Търсене в текстове за 'Геройство'

На бойното поле се показва и човешкото геройство, и неговата материална нищожност.

Иларионов,Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и човешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират.
към текста >>

", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете.

", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете.
Запример всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа. Когато, уверявам ви, ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави. Много хора са се оплаквали на мене, че дяволът искал да ги глътне, но те послушат съвета ми да се решат да проповядват и така се избавят.Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много ваши приятели живее и вие всеки ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде.
към текста >>

Тук се изисква геройство.

А вие мислите сега, че като направите тази стъпка, ще стане цял катаклизъм. Не, туй състояние е едно от най-приятните. Ще се намерите като една жена, която ражда, плаче, реве, но като роди, забравя всичките си скърби и болки. Плач ще има, но като родите ще имате едно състояние от най-добрите, което не сте изпитвали. Тоя плач ще бъде необикновен. Тук се изисква геройство. Не е лесна работа, не е и мъчна. Ние само по този начин можем да бъдем силни. Дето се казва в Писанието, един ще гони хиляда, а двама ще гонят 10 000. Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. Защото ние сме останали при свещения егоизъм.
към текста >>

Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*.

Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*.
Затова слагаме 26 февруари, като първи ден на екскурзията. Интересното на това събитие е, че тогава се е състояла единствената среща на Учителя с цар Борис. Ето източниците: 1. Паневритмия на небето на връх Мусала Светозар Няголов Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*. Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда." На 25 февруари 1925 г.
към текста >>

Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*.

Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*.
Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата. Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителят го пита: „Е, Методи, какво видя горе? " Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настава пълномълчание.Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*. Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда."На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория.
към текста >>

Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа.

Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа. Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителят държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителят дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора започват да отделят по един лев за Господа за една година**** Така те събират 365 лева. На следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават наУчителя.
към текста >>

Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи.

Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора. Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея.Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.През 1930 г. след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си.
към текста >>