НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
185
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая
градина
, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства.
Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая
градина
, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства.
Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание.
към текста >>
2.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена
градина
, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.
Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога.
А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена
градина
, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.
И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо- с.54 лага, както иска. И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.
към текста >>
3.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена
градина
, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели.
Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога.
А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена
градина
, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели.
И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги.
към текста >>
4.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от
градината
ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
Ако познавате всичките знаци на тая книга, която е написана и разгадана пред тебе, която съдържа цялото небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш във всичкото минало и бъдеще, което е отпечатано и написано на нея, за тоя свят и за оня, ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за истината. Попитай оня червей защо се влече, и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загадка - защо пълзи и се влече, и каква облага той намира в това? На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята към слънцето. Този червей извършва една почтена работа, макар и унизен до пръстта. Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея.
Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от
градината
ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. Той не роптае, винаги е доволен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не те мрази за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго място, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло. Земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар на тебе това да не ти е приятно.
към текста >>
5.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна
градина
.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр. арх - главен, изначален и ангелос - вестител. Аслъ (тур.) - наистина, всъщност.
Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна
градина
.
Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие. Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас. Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата.
към текста >>
6.
№62 (Петър Дънов)
Ходихме заедно с него да гледаме
градината
му.
Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре.
Ходихме заедно с него да гледаме
градината
му.
На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре. Има да Ви пиша други неща, но за тях по-после. Поздрави бр. Мелкона нарочно, тъй също Николая, Колесникова, Тънкова44 и Пачеджиева45.
към текста >>
7.
№75 (Пеню Киров)
Тодоров, близо при моста до градската
градина
.
144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив.
Тодоров, близо при моста до градската
градина
.
Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов.
към текста >>
8.
Речник на остарели и чужди думи
бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна
градина
.
агрипния (гр.) бдение. архангел (гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“. аслъ (тур.) наистина, всъщност.
бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна
градина
.
бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие. вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас. вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата.
към текста >>
9.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
Тодоров, близо при моста до градската
градина
.
144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив.
Тодоров, близо при моста до градската
градина
.
Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“.
към текста >>
10.
47 ПИСМО
Ходихме заедно с него да гледаме
градината
му.
Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Ст. Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев. Църква. Д-рът е доста добре.
Ходихме заедно с него да гледаме
градината
му.
На доста добро място е. В неделя на обяд бях на д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре. Има да ви пиша други неща, но за тях по-после. Поздрави брат Милкана нарочно, тъй също Николая. Ваш верен П.
към текста >>
11.
174 ПИСМО
Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната
градина
на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.
Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца. Създала им е за забава, за прехрана, за наука много неща, много играчки за развлечения. Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада.
Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната
градина
на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.
Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4. Общият им сбор възлиза на десет 1+2+3+4=10. А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа?
към текста >>
12.
178 ПИСМО
Вам ви се отвориха очите като на Адама и Ева в Райската
градина
.
1913 г. Л. Е. И. Считайте мъчнотиите като Божествени упражнения. Сегашната криза е на привършване. През тази година научихте много неща.
Вам ви се отвориха очите като на Адама и Ева в Райската
градина
.
С какво голямо усърдие трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и безсмъртието. Нека да царува във вас Господ и Негова Дух да ви ръководи всички ви. Господ е вързал ДЯВОЛА... В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>
13.
БЕЛЕЖКИ
38. Извън града е съществувала
градина
и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново.
37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970). Като младеж е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.). Завършва ветеринарна медицина в Италия. Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството. Един от близките съратници на Учителя.
38. Извън града е съществувала
градина
и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново.
Там са се провеждали и съборите. В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г.
към текста >>
14.
За Правдата
И както
градина
прорастява сѣемитѣ въ нея,
Исая. 59; 16, 17 Ще се развеселя прѣмного заради Господа: Душата ми ще се зарадва въ Бога моего; Защото ме облѣче съ одежди на спасение, Загърна ме съ мантия на правда Като женихъ украсенъ съ вѣнецъ, И като нѣвеста накитена съ утваритѣ си. Защото както земята произвожда прозябенията си,
И както
градина
прорастява сѣемитѣ въ нея,
Така Господь Иеова ще направи правдата и хвалата Да прозябнатъ прѣдъ всичкитѣ народи. Исая. 61; 10, 11 Нито запалятъ свѣщь и я турятъ подъ ши- никъ, но на свѣтилника, и свѣти на всички които сѫ въ кѫщи. Мат. 5; 15.
към текста >>
15.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Тогава започнал новата си култура –
градинарството
, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската
градина
.
Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля.
Тогава започнал новата си култура –
градинарството
, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската
градина
.
А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
към текста >>
По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в
градина
, но не самата тя го произвежда.
Новото, което иде, се проявява във всички области. Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата. Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност.
По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в
градина
, но не самата тя го произвежда.
Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки.
към текста >>
16.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Правени са и други опити: турят се охлюви в една
градина
и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея.
Правени са и други опити: турят се охлюви в една
градина
и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае.
към текста >>
17.
Повече светлина
Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в
градината
цветя с разни краски.
Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждение, в чувства. А в нечист вид: непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид – малодушие.
Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в
градината
цветя с разни краски.
Може да се види, какво възпитателно влияние оказват червените цветя, сините, тъмносините и прочие. Ако хората знаеха законите на действието на цветовете, те можеха да се възпитават чрез тях. Всяка мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвежда във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри.
към текста >>
18.
***
Тя е
градина
, в която растат най-хубавите плодни дървета.
Пригответе Пътя на Мощния, Силния, Който иде сега! Големият ПРАЗНИК Ликува душата! Душата е извор. Бистри води изтичат от нея.
Тя е
градина
, в която растат най-хубавите плодни дървета.
Ангели ги отглеждат. Тя е светилище, в което гори вечният неугасим пламък, устояващ и на най-големите бури. Душата е Радост, която иде в Безграничния. Душата е Царството на Мира. Душата е Любов!
към текста >>
19.
50–100
Когато дървото дава изобилен и добър плод,
градинарят
с радост го полива.
Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82 Съотношение.
Когато дървото дава изобилен и добър плод,
градинарят
с радост го полива.
И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд. Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. 83 Свещени неща. Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят.
към текста >>
20.
350–400
И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията
градина
.
Подареното или заслуженото? Богатството, което е подарено, или което е спечелено? 353 Чистота – Нюкс. Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите.
И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията
градина
.
354 Страдание. Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него.
към текста >>
21.
400–450
Ученикът почва от семето, а светът търси
градина
с плодове.
Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика! Всичко друго е второстепенно заради него.
Ученикът почва от семето, а светът търси
градина
с плодове.
Там е разликата. А такива градини никъде ги няма. Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия! 417 Поляризиране.
към текста >>
22.
Светът на великите души
Живот без добродетели е подобен на
градина
без цветя, на дървета без плод.
Тъмнина за силните, светлина за слабите, скръб за здравите, радост за болните. Здравият да се радва на скърбите си, а болният - на радостите си. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето.
Живот без добродетели е подобен на
градина
без цветя, на дървета без плод.
Не търси това, което не ти трябва. Не носи това, което не те задоволява. Бъди всякога свободен и никога не се впрягай. Тури хомота на почивка, а силата си на работа. Постави страха слуга на разума си.
към текста >>
Търси нива, която е орана,
градина
, която е копана, и лозе, което е брано.
Не уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На сухо дърво не се качвай.
Търси нива, която е орана,
градина
, която е копана, и лозе, което е брано.
На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Туй, което не се забравя, е вярно. Туй, което се забравя, е преходно. Глад без хляб се помни, с хляб се забравя.
към текста >>
23.
ЩЕ СЕ ЗАСЕЛЯ В ТЯХ
Живейте в Господнята
градина
на благословенията.
Правдата ръководи. Любовта утешава. Мъдростта възпитава. Истината просветява. Любете с всичката си душа Господния Дух, за да ви благославя и просвещава със Своето присъствие, защото там, където е Господ, има вътрешен мир, радост, веселие, любов, вяра, надежда, кротост, свежест и бодрост на душата.
Живейте в Господнята
градина
на благословенията.
В Божествената Любов е животът и възкресението. Амин.
към текста >>
24.
Ще се заселя в тях
Живейте в Господнята
градина
на благословенията.
Ще се заселя в тях Нека оставим Господ да говори в сърцата и умовете ни. Чуйте: В живота добродетелта носи, правдата ръководи, любовта утешава, мъдростта възпитава, истината просветява. Любете с всичката си душа Господния Дух, за да ви благославя и просвещава със Своето присъствие, защото там, където е Господ, има вътрешен мир, радост, веселие, любов, вяра, надежда, кротост, свежест и бодрост на душата.
Живейте в Господнята
градина
на благословенията.
В Божествената любов е животът и възкресението. Амин.
към текста >>
25.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската
градина
.
Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите. Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята.
Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската
градина
.
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави.
към текста >>
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската
градина
, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската
градина
, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном.
към текста >>
26.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Веднъж край ъгъла на Градската
градина
видях един гражданин, който на количка продаваше плодове.
За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна. При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев". Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна. Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души.
Веднъж край ъгъла на Градската
градина
видях един гражданин, който на количка продаваше плодове.
Беше доста възрастен и се казваше Георги Сърмаджиев. Винаги, когато нямаше клиенти, той четеше някаква книга. Един ден реших да го запитам какво чете. Той с голяма охота ми каза, че чете най-великата книга в света - Новия завет. Казах му, че и аз желая да я имам.
към текста >>
27.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската
градина
, за която се говори в Писанието.
Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици! Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си.
Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската
градина
, за която се говори в Писанието.
През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби.
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската
градина
.
Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята.
Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската
градина
.
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави.
към текста >>
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската
градина
, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската
градина
, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Сърцето, то е Божествената
градина
, а чашите, които виждате, са цветове.
Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат.
Сърцето, то е Божествената
градина
, а чашите, които виждате, са цветове.
А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна. Цялата Вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява - управител.
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
След тая съдба чакаме Възкресение - ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската
градина
.
Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано - то е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също като онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа312, но сега ето тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима.
След тая съдба чакаме Възкресение - ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската
градина
.
След смъртта си Христос се чисти четиридесет дена, а вие, за да се очистите, ще са нужни от двадесет и четири часа до четиридесет години313. И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът.
към текста >>
Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил
градинар
и
градината
му градушка я убила.
Тъжно ми стана на сърцето, че го пропуснах. Няколко дни след това срещнах същия човек по бургаския булевард, почти в същото положение, само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влачеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен." Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас от такива хора. При все това аз сполучих да го поразпитам.
Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил
градинар
и
градината
му градушка я убила.
Гледах го и лицето му беше просто пленително по очи и по поглед. Обясни, че Духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никъде не намерил добро. Сега вече гонел злото, за което му било дадено „ружо"327- така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла Отгоре. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде.
към текста >>
Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската
градина
, да ни научи като как например да се храним.
Син Човечески, който създаде Адама, ето сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението.
Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската
градина
, да ни научи като как например да се храним.
Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини?
към текста >>
31.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Така цялата Земя ще се преобрази в плодна
градина
и ще станем хора плодоядни, а не месоядни.
- „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош" - а вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата Свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца - в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно.
Така цялата Земя ще се преобрази в плодна
градина
и ще станем хора плодоядни, а не месоядни.
Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби - това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби - тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо.
към текста >>
32.
Писма до Мария Казакова - 1907
Живейте в Господнята
градина
на благословенията и не давайте място на лукавия да Ви мами и лъсти с непотребните неща на света.
Това да струва с Духа на молитва. След време ще й се даде да разбере думите на съня. Внимавайте само да не ставате проводници на человешки мисли и желания. Любете с всичката си душа Господния Дух, за да Ви благославя и да Ви просвещава със Своето присъствие. Защото там, гдето е Господ, има вътрешен мир, радост, веселие, Любов, вяра, надежда, кротост, свежест и бодрост на душата.
Живейте в Господнята
градина
на благословенията и не давайте място на лукавия да Ви мами и лъсти с непотребните неща на света.
Защото там, гдето се вмъкне той, веднага ще се проявят плодовете на плътта. Поздрави Марийка и всички други приятели. Надявам се настоящето да е по-светло, отколкото миналото. И пекът на пустинята да се е сменил с почивката при брега на Йордан. Оттатък сега стои обетованата земя, която трябва да се завоюва.
към текста >>
33.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925
от центъра, сред овощна
градина
, далеч от градския шум.
включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството. Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи. Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км.
от центъра, сред овощна
градина
, далеч от градския шум.
Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация. Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три. Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем. Второ: Учителя бе в максималните си сили.
към текста >>
34.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Сърцето, то е Божествената
градина
, а чашите, които виждате, са цветове.
После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат.
Сърцето, то е Божествената
градина
, а чашите, които виждате, са цветове.
А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига.
към текста >>
35.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската
градина
.
То е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата1 на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа, но сега, ето, тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин, Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима.
След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската
градина
.
След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. В 24 часа ще почне войната и Св.
към текста >>
Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил
градинар
и
градината
му градушка я убила.
Няколко дни след това срещнах същия човек по Бургаския булевард, почти в същото положение, само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влачеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен". Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях, да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас3 от такива хора. При все това, аз сполучих да го поразпитам.
Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил
градинар
и
градината
му градушка я убила.
Гледах го и лицето му беше просто пленително, по очи и по поглед. Обясни, че духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България, да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никгде не намерил добро. Сега вече гонел злото, за което му било дадено „Ружо" – така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла от Горе. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде.
към текста >>
36.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската
градина
, да ни научи като как, например, да се храним.
Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше спасението.
Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската
градина
, да ни научи като как, например, да се храним.
Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини?
към текста >>
37.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Така цялата земя ще се преобрази в плодна
градина
и ще станем хора плодоядни, а не месоядни.
А вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца – в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно.
Така цялата земя ще се преобрази в плодна
градина
и ще станем хора плодоядни, а не месоядни.
Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде?
към текста >>
38.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Една чудна
градина
и къща с голям чардак.
И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра.
Една чудна
градина
и къща с голям чардак.
Отпред — лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой. Почука той, развика се и след малко оттам излезе една жена, възрастна, цялата побеляла. Но като приближи към нас, видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал.
към текста >>
Аз не се уплаших, макар че всички стаи — тъмни, чардакът тъмен и
градината
— тъмна.
Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете. А пък лампа нямам, понеже преди няколко деня един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лампа нямам." Останах сам в старата къща.
Аз не се уплаших, макар че всички стаи — тъмни, чардакът тъмен и
градината
— тъмна.
А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах.
към текста >>
39.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
Всеки един град да има братска
градина
: плодна
градина
, зеленчукова
градина
, от 5-20-30 декара, колкото имате.
Нека от вас самите да излезе един практически метод за работа, който да даде резултат, а не само теоретически. Да се съберат двама, трима или петима души, да се съгласят да разменят чрез писма мисли, как да работят във физическо отношение: да засаждат градини с плодове - ябълки, круши, със зеленчуци и др. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пък да се отворят гостилници – изобщо, навсякъде да се проявява вашата инициатива. (124 стр.) Най-първо, в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини.
Всеки един град да има братска
градина
: плодна
градина
, зеленчукова
градина
, от 5-20-30 декара, колкото имате.
Ония от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да се позанимават, да вложат труда си, и от туй, което излиза, да се ползват ония братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва? Някои от вас се заемате да образувате столарско заведение в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете, каквото изкуство владеете, през свободното си време и каквото придобиете, ще може да го продавате. Всички занаяти, които имате, постарайте се да ги сложите в действие.
към текста >>
40.
1923_2 Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов
Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската
градина
във Варна.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СТАМАТ ТОДОРОВ МИХАЙЛОВ Стамат Тодоров е роден на 13 март 1896 г. в с. Осенец, Варненско.
Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската
градина
във Варна.
По време на Първата световна война е изпратен в една фелдшерска група, ръководена от брат Пеньо Киров. Последният го запознава с идеите на Бялото Братство. Ст. Тодоров посещава търновските събори след 1919 г., а през лятото на 1923 г. отива в София, където Учителя му дава поръчение да замине за Търново и да ръководи тамошното братско стопанство. По това време Търновското братство е имало 26 дка имоти — три лозя, ниви и овощна градина.
към текста >>
По това време Търновското братство е имало 26 дка имоти — три лозя, ниви и овощна
градина
.
Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската градина във Варна. По време на Първата световна война е изпратен в една фелдшерска група, ръководена от брат Пеньо Киров. Последният го запознава с идеите на Бялото Братство. Ст. Тодоров посещава търновските събори след 1919 г., а през лятото на 1923 г. отива в София, където Учителя му дава поръчение да замине за Търново и да ръководи тамошното братско стопанство.
По това време Търновското братство е имало 26 дка имоти — три лозя, ниви и овощна
градина
.
Тук брат Стамат остава до края на живота си. От 1946г. е ръководител на Търновското братство. Заминава си от този свят на 10.12.1964 г. в София.
към текста >>
41.
1926_5 Спомени на Надежда Иларионова
Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна
градина
.
Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме. Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила.
Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна
градина
.
Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.
към текста >>
42.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна
градина
), всяка сряда и неделя правехме събрания.
Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.
В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна
градина
), всяка сряда и неделя правехме събрания.
Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.
към текста >>
започнах работа в детската
градина
„Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.
Не разбрахме каква е причината за обиска. През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г.
започнах работа в детската
градина
„Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.
Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр. По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев.
към текста >>
Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска
градина
, ги намерили там.
Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня. В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия.
Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска
градина
, ги намерили там.
Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др. Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре.
към текста >>
Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската
градина
и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов.
отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година." През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен.
Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската
градина
и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов.
Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г. Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим.
към текста >>
43.
1926_7 Архивът на Братството
Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в
градината
на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г.
АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО Бялото Братство има много богат архив — напечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива.
Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в
градината
на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г.
гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.
към текста >>
44.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Тогава имаше голяма
градина
и поляна около черквата.
Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него.
Тогава имаше голяма
градина
и поляна около черквата.
Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп.
към текста >>
45.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Правили сме Му и компот от ошав, защото от
градината
пращаха сливи, вишни.
Ако яде масло, масло ще яде. Много просто се хранеше, с много добър апетит. Като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние казваме, гладен човек с разположение. Много хубаво си дъвчеше храната.
Правили сме Му и компот от ошав, защото от
градината
пращаха сливи, вишни.
Брат Ради като прати голяма кошница с плодове, стига за всички - ние ги даваме в общия стол. Учителят обичаше бамя, зелен грах. С удоволст- вие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега.
към текста >>
Той ги прибрал в братската
градина
и там се грижеха за тях.
Понякога сиреха млякото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в дома на Темелко. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев.
Той ги прибрал в братската
градина
и там се грижеха за тях.
Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този начин. През 1943-1944 г.
към текста >>
46.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна
градина
.
А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя. Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева Ние, младежите, обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там.
Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна
градина
.
Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета.
към текста >>
Те ни изпратиха разсад за
градината
.
Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева Ние, младежите, обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там. Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини.
Те ни изпратиха разсад за
градината
.
Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета. Сега някой от тях са останали около мястото на Учителя. Да знаете, че Учителят ги е държал, когато са били фиданки.
към текста >>
Нямаше плодна
градина
в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската.
Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те наблюдаваха всичко това, растяха, цъфтяха и даваха изобилно плод. Имахме и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия. Бяха свели клони с обилен плод и слушаха Паневритмията. Затова плодът им бе вкусен и изобилен. Главно за тях се грижеше брат Ради.
Нямаше плодна
градина
в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската.
Дърветата, с ниско сведени до земята клони, биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод. Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод. А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат.
към текста >>
А малката цветна
градина
от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат.
Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската. Дърветата, с ниско сведени до земята клони, биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод. Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод.
А малката цветна
градина
от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат.
Особено розите. Те вдъхновяваха десетки художници, които идваха да ги рисуват. Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума. Борис Николов
към текста >>
47.
УЧЕНИЦИ
Имаше работа из
градината
.
Тодор Стоименов През 1928 г., когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз отивах да ги пренеса.
Имаше работа из
градината
.
И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене. Нашите ми изпратиха вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка. Когато наближи зимата, брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака.
към текста >>
На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската
градина
и тогава турихме печка в бараката.
Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено.
На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската
градина
и тогава турихме печка в бараката.
Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума. Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло!
към текста >>
Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата
градина
живее един старец, който на мравката път не минава".
Драган Петков Аз бях в 4-ти гимназиален клас, а Гита в 8-ми клас през 1929 или 1930 г. Отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на площад "Александър Невски". Всичко беше много тържествено. Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов".
Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата
градина
живее един старец, който на мравката път не минава".
Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат. След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: "Недей да стъпваш по тревата, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката - да идем да го видим! Един ден отидохме на посоченото място.
към текста >>
След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата
градина
и играехме на тревата.
Отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на площад "Александър Невски". Всичко беше много тържествено. Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов". Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат.
След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата
градина
и играехме на тревата.
Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: "Недей да стъпваш по тревата, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката - да идем да го видим! Един ден отидохме на посоченото място. Видяхме голяма хубава бяла къща и вътре в един голям салон насядали много хора. На една катедра беше седнал старецът, за когото бяха говорили ученичките.
към текста >>
- Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в
градината
си.
- Донче, защо плачеш? - Боя се да гледам Учителя, защото виждам, че за Него нищо не е скрито. Учителят продължи да говори. Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва:
- Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в
градината
си.
Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана. Всички станаха прави, чух да пеят песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна. (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова)
към текста >>
Един ден като вижда толкова много хора в
градината
, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува.
Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом. Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи. Особено неделята бе много тържествена. В двора на чичо Петко бе пълно с народ.
Един ден като вижда толкова много хора в
градината
, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува.
Чичо Петко е женен, но няма деца. А да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички го прегръща и целува. Тогава тези неща не се допущаха.
към текста >>
А той в
градината
пред всички го прегръща и целува.
В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува. Чичо Петко е женен, но няма деца. А да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях е голям грях и голям срам да целуне едно момиче.
А той в
градината
пред всички го прегръща и целува.
Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе много строг. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко.
към текста >>
братската
градина
в Айтос.
Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август. Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци. Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в
братската
градина
в Айтос.
Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев.
към текста >>
Брат Ради беше
градинарят
на Изгрева.
Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията. Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха.
Брат Ради беше
градинарят
на Изгрева.
От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Брат Ради беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие.
към текста >>
Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в
градината
, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане.
Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка". Замряхме. Тишина. Стояхме без да мръднем.
Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в
градината
, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане.
Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, нищо няма да ви ползва Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неписмен и неук.
към текста >>
48.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Влиза през вратника и какво да види - около пейките в
градината
народ, пълна
градина
с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета.
И което е най-важно, това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66.
Влиза през вратника и какво да види - около пейките в
градината
народ, пълна
градина
с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета.
Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат.
към текста >>
Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската
градина
.
Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. В свободното си време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава много се носеха плетени фланели, поли, чорапи и други плетени облекла. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого.
Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската
градина
.
Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половина от къщата. Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров. Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали? " И му подава една папка с книжа. Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св.
към текста >>
49.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Един ден бях в братската
градина
на Изгрева, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска
градина
.
" Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята. Пред Учителя веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ". Той се усмихна и каза: "Едното ще бъде сега, а другото - другия живот". Едното го постигнах, бях богат човек.
Един ден бях в братската
градина
на Изгрева, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска
градина
.
Гледам, че Учителят идва по пътеката към мен. Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при Него, видях, че беше много измъчен. "Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони." Беше по време, когато имаше много ограничения и закон- чета в стопанския живот. "Изпълнявай ги!
към текста >>
50.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Влиза в
градината
и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал.
Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там.
Влиза в
градината
и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал.
Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена. Нали е индус! Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език. Първият въпрос на Магдалена към него бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои".
към текста >>
Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж
градината
в Айтос.
Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България". Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият учител е в България и че Той е Петър Дънов.
Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж
градината
в Айтос.
Той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други съображения. Кришнамурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше изнесъл Истината, неговият живот щеше да протече по друг начин.
към текста >>
51.
РАДИ ТАНЧЕВ
Брат Ради беше
градинар
по професия.
РАДИ ТАНЧЕВ
Брат Ради беше
градинар
по професия.
Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там?
към текста >>
" - "
Градинар
съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш".
Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там?
" - "
Градинар
съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш".
Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината.
към текста >>
" А той в това време работел в
градината
.
" - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана?
" А той в това време работел в
градината
.
Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина. Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера.
към текста >>
И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане
градинар
в братската
градина
.
Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука".
И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане
градинар
в братската
градина
.
Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му. Ради оставил там 1000 кг.
към текста >>
Той беше
градинарят
на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
Пазел е салона да не влезе някой в него. Тогава Изгревът е бил изпразнен, градът също, само крадци са сновяли през нощите да обират вещи по разрушените къщи. Елена Андреева Брат Ради беше снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше "Бог е Любов".
Той беше
градинарят
на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий".
към текста >>
Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за
градината
на Изгрева.
Тогава Изгревът е бил изпразнен, градът също, само крадци са сновяли през нощите да обират вещи по разрушените къщи. Елена Андреева Брат Ради беше снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше "Бог е Любов". Той беше градинарят на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за
градината
на Изгрева.
Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
към текста >>
Брат Ради се грижеше за братската
градина
от сутрин до вечер.
" Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че, този паметник от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради. Веска Величкова
Брат Ради се грижеше за братската
градина
от сутрин до вечер.
Оттам се изкарваха много продукти за кухнята. А ние не бяхме малко хора тогава - като се наредим на масите, празно място не оставаше. Той бе винаги зает с работа - свободно време у него нямаше. Много честен човек беше. Парите направо ги презираше.
към текста >>
Ангел работеше като
градинар
на "Изгрева" с брат Ради.
Брат Ради се казваше Ради Танчев и си замина на 12 май 1955 година. Борис Николов Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Но Той беше обещал да отиде у някой хора на гости и не можеше да използва билетите. Извиква чрез една сестра Ангел Вълков.
Ангел работеше като
градинар
на "Изгрева" с брат Ради.
Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по целия "Изгрев". Предаде се вестта от уста на уста, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет. Всички се смеят.
към текста >>
Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на
градината
.
Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? - Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи.
Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на
градината
.
Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет?
към текста >>
52.
СТАРАТА ПОПОВА
Казвам й: В една седмица отгоре ти ще можеш да ходиш до Борисовата
градина
.
- Ще пълзи и ще дойде. Един ден тя дойде. Казвам й тъй: Слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание. - Ама, Учителю, краката ми... Гледам, зъбите й са здрави, казвам: Нищо, ще се оправи тази работа. Тя очаква да туря ръцете си отгоре й, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: Не мога да ходя, слаба съм.
Казвам й: В една седмица отгоре ти ще можеш да ходиш до Борисовата
градина
.
Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш. Тя ме гледа. Казвам й: Ще ме слушаш, Моята дума е свещена. И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина.
към текста >>
И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата
градина
.
Казвам й: В една седмица отгоре ти ще можеш да ходиш до Борисовата градина. Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш. Тя ме гледа. Казвам й: Ще ме слушаш, Моята дума е свещена.
И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата
градина
.
На втората седмица й казах: Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш. Най-после ще идеш на Витоша. Тя отиде на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук между нас." Учителят
към текста >>
53.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова
градина
, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
На Изгрева приятелите започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана".
Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова
градина
, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка.
към текста >>
54.
ПАНЕВРИТМИЯ
Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска
градина
в София.
Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история.
Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска
градина
в София.
Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка. На 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет.
към текста >>
Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска
градина
при "Близкоизточната фондация".
Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в Министерството и се явява при Борис Йоцов. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена.
Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска
градина
при "Близкоизточната фондация".
Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област.
към текста >>
Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска
градина
.
Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска
градина
.
Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка.
към текста >>
Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата
градина
, в Дианабад.
Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! "
Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата
градина
, в Дианабад.
Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед.
към текста >>
55.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
" А санаториумът беше братската
градина
, да покопаеш там, за да се излекуваш.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ Спомени на ученици Учителят, когато някой се разболее, казваше: "Рекох, идете в санаториума!
" А санаториумът беше братската
градина
, да покопаеш там, за да се излекуваш.
"Идете в санаториума! ", пращаше ги да копаят. Или на лозето. Тука ще приложа няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Учителя. На един обяд сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше.
към текста >>
56.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Той нарисува хубавите картини на
градината
в Айтос като напусна Изгрева в 1940 година.
Георги му отговаря: "Как ще нося вода, какво ще кажат хората за мен, такъв интелигентен човек, да носи вода". Проявява поредното непослушание. Разговорът го чува брат Генчо Алексиев, художник от Варна, който живееше в нашето кварталче и беше болен от туберкулоза. Грабва две стомни и повече от месец носи вода, изпотява се и се излекува. Животът му се продължи повече от 20 години.
Той нарисува хубавите картини на
градината
в Айтос като напусна Изгрева в 1940 година.
Заминал си е на 10.Х.1956 година в град Пловдив. Светозар Няголов Страдах от възпаление на очите, но никакво лекуване не предприемах. Майка ми попита Учителя как да се излекувам. Той ми даде прости наставления - да правя на ден 2-3 пъти коремообтривни бани с топла вода и с двете ръце да си обтривам корема.
към текста >>
57.
ХРАНЕНЕ
Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в
градината
си посадена бакла?
Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в
градината
си посадена бакла?
" - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: "Молитва! ", след което всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солницата и яде. Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата.
към текста >>
" - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в
градината
, набира, измива я и я поднася на Учителя.
Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла?
" - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в
градината
, набира, измива я и я поднася на Учителя.
Тогава Той казва: "Молитва! ", след което всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солницата и яде. Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали останаха някои да ядат.
към текста >>
Чрез всички зеленчуци, които продава,
градинарят
предава своите разположения или неразположения.
Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм. В захарта има лъжа. Ако някой човек ви е дал нещо за ядене и в него е вложил една лоша мисъл, вие, като го изядете, ще почувствате мисълта и ще изпитате едно неразположение. В миналото, хората, които са знаели тази тайна от природата, никога не са искали да ядат хляб, месен от лош човек, понеже са знаели, че в хляба има нещо вложено, което не е хубаво. Това се отнася и до всичко подарено - щом не го приема сърцето ти, щом не ти е приятно, не го приемай.
Чрез всички зеленчуци, които продава,
градинарят
предава своите разположения или неразположения.
Не съм против готвенето, но според мен най-хубаво е да се сложи всичко из един път. Маслото да не се пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части. А този, който готви, трябва да бъде весел и да пее, за да внесе такова настроение в яденето. Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюблени чисти и красиви.
към текста >>
58.
ХРАНЕНЕ И МЕСОЯДСТВО
В
градината
обработваха плодове.
Всички болести се дължат на нашата несправедливост спрямо тях. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Първото проявление на човека, който носи червения цвят, е бил човекът, който е добър. Хранил се той с плодове, той не е бил месоядец.
В
градината
обработваха плодове.
Човекът после, като излезе от рая, се научи да яде месо. Тази наука е извън рая. Тя съставя съвсем друга култура. С тази култура се създадоха хиляди страдания. Седемдесет и пет процента от съвременните страдания на хората се дължат на онова безразборно изтребване на млекопитающите, на животните, които образуват в неговия умствен свят цял катаклизъм, едно раздрусване.
към текста >>
59.
РАБОТА
Васил бил назначен за пазач на
градината
и сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос, това е някъде от 1922 до 1927 г.
РАБОТА Спомени на ученици Веднъж бе дошъл брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев.
Васил бил назначен за пазач на
градината
и сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос, това е някъде от 1922 до 1927 г.
През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: „Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин.
към текста >>
През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в
градината
.
РАБОТА Спомени на ученици Веднъж бе дошъл брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Васил бил назначен за пазач на градината и сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос, това е някъде от 1922 до 1927 г.
През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в
градината
.
Казвал: „Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на „Изгрева" през 1927 г.
към текста >>
Отиваш в
градината
на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш".
И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". „Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният.
Отиваш в
градината
на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш".
Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: „Отче Наш..." После се навеждаш, с двете си ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: „Който си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: „ да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: „да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: „да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: „както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: „така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: „както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: „но избави нас от лукаваго..." Копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: „Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш, както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер.
към текста >>
Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на
градината
." Учителят го гледа строго и му казва: „И мен ме е страх от брат Георги Куртев.
Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее. Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: „Учителю, вие не ме разбрахте.
Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на
градината
." Учителят го гледа строго и му казва: „И мен ме е страх от брат Георги Куртев.
Иди и ти го помоли! Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". „Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". „По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света.
към текста >>
Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в
градината
с метода на Учителя - с молитва и мотика.
И къде е по-горен човекът от молитвата? Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му. Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му. Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил.
Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в
градината
с метода на Учителя - с молитва и мотика.
Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев. Мария Тодорова Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден.
към текста >>
Сега на онези от вас, които са земеделци или
градинари
, ще им дам да направят следующия малък окултен опит през тази година.
Леността е вследствие земната душа, която ви завладява и Господ като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдания, за да напуснат мързела. Следователно, човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече, и то и в трите свята. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци, които да отглеждате грижливо и с любов.
Сега на онези от вас, които са земеделци или
градинари
, ще им дам да направят следующия малък окултен опит през тази година.
Отделете си едно място - декар, 1 декар или 100кв.м, насейте го с жито и когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога и туй жито, което е расло под вашите молитви, съберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда. Ходете при нея всеки ден, пращайте й хубави мисли, когато зреят плодовете й. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате и ще видите какви резултати ще произведе. Чрез всички зеленчуци, които продава, градинарят предава своите неразположения или разположения.
към текста >>
Чрез всички зеленчуци, които продава,
градинарят
предава своите неразположения или разположения.
Сега на онези от вас, които са земеделци или градинари, ще им дам да направят следующия малък окултен опит през тази година. Отделете си едно място - декар, 1 декар или 100кв.м, насейте го с жито и когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога и туй жито, което е расло под вашите молитви, съберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда. Ходете при нея всеки ден, пращайте й хубави мисли, когато зреят плодовете й. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате и ще видите какви резултати ще произведе.
Чрез всички зеленчуци, които продава,
градинарят
предава своите неразположения или разположения.
Когато садите боб, царевица, пшеница, дини или нещо друго, добре е това да става в периода на импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, но самото растене спира. Щом луната започне да се празни и растенето на растението започва. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна.
към текста >>
Градинарят
да знае кои дървета не се търпят.
По колко очи трябва да се оставят на лозите? Някои оставят по едно око, други по - две, а рядко - по три. Едното око символизира Бога. Двете очи - човека, за двете очи казват: "Ненаситни човешки очи". Според мен на всяка лоза трябва да се оставят най-малко по три очи.
Градинарят
да знае кои дървета не се търпят.
Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение един към друг. Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби. С плодните дървета е тъй. Отначало почва вътрешна борба, а като растат - борба между клони и корени. Едно цвете иска да се премести от друго.
към текста >>
60.
ЯСНОВИДСТВО
Вместо да ме води неделен ден в Борисовата
градина
на езерото, на ресторант, той ме водеше в 10 часа на Изгрева да слушам беседи.
Нямаше никакво съмнение, че Той беше доловил мисълта ми и ми беше отговорил ясно, категорично и напълно разбрано." Невена Неделчева Мара Халачева прекарваше цяла зима във Варна, а хазайката ми пък отиваше през лятото в София. Хазайката вероятно е разказала на Мара Халачева за моите убеждения, защото между разговора Мара Халачева започна да разказва за съпруга си. Ще се помъча да предам думите й дословно: "Много добър беше моят съпруг, г-жа Стойкова, но само едно му беше лошото.
Вместо да ме води неделен ден в Борисовата
градина
на езерото, на ресторант, той ме водеше в 10 часа на Изгрева да слушам беседи.
Пък на мен не ми беше приятно. Един ден в събота вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности на разговор. Между другото, един от професорите се обади: "Абе, този Дънов привлече цялата ни студентска младеж. Не може така. Трябва да направим нещо".
към текста >>
Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна
градина
.
Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова
Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна
градина
.
Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час.
към текста >>
Друг път дядо Филип копаел
градината
, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час.
Друг път дядо Филип копаел
градината
, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
"Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
към текста >>
"Раздели
градината
на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата
градина
.
Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
"Раздели
градината
на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата
градина
.
Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев
към текста >>
Градината
, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си.
" - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина.
Градината
, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си.
"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г.
към текста >>
Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към
градината
, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал.
Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят.
Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към
градината
, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал.
Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя.
към текста >>
Горната случка е разказана на братската
градина
- Айтос, по Петров- ден, 1962 г.
Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал. Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя. Отишъл си с понижено самочувствие.
Горната случка е разказана на братската
градина
- Айтос, по Петров- ден, 1962 г.
от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси. Сега ще разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка. Беше дъщеря на ръководителя в Нова Загора - Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя.
към текста >>
61.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Така работели: копаели, плевели, почиствали
градината
и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше оттам. Аз отидох в лозето. Там заварих назованите от Учителя млади сестри - учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката.
Така работели: копаели, плевели, почиствали
градината
и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз.
към текста >>
Помислих: да мина далеч от тях, през
градината
(нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им.
Той каза: "Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко ядене по две картофчета и по малко хлебец. Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец." Направих това и ми мина. Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха.
Помислих: да мина далеч от тях, през
градината
(нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им.
Учителят схвана положението че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ме запита: - Оздравяхте ли? - Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих. - Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах.
към текста >>
62.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме
градината
и се грижехме за гроба на Учителя.
Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя. Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ. Юрданка Жекова
След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме
градината
и се грижехме за гроба на Учителя.
Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя. Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало.
към текста >>
63.
ЧУДОТВОРСТВО
Работели в ягодите на
градината
на Изгрева сестра Янакиева, брат Ради, мисля че и Ганка и други и в гладните години си мечтаели: "Ех, да има сега, ако може, такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове".
Отишъл при баничаря. Баничарят рекъл: "Четири баници извадих - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене. Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и брат Тодорчо се върнал. Георги Събев
Работели в ягодите на
градината
на Изгрева сестра Янакиева, брат Ради, мисля че и Ганка и други и в гладните години си мечтаели: "Ех, да има сега, ако може, такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове".
Говорят си какво им се яде. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката като викала и махала с ръка възбудено: "Елате всичките! " Когато отишли, видели масата натрупана цялата с това, което са си пожелавали. Наяли се хубаво и казвали: "Досега не разбрахме кой е наредил тая трапеза. Ако беше друг, щеше да се обади.
към текста >>
64.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
Тръгнала през Борисовата
градина
и право в Университета.
" Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и 15 въпроса по метафизика.
Тръгнала през Борисовата
градина
и право в Университета.
Чукнала на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. "На колко се явявате? " - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание?
към текста >>
65.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна
градина
.
Той влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите на другия край на поляната срещу лозето. Приятелите преди това са дали на пчелите сироп в хранилка отвън, но сиропът се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителят налива вода и с една клечица разбърква сиропа, разрежда го и освобождава пчелите, Те отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ. Борис Николов
Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна
градина
.
Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " - "Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отсека." Учителят му отговорил: "Е, недей, остави го още една година, пък ако не даде плод, отрежи го." Учителят отишъл при дървото. Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки. Есента, когато узрели, почнали да пристигат сандъци с ябълки в пощенския клон на Изгрева. На братските обеди Учителят ги изнасял на тези, които присъствали.
към текста >>
66.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
Как ще поливаш
градината
си без вода?
Когато човек залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби любовта си, всичко в него става невъзможно. Следователно, и наука, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила - Любовта. И затова в живота си, ако искате да успеете, проектирайте Божията Любов във вашата мисъл, във всяко ваше чувство. Без любов сърцето никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето.
Как ще поливаш
градината
си без вода?
Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без Любов. Желая ви да имате в сърцето си по един лъч от Божията Любов, за да израснат всички хубави неща. Дотолкоз, доколкото се увеличава Любовта ти към Бога, дотолкоз и Бог ще се изявява към тебе. Според степента на твоята Любов ще зависи изявлението на Бога.
към текста >>
67.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА
При всяко първоначално училище трябва да има плодна
градина
, дето децата да работят, да наблюдават как растат и се развиват плодните дървета.
При вида на ябълката, детето има един израз на лицето, а при вида на крушата - съвсем друг израз. Различните плодове събуждат различни чувства в човека. Правете наблюдения върху себе си да видите какви чувства събуждат у вас плодовете. Те действат възпитателно върху човека. В бъдеще те ще служат за обекти при възпитанието.
При всяко първоначално училище трябва да има плодна
градина
, дето децата да работят, да наблюдават как растат и се развиват плодните дървета.
Плодовете облагородяват човешкия характер. Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него. Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи. За да спасите дъщеря си или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: Нека се оглеждат! За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят по едно хубаво, кръгло огледалце.
към текста >>
68.
ЛЮБОВ
Влизате в
градината
- радвайте се на цветята, на децата, на хората.
Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както текуща вода си отива. Приложението на Любовта е в малките работи. Видиш ли едно малко цвете, иди при него да го прекопаеш и полееш. Малко е цветето, но от него зависи твоето щастие. Минавате покрай някое дръвче - погалете го.
Влизате в
градината
- радвайте се на цветята, на децата, на хората.
Любов да блика от вас... Живейте с благодарност и любов. Сърцето ви да блика с любов и радост към всичко, към всички. Най-малкият подтик в живота, това е Любовта. Качества, в които Любовта се проявява: най-нежното чувство, най-ме- кият поглед, най-сладката дума. Любов е, когато всеки ден си благодарен и казваш: "Този е най-хубавият ми ден.
към текста >>
69.
ТРЕВОГИ
Като сте недоволни, вземете една мотика и покопайте в
градината
.
Той трябва да състави уравненията и да я разреши. Седне ли да мисли как да я разреши, погледът му да е отправен 45 градуса над хоризонталния му поглед и тъй да мисли. От правилното му разрешение на днешната задача, зависи утрешният му ден и утрешната му задача. На всяка задача бележка слагат от невидимия мир. Недоволният не може да бъде ученик.
Като сте недоволни, вземете една мотика и покопайте в
градината
.
Колкото сте по-недоволни, толкова по-дълбоко ще копаете. Имате някакво неразположение на духа - занимавайте се с отглеждане на плодни дръвчета или грижете се за карамфили като ги помирисвате често. Може и здравец да отглеждате. Дърветата и цветята са проводници на един висш свят, затова при мрачни състояния те могат да ви помогнат. Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата.
към текста >>
70.
ГНЯВ
Гневът, меланхолията, неразположението - това е все излишна енергия, която може да се трансформира като покопаем малко из
градината
Ако си нервен, сприхав, нетърпелив, попипни си леко върха на носа. Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине. Ако почнете да се гневите за нещо, веднага си вземете няколко ореха или бадеми, счукайте ги и ги изяжте. Разгневиш ли се, веднага започни нещо да работиш.
Гневът, меланхолията, неразположението - това е все излишна енергия, която може да се трансформира като покопаем малко из
градината
Когато ви дойде наум една лоша мисъл или искате да си отмъщавате някъде, а не можете, колебаете се, идете и покопайте в някоя градина; или изкопайте една дупка и там, в дупката, кажете лошата мисъл или дума и я заровете. Носите ли тази мисъл в себе си, ще се пръснете от напрежение. Ако детето ви е нервно, накарайте го да полива цветя. Гневът е вътрешен пожар в човека. Как се справяш с пожара?
към текста >>
Когато ви дойде наум една лоша мисъл или искате да си отмъщавате някъде, а не можете, колебаете се, идете и покопайте в някоя
градина
; или изкопайте една дупка и там, в дупката, кажете лошата мисъл или дума и я заровете.
Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине. Ако почнете да се гневите за нещо, веднага си вземете няколко ореха или бадеми, счукайте ги и ги изяжте. Разгневиш ли се, веднага започни нещо да работиш. Гневът, меланхолията, неразположението - това е все излишна енергия, която може да се трансформира като покопаем малко из градината
Когато ви дойде наум една лоша мисъл или искате да си отмъщавате някъде, а не можете, колебаете се, идете и покопайте в някоя
градина
; или изкопайте една дупка и там, в дупката, кажете лошата мисъл или дума и я заровете.
Носите ли тази мисъл в себе си, ще се пръснете от напрежение. Ако детето ви е нервно, накарайте го да полива цветя. Гневът е вътрешен пожар в човека. Как се справяш с пожара? Взимаш вода и гасиш.
към текста >>
71.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
А наоколо цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях, с няколко облачета като райска
градина
.
Минали покрай църква. Петко поискал от Учителя позволение да влезе в църквата и да се помоли пред олтара. Учителят му позволил. Влязъл Петко вътре да се моли, а Учителят казал на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите.
А наоколо цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях, с няколко облачета като райска
градина
.
Тодор споделил с Учителя: "Наш Петко така се моли, че вече се забрави". Учителят му казал: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочил наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показал Небето.
към текста >>
Той има много имоти, които раздава на синовете си, а за себе си оставя една овощна
градина
десет декара, образцово засадена с най-хубави сортове.
А той отговорил: "Видях шопите, дето дъжд не им пада с месеци, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Мария Тодорова Брат Иван е заможен селянин.
Той има много имоти, които раздава на синовете си, а за себе си оставя една овощна
градина
десет декара, образцово засадена с най-хубави сортове.
Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи, целия ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко. тия млади хора не вярват.
към текста >>
Брат Иван обича
градината
си и се грижи за нея.
Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Мария Тодорова Брат Иван е заможен селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си, а за себе си оставя една овощна градина десет декара, образцово засадена с най-хубави сортове.
Брат Иван обича
градината
си и се грижи за нея.
Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи, целия ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко. тия млади хора не вярват. Обаче изобилно цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите - цвят богат.
към текста >>
Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на
градината
и прави молитва.
Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Мария Тодорова Брат Иван е заможен селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си, а за себе си оставя една овощна градина десет декара, образцово засадена с най-хубави сортове. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея.
Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на
градината
и прави молитва.
След туй влиза в градината и почва да работи, целия ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко. тия млади хора не вярват. Обаче изобилно цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите - цвят богат. Цялата градина грее.
към текста >>
След туй влиза в
градината
и почва да работи, целия ден песни пее.
Мария Тодорова Брат Иван е заможен селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си, а за себе си оставя една овощна градина десет декара, образцово засадена с най-хубави сортове. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва.
След туй влиза в
градината
и почва да работи, целия ден песни пее.
Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко. тия млади хора не вярват. Обаче изобилно цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите - цвят богат. Цялата градина грее. Но от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбъри, които наяждат цвета и цветът пада.
към текста >>
Обаче изобилно цъфнала тази година
градината
: ябълките, крушите, сливите - цвят богат.
Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи, целия ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко. тия млади хора не вярват.
Обаче изобилно цъфнала тази година
градината
: ябълките, крушите, сливите - цвят богат.
Цялата градина грее. Но от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбъри, които наяждат цвета и цветът пада. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат, зад тях цветът е на земята. Селяните са отчаяни , с какви ли не средства се борят срещу тях. Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага.
към текста >>
Цялата
градина
грее.
Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи, целия ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко. тия млади хора не вярват. Обаче изобилно цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите - цвят богат.
Цялата
градина
грее.
Но от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбъри, които наяждат цвета и цветът пада. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат, зад тях цветът е на земята. Селяните са отчаяни , с какви ли не средства се борят срещу тях. Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат, кацат и унищожават градините.
към текста >>
Приближават
градината
на брат Иван.
Но от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбъри, които наяждат цвета и цветът пада. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат, зад тях цветът е на земята. Селяните са отчаяни , с какви ли не средства се борят срещу тях. Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат, кацат и унищожават градините.
Приближават
градината
на брат Иван.
Синовете се усмихват: "Татко, няма да помогнат молитвите ти." На брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четирите кюшета, прави си молитвата. Бръмбарите вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един грамаден облак от скорци и врани и нападат бръмбарите с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. Птиците спират бръмбарите. Не само, че ги спират, ами като ги поемат напред, унищожават ятото бръмбари.
към текста >>
Бръмбарите вече прелитат към неговата
градина
.
Селяните са отчаяни , с какви ли не средства се борят срещу тях. Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат, кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: "Татко, няма да помогнат молитвите ти." На брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четирите кюшета, прави си молитвата.
Бръмбарите вече прелитат към неговата
градина
.
Обаче в туй време се задава един грамаден облак от скорци и врани и нападат бръмбарите с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. Птиците спират бръмбарите. Не само, че ги спират, ами като ги поемат напред, унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили дали не помогнаха молитвите! И вече, когато се молеше, никой не му се подсмиваше зад гърба.
към текста >>
Така
градината
на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили дали не помогнаха молитвите!
Синовете се усмихват: "Татко, няма да помогнат молитвите ти." На брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четирите кюшета, прави си молитвата. Бръмбарите вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един грамаден облак от скорци и врани и нападат бръмбарите с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. Птиците спират бръмбарите. Не само, че ги спират, ами като ги поемат напред, унищожават ятото бръмбари.
Така
градината
на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили дали не помогнаха молитвите!
И вече, когато се молеше, никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат. Вече уважаваха молитвите му. Борис Николов Савка беше почти загубила зрението си от някакво преживяване.
към текста >>
72.
ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ
Години наред, като събера семки от ябълки, ги заравях в
градината
.
Нямах нейната смелост да го направя сама. И аз чух от Учителя, че трябва да се отиде, имах повече възможност, бях здрава и силна, но се убоях. Да, това говори за вяра, това говори и за преданост към Учителя. Елена Андреева На много места в своите беседи Учителят дава една съвсем проста задача: След като изядем една ябълка, семките да ги посеем.
Години наред, като събера семки от ябълки, ги заравях в
градината
.
Но като се обръща през пролетта, тези семки се изгубваха и така не можех да разбера какъв е смисълът от тази задача. Отидох при един човек от село, който се занимава с овощарство - бай Величко. Хуманен лекар е по професия, но е изчел цялата литература по овощарство и облагородява различни плодни дръвчета. Темата за овощарството му е любима и с удоволствие разговаря по различни въпроси. Запитах го: "Ако посеем семки от ябълка и израсте дърво, какви плодове ще ражда?
към текста >>
73.
ОТВЪДЕН СВЯТ
Замине ли за другия свят, той влиза направо в райската
градина
.
Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук. Свободният човек знае правилно да се храни, да диша, да чувства, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия неща, човек се е развил правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработил красиви линии на лицето, на тялото си. Той не е нито слаб, нито пълен.
Замине ли за другия свят, той влиза направо в райската
градина
.
Намерят ли, че не отговаря на мерките, веднага го връщат на Земята да завърши започнатата си работа. Щом ви видят, веднага ще познаят правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствали, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно от тия правила, както трябва, вие имате някакъв недостатък. Обикновеният човек не знае какво нещо е безсмъртието. Само безсмъртният познава безсмъртието.
към текста >>
74.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Още в Рая българинът е бил
градинар
- слуга на Ева.
Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. Какво представя българинът?
Още в Рая българинът е бил
градинар
- слуга на Ева.
Тя се занимавала с ботаника, а Адам - с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от Рая. Името "българин" произлиза от думите "благ" и "градинар". От времето, когато е бил в Рая досега, българинът е все градинар. Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство.
към текста >>
Тя се занимавала с ботаника, а Адам - с
градинарство
.
Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. Какво представя българинът? Още в Рая българинът е бил градинар - слуга на Ева.
Тя се занимавала с ботаника, а Адам - с
градинарство
.
Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от Рая. Името "българин" произлиза от думите "благ" и "градинар". От времето, когато е бил в Рая досега, българинът е все градинар. Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство. Българинът обича да работи земята.
към текста >>
Името "българин" произлиза от думите "благ" и "
градинар
".
Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. Какво представя българинът? Още в Рая българинът е бил градинар - слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам - с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от Рая.
Името "българин" произлиза от думите "благ" и "
градинар
".
От времето, когато е бил в Рая досега, българинът е все градинар. Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство. Българинът обича да работи земята. Това е славянска черта. Българинът е щедър.
към текста >>
От времето, когато е бил в Рая досега, българинът е все
градинар
.
Какво представя българинът? Още в Рая българинът е бил градинар - слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам - с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от Рая. Името "българин" произлиза от думите "благ" и "градинар".
От времето, когато е бил в Рая досега, българинът е все
градинар
.
Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство. Българинът обича да работи земята. Това е славянска черта. Българинът е щедър. Българинът лесно се приспособява навсякъде.
към текста >>
Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с
градинарство
.
Още в Рая българинът е бил градинар - слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам - с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от Рая. Името "българин" произлиза от думите "благ" и "градинар". От времето, когато е бил в Рая досега, българинът е все градинар.
Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с
градинарство
.
Българинът обича да работи земята. Това е славянска черта. Българинът е щедър. Българинът лесно се приспособява навсякъде. Тук, в България, е упорит, а навън е гъвкав - славянска черта.
към текста >>
75.
ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ
Колко плащаш на малката рекичка, която полива твоята
градина
?
Първият член на новата конституция гласи: Ще обичаш хората без пари! Вторият член на новата конституция гласи: Ще учиш хората без пари! Третият член на новата конституция гласи: Ще работиш на хората без пари! Възможно ли е това? - Възможно е.
Колко плащаш на малката рекичка, която полива твоята
градина
?
Ако малката рекичка може да ти направи една услуга без пари, защо и човек да не направи същото? Светът ще се оправи, когато всички хора - учители, свещеници, проповедници, майки и бащи започнат да работят без пари. Всеки трябва да работи даром от Любов. Новото работене е работене без пари - от Любов. Това ще разреши всички въпроси, които вълнуват човечеството.
към текста >>
76.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Да, това е, както Христос се е молил в Гетсиманската
градина
.
Учителят насочва поглед към тях с голямо напрежение. Бомбардировачите отиват вече към обектите за бомбардиране. Учителят от напрежение се зачервява, започва да тече пот, кръв от лицето Му. Бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали за Румъния. С това Учителят отклонява определената бомбардировка над София.
Да, това е, както Христос се е молил в Гетсиманската
градина
.
Георги Добрев Брат Дряновски пита: "Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града? " Учителят се усмихва: "За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит." Той изважда десетина листчета, с написани различни цитати от Псалмите. Казал му: "Ето, вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на твои познати.
към текста >>
77.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Често отивахме у тях, защото те имаха зеленчукова
градина
и си купувахме зарзават от тях.
Не мина много време след тези изказвания, Елиезер заболя от рак на черния дроб и си замина в адски мъчения. Симеон Арнаудов Стою Марков беше един от петимата братя Маркови. Той живееше с брат си Симеон в къщата на стопанството в местността Свирчовица. Аз бях ученичка в Немската търговска гимназия в Русе.
Често отивахме у тях, защото те имаха зеленчукова
градина
и си купувахме зарзават от тях.
Веднъж като отидох, там сварих Стою. Не зная в какво настроение беше, но започна да говори против Учителя. Казваше: "Ние сме отишли на Рила, където спим на земята, макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове", а Учителят - той бил видял - спял на кожи. При това Стою беше много груб и се изрази така: "Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам! " Това изказване ме потресе и никога няма да го забравя.
към текста >>
Работеха обща братска
градина
.
Една вечер дядо Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Дядо Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло. Йорданка Попова - Ямбол Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като първите християни.
Работеха обща братска
градина
.
Това дразнеше духовенството. То беше почнало гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Него. Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единият дегизиран като Учителя, другият - като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени в бели кърпи, представляват сестрите.
към текста >>
Градината
е в новата си премяна.
За това му престъпление, от рода му не остана нито следа." Генерал Радойков загива при атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. Жена му умира, по-късно и дъщеря му загина. Този случай обясняваше много неща и предупреждава онези, които в дадени моменти стават слуги на сили, които работят срещу Бялото Братство. Методи Константинов Чакам реда си в двора на "Опълченска" 66.
Градината
е в новата си премяна.
Пристига един брат, още един. Говорим за починалите в храма "Света Неделя". Техните души, като окултна жертва, ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат. Тука ме извикват при Учителя.
към текста >>
78.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
Земята ще бъде райска
градина
.
За да се реализира това Учение, нужни са хиляди години. След 2000 години вътрешните условия на живота ще бъдат 10 пъти подобри, отколкото сегашните. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата Земя, от единия край до другия, но не със сегашните средства.
Земята ще бъде райска
градина
.
Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: "Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега." Туй ще бъде след 2100 години. На Земята след 3000 години ще се намери грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек. Пред бъдещия човек, сегашният ще изглежда като дивак. Разумната Природа е турила всички сили в действие, за да оправи света. Един ден ще се срещнем в една обстановка малко по-друга от тази, каквато е сегашната.
към текста >>
79.
ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ
Земята ще се превърне в райска
градина
.
Тя е като пролетта: старото ще се огледа в нея и ще съзре образа си като нещо отживяло времето си. Това е предсказано астрологически още във времето на Христа. Предсказано е, че когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново - нов подтик, нов стремеж. Народите ще се обединят, ще дойде Шестата раса на Земята - синовете на Царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове.
Земята ще се превърне в райска
градина
.
Пред вас се открива живот на 25 000 години. Цялото човечество отива към астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както земята. Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими, както днес е видимо човешкото тяло. Астралният свят е очистен от тъмните сили.
към текста >>
80.
ШЕСТАТА РАСА
Засега само някои хора имат
градина
, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в
градина
.
Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи. Ще живеят по Любов. В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с една-две стаи и кухня. До този парк ще има друг парк за друго семейство; пак в средата с малко жилище и т.н.
Засега само някои хора имат
градина
, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в
градина
.
Всеки ще ходи свободно и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от Шестата раса и тези от петата раса е тази, че човек от Шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе; този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение.
към текста >>
А сега, ако влезеш в
градината
на човек от петата раса, ще намериш затвора.
Ще живеят по Любов. В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с една-две стаи и кухня. До този парк ще има друг парк за друго семейство; пак в средата с малко жилище и т.н. Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в градина. Всеки ще ходи свободно и което дърво си хареса, от него ще си откъсне.
А сега, ако влезеш в
градината
на човек от петата раса, ще намериш затвора.
Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от Шестата раса и тези от петата раса е тази, че човек от Шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе; този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение. В Шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство. За в бъдеще почти всички хора със своето вътрешно виждане или чрез вътрешното си радио ще схващат неща, които стават на хиляди километри от тях и така ще могат да си помагат.
към текста >>
81.
ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ
Айтоската
градина
предразполагаше и имаше условие за пребиваване на Учителя.
Почувства страха, ужаса и бездната, в която бяха попаднали българите. Учителят каза: "Тук вече няма условия човек да поддържа връзката си с Бога. Да излезем оттука! " Тогава ние помислихме да отидем към Айтос или Бургас.
Айтоската
градина
предразполагаше и имаше условие за пребиваване на Учителя.
Но не можеше да се отиде дотам. Влаковете бяха препълнени, народът бягаше в паника, а кола да се намери за такъв дълъг път, бе невъзможно. Тогава някои сестри предложиха да отидем в Мърчаево. По това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговият син. Като войник беше участвал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните.
към текста >>
82.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
На Изгрева понякога Учителят отиваше в овощната
градина
.
Носът ми е доста чувствителен и при това поемам въздух толкова близо до тялото, не можех да не усетя и най-слабата миризма. Но никакво разлагане не беше започнало. Паша Теодорова Направи ми впечатление, че когато минавах покрай Учителя, като че ли не е умрял, а излизаше някаква мека светлина и се разнасяше една миризма на нюкс. Лиляна Младенова
На Изгрева понякога Учителят отиваше в овощната
градина
.
Обичаше да се застоява на едно и също място. Като видяхме това, ние Му сложихме стол. После посадихме лоза на това място. Веднъж брат Боян Боев си наумил да отиде при Него и специално да Го пита защо седи точно на това място и си почива тук, а не другаде, защото знаеше, че при Учителя няма случайни неща. Учителят си вдигнал главата.
към текста >>
По-късно и други приятели си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в
градината
, бе им казвал същото, което Боян Боев бе записал.
Помните ли стола и лозата, където Той почиваше? " После извади тефтера и прочете думите на Учителя, които бе стенографирал. Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него.
По-късно и други приятели си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в
градината
, бе им казвал същото, което Боян Боев бе записал.
Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка. Борис Николов Учителят често ходеше на това място в градината да си почива. Запитваха Го: "Учителю, къде отивате? " - "Отивам да видя мястото си." Като
към текста >>
Учителят често ходеше на това място в
градината
да си почива.
Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него. По-късно и други приятели си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казвал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка. Борис Николов
Учителят често ходеше на това място в
градината
да си почива.
Запитваха Го: "Учителю, къде отивате? " - "Отивам да видя мястото си." Като Го завари някой от приятелите, седнал до лозата, чуваше от Него: "Дойдох да си видя мястото." Значи това място си беше определил Учителят приживе. Георги Добрев Мястото за погребения бе строго определено - гробищата.
към текста >>
83.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
В град Айтос имаше братска
градина
и Георги Куртев отговаряше за нея.
Но когато всички богати хора, фабриканти и чифликчии трябваше да се откупят от новата власт чрез пари, вложени в "Заема на Свободата", то Минчо Сотиров реши да се откупи също. Реши да откупи от посегателството на властите онзи чифлик, който не беше негов, а беше само негов управител. И той не го откупи с пари на чифлика, а с братски пари, с онези пари, които му бяха предадени. Без някого да пита, той купил облигации за 100 000 лв. Ето така, полека-лека сумата, оставена от Учителя, се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за Негови ученици.
В град Айтос имаше братска
градина
и Георги Куртев отговаряше за нея.
На него му бе връчена сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов напъха в една раница и му занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем. И той направи същото, за да запази братската градина. И така, за "Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв.
към текста >>
И той направи същото, за да запази братската
градина
.
Ето така, полека-лека сумата, оставена от Учителя, се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за Негови ученици. В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея. На него му бе връчена сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов напъха в една раница и му занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем.
И той направи същото, за да запази братската
градина
.
И така, за "Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят. Братският съвет реши да предаде на Панайот Ковачев от Стара Загора 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари и прави свинарник - започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели.
към текста >>
84.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Около сградите - парцели по един декар, за да може всеки да има овощна и зеленчукова
градина
и всеки брат или сестра да упражняват някакъв занаят.
РАЗМИШЛЕНИЕ: Причината за преждевременното заминаване на Учителя е непослушанието на учениците. След като разбира, че няма около себе си тези ученици, които могат да прилагат законите на Новото Учение, Учителят изпраща Борис Николов да потърси заравнени поляни - няколко хиляди декара за построяване на Новия Изгрев. Според откъслечни спомени на ученици проектът е: две сгради на два етажа във формата на полукръг, разположени една срещу друга. В едната сграда са братята, а в другата - сестрите.
Около сградите - парцели по един декар, за да може всеки да има овощна и зеленчукова
градина
и всеки брат или сестра да упражняват някакъв занаят.
Работата със земята и упражняването на занаяти от много хора, събрани на едно място, са динамичен център на положителна енергия. Обаче този проект не се осъществява! Учениците не искат да овладяват занаяти, не приемат и не подкрепят плана за Изгрева. При това положение заминаването на Учителя е напълно разбираемо и естествено последствие. В последните дни, Той изрича следните думи:
към текста >>
85.
ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО
Така можеха да слушат и тези, които са в стаята, и онези, които заставаха на двора и в
градината
.
В присъствието на Учителя всичко постепенно се подобрява, преобразява, става светло и хубаво. Така малкият дом се разхубави и светна. Когато не пътуваше из страната, Учителя държеше в неделните дни беседи тук, в една от малките стаички. Обаче скоро тя стана тясна, тъй като посетителите се увеличаваха непрестанно. Тогава Учителя говореше при отворения прозорец.
Така можеха да слушат и тези, които са в стаята, и онези, които заставаха на двора и в
градината
.
В скоро време малкият двор и градинката се изпълниха с народ. Тук всяко време беше добро. Понякога валеше дъжд. Никой не се смущаваше от това. Понякога през зимата термометърът показваше 10-15 градуса под нулата; всички слушаха търпеливо и с внимание.
към текста >>
86.
УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ
Върху тях се работи грижливо, както
градинарят
работи върху своите плодни дървета и посеви.
Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен характер. Тук се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото, подготвят се условията за Новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват. Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук.
Върху тях се работи грижливо, както
градинарят
работи върху своите плодни дървета и посеви.
Учителя казва: Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели. Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя. Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество
към текста >>
Душата на ученика е като
градина
, в която зреят плодове.
Първото въздействие от Словото на Учителя върху душите ни беше, както въздействието на слънчевите лъчи върху семенцата в почвата. Те трепнаха, оживяха и покълнаха. Много сили дремят в човешката душа, много дарби и способности. Всичко това биде призовано към Живот. Цял един свят оживя.
Душата на ученика е като
градина
, в която зреят плодове.
Учителя казва: Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство е плод в Духовния свят. И всяка ваша постъпка е един зрял плод. Вие сте като плодните дървета в света на Ангелите. Всяко дърво, което принася плод, се благославя.
към текста >>
87.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
Както добрият
градинар
почиства всяко дръвче в
градината
си, тъй и Учителя работеше в
градината
на душата и с внимание и Любов посаждаше Божествените семенца, които ще принасят своя плод и сега, и през цялата вечност.
Затова Учителя започваше от физическия живот и даваше правила и методи, за да възстанови човек здравето си и правилното отношение към Живата Природа. Учителя умееше да посочва смешните страни на живота, онези неестествени положения, в които изпада човек в своята наивност и лековерие. Всички ония наивни понятия, удобни и лесни, с които човек се кичи, всички онези книжни кумири, които човек си създава в личния и обществен живот, в науката и религията, Учителя разсейваше с лекота и хумор. Истината е като хляба – като ядеш, чувстваш Сила и Живот. Истината е като слънчевата светлина – на нея плодовете зреят.
Както добрият
градинар
почиства всяко дръвче в
градината
си, тъй и Учителя работеше в
градината
на душата и с внимание и Любов посаждаше Божествените семенца, които ще принасят своя плод и сега, и през цялата вечност.
Той дава едно правило: Не изкоренявайте дивачките – облагородявайте ги, използвайте силите на злото за Добро. В беседите Си Учителя свободно се ползва от формите. В тях Той облича Истината и пак така свободно ги разрушава, за да не помисли човек, че тя може да бъде затворена в тях. Духът е, Който създава формите, Той внася Живот в тях.
към текста >>
88.
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
Живот без Добродетели е подобен на
градина
без цветя, на дървета без плодове.
Любовта в съвършена пълнота се сливат. Понякога думите на Учителя звучат като притчи: Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието. Водата е дреха на здравето.
Живот без Добродетели е подобен на
градина
без цветя, на дървета без плодове.
Начало на всички неща е Духът. Началото на Духа е Любовта. Зенитът на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи Свобода. Край има само там, гдето престават всички противоречия.
към текста >>
89.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Такава сигурност чувства малкото дете, което баща му е хванал за ръка и развежда из Райската
градина
.
Така ще влезеш в Царството на Мира. Учителя говореше убедително, умееше да изказва и най-трудните неща просто и леко. Тъй говори човек, който вижда нещата, а не който ги описва. Той спечелваше веднага доверието. Една сигурност се чувстваше при Него.
Такава сигурност чувства малкото дете, което баща му е хванал за ръка и развежда из Райската
градина
.
То знае, че на тая голяма, силна и добра ръка може да уповава винаги. Учителя превеждаше от Великата Божествена книга вечните Слова на Живота, за които душата жадува. Понякога Той дълго време и грижливо търсеше подходящата дума за някое понятие и се случваше да възкреси, да извика към живот някоя забравена, загубена хубава дума. Произнесена от Него, тя засияваше с цялата си красота, съдържание и смисъл. Друг път Той се заемаше с трудната задача да очисти някои понятия, оцапани от хората през дългия им немарлив живот.
към текста >>
Той подготвяше условията, както
градинарят
обработва земята грижливо, преди да посее семенцата.
Само няколко часа след това се разрази голяма буря и такъв проливен дъжд, че реките излязоха от леглата си и едва не ни отнесоха с колите. В такива случаи трябва само да се действа. Учителя ни учеше да виждаме във всичко, което става около нас, любещата ръка на Бога. Учителя беше отличен педагог. Никога не даваше нещо преждевременно; подготвяше грижливо условията, преди да внесе една нова мисъл, една нова идея.
Той подготвяше условията, както
градинарят
обработва земята грижливо, преди да посее семенцата.
Отглеждаше мислите и чувствата в Божествената градина на душата, като гледаше да има необходимата светлина, топлина и влага. Той знаеше кой от какво има нужда и според това му и даваше всяко нещо. Учениците чувстваха благотворната работа на Учителя и чрез нея – подкрепата на цялото Небе. Това ги изпълваше с благодарност и благоговение. Има закони на физическия свят.
към текста >>
Отглеждаше мислите и чувствата в Божествената
градина
на душата, като гледаше да има необходимата светлина, топлина и влага.
В такива случаи трябва само да се действа. Учителя ни учеше да виждаме във всичко, което става около нас, любещата ръка на Бога. Учителя беше отличен педагог. Никога не даваше нещо преждевременно; подготвяше грижливо условията, преди да внесе една нова мисъл, една нова идея. Той подготвяше условията, както градинарят обработва земята грижливо, преди да посее семенцата.
Отглеждаше мислите и чувствата в Божествената
градина
на душата, като гледаше да има необходимата светлина, топлина и влага.
Той знаеше кой от какво има нужда и според това му и даваше всяко нещо. Учениците чувстваха благотворната работа на Учителя и чрез нея – подкрепата на цялото Небе. Това ги изпълваше с благодарност и благоговение. Има закони на физическия свят. Нарушаването им създава нещастия.
към текста >>
90.
ЛЮБОВ И ОБИЧ
Не отклонявай и най-малката вадичка, която идва в твоята
градина
.
Любовта твори, а Обичта съгражда. Мнозина говорят за Любовта и Обичта, но ги смесват. Любовта идва отгоре надолу, а Обичта отдолу нагоре. Любовта представлява артериалната кръв, Обичта – венозната. Оценявай любовта на всеки човек, защото това е Любовта на Великото Разумно начало.
Не отклонявай и най-малката вадичка, която идва в твоята
градина
.
По въпроса за Любовта и Обичта Учителя дава и следното допълнително обяснение: който люби, е активният полюс. Който обича – пасивният. Но тия полюси не остават винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат.
към текста >>
91.
ЛЮБОВТА НОСИ ЖИВОТ
Безлюбието представлява
градина
на сухо, безводно място, а пък Любовта е
градина
, която е на място, дето тече вода.
ЛЮБОВТА НОСИ ЖИВОТ ЛЮБОВТА НИ ВЪВЕЖДА В ЖИВОТА Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да почнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в Живота. Който те обича, пуща вадата на Живота през теб.
Безлюбието представлява
градина
на сухо, безводно място, а пък Любовта е
градина
, която е на място, дето тече вода.
У ч и т е л я Няма същество, което да не е опитало Любовта. Всички същества я носят в себе си в малка или голяма степен, като нисша или висша проява. Има ли човек Любовта, има почва, условия да живее. Любовта съдържа великите условия на Живота.
към текста >>
92.
ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА ВНАСЯ ВДЪХНОВЕНИЕ И ПОДЕМ ВЪВ ВСИЧКИ
” – За да оградиш
градината
, в която си сял – в своята душа и в душата на тези, които обичаш, и за да се създадат благоприятни условия за растене на всичко, което си посял в
градината
.
” – За да възприемеш Живот чрез съществото, което обичаш. Когато обичаш някого, ти черпиш от него. Онзи човек, който те обича, ти предава Живот. Учителя казва: Някой пита: “Защо трябва да обичам и защо трябва да ме обичат?
” – За да оградиш
градината
, в която си сял – в своята душа и в душата на тези, които обичаш, и за да се създадат благоприятни условия за растене на всичко, което си посял в
градината
.
Влезете ли в един дом и в него стане подобрение, вие имате Любов. Това е мерило за Любовта. Учителя казва: Посети ли човекът на Любовта някой дом, ако там има болен, ще оздравее; ако там се карат, без той да е говорил нещо, те ще престанат да се карат. Ако влезе при обезсърчени, обременени от живота, те веднага ще се насърчат, ще влезе в тях лъч на Радост и Надежда.
към текста >>
93.
ОПИТИ
Разбира се тази Любов, освен като вътрешен процес, ще се изрази и в отношенията на човека към тези лица – ще им служи и външно така, както
градинарят
полива, наторява и разкопава цветята.
Човек не може първоначално да обича всички хора едновременно. Затова може да почне със следното: да обича един човек, двама, трима, пет, десет души и прочее. Постепенно да увеличава броя на лицата, които обича. С това ще се подготви за Любов към всички. Може да обикнете десет души.
Разбира се тази Любов, освен като вътрешен процес, ще се изрази и в отношенията на човека към тези лица – ще им служи и външно така, както
градинарят
полива, наторява и разкопава цветята.
Как ще ги обикне? Като потърси в тях добрите черти. Учителя казва да проучим резултатите от подобни опити по следния начин: Гледайте дали този, когото обичате, ще стане здрав, ако е бил болен; добър, ако е бил лош; даровит, ако е бил бездарен; умен, ако е бил глупав; радостен, ако е бил обезсърчен. И по това ще получите опитност за действието на Любовта и ще познаете степента и силата на своята Любов.
към текста >>
94.
В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
В
ГРАДИНАТА
НА ЛЮБОВТА
В
ГРАДИНАТА
НА ЛЮБОВТА
ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА26 Любовта е начало на нещата. Тя е основа на всичко. Божественият ден започва с Любовта. С нея човек влиза във вечния Божествен ден.
към текста >>
Всички семенца на Любовта посей в Божествената
градина
на своята душа.
Дето е Любовта, там са Вярата и Надеждата. Дето е Надеждата, там са Вярата и Любовта. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Надеждата ни дава подтик, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота.
Всички семенца на Любовта посей в Божествената
градина
на своята душа.
Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в градината на своя ум. Всички семенца на Надеждата посей в градината на своята воля. И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда. Да си благодарен, когато приемаш Любовта. Да си благодарен и когато я предаваш.
към текста >>
Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в
градината
на своя ум.
Дето е Надеждата, там са Вярата и Любовта. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Надеждата ни дава подтик, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота. Всички семенца на Любовта посей в Божествената градина на своята душа.
Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в
градината
на своя ум.
Всички семенца на Надеждата посей в градината на своята воля. И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда. Да си благодарен, когато приемаш Любовта. Да си благодарен и когато я предаваш. Сърцето ти да бъде пълно с Радост, че любиш, обичаш и служиш!
към текста >>
Всички семенца на Надеждата посей в
градината
на своята воля.
Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Надеждата ни дава подтик, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота. Всички семенца на Любовта посей в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в градината на своя ум.
Всички семенца на Надеждата посей в
градината
на своята воля.
И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда. Да си благодарен, когато приемаш Любовта. Да си благодарен и когато я предаваш. Сърцето ти да бъде пълно с Радост, че любиш, обичаш и служиш! Когато изпращаме Любовта към други, да се радваме, че можем да служим на Любовта!
към текста >>
Така Той ще познае, че сте работили
градината
си с Любов, т.е.
Стотици и хиляди години човек трябва да живее под ръководството на Любовта, за да стане красив, умен и светъл. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта – това е човешкото лице. Ако през целия си живот вие мислите как да приложите Божията Любов и Божията Мъдрост и сте намерили начин как да се съобщавате с Невидимия свят, вие сте разрешили една от задачите на своя Живот. Блажен е онзи, на чието дърво има поне един узрял плод. Като дойде Христос при вас, ще Му представите своя плод.
Така Той ще познае, че сте работили
градината
си с Любов, т.е.
разкопавали сте и сте поливали плодните си дръвчета. Казано е: “Блажен е този раб, когото, като дойде господарят му, го намери да върши, каквото му е заповядал.” Заповядал му е да бъде носител на Божията Любов и Мъдрост. Любовта е нещо свещено. Всеки, който люби, върши свещена работа. Любовта е работа.
към текста >>
Обичайте хората, както
градинарят
обича цветята си.
Тогава Животът прилича на песен и молитва. Когато вие искате да познаете Волята Божия, след като четете Евангелието и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички препятствия и ще си кажете: “Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да изпълня всичко, каквото искаш от мен.” Работите на човека ще се оправят, когато дойде до пълно отчаяние, но и при това положение е готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос. Това е учението на Любовта.
Обичайте хората, както
градинарят
обича цветята си.
Той не ги къса, не ги държи в ръцете си да увяхнат, но всяка сутрин ги полива и разкопава. Кой може да благовества? Онзи, на когото душата е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Всички ние сме изпратени на Земята да благовестваме. Какво трябва да се благовества?
към текста >>
Млад човек е онзи, който има
градина
с добри плодове.
Ти не можеш да обърнеш към Бога един човек, ако не го обичаш. Не може светът да се обърне без Любов! Казано е: “Идете и проповядвайте в света, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Каква по-голяма сигурност може да очаква човек от тази? Достатъчно е да проповядва Словото Божие и Любовта, за да бъде с Христа до скончанието на века. Любовта е за всички хора, а не само за младите.
Млад човек е онзи, който има
градина
с добри плодове.
Новият Живот, който иде, води към Божествените градини и предлага на всички да късат от плодовете им. Новият Живот изисква любещи души. Поканвам ви да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини и да си изберете от най-хубавите плодове. Днес обект на човешкия живот не е Любовта, но Силата, Знанието и богатството. Един ден, когато хората станат съвършени, когато сърцата и умовете им придобият Светлината на Ангелите, тогава ще се разберат, ще познаят и придобият Божията Любов.
към текста >>
95.
ДОБРОТО ПОДОБРЯВА УСЛОВИЯТА
Ако обичате един човек и му правите Добро, вие насаждате семенца от най-хубавите плодни дървета в неговата
градина
.
У ч и т е л я Един закон гласи така: когато даваш някому нещо, в теб то се увеличава. Учителя казва: Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири.
Ако обичате един човек и му правите Добро, вие насаждате семенца от най-хубавите плодни дървета в неговата
градина
.
След известно време тези семенца ще дадат плодове, на които и той, и вие ще се радвате.
към текста >>
96.
ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ
Посадете в една
градина
две ябълкови фиданки.
Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до най-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша интелигентност, която работи в тях. Тази Интелигентност, тази Разумност е чувствителна и отзивчива. Човек може да влезе в общение с нея. Нашите мисли и чувства, нашата Любов намират отзвук в растенията. Учителя препоръчва разни опити с растенията.
Посадете в една
градина
две ябълкови фиданки.
Всяка сутрин отивайте при едното дърво, полагайте си ръцете върху него и му изпращайте своята добра мисъл, своите хубави пожелания, своята Любов. Другото дърво само ще го поливате и ще го оставите. И ще проверите, че първото ще вирее по-добре, ще израсне по-силно, ще се разцъфти повече и ще даде по-изобилен плод. От такива малки опити ще видите какво влияние оказва добрата мисъл. Подобен опит може да се направи и с ниви.
към текста >>
97.
СЛУГИ И СИНОВЕ
Детето, което носи вода вкъщи, полива цветята, по-големият син, като прекопава
градината
, получават ли заплата за труда си?
Във великото домакинство на Природата ако работим с пари за себе си, ние сме слуги. Ако работим от Любов, ние сме синове на Бога – съзнаваме синовното си отношение към Него. В малък размер новата форма на труда съществува и в семейството. Всеки негов член работи за другите от Любов, без да чака заплата за своя труд. Синът, като изоре нивата на баща си, получава ли заплата от него?
Детето, което носи вода вкъщи, полива цветята, по-големият син, като прекопава
градината
, получават ли заплата за труда си?
Това, което става в малък размер в семейството, трябва да стане и с цялото общество! В целия обществен живот подбудата към труда да бъде Любовта. Любовта ще стане разменна монета в Новата култура. Работата – новата форма на труда – е най-възвишеното, най-великото нещо в света. Тя е великата наука на бъдещето.
към текста >>
98.
ПЪРВООБРАЗЪТ – ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
Сега човек трябва отново да се върне към Божествения порядък – в Райската
градина
.
У ч и т е л я В цялата Вселена, във всички необятни области на Живота съществува един Божествен ред и порядък. На Земята отпосле е дошъл човешкият порядък. До него човек е дошъл постепенно, като се е отклонявал от първичния Божествен ред, т.е. като е нарушавал законите на Разумната Природа.
Сега човек трябва отново да се върне към Божествения порядък – в Райската
градина
.
Учителя казва: Съществува една велика Мирова държава. По нея се устройва човешкото общество сега. Всичко, което не е в съгласие с този миров ред, прехожда и преминава. Само той е вечен.
към текста >>
99.
НОВИЯТ АДАМ
Обаче аз казвам: Вторият Адам е дошъл вече и Райската
градина
е приготвена.
Ние сме почнали от първия Адам, направен от пръст, а трябва да свършим с втория, с безсмъртния Адам, който носи Божията Любов в себе си. Вторият Адам е, за когото се казва, че е Дух животворящ. Той е Син на Възкресението. Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има, докато вторият Адам дойде. Ако питате окултните общества, и те ще ви кажат същото.
Обаче аз казвам: Вторият Адам е дошъл вече и Райската
градина
е приготвена.
Ако бихте влезли в тази градина само за една минута, не бихте желали да се върнете назад. Вратата на този Рай се отваря всеки ден по един път да влезе вътре онзи, който е готов за там. Бог ще преобрази Земята. Как? Това няма да кажа. Вие ще бъдете свидетели на това преобразувание.
към текста >>
Ако бихте влезли в тази
градина
само за една минута, не бихте желали да се върнете назад.
Вторият Адам е, за когото се казва, че е Дух животворящ. Той е Син на Възкресението. Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има, докато вторият Адам дойде. Ако питате окултните общества, и те ще ви кажат същото. Обаче аз казвам: Вторият Адам е дошъл вече и Райската градина е приготвена.
Ако бихте влезли в тази
градина
само за една минута, не бихте желали да се върнете назад.
Вратата на този Рай се отваря всеки ден по един път да влезе вътре онзи, който е готов за там. Бог ще преобрази Земята. Как? Това няма да кажа. Вие ще бъдете свидетели на това преобразувание. Тогава сами ще говорите за него.
към текста >>
100.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *
Като дойде една малка пеперудка или мушица, ще я помилваме и ще ª кажем да хвърка в нашата
градина
.
Докато не дойде до положението да обича всички хора, човек е още в незавършен процес. Защото, ако обичаш само едного, ти към него си в завършен процес, а към другите си в незавършен. В нашата душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата душа. Онзи, който има великата Любов в себе си, се радва на малките неща.
Като дойде една малка пеперудка или мушица, ще я помилваме и ще ª кажем да хвърка в нашата
градина
.
Обичайте малката Божа кравичка, която лази по вас. Да обичаш по Божествено му, това значи да си във връзка със всички души. Всички те да те обичат и ти да ги обичаш. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на едната душа. А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама.
към текста >>
НАГОРЕ