Търсене в текстове за 'Градина'

Галилей Величков (1911-1985)

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката.
към текста >>

2. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Архитектурен план за благоустройството на "Изгрева" В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено.
Архитектурен план за благоустройството на "Изгрева" В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено. Закупиха и ги засадиха. Но "Изгревът" още не беше устроен и на този етап нямаше нито една постройка, а гола поляна, на която приятелите излизаха сутрин за изгрев слънце. После се връщаха в града и за тях това бе един чуден излет. Очертанията на града са били до Перловската река в онези години. Но какво било учудването, когато следващата неделя приятелите излизат горе и що да видят - плодните дръвчета, които са засадени предната неделя, сега ги няма.
към текста >>

3. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен.
"На концерт с Учителя. Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на концерт в града. Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него.
към текста >>

4. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината.
Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо? " И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт". Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря?
към текста >>

5. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите.
"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите. Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари.
към текста >>

6. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението.
Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти. Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става. Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком. Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението. Всички изтръпват в залата. Чуват се охкане, въздишки и какви ли не още работи. Публиката е преобладаващо мъжка, защото всеки се натиска да види балета и танца на изкушението, рекламиран във вестниците. По едно време брат Боян Боев се сепва, подскача от стола, обръща се към Жечо Панайотов и му вика: "Жечо, жми! Жми, Жечо!
към текста >>

7. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух.
В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край.
към текста >>

8. 3_16 Георги Куртев

Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина.
Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя. Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът". Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година.
към текста >>

Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата.
към текста >>

Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината.
И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя. Споменавам нарочно думата "изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие. Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира Божественото! " Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден". След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там.
към текста >>

9. 3_17 Истинското подвизаване

Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос.
Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години.
към текста >>

През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината.
Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Всички го търпели през тези години, но накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на "Изгрева", за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на "Изгрева" през 1927 година и като вижда, че на "Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, тогава решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев.
към текста >>

Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш".
И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено".
към текста >>

Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: "И мене ме е страх от брат Георги Куртев.
Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: "Осанна във висините! Благословен е този, който иде в Името Господне! " Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: "Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: "И мене ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли!.. Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света.
към текста >>

Ако брат Васил бе започнал да се моли с "Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика.
И къде е по-горен човекът от молитвата? Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му. Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му. Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил бе започнал да се моли с "Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Ще ги има и по ваше време. Това е един от примерите, когато Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.
към текста >>

10. 3_20 Души в почивка

Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос.
Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре.
към текста >>

Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер.
Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие.
към текста >>

Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане.
Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен.
към текста >>

11. 3_21На балет с брат Ради

Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради.
Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите. Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Речено-сторено. Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по цял "Изгрев", но нито се чува, нито се вижда. Предава се вестта от уста на уста на всички, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет. Всички се смеят.
към текста >>

Като се връщаше от пазара беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината.
Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това "балет"?
към текста >>

12. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Като райска градина или приказка от рая.
Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря. Учителят му позволява. Влиза Петко вътре да се моли, а Учителят казва на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите. Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях с няколко облачета. Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него?
към текста >>

13. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат.
Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч.
към текста >>

14. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е разхождал.
Тогава тя се омъжва за един италианец на име Джино, после взема пари оттук-оттам и си развява байрака по Италия и по Европа. Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски. Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднешком.
към текста >>

15. 3_69 Сватбата на Големия брат

Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук.
Учителят казваше също някое кратко Слово и след подходящи песни и молитви отивахме да спим. За всяка Нова година случаят беше различен и я дочаквахме на различни места, по указание на Учителя. Беше последният ден, 31 декември 1943 година. Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката. Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи. Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук. Този път дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова. През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето легло. Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и кухня. Учителят си почиваше, а през това време наредихме масата и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя. Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме.
към текста >>

16. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Накрая братята отнесоха ковчега с тялото на Учителя и Той бе положен на онова място в градината, където в последните седмици Той почиваше под една лоза.
Но тогава, кой можеше да проумее и допусне това, включително и онези, които знаеха от Него, че е дошло време да си заминава. Когато си замина Учителят и когато на 31 декември започна погребалната церемония, старите, възрастни братя на ръце пренесоха ковчега на Учителя през целия "Изгрев" и обиколиха с него цялата поляна, където играехме Паневритмия. Беше тъжна за нас картина. Но Големият брат се женеше и булката поведе хорото, и го зави, и обиколи целия "Изгрев". Накрая обиколи и поляната - мястото, където играехме Паневритмията. Накрая братята отнесоха ковчега с тялото на Учителя и Той бе положен на онова място в градината, където в последните седмици Той почиваше под една лоза. Така Големият брат се ожени и ние присъствувахме като сватбари на сватбата Му. Всички, които участвувахме като сватбари на тази сватба, по-късно се събирахме и си спомняхме какво бе казал Учителят за нея. На когото каквото бе казал - точно това се изпълни и така стана. Всекиму каквото заръча и каквото бе казал, така се изпълни. Накрая всички разбрахме, че всеки един от нас трябва да изпълни онова, което му бе определено от Учителя.
към текста >>

17. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка.
И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота. Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина. Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо.
към текста >>

Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата.
Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година.
към текста >>

" Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината.
Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици. После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут. Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха. Когато беседата свърши, те като че ли се пробудиха и поискаха да се съберем отново в два часа след обед, за да изкажат своето отрицателно мнение към Учителя чрез диспут. Учителят тогава каза категорично: "Не ще се състои! " Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината. Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево. Не се мина много време и като по чудо изникнаха тъмни облаци. След малко ливна проливен дъжд. Беше наближило два часа. Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града.
към текста >>

А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен дъжд.
След малко ливна проливен дъжд. Беше наближило два часа. Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града. Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя. Това раздвижи целия град и всички коментираха случилото се като Божия поличба. А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен дъжд. Ние седяхме вътре, пеехме песни и славехме Бога и Господа на Силите за Неговите чудни дела и преизобилни блага, с които ни даряваше. Моята мечта се сбъдна. Аз дойдох на събора и успях да съзра Високия Идеал, изразен чрез Слово, песен и чрез Делата Господни. Пред мен остана задачата да се добера чрез моя живот до Високия Идеал. Словото и песните на Учителя сочеха пътя.
към текста >>

18. 5_28 Жабата, която донесе материализма

Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда.
"Жабата, която донесе материализма" Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66. Това бе мястото, където всички отивахме - там се срещахме и разговаряхме с Учителя. Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше. Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда. Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба.
към текста >>

Един ден аз бях там и работех нещо в градината.
"Жабата, която донесе материализма" Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66. Това бе мястото, където всички отивахме - там се срещахме и разговаряхме с Учителя. Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше. Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда. Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба. Пристъпих и аз към оградата.
към текста >>

19. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години.
Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние.
към текста >>

20. 5_31 Своеволия на Изгрева

Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина.
Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години. Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина. Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си. Учителят нареди да се купят местата около салона, за да няма други чужди хора.
към текста >>

21. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал.
Така направиха и с нас. Взеха ни салона на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него. После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал. Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба. Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете.
към текста >>

Онзи, който чете Словото на Учителя, много добре знае какво е казал Той по даден проблем и не само го знае, но го разказва насам-натам, за да сее заблуда, че е ученик на Школата, а след това прави точно обратното онова, което не е по Волята на Учителя, а е по волята на Духа на заблуждението, такъв човек къде се намира, в кой двор стои и чия градина копае?
И тогава ще се разграничим, защото по делата ще ви познаем кому служите. Ние ще се разграничим, защото имаме ограда. Онези, които са в Братството изпълняват Словото на Всемировия Учител! По това различаваме учениците - кой къде е записан и в кой двор се намира. Ученикът е този, който чете и прилага Словото на Учителя. Онзи, който чете Словото на Учителя, много добре знае какво е казал Той по даден проблем и не само го знае, но го разказва насам-натам, за да сее заблуда, че е ученик на Школата, а след това прави точно обратното онова, което не е по Волята на Учителя, а е по волята на Духа на заблуждението, такъв човек къде се намира, в кой двор стои и чия градина копае? Отговорете си сами. Не си ли отговорите, Духът на заблуждението ще влезне във вас и ще ви отклони. Тогава ще прескочите оградата и ще идете отвъд и след това ще ви хване окултният закон на Школата и ще си платите за отклонението.
към текста >>

22. 5_54 Ето едно хубаво място за почивка

"Ето едно хубаво място за почивка" На "Изгрева" понякога Учителят отиваше в овощната градина.
"Ето едно хубаво място за почивка" На "Изгрева" понякога Учителят отиваше в овощната градина. Обичаше да се застоява на едно и също място. Като видяхме това, ние Му сложихме стол. После посадихме лоза на това място. Веднъж брат Боян Боев си наумил да отиде при Него и специално да Го пита защо седи точно на това място и си почива тук, а не другаде. Това му беше хрумнало да Го пита.
към текста >>

По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал.
Помните ли столът и лозата, където Учителят почиваше? " После той извади тефтера и прочете думите на Учителя, които бе стенографирал. Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него. По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка. Там изкопаха гроба и там бе положено тялото Му. Аз също Го заварих там веднъж. Беше замислен. Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята.
към текста >>

23. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация".
Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в София. В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст". Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация". Милка проявила особен интерес към Паневритмията, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движение и музика. Тя много добре проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я прави подходяща за провеждането на тази идея. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и от инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идете на Новото, което се изнася в тях.
към текста >>

Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София.
" След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година, Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов.
към текста >>

Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация".
Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в министерството, изчаква реда си и се явява при Борис Йоцов, който по това време е секретар на министерството. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област.
към текста >>

" Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабат.
Срещнах са веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце за обща радост. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! " Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабат. Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед.
към текста >>

24. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това.
към текста >>

25. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват.
"Построяване на "Изгрева" Вече бяха закупени с братски пари някои места и бе построена през 1926 година стаята на Учителя. Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка.
към текста >>

26. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство.
Тази Воля ще я намерите в Словото Му. Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик. През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София.
към текста >>

От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева.
Сравнете колко беседи бяха неизкупени от учениците на Школата и колко струваха те, като се има предвид, че всяко томче излизаше в тираж от 3 000 до 3 500 броя. След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и вредни за обществото. Цялата тази литература беше натоварена на 19 камиона и бе откарана за претопяване. На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше иззета. От моята барака бяха изнесени три чувала с книги. От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева. За всеки клас, тоест прослужена година, се дават по 20 лева.. Тези пари се даваха от братската каса. Но това бе до процеса. След това всичко бе прибрано от държавата. Така че ние живеехме много скромно, дори бедно, за да не охарчим Братството. Но други го охарчиха до грош.
към текста >>

27. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година.
Там бе построена къщата на Н. Конова с площ от 31 кв.м. Това място бе отчуждено от държавата. VI. Дворнот о място от 126 1 кв.м се владееше чрез Паша Теодорова с нотариален акт № 42, том IX, регистър 1721, дело № 1568 от 1930 година Същото място бе отчуждено. VII. Парк-градин а "Мястото на Учителя". Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година. Тя има площ от 7 500 кв.м. От нея, с акт 1267/2228, беше отчужден една трета дял, тоест 2 500 кв.м, а останалата част от 5 000 кв.м остава неотчуждена. След 1957 година, тя бе одържавена. VIII. Дворн о място, купено чрез Илия Узуно в с нотариален акт № 163, том VII, дело № 1295 от 1956 година. То имаше площ от 274 кв.м.
към текста >>

28. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград.
"Времето, което не бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада.
към текста >>

29. 9_05 Кой бе Учителят?

В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината.
Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук". И действително, каквото предприемеше Учителят да върши, свършваше го и то - образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.
към текста >>

30. СЪДЪРЖАНИЕ

Овощната градина на Изгрева 51.
Урок по пестеливост 47. Първите салони в София 48. Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49. Дървените бараки 50. Овощната градина на Изгрева 51. Лозето 52. Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54. Общата кухня 55. Чешмата и изворът на Диана Бад 56.
към текста >>

Кой спаси овощната градина?
Искайте и ще ви се даде 96. Не заспивай под плодно дърво 97. Адът и раят 98. Към последните дни на Учителя 99. Духът на птиците и духът на животните 100. Кой спаси овощната градина? 101. Ябълката 6 102. Истият 103. Завръщане от Америка 104. Учениците в класа 105. Алхимията 106.
към текста >>

31. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства.
Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание.
към текста >>

32. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Една чудна градина и къща с голям чардак.
И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща, може би преди хиляда години направена. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой. Почука той, развика се и след малко от там излезе една жена, възрастна цялата побеляла. Но като приближи към нас видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал.
към текста >>

Аз не се уплаших, макар че всички стаи тъмни, чардака тъмен и градината тъмна.
А ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете. А пък лампа нямам понеже преди няколко деня, един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лапма нямам." Останах сам в старата къща от преди 1000 години. Аз не се уплаших, макар че всички стаи тъмни, чардака тъмен и градината тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах.
към текста >>

33. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Отваряше прозореца на стаичката, сядаше до самия прозорец и всички слушатели се разполагаха в двора и градината.
Но стаичката беше малка - 4 на 5 метра. В нея сложат няколко пейки и столове и побере най-много 15-20 човека. А тези места се заемаха от възрастните приятели. А имаше много посетители. Учителят разреши въпроса много просто. Отваряше прозореца на стаичката, сядаше до самия прозорец и всички слушатели се разполагаха в двора и градината. Така Учителят говореше, освен за онези в стаичката, но се чуваше и гласът му през отворения прозорец в градината, където се събираха около 100 дори до 200 човека. Учителят седеше до една масичка, а главата му се виждаше през отворения прозорец. Като дойдем ние, двадесет души младежи и се наредим най-отзад в градината, а отпред се нареждаха по-възрастните, които не чуваха добре, седнали на пейки, столове, както и на трикраки столчета, които всеки си носеше в ръка. Беседите, които слушахме от Учителя бяха откровения за нашите мечти, на нашите въжделения, те задоволяваха нашите очаквания. Това Слово ние го очаквахме, бяхме жадни за Него.
към текста >>

Така Учителят говореше, освен за онези в стаичката, но се чуваше и гласът му през отворения прозорец в градината, където се събираха около 100 дори до 200 човека.
В нея сложат няколко пейки и столове и побере най-много 15-20 човека. А тези места се заемаха от възрастните приятели. А имаше много посетители. Учителят разреши въпроса много просто. Отваряше прозореца на стаичката, сядаше до самия прозорец и всички слушатели се разполагаха в двора и градината. Така Учителят говореше, освен за онези в стаичката, но се чуваше и гласът му през отворения прозорец в градината, където се събираха около 100 дори до 200 човека. Учителят седеше до една масичка, а главата му се виждаше през отворения прозорец. Като дойдем ние, двадесет души младежи и се наредим най-отзад в градината, а отпред се нареждаха по-възрастните, които не чуваха добре, седнали на пейки, столове, както и на трикраки столчета, които всеки си носеше в ръка. Беседите, които слушахме от Учителя бяха откровения за нашите мечти, на нашите въжделения, те задоволяваха нашите очаквания. Това Слово ние го очаквахме, бяхме жадни за Него. Учителят като дойдеше, лицето Му грееше, излъчваше светлина и сядаше до прозореца.
към текста >>

Като дойдем ние, двадесет души младежи и се наредим най-отзад в градината, а отпред се нареждаха по-възрастните, които не чуваха добре, седнали на пейки, столове, както и на трикраки столчета, които всеки си носеше в ръка.
А имаше много посетители. Учителят разреши въпроса много просто. Отваряше прозореца на стаичката, сядаше до самия прозорец и всички слушатели се разполагаха в двора и градината. Така Учителят говореше, освен за онези в стаичката, но се чуваше и гласът му през отворения прозорец в градината, където се събираха около 100 дори до 200 човека. Учителят седеше до една масичка, а главата му се виждаше през отворения прозорец. Като дойдем ние, двадесет души младежи и се наредим най-отзад в градината, а отпред се нареждаха по-възрастните, които не чуваха добре, седнали на пейки, столове, както и на трикраки столчета, които всеки си носеше в ръка. Беседите, които слушахме от Учителя бяха откровения за нашите мечти, на нашите въжделения, те задоволяваха нашите очаквания. Това Слово ние го очаквахме, бяхме жадни за Него. Учителят като дойдеше, лицето Му грееше, излъчваше светлина и сядаше до прозореца. Сега виждате ли каква скромна обстановка? Неговите Слова бяха Откровения за нас.
към текста >>

34. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме.
Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил!
към текста >>

35. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска градина.
И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна все пари от хора търся. Всички ще се научат къде отивам и какво правя. Ред ли не зная какво, но не върви. Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска градина. Една от мъчнотиите е: без домакиня когато отидем в къра заключваме вратите. Христо си идва по-рано имат 1-во отделение два часа, Цветина 4-5 часа. Тъй че трябва да чака на двора докато си дойде Цветка и отвори. Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много. Мъчно брате, мъчно.
към текста >>

36. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Първия салон, в който Учителя е говорил за народа и за приятелите разбира се е градината на ул.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ Задават ми въпроса, къде, кога и какви беседи Учителят е държал преди създаването на Изгрева. От тогава минаха много години и никой от нас не се сети да води точни бележки, които да послужат след години за история на Братството. Кой можеше да се сети тогава, че предстои откриване на Школа и че тази Школа ще продължи 22 години, че тя ще се закрие и след това ще минат десетилетия докато някой се сети да запита как е било през първите години от дейността на Учителя. Затова сега само спомена може да говори. Първия салон, в който Учителя е говорил за народа и за приятелите разбира се е градината на ул. „Опълченска" 66.Споменахме, че Учителят е държал беседи в една малка стаичка, в която са били наредени няколко пейки, също няколко стола и в нея са седяли към 15 човека. Учителят е седял до прозореца и през отворения прозорец говори на онези слушатели, които са заемали градината и двора пред къщата. Така че първия салон е в двора на къщата и е под открито небе и Учителят е държал беседите си в неделя от 10 часа. Втория салон е бил нает на ул. „Раковски" и „Граф Игнатиев" на ъгъла през 1920-1921 г.
към текста >>

Учителят е седял до прозореца и през отворения прозорец говори на онези слушатели, които са заемали градината и двора пред къщата.
От тогава минаха много години и никой от нас не се сети да води точни бележки, които да послужат след години за история на Братството. Кой можеше да се сети тогава, че предстои откриване на Школа и че тази Школа ще продължи 22 години, че тя ще се закрие и след това ще минат десетилетия докато някой се сети да запита как е било през първите години от дейността на Учителя. Затова сега само спомена може да говори. Първия салон, в който Учителя е говорил за народа и за приятелите разбира се е градината на ул. „Опълченска" 66.Споменахме, че Учителят е държал беседи в една малка стаичка, в която са били наредени няколко пейки, също няколко стола и в нея са седяли към 15 човека. Учителят е седял до прозореца и през отворения прозорец говори на онези слушатели, които са заемали градината и двора пред къщата. Така че първия салон е в двора на къщата и е под открито небе и Учителят е държал беседите си в неделя от 10 часа. Втория салон е бил нает на ул. „Раковски" и „Граф Игнатиев" на ъгъла през 1920-1921 г. Аз не съм ходил в този салон. Учителят е държал там няколко беседи вечер от 18-19 часа, обаче възниква спор между онези, които са наели салона, кой да ръководи и кой да бъде на лично място и се идва до спиране на събранията.
към текста >>

37. 50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА

50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА Ние младежите обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквото можеше да вирее там.
50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА Ние младежите обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквото можеше да вирее там. И тогава Учителят взема инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Ст. Загорско и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпращаха разсад за градините. Понякога те сами го донасяха и ни помагаха.
към текста >>

И тогава Учителят взема инициативата да се насади овощна градина.
50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА Ние младежите обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквото можеше да вирее там. И тогава Учителят взема инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Ст. Загорско и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпращаха разсад за градините. Понякога те сами го донасяха и ни помагаха. Ние младежите изкопахме дупките, сложим тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим и подредим.
към текста >>

38. 59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА

Но централната част, където беше поляната, боровата горичка, градината, салона и пред салона беше устроено и изпълнено по план на Учителя.
59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА Учителят имаше идеята как да се устрои Изгрева, тъй че да отговаря на бъдещите задачи на братството. Тази идея Той подробно не е развивал, а общо е споменавал в разговори с приятели. Какъв тип да бъдат къщите, как да бъдат разположени, а не така да бъдат безразборно разхвърляни по нивите. Обаче приятелите нямаха търпение и не бяха много изпълнителни към думите на Учителя и така Изгрева взема по-друг вид отколкото Му се искаше на Учителя. Но централната част, където беше поляната, боровата горичка, градината, салона и пред салона беше устроено и изпълнено по план на Учителя. Той не държеше на блестяща външност на къщите. Предпочиташе скромните жилища като обстановка, за да не бъде тя причина да се приближат тук случайни хора. Като идваха и виждаха скромната обстановка казваха: „Е, тук няма нищо интересно." Пред техните очи беше спусната специална завеса да гледат, но да не виждат. Така Изгревът си остана едно скромно селище, макар че съм присъствал на разговор на Учителя с външни хора, които препоръчваха как да се устрои Изгрева, какви постройки да се построят и какъв салон може да се направи. Обаче Учителят не възприемаше такива идеи, защото не искаше да се дава много пищен външен вид, който щеше да привлече хора от практичен интерес.
към текста >>

39. 64. КРЪЧМАТА

То беше една доста обширна овощна градина, опираше стената на салона и отиваше до гората.
64. КРЪЧМАТА Зад салона на Изгрева имаше едно място около четири-пет декара, което Учителят препоръча на възрастните приятели да го закупят. Не беше много скъпо. Продаваше се в момента. Те бяха хора практични, някои от тях имаха банки, някои бяха индустриалци, други на търговския живот и изобщо хора практични в живота. Но те умуваха, разтакаваха се, после се разколебаха и местото го купиха други. То беше една доста обширна овощна градина, опираше стената на салона и отиваше до гората. Като узнаха всички, че Изгрева •стана център на братството, духовенството все търсеше начин да направят спънки и да пречат на Учителя. Така те научиха,че то се продава, купиха го и после го дадоха на един кръчмар да си направи там бирария и кръчма като го финансираха. По всякакъв начин те се стараеха да пречат на Учителя. Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина.
към текста >>

40. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради.
Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя.
към текста >>

41. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата.
Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. Учителят обичаше да ходи при баща си. Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата. Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп.
към текста >>

42. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара.
Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя.
към текста >>

43. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

А точно това се правеше десетилетия наред в Преслав, че това се прехвърли дори и в други братства, че дори накрая се изпълняваха на съборите на братската градина в Айтос.
А това не може да бъде, защото всички Братски песни са създадени през време на Школата на Учителя и лично са приети от Него. Дори се стигна до там, че някъде в провинцията започнаха да изпълняват някои лични песни на приятели, да ги приемат като Братски песни, че се стигна и до там да изместят песните на Учителя от Братските събрания. Такъв случай имахме с песните на Марин Камбуров, които се изпълняваха на братските събрания толкова много, че те изместиха песните на Учителя. Според мен Марин Камбуров е творец и като такъв има право да пише песни, да му се изпълняват песните от когото и да е, но не на братски събрания и то на онези събрания, които са за Словото на Учителя и музиката на Учителя. Прави ли се това, това вече не са братски събрания и това вече не е Школа на Учителя. А точно това се правеше десетилетия наред в Преслав, че това се прехвърли дори и в други братства, че дори накрая се изпълняваха на съборите на братската градина в Айтос. Който иска да слуша и да изпълнява песните на Марин Камбуров, да се съберат отделно, да си направят концерт, но не и да ангажират Школата на Учителя. И на Изгрева се явиха такива мераци от нашите музиканти, но ние им се противопоставихме. Школата на Учителя е за музиката и Словото на Учителя. За останалите творци светът е много широк и там има стотици зали и хиляди слушатели, които ще ги очакват. Това е разрешението на задачата.
към текста >>

44. 189. ИЗГРЕВЪТ и БОМБИТЕ

А в Айтос имаше и братска градина.
" Тогава започнах да търся начин за излизане от София. Няма защо да стоим при това положение. Поисках да опитам дали можем да излезем с влак. Влаковете още се движеха. Дали можем да отидем към Айтос, където по селата имаше много наши приятели. А в Айтос имаше и братска градина. Обаче влаковете са препълнени. Дори отгоре на вагоните пътуват хора. Как може при такава обстановка да се пътува. Тогава видях, че не е възможно да пътуваме с влак. И така отпадна да отпътуваме до Айтос.
към текста >>

45. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО В туй време един от нашите братя от с. Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо. Учителят погледна и каза: „Хубаво! " Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше.
към текста >>

46. 191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО

Айтоската градина предразполагаше и имаше условие за пребиваване на Учителя.
На другата сутрин отидохме с Него на Изгрева, Той се спря на полянката, погледна мрачното небе, видя тълпите, които бягаха по пътищата - хората тичаха насам-натам по всички посоки. Почувствува страха, ужаса и бездната, в която бяха попаднали българите. Учителят каза: „Тук вече няма условия човек да поддържа връзката си с Бога. Да излезем от тука! " Тогава ние помислихме да отидем към Айтос или Бургас. Айтоската градина предразполагаше и имаше условие за пребиваване на Учителя. Но не можеше да се отиде до там. Влаковете бяха препълнени, народа бягаше в паника, а кола да се намери за такъв дълъг път бе невъзможно. Тогава един от братята от Мърчаево - Темелко и някои сестри предложиха да отидем в Мърчаево? Като че ли по това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговия син. Като войник беше участвувал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните.
към текста >>

47. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

Той ги прибрал в Братската градината.
Понякога сиреха млекото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в Братската градината. Там се грижеха за тях, а той им пиеше млякото. Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека. А това бе Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме и не можехме да се досетим, че има разрешение в този случай.
към текста >>

48. 41. БАДЕМИТЕ

41. БАДЕМИТЕ В Айтос на братската градина има бахча с бадеми - стотина дървета.
41. БАДЕМИТЕ В Айтос на братската градина има бахча с бадеми - стотина дървета. Бадемите са доста възрастни. Братята като разисквали решили да изсекат бадемите, за да се отвори място за Паневритмията. Вземат това решение. След няколко дни идва една сестра от селата да си почине на градината, да се види с братя и сестри. Разхожда се тя между бадемите но изпитва една тъга, нещо я мъчи.
към текста >>

След няколко дни идва една сестра от селата да си почине на градината, да се види с братя и сестри.
41. БАДЕМИТЕ В Айтос на братската градина има бахча с бадеми - стотина дървета. Бадемите са доста възрастни. Братята като разисквали решили да изсекат бадемите, за да се отвори място за Паневритмията. Вземат това решение. След няколко дни идва една сестра от селата да си почине на градината, да се види с братя и сестри. Разхожда се тя между бадемите но изпитва една тъга, нещо я мъчи. Обляга се на един от бадемите, притваря очи, вслушва се в себе си и чува един тихичък глас: „Молим ви се, кажете на тези хора да не ни изсичат. Ние ще им даваме хубави, сладки бадеми." Сестрата потърся брат Георги да му каже, но той се случи в града. Тогава тя написва на едно листче думите, които чула и забола листчето на самият бадем. Като тръгва за града, среща брат Георги, който се връща и му разправя какво са й казали бадемите.
към текста >>

49. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?
100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА? Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея.
към текста >>

Сега ще разкажа случая с неговата градина.
100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА? Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва.
към текста >>

Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината.
100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА? Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват.
към текста >>

Брат Иван обича градината си и се грижи за нея.
100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА? Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо.
към текста >>

Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва.
Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее.
към текста >>

След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там.
Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва.
към текста >>

Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо.
Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините.
към текста >>

Цялата градина грее.
Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван.
към текста >>

Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван.
Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани.
към текста >>

Приближават градината на брат Иван.
Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари.
към текста >>

Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина.
Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили.
към текста >>

Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили.
Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат. Вече уважаваха молитвите му.
към текста >>

50. 134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН

Работеха обща братска градина.
134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри възхитени от братския живот направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите.
към текста >>

51. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Тако работи три години в градината на Изгрева - 73 63.
Стефан Камбуров - „Вяра жива" - 68 58. Слави Камбуров и четвъртото измерение - 70 59. Стефан Камбуров и шрапнелите - 71 60. Петър Камбуров и влакът - 71 61. Слово за Петър Камбуров - 72 62. Тако работи три години в градината на Изгрева - 73 63. Братът на най-малките - 74 64. Художникът Борис Георгиев - 75 65. Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66. Атанас Димитров на конгресът на теофилите. Мировият Учител - 77 67.
към текста >>

52. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно.
Какво ще придобие човек ако се бори с Господа? В първите дни от живота на Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идваше, те винаги се събираха на Братски вечери. Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото. Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори. „Къде така отиваш? " „Ходя, тъй където ме Бог изпрати". Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека. Гледа - краката му мокри, цървулите скъсани.
към текста >>

53. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Тогава Учителят сяда до прозореца, отваря прозореца и всички останали се нареждат под прозореца в градината на дворчето.
Колко души ще се съберат в тази стаичка? Сложат няколко стола и пейки. Седнат около 15-20 човека. Идват нови хора и се увеличава броят им. Къде да ги приберат? Тогава Учителят сяда до прозореца, отваря прозореца и всички останали се нареждат под прозореца в градината на дворчето. Така там вече има място за 100 човека. Почнаха да идват приятелите и ние слушахме беседите по онуй време в дворчето през 1920 г. Но започна да се разширява кръга, започват да идват все повече и повече хора и самото дворче се напълваше с народ. Нямаше място. Тогава се наложи да се направи салон на ул.
към текста >>

54. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува.
Българите по онова време тачеха неделята и селянина и гражданина не работеха в този ден. По селата ходеха на черква сутрин, а след обед правеха кръшни хора по мегданите. Гражданите в градовете сутрин посещаваха черквите, но не всички, пълнеха кафенетата, а вечерта всеки се запиляваше там къде душа му искаше. За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува. А чичо Петко е женен, но няма деца. Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха.
към текста >>

А той в градината пред всички прегръща го и го целува.
В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува. А чичо Петко е женен, но няма деца. Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство.
към текста >>

55. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил.
Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък. В една торба държеше около 150 полици. Значи беше длъжник на 150 човека. Завърши живота си в беднота, забравен от всички, така както каза Учителят. Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил. Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал.
към текста >>

56. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Георги поставя пред Учителя въпроса за създаване на братска градина в Айтос.
Времето, се оправя. Денят е хубав слънчев без нито едно облаче на небето. Прекарват чудесно всички. Има направени снимки от тази среща на Петров връх. Това е история за вас, а за брат Георги Куртев и съвременниците му, това бе живот за Цялото и за Бога. Георги поставя пред Учителя въпроса за създаване на братска градина в Айтос. Учителят го запитва: „С каква цел? " Отговор: „С идеална цел." Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно". Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос.
към текста >>

От тази нива изникна братската градина.
Учителят го запитва: „С каква цел? " Отговор: „С идеална цел." Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно". Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос. От тази нива изникна братската градина. Името на тази сестра бе Василка Иванова от Айтос. Аз лично съм ходил в тази градина. След заминаването на Учителя я превърнаха в култово средище, а не като място за братски идеи и живот. Особено след като си замина брат Георги Куртев. С него се разбирахме с една дума.
към текста >>

Аз лично съм ходил в тази градина.
Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос. От тази нива изникна братската градина. Името на тази сестра бе Василка Иванова от Айтос. Аз лично съм ходил в тази градина. След заминаването на Учителя я превърнаха в култово средище, а не като място за братски идеи и живот. Особено след като си замина брат Георги Куртев. С него се разбирахме с една дума. Той беше човек на Духа. С хората на Духа се разбирах с една дума, с един жест и с едно действие.
към текста >>

Затова не съм ходил често на тази градина, но съм посещавал дома на Георги Куртев и на дъщеря му Надка Куртева.
С него се разбирахме с една дума. Той беше човек на Духа. С хората на Духа се разбирах с една дума, с един жест и с едно действие. На времето Учителят се беше изказал за приятелите от този край и особено от Айтос: „Души, които са в почивка." А това е неблагоприятно положение за тях. Знаех и други изказвания за тях от Учителя, че те имат подчертано религиозно съзнание и това ги караше да залагат повече на формата на нещата и да се крепят за тях. Затова не съм ходил често на тази градина, но съм посещавал дома на Георги Куртев и на дъщеря му Надка Куртева. В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлек" - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му. Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при дъждове.
към текста >>

57. 42. ВАСИЛКА ИВАНОВА

Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина.
Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата. А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство. Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му. Учителят наредил да му се даде пардесюто, Неговата шапка и наредил също на Василка да му отвори външната врата и да го изведе навън. Така той се спасил.
към текста >>

58. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА През време на Балканската война и Европейската много приятели, сподвижници на Учителя бяха извикани като войници, запасни офицери и бяха на фронта.
62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА През време на Балканската война и Европейската много приятели, сподвижници на Учителя бяха извикани като войници, запасни офицери и бяха на фронта. Учителят тогава ги изпроводи с „Добрата молитва" и на всички даде „91 Псалом" да го четат и произнасят на глас. Този Псалом запази всички и те се върнаха живи и здрави. Никой не бе убит или ранен. Има много опит-ности на първите братя с Учителя от едно време, които показват и доказват Божията закрила върху тези души. Тези примери ще ги намерите и ще ги прочетете.
към текста >>

Този селянин бе седнал на една от пейките в градината и чакаше среща с Учителя.
Ако му отрежат крака - беда. Ако не го отрежат още по-голяма беда - ще умре. Не зная как и по какъв начин той научава за Учителя и с една каруца пристига на ул. „Опълченска" 66.Ако е познавал преди това Учителя не би така пострадал, нали всички ученици се върнаха здрави и читави от фронта! Тях ги запазиха молитвите, които четяха непрекъснато по Негово указание. Този селянин бе седнал на една от пейките в градината и чакаше среща с Учителя. Аз бях седнал на същата пейка и чаках по друга работа Учителя. Селянинът сподели патилата си с Учителя и му показа крака и патериците. След малко Учителят каза на сестрите: „Направете му компрес от квас! " Тогава Учителят подробно му обясни как се прави това. Аз за първи път присъствах на едно такова подробно обяснение.
към текста >>

Учителят му предлага да работи три години на градината на Изгрева.
Селянинът разбра, Учителят протегна ръка за здрависване, а той селянинът, взе че я целуна, Учителят се усмихна. Остави го на ул. „Опълченска" 66, кака Гина му даде креват, направи и му сложи лапата с квас и с два пъти налагане на лапата, подутото зачервено място на крака се пробива и изтича много гной. Изпращат човек при Учителят и съобщават за изтеклата гной, получават нов съвет и накрая след известно време оздравява. Отива при Учителя да Му благодари и иска от Учителя да му определи какво може да направи, защото е селянин и иска да се отблагодари както трябва. Учителят му предлага да работи три години на градината на Изгрева. Той с радост се съгласява и се пренася на Изгрева и три години работи денонощно в нея. Научават се близките му, че вече е оздравял и се чудят защо не си идва на село. Идва старият му баща и жена му да го търсят. Заварват го на Изгрева и той им разказва целият случай. Те седят, гледат го жив и здрав, а работи някаква си градина, когато там на село го чака имот - ниви, стока и многолюдна челяд за изхранване.
към текста >>

Те седят, гледат го жив и здрав, а работи някаква си градина, когато там на село го чака имот - ниви, стока и многолюдна челяд за изхранване.
Учителят му предлага да работи три години на градината на Изгрева. Той с радост се съгласява и се пренася на Изгрева и три години работи денонощно в нея. Научават се близките му, че вече е оздравял и се чудят защо не си идва на село. Идва старият му баща и жена му да го търсят. Заварват го на Изгрева и той им разказва целият случай. Те седят, гледат го жив и здрав, а работи някаква си градина, когато там на село го чака имот - ниви, стока и многолюдна челяд за изхранване. Жена му седи, навела глава и мълчи. И той им казва: „Аз за вас сега съм мъртъв. След три години ще оживея и възкръсна. Ако искате да се върна при вас ще ме чакате три години. Аз тук сега се откуп-вам пред Бога." Тръгнали за село жена му и старият му баща и плачат по пътя за него като за умрял човек.
към текста >>

Минали три години в труд и работа на градината.
Жена му седи, навела глава и мълчи. И той им казва: „Аз за вас сега съм мъртъв. След три години ще оживея и възкръсна. Ако искате да се върна при вас ще ме чакате три години. Аз тук сега се откуп-вам пред Бога." Тръгнали за село жена му и старият му баща и плачат по пътя за него като за умрял човек. Минали три години в труд и работа на градината. Само той си знаел какво му е било на душата. Но денят когато навършил три години, а той бил забравил, че има такъв ден, то Учителят го извиква и му казва: „Днес се навършиха три години откакто си тук. Беше мъртъв, но оживя и възкръсна. Отиди си при вашите, защото те те чакат и имат нужда от теб". Учителят му повтаря същите думи, които той е казал преди три години на жена си и баща си.
към текста >>

След него дойде на градината на Изгрева да работи дядо Ради, който работи десетки години.
Има такъв йзраз за хора, които са веднъж „Тако", а после „Онако". Значи веднъж обещаят, а после се изметнат и не удържат на обещанието си. Така този брат издържа изпита си като Тако. Защото името му бе такова - Тако, а не онако. Тако, да ви е името братя! След него дойде на градината на Изгрева да работи дядо Ради, който работи десетки години.
към текста >>

59. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък.
А случаят е много прост и много категоричен и невероятно класически за описание. Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него. Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом. След като научи за Теософския конгрес, реши и той да замине. Но понеже беше беден и нямаше пари тръгва пеш. Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък. Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете.
към текста >>

Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили.
Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него. Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом. След като научи за Теософския конгрес, реши и той да замине. Но понеже беше беден и нямаше пари тръгва пеш. Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък. Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите.
към текста >>

Но Софрони Ников бе го казал това само на брат Георги Куртев когато го бе посетил веднъж в градината в Айтос.
На третия ден Кришна Мурти държал една реч, но думите, с които започнал били: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите изтръпват обидени, разочаровани и протестирали пред него, че това го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". И накрая добавил: „Мировият Учител е в България - той е Петър Дъ-нов." На третия ден се разтуря световния конгрес на теософите. Софрони Ников, който е бил на този конгрес като представител на българската теософс-ка ложа много години по-късно лично на брат Георги Куртев от Айтос бе предал думите на Кришна Мурти, който казал, че Мировият Учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников бе го казал това само на брат Георги Куртев когато го бе посетил веднъж в градината в Айтос. Но той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други причини. Кришна Мурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше казал и изнесъл Истината неговият живот щеше да протече по друг начин.
към текста >>

60. 78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ

78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер.
78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер. От там се изкарваха много продукти за кухнята. А ние не бяхме малко хора тогава. А като се наредим на масите празно място не оставаше. Той бе винаги зает с работа - не оставаше празен и празно време у него нямаше. Много честен човек беше.
към текста >>

61. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

в градината на Айтос от всички ръководители.
на 23 януари 1948 г. На 1.111. 1949 г. бе публикуван в Държавен вестник брой 48 закона за вероизповеданията, съгласно който в тримесечен срок трябваше да предадем устав, който да се одобри и да се узакони правното положение на верска общност Бяло Братство. Такъв устав се изработи през април 1949 г. в градината на Айтос от всички ръководители. Бе представен и бе върнат за поправки и допълнения, накрая беше предаден, но той остана неподписан и не бяхме признати за юридическа личност. С писмо N 346-20 от 20.Х. 1956 г. беше отменено онова удостоверение, с което се признавахме за верска общност от Министерството на външните работи, отдел на вероизповеданията. Никой не ни искаше.
към текста >>

Имаше стопанство, овощна градина, зеленчукова градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри.
беше отменено онова удостоверение, с което се признавахме за верска общност от Министерството на външните работи, отдел на вероизповеданията. Никой не ни искаше. Държавата не искаше да ни узакони! Животът на Братството продължаваше по същия начин както бе по времето на Учителя. Отново се събирахме четири пъти в седмицата, но вече се четяха беседи на Учителя от печатаните томчета. Имаше стопанство, овощна градина, зеленчукова градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри. След заминаването на Учителя аз бях наскърбен, измъчен и няколко месеца живеех по скръбта към Учителя. Избраха ме в Братския съвет, но аз никога не съм се стремял да бъде в ръководството. Чак когато възникна въпросът за печатането на беседите, тогава аз се опомних и стъпих на крака. Преди това ходеха да се узаконяват, да си правят устави, за да ни признаят като юридическа личност. Аз бях против уставите.
към текста >>

62. 21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА

В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея.
Реши да откупи онзи чифлик от посегателството на властите, който не беше негов, а беше само негов управител. И той не го откупи с пари на чифлика, а с братски пари, с онези пари, които му бяха предадени. Без някого да пита той купи облигации за 100 000 лв. от предоставената му сума да съхранява 500 000 лв. Ето така полека, полека сумата оставена от Учителя се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за ученици на Учителя. В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея. На него също му бе връчена една сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов ги напъха в една раница и му ги занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем. И той направи същото, за да предразположи властите към Братството и към себе си и да запази братската градина. И така за „Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв.
към текста >>

И той направи същото, за да предразположи властите към Братството и към себе си и да запази братската градина.
Ето така полека, полека сумата оставена от Учителя се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за ученици на Учителя. В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея. На него също му бе връчена една сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов ги напъха в една раница и му ги занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем. И той направи същото, за да предразположи властите към Братството и към себе си и да запази братската градина. И така за „Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят.
към текста >>

63. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

„Негова мисия е да възвърне човека в райската градина, в Царството Божие.
Ние сме за Божествената Мъдрост, те са за човешкото знание. Ние сме за Свободата, те са за насилието и робството. Въпреки всичко и те ще свършат работата си за Делото на Учителя. Ние не сме нито слаби, нито безпомощни. 5. Мисията на Бялото Братство. „Негова мисия е да възвърне човека в райската градина, в Царството Божие. Райската градина, това е Божествената Школа, в която човек се е учил. От там той носи някои знания и постоянно си припомня тях. Това ще рече да живееш в райската градина. В твоето сърце да тече Божествения Живот като чист извор. През твоето сърце и през твоят ум да текат най-хубавите чувства и мисли.
към текста >>

Райската градина, това е Божествената Школа, в която човек се е учил.
Ние сме за Свободата, те са за насилието и робството. Въпреки всичко и те ще свършат работата си за Делото на Учителя. Ние не сме нито слаби, нито безпомощни. 5. Мисията на Бялото Братство. „Негова мисия е да възвърне човека в райската градина, в Царството Божие. Райската градина, това е Божествената Школа, в която човек се е учил. От там той носи някои знания и постоянно си припомня тях. Това ще рече да живееш в райската градина. В твоето сърце да тече Божествения Живот като чист извор. През твоето сърце и през твоят ум да текат най-хубавите чувства и мисли. Божествената светлина да минава безпрепятствено, да вършиш Волята Божия, да виждаш Бога и да разговаряш с Него.
към текста >>

Това ще рече да живееш в райската градина.
Ние не сме нито слаби, нито безпомощни. 5. Мисията на Бялото Братство. „Негова мисия е да възвърне човека в райската градина, в Царството Божие. Райската градина, това е Божествената Школа, в която човек се е учил. От там той носи някои знания и постоянно си припомня тях. Това ще рече да живееш в райската градина. В твоето сърце да тече Божествения Живот като чист извор. През твоето сърце и през твоят ум да текат най-хубавите чувства и мисли. Божествената светлина да минава безпрепятствено, да вършиш Волята Божия, да виждаш Бога и да разговаряш с Него. Това е важното. Това е същественото в живота." 6.
към текста >>

64. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива.
към текста >>

65. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

В тримесечен срок според закона се съставя устав, който е приет в Братската градина - Айтос през месец април 1949 г.
Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия свят, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му. Така се отменя регистрацията, впоследствие за почуда на мнозина през 1956 г. На 1 март 1949 г. в Държавен вестник, бр. 48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се регистрират, трябва да се представи устав. В тримесечен срок според закона се съставя устав, който е приет в Братската градина - Айтос през месец април 1949 г. от всички ръководители на Братствата и се връчва в Министерството на външните работи за одобрение. Той се връща за поправки и допълнения. След направената поправка отново се занася в Министерството, но той не се подписва и така не може Братството да се регистрира пред съда като юридическа личност. Всички упрекват властта, че не желае да регистрира като юридическа личност обществото „Бяло Братство". А каква е волята на Учителя?
към текста >>

66. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6.
Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния. С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават.
към текста >>

А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята.
На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство.
към текста >>

Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища.
Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници.
към текста >>

се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов.
Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове. Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти. 8. На 3 юни 1948 г. се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов. Настояват да им се издаде удостоверение, че са призната Верска общност и че въз основа на чл. 78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината. 9. По това време със закон е създадена Комисия по чл. 11 от Закона на О.Е.Г.П.Н.С. в София.
към текста >>

78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината. 9.
Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове. Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти. 8. На 3 юни 1948 г. се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов. Настояват да им се издаде удостоверение, че са призната Верска общност и че въз основа на чл. 78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината. 9. По това време със закон е създадена Комисия по чл. 11 от Закона на О.Е.Г.П.Н.С. в София. Получена е призовка до обществената организация Бяло Братство в квартал Изгрев, да се яви техен представител на 10.ХI.1948 г. в 8 часа в Съдебната палата при районния състав на Софийската комисия по чл.
към текста >>

„Изгрев" N 28, декларирам, че означените като парцели - квартал 2 „Детска градина" в Софийския градоустройствен план, 1500 кв-.м нот.акт N 164 т.
N 315/948 г. V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Тереза Керемидчиева (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Боян Димитров Боев от гр. София, кв. „Изгрев" N 28, декларирам, че означените като парцели - квартал 2 „Детска градина" в Софийския градоустройствен план, 1500 кв-.м нот.акт N 164 т. V р. 991 N 759/1938 г., предмет на д. N 311/948 г. имот е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г.
към текста >>

67. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Преди няколко дена няколко чиновници правеха измервания в градината на Учителя.
Квартирантът в горната стая на Учителя над салона каза, че съжалявал, че трябва да напусне стаята, понеже му е съобщено, че ще събарят Салона. Трябва да се направят постъпки, за да се предотврати това. Аз и от други места чух, че готвят събарянето на Салона. Вие бяхте писали, че след като се съобщи решението на Върховния съд, ще се работи за връщането на Салона и полянката на Братсвото. Сериозно трябва да се помисли по този въпрос и да се пристъпи към действие. Преди няколко дена няколко чиновници правеха измервания в градината на Учителя. Те казаха, че ще се продължи ул. „10". Ако я продължат, то мястото на Учителя ще остане в средата на улицата. Трябва да се направят постъпки на високо място да не се продължава ул. „ 10", като се каже, че разрешението за погребението на тленните останки на Учителя е дадено на 30.ХII.1944 г. от Министерския съвет и пратена е по този повод телеграма от Георги Димитров от Москва.
към текста >>

68. 10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото, където бяхо положени тленните останки на Учителя Петър Дънов беше оформено като парк-градина.
10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото, където бяхо положени тленните останки на Учителя Петър Дънов беше оформено като парк-градина. Бе прието да се казва „Мястото на Учителя". Това беше един голям парцел от 7500 кв.м Той бе закупен с братски средства, но бе изваден нотариален акт на три лица: д-р Иван Жеков Стойков от гр. София, Върбан Христов от Ботевград и Иван Д. Вълчанов от гр. Русе. Мястото бе обозначено в парцел N 115 и N 19 от кв.
към текста >>

69. І.5. БАНЯТА

Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други.
Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти.
към текста >>

70. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева.
Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно. Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си.
към текста >>

71. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

12. ДОБРАТА ОЦЕНКА Изгревът бе китна градина.
12. ДОБРАТА ОЦЕНКА Изгревът бе китна градина. Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание. Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове.
към текста >>

Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина.
12. ДОБРАТА ОЦЕНКА Изгревът бе китна градина. Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание. Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност.
към текста >>

За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето!
Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня. За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето! Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за необходимост от място и среда за духовната дейност на школата. Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото.
към текста >>

72. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Картината на полянката и градината - пролетна.
София димеше от пожари. Трудно се придвижвах по улиците. Изгрева бе обезлюден. Салонът - бял и светъл. Нямаше счупени стъкла. Картината на полянката и градината - пролетна. Ябълките, крушите, черешите - в китна премяна. Цветове и аромат. Странно съчетание на тържеството на растителния свят с бедствието на човешкия! Вън от града, на Изгрева, в гората - големи ями, издълбани от още по-големи бомби. Неизбухнали. Големите им цилиндрични тела не скриваха възможностите на взрива и детонацията!
към текста >>

73. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради.
Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа.
към текста >>

74. ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?

Летопис Вергилий Кръстев

Градината беше още запазена.
Учителят си беше заминал преди 30 години. Аз се намирам на мястото, където е положено тялото на Учителя. Седмично минавах по веднъж. Спирах се, заставах пред елипсата, под която бе положено тялото на Учителя. Правих молитвата си. Градината беше още запазена. Изгревът още не бе разрушен и още не бе пометен с онази голяма метла, която измете всички бараки. До мен пристъпва една сестра. Поздравяваме се. Не бях я виждал десетилетия. Беше се променила.
към текста >>

75. 3.19. Брат Ради и Патриарх Евтимий

19. Брат Ради и Патриарх Евтимий Сега ще ви разкажа за градинаря на Изгрева - брат Ради.
19. Брат Ради и Патриарх Евтимий Сега ще ви разкажа за градинаря на Изгрева - брат Ради. Той беше родом от Ямбол и разбира се, при събори, или при някакви други празници, той е идвал в София и на Изгрева. Но винаги, когато идва на Изгрева, навлиза в градината и така, разглежда насажденията и овощните дръвчета и зеленчуци. Там имаше и ягоди и лехи. Един ден Учителят го пита: „Вие какво работите? " „Градинар съм, Учителю, в Ямбол." „Можете вие и тука да останете".
към текста >>

Но винаги, когато идва на Изгрева, навлиза в градината и така, разглежда насажденията и овощните дръвчета и зеленчуци.
19. Брат Ради и Патриарх Евтимий Сега ще ви разкажа за градинаря на Изгрева - брат Ради. Той беше родом от Ямбол и разбира се, при събори, или при някакви други празници, той е идвал в София и на Изгрева. Но винаги, когато идва на Изгрева, навлиза в градината и така, разглежда насажденията и овощните дръвчета и зеленчуци. Там имаше и ягоди и лехи. Един ден Учителят го пита: „Вие какво работите? " „Градинар съм, Учителю, в Ямбол." „Можете вие и тука да останете". Нашият брат, нашият приятел не е разбрал, че Учителят го кани да остане на Изгрева. Той постоял малко - ден, два, три и заминава обратно за Ямбол.
към текста >>

" „Градинар съм, Учителю, в Ямбол." „Можете вие и тука да останете".
19. Брат Ради и Патриарх Евтимий Сега ще ви разкажа за градинаря на Изгрева - брат Ради. Той беше родом от Ямбол и разбира се, при събори, или при някакви други празници, той е идвал в София и на Изгрева. Но винаги, когато идва на Изгрева, навлиза в градината и така, разглежда насажденията и овощните дръвчета и зеленчуци. Там имаше и ягоди и лехи. Един ден Учителят го пита: „Вие какво работите? " „Градинар съм, Учителю, в Ямбол." „Можете вие и тука да останете". Нашият брат, нашият приятел не е разбрал, че Учителят го кани да остане на Изгрева. Той постоял малко - ден, два, три и заминава обратно за Ямбол. При следващ път когато идва, след година ли, две - пак в градината отива той, обикаля и Учителят пак отива при него и му казва: „Вие като сте градинар, пък можете да останете и тука! " „Ама как, Учителю, тук на Изгрева? " „Ами да, тука." Разбира се, нашият приятел, нашият брат се връща веднага в Ямбол.
към текста >>

При следващ път когато идва, след година ли, две - пак в градината отива той, обикаля и Учителят пак отива при него и му казва: „Вие като сте градинар, пък можете да останете и тука!
Там имаше и ягоди и лехи. Един ден Учителят го пита: „Вие какво работите? " „Градинар съм, Учителю, в Ямбол." „Можете вие и тука да останете". Нашият брат, нашият приятел не е разбрал, че Учителят го кани да остане на Изгрева. Той постоял малко - ден, два, три и заминава обратно за Ямбол. При следващ път когато идва, след година ли, две - пак в градината отива той, обикаля и Учителят пак отива при него и му казва: „Вие като сте градинар, пък можете да останете и тука! " „Ама как, Учителю, тук на Изгрева? " „Ами да, тука." Разбира се, нашият приятел, нашият брат се връща веднага в Ямбол. Там имал той дъщеря, съпругата му била починала и оставил там стотици килограми картофи и казал на дъщеря си: „Разправи се с тях, разпродай ги така, аз вече ви оставям. В София ще отида". И така, до края на живота си, той беше на Изгрева градинар.
към текста >>

И така, до края на живота си, той беше на Изгрева градинар.
При следващ път когато идва, след година ли, две - пак в градината отива той, обикаля и Учителят пак отива при него и му казва: „Вие като сте градинар, пък можете да останете и тука! " „Ама как, Учителю, тук на Изгрева? " „Ами да, тука." Разбира се, нашият приятел, нашият брат се връща веднага в Ямбол. Там имал той дъщеря, съпругата му била починала и оставил там стотици килограми картофи и казал на дъщеря си: „Разправи се с тях, разпродай ги така, аз вече ви оставям. В София ще отида". И така, до края на живота си, той беше на Изгрева градинар. Някой ще каже: е градинар, обикновен човек. Да, според нашата преценка, според нашия поглед, така бихме казали. Но какво се случило един ден. Той скромно, с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин, и му казва: „Извинете, аз съм художник-скулптор и ви моля, ако обичате, заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате." А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз, нали така, да позирам? " Казва му: „За Патриарх Евтимий".
към текста >>

Някой ще каже: е градинар, обикновен човек.
" „Ама как, Учителю, тук на Изгрева? " „Ами да, тука." Разбира се, нашият приятел, нашият брат се връща веднага в Ямбол. Там имал той дъщеря, съпругата му била починала и оставил там стотици килограми картофи и казал на дъщеря си: „Разправи се с тях, разпродай ги така, аз вече ви оставям. В София ще отида". И така, до края на живота си, той беше на Изгрева градинар. Някой ще каже: е градинар, обикновен човек. Да, според нашата преценка, според нашия поглед, така бихме казали. Но какво се случило един ден. Той скромно, с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин, и му казва: „Извинете, аз съм художник-скулптор и ви моля, ако обичате, заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате." А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз, нали така, да позирам? " Казва му: „За Патриарх Евтимий". Нашият брат се изненадва: „Извинете, с такива работи не се занимавам и не мога да дойда.
към текста >>

76. 3.23. Болшевиките и България

Брат Бошков разказва: „Имах приятел, който беше инспектор от артилерията, генерал Илиев и понеже ми беше приятел, един ден от външен телефон му се обаждам и му казвам: „Ела да се видим някъде на открито"; уговорихме срещата при входа на Борисовата градина.
„Тук ще дойдат болшевиките." „Как така, Учителю, ние няма да позволим! " Повторно казва: „Тука ще дойдат болшевиките! " Разбира се, сега ще кажа като послесловие, че свърши войната и болшевиките дойдоха в България, макар че България не изпрати нито един войник по времето на цар Борис срещу Съветския съюз, срещу болшевиките. Но дойдоха те тука в България. Така както каза Учителят, и така както Той бе разкроил съдбините на света. Брат Бошков разказва: „Имах приятел, който беше инспектор от артилерията, генерал Илиев и понеже ми беше приятел, един ден от външен телефон му се обаждам и му казвам: „Ела да се видим някъде на открито"; уговорихме срещата при входа на Борисовата градина. И той дойде и аз му казвам: „Искам да знаеш това, което ще ти кажа, ти по свой начин вече ще си постъпиш, както ти намериш за добре. У нас в България ще дойдат болшевиките. Ще дойде съветската армия". А нямаше видими белези за тази работа. Съветският съюз беше още мирна страна, нямаше още никакви нахлувания.
към текста >>

Един ден той се обажда по телефона на своя приятел полковник Тодор Бошков и пак уреждат среща при входа на Борисовата градина.
Достатъчно е да бъда инспектор на артилерията". И така той отклонил предложението да стане министър на войната. И разбира се свършва войната и той остава като инспектор на артилерията. Но и след идването на Съветските войски в България той, понеже беше запознат със своята материя, и по време на новата власт го оставиха няколко години. Не го пенсионираха веднага, остана в министерството на войната като инспектор на артилерията. Един ден той се обажда по телефона на своя приятел полковник Тодор Бошков и пак уреждат среща при входа на Борисовата градина. И разбира се Тодор Бошков отива на срещата и генерал Илиев казва: „Тодоре, благодарение на тебе, на твоето уведомление, че у нас ще дойдат Съветските войски и болшевизма, аз останах жив. Ако не знаех това, което ми каза, аз може би щях да се съблазня от предложението на цар Борис да стана министър на войната и както видя, след като приключи войната и дойде новото правителство, всички министри бяха разстреляни". Двамата приятели се прегърнали като бойни другари. Другарството е от друг порядък. Неговите измерения са вътрешни и духовни закони и го управляват, а чрез саможертвата то се изгражда.
към текста >>

77. 3.24. Пистолетът

Там често, когато са идвали през градината, през Борисовата градина, са бивали убивани, сигурно от някои комунисти и противници на германците.
24. Пистолетът Ще продължа да разказвам за брат Тодор Бошков. Той лично ми разказваше следния случай. „При едно от посещенията ми от турската граница в София, разбира се следващия ден имаше беседа на Изгрева. А беседите започваха в 5 часа сутринта. Но понеже у нас имаше немски войници, немски поделения и бяха настанени в бараки близо до Изгрева, Диана бад. Там често, когато са идвали през градината, през Борисовата градина, са бивали убивани, сигурно от някои комунисти и противници на германците. Аз това не знаех и си мислех - сутринта, преди да тръгна за Изгрева на беседа, дали да взема пистолет, или не. Облечен в цивилни дрехи пристигнах на Изгрева, но аз съм взел пистолет и влизам в салона." Той, Божков, си имаше едно място - с влизането в салона, вляво, в ъгъла; той беше нисичък, незабелязан така. Разбира се салона е пълен и време е вече, идва Учителят, влиза в салона. Въобще Той нито е погледнал, нито Го видял физически, скритият брат Тодор Бошков. Качва се на катедрата Учителят, правят молитва всички в салона и накрая сядат.
към текста >>

78. 3.30. Плодното дърво

30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина.
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството.
към текста >>

79. 3.35. Среща с Учителя

" „Изгревът е един квартал, веднага след Борисовата градина".
По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и момичето. Момичето, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин". И аз следваше да я питам: „А вие къде живеете? " „Ами аз живея на Изгрева". „Какво е това "Изгрева"? " „Изгревът е един квартал, веднага след Борисовата градина". И тя ме поканва: „Заповядайте, там на Изгрева има салон, има Учител, който държи беседи. Много интересно е, заповядайте да чуете тези беседи." „Как се отива там." Тя ми посочи по какъв начин - по ул. „Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник.
към текста >>

80. 3.45. Георги Томалевски

И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията.
„Чакай, рекох, да те целуна." Целунах го и той ми каза: „Чакай и аз да те целуна". И така се сбогувахме от този физически свят понастоящем с моя брат Георги Томалевски. По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева". И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията. Той тогава беше директор на III Девическа гимназия. А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор. Та така с Георги Томалевски, още от тогава ходехме на Изгрева. Впоследствие 1941 г. станаха събития, понеже България се определи на страната на Германия, обаче не взе участие дейно от начало.
към текста >>

Ние бяхме в Борисовата градина по време на бомбардировката.
Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме. Само прозорците бяха счупени. Георги, съпругата с дъщеря си ги евакуира в град Самоков. А той беше във въздушната защита, дежурен тука в София, в скривалищата. След бомбардировките той отиваше да види какви поражения има и така той веднага идва след бомбардировката на 10 януари 1944 година, където ние живеехме. Ние бяхме в Борисовата градина по време на бомбардировката. Като се върнахме вкъщи виждаме, че къщата я няма и той дойде, и ми казва: „Несторе, ето ти ключа, върви у нас". И така останахме да нощуваме през нощта при него, хапнахме каквото имаше там, защото ние бяхме многочленно семейство. Ние бяхме четирима братя, две сестри. Майка ми и баба ми - общо 8 човека. Там нощувахме при него и следващия ден вече заминахме в провинцията и т.н.
към текста >>

81. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня.
илия узунов ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ИЛИЯ УЗУНОВ 1. Вечният Дух и младостта на Учителя Аз, Илия Узунов, съм роден на 5 ноември 1905г. в село Беляково, Търновско. Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня. Отначало учех в отделенията на село, а после родителите ме изпратиха да уча в Търново. Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр. Велико Търново. През същата година минавах край читалище „Надежда" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат. Предположих, че има някаква сказка и реших и аз да отида да я слушам.
към текста >>

82. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

ДРАГА МИХАЙЛОВА

На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище.
После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование. На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна. Там видяхме мъже и жени, насядали и си четат нещо.
към текста >>

83. 6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

се тури първата копка от Учителя за бъдещата зеленчукова и овощна градина на Изгрева.
Той оставяше човека свободен. Това е най-великата черта на Неговото Слово. Истина, която освобождава отвътре и отвън човека. Трябва да спомена, че на този ден - 22. 03.1922 г. се тури първата копка от Учителя за бъдещата зеленчукова и овощна градина на Изгрева. Дните от първия ден на пролетта започнаха да се нижат като някаква красива мелодия на приказна песен. Така започнаха да се пишат страниците в историята на посвещението на Братството.
към текста >>

84. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина.
Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина.
към текста >>

Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината.
Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар.
към текста >>

За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради.
Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината.
към текста >>

А сега е градинар.
Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината. Той измери сам 300 кв. м една площ, 10 м широка и 30 м дълга и сам заби колчетата. Аз се въртя около него и се чудя, защо ли го прави всичко туй.
към текста >>

Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината.
За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината. Той измери сам 300 кв. м една площ, 10 м широка и 30 м дълга и сам заби колчетата. Аз се въртя около него и се чудя, защо ли го прави всичко туй. Той взе една права лопата и ми я подаде. „Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка.
към текста >>

85. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството.
Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва. Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха. Чух как той им отговори: „Не искам вашето заблуждение". След това пристига при мен и със заплашителен тон ме запита: „Какво правите тук?
към текста >>

86. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

„Люлякова градина" № 6, вх.
В, № 0976128, издаден на 1 ноември 1985 г. - МВР - София. 2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14 февруари 1922 г. в гр. Русе, живуща на ул. „Люлякова градина" № 6, вх. Б, ап. 34, л. п. сер. Л, № 2174461, изд. на 5.IV.
към текста >>

87. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Това са сеанси на медиомична основа, където се е събирала една група нейни привърженици и са си записвали ту в дома на Милка Периклиева, ту в дома на нейния приятел Димитър Костов, ту в градината и на различни места на Изгрева.
А лицето, което е издало тази книга е познато на всички и той е финансирал това издание. Всички мълчат и никой не му казва нищо. Защо? Защото имат един и същ Господар, който ги управлява. Историята е следната. В разстояние на 30 години на машинописен текст кръжат тези материали, които са съставени от Милка Периклиева. Това са сеанси на медиомична основа, където се е събирала една група нейни привърженици и са си записвали ту в дома на Милка Периклиева, ту в дома на нейния приятел Димитър Костов, ту в градината и на различни места на Изгрева. Въпросът за медиомичните прояви в Школата на Учителя, за спиритическите сеанси и мнението на Учителя по този въпрос е разгледано в четирите тома на „Изгревът",. Защо се случва всичко това след заминаването на Учителя? Онзи, който работеше по времето на Школата срещу Учителя, а това бе Духът на Заблуждението или Духът на Антихриста, продължи да работи и след заминаването на Учителя. Той намери свои преданни слуги, които работиха срещу Словото на Учителя. Едни облечени в държавна власт го горяха.
към текста >>

88. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г.
същата статия продължава, написана от Сава Калименов. „За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят.
към текста >>

89. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

„Люлякова градина" № 6, вх.
В, № 0976128, издаден на 1 ноември 1985 г. - МВР - София. 2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14 февруари 1922 г. в гр. Русе, живуща на ул. „Люлякова градина" № 6, вх. Б, ап. 34, л. п. сер. Л, № 2174461, изд. на 5.IV.
към текста >>

90. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Това са сеанси на медиомична основа, където се е събирала една група нейни привърженици и са си записвали ту в дома на Милка Периклиева, ту в дома на нейния приятел Димитър Костов, ту в градината и на различни места на Изгрева.
А лицето, което е издало тази книга е познато на всички и той е финансирал това издание. Всички мълчат и никой не му казва нищо. Защо? Защото имат един и същ Господар, който ги управлява. Историята е следната. В разстояние на 30 години на машинописен текст кръжат тези материали, които са съставени от Милка Периклиева. Това са сеанси на медиомична основа, където се е събирала една група нейни привърженици и са си записвали ту в дома на Милка Периклиева, ту в дома на нейния приятел Димитър Костов, ту в градината и на различни места на Изгрева. Въпросът за медиомичните прояви в Школата на Учителя, за спиритическите сеанси и мнението на Учителя по този въпрос е разгледано в четирите тома на „Изгревът". Защо се случва всичко това след заминаването на Учителя? Онзи, който работеше по времето на Школата срещу Учителя, а това бе Духът на Заблуждението или Духът на Антихриста, продължи да работи и след заминаването на Учителя. Той намери свои предани слуги, които работиха срещу Словото на Учителя. Едни облечени в държавна власт го горяха, Други, облечени като последователи на Учителя го променяха, трети изкочиха и заявиха, че Учителят продължава да дава Словото си чрез тях.
към текста >>

91. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

" Отговорих му: „Ще излезна в 21 часа вечерта и ще отида в една градска градина, ще седна на една пейка и каквото Бог даде".
Ужас обзе всички домашни и те решиха да ме изпъдят от всички. Отидох при познати на семейството ни, обясних им, че са ме изпъдили и исках временен подслон. Но и те не ме искаха, за да не си развалят отношенията с моите родители. Тогава отидох при Учителя и му разказах подробно и обясних всичко. Пита ме: „Е, какво мислиш да правиш? " Отговорих му: „Ще излезна в 21 часа вечерта и ще отида в една градска градина, ще седна на една пейка и каквото Бог даде". Учителят ме изпрати, но нищо не ми каза повече. Аз се запътих при други наши познати, на семейството ни, какво ли ни минаваше през главата ми,но не исках да отстъпя от Учителя и от Школата му. Бях решила да отида наистина в Градската градина и да седна на пейката и да чакам каквото трябва да стане, да стане. А това е все едно да се хвърли жив човек под влака. Да замръкне жена в градинката на пейката означаваше падение човешко и падение скверно.
към текста >>

Бях решила да отида наистина в Градската градина и да седна на пейката и да чакам каквото трябва да стане, да стане.
Тогава отидох при Учителя и му разказах подробно и обясних всичко. Пита ме: „Е, какво мислиш да правиш? " Отговорих му: „Ще излезна в 21 часа вечерта и ще отида в една градска градина, ще седна на една пейка и каквото Бог даде". Учителят ме изпрати, но нищо не ми каза повече. Аз се запътих при други наши познати, на семейството ни, какво ли ни минаваше през главата ми,но не исках да отстъпя от Учителя и от Школата му. Бях решила да отида наистина в Градската градина и да седна на пейката и да чакам каквото трябва да стане, да стане. А това е все едно да се хвърли жив човек под влака. Да замръкне жена в градинката на пейката означаваше падение човешко и падение скверно. Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати.
към текста >>

Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома.
Аз се запътих при други наши познати, на семейството ни, какво ли ни минаваше през главата ми,но не исках да отстъпя от Учителя и от Школата му. Бях решила да отида наистина в Градската градина и да седна на пейката и да чакам каквото трябва да стане, да стане. А това е все едно да се хвърли жив човек под влака. Да замръкне жена в градинката на пейката означаваше падение човешко и падение скверно. Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума. Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк. Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно. Това и стана.
към текста >>

92. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си.
Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш.
към текста >>

93. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Сега като съм те пуснал в градината, аз ти казвам: „Заключи и никого не пускай".
Има три вида ключове. Едни могат да заключват, но не могат да отключват. Други могат да отключват, а не могат да заключват, а трети могат и да отключват и да заключват. Такъв ключ човек трябва да има. Твоят ключ може да заключва, а не може да отключва. Сега като съм те пуснал в градината, аз ти казвам: „Заключи и никого не пускай". Щом първият лъч дойде, ще дойде и вторият, и третият и т.н". „Учителю, за мен дошъл ли е първият лъч? " Учителят се усмихна, стана и ми донесе тефтерчето, в което бях написала и което бях му подарила. В него бе написано от мен: „5 август, 1925 г., София, сряда. „Връзката е вече образувана.
към текста >>

94. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство.
Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък. Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение. Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада. Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората. Имаше такива случаи, но те винаги се осуетяваха в последния момент с помощта на Учителя, оставаше само горчивата опитност на някоя разплакана сестра. На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма.
към текста >>

Стигна се до там, че на Изгрева се направи зеленчукова градина и от там се снабдявахме с много продукти.
После намериха каруца, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за кухнята. Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в кухнята, приготовлявахме продукти за братския обед. Да се нахранят гладните и бедните не бе лесна работа. Продуктите на Изгрева идваха по различен начин, някои братя и сестри от провинцията ги изпращаха, а други ги закупуваха от града, или пък се купуваха от селяните, които ги изнасяха на пазара. С годините този въпрос се уреждаше. Стигна се до там, че на Изгрева се направи зеленчукова градина и от там се снабдявахме с много продукти. Този ден трябваше да се донесе вода. Сестрите чакаха да дойде някой от братята да вземе кофите и да донесе вода, но те не идваха. Тогава аз взех една лейка, с която се поливаха цветята и се спуснах към разсадника. Там налях лейката с вода и поех пътя нагоре по една алея, която по моя сметка трябваше да излезе на поляната на Изгрева. Но като повървях по алеята разбрах, че тя не отива към Изгрева, а съм взела погрешен път.
към текста >>

95. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

Скоро възникна наоколо и малка градина, в която се насаждаха зеленчуци и цветя.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА При една разходка към Диана Бад Учителят откри близо до реката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Скоро възникна наоколо и малка градина, в която се насаждаха зеленчуци и цветя. Образува се приятно кътче, което използвахме за наливане на вода, за разходка и почивка. Не мина много време ето и упражнението около чешмичка-та не закъсня. Тогава имаше три млади сестри, които бяха ревностни ученички и се въртяха все около Учителя затова и за онова. Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога. Тяхното отношение към Учителя бе отношение на ученички към Бога!
към текста >>

96. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв.
Как ли всичко това изтърпяваше Учителя? Учудвам се на неговото търпение и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни. По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града. Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе. Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв. м, Тук се родих за втори път, бях по-настрана от Изгрева и от неговия шум. Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости. В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му. По едно време Учителят започна да ни идва на гости в този малък дом.
към текста >>

Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина.
Помогнах му да се разсъб-лече и го помолих да легне на моето легло. И той полегна, почина си, след това го поканих на обед, обядвахме и след това той си замина за Изгрева. Така започна да посещава често нашият дом. Освен това ние бяхме точно на самият път покрай който Братството трябваше да мине, когато отиваха на екскурзия за Симеоново и оттам за Бивака на Витоша. От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом. Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина. Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода. Те се загряваха и после той ги ядеше. Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не студени. По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите. Но повечето пъти е идвал сам, идваше хем да се разходи, хем да си почива или пък вършеше своята си непозната за нас работа, за която можехме само да предполагаме.
към текста >>

97. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Той се грижеше за градината, беше домакин и почти цялата работа на Изгрева минаваше през ръцете му.
Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос. След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и гробокопач на лемурийци. Спомням си, че той беше този, който зареждаше кухнята с продукти. Той се грижеше за градината, беше домакин и почти цялата работа на Изгрева минаваше през ръцете му. Но когато ставаха недоразумения, а понякога път някой скандал тогава той се спираше и казваше: „Това го правят онези духове от Лемурия. Аз им закопах кокалите, но духовете останаха тука. А за тех трябва голяма метла, за да бъдат изметени". Не знам как се случи, но тази голяма метла, за която говореше дедо Ради се яви много, много по-късно, десетилетия и дойде онова време през 1972 г. когато тази метла се яви и измете целият Изгрев.
към текста >>

98. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително. Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък. От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя.
към текста >>

99. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

В градината си отглеждах цветя, но те цъфтяха, прецъфтяваха, но никога не късах цветя.
Чаят завря, после седнахме на поляната, аз постлах бяла покривка, отворихме раницата и закусихме. През това време докато Борис се занимаваше с огъня и чаят Учителят се преоблече, свали запотената си риза, а аз му извадих нова от раницата, за да се преоблече. Борис отиде след това да пере ризата на реката на Учителя, а аз останах с него. Учителят стана и влезе в поляната, оглеждаше цветята и тревите, наведе се започна да откъсва цвете след цвете, като набра цял букет. Ние стояхме с Борис, но не смеехме да късаме цветя, знаехме, че Учителят не разрешава късането на цветя. В градината си отглеждах цветя, но те цъфтяха, прецъфтяваха, но никога не късах цветя. Есента изваждахме изсъхналите стълба и ги горяхме. Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с цветето и го откъсне. Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на цветето на непознат на нас език и тогава го откъсваше. Това не бе едно обикновено късане на цветя, виждаше се много добре. Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички.
към текста >>

100. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА