Търсене в текстове за 'Градина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 186 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина.
Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си. На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина. Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята. Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика.
към текста >>

3. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха.
А словото му бе мощно, думите му - огнени. И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени. Но никой не смееше да го обуздае. Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник. В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха. Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие. Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи.
към текста >>

4. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.
към текста >>

5. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее.
Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста. А егоизмът е едно болезнено състояние. Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества.
към текста >>

6. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера.
в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката.
към текста >>

7. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум.
Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите? Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях! Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая.
към текста >>

8. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло.
Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни.
към текста >>

9. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39).
На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората. На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места.
към текста >>

10. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях.
Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина.
към текста >>

Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано.
Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода.
към текста >>

На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето.
Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността.
към текста >>

11. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята.
Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи.
към текста >>

12. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!... ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>

13. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше.
Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
към текста >>

Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник.
В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания.
към текста >>

На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината.
Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли. След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи.
към текста >>

14. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви.
Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала.
към текста >>

15. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак.
ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар.
към текста >>

Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар.
ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа!
към текста >>

Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар.
ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя!
към текста >>

Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат.
Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят.
към текста >>

Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа!
Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят!
към текста >>

Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя!
Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя!
към текста >>

И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак.
Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат.
към текста >>

Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно.
Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя.
към текста >>

Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат.
А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено!
към текста >>

Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя.
Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето! В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!
към текста >>

В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!
Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето! В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя! Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена градина, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
към текста >>

Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена градина, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето! В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя! Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена градина, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
към текста >>

16. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>

17. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бащата с детето милват агнето в градината, а на другия ден то бива заклано.
Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи. За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата. Бащата с детето милват агнето в градината, а на другия ден то бива заклано. И родителите се чудят, защо син им или дъщеря им не живеят добър живот". Това е само един от многото примери за стойността на днешното възпитание. Необходими са точни познания за периодите на детското развитие и за нуждите на детето в разните периоди. Но за да не се отклоня тук, пращам читателя до списание „Всемирна Летопис" (трите минали годишнини и текущата). [1]Виж списание „Всемирна Летопис", год.
към текста >>

18. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни.
Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас.
към текста >>

19. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет.
Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна песен. През откритите зеници на смелите днес, не наднича ли смелостта на твоите храбри деца? Вечно жив! Ще премине като керван пред тебе цялата вечност, а окото ти не ще сведе ресни на морност, защото вечно буден Си! * * * VІ. ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет. Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия. Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път. Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око.
към текста >>

Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата градина, или отново ще се зададе?...
Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен. Вълните плискат и шумът им сякаш спомня отлетяло време. Сам се скитам по златистия бряг и диря стъпките на пролетта, която идва, която си отива през морето. Приветствен лъх донасят морски ветрове. В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет? Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата градина, или отново ще се зададе?... Морето стигнах. На златния му пясък край брега, аз гледам да найда диря от сетната ù стъпка. Морето е врата и път! Обичам го, защото през него се отива всякъде. Ако е отминала, тук се е сложила сетната ù стъпка, ако ли пък ще дойде, тогава ще я видя да се зададе с първото ято на ранните птици.
към текста >>

20. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

начинът, по който градинари, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр.
Вторият основен факт, от който излиза той е свръхразмножението. Повечето видове дават яйца или семена много повече, отколкото има възможност и шанс да се развиват. От тези две положения следва, че се явява борба за съществуване, и в тая борба надделяват по-добре приспособените. Това Дарвин нарича естествен подбор. За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е. начинът, по който градинари, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр. Американецът Бурбанк напр. по този начин е сполучил да добие кактуси без бодли! Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор! Важно е да се забележи, че Дарвин счита естественият подбор по-важен принцип от първите два ламаркови принципа. НЕОДАРВИНИЗЪМ. Август Вайсман излиза от твърдението, че няма унаследяване на придобитите принципи.
към текста >>

Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор!
Това Дарвин нарича естествен подбор. За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е. начинът, по който градинари, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр. Американецът Бурбанк напр. по този начин е сполучил да добие кактуси без бодли! Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор! Важно е да се забележи, че Дарвин счита естественият подбор по-важен принцип от първите два ламаркови принципа. НЕОДАРВИНИЗЪМ. Август Вайсман излиза от твърдението, че няма унаследяване на придобитите принципи. В това отношение той се различава от Ламарк и Дарвин. Въпросът за еволюционните фактори е тясно свързан с въпроса за унаследяването на придобитите признаци. Последният въпрос се състои в следното: свойствата, качествата, които индивидът добива в течение на своя индивидуален живот, дали са наследими, дали ги предава в наследство или не.
към текста >>

21. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час.
Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят? – Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд.
към текста >>

V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета.
Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята. От тоя час наченаха едно след друго да капят посърналите листи, откъснати от живота, що се струи в дънера и гранките на дървото.
към текста >>

Вървя в градината помежду живите човеци.
Смъртта не засегна живота на листата. Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята.
към текста >>

22. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива.
В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари.
към текста >>

23. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина.
Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая?
към текста >>

Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие. Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици. Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин. Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи. Тебе поменавам в своя разговор с вечността. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... * * *
към текста >>

Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи.
Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие. Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици. Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин. Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи. Тебе поменавам в своя разговор с вечността. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... * * *
към текста >>

24. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Детска градина", год IV, книга трета.
С портрета на автора. Цена 10 лева. Всички са издания на „Акация'' – София ул. Витошка 21 – Денкоглу. 27) Сп. „Детска градина", год IV, книга трета. Издава се от дружеството на учителите при софийските детски училища. Това списание е предназначено за възпитание и образование на децата в предучилищната възраст. Има два отдела: родителски и детски, Първият съдържа педагогически статии за възпитанието на детето в предучилищната възраст, а вторият има материал за деца; приказки, стихотворения, песни, игри, гатанки, пословици. Редактирането му тази година е поето от двама известни педагогически писатели Виолино Примо и Трайко Симеонов. Съдържанието прави хубаво впечатление.
към текста >>

25. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си.
към текста >>

26. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

132 Списание „Детска градина" продължава да излиза.
Издава книгоиздателство „Възраждане", ул. „Бачо Киро", № 13, София. Превод от английски. С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов. Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна биология в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр. 132 Списание „Детска градина" продължава да излиза. Редактора се от Violino Primo и Трайко Симеонов. Третира възпитанието на деца от доучилищна възраст. Съдържа материя за родители и деца от доучилищна възраст. Абонамент 40 лева. Адрес: ул.
към текста >>

27. Съдържание на бр. 7 и 8 Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Покровител на животните, Детска градина, списание Sbrateni, mêsicnik obrobê ducha a spolecnonsti.
Младежки зов. Здравец, вестник. Детска радост, списание, Наковалня, списание. Възраждане списание. Добро здраве, вестник. Покровител на животните, Детска градина, списание Sbrateni, mêsicnik obrobê ducha a spolecnonsti. Rediguge Premysl Pitter. Le Fraterniste. Psychic Magasine. Das Qoteannm, internationale Wochenschrift für Аnthroposophie und Dreigliederung. Oomoto, Die Freie Waldorfschule, mitteilnngsblatt für die Mitgliedr des Verines für ein freies Schulwesen.
към текста >>

28. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино.
И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката.
към текста >>

Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат.
– От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края. Аз чувствувам, че върху моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре. – Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка. – Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва.
към текста >>

29. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти?
Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури. В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога.
към текста >>

30. Съдържание на бр. 9 и 10 Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк.
Тахчиев, Оборище №24, София. P.S. Препоръчаме романа на читателите на „Житно Зърно” и на всички, които се интересуват от проблемите на Окултизма – от тайната на живота и смъртта. За всеки окултен ученик той може да бъде настолна книга, където той може да види описан в общи черти своя собствен път с всичките му радости и скърби. МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне.
към текста >>

31. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина?
Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта.
към текста >>

" И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря.
Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива.
към текста >>

32. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат.
Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността. Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там. Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!..
към текста >>

33. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тъкмо както правят и градинарите, когато намазват стъблото на овощните дървета с пръстен от катран, за да препятствуват на изкатерването на гъсениците.
Карамфиловото растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. По видимому твърде страхливо, твърде загрижено да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стеблото си с жлезести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират. Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление. Тъй като те преди всичко се боят от мравките, те са намерили, че за тая цел е достатъчен един широк лепкав пръстен под взела на всяко стебло. Тъкмо както правят и градинарите, когато намазват стъблото на овощните дървета с пръстен от катран, за да препятствуват на изкатерването на гъсениците. Но най-странни са тези средства, чрез които растенията механически се защищават. Тук ще спомена хвоща, който има в стъблото си истинска броня от микроскопически кремъчни телца. Тук трябва да се споменат и множество житни растения, които за да се предпазят от охлювите, имат вар в своите тъкани. Нека изложа няколко примера и за опрашването. Седефчето (Ruta graveolens) е доста миризливо лечебно растение.
към текста >>

34. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр.
Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатско, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието.
към текста >>

35. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина?
към текста >>

Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените.
Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас. Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените. Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите.
към текста >>

36. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, която е вътре в него.
Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа. Тези, които днес са готови, да тръгнат след Христа. Никога не е късно! И 100-годишен да си, щом си чул Христовия глас и тръгнеш след Него, ти ще станеш Негово дете, Негова Любов. Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, която е вътре в него. Щастието носи светлина, мир и радост. Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда.
към текста >>

37. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца.
Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими крилца...
към текста >>

38. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод!
От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод! Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката. Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи възкресение! Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо.
към текста >>

Той помни деня на своята пролет, както косът не забравя сливата с малката градина, където скрит под клоните, обсипани с бели цветове, подсвирва на децата.
Реката с живата вода блика непрестанно. По цялата вселена, - на широко се разнасят струите на Твоята вечна младост? Който живее в Тебе, часовете на живота му са като часове на утро; усмивката му е като усмивка на дете а душата му е пълна с надежда. Когато скръбна есен покрие с умора гората и вятърът отбрули посърнали листа, душата му не скърби, защото тя е вечно в обновителната пролет на Твоя дух. И в смразените зимни дни той живее с дните, когато прелетните птици на ята пристигат отдалеко. Той помни деня на своята пролет, както косът не забравя сливата с малката градина, където скрит под клоните, обсипани с бели цветове, подсвирва на децата. Летят години. Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена! Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти.
към текста >>

39. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията.
АМРИХА (Разказ) Да, ето, това е вече последната книга, която изчитам. Всички писачи под Нероновия скиптър са прегледани; те ми дотегнаха; все по един и същ начин пишат; не ме задоволяват техните умувания; нищо особено не пишат, това, което те пишат, всеки малко по-умен човек би писал. С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год. мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията. В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка.
към текста >>

Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея.
Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро. А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство. За нея се говореше като за същество, което пръска наоколо радост с присъствието си Веднъж, когато Амриха минавала по една от главните улици на Рим, Нерон я сгледал и заговорил с нея. На края на разговора казал: – Елате довечера в двореца- Вечерта тя отишла. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за удоволствие, я хванал.
към текста >>

40. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И Христос е техният градинар.
Аз имах време да се нарадвам на щастливата среща. Откак избухна кървавият катаклизъм, който опустошаваше Европа, не се ли обръщаше печално сърцето ми към този човек ? Малко след като минахме Фонтенебло, Андреас прекъсна мълчанието. Той каза между другото: – Външните блестящи действия са ценни, но делата, които само Бог вижда, ги надминават. Първите са цветя, а вторите - семенца. И Христос е техният градинар. Вторите извършват само тези, които знаят да мълчат. Познаваш ли хора, които знаят да мълчат? – Да. – Да, всеки мълчи, но тъй, че съседът му да забележи, че той крие една сензационна истина. Андреас се засмя леко и продължи: – Има едно вътрешно или умствено мълчание.
към текста >>

41. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка.
Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било. И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата.
към текста >>

42. СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Най-дивното цвете е той в тайнствената градината на душата!
С каква велика радост я облъхват те! Как ги жадува и следва! Те постоянно ù говорят за предвечната ù родина. За великото, вечното, непостижимо прекрасното! За Вселюбящия, за Неговата любов и мъдрост... О братя, не забравяйте най-безценния ваш дар! Най-дивното цвете е той в тайнствената градината на душата! Най-голямата ви грижа нека винаги за него бъде - да не посърне и повехне. Да расте и разцъфтява ! А затова, помнете винаги, едно е нужно преди всичко: чистота. Чисто да бъде вашето тяло като лилия - храм свещен е то! Чиста да бъде вашата душа - за да пребъдва Бог в нея.
към текста >>

43. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар.
Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други.
към текста >>

В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите.
Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други. Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви.
към текста >>

У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване.
Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други. Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви.
към текста >>

В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога.
Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела.
към текста >>

Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка.
Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта.
към текста >>

Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви.
В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта. Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии.
към текста >>

И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога.
Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта. Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана.
към текста >>

Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела.
В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта. Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното.
към текста >>

* * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят.
Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност. Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога. Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото.
към текста >>

Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото.
* * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи.
към текста >>

В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя.
Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр.
към текста >>

* * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи.
Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си.
към текста >>

* * * Четвъртата градина е най важната.
Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти.
към текста >>

Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти.
* * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето.
към текста >>

* * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си.
Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир.
към текста >>

За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир.
* * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев.
към текста >>

* * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев.
За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели.
към текста >>

Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания.
При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек. Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания.
към текста >>

44. ЧОВЕШКАТА ДУША - ЦВ. Г. СИМЕОНОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато животът ти се преобърне на пустиня и твоята дейност на безплодна градина, знай, че ти си служил на себе си.
КРАЙ ИЗВОРА Когато изгубиш пътя към свещения извор, потърси пътя към своята душа! Когато всички хора се оттеглят от теб, потърси своя Учител, той ще ти покаже пътя към техните души. Когато животът ти се преобърне на пустиня и твоята дейност на безплодна градина, знай, че ти си служил на себе си. Започни тогава да служиш на Бога! Не забравяй никога Бога, не забравяй никога своя Учител, не забравяй никога душата на ближния и своята. Търси винаги истината в мислите, в чувствата и действията и когато я намериш знай, че близък е часът, когато ще чуеш гласа на Бога. Не смущавай невинния сън на детето! Не се докосвай до свещената дреха на душата!
към текста >>

45. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието.
Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема.
към текста >>

46. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От градината долитат сетните въздишки от заспиващите цветя, напоени с аромат.
Псалом тридесет и втори: ДЕН Залязва слънцето. Пожар има на далечния запад. Той бавно гасне и на дълбокия тъмен свод трепкат звезди. "Не тъгувай" - казват те - "Утре отново ще видиш слънцето". Аз събувам своите обувки, защото по тях има прах от преминалия ден, влизам в своя дом и запалвам светил ни кът. От градината долитат сетните въздишки от заспиващите цветя, напоени с аромат. Пред мене е голямата книгата на мъдреците и аз се разговарям с това, що те са написали преведи векове. Велика е Мъдростта, велики са тайните на света! Душата ми се препълва с благоговение сред тишината на настъпилата нощ. Аз поглеждам небето, опасано с пояс от звезди. Едно безмълвно тържество има на небето.
към текста >>

47. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта".
"Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла. "Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо, в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол.
към текста >>

48. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене.
Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни.
към текста >>

49. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ.
Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси. Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри. Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм. Неотдавна Стоне отишъл в родното си място, градчето Холсворти. Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен човек. Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил. За Фредерик Стоне може да се каже, че той е една жива електрическа батерия. Какъвто метален предмет се допре до него - изпуща електрическа искра. Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар. Като шофьор той работи само с гумени обуща и ръкавици.
към текста >>

50. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му.
Следователно борбата произтича от факта, че ние не сме органи на Цялото." „Ако ти съставляваш орган в Цялото, ти си спасен, но ако не си такъв орган, започва борба между тебе и другите". Учителят Един клон като е заловен за цялото дърво, получава сокове, сили от него и напредва, но ако се откъсне, изсъхва, изражда се, защото не може да се ползува от енергиите на Цялото. Първото представлява живот в закона на Цялото, а второто — живот в закона на частите. Това Цяло можем да го наречем, както си искаме: - Първична Причина, Разумното, Бог. Човек може да се развива правилно само когато живее в закона на Цялото. Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му. Ето защо никога поетът, музикантът, художникът, ученият и пр. не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото. Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него.
към текста >>

51. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе".
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
към текста >>

52. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво.
Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител.
към текста >>

След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите.
Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео.
към текста >>

53. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно.
Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие. * Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с тъга. Колкото пъти човек през деня ощети интересите на кое да е живо същество и не му е услужило в нужда, както услужва на себе си, толкова пъти връзката с Цялото е скъсана, и радостта се отдръпва далеко от него. И обратно, колкото повече пазим духовните и материални интереси на всяко същество и не изпущаме случай да се отзовем на нуждите им, връзката с Цялото се усилва, и животът в нас се проявява в пълнота. А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно. Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.
към текста >>

54. СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм.
И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма, О чуйте, аз започвам пак да пея И радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живя! ПЛАНИНСКО ЦВТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина! Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
към текста >>

55. ДУМИ НА ПРОРОКА - ИВ. ИЗВОРСКИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ти пръв посади там трите чудодейни семенца, най-ценната украса на моята градина: Любов, Наука, Работа.
Ти Единният. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о първи лъч на любовта. Ти пръв докосна заледената ми душа. Ти пръв вля в нея еликсира на живота. Ти пръв посади там трите чудодейни семенца, най-ценната украса на моята градина: Любов, Наука, Работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о първи лъч на Любовта! Обичам Те! * Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За Тебе ми говорят камъчето и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което погледът се докосне, ми шепне за Тебе.
към текста >>

56. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име?
Ето нейните уводни думи, с които открила събранието, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год. в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя. Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име? Сигурно, че не. Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си. Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя. Формата, която представлява красотата – е красота чиста и спокойна.
към текста >>

Най-искрено ви казвам: Аз искам да представя една градина от рози от голямата божествена градина, в която има безчет рози, от която градина днес е попаднала една роза в моите ръце.
Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си. Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя. Формата, която представлява красотата – е красота чиста и спокойна. Предлагам ви в думите му, уханието на неговата разляна любов – осъществена. Най-искрено ви казвам: Аз искам да представя една градина от рози от голямата божествена градина, в която има безчет рози, от която градина днес е попаднала една роза в моите ръце. Аз ви я предлагам. Можете да я гледате и да й се чудите. Можете да я оставите настрана, това е ваша работа, но не, братя, вземете я, защото с нея аз ви давам сърцето си, преизпълнено с любов, и душата си, изпълнена с мир и радост. Това е единственото нещо, което притежавам и едничкото, което мога да ви дам." Духовни движения в Югославия. В Югославия се забелязва усилващо се духовно движение.
към текста >>

57. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите.
От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1]. На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите. Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време, ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после възпоминания, още по-после и образ и подобие човешки.... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега, и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е, защото трябва по-силна светлина и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с „факти", които ще говорят сами за себе си. Те говорят на нас, ще кажат нещо и вам! (Следва) [1] Сахара, Арабия, Гоби или Шамо са места, където нявга са цъфтели цивилизации!
към текста >>

58. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета.
към текста >>

59. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако човек, приел първия лъч, работи в една градина, то цветята ще цъфтят по-красиво и с по-голямо благоухание, а плодните дървета ще дадат по-изобилен и по-добър плод.
Онзи, когото ти търсиш от хиляди години навсякъде в живота, ще ти се разкрие с първия лъч. Ти постоянно го търсиш съзнателно или несъзнателно. Кой е той? Това е Първичната Причина, Разумното, Бог! Той е тъй близък и тъй далеч от тебе! Ако човек, приел първия лъч, работи в една градина, то цветята ще цъфтят по-красиво и с по-голямо благоухание, а плодните дървета ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Когато хората на първия лъч съградят къща, те ще вложат в нея нещо и тези, които живеят в нея, ще се благословят, ще получат нещо. Когато една дреха се ушие от хора на първия лъч, те също така ще вложат в дрехата нещо и този, който я носи, ще получи нещо в себе си. Този, който приеме първия лъч, той е вече от събудените! Всеки един, който иска да работи за общото, за човечеството, той е човек на първия лъч, той вече го е приел! Хората на първия лъч живият за другите, за Бога!
към текста >>

60. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Еделвайс I ГРАДИНАРИ сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи.
Еделвайс I ГРАДИНАРИ сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи. С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина. Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела.
към текста >>

С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина.
Еделвайс I ГРАДИНАРИ сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи. С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина. Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела. За да можем да приемем дар безсмъртен за душата, за да можем да поемем пътя труден в стръмнината.
към текста >>

Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят.
Еделвайс I ГРАДИНАРИ сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи. С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина. Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела. За да можем да приемем дар безсмъртен за душата, за да можем да поемем пътя труден в стръмнината. Дух, водача да познае, който носи светлината, който пътя стръмен знае – към върха на планината.
към текста >>

61. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана.
към текста >>

Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски.
Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка физическа, уморителна работа по 81/2 часа всеки ден. Доброволна, строга, почти военна дисциплина. Само че без пушки и ножове.
към текста >>

Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр.
Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. (Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън.
към текста >>

И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото.
Други пристигат – бърже се информират и започват да посещават уроците. След няколко дни почваме да пеем есп. песни. Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят.
към текста >>

62. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце?
На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина?
към текста >>

63. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва.
Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина". Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като излязохме, отидохме на поляната на братството. На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва. В тази градина се намира и метеорологическата станция на братството. Ние се полюбувахме на красивата околност. Изведнъж при нас дойде една германка със своя син – машинен инженер. Те ни поканиха в една къщичка – барака, близо до самата поляна. Ние хвърляме бърз поглед във вътрешността: три кревата, облъчени с чисто бели покривки.
към текста >>

В тази градина се намира и метеорологическата станция на братството.
Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като излязохме, отидохме на поляната на братството. На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва. В тази градина се намира и метеорологическата станция на братството. Ние се полюбувахме на красивата околност. Изведнъж при нас дойде една германка със своя син – машинен инженер. Те ни поканиха в една къщичка – барака, близо до самата поляна. Ние хвърляме бърз поглед във вътрешността: три кревата, облъчени с чисто бели покривки. Стените са облепени с книга.
към текста >>

Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с пари, някои с физическа работа.
Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото. Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата. След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха. Нашите нови познати ни разведоха из лагера. Всеки си е направил барака, според средствата и вкуса, които има. Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с пари, някои с физическа работа. От това, което дава градината, се ползуват всички. Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може. При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество. Тука въобще нищо не е задължително. На въпроса ни, каква религия имат последователите на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение.
към текста >>

От това, което дава градината, се ползуват всички.
Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата. След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха. Нашите нови познати ни разведоха из лагера. Всеки си е направил барака, според средствата и вкуса, които има. Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с пари, някои с физическа работа. От това, което дава градината, се ползуват всички. Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може. При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество. Тука въобще нищо не е задължително. На въпроса ни, каква религия имат последователите на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение. Всеки е свободен да принадлежи, на която иска религия, да кръщава децата си, както си иска.
към текста >>

64. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината.
Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме събуди! Защо ме събуди, майко? Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка. Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме събуждай. Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината. Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме събуждай. ЛЕКА НОЩ Когато бях дете и моята майка ми кажеше лека нощ, исках да заплача от умиление, а щом нейната ръка помилваше косата ми, аз усещах вече на очите си омайващата сладост на съня. Никога не можех да заспя, докато не чуех тоя кротък глас, докато не се докоснеше ръката с топлата милувка. Те ми носеха нещо, което никой друг не можеше да ми даде. Когато майка ми, заета със своите грижи, не идваше при мене, тогава моята възглавничка беше мокра от сълзи.
към текста >>

65. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Georg Nordmann Мъдреците и децата От памтивека мъдреците тълкуват писанията, дирят великата мъдрост на света и не я намират по-голяма от тая, която има малкото дете, заиграло се в градината или с камъчетата по морския бряг.
Georg Nordmann Мъдреците и децата От памтивека мъдреците тълкуват писанията, дирят великата мъдрост на света и не я намират по-голяма от тая, която има малкото дете, заиграло се в градината или с камъчетата по морския бряг. Има нещо, по което си приличат великите люде с малките деца: и едните и другите назовават просто, с една душевна чистота всички неща, направо с техните имена. И едните и другите побеждават с една кротка на вид, но всепобедна сила, скрита в сърцето им. Към планината Днес намерих малка пътека, направена от стъпките на тия, които обичат планината. Тръгнах по нея и знам, че тя води на върха. Как бих желал да намеря пътеката, която през самия мен при Него води.
към текста >>

66. ИДВАНЕТО НА УМА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Богомилството на Запад Темпараменти – д-р Ели Рафаилова Живот и условия за здраве – Амри Магическото значение на гладуването – Михаел Учителят говори – Душата Езерото на душата – Ели Исках – Лия Градинарят.
Съдържание на 3 бр. Идването на ума Пътят на ученика – Г. Богомилството на Запад Темпараменти – д-р Ели Рафаилова Живот и условия за здраве – Амри Магическото значение на гладуването – Михаел Учителят говори – Душата Езерото на душата – Ели Исках – Лия Градинарят. След буря – George Nordmann Съвпадения – Инж. Р.Н. Вести L'Influence de l'énergie solaire – Suite Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

67. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата!
Огън се лееше от лицето на странника. Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре, поздрави ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес. Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата. Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап. От горе се виждат трите Градински езера в пропастта. Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място. Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали. Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно. Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол. Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите.
към текста >>

68. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Georg Nordmann Градинарят Когато дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блеснат като бели видения нацъфтелите дървета на твоята градина.
Georg Nordmann Градинарят Когато дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блеснат като бели видения нацъфтелите дървета на твоята градина. Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата.
към текста >>

Тогава аз ще стана твой градинар.
Georg Nordmann Градинарят Когато дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блеснат като бели видения нацъфтелите дървета на твоята градина. Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом.
към текста >>

През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици.
Georg Nordmann Градинарят Когато дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блеснат като бели видения нацъфтелите дървета на твоята градина. Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях.
към текста >>

След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом.
Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!...
към текста >>

Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен.
Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие.
към текста >>

Аз плача безгласно в разплаканата си градина.
Тогава никой не дойде. Може би всички се бояха от затворената врата и високите зидове. След бурята аз се научих да бъда щедър, разтворих нашироко портите. Събраха се там бедни, гладни хора, с посърнали очи, с протегнати ръце. Но плодовете са изпадали. Аз плача безгласно в разплаканата си градина. Диря между клоните изостанал плод, за да изпълня повелята на моето сърце, но тъга ме задушава – тъгата по нещо отминало завинаги... Отвън ме гледат унили и молещи очи. Те чакат. Аз днес съм щедър, мои братя, но станах беден. Това, що мога да ви дам, е дял от моята бедност! Страданията и бедността разтвориха портите на моя дом.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод.
Туй, което задоволява душата, е Любовта, Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Мери с разумното, което мери, а него не се труди да измериш. Учителят *) Виж кн. 3
към текста >>

70. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб.
Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности. Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка. Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв. Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие.
към текста >>

71. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това дава загатване за новото земеделие, за новото градинарство.
Гастон Дюрвилие правил паси върху растенията, чрез което е внесъл в тях от животния магнетизъм. който излиза от пръстите му и е постигнал с това ускоряване бързината на растежа у растението. Но още по-интересни са някои психологически опити върху растенията, Някои са правили следното наблюдение; отглеждали са едно растение, като са проявявали голяма любов към него. И после, когато те временно са го изоставяли, това цвете е клюмвало, макар и други да са го гледали. Изобщо растението, към което се проявява любов, расте по-добре. Това дава загатване за новото земеделие, за новото градинарство. Ще се работи в съвсем нови области, които днешната биология не подозира. Психологически ще се работи върху растенията. С опити може да се докаже, че нашите мисли, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения. Ние можем да влезем с растението не само във външна механическа връзка, но и в психична. Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов.
към текста >>

Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов.
Това дава загатване за новото земеделие, за новото градинарство. Ще се работи в съвсем нови области, които днешната биология не подозира. Психологически ще се работи върху растенията. С опити може да се докаже, че нашите мисли, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения. Ние можем да влезем с растението не само във външна механическа връзка, но и в психична. Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата. Всичко това може да се провери чрез опит. Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз камъните, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят. И това ново отношение към природата ще внесе един нов елемент в екскурзиите по планината, ще внесе един нов дух в туризма. По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота.
към текста >>

Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата.
Ще се работи в съвсем нови области, които днешната биология не подозира. Психологически ще се работи върху растенията. С опити може да се докаже, че нашите мисли, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения. Ние можем да влезем с растението не само във външна механическа връзка, но и в психична. Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата. Всичко това може да се провери чрез опит. Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз камъните, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят. И това ново отношение към природата ще внесе един нов елемент в екскурзиите по планината, ще внесе един нов дух в туризма. По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии.
към текста >>

72. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Има значение, кои растения са в двора на нашата къща, в нашата градина, в дадена област или страна.
Обаче има и по-дълбоко взаимодействие, което далеч надраства механическото. Растението влияе върху човека по три начина: 1) Когато растенията са в нашата окръжаващата среда, те вече със своето присъствие ни влияят. 2) Те ни влияят, като ги обработваме. 3) Влияят ни, като се храним с техните плодове и пр. Нека по-подробно разгледаме взаимното вътрешно влияние между растенията и човека. Има значение, кои растения са в двора на нашата къща, в нашата градина, в дадена област или страна. Това ще се отрази специфично върху характера на жителите и то не само чрез механично влияние, но и чрез по-дълбоко вътрешно взаимодействие. Напр. има известни растения, които в древността известни духовни братства са посаждали в дворовете на своите домове, защото те влияят особено благотворно вътрешно, психически върху човека със своята аура, със своите вибрации. Учителят казва, че в този дом, дето хората сами отглеждат цветя, там не се карат. В това се крие изразен един важен закон, защото в цветята работят разумни сили, които действуват благотворно на всички, които влизат в по-интимен контакт с тях. Но това влияние е взаимно: и растенията приемат от нас. Напр.
към текста >>

Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, и не се минава много време, и то изсъхва.
Трябва да се знае, че растенията могат да поглъщат, да възприемат известни вибрации, които човек изпраща наоколо със своята мисъл, със своите чувства и пр., и те могат да укажат отпосле влияние върху формата на дърветата, върху формата на клоните им. И затова до известна степен по формата на дърветата в двора на един човек, по формата на клоните може да се съди за характера му. Учителят казва: „Насадете напр. някое деликатно растение и вижте, как ще се развие под вашите грижи и внимание. Какво става обикновено? Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, и не се минава много време, и то изсъхва. Защо ? Аурата ви е груба; то не може да издържи на тая среда. Някои хора насаждат круши, ябълки, грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Те могат да вредят и на растенията.
към текста >>

Даже ако знаем законите, можем да влезем в общение с психичното в минералите, в скалите Когато посадиш градина с плодни дървета или с цветя, отивай всеки ден при всяко дръвче, при всяко цвете и с любов влизай в общение и във вътрешен разговор с всяко едно от тях и ще видиш резултатите.
Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори. Защото според окултизма всичко е живо. Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен. Даже ако знаем законите, можем да влезем в общение с психичното в минералите, в скалите Когато посадиш градина с плодни дървета или с цветя, отивай всеки ден при всяко дръвче, при всяко цвете и с любов влизай в общение и във вътрешен разговор с всяко едно от тях и ще видиш резултатите. По този начин даже могат да станат чудеса: дръвчето, което е раждало слабо или никак, ще почне да ражда, да цъфти и да връзва обилно. Правени са опити в това отношение. Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни.
към текста >>

Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод.
Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен. Даже ако знаем законите, можем да влезем в общение с психичното в минералите, в скалите Когато посадиш градина с плодни дървета или с цветя, отивай всеки ден при всяко дръвче, при всяко цвете и с любов влизай в общение и във вътрешен разговор с всяко едно от тях и ще видиш резултатите. По този начин даже могат да станат чудеса: дръвчето, което е раждало слабо или никак, ще почне да ражда, да цъфти и да връзва обилно. Правени са опити в това отношение. Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни. И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на работа възвишени сили. Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото тяло, са музикални. И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото тяло каква музикална хармония им е характерна. Също така и вълните на светлината са музикални.
към текста >>

При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения.
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи. Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили. Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения. Но това механическо отношение е и във всички области на живота. Целият живот е механизиран. И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив. Това се отнася за всички видове дейност. Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство.
към текста >>

73. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина.
Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина. Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на духовното, Божественото, макар и по по-различни методи. В разнообразието е красивото". - „Вярно е, казва той, ала за нас пътят е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това. Ние творим и искаме каквото направим да се знае, че е наше". Той е прав, защото творчеството, новото, истинското творчество определя човека и бъдещето.
към текста >>

74. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Не заспивай в тази градина!
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Не заспивай в тази градина! - Градината на човешката любов е тя. Тя е осяна с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Не заспивай в нея! Опивай се от силния аромат на цветята, от чистите води на езерата! Но не заспивай!
към текста >>

- Градината на човешката любов е тя.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Не заспивай в тази градина! - Градината на човешката любов е тя. Тя е осяна с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Не заспивай в нея! Опивай се от силния аромат на цветята, от чистите води на езерата! Но не заспивай! Знай!
към текста >>

- Тази градина е преддверие на онази, Божествената градина, в която красотата на цветята и изворите е несравнима.
Тя е осяна с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Не заспивай в нея! Опивай се от силния аромат на цветята, от чистите води на езерата! Но не заспивай! Знай! - Тази градина е преддверие на онази, Божествената градина, в която красотата на цветята и изворите е несравнима. За нея е казано: „Око не е видяло, и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят! " А това е: - за тези, които минат в Божествената градина на Любовта! Не заспивай! Знай, че градината на човешката любов е преддверие на градината на Божествената Любов. * Удари още веднъж!
към текста >>

" А това е: - за тези, които минат в Божествената градина на Любовта!
Опивай се от силния аромат на цветята, от чистите води на езерата! Но не заспивай! Знай! - Тази градина е преддверие на онази, Божествената градина, в която красотата на цветята и изворите е несравнима. За нея е казано: „Око не е видяло, и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят! " А това е: - за тези, които минат в Божествената градина на Любовта! Не заспивай! Знай, че градината на човешката любов е преддверие на градината на Божествената Любов. * Удари още веднъж! Не се отчайвай! Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти.
към текста >>

Знай, че градината на човешката любов е преддверие на градината на Божествената Любов.
Знай! - Тази градина е преддверие на онази, Божествената градина, в която красотата на цветята и изворите е несравнима. За нея е казано: „Око не е видяло, и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят! " А това е: - за тези, които минат в Божествената градина на Любовта! Не заспивай! Знай, че градината на човешката любов е преддверие на градината на Божествената Любов. * Удари още веднъж! Не се отчайвай! Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти. Удари още един път и ще видиш, че изворът ще протече. Удари! Не се безпокой!
към текста >>

И знай, че само тренът на Любовта е, който ще те отнесе в градината на щастието, в градината на ароматните цветя и чистите извори.
* Влез в трена на Любовта. - Единственият трен, който пристига на време. А тренът, който пристига на време, е същият, който тръгва точно на време. Стани на време, иди на гарата на време и влез в трена на Любовта на време! Но за да станеш навреме, трябва да легнеш навреме. И знай, че само тренът на Любовта е, който ще те отнесе в градината на щастието, в градината на ароматните цветя и чистите извори. Влез в трена на Любовта.
към текста >>

75. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но, минеш ли покрай някоя градина или лозе, извикай господаря.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Не късай без позволение чужди плодове. Не бъркай без позволение в чужди каси! Това е закон! Нарушиш ли този закон, ще си причиниш нещастие. Но, минеш ли покрай някоя градина или лозе, извикай господаря. Сам да ти откъсне един грозд. Сам да ти го подаде. Така, ти получаваш и плод, и Божието благословение. Това, което господаря ти дава, то се благославя. * * * Когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай!
към текста >>

Но обичта е градина.
* * * И така, щом влезеш в чужд дом, ще бъдеш внимателен към душите на хората в този дом. Ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства. Ще ги пазиш. Това е нещо свещено! Всички хора искат да бъдат обичани. Но обичта е градина. Тя е лозе, насадено с най-хубавото грозде. Как ще бъдеш обичан, ако без позволение късаш от тях? Бъди внимателен към господаря на тази градина. Поздрави го само. Ако той желае, ще ти предложи от своите плодове – от своята обич.
към текста >>

Бъди внимателен към господаря на тази градина.
Това е нещо свещено! Всички хора искат да бъдат обичани. Но обичта е градина. Тя е лозе, насадено с най-хубавото грозде. Как ще бъдеш обичан, ако без позволение късаш от тях? Бъди внимателен към господаря на тази градина. Поздрави го само. Ако той желае, ще ти предложи от своите плодове – от своята обич. Така, ти получаваш и плод, и неговото благословение.
към текста >>

76. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр.
И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт. И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива. Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр. и го предоставя то да прояви свободно своята природа. И така, Всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага на онзи естествен, свободен развой на силите, които са вложени в човешката душа. Силите, мощта, с която това Братство разполага, са грамадни. Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля. Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните.
към текста >>

77. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа.
Във време на молитва, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли. Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата! Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа. Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно! Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас. Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце. С молитвата ще нагласяваш цигулката си.
към текста >>

78. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сега е пролет, нека бъде пролет и в нашия ум, а той е градина; нека я обработим, като отгледаме най-чистите мисли, а в сърцето си най-благородните чувства и само тогава можем да очакваме хубаво лято на живота, когато всичко благородно, което сме посеяли и всичко възвишено, което сме проявили, ще даде своя добър плод.
Но не спирайте тук! Вървете напред! Пред нас е цяла планина за изкачване, окичена както с много красоти, тъй и с много опасности. Вървете, не бързайте, но и не спирайте. Стъпка по стъпка, крачка по крачка, но все напред! Сега е пролет, нека бъде пролет и в нашия ум, а той е градина; нека я обработим, като отгледаме най-чистите мисли, а в сърцето си най-благородните чувства и само тогава можем да очакваме хубаво лято на живота, когато всичко благородно, което сме посеяли и всичко възвишено, което сме проявили, ще даде своя добър плод. Само така, в такава светлина разбирано и прилагано, вегетарианството има да изиграе важна роля, както в индивидуалния, тъй и в общия живот. Г. С. Г
към текста >>

79. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина.
тъй са радостни в новите си одежди! Те ми навяват някои размишления: В България изобилстват голи хълмове, долини, клисури и пр. - места за нищо неизползувани. Чрез ученици, чрез съответни дружества всеки такъв хълм, долина, клисура и пр. може да се покрие с плодни дървета. И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина. Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр. Често се спираме пред тях. Гледката им ни наумява за един възвишен чист свят на хармония! И това не е чудно, не е случайно, понеже наистина те са свързани с един висш свят. Че отде идат силите, които работят върху тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка?
към текста >>

80. Притчи и приказки Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Георги Тахчиев ЦВЕТЯ ОТ НАШАТА ГРАДИНА Мистикът не доказва, нито слуша доказателства; той е вътре в това, което хората искат да му доказват.
Георги Тахчиев ЦВЕТЯ ОТ НАШАТА ГРАДИНА Мистикът не доказва, нито слуша доказателства; той е вътре в това, което хората искат да му доказват. Не доказва на другите, а ги събужда да видят, че това, което те искат да им се докаже, е вътре в тях, че те са част от него. Доказват се неща, които са извън нас, а реалното, което искаме да ни се докаже, остава недоказано, защото ние не можем да се отделим от него. Когато се намираме в творческо състояние на духа, ние не искаме да ни се доказва реалността. Ние сме запленени и щастливи, защото сме потопени в нея до последната възможност. Намери пътя и средствата, които водят към реалното без доказателства.
към текста >>

81. Положителна подкрепа Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Боев Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Притчи и приказки За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Вести Книгопис Съдържание
Боев Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло -Г. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Наука за ръката - М. И. Д Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Учителят говори - Духът Из „Живото слово" - Бисери На планината - Б. Боев Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Притчи и приказки За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Вести Книгопис Съдържание
към текста >>

82. Тази твоя постъпка Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

– Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря.
В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря. Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен.
към текста >>

Нека полива цветята в твоята градина.
Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря. Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен.
към текста >>

83. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат.
Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна. Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо. Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи. Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени! Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел. Този миг ще бъде най-светлият за тебе през целия ден. Не разглеждай само подвързията ù. Обичам да гледам душите при изгрев слънце.
към текста >>

84. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени.
Негативно мълчание е онова, което у някои хора се поражда не от съзнание за ползата от него, а единствено поради страха, да не би да се изложат чрез говоренето пред окръжаващите. Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния свят. Мълчанието не е едно пасивно състояние както на пръв поглед изглежда, а е един ден вътрешен живот на работа в и над себе си. То е състояние, при което се пресяват всички случаи, преживяни от нас или от нашите близки, като им се дава само такава цена и важност, които те заслужават. Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени. За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си. За такива хора може да се каже, че не познават своето скрито, духовно естество, своята душа, която най-добре чрез очите и чрез мълчанието говори. Трайна следа в живота остава само онова, което е родено и откърмено в мълчание. Ето защо „думите, които произнася мъдреца, казва Метерлинк, са толкова по-ценни, колкото по-дълго време са се къпали в океана на мълчанието". Мълчанието е една вътрешна потребност за мислещия човек То е още и мярка за постиженията, защото докато при говоренето човек вижда колко знае, при мълчанието разбира колко може.
към текста >>

85. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя ме заведе в една райска градина с благоуханни цветя и зреещи плодове.
Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати. Аз съм тази, която някога бях твоя тъжна спътница, ела с мен! " Тя ме поведе. Розов пламък грееше по бузите й, подобно багрите на слънцето пред изгрев. Аз едвам я познах. Тя ме заведе в една райска градина с благоуханни цветя и зреещи плодове. Там пееха водите на вечно бликащ извор и чудно хубава къщичка се белееше през дървесата. Тогава тя ми каза: „Ти ще живееш с мене вече, тук е най-хубаво отвсякъде". Но аз я попитах: „Как се ти преобрази? " – Тя ми отговори: „Всяко твое усилие се отразяваше върху мен. Когато ти заработи под лъчите на твоя светилник - аз се събудих.
към текста >>

Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици.
Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас. Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>

86. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях!
От друга страна по тоя начин няма ли да се покрият всички голи места днес в България с плодни дървета? Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира!
към текста >>

Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов.
Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес!
към текста >>

Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях!
" Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра.
към текста >>

Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата!
И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра. Събуждането на новите сили в човешката душа се проявява в разните области на живота.
към текста >>

87. СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов.
Ти мина през науките, създаде си кариера, направи си благосъстояние, доби известност като обществен деятел, но все пак не можа да заглушиш в себе си нещо, което се задушваше в тесните граници на личния живот. Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата! " Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му реалност и красота. Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано задоволство. Все по-близко до себе си започна да чувствуваш ти по-мъдрият от мъдрите, виждаше, как той хвърляше светлина върху стръмната и камениста пътека на свещения идеал на душата ти и чуваше Неговите ободрителни слова. Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов. Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше начините, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища. И малко по малко ти почувствува, че се връщаш към детството. Истинска радост заблика от дълбочините на твоята душа и вярата в доброто, в благото на утрешния ден укрепна у теб. Границите на твоите възможности се разшириха; откриха се нови хоризонти и животът стана смислен, интересен и приятен. И по-рано ти беше дете, но това детство ти го загуби.
към текста >>

88. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд.
Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата. На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници. Всеки човек е едно живо радио.
към текста >>

Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа.
Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота! " Защо всяка работа, вършена с любов, успява?
към текста >>

89. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ще намеря най-достойният гражданин и ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина.
А те се увеличавали, защото красивата царска дъщеря не преставала да гледа, да пипа и да среща хората. Пак започнали нещастните поданици на щастливото някогашно царство да търсят лек. И пак лекът не закъснял. Явил се пак мъдрецът. „Понеже първият път вие изгубихте семката, казал той, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка. Ще намеря най-достойният гражданин и ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина. Аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш. И след няколко години ти ще имаш плодове, лек за всички." И наистина, намерил мъдрецът най-достойният от поданиците, посадил семката, израснало дървото. И още първите му плодове донесли здраве - лек за всички. И прочуло се дървото, прочул се целебният му плод и във и вън от пределите на царството. И тръгнали от всички страни да го търсят.
към текста >>

90. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство.
Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.
към текста >>

91. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Един пример, който ще поясни тая мисъл: да си представим един човек, който не е ял три дни и доста отслабнал физически, че не е способен да отиде цел ден да копае в градината.
Само че индукторът е вече самият жив човек ! Окултната физиология ще хвърли светлина върху много други въпроси. Например, кое е най-важното в храната? Освен обикновеният химичен състав на храната важно е и онова количество на жизнена сила или прана в нея. Важно е нейното количество и качество. Един пример, който ще поясни тая мисъл: да си представим един човек, който не е ял три дни и доста отслабнал физически, че не е способен да отиде цел ден да копае в градината. Той се нахранва. За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр.
към текста >>

Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината.
Освен обикновеният химичен състав на храната важно е и онова количество на жизнена сила или прана в нея. Важно е нейното количество и качество. Един пример, който ще поясни тая мисъл: да си представим един човек, който не е ял три дни и доста отслабнал физически, че не е способен да отиде цел ден да копае в градината. Той се нахранва. За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят.
към текста >>

92. ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И като почнем с малките мисли в нас, като успеем да създадем нанизи от светли мисли, от силни, прави мисли; като почнем с нашите чувства и създадем изящна градина от цветята на нашето благородно сърце; като почнем с нашите постъпки и отношения, които да бъдат целесъобразни и разумни, тогава ще разберем величието на мисълта и твърдението на Мъдреците и Учителите от най-стари времена до днес, че най-голяма важност и значение в живота трябва да отдадем на малките неща, малките величини.
Безброй малки звезди създават в своята целокупност великото дело на Майстора-Творец - всемира. В него пъплим ние малките разумни творби човеци. Пред погледа на Незримия ние сме може би толкова малки, колкото микробите пред обектива на ултрамикроскопа. Нас, малките, човеците на земята, ни заобикалят все малки неща, от малки работи е изтъкан нашият живот, нашите отношения към останалия свят. От тях трябва да почнем, тях трябва до поставим най-напред в пълна хармония. И като почнем с малките мисли в нас, като успеем да създадем нанизи от светли мисли, от силни, прави мисли; като почнем с нашите чувства и създадем изящна градина от цветята на нашето благородно сърце; като почнем с нашите постъпки и отношения, които да бъдат целесъобразни и разумни, тогава ще разберем величието на мисълта и твърдението на Мъдреците и Учителите от най-стари времена до днес, че най-голяма важност и значение в живота трябва да отдадем на малките неща, малките величини.
към текста >>

93. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

- Във в-к „Български градинар" от 10.
Независимо от това, че при диафрагменото дишане се вкарва повече въздух в белия дроб, което е от голямо значение, но Д-р Ромхел е обърнал внимание, че при това дишане става едно свиване и разтягане, протягане на аортата. По този начин това представя едничката възможност да въздействуваме върху аортата, намираща се в дълбочината на гръдния кош. По този начин ние можем да извършваме една своего рода пасивна гимнастика на аортата. А това причинява особено движение и проникване на кръвта в органите и така могат да се отстраняват остатъците от обмяната на веществата в тъканите. Радиестезията в полза на културната техника. - Във в-к „Български градинар" от 10. окт. т.г. е печатана статия с горното заглавие от инж. Руси Николов, хидролог-радиестезист. Тая статия е важна в две отношения: първо в това, че тя е един симптом, как новите идеи, новите сили, с които човечеството почва да борави, почвате да влизат във все по-голям контакт с живота и с това показват своята практическа приложимост. От друга страна, тая статия почва как нашето градинарство, като използува радиестезията за търсене на подземни води, ще може да се освободи от най-опасния неприятел - сушата.
към текста >>

От друга страна, тая статия почва как нашето градинарство, като използува радиестезията за търсене на подземни води, ще може да се освободи от най-опасния неприятел - сушата.
- Във в-к „Български градинар" от 10. окт. т.г. е печатана статия с горното заглавие от инж. Руси Николов, хидролог-радиестезист. Тая статия е важна в две отношения: първо в това, че тя е един симптом, как новите идеи, новите сили, с които човечеството почва да борави, почвате да влизат във все по-голям контакт с живота и с това показват своята практическа приложимост. От друга страна, тая статия почва как нашето градинарство, като използува радиестезията за търсене на подземни води, ще може да се освободи от най-опасния неприятел - сушата. В статията на един строго научен език е изложено значението на радиестезията в тая област на народното стопанство. Окултизъм и йога. - Получи се в редакцията окултния сборник „Окултизъм и йога", книга пета. Съдържанието е доста интересно и разнообразно. По-важни статии: „Слънчевият път" от Нина Рудникова.
към текста >>

Българско градинарство и овощарство, год.
142 - Севлиево. 31. Frgteco, год. IV, бр. 1-2, ноемвр.-дек. 1935 - Севлиево. 32. Българско градинарство и овощарство, год. 16, кн. 10. 33. Окултизъм и Йога, окултен сборникът, книга пета, Белград, Югославия.- 34. Календарче „Братство", за 1936 година, издава книгоиздателство „Братство" - Севлиево. Цена 5 лева. 35.
към текста >>

94. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като се озърне наоколо, ще съгледа зад колибата малка зеленчукова и овощна градина, която този човек сам обработва.
„Е, ще възкликнат някои, но това е вече непростителна игра на фантазията! Какви ти автомобили по времето на Диоген, какви ти Юпитеровци, които се возят на автомобил, какви ти Меркуриевци, които работят на пишеща машина! " Но вместо да се възмущават тия добри люде, които се движат все още с волска кола във времето на аероплана, на радиото и на киното, нека се вгледат по-добре в лицата на всички тия люде. И ще видят, с почудване, че в същност тук няма никакъв Диоген, ами един съвременен привърженик на природосъобразния живот, който прави водни и слънчеви бани по метода на Луи Куне. При това няма никаква бъчва, ами едра проста колиба - нещо като дървена барака, която била много по-хигиенична, според този краен вегетарианец и въздържател, отколкото кой да е апартамент в някоя съвременна кооперация. Като се озърне наоколо, ще съгледа зад колибата малка зеленчукова и овощна градина, която този човек сам обработва. Оказва се, дори при по-точно осведомяване, че той е суровоядец и едва ли не нудист – т.е. голишар. А двойката? Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис" не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът?
към текста >>

95. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина.
Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
към текста >>

96. LE MAITRE PARLE - LE MAITRE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

3." е помолена да съобщи, че се открива подписка за първите две книги от Агни Йога дадени от Мория - „Листа от градината на Мория" („Зов" и „Озарение").
Дадени са всички части на тялото - телесни органи, така както ирисовата диагноза установява техните болезнени прояви по ириса на окото. Посочено е мястото на всеки орган в лявото и дясното око - в сегментите на ириса. Дадено е и разположението на вътрешните органи в човешкото тяло. Изобщо, тази таблица е едно хубаво допълнение към съчинението на Мадаус, което излезе на български преди две години. 3. Редакцията на „Ж. 3." е помолена да съобщи, че се открива подписка за първите две книги от Агни Йога дадени от Мория - „Листа от градината на Мория" („Зов" и „Озарение"). На предплатилите книгата се отстъпва за 40 лв.; след излизането тя ще струва 60 лв. Поръчки и суми се пращат до преводача и издателя: Виктор И. Сеплевенко. Бул. Баучер № 122. - София VII.
към текста >>

овощарство и градинарство, 1936, кн.
8. 8.Просветно единство, седмичен орг. на Просв. съюз, София, год. II, бр. 26, 27, 28 и 29. 9.Бълг. овощарство и градинарство, 1936, кн. 3 и 4. 10.Нов Живот, год. I, бр. 12 и 13. 11.Витлеемска Звезда, год.
към текста >>

97. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той вече не се унася, а почва здраво от себе си, като обръща своето сърце, своя мозък и своята воля в градина за обработване и в едно магическо поле, за разрешаване на обществените и лични противоречия в живота.
Противоречията и спънките в живота. Волята за живот ни дава възможност да преобновим живота, защото само тогава той ще легне на разумни основи. Собствено, ние ще доведем нашия собствен живот в хармония с Разума в природата. Този процес на обнова, при който човек минава през биологичния процес на никнене, растене, цъфтеж и зреене е характерен за всеки, в когото е почнала да работи волята за живот. Той се обогатява в идеи, в творчески мисли и чувства и започва една работа, която е неспирна, трудна,но крайно приятна. Той вече не се унася, а почва здраво от себе си, като обръща своето сърце, своя мозък и своята воля в градина за обработване и в едно магическо поле, за разрешаване на обществените и лични противоречия в живота. И всеки ден, от малките резултати, които изграждат свободния човек, той изживява голяма обновителна приятност. В този ред на мисли неволно си спомням една велика мисъл писана ми в едно писмо от Учителя. Той казваше: „Пътят на живота е труден, но е приятен". Тази „приятност" може да се изживее цялостно само когато дадем място в нас да работи волята за живот. Единението с цялото ни разкрива всичките канали и възможности на живота.
към текста >>

98. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

С любов към красивото градинарят ще разработи по друг начин градината, отколкото без нея.
Всяка дисциплина ще се изучава с особено внимание, ще се поставя на специално място, и ще се избягнат тези хаотични познания, които са неясни сами по себе, обременяват учащия, затрудняват проясняването на неговия мироглед, и вместо любов, развиват апатия към наука и живот. А какво ще кажем за приложните изкуства и занаятите? При първите естетическият вкус е доста застъпен, но при вторите? - При тях той ще окаже грамадно влияние. И ще донесе резултати неподозирани. С любов към красивото градинарят ще разработи по друг начин градината, отколкото без нея. Обущарят ще изработи по друг начин обувките, дрехарят - дрехите. Хлебарят ще вложи друг елемент в приготовлението на хляба, отколкото ръководен от грубият интерес за изкарване прехраната. Всички, следователно, ще се съгласим, че в която област и да приложим естетическия вкус, ще получим несравнено по-благоприятни резултати, отколкото без него. В такъв случай няма защо да говорим за обхода, за правила и задължения. Вкусът към красивото ще уреди всичко.
към текста >>

99. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово.
Само оня, чийто разум е озарен от знанието, носи светлина. И само оня, чийто дух се радва на съвършена свобода, може да се нарече истински човек и брат на човечеството". В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени мисли из беседите на Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена. От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души. Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово. Поднасяйки тия плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души. И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън, Тяло на любовта, Христос. Препоръчваме тая книга горещо на читателите си. Чрез нея те ще могат да се запознаят с основните идеи, които Учителят излага в многобройните си беседи и лекции. Лятна окултна сбирка в Швейцария.- През август т.г.
към текста >>

И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън, Тяло на любовта, Христос.
В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени мисли из беседите на Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена. От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души. Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово. Поднасяйки тия плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души. И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън, Тяло на любовта, Христос. Препоръчваме тая книга горещо на читателите си. Чрез нея те ще могат да се запознаят с основните идеи, които Учителят излага в многобройните си беседи и лекции. Лятна окултна сбирка в Швейцария.- През август т.г. в Гьотеанум до Дорнах ще се състои окултна сбирка. Тя ще има три секции: английска, френска и немска.
към текста >>

100. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета.
Той е богат, защото от всичко е доволен, защото няма нищо, което да сломи неговия дух. От очите на благодарния струи особена благост. Тя обзема, пленява, тя повдига страждущия, угнетения, внася смисъл в този, който е загубил във вечни лутания смисъла на своя живот. Лицето на благодарния свети, а неговата непринудена усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя възкресява. Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро. Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния. Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни.
към текста >>

И природата излива своята благодат върху градината на благодарния.
Тя обзема, пленява, тя повдига страждущия, угнетения, внася смисъл в този, който е загубил във вечни лутания смисъла на своя живот. Лицето на благодарния свети, а неговата непринудена усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя възкресява. Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро. Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния. Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни. Неговите мисли запалват неугасим огън в другите да вървят напред. Идеите му са семена, които преобразяват живота.
към текста >>

Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов.
Лицето на благодарния свети, а неговата непринудена усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя възкресява. Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро. Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния. Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни. Неговите мисли запалват неугасим огън в другите да вървят напред. Идеите му са семена, които преобразяват живота. А чувствата му, пропити с голяма любов, са незаменима влага и благодат.
към текста >>

Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов.
Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро. Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния. Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни. Неговите мисли запалват неугасим огън в другите да вървят напред. Идеите му са семена, които преобразяват живота. А чувствата му, пропити с голяма любов, са незаменима влага и благодат. Благодарният е светилник в живота.
към текста >>

Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни.
Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния. Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни. Неговите мисли запалват неугасим огън в другите да вървят напред. Идеите му са семена, които преобразяват живота. А чувствата му, пропити с голяма любов, са незаменима влага и благодат. Благодарният е светилник в живота. Своите вътрешни устои той е придобил след дълъг път и проникновение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11377811431885