НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
81
резултата в
68
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На бойното поле се показва и човешкото
геройство
и неговата материална нищожност.
Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война.
На бойното поле се показва и човешкото
геройство
и неговата материална нищожност.
В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират.
към текста >>
2.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше
геройство
.
И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал. Това му взе цял ден. На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа.
Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше
геройство
.
А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>
3.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Трябваше с
геройство
да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота.
Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа.
Трябваше с
геройство
да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота.
По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път. Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше с героични усилия да разбуля.
към текста >>
4.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно момиче да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо
геройство
, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от родителите си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството.
Дори ми извади и ми показа личната покана, която Учителят му бе написал и връчил. Аз не бях получила такава покана и дълбоко умъчнена си останах в София. Учителят през първите години при всеки един събор е поканвал поименно участниците в съборите. Това днес можете да го прочетете в протоколите от тогавашните събори, но тогава аз не знаех, че са имали такива събори, че има такива протоколи, защото всичко това се пазеше от възрастните приятели като тайна, като свещена тайна. След като видях личната покана от Учителя, че той ги дава поименно аз разбрах, че моето място не е за събора в Търново и че е неуместно да пътувам.
Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно момиче да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо
геройство
, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от родителите си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството.
Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите момичета. Само онова момиче, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом. Нямаше човек от младото поколение било младеж или момиче, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги. Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив. Да стане човек независим това означаваше да разкъсаш роднинската и семейната връзка, а като я разкъсаш ти оставаш навън без препитание, без покрив, без хляб и без вода.
към текста >>
5.
42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина,
геройство
е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение.
Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия?
Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина,
геройство
е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение.
А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е.
към текста >>
6.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ
,
,
ТОМ 5
Другото положение е, когато ти си бедна, майка ти и баща ти те бият, сестрите ти не са свършили нищо, а ти искаш да учиш и ако издържиш на тия мъчнотии и свършиш, то е
геройство
.
Да докажеш, че то може да научи хората на добро. Тебе ти пречи сърцето, то като вземе надмощие, умът ти се замъглява. Гледай да направиш това, което е възможно за човека. Не те карам да отидеш на месечината. Има две положения: едното е, когато ти имаш да учиш и майка ти и баща ти са разумни, имаш сестри, които са свършили университет и теб те подтикват да учиш.
Другото положение е, когато ти си бедна, майка ти и баща ти те бият, сестрите ти не са свършили нищо, а ти искаш да учиш и ако издържиш на тия мъчнотии и свършиш, то е
геройство
.
Твоето положение не е от най-лошите, ти все имаш някои, които да ти помагат. Знай, че това, което Господ ще ти даде, то на краката ти ще дойде при тебе. Учението трябва да придобиеш сама, а колкото за сърцето то ще дойде после само без дато търсиш. Трябва да учиш, да учиш в широк смисъл на думата. Когато Господ иска да благослови някого то го благославя и всичко ще се нареди, ще дойдат по-добри условия.
към текста >>
7.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
„Не показвайте, че можете, защото ако искате то от Невидимия свят ще ви се даде и тогава трябва да изнесете всичко с
геройство
и любов." И точно това се случи с мен.
Такива мисли са минавали не само в моята глава, но и в други глави, особено след като си заминаваха някои дейни приятели и трябваше някой да ги замести. Но точно това тогава не ми се даваше или по-точно Учителят ме държеше настрана и не ме извеждаше напред, но когато трябваше да се свърши някоя по-специфична работа той ми даваше път. По-късно, когато се натоварихме с борбите в Братството особено след заминаването на Учителя след 1945 г. тогава разбрах какво значи да можеш да носиш товара. Днес такова желание нямам, но само затова, че освен, че разбрах едно изказване на Учителя по този въпрос.
„Не показвайте, че можете, защото ако искате то от Невидимия свят ще ви се даде и тогава трябва да изнесете всичко с
геройство
и любов." И точно това се случи с мен.
Като млади поискахме, като възрастни трябваше да носим товара, а сега когато моето поколение си заминава се учим от законите дадени ни от Учителя. Сега много по-точно се открояват окултните закони, защото пред себе си имаме десетилетия години в Школата със нашите грешки, опущения и провали. Понякога си казвахме така: „Да, това е така, защото имахме един брат, една сестра, когато им се случи онова, поради това, че не послушаха Учителя", и си припомняхме случката, опитността, проследявахме живота им и виждаме чак сега как действаше окултния закон. Ето защо опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, защото чрез тази опитност се проявява духовния закон от Словото на Учителя. Учете сега, за да знаете какво ви предстои и ако искате днес някои неща да знаете, че те могат да ви се дадат, но тогава трябва да ги издържите докрай.
към текста >>
8.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Геройството
е когато не си ял два-три дена и дойде някой, че ти донесе малко храница, а пък ти вместо да я изядеш сам ти я дадеш другиму, който има същата нужда.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам". Аз му казвам: „А пък аз от десет дена не съм ял и не страдам". Може да е прав, че страданието му е голямо, защото той мисли, че всичко е заключено в яденето. А пък аз макар че десет дена не съм ял ми е радостно, защото зная, че това е хубаво за моя идеал.
Геройството
е когато не си ял два-три дена и дойде някой, че ти донесе малко храница, а пък ти вместо да я изядеш сам ти я дадеш другиму, който има същата нужда.
Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си. Тези хора, които живеят само с желания са от черната раса. Тези, които се борят, за да реализират желанията си са от червената раса. Онези, които мислят за реализирането на желанията си са от жълтата раса. А от бялата раса са хората на разума.
към текста >>
9.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Цанка тогава смяташе, че това е
геройство
и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти.
Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва. Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси. При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера. Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна.
Цанка тогава смяташе, че това е
геройство
и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти.
За мен не беше геройство, а безразсъдство. Геройство има тогава когато се жертваш за една идея. А тук нямаше никаква идея, тръгваш и се катериш по скалите като коза и поне да се любуваш на природата и на нейните красоти, а не само и само да избираш най-непристъпните и най-трудните места, за да се самоизтькнеш пред очите на другите. При алпинистите има целенасоченост, има план, подготовка и осигуряване. А при Цанка нямаше нищо - реши и тръгва сама и никой не може да я спре.
към текста >>
За мен не беше
геройство
, а безразсъдство.
Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва. Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси. При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера. Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна. Цанка тогава смяташе, че това е геройство и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти.
За мен не беше
геройство
, а безразсъдство.
Геройство има тогава когато се жертваш за една идея. А тук нямаше никаква идея, тръгваш и се катериш по скалите като коза и поне да се любуваш на природата и на нейните красоти, а не само и само да избираш най-непристъпните и най-трудните места, за да се самоизтькнеш пред очите на другите. При алпинистите има целенасоченост, има план, подготовка и осигуряване. А при Цанка нямаше нищо - реши и тръгва сама и никой не може да я спре. Привечер се връщаше в лагера премазана, оръфана, с охлузени лакти и ръце.
към текста >>
Геройство
има тогава когато се жертваш за една идея.
Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси. При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера. Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна. Цанка тогава смяташе, че това е геройство и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти. За мен не беше геройство, а безразсъдство.
Геройство
има тогава когато се жертваш за една идея.
А тук нямаше никаква идея, тръгваш и се катериш по скалите като коза и поне да се любуваш на природата и на нейните красоти, а не само и само да избираш най-непристъпните и най-трудните места, за да се самоизтькнеш пред очите на другите. При алпинистите има целенасоченост, има план, подготовка и осигуряване. А при Цанка нямаше нищо - реши и тръгва сама и никой не може да я спре. Привечер се връщаше в лагера премазана, оръфана, с охлузени лакти и ръце. Всички приеха, че тя си е такава и никой не може да я промени затова започнахме изобщо да не й обръщаме внимание на нейните разкази за подвизите й по скалите.
към текста >>
10.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Това считам за най-голямото
геройство
.
Друг някой направил погрешка, на тебе ти се дава да я изплатиш. Ние сега не разрешаваме една индивидуална карма, а общочовешка карма. Христа защо трябваше да го накажат? За общата карма. Цяла една нощ, един полк римски войници се гавриха с него, туряха му венци и мантия и му се покланяха, удряха му плесници, плюха го.
Това считам за най-голямото
геройство
.
Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе. Той имаше силата да се избави когато го хванаха, да се освободи от гаврата, от кръста, но не употреби силата си. Христос претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в духовно, и във физическо отношение. Това показва силата на неговия характер. Желая и вие да издържите на всички изпитания като Него.
към текста >>
11.
20. Новото учение иска нови методи
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Ти да атакуваш правосъдието, тогава то беше така наистина повече от
геройство
.
Някой ви казва и вие приказвате. Но за да ни обвинявате и за да искате от нас вие трябва да я прочетете. Вие не сте я прочели, а искате да спорим и да приказваме и да ни съдите за това. Как ще ни съдите след като вие нищо не знаете за нея? “ Това беше наистина един аргументиран отговор и смел отговор по това време.
Ти да атакуваш правосъдието, тогава то беше така наистина повече от
геройство
.
Методи имаше много други работи, на които аз се надсмивах. Но тука той имаше куража да се яви там и да каже право в лицето така както са наистина нещата. Та мисълта ми е, че наистина всички бяха съсредоточени в своята защита, та изпуснаха другите неща, съществени неща. За тях Учителят беше говорил в Школата Си.
към текста >>
12.
8. Кредиторите - отгоре и отдолу
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
А
геройство
е, да си носиш името отгоре и да те кръстят със същото име.
Не видях откъде набързо пристигна Учителят, вероятно слязъл от стаята Си и и ме защити като каза: „А-а, Ангел е малко майстор. Той е единствения на Изгрева, който не си е сменявал името“. А по- късно в една беседа Учителят каза така: „Хората като сгрешат, като заборчлеят си сменяват имената, за да не ги открият техните кредитори. Това е за земята. Но и онези, които слизат от Невидимия свят като се облекат в човешка плът, също се скрият от своите кредитори в Невидимия свят, че дори носят и други имена, поставени от онези, които ги раждат.
А
геройство
е, да си носиш името отгоре и да те кръстят със същото име.
Тогава ще отговаряш и пред едните кредитори на Небето, както и пред другите кредитори на земята. И тогава трябва да изплатиш задълженията си до грош. Иначе ще дойде и ще играе тоягата! “ Така и стана. Не бях си сменил името, дойдох на земята, дойдох на Изгрева и дойде време да плащам и на едните, и на другите кредитори.
към текста >>
13.
35. КОЙ СА ГЕРОИТЕ?
,
,
ТОМ 8
И за какво и какво е
геройството
му?
Той отново се усмихна. "Герои сте вие, но не го знаете" и си отмина. Стоя аз и се чудя, па се питам: що за герой съм аз? Кой е героя и кой го определя? Кой му окачва венци на врата, кой го кичи с ордени и медали?
И за какво и какво е
геройството
му?
В мен долетя един отговор: „Геройството е, че той е отстоял". Минаха години и видях, че е геройство да живееше на земята и още по-голямо геройство е, че живяхме на Изгрева при най-неблагоприятните условия и при тези условия успяхме да бъдем част от аудиторията на Учителя пред която Той даде Словото си. Ако не бяхме отстояли на Изгрева, нямаше да има и Школа, и нямаше кому да даде Словото си. Значи в това можахме да отстоим. И в друго успяхме, че се запазихме живи.
към текста >>
В мен долетя един отговор: „
Геройството
е, че той е отстоял".
"Герои сте вие, но не го знаете" и си отмина. Стоя аз и се чудя, па се питам: що за герой съм аз? Кой е героя и кой го определя? Кой му окачва венци на врата, кой го кичи с ордени и медали? И за какво и какво е геройството му?
В мен долетя един отговор: „
Геройството
е, че той е отстоял".
Минаха години и видях, че е геройство да живееше на земята и още по-голямо геройство е, че живяхме на Изгрева при най-неблагоприятните условия и при тези условия успяхме да бъдем част от аудиторията на Учителя пред която Той даде Словото си. Ако не бяхме отстояли на Изгрева, нямаше да има и Школа, и нямаше кому да даде Словото си. Значи в това можахме да отстоим. И в друго успяхме, че се запазихме живи. И най-важното, което успяхме е да съхраним Словото Му и да го предадем на следващото поколение.
към текста >>
Минаха години и видях, че е
геройство
да живееше на земята и още по-голямо
геройство
е, че живяхме на Изгрева при най-неблагоприятните условия и при тези условия успяхме да бъдем част от аудиторията на Учителя пред която Той даде Словото си.
Стоя аз и се чудя, па се питам: що за герой съм аз? Кой е героя и кой го определя? Кой му окачва венци на врата, кой го кичи с ордени и медали? И за какво и какво е геройството му? В мен долетя един отговор: „Геройството е, че той е отстоял".
Минаха години и видях, че е
геройство
да живееше на земята и още по-голямо
геройство
е, че живяхме на Изгрева при най-неблагоприятните условия и при тези условия успяхме да бъдем част от аудиторията на Учителя пред която Той даде Словото си.
Ако не бяхме отстояли на Изгрева, нямаше да има и Школа, и нямаше кому да даде Словото си. Значи в това можахме да отстоим. И в друго успяхме, че се запазихме живи. И най-важното, което успяхме е да съхраним Словото Му и да го предадем на следващото поколение. Ето, това бе геройството според Учителя.
към текста >>
Ето, това бе
геройството
според Учителя.
Минаха години и видях, че е геройство да живееше на земята и още по-голямо геройство е, че живяхме на Изгрева при най-неблагоприятните условия и при тези условия успяхме да бъдем част от аудиторията на Учителя пред която Той даде Словото си. Ако не бяхме отстояли на Изгрева, нямаше да има и Школа, и нямаше кому да даде Словото си. Значи в това можахме да отстоим. И в друго успяхме, че се запазихме живи. И най-важното, което успяхме е да съхраним Словото Му и да го предадем на следващото поколение.
Ето, това бе
геройството
според Учителя.
към текста >>
14.
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА
,
,
ТОМ 8
"На фронта падането на един зъб не се смята за рана и не се дава медал за
геройство
." "Да, ама ще имате ученичка с дупка в устата." "По-добре да е такава, отколкото да има дупка без ученичка." Вече въпросите свършиха към Него.
Отидох в града, намерих зъболекар и той ми извади зъба. Веднага се облекчих след това. След три дена отока изчезна. В устата ми остана една дупка от извадения зъб. Отново се качвам по същата стълба и чукам на вратата: "Учителю, вече имам един зъб по-малко и една рана в устата".
"На фронта падането на един зъб не се смята за рана и не се дава медал за
геройство
." "Да, ама ще имате ученичка с дупка в устата." "По-добре да е такава, отколкото да има дупка без ученичка." Вече въпросите свършиха към Него.
Аз се успокоявам и си тръгвам доволна. Успокоявам се със следната мисъл: "По-добре ученичка с дупка, отколкото дупка без ученичка". Пък след часове започнах да размишлявам, от къде идват тези отговори на Учителя. За всеки въпрос имаше отговор, който не се повтаряше повече.
към текста >>
15.
80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
А когато при друг случай се възхитих от
геройството
на сестра Еленка, тя много скромничко каза: "Това се дължи главно на моя подходящ екип".
И докато едни се занимаваха с палатките, докато другите услужваха на слабите, трети се грижеха за храна и за всичко, което имаше нужда от грижи". "И нямаше дежурство, нямаше външно разпределение на труда? ", се пошегувах аз. "И дума не можеше да става за такъв обикновен човешки порядък там", ми отговори сестра Бочена, която гледах с възхищение. - Там имаше една вътрешна организация, за която ни е говорил Учителят и която ще бъде бъдещият идеал на човечеството".
А когато при друг случай се възхитих от
геройството
на сестра Еленка, тя много скромничко каза: "Това се дължи главно на моя подходящ екип".
А аз познавам сестрата Еленка. Познавам нейното отзивчиво сърце и работливи ръце. Тя не се е успокоила докато не е видяла натоварени и последния багаж нищо, че не предава голяма цена на направеното. А брат Мирчо ми писа: "Излязох след всички и аз. Прегазих снега и застанах на голямата скала.
към текста >>
16.
РУЖА КИСЬОВА
,
1. ХЕНРИХ СПОУСТА
,
ТОМ 8
А да се направи от тях оркестър е цяло
геройство
за тогава.
Той имаше три деца: Ирина -моята майка, Анешка, която отиде да живее в Чехия, и Юрко, който също замина за Чехия. Дядо беше създал няколко струнни оркестри от ученици в онези градове, където бе работил като военен капелмайстор. Има няколко запазени снимки от онези времена - дядо седнал между учениците, а те държат цигулки на коленете си. В една от тези снимки децата са от 10-12 години и са на брой 18. Да се подготвят, обучат и да свирят 18 деца между 10 и 12 години означава много частни уроци, изключителен труд и благосъстояние на заможни родители, които могат да платят музикалното образование на децата си.
А да се направи от тях оркестър е цяло
геройство
за тогава.
Това е един пример как чехите посяха семената на музикалното образование в България.
към текста >>
17.
115. РАБОТА С ЕДНО ОКО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Обаче това е голямо
геройство
, с едно око.
Та вижте, имаше такива неща при решаването на задачите си все от някакъв род противодействия. Тука беше със стомната. Даже и това ми направи впечатление тогава нали, като ми разказваше, че като се върна отгоре. Щото ние бяхме заедно нали, заедно живеехме. Викам си сега пак някакво противодействие имаше.
В.К.: Обаче това е голямо
геройство
, с едно око.
Е.А.: Не, подвиг е брат. Подвиг е. А с едно от 1927 год. до 1945 год., с едно око работи.
към текста >>
18.
168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" Постила, дълъг пост изкарала и голямо
геройство
и отива при Учителя и казала: „Аз ще остана при Вас!
Е веднъж Балтова, когато беше постила, отишла при Него и казала, че ще спи при Него. „Учителю, аз ще остана при Вас! " В.К.: Какво казала Балтова? Този случай не го знам. Е.А.: Казала: „Учителю, аз ще остана при Вас!
" Постила, дълъг пост изкарала и голямо
геройство
и отива при Учителя и казала: „Аз ще остана при Вас!
" Да, да спи там. Учителят казва: „Добре". Но тя е мислила, че ще остане там. Но Учителя взема си шапката и отива на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>
19.
178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Като дойде горе, засмян, весел, жизнерадостен, ама като че ли:
геройство
сме направили.
И Учителят с тях тримата и ние трите. И целият ден бяхме само тримата, никой не дойде. В.К.: Не ви ли направиха забележка? Е.А.: Кой? В.К.: Учителят?
Е.А.: Като дойде горе, засмян, весел, жизнерадостен, ама като че ли:
геройство
сме направили.
Ама такава радост целия ден сме имали, толкова хубаво беше с Него, че незабравим ден ние. Той беше някакъв подарък за нас. В.К.: Той идва специално за вас, понеже вече знае, че сте там. Е.А.: Аз не бях казала нищо. В.К.: Не сте казали, но.
към текста >>
20.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това е
геройство
.
Аз не можех да издържа един час, тези хора събрани на едно място. Чудех ти се как можа да издържиш това? Е.А.: Въпросът е друг. Не да издържиш, а да ги изтърпиш с техните недостатъци и грешки. Да изтърпиш всички.
Това е
геройство
.
И път на ученика. Да изтърпиш всички, да разрешиш противоречията си с тях чрез методите дадени в Словото на Учителя. Там е разковничето и разрешението на тази задача с изтърпяването.
към текста >>
21.
09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Той ни похвали за
геройството
, понеже лошото време и голямата кал не са ни уплашили и възпряли.
Оризаре и Изворище. Ние ги потърсихме, свързахме се с тях и чрез тях - с брат Куртев. След известно време получихме писмо от брат Куртев, че в Айтос ще дойде Учителят. Беше определено трима души да отидат в Айтос, за да се срещнат с Учителя. На 3 януари, при лошо зимно време, силна буря, сняг и кал, пристигнахме в Айтос при брат Куртев.
Той ни похвали за
геройството
, понеже лошото време и голямата кал не са ни уплашили и възпряли.
По това време и други от околните села също бяха поканени да изпратят по трима души (не повече), да се срещнат с Учителя. Учителят държа беседа на тема „Който служи на мене", говори върху 10 глава от Евангелието на Йоана. Учителят избрал тая беседа, понеже тя била на език, достъпен за селяни и малограмотни хора. След беседата Учителят остана на разговор с нас. Той ни попита от кои села сме и как сме дошли при това лошо време.
към текста >>
22.
09 - 264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Това го смятах за голямо
геройство
.
264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА През 1915/1916 година бях 18-19 годишен. Тогава баща ми беше ловец. Под влияние на баща ми от време на време вземах пушката му и отивах на лов. Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч. Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала.
Това го смятах за голямо
геройство
.
С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал. Освен това по Гергьовден пък на много агънца бях отнел живота. Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление. Кой да ми каже, кой да ми отвори очите? Душата ми спеше непробуден сън.
към текста >>
23.
IV.13 август, сряда 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото
геройство
в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.
Запример всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа. Когато, уверявам ви, ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас!
", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото
геройство
в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.
Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави. Много хора са се оплаквали на мене, че дяволът искал да ги глътне, но те послушат съвета ми да се решат да проповядват и така се избавят. Да, този е пътят за познаване на Христа.
към текста >>
24.
Наряди за 1930 г.
,
,
ТОМ 12
Лекарят ще каже на болният: „Ти ще опиташ моето знание, а аз' твоето
геройство
." Защо този човек се е разболял.
Вие не се продавайте, поне синовете и дъщерите ви да не се продават. Има един свят, в който хората живеят по-другояче. Само между разумните същества може да има общение. Всеки човек трябва да влиза в положението на другите хора. Не само доктора трябва да влиза в положението на болния, но и болния трябва да влиза в положението на доктора.
Лекарят ще каже на болният: „Ти ще опиташ моето знание, а аз' твоето
геройство
." Защо този човек се е разболял.
Здрав може да бъде само един крайно разумен човек. Болен може да бъде само един глупав човек. И следователно, когато ние се разболяваме, какво трябва да правим? Изменете вашето глупаво състояние. Например неврастенията произлиза от постоянни тревоги.
към текста >>
25.
16. ВЕЛИКАТА МАЙКА
,
,
ТОМ 12
От вас не се изисква голямо
геройство
, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит.
След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно-друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствувате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашето шише.
От вас не се изисква голямо
геройство
, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит.
Вие ще ми цитирате онзи стих, дали това е съгласно с волята Божия. Всяко добро действие в света е съгласно с волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е, е съгласно с волята Божия. Знайте, че всяко добро започване, всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но се изисква затова дълго време. Затова, най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат.
към текста >>
26.
17. ВЯРА
,
,
ТОМ 12
Малко биха сторили това, защото се изисква
геройство
.
Има един стих, който казва, че без вяра не може да се угоди на Бога, но се иска вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие вярата ви, изисква се щото всеки един от вас да си изработи един вътрешен мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си оттам, от дето се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан?
Малко биха сторили това, защото се изисква
геройство
.
А колко такива изпитания могат да се случат в света! Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи вярата си. Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята, и то чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез вярата се крепи в Бога. Като се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи.
към текста >>
27.
СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО
,
Беседа държана на 09.02.1923 г.
,
ТОМ 12
Трябва голямо
геройство
, човек да гледа своя живот, не само един живот - един, два, три ... Сега желая, ако у вас работи Духът, аз не искам у вас да работи един външен акт.
Щом върши работата, той е там, а после, за да платиш, трябва да го търсиш, не чака заплата. Те се наричат кротки хора, които всичко много добре свършват, а после трябва да го търсиш да му платиш. Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Волята Божия, имат един велик идеал, който е вложен в собствените им души. Смятайте, че Господ направи тъй, че всичко, което си направил, най-потайните мисли, най-скритите неща и добро и зло ще бъде с тебе. Тъй ще бъдат една изложба, всички да знаят.
Трябва голямо
геройство
, човек да гледа своя живот, не само един живот - един, два, три ... Сега желая, ако у вас работи Духът, аз не искам у вас да работи един външен акт.
Ако Бог съизволява и благоволява във вас, ако имате един вътрешен стремеж, работете, не бойте се, ще ви се съдействува, пък ако този стремеж го нямате» Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и те ви питат: Какво искате? Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате, смятайте, дадат ви право само едно нещо да поискате, не само да го поискате, но да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, може слава, сила. Кое е най-главното желание? Кое [е] най-силното ви желание, между вас, между многото ви желания, кое изпъква у вас?
към текста >>
28.
ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък
,
Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова
,
ТОМ 12
[ ИДЕАЛЪТ НА
ГЕРОЙСТВОТО
] 29 март 1923 год.
[ ИДЕАЛЪТ НА
ГЕРОЙСТВОТО
] 29 март 1923 год.
четвъртък [Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова] ...Идеалът на геройството седи в това - когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят и да кажеш на майка си: „За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят аз жертвувам всичко"... „Не бойте се за тия малки къщи които имате... Гледайте да запазите душата си чиста и светла... ...Един ден, когато тръгнете за Небето няма да вземете тялото си - ще тръгнете с душата си... ... Като додете до планинско место, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете път. Затуй казва Христос: „Не бойте се, когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция"... „Страхът" [Първа серия на Сила и живот „Ето човекът"] ... Да, да, аз ще ви проглуша с любовта! Виж като дойде до закона на любовта, аз ще направя насилие! Аз съм намислил да ви разруша и къщите, защото ако не се разрушат вашите къщи, вие ще измрете в тях, а като ги разруша ще влезе слънцето и ще бъдете свободни. Гробът не е ли една къща?
към текста >>
четвъртък [Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова] ...Идеалът на
геройството
седи в това - когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят и да кажеш на майка си: „За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят аз жертвувам всичко"... „Не бойте се за тия малки къщи които имате... Гледайте да запазите душата си чиста и светла... ...Един ден, когато тръгнете за Небето няма да вземете тялото си - ще тръгнете с душата си... ... Като додете до планинско место, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете път.
[ ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО ] 29 март 1923 год.
четвъртък [Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова] ...Идеалът на
геройството
седи в това - когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят и да кажеш на майка си: „За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят аз жертвувам всичко"... „Не бойте се за тия малки къщи които имате... Гледайте да запазите душата си чиста и светла... ...Един ден, когато тръгнете за Небето няма да вземете тялото си - ще тръгнете с душата си... ... Като додете до планинско место, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете път.
Затуй казва Христос: „Не бойте се, когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция"... „Страхът" [Първа серия на Сила и живот „Ето човекът"] ... Да, да, аз ще ви проглуша с любовта! Виж като дойде до закона на любовта, аз ще направя насилие! Аз съм намислил да ви разруша и къщите, защото ако не се разрушат вашите къщи, вие ще измрете в тях, а като ги разруша ще влезе слънцето и ще бъдете свободни. Гробът не е ли една къща? „И ще се разпукнат гробовете и мъртвите ще излязат навън"... ... „Прави правете Божиите пътища" Тия пътища, които Бог е направил за нас.
към текста >>
29.
3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Затова данните, които получихме от нея, бяха повече от
геройство
и бяха писма на един жив затворник и заточеник до онези, които трябваше да напишат истината за нейния живот.
Аз съм имала нееднократни срещи с нея в този период, но тя винаги беше изплашена от нейния надзирател, да не би да направи някакво нарушение. Чак тогава си спомнях как Петър Филипов разказваше, че Щилянова е споделяла с него, че той - съпругът й, я пребивал като куче. Дори си спомням, че за рождения й ден за 1 май ние й поднасяхме по един козунак от онези, които правехме в дома на Петър Филипов, а Петър беше майстор-сладкар и си разбираше от занаята, а и ние му помагахме, но за онези, които ги вкусваха, това беше истинско удоволствие. Накрая тя помоли да не й се изпращат, макар че ги харесваше, понеже надзирателят й забранил, а че това, че тя скришном пишеше и ни изпращаше писма, имахме съвсем друго обяснение. А това беше откликът на нейната душа, която е била при нозете на Всемировия Учител и онази душа, която е съзирала аурата, излъчваща се от еманацията на Христовия Дух, личността Щилянова беше рисувала портрета Му.
Затова данните, които получихме от нея, бяха повече от
геройство
и бяха писма на един жив затворник и заточеник до онези, които трябваше да напишат истината за нейния живот.
И затова ние описваме тези неща свободни и по съвест, и без никакво угризение. А каква е истината? Истината е тази, че човешката душа е свободна и стремежът на човешката душа към истината е онзи вътрешен подтик на човешката душа за общение с Бога. А тя беше при нозете на Всемировия Учител и като човешка душа и като личност Цветка Щилянова при нозете на Онзи, чийто портрет рисуваше и чието изявление бе на живия Божествен Дух и проявление на Господния Дух на Силите по земята человеческа. Затова портретът на Щилянова е портрет на общение на една човешка душа с Бога и общение на личността Щилянова с образа на Мировия Учител.
към текста >>
30.
Приложение Седмо
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Това е цяло
геройство
, като се знае през какви етапи мина, колко хули понесе и накрая вместо да благодарят, че някой е издал оригинално Слово на Учителя, те те хулят.
Приложение Седмо София, 16.06.1997 г. Здравей, Павлина Даскалова, Получих писмото ти от 20.03. и 25.03.1997 г. Отговарям на повдигнатите въпроси: 1. Мога да те поздравя, че издаде една годишнина Утринни слова с твоите сътрудници.
Това е цяло
геройство
, като се знае през какви етапи мина, колко хули понесе и накрая вместо да благодарят, че някой е издал оригинално Слово на Учителя, те те хулят.
Това беше моята цел, да ти покажа с какви хора си работила досега. За тези хора аз съм ти написал подробно в едно голямо писмо от 10-15 страници преди време. И като го прочетеш, ще видиш, че всички пророчества се сбъднаха досега. Затова си ги препрочитай. 2. От габровките получих оригинала, но не и дискетите, обещаха допълнително да го сторят.
към текста >>
31.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
390.
Геройство
. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива.
387.Прозорливост. Ученикът трябва да бъде много прозорлив, да умее да хармонизира противоположните неща и да се поляризира веднага. 388.Прозорливост. Душата на ученика трябва да бъде прозорлива. Това говори за будно съзнание. 389.Противоречия. Щом ти дойдат противоречия кажи: „Бог е Любов! " Иди при Бога!
390.
Геройство
. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива.
Той трябва да издържа. Това е геройство! Смел бъди и напред върви! Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи.
към текста >>
Това е
геройство
!
Това говори за будно съзнание. 389.Противоречия. Щом ти дойдат противоречия кажи: „Бог е Любов! " Иди при Бога! 390.Геройство. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа.
Това е
геройство
!
Смел бъди и напред върви! Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи. 391.Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392.Урок.
към текста >>
32.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 641-660
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Геройство
641 Силата е човек да седи над нещастието отгоре - то е
геройството
.
Геройство
641 Силата е човек да седи над нещастието отгоре - то е
геройството
.
Когато Бог те наказва, да се увеличи вярата ти. Когато ти не сполучиш, имай повече вяра в себе си. Правила. 642 Когато ближният ти не може да ти отслужи, ти ще го насърчиш. Реалното. 643 В Реалното ще се живее, не в сенките, а в светлината. „Не въведи нас в изкушение." 644 Значи: Давай ни Господи знание и мъдрост, за да не би ние с нашата глупост, да паднем в изкушение. Погледът.
към текста >>
33.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
В млади и в стари
геройство
се изисква.
Ти си скъсал връзката между Божията Любов и Мъдрост и ще отпаднеш, не, ами оттатък ще минеш. С всичко трябва да се опростите, не вън. но вътре във вас. Всеки един от вас сам ще си мъти яйцето. И горко ономува, който остави друг да му мъти яйцето, ще падне в дъното на ада.
В млади и в стари
геройство
се изисква.
Ние трябва да разберем смисъла на живота. И тъй фарисейското учение да се превърне на Любов, а садукейското на Мъдрост. И сега за в бъдеще ще стане едно чудо в света. Неверующите ще станат верующи, а верующите - неверующи. Когото срещна отсега нататък и няма тези хармония, аз ще го грабна за гушата и ще го душа.
към текста >>
34.
VI ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА ИДЕАЛИТЕ
,
,
ТОМ 14
ИДЕАЛЪТ НА
ГЕРОЙСТВОТО
Идеалът на
геройството
седи в това - когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на майка си: „За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко.
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА VI ИДЕАЛИТЕ 1.
ИДЕАЛЪТ НА
ГЕРОЙСТВОТО
Идеалът на
геройството
седи в това - когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на майка си: „За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко.
В любовта ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел.
към текста >>
35.
2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с
геройство
затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
1-2 Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет - да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят.
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с
геройство
затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадъръ юсекса, ходжа билдиини окур", т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае". И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
към текста >>
36.
13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Истинско
геройство
е да любиш врага си!
Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „Любете се един другиго" и „любете враговете си". Първото от тия две правила означава, да пожертвуваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всяка съпротива на злото.
Истинско
геройство
е да любиш врага си!
„Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее", казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи.
към текста >>
37.
28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ
,
,
ТОМ 16
На другата сутрин в беседата Си Учителят ме спомена пред братята и сестрите за
геройството
ми, „Пеню вчера направи едно
геройство
.
Както бях се унесъл със затворени очи към небето, чух глас на една сестра, която ми извика: „Брат Пеньо, Учителят ме изпрати да ти донеса термос с вряла вода, хляб и сирене, да си подкрепиш силите." Аз се разплаках. Сълзи бликнаха из очите ми, почувствувах в момента силата на братството, на братята и сестрите и най-вече на Учителя, Който е наблюдавал как аз си изпълнявам задачата и ми изпрати храна, за да се подкрепя. Станах, благодарих на сестра Теофана Савова и на Учителя, че ме подкрепиха, за да си изпълня задачата. В момента почувствах силата и мощта на цялото братство. Станах, ядох и като дойде брат Михаил Краев, и той подкрепи силите си и успя да си изпълни задачата.
На другата сутрин в беседата Си Учителят ме спомена пред братята и сестрите за
геройството
ми, „Пеню вчера направи едно
геройство
.
Тръгна без храна, да полива камъни на връх Мусала." Повтаря го това, хей-така.
към текста >>
38.
IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца
,
,
ТОМ 16
Това е голямо
геройство
и голямо изпитание на майка ми и въпреки крехкото си здраве, намираше време и сили с всичко да се справи.
Настъпват поредните безсънни нощи на майката. Ту едното се е поболяло, току-виж и другото нещо не е добре. Детски болести, големи грижи. Майка ми се разкъсваше между училището и къщи. Кое по-напред: да се подготви за следващия ден за училище пред учениците си, да обърне внимание на своите деца вкъщи, да ги изпере, да им сготви, да ги изведе на разходка или да отдели внимание на възрастната си майка?
Това е голямо
геройство
и голямо изпитание на майка ми и въпреки крехкото си здраве, намираше време и сили с всичко да се справи.
Макар сърцето й да беше болно. То беше едно голямо сърце, пълно с голяма обич и топлина, което майка ми раздаваше на хората около себе си. Еднакво посрещаше гостите ни от Изгрева, така, както посрещаше роднините си от Югославия и роднинине на татко. Внимателна, добра към всички, хората усещаха и уважаваха нейната голяма човечност и християнска душа, да помага на хората в беда с каквото може. Беше и много добра учителка.
към текста >>
39.
117. Защо сме дошли на Земята
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Мечката, да я погладят по челото... Не качване, то е
геройство
.'1/!
Веруюто ограничава. Деликатното е да влезем в положението на човека. Търсете не слава от хората, но от Бога. Има разни лъжи. И двамата не падат.
Мечката, да я погладят по челото... Не качване, то е
геройство
.'1/!
ма едно знание, което се дава. Дай по 10 000 лева на двама. Доброто в нас, да го споделим с другите - Божието благо. Същественото е: Страхливите имат добра чърта. Смелите имат една лоша чърта - завирват се с някого.
към текста >>
40.
11. МАРС
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Люде с такива аспекти имат превратни схващания, разбирания и понятия за нещата: те често смятат добродетелите за слабости, а престъпните качества и прояви за нещо положително, за
геройство
.
Обществениците с тази хармония между Марс и Юпитер са много деятелни, работливи амбициозни, стремящи се към най-високи постове и служби изпълнителни в службата си, честни в работата си, дисциплинирани, услужливи, пожертвувателни. Ако хармоничното съчетание между Марс и Юпитер е много силно и заема важно място в хороскопа, а Марс е господар на хороскопа, в такъв случай човек се стреми към най-високите поетове във военната служба, които лесно постига. МАРС в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, паралел или квадрат с ЮПИТЕР При тези съчетания между Марс и Юпитер, в зависимост от тяхната сила, Марс повече или по-малко разваля благородните качества на Юпитер, внася дисхармония, безпорядък, нечистота, бруталност, арогантност, грубост, прибързаност и припряност в характера. Тези дисхармонии дават също диктаторски стремежи и прояви на човека, той прилага насилнически методи и средства при осъществяване на своите замисли, при догонване на своите желания и стремежи, при спечелването на благата, които желае да постигне. Насилническите наклонности и прояви на такъв човек са толкова по-големи, колкото по- силна е дисхармонията на Марс с Юпитер.
Люде с такива аспекти имат превратни схващания, разбирания и понятия за нещата: те често смятат добродетелите за слабости, а престъпните качества и прояви за нещо положително, за
геройство
.
Най-голям враг на Юпитер е Марс, особено, когато дисхармонията помежду им е силна, и това е така, защото при дисхармонията Марс не се подчинява на висшия човешки разум и неговите сили остават неорганизирани, а от друга страна Юпитер не се ползва от суровите сили на Марс, поради което изобщо Юпитеровото влияние отслабва. 11. 2. АСПЕКТИ НА МАРС СЪС САТУРН МАРС в тригон, на 72° или в секстил със САТУРН Хармонията между Марс и Сатурн, особено ако и двете светила поотделно са добре аспектирани или в добра връзка със Слънцето, показват съдружие на силата, храбростта, смелостта и предприемчивостта на Марс със разумността, съвестността, предвидливостта, търпението, издръжливостта, системността и организаторската дарба на Сатурн. Ако хармоничното съчетание между Марс и Сатурн е ръководно в хороскопа на даден човек, в такъв случай той ще има най-големи успехи и постижения в областта на материалната дейност, защото както Марс, така и Сатурн, имат отношение към всички блага, придобивани от земята и чрез животните. МАРС в съвпад, опозиция, паралел, съвпад в скоби или квадрат със САТУРН Дисхармоничното съчетание между Марс и Сатурн е най-лошото от всички възможни съчетания между светилата, защото то означава сбор от зловредните въздействия на малкото зло - Марс, и на голямото зло - Сатурн.
към текста >>
41.
ИЗГУБИХ ВСИЧКО!
,
,
ТОМ 20
В това седи
геройството
, юначеството на човека.
- Ами, не ми помага, толкова се молих... - Ако лекарят ви даде рецепта за болест, която сте казали, а вие я не изпълните - лекарят ли е крив за вашите страдания? Бог ни обича заради нашето безпомощие и винаги се притичва на помощ, но ние само искаме - понякога и сами не знаем точно какво. Не плаче ли някой момък за мома, че без нея не може да живее, а след година само - плаче от нея... - Ами какво да правя тогава? - Когато се натъкнеш на злото в себе си - воювай! Когато се натъкнеш на добрите сили в себе си - работи!
В това седи
геройството
, юначеството на човека.
към текста >>
42.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
През зимата пък, придружен от брата си, Княз Борис замина за Булаир, а по-късно посети заедно с баща си крепостта Одрин, превзета от войската ни с ненадминато
геройство
.
в една скрита казарма, той прекара своя стаж в командването на рота, като произвежда ротни бойни учения и участвува с ротата си в големи пехотни и артилерийски упражнения, а по-късно взе участие и в крепостните маневри в Шумен. Преди това той има случая да наблюдава руските маневри при Киев и германските маневри около Дрезден. При започването на войната срещу Турция през 1912 г. Княз Борис бе назначен за свръзка при началник-щаба на действуващата войска. А на 9 октомври същата година Престолонаследникът настигна Седма пехотна Рилска дивизия по долината на Струма и заедно с войските влезе в Солун.
През зимата пък, придружен от брата си, Княз Борис замина за Булаир, а по-късно посети заедно с баща си крепостта Одрин, превзета от войската ни с ненадминато
геройство
.
В началото на 1915 г. Престолонаследникът постъпи във Военната академия в София, която завърши с отличен успех, а през Световната война бе назначен като офицер за поръчки при главнокомандуващия генерал Никола Жеков. Войниците от Девета пехотна Плевенска дивизия първи видяха и аклами-раха на бойното поле храбрия Княз. Още в началото на войната той отлично изпълни няколко важни поръчки на главнокомандуващия, а на 14 октомври лично участвува в боя на Трета пехотна Балканска дивизия във Вранско, като излага живота си на явна опасност. Навсякъде, където се появяваше Княз Борис при войските, те го посрещаха с неизразима радост, възпламеняваха се и вършеха бойни чудеса.
към текста >>
43.
4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (III, бр. 1, 6.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията - и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без ни най-малко да се поколебаеш - това е благородство, това е
геройство
; това е красотата на человека.
4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (III, бр. 1, 6.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр.
2) „Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията - и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без ни най-малко да се поколебаеш - това е благородство, това е
геройство
; това е красотата на человека.
Живееш ли така - ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да бъдеш, от нищо нужда в живота няма да познаваш.” Драги братя, Доста дни минаха, откак „Ратникът” не ви е посещавал. Почиваше и той по неволя - боледуваше... А боледуваше, защото малко го обичахме и вие, и ние... Когато дойде тъмнината, най-важнотое да има светлина, за да видим това, което правим и къде се насочваме. Не чакахме винаги хората да ни разберат; мъчехме се сами нас си да разберем, като разберяхме - радвахме се; а когато не - учехме се. И което научихме, искаме да ви пишем, защото братя сте ни и светлината, която нам свети - да отгони и вашата тъмнина. Дебелите въжета от тънки влакна са направени, толкова тънки, че кое да е дете на шега може да скъса всяка нишка.
към текста >>
44.
В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев
,
,
ТОМ 21
Не съм за самоотвержието, а за
геройството
.
Пътят, по който аз вървя, е строго определен и зная всяка моя постъпка към коя категория - индивидуално съзнание ли е, обществено или човешко, и съответно това... Сега някои казват: „Ако след една година не реша този въпрос, ще се откажа от учението.” Аз да ви кажа след една година какво ще станете - ще ви турят в една кочина, после ще ви направят [на] пастърма... Но ако ви кажа истината, ще се уплашите - гръбнакът ви не е толкова силен. Животът не е страшен. Страданието още не разбирате. В страданието човек познава себе си и хората. Горко на онзи, който не страда!
Не съм за самоотвержието, а за
геройството
.
А геройството е друга наука. Герой за мене е тоя, който, като види стар човек или мравя, прави им път. Ако спасявате мравката - вий правите това, което цял мравуряк не може да направи. И ний често искаме за една наша беля да слезе Господ да я оправя. Той да оправя нашите работи - голямо тщеславие!
към текста >>
А
геройството
е друга наука.
Животът не е страшен. Страданието още не разбирате. В страданието човек познава себе си и хората. Горко на онзи, който не страда! Не съм за самоотвержието, а за геройството.
А
геройството
е друга наука.
Герой за мене е тоя, който, като види стар човек или мравя, прави им път. Ако спасявате мравката - вий правите това, което цял мравуряк не може да направи. И ний често искаме за една наша беля да слезе Господ да я оправя. Той да оправя нашите работи - голямо тщеславие! - вместо някои други, по-малки същества, а Господ ще изхарчи толкова енергия, колкото би стигнала... Ако бащата купи на ученика мъчни книги, а ученикът ги изгори или продаде, не е ли неверен ученик?
към текста >>
45.
6. МЛАДЕЖКИ СЪБОРИ
,
,
ТОМ 22
Отпечатването на беседите е цяло
геройство
за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови.
Отпечатването на беседите е цяло
геройство
за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителят държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителят дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора започват да отделят по един лев за Господа за една година**** Така те събират 365 лева. На следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават наУчителя.
към текста >>
46.
72. Велин Темелков
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
" Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото
геройство
.
Покрай окопа има много киселици - диви ябълки, и той яде главно тях. Той е много нетърпелив и сега учи търпение. Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял." Темелко и Софиянка целуват ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му. Започват да броят дните. На десетия ден, в 11 часа преди обед, Велин си идва у дома и баща му го пита: „Ти да не си беглец, че идваш сам?
" Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото
геройство
.
Той е картечар и са завладели един силно укрепен немски окоп. Немците непрекъснато стрелят и избиват всичките му другари, а той остава сам с една немска картечница и много патрони. Стреля често, като мени посоките, и германците предполагат, че в окопа има много хора. Така изкарва 10 дена, като яде киселици, които растат до окопа. На десетия ден българите настъпват и го освобождават.
към текста >>
47.
6.Паневритмия на небето на връх Мусала
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята." Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала*.
Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителят го пита: „Е, Методи, какво видя горе? " Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настава пълно мълчание. Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята.
Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята." Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала*.
Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда." На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория.
към текста >>
48.
III. Скакавците и Рупите
,
,
ТОМ 22
Това се смяташе за
геройство
.
Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената. Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма. Най-мъчителният връх,който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувства страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си.
Това се смяташе за
геройство
.
Най- голямото геройство е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.
към текста >>
Най- голямото
геройство
е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.
Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма. Най-мъчителният връх,който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувства страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си. Това се смяташе за геройство.
Най- голямото
геройство
е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.
към текста >>
49.
5.Времето в планината и послушанието на учениците
,
,
ТОМ 22
Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на
геройство
в изпълнение на трудни задачи.
Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея. Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера.
Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на
геройство
в изпълнение на трудни задачи.
Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше. През 1930 г. след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см.
към текста >>
50.
I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Ето защо, иска се жертва, иска се
геройство
, да се познае човек на коя висота е.
Нека ме простят обаче тези, които знаят повече! Драги братя и сестри, Нека ви се призная искрено, че и аз работя върху себе си от ред години, но в моменти пак си проявявам човешкото; но със съзнание, стремеж и постоянство, всичко ще добия, защото зная, че Бог живее в мене, а и аз се стремя да живея в Него. Той живее във всички ни, но у едни се проявява само като живот и дихание, а у други - и с висши добродетели - това е разликата. Но преди да искаме методи, добре е да се огледаме в себе си, да се видим какви таланти носим -1, 2 или 5, и в кой път сме - в пътя на обикновените хора, в пътя на талантливите, в пътя на гениалните или в пътя на светиите. Защото много души мислят, че притежават 5-те таланта и пътя на светията, а всъщност са от тия, които имат един талант и са в пътя на обикновените хора.
Ето защо, иска се жертва, иска се
геройство
, да се познае човек на коя висота е.
Аз ще спомня характерните черти на хората с разните таланти и разните пътища, в които вървят, и всеки от нас ще се види къде е и в зависимост от това, да приложи съответния метод и да работи върху себе си, за да познае Бога. Кои са тия с единия талант? Това са тия, които обичат само да ядат и пият по няколко пъти на ден, да си поспиват повече, да са угоени, да се обличат все по модите и да изпитват всички земни удоволствия. «Ето защо сме дошли на земята», казват си те. Това са най- големите егоисти и безплодни хора в света.
към текста >>
51.
III. ЗА БРАКА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Не е ли това морал,
геройство
?
И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага?
Не е ли това морал,
геройство
?
Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки. Нека те знаят вътрешно, че те имат велика задача в живота - да теглят назадничавите души, макар че често биват огорчавани и спъвани от тях. Така ще се оправдаят думите: «силните ще носят тяжестите на слабите», както и Христос ги понесе.
към текста >>
Дойде време да се разбере, че не е
геройство
да се каже за един дом: «тук петел кукурига» или «там кокошка кудкудяка».
Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причините и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си. Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената.
Дойде време да се разбере, че не е
геройство
да се каже за един дом: «тук петел кукурига» или «там кокошка кудкудяка».
Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жената, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двамата са еднакво, то е отлично!
към текста >>
52.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали,
геройство
няма у тях.
С тях ще се похвалим. И в другите слънчеви системи мислят за нас. Някои мислят, че само на Земята има хора. Нашата Земя е един скромен разсадник на Божествения живот. Аз считам нашата Земя като една стая на университета.
Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали,
геройство
няма у тях.
Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора.
към текста >>
53.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Първото
геройство
е да скъсаш веригата на крака си!
Отричаме Любовта, Вярата, всичко благородно отричаме. В своята Вяра никога не трябва да се съмняваме! Любовта, Вярата, Умът може да се опитат. Който се е родил със съмнението, той ще си го носи. Онзи е герой, който може да скъса веригата на крака си.
Първото
геройство
е да скъсаш веригата на крака си!
«Без верига! » Има едно състояние в света - човек не може да се съмнява. Представете си, че живеете в един свят колкото Земята, навсякъде е тихо и ви поставят там да живеете сам, само дървета има - и всяко има плод. Едно - един, друго- два, има и до 12. Сам ще живеете.
към текста >>
54.
4.3.22. Стоян Ватралски. Биографична справка
,
,
ТОМ 24
По онези години на голямото гонение срещу Учителя Дънов от държавата, от властите и обществото, е било голямо
геройство
да се намери един българин и да го защити.
във в. "Илюстрована седмица", които също публикуваме в този том. 11. Запитваха ме защо го застъпвам в "Изгревът". Ами защото е описвал събора на Бялото Братство 1926 г., публикувал го и защитава Учителя Дънов във в. "Зорница". 12.
По онези години на голямото гонение срещу Учителя Дънов от държавата, от властите и обществото, е било голямо
геройство
да се намери един българин и да го защити.
Намерил се е поне един. 13. А сега се намери друг българин да го включи в "Изгревът" том XXIV. Благодаря на Бога, че можах това да го направя! От съставителя на "Изгревът" Вергилий Кръстев.
към текста >>
55.
70. Само на силните се дават трудни задачи за разрешаване
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Срещаш препятствие, то е един изпит за силата и
геройството
ти, за ума и сърцето ти.
70. Само на силните се дават трудни задачи за разрешаване При една среща Учителят ми каза: "Няма неразрешими задачи за Божията Любов и Мъдрост. Тя всичко правилно разрешава.
Срещаш препятствие, то е един изпит за силата и
геройството
ти, за ума и сърцето ти.
Ако се уплашиш, ако се изпълниш със съмнение, омраза и недоволство, ти не разрешаваш правилно задачата си. Ако трудностите на земята те озлобяват и спъват, не живееш в Любовта. Любовта превръща простите камъни в скъпоценни, изпитанията - в духовна сила. Как се извършва този процес? Когато виждаш Мъдростта във всичко.
към текста >>
56.
200. Защо бях обстрелвана на Изгрева
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Учителят каза в беседа: "Да минеш на бойното поле, обстрелван отвсякъде от куршуми, но да минеш невредим, това е
геройство
." Той често ми казваше: "Герой трябва да бъдете!
200. Защо бях обстрелвана на Изгрева Пътят на земята ми е труден, пълен с противоречия и препятствия и колко пъти съм мислила, че изтерзаното ми сърце няма да издържи непосилните напрежения на живота, но ето, Божията сила ме крепи и днес съм още жива да напиша тези редове и да кажа на всички, които ще тръгнат по този свят път, този единствен път, който ни извежда от джунглите на земния живот, че човек не е сам и безпомощен, когато твърдо реши да изпълни волята Божия на всяка цена. Хиляди разумни същества ще му се притекат на помощ. Бог никога не забравя и не оставя Своите си - тези, които с Любов Го слушат и се борят да приложат Великият Му закон на земята. И най-върлият враг рухва в нозете ти под силата на Любовта, и най-силните куршуми и изстрели се стопяват в огъня на Любовта. Когато бях обстрелвана на Изгрева от десетки страни, вървях с наведена от умора и мъка глава, но не паднах.
Учителят каза в беседа: "Да минеш на бойното поле, обстрелван отвсякъде от куршуми, но да минеш невредим, това е
геройство
." Той често ми казваше: "Герой трябва да бъдете!
" "Добре минахте", бе заключението Му в края на битката. Това ми стигаше. Светът се плаши от Любовта, защото пътя й е път на големи страдания, позор и унижения. Чувствах се отпаднала, но духът ми беше бодър. Най-много ми помагаше Учителят насън.
към текста >>
57.
281. Косъм от главата му няма да падне
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
"И действително, разправя брат Темелко, един ден Велин пристига - дали му десетдневен отпуск, поради проявено
геройство
.
434-435, № 7. Снимките на Темелкови са в "Изгревът" т. XXII, № 94-100) Бащата постоянно мислеше за него и се тревожеше. Един ден той отиде при Учителя да Му поиска съвет, да отиде ли на фронта да потърси сина си. Учителят отговори, че не е нужно, защото Велин скоро ще се върне невредим.
"И действително, разправя брат Темелко, един ден Велин пристига - дали му десетдневен отпуск, поради проявено
геройство
.
Малка група войници били обградени от всички страни от германците и трябвало непрекъснато да стрелят с картечниците си, за да не бъдат нападнати и избити. Всички другари на Велин паднали в няколкодневното сражение, а той останал сам и трябвало да поддържа картечния огън в кръг, за да увери врага, че има още войници, които водят сражение." Шинелът, шапката му бяха надупчени от куршуми, но той останал незасегнат. Германците били подгонени от пристигналото наше подкрепление, а Велин жив и здрав получил отпуск, да посети семейството си. Радостта на родителите била неописуема, а още по-силно те чувствали дълбока признателност към Учителя, Който спасил сина им по чуден начин. (Забележка: Виж снимка № 94 на Велин и жена му в "Изгревът" т.
към текста >>
58.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Място е тук, да допълним и поясним, че на 15 октомврий, същия началник на дивизия, след като бе минал вече по позицията, гдето дружината води своя бой на 13 октомврий и след като бе видял резултата от водения бой и прочел до 280 трупове на убити, както лично казваше на дружинния командир в щаба на дивизията в Бунар Хисар на 15 октомврий, коригира своето първо недоверие и съмнение, с думите: "Поздравете вашите опълченци и им кажете, че за тяхното
геройство
аз ще донеса най-подробно на Главнокомандващия... Те и вие прославихте България и българското оръжие"... И веднага нареди до интенданта на дивизията си, да се даде облекло, храна, колкото иска 10-а Погранична дружина и да си отпочинат опълченците и да възобновят силите си... Колкото се касае до бойното въоръжение и снаряжение, берданите бяха вече заменени с маузерови пушки, патрони, паласки, торби, раници и пр.
Няма никаква турска войска! Но понеже донесението е до Главната квартира, го изпратихме"... Ординарецът обяснява и настойчиво докладва на г-н генерала, че турски войски настъпват откъм Виза, че сам лично видял оръдията с бинокъла на дружинния си командир, видял също и турските вериги пехотата и поддръжките им. Обаче отговора пак бил същият: "Няма ги вече, момче, не е истина това, няма ги вече турците! "... При все това, с един ординарец бил отведен до щаба на 3-та армия... Там тоже прочели донесението, разпитал и устно ординареца за всичко що е било с дружината, казали му и наредили веднага да се донесе телеграфно в Главната квартира съдържанието на донесението и му дали разписка, че получили същото и отправят обратно и най-бързо в дружината гдето и се яви и пак добавя войнствения и твърд честолюбив Георги с думите: "Г-н капитан, много и колко много ми стана мъчно, че в Щаба на дивизията не ми вярваха нищо, колкото и да им твърдях истината, а толкова ми стана радостно, че в щаба на 3-та армия ме изслушаха и накрая и повторих им наново всичко и по-внимателно ме изслушваха до край... Много благодарни останаха, поздравяват ни..., имало и ваши познати офицери... Така е, за да имаме сигурен успех в едно предприятие и взаимна поддръжка, трябва да се вслушваме в донесенията, трябва да вярваме в думите на подчинените, и така вслушвайки се в молбите им, да се притичаме на помощ, за да облекчим положението им, а с това подпомагаме общото дело!... Безверието е давало всякога отрицателни резултати.
Място е тук, да допълним и поясним, че на 15 октомврий, същия началник на дивизия, след като бе минал вече по позицията, гдето дружината води своя бой на 13 октомврий и след като бе видял резултата от водения бой и прочел до 280 трупове на убити, както лично казваше на дружинния командир в щаба на дивизията в Бунар Хисар на 15 октомврий, коригира своето първо недоверие и съмнение, с думите: "Поздравете вашите опълченци и им кажете, че за тяхното
геройство
аз ще донеса най-подробно на Главнокомандващия... Те и вие прославихте България и българското оръжие"... И веднага нареди до интенданта на дивизията си, да се даде облекло, храна, колкото иска 10-а Погранична дружина и да си отпочинат опълченците и да възобновят силите си... Колкото се касае до бойното въоръжение и снаряжение, берданите бяха вече заменени с маузерови пушки, патрони, паласки, торби, раници и пр.
от убитите и ранени турски войници, от изоставените такива от бегълците. Шинелите тоже бяха заменени с нови такива от турския аскер, т.е. ямурлуците по право бяха заменени с турски нови шинели... Получиха се много поздравителни телеграми от началстващите лица, всички с въодушевление изказваха радостта си от успеха на дружината и наричаха: "Славата и успеха на дружината бе слава и успех на цялото българско оръжие и на българския народ! "... По заповед на Главната квартира, получена чрез щаба на 5-а дивизия на дружината бе дадена почивка, като гарнизон в Лозенград, понеже е била много изморена, а когато да тръгне за тоя град, заповедта бе отменена и понеже била вече изпитана в боевете имала добра боеспособност и била готова и годна за по-велики дела, възложи се на дружината да охранява крайния ляв фланг на 3-а армия, на който фланг бе пък 5-а дивизия. И когато по повод на тая заповед командирът на дружината поиска инструкции от началника на същата дивизия, поне общи директиви за действията на дружината, особено пък, че съобщенията бяха твърде трудни и само с пешаци или конници трябваше да се подържа свръзката, той отговаря на дружинния с думите: "Капитане, имам вяра във вас лично, имам вяра във вашите подчинени, имам вяра във вашата инициатива и съм сигурен в запазване левия фланг на дивизията ми, на армията, а сега да отидем в столовата на щаба на дивизията на обед - ще ни бъдете гост!
към текста >>
59.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното
геройство
на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина.
Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното
геройство
на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>
60.
3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ
,
ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: Неделна беседа; 25 май, 1924 г.
,
ТОМ 25
След всичко това се казва, че във войната имало
геройство
.
Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият.
След всичко това се казва, че във войната имало
геройство
.
Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове? Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 5-600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят. В края на краищата, религиозните проповядват морал, който не издържа никаква критика.
към текста >>
Какво
геройство
има в това, да се пазиш от задушливите газове?
Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство.
Какво
геройство
има в това, да се пазиш от задушливите газове?
Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 5-600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят. В края на краищата, религиозните проповядват морал, който не издържа никаква критика. - Защо?
към текста >>
61.
12. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВАТА КУЛТУРА, НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ; 12.1. НОВАТА КУЛТУРА И НОВАТА ЕПОХА
,
СЕЯТЕЛЯТ: Неделна беседа; 27 март 1921 г.
,
ТОМ 25
Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и когато се раждат деца, и когато му умират или когато заминават за онзи свят Това е
геройство
!
Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите един от вашите синове, или една от дъщерите си. Замине вашият син или дъщеря, вие постоянно ме питате: "Де е моят син? " Нали вярваш в Господа, нали Го обичаш, как да не знаеш тази елементарна истина - де е синът ти? Като умре някой близък на сегашните хора, те плачат, плачат, пращат заявленията си до Господа и Той казва на умрелия: "Върни се долу на земята, ти не си за този свят, твоите близки те искат." Като се върне той от онзи свят, всички близки се събират наоколо му, радват се и казват: "Слава Богу, дойде си пак нашето детенце! ". Но нищо не се постига по този начин.
Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и когато се раждат деца, и когато му умират или когато заминават за онзи свят Това е
геройство
!
Ще се повърна към сеятеля. Всеки от вас има известни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия дух са: да постигнете свобода, знания и богатство. Знанието е сила, богатството - условие за развитие. Богатството уподобявам на почвата, а знанието - на природни сили, които съдействуват за проявяването на растящото семето..." "...Този разумен сеятел е разбирал дълбоко законите и е предвиждал, че три от неговите семена няма да дадат добри резултати.
към текста >>
62.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Когато той отбива с дружината си десанта, спасява фланга на трета армия Радко Димитриев и той го поздравява и получава производство майор, като изпреварва според думите на баща ми 273-ма души мисля, преди неговия випуск, заради тази проявена самостоятелност и
геройство
бих казал с 1 000 души.
Неговата част се е водила към Трета Балканска дивизия на която е бил армия след туй стана генерал Радко Димитриев, В: Сега как се казва дружината на баща ви? Д: Десета Погранична опълченска дружина. А най-напред 10-та Погранична рота, а след това става дружина вече. Той като капитан я поема. При отбиване на десанта при село Подима по крайбрежието и по този начин прекъсва туй, което турците са мислели да направят десант и да ударят в тил при Бунар Хисар.
Когато той отбива с дружината си десанта, спасява фланга на трета армия Радко Димитриев и той го поздравява и получава производство майор, като изпреварва според думите на баща ми 273-ма души мисля, преди неговия випуск, заради тази проявена самостоятелност и
геройство
бих казал с 1 000 души.
Да, "Халедие", големия крайцер на турците, който торпилираха след това миненосеца "Дръзки". Той е бил там и други помощни десантни кораби. Доста рисковано, но нали помогнал му е, той е имал някакво така видение и му казват, че дотука ще дойде неприятеля. И той спокоен затуй, и тогава бил е награждаван и след свършването на войната дойде пак в Созопол. Обаче, оттам тя завърши Междусъюзническата.
към текста >>
Й тогава Учителя казва, че това е
геройство
и разбиране.
Лежал е в Клементинската болница. Обаче, съобщават на Учителя. Той не е разрешил да бъде отрязан крака му. И в една беседа Учителят казва, че един офицер от Българската армия, ранен, раната гангренясва и когато искали да му режат крака, той казал, че предпочита да отиде, защото, иначе, ще умре. Той казал, че предпочита с два крака да се яви пред Господа, отколкото с един крак да остане да живее на Земята.
Й тогава Учителя казва, че това е
геройство
и разбиране.
И оцеля, не му рязаха крака. Обаче, остана с 30% инвалидност. В: Да. Д: След това, когато в това нещо, там е на Червената стена при Битоля, кота 1248, която се е владеела от Трети Бдински полк. И даже в една от книжките там, издание.
към текста >>
Свободен, иска се все пак
геройство
.
Началник на полицията беше на Иван Котев чичо му. Помня го един така доста строен, с брада малко, Околийски началник и Тодоров беше, на Гаванюгови зет, той води, тя беше моя съученичка, Надя ли как се казваше Гаванюгова. И нареди, и показа се Тодоров и казва: "Моля ви, разпръснете се, вашите хора ето ги, сега ще слязат и между вас. И наистина и тримата слязоха, дигнаха ги на ръце да ги носят, викове, но тук-таме пак се обаждат: "Смърт на властта, смърт на властта! " И тогава ми направи впечатление нали, тати ходеше между хората туй-туй, може би тази негова така постъпка малко така от една страна го поизложи пред Стамболийски, щото след една година и половина дойде да прави пазарлък с него, а от друга страна го е издигнала в очите му, защото нали такава необуздана тълпа да преминеш, той самичък никакво оръжие нямаше.
Свободен, иска се все пак
геройство
.
Д: Ама те срещу Дрински, щото ... М: Защото той имал нареждане да спре да стреля по Дрински. Защото нали Дрински се е оплакал. Д: Ами разбира се. М: Да, щото туй станало по нареждане на Дрински. В: Слагането на картечниците.
към текста >>
63.
25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Той виждаше безсмислието на едно истинско
геройство
на поляците, но за момента съвсем наивно и неоправдано.
През 1939 година в Москва се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия и то в същия момент, когато там беше дошла и английска делегация, която се върна с празни ръце. Това беше голям успех за руските дипломати, но то улесняваше и Хитлер в по-нататъшните му ходове. 4. В 1939 година Полша беше разгромена. Учителят знаеше това предварително. В мое присъствие Той правеше изказване в този смисъл.
Той виждаше безсмислието на едно истинско
геройство
на поляците, но за момента съвсем наивно и неоправдано.
Поляците атакуваха с голяма маса кавалерия германските танкове и поляците бяха унищожени. 5. Преди Втората световна война, в началото на 1939 година между другото Учителят ми каза: "Досега се смяташе, че Наполеон е най- великият пълководец." След кратко мълчание Той продължи: "Сега обаче в Германия има едно "човече"... То многократно надмина Наполеон." За мен беше съвсем ясно значението на тези думи, въпреки че Втората световна война не беше още почнала и затова аз не бях изненадан от това, което стана впоследствие с Полша, Франция, на Балканите, първия период на войната с Русия и пр. Думите на Учителя бяха потвърдени по един неповторим начин. 6. През 1940 година непосредствено преди нападението над Франция по моя работа бях пак при Учителя. Той беше в необикновено състояние.
към текста >>
64.
34. ПРОЩАВАНЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Имай любов към врага, за което се иска голямо
геройство
.
Простиш ли, ти спираш потока на злото. Пази съзнанието си от злото. Не се раздвоявай и не се разколебавай. Нека Бог да се всели в нас чрез любовта, прошката и доброто. Не се бори със злото, защото то ще те победи.
Имай любов към врага, за което се иска голямо
геройство
.
Направи му добро и го обезоръжи. Не морализирай. Прощаването е много трудно и добро средство и добър метод за работа, за истинския ученик. То е само за ученика. Единствената връзка между човешката душа и Бога е Любовта.
към текста >>
65.
2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Но с
геройството
на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира.
Да се включиш решително, окончателно, завинаги във веригата на Доброто. ДНЕС СА НУЖНИ ГЕРОИ! Времето е такова, че човек отново да стане героичен. Една нова героична епоха предстои. /Спомни си словата на великия Карлайл/.
Но с
геройството
на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира.
То отживя своя век. Днес не са нужни вече герои на бойното поле - герои на братоубийството, на насилието, на разрушението и смъртта. Днес са нужни герои на Доброто, герои на творческото изграждане на Живота - герои на ЛЮБОВТА! Днес са нужни герои на Жертвата - герои, които с делата си да посочат на всички, да дадат пример на всички, че Новото - Любовта, Истината, Свободата е в това: ДА ДАВАШ, а не да взимаш. Любовта иска Жертви.
към текста >>
66.
3. Чистият живот: I год. на ООК, първите лекции.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Тук се изисква
геройство
.
” Сега вие мислите, че като направите тази връзка, ще стане цял катаклизъм. Не, но това не е от най-приятните неща. Ще се намерите като една жена, която ражда, плаче, вика, но като роди, забравя всичките си скърби и болки. Плач ще има, но като родите, ще имате едно състояние от най-добрите, които сте изпитвали. Този плач ще бъде необикновен.
Тук се изисква
геройство
.
Не е лесна работа, не е и мъчна. Само по този начин ще може да бъдем силни. Някои казват: „Защо ние работим и немаме резултат? ” - Защото ние сме останали при свещеният егоизъм. В Божественият живот има братство, и тогава всички хора ще ги чувстваме близки до сърцето си.
към текста >>
67.
329. Ти обиждаш Бога и Учителя като не работиш за Божественото
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Аз винаги, когато мисля за тебе, мисля за този случай на
геройство
в твоя живот.
Веднага да се залавяш здраво да четеш Библията, Евангелието, беседите на Учителя, историйте, биографийте на великите хора. Ти и всички тука по Изгрева, дошли сте при Учителя само да вземате, дошли да търсите начин да благувате, а Учението иска жертви, хора способни да жертвуват всичко за Учението и за Бога! Разбира се, тогава Бог няма да им остане длъжен, но това не трябва да се мисли. Аз съм останал с много добро впечатление от тебе! Когато беше студент, беше ми разказал как професор Консулов искал от всичките наши братя и сестри студенти по естествените науки да му режат глави и крака на живи жаби, и ти смело си се противопоставил и не си рязал глави, и въпреки това пак си си взел изпитите.
Аз винаги, когато мисля за тебе, мисля за този случай на
геройство
в твоя живот.
Христов почувствува, като че вече беше прекалил и Петър вече с последни сили издържаше, затова му каза: - Сега си отивай и довечера или утре ела, повече да си поговорим. - Благодаря Ви брат! - Каза Петър с облекчение, че най-после щеше да се сложи край на тази страшна операция. И една пресилена усмивка се яви на лицето му.
към текста >>
68.
6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир
,
,
ТОМ 35
Един само Узунов противостои на сичките мъки и страдания и с
геройство
прекарва свойте черни дни.
Вечна ви памет! Ще да кажа аз на место вашето отечество и ще да се обърна пак към живите. В затворът почти сички са болни и ако им се не подаде каква-годе помощ, за да могат барем с по-здрава храна да подкрепят организмите си, то тие сичките ще да искапат, като гнили круши. Геренов и Радославов са така също в крайно лошаво положение. Първият, който е изпроводен на 7 години в Ерзерум577, е като речи, постоянно болен, а вторият, който е осъден на три години в Кития, той измръзнал до толкова силно, щото му са окапали пръстите и на краката и на ръцете.
Един само Узунов противостои на сичките мъки и страдания и с
геройство
прекарва свойте черни дни.
Силният характер и твърдата воля на тоя момък заслужават големо уважение. Из пътят за Деари-Бекир и от тука за Мерден, той се е отказвал да езди кон, морил е себе си с глад и много пъти е накарвал заптиета да гледат на него с почит. Напразно „Независимост” го е наричала някога си предател и безхарактерен човек. Аз познавам и него, и другарите му и готов съм секога да докажа, че Узуновците са редки и че тоя момък е станал жертва не на своята, а на чуждата глупост. Но стига до тука.
към текста >>
НАГОРЕ