НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
110
резултата в
56
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Биографични бележки
в София и на
Витоша
, а от 1929 г.
Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г.
в София и на
Витоша
, а от 1929 г.
до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания.
към текста >>
2.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и
Витоша
.
- живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г.
- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и
Витоша
.
1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София.
към текста >>
3.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Частично се ходеше на екскурзии по планините
Витоша
и Рила.
Всяка заран излизаме за изгрев слънце на Ташла-тепе (Камен връх)*. През същата година Учителя посети Варна и отседна в кьошка на д-р Жеков в лозята. На Ташла-тепе той ни даде шестте гимнастически упражнения. По това време Братството устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел. ред.) и другаде.
Частично се ходеше на екскурзии по планините
Витоша
и Рила.
Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев.
към текста >>
4.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Един брат на
Витоша
си навехнал крака.
Силата на стиховете от книгата е свързано с цветовете - седемтях цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва се със страница 60 и накрая 62 страница със „Заповедта на Учителя“. Тази книжка е хубаво да я носи човек със себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия.
Един брат на
Витоша
си навехнал крака.
Като казал това на Учителя, Той го попитал носи ли си „Завета на цветните лъчи“. Братът казал, че не го носи. „Ето причината“, отговорил Учителят. Тази книжка не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете страница 48 - „Отец на Светлините“ - Светлите лъчи.
към текста >>
5.
1925_1 1925 година
" - Може навсякъде: и на Мусала може, и на
Витоша
може, и във Варна може, и в Русе може, навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не можем да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година.
Военното положение в страната още не е отмемено, а съборът тази година в Търново е проведен, без да се иска разрешение, както друг път. Учителя си заминава, но още на 6 септември Той отново е в Търново и държи беседи пред останалите след събора ученици. През това лято, въпреки ареста, не успяват да осуетят дори изнасянето на следсъборни беседи. Обаче, още през есента на същата година в Търново се подема една акция, в резултат на която се забранява провеждането на съборите в този град. За събирането в Търново Учителя казва в една съборна беседа: „Сега вие се събирате тук, в Търново, и казвате: „Не може ли другаде да се съберем?
" - Може навсякъде: и на Мусала може, и на
Витоша
може, и във Варна може, и в Русе може, навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не можем да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година.
Там е въпросът! Туй е закон. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва да спазваме. Някой казва: „Защо дойдох тук? " - За да придобиеш тази Светлина." („Двете свещени положения", стр.81) А по-късно, за самия град, Учителя казва: „Сега какво липсва на Търново?
към текста >>
6.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
Ходихме с Учителя на
Витоша
.
„Сергей Румянцев" 43 През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица.
Ходихме с Учителя на
Витоша
.
Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници. На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда! " След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.
към текста >>
7.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на
Витоша
, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя.
Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ. Той даде подтик на туризма като явление у нас. Масовото ходене по планините ние го дадохме.
Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на
Витоша
, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя.
Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичвахме покрай Него.
към текста >>
8.
УЧЕНИЦИ
Бяхме на екскурзия на
Витоша
.
Аз издържах, но вие няма да издържите като четете. Ще запитате: пък каква е тази школа? Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете! " Разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени. Ангел Вълков
Бяхме на екскурзия на
Витоша
.
По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано.
към текста >>
9.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Веднъж Учителят и няколко братя отиват на
Витоша
на екскурзия.
Но това вярно ли е? " Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев
Веднъж Учителят и няколко братя отиват на
Витоша
на екскурзия.
Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас."
към текста >>
Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла
Витоша
се стовари на главата ми.
Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше.
Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла
Витоша
се стовари на главата ми.
После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя. Вдигнах глава. Той ме погледна и каза: "Отиди на поляната, аз след това ще дойда." Аз излязох лека-полека и тръгнах към поляната. По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки. Аз едва го догонвах.
към текста >>
По склоновете на
Витоша
има заравнени поляни.
Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново. След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново, бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там".
По склоновете на
Витоша
има заравнени поляни.
Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
към текста >>
А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на
Витоша
, за да огледа места за новия Изгрев.
По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания.
А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на
Витоша
, за да огледа места за новия Изгрев.
Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там".
към текста >>
Учителят желаеше по склоновете на
Витоша
към Бистрица да се закупят много места.
Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
Учителят желаеше по склоновете на
Витоша
към Бистрица да се закупят много места.
Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя.
към текста >>
10.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на
Витоша
.
Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: "Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и Бялата и черната ложа му дават своите препоръки. Той е свободен да избира. Избере ли препоръките на доброто, злите агенти се оттеглят и човек остава да се проявява под влиянието на добрите сили. Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят".
В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на
Витоша
.
Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ.
към текста >>
11.
ИГНАТ КОТАРОВ
По това време на
Витоша
има зенитна батарея на германците, които обстрелваха самолетите.
След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. Ако е тъмно, Игнат с фенер отива и проверява данните.
По това време на
Витоша
има зенитна батарея на германците, които обстрелваха самолетите.
Когато е имало тревога през нощта, те видели светлина на наблюдателницата на Черни връх и помислили, че това е сигнал, който се дава на самолетите, за да се ориентират къде е Черни връх и къде е София. Самолетите пътуват нощем. България е планинска страна и ориентацията на самолетите в онези времена е била трудна. Германците отиват, арестуват Игнат и го водят в тяхната база, за да го разпитат и след това разстрелят. Към тях има и българска противозенитна част.
към текста >>
Често приятелите го срещаха по екскурзии на
Витоша
, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки.
След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и благодари на Учителя. Учителят му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път! " Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем. Борис Николов
Често приятелите го срещаха по екскурзии на
Витоша
, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки.
Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен.
към текста >>
12.
СТАРАТА ПОПОВА
Един ден тази сестра отива на
Витоша
, но се връща оттам болна.
и се намира на стр. 26- 28 от томчето "Две свещени положения" - 1925 г. и ще цитираме дословно: "Ще ви приведа един пример, да видите какво прави вярата. В София имаше една болна сестра.
Един ден тази сестра отива на
Витоша
, но се връща оттам болна.
Сираче е тя, сама в къщи. Цяла година боледува. Пращам сестри да я наглеждат, казвам им: идете при нея, подкрепете я. Те чакат Учителят да отиде при нея, да я дигне веднага, но Той не отива, особен Учител е Той. Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле.
към текста >>
Най-после ще идеш на
Витоша
.
И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш. Тя ме гледа. Казвам й: Ще ме слушаш, Моята дума е свещена. И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина. На втората седмица й казах: Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш.
Най-после ще идеш на
Витоша
.
Тя отиде на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук между нас." Учителят Веднъж Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и започна да прави своите обичайни движения.
към текста >>
Тя отиде на
Витоша
.
Тя ме гледа. Казвам й: Ще ме слушаш, Моята дума е свещена. И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина. На втората седмица й казах: Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш. Най-после ще идеш на Витоша.
Тя отиде на
Витоша
.
Сега тази сестра е здрава и е тук между нас." Учителят Веднъж Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и започна да прави своите обичайни движения. Боян Боев, който винаги придружаваше Учителя и всичко записваше, в този момент си беше забравил тетрадката.
към текста >>
13.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на
Витоша
или на Рила.
" - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя. "Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български. Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка".
Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на
Витоша
или на Рила.
Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна. Учителят й бе дал духовното име Аверуни.
към текста >>
14.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме на
Витоша
.
Аз останах много учудена и в пълно неведение, но повярвах. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми разреши да посещавам също и беседите в сряда и петък. Виола Йорданова Михаил Иванов бе за мен шмекер.
Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме на
Витоша
.
Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да философства. Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христов са били порицани по време на първите събори от Учителя в Търново, затова нямах никакво доверие в тях.
към текста >>
15.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Учителят ни беше отишъл на екскурзия на
Витоша
, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене.
Вдън земята ще те затрия." И кога излезе Лулчев, бе измъчен, изпотен до кости, дрехите му бяха мокри, като че от баня излезнал. И го питам: "Брат Лулчев, защо Учителят не Ви пуска толкова време, седите на вратата и сега като излизате, толкоз сте измъчени и измокрени от пот? " Той каза така: "Ще ти кажа, брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо". И така продължаваше. Един ден пак дойде по това време.
Учителят ни беше отишъл на екскурзия на
Витоша
, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене.
Лулчев дойде по това време и каза: "Ето, ще ти кажа моята история, ама тука, на вратата, не смея да ти кажа нищо. Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко". Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш насреща? " Той казва: "Обичам германците.
към текста >>
16.
ИВАН АНТОНОВ
Този ден една сестра донесла брашно и на
Витоша
омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва.
Нашите хора били на Бивака. Бай Иван не можал да тръгне с първите групи. Пристигнал към 11-12 ч, изморен от горещината, когато беседата била свършила. В раницата му, както винаги, нямало нищо, освен канчето за вода и малко чай. Сипва си гореща вода и пие едно, второ, трето канче.
Този ден една сестра донесла брашно и на
Витоша
омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва.
Когато сестрата извадила питката от жарта, бай Иван я видял и си помислил: "Ех, сега да имам половината от тази питка, много хубаво ще ми дойде". А сестрата занесла питката на Учителя. Учителят я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата. След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда.
към текста >>
Нашите приятели редовно посещавали
Витоша
.
Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му. Тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка. Учителят му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено. Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си".
Нашите приятели редовно посещавали
Витоша
.
Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели. Веднъж Учителят казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората". Никой обаче нямал такъв кураж.
към текста >>
На
Витоша
една сутрин бай Иван бели картофите, аз нося дърва, глася чайниците, и виждам, че Олга Славчева пристига.
Повтарям, че имаше куража да живее така. Аз живеех на Изгрева и не съобразявам, че голяма част от нашите възрастни сестри бяха госпожици и аз се обръщах към тях с "Бабо". А те като ми се озъбят - ще ме ликвидират. Пък аз бях буен характер. И понеже се ядосват, аз още повече ги бабувам.
На
Витоша
една сутрин бай Иван бели картофите, аз нося дърва, глася чайниците, и виждам, че Олга Славчева пристига.
Усмихвам се и викам: "Бабо Олге, заповядай! " Какво беше учудването ми, когато баба Олга застана срещу мене на 5-6 метра и вика: "Повтори, повтори! Какво каза? " - "Ами, бабо Олге, заповядай, какво друго да кажа". Баба Олга беше с бастун, подпира се, като дигна бастуна и полетя към мене - ще ме бие с бастуна.
към текста >>
17.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Беше даден наряд всеки от нас да отиде през една нощ до бивака на
Витоша
сам, без да говори с никого.
До дълбока старост те не престават. А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към Учителя. Скъпо ни струваше това непослушание на всички - родовата карма се задълбочи, вместо да се омекоти. И досега сестра ми живее на таванския етаж на къщата и не минава месец да не се скараме за това наследство. Мария Младенова
Беше даден наряд всеки от нас да отиде през една нощ до бивака на
Витоша
сам, без да говори с никого.
Аз тръгнах нагоре. Но съм объркала пътя и съм поела погрешна пътека. Отбих се в кръчмата и помолих кръчмаря да разреши на момчето да ме изпрати до първата пътека. - Не - каза той - аз ще Ви изпратя. Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене.
към текста >>
18.
ПАНЕВРИТМИЯ
Витоша
, още в снегове, блести, огряна от слънцето.
Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин". Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете.
Витоша
, още в снегове, блести, огряна от слънцето.
На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството.
към текста >>
19.
МУЗИКА
Бяхме с Учителя на Ел Шадай -
Витоша
.
И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов
Бяхме с Учителя на Ел Шадай -
Витоша
.
Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха.
към текста >>
Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на
Витоша
, на Рила.
Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше.
Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на
Витоша
, на Рила.
Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни.
към текста >>
20.
ХИГИЕНА
Като съберете повече, занесете ги на
Витоша
и там на някой чист камък, ги изгорете.
- На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора или на нечисти места. Не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка.
Като съберете повече, занесете ги на
Витоша
и там на някой чист камък, ги изгорете.
Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви. Закон е: Нямаш право да плюеш и да се секнеш на земята. Тя е твоя майка, ще я пазиш чиста. Нямаш право да тропаш и да риташ на земята. Ти вървиш и плюеш до себе си.
към текста >>
21.
ВОДА И ИЗВОРИ
Тогава ние слязохме от Изгрева на юг към
Витоша
, към долината, където течеше малка рекичка в местността Дианабад и там дълго време търсихме вода.
ВОДА И ИЗВОРИ Спомени на ученици Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави, бе да намерим вода. Там горе се очерта селище, за което трябваше вода.
Тогава ние слязохме от Изгрева на юг към
Витоша
, към долината, където течеше малка рекичка в местността Дианабад и там дълго време търсихме вода.
От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене. Бяха открити ниви. Учителят, като изследва долината на рекичката, намери един син пясък. "В този пясък има вода." Като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние около 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж.
към текста >>
Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от
Витоша
.
Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели.
Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от
Витоша
.
Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя". За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек.
към текста >>
За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на
Витоша
и препоръчваше да се пие от нея.
При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя".
За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на
Витоша
и препоръчваше да се пие от нея.
Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно". Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затворени полянки - красиво стана.
към текста >>
22.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до
Витоша
, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората.
Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя.
Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до
Витоша
, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората.
Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казвал на всички, специално за целта. "Който прави това упражнение, няма да боледува от туберкулоза".
към текста >>
По време на една екскурзия до Бивака на
Витоша
денят бил много горещ и сух.
Аз бях на седмото небе. Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Надежда Георгиева
По време на една екскурзия до Бивака на
Витоша
денят бил много горещ и сух.
След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат. Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва.
към текста >>
23.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Екскурзиите до
Витоша
Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г.
ПЛАНИНИ Спомени на ученици Нашият братски живот беше свързан с живота на природата.
Екскурзиите до
Витоша
Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г.
Най-напред се отиваше до поляната до Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минавахме през село Драгалевци пеша. След това слизахме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни, на които се разполагахме - накладем огньове, възварим чайниците и прекарвахме целия ден. Това продължи две години.
към текста >>
Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на
Витоша
.
Гледаха на нас като на хора, които не са наред. На този лагер сме прекарали много хубави дни. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходехме в планината с онова облекло и обувки, които се носеха в града. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше там и бързо се засилваше с настъпване на мрака. Вечер буйният огън под звездното небе внасяше своя принос към богатите преживелици.
Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на
Витоша
.
Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство.
към текста >>
Следващият етап бе намиране на бивак на
Витоша
.
Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят.
Следващият етап бе намиране на бивак на
Витоша
.
Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх.
към текста >>
Така се откри Бивакът на
Витоша
.
Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна.
Така се откри Бивакът на
Витоша
.
По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала. Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда.
към текста >>
Бивакът на
Витоша
се нарича Ел-Шадай.
Учителят се облягаше до една скала. Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра. Тази ограда беше нашето спасение от вятъра.
Бивакът на
Витоша
се нарича Ел-Шадай.
Ел значи силния, Шадай значи Бог. Ел Шадай значи място на Бога. Когато човек споменава думата "Ел", споменава името Божие, без да иска. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА От 1922 г.
към текста >>
Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на
Витоша
на екскурзия, но сестри да няма.
" С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя.
Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на
Витоша
на екскурзия, но сестри да няма.
Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев.
към текста >>
24.
ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО
Бяхме на екскурзия на
Витоша
.
Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден. И тъй, ако искате да се ползвате от благата на Природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то три пъти. Сутрин се мийте с топла вода, на обяд може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте.
Бяхме на екскурзия на
Витоша
.
В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От Слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени и няма животни в планината, то тя е свободна.
към текста >>
25.
ЯСНОВИДСТВО
Отивам сутринта на Изгрева, Той отишъл с една малка група на
Витоша
.
Отложи този ден за някой друг, че сега бил зает. Отивам друг ден - пак зает. Отивам трети ден - пак не се нарежда. Казва: "Елате утре". Това е последният ден.
Отивам сутринта на Изгрева, Той отишъл с една малка група на
Витоша
.
Останах да Го чакам да се върнат. Чаках Го до вечерта. Цял ден сновах от салон в салон, от двора до сестра Динова. Стискам листчето и чакам. А студ 22 градуса под нулата.
към текста >>
Ходехме на
Витоша
, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи.
Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня за 500 да освободи конете. Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София. Той беше подействал да не загубя конете си. Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство.
Ходехме на
Витоша
, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи.
За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж.
към текста >>
26.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Тогава Той каза: "Можете ли да отидете на
Витоша
, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца?
Учителят познавах по разговорите на майка си и брат си, но аз бях още неоформен младеж и нямах отношение към Него. Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: "Защо не хвърлите тези очила? " - "Ама аз съм късоглед, Учителю" - побързах да му обясня, също усмихнат дружелюбно. "Може, рекох, да ги хвърлите." - "Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила" - настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал.
Тогава Той каза: "Можете ли да отидете на
Витоша
, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца?
И повече няма да ви трябват очила." - "Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша.
към текста >>
Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на
Витоша
.
Тогава Той каза: "Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." - "Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото.
Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на
Витоша
.
От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни. Оттогава и до днес, вече съм на 50 години, очила не са ми потрябвали. Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му. Атанас Минчев
към текста >>
Той казал: "Утре, рекох, ще има екскурзия до
Витоша
.
Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват." - казва в една беседа. Това са го опитали мнозина наши хора. Има десетки примери. Разказвала ми е нашата обична стара сестра Динова: "Болна бях от пневмония. Изпратих да кажат на Учителя.
Той казал: "Утре, рекох, ще има екскурзия до
Витоша
.
Да дойде на екскурзията". Тя отива на другия ден и се връща здрава. Наталия Чакова Бях болна от маточно кръвотечение от 4-5-6 години. Тъй като беше решено да се отива на Мусала, аз размислях, че при това кръвотечение, ако тръгна, то значи да ме носят на носилка.
към текста >>
Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на
Витоша
с раници.
" Отишли в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят. "А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната." - извикала от ужас сестрата. На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: "Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева". Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева.
Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на
Витоша
с раници.
Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи. "Хайде сега с нас на Витоша! " Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти.
към текста >>
"Хайде сега с нас на
Витоша
!
На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: "Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева". Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева. Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на Витоша с раници. Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи.
"Хайде сега с нас на
Витоша
!
" Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла.
към текста >>
" Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на
Витоша
.
Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева. Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на Витоша с раници. Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи. "Хайде сега с нас на Витоша!
" Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на
Витоша
.
Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла. Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница.
към текста >>
Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до
Витоша
на следния ден.
В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи. Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната.
Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до
Витоша
на следния ден.
Срещнал се и с Учителя. "Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли? " - "Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго? " - "Учителят те кани" - ми каза той.
към текста >>
"Утре ще има екскурзия до
Витоша
- казва брат М.
Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи. Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната. Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя.
"Утре ще има екскурзия до
Витоша
- казва брат М.
- Ще дойдеш ли? " - "Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго? " - "Учителят те кани" - ми каза той. - "Щом Учителят е казал, ще дойда." На следния ден рано, в зори, около стотина души, братя и сестри, тръгахме за Витоша.
към текста >>
" - "Как мога да дойда на
Витоша
с това лумбаго?
Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната. Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя. "Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли?
" - "Как мога да дойда на
Витоша
с това лумбаго?
" - "Учителят те кани" - ми каза той. - "Щом Учителят е казал, ще дойда." На следния ден рано, в зори, около стотина души, братя и сестри, тръгахме за Витоша. В групата имаше хора от различна възраст. Пъплехме на- "оре.
към текста >>
На следния ден рано, в зори, около стотина души, братя и сестри, тръгахме за
Витоша
.
"Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли? " - "Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго? " - "Учителят те кани" - ми каза той. - "Щом Учителят е казал, ще дойда."
На следния ден рано, в зори, около стотина души, братя и сестри, тръгахме за
Витоша
.
В групата имаше хора от различна възраст. Пъплехме на- "оре. Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново. След като изкачихме стръмната урва, стигнахме до една поляна. На горния край на поляната имашe една скала, наподобяваща гърба на легнал слон.
към текста >>
27.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
" - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на
Витоша
." От тези думи Георги напълно се слисал.
Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата. "С колко премина?
" - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на
Витоша
." От тези думи Георги напълно се слисал.
Нито знаел какво да мисли, нито какво да прави. Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата си за вечеря и нощуване. Вечеряли тримата, поразговорили се и си легнали да спят. Росица скоро заспала, но вуйчо й будувал дълго. Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа детето и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти.
към текста >>
А пък това, да се ходи на
Витоша
, то е съвършено невъзможно.
Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата си за вечеря и нощуване. Вечеряли тримата, поразговорили се и си легнали да спят. Росица скоро заспала, но вуйчо й будувал дълго. Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа детето и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти. Но тъй като не станало така, както той очаквал, в него настъпило пълно разочарование.
А пък това, да се ходи на
Витоша
, то е съвършено невъзможно.
Той до Изгрева едва бе донесъл детето, а да го носи до Витоша, това е невъзможна работа. Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица. Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: "Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току-що заспалия вуйчо.
към текста >>
Той до Изгрева едва бе донесъл детето, а да го носи до
Витоша
, това е невъзможна работа.
Вечеряли тримата, поразговорили се и си легнали да спят. Росица скоро заспала, но вуйчо й будувал дълго. Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа детето и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти. Но тъй като не станало така, както той очаквал, в него настъпило пълно разочарование. А пък това, да се ходи на Витоша, то е съвършено невъзможно.
Той до Изгрева едва бе донесъл детето, а да го носи до
Витоша
, това е невъзможна работа.
Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица. Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: "Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току-що заспалия вуйчо. Сега вече Георги не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как е оздравяла Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат.
към текста >>
В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: "Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на
Витоша
." Виковете на Росица събудили току-що заспалия вуйчо.
А пък това, да се ходи на Витоша, то е съвършено невъзможно. Той до Изгрева едва бе донесъл детето, а да го носи до Витоша, това е невъзможна работа. Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица. Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал.
В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: "Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на
Витоша
." Виковете на Росица събудили току-що заспалия вуйчо.
Сега вече Георги не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как е оздравяла Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събудила здрава. За чудене работа - си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път.
към текста >>
28.
ЧУДОТВОРСТВО
Учителят от балкона го повикал и му казал: "Иди да кажеш на брат Боев да се приготви утре за екскурзия на
Витоша
.
Какво повече мога да искам? Вие сте моят истински Учител." Мария Тодорова Било е около 1940 или 1941 г. Брат Симеон Арнаудов - Дякона минавал край Изгрева.
Учителят от балкона го повикал и му казал: "Иди да кажеш на брат Боев да се приготви утре за екскурзия на
Витоша
.
Ще отидем само двама, обаче да вземе три прибора. И за това никому няма да казва. Двама отиваме, но да носи три прибора." Симеон казал това на брат Боев. Той се приготвил и сутринта на определеното време, тръгнали още по тъмно. А обстановката била зимна, имало навалял сняг.
към текста >>
В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до
Витоша
, като се тръгне сутринта в 3 часа.
След това пак се появил вън при тях. "Разбрахте ли - казал Учителят - че аз и без ключ мога да влизам и излизам. Ключ трябва на вас." Тогава всички се зачудили на това ново и непознато досега явление. Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога да разпръсквам Своето тяло." Георги Събев
В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до
Витоша
, като се тръгне сутринта в 3 часа.
Методи трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време бил на 19 години и го било страх. Върви той нагоре, но изпитва страх. Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа.
към текста >>
Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на
Витоша
.
Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя.
Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на
Витоша
.
Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници. Тези чайници бяха големи - 25 литра единият. Два чайника бяхме направили.
към текста >>
Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на
Витоша
с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа.
Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова
Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на
Витоша
с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа.
Носехме си чайници. Тези чайници бяха големи - 25 литра единият. Два чайника бяхме направили. Единият го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си.
към текста >>
29.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
" Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към
Витоша
- планината беше покрита със сняг.
Той не може да се откаже от цигарите, а аз да ги пуша не мога, и така живеех в едно противоречие. Мина месец, два - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно. Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си мъка. Отидох и Му разказах всичко. Той помълча малко и каза: "Рекох, ще се нареди!
" Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към
Витоша
- планината беше покрита със сняг.
"Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." Като ми каза това, аз вече се успокоих. Минаха две седмици, в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време пушеха.
към текста >>
"Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на
Витоша
, за колко време може да го изрине?
Мина месец, два - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно. Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си мъка. Отидох и Му разказах всичко. Той помълча малко и каза: "Рекох, ще се нареди! " Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг.
"Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на
Витоша
, за колко време може да го изрине?
" Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." Като ми каза това, аз вече се успокоих. Минаха две седмици, в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време пушеха. В машинното отделение буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ.
към текста >>
30.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО
Аз ходя вече 35 деня на
Витоша
, всеки ден извървявам по 18-20 км.
И няма по-велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувства в себе си, да бъде в съгласие с всички велики същества. Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво знание. Отдалечаването на човека от Бога е зло. Приближаването му към Бога е добро. Това са два процеса, които се извършват постепенно, а не изведнъж.
Аз ходя вече 35 деня на
Витоша
, всеки ден извървявам по 18-20 км.
Питате ме защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18-20 км, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш, С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си. Освен Бог, никой друг не може да разреши въпросите ви.
към текста >>
31.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Аз се радвам, че горе на
Витоша
има надпис: "Да не се късат цветята!
Тия цветя са изложение на същества, които стоят много по- високо от вас. Те са направили изложба на своите картини, а вие минавате отгоре и пет пари на давате, че ги тъпчите. После се чудите откъде ви е сполетяло нещо лошо. Децата не трябва да се учат да късат цветята, защото късането има разрушителен характер. Но цветята да се носят в саксии.
Аз се радвам, че горе на
Витоша
има надпис: "Да не се късат цветята!
" Възприели са тази мисъл на Новото Учение. Иди там и помириши! За цяр ако искаш, можеш да откъснеш и ще туриш мисълта, че я вземаш за цяр. Жертва се тогава цветето. Новият морал е: Не късайте цветята!
към текста >>
32.
ТЪРПЕНИЕ
Пследните дни от живота си пожела да отиде на
Витоша
.
Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той беше председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по негова заповед. След смъртта на любимия си Сираков, Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина.
Пследните дни от живота си пожела да отиде на
Витоша
.
Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мен с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел- Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота.
към текста >>
Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на
Витоша
на Бивака, защото е слаба и немощна.
А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той беше председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по негова заповед. След смъртта на любимия си Сираков, Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Пследните дни от живота си пожела да отиде на Витоша.
Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на
Витоша
на Бивака, защото е слаба и немощна.
Учителят посочи мен с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел- Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота. Гледах я и си представях каква красавица бе преди, а след това в нея се кръстосаха чувствата на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно.
към текста >>
33.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Ние предприехме екскурзия с Учителя до
Витоша
.
В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и се молеха пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Мария Тодорова Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Ветровете ги носеха в планината и натрупваха преспи.
Ние предприехме екскурзия с Учителя до
Витоша
.
Стигнахме до бивака "Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно. Нагазили в снега, по указание на Учителя, ние се наредихме в две-три редици на обща молитва. Изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината.
към текста >>
В първите години Учителят бе дал задача на учениците всеки сам да се качи на
Витоша
.
" И за чудо на смаяната публика и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него. Братът остава жив и здрав и продължил пътя си към Изгрева, а публиката още се чудела какъв Учител призовава тоя старец. За тях, за случайните зрители, било чудно, но братът, на когото животът бил спасен, знае кого призовава и кой му помогна. След тази опитност братът още по-добре опозна кой бе Учителят. Ив.Гарвалов
В първите години Учителят бе дал задача на учениците всеки сам да се качи на
Витоша
.
Този опит бе направен от мнозина. Първо трябваше да се качат денем, а след известно време да се изкачи Черни връх нощем. През цялото време ученикът трябва да държи връзка с Бога и да не си отклонява вниманието със странични неща. Мнозина направиха този опит и се получиха най-невероятни случки за описание. Едно от условията беше всеки, който тръгне да прави този опит, да се обади на Учителя, Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя.
към текста >>
Отива при Учителя и Му съобщава, че иска да отиде на екскурзия на
Витоша
сама, за да може да размишлява, да съзерцава сред природата и едновременно да направи задачата, която Той е дал.
През цялото време ученикът трябва да държи връзка с Бога и да не си отклонява вниманието със странични неща. Мнозина направиха този опит и се получиха най-невероятни случки за описание. Едно от условията беше всеки, който тръгне да прави този опит, да се обади на Учителя, Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя. На тези им се случиха най-неочаквани премеждия и някои пострадаха. Стенографката Паша Теодорова и тя решава да направи този опит.
Отива при Учителя и Му съобщава, че иска да отиде на екскурзия на
Витоша
сама, за да може да размишлява, да съзерцава сред природата и едновременно да направи задачата, която Той е дал.
Получила одобрението на Учителя, тръгнала пеша и полека, полека се изкачвала по пътеките на Витоша. По средата на пътя паднала мъгла и изгубила пътя. Лутала се насам - натам и накрая се объркала. Идва й на ум, че трябва да търси помощ. Спира се, прави молитва и търси мислено помощта на Учителя.
към текста >>
Получила одобрението на Учителя, тръгнала пеша и полека, полека се изкачвала по пътеките на
Витоша
.
Мнозина направиха този опит и се получиха най-невероятни случки за описание. Едно от условията беше всеки, който тръгне да прави този опит, да се обади на Учителя, Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя. На тези им се случиха най-неочаквани премеждия и някои пострадаха. Стенографката Паша Теодорова и тя решава да направи този опит. Отива при Учителя и Му съобщава, че иска да отиде на екскурзия на Витоша сама, за да може да размишлява, да съзерцава сред природата и едновременно да направи задачата, която Той е дал.
Получила одобрението на Учителя, тръгнала пеша и полека, полека се изкачвала по пътеките на
Витоша
.
По средата на пътя паднала мъгла и изгубила пътя. Лутала се насам - натам и накрая се объркала. Идва й на ум, че трябва да търси помощ. Спира се, прави молитва и търси мислено помощта на Учителя. По едно време вижда пред нея застанал Учителят.
към текста >>
34.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
В една топла лятна сутрин възлизахме с Учителя към Ел Шадай - бивака на
Витоша
.
Интересно бе, че с освобождението на България от турско робство, Учителят идва да работи в рамките на Санстефанска България, но тези духове я разделиха на две чрез Берлинския конгрес. Дойде онова време, когато Германия се раздели на две през 1945 г. и от едната страна бяха САЩ, Англия и Франция, а от другата страна Съветска Русия. Те сега проверяват какво значи думата на Учителя! Борис Николов
В една топла лятна сутрин възлизахме с Учителя към Ел Шадай - бивака на
Витоша
.
Повод за тази екскурзия бе обявеният тридневен празник по случай раждането на престолонаследника Симеон. "Случайността" да се повторят отново две имена, записани в историята на България, събуди спомени. Двете имена - Борис и Симеон - са известни. Времето е отбелязало културни и исторически върхове. Цар Борис покръства българите, а неговият син - цар Симеон, е позлатил своето време с достиженията на блестящи културни изяви.
към текста >>
35.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Свободен си да отидеш на
Витоша
- дизгинът е хубав, ко- шумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш.
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате представа за това. Между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. И какви ли не противоречия ще трябва да разрешиш, и какви ли не хули ще понесеш! Ще си като впрегнат кон.
Свободен си да отидеш на
Витоша
- дизгинът е хубав, ко- шумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш.
Ни най-малко не ти влизат в положението - камшикът играе. Всички велики Учители на човечеството минават най-тежки изпити. Като минат тия изпити, те ще минат едно състояние, за което хората не са слушали дори, но докато дойдат до него... Лесно се говори, но за дисциплината, през която Учителите минават, хората хабер нямат. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които са ти поверени, да не оставиш един да пропадне.
към текста >>
36.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на
Витоша
.
- "Какво искате? " Те запитаха: "На кого е мястото, гдето е застроен салонът? " Учителят каза само: "На Баучер" и затвори вратата. Влезе в салона и повече не излезе. Те побесняха от яд и почнаха да ругаят, да крещят, да говорят лоши думи, след което си заминаха.
Разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на
Витоша
.
А ние чакахме за беседа. Тъкмо си говорим със съпруга ми, ако няма беседа, по-добре да си заминем още тая вечер. Видяхме Учителя, целунахме Му ръка и Го попитахме: "Учителю, казаха ни, че няма да има беседа." - "Рекох, ще останете и за беседата." Дойде неделя сутринта, в целия Изгрев е чисто, хубаво, пеят "Росна капко, свят лазурен". Толкова красиво беше, на мен такова хубаво впечатление ми направи! Започна беседата и към средата пристигна една грамадна жена с табела на гърба "Жертва на Дънов", влезе и извика: "Какво го слушате тоя магесник!
към текста >>
37.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
А това бяха същите думи, които Учителят изрече на
Витоша
, когато аз Го питах дали може да бием змиите.
Побойниците минаха покрай мене, прекосиха двора и се запътиха към колата. Аз стоях като вдървен дълго. Идва Стоянчо и ме пита: "Ти защо не ги утрепа с този стол? Нали си як и здрав? " А аз, без да искам, устата ми се отвори и произнесе тези думи: "Абе, има то кой да ги бие." Устата ми се затвори и аз разбрах, че някой друг произнесе тези думи чрез мене.
А това бяха същите думи, които Учителят изрече на
Витоша
, когато аз Го питах дали може да бием змиите.
Ако Учителят не ми беше казал: "Други са тия, гдето ще трепят змиите." - то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее. Но Учителят ме спря, защото други са тия, гдето ще бият змиите. Побойниците бяха изпратени от Александър Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ. Тогава Цанков искаше втори път да дойде на власт. Цанковистите не бяха малко, но разбраха, че царят не иска да ги сложи на власт.
към текста >>
Понеже се занимавам с гъбарство, бях ходил много през деня по
Витоша
и се бях уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, легнах да почина в палатката.
Аз имах квартира до Бертоли, до линията в една барака. Но за известно време си бях построил палатка до къщата на сестра Балтова, която се намираше близо до големия салон, в който Учителят изнасяше беседите. Причината, която ме накара да изляза на палатка, беше, че ми бяха дошли четирима приятели, студенти, на които отстъпих стаята си. Беше месец май, 1936 г. Това излизане на палатка ми даде възможност да бъда очевидец на побоя, който нанесоха на Учителя.
Понеже се занимавам с гъбарство, бях ходил много през деня по
Витоша
и се бях уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, легнах да почина в палатката.
Бях дори задрямал. По едно време чух силни викове на жени откъм салона. Скочих и изтичах да видя какво става. Виковете бяха на сестри Веса Козарева, Димитринка Захариева и Маргарита Мечева. Двама високи и силни, едри мъже се бяха нахвърлили върху Учителя, Който беше облечен в бял костюм и удряха с железни боксове.
към текста >>
38.
ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ
Учителят излизаше всяка сутрин към
Витоша
.
Когато я обезвреждаха, ние уплашено наблюдавахме отдалеч. Друга бомба бе паднала към линията под Изгрева. Пак беше голяма бомба. Ако беше избухнала, щеше да направи много поразии. От 25 ноември 1943 г.
Учителят излизаше всяка сутрин към
Витоша
.
Обикновено Го придружаваше група братя и сестри - 10-20, а понякога и 30 човека. Идваха от София и провинцията. Излизахме над село Симеоново. Там имаше млада гора и на полянката зад гората направихме лагер. Накладем огън и целия ден прекарваме там.
към текста >>
Ние стоим на
Витоша
.
Идваха от София и провинцията. Излизахме над село Симеоново. Там имаше млада гора и на полянката зад гората направихме лагер. Накладем огън и целия ден прекарваме там. В туй време можеха да стават бомбардировки над София.
Ние стоим на
Витоша
.
Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни. Ние седим на полянката до горичката. Учителят беше много сериозен, беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката, пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева.
към текста >>
И така 43 пъти излезе Учителят от София до
Витоша
.
Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни. Ние седим на полянката до горичката. Учителят беше много сериозен, беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката, пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева. Той почти винаги загатваше кога ще има бомбардировка.
И така 43 пъти излезе Учителят от София до
Витоша
.
Обикновено ходехме пешком. Ако се случеше някой от нас да вземе лека кола, беше голям късмет. Тогава нямаше бензин, Всичко беше с купони. Плащахме на частните шофьори много добре, за да закарат Учителя с няколко човека до Симеоново. Веднъж ние с Учителя бяхме в една от къщите в селото.
към текста >>
" Представяте ли си, ние сме наели стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на
Витоша
, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение.
Плащахме на частните шофьори много добре, за да закарат Учителя с няколко човека до Симеоново. Веднъж ние с Учителя бяхме в една от къщите в селото. Имаше голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели, пусна бомби в самото село и разруши няколко къщи. А с Учителя седим в една бахча пред стаичката, която бяхме наели. Учителят огледа небето, чу тътена на бомбите и каза: "Те мене търсят!
" Представяте ли си, ние сме наели стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на
Витоша
, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение.
И това доживяхме да видим - как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя! На 28 ноември 1943 г. Учителят каза: "От известно време често ходя на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизам вън от града, крия се от бомбите. Всъщност, въпросът е поставен другояче.
към текста >>
Учителят каза: "От известно време често ходя на
Витоша
, правя разходки по планината.
А с Учителя седим в една бахча пред стаичката, която бяхме наели. Учителят огледа небето, чу тътена на бомбите и каза: "Те мене търсят! " Представяте ли си, ние сме наели стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение. И това доживяхме да видим - как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя! На 28 ноември 1943 г.
Учителят каза: "От известно време често ходя на
Витоша
, правя разходки по планината.
Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизам вън от града, крия се от бомбите. Всъщност, въпросът е поставен другояче. Ако следите кога стават бомбардировките, ще видите, че те стават, когато съм в града, а не когато излизам на планината. Много естествено, крадците и разбойниците не търсят бедни хора, но богати, защото има какво да вземат от тях. Те търсят мене."
към текста >>
39.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
Това го виждахме най-добре по екскурзиите до
Витоша
, особено през есента на 1943 г.
Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Последните години Учителят често се спираше, за да си почине.
Това го виждахме най-добре по екскурзиите до
Витоша
, особено през есента на 1943 г.
Понякога се залюляваше, след това се спираше и си почиваше. Налагаше си воля и вървеше. Това, което казвам, не е кощунство спрямо Него, но самата истина. През последните години по Негово настояване направихме няколко екскурзии до планините. През 1942 г.
към текста >>
Посетихме Мусала, Черни връх на
Витоша
, а през 1944 г., когато Учителят беше в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец.
Налагаше си воля и вървеше. Това, което казвам, не е кощунство спрямо Него, но самата истина. През последните години по Негово настояване направихме няколко екскурзии до планините. През 1942 г. посетихме за последен път Седемте Рилски езера.
Посетихме Мусала, Черни връх на
Витоша
, а през 1944 г., когато Учителят беше в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец.
При тези излизания в планината, времето винаги беше хубаво и след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината, ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които Го придружаваха, не бяха големи, а от няколко души - толкова, че да се осигури пребиваването ни, защото от нас се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
към текста >>
През седмица, през две, поне един път в месеца излизахме на екскурзии в околностите или се изкачвахме на
Витоша
.
Учителят винаги влагаше идея при изкачване на връх Мусала. Не ме напускаше чувството, че Учителят се прощаваше с Мусала. Беше изтощен и повече си почиваше. Прекарахме в хижата три дни като всяка сутрин бивахме на върха за изгрева на Слънцето. Учителят предприемаше екскурзии много често.
През седмица, през две, поне един път в месеца излизахме на екскурзии в околностите или се изкачвахме на
Витоша
.
От Мърчаево има една пътека, която отива към хижа "Острица". Оттам има една алея, която води до хижа "Еделвайс". В тези места отсядахме с Учителя. Хижите бяха празни, планината бе пуста, няма жив човек, всичко бе избягало от София от бомбардировките. В хижа "Острица" последния път прекарахме две седмици и вече се канехме да слизаме, когато Учителят дойде една привечер при мене.
към текста >>
А да знаете как се яде топъл, пресен хляб под върха на
Витоша
.
Опекла ги баба Мария, майка му и ги праща на Учителя в две големи тави. "Майка ги опече за Учителя." Ние се споглеждаме и се усмихваме. Онези, които поглеждаха към небето за небесната манна, рекоха: "Черни връх е над главите ни и ние натам поглеждахме." Всички се смеем. Така ставаха чудесата чрез хората и чрез Бога. По съвсем естествен начин.
А да знаете как се яде топъл, пресен хляб под върха на
Витоша
.
Топи се в устата. На следващия ден дойдоха и други братя и сестри от София. Те бяха научили къде е Учителят и групата ни се увеличи. Но те идват и носят продукти, тъй че нямаше никаква оскъдица. Прекарахме много хубаво.
към текста >>
40.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА
Обичах много да ходя на
Витоша
, но работех, а в неделя Учителят държеше беседи.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА Аз бях много срамежлива и Учителя не смеех да Го доближа, да Го запитам, но имам една опитност от 1943 г.
Обичах много да ходя на
Витоша
, но работех, а в неделя Учителят държеше беседи.
Беше юли месец, хубаво време и тъй ми се искаше да ходя на Витоша, но Учителят държеше беседа и в 10.00 часа. Помня, стоях права до вратата, гледам нагоре: "Хубаво небе, колко е хубаво да ида на Витоша, но защо Учителят не ни пуща? ", ми минава през главата. Учителят ми отговаря - нали чете мисли: "Бързам, рекох." Това беше 1943 г., началото на юли. "Бързам, рекох, защото имам само една година, за да ви дам, което имам да ви давам." И след тази година си замина.
към текста >>
Беше юли месец, хубаво време и тъй ми се искаше да ходя на
Витоша
, но Учителят държеше беседа и в 10.00 часа.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА Аз бях много срамежлива и Учителя не смеех да Го доближа, да Го запитам, но имам една опитност от 1943 г. Обичах много да ходя на Витоша, но работех, а в неделя Учителят държеше беседи.
Беше юли месец, хубаво време и тъй ми се искаше да ходя на
Витоша
, но Учителят държеше беседа и в 10.00 часа.
Помня, стоях права до вратата, гледам нагоре: "Хубаво небе, колко е хубаво да ида на Витоша, но защо Учителят не ни пуща? ", ми минава през главата. Учителят ми отговаря - нали чете мисли: "Бързам, рекох." Това беше 1943 г., началото на юли. "Бързам, рекох, защото имам само една година, за да ви дам, което имам да ви давам." И след тази година си замина. Това изречение го има в беседата.
към текста >>
Помня, стоях права до вратата, гледам нагоре: "Хубаво небе, колко е хубаво да ида на
Витоша
, но защо Учителят не ни пуща?
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА Аз бях много срамежлива и Учителя не смеех да Го доближа, да Го запитам, но имам една опитност от 1943 г. Обичах много да ходя на Витоша, но работех, а в неделя Учителят държеше беседи. Беше юли месец, хубаво време и тъй ми се искаше да ходя на Витоша, но Учителят държеше беседа и в 10.00 часа.
Помня, стоях права до вратата, гледам нагоре: "Хубаво небе, колко е хубаво да ида на
Витоша
, но защо Учителят не ни пуща?
", ми минава през главата. Учителят ми отговаря - нали чете мисли: "Бързам, рекох." Това беше 1943 г., началото на юли. "Бързам, рекох, защото имам само една година, за да ви дам, което имам да ви давам." И след тази година си замина. Това изречение го има в беседата. Тя е печатана и аз намерих този отговор, гдето Учителят даде на моята мисъл.
към текста >>
41.
ПОСЛЕДНИ СЛОВА И НАПЪТСТВИЯ
в село Мърчаево и по време на екскурзиите от Мърчаево до
Витоша
.
Учителят почти не говореше. Това бе Неговият завет към нас учениците и Неговият завет към човечеството. Борис Николов Учителят държи беседи от 19.III. до 24.IX.1944 г.
в село Мърчаево и по време на екскурзиите от Мърчаево до
Витоша
.
Връща се на Изгрева на 19.Х.; От 22.Х. до 20.XII. изнася беседи в салона на Изгрева, отпечатани в томчето "Заветът на Любовта" /първо оригинално издание 1999 г., Кърджали/; 20.XII.1944 г.
към текста >>
42.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Беше казал по- рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка." Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на
Витоша
.
Искаше да каже: "Не я хокай- те Савка! " Аз също си замълчах. Савка по това време е била болна от рак на матката, но ние не знаехме това. Учителят след три дни си замина, а след пет месеца си замина и Савка. Учителят си я прибра.
Беше казал по- рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка." Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на
Витоша
.
Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка. Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, с различни професии, образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние Го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи Отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва.
към текста >>
43.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Всичко беше зациментирано и представляваше един голям объл камък, който занесох с раница на
Витоша
и го сложих сред другите камъни при морените, близо до хижа "Алеко".
Съгласих се, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предаде на мен. Така и направихме. В бараката на Тодор Стоименов се събрахме Манол Иванов и Жечо Панайотов и там ми се връчиха жълтиците. Аз ги прибрах като взех описа им и един екземпляр от протокола за предаване. Понеже се занимавам с камъни, с мозайки, направих от цимент един объл камък, като в него пъхнах металическата кутия с жълтиците, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Всичко беше зациментирано и представляваше един голям объл камък, който занесох с раница на
Витоша
и го сложих сред другите камъни при морените, близо до хижа "Алеко".
Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросния камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов.
към текста >>
Заведох ги горе на
Витоша
и им показах камъка.
Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов. Когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова, ме наклевети, че жълтиците са при мен и съм злоупотребил с тях. Дойде милиция у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те са ми предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г.
Заведох ги горе на
Витоша
и им показах камъка.
Те го разбиха, извадиха буркана, касетката с жълтиците, вътре имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал подписите в описа, когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. По-късно описът с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А според закона, финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите.
към текста >>
Имахме само едно място на
Витоша
, където правехме екскурзии за един ден по празниците, но и това ни забраниха.
В 1965 г. дори ни забраниха летуването на Рила. А ние от 1922 г. всяка година ходехме там. Отчуждиха ни салона на Изгрева и нямахме къде да се събираме.
Имахме само едно място на
Витоша
, където правехме екскурзии за един ден по празниците, но и това ни забраниха.
Там си бяхме построили една каменна стена, суха зидария, за да бъдем защитени от западните ветрове, които често духат там. И нея разрушиха. Бяха изпратили войници, които да изхвърлят надалече камъните. За зимата имахме построени примитивни бараки, землянки. И тях разтуриха!
към текста >>
Учителят редовно правеше екскурзии до
Витоша
като минаваше покрай нашия дом.
За света ние бяхме несретници, бедняци и голтаци. Но ако знаеха, че тук има толкова много пари, щяха да ни нападнат апашите и щяха да ни оберат. Това не стана, защото беше тук Учителят. Апашите дойдоха по-късно, дойдоха официално и ни обраха до шушка. Бяха започнали бомбардировките.
Учителят редовно правеше екскурзии до
Витоша
като минаваше покрай нашия дом.
Нагостявахме Го, а понякога и спеше у дома. Преди да замине за Мърчаево, Той ме извика и ми даде една касетка, която бе затворена. Той я отвори пред мен и каза, че вътре има 800 000 лв. "Пазете това! Това са братски средства." Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка, оставена при мен за съхранение, показваше, че ми оказва доверие.
към текста >>
44.
ЕЛ-ШАДАЙ
Близо до София се издига високият масив на
Витоша
.
ЕЛ-ШАДАЙ
Близо до София се издига високият масив на
Витоша
.
Планината е могъща и стръмна. Върховете ¢ до късно през лятото пазят снежните си преспи. Височините имат притегателна сила. Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете. Те светят в ранната утрин.
към текста >>
45.
МУСАЛА
Освен до близката
Витоша
Учителя устройваше летуване и в по-далечните наши планини – в първите години към Мусала, най-високия връх на Рила.
МУСАЛА Животът ни в планините по-късно доби организиран вид.
Освен до близката
Витоша
Учителя устройваше летуване и в по-далечните наши планини – в първите години към Мусала, най-високия връх на Рила.
Той също се превърна за нас в символ, възрасна в душите ни като жив идеал, към който вечно да се стремим. Името му е на древен език и значи Божи връх. Учителя казва: Най-високият връх е Любовта към Бога. Любовта възкресява всичко, до което се докосне.
към текста >>
46.
МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ
Веднъж срещнах един отчаян човек и му казах да отиде на
Витоша
.
А в полето ще обработвате това, което сте приели тук. Всяко отиване на планината има за цел влизане в досег със силите на Живата Природа и облагородяване на човека. Той трябва да се върне от планината обновен физически и с нова мисъл в съзнанието. Екскурзията трябва да се смята като отиване в един по-висш свят. Който иска да бъде добър, трябва да се качва на планинските върхове.
Веднъж срещнах един отчаян човек и му казах да отиде на
Витоша
.
Вечерта се върна радостен. Той видял по пътя камъни цветя, треви, дървета, извори, реки; те внесли в него нови идеи и скръбта му се сменила. Ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем на другите това що сме взели на планината, това слизане има смисъл. Нашите идеи тук са по-силни, понеже сме много високо.
към текста >>
47.
Четиринадесета част
Някой може да приема Любовта в кафенето, но аз ще се изкача на
Витоша
, там да я възприема.
Познавате ли нейния език? Красив език има тя, но на вашия език мъчно може да се предаде говорът й... Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за нея, искам да ви посоча правилен начин за възприемането й.
Някой може да приема Любовта в кафенето, но аз ще се изкача на
Витоша
, там да я възприема.
Божията Любов никога не посещава опушени и димящи места. С други думи казано: Единственото място, където влиза, това е чистото човешко сърце. Когато го изчистите, тогава тя ще ви посети. С нея и Бог ще ви посети. Щом Той дойде, вие ще изпитате необятна и безкористна Любов към всичко живо в света...
към текста >>
48.
Беинса Дуно
нататък Учителя редовно извежда учениците си в планината
на_Витоша
и на Мусала.
неговите неделни беседи стават публични, започват в 10 ч. сутринта и продължават около час. В 1922 г. той слага началото на духовната Школа на Бялото Братство, в която теоретичните знания са съчетани с духовни практики, с методи за самоусъвършенстване, с упражнения за развиване на тялото, ума и контрол на емоциите. От 1922 г.
нататък Учителя редовно извежда учениците си в планината
на_Витоша
и на Мусала.
От 1929 г. ежегодно се прави летен лагер на Рила, в местността Седемте рилски езера. Това е „лятната духовна школа“, в която учениците са стимулирани да осъществяват по- тясна връзка с природата, да се ползват от нейните блага, да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят върху своите взаимоотношения. През 1932 година на поляната на Изгрева край София се ражда Паневритмията - свещеният кръгов танц, чиито движения и музика са дадени от Учителя. В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните граници и в момента вече се играе на петте континента.
към текста >>
49.
Паневритмия 1938
Въ красива пролѣтна утринь, когато слънцето позлатява челото на
Витоша
, когато цвѣтята започватъ да отварятъ своитѣ вѣнчета за животворнитѣ слънчеви лѫчи, когато всичко наоколо е пълно съ свежесть, радость, хармония и музика, се правятъ тия упражнения на една широка полянка, обиколена съ стройна борова гора.
Цѣлиятъ животъ е паневритмия. Какво представлява паневритмията? Всѣка година на „Изгрѣва“ край София на 22. мартъ се отваря една нова красива страница въ живота. Тогазъ почватъ паневритмичнитѣ упражнения.
Въ красива пролѣтна утринь, когато слънцето позлатява челото на
Витоша
, когато цвѣтята започватъ да отварятъ своитѣ вѣнчета за животворнитѣ слънчеви лѫчи, когато всичко наоколо е пълно съ свежесть, радость, хармония и музика, се правятъ тия упражнения на една широка полянка, обиколена съ стройна борова гора.
Всѣка сутринь следъ 22. мартъ нѣколко стотинъ души при изгрѣвъ слънце правятъ тия красиви ритмични музикални упражнения. Всички сѫ наредени въ два или повече крѫга. Въ срѣдата е оркестрътъ. При ритъма на специална музика се правятъ тия ритмични упражнения.
към текста >>
50.
Съдържание
Марш
Витоша
90.
Любовта е извор 85. Любов ме озари 86. Малката бубулечица (тема № 27) 87. Малкият извор 88. Малкият планински извор (т .17) 89.
Марш
Витоша
90.
Махар Бену Аба 91. Ме хейн (тема № 36) 92. Милост, Благост (тема № 35) 93. Милосърдието 94. Мирът иде 95.
към текста >>
51.
6. ФОРМУЛИ ЗА ЗДРАВЕ И ТОНИРАНЕ
(3 пъти) Много пъти Учителя казваше тази формула, когато сме били сред природата, на
Витоша
, Рила или Изгрева. 3.
6. ФОРМУЛИ ЗА ЗДРАВЕ И ТОНИРАНЕ 1. „Заповедта на Учителя" Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Обичай съвършения път на Истината Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: и Живота, Клекнали и ръцете опрени на земята, до краката: постави Доброто за основа на дома си, Разтваряме ръцете опънати напред с дланите нагоре: Правдата за мерило, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и аз ще Ти се изявя. 2. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, колко велико и колко разумно си направил света.
(3 пъти) Много пъти Учителя казваше тази формула, когато сме били сред природата, на
Витоша
, Рила или Изгрева. 3.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Мъдростта: Верен, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: истинен, Ръцете със събрани пръсти, допрени eg на до друга, върху центъра на Мъдростта: чист и благ всякога бъди и Господ на мира Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: ще изпълни сърцето ти с всички добрини. (3 пъти) 4. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Мъдростта: ум, светъл като Слънцето Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Душата: душа, обширна като Вселената Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: Дух, мощен като Бога и едно с Бога. (3 пъти) 5. Двете ръце се разтварят настрани и правят хоризонтални кръгове пред тялото.
към текста >>
52.
ПЕСНИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Марш
Витоша
90.
Любовта е извор 85. Любов ме озари 86. Малката бубулечица (тема № 27) 87. Малкият извор 88. Малкият планински извор (т .17) 89.
Марш
Витоша
90.
Махар Бену Аба 91. Ме хейн (тема № 36) 92. Милост, Благост (тема № 35) 93. Милосърдието 94. Мирът иде 95.
към текста >>
53.
62. Запали се огънят
08.1943 г.,
Витоша
, Ел Шадай.
Сложи се трапезата. Яви се моята мисъл. Хляба сладки днес да възлюбя и сладките му думи аз да чуя. Хляба сладки днес да възлюбя и сладките му думи аз да чуя. Дадена на 08.
08.1943 г.,
Витоша
, Ел Шадай.
към текста >>
54.
89. Марш Витоша
89. Марш
Витоша
музика: Иван Жеков текст: Иван Жеков Хайде всички дружно да вървим напред!
89. Марш
Витоша
музика: Иван Жеков текст: Иван Жеков Хайде всички дружно да вървим напред!
Да вървим, да вървим, да вървим задружно ний; Да летим, да летим безспирно вси; Да вървим, да вървим, да вървим задружно ний; И към Витоша да полетим. Сутрин рано във зори, птички кат’ запеят, нашите души Богу химни светли леят; Слънце животворно към Витош, гордо гледа. Лъчезарно, велелепно всички поздравява.
към текста >>
Да вървим, да вървим, да вървим задружно ний; Да летим, да летим безспирно вси; Да вървим, да вървим, да вървим задружно ний; И към
Витоша
да полетим.
89. Марш Витоша музика: Иван Жеков текст: Иван Жеков Хайде всички дружно да вървим напред!
Да вървим, да вървим, да вървим задружно ний; Да летим, да летим безспирно вси; Да вървим, да вървим, да вървим задружно ний; И към
Витоша
да полетим.
Сутрин рано във зори, птички кат’ запеят, нашите души Богу химни светли леят; Слънце животворно към Витош, гордо гледа. Лъчезарно, велелепно всички поздравява.
към текста >>
55.
118. Песен за Бога
02.1972 г., неделя
Витоша
под Резньовете * * * Люби, люби, люби, учи, с Бога всичко ти постигни.
118. Песен за Бога Текст: Светозар Няголов музика: Светозар Няголов Господи, Господи, Ти ме озари, Ти ме изпълни с живот. Господи, Господи, Ти ме освети, събуди в мене Любовта. Господи, Господи, в Твоите ръце предавам аз своя дух. Дадена на 06.
02.1972 г., неделя
Витоша
под Резньовете * * * Люби, люби, люби, учи, с Бога всичко ти постигни.
Любовта е Майка, що Доброто носи, Любовта е Божий Дар. Люби, люби, люби, учи, с Бога всичко ти постигни. Любовта е Сила, що врати отваря, Любовта е Топлина. Люби, люби, люби, учи, с Бога всичко ти постигни. Любовта е Ангел, що навсъде влиза, любовта е Светлина.
към текста >>
сряда
Витоша
Любовта е Сила, що врати отваря, Любовта е Топлина. Люби, люби, люби, учи, с Бога всичко ти постигни. Любовта е Ангел, що навсъде влиза, любовта е Светлина. Люби, люби, люби, учи, с Бога всичко ти постигни. 16. 02.1972 г.
сряда
Витоша
към текста >>
56.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на
Витоша
, Мусала и Рила, заедно със своите ученици.
1945 г. - на учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, София - Изгрев „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш на небесата." Това е зовът на безграничната Любов, да бъдем синове на виделината. Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята.
Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на
Витоша
, Мусала и Рила, заедно със своите ученици.
Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си.
към текста >>
НАГОРЕ