Търсене в текстове за 'Геройство'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство.
Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях.
към текста >>

Нима има геройство в това?
– Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето.
към текста >>

2. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт.
Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение. Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н. Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт. Случаят, обаче, с Тара бей. където то е едно абсолютно волево завладяване, е вече много ценено, поради грамадната перспектива, която отваря на съвременната наука. Това е в общи черти всичко, което чух от факира Кир Тор Кал доктор Тара бей. (Превод от френски).
към текста >>

3. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство.
Небето е, което прави всичко". Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение. В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал. В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества.
към текста >>

4. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никакво геройство вън от любовта не може да съществува.
Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон.
към текста >>

5. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Геройството им е голямо пред лицето на опасността.
Те са чисти. — Пазят грижливо телата си от нечистота. Пазят умовете си чисти от предразсъдъци и душите си чисти от суеверия. — Желанията им са обуздани. Умът им е бодър. Геройството им е голямо пред лицето на опасността. Може би не мислят всякога точно, вярно, право, но умът им е винаги чист, бистър, ясен, неразмътен. Те са правдиви. Вършенето правдата е най-голямото им удоволствие, Мнението и увереността им не могат се насили нито от авторитет, нито от сурова власт. Те са етични в ум и мисъл, както са етични в поведение и обноски. Любовта за тях е най-великото нещо в света.
към текста >>

6. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из Беседите Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания.
Тази наука ще има поради това. приложение в много области на живота, а особено във възпитанието. Невъзможно е в няколко думи да се изясни грациозността на тази наука. Години време са нужни и множество пояснителни чертежи и силна воля, за нейното усвояване. Многогодишното ми наблюдение и експерименти, ми е дало достатъчно материал, който проектирам по един обстоен систематизиран начин да изнеса на обществото за преценка и критика, и с надежда, че ще явят нови сили и продължат издирванията които ще донесат нови истини, все за благото на човека-брат. Из Беседите Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. * Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот и той сам трябва да се освободи от тях. * Всеки народ ще има Божието благословение до толкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. * Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си.
към текста >>

7. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита.
на взаимопомощта и на братското чувство! Този е правия път за достигане на новото, и ние не се съмняваме че всички будни души, рано или късно, ще тръгнат по него. Дружество за Нова История Всеизвестно е, че досегашните учебници по история, както и почти цялата историческа литература и исторически проучвания, са крайно тенденциозни. Често пъти фактите в тях са съвършено изопачавани, поставяни са във фалшива светлина редица исторически събития, за да може да се извлекат заключения за в полза на нацията, към която принадлежи даден историк или учебникар. Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива. Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита. От друга страна, 75 на сто, ако не и повече от официалната история е посветена на кървавите борби между отделните народи, тя е история на царете и други заемащи високи постове политически личности, а не и на самите народи, на техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък. Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат. Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр.
към текста >>

8. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е ли това морал, геройство?
И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки. Нека те знаят вътрешно, че те имат велика задача в живота - да теглят назадничавите души, макар че често биват огорчавани и спъвани от тях. Така ще се оправдаят думите: „силните ще носят тежестите на слабите“, както и Христос ги понесе.
към текста >>

Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“.
Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причините и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си. Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената. Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жената, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двамата са еднакво, то е отлично!
към текста >>

9. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение.
Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си. Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата. Затова той трябва да бъде свободен. В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството. Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия. И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните. Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота. Това е са щото, което се намира и в основата на изкуството и на истинската наука. Този, който не може да чувства величието на живота, е, тъй да се каже, мъртъв, неговите очи са затворени.
към текста >>

10. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тъй, да излезе човек от положението на горчивата чаша, в това седи неговото геройство.
Не, това е невъзможно. Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко което имате в себе си, ще ви се вземе. Вие мислите, че като отидете на онзи свят, ангели, облечени в бели дрехи и с музики и песни ще ви приемат. Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно, и след като изпълните волята Божия, тогава ще ви приемат така, както си представяте. И тъй, да излезе човек от положението на горчивата чаша, в това седи неговото геройство. В горчивата чаша се крие всичко. Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките. Сега вие ще ме попитате: Ами ние, които вярваме в Бога и които Го обичаме, какво ни очаква? Казвам ви — очаква ви горчивата чаша.
към текста >>

11. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинското геройство е нещо друго.
И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му за Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва. Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път като дойдат, да направят същото. Сега в света иде една сила, аз я наричам живият Господ, който иде в света. Ясновидците, а дори и някой от най-видните учени, виждат вече това. Иде Господ!
към текста >>

12. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е геройство на тялото.
Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание. Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме.
към текста >>

13. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати.
. . Веднъж, при един гуляй, Иван и Стефан влязоха в конфликт с една група гуляйджии от 23 души и работата дойде до бой. Разбира се, нашите герои излязоха победители. Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха. Снабдени с медицински свидетелства, пострадалите заведоха дело против двамата побойници. Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати. Така си живяха дълги години двамата неразделни приятели и бяха много щастливи. Иван имаше красива сестра — млада мома. Нейната хубост беше известна по цялото Загоре. Тя имаше много кандидати за женитба, но никой не се решаваше открито да поиска ръката й, защото знаеха, че Иван не се шегува. Веднъж някой се осмелил да каже дума по адрес на сестра му.
към текста >>

14. -

То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
И това творчество не само че няма д спре но ще продължава с бурен темп да се развива напред. С. К. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Сегашното положение на човечеството е преходно. Но ние трябва да изпълним своя дълг. Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други. Според турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем. Ние, обаче сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекили, видял поле, пълно с кости, които били сухи.
към текста >>

15. -

Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили.
към текста >>

16. -

Ние тук нямаме в нашите библиотеки, но има една библиотека (няма да ви дадат от нея книги да четете) в нея е описано какво са минали ангелите, какво геройство.
За големите страдания, които понесе, и от любов се пожертва за хората, затова всички Го уважават и почитат. Как мислите, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат? Мнозина искат да идат в небето да живеят между ангелите. Ангелите са дали нещо. Знаете ли каква е историята на ангелите? Ние тук нямаме в нашите библиотеки, но има една библиотека (няма да ви дадат от нея книги да четете) в нея е описано какво са минали ангелите, какво геройство. Някои са устояли, други не са устояли. Сега и вие минавате през същия изпит. Всеки ден за малки работи иде съмнението, съмнение, което не е основателно. Някой път обичаш някого, после не го обичаш. Първо го хвалиш, после го укоряваш.
към текста >>

То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи.
Едното течения е насилието, влиянието на Марс — войните, битките, завоеванията. То е отрицателното, низходящото течение. То води към победи, но в повечето случаи търпи поражения. Неговото оръжие е насилието, грубостта, а крайната му цел е да завоюва, да победи другите, да им се наложи. Понеже си служи с насилие, то неминуемо руши. То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи. Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните.
към текста >>

17. -

Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква.
Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена. И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота. В какво седи достойнството на човека? Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж. Мъж е онзи.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинско геройство е да любиш врага си!
Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „любете се един другиго“ и „любете враговете си“. Първото от тия две правила означава, да пожертваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всека съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее“, казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи.
към текста >>

0.43390393257141