Търсене в текстове за 'Депутат'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 6 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Снимка на Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г. в гр. Казанлък

Снимка на Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП
Снимка на Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г. в гр. Казанлък СНИМКА № 47. Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г. в гр. Казанлък.
към текста >>

Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г.
Снимка на Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г. в гр. Казанлък СНИМКА № 47. Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г. в гр. Казанлък. Прави, трети ред, първият отляво е Иван Жеков
към текста >>

2. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

По покана на българското правителство, за да се записват речите на депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род.
Учителят ги издаде и ги нарече „Сила и живот". Първите три серии са почти оригинално Слово на Учителя. Трябва да кажем и за стенографите. Те се явиха точно на време, за да стенографират и запишат Словото на Учителя. Затова се бе погрижило Небето. По покана на българското правителство, за да се записват речите на депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род. 1854 г. в село Бу-коие, Словения, а починал в 1915 г. в гр. София. Той приспособява за българския език стенографската система на Габелсбергер и открива първите курсове за изучаване на стенографията. Ето защо днешната българска стенография се нарича система Габелсбергер-Безеншек.
към текста >>

3. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета.
към текста >>

4. Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти

Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III.
Извършен е на 16 април 1925 г., 16 ч. Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година. Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април. Въпросите, които веднага изникват на преден план, са: кои са организаторите на атентата и как са допуснати да поставят взривоопасни вещества в свещения храм? Както всички знаем, в първите две десетилетия на ХХ век голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото.
към текста >>

5. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Избират се 160 депутати, от които 100 са опозиционери.
Луков от поста военен министър и назначава ген. Теодосий Даскалов - човек от кариерата. На мястото на вътрешния министър Красновски е назначен д-р П. Николаев Започва се подмяната на министри на третия кабинет на министър-председателя Кьосеива-нов. Според плана на Лулчев се провеждат парламентарни избори през февруари и март 1938 г., но с много ограничения при гласуването. Избират се 160 депутати, от които 100 са опозиционери. За председател на Народното събрание е избран Стойчо Мошанов. 5. През месец април 1938 г. се издава надзор върху дружествата с идеална цел и се нарежда полицията да утвърждава уставите им и ръководителите им. Засилва се цензурата. Издава се специален закон за временен надзор върху печата.
към текста >>

- депутат в XXV-то Обикновено народно събрание.
1925-1934 г. - ръководител на строежите. 1935-1939 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов. 1940-1944 г. - депутат в XXV-то Обикновено народно събрание. Осъден на смърт от Народния съд на 1 -2 февруари 1945 г. 19. След гоненията срещу Бялото Братство през пролетта и лятото на 1938 г. при вътрешния министър д-р Николаев (24 януари 1938 г. - 14 ноември 1938 г.) настава суша - незапомнена. Цар Борис III си спомня, че заради гоненията на цар Фердинанд (баща му, когото нарича «стария») срещу Петър Дънов, Фердинанд го сполетява абдикация и изгонване от България.
към текста >>

- председател на Комитета по строителство. Депутат.
до 1949 г. е министър на външните работи и председател на Народния съюз «Звено». 19491959 г. - министър на електрификацията. 1959-1962 г. - председател на Комитета по строителство. Депутат. Умира на 28 септември 1968 г. Погребан с държавни почести. Той е вечният превратаджия: 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г., 9 септември 1944 г. - и винаги е успявал да бъде с печелившите в дадения момент. Друг такъв феномен в политическия живот на България няма.
към текста >>

Общественик, журналист, писател и депутат.
Това се вижда много добре от представените снимки на Рила. Виж «Изгревът», том VIII, снимка №6; том XIV, снимка №9 и «Изгревът», том XVII, снимки №9, №10, №12. Същата масичка се занася на общия обяд и Учителят сяда до нея. 31. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев. Инвалид от войните, движел се е с патерици. Общественик, журналист, писател и депутат. За него сме споменали като участник в списването на вестник «Ратник на свободата». Материали от този вестник ще бъдат публикувани в «Изгревът», том XXI. 32. Иван Багрянов-роден през 1891 г. вс. Воден, Разградско. През 1912 г.
към текста >>

- депутат.
Оттам се връща социалдемократ. От 1909 г. до 1946 г. е един от ръководителите на Българската работническа социалдемократическа партия - широки социалисти. 19111927 г. - депутат. 1923-1935 г. - противник на фашизма. Заточен на остров «Св. Анастасия». 1936-1944 г. - активен участник в опозицията.
към текста >>

- депутат.
в с. Сломер, Търновско. Учител, от 1908 г. - член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). 19111923 г. - депутат. 1920-1921 г. - министър на търговията, промишлеността и на железниците, а през 1923 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ал. Стамболийски. 1924-1933 г. - емигрант в Югославия.
към текста >>

е член на БЗНС и депутат.
е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ал. Стамболийски. 1924-1933 г. - емигрант в Югославия. Завръща се в България през 1933 г. и до 1944 г. е член на БЗНС и депутат. От 1945 г. до 1946 г. отново е в опозиция срещу комунистите и е репресиран за това. 39. Крум Лекарски - роден през 1898 г. в гр. Кюстендил.
към текста >>

- депутат от листата на БЗНС.
41. Стоян Омарчевски - роден през 1885 г. в Нова Загора. През 1912 г. завършва философия в София. 1912-1923 г. - депутат от листата на БЗНС. През 1917 г. завършва право. А от 1920 г. до 1923 г. е министър на Народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски.
към текста >>

е депутат.
1927-1933 г. -главен редактор на в. «Земеделско знаме». От 1927 г. до 1941 г. е депутат. 42. Александър Стамболийски - роден на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. 1893-1897 г. - учи в земеделско училище и в лозарско-винарско училище в Плевен.
към текста >>

1908-1923 г. -депутат.
1900-1902 г. - следва агрономство в Германия, а преди това - философия. 1904-1923 г. - редактор на в. «Земеделско знаме». 1908-1923 г. -депутат. През 1915 г. е осъден на доживотен затвор за обида на цар Фердинанд, понеже се бори срещу войната. През 1918-1919 г. е освободен от затвора, за да спре разбунтувалите се войски след пробива на Добро поле. Застава начело на въстанието и основава Радомирската република.
към текста >>

Той е заместник-председател на Народното събрание и с група депутати заминава на 8 и 9 август 1939 г.
След като царят се убеждава, че това са техните глави, ги връщат обратно в Славовица при труповете. Така че мнението на Лулчев е категорично, че цар Борис III е ръководител на преврата на 9 юни. Вж. «Изгревът», том I, стр. 432-436 и том IV, стр. 446-448. 44. Георги Марков - активист на БЗНС. Той е заместник-председател на Народното събрание и с група депутати заминава на 8 и 9 август 1939 г. и се среща с Молотов, който е председател на съветското правителство. 45. Стойчо Мошанов - роден през 1892 г. в гр. Дряново. През 1912 г. завършва право във Франция.
към текста >>

е депутат.
- участва във Военната лига. През 1923 г. - в Демократическия сговор. От 1923 г. до 1939 г. е депутат. През 1935 г. е министър на народното стопанство и на финансите. Председател на 24-ото Народно събрание през 1938-1939 г. Ат 1939 г. до 1944 г.
към текста >>

47. Д-р Никола Сакаров, деец на Българската комунистическа партия, депутат от 25-ото Обикновено народно събрание като кандидат на Работническата партия, понеже е изключен от БКП след Септемврийското въстание от 1923 г.
След смъртта му е регент. Роден на 17 септември 1895 г. Върви по рода на Кобургите, а брат му Борис върви по линията на майка им Мария-Луиза- носи черти на Бурбони-те. Кирил е по манталитет аристократ, бохем, любител на кабаретния живот и с много задължения пред кредиторите. Осъден на смърт от Народния съд. 47. Д-р Никола Сакаров, деец на Българската комунистическа партия, депутат от 25-ото Обикновено народно събрание като кандидат на Работническата партия, понеже е изключен от БКП след Септемврийското въстание от 1923 г. След сключването на германско-съветския пакт за ненападение на 23 август 1939 г. между Рибентроп и Молотов, Сакаров е изпратен в Москва от цар Борис III за среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Мисията му има проучвателен характер. 48. Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица.
към текста >>

- депутат.
«Родина» и сп. «Демократически преглед». 1923-1926 г. -министър на финансите в правителството на Цанков. 1920-1927 г. - депутат. 1926-1935 г. - член на УС на Демократическия сговор и групата, която оформя кръг «Звено». 1934-1935 г. - министър на финансите в правителството на Кимон Георгиев. През 1936 г.
към текста >>

- депутат.
- ръководител на Народния сговор, един от организаторите на преврата на 9 юни 1923 г. 1923-1926 г. - министър-председател и министър на войната през 1923 г. 1926-1934 г. и 1938-1944 г. - депутат. 1930-1931 г. - министър на просветата в правителството на Андрей Ляпчев. 1926-1930 г. - председател на Народното събрание. Става водач на Демократическия сговор след разцеплението му през 1932 г.
към текста >>

е депутат.
- командир на Четвърта българска армия. 1918-1919 г. - министър на войната. От 1925 г. до 1934 г. е депутат. Член на Демократическата партия. 85. За 1939 г. Учителят Дънов е говорил многократно пред учениците Си. Той ги приканва да се качат на Рила - на Седемте рилски езера, защото това е последната благоприятна година. Война наистина няма.
към текста >>

Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г.
Отнася се за Никола Мушанов, роден през 1872 г. в гр. Дряново. От 1889 г. до 1897 г. учи право във Франция. Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г. и 1911-1944 г. 1908-1910 г. - министър на народното просвещение. 1910-1911 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов.
към текста >>

6. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

0.19566893577576