Търсене в текстове за 'Витоша'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла.
Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени. Едно... две... три... четири... пет... Вечност... В трепет очаква всичко в природата да види пак светлият лик на своят баща – слънцето. Ето първият лъч, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред. Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла. Слънцето бавно се е издигнало над планините, то праща обилна светлина, то е тъй свежо, тъй силно, както и вчера, и всеки минал ден. И днес то бавно върви по своя вечен път, пращащо – светлина, радост живот. Светлина..., всичко е светлина!
към текста >>

2. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура?
Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни. ______________________________________________________ *). Блаватска; Секретната Доктрина 1 ч. 343 стр. **).
към текста >>

3. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили.
към текста >>

А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани.
към текста >>

Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани. Къпи дъжд, милвай ни главите!
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

(стихове) Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор ПРОЛЕТ – Georg Nordmann ЗЛАТО – Спомени от Ачларе – Georg Nordmann ПРОЛЕТТА НА СВОБОДНИЯ – Иедидия ВИТОША – Х.
ФАРИСЕЙ И МИТАР МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К. Ик. Б. БОЕВ – УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ЗЯЗОРЯВЯНЕ – Б. (стихове) Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор ПРОЛЕТ – Georg Nordmann ЗЛАТО – Спомени от Ачларе – Georg Nordmann ПРОЛЕТТА НА СВОБОДНИЯ – Иедидия ВИТОША – Х. КРАСОТА – А. Т. ВЕСТИ СЪДЪРЖАНИЕ
към текста >>

5. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша.
Той ги праща да работят в света, да посаждат божествените семенца в душите. Това е "работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят! Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са рилските езера. Нарисувани са: "Окото на Мусалла" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на "Еди-гьол": "Близнаците", "Бъбрекът", "Урдини езера", "Първото и второто езеро на Еди-гьол", "Третото езеро с Харамия" и пр.. Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични.
към текста >>

6. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА І Витоша. Сняг.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА І Витоша. Сняг. Ясно, синьо, прекрасно небе. Топъл пролетен ден. Слънцето обилно лее живи, любящи лъчи. Тревички и цветя се подават изпод шумака - в съседство със снега. Великолепен ден. Пролет.
към текста >>

Витоша, 3.
Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас. Цветя цъфтят и плодове зреят в нашит градини на сърцето и ума. Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа. Ние сме възлюбените деца на Бога на Любовта! П. Г. П. Витоша, 3. III 1930. година
към текста >>

7. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите?
Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр. да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен.
Непосредствено след хубавата гора стигаме до палатките и бараките на обществото, което мнозина наричат. „Поклонниците на слънцето". Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора. Които не познават отблизо тези хора, несправедливо ги наричат „мистериозните дъновисти". Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя".
към текста >>

9. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На другия му край се очертават контурите на Витоша с белоснежните си върхове.
Тръгваме! Пред нас се очертават тъмните контури на гората. Минаваме през „арката". Отминаваме гората. Пред нас се разстила широко поле. На другия му край се очертават контурите на Витоша с белоснежните си върхове. Тихи разговори между съседите. После пак мълчаливо съзерцаване! И има какво да се гледа ! Постоянно менящи се картини! Поглеждам нагоре: небето чисто, звездно.
към текста >>

Незабелязано стигаме до целта - Ел-Шадай (Място на Бога), красив кът на Витоша.
Човек може да говори с тях. И тогаз те ще ни поверят идеята, вложена в тях и която е градила формите им. Те ще ни въведат в своя приказен свят. Ще ни поверят и друга тайна: че техният вътрешен свят се изявява навън чрез музикални вълни, които те разливат наоколо си в пространството! Всяко цвете има особен вътрешен свят. Незабелязано стигаме до целта - Ел-Шадай (Място на Бога), красив кът на Витоша. Има още време. Стигнали сме четвърт час преди изгрев. Избираме място, отдето ясно се очертава голяма част от Старопланинския гребен; ясно се виждат и Лозен, Плана, Ихтиманските възвишения, средногорския Братия. Краските на изток се менят всеки миг. По едно време птиците почват да пят около нас.
към текста >>

10. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Виждат се ясно и Витоша и Стара планина.
Красив е пътят до него. Той е тъй разнообразен! Минаваме по тесни пътеки всред гъсти клекове; тук-там вървим по скали, и най-после се намираме на отворено място, отдето се откриват широки простори, Ние сме вече на Изгревния връх. Ще имаме хубав изгрев. От тук се вижда голяма част от Рила. Виждат се ясно и Витоша и Стара планина. Ето Рупите, една свещена, мистична област на Рила. Какви фантастично извити контури забива тя в ясния фон на синьото небе! Това не прилича ли на един великан, обърнат с лицето си нагоре, вслушан в това, което му шепне Небето с вечния си език? Под нас се виждат пропасти, в дъното на които текат буйни реки, които се подхранват от сините езера на Рила. Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори.
към текста >>

11. ПОХОДЪТ НА СВЕТЕЩИТЕ - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Витоша 11.
* * * Какво губиш ти от нейната преструвка? Какво губиш, ако пакостната мисъл се извини, ако се престори на добра? Призови доброто! Светлата красива мисъл ! И бъди свободен! Витоша 11. Април 1935 г. 11 ч.
към текста >>

12. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тук на тая височина, отдето се виждат очертанията на „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения.
И когато ги намериш вътре в себе си, ще разбереш смисъла им и вън от тебе. И наистина, всичко, което е около нас, няма ли нещо съответно и вътре в нас! В нас са планинските области и долините, ясните небеса и облачното небе, пустините и оазисите, цветята, дърветата и изворите. Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре. Слънцето е вече доста силно. Тук на тая височина, отдето се виждат очертанията на „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения. След това всички образуваме кръг около Учителя. Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света. Тя създаде цялата вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме любовта. Някой иска да пише.
към текста >>

13. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.) . Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища!
към текста >>

14. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако някой гледа от София, никак не би подозирал, че в този източен кът на Витоша се крият красиви иглолистни гори.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ МОРЕНИТЕ От няколко дни сме на Яворовите присои. Ако някой гледа от София, никак не би подозирал, че в този източен кът на Витоша се крият красиви иглолистни гори. Нашият стан е на красива полянка, заобиколена отвсякъде със стройни ели. Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край. На запад горите се прекъсват с обширни полянки, от които се откриват широки хоризонти. Изобилни ручеи прекосяват полянките, идещи от върховете. На югоизток дълбок дол, в чието дъно се спущат водите на мощна река.
към текста >>

Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша!
А последните са току над вас. Те изглеждат тъй близо! Близки изглеждат и Купените, свързани с Резньовете с било. Долу ниско се вижда всред горите „Самодивската полянка", за която има красиво поверие: народът казва, че там нощем танцуват същества от друг един свят. Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: „Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове!
към текста >>

15. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Витоша от тук изглежда съвсем друга.
Сутринта на тръгване! Изпращане при автобусите. Този момент е плен с вътрешна красота. Прерязваме обширното софийско поле. Минаваме няколко села. Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас.
към текста >>

16. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всяка сутрин преди изгрев слънце, братята и сестрите от Изгрева и от София се събират на една широка поляна, окръжена от борове, с хубав изглед към Витоша, където правят паневритмичните упражнения, придружени със специална музика.
Само така, по пътя на едно усърдно ученичество, той ще стане истински нов човек. Една нова духовна вълна залива човечеството и подтиква хората напред. Могъща е силата на тази вълна. В програмата на школата влизат и така наречените паневритмични упражнения. Те се правят сутрин, след изгрев слънце, всред природата, и оставят дълбоки следи както у тия които участвуват, така и у ония, които ги наблюдават. Всяка сутрин преди изгрев слънце, братята и сестрите от Изгрева и от София се събират на една широка поляна, окръжена от борове, с хубав изглед към Витоша, където правят паневритмичните упражнения, придружени със специална музика. В тези упражнения взимат участие средно около 200 души, а при специални случаи техният брой значително пораства. (Следва) Боян Боев Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството. София. 1937 год. Върху богомилството има вече доста обширна литература. И може с право да се каже че в нея отдавна е преодоляна оная за¬блуда за богомилството, която съзнателно е била насаждана от църквата с течение на векове.
към текста >>

17. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В очакване на заминаването за Рила, биде устроена екскурзия на Витоша, която отстои недалеч от Изгрева.
Пътни бележки и впечатления от В. Урб, член на естонското метапсихично д-во. (Продължение от кн. 6 и край.) Всяко лято Учителят отива на планината с учениците си. Но миналото лято отпътуването малко закъсня. В очакване на заминаването за Рила, биде устроена екскурзия на Витоша, която отстои недалеч от Изгрева. От Витоша се виждат снежните върхове на Рила, които упражняват мощно притегателно действие върху човека. След като пристигнахме на местоназначението, ние се спряхме на една полянка, намираща се на височина около 1500 метра. Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла вода - нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене. Привлечен от височините, по които още имаше снежни. преспи, аз се отправих нагоре, придружен от една художничка и една учителка.
към текста >>

От Витоша се виждат снежните върхове на Рила, които упражняват мощно притегателно действие върху човека.
Урб, член на естонското метапсихично д-во. (Продължение от кн. 6 и край.) Всяко лято Учителят отива на планината с учениците си. Но миналото лято отпътуването малко закъсня. В очакване на заминаването за Рила, биде устроена екскурзия на Витоша, която отстои недалеч от Изгрева. От Витоша се виждат снежните върхове на Рила, които упражняват мощно притегателно действие върху човека. След като пристигнахме на местоназначението, ние се спряхме на една полянка, намираща се на височина около 1500 метра. Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла вода - нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене. Привлечен от височините, по които още имаше снежни. преспи, аз се отправих нагоре, придружен от една художничка и една учителка. След няколко дни на Изгрева пристигнаха гости от Латвия.
към текста >>

18. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В красиво пролетно утро, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята почват да отварят своите венчета на животворните слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят тия упражнения на една широка полянка, обиколена със стройна борова гора.
ПАНЕВРИТМИЯТА Всяка година на "Изгрева" край София на 22 март се отваря една нова красива страница в живота. Тогава почват паневритмичните упражнения. В красиво пролетно утро, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята почват да отварят своите венчета на животворните слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят тия упражнения на една широка полянка, обиколена със стройна борова гора. Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутринта? Ще дам един цитат от книгата "В царството на живата природа" като отговор на тоя въпрос: "Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Тоя факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии.
към текста >>

19. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи.
Полянката покрита с пролетни разнообагрени цветя. Цъфналите дървета придават неземен вид на гледката. Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас! Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват! Сиянието на тоя свят ни облъхва. Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя! Той е тук. Около него братя и сестри. Един го запитва: – Какъв е смисълът на днешните страдания?
към текста >>

20. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша.
Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден. Някои са правили следните опити: Навлизали са в гора в ранна пролет, тъкмо когато тя се разлиства. Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца. И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното. Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения.
към текста >>

21. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Днешният ден се чувствува празничен.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Днешният ден се чувствува празничен. Небето синьо. Времето е тихо. Тук има още остатъци от снежните преспи. Около нас – пролетни цветя. Чувствува се радостта на възкръсващата земя, на събуждащите се цветя и треви, жадували през зимата за този момент.
към текста >>

22. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Витоша е вече позлатена от слънчените лъчи.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Един от чудните дни на май. Небето е чисто синьо. Ранно утро. Витоша е вече позлатена от слънчените лъчи. Всичко е свежо и радостно около нас. Шумен птичи концерт в близката гора. Упражненията са. свършени. Група около Учителя на полянката. Става въпрос за смъртта.
към текста >>

23. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството.
След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството. Той, със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева.
към текста >>

24. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

На 29 април участваха в екскурзията на Витоша.
Гости от Югославия. На 26 април т.г. пристигнаха като гости на Изгрева един брат и две сестри от Югославия. Те проучват идеите на Учителя и сега дойдоха да направят личен контакт с Учителя и с Братството. Интензивен живот представляваше петдневното им престояване в България. На 29 април участваха в екскурзията на Витоша. Неизгладими са впечатленията у нас и у тях от тая среща. И те, и ние ясно виждахме, че новите идеи са едничкият сигурен път за сближение на двата славянски народа, а също така и за обединение на всички народи на земята. Духовните идеи са широката идейна основа, чрез която се хвърля мост между всички народи и те почват да се считат като членове на великото общочовешко семейство. Нашата преса и богомилството През зимата в. „Зорница" беше уредил състезание на тема: „Кои са десетте най-велики българи от основаването на България досега?
към текста >>

25. МИРЪТ И СВОБОДАТА - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша.
ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ Буча Бехар Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка. В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика, поета и човека Георги Радев.
към текста >>

26. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Боев ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Пролетна екскурзия на Витоша.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Пролетна екскурзия на Витоша. За пръв път отиваме там тая пролет. Как тя винаги ни се представя в нов лик. Днес тя ни говори нещо, което никога до сега не ни е говорила. При всяко посещение тя ни разкрива нови тайни, поднася ни нови дарове из неизчерпаемата си съкровищница. Днес тя е тъй разположена към нас!
към текста >>

Вслушваме се и в най-лекия ветрец, вглеждаме се и в най-малкото камъче, цвете, тревичка или храст, за да доловим това, което иска днес Витоша да ни каже Слънцето е така приветливо към нас днес.
Днес тя ни говори нещо, което никога до сега не ни е говорила. При всяко посещение тя ни разкрива нови тайни, поднася ни нови дарове из неизчерпаемата си съкровищница. Днес тя е тъй разположена към нас! Но и ние я обичаме. С любов навлизаме в нейните недра. Вслушваме се и в най-лекия ветрец, вглеждаме се и в най-малкото камъче, цвете, тревичка или храст, за да доловим това, което иска днес Витоша да ни каже Слънцето е така приветливо към нас днес. Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта. Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток.
към текста >>

27. DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В статията се излагат основните идеи на Учителя, принципите на паневритмията, излетите на Витоша и Рила и пр.
Още през десетия век богомилството се явява като първа реформация в света — отпор срещу световната лъжа и дух на насилие, които са намерили своите крепости в тогавашните държави и църкви; то разтърсва тогавашните европейски общества и провъзгласява свобода на съвестта, равенство и братство между всички хора и народи, за да се осъществи Царството Божие на земята и да настъпи вечен мир. Богомилите са. упражнявали производителния труд в общини, задруги или поединично. И в двата случая те са внасяли всичко изработено в общата каса". Статия в шведски вестник за Всемирното братство В шведския вестник „Bia bandet", който излиза в Стокхолм, е напечатана статия от Тереза Керемидчиева: „Всемирното Братство в България". В статията се излагат основните идеи на Учителя, принципите на паневритмията, излетите на Витоша и Рила и пр. Статията е придружена с красива рилска снимка — Учителят държи беседа на планината. Сп. „Просвета" и въпросът за смъртта и безсмъртието Красив симптом е статията за смъртта и безсмъртието в това списание, орган на Просветния съюз. В тази статия възторжено се говори в полза на спиритуализма. В нея се привеждат аргументи из разните области на науката, философията за обосновка на спиритуализма. Между другото се казва: „Знаменитият философ Бергсон доказва, че мисълта не е функция на мозъка.
към текста >>

28. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Челото на Витоша е вече позлатено от първите слънчеви лъчи.
Той ни носи любовните дарове на Великата Майка, която щедро ги е приготвила за всички свои деца. Тя ги тъй обича, защото при слизането им от небето е вложила във всекиго от тях по един скъпоценен камък, който ще се разкрие се всичкия си блясък и красота в края на вековете. Днешният ден отваря нова страница във великата книга на живота. И в нея ще се пишат неща, неписани никога досега. Всяко камъче, всяка тревичка, всеки сленчев лъч ще ни разкривал по нов начин своите тайни. Челото на Витоша е вече позлатено от първите слънчеви лъчи. Дванадесетте лъча на новите игри са вече образувани на Изгревската полянка. Около тях един жив кръг; той приема живота, който се прелива в него от дванадесетте лъча и се привежда в движение. А дванадесетте лъча ту се приближавал към центъра, за да приемат живота оттам, и ту се отдалечават, за да го влеят в колелото на живота. Всички запяват при започване на ритмичните игри и в тая песен изливат копнежа на душата за слънчеви простори, за красота, за свобода и служене. Тук като че ли пред нас се формира и пробужда детето на новия живот.
към текста >>

29. ПЪРВАТА СТЪПКА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Боян Боев НА "ВЪЗНЕСЕНИЕ" НА ВИТОША Още преди изгрев слънце сме вече при село Симеоново.
Боян Боев НА "ВЪЗНЕСЕНИЕ" НА ВИТОША Още преди изгрев слънце сме вече при село Симеоново. Около нас свежата зеленина на нивите и ливадите. Селото красиво е сгушено всред цъфнали дървета. Елементите на щастието заобикалят човека от всички страни, и ако той би имал усет за красотата на живота, би винаги пребивавал в царството на радостта. От един час сме вече на "Ел-Шадай”. Нашата песен се възнася нагоре и като че ли всички скали, върхове, цветя и треви се вслушват в това, което им казваме чрез песента.
към текста >>

30. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И3 НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото.
И3 НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори.
към текста >>

Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега.
И3 НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути не зазоряването! Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието. Тревите, цветята, дърветата, мушичките, птичките са в радостно очакване на един велик празник.
към текста >>

31. Списанието PDF Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Излет до Витоша – Боян Боев Ти дойде – N.
Нови насоки в познанието на света – инж. хим. Д. Кочев В светлината на Учителя – Любомили Творчество – Георги Ахчиев Геометричните детерминации на гр. Париж – П. М. Из нашия живот. Излет до Витоша – Боян Боев Ти дойде – N. Седя на пясъка на морския бряг – Ек. М-ва Стихове – Зорка Стайкова, Николай Рилски На върха – В. Н. Загадъчни явления Отзиви, вести, книгопис Du Maitre – LA PATIENCE Съдържание
към текста >>

32. ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА Днес е първият ден на пролетта. Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл и предвещава хубав ден. във въздуха се чувствува приливът на животворната прана. Пъпките по дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, тревите, дърветата, планините! В аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пението на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувствува радостта на земята, която се събужда.
към текста >>

33. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Какво разнообразие има във всеки излет на планината!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Какво разнообразие има във всеки излет на планината! Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината.
към текста >>

Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Какво разнообразие има във всеки излет на планината! Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа! Отиваме горе, за ла се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа!
към текста >>

Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това!
Вие съжалявате, че нямате такава чаша, Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това! Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва: — Ето, това куче е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него. Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука.
към текста >>

34. Списанието PDF Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Разговор с Учителя на Витоша – Б.
Витамините – чудото на науката – проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия Учителят върху проблемите на образованието – Б. Боев Питагор и Аристоксен – Андрей Андреев Стихове – S. Размишления – инж. Р. Николов Из нашия живот. Разговор с Учителя на Витоша – Б. Боев Към сърцето на света – N. Загадъчни явления Отзиви, вести и книгопис
към текста >>

35. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Ранна сутрин.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Ранна сутрин. Ние сме на една висока Витошка полянка. Широко се открива пред нас софийското поле, покрито с гъста мъгла. Един бял воал е метнат върху него. От Стара Планина, Лозен и от другите планини се виждат само върховете. Всичко друго е скрито в мъглата.
към текста >>

36. Вестник Братство – 1928-1944 Вестник 'Братство' – 1928-1944 - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разговор с Учителя на Витоша – Б.
Пионерите на новите научни схващания – Б. Боев Природните сили и организмът – д-р мед. И. Стратев Икономическите явления и планетните цикли – К. Е. Крафт Божествен и човешки порядък – Изворски Един музикант на бъдещето – Андрей Андреев Чистота Размишления - Инж. Р. Николов Из нашия живот. Разговор с Учителя на Витоша – Б. Боев Из Поезията На Индия - Превод Никола Джерев Той Вижда – Ек. М-Ва Поеми – Ек. М-Ва Стихове – Беломорен, S., В.С.Н. Загадъчни явления Отзиви, вести, книгопис Du Maitre – La Vie De La Vérité Et De La Beauté Съдържание
към текста >>

37. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото.
Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя.
към текста >>

38. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души.
Тези са най-важните неща за човека. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата и да се ползуваш от благата на тази работа, в това седи новото учение, в това се заключава новата философия на живота.*** 4. ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.*** 5. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов.*** 6. ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА (1935) Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си!
към текста >>

39. ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен.
Но този акорд, продължава да звучи и сега, защото за Словото няма време и пространство. Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите. И докато не се пробуди и последната човешка душа то ще продължава да звучи и ще зове към Светлина! В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. УЧИТЕЛЯ 1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен. Човек който е разбрал мъдростта, става съвършен. Човек който е разбрал истината, става свободен.*** 2. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА II том, (София, 1944) Чрез живота познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта. Чрез свободата познаваме истината.
към текста >>

40. Песни и танци на Слънцето - Б. Николов Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда.
СЪЩНОСТ ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА Днес е първият ден на пролетта. Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл, и предвещава хубав ден. Във въздуха се чувства поривът на животворната прана. Пъпките на дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, требите, дърветата, планините! в аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пеенето на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувства радостта на земята, която се събужда.
към текста >>

41. Тайни и откровения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Витоша, още в снегове - блести, огряна от Слънцето.
Той беше пътувал по света и изучавал танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: Има там горе, край гората едни, които играят сутрин. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева: Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтяли, а наоколо и боровете. Витоша, още в снегове - блести, огряна от Слънцето. На Изгрева е празнично, чисто, светло. във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На полянката играят 200-300 души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството.
към текста >>

42. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тази сутрин като се изкачихме на Витоша, ако ви бяха натоварили с по сто килограма злато, щяхте ли да го изнесете, ама цялото, не на части?
Не е лошо желанието на човека да е пръв, но пръв по разбиране. Пръв по светла мисъл, пръв по хубаво чувство, по правилни, красиви движения. Всичко, което вършиш да е красиво и ти да се радваш и околните да се радват. Има братя и сестри, които се въртят само на Паневритмията като чекрък, механически. Ако се оставят на влиянията на Божествения свят ще се коригират, движението ще стане правилно. Тази сутрин като се изкачихме на Витоша, ако ви бяха натоварили с по сто килограма злато, щяхте ли да го изнесете, ама цялото, не на части? Струва ми се, че няма нито един, който да може да го изнесе. Между слънцето, златото и царевицата има нещо общо. Който разбира, използва зърната на царевицата за лечение, а шумата за рогозка. Чудесна дреха може да се направи от шумата. Сега подхвърляте царевицата, но като се видите на зор, ще й се поклоните.
към текста >>

на Витоша
Оправим ли нашите мисли, ще оправим и на другите, защото сме свързани. Невидимият свят постоянно работи върху земята, да приготви света и хората да изпълняват волята Божия. Чрез човешките закони светът няма да се оправи, а чрез Божествените. Като решим да изпълним волята Божия светът ще се оправи. Лекция, държана от Учителя на 6 май 1936 г. на Витоша
към текста >>

43. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ел-Шадай на Витоша
Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя. Ел-Шадай на Витоша
към текста >>

44. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила.
Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ.
към текста >>

45. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

/Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X.
3) Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране на запалките /в нищо няма да намеря вина у У. У. ми е добър./ Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик. /Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка) 3. II. 1927 При У.
към текста >>

46. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Общият живот тогава все още се е изразявал само в посещение на беседите и предприемане на общи екскурзии до Витоша, или до Мусала.
Всеки народ, чрез своята култура изявява едно слово, което никой друг не може да изяви. Тия нови идеи за обединението на народите, за взаимно сътрудничество и взаимопомощ именно ще съградят новото човечество, и то завинаги ще се освободи от методите на насилието върху това или онова общество, народ или раса, знаейки, че този метод води към разрушения, катастрофи и израждане. Днес, когато човечеството е заплашено от всеобщо сблъскване на народите, такова, каквото светът досега не е виждал, и което сблъскване може да бъде с катастрофални последици за човешката култура, днес трябва да се разпространят новите духовни идеи, които еднички са в сила да извадят човечеството от днешното състояние и да му посочат нови светли хоризонти. И новите свободни духовни движения днес в света не са нещо случайно, а са тясно свързани със събуждането на новите по-високи сили на човешкия дух и с узряването на човечеството за новите форми на живота - методите на разумния живот. Боян Боев е бил постоянно край Учителя и участвал актив- но във всяка братска дейност. Общият живот тогава все още се е изразявал само в посещение на беседите и предприемане на общи екскурзии до Витоша, или до Мусала. Добре владеещ стенографията, Б. Боев неотлъчно е бил до Учителя, записвайки всички негови оригинални мисли, изказвания в провежданите разговори. Тази негова далновидност е допринесла да бъдат запазени много ценни знания, които по никой начин не биха стигнали до нас без неговото съдействие. Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя по теми, интересуващи всекиго: Изгрев, 5. 9.
към текста >>

Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон.
Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя по теми, интересуващи всекиго: Изгрев, 5. 9. 1957 год. Обични брат, Към десет часа преди обяд бяхме с Учителя на Изгревската полянка няколко братя и сестри. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева. Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон. Почна непринуден разговор. В разговора Учителят между другото каза: Като видят нашите хора, светът казва, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Окръжаващите почват вече да стават снизходителни към нас. Питат: в какво се състои новото учение? - Новото учение е да боледуваш без да умираш.
към текста >>

47. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но за голямо съжаление, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша.
Опитът се оказва неуспешен. Ученичеството е особен път; той изисква от личността да се смалява, а от индивидуалността да се разширява. Урокът за това тепърва ще се учи... Весела Несторова често ходи на Изгрева, нуждата да се зарежда с енергията на Новото постоянно я влече към Поляната зад боровата гора. Там е Изворът. За един такъв ден тя си спомня в своята книга: “Имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя. Но за голямо съжаление, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша. Веднага се върнах, приготвих се и тръгнах сама за хижата. В планината имаше гъста мъгла. Седнах на един камък и се помолих, ако е определено да намеря горе Учителя, да се вдигне мъглата и видя пътя. След малко се яви голям процеп в мъглата и ми показа пътя на доста голямо разстояние. Вървях ободрена и в очакване да стигна горе преди здрачаване.
към текста >>

48. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ето какъв случай описва Влад Пашов в своята книга “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”: “Бяхме на екскурзия на Витоша.
Пашов 'Словото на Учителя" Една своя идея Влад Пашов реализира през годините с рядко търпение и постоянство. Той записа спомените на братя и сестри за важни моменти из живота на Учителя, чието поведение всякога е било обект на интерес за учениците. Всъщност в отношенията си с околните Учителят е изнесъл нови методи за възпитание. Неговата работа е продължавала и извън лекциите и беседите, които е държал. В действителност Учителят е поучавал по много начини и по всяко време, стига съзнанието на ученика да е било готово да възприема. Ето какъв случай описва Влад Пашов в своята книга “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”: “Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя беше още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: “виждаш ли тази синева отгоре на повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени, за да я приемат, и няма животни в планината, то тя е свободна.
към текста >>

49. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднъж той казал на Мария Тодорова: “Има двама братя, които два пъти в седмицата ходят на Витоша.
- Ученикът всичко ще остави на Учителя си и ще си замине. После Учителят ще остави всичко на ученикът си и ще си замине. Това са отношенията на Божествената Любов.” - “Какви трябва да бъдат отношенията ни за да бъдат разрешени правилно? - Приятелски! ” Учителят е работил с учениците си с много и различни методи. Веднъж той казал на Мария Тодорова: “Има двама братя, които два пъти в седмицата ходят на Витоша. И ти ще ходиш с тях.” - “Ама аз не се чувствам толкова силна, Учителю. Ще ми обещаете ли, че ако се намеря в опасност ще ми помогнете? ” - “Хубаво! ” Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М.
към текста >>

Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша.
Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник. Ел Шадай “Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него. Аз се стесних от приятелите. Учителят каза: “Когато един ученик се стеснява от едно положение в което Бог го поставя, то не е за него.” Аз се смущавах, когато Учителят ме поставяше на лице с вниманието си и приятелите гледаха... Някои си мислят, че да е близо до Учителя си ученикът, това значи да е обсипан с всевъзможни блага и непрестанно да изживява радости.
към текста >>

Ел Шадай “Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него.
Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник. Ел Шадай “Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него. Аз се стесних от приятелите. Учителят каза: “Когато един ученик се стеснява от едно положение в което Бог го поставя, то не е за него.” Аз се смущавах, когато Учителят ме поставяше на лице с вниманието си и приятелите гледаха... Някои си мислят, че да е близо до Учителя си ученикът, това значи да е обсипан с всевъзможни блага и непрестанно да изживява радости. Ученикът, когато Учителят го прати на училище, той страда дълбоко, мисли и учи! Учителят искаше когато Той дава своето благословение на някой от учениците си ние да не ревнуваме, но да се радваме. Той казваше: “Щом давам на него това показва, че и на тебе мога да дам.” Аз постигнах до известна степен това.
към текста >>

50. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша.
Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз. Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество.
към текста >>

51. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има шопска песен: „От Витоша по-високо няма; от Искъра по-дълбоко няма“.
Като оставим на страна окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл. Лекарят, който следи пътищата на туберкулозния бацил в гърдите на един обущар, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко дишане! Той може да прецени и как ще се отрази на здравето им едно по-продължително престояване на слънце! От тая гледна точка, обичаят на Бялото Братство да излиза сутрин на чист въздух и слънце би трябвало да намери одобрението на нашето обществено мнение и да има повече последователи даже и между съвсем не мистично настроените, практични, милеещи за здравето си българи. Геоцентризъм и Хелиоценризъм Голяма е разликата между човек, който не е напущал родното си място и тоя, който е скитал по други градове или в чужбина. Има шопска песен: „От Витоша по-високо няма; от Искъра по-дълбоко няма“. Тая песен е детинска за тоя, който познава Родопите, Рила, който е чувал за Алпите или е ходил на тях, както и за тоя. който е виждал море. Съзнанието на човека борави с тия величини в живота, до които е имало контакт. Животът, както ни се представя в своето всекидневно течение, дава материал на нашето съзнание в две посоки: едната е към земята, надолу, а другата нагоре. Връзката на съзнанието ни с земята има отношение към нашите физически нужди, от които — без съмнение — не можем да отбегнем.
към текста >>

52. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха.
То се мъчеше да се провре през младите листа и клонки, и в забавна игра с тях рисуваше по крехката пролетна трева красиви фигурки. Птичките отдавна вече се надпяваха. Липите сладостно благоухаеха. И аз, плувайки в някакъв неизразим възторг, не сещах как краката ме носеха всред този утринен пир що дарява природата тъй близо до душния, прашен и опушен град. Внезапно се откри простор, залян със златистия блясък на пролетното слънце и окъпан в свежа утринна роса. Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха. А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и прелестна девица гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше. Море от краски, от лазур, от свежест и светлини! Като палава лястовица, току дошла, що ненаситно пори пролетния лазур, душата ми се гмуркаше в това море от красота, радваше се, пееше, смееше се ... И като купчина млади пъпки по вейките на пролет що чакат слънцето да се разпукнат, в душата ми избликнаха въпроси, въпроси ... И светли и красиви, и мрачни и противоречиви ... — Всред толкоз красота в живота, и — толкова страдания, борби, разочарования ! ? ... - - - - - - - - Очите ми привлича групичка насядала в един кът на поляната.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша?
Каквато болест и да имате, най-първо се спрете и опитайте вашата вяра, какво може да направи. Запример, много пъти анемията у хората може да се яви от неестествената храна и от неправилното дишане, при което не става правилно окисляване - не се приема достатъчно въздух. Много по-важно от храната е дишането, защото от него зависи правилността на всички физиологически процеси. Храна, ако нямате достатъчно, въздух кой ви забранява да дишате? Може да вземете колкото искате въздух. Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша? Ще кажете, кой ще си губи времето? Но 10 дни изгубени през лятото за екскурзия по планините, може да ви спасят живота. И десет „ спечелени“ дни за работа може да ви загубят цяла година - като се разболеете. Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си. Най-първото нещо в болестите, това е мисълта.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август.
Настоящето е за други, а ти ще си вървиш, да гониш онова, за което въздишаш. Едни условия се дават за един живот, а други условия — за друг живот. Който тези закони не разбира, като тебе, мой глиганчо, в скръб умира. * * * Ако миналото ублажаваш, ти, наистина, си стар човек, изживян е вече твоя век! Д. Б. Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3. Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха.
Много ми е приятно да чувам от време на време глас от обична България, затова аз с благодарност и удоволствие го получавам. О, как ми говори българският език, макар и не всичко да разбирам! Аз бях в България само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София, онзи общ живот, който братята и сестрите се стараят да уредят според законите на природата. „Изгрева“, колко много обичам аз това селище до София, където цари мир и гдето говори Учителя. Никога няма да забравя ранните утрини, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха. Аз също не съм забравил и лицата с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София. Две години вече от както бях в България, но често ме посещават във въображението ми приятните моменти. И аз благодаря на Учителя, към когото чувствам най-голямо уважение и благодарност. Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна простота.
към текста >>

Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството.
Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна простота. Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество. Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството. Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Веднъж тя ни разказа как най-напред отишла на Витоша след като срещнала Учителя.
И след това ще почне да ни разказва за чудните си екскурзии които тя е правила в Мусала, Белмекен, Карлъка, Езерата и още къде ли не. На Черни връх е ходила много пъти. И не е ли странно на нейните години жените се считат баби и не мърдат никъде и все край огнището седят на топло, а тя, сякаш понякога е по-млада от нас, младите, със своята вяра в живота, със своята непоколебима надежда в доброто и Божественото! В нея няма нито разочарование, нито отчаяние. Тя знае, че всичко, което Бог ни изпраша, е за добро, безразлично дали то ни причинява радости или скърби. Веднъж тя ни разказа как най-напред отишла на Витоша след като срещнала Учителя. — „Казва ми се, започна тя, да отида на Витоша. А аз бях пак болна нещо. Как ще отида, когато никак не можех да вървя? Отвътре пак ми се казва: — „Софийо, ще се приготвиш да отидеш на Витоша. „Станех и взех да си приготвям нещата.
към текста >>

— „Казва ми се, започна тя, да отида на Витоша.
На Черни връх е ходила много пъти. И не е ли странно на нейните години жените се считат баби и не мърдат никъде и все край огнището седят на топло, а тя, сякаш понякога е по-млада от нас, младите, със своята вяра в живота, със своята непоколебима надежда в доброто и Божественото! В нея няма нито разочарование, нито отчаяние. Тя знае, че всичко, което Бог ни изпраша, е за добро, безразлично дали то ни причинява радости или скърби. Веднъж тя ни разказа как най-напред отишла на Витоша след като срещнала Учителя. — „Казва ми се, започна тя, да отида на Витоша. А аз бях пак болна нещо. Как ще отида, когато никак не можех да вървя? Отвътре пак ми се казва: — „Софийо, ще се приготвиш да отидеш на Витоша. „Станех и взех да си приготвям нещата. И то да знаете, казва ми така: — „ще си вземеш канче, захар“ — и всичко едно по едно ми ги нарежда.
към текста >>

Отвътре пак ми се казва: — „Софийо, ще се приготвиш да отидеш на Витоша.
Тя знае, че всичко, което Бог ни изпраша, е за добро, безразлично дали то ни причинява радости или скърби. Веднъж тя ни разказа как най-напред отишла на Витоша след като срещнала Учителя. — „Казва ми се, започна тя, да отида на Витоша. А аз бях пак болна нещо. Как ще отида, когато никак не можех да вървя? Отвътре пак ми се казва: — „Софийо, ще се приготвиш да отидеш на Витоша. „Станех и взех да си приготвям нещата. И то да знаете, казва ми така: — „ще си вземеш канче, захар“ — и всичко едно по едно ми ги нарежда. Сутринта в тъмно ставам. Дойде да ме вземе една сестра, която знае пътя. Децата ме питат: — „Къде мамо“?
към текста >>

— „Не може, казват ми те, къде ще ходиш, от вратата навън не си излизала, на Витоша ще ходиш.
И то да знаете, казва ми така: — „ще си вземеш канче, захар“ — и всичко едно по едно ми ги нарежда. Сутринта в тъмно ставам. Дойде да ме вземе една сестра, която знае пътя. Децата ме питат: — „Къде мамо“? Не исках да им кажа, но най-после им казах. — „Не може, казват ми те, къде ще ходиш, от вратата навън не си излизала, на Витоша ще ходиш. Стой, ще се разболееш“. Но отвътре ми казва да тръгвам. И тръгнах. И аз до ден днешен се чудя как вървях. От где вземах сили да вървя?
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла.
Най голяма радост те изпитват, когато им се дава случай да помогнат някому в нещо. Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност. Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла. С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето. Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта. Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни. Те всички са здрави, жизнерадостни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Княгиня Надежда, които наистина са високо художествени, портретите на Руска Маринова и двете картини на Цветана Симеонова (из Рила и Витоша), в които тя е изразила красотата на дивните наши планини с техните върхове и кристално-чисти езера.
Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички. Изложбата беше открита от г. Б. Петрович, началник на културното отделение при Министерството на Просветата с топли приветствени слова. Между другото той изтъкна, че никъде българските художнички не могат да намерят повече близка и сродна среда, способна да ги разбере — както в братския югославски народ, където също долавя т песните на стария Балкан. Между изложителките обръщат особено внимание трите картини (из Рила, край Черно море и Цветя,) на Н. В. Княгиня Надежда, които наистина са високо художествени, портретите на Руска Маринова и двете картини на Цветана Симеонова (из Рила и Витоша), в които тя е изразила красотата на дивните наши планини с техните върхове и кристално-чисти езера. Българската духовна култура все повече печели сърцата на нашите братя в Югославия. П. Г. П. НЕИЗБЕЖНОТО Познавам. те, като благословен дар от мъдрата ръка на Вечния! Познавам те, или — познавам само някои от твоите лица и форми, че ти си многолико и всякога за всички неизбежно!
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място.
Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре. При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място. В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции. В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно. В очите му блести ум и доброта.
към текста >>

60. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството.
Председател на Вегетарианското д-во в Загреб МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ1 Не българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството. Той със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ако учителят изведе децата на Витоша, да поочистят малко пътищата от камъчета, сухи клечки и сухи дървета.
Този начин на възпитание ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които сега се практикуват, не могат да заместят това, което предлага окултната педагогика. Трудовите седмици са една малка закръпка на стара извехтяла дреха. В едно училище по старите методи, с една трудова седмица, през време на която детето се занимава само с физически труд, за да се предаде след това само на „книжно“ учение, не може да се постигне много нещо. Работата на детето всред природата „Децата трябва да започнат своето възпитание с чертане на малки лехи, с пренасяне на пръст от едно место на друго, посаждане плодни дръвчета, чистене извори, освобождаване дръвчета от гъсеници. Напр. ако учителят изведе децата на Витоша, да поочистят малко пътищата от камъчета, сухи клечки и сухи дървета. Това за тях е едно упражнение, и същевременно ще очистят пътищата. В всички околни местности да бъдат посадени плодни дръвчета от децата! В плодните дръвчета има духовни сили, и когато детето посади едно дърво, то тези духовни сили ще помогнат за повдигането на детето. Сега децата развалят. Те сега се учат да развалят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.70709705352783