Търсене в текстове за 'Витоша'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 386 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Ел-Шадай на Витоша
Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя. Ел-Шадай на Витоша Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Тодор Стоименов (1872-1952)
към текста >>

2. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят.
Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи. Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят. Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете с 48 - "Отец на светлините" - светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи Всеки цвят е даден на три места в книгата Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници След това се намира съответният цвят на трите места, прочита се и накрая се прочита заповедта на Учителя. Така тази книга действува на човека.
към текста >>

3. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

191 е поместена снимка на Учителя Дънов на екскурзия на Черни връх - Витоша със свои съмишленици.
IV, кн. 8 (VI-IX. 1926) стр. 190 в статията „Опровержение", той описва кой е Иван Грозев. А на стр. 191 е поместена снимка на Учителя Дънов на екскурзия на Черни връх - Витоша със свои съмишленици. А за да докаже, че Иван Грозев също е бил дъновист, той под снимката пише следния текст: „Иван Грозев, теософ и гимназиален учител в София при нозете на Учителя Дънов". Наистина той е седнал при нозете му. Тази снимка е поместена в „Изгревът", том V, снимка N 6 и препраща към стр. 500 под N 196, „Учителят на Черни връх". ОПРОВЕРЖЕНИЕ
към текста >>

4. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Над Резена на Витоша има едно малко бяло облаче.
Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите? " ТОЙ Й отговаря: „Духът чрез мен изнася Словото Божие." Йорданка отива при стенографките и му донася разшифрованата стенограма от последната беседа. В края на зимата през 1930 г., в 10 ч. сутринта, Учителят държи беседа, от която приятелите не запомнят и не разбират нищо. Навън е ясно, топло време и капчуците капят. Над Резена на Витоша има едно малко бяло облаче. След свършването на беседата, като излизат от салона на двора, Учителя пита приятелите: „Разбрахте ли беседата? " Братята и сестрите отговарят, че беседата е много хубава, но не са я разбрали. Учителят им пояснява, че те са били издигнати на много високо място, и в това време, в салона са присъствали същества от края на Велената, които отлично са разбрали беседата. Облачето, което се вижда над Резена им служи като аеродрум, откъдето те ще отлетят обратно към Вселената.
към текста >>

5. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

Витоша
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир. Датата е под въпрос. В книгата на Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г. В спомени на Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят на този лагер 1922 г. 1. Изгревът - Атанас Славов
към текста >>

През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир. Датата е под въпрос. В книгата на Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г. В спомени на Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят на този лагер 1922 г. 1. Изгревът - Атанас Славов 9 юни 1921 - Предприема екскурзия до Витоша и създава в подножието на Резньовете братския лагер Ел Шадай
към текста >>

9 юни 1921 - Предприема екскурзия до Витоша и създава в подножието на Резньовете братския лагер Ел Шадай
През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир. Датата е под въпрос. В книгата на Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г. В спомени на Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят на този лагер 1922 г. 1. Изгревът - Атанас Славов 9 юни 1921 - Предприема екскурзия до Витоша и създава в подножието на Резньовете братския лагер Ел Шадай 2. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ 3. Спомен на Светозар Няголов: Ел Шадай ( Вратата на Рая ) 4. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) Част от спомените на Елена Андреева Е.А.: Той Го даде, Той.
към текста >>

2. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ
Датата е под въпрос. В книгата на Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г. В спомени на Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят на този лагер 1922 г. 1. Изгревът - Атанас Славов 9 юни 1921 - Предприема екскурзия до Витоша и създава в подножието на Резньовете братския лагер Ел Шадай 2. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ 3. Спомен на Светозар Няголов: Ел Шадай ( Вратата на Рая ) 4. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) Част от спомените на Елена Андреева Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг.
към текста >>

16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"
В.К.: А името на бивака „Ел Шадай". Забележка: Е.А. - Елена Андреева, В.К. - Вергилий Кръстев В този спомен не е указана точна дата 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни.
към текста >>

Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г.
Забележка: Е.А. - Елена Андреева, В.К. - Вергилий Кръстев В този спомен не е указана точна дата 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден.
към текста >>

Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица на Витоша.
В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда пространството на Софийското поле. Изобщо хубаво място, добре проветрявано, добре осветявано, добре огрявано, хубав въздух и хубаво осветено. Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица на Витоша. Учителят беше завел ред. Един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак. Този стръмен баир от първия бивак до горе, до поляните го нарекоха приятелите „Бери душа". Много стръмен и уморителен път.
към текста >>

16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ
Ще ги видите на някои снимки. После те се оформиха в простички шест упражнения, които ние ги правим сутрин и то когато правехме Паневритмията. Даваше и други упражнения, които Той импровизираше в момента, Той ги показваше и ние след Него правехме същите упражнения. Тъй че на този Бивак сме прекарвали хубав братски живот с Учителя. Изгревът - Том 3 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ 1. Ел Шадай ( Вратата на Рая ) Ние постоянно я посещавахме и се ползвахме от нейните хубави влияния и духовни възможности. Най-важният център там беше Бивака - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който постоянно посещавахме с Учителя или сами, за да изпълняваме дадени задачи.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г.
към текста >>

Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - Бивака Ел Шадай.
Като влязох в бараката, затворих вратата, запалих свещ и четях беседа. На вратата дойде един вълк и започна да вие и драска с ноктите си. Той обитаваше в една морена под горския дом. Сутринта, като излязох за изгрев слънце, видях стъпките му в снега. След посрещане на изгрева тръгнах веднага надолу. Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - Бивака Ел Шадай. Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя.Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта. Ние извикахме и той избяга към горския дом. Изгревът - Том 22 Спомен на Светозар Няголов: 1. Ел Шадай ( Вратата на Рая )
към текста >>

И сега, където е най-студената вода на Витоша плюс два градуса.
В.К.: Искам да ви питам как стана и как се откри бивака на „Ел Шадай? " Е.А.: Ще ви кажа. Вижте сега, ние направихме първата екскурзия, която знам. Беше на Димитровден. И я направихме като минахме по Драгалевското шосе и след като стигнахме селото, не минахме в селото, а се изкачихме право нагоре и отидохме на Паша Бунар ли се казваше там, някъде едно място. И сега, където е най-студената вода на Витоша плюс два градуса. И то е от дясната страна така на Витоша. То е на онова, което разделя Драгалевската река. Разбирате, Драгалевската река разделя това и ние се качихме там на Димитровден беше. Аз бях тогава съвсем нова, първа година в братството и се качихме. Помня я много хубаво тая екскурзия.
към текста >>

И то е от дясната страна така на Витоша.
" Е.А.: Ще ви кажа. Вижте сега, ние направихме първата екскурзия, която знам. Беше на Димитровден. И я направихме като минахме по Драгалевското шосе и след като стигнахме селото, не минахме в селото, а се изкачихме право нагоре и отидохме на Паша Бунар ли се казваше там, някъде едно място. И сега, където е най-студената вода на Витоша плюс два градуса. И то е от дясната страна така на Витоша. То е на онова, което разделя Драгалевската река. Разбирате, Драгалевската река разделя това и ние се качихме там на Димитровден беше. Аз бях тогава съвсем нова, първа година в братството и се качихме. Помня я много хубаво тая екскурзия. На Димитровден, не сняг нямаше.
към текста >>

6. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
към текста >>

и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша.
Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха. Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г. включително, с прекъсвания от две години, през 1933 г. и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша. До 1939 г. включително имаше общи летувания на Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше с малка група от по 7-10 души с престой от 5-6 дни. След 1929 г. нямаше общи летувания на връх Мусала, но Учителя пак го посещаваше с малки групи, а именно през 1934, 1935, 1937, 1938, 1940 години.
към текста >>

7. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир. Датата е под въпрос. В книгата на Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г. В спомени на Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят на този лагер 1922 г. Подробности могат да се прочетат в темата за 1921 г.
към текста >>

През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир. Датата е под въпрос. В книгата на Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г. В спомени на Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят на този лагер 1922 г. Подробности могат да се прочетат в темата за 1921 г.
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Николай Дойнов и Олга Славчева 1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала.
към текста >>

1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Николай Дойнов и Олга Славчева 1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага.
към текста >>

2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Николай Дойнов и Олга Славчева 1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път.
към текста >>

18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Николай Дойнов и Олга Славчева 1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път. Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата.
към текста >>

Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас".
А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме. Внезапно дъждът се пресече в мек пухкав сняг. Бързо напластява земята. Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас". Но ние знаем где е тя. „Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя.
към текста >>

По снежният скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници.
Или ти самичка, такава хубава прекрасна. Стори ми тази милост, дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава. Но тя неусетно се стопи и стана кръгла капка...О, а пък аз искам да остана, вечно хубава и млада. Тя си отиде, като че ли не е била. Тя капка и снежинка. По снежният скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво. Те приличат на поклонници, които са устремили към приказна страна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем непрозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били. Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички пътеки. Но грижа ли ни е?
към текста >>

Витоша прави това.
Еднаква обич грее във всички сърца. Това е обич на планината, на вселената, на Учителя, една е тя, една е тя. С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им се зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него, става вечен, като природата. Легендата говори, че някога тук, индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с близостта, с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загатката.
към текста >>

Ако трябваше да разкажем последователно по етапи екскурзиите до Витоша, то можем да кажем следното:
Тя даде думите на „Паневритмията". Вечно пей, пише, поетеса. Имаше барака на Изгрева, където живееше. Преди това живееше в София при един наш последовател, който беше директор на „Гранатоит" над Перник, казваше се Русев. После си направи малка барачка на Изгрева. Ако трябваше да разкажем последователно по етапи екскурзиите до Витоша, то можем да кажем следното: I. етап - сборен пункт, беше последната спирка на трамвая, където сега е хотел „Хемус", в Лозенец, където на едната страна беше държавната печатница. Там се събирахме. Оттам тръгвахме пеш. Като се изкачим на баира, понадолу, наляво, на няколкостотин метра имаше тухларна фабрика. Отляво имаше едно кладенче.
към текста >>

ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов
Изкачвахме се един-два пъти на Черни връх. --------------------------------------------------------------------------------- [1] Олга Славчева е описала всички екскурзии с Учителя. Те ще бъдат публикувани в един отделен том на „Изгревът" обхващащ целия неин материал. Изгревът - Том 1518. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци. Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що?
към текста >>

2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
--------------------------------------------------------------------------------- [1] Олга Славчева е описала всички екскурзии с Учителя. Те ще бъдат публикувани в един отделен том на „Изгревът" обхващащ целия неин материал. Изгревът - Том 1518. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци. Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта!
към текста >>

Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас!
Внезапно дъждът се превърна в мек пухкав сняг. Бързо напосла земята. Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими. Хруп. Хруп. Хруп. Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас! ” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея!
към текста >>

По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници.
Чии нежни пръсти изработиха Твоите неземни дрехи? Или, ти самичка с твори такава хубава и прекрасна. Стори ми тази милост; дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава! Но тя неусетно се топи и става на кръгла капка... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада! Тя си отиде, като че ли не е била - тя - капка и снежинка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека.
към текста >>

Витоша прави това.
Еднакво нагоре неуклонно ни зове снежния Връх. Еднаква обич грее във всички сърца - това е обичта на планината, на вселената, на Учителя - една е тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им зачервени, греят от здраве и радост. Витоша прави това. Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от близостта с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загадката.Ако Рама е видял този чудесен слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха! Това румено огнено кълбо, което излезе от планинските глъбини и се устреми към синия лазур.
към текста >>

4 март 1922 г., [Витоша]
Но що ни е грижа! Не носи ли всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце! Може по цялата световна долина да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят вечните богове на планината - Симфонията на снега и слънцето. Изгревът - Том 262.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

9. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Над Резена на Витоша има едно малко бяло облаче.
Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите? " ТОЙ Й отговаря: „Духът чрез мен изнася Словото Божие." Йорданка отива при стенографките и му донася разшифрованата стенограма от последната беседа. В края на зимата през 1930 г., в 10 ч. сутринта, Учителят държи беседа, от която приятелите не запомнят и не разбират нищо. Навън е ясно, топло време и капчуците капят. Над Резена на Витоша има едно малко бяло облаче. След свършването на беседата, като излизат от салона на двора, Учителя пита приятелите: „Разбрахте ли беседата? " Братята и сестрите отговарят, че беседата е много хубава, но не са я разбрали. Учителят им пояснява, че те са били издигнати на много високо място, и в това време, в салона са присъствали същества от края на Велената, които отлично са разбрали беседата. Облачето, което се вижда над Резена им служи като аеродрум, откъдето те ще отлетят обратно към Вселената.
към текста >>

10. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение 1. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша] В 5 ч. на сборния пункт.Нека си е сиво небето, нека се чумерят облаците.
към текста >>

Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша], Спомени на Олга Славчева
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение 1. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша] В 5 ч. на сборния пункт.Нека си е сиво небето, нека се чумерят облаците. Дребен дъжд вали, развяван от ветровете. Пътят е доста разкалян.
към текста >>

2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение 1. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша] В 5 ч. на сборния пункт.Нека си е сиво небето, нека се чумерят облаците. Дребен дъжд вали, развяван от ветровете. Пътят е доста разкалян. Витоша е смръщила вежди - не ще гости.
към текста >>

Витоша е смръщила вежди - не ще гости.
2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша] В 5 ч. на сборния пункт.Нека си е сиво небето, нека се чумерят облаците. Дребен дъжд вали, развяван от ветровете. Пътят е доста разкалян. Витоша е смръщила вежди - не ще гости. Но, питаме ли я. Когато й се изтърсим на главата ще не ще, виж, развеселила се, разиграла се заедно с нас.Вали. Нека си вали! Буря вее, студено е, нека си е. Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета.
към текста >>

Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета.
Витоша е смръщила вежди - не ще гости. Но, питаме ли я. Когато й се изтърсим на главата ще не ще, виж, развеселила се, разиграла се заедно с нас.Вали. Нека си вали! Буря вее, студено е, нека си е. Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига. Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото. Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка печка и - почваме песните. Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач.
към текста >>

Това са шегите на Витоша, това са тупаниците на нейните майчински ръце.Лъкатушим из топящ сняг, мочури.
Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим на четири по стръмните преспи. Бурята сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим. Но не! Това ни дава сякаш още по-голяма сила. Напред! Няма студ! Това са шегите на Витоша, това са тупаниците на нейните майчински ръце.Лъкатушим из топящ сняг, мочури. Спираме задъхани. Пот се струи по зачервените ни лица. Посядваме на припек върху навеяните преспи.Подават портокал на Учителя. Той ни оглежда всичките, вади ножче и почва да реже всекиму. Държим на устните си това благодатно парченце и бавно смучем ароматичния сок.
към текста >>

Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]
Зер, мили сме му, иска да ни сгрее, стопли и да прибере още някой лев от нас... Там ни чакат и още някои любопитни селяни, които искат да преброят колко мъртви носим със себе си от тая днешна „сприя”. Но горчиво се излъгаха. С удвоени и учетворени сили, здрави и бодри, слизаме към града, гдето ни зове дълга. Неусетно минаваме Драгалевското шосе и се прибираме, гдето софиянци помръзнали и пременени, празнуваха на свой ред Благовещение. Изгревът - Том 262.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

11. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден

Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден 1. 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] На път. Ситен дъжд прониква до костите. Облачно.
към текста >>

Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша], Спомени на Олга Славчева
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден 1. 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] На път. Ситен дъжд прониква до костите. Облачно. Витоша в мъгли. Ето ни вече по стръмното - Зеленка, или „Вади душа”, както му казват туристите.
към текста >>

2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша]
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден 1. 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] На път. Ситен дъжд прониква до костите. Облачно. Витоша в мъгли. Ето ни вече по стръмното - Зеленка, или „Вади душа”, както му казват туристите. Дрехите ни съвсем мокри - залепнали по нас.
към текста >>

Витоша в мъгли.
1. 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] На път. Ситен дъжд прониква до костите. Облачно. Витоша в мъгли. Ето ни вече по стръмното - Зеленка, или „Вади душа”, както му казват туристите. Дрехите ни съвсем мокри - залепнали по нас. Но, грижа ли ни е нас от това! Нали сме с Него - светлия Учител! Но, защо лицето му е тъй замислено, даже, като че ли скърбно?
към текста >>

Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша]
Но Той продължава:„Идете отново там, отдето дойдохте и запомнете тия думи: „Едната Божия Любов е само Любов. В света всичко ще прейде, всичко ще се измени, но тези думи и Словото Божие никога няма да се измени! ”От облаци и мъгли не остана ни следа. Слънцето обилно изпрати своите лъчи и като на майчина гръд ни стопли изведнъж. Изгревът - Том 262.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

12. Учителя дава упражнението усилване на волята - нощно изкачване на Витоша

нощно изкачване на Витоша
Учителя дава упражнението усилване на волята - нощно изкачване на Витоша Задачата е дадена в беседата "Мястото на човека в природата", 11.V.1922 г., Общ Окултен Клас, София. Това упражнение е описано в книгата "Окултни упражнения": 5. УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ И УСИЛВАНЕ НА ВОЛЯТА, СПРАВЯНЕ С ЛОШИТЕ НАВИЦИ, БОЛКАТА, ТРУДНОСТИТЕ; УПРАЖНЕНИЯ ЗА САМООКУРАЖАВАНЕ И ДРУГИ Ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов.
към текста >>

Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем.
Това упражнение е описано в книгата "Окултни упражнения": 5. УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ И УСИЛВАНЕ НА ВОЛЯТА, СПРАВЯНЕ С ЛОШИТЕ НАВИЦИ, БОЛКАТА, ТРУДНОСТИТЕ; УПРАЖНЕНИЯ ЗА САМООКУРАЖАВАНЕ И ДРУГИ Ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 часа по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на Слънцето. След това бавно ще слезете и ще върнете у дома си.
към текста >>

13. Учителя изнася беседата „Без Бог и без любов не може“ пред 4 сестри на Витоша

пред 4 сестри на Витоша
Учителя изнася беседата „Без Бог и без любов не може“ пред 4 сестри на Витоша Без Бога и без любов не може25 май 1922 г., Извънредни беседи, Витоша В началото на беседата, стеногравката Савка е записала: На 25 май, четвъртък, 1922 г. в 14 ч. Толева, Чолпанова, Граблашева и аз (Савка) сме на полянката отстрани.
към текста >>

Без Бога и без любов не може25 май 1922 г., Извънредни беседи, Витоша
Учителя изнася беседата „Без Бог и без любов не може“ пред 4 сестри на Витоша Без Бога и без любов не може25 май 1922 г., Извънредни беседи, Витоша В началото на беседата, стеногравката Савка е записала: На 25 май, четвъртък, 1922 г. в 14 ч. Толева, Чолпанова, Граблашева и аз (Савка) сме на полянката отстрани. Дойде Учителят много сериозен.
към текста >>

14. Учителя участва в екскурзия на Витоша с голяма група ученици - 24 май

Учителя участва в екскурзия на Витоша с голяма
Учителя участва в екскурзия на Витоша с голяма група ученици - 24 май Екскурзията е на 24 май 1922 г. На Витоша Учителя изнася две беседи. В спомените си, Елена Андреева описва тази екскурзия така: В.К.: Разправяха ми, че сте ходили на Черни връх.
към текста >>

На Витоша Учителя изнася две беседи.
Учителя участва в екскурзия на Витоша с голяма група ученици - 24 май Екскурзията е на 24 май 1922 г. На Витоша Учителя изнася две беседи. В спомените си, Елена Андреева описва тази екскурзия така: В.К.: Разправяха ми, че сте ходили на Черни връх. Правили ли сте екскурзия до Черни връх? Е.А.: Аз помня първата екскурзия като отидохме на Черни връх беше с Учителя. Спомням си, че беше през май, тръгнахме рано,може би през 1922 год.
към текста >>

13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОШАЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
Горе нищо нямаше. Ни наблюдателница, нищо нямаше, нищо. В.К. - Вергилий Кръстев Е.А. - Елена Андреева Изгревът - Том 9 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОШАЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
към текста >>

15. Учителя изнася две беседа на Витоша, 24 май

Учителя изнася две беседа на Витоша, 24 май
Учителя изнася две беседа на Витоша, 24 май Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота - 24 май 1922 г., Витоша, МОКЗдравец - 24 май 1922 г., Витоша, Извънредна беседа
към текста >>

Обичта / Противоречията в живота - 24 май 1922 г., Витоша, МОКЗдравец - 24 май 1922 г., Витоша, Извънредна беседа
Учителя изнася две беседа на Витоша, 24 май Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота - 24 май 1922 г., Витоша, МОКЗдравец - 24 май 1922 г., Витоша, Извънредна беседа
към текста >>

16. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша.
Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха. Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г. включително, с прекъсвания от две години, през 1933 г. и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша. До 1939 г. включително имаше общи летувания на Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше с малка група от по 7-10 души с престой от 5-6 дни. След 1929 г. нямаше общи летувания на връх Мусала, но Учителя пак го посещаваше с малки групи, а именно през 1934, 1935, 1937, 1938, 1940 години.
към текста >>

17. Учителя организира екскурзия до връх Мусала

Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира.Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх.Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша.
1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина. При друг разговор в присъствието на същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м. Същият брат отново опонира. Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м. Братът се засрамва за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя.Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява". Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира.Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх.Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон. Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя! Носят ни крилата на Любовта! Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме.Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала.През лятото на 1923 г.
към текста >>

18. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

Учителят е на екскурзия на Витоша
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете) Спомени на Олга Славчева 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша] В 7 ч. сме на сборния пункт.
към текста >>

2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете) Спомени на Олга Славчева 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша] В 7 ч. сме на сборния пункт. Земята е помръзнала. Сняг няма. Утрото е ведро.
към текста >>

Витоша се накачулила с гъсти мъгли.
Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.Вървим напред с бодри крачки. От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе. Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче! Кое ли ще е то? Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник? Витоша се накачулила с гъсти мъгли. Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме селото. Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка. Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната си глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка. Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо!
към текста >>

Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет.Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи.
Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо! Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин. Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева. По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела. Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет.Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи. Чаровница ненагледна! Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове.Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда. Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море.Витоша вече разкрива и главата си. Ето го и коронования с бяла тиара връх. Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея!
към текста >>

Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море.Витоша вече разкрива и главата си.
Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева. По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела. Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет.Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи. Чаровница ненагледна! Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове.Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда. Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море.Витоша вече разкрива и главата си. Ето го и коронования с бяла тиара връх. Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея! Въздухът е мек, напоен с топли лъчи. Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън. Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи.
към текста >>

Изгревът - Том 262.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]
Как сме се смъкнали до водениците и не сме усетили. Водата над улея замръзнала и потекла на бляскави сталактити. Всичко отново е под лед. Студ. Със сърца сгорещени от пътя и „Чудото” под Резньовете, ние не го усещаме, а със снежни шапки, плещи, раници и ледни висулки по косите, рано слизаме в града. Зиморничави изконтени дами и господа ни изглеждат с любопитство...Ето ни в малка, топла стая, измити и преоблечени, отново пред чашка чай, която за ръка довежда сладката нощна почивка и нова мечта за друг пак излет Нагоре. Изгревът - Том 262.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]
към текста >>

19. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Учителят е на екскурзия на Витоша
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици Спомени на Олга Славчева 2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша] Проливен дъжд от вечерта предупреди страхливците да си останат у дома. Но чудо!
към текста >>

2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици Спомени на Олга Славчева 2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша] Проливен дъжд от вечерта предупреди страхливците да си останат у дома. Но чудо! Когато се огледахме на сборното място, числото на тия що се отрекоха да дойдат се удвоило и утроило! Изгазваме софийската кал и навлизаме по Драгалевското шосе. Крайпътните вадички съвсем размразени, сега свободно си течат и весело гонят своите кристални води.
към текста >>

Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни.
Вятърът утихна. Изкачваме равна поляна и почваме да правим гимнастически упражнения. После изпяваме множество песни. После отправяме благодарствена молитва и почваме да слизаме.Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен. Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни. Изгревът - Том 262.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
към текста >>

23 февруари 1923 г., [Витоша]
После изпяваме множество песни. После отправяме благодарствена молитва и почваме да слизаме.Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен. Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни. Изгревът - Том 262.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
към текста >>

20. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Учителят е на екскурзия на Витоша
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици Спомени на Олга Славчева 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша] Часът е седем сутринта. Ставам, гледам небето.
към текста >>

2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици Спомени на Олга Славчева 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша] Часът е седем сутринта. Ставам, гледам небето. Тук-таме - облаци разкриват няколко бледнеющи звезди. Венера изпраща своята лъчезарна усмивка. Въздухът е свеж и топъл.
към текста >>

Но Витоша е още бяла.
Бях при Учителя, когато поръчваха този. Учителят сам обясни на майстора как да бъде направен този апарат за гореща вода в планината.Колко хубаво! Няколкото глътки гореща вода премахват палещата жажда и като че ли подновяват силата ни.Вред по планината ливнали води. Снегът навред се топи и на безброй потоци слиза към долината.Тук-таме из под камъните надничва здравец. Клончетата вече обсипани с червени пъпки, пълни със сок бодро изправят вейки. Но Витоша е още бяла. Над нея облаците като завеса се разтварят от дето наднича лазурно небе. Като че ли Планинският Дух наднича към нас и ни приветствува с „Добре дошли! ”Слънцето, като блестяща, но забулена топка лети зад облаците. И долината е в лазур - там като че няма облаци. Само върху Стара планина, като че на будна стража стоят къдрави неподвижни облаци.
към текста >>

4 март 1923 г., неделя, [Витоша]
Един слънчев поглед отправен едновременно към всички.Дивна картина - несравним миг, навеки записал в гърдите ни нови скрижали на вечната любов.И още, и още... Но кой може да опише това чудно видение на този миг в планината? О, ако би могъл? Неволно гърдите въздъхват от чудна сладост и устните нашепват: -Господи, Господи! Чува се неземна песен: „Махар Бену Аба”. Изгревът - Том 262.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]
към текста >>

21. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Учителят е на екскурзия на Витоша
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар Спомени на Олга Славчева 2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Витоша днес наистина е празнична. Няма никакви мъгли по нея и тя мощно се издига над Софийската долина със своето бяло наметало.
към текста >>

2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар Спомени на Олга Славчева 2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Витоша днес наистина е празнична. Няма никакви мъгли по нея и тя мощно се издига над Софийската долина със своето бяло наметало. Вали мек снежец. Небето е сиво, сиво. Постепенно снегът се сгъстява, сгъстява до толкова, че замрежва въздуха и скрива прекрасното видение на бялата планина.Може би тя цял ден щеше да остане тъй красива и натруфена, но като ни видя че стотина - двесте души напираме към нея, се нахохори... Какво ли си казва: - Я си вървете!
към текста >>

Витоша днес наистина е празнична.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар Спомени на Олга Славчева 2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Витоша днес наистина е празнична. Няма никакви мъгли по нея и тя мощно се издига над Софийската долина със своето бяло наметало. Вали мек снежец. Небето е сиво, сиво. Постепенно снегът се сгъстява, сгъстява до толкова, че замрежва въздуха и скрива прекрасното видение на бялата планина.Може би тя цял ден щеше да остане тъй красива и натруфена, но като ни видя че стотина - двесте души напираме към нея, се нахохори... Какво ли си казва: - Я си вървете! Какво сте ми се надигнали?
към текста >>

Я се върнете, че ще пусна ветри вихрокрили със сняг да ви навеят, в преспи да ви зарият.А пък ние й отговаряме: - Мила Витоша, мила наша приятелко, ние те обичаме и такава каквато си.
Да не съм ви калесвала с бъклица! Не виждате ли, че не ми е още подредено! Още не съм изкарала да постеля по ливади и полета зелената си черга, още не съм изтъкала пъстрите си възглавници. Где ще ви туря да седнете? Какво сте ми подранили, къде сте се наканили? Я се върнете, че ще пусна ветри вихрокрили със сняг да ви навеят, в преспи да ви зарият.А пък ние й отговаряме: - Мила Витоша, мила наша приятелко, ние те обичаме и такава каквато си. В твоя ранен пролетен безпорядък има толкова красота. Да би знаяла само как хубаво ти стои това бяло наметало, макар и малко изподрано по края. Твоята белота е тъй равна и чиста, че би могло по нея да се напишат най-хубавите приказки. А каква несравнима благодат лъха от гърдите ти! Всичкото благоухание на цветята е скрито в дъхът ти, всичката сладост на изворите и потоците - в гърдите ти.
към текста >>

Неговото масло не свършва, неговата светлина - не угасва.Благословен да си ти величествен храм на Твореца и ти Слънце - негово мощно кандило и вие звезди, вечни кандила - посестрими на Онова велико и недосегаемо Слънце, което никой човек не е видял, но което всички знаят, че съществува.Витоша чува тия наши мисли и нежно се усмихва.
А твоят първосвещеник, не е ли твоят чист въздух, твоят вятър въздух, окъпан от най-бистрия лазур. Когато Той говори - сърцето забива живо, живо и по жилите нахлува най-чистата кръв, от която се раждат най-възвишените мисли, най-топлите чувства. Тогава няма страдания, тогава изчезва всяка мъка.О, този храм и този първосвещеник! Славата му се носи вред, обикаля земята, носи живот навред и пак се издига по високите върхове да се пречисти в къпалнята на чистия лазур.Кандило ти е слънцето. То се пали всяка сутрин от вярна и неотклонна ръка. Неговото масло не свършва, неговата светлина - не угасва.Благословен да си ти величествен храм на Твореца и ти Слънце - негово мощно кандило и вие звезди, вечни кандила - посестрими на Онова велико и недосегаемо Слънце, което никой човек не е видял, но което всички знаят, че съществува.Витоша чува тия наши мисли и нежно се усмихва. Тя радостно пляска с ръце и игриво ни замеря с шъпи бели конфети. Това са нейните приветствени цветя.Нозете ни потъват в бял памук. Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето...Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда.
към текста >>

Изгревът - Том 262.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
Тук пък си правиме гимнастиката. Студено. Далеч от огъня, зъбите ни тракат, пръстите вкочанени. Но после настана приятна реакция - топлина се разля по жилите ни. Цели отрупани със сняг заслизахме към града, очистен от непроницаемите мъгли. Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка, да досънуваме Божествения образ на планината. Изгревът - Том 262.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
към текста >>

22. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Учителят е на екскурзия на Витоша
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар Спомени на Олга Славчева 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
към текста >>

[Витоша]
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар Спомени на Олга Славчева 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша] Планините са най-хубавото нещо на природата. Те са чистилището на земята. Погрешно Данте вкарва грешните в сърцето на земята, за да ги пречисти. Горе, горе на планината е тяхното място! Няма защо и богомолците да се вкарват в опушените с тамян свърталища, а там, там на планината, човек да види нищожеството на своята гордост и честолюбие и смирено да простре ръце всред тая божествена хармония.Наближаваме величествения храм на природата.
към текста >>

От Витоша изкачат човекоподобни мъгли, що танцуващи преминават по нея и изчезват някъде, като някакви видения.
Планините са най-хубавото нещо на природата. Те са чистилището на земята. Погрешно Данте вкарва грешните в сърцето на земята, за да ги пречисти. Горе, горе на планината е тяхното място! Няма защо и богомолците да се вкарват в опушените с тамян свърталища, а там, там на планината, човек да види нищожеството на своята гордост и честолюбие и смирено да простре ръце всред тая божествена хармония.Наближаваме величествения храм на природата. От Витоша изкачат човекоподобни мъгли, що танцуващи преминават по нея и изчезват някъде, като някакви видения. Планински феи, отиващи на свиждане.Тайнствената колона от движещи се триъгълници опасва Витоша като жива верига. Сега вече сме облечени по лятно му - алени, бели, сини блузи, сламени шапки, или гологлави, ние сме сигурни, че няма да ни се случи мартенска шега - па и да ни се случи малко дъждец, не е голяма работа - сега е топло. Планината е особено приветлива днес. Ето я, изпрати към нас лек ветрец да ни освежи и помилва. Незабравките с новите си премени и те ни казват: „Добре дошли”.
към текста >>

Планински феи, отиващи на свиждане.Тайнствената колона от движещи се триъгълници опасва Витоша като жива верига.
Те са чистилището на земята. Погрешно Данте вкарва грешните в сърцето на земята, за да ги пречисти. Горе, горе на планината е тяхното място! Няма защо и богомолците да се вкарват в опушените с тамян свърталища, а там, там на планината, човек да види нищожеството на своята гордост и честолюбие и смирено да простре ръце всред тая божествена хармония.Наближаваме величествения храм на природата. От Витоша изкачат човекоподобни мъгли, що танцуващи преминават по нея и изчезват някъде, като някакви видения. Планински феи, отиващи на свиждане.Тайнствената колона от движещи се триъгълници опасва Витоша като жива верига. Сега вече сме облечени по лятно му - алени, бели, сини блузи, сламени шапки, или гологлави, ние сме сигурни, че няма да ни се случи мартенска шега - па и да ни се случи малко дъждец, не е голяма работа - сега е топло. Планината е особено приветлива днес. Ето я, изпрати към нас лек ветрец да ни освежи и помилва. Незабравките с новите си премени и те ни казват: „Добре дошли”. Въздухът е напоен с топли слънчеви лъчи и неизразима свежест и приятност.Движим се леко, почти безшумно.
към текста >>

Но то е вече друго, друго, не това, което на Витоша ни се усмихваше.
Как ще слезем в него, що отдалече ни лъхна със своя лош въздух, ще ни парне с автомобилните си прахоляци! Сега се връщаме през Симеоново. Ето ги зелените изкпасили ниви. Ето ги сочните ливади.Накитени граждани с любопитство ни гледат. Гледа ни и слънцето от синия простор. Но то е вече друго, друго, не това, което на Витоша ни се усмихваше. Прекрасните гледки на природата тук са закрити от големи здания; въздухът е пропит от хиляди миризми, които го тровят. Той е опушен, сив, тежък. Нечиста краска е потопила всички творби на природата.Кой си ти нов Паисий, който ще викнеш с мощен глас и ще изведеш притиснатото човечество отново към своите чисти животворни недра? Този Паисий вече е дошел. Той ни води, а след нас - ето ги и всичките човеци.А Цеко е турил на гръб големия бакърен чайник.
към текста >>

27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
Този Паисий вече е дошел. Той ни води, а след нас - ето ги и всичките човеци.А Цеко е турил на гръб големия бакърен чайник. Коминчето още дими - зер топла вода за пиене трябва за жедните и при връщането. Изгревът - Том 262.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
към текста >>

23. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

Екскурзия до Витоша.
3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания 5. почивка (9 1/2-10 часа) 6. Общи въпроси (10-12 часа)След обед 1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед ПочивкаСряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. Поканите бяха препратени и младежите заприиждаха, на обявеният ден неделя, 1 юли 1923 г. Учителят изнесе една беседа, която бе предназначена за младите.
към текста >>

24. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли

Според планираната програма в разпратените покани за този събор, на четвъртият ден има екскурзия до Витоша и закриване на събора.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли Според планираната програма в разпратените покани за този събор, на четвъртият ден има екскурзия до Витоша и закриване на събора. От издадената книжка с материали, се вижда че съборът е продължил и на 5 юли. Спомен на Мария Тодорова: 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Сряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша.
към текста >>

Екскурзия до Витоша.
Според планираната програма в разпратените покани за този събор, на четвъртият ден има екскурзия до Витоша и закриване на събора. От издадената книжка с материали, се вижда че съборът е продължил и на 5 юли. Спомен на Мария Тодорова: 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Сряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Школата на Изгрева беше образувана.
към текста >>

Екскурзия до Витоша.
3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания 5. почивка (9 1/2-10 часа) 6. Общи въпроси (10-12 часа)След обед 1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед ПочивкаСряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. Поканите бяха препратени и младежите заприиждаха, на обявеният ден неделя, 1 юли 1923 г. Учителят изнесе една беседа, която бе предназначена за младите.
към текста >>

25. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Привет на тебе, скъпа Витоша, на тебе непознати още за мене Мусалла, за тебе приказни „Дуван Капя”, издигнал прекрасно чело всред Средногорското царство.Привет!
То тук прилича на млада невеста със своята красива народна носия, със своите китки и пера по главата, и нанизи на бяла гушка.Природата се къпе в пурпурни лъчи. Ето ни на Чаталка. На огромната прекрасна Чаталка. От нея се вижда цялата низина - далечна, тайнствена и чудна.Колко е хубаво! Струва ми се, че това е една от най-красивите планини на света и Чаталка една от редките хубавици. Привет на тебе, скъпа Витоша, на тебе непознати още за мене Мусалла, за тебе приказни „Дуван Капя”, издигнал прекрасно чело всред Средногорското царство.Привет! Привет! Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо. Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът на Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините на своята родина.Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи.
към текста >>

Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила.
Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него. Бурни искри политат възбог и пращят весело.Спим като убити. Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила. Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния гръб на планината.Колко е хубаво! Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя. Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък. Кой може да ги прочете?
към текста >>

26. Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.

Тогава Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша, където изнася беседата Здравият ум (извънредна беседа - 26 август 1923).
Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците. Беседа През 1923 г. съборът в Търново е забранен. Тогава Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша, където изнася беседата Здравият ум (извънредна беседа - 26 август 1923). Изкачването на Черни връх и думите на Учителя са протоколирани в "Черни връх". 1. Учителят на Витоша, Св. Няголов 2. Изкачването на Черни връх и думите на Учителя са протоколирани в "Черни връх" 3. Учителят на Витоша През 1923 г., по време на Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша.
към текста >>

1. Учителят на Витоша, Св. Няголов
Черни връх с учениците. Беседа През 1923 г. съборът в Търново е забранен. Тогава Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша, където изнася беседата Здравият ум (извънредна беседа - 26 август 1923). Изкачването на Черни връх и думите на Учителя са протоколирани в "Черни връх". 1. Учителят на Витоша, Св. Няголов 2. Изкачването на Черни връх и думите на Учителя са протоколирани в "Черни връх" 3. Учителят на Витоша През 1923 г., по време на Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша. * Вж Изгревът, т. IV, с.
към текста >>

3. Учителят на Витоша
съборът в Търново е забранен. Тогава Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша, където изнася беседата Здравият ум (извънредна беседа - 26 август 1923). Изкачването на Черни връх и думите на Учителя са протоколирани в "Черни връх". 1. Учителят на Витоша, Св. Няголов 2. Изкачването на Черни връх и думите на Учителя са протоколирани в "Черни връх" 3. Учителят на Витоша През 1923 г., по време на Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша. * Вж Изгревът, т. IV, с. 358-359, N 51**Вж Изгревът, т. /X. с. 38-40.
към текста >>

През 1923 г., по време на Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша.
Тогава Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша, където изнася беседата Здравият ум (извънредна беседа - 26 август 1923). Изкачването на Черни връх и думите на Учителя са протоколирани в "Черни връх". 1. Учителят на Витоша, Св. Няголов 2. Изкачването на Черни връх и думите на Учителя са протоколирани в "Черни връх" 3. Учителят на Витоша През 1923 г., по време на Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша. * Вж Изгревът, т. IV, с. 358-359, N 51**Вж Изгревът, т. /X. с. 38-40. N 14: с.
към текста >>

Тук /на Витоша/ сме дошли около 100 души.
/X. с. 38-40. N 14: с. 65-66 N 28; с. 378-381, N 146: с 492-493. N177Той отбелязва: „Днес правим приготовление за събор. Тук /на Витоша/ сме дошли около 100 души. Ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Трябва пак да дойдем тук, защото има хубави магнетични места. Всичко в природата е символи. Хубави са днес облаците на небето - те приличат на вълна, която може да се преде. Да, трябва да се преде.
към текста >>

Там може отлично да организираме събора." /"Петимата братя", с.248, 249/По-късно, през 1933-1934 г., Учителят не посещава Рилските езера, а с братята и сестрите организират лагер на Витоша в местността Присоите, до един хубав извор.
Тук, дето спряхме - под Резньовете, е магнетично място. Има магнетични влияния. Това място е отлично за събор. Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при Олтаря. Там е отлично, има гори, дърва, вода и шосе. Там може отлично да организираме събора." /"Петимата братя", с.248, 249/По-късно, през 1933-1934 г., Учителят не посещава Рилските езера, а с братята и сестрите организират лагер на Витоша в местността Присоите, до един хубав извор. Там прекарват повече от една седмица. Оттогава всичко се е изменило и сега много мъчно може да се намери това място.*Учителят насочва приятелите и към хубавите източни места след с. Симеоново и над село Бистрица, които той посещава заедно с брат Борис Николов. Когато се връщат от тази екскурзия, брат Боев пита брат Борис къде са били. Той му отговаря: „Бяхме в един кът от рая."
към текста >>

3. Учителят на Витоша
Оттогава всичко се е изменило и сега много мъчно може да се намери това място.*Учителят насочва приятелите и към хубавите източни места след с. Симеоново и над село Бистрица, които той посещава заедно с брат Борис Николов. Когато се връщат от тази екскурзия, брат Боев пита брат Борис къде са били. Той му отговаря: „Бяхме в един кът от рая." Изгревът - Том 22 3. Учителят на Витоша Св. Няголов От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир"Книгата за теглене на PDFСъдържание
към текста >>

27. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Може на Витоша, може и на Мусала.
Слоновете трябваше да си вдигнат опашките, да минат през мрежата и да си вървят по пътя. В този въпрос сега се издава слабата ви страна. Не разчитайте на хората! Най-напред мислете де трябва да се направи събора независимо от тях? Че ходим именно в Търново това е едно случайно явление. Може на Витоша, може и на Мусала. Земята и небето може да преминат, но една резка от Божия закон не може да премине. Никой няма, който да се е противил досега и да не е бил тъпкан.Ще изучавате духовната наука. В духовната наука, при развиване на силите, които трябва да развиете има една опасност. Тя се крие в следното: Не изхождате от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие.
към текста >>

28. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето.
Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството.
към текста >>

29. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

И съзнание на ученик./Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./
ми е добър./ Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик./Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
към текста >>

31. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
към текста >>

33. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
към текста >>

34. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост.
Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала.Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани. Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост. С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл! Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг.
към текста >>

пред Витоша издигнат в полето -
че има много красота, Любов в живота земен, който се откри пред мен. Този дом се казва Изгрев, във България е той, пред Витоша издигнат в полето - от София на юг. Той е тъй прекрасен, светъл, земен и небесен дом, най-топлия и най-уютен, изпълен с Мъдрост и Любов!
към текста >>

35. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост.
Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала.Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани. Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост. С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл! Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг.
към текста >>

пред Витоша издигнат в полето -
че има много красота, Любов в живота земен, който се откри пред мен. Този дом се казва Изгрев, във България е той, пред Витоша издигнат в полето - от София на юг. Той е тъй прекрасен, светъл, земен и небесен дом, най-топлия и най-уютен, изпълен с Мъдрост и Любов!
към текста >>

36. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците -
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите” Екскурзията е описана в спомените на Олга Славчева. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]
към текста >>

петък, [Витоша]
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите” Екскурзията е описана в спомените на Олга Славчева. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша] От вчера, па и завчера, вече се говореше, че на този ден ще посетим Витоша. В навечерието валя проливен дъжд, толкова, че улиците се разкаляха, нагизна земята, лъснаха се мътни локви по пътища и дворове. После задуха студен вятър. Витоша се не види от гъсти черни облаци и мъгли. Но тия прегради са нищо за нас, ние знаем, че зад тях се крие обичната планина.
към текста >>

От вчера, па и завчера, вече се говореше, че на този ден ще посетим Витоша.
„Празник на победите” Екскурзията е описана в спомените на Олга Славчева. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша] От вчера, па и завчера, вече се говореше, че на този ден ще посетим Витоша. В навечерието валя проливен дъжд, толкова, че улиците се разкаляха, нагизна земята, лъснаха се мътни локви по пътища и дворове. После задуха студен вятър. Витоша се не види от гъсти черни облаци и мъгли. Но тия прегради са нищо за нас, ние знаем, че зад тях се крие обичната планина. Обличаме се здравата, разбира се, с нея шега не бива, па и ноемврий е.Сборен пункт чак в Драгалевци.
към текста >>

Витоша се не види от гъсти черни облаци и мъгли.
27 септември 1925 г., петък, [Витоша] От вчера, па и завчера, вече се говореше, че на този ден ще посетим Витоша. В навечерието валя проливен дъжд, толкова, че улиците се разкаляха, нагизна земята, лъснаха се мътни локви по пътища и дворове. После задуха студен вятър. Витоша се не види от гъсти черни облаци и мъгли. Но тия прегради са нищо за нас, ние знаем, че зад тях се крие обичната планина. Обличаме се здравата, разбира се, с нея шега не бива, па и ноемврий е.Сборен пункт чак в Драгалевци. Дочакваме се тук. Мъжете носят по мустаците си ледени висулки, жените - със заскрежени коси и шалчета. Всичко вече е бяло - всяка шумка, клонче, всяка педя земя.С нас вървят освен стари мъже и жени, но и дечурлига - последните не за пръв път срещат с нас природните стихии, но и на тях безгрижие лежи по лицата.Чуди се кръчмаря с нас - нито вино, нито ракия, нито луканки вадим от раниците, а маслинки, халва, праз, сирене, орехи, мед.
към текста >>

27 септември 1925 г., петък, [Витоша]
Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво.Господи, колкото глави и толкоз умове. Нека всеки си живее както иска и в бъдни дни бере плодове от своите садива. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша] Олга Славчева
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар]
към текста >>

Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък,
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар] И миналата година на този ден бяхме горе. О, колко се радвам, че ще идем на Витоша! Та кой не иска да забогатее, кой? Кой не иска да пие небесна амброзия, която дава стократни сили и окриля духа!
към текста >>

О, колко се радвам, че ще идем на Витоша!
Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар] И миналата година на този ден бяхме горе. О, колко се радвам, че ще идем на Витоша! Та кой не иска да забогатее, кой? Кой не иска да пие небесна амброзия, която дава стократни сили и окриля духа! Макар, че понякога тя ни брули с град, дъжд, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят. Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой. Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл.
към текста >>

Витоша, в сутрешния здрач, едвам се вижда - като някакво мрачно видение.Настигаме се тълпи и се отминаваме.
Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой. Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл. Снегът омекнал под нозете ни. Небето ясно - чисто. Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице. Витоша, в сутрешния здрач, едвам се вижда - като някакво мрачно видение.Настигаме се тълпи и се отминаваме. Чуват се весели поздрави, шеги, закачки. Всички са облечени топло. Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде. Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко. Селяни, облечени в бели кожуси безгрижно ги боцкат по хълбоците и си напяват нещо.
към текста >>

Тя винаги побледнява при появата на слънцето и лъчите й трептят, трептят... Витоша вече ясно се очертава бяла и красива.
Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче. Селянка носи чесън сплит.Полека се развиделява. Звездите полека лека гаснат. Небето побелява. Смали се лицето на Венера. Тя винаги побледнява при появата на слънцето и лъчите й трептят, трептят... Витоша вече ясно се очертава бяла и красива. Небето е чисто. Нито едно облаче по него, нито пък -мъгла. Въздухът е прозрачен, мек и топъл. Крайпътните потоци пеят под леда, бързат за далече.Селото се разшавало. Ранобудни моми и булки надничат от обкичени със саксии цветя и ни гледат с любопитство.Снегът по върховете е розов - този ален пламък слиза все по-надоле по снега, като че слага свилена постелка.
към текста >>

Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар]
„Опасно учение” чухме, изтърва някой. - „Лудост.”О, граждани, да бихте всички полудели като нас и поне веднъж в седмицата да напуснете своите вмирисани жилища и да се издигнете в недрата на Майката природа, която дава истинското благо за човека. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар]
към текста >>

38. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1, Витоша, 30 април 1926 г., бивака Ел Шедар, Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 април 1926 година, Боян Боев 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]
към текста >>

1, Витоша, 30 април 1926 г., бивака Ел Шедар, Олга Славчева
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1, Витоша, 30 април 1926 г., бивака Ел Шедар, Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 април 1926 година, Боян Боев 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар] Отдавна ни кани планината: - Елате ни пак на гости! Прибрах си белите халища за догодина, нови сега ще ви постеля - тънки, зелени, пъстри, леки.Още има сняг по снагата й, но вече набразден от ручеи и рекички. Още малко, слънцето ще глътне всичкия сняг и ще го раздаде на мъгли и облаци.Осъмваме над селото.
към текста >>

2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1, Витоша, 30 април 1926 г., бивака Ел Шедар, Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 април 1926 година, Боян Боев 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар] Отдавна ни кани планината: - Елате ни пак на гости! Прибрах си белите халища за догодина, нови сега ще ви постеля - тънки, зелени, пъстри, леки.Още има сняг по снагата й, но вече набразден от ручеи и рекички. Още малко, слънцето ще глътне всичкия сняг и ще го раздаде на мъгли и облаци.Осъмваме над селото. Всред розов океан от светлина - пристига Слънцето, като огромно рубиново око. Нежни думи изказа то на земята, целуна всяко листче, тревица, цветче, камъче, буболечица.
към текста >>

Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва.
Прибрах си белите халища за догодина, нови сега ще ви постеля - тънки, зелени, пъстри, леки.Още има сняг по снагата й, но вече набразден от ручеи и рекички. Още малко, слънцето ще глътне всичкия сняг и ще го раздаде на мъгли и облаци.Осъмваме над селото. Всред розов океан от светлина - пристига Слънцето, като огромно рубиново око. Нежни думи изказа то на земята, целуна всяко листче, тревица, цветче, камъче, буболечица. Розово сияние облива снежния връх на планината. Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва. Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи. Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание.
към текста >>

Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]
Събира той своите изморени чада почивка и отдих след дневния труд да им даде. Там и ний отиваме сега, отпочинали на планината чрез чистия й въздух и пролетна омая. Там празнувахме ний своя празник в който пиршество няма, жертви кървави не се колят, вино не се пие, наздравици не се вдигат, но всеки се чувства радостен и весел, като да е пил най-хубавото вино на света - амброзията на Боговете. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар] Екскурзията е описана от Олга Славчева Екскурзия на 30 април 1926 година В първите години отивахме на Витоша през Драгалевци. Тогава на Изгрева още нямаше постройки, всички братя и сестри живееха в града. От лятото на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново.
към текста >>

В първите години отивахме на Витоша през Драгалевци.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар] Екскурзията е описана от Олга Славчева Екскурзия на 30 април 1926 година В първите години отивахме на Витоша през Драгалевци. Тогава на Изгрева още нямаше постройки, всички братя и сестри живееха в града. От лятото на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново. На полянката на Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме. Днес Учителя каза: - Силни бъдете!
към текста >>

От лятото на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново.
Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар] Екскурзията е описана от Олга Славчева Екскурзия на 30 април 1926 година В първите години отивахме на Витоша през Драгалевци. Тогава на Изгрева още нямаше постройки, всички братя и сестри живееха в града. От лятото на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново. На полянката на Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме. Днес Учителя каза: - Силни бъдете! Няма да бъдете страхливи! Човек става силен, когато впрегне страха на работа.
към текста >>

39. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева 2. Екскурзия на 3 май 1926 година
към текста >>

1. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева 2. Екскурзия на 3 май 1926 година Боян Боев 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
към текста >>

[Витоша]
1. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева 2. Екскурзия на 3 май 1926 година Боян Боев 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Мила и близка си ни, о Витоша! 150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.Зелено поле. Синьо небе, ясно слънце, шумящи води, бял сняг по скалите, из леса певци пеят в изпревара. Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко.
към текста >>

Мила и близка си ни, о Витоша!
Олга Славчева 2. Екскурзия на 3 май 1926 година Боян Боев 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Мила и близка си ни, о Витоша! 150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.Зелено поле. Синьо небе, ясно слънце, шумящи води, бял сняг по скалите, из леса певци пеят в изпревара. Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко. Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски.
към текста >>

Ти си наша, Витоша мила!
Ще ви помним и не ще ви забравим. Негли вие ще ни светите в нашите задимени жилища и ще ни освежавате със сладкия си спомен.Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята свежест, о майко природо, която тъй много днес ни даде. Сбогом, планинско съкровище! Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо! Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове. Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в душата ни светло, светло. Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю! Поклон и благодарност пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота. Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво!
към текста >>

Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю! Поклон и благодарност пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота. Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева Екскурзия на 3 май 1926 година Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай.
към текста >>

Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева Екскурзия на 3 май 1926 година Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред.
към текста >>

40. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев 1. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 6 май 1926 година
към текста >>

1. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев 1. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 6 май 1926 година Боян Боев 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Ранен час.
към текста >>

2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев 1. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 6 май 1926 година Боян Боев 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Ранен час. Луната, и тя развеселена от пролетта, усмихната си отхожда. Утринната звезда ярко блести и показва, че скоро слънцето ще изгрее. Небето се разведрява. Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат.
към текста >>

Белият калпак на Витоша е вече раздран на парчета.
Ранен час. Луната, и тя развеселена от пролетта, усмихната си отхожда. Утринната звезда ярко блести и показва, че скоро слънцето ще изгрее. Небето се разведрява. Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат. Белият калпак на Витоша е вече раздран на парчета. Из храсталаците се издига Славейкова песен. Ластовички ниско летят, като че нещо шепнат на земята. Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето. Далеч по планинския хребет се белее стадо овце. Тиха свирна на кавал, като че ли го в люлка люлее.Нашата гостна е чудно хубава сега.
към текста >>

Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край.
В средата - Учителя. Сядаме на тревата. С особени движения на шъпите към земята, почваме да събираме животворна прана. Тайнствени, плавни и красиви движения, в допир със земята, които не се подават на описание. Дишаме най-благодатен въздух, огрени от благите майски лъчи.Ставаше нещо чудно. Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край. Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела. Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.Тишина и простор. Наистина, това е магическата „Сезам”. Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние.
към текста >>

Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша.
Измокри ни до кости. Но кого е еня - песните стават по-ритмични и по-бодри. В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад. Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата. Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми. Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни. Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън.
към текста >>

Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми.
Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата. Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми. Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни. Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън. Още малко, още малко. Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам. Плъпнало младо и старо по зелената морава.
към текста >>

Нито нощта ги успокоява, нито утрото ги разведрява.Така тръгвам към Витоша.
” Радвам се, радвам се, Той каза: „Аз пих! ”Сега, почивайки си у дома, записвам тази прясна случка от близките дни, а ще запиша още една и тогава чак ще сложа глава на възглавницата.Ето и другото: Из долините на живота, много скърб; ще ти изтекат очите от сълзи, ако речеш да се вайкаш за всичко. Лесно ли се взима гимназиално образование и то с голи работни ръце... Лесно ли? Има сълзи и сълзи. Някои престават да течат при хубава гледка, при зрял плод, при сладка дума, но някои не, никак не престават от нищо. Нито нощта ги успокоява, нито утрото ги разведрява.Така тръгвам към Витоша. В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг. Небето се нахмурило и то като мене. Неговите сълзи - росен дъждец и моите сълзи, стават много сълзи. Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото.
към текста >>

Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
Първият път той рече: „Аз пих! ”, а когато го поканиха с обяд той отвърна:„Аз се нахраних! ”. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Олга Славчева Екскурзия на 6 май 1926 година На полянката след гимнастическите упражнения, започна разговор. Учителя каза: - Ще ви дам едно упражнение. При изгрев се обръщате с лице към Слънцето и го поглеждате.
към текста >>

Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден.
Вечер ще иде на Слънцето, деня ще прекара на Земята. Другите хора нямат такива съобщения. Да литнеш, да отидеш там и като се върнеш да имаш съзнание за преживяното там. Има закон: обтягането на ръцете винаги поставя човека във връзка с теченията на Природата. А при свити ръце няма такъв контакт. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката. Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша.
към текста >>

Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша.
Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката. Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Сега той ни каза да направим следните упражнения: 1. При това положение поставете лявата ръка върху лявото коляно и дясната ръка върху слепите очи. През това време дишайте дълбоко и по време на задържането на въздуха мислете върху нещо възвишено; като издишате, освобождавайте мисълта си. След това, при същото индуско сядане, сложете лявата ръка върху слепите очи, а дясната - върху дясното коляно. 2. После поставете двете ръце върху двете колена.
към текста >>

41. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай

Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Чисто, ведро небе.
към текста >>

2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Чисто, ведро небе. Свежо, тихо, ясно, тържествено. Витоша облякла най-сладкодъхата си дреха, накичила се с най-пъстрите цветя. Не липсват из венеца й още теменужки, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила. Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол.
към текста >>

Витоша облякла най-сладкодъхата си дреха, накичила се с най-пъстрите цветя.
Ел Шадай Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Чисто, ведро небе. Свежо, тихо, ясно, тържествено. Витоша облякла най-сладкодъхата си дреха, накичила се с най-пъстрите цветя. Не липсват из венеца й още теменужки, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила. Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол. Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец. Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние на пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо. Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов.
към текста >>

Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша.
Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша. Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Олга Славчева
към текста >>

Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша. Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Олга Славчева
към текста >>

42. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
към текста >>

Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби!
към текста >>

43. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
към текста >>

Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби!
към текста >>

44. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
към текста >>

Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби!
към текста >>

45. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

до Витоша - 1 ноември
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември Тази екскурзия е описал в свой спомен Боян Боев: Спомен на Боян Боев: Всичко е за Бога Спомен на Боян Боев ВСИЧКО Е ЗА БОГА На 1 ноември 1926 г.
към текста >>

Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша.
Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме. Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката. Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ . Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км. Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на лозето да копаеш.
към текста >>

В това отношение Витоша е незаменима.
Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката. Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ . Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км. Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят.
към текста >>

В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км.
Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км. Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга. Само като мениш службите, ще прогресираш.
към текста >>

46. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

Учителя е на екскурзия на Витоша -
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар] Природата грабна китка босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята.
към текста >>

Витоша [бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар] Природата грабна китка босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята. Още към Витоша вече сме мокри до кости и нозете ни гмичкат във вода. Но, ще се върви; това е нейното благословение. Напразно издигаме поглед към небето да зърнем поне една звездичка. То е тъмно и мрачно, и мъгли гъсто ни притискат с мокро крило.Четири часа е, а до съмване има още време.
към текста >>

Още към Витоша вече сме мокри до кости и нозете ни гмичкат във вода.
Ел Шадай. Благовещение Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар] Природата грабна китка босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята. Още към Витоша вече сме мокри до кости и нозете ни гмичкат във вода. Но, ще се върви; това е нейното благословение. Напразно издигаме поглед към небето да зърнем поне една звездичка. То е тъмно и мрачно, и мъгли гъсто ни притискат с мокро крило.Четири часа е, а до съмване има още време. Нищо се не види от мъгли и дъжд. Стотина на брой ние се точим към планината с невесели чувства.
към текста >>

Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила.Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли.Слизаме.
Няма вятър, нито дъжд. Има само слънце, небе и сняг. Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома. Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила.Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли.Слизаме. Нито следа от сутрешния сняг. Нозете ни потъват в зеленото кадифе на пролетната зеленина.На „Зеленка” почиваме. Там пеем възторжени песни. Тук Учителят даде чудно поръчение: Поетите да пишат за всяка екскурзия. И още нещо: Покани Мара Белчева и дядо Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето...Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема.
към текста >>

Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
Видя щем на Великден.Но защо Той не спомена моето име, а остави всички единодушно да вляза и аз в числото на избраните поети? Ето ме вече в моето приятно жилище. Пия чай, топля се край печката и пиша... първо екскурзията, после преглеждам това, що се роди преди 3-4 месеца за дивното вечно слънце, което ми е дало толкоз щастие.Наистина, хубав ден е Благовец! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
към текста >>

47. Разговор на Учителя с ръководителите - 19 април. София

1927 год., понеделник, Витоша
От 19-ти до 25-ти април Учителя провежда разговори с ръководителите на братските групи от страната. Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 1. Разговори с Учителят по събитията 19. IV.1927 год.,вторник, София; 20. IV. 1927 год., сряда, София; 24. IV. 1927 год., понеделник, Витоша 19 април 1927 год., вторникНа „Изгрева" - София.Ще се усложнят в далечния Изток - Китай, Русия и Англия ще се срещнат. От другите държави всяка гледа да завземе - да запази интереса си, но да не взема участие в борбата - постепенно ще се отдръпнат. А сега се борят - надхитряват се „Мардохей" срещу „Мардохей" - хитра и умна е Русия. Ненадейно ще настъпи през Добруджа, за да има район за действие - широчина в свободата за действие против Англия. България е в английските „води" и това не се харесва на Русия.
към текста >>

48. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Ще се качиш на Витоша, ще се изпотиш, ще пиеш топла вода и ще се върнеш жизнен, защото си погълнал праната.
Вземете пример от мене: поповете толкова говориха, аз спрях ли се! Вървя си. На един болник ще правите операция, ще изстисквате цирея му, та макар и да го боли, но като оздравее, ще ви благодари. Та сега и от Невидимия свят правят такива операции - болки има, но това не трябва да ви смущава. Та казвам сега: Божественият Дух работи! Ще се качиш на Витоша, ще се изпотиш, ще пиеш топла вода и ще се върнеш жизнен, защото си погълнал праната. Никога не допускайте съмнението. Оня който отваря и затваря той не греши. Със света ще имаме връзка, ще имаме вливание и изливание. Вие ще се стремите. Това, което препятствува в Братството, то е един личен елемент.
към текста >>

49. Разговор на Учителя с ръководителите - 24 април. София

24 април 1927 год., понеделникна Витоша при екскурзията от софиянциПри радостта угощаваме - тогава ние губиме, защото ще плащаме разноските, а при скърбта печелим - тогава нас угощават.
Разговор на Учителя с ръководителите - 24 април. София От 19-ти до 25-ти април Учителя провежда разговори с ръководителите на братските групи от страната. Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 24 април 1927 год., понеделникна Витоша при екскурзията от софиянциПри радостта угощаваме - тогава ние губиме, защото ще плащаме разноските, а при скърбта печелим - тогава нас угощават. Имайте светлина - вяра в Бога и тогава глава няма да ви боли. Човек, който не живее добър живот е паразит - осъден е на смърт. Всяко искателство има една жива страна. Всеки има една душа - индивид, върху който трябва да работи и после за себе си. Учителят трябва да знае, а и ученика да е подготвен.
към текста >>

50. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Учителя е на екскурзия на Витоша -
Учителя е на екскурзия на Витоша - Великден - втори ден Учителя с група от около 200 човека са на излет до Витоша на втория ден на Великден. Тръгват в 3 ч. сутринта и се завръщат в 6 ч. вечерта. Тази екскурзия е описана от Олга Славчева:
към текста >>

Учителя с група от около 200 човека са на излет до Витоша на втория ден на Великден.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Великден - втори ден Учителя с група от около 200 човека са на излет до Витоша на втория ден на Великден. Тръгват в 3 ч. сутринта и се завръщат в 6 ч. вечерта. Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя с група от около 200 човека са на излет до Витоша на втория ден на Великден. Тръгват в 3 ч. сутринта и се завръщат в 6 ч. вечерта. Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] На път. Часът е 3 след полунощ. Звездите усмихнати блестят -същите преди 2000 години, когато Великият Учител е победил смъртта. По ведрото небе пресполовената Луна клони към запад. Сводът е чист.
към текста >>

Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
И ти, пътниче през вековете, ако нявга ти се случи да я прочетеш, спомни си за мен добро и кажи: „Боже, дай мир и радост на душата й”.Слизаме.Върху нас се изля проливен дъжд. Това беше страхотна баня, която мокри до мозъка на костите ни заведе у дома. Там преоблечени и стоплени с чай ние носим насладата в душите си от чудния пролетен ден. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

51. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Учителя е на екскурзия на Витоша -
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша] Витоша сега е за гледане.
към текста >>

6 май 1927 г., [Витоша]
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша] Витоша сега е за гледане. Гората напълно се раззеленила. Гранките са обкичени със светлозелена копринена шумица. Тревата обилна и сочна навред е поникнала, изтрила всяка следа от есенната шума, сплескана под снега. Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях.Снощи бе ужас.
към текста >>

Витоша сега е за гледане.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша] Витоша сега е за гледане. Гората напълно се раззеленила. Гранките са обкичени със светлозелена копринена шумица. Тревата обилна и сочна навред е поникнала, изтрила всяка следа от есенната шума, сплескана под снега. Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях.Снощи бе ужас. Небето се бунтуваше с небивал гняв.
към текста >>

По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си.
Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях. Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд. Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си. Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден, Ставайте напред деца Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал.
към текста >>

Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем.
Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си. Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден, Ставайте напред деца Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет.
към текста >>

Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист.
Колко вкусен и ароматичен. Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера. Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново. Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше своя празник.Небето не забрави да ни окъпе. Това е неговото тържествено чествуване. Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]
към текста >>

Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]
Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше своя празник.Небето не забрави да ни окъпе. Това е неговото тържествено чествуване. Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]
към текста >>

52. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Учителя е на екскурзия на Витоша -
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша] Тази екскурзия мога да я нарека „Буря”. От към Люлин - облаци, подобно вихрушка от бързоноги коне връхлетяла Витоша отвред.
към текста >>

2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша] Тази екскурзия мога да я нарека „Буря”. От към Люлин - облаци, подобно вихрушка от бързоноги коне връхлетяла Витоша отвред. И тя, като че ги викаше, защото на главата си тъмен облак е накачулила -бойния си шлем, а това е знак, че войната е обявена.За миг ведрото синьо небе изчезна и на негово място ни притисна мрачен връшник от дъждоносни облаци.Тръгваме от пладне. Ще нощуваме горе, горко ни! Ето ти празна кермиджийска каруца към Драгалевци.
към текста >>

От към Люлин - облаци, подобно вихрушка от бързоноги коне връхлетяла Витоша отвред.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша] Тази екскурзия мога да я нарека „Буря”. От към Люлин - облаци, подобно вихрушка от бързоноги коне връхлетяла Витоша отвред. И тя, като че ги викаше, защото на главата си тъмен облак е накачулила -бойния си шлем, а това е знак, че войната е обявена.За миг ведрото синьо небе изчезна и на негово място ни притисна мрачен връшник от дъждоносни облаци.Тръгваме от пладне. Ще нощуваме горе, горко ни! Ето ти празна кермиджийска каруца към Драгалевци. Качваме се вътре неколцина, приветливо приети от младото кермиджийче. Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред.
към текста >>

Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]
Заканили се, че „ще очистят” от тука тия „глупости” (тъй казват някои тук). Ядосват се хората, но кой ги пита. Силни са днеска те, много са силни и омразата им към Учителя няма край. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]
към текста >>

53. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Втори ден - 20 август

От 4 часа след обяд захвана буря от към север и от Витоша, но ние на лагера на „Изгрева" бяхме слабо засегнати.В 4 часа Учителят дойде. Размишление.1.
3. Втори съборен ден 20 август 1927 година, събота. В 3 часа и 30 мин. на поляната, сутринта. Времето ясно, тихо, звездно небе. От 4 часа след обяд захвана буря от към север и от Витоша, но ние на лагера на „Изгрева" бяхме слабо засегнати.В 4 часа Учителят дойде. Размишление.1. Както ме е Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих, /три пъти/2. Добрата молитва.3. „Духът Божи." 4. Отче наш. 5. Гимнастически упражнения, /старите шест/
към текста >>

54. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Трети ден - 21 август

7 часа и половина - над Витоша черни облаци, над нас слънце.Размишление.1.
21 август 1927 година, неделя, 3 часа и половина, на поляната. Същият ред. Времето ясно, ветрец от към запад. В 5 часа над нас ясно, хоризонта облаци. Само от към изток чисто небе. 7 часа и половина - над Витоша черни облаци, над нас слънце.Размишление.1. Мото - „Всякой, който търси първом Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго ще му се даде".2.,, Благославяй душе моя Господа." /три пъти/ 3. Добрата молитва. 4. Отче наш.5. Гимнастически упражнения - същият ред както първите дни. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга, а братята 3 кръга/.
към текста >>

55. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Учителя е на екскурзия на Витоша.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева
към текста >>

1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 1 ноември 1927 година Боян Боев 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г.,
към текста >>

вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
Олга Славчева 2. Екскурзия на 1 ноември 1927 година Боян Боев 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Ранна сутрин. Орион - същинска брилянтна диадема. Чия ли невидима глава той украсява? До него наблизо Сириус, блести в неповторимо прекрасно сияние. Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват.
към текста >>

Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед.
Чия ли невидима глава той украсява? До него наблизо Сириус, блести в неповторимо прекрасно сияние. Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват. Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет.Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела пътя през Драгалевци към планината. Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града.
към текста >>

Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора.
Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува.
към текста >>

Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада.
Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора?
към текста >>

Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост.
Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума.
към текста >>

1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
Седя в леглото си и пиша тия редове. И пак шъпна: да бих била велик поет, бих писала за Учителя звездна, роена, слънчева, изворна, песнопойна поезия - най-хубавата поезия за Човека, който ми показа Божествената красота на природата и звездния мир и ме приближи към моята душа. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа.
към текста >>

Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша.
Един брат каза: - Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др. - Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето.
към текста >>

В това отношение Витоша е незаменима!
- Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др. - Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш.
към текста >>

В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра.
Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба.
към текста >>

Една мравка гледа, но не знае за Витоша.
Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божията градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответствува на тая добродетел. После като поправиш тая добродетел, растението пак се явява. Това не е въображение, това е реалност. Една мравка гледа, но не знае за Витоша. Витоша за нея е непонятна, тя казва: „Това не може да го схване умът ми! " Някой казва: „Ние не живеем добър живот". Това е старото. Това да не стои в ума ви!
към текста >>

Витоша за нея е непонятна, тя казва: „Това не може да го схване умът ми!
И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответствува на тая добродетел. После като поправиш тая добродетел, растението пак се явява. Това не е въображение, това е реалност. Една мравка гледа, но не знае за Витоша. Витоша за нея е непонятна, тя казва: „Това не може да го схване умът ми! " Някой казва: „Ние не живеем добър живот". Това е старото. Това да не стои в ума ви! В съзнанието ви да стои новото.
към текста >>

56. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Учителя е на екскурзия на Витоша.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден * За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 8 ноември 1927 година
към текста >>

1. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден * За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 8 ноември 1927 година Боян Боев * Датата е според стария църковен календар 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г.,
към текста >>

[Витоша, бивака Ел-Шедар]
Олга Славчева 2. Екскурзия на 8 ноември 1927 година Боян Боев * Датата е според стария църковен календар 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Ранна сутрин. Звездно небе. Зорницата е вече 3 остена по небосвода. Сириус и Орион са още всред небето, ясни, блестящи скъпоценности. Плеядите едвам мержелеят, като че под бледата светлина на залязващата пълноликалуна.
към текста >>

Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе.
Зорницата е вече 3 остена по небосвода. Сириус и Орион са още всред небето, ясни, блестящи скъпоценности. Плеядите едвам мержелеят, като че под бледата светлина на залязващата пълноликалуна. Полето още спи в дрямка, облъхнато от тих есенен ветрец, кой с лека пръчица сваля вече от дърветата пъстрата им шума.Градът трепти в хиляди светлини. Той спи сладкия си предутрин сън. Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе. Тихо е и тайнствено. Не се чува нигде ни кучешки лай, ни кукуригане на петел. Но щом влизаме в селото, изневиделица, тихо и незабелязано ни наобиколиха цяла тълпа кучета: мъничета, бели, черни, пъстри, рунтави, гладки. Весело въртят опашки, радостно скимтят около нас и ни гледат с покъртителна ласкавост и доверие. Ако искахме можехме да оберем цялото село - тая купена с комат хляб стража, щеше без сражение да предаде в ръцете ни Драгалевската крепост.Видяхме, че те решително са наши съучастници, но ние нямахме завоевателна цел, така че крепостта ще си остане непокътната завинаги.Излизаме над водениците.
към текста >>

Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста.
Златен остен проби небето и задълба широка дупка. Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро.
към текста >>

Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав!
Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав! Трудоваци го правиха, хвала им! Завои. Една след друга изчезват зад тях групи пътници. Те всички отиват на Ел-Шедар. С какъв устрем вървят за там, с каква радост.Чудно, хрумна ми, като вървим из тия гори зелени, не приличаме ли на ония наши братя хайдути, които нявга са се борили за правда и за свобода. Само, че не носим оръжия.
към текста >>

Никаква умора.Сънят донел със себе си сега най-пухкавата си постеля, най-меката си възглавка и ни кани при себе си.Чудно, на Витоша открих, че част от псевдонима ми в Асавита е взет от тайнственото библейско име „Мелхиседек”, ето: Хелмира в Асавита - Хелми-Ра.Спомням си, когато го дращех днес върху хартията, озарена от радост за чудното откритие, внезапно погледът ми падна върху Учителя, който ме гледаше.
ще се възвърне към прежното съвършенство.Нали не мога да ги науча тия философи, затова измислих нови...Пладне. Едни ставаха от сладка дрямка на припек, други, от четене беседи. Но всички вече почнахме да се прибираме за път.Слизаме през Симеоново. Ето я и юзината, Боровата гора. Ето го „Изгрев”. Никаква умора.Сънят донел със себе си сега най-пухкавата си постеля, най-меката си възглавка и ни кани при себе си.Чудно, на Витоша открих, че част от псевдонима ми в Асавита е взет от тайнственото библейско име „Мелхиседек”, ето: Хелмира в Асавита - Хелми-Ра.Спомням си, когато го дращех днес върху хартията, озарена от радост за чудното откритие, внезапно погледът ми падна върху Учителя, който ме гледаше. Особен бе този поглед; нещо трепна в душата ми, като че сам Той ме насочи към това откритие. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева
към текста >>

Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]
Ето го „Изгрев”. Никаква умора.Сънят донел със себе си сега най-пухкавата си постеля, най-меката си възглавка и ни кани при себе си.Чудно, на Витоша открих, че част от псевдонима ми в Асавита е взет от тайнственото библейско име „Мелхиседек”, ето: Хелмира в Асавита - Хелми-Ра.Спомням си, когато го дращех днес върху хартията, озарена от радост за чудното откритие, внезапно погледът ми падна върху Учителя, който ме гледаше. Особен бе този поглед; нещо трепна в душата ми, като че сам Той ме насочи към това откритие. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 8 ноември 1927 година Тази сутрин стигнахме на Ел Шадай към 8 часа. Направихме гимнастическите упражнения, после се събрахме около Учителя, пяхме песни, прочетохме няколко страници от една беседа, разговаряхме. Една сестра прочете малък поетичен откъс от една книжка.
към текста >>

57. Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари

Учителя е на екскурзия на Витоша.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари Описание на екскурзията от Боян Боев: Екскурзия на 24 януари 1928 година Отново сме на Зеленка. Спряхме за малка почивка.
към текста >>

" А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша.
- Можем да направим следното сравнение: Тук сме в онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина - рай, блаженство. Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу. Сега закъснелите долу приятели ще си кажат: „Що ни трябваше да тръгваме в такава мъгла! " А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такета мъгла каква екскурзия ще стане? " Да, сега ние сме в рая, а долу са в ада. Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот. Това показва, че колкото повече се изкачваме, толкова по-красив и по-радостен става животът.
към текста >>

Витоша е планина на знанието, самоусъвършенстването.
Опасността ще бъде от заминалите. Опасността за една власт иде от избиването на много хора. Надвечер, когато наближаваше време да слезем, Учителя каза: - Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа - от 9 до 3 часа. Да напишете един разказ: „Шест часа на онзи свят". Витоша е планина на знанието, самоусъвършенстването. Мусала е планина на Самоотричането. Който иска да се самоусъвършенствува в пътя на самоотричането, да отиде на Мусала, а който иска да усъвършенствува своите знания, да отиде на Витоша. Разговори на Ел шадай Глава: Екскурзия на 24 януари 1928 година Боян Боев
към текста >>

Който иска да се самоусъвършенствува в пътя на самоотричането, да отиде на Мусала, а който иска да усъвършенствува своите знания, да отиде на Витоша.
Надвечер, когато наближаваше време да слезем, Учителя каза: - Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа - от 9 до 3 часа. Да напишете един разказ: „Шест часа на онзи свят". Витоша е планина на знанието, самоусъвършенстването. Мусала е планина на Самоотричането. Който иска да се самоусъвършенствува в пътя на самоотричането, да отиде на Мусала, а който иска да усъвършенствува своите знания, да отиде на Витоша. Разговори на Ел шадай Глава: Екскурзия на 24 януари 1928 година Боян Боев
към текста >>

58. Снимка на Учителя с група ученици на екскурзия - Витоша, Заленка

Витоша, Заленка
Снимка на Учителя с група ученици на екскурзия - Витоша, Заленка Описанието на екскурзията от Боян Боев може да се прочете тук. Снимка № 34. Учителят на бивака - Ел Шадай, Витоша и Савка до него. На бивака "Ел Шадай" на Витоша. Седнали: 1.
към текста >>

Учителят на бивака - Ел Шадай, Витоша и Савка до него.
Снимка на Учителя с група ученици на екскурзия - Витоша, Заленка Описанието на екскурзията от Боян Боев може да се прочете тук. Снимка № 34. Учителят на бивака - Ел Шадай, Витоша и Савка до него. На бивака "Ел Шадай" на Витоша. Седнали: 1. Боян Боев 2. Начо Петров 3. Йорданка Жекова 4 5.
към текста >>

На бивака "Ел Шадай" на Витоша.
Снимка на Учителя с група ученици на екскурзия - Витоша, Заленка Описанието на екскурзията от Боян Боев може да се прочете тук. Снимка № 34. Учителят на бивака - Ел Шадай, Витоша и Савка до него. На бивака "Ел Шадай" на Витоша. Седнали: 1. Боян Боев 2. Начо Петров 3. Йорданка Жекова 4 5. Учителят 6.
към текста >>

Още снимки от Витоша - бивакът Ел Шадай (някои нямат дата и описание)
Учителят 6. Савка 7. Катя Зяпкова 8..9. Над № 8 е Милка Аламанчева. Над Боян Боев е Ангел Вълков. Още снимки от Витоша - бивакът Ел Шадай (някои нямат дата и описание) Савка до Учителя на Бивака - Ел Шадай, Витоша. На бивака "Ел Шадай" на Витоша. Седнали отляво надясно: 1. Начо Петров 2. Йорданка Жекова 3 4....5.
към текста >>

Савка до Учителя на Бивака - Ел Шадай, Витоша.
Савка 7. Катя Зяпкова 8..9. Над № 8 е Милка Аламанчева. Над Боян Боев е Ангел Вълков. Още снимки от Витоша - бивакът Ел Шадай (някои нямат дата и описание) Савка до Учителя на Бивака - Ел Шадай, Витоша. На бивака "Ел Шадай" на Витоша. Седнали отляво надясно: 1. Начо Петров 2. Йорданка Жекова 3 4....5. Учителят 6.
към текста >>

На бивака "Ел Шадай" на Витоша.
Катя Зяпкова 8..9. Над № 8 е Милка Аламанчева. Над Боян Боев е Ангел Вълков. Още снимки от Витоша - бивакът Ел Шадай (някои нямат дата и описание) Савка до Учителя на Бивака - Ел Шадай, Витоша. На бивака "Ел Шадай" на Витоша. Седнали отляво надясно: 1. Начо Петров 2. Йорданка Жекова 3 4....5. Учителят 6. Савка Керемидчиева 7.
към текста >>

Пред входа на Аргарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно
Савка Керемидчиева 7. Катя Зяпкова. Прави. 9 10. Милка Аламанчева 11. Надя Парлапанова Пред входа на Аргарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя Бивакът на Витоша, с каменната ограда. Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1.
към текста >>

Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно
Катя Зяпкова. Прави. 9 10. Милка Аламанчева 11. Надя Парлапанова Пред входа на Аргарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя Бивакът на Витоша, с каменната ограда. Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо.
към текста >>

Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя
9 10. Милка Аламанчева 11. Надя Парлапанова Пред входа на Аргарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя Бивакът на Витоша, с каменната ограда. Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т.
към текста >>

Бивакът на Витоша, с каменната ограда.
Милка Аламанчева 11. Надя Парлапанова Пред входа на Аргарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя Бивакът на Витоша, с каменната ограда. Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета.
към текста >>

Бивакът на Витоша. 1.
Пред входа на Аргарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя Бивакът на Витоша, с каменната ограда. Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета. Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3.
към текста >>

Бивакът на Витоша.
Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета. Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов.
към текста >>

Бивакът на Витоша.
1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов. Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4. Дядо Благо (Стоян Русев). Бивакът на Витоша. Л. Лулчев и Е. Андреева, до огнището.
към текста >>

Бивакът на Витоша. Л.
Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов. Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4. Дядо Благо (Стоян Русев). Бивакът на Витоша. Л. Лулчев и Е. Андреева, до огнището.
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Учителя е на екскурзия на Витоша.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 януари 1928 година
към текста >>

1. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 януари 1928 година Боян Боев 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
към текста >>

2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша
За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 януари 1928 година Боян Боев 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци.
към текста >>

Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си.
Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 януари 1928 година Боян Боев 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също.
към текста >>

На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние.
От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива. Тънък воал, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак. Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев.
към текста >>

Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива.
Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива. Тънък воал, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак. Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев. Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг. Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо.
към текста >>

Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 30 януари 1928 година - Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере Живота. Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение.
към текста >>

Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша.
Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява. То е най-красивото нещо! Най-напред ще знаеш защо Господ ти е турил носа, устата, ушите, очите, Всички тези мускули, веждите. Ще знаеш колко косми имаш на главата си. После, ще знаеш защо Господ е турил клепачите ти... Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша. Учителя каза: - Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април През 1928 г. празникът Благовещение, се е празнувал на 7 април (сега е на 25 март). За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]Олга Славчева
към текста >>

1. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]Олга Славчева
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април През 1928 г. празникът Благовещение, се е празнувал на 7 април (сега е на 25 март). За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]Олга Славчева 2. Екскурзия на 7 април 1928 годинаБоян Боев 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] - Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце? Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем.
към текста >>

събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
празникът Благовещение, се е празнувал на 7 април (сега е на 25 март). За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]Олга Славчева 2. Екскурзия на 7 април 1928 годинаБоян Боев 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] - Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце? Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем. Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има - студен душ? Не отговарят светлите звезди. Трепкат, примигват с очици, мълчат си те.
към текста >>

Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем.
1. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]Олга Славчева 2. Екскурзия на 7 април 1928 годинаБоян Боев 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] - Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце? Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем. Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има - студен душ? Не отговарят светлите звезди. Трепкат, примигват с очици, мълчат си те. Сякаш само отговарят: - Що питате нас? Питайте ветровете, що носят бури и мъгли.
към текста >>

Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи хляб изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни.
Слънцето не се яви. Не се яви ни после, ни по-късно... Тъмни облаци притиснали небето, като че искат да го задушат. Тук-таме се откроява измежду тях някое синьо окце, но бързо облак се затичва и в миг го затуля.Ечат воденичните колела. Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни. Ето ги и нашите приятели -селските псета. Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи хляб изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни. Лесът се събужда. Клоните напъпили, кукуряк наднича от шубраци и камънаци, и се хвали, че е първият пролетен пратеник, че жив и здрав е останал след люта зима: „Зимата ме погреба в земята като суха клечка, но сега аз възкръснах още по-хубав, по-здрав.” Също тъй се хвали и минзухара - моравия сочен минзухар, и до него жълтия златния му брат, който прилича на тънки восъчни свещи, които скоро слънцето с целувки ще запали - ще разцъфти. До него е и зюмбюлчето! Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него. Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си дреха.Въздухът е тъй упоителен и чист.
към текста >>

Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
Може ли някой да влезе в моето тържество, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ! Утре рано ще стана и днес решените задачи по алгебра на преподавателя си ще покажа. Знанията брат Боев ще ми да провери -нови задачи да ми предаде. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 7 април 1928 година Днес е Благовещение. Това е традиционната ни екскурзия на Благовещение до Витоша. Когато стигнахме на Бивака беше облачно, но облаците бяха много тънки и през тях се виждаше Слънцето.
към текста >>

Това е традиционната ни екскурзия на Благовещение до Витоша.
Глава: 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 7 април 1928 година Днес е Благовещение. Това е традиционната ни екскурзия на Благовещение до Витоша. Когато стигнахме на Бивака беше облачно, но облаците бяха много тънки и през тях се виждаше Слънцето. Учителя каза: - Времето е много хубаво днес, прилича на млада булка с булото си... Хората мислят, че природата е наредила да умират, и не е така. Сега трябва да се образува една школа за подмладяване.
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден. Датата за вторият ден на Великден, понеделник, за 1928 г. се пада 16 април. Явно има малка грешка в записките на Олга Славчева? Но екскурзия е имало и за нея може да се прочете от източника:
към текста >>

1. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
Втори ден на Великден. Датата за вторият ден на Великден, понеделник, за 1928 г. се пада 16 април. Явно има малка грешка в записките на Олга Славчева? Но екскурзия е имало и за нея може да се прочете от източника: 1. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Датата за вторият ден на Великден, понеделник, за 1928 г. се пада 16 април 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
към текста >>

понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
1. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Датата за вторият ден на Великден, понеделник, за 1928 г. се пада 16 април 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Нищо по-омайно от пролетно, от пролетно ранно утро. На изток зората къпе хоризонта с розови лъчи, които дават нежни отблясъци върху планинските върхове. Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките!
към текста >>

Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
После пламва печката ми за топла вода. След един час всичко е свършено. Сядам в леглото си и върху коленете си бързам да запиша преживяното и да реша още някоя алгебрична задача. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева
към текста >>

62. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г. За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.,
към текста >>

1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г. За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри. Елате, починете си при мен.
към текста >>

четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Кирил и Методий, 24 май 1928 г. За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри. Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж.
към текста >>

По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри. Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.
към текста >>

Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша.
Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр. А тя обичала гости, особено тия, които пазят чисти полята и изворите, не късат цветята, не кършат младите вейки на гората й. Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша. Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги. Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане! До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви.
към текста >>

Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре...Наистина днес Витоша е царствена.
Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската. Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя. И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите на къдрокоси дечица. А въздухът, Господи, неописуема сладост, неоценима благодат и свежест. Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре...Наистина днес Витоша е царствена. Гледай как е извисила глава, сякаш тайнствен сфинкс, що крие в недрата си щастието на всички живи създания. Много неща знае Витоша. Много тайни са записани върху каменните й скрижали, за онзи, който може да ги прочете. И шъпне се, от някои мъдри се шъпне, че преди турците, били гърците, преди тях -римляните, преди тях - славяните, а преди всички тях в тия долини, из тия поля, гори и моря българите - този ден и - во веки веков! Колко бури знае тази могъща планина, но все тъй величествена и прекрасна си стои тя още от край света.Нижем се вече по новия широк път всред планината.
към текста >>

Много неща знае Витоша.
Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя. И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите на къдрокоси дечица. А въздухът, Господи, неописуема сладост, неоценима благодат и свежест. Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре...Наистина днес Витоша е царствена. Гледай как е извисила глава, сякаш тайнствен сфинкс, що крие в недрата си щастието на всички живи създания. Много неща знае Витоша. Много тайни са записани върху каменните й скрижали, за онзи, който може да ги прочете. И шъпне се, от някои мъдри се шъпне, че преди турците, били гърците, преди тях -римляните, преди тях - славяните, а преди всички тях в тия долини, из тия поля, гори и моря българите - този ден и - во веки веков! Колко бури знае тази могъща планина, но все тъй величествена и прекрасна си стои тя още от край света.Нижем се вече по новия широк път всред планината. Каква чудна гледка се открива към Софийско равно поле! Сега то прилича на вълшебна приказка.
към текста >>

Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Защо да не дръзна смели слова? Та мощният дъб не почва ли от едно малко желъдче. Трябва само слънце да го грее, роса да го роси и то ще си порасте и мощен дъб ще стане.Може би, ще дойде време, когато вдъхновените ми сега Слова ще станат плът и кръв, и всичко ще се сбъдне.Амин, Господи! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

63. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни

до Витоша - 4 юни 1928 г.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни 1928 г. Тази екскурзия е описал в свой спомен Боян Боев: Спомен на Боян Боев: Но ви избрах от света Спомен на Боян Боев НО ВИ ИЗБРАХ ОТ СВЕТА На 4 юни 1928 г.
към текста >>

64. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор - 10 юли Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с. беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор - 10 юли Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с. беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда,
към текста >>

2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор - 10 юли Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с. беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат.
към текста >>

четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни.
към текста >>

Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни.
четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
към текста >>

Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината.
Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява. Като че ли то е слънчев паж, който пръв се провиква към природата да затаи дъх и всеки миг да очаква дневния цар. Наистина, ето го! Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината. Утринната хладина полека - лека отстъпва на живата грейка от топли слънчеви лъчи. Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си!
към текста >>

Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

65. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор - 11 юли Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с. беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор - 11 юли Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с. беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда,
към текста >>

2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор - 11 юли Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с. беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат.
към текста >>

четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни.
към текста >>

Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни.
четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
към текста >>

Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината.
Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява. Като че ли то е слънчев паж, който пръв се провиква към природата да затаи дъх и всеки миг да очаква дневния цар. Наистина, ето го! Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината. Утринната хладина полека - лека отстъпва на живата грейка от топли слънчеви лъчи. Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си!
към текста >>

Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

66. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Учителя е на екскурзия на Витоша.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден,
към текста >>

1. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Как изведнъж всинца се намерихме в 9 часа на Витоша! Ели-Шедар благосклонно ни прие в скутите си, още росни от нощната влага, блестящи на слънчевите лъчи.
към текста >>

[Витоша, бивака Ел Шедар]
Димитровден За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Как изведнъж всинца се намерихме в 9 часа на Витоша! Ели-Шедар благосклонно ни прие в скутите си, още росни от нощната влага, блестящи на слънчевите лъчи. Как се намерихме едновременно? Тръгнахме едновременно, рано, това е то! На „Изгрев” някаква камбанка зазвъня още в 3 часа, преди зори; завари ни ококорени, всички почти готови за път.Няма нито луна, нито звезди.
към текста >>

Как изведнъж всинца се намерихме в 9 часа на Витоша!
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Как изведнъж всинца се намерихме в 9 часа на Витоша! Ели-Шедар благосклонно ни прие в скутите си, още росни от нощната влага, блестящи на слънчевите лъчи. Как се намерихме едновременно? Тръгнахме едновременно, рано, това е то! На „Изгрев” някаква камбанка зазвъня още в 3 часа, преди зори; завари ни ококорени, всички почти готови за път.Няма нито луна, нито звезди. Гъсти облаци закриват небесното чело.
към текста >>

8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
за благи плодове, за светли дни, (2) за светли дни, дни, дни.” Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

67. Учителя е на Витоша с учениците - 24 май 1929

Учителя е на Витоша с учениците
Учителя е на Витоша с учениците 24 май 1929 Тази екскурзия е описана в книгата на Боян Боев - "Разговори на Ел шадай" Екскурзия на 24 юни 1929 година Днес тръгнахме за Витоша в тъмно, към два и половина часа сутринта, за да стигнем на Ел Шадай за изгрева на Слънцето. Посрещнахме го горе, в мълчание.
към текста >>

Днес тръгнахме за Витоша в тъмно, към два и половина часа сутринта, за да стигнем на Ел Шадай за изгрева на Слънцето.
Учителя е на Витоша с учениците 24 май 1929 Тази екскурзия е описана в книгата на Боян Боев - "Разговори на Ел шадай" Екскурзия на 24 юни 1929 година Днес тръгнахме за Витоша в тъмно, към два и половина часа сутринта, за да стигнем на Ел Шадай за изгрева на Слънцето. Посрещнахме го горе, в мълчание. После произнесохме няколко молитви. - Днес хората, нито Небето разбират какво нещо е, нито Земята - каза Учителя. - У един обикновен човек може да има страх. Страхът е животинско състояние, и или Нисшите животни се страхуват.
към текста >>

68. Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929

Учителя е на Витоша с учениците
Учителя е на Витоша с учениците 4 юни 1929 Тази екскурзия е описана в книгата на Боян Боев - "Разговори на Ел шадай" Екскурзия на 4 юни 1929 година При молитвата, която направихме тази сутрин на Ел Шадай, прочетохме следните места от Библията: Глава 9 от Евангелието на Йоана, от 9 до 19 стих; Глава 15 от същото Евангелие, от 10 до 25 стих. След това произнесохме 91 псалм.
към текста >>

69. Учителя е на Витоша с учениците - 24 юни 1929

Учителя е на Витоша с учениците
Учителя е на Витоша с учениците 24 май 1929 Тази екскурзия е описана в книгата на Боян Боев - "Разговори с Учителя" РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни Ученикът трябва да бъде образец на търпение, Който много говори за себе си, той губи.
към текста >>

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г.
Учителя е на Витоша с учениците 24 май 1929 Тази екскурзия е описана в книгата на Боян Боев - "Разговори с Учителя" РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни Ученикът трябва да бъде образец на търпение, Който много говори за себе си, той губи. Един неврастеник, за да се излекува, трябва да излиза рано сутрин при зазоряване и да обръща гърба си на изток, това ще му подейства благотворно, а който е здрав и прави същото, ще си кали нервната система. Сегашният ви живот като хора е една малка част от великия ви живот, но в бъдеще ще дойдете като светии. Българският род трябва да се освободи от влиянието на Марс и Сатурн.
към текста >>

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г.
Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете. Работете за Бога, за да станете светии и не чакайте да станете светия изведнъж, без да вършите нещо (макар да направиш и най-малки добрини). Нашето съществуване на земята показва, че Бог ни обича и в нас се зарежда желанието да Го търсим. Бог ни изпитва постоянно, да види доколко отношенията ни към хората и към самите нас са отношения към Него. Целта на Любовта е освобождението на човешката душа, а щом няма освобождение при любовта, това не е Любов. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни Боян Боев - Разговори с Учителя
към текста >>

70. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа.
Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла. Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък. Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица.
към текста >>

Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша!
Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители.
към текста >>

Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша!
Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие.
към текста >>

Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”.
Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко!
към текста >>

След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила!
На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила! ” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци. Път, който се оказа по-удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително.
към текста >>

Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен.
Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват.
към текста >>

Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци.
Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

71. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Учителя е на Витоша с ученици - бивака.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден 1. Спомен на Олга Славчева Спомен на Олга Славчева 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

[Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден 1. Спомен на Олга Славчева Спомен на Олга Славчева 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревяни дали са тръгнали за Витоша? Това ни беше вчера думата: вали не вали, да тръгнем. Аз тръгвам от града. Пансионерките Kindergarten спят дълбоко. [Kindergarten (нем., а също и англ.) - детска градина; пансион Kindergarten - пансион за детски учителки] Слизам по стълбите по чорапи, за да не събудя Miss Clark [госпожица Кларк], а също и Mrs.
към текста >>

Изгревяни дали са тръгнали за Витоша?
Димитровден 1. Спомен на Олга Славчева Спомен на Олга Славчева 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревяни дали са тръгнали за Витоша? Това ни беше вчера думата: вали не вали, да тръгнем. Аз тръгвам от града. Пансионерките Kindergarten спят дълбоко. [Kindergarten (нем., а също и англ.) - детска градина; пансион Kindergarten - пансион за детски учителки] Слизам по стълбите по чорапи, за да не събудя Miss Clark [госпожица Кларк], а също и Mrs. Haskell [госпожа Хаскел].
към текста >>

Нима ще съм сама гостенка на Витоша?
По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули...Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам. Между храстите червеношийка. Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето. Колко е хубава! Една легенда казва, че тя извадила един трън от челото на Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв.От Ели-Шедар не се вие пушек. Нима ще съм сама гостенка на Витоша? Превалям урвата, стихи самотни стъпки се отправям в Гостната. По клоните намятани дрехи... Хм, тука са. Лудо заби сърцето ми. Ускорих крачките си и с тържествующ вик се втурнах към множеството. На лехи, на лехи по тревата, насядали нашите, посрещат вика ми с радостни кимания и усмихнати лица.
към текста >>

Новороденият след тия 20 години ще държи бас, че Витоша тук нивга не е била гола и камениста... Да, новият лес ще задържи влагата; тогава под Резньовете може би пак ще се покаже езерото, описано от турския пътешественик Авлия Челеби, който твърди, че Витоша е била по него време (преди 200 години) непроходима гора с тучни пасбища, по които ехтели звънците на безброй стада.Събираме се около Учителя.
Видял ме като съм се задала... Лицето му е тъй усмихнато, че неволно се смятам и аз добре дошла. Тичам из шумака да се преоблека, после заемам позиция срещу чайниците и се наливам с чай до насита.Горе, хе, над пътя, селянки засаждат борчета. Не ще минат и 20 години и голите хълмове ще имат боров лес, който ще привлича и птички, и облаци, и човеци. Привет ви, работни люде, които украсявате горите! Ехтят песните и провикванията им - цяла верига. Новороденият след тия 20 години ще държи бас, че Витоша тук нивга не е била гола и камениста... Да, новият лес ще задържи влагата; тогава под Резньовете може би пак ще се покаже езерото, описано от турския пътешественик Авлия Челеби, който твърди, че Витоша е била по него време (преди 200 години) непроходима гора с тучни пасбища, по които ехтели звънците на безброй стада.Събираме се около Учителя. Наметнат с дълга широка пелерина, той прилича на приказен цар. Словото му излъчва дълбока мъдрост и заразяващ хумор. Затова, пред него изчезва всяка наша грижа и неволя. Думата „невъзможно” бяга далеч.Ето Го, става, сваля пелерината си, приближава се към своята раница. Там е барометъра му.
към текста >>

Витоша синя, модра се очертава зад нас, потъваща във вечерна дрезгавина.Залезът облива цялата природа в бледо лилава светлина.
Висок мъжки глас под ред извиква разни женски имена, като да ги проверяваше за нещо. Горе по шосето минават туристи и отправят бинокли към нас.Нашата поляна, изглежда, за туристите не представлява някакъв интерес, затова, почти никога в него се не мяркат външни хора. По-добре. Някога тук построихме колиба, но не мина месец, горката изчезна без следа, като почнеш от керемидите, после врати и прозорци, после греди и плет... Оттогава сме винаги на „открито”.Благодарствена молитва на поляната и - спускане към града. Изпращат ни звънците на рудо стадо. Слънцето засяда към Люлин. Витоша синя, модра се очертава зад нас, потъваща във вечерна дрезгавина.Залезът облива цялата природа в бледо лилава светлина. Облаците намятат тъмните си стражеви наметала. По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници. Тук няма кал. Природата е освежена и подмладена. Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина.
към текста >>

2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Градът блесва в хиляди светлини, прилича на приказен. Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев. Оставяме там Учителя и според пътищата си, потегляме към града. Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове. Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревът - том 26
към текста >>

72. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар] 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]
към текста >>

1. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар] 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар] Едни от „Изгрев” през Симеоново, други от града през Драгалевци, облечени най-грижливо, си назначаваме среща Ели Шедар. Природата е приветлива. Небето е тихо и звездно.
към текста >>

2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г.,
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар] 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар] Едни от „Изгрев” през Симеоново, други от града през Драгалевци, облечени най-грижливо, си назначаваме среща Ели Шедар. Природата е приветлива. Небето е тихо и звездно. Потоците обгърнати със сняг, като черни ленти се провират край пътя.
към текста >>

Сега Витоша прилича на Сребърна планина, която се топи и тече.
Той се шегува. Разглежда етимологически думите „богат” и „сиромах”. Сиромахът имал преимущество пред богатия, че първата сричка „сир” показвала на английски благородство, а на богатия „бога” показва животно, което боде с рога. Но той казва още, че най-богат човек на земята е този, който е обичан от Бога. Много се смяхме за „сир” и „бога”.Далече, хе, горе, няколко скиора като черни птици се носят по безкрайната снежна белота. Сега Витоша прилича на Сребърна планина, която се топи и тече. Рила е синкаво бяла. Стара планина се не вижда под мъгла.Към пладне свирката ни събира за път. Грабваме тояги и раници, и на полянката няколко минутна молитва. „Отче наш” дружно се подема от всички, сърдечно и топло. Шапки горе!
към текста >>

От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Слънцето вече залязва. Обгърна ни вечерна дрезгавина. Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун! ” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън. Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите на рая”. От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.36.
към текста >>

Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]
към текста >>

73. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева. Има грешка в датата на източника, тъй като Благовещение в стар стил е на 7 април. На 4 април 1930 г., Учителя е изнасял лелция пред МОК ("Огъната плоскост") и не е било възможно да бъде на Витоша. 1. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила
към текста >>

На 4 април 1930 г., Учителя е изнасял лелция пред МОК ("Огъната плоскост") и не е било възможно да бъде на Витоша.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева. Има грешка в датата на източника, тъй като Благовещение в стар стил е на 7 април. На 4 април 1930 г., Учителя е изнасял лелция пред МОК ("Огъната плоскост") и не е било възможно да бъде на Витоша. 1. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Спомен на Олга Славчева 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Небето е същинско олово.
към текста >>

1. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева. Има грешка в датата на източника, тъй като Благовещение в стар стил е на 7 април. На 4 април 1930 г., Учителя е изнасял лелция пред МОК ("Огъната плоскост") и не е било възможно да бъде на Витоша. 1. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Спомен на Олга Славчева 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Небето е същинско олово. Снощи проливен дъжд, порой, ще ни отнесе; изведнъж Учителят прогласи: „Утре на Витоша!
към текста >>

2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша]
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева. Има грешка в датата на източника, тъй като Благовещение в стар стил е на 7 април. На 4 април 1930 г., Учителя е изнасял лелция пред МОК ("Огъната плоскост") и не е било възможно да бъде на Витоша. 1. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Спомен на Олга Славчева 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Небето е същинско олово. Снощи проливен дъжд, порой, ще ни отнесе; изведнъж Учителят прогласи: „Утре на Витоша! ”Напущам София с раница и тояга, и хляб в джобовете за кучета. Слънцето ме изпревари по пътя; докато се спра и го почакам, то търкулнало но небето своята зачервена опечена пита.От югоизток буен вятър, но това не пречи слънцето от лазурната вие да къпе природата с топли лъчи.
към текста >>

Снощи проливен дъжд, порой, ще ни отнесе; изведнъж Учителят прогласи: „Утре на Витоша!
1. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Спомен на Олга Славчева 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Небето е същинско олово. Снощи проливен дъжд, порой, ще ни отнесе; изведнъж Учителят прогласи: „Утре на Витоша! ”Напущам София с раница и тояга, и хляб в джобовете за кучета. Слънцето ме изпревари по пътя; докато се спра и го почакам, то търкулнало но небето своята зачервена опечена пита.От югоизток буен вятър, но това не пречи слънцето от лазурната вие да къпе природата с топли лъчи. Къде се денаха облаците? Къде отиде оловния чумбер от небето? Пролетна омая: напъпили дървета, отпуснати върбови пъпки.
към текста >>

Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила
Момичетата, доста добре гримирани и облечени, се готвят да отиват на кино.Чиста, измита и преоблечена, допивам последната глътка чай и се предавам в обятията на Морфея. С гърди пълни с блаженство, с ръка едва движеща се по редовете, записвам щастието и радостта на този ден. Морна, като пребито куче, лягам и заспивам дълбок сън. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Спомен на Олга Славчева
към текста >>

74. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден] За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г.,
към текста >>

1. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден] За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] (преработка, писана на 3 януари 1943 г.,когато работех в 5 клас, спохождана от гости, когато бях учителка в Тутраканската гимназия)Пълна пролет. Облаците разкъсани, небето лазурно.
към текста >>

понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Великден [втори ден] За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] (преработка, писана на 3 януари 1943 г.,когато работех в 5 клас, спохождана от гости, когато бях учителка в Тутраканската гимназия)Пълна пролет. Облаците разкъсани, небето лазурно. Въздухът свеж - омекнал. Клончетата набъбнали, развили нежна свилена шумица. Овощните дървета нацъфтели.
към текста >>

Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Блажен сън. Блажено сънуване. Честити люде сме ние на земята. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

75. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден. За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар] 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
към текста >>

1. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден. За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар] 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар] (обработена в 5 клас, 3 януари 1943 г., когато дойде гост)Два часа след полунощ. Небето е разкрило своята звездна книга за ония, които могат да четат.Прозорецът на Учителя свети. Вижда се неговата фигура да прекосява стаята.
към текста >>

2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден,
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден. За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар] 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар] (обработена в 5 клас, 3 януари 1943 г., когато дойде гост)Два часа след полунощ. Небето е разкрило своята звездна книга за ония, които могат да четат.Прозорецът на Учителя свети. Вижда се неговата фигура да прекосява стаята. Облечен е, бяла панамена шапка на главата му.
към текста >>

Сириус е почти над Витоша.
Млечният път се крие в собствената си светлина. Фламарион казва, че той представлява неизмерим океан от слънца, всяко от които е много по-голямо от нашето. Още, че всяко такова слънце има и своите планети, както нашето слънце. А Джордано Бруно още преди 300 години пък - че всяка планета и там е населена с такива същества, както и земята...Тук-таме из Млечния път се откройва по някое по-голямо светило, сякаш водач на другите, подобно жерави на път. На запад, съвсем на запад, там близо до хоризонта, половината луна, като красива златна паница, полекичка слиза от небето върху китно напослана зелена маса. Сириус е почти над Витоша. Нежни, сини вълни напират от него с неизразим шепот за ненадминато величие. Прилича на прекрасно око, гледащо към нас, дребните земни жители. Сякаш, то е символ във Вселената за онова Непроявеното към нас, пълно с неизмерима обич. Всяка звезда има свой отделен цвят. Те всичките са цветя в градината на Вселената.Не стъпвам по земята, а летя из тия звездни мирове, наслаждавайки очите и душата си с божествено красиви гледки.
към текста >>

Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града. Но кой знай. А дъждът изобилно заплиска и изпъди хората от пътищата, а мен успива в сладък дълбок сън. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
към текста >>

76. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Вредом зеленина.
към текста >>

[Витоша, бивака Ел Шедар]
1. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Вредом зеленина. Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море. Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра. Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи. Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона.
към текста >>

Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Нека Бог ми прости, че те прибрах от пътя, гдето може би, клетата ти майчица те е оставила, за да си отдъхне, или се е отдалечила към новото гнездо. От милост направих този грях, прости ми, птичко, и ти натъжена майко, що сега вредом го дириш. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

77. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък,
към текста >>

1. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар] Тоз път тръгвам от пансиона към Изгрев, че оттам - с цялата група. Ала, късно.
към текста >>

Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Възнесение За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар] Тоз път тръгвам от пансиона към Изгрев, че оттам - с цялата група. Ала, късно. Съвсем сама. Как ще мина през тъмния горски коридор? Косата ми настръхва.
към текста >>

Но ето и друг като мене закъснял търси другари за Витоша.
Ала, късно. Съвсем сама. Как ще мина през тъмния горски коридор? Косата ми настръхва. Обадих се по къщичките на заспалия Изгрев - всичко спи. Но ето и друг като мене закъснял търси другари за Витоша. Часът е два и половина. Настигаме и други двоица, които разправяха, че преди малко една двойка била нападната в гората, но апашите, като чули идващи стъпки, скрили се навътре из гората.Минаваме коридора благополучно. Над нас отново засия звездното небе. На запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта. В този ранен утринен час славеите и синигерите се надпяват.
към текста >>

На запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта.
Обадих се по къщичките на заспалия Изгрев - всичко спи. Но ето и друг като мене закъснял търси другари за Витоша. Часът е два и половина. Настигаме и други двоица, които разправяха, че преди малко една двойка била нападната в гората, но апашите, като чули идващи стъпки, скрили се навътре из гората.Минаваме коридора благополучно. Над нас отново засия звездното небе. На запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта. В този ранен утринен час славеите и синигерите се надпяват. О, те не са само един и два - безброй певци, сякаш имат някакво празненство. Какъв възторг, каква омая от жизнерадостните им гласове; сякаш са се отървали от някаква голяма беда и сега не могат да изкажат своята радост. Ведрина. Въздухът е тъй приятен, сякаш поръчан за този ден. Бавно се очертават планините, дърветата и буйната ръж.
към текста >>

29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]
То рядко, уви, слиза към долината и е примесено често пъти с мъка и съмнение. Но, там горе! Там горе радостта е чиста! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

78. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух,
към текста >>

1. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] Двеста души на крак, още в 1 ч. след полунощ.
към текста >>

[Витоша, бивака Ел Шедар]
Свети Дух За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: 1. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] Двеста души на крак, още в 1 ч. след полунощ. Луната цяла е над нас, огрява ни с огромния си фенер. Нощта е бяла, тиха. Изгрев е сборния пункт.
към текста >>

Стрелец застанал над Витоша, обтяга лък към запад.
Изгрев е сборния пункт. Дърветата, сребърни от лунния блясък, неподвижни, изтръпнали, сякаш от чаровната нощ. Звездите, сякаш се изстъпват пред лунната красота и отстрани трепкат като придворни дами. Лицата на всички ни са осияни от лунния блясък, сякаш приказни и далечни.На Изгрев. Там е сборния пункт. Стрелец застанал над Витоша, обтяга лък към запад. Капелла вълшебно свети над нас. Сириус зове към неизмеримите небесни глъбини.Ето го и Учителя. Излиза облечен в бял костюм, препасан със своя термос, бинокъл и барометър. Оглежда ни и пита дали всички сме събрани. Бодро и тихо потегля нашата ескадра.
към текста >>

После в храсталаците.- Но где са приказните гори на Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби?
Почваме да се шегуваме, да пеем. Сякаш с идването на светлината се събуждат и нашите гласове. Почивка. Учителят отваря термоса и дава по една глътчица топла вода на тия, що нямат такъв. Колко е освежителна тази глътка! Над сипеите сме вече. После в храсталаците.- Но где са приказните гори на Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби? - мисля си, катерейки се всред тънките габрови и лескови храсти. - Где са гъстите й гори, изобилни пасбища? Пожари унищожили прекрасните гори, а и селскияттопор - български и чужд, е доограбил планинското съкровище. Сега Витоша е гола, без дебели сенки, без многобройни извори. Дорде ти око стигне, нигде гъста гора, нито високо сенчесто дърво.Сега я засаждат с борове.
към текста >>

Сега Витоша е гола, без дебели сенки, без многобройни извори.
Над сипеите сме вече. После в храсталаците.- Но где са приказните гори на Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби? - мисля си, катерейки се всред тънките габрови и лескови храсти. - Где са гъстите й гори, изобилни пасбища? Пожари унищожили прекрасните гори, а и селскияттопор - български и чужд, е доограбил планинското съкровище. Сега Витоша е гола, без дебели сенки, без многобройни извори. Дорде ти око стигне, нигде гъста гора, нито високо сенчесто дърво.Сега я засаждат с борове. Колко хубаво! Горката Витоша! Тогава пак ще се върнат хилядите птички, ще бликнат нови извори и буйна паша ще порасте. Множество дупки зеят вече върху земята, чакат благодатното садиво...Развиделява се.
към текста >>

Горката Витоша!
- Где са гъстите й гори, изобилни пасбища? Пожари унищожили прекрасните гори, а и селскияттопор - български и чужд, е доограбил планинското съкровище. Сега Витоша е гола, без дебели сенки, без многобройни извори. Дорде ти око стигне, нигде гъста гора, нито високо сенчесто дърво.Сега я засаждат с борове. Колко хубаво! Горката Витоша! Тогава пак ще се върнат хилядите птички, ще бликнат нови извори и буйна паша ще порасте. Множество дупки зеят вече върху земята, чакат благодатното садиво...Развиделява се. Градът заплува в сини вълни, измежду които като сребро се точи Бели Искър. Още едно възвишение и ето ни у нас. Слънцето още не е изгряло, а цялата природа вече предвкусва това тържество.
към текста >>

Как взимал пътя от моста „Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички.
Брат Лулчев пак се заел да чете на всеуслишание „На западния фронт нищо ново”, но никой го не слуша; повечето спят. Спят до обяд.Един брат симидчия донесъл пълна кошница симиди и гърне с мед и всекиму раздава за отпразнуване оздравяването на двете му схванати нозе. КакУчителятмуказалда ходи-това било лекът, кактой бил същински труп, но решил да направи всичко, само и само да оздравее. Изпърво се търкалял, плакал, молил се. После се изправял на колене, после на патерици. Как взимал пътя от моста „Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички. Лекарите го били вече отписали - довели го до ужас, искали да му отрежат нозете. И той потърсва спасение само в смъртта. Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева). Влиза при него и с майчински думи успокоява душата му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети. Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце.
към текста >>

Никога не сме спали на Витоша тъй много.
И той потърсва спасение само в смъртта. Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева). Влиза при него и с майчински думи успокоява душата му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети. Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце. Той послушал и оздравял.След обяд пак спане. Никога не сме спали на Витоша тъй много. Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис. Изворът блика в чешмичката и пее своята благодарност.
към текста >>

9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Мокри сме до кости. Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато ураганно плискане на дъжда се прибираме. У дома са сухите дрехи, горещия чай, топлото чисто легло.Днешната екскурзия мога да я нарека: Екскурзия на угощението.Много спанеСимиди с медОкъпване до кости. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

79. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

80. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

81. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

82. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

83. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

84. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

85. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

86. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

87. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

88. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

89. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

90. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

Хе, далече - едвам се забелязва Стара планина, а по-насам - Витоша се синее.
Дали добичетата схващат промяната около нашия бивак!? Дали забелязват подсушените тресавища, бродове, изравнени пътеки? Или „глупави добичета, те нищо не разбират? ” Дали е така, един Господ знае, който ги е създал. С известна цел, но тази цел, навярно не е за да ги мъчим.Почивам си по цветните благоуханни хълмове. Хе, далече - едвам се забелязва Стара планина, а по-насам - Витоша се синее. Вече съм студентка и със себе си мъкна коли... Не ми остава време да ги погледна. Падащите води шумят, сякаш се радват, че ще слезнат към долината да служат на човека. В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света. Колко е хубаво, хубаво тук! Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма!
към текста >>

91. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала.
Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак.
към текста >>

92. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици,
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] Дърветата оголели. Нападала е по земята всичката им шума и вятърът я разнася, където му е воля. Из въздуха с крясък се носи ято птици.Потайна доба.
към текста >>

събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] Дърветата оголели. Нападала е по земята всичката им шума и вятърът я разнася, където му е воля. Из въздуха с крясък се носи ято птици.Потайна доба. Два часа след полунощ. Вървим с Учителя.
към текста >>

Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Той иска дори да ни последва. Изпрати ни чак до юзината. После пак навири опашка и верен на дълга си се затича към далечно стадо овци. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

93. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април За разговорът проведен с Учителя на тази екскурзия може да се прочете в спомена на Боян Боев: Екскурзия на 2 април 1931 година Спомен на Боян Боев Екскурзия на 2 април 1931 година
към текста >>

По повод нашите екскурзии до Витоша Учителя каза:
Двадесет години ще работите върху нея, за да я обърнете. И ако я спасите, печелите и вие, и тя. Разбира се, след като си свършите работата, ще има угощение. * Всички бяхме много доволни от хубавия ден, прекаран на планината. По повод нашите екскурзии до Витоша Учителя каза: - Това, което ние си позволяваме тук, в Америка само милионери си го позволяват. Разговори на Ел Шадай Глава: Екскурзия на 2 април 1931 година
към текста >>

94. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден] За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден] За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная. Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове. Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец.
към текста >>

2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден] За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная. Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове. Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец. За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци! Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото.
към текста >>

Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная.
Великден [втори ден] За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная. Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове. Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец. За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци! Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото. Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото.
към текста >>

Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
Планината ечи от нашите песни. Срещаме софиянци, накичени с нови премени. В очите им грее вечния празник на Живота - Любовта и Надеждата. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

95. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден, 6 май За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г.,
към текста >>

Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден, 6 май За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар] От снощи си думаме: Ще вали, или няма да вали утре? - Да, ще вали, без друго, твърди някой, що гадае по облаците.
към текста >>

сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Гергьовден, 6 май За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар] От снощи си думаме: Ще вали, или няма да вали утре? - Да, ще вали, без друго, твърди някой, що гадае по облаците. Наистина, небето намусено, сега ще заплаче.Аз пък желая да не вали - целият ден утре да грее слънце и нищо друго! Ставам рано и от новата си квартира - на Изгрев. Изслушваме школата до 5 ч.
към текста >>

Като че Витоша идва към нас, а не ний към нея.
Птички: косове и славеи се надпяват из гората. Тя е пуснала вече копринени листи и се радва на новата си премяна. Днес пътуваме към 300 души, измежду които най-малко 20 деца.Не, няма облаци, нито дъжд. Небето е ясно. Нито следа от застрашаваща буря. Като че Витоша идва към нас, а не ний към нея. От дясно димят комините на Драгалевци, от ляво - на Симеоново. Каква дълга и красива върволица от хора! Като че ли цяло село бяга, бяга нанякъде със скромен товар на гърба си. Отиват на гости за честито на празника. Тук гората едвам сега развива листе, сякаш боязливо... Но пролетните цветя са си дали среща и се надпреварват да се хвалят със своите нови дрехи.
към текста >>

Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Тя ще служи на бъдещето човечество като фар към един нов и най-безопасен бряг.Г-н Хаджийски отново се връща в Америка, като ни остави доста мил спомен.- Ех, благодарим ти, св. Георги, ти излезе кавалер днес! Да ти е жива невестата, дечицата ти, да ти е жив коня - змей шестокрил. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

96. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение, 21 май За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г.,
към текста >>

Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение, 21 май За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спят човешките твари. Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч.
към текста >>

четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Възнесение, 21 май За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спят човешките твари. Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч. и потегляме към нашата приятелка. Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето? Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество.
към текста >>

Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба.
Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това? Нивите изкпасили. Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън. Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести! Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба. По небето нежни, едва уловими мрежици... Какви ли са? Но скоро те се събират и - затъмняват небето. Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето. Макар, че то изгрява, но като, че не е весело - бледен е неговият лик. Сякаш е тъжно.
към текста >>

Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика! Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там. Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

97. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша Свети Дух, 1 юни Учителя е бил на Родопите. Това се вижда от спомена на Олга Славчева, където е написала: "На тръгване се преброяваме - 66 души. След молитвата - тръгваме.
към текста >>

Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
След молитвата - тръгваме. Тъй сме радостни! Като че ли Учителят не е на Родопите, а при нас. Чудно! ". Описанието на екскурзията може да се прочете в: Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Слънцето е изгряло. Небето е ведро; по него се реят къдрави облачета, бързо движущи се, гонени от вятъра.
към текста >>

понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
". Описанието на екскурзията може да се прочете в: Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Слънцето е изгряло. Небето е ведро; по него се реят къдрави облачета, бързо движущи се, гонени от вятъра. Градът още спи. Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът на военното училище бие 7. Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша!
към текста >>

Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша!
понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Слънцето е изгряло. Небето е ведро; по него се реят къдрави облачета, бързо движущи се, гонени от вятъра. Градът още спи. Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът на военното училище бие 7. Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша! Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна почивката. Не вървя, но хвърча! Почти не усещам, че нося пълна раница на гърба си.Колко хубаво се вижда всичко! Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса.
към текста >>

Като че ли дъжд от звуци се посипал из въздуха и едри капки падат по многоводно бистро езеро.По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение.
Ето и сливи, зарзали, дори и пъстри зарзалки се перят между клоните и се радват на хубостта си. Акациите, отрупани с нежни цветове, опасват въздуха със сладостно благоухание. Отвредом цвъркот на птички, издуват здрави гърдички и се провикват в утринната свежест. Някакъв непознат изблик ги кара да чуруликат, да пеят, да цвъркат, да кукат. Ето ги: цър-цър-чиу-чиу, чи-чи-чи-чиррр-чиррр, чи-чи-чи-чи-чиррр. Като че ли дъжд от звуци се посипал из въздуха и едри капки падат по многоводно бистро езеро.По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение. Те бягат насам с танцуващи стъпки, безгрижни, волни и свободни. Но що ме е грижа? Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие. Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест!
към текста >>

Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
След молитвата - тръгваме. Тъй сме радостни! Като че ли Учителят не е на Родопите, а при нас. Чудно! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

98. Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври

Учителя е на екскурзия на Витоша
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар] Тръгваме 90 души от Изгрева. Три часа след полунощ.
към текста >>

15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар] Тръгваме 90 души от Изгрева. Три часа след полунощ. Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас. Орион засвирил на брилянтните си корди, пее с багри и тишина. Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща да мине под нея неизмеримото време на Всемира.90 души!
към текста >>

Вървим, не просто се надбягваме към Витоша.
Три часа след полунощ. Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас. Орион засвирил на брилянтните си корди, пее с багри и тишина. Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща да мине под нея неизмеримото време на Всемира.90 души! Та това е цял поход! Вървим, не просто се надбягваме към Витоша. Шест часа сме точно там. Слънцето изгрява голямо, червено, първом елипсовидно, после се закръгли, после заприлича на гъба с тънка дръжка... Облаците не пощадиха и цялото небе. Застудя, зароси дъжд. Всички се спущаме за дърва и ги купчим край огнището.Закуската и песните ни минаха под знака на изобилен дъжд. Небето е тъй начумерено, тъй се въси, сякаш му е крив целият свят.
към текста >>

Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни.
Учителят нарежда под платнището за Него да се приютят по-тънко облечените, а сам Той е при нас. Та нима ще ни плаши такъв дребен дъждец, нас юнаците, които още усещаме на плещите си скорошното голямо Рилско кръщение...Обедът се прогласява рано - 11 часа почваме. Какво изобилие, дори разкошество, бих казала! Важното е, че тук няма социално различие. Всички сме братя и сестри - деца на един Баща, ученици на един Учител. Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни. А огънят все гори и гори, и се надсмива на безспирния росен дъжд, пращан ни обилно от начумереното небе.Към 1 ч. поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро. Сега небето плаче само, ами я ако заридае, ами я ако зареве, затрещи, зачупи ръце! Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи на мишки...В селото нито капка. Пътят към София съвсем сух.В 3 и половина сме си на Изгрев.
към текста >>

поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро.
Какво изобилие, дори разкошество, бих казала! Важното е, че тук няма социално различие. Всички сме братя и сестри - деца на един Баща, ученици на един Учител. Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни. А огънят все гори и гори, и се надсмива на безспирния росен дъжд, пращан ни обилно от начумереното небе.Към 1 ч. поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро. Сега небето плаче само, ами я ако заридае, ами я ако зареве, затрещи, зачупи ръце! Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи на мишки...В селото нито капка. Пътят към София съвсем сух.В 3 и половина сме си на Изгрев. Учителя издига ръката си за поздрав и влиза в стаята си, а ние, що в града живеем, поемаме надоле.Дома. Запалвам печката и затоплям вода за миене и вода за чай.
към текста >>

А може би скоро и изпит ще имам... Има много да се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите на Витоша.
Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи на мишки...В селото нито капка. Пътят към София съвсем сух.В 3 и половина сме си на Изгрев. Учителя издига ръката си за поздрав и влиза в стаята си, а ние, що в града живеем, поемаме надоле.Дома. Запалвам печката и затоплям вода за миене и вода за чай. Дордето се приготви тя, готвя тетрадките си утре за лекция при Негенцов. А може би скоро и изпит ще имам... Има много да се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите на Витоша. Водата е готова. Топлите струи обливат морното тяло с освежаваща вълна. Колко е хубаво! После пия чай, после върху коленете си в леглото пиша тия редове, да се знае и да се помни, че където отиваме ний, ако е имало суша, вали изобилен дъжд. Щом някъде има суша, нека бъдат извикани нашите хора, те ще докарат изобилен дъжд.
към текста >>

15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
После пия чай, после върху коленете си в леглото пиша тия редове, да се знае и да се помни, че където отиваме ний, ако е имало суша, вали изобилен дъжд. Щом някъде има суша, нека бъдат извикани нашите хора, те ще докарат изобилен дъжд. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

99. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари За разговорът проведен с Учителя на тази екскурзия може да се прочете в спомена на Боян Боев: Екскурзия на 19 януари 1932 година Спомен на Боян Боев Екскурзия на 19 януари 1932 година
към текста >>

100. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април 1932 г. За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г.,
към текста >>

Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април 1932 г. За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Заставам на моста към разсадника и броя: 1, 2-10-50-100-150-200-234.Времето омеква. Вятърът не щипе, не хапе и не дере, както преди една седмица на Витоша.
към текста >>

[Витоша, бивака Ел Шедар]
Благовещение, 7 април 1932 г. За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Заставам на моста към разсадника и броя: 1, 2-10-50-100-150-200-234.Времето омеква. Вятърът не щипе, не хапе и не дере, както преди една седмица на Витоша. Пролет е вече. Слаби, нежни са още нейните милувки, но все пак, тя иде сега, и няма връщане. Духа топъл, остър вятър, уместно е гдето си взех вълнен жакет и пелерина, и топла шапка; уместни са и подкованите ми високи обуща.Вървя след всички.
към текста >>

Вятърът не щипе, не хапе и не дере, както преди една седмица на Витоша.
Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Заставам на моста към разсадника и броя: 1, 2-10-50-100-150-200-234.Времето омеква. Вятърът не щипе, не хапе и не дере, както преди една седмица на Витоша. Пролет е вече. Слаби, нежни са още нейните милувки, но все пак, тя иде сега, и няма връщане. Духа топъл, остър вятър, уместно е гдето си взех вълнен жакет и пелерина, и топла шапка; уместни са и подкованите ми високи обуща.Вървя след всички. Искам да вървя полека, да се нагледам на всичко. Снегът е стопен.
към текста >>

Прясната питичка с маслинки и чай е много хубава на Витоша.
Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи.Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица на Ел Шедар. Сега тук е голо и пусто. Но, добър е Бог, пак ще подкара и за година, 2, 10, пак ще имаме млада буйна гора.Напостиламе пелерини, палта и слагаме глави на раниците. Колко са изгорели всички лица! Някои от закъснелите, между които съм и аз, закусваме. Прясната питичка с маслинки и чай е много хубава на Витоша. Слънцето най-после се застоя всред небето, огнено и пламенно. Радваме се на скъпоценните му лъчи, сякаш срещаме отдавна забравил ни приятел.Но, пролет нали е. По едно време пак се заоблачава. Небето дори поръсва лютивина, сугращица, ама хе, тъй, на шега; престане,престане, че пак започва отново. После бързо грабва калните си поли и - дим да я няма.Небето пак се ухили над нас.
към текста >>

Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
И те, на свой ред и по свой начин, празнуват красивия пролетен празник - Благовещение.Изгревци си остават на Изгрев, а ние, софиянци - към града.Кой слуша упреци и похвали. Има люде които, като тия които ни срещат, ще ги изричат, а ние, като река между брега на похвалите и укорите, ще течем по своя път. Носени върху крилете на вярата в доброто, ние пеем своята нова песен над земята - Любов към Бога и природата, любов към всяка жива твар. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

НАГОРЕ

0.72597503662109