция с представител Деклозиер, а Никола Генадиев практически създава мрежата за изкупуване. Целта е Германия да не може да използува българския пазар. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 178 Деклозиер е изкупил храна за 18 милиона лева, дава подкупи, плаща 25% по-висока цена. Целта е да приберат реколтата на България. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 179 Генадиев с още 14 души депутати са осъдени на 10 години строг тъмничен затвор през септември 1915 г. А през 1918 г. са освободени и е отменена тяхната присъда. А поуката? Тя следва. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 180 На 14 юли 1915 г.
към текста >>

52. 18. ВЪРВЕТЕ СИ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

ТОМ 21

1) Така се обърнаха в парламента тия дни депутати към власт държащите - както и те някога се провикваха на Стамболийски – „Вървете си!
18. ВЪРВЕТЕ СИ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 16.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Така се обърнаха в парламента тия дни депутати към власт държащите - както и те някога се провикваха на Стамболийски – „Вървете си! ” И вий, както всички, дойдохте в името на идеи, на доброто - и направихте само това, за което ви стигаха силите - както и вашите предшественици. И вий говорите по часове, правите закони, гласувате, чертаете пътища, по които сами не вървите, давате обещания, които не изпълнявате, оплаквате мъките на народа, а безсилни сте да ги премахнете. Всеки може да направи само това, за което е годен - никой по-високо от главата си не може да скочи. Всички искат да разрешат големите задачи, да изградят големи палати, чертаят планове и се препират за тяхната височина и широчина - а забравят да се огледат, че кирпичът е още неопечен, че всичко ще се срине, както се е сривало толкова пъти досега в нашата история... Гнилото не е в законите, а в беззаконието, в сърцата на хората, които изпълняват само това, което им носи лична полза, а всичко друго те не искат и да знаят. А баща на семейството е само този, който може да се грижи за семейството си, а не само за себе си; държавник е този, който се грижи не само за себе си и партията, а за държавата.
към текста >>

53. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

Такива изявления правиха тогавашните министри - депутати, които ходиха уж на „фронта”.. Техният фронт бе щабът на дивизията, гдето им се даваха хубави обеди и вечери за сметка на войника в окопа и водиха да се срещат с благонадеждните войници, а неблагонадеждните събличаха голи и боси и криеха зад хълмове и храсталаци.
„Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV.1924 г., София, стр. 1) България днес преживява дни, подобни на ония през 1918 година. Разгърнете вестниците: „Независимост”, „Мир”, „Пряпорец”, „Народ” от месец август и септември 1918 г. - в тях ще намерите: „войниците са доволни; по фронта спокойно; войната може да продължи; духът е бодър”. Такива изявления правиха тогавашните министри - депутати, които ходиха уж на „фронта”.. Техният фронт бе щабът на дивизията, гдето им се даваха хубави обеди и вечери за сметка на войника в окопа и водиха да се срещат с благонадеждните войници, а неблагонадеждните събличаха голи и боси и криеха зад хълмове и храсталаци. Най-малката истина казана биваше тогава заглушавана с военно-полевите съдилища. В резултат всички си правеха илюзия тогава, че на фронта войниците бяха нахранени и облечени. Когато цялата преса и министри пееха тази песен, аз тогава се явих при тогавашния началник на Софийския гарнизон и му казах: „Не е вярно туй, което се пише. Момчетата са гладни, озлобени, голи. Не ще стоят повече на фронта.
към текста >>

Днес същата песен се пее от министрите, депутати и вестниците: „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Мир” и др.
- Тридесет години учих една армия, и да убие единствения ми син!... Благодаря Ви, Лулчев, за туй, което сторихте. Право казвахте, но защо не Ви слушахме... - Нищо, нищо, г-н Генерал. Късно е. Силно бе развълнуван генералът - баща, той загуби единственото си чедо... Моите твърдения се изпълниха. Днес същата песен се пее от министрите, депутати и вестниците: „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Мир” и др. „България след 9 юний има ред и спокойствие. Законност и ред. Мир цари в България.”* Не е вярно, че мир и спокойствие има в родната земя. И не ще има мир в България, догдето съществува Закон за защита на държавата. Няма мир, догдето в занданите гният най-буйните някогашни бойни войници, а зад граница са хиляди братя българи, скитат немили-недраги далеч от своитеблизки.
към текста >>

Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г.
Няма ред, щом се посяга на Професионалния работнически синдикален съюз и готви удар да се нанесе и на най-голямата българска организация - Б. З. Съюз. [Българския земеделски съюз] За какво спокойствие се говори, щом 2/3 от българския народ се обявяват за нелегални? За какъв ред се говори, щом буйните македонци се затварят, журналисти - интернират и затварят, а в парламента заявяват: „Не знаем как ще осъмнем”? На комисията за събиране помощи за избитите от септемврийските събития не се позволява да работи свободно, да върши чиста своята християнска обязаност. Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г. След тези факти, може ли да твърдите, че има мир и спокойствие? Защо искате да вървите по стари пътища?! Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в Добруджа, Македония, Сърбия. Оставете на мира Комунистическата партия, Партията на труда, Общо-работническия синдикален съюз, македонската емиграция и другите партии. А доволно са всички други закони и махнете Закона за защита на държавата - България е съществувала толкова време без него, - недейте кара хората да мислят, че не ней, а Вам е нужен той.
към текста >>

54. 37. ИМА ЛИ НУЖДА ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ? (бр.14, 22.IV.1924г.)

ТОМ 21

Сами да украсим селото си, без да чакаме народните представители и министри да ни правят училища, чушми, мостове и др., да украсим околията, след това - окръга и по такъв начин ще украсим и България, и ще дойдем да уреждаме и България, иначе ний себе си не сме уредили, дома си, селото, околията, окръга и чакаме депутати и министри да вършат работата ни, искаме да се занимаваме с висши държавни политически работи.
Повече от друг път на народа трябва да му се говори истината и да му се служи истински и безкористно, а не в опозиция да крещим срещу известни неправди, а още не стъпили на власт, да надминем нашите предшественици с двойни неправди. Трябва да изчезне демагогията и да престанем да сеем политическа отрова в села и градове и да караме да се сразят село с град, село със село, баща със син и син с баща. По съвсем други пътища вървяхме политически и затова дойдохме до този ред, да се разделим на предатели и спасители и да се колим един друг. Днес се очертаха ясно тия два фронта и тия два трена, летящи един срещу друг, неминуемо ще се сблъскат отново. Именно сега се налага на всеки честен и достоен българин да слезе от тия тренове и да сгрупира около новата политическа организация на ратници на свободата, която да послужи като тампон, и да извикаме: Стига кърви, стига избиване, стига наостряния един срещу други, стига неистински обещания и лъжи, ако сте честни, безразлично на кой трен ще бъдете, а честните синове служат на народа, а не си служат с народа, а днес повече от всеки друг път трябва да служим на народа истински, безкористно, да помагаме на нуждающите, почитаме жените и ратуваме за техните правдини и чрез великата Христова обич да създадем нова политическа организация, с нови хора, нови пътища и чрез тия добри братя да създадем най-напред добри единици, да превъзпитаме себе си, уредим дома си. Сами да украсим селото си, без да чакаме народните представители и министри да ни правят училища, чушми, мостове и др., да украсим околията, след това - окръга и по такъв начин ще украсим и България, и ще дойдем да уреждаме и България, иначе ний себе си не сме уредили, дома си, селото, околията, окръга и чакаме депутати и министри да вършат работата ни, искаме да се занимаваме с висши държавни политически работи. Повече от друг път се налага да се създаде политическа организация, а членовете и да почнат от себе си и да създадем нова България на великите принципи, наложени на милион хора без пушки и топове, и от прости рибари. Само нова организация с новите пътища и Христова обич ще тури ред и мир в България и отсъствието на нашата организация се чувстваше преди години, и семето се сложи в земята, и сега ще трябва да работим и сеем. Братя българи, елате да създадем истинска свобода на братята, елате да служим безкористно народу си. Андро Лулчев
към текста >>

55. 40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни.
Организацията на ратниците на свободата стреми да даде нов смисъл и направление в политико-обществения ни живот. Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред. Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници. Тя носи истинските принципи и макар бавно, тя носи из села и градове не демагогия, а истинска братска обич и задружност. Ратниците се явиха да донесат на България истинска свобода, братска обич, труд и взаимни отстъпки. Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни. С бавни крачки, без пушки и картечници, ние викаме честните българи да донесем народу си добри дни и братска обич. Андро Лулчев
към текста >>

56. 56. ДА БЯХ ПРЕЗИДЕНТ МИНИСТЪР (бр. 20, 17.VІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

Тогава на всеки депутат ще турим дневни по 10 000 лв., ще гласуваме..., но това впрочем засега е тайна - стига ви толкова.
Ще турим сега и с един закон и земледелците вън от закона, няма да остане ни един земледелец. После ще турим и всичките останали партии с един указ вън от закона - и да видиш тогава как се управлява. Четиридесет години ще управляваме, хубаво да знаеш! Няма ни комунисти, ни земледелци да ядат цървулите, а и как ще ги има, когато със закон са забранени вече в България? - Работата е наред. Тогава на всеки депутат ще турим дневни по 10 000 лв., ще гласуваме..., но това впрочем засега е тайна - стига ви толкова. - Ами не мислите, че някога този Закон за защита на държавата ще се прилага и по отношение на вас? - Вятър - освен нас няма никой годен да управлява държавата, а няма ли нас - няма да има и държава - не го ли разбра още? - А народът как мисли по тези въпроси? - Народът ли? Какъв Народ?
към текста >>

57. 62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

За отглеждането на най-обикновения човек се изисква маса труд, сълзи и дълги години, камо ли за един anocner, boebgu, водач народен, министър, депутат.
Хиляди има още избити по незнайни пътища и друмища, предадени от българи или избити от българи. Това са наши братя, родни съграждани. Някои от тях може би са имали и своите грешки на времето си, но кой е безгрешен? Кой е този, който е работил и не е правил грешки? Нима за това трябва да ги избиваме?? За отглеждането на най-обикновения човек се изисква маса труд, сълзи и дълги години, камо ли за един anocner, boebgu, водач народен, министър, депутат. Това са редици имена, имена, станали жертва на личен егоизъм или страстни партизани. Това са имена, които в други нации биха били герои народни и биха ги тачили за техните дела, извършени в положителната страна, а грешките биха им послужили за поука, но никой път не биха ги убили тъй зверски, както това сторихме ний, българите. Резултат на партизанска развала се очертаха тези пътища. Но тези пътища са лоши и опасни. Те водят към самоизтребление и самоунищожение на нацията.
към текста >>

58. 63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета.
Голям шум се вдигна навремето по този въпрос. Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат. Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България.
към текста >>

59. 20. ДВАТА ДЪЛГА (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Нека всеки си направи преценката сам; с малки изключения, почти всички наши бивши министри, депутати не бяха изпълнили първия си дълг - военния.
Едно малцинство, благодарение на партийната си принадлежност, роднинските си връзки, манкиране по „болест”, изхитри и предпочете цензурата, болниците, комендантства и пр., и пр. Една голяма част от тях вършеха такива злини, та покрусиха душата на честния народ и духа на бойците... Дойде Добро поле, а заедно с това - и краят на тиловите герои. Техните шефове, едни побягнаха в чужбина, други отидоха в затворите на почивка. Завърналият се българин от бойното поле се погнуси от партизанщината, що се върши тук, и нека не ни бъде чудно, че героят от бойното поле, който така храбро се би срещу войските на цял свят, сега дошъл да изпълни другия си дълг - той няма кураж. Той побягна да изпълни другия дълг - гражданския, и отстъпи мястото на чапкъните*, авантюристите и тиловаците. Нека всеки си направи преценката сам; с малки изключения, почти всички наши бивши министри, депутати не бяха изпълнили първия си дълг - военния. Почти всички си имат ценз за министри - минаване през затвора, съдене. Е добре, щом те правят тези скокове, щом техният ценз, за да заемат пост, е централният затвор, а кога видят зор - вдигат чужди знамена над къщите си, прехвърлят границата без паспорт, какъв граждански дълг на изпълнение искаме от тях? А там, гдето водачите народни не дават пример на изпълнение законите, честност, справедливост, в такава страна какъв напредък искате? В такава страна се шири само партизанщината и честните граждани бягат от партии и изпълнение граждански дълг, С право преди избори те се чудят и питат: „За кои? ” и „те са като другите!
към текста >>

60. 29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Тогава министърът, депутатът, работникът, селянинът, адвокатът, лекарят, чиновникът ще разберат, че са халки от един синджир, деца на една майка голяма - България и един баща - Бог - един организъм, в който, ако един орган боледува, ще боледува цялото тяло.
За селянина - нивата, ливадата, къщата. Пенсионера - пенсията му, лекаря - кабинета, адвоката - писалището, чиновника - канцеларията; за всекиго България е различна. За едни България над всичко е; банките им, търговията им, гешефтите им - за други е - хляб насъщни. Ето защо, да се дойде до едно разбирателство между народа и престане да се решават работите по късия път, новото време изисква нови методи, нови реформи, нов път, по който трябва да тръгнем и работим, и той трябва да започне от Истината над всичко. Истината е една и съща за всички, макар и възрастта и мястото да са различни. Тогава министърът, депутатът, работникът, селянинът, адвокатът, лекарят, чиновникът ще разберат, че са халки от един синджир, деца на една майка голяма - България и един баща - Бог - един организъм, в който, ако един орган боледува, ще боледува цялото тяло. Отговорните фактори, когато се науч[ат], че в село се убиват мирни селяни, или гладуват, ще чуят гласа им и помогнат, защото и сега, и в миналото имаха очи, но не виждаха, уши - но не чуваха. Затова дойдохме до безбройните кризи и късите процедури, „опит за бягство”, изчезнал безследно, З.З.Д. [Закон за защита на държавата]. Крайно време е да оставим стария път и прийоми на работа и тръгнем по новия, по пътя на истината, обичта, братството, юридическо неравенство, а социално равенство - пътя, по който ний, Ратниците, ви зовем да тръгнете, да творим утрешна нова България, в която над всичко ще стои Истината. Днешна България - България над всичко, а утрешна, нова България - Истината над всичко.
към текста >>

61. 33. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Затова да се вземе управлението от един кабинет служебен, кабинет дафер, който в двумесечен срок да произведе изборите, без членовете му да имат право да бъдат избирани за депутати или министри. 2.
Налага се да се намерят реалните съотношения на действително съществующите сили в нашия обществен живот. А за това е необходимо преди всичко свобода политическа, обществена, духовна. Това ще стане когато, според нас, се даде възможност съществующите реални фактори да се проявят при възможно най-малко ограничение. Накъсо, ний бихме казали, че е по-добре да се знае днес една неизгодна действителност, отколкото тя утре да стане една неизбежна необходимост, която да води към катастрофи. Затова първо и първо да се ликвидира с насилническия метод на завземане власт чрез преврати, а също и с измамническия начин да се взимат гласове с полицейски терор и „морално влияние”. 1. Затова да се вземе управлението от един кабинет служебен, кабинет дафер, който в двумесечен срок да произведе изборите, без членовете му да имат право да бъдат избирани за депутати или министри. 2. Пълна свобода на агитациите. 3. Родолюбивите организации да се разширят в своите разбирания – да станат народолюбиви, И най-важно - да престанат да мислят, че само те имат монопол на патриотизъм, защото истината друго казва. 4. Запасното офицерство да остави своята сервилност към политическите партии и остане морален водач на племето ни с пример не на чиновници с тройни заплати или крайно одърпани, омаломощени чиновничета, а водачи с морално изпълнен дълг във всяко отношение. 5. Църквата да влезе в своите роли на духовни водачи, да остави настрана политиката и личните дрязги, а да разнесе евангелската вест на народа и го приучи към търпение, братство и безкористие - преди всичко с личен пример, 6. На работничеството да престанем да гледаме като на бунтовници и чужденци в тая държава.
към текста >>

62. 34. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)

ТОМ 21

И сега има закони, които забраняват злоупотребления и кражби, но въпреки това имаше случаи депутати и министри, даже тия, които бяха създали тия закони, бяха съдени за злоупотребления... да оставим простосмъртните хайдути на дребно, които по невежество или по нямане време не са проучили достатъчно законите и частната собственост... Значи не са законите с наказанията, които могат да премахнат престъпленията и направят хората добри.
” - Да ви кажа: и като се смени тоя кабинет, във вашето село, ако има кал, пак ще има; ако има селяни да пият по кръчмите и да бият жените си вечер - пак ще има; ако има партизани да се карат най-усилено всеки ден - пак ще има... Ако иде бирник да ви тарашува кесиите и преровя къщите и дрехите, да види какво да иска да изкара на мезат - пак ще има... Защо? Защото, която и сегашна партия да дойде на власт, тя има само повърхностно гледане на живота - да си кара живота както си е бил отнякога още - днес за днес... Изключение правят само комунистите - но те пък не вярват на своето учение. Ако вярваха, те биха го приложили в домовете си, между комшиите си - биха си създали групи от хора, имения, общежития (както правят някои други идейни течения). А и те чакат да вземат властта, сиреч - насилието, и зорлан да правят хората светци. „Зорлан гьозелик олмаз”* - казва турската пословица. И сега има закони, които забраняват злоупотребления и кражби, но въпреки това имаше случаи депутати и министри, даже тия, които бяха създали тия закони, бяха съдени за злоупотребления... да оставим простосмъртните хайдути на дребно, които по невежество или по нямане време не са проучили достатъчно законите и частната собственост... Значи не са законите с наказанията, които могат да премахнат престъпленията и направят хората добри. Хората сега страдат от невежество - не разбират това, което правят, което смятат за добро, не се обичат един друг, не се почитат помежду си и са готови за някакъв лев да се хванат за гушите или избият един друг, защото нямали еднакво мнение по някоя партия или живота изобщо. Отсечената глава нищо не мисли вече, омразата може да роди само лошо. Когато ви затъне колата, припрягате нови добичета - силни и млади - и те я извличат из калта. * Zorla güzellik oplmaz. (тур.) - Насила хубост не става.
към текста >>

63. 47. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)

ТОМ 21

Искайте партията да се управлява от старейшини - почетни длъжности, от разумни хора, които да ръководят идейното направление на партията, но да нямат право да заемат никаква държавна и общинска служба (политическа или административна - ни депутати, нито министри).
А сега нека завършим с малко политика. Ако някъде се стекат много врани - значи голяма е мършата, която чакат. Вие всички сте привърженици на разни партии. На повечето от тях главатарите се карат и делят - делят ви. Махнете мършата - властта. Искайте партията да се управлява от старейшини - почетни длъжности, от разумни хора, които да ръководят идейното направление на партията, но да нямат право да заемат никаква държавна и общинска служба (политическа или административна - ни депутати, нито министри). При това помнете: гнилите греди, и на мост да ги турите, и в къща да ги вградите - все гнили са си! Където и да сте - събирайте се поне по двама-трима - четете си заедно нещо - и повечко мислете: - капиталът на сиромаха е неговият разум. Сега много се не търси, но иде новото време - и то ще цени новите хора - разумните. С братски поздрав: Любомир
към текста >>

64. 62. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 17, 5.V.1930 г.)

ТОМ 21

Новата Наука не се основава на човешки правила и закони - понеже такива закони може всеки да ги пише и често тия, които ги пишат, сами плюят върху им и от депутати и министри стават пенсионери на централния затвор... Новата Наука се базира върху правила, взети от самата природа - тази същата, която помага на всяко добре посадено семе да расте и даде плод.
Кажете си така: ако някой мисли или говори нещо лошо за вас, то или това е така - или не. Ако е така - не му се сърдете за истината; ако ли пък не е - то е все едно като ругателно писмо със сбъркан адрес - защо ще се тревожите? Но за ония, които искат да се използуват от преимуществата на Новата Наука, важно е да знаят законите, основните правила, по които се ръководи тази наука, без което не може и да се получи никакъв резултат. Как би работил един човек, който не е никога сял или садил? И най-хубавите семена да му дадеш, той може нищо да не изкара оттях, не защото не ще, а защото не знае законите, по които става сеението правилно, за да може да получи плод. Новата Наука не се основава на човешки правила и закони - понеже такива закони може всеки да ги пише и често тия, които ги пишат, сами плюят върху им и от депутати и министри стават пенсионери на централния затвор... Новата Наука се базира върху правила, взети от самата природа - тази същата, която помага на всяко добре посадено семе да расте и даде плод. Та, първото нещо, което трябва да се разбере от разумния човек, е не как той може да направи това или онова, а как трябва да го направи - значи как да посее зърното, за да даде най-много плод; как да отгледа кравата, за да даде най-много мляко; как да изучи сина си, та да бъде най-полезен на семейството си, държавата и на себе си! А за да стане това, той трябва да разбере, че тук, на земята, освен неговата лична воля има и други воли, които се месят в живота му. И че ако той е разумен, ще потърси най-силния, най- справедливия господар да му служи - защото друго е, да речем, да си помощник на селския кмет и на българския цар. В единия случай ще те знаят и почитат само в твоето село, а в другия - в цялата държава. И колкото по-добре мислиш, помагаш и вървиш по плановете на царя -толкова и той ще те обича, помага и дава условия да добруваш.
към текста >>

65. 64. СТАРА ПЕСЕН – „ЗА ВОЙНАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)

ТОМ 21

Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там!
И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем. Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием! И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там! Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните животни не правят! Любомир Лулчев
към текста >>

66. 67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

ТОМ 21

Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати.
Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически живот. Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на живота, си послужиха с терора. Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ. Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни. Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен. Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати. Но въпреки терора, хората на новото не са се плашили, а смело са носили новото, което се е приемало по-бавно от народа, но винаги успявало да се наложи. Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше. Тогава политическите акробати се стреснаха и въведоха политическите убийства на свои политически противници. Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира. Създаде се закон за задължително гласоподаване, но и той много не помогна.
към текста >>

67. 88. ОБЩЕСТВЕНОТО ЗЛО (бр. 25, 14.VІІ.1930 г.)

ТОМ 21

А като надникне човек още по-дълбоко, ще види, че нашият законодател, когато е създавал някой наказателен закон, винаги се е страхувал да не изпита сладостта му върху себе си, понеже и неговата съвест не е чиста и неговата душа не е спокойна, защото и той, за да стане депутат и се докопа до властта, си е послужил с лъжи и измами.
Да обвиняваме полицията, че не може да ги издири и залови, не е право, понеже тя ги знае и познава, те не са в Балкана, а се крият в големите градове и предимно в столицата. Полицията и да залови мошениците и лъжците, те ще бъдат оправдани и освободени от съдиите, понеже пък последните няма по кой закон да ги съдят. Помощниците на съдиите - адвокатите, болшинството от тях защищават изнудвачите, макар и да виждат, че техните доверители са виновати. И за пари някои адвокати изопачават истината, с което доказват, че и защитниците и доверители са мошеници и вагабонти. И в народа остава убеждението, че имаш ли пари, ти винаги ще бъдеш прав!? А като надникне човек още по-дълбоко, ще види, че нашият законодател, когато е създавал някой наказателен закон, винаги се е страхувал да не изпита сладостта му върху себе си, понеже и неговата съвест не е чиста и неговата душа не е спокойна, защото и той, за да стане депутат и се докопа до властта, си е послужил с лъжи и измами. Казвам за народните избраници, че са лъжци, защото действително лъжат народа. И ако те милееха за своите избиратели, щяха да създават закони, с които да отърват обществото от тези паразити, а не да създават закони, с които да защищават престъпленията - т. е. ето източника на общественото зло. Ние, „Ратниците на Свободата” казваме: да се премахне това обществено зло, народът трябва най-после да разбере, да не слуша вече сладките приказки на партизаните, старите пътища на партизанщината, политическите акробати и създадените от тях закони и закончета - плод на фарисейщината, омразата, заблудата и пр., и пр., да се изхвърли и изчисти коренно всичко гнило и на това място да се поставят хора, които да имат за основа Христовия закон, т. е. „прави това, което искаш и на теб да го правят”.
към текста >>

68. 6. ИЗХОД (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)

ТОМ 21

на всеки ъгъл - банка, в която участвуват с капиталите си бивши и настоящи министри, депутати.
Преди 10 години не ни ли управляваха днешните опозиционери, преди 12, 15, 20 и т. н., и ако имаха сили, не биха ли помогнали на народа? Тогава - при много по-леки външни условия. Не говори ли така винаги опозицията, че като дойде на власт, ще „оправи всичко” и това не ли само „стани ти, за да седна аз”, върховният мотив на това красноречие, като държавният глава или „щастието” - да изтърпи? Не са ли тези всички пазарлъци за сметка на бедния народ и от освобождението ни досега нали все „помагаха” на този народ - а народът остана да живее в колиби и гази кал до коляно, яде сух, черен хляб, често мокрен с горчиви сълзи, а в София изникнаха на 2 ÷ 3 ÷ 5 етажни къщи, палатите на бивши и настоящи министри от „икономийки от заплатата” и. на всеки ъгъл - банка, в която участвуват с капиталите си бивши и настоящи министри, депутати. Някога бедните ни плащаха данък с пари; ока захар е била 15 пари, бащите ни плащаха с грошове, ока захар - грош и министри, депутати пеш ходили, 5 гроша получаваха на ден.. А днес ний плащаме с хилядарки и 25 гроша ока хляб ядем и министри, народни представители, секретари от автомобили не слизат и все за народа разправят и от негово име говорят, а народът от работа, труд и данъци глава не може да вдигне и от зле върви на по-зле. Всички, когато са били в опозиция, са твърдели, че като дойдат те там горе, ще помогнат на народа... Да, ще оправят сметките си, помогнат на себе си, а за народа - да плаща данъци, съдене, затвор, убийства, З.З.Д. [Закон за защита на държавата], „опит за бягство”, изчезнал безследно и пр., а за благодетелите му - власт, автомобили, къщи - палати, банки, луди пари, пилени из странство. Всички тези изнесени факти не говорятли, че сили няма ни в управляющите, ни в опозицията да помогнат и намерят изход от днешното положение на народа? Нямат те сили, защото нито бившите министри, народни представители, кметове, околийски началници, нито сегашните такива са служили на народа, а са си служили с народа и услужвали на партията и себе си.
към текста >>

Някога бедните ни плащаха данък с пари; ока захар е била 15 пари, бащите ни плащаха с грошове, ока захар - грош и министри, депутати пеш ходили, 5 гроша получаваха на ден.. А днес ний плащаме с хилядарки и 25 гроша ока хляб ядем и министри, народни представители, секретари от автомобили не слизат и все за народа разправят и от негово име говорят, а народът от работа, труд и данъци глава не може да вдигне и от зле върви на по-зле.
н., и ако имаха сили, не биха ли помогнали на народа? Тогава - при много по-леки външни условия. Не говори ли така винаги опозицията, че като дойде на власт, ще „оправи всичко” и това не ли само „стани ти, за да седна аз”, върховният мотив на това красноречие, като държавният глава или „щастието” - да изтърпи? Не са ли тези всички пазарлъци за сметка на бедния народ и от освобождението ни досега нали все „помагаха” на този народ - а народът остана да живее в колиби и гази кал до коляно, яде сух, черен хляб, често мокрен с горчиви сълзи, а в София изникнаха на 2 ÷ 3 ÷ 5 етажни къщи, палатите на бивши и настоящи министри от „икономийки от заплатата” и. на всеки ъгъл - банка, в която участвуват с капиталите си бивши и настоящи министри, депутати. Някога бедните ни плащаха данък с пари; ока захар е била 15 пари, бащите ни плащаха с грошове, ока захар - грош и министри, депутати пеш ходили, 5 гроша получаваха на ден.. А днес ний плащаме с хилядарки и 25 гроша ока хляб ядем и министри, народни представители, секретари от автомобили не слизат и все за народа разправят и от негово име говорят, а народът от работа, труд и данъци глава не може да вдигне и от зле върви на по-зле. Всички, когато са били в опозиция, са твърдели, че като дойдат те там горе, ще помогнат на народа... Да, ще оправят сметките си, помогнат на себе си, а за народа - да плаща данъци, съдене, затвор, убийства, З.З.Д. [Закон за защита на държавата], „опит за бягство”, изчезнал безследно и пр., а за благодетелите му - власт, автомобили, къщи - палати, банки, луди пари, пилени из странство. Всички тези изнесени факти не говорятли, че сили няма ни в управляющите, ни в опозицията да помогнат и намерят изход от днешното положение на народа? Нямат те сили, защото нито бившите министри, народни представители, кметове, околийски началници, нито сегашните такива са служили на народа, а са си служили с народа и услужвали на партията и себе си. Ний, ратниците на свободата, казваме: за да се намери изход за днешното положение, евентуално за утрешното не трябва на народа нова власт от хора, които 61 година досега ни все управляваха по 2 ÷ 3 пъти и все „помагали” на народа и докарваха народни катастрофи, за които народът скъпо плаща с кръвта си, а те - управляющите, хитро си потриваха ръцете и играеха на „Кой ти е виновен?
към текста >>

Да престане да чака министри, депутати и пр.
Ний, ратниците на свободата, казваме: за да се намери изход за днешното положение, евентуално за утрешното не трябва на народа нова власт от хора, които 61 година досега ни все управляваха по 2 ÷ 3 пъти и все „помагали” на народа и докарваха народни катастрофи, за които народът скъпо плаща с кръвта си, а те - управляющите, хитро си потриваха ръцете и играеха на „Кой ти е виновен? ”, „Стани ти, да седна аз”, „предатели и спасители”. Нови хора, нови методи, нови пътища и бързи реформи, вярно и честно служене народа, а не служене с народа. Ето изхода. Народът да се откъсне от политическите циркове, да изостави политическите акробати. Да престане да чака министри, депутати и пр. да му оправят селските работи, а да си възвърнат вярата, че те сами, както нявга в турско време, когато сме нямали министри, депутати, кадии, владици, сами си уреждаха всички работи, така и сега могат да си свършат работите пак сами. Държавният глава да вземе другарката си и да иде сред народа - но не „народ”, докаран за зрелища, а истинският, измъчен народ, измъчен народ от колиби, села и градове, с тях без да поприказва, без да има адвокати, „народни представители” (??) и стражари - и народът, истинският народ, ще му каже истината повече от всички тези, които сега, в тези дни, ще заблуждават, икономисват (фактите), ще го възхваляват, а утре, като се обърне, не дай Боже, каруцата, както в миналото, ще се бият в гърди и разправят кой какво Му е казал и кой го е изгонил. Пред нас е историята и в нея имаме два случаи, когато нашите политици при неуспехи са хвърляли вината от себе си върху широките гърбове на княз Батенберг и цар Фердинанд; които, при тяхното обществено положение, не можаха да се защищават и казаха истината, която, трябва да признаем, е много горчива за нашите политици, Ний в тези за всички трудни дни казваме истината такава, каквато си е, макар да не се хареса на мнозина, но за нас е по-важно да се каже истината. Нека бъдем добре разбрани поне сега от тия, които са по върховете, защото грозни облаци се вият над Родната ни земя. А на народа ние казваме: престанете да наливате вода в мелниците - и те ще спрат!
към текста >>

да му оправят селските работи, а да си възвърнат вярата, че те сами, както нявга в турско време, когато сме нямали министри, депутати, кадии, владици, сами си уреждаха всички работи, така и сега могат да си свършат работите пак сами.
”, „Стани ти, да седна аз”, „предатели и спасители”. Нови хора, нови методи, нови пътища и бързи реформи, вярно и честно служене народа, а не служене с народа. Ето изхода. Народът да се откъсне от политическите циркове, да изостави политическите акробати. Да престане да чака министри, депутати и пр. да му оправят селските работи, а да си възвърнат вярата, че те сами, както нявга в турско време, когато сме нямали министри, депутати, кадии, владици, сами си уреждаха всички работи, така и сега могат да си свършат работите пак сами. Държавният глава да вземе другарката си и да иде сред народа - но не „народ”, докаран за зрелища, а истинският, измъчен народ, измъчен народ от колиби, села и градове, с тях без да поприказва, без да има адвокати, „народни представители” (??) и стражари - и народът, истинският народ, ще му каже истината повече от всички тези, които сега, в тези дни, ще заблуждават, икономисват (фактите), ще го възхваляват, а утре, като се обърне, не дай Боже, каруцата, както в миналото, ще се бият в гърди и разправят кой какво Му е казал и кой го е изгонил. Пред нас е историята и в нея имаме два случаи, когато нашите политици при неуспехи са хвърляли вината от себе си върху широките гърбове на княз Батенберг и цар Фердинанд; които, при тяхното обществено положение, не можаха да се защищават и казаха истината, която, трябва да признаем, е много горчива за нашите политици, Ний в тези за всички трудни дни казваме истината такава, каквато си е, макар да не се хареса на мнозина, но за нас е по-важно да се каже истината. Нека бъдем добре разбрани поне сега от тия, които са по върховете, защото грозни облаци се вият над Родната ни земя. А на народа ние казваме: престанете да наливате вода в мелниците - и те ще спрат!
към текста >>

69. 20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

-само 30 депутати, а на 12.ІІІ.
Има ли хармония между дела и приказки. И тъй, както началото на всяка нова година всеки човек си прави баланс, така всеки избирател трябва да си направи сметка кого ще избира сега. Но преди всеки да си пусне гласа, нека знае, че на 14.ІІІ. т. г. са присъствували в парламента на заседание 35 народни представители, а са се разписали всички без изключение, за да си получат 400 лв. дневни. На 16.ІІІ. -само 30 депутати, а на 12.ІІІ. - само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души. Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!? Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си? Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни? Какъв идеализъм искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание?
към текста >>

- само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души.
И тъй, както началото на всяка нова година всеки човек си прави баланс, така всеки избирател трябва да си направи сметка кого ще избира сега. Но преди всеки да си пусне гласа, нека знае, че на 14.ІІІ. т. г. са присъствували в парламента на заседание 35 народни представители, а са се разписали всички без изключение, за да си получат 400 лв. дневни. На 16.ІІІ. -само 30 депутати, а на 12.ІІІ. - само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души. Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!? Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си? Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни? Какъв идеализъм искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание? Какви дела чакате от народни представители, които предпочитат да стоят при жените си, а не по банките на парламента да отстояват интересите на своите избиратели?
към текста >>

Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни?
На 16.ІІІ. -само 30 депутати, а на 12.ІІІ. - само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души. Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!? Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си? Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни? Какъв идеализъм искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание? Какви дела чакате от народни представители, които предпочитат да стоят при жените си, а не по банките на парламента да отстояват интересите на своите избиратели? Как чакате да ви оправят работите, премахнат кризите хора, които, когато им се плаща да присъствуват на заседания - бягат и остават само там подписите си, срещу които получават 400 лева дневни? Как чакате облекчение на тежкото ви положение от хора, които се сещат за вас, когато наближат избори само? Как искате да си изпълнят сладките приказки, казани пред вас, когато от тях не ще вземат дневни и разберат от далаверата си?
към текста >>

70. 25. ИЗБОРИ (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)

ТОМ 21

Най-после, трябва да се знае, че депутатството не е една обикновена професия, като търговия, адвокатлък и др., та да се спекулира с народното доверие, а тук трябват самоотвержени хора, които да спасят България от вътрешни и външни врагове.
Ето защо всеки българин, който милее за своето дете и своето племе, нека по-внимателно да погледне на предстоящите избори, нека не вярва на крокодилските сълзи на многото хитреци, които се сещат за народа само когато наближават избори, нека видят делото на тия, що го управляват и даде подкрепата си комуто трябва. А отговорните фактори нека знаят, че народът от градове и села заявява високо, че не може вече да плаща „Диш хакъ”. Диш хакъ се е плащало в кърджалийски времена, когато народните изедници, след като се нахранвали безплатно в християнски къщи, варварите искали да им се плати, загдето са си хабили зъбите от яденето. Това е било във варварските времена, а днес модерните варвари казват: Плащай, Ганю, репарации, т. е. плащай, Ганю, диш хакъ. Най-после, трябва да се знае, че депутатството не е една обикновена професия, като търговия, адвокатлък и др., та да се спекулира с народното доверие, а тук трябват самоотвержени хора, които да спасят България от вътрешни и външни врагове. Д. Гълъбов
към текста >>

71. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

ТОМ 21

Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници?
Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници? Колко и колко компромиси са сторили със своята съвест, сърце, ум, за да се покатерят дотам?... Когато попитате тези, които искат бърза власт, защо я искат, ще вдигнат рамене, ще кажат: „Е, стига опозиция, стига са ни били, да отмъстим, да ни видят кои сме” и пр., пр. А като им кажете, че това е стар път, по който ни водиха досега хитрите политически акробати и ни доведоха до просешка тояга, хиляди избити от българи, и че има нов път, който е по-труден, но затова резултатите му са по-хубави и по-ценни; по него бърза власт няма, а труд, упорит труд върху себе си и околните - тогава наемници и някогашни ибрикчии на агите ще ви кажат: „Кой ще чака 10 ÷ 15 години, докато народът ви опознае и дойдете на власт? ” „Сега, сега власт ни трябва.” Да, сега, сега ви трябва бърза власт! Някога, през турско робство, така разсъждаваха повечето чорбаджии - ибрикчии.
към текста >>

72. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

ТОМ 21

Вън говорят, че и ние, депутатите, имаме много пари.
Не мислеха ли, че и той има много пари? А всъщност и на неговата госпожа се отпусна пенсия. Само преди няколко дни тук се отпусна пенсия на жената на бившия министър г-н Данаилов. Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за живот дори за съпругата му. Ако се случва това с тия големи хора и със семействата им, какво е положението на пострадалите от войните? Вън говорят, че и ние, депутатите, имаме много пари. А всъщност така ли е? Иска се от тия, които имат възможности, да плащат. Моите сведения са, че при г-н военния министър са ходили пострадали от войните и вероятно някои от тях са му предложили това. Много е близко до ума. След като се бездействува цяла година от страна на ония, които досега трябваше да изкарат плановете за новите постройки, да струпат материалите, нужни за същите постройки, и да определят мястото за строеж, това бавене подплаши мнозина.
към текста >>

73. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия Александър Цанков, са против него.
На другия ден- 16.X.1940 г., Германия предлага на България незабавно да се включи в Тристранния пакт. Този въпрос върви много мудно и германците изпращат нов посланик - Бекерле, който на 12.ХІІ.1940 г, отива три пъти при Филов с настоятелно искане-правителството да изпълни задълженията си към Оста, т. е. България да влезе в Тристранния пакт. Пак под силния натиск на Германия, Филов внася на 24.ХІІ.1940 г. Закона за защита на държавата (ЗЗД) пред XXV Обикновено народно събрание. Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия Александър Цанков, са против него. Законът за защита на държавата нарушава чл. 57 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани са равни пред законите. Срещу ЗЗД се обявяват Писателският съюз, Съюзът на адвокатите, Лекарският съюз и други организации, които изпращат остри протести до Филов. Народът разбира, че правителството действа под силния натиск на германците. Евреите загубват всякакво доверие към Филов и Габровски, но имат пълна вяра в Борис.
към текста >>

Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати заедно с подпредседателя на ОНС - Димитър Пешев, предупреден на 7 март от неговия приятел Барух за смъртната опасност, надвиснала над евреите.
Определят депортирането да започне през март. Правителството откликва на това споразумение, защото новоосвободените земи са под германска юрисдикция, и издава поверителния указ № 127 до КЕВ за депортирането на тези 20 000 евреи оттам. Белев променя указа, зачерква „новоосвободените земи” и написва със същото зелено мастило: „евреите от цяла България”, за които той е изготвил подробен списък, и които са 46 000 души от вътрешността и 8500 от София. Тайният план е изготвен много хитро. На 2.ІІІ.1943 г., вторник, правителството одобрява депортирането и издава поверителния указ. Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати заедно с подпредседателя на ОНС - Димитър Пешев, предупреден на 7 март от неговия приятел Барух за смъртната опасност, надвиснала над евреите. Те представляват една четвърт от депутатите на ОНС, но мнозинството гласува указа. Цар Борис, гузен от постъпката си и незнаещ за намесата и поправките на Белев, изчезва безследно от София. Вътрешният министър Габровски издава заповед до всички провинциални полицейски участъци през нощта срещу 10.ІІІ.1943 г., сряда, да се арестуват по предварително изпратените списъци всички евреи, да се натоварят в осигурените за целта закрити конски вагони и да бъдат депортирани в Полша, За София Габровски нарежда 8500 евреи да се съберат в тютюневия склад „Фернандец” и да се натоварят и депортират. Голямата влакова композиция, която трябва да откара евреите в Полша, е необходимо да е придружена от отговорен човек, знаещ добре полски език. Министър Габровски веднага намира такъв, работещ в пропагандата.
към текста >>

Те представляват една четвърт от депутатите на ОНС, но мнозинството гласува указа.
Правителството откликва на това споразумение, защото новоосвободените земи са под германска юрисдикция, и издава поверителния указ № 127 до КЕВ за депортирането на тези 20 000 евреи оттам. Белев променя указа, зачерква „новоосвободените земи” и написва със същото зелено мастило: „евреите от цяла България”, за които той е изготвил подробен списък, и които са 46 000 души от вътрешността и 8500 от София. Тайният план е изготвен много хитро. На 2.ІІІ.1943 г., вторник, правителството одобрява депортирането и издава поверителния указ. Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати заедно с подпредседателя на ОНС - Димитър Пешев, предупреден на 7 март от неговия приятел Барух за смъртната опасност, надвиснала над евреите. Те представляват една четвърт от депутатите на ОНС, но мнозинството гласува указа. Цар Борис, гузен от постъпката си и незнаещ за намесата и поправките на Белев, изчезва безследно от София. Вътрешният министър Габровски издава заповед до всички провинциални полицейски участъци през нощта срещу 10.ІІІ.1943 г., сряда, да се арестуват по предварително изпратените списъци всички евреи, да се натоварят в осигурените за целта закрити конски вагони и да бъдат депортирани в Полша, За София Габровски нарежда 8500 евреи да се съберат в тютюневия склад „Фернандец” и да се натоварят и депортират. Голямата влакова композиция, която трябва да откара евреите в Полша, е необходимо да е придружена от отговорен човек, знаещ добре полски език. Министър Габровски веднага намира такъв, работещ в пропагандата. Това е брат Методи Константинов, който следва 17 години в Полша и взима докторат по търговско право по Дунава.
към текста >>

74. 6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ Вергилий Кръстев

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

Лулчев изпитваше симпатия към българските евреи (негов брат-депутат от правителственото мнозинство, беше между подписалите писмото-протест на Пешев).
Няколко дни по-късно царският свещеник му каза, че цар Борис дал уверението си, че евреите няма да бъдат изпратени извън границите на България. Еврейската консистория обаче, смутена от тази по-скоро оригинална инициатива на равина, го уволни. Сега, в тази драматична сутрин в деня на „Св. Св. Кирил и Методий”, равинът Цион се появи отново в центъра на сцената в роля, не по-малко необичайна от предишната. Придружен от един ционистки водач, той беше отишъл на разсъмване до дъновисткия лагер „Изгрев”, да срещне на ритуалните танци при изгрева на слънцето съветника на царя Любомир Лулчев, за да поиска неговия съвет. Лулчев изпитваше симпатия към българските евреи (негов брат-депутат от правителственото мнозинство, беше между подписалите писмото-протест на Пешев). Според неговото мнение заплануваната еврейска демонстрация трябваше да се състои. Избързвайки до затворената централна Синагога, Цион утеши събраните там евреи и след това ги поведе към Синагогата в Ючбунар, на ул. „Клементина”, където той и софийският главен равин Ашер Хананел говориха на тълпата. После, докато се правеха приготовления за манифестацията, двамата равини, придружени от малка група еврейски първенци, се запътиха към жилището на митрополит Стефан. Владиката вече напускаше дома си за празненствата на площад „Св.
към текста >>

75. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

Аз се съгласих охотно, защото исках на всяка цена да се не приеме тоя закон, а брат ми, който беше депутат, ме информираше най-положително, че болшинството се подготвя да приеме тоя закон.
И веднъж, когато той ми разправяше впечатленията си от средата, с която е заобиколен Хитлер и случая с Римския германски пълномощен министър фон Макензен, аз му казах, че и той е заобиколен с подобни хора, че му се сервират всевъзможни работи от разни информатори, и че ако има нещо сравнително чисто и директно дадено, то е само от мен, когото смятат за малко смахнат дъновист, защото не отбирам от далавери и сделки. Че и около него има клики и тайфи, за които аз се само досещам, а той поддържаше. Тогава царят с въздишка каза: “Възможно е.” – “Не само е възможно, но тъй си е” - додадох аз. Срещу жестоките проекти за закони (Закона за печата, за нацията и пр.) винаги протестирах и устно, и писмено - след като се връщах вкъщи, пишех му писма, с които си настоявах на своето. При такава една разправия - за Закона за нацията, ми се струва, че беше - аз разбрах, че той защищава една позиция, която не е лично негова, защото ми каза, че ще бъде хубаво да се срещна с министър Габровски и поговорим по тоя въпрос. Аз се съгласих охотно, защото исках на всяка цена да се не приеме тоя закон, а брат ми, който беше депутат, ме информираше най-положително, че болшинството се подготвя да приеме тоя закон. Габровски21(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 963,№ 406) дойде вкъщи и говорихме, или по-право - говорих му два часа, а той красноречиво мълча или възразяваше нещо незначително. Той си остана на своето мислене, макар че нищо не ми възрази на всички аргументи, с които исках да го убедя, че този закон е безсмислен, жесток и излишен. Той търпеливо слушаше, но своето мнение не издаваше... Втори път го виждах на тема еврейския въпрос със същите резултати: красноречиво мълчание, внимателно слушание - и правение каквото си знае... С тоя еврейски въпрос много пъти безпокоих царя с ходатайства, та неведнъж ми казваше, че до гуша му дошло да се разправя за тях. А когато му казах: “Защо не отмените този закон?
към текста >>

935, № 219) С Багрянов се запознах много преди да стане министър, и даже депутат, ако не се лъжа, в двореца Царска Бистрица, където бях повикан и аз.
Обещах да помоля при сгоден случай. Помолих се на царя и той се съгласи да го приеме и се сдобрят. После го приел много добре - самият Калфов ми се обади и беше много благодарен. Дал му царят това, което очаквал. Тази беше причината, поради която Калфов дойде при мен30 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 935, № 219) С Багрянов се запознах много преди да стане министър, и даже депутат, ако не се лъжа, в двореца Царска Бистрица, където бях повикан и аз. После вече се опознахме по-добре и понеже той умееше да се държи много хубаво, хареса ми и аз исках да му помогна с каквото може. Като стана министър, той беше подготвил много хубави закони за няколко различни отрасли на живота в държавата и селото31 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 897, № 32; стр. 938, № 235; стр. 948,№ 303; стр, 988, № 593) Скоро след това се явиха търкания между него и други министри, които също съм се мъчил да премахна.
към текста >>

76. IV. ДОЗНАНИЕ НА КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ ФЕРДИНАНДОВА

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

[По въпрос № 14:] (...) През лятото 1943 г, също чрез г-жа Каравелова, поиска да ме види другият Лулчев - депутатът Андро Лулчев, когото познавах още като инвалид и тогава краен левичар в Инвалидния дом тук.
Поговорила съм с него, смятам го за умен човек, с познания по социални въпроси, философия, с доста леви убеждения, Абстрахирвам неговото последование на Дънов, в което, както всички подобни сектанти, той е едностранчив. Досега смятах, че Царят се е срещал с него, понеже е умен и имайки доста големи връзки с най-различни слоеве и тенденции, особено по-прогресивните у нас, е можел да осведомява Царя за неща, които не са идвали до него по “канален” път. При това е бил винаги прям с Царя и, според самия Цар, дори понякога и груб в критиките си по управлението на страната. Въпреки че някои срещи са станали в мойта къща, никога не съм говорила или разпитвала брат си по тези разговори. Помолих го, понеже чух от съмахленци, че у мен се събират дъновисти, срещите му с Лулчев да не стават вече у мен, но не помня кога е било това. [По въпрос № 14:] (...) През лятото 1943 г, също чрез г-жа Каравелова, поиска да ме види другият Лулчев - депутатът Андро Лулчев, когото познавах още като инвалид и тогава краен левичар в Инвалидния дом тук. Обадих на Царя за това и той ми каза да съм го видяла. Нямах по това време компаньонка вкъщи и затова не исках да приемам мъж вкъщи, та помолих генерал Стоянови да мога там да го видя. Винаги е бил малко екзалтиран поради нараняването му. Говори ми, за да предам на Царя негови впечатления от едно пътуване в Македония и Беломорието. Оплаква се от лошото държане на властите там, скъпотията, храните, кражбите, лошия апарат, изобщо, поставен, особено в Македония.
към текста >>

77. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

до Любомир Лулчев Любезни брат, Нямам друг човек, на когото да се оплача, освен на Вас, като вярвам, че ще имате някой приятел депутат, когото помолете да повдигне въпрос за едно семейство в гр. Видин.
Брат Лулчев, в сведенията, които Ви давам, ще гледам да бъдат достоверни и точни, защото от миналите ми писма Ви писах прибързано, от едно мое пресмятане, че дажбата се увеличава с още 160 грама, т. е. на 320 грама, което не е вярно, и за други неща ще гледам да съм точен, защото ми е съвестно да си играя с Бога, Който помага, като Ви давам такива сведения, с които ще изложа и Вас. Моля за извинение, брат Лулчев, и за предългите ми нечетливи писма, но моля Ви за подобрение участта на всички турци, евреи, арменци и други в България, които трябва да се поставят на равни правови начала, да живеят у нас, а да не се изоставят или да се произволничи над тях! 8. Писмо от свещеник Н. Димитров от 8.ІІІ.1943 г. до Любомир Лулчев Любезни брат, Нямам друг човек, на когото да се оплача, освен на Вас, като вярвам, че ще имате някой приятел депутат, когото помолете да повдигне въпрос за едно семейство в гр. Видин. Накъсо, историята на това семейство е следната: Иван Чонос - адвокат в гр. Видин, сега интерниран, загдето имал славянофилски идеи. Жена му и майка му засега са интернирани. Синът им Боян беше арестуван и подкаран за интерниране, по пътя избягал от полицията. На 15 ÷ 16 февруари 1943 г.
към текста >>

78. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

A. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 21

В тази барака са идвали обикновени хора от народа, учени, депутати и министри.
Това е описанието на стаята, в която живее Любомир Лулчев. Тя се помества в една барака. Онова, което е описано за разположението на подредбата на стаята, отговаря на истината. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 60 а, б, в. 7. Любомир Лулчев се е държал напълно естествено, обличал се е скромно, защото е живял в една скромна барака и никой, който е идвал при него, не му е завиждал за неговия скромен дворец. В тази барака са идвали обикновени хора от народа, учени, депутати и министри. Това е описано и се вижда много добре в дневника на Любомир Лулчев, публикуван в „Изгревът”, том XX, стр. 689 ÷ 890.
към текста >>

79. 2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС

ТОМ 22

Четиридесет и един депутати в Народното събрание подписват петиция за спиране гонението на евреите.
В проведения дълъг разговор с него, повече от четири часа, между другото Учителят му казва, че „нито един евреин в България няма да пострада". Въодушевен от разговора си сУчителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога". В него се казва, че няма да пострада нито един евреин в България. Той раздава тези листовки на всички министри и високопоставени хора в обществото. Българският народ се надига на борба за спасяване на евреите. Четиридесет и един депутати в Народното събрание подписват петиция за спиране гонението на евреите. Адвокатите и Църквата правят митинг. Под давлението на германците в края на февруари 1943 г. цар Борис подписва заповед за депортиране на евреите в лагера на смъртта Треблиника в Полша. Гузен от лошата си постъпка, царят напуска София и се скрива някъде. Заповедта гласи: На 10 март 1943 г.
към текста >>

80. Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г.
44 а. Юрданка Жекова, Иван Жеков и Петър Тевекелиев, рожден брат на Юрданка 44 б. Юрданка Жекова, Иван Жеков и Петър Тевекелиев, рожден брат на Юрданка СНИМКА № 45. Райчо Тевекелиев, рожден брат на Юрданка СНИМКА № 46. Савка Керемедчиева, Учителят и Йорданка Жекова СНИМКА № 47. Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г. в гр. Казанлък. Прави, трети ред, първият отляво е Иван Жеков СНИМКА № 48. 48 а. Димитър Благоев 48 б. Георги Димитров 48 в.
към текста >>

81. III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Побоят върху депутатите социалдемократи, както е описан от д-р Иван Жеков, се отнася за IV Конгрес на БРСДП в гр.
против тогавашния режим. Страхът от преследвания караше социалистите да крият своите първи социалистически събрания; социалистическото движение не беше още добило право на гражданство. На 20 юли на Бузлуджа се събираше тогава множество народ и от най-далечни места на България и особено то беше станало място за екскурзии в този ден за мнозина от новата генерация на интелигенцията, учителите и чиновниците, почитатели на нашите революционери, паднали за свободата на България. Мислеше се, че този ден на Бузлуджа е най-безопасен за един социалистически конгрес, колкото многолюден и да е той. И действително, конгресът мина съвсем незабелязан.[3] 20. Побоят върху депутатите социалдемократи, както е описан от д-р Иван Жеков, се отнася за IV Конгрес на БРСДП в гр. Казанлък, който се е състоял от 13 до 18 юли 1897 г. След това решават да се качат на връх Бузлуджа на тържествата в памет на Хаджи Димитър, но били пребити от селяните. Този побой д-р Иван Жеков го описва и в писмото си до д-р Петър Коларов, който в онзи момент е министър на народното здраве (1950-1962 г.). Това писмо е от 8 ноември 1950 г. За този побой се мълчи.
към текста >>

82. 5. Писмо от д-р Иван Жеков до Васил Коларов от 9.VII.1948 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

- депутат в XVI-XX Обикновени народни събрания.
Подпис: Д-р Иван Жеков [1] Васил Коларов е роден през 1877 г. в гр. Шумен. 1897-1900 г. следва правни науки във франция. 1913-1923 г. - депутат в XVI-XX Обикновени народни събрания. 1919 г. - секретар на БКП, 1921-1923 г. - деец на Коминтерна. 1923 г. - един от ръководителите на Септемврийското въстание.
към текста >>

83. 6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Стражарят ме намери в адвокатското бюро на другаря Никола Габровски, който беше тогава депутат в Народното събрание и помагаше му в писалището и се намеси в спора между мен и стражаря, който искаше насила да ме извади от писалището му, като му каза да напусне веднага писалището му и че той сам ще ме заведе при главния, инспектор Заимов.
Такова, по сведения от другарите ми социалисти, се посочи Горноореховското педагогическо училище, гдето, наистина, безпрепятствено се записах във II педагогически курс, защото от Шуменското училище ми се издаде само едно удостоверение, че съм следвал във II педагогически курс. В Горна Оряховица, по случай застрелванието-убийството на Алеко Константинов изпратих телеграма-протест от страна на педагогистите ученици, подписана от мен, до Министерството на просветата, в която се казва, че моралните убийци на Алеко са тогавашните управници - народняците. Тая телеграма предизвика една ревизия, т. е. да бъда разпитан от главния инспектор на просветата Ст. Заимов, който, наистина, извика с един стражар в Търновското окръжно управление на следствие. Стражарят ме намери в адвокатското бюро на другаря Никола Габровски, който беше тогава депутат в Народното събрание и помагаше му в писалището и се намеси в спора между мен и стражаря, който искаше насила да ме извади от писалището му, като му каза да напусне веднага писалището му и че той сам ще ме заведе при главния, инспектор Заимов. И, наистина, другарят Габровски ме придружи и ме представи на Заимов в кабинета на окръжния управител, гдето беше сам, като му каза: «Ето бунтовника, когото търсиш. Чудно ми е, че стар бунтовник търси със стражар млад бунтовник, и то със заповед да бъде насила взет от бюрото ми!?...» Другарят Габровски ме защити със силни упреци към Заимов и последният накрая можа да каже само това, че съм изключен от [училищата] в цяла България. Аз си излязох от кабинета на окръжния управител по знак на другаря Габровски, който продължи със Заимов да се обяснява доста разпален и да го осъжда, че служи на народняците мракобесници, които, именно, ще продадат България на царска Русия... След половин час на пререкания, др. Никола Габровски се завърна в бюрото си доста развълнуван и ми каза, че невъзможно е да се отмени изключването ми от цяла България, но, обаче, има възможност да следвам в Букурещ по някоя специалност, каквато избера. Решихме тогава да следвам в първата година по ветеринарната медицина в Букурещ, и в пос- ледующите години - в Италия, както и стана, като обаче завърших и шестмесечния курс в бактериологически институт в Турин [Торино].
към текста >>

- министър на народното здраве, депутат в I-V Обикновени народни събрания.
- в ръководството на санитарното дело в гражданския флот на СССР. През 1944 г. се завръща в България. Началник на медицинската служба във войската. 1950-1962 г. - министър на народното здраве, депутат в I-V Обикновени народни събрания. През 1956 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

84. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

- викаха депутати в Народното събрание.
За да развали Балканския съюз; напротив на Русия; от послушание към Австрия; „лудост или предателство", го каза един мъж с голямо име - заповядал нападението на сърби и гърци, когато те били вече приели арбитража и трябвало само да се отиде в Петербург и да се получи дори повече отколкото сме били очаквали - Струга и Дебър. И хайката пред нищо не се спира; тя продължава: „Той е злият гений на България; откак му е стъпил крака в нашата страна, тя не е виждала добро. Той е причината за всички нещастия. Той...Той...." И вдигна се изново вик за премахването му, за абдикация, па дори за република. „Долу монархизма, да живее републиката"! - викаха депутати в Народното събрание. Няма да се спираме да разсъждаваме върху вредата от подобни хули към короната и от подобни агитации, това не би завело да говорим върху причините, които а накарали законодателите да правят държавните глави особи свещени и неприкосновени, а така също върху кое е за предпочитане - монархията или републиката. Ще се ограничим да си дадем ясна сметка само върху отговорността на царя за атаката на Чаталджа, както и за 16 юни, а подир това ще направим един оглед на неговата дейност през всичкото време на неговото царуване. Това ще направим, защото трябва да се даде на публиката едно разяснение върху тези две дати - 4 ноември и 17 юни - за да се знае точно положението, а следователно и отговорността за стореното. Освен това 17.VI. когато безогледно се хули всичката минала дейност на царя през изтеклите 26 години, не ще бъде зле да се направи един по- спокоен преглед за да се види, че даже ако той не е сторил нищо добро в този период, то поне периодът не е бил един от лошите, та да се отдават нещата на това или онова. 1.
към текста >>

Демократите бяха едни от ревностните критици на „личния режим", но когато при седем техни депутати им се даде властта (1908 г.) народняците имаха превъзходно болшинство.
Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас. И естествено беше, че ако царят не искаше да упражнява своето право да отнема власт и да я дава на когото мисли за добро, при условие този да добие и подкрепата на народа, тогава никога един кабинет не ще да падне, а нима това щеше да бъде израз на народната воля? При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички? Нашето партизанско заслепление е карало всички партии да хулят царя, за гдето е отнемал властта от ръцете им при свое болшинство в парламента, а в същото време да го хвалят, за гдето им дава властта при наличността на нищожно тяхно меншество. Демократите бяха едни от ревностните критици на „личния режим", но когато при седем техни депутати им се даде властта (1908 г.) народняците имаха превъзходно болшинство. И ако нямаше друг фактор в държавата освен изборите това правителство щеше да пусне вечни корени. Но всички други партии викаха тогава против него; страната ечеше от митинги. Е, трябваше ли „омразният" цар да остави пак народняци да си направят изборите само защото имат болшинство? Че нима, въпреки всички протести, народняците нямаше пак да дойдат с болшинство? В 1901 година Рачо Петров беше натоварен да произведе свободни не партийни избори.
към текста >>

85. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

ТОМ 25

Теодор Теодорова, казани в градското казино в София, при сключването на българо-гръцкия съюз „Гърция молеше като давещ се за помощ", предвид заплашването на Турция да накаже Гърция, загдето беше допуснала критски депутати в Атинския парламент: затова Гърция не е искала нищо повече от само остров Крит.
Ако Русия беше оставила нашето правителство да удовлетвори Румъния още през ноември, сигурно още за Коледа войната щеше да бъде свършена... А когато най-после завеждат Румъния в Петербург, вместо да я удовлетворят както се следва, види се, понеже не е дала исканата награда, дали й като на подигравка, един гол Силистра! Разбира се, Румъния ще бъде сърдита и ще прави всичко възможно да се усложнят работите, за да получи повече и ние я виждаме още от април да си шушука със Сърбия и Гърция за съюза против България. Па и това е в полза на руската дипломация, защото тя ще има в Румъния един чук над главата на България, за да я плаши, с който тя наистина заплашва на 17 май, а на 15 юни я кара да мобилизира и си окупира исканите места като при това принуди България да склони да даде Македония на Сърбия. 3. По спора с Гърция още няма издадени документи, затова ще говорим по-малко известните обстоятелства. Според думите на г. Теодор Теодорова, казани в градското казино в София, при сключването на българо-гръцкия съюз „Гърция молеше като давещ се за помощ", предвид заплашването на Турция да накаже Гърция, загдето беше допуснала критски депутати в Атинския парламент: затова Гърция не е искала нищо повече от само остров Крит. Обаче, през зимата, поради проливането на кръвта на крал Георги в Солун, Константин настоявал и за този град. През март нашето правителство приема гръцката база за преговори, според която Солун се дава на Гърция. Отива Панас в Атина и Солун да почнат преговорите, но въпреки подканванията на нашето правителство не са продължили до самата война. Когато сме приели гръцката база, защо Гърция не продължи преговорите? Нима нямаше тя страшни загуби от държането мобилизирани всички свои войски цели три дълги месеци?
към текста >>

86. 28. Запознанството с Толстой

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

В камарата, като депутат, той посрещна една плесница със скръстени ръце.
Неговата широка душа не можеше да се побере в тясната и студена рамка на властта. Той в личния си живот въплотяваше принципа на непротивенето на злото със зло. На обявен му от унгарския консул дуел той се яви и като му се падна да стреля последен, той не стреля. Когато се отвори оставеното от него завещание, там то пишеше, че отива на дуела, за да не го обвинят в страхливост, че ако стрелят първо в него и не го убият, той ще откаже да стреля, защото не желае да убива. Той молеше препис от неговото завещание да се изпрати на Толстой. В камарата, като депутат, той посрещна една плесница със скръстени ръце. Дядо Найчо бе голяма фигура у нас; той бе се превърнал в народен трибун и респектираше дори и политическите си противници. Със силно развита съвест и тънко чувствителна душа, той страдаше особено силно след войната от широко развилата се корупция. Никога няма да забравя, когато еднъж през войната, разхождайки се с мене в градската градина, внезапно спря и като ме погледна втренчено, пророчески изрече; „Георги, помни ми думите, че ако не друг, Бог ще ни накаже, че вдигнахме ръка срещу русите”. Ето именно тоя човек със своята статия „На тихо пристанище” е първата връзка на Толстоя с мене. Трябва дебело подчертано да кажа, че ако политическите мъже поне у нас имаха нещо що-годе от добродетелите на дядо Найчо, животът би бил несравнено по-добър.
към текста >>

87. 3.2. Петко Д. Петков (4.05.1891-14.06.1824)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

е депутат в Народното събрание.
Застава на позиции на левите сили, които подкрепят предложението на БКП за изграждане на Единен фронт срещу превратаджийте от 9 юни 1923 г. През август 1923 г. подписва единофронтовско споразумение с БКП за съвместна борба срещу фашизма. Подкрепя Септемврийското въстание през 1923 г., като се вдига по указания на Коминтерна и неговите представители Георги Димитров и Васил Коларов. През 1924 г. е депутат в Народното събрание. Започва да изобличава вътрешния министър в убийства, генерал Русев. Показва от трибуната окървавените ризи на 40 човека убити. Това е на 16 април 1924 г. Решено е да бъде премахнат и убит след като научават, че е подписал споразумението с БКП за въоръжена борба срещу Цанковото правителство. На 14 юни 1924 г.
към текста >>

88. 3.3. Никола Д. Петков (21.07.1893-23.09.1947)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Депутат в 24 Народно събрание 1938-1939 г., но е изключен през декември 1938 г.
Член е на БЗНС от 1930 г. След преврата на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархофашистката власт, и влиза в БЗНС „Врабча 1". През 1937 г. отново се връща в БЗНС „Александър Стамболийски". Депутат в 24 Народно събрание 1938-1939 г., но е изключен през декември 1938 г. за антифашистка дейност. Обявява се срещу съюза на България с Германия, за което е изпратен в концлагер „Гонда вода". По това време той защищава позицията на обща борба на земеделци и комунисти срещу монархофашизма. Той подържа въоръжената борба на комунистите срещу властта. През август 1943 г., като представител на БЗНС „Александър Стамболийски", влиза в първия състав на националния комитет на Отечествения фронт. 3.3.2.
към текста >>

На изборите Отечествения фронт ги печели с 366 депутати и 99 депутати от опозицията.
Насрочени са избори за Велико Народно събрание на 27 октомври 1946 г., за да изработи и гласува за нова републиканска конституция. Опозицията участвува в изборите, като твърди, че, ако бъде избран Отечествения фронт, то на мирните преговори открити в Париж на 29 юли 1946 г. щяло да се приложат тежки репарации, и че в България ще навлязат английски войски. И всички вярваха на тези слухове. Аз също съм ги слушал с ушите си и всичко съм запомнил, и те ми потрябваха за изводи 30 години по-късно. На изборите Отечествения фронт ги печели с 366 депутати и 99 депутати от опозицията. На 22 ноември 1946 г. е съставено правителство, начело с Георги Димитров, който е пристигнал в България от Москва на 5 ноември 1945 г. преди изборите за 26 ОНС от 18 ноември 1945 г. Мирният договор бе подписан в Париж на 10 февруари 1947 г. от Васил Коларов.
към текста >>

Същият ден се прочита писмо от прокуратурата за отнемане депутатски имунитет на Никола Петков, поради участието му в конспирацията „Военен съюз" подготвящ държавен преврат.
Мирният договор бе подписан в Париж на 10 февруари 1947 г. от Васил Коларов. Дебатите във Великото Народно събрание са много остри. На 5 юни 1947 г. Никола Петков влиза в остър конфликт с Георги Димитров. Същият ден се прочита писмо от прокуратурата за отнемане депутатски имунитет на Никола Петков, поради участието му в конспирацията „Военен съюз" подготвящ държавен преврат. След отнемане на имунитета му, той е арестуван. На 10 юни 1947 г. 23 депутати от опозицията .доброволно" се отказват от депутатския си мандат. Техните молби са намерени в дома на Никола Петков при обиск. На 11 юни ВНС гласува и ги освобождава.
към текста >>

23 депутати от опозицията .доброволно" се отказват от депутатския си мандат.
На 5 юни 1947 г. Никола Петков влиза в остър конфликт с Георги Димитров. Същият ден се прочита писмо от прокуратурата за отнемане депутатски имунитет на Никола Петков, поради участието му в конспирацията „Военен съюз" подготвящ държавен преврат. След отнемане на имунитета му, той е арестуван. На 10 юни 1947 г. 23 депутати от опозицията .доброволно" се отказват от депутатския си мандат. Техните молби са намерени в дома на Никола Петков при обиск. На 11 юни ВНС гласува и ги освобождава. А Никола Петков ги е държал предварително подписани, за да бойкотира, когато е необходимо правителството. На 7 юни 1947 г. започва следствие срещу Никола Петков, на 23 юли 1947 г.
към текста >>

89. 7. Балканската федерация и Славчо Трънски

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

министър на отбраната 1969-1981 г., депутат от III до IX Народно събрание в София.
Той настоява да бъде възстановен в Партията и да бъде реабилитиран. По-късно е началник на Военната академия в София до 1962 г. От 1962-1969 г. е зам. министър на военновъздушните сили, зам. министър на отбраната 1969-1981 г., депутат от III до IX Народно събрание в София. Аз доживях да чуя и да видя как той като депутат в Народното събрание стана и говори за извращенията на Тодор Живков, който бе ръководител към 35 години на България. 7.16. Доживях също да видя как се разпадна чрез война държавата Югославия след 1990 г. След Първата световна война, на 1 декември 1918 г. е образувана буржоазно-монархическа държава - Сръбско-Хърватско-Словенско кралство, в съгласие на Версайската система от договори. От 3 октомври 1929 г.
към текста >>

Аз доживях да чуя и да видя как той като депутат в Народното събрание стана и говори за извращенията на Тодор Живков, който бе ръководител към 35 години на България. 7.16.
По-късно е началник на Военната академия в София до 1962 г. От 1962-1969 г. е зам. министър на военновъздушните сили, зам. министър на отбраната 1969-1981 г., депутат от III до IX Народно събрание в София. Аз доживях да чуя и да видя как той като депутат в Народното събрание стана и говори за извращенията на Тодор Живков, който бе ръководител към 35 години на България. 7.16. Доживях също да видя как се разпадна чрез война държавата Югославия след 1990 г. След Първата световна война, на 1 декември 1918 г. е образувана буржоазно-монархическа държава - Сръбско-Хърватско-Словенско кралство, в съгласие на Версайската система от договори. От 3 октомври 1929 г. е преименувана на Югославия.
към текста >>

90. 8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

75% от българите бяха срещу войната на НАТО срещу Югославия, но депутатите гласуваха за войната.
А пък аз казвам обратното: Дяволът е ангел отвън, ангелът е дявол отвън. Отвън грозното е Божественото, а красивото отвън е човешкото. Отвътре красивото е Божественото, а отвътре грозното е човешкото. Обратни са процесите." 8.4.18. През 1999 г. 75% от българите бяха срещу войната на НАТО срещу Югославия, но депутатите гласуваха за войната. А защо? Защото се продадоха. Невидимият свят се намеси и бомбардира България с природни бедствия. На 12 юли 1999 г. се изля потоп в гр. Монтана.
към текста >>

91. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

от турско робство, този хаджи Иванчо е бил избран за депутат в Народното събрание.
Щом има велик човек, веднага се явява и велик предател! На 19 февруари 1873 г. Васил Левски е осъден и обесен. В съда присъствува и българин хаджи Иванчо, който гласува за смъртната му присъда. А след Освобождението на България 1878 г. от турско робство, този хаджи Иванчо е бил избран за депутат в Народното събрание. Когато го обвиняват, че обесил Васил Левски, отговаря: „Това е било по турско време, а сега е друго време." За предателите времето е едно и също! Така Димитър Общи е бил обесен на 16 януари 1873 г. А за Васил Левски Учителят Дънов казва, че е ученик на Бялото Братство и единственият, който е завършил своята работа, за която е бил изпратен на Земята - между българите. Левски се явява като Божият агнец за Пасхата Господня, чрез която започва началото на Българското освобождение и Възкресение от пепелта на 500 години турско робство! И когато турските власти изпращат при него български свещеник да го изповяда, то той се обръща с думите си към него: „Отче, споменавай в молитвите си дякон Игнатии." После се обръща към небето и казва: „Боже, освободи България." В този момент той получава посвещение, че никой не може да освободи България, освен Бог.
към текста >>

се събират по 400-500 депутати - анархисти.
Ямбол по нареждане на Александър Стамболийски. Той им допуска и разрешава конгреса и след това избиват 200 анархиста. Когато съобщават това на Учителя Дънов, то Той отсякъл: „Не се избиват идейни хора! С това Стамболийски подписа сам смъртната си присъда." И тя се изпълни след преврата на 9 юни 1923 г. На последните им конгреси от 1920-1923 г. се събират по 400-500 депутати - анархисти. От 1922 г. започват да избиват противниците си с т.н. „прямая акция". Издигат лозунга: „На борба против властта и капитала". И засилват терористичната си дейност дълги години след това. 11.2.23.
към текста >>

92. 126. Защо няма връзка, няма логика в онова публикуваното в „Сила и живот от Дънов

IV. Ритниците

ТОМ 33

Той е бил свикнал да редактира речите на депутатите.
Той кратко я помолваше да го остави сам, и че ще спи в кабинета си. Всички в къщи бяха разтревожени, мислеха, че полудява. Съветваха се да викат лекар, но не смееха да му предложат. Погледът му падна върху беседите „Сила и живот”*, поставени на бюрото му. [*„Сила и Живот” - I, II и III книжка са стенографирани от Гълъбов, който е бил стенограф на Народното събрание. Той е бил свикнал да редактира речите на депутатите. Тук също редактира, и така се разчупва и изтича, изчезва Духът на Словото! ] Разтвори и зачете... - Какво ще ми разказват, ето тук както и тази сутрин, когато говореше няма, няма връзка, няма логика! Говори и пише като невежа! Чудно нещо, как е могъл да заблуди този хитър евреин и това хубаво момиче?! Аз изучих толкова много неща, всички служби във фабриката, никой инженер не може да се мери с мене - ще изуча и науката на Дънов!
към текста >>

93. 351. Изгрева е обявен от Бога за опитно поле на новите идеи

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

Той е депутат в Народното събрание и журналист, писател.
- Хм, ще го науча аз него сега! - Погледна работника в очите изпитателно и излезе, като остави вратата на стаята си полуотворена, а външната врата затвори след себе си. - Какво има Андрейко*? - запита той кротко брат си. [*Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев - виж в Изгревът”, т. 21. Той е депутат в Народното събрание и журналист, писател. Вижте приложените му статии след № 95.] - Не можах да дойда тази сутрин, защото... - Христов рязко го прекъсна: - Да, да, защото и ти уж си най за работа човек, но и ти си като всички. Обеща за тази сутрин, а идваш чак вечерта! — Ганьовска работа! Така работа не се върши! - Но... - започна Андрейко.
към текста >>

94. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

ТОМ 35

Депутат в Областното събрание в Пловдив (назначен от Алеко Богориди, генерал-губернатора на Източна Румелия) до 13.Х.
Българско знаме) Отстранен от длъжност в Сливенската местна болница, след конфликт с областния управител Тодор Икономов (14.02.1879 г.). Назначен за Директор на Сливенската мъжка гимназия (1879-1880). Открива книгопечатница „Българско знаме“ с печатарска техника от обявената в несъстоятелност Цариградска печатница на П. Карапетров. Създава благотворително дружество - организира и предоставя помощи, не само като член на настоятелството му. Заминава за Пловдив Активен деец на Българското либерално демократично движение. Депутат в Областното събрание в Пловдив (назначен от Алеко Богориди, генерал-губернатора на Източна Румелия) до 13.Х. 1879 г. - сменен от Иван Вазов. Избран за представител на Сливенски окръг, с Христо Д. Павлов (с делегати от всички окръзи в Източна Румелия) подписват мемоар за анулиране на несправедливите Берлински решения, връчен на Европейска международна комисия. Основател, редактор, автор: Българско знаме.
към текста >>

95. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

Назначен за депутат в областното събрание в Пловдив - Източна Румелия до 13.Х.
През 1879 г. заедно с д-р Планински издават в-к „Българско знаме”, уводната статия е подписана от д-р Миркович. Назначен е за директор на мъжката гимназия 1879-80 г. и след това за градски лекар и управител на местната болница до 14.02.1879 г. Активен член в либералното демократично движение, създава благотворително дружество и дава помощи, дава идеята за създаване на Женско благотворително дружество в Сливен. Назначен за депутат в областното събрание в Пловдив - Източна Румелия до 13.Х. 1879 г., където го сменява Иван Вазов. Председател е на клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист с княжество „България”, завръща се в Сливен, участвува с брат си в основаването на комитет „Единство”, заедно със Захари Стоянов за съединяване на Източна Румелия с Княжество „България”. От 1891-92 г. е държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас и от 1894 г. е пенсионер.
към текста >>

96. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

ТОМ 35

Тая тържествена процесия, предшествувана от 12 турски жандарми, изпратени от правителството, ръководена от двамата депутати Др.
и му било устроено тържествено посрещане. По това апостолическият викарий в доклад до префекта на Конгрегацията от 3 април 1861 г. съобщава, че на 27 април рано сутринта пристигнал в Цариград новият архиепископ, българският апостолически викарий. При пристигането не е могло да се устрои едно тържествено посрещане, обаче след обед били му отдадени почести, когато отишъл да посети Брунони. Възседнал бил хубав кон със златни украси, воден от един арменец, чиновник на Портата, следван бил от архимандрита, също на кон, а от двете страни имало други българи, богато облечени и с дълги бастуни в ръка. Тая тържествена процесия, предшествувана от 12 турски жандарми, изпратени от правителството, ръководена от двамата депутати Др. Цанков и Г. Миркович, се движела сред голяма тълпа любопитен народ и минала през главната улица на Пера, приемайки военни почести от всички полицейски части, които се намирали там. Йосиф Соколски и българите униати направили посещение на Брунони. При всички подирешни посещения, запитан, какво е видял в Рим, той отговарял: Рим е цяла любов.303 Соколски направил посещение и на Хасун, на турските министри и на дипломатическите представители. За да се изтъкне новото му високо йерархическо достойнство, той носел мораво расо и пръстен на ръка.304 Правителството не закъсняло да издаде и султански берат на Йосифа Соколски, в който се казвало, че той се утвърждава в архиепископското си достойнство и занапред ще ръководи църковните работи на българите, приели католичество.305 Това признаване на Йосифа Соколски за миллет баши създавало престиж не само нему, но и на българоуниатската община, която била поставена в благоприятните условия, каквито имала арменокатолическата община.
към текста >>

97. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

ТОМ 35

Мнозина от тях са били депутати, префекти, кметове на градове, висши съдии, а също някои и министри - Ал.
Всички тези директори, освен П. Титус, бяха българи. ... Болградската гимназия съществува и до днес, но тя вече не е българска, а ромънски лицей. До 1897 г., до когато разполагаме с точни списъци, тази гимназия даде 32 випуска от 350 завършили ученици; от тях 261 българи, 32 руси, 18 евреи, 13 поляци, 4 ромъни, 8 украинци, 8 немци и 6 гърци. От българите мнозинството, след като повечето завършиха висше образование из европейските средни учебни заведения и специалните училища, заминаха в Източна Румелия и България, гдето се проявиха като първи строители на младата държава - около 87 правници, 42 гимназиални професори и народни учители, 33 лекари, 15 военни, 7 инженери, 5 университетски професори, 4 финансисти, 4 дипломати, 2 духовници, 2 агрономи, 2 артисти и пр. Мнозина от тях са били депутати, префекти, кметове на градове, висши съдии, а също някои и министри - Ал. Малинов, Д. Греков, И. Титоров, проф. Д. Агура, генерал Д. Николаев, майор Олимпи Панов, Г.
към текста >>

И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и книжнина; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост.
13) на 25 години, което и биде уважено от правителството. С този закон, както изрично се отбелязва в чл. 7, се унищожаваха „завинаги всички права и привилегии”. След него, може би, щеше да последва друг - за отнемане и на другите правдини - административни, църковни и училищни, обаче настъпилите събития отнеха от Ромъния южната част на Бесарабия и я повърнаха на Русия. В това, очертано по-горе, общо състояние ромъните предадоха на русите българските колонии. И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и книжнина; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост. Спомените за тия някогашни добри отношения между българи и ромъни са още живи всред българския народ отвъд и отсам Дунав; с чувство на сърдечност те се отбелязват и в нашата литература. Тъй познатият, неотдавна починал, български писател П. Кисимов, ето какво пише в своите „Исторически работи” (София, 19 февруарий, кн. IV, с. 33): „Но аз предпочетох тихия български ъгъл - Болград.
към текста >>

98. 3.5. Бесарабия след Руската революция до днес (1917-1928).

ТОМ 35

Мисирков, депутат-секретар и ръководител в учредената автономна бесарабска диета в Кишинев, урежда в гр.
Чл. 6. Ромъния признава за ромънски поданици по право и без никакви формалности поданиците на бившата руска империя, които са родени в територията на Бесарабия, упомената в чл. 1, от родители, имащи там своето местожителство, при все, че те самите от момента на влизане в сила на настоящия договор, не са имали в Бесарабия остановено местожителство. ...При тези условия, комисията по външните работи дава своето одобрение на договора, относително Бесарабия, сключен в Париж на 28 октомврий 1920 г., и ви предлага да натоварите председателя на французката република да го ратифицира и се изпълни, ако стане нужда.” След прогласяването автономността на Бесарабия и учредяването на Conseil national (Svatul JareT), и българите, наред с другите народности в областта, побързаха да възстановят националния характер на всички свои училища, какъвто те имаха и беше узаконен от самите ромъни отпреди 70 години, в Молдовско време, с Хрисовула на Княза Богориди от 1857 г., - както в административното им, тъй и по отношение правата на българския език при обучението. Българинът Хр. П. Мисирков, депутат-секретар и ръководител в учредената автономна бесарабска диета в Кишинев, урежда в гр. Болград курсове за изучване български език от учителите-руси при гимназията и при основните училища. Как обаче, по-нататък се развиха работите е известно на всеки, който е следил живота на българите в Бесарабия. __________________________________________________ 370) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Оптира - избор; правото на оптира - правото на избор.
към текста >>

99. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

ТОМ 35

Селимински като водач на партията за изселването в Русия бил избран от бежанците след пристигането им в Сату-нову за техен представител (депутат) в Галац, за да улеснява преминаването на народа по местата за установяването им, пренасянето на вещите, които били изпратени преди това с парахода от черноморските пристанища, а също и по другите въпроси, свързани с преселението им, особено и с чумната епидемия.
Вместо това тук се стекли много влашки боляри и земевладелци да канят преселниците да се поселят в техните имения, като им давали най-съблазнителни обещания. Българите, знаейки за крепостното положение на влашките селяни, не се оказали лековерни. Те изпратили една делегация направо при влашкото правителство да го уведоми за пристигането на толкова много хора и да го помоли да им даде свободна земя за поселение. Правителството отговорило, че не разполага със свободни земи за такава цел, но че преселниците, ако не се разделят по селата, могат да си купят място, на което да се настанят. Този съвет бил възприет от преселниците и благодарение на подкрепата на споменатия вече родолюбец Андон Иванов Камбуроглу, родом от Сливен и живущ тогава в Брашов, идеята имала всички изгледи за успешно осъществяване. Селимински като водач на партията за изселването в Русия бил избран от бежанците след пристигането им в Сату-нову за техен представител (депутат) в Галац, за да улеснява преминаването на народа по местата за установяването им, пренасянето на вещите, които били изпратени преди това с парахода от черноморските пристанища, а също и по другите въпроси, свързани с преселението им, особено и с чумната епидемия.
към текста >>

100. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

ТОМ 35

Когато депутатите се върнали в града, Доротей бил преместен вече в София.
Те заминали в началото на март 1860 година за Цариград, снабдени с препоръки от митрополит Григорий до влиятелни личности в Патриаршията и от Търновската община до хаджи Никола Д. Минчооглу тоже влиятелен българин в Цариград. Представителите на града начело с Николо Занкин изнесли една бляскава обвинителна реч на след Великденското заседание на Патриаршеския синод, в която дядо Николчо започнал с думите: „С един ден няма да свърша да Ви разказвам” и описал в черни рамки врачанският епископ Доротей, след което и синода, и патриаршията разбрали, че каузата на този епископ във Вратца е пропаднала. Врачанската делегация тържествувала. Тържествували и врачаните. Когато депутатите се върнали в града, Доротей бил преместен вече в София.
към текста >>

НАГОРЕ

0.8083119392395