НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
3
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова
говедо
, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата.
Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания.
Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова
говедо
, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата.
Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви. за да избегнете много бели и страдания. Не е въпрос да се плашите от злото, но злото в света трябва да се изучава, за да могат да се използват онези енергии, които то носи. Злото е едно течение без закон. Значи, всички хора, които искат да вършат престъпления, живеят без закон.
към текста >>
2.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и
говедото
, чието сърце не знае никакъв говорим език.
* Сладка хубостта е за нас, защото, при същата песен скоробежна, заедно с нашия живот тя танцува. Скъпоценно знанието за нас е, защото да го завършим няма да имаме никога време. В небето вечно всичко се прави и свършва. Но на илюзиите цветята земни вечно свежи чрез смъртта се държат. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай!
III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и
говедото
, чието сърце не знае никакъв говорим език.
През какъв ли първичен рай в едно далечно утро на творението е минавал естественият път, по който техните сърца са се навестявали помежду си. Ония дири от техните постоянни стъпки не са заличени, макар тяхното сродство отдавна да е забравено. И все пак ненадейно в някаква неземна музика смътният спомен се пробужда, и говедото с нежно доверие се втренчва в лицето на човека, а и човекът с приятна привързаност се вглежда в неговите очи. Изглежда, че двамата приятели се срещат с маски, така предрешени, смътно се един други опознават. IV. Безкрайното богатство не е твое, моя търпелива и мрачна майко, потънала в прах.
към текста >>
И все пак ненадейно в някаква неземна музика смътният спомен се пробужда, и
говедото
с нежно доверие се втренчва в лицето на човека, а и човекът с приятна привързаност се вглежда в неговите очи.
Но на илюзиите цветята земни вечно свежи чрез смъртта се държат. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай! III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и говедото, чието сърце не знае никакъв говорим език. През какъв ли първичен рай в едно далечно утро на творението е минавал естественият път, по който техните сърца са се навестявали помежду си. Ония дири от техните постоянни стъпки не са заличени, макар тяхното сродство отдавна да е забравено.
И все пак ненадейно в някаква неземна музика смътният спомен се пробужда, и
говедото
с нежно доверие се втренчва в лицето на човека, а и човекът с приятна привързаност се вглежда в неговите очи.
Изглежда, че двамата приятели се срещат с маски, така предрешени, смътно се един други опознават. IV. Безкрайното богатство не е твое, моя търпелива и мрачна майко, потънала в прах. Ти се трудиш да напълниш устата на твоите деца, ала храната ти е рядка. Дарът на радостта, който ти имаш зарад нас, никога не е съвършен. Игралните, който правиш за твоите деца, са чупливи.
към текста >>
НАГОРЕ