Търсене в текстове за 'Българин'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 172 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни.
МУЗИКАТА В ЖИВОТА „Свещеният език е неизменяем" И това е музиката. С нея човек би отворил сърцето, душата, ума си. Би ги разширил. Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него.
към текста >>

След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба.
Би ги разширил. Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта.
към текста >>

И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника?
С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко.
към текста >>

2. Съдържание на 5 бр. Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И това е добър признак, това показва, че българинът разполага с грамадни количества от енергии за работа и има добри перспективи за бъдещето си развитие.
От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл. Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири, архаични останки. В България има доста развит идеен живот, има много идейни движения. Всичко, каквото се ражда в Европа, пренася се и в България. От скаутите до анархисти и комунисти и от крайните материалисти до крайните религиозни и духовни движения - всичко го има и в България. И това е добър признак, това показва, че българинът разполага с грамадни количества от енергии за работа и има добри перспективи за бъдещето си развитие. * * * С настоящата книжка се завършва първото полугодие от настоящата годишнина. На неизплатилите се абонати ще се изпратят квитанции, ако не побързат с изплащането абонамента си.
към текста >>

3. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин.
„Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина.
към текста >>

Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд.
Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех.
към текста >>

В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина.
На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота.
към текста >>

Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина.
Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота. Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството. Изложбата на младия художник Преслав Кършовски ни вдъхва надежди.
към текста >>

4. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г.
Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея. Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус.
към текста >>

Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура.
У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство.
към текста >>

5. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин".
Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров. (Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение". [2] Виж от него: „Богомилски книги и легенди", 1926, издава Бълг.
към текста >>

6. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен.
Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество.
към текста >>

Още когато била 12-годишна, тя видяла българина Никита, който минал през онези места.
Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. Неговото присъствие навсякъде е правело дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отишъл в Сицилия. Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда, и от тая история се вижда, какво голямо влияние упражнявал Никита: след като избили по-голяма част от албигойците, част от тях останала в най-южната френска област близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклармонда. Още когато била 12-годишна, тя видяла българина Никита, който минал през онези места. Тя е нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защищава Истината? Есклармонда трябвало да живее с този поглед на пратеника Никита. Но преди да стане апостолка, организаторка и душата на албигойството, тя е минала през едно дълго мъченичество.
към текста >>

7. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Българинът Никита в 1167 г.
Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”. Българинът Никита в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството. През 1220 г. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България.
към текста >>

8. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене.
към текста >>

9. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина.
Достатъчно е да прочетем само няколко пасажа от неговите книги: „Моята изповед" и „Избрани места из преписката ми с приятелите ми", за да се схване характера на промяната. По nарактера на кризата и изхода от нея можем да го сравним до известна степен с Толстой. Ето места от „Моята изповед": „Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим. Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш". Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина. И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят. Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин. Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото. С група съидейници край едно от швейцарските езера образува земеделска задруга, работят земята, орат, сеят, жънат, косят с радост. Искат да турят основа на нови отношения между душите!
към текста >>

Така ще разберем възможностите за българина!
Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура. Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството .
към текста >>

Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина.
Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството . Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в периода на своя взход.
към текста >>

10. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология".
След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр. Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура. Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях.
към текста >>

„Духът на отрицанието у българина" и пр.
и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр. Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура. Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях. Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде.
към текста >>

11. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Новотни БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове.
Д-р Е. Новотни БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове. И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас. Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев. Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI.
към текста >>

Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина.
В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм. Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец. Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина. Инак не бихме могли да си обясним, че днес той е провъзгласен за един от народните будители. Разглеждайки обществения живот в България през средните вкове, Мут. признава, че епохата е била в пълно разложение - в обществения и черковен живот. Той цитира думите на презвитер Козма по този въпрос и все не може да схване, че богомилството се явява като едно отрицание на този разлагащ. се живот.
към текста >>

12. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа в София сказка, на тема: „Какво е дал българинът на другите народи", и в тая си сказка той изтъква, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на Западна Европа и за реформацията.
Тая статия на Дардин е от тая есен, а Учителят отдавна е посочил това и причините в книгата „В царството на живата природа." Богомилството и Стилиян Чилингиров. Източници за богомилството бяха главно трудовете на противници на богомилството и затова дълго време царуваше едно криво схващане на това движение. Но все повече учените със своите изследвания добиват правилно схващане по въпроса. Напоследък на български и в чужбина излязоха доста трудове, които изтъкват богомилството като най-велика проява на българския дух и най-светлата точка в българската история. И наистина, в една епоха, когато голяма тъмнина царуваше в цяла Европа, в България пламна една светлина, която после заля с лъчите си западна Европа и занесе там нови идеи, които породиха всички напредничави движения там и много от които още не са реализирани и тепърва в бъдеще чакат своето реализиране. И Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа в София сказка, на тема: „Какво е дал българинът на другите народи", и в тая си сказка той изтъква, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на Западна Европа и за реформацията. Богомилството и Хусиството Българските вестници бяха писали тая есен, че се е образувал особен комитет от специалисти и писатели, които да изработят програмата за достойното отпразнуване хилядогодишнината на богомилството. Но по неизвестни причини това отпразнуване се отложи. По повод на това съобщение на българските вестници, чешкият вестник „Народна политика" подчертава, че тая хилядогодишнина представлява особен интерес за Чехословашко. Вестникът изтъква, че богомилството било разпространено в цяла Европа и загатва за близките връзки между първото духовно славянско движение - богомилството и чешките духовни движения - на хусистите и на чешките братя, които движения се появиха няколко века след богомилството. Вестник „Всемирна федерация" Получи се в редакцията вестник „World Federation", който излиза в Токио, Япония.
към текста >>

13. LA VIE POUR LE TOUT Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Савич в книгата си казва, че първият бунт против всеки гнет е дело на българи, че те са дали първите жертви на кладата за свободата на съвестта, че няколко века преди Хус в 1100 година в Цариград е изгорял на кладата, построена на Хиподрума, Василий, високообразован българин от оная епоха (богомил).
Книгата е от 150 стр. и е разделена на 10 глави. Това, което дава изключителна стойност на книгата, са от една страна чистите и благородни подбуди на автора, а от друга страна - забележителното научно безпристрастие и честност, с които г. Савич разглежда въпросите, Когато говори за богомилството, г. Савич казва: "Поп Богомил е предшественик на реформаторите Лютер, Калвин и Хус, които се явиха на историческата сцена няколко века по-късно. Г. Савич в книгата си казва, че първият бунт против всеки гнет е дело на българи, че те са дали първите жертви на кладата за свободата на съвестта, че няколко века преди Хус в 1100 година в Цариград е изгорял на кладата, построена на Хиподрума, Василий, високообразован българин от оная епоха (богомил). Неговото твърдо държане пред палачите е изумило всички присъствуващи. Много столетия преди Галилей да изрече своето "Е pur si muove" (При все това земята се върти), Василий прояви същата твърдост. Авторът цитира Щросмайер, който признава заслугите на българите за духовното прераждане на Европа, защото богомилството, като движение на гордата човешка съвест, която се бори да срути оковите на потисничеството, роди косвено европейския ренесанс. Из духовното движение в Гърция В Атина в 1923 година се е основало "Гръцко общество за психични изследвания". Представител на това общество сега е д-р по медицината Ангелос Танаграс, бивш санитарен инспектор на флотата.
към текста >>

14. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало.
„Опълченска", № 64, София. Това луксозно издание сдържа 51 песни. Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката. Препоръчваме я на всички читатели. Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г. Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало. Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството. Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий.
към текста >>

Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий.
Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало. Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството. Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий. Нито преследвания, нито мъки, нито дори смърт ги спираха. Една от догмите на тяхното учение е била да презират най-грозната и ужасна смърт. И те умирали с безстрашие и възторг. Василий, началник на богомилите в България, медик по професия, мъж образован и с добродетели, бил изгорен жив в 111 година на хиподрума в Цариград. Това бил първият богомил апостол, който умира за еманципацията на човешкия разум.
към текста >>

Както Христос освети със смъртта си кръста, така и нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия, 415 години преди чеха Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.
Това бил първият богомил апостол, който умира за еманципацията на човешкия разум. Неговото изгаряне станало в присъствието на император Алексей, на патриарх Николай, на сенаторите, велможите и множество народ. Наместо да се поклони на кръста, поставен на хиподрума срещу кладата, за да бъде помилван, както няколко пъти бил увещаван лично от императора и чрез пратени от него лица, Василий предпочел смъртта. Развълнуван и с вяра той стъпя на кладата и пламъците го поглъщат. А тия пламъци, според летописец очевидец, се издигали високо до върха на обелиска в хиподрума, гдето била кладата. Както Христос освети със смъртта си кръста, така и нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия, 415 години преди чеха Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно. Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили. Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата.
към текста >>

15. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.
И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико!
към текста >>

16. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Пръв Гюдженов се опита да възпроизведе в картина богомилското движение с известната си картина „Изгарянето на българина богомил Василий в Цариград".
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Историчната художествена изложба на Емануил Ракаров. Богомилството в картини. В нея са изложени всичко 100 картини из старобългарската история. Tе са ценен принос към българското изкуство. Пръв Гюдженов се опита да възпроизведе в картина богомилското движение с известната си картина „Изгарянето на българина богомил Василий в Цариград". Сега Ракаров излиза с пет картини със сюжети из живота на богомилите. Те са: „Поп Богомил говори на народа"; „Богомилско събрание"; „Мъчение на богомилите"; „Византийският император кани Василия да се откаже от своето учение, за да го помилва"; „Изгарянето на Василия". Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи. Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите. Все повече си пробива път една правилна оценка и правилно схващане на богомилското движение.
към текста >>

Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи.
В нея са изложени всичко 100 картини из старобългарската история. Tе са ценен принос към българското изкуство. Пръв Гюдженов се опита да възпроизведе в картина богомилското движение с известната си картина „Изгарянето на българина богомил Василий в Цариград". Сега Ракаров излиза с пет картини със сюжети из живота на богомилите. Те са: „Поп Богомил говори на народа"; „Богомилско събрание"; „Мъчение на богомилите"; „Византийският император кани Василия да се откаже от своето учение, за да го помилва"; „Изгарянето на Василия". Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи. Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите. Все повече си пробива път една правилна оценка и правилно схващане на богомилското движение. Богомилското движение и печатът В в-к „Зора" от 1.VI. т.г. срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „Величието на България". В статията между другото се говори за богомилството по следния начин: „Величието на България – това е непобедимият дух на българина, който направи още в 12 век България огнище на общочовешка култура и запали чрез богомилството цяла Европа в борба срещу робството, мракобесието и средновековното безправие.
към текста >>

В статията между другото се говори за богомилството по следния начин: „Величието на България – това е непобедимият дух на българина, който направи още в 12 век България огнище на общочовешка култура и запали чрез богомилството цяла Европа в борба срещу робството, мракобесието и средновековното безправие.
Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи. Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите. Все повече си пробива път една правилна оценка и правилно схващане на богомилското движение. Богомилското движение и печатът В в-к „Зора" от 1.VI. т.г. срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „Величието на България". В статията между другото се говори за богомилството по следния начин: „Величието на България – това е непобедимият дух на българина, който направи още в 12 век България огнище на общочовешка култура и запали чрез богомилството цяла Европа в борба срещу робството, мракобесието и средновековното безправие. Това, което нашата родина даде на цивилизования свят, като роди голямата идея за свободата – предтеча и създател на албигойството и реформацията – трябва да се знае и да се съзнае". Чужденци на Изгрева Напоследък няколко чужденци посетиха Изгрева. Един от тях, немец, живущ в Швейцария, който изучава космичните лъчи, така каза за Паневритмията: „В днешната дисхармонична епоха в Паневритмията чувствам изразена космичната хармония. Музиката на Паневритмията е необикновена. Чрез музиката и движенията на Паневритмията се изразяват и предават космичните енергии.
към текста >>

17. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Една статия на професор Андрей Стоянов Това е статията му „Пътят на българина", напечатана в списание „Българска мисъл", год.
Професор Шувалов за влиянието на богомилството върху руската култура Интересен е последният му труд. Той събуди голям интерес между съветските учени. Чрез проследяване старо-руската и южно-славянската литератури той намерил, че многобройни легенди и предания в руската литература и фолклор имат богомилски произход. Той изтъква, че богомилството, излязло из България, е повлияло не само на руската култура, но се е пренесло и в Италия, Чехия, Франция и пр. В своя труд професорът изтъква, че е проучил 435 руски, украински, белоруски, южно-славянски и западно-славянски легенди, и много от тях са от богомилски източник. Една статия на професор Андрей Стоянов Това е статията му „Пътят на българина", напечатана в списание „Българска мисъл", год. 15, 1940 г., кн. II. Ето няколко характерни думи от първата страница на тая статия: „Много са големите и светли образи, които срещаме по пътя на българския народ в далечното и близко минало. Днес историци и писатели се надпреварват да изтъкват достойните им дела. От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования.
към текста >>

Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин".
Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи. Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин". Статията на професор Андрей Стоянов е един красив симптом в културния ни живот. С едно прозрение авторът е доловил мисията на българския народ, както и изобщо на славянството. А тя е: Чертане на нови пътища на културата, реализиране на великата идея за общочовешко братство, любов и саможертва. Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка.
към текста >>

18. DU MAITRE; LHOMME PARFAIT Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Основателят на това учение е българинът поп Богомил.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Правилна оценка на богомилството. В. Землед-влска задруга от 14. II. 1941 г. пише: „Богомилството е велико реформаторско учение, изявено през 10 век. Основателят на това учение е българинът поп Богомил. Богомилството бързо се разпространило в Италия, Южна Франция, Западна Германия. В Лондон са били изгорени на клада албигойци. Богомилството е първоизточник на реформацията. То е предвестник на френската революция, която възвести човешките начала: свобода, братство, равенство". Още за светещата жена в Италия.
към текста >>

19. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Може да кажем , че от всички народи в света, няма по-твърд от българина.
В света може да уповаваме само на твърдия човек, който носи доброто. Твърдостта е нещо съзнателно. Твърдият човек съзнава, че се опира на известен принцип. Твърдостта подразбира Бога, единственото нещо, което остава неизменно. Единственото нещо, което остава неизменно, е твърдостта. Може да кажем , че от всички народи в света, няма по-твърд от българина. Твърдостта е, която спасява българите. Българите не са милосърдни, но твърди. Нека като българи да изградим нашия живот върху твърдостта, която имаме. То е качество, добито в далечното минало. Иде в света любовта, която е твърда.
към текста >>

20. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Богомилството като най-велика проява на българския национален гений, общественост, културен и духовен живот през вековете се утвърдява всеки ден все повече и повече в съзнанието на всеки българин — учен или прост.
Атанасов — София, ул. Неофит Рилски, № 36. 1943 г. стр. 174, формат 1, цена 65 лв. Това е една рядко ценна книга за нашата действителност и за нашето време, когато всички национални ценности се поставят на нова преоценка. Богомилството като най-велика проява на българския национален гений, общественост, културен и духовен живот през вековете се утвърдява всеки ден все повече и повече в съзнанието на всеки българин — учен или прост. На запад това е отдавна известно. Известно е, защото реформацията, а заедно с нея и цялото възраждане на западния свят, се дължи на голямото дело и непосредствено влияние и въздействие на богомилството. У нас досега съществуваха най-превратни схващания за това най-голямо реформаторско движение през средните векове в България. Новата книга на Антон Глогов е един светъл, положителен принос към опознаване основните идеи и учение на великия Учител от миналото — Богомил. Попаднал на стари апокрифни книги от XV и XVI век, написани на турски език от богомили за разпространение на учението всред турците, Глогов ги използува най-старателно, за да ги изнесе на български език.
към текста >>

Препоръчваме я на всички наши приятели и четци; тя трябва да бъде настолна книга на всеки българин.
Тук е дадено всичко важно за един съвършен живот както на отделния човек, така и за богомилските братски общежития. В тия прости, ясни и чисти като кристал слова, приказки, легенди и приказки е изнизано едно дивно красиво, възвишено, божествено учение за проявите и творческите дела на Силата на Сътворението, чиято крайна цел е усъвършенствуването на всичко чрез освобождаване от силата на разрушението и чрез хармония, братство, равенство и любов между всичко. Какъв висок морал, каква върна и истинна космогония, каква сила и съвършенство на социалния живот — недостигнати днес принципи на обществено съвършенство — не се разкриват в богомилското учение! Книгата на Глогов внася много вътрешна радост, когато се прочете. Тя хвърля обилна светлина за нов живот всред днешното безпътно човечество. Препоръчваме я на всички наши приятели и четци; тя трябва да бъде настолна книга на всеки българин. Който я прочете, трябва да я чете с проникновения поглед и разбиране на окултист. Тогава ще се ползува многократно. Ще разбере неща дълбоки и възвишени, които са скрити в словата на простия разказ. В тях е била истинската сила на тази велика окултна школа и братство — богомилството. Ще може още да отдели същественото, основното, което е любов, братство и съвършенство, от онова, което е придадено отпосле и което идва в противоречие с чистото учение на Богомила.
към текста >>

21. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло".
Друг път за спасение, друг път към Любовта, освен страданията, не съществува. Стремете се към пътя на Любовта, дето противоречия не съществуват. Докато страдате, вие не сте влезли още в пътя на Любовта. Скърбите и страданията продължават живота. Без тях човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителности. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло". Щом човек започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. Те носят нечувани блага за човека. Дето са страданията, там са и радостите. Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на човека. Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота.
към текста >>

22. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ.
Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология. Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие. Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция. На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ. Друг е въпросът, как един народ чрез взаимодействие, чрез някаква странна психологическа индукция създава общи качества. По такъв начин се обяснява необяснимата на пръв поглед симпатия, която имаме към един или друг народ. Познавах една жена, която цел живот изказваше съжаление, че не се е родила японка. Сама тя не знаеше защо, но мислеше, че би било най-добре за нея да бъде родена между японците. Не веднъж в своите наблюдения дори върху северни типове, съм срещал истински турци.
към текста >>

23. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си.
Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си. Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си. Качих се на по-високо място в двора, отгдето се откриваше панорама на София. Далече се очертаваше и Люлин. Неочаквано почувствувах в необикновена степен величието на картината, която ме приведе в състояние на пълно вътрешно задоволство; почувствувах единството на всичко! Почувствувах, че обичам всички същества до степен, че ще бъде за мене блаженство да дам живота си и за най-малкото същество. Съжалявах, че в момента няма кому да дам живота си.
към текста >>

24. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее.
А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание.
към текста >>

в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод.
Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината.
към текста >>

През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина.
Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството.
към текста >>

През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания.
Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях.
към текста >>

Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото.
Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г.
към текста >>

Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина.
Но онази духовна стойност, която те имат е причина още през 1919г. Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори. На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си. Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия.
към текста >>

То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло.
Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори. На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си. Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот.
към текста >>

25. Песни за посветените Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ Към българина Учителят е имал специално отношение.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ Към българина Учителят е имал специално отношение. Знаейки основни черти в националния му характер, той е използувал музиката за да внесе в съзнанието му положителни качества, да го разшири и повдигне. Песните, написани в характерния за българския музикален фолклор неравноделен размер, са послание към душата на българина, към неговата най-съкровена същност. Адресирани към него, те създават едно условие в съзнанието му да се роди новото. 5 януари 1927 Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен: "Давай, давай, всичко давай. Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата, на нивата, красивата.
към текста >>

Песните, написани в характерния за българския музикален фолклор неравноделен размер, са послание към душата на българина, към неговата най-съкровена същност.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ Към българина Учителят е имал специално отношение. Знаейки основни черти в националния му характер, той е използувал музиката за да внесе в съзнанието му положителни качества, да го разшири и повдигне. Песните, написани в характерния за българския музикален фолклор неравноделен размер, са послание към душата на българина, към неговата най-съкровена същност. Адресирани към него, те създават едно условие в съзнанието му да се роди новото. 5 януари 1927 Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен: "Давай, давай, всичко давай. Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата, на нивата, красивата. Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини.
към текста >>

Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина.
Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.*** 7 декември 1927 С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва: Дай тук половин кило вино! *** Корица на първото издание с песни на Братството, 1921 г. 1 февруари 1933 Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен.
към текста >>

Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа.
Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.*** 7 декември 1927 С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва: Дай тук половин кило вино! *** Корица на първото издание с песни на Братството, 1921 г. 1 февруари 1933 Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: Няма защо много да мисля.
към текста >>

1 февруари 1933 Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства любов към Бога.
Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва: Дай тук половин кило вино! *** Корица на първото издание с песни на Братството, 1921 г. 1 февруари 1933 Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен.
към текста >>

Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога.
Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите.*** 23 ноември 1938 "Давай, давай,” Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава. Да се отбори ума и той да дава, да дава.
към текста >>

Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите.*** 23 ноември 1938 "Давай, давай,” Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават.
Бог да мисли за всичко. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите.*** 23 ноември 1938 "Давай, давай,” Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава. Да се отбори ума и той да дава, да дава. И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни.
към текста >>

Българинът в материалните работи не е задоволен.
Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива. Песента “Давай, давай" тя дава навън, и всичко дава. Божественият свят е даване. Какво велико даване има в Бога.*** 28 декември 1938 Като съм проучвал българските песни една от тях ми направи впечатление. В музиката на българите съм намерил едно нещо. Българинът в материалните работи не е задоволен. Колкото и да има, казва: не ми стига това. В материално отношение не може да бъде задоволен и все върви и търси надолу. Щом пееш ФА-то много хубаво, все надолу ще слизаш. За да се избавиш от ФА-то трябва да пееш СОЛ. Ако не започнеш да възприемаш и да даваш СОЛ, да вземаш с ФА, животът ти няма да се оправи.
към текста >>

26. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това нещо е необходимо за българина.
И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце. И после ще апелирате към Христа, към Този живият Христос, Когото аз наричам Син на Любовта. Единственият Учител в света. Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем. Когато се обръщам към Него, аз казвам: “Господи, с Твоето име, с което Ти Си знаен само горе на небето, да бъде Твоята воля.” Надпреварвайте се в почит! Това нещо е необходимо за българина. Между всичките славяни, българите са най-груби. Това ще си го признаете. Няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но оглаждане трябва. За да се огладите, ще се надпреварвате в Божествената Любов.
към текста >>

27. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Преди 50-60 години, един млад българин искал да се покалугери, понеже майка му го обещала да служи на Бога.
Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си Го пожелал. Той ще те прекара през посвещение и ще си замине. Аз зная само един случай на посвещение в България. Преди 50-60 години, един млад българин искал да се покалугери, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата Св. Димитър, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, това е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина.
към текста >>

28. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално.
Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище.
към текста >>

Изобщо хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне.
Е, читателю, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно.- близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с “нощни ортаци”. Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение или обяснение. Изобщо хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Стоян Ватралски Из книгата “Кои и какви са белите братя /дъновистите/”, изд. 1926 год.
към текста >>

29. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.
към текста >>

30. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Единственият препоръчан ми българин се срещна с мене и ме попита: - „Имаш ли пари?
Оставих си куфара - 35 стотинки, за трамвая - 25 стотинки, и ми остана само една крона. Стигнах до легацията ни. Търговският аташе ме пита: - „Имаш ли пари? С една крона не можеш да си купиш дори един сандвич. Вземи десет крони, ще ми ги върнеш, когато можеш.“ Вече имах единадесет крони. Единственият препоръчан ми българин се срещна с мене и ме попита: - „Имаш ли пари? “ - „Имам единадесет крони.“ - Вземи десет крони, ще ми ги върнеш един ден.“ Вече имах двадесет и една крони. Можах да пренощувам. Ядох четири дена сух хляб от Чехия, намокрен на чешмата, подсладен с малко захар. Пазех парите за неизвестното. Веднага намерих работа в една работилница за ръчни произведения.
към текста >>

31. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В нея имаше стремеж да се даде гласност на повече хора за одухотвореното идейно творчество на един българин - космополит и на един брат, ученик на Учителя - за общество "Бяло Братство".
ЗА ФОТОИЗЛОЖБАТА "ЕЗОТЕРИЧНА МЕТАЛОПЛАСТИКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ" Идеята да се осъществи една малка фотоизложба с металопластиките на Георги Куртев беше силна и дойде с голям импулс за действие. В нея имаше стремеж да се даде гласност на повече хора за одухотвореното идейно творчество на един българин - космополит и на един брат, ученик на Учителя - за общество "Бяло Братство". В процеса на подготовката се явиха много затруднения, но те бяха щастливо преодоляни, за да се даде възможност макар и на малък кръг желаещи да се докоснат до изкуството на Георги Куртев, проникнато от идеите на Новото Учение. Фотоизложбата първо се представи в Бургас на 24 октомври 1993 г, а по-късно по различни поводи беше експонирана в Търговище, Пловдив и Троян. ДАНО ОНИЯ, КОИТО СА ВИДЯЛИ ФОТОГРАФИИТЕ, СА ПОЧУВСТВАЛИ В СЪРЦЕТО СИ ЖЕЛАНИЕ ДА СЛУЖАТ НА СЛОВОТО, ДА ИЗМЕНЯТ ЖИВОТА СИ И ... ДА ПРАВЯТ ДОБРО. ГЕОРГИ КУРТЕВ ГЕОРГИ КУРТЕВ: 22 септември 1993 За мини-изложба от снимките ми се радвам. Засега не можем да направим друго.
към текста >>

32. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито минута за нейното нещастие.
Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение. Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдава, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечатленията си: Г. Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито минута за нейното нещастие. Учението на г. Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение. То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговаря на истината.
към текста >>

33. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите.
Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело. И те достигнаха целта си!
към текста >>

34. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Настоящето представлява сказка, която българина Никола К.
Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Старите религии и Новия Свят (Никола К. Илиев) Братство (Дим. Станев) Откъслеци от един катехизис (Г. Тахчиев) Книжнина Покана за записване абонати на книгата: „Аз убих! “ Покана за детският вестник БИСЕР Старите религии и Новия Свят Б. Р. Настоящето представлява сказка, която българина Никола К. Илиев е държал, на есперанто в Айабе, центъра на движението Оомото в Япония, по случай големия есенен празник на движението -през 1930 год. Оомото е ново религиозно -обществено движение, чиито основни принципи и дейност са много сходни с тия на Бялото Братство в България. Скъпи приятели! Аз се радвам, че мога да ви говоря на един език много лесен, много скъп и за самите вас, а същевременно и много полезен за цялото човечество — на езика Есперанто. Аз вярвам, че така е било от Бога наредено, да мога случайно да взема участие в големия празник на Оомото — и затова съм напълно доволен, стоейки сега пред вас.
към текста >>

Аз имам един познат, който е българин, но живее в Палестина.
Аз бях заведен в полицейския участък, където съставиха протокол, че аз съм направил зло на църквата. Полицая, който писа протокола, бе мохамеданин. Аз разбрах от неговото лице, че той, макар и сам да пишеше протокола, се срамува за злината на свещениците. Те обаче имат голямо влияние и аз бях наказан. Тъй като подобни факти, като току що разказаните от мене, се повтарят твърде често в Палестина, то мнозина които отиват там със силна вяpa, се връщат без вяра. Аз имам един познат, който е българин, но живее в Палестина. Той служи там като преводач за българите-посетители, понеже знае арабски език. Веднъж този българин ми разказа един случай, в който сам той е взел участие. Сега ще ви разправя за него. Религиозна комедия в Палестина Христос е бил разпънат в Палестина преди хиляда и деветстотин години. Както знаете, той трябваше да носи сам на своите плещи кръста, на който бе разпнат.
към текста >>

Веднъж този българин ми разказа един случай, в който сам той е взел участие.
Аз разбрах от неговото лице, че той, макар и сам да пишеше протокола, се срамува за злината на свещениците. Те обаче имат голямо влияние и аз бях наказан. Тъй като подобни факти, като току що разказаните от мене, се повтарят твърде често в Палестина, то мнозина които отиват там със силна вяpa, се връщат без вяра. Аз имам един познат, който е българин, но живее в Палестина. Той служи там като преводач за българите-посетители, понеже знае арабски език. Веднъж този българин ми разказа един случай, в който сам той е взел участие. Сега ще ви разправя за него. Религиозна комедия в Палестина Христос е бил разпънат в Палестина преди хиляда и деветстотин години. Както знаете, той трябваше да носи сам на своите плещи кръста, на който бе разпнат. А днес там продават малки кръстчета, казвайки, че те са направени от части взети от този свещен кръст — разбира се, изисквайки големи суми срещу тях. Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото дърво.
към текста >>

Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек.
Тя искала да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея. Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена. Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това. Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите. Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския бряг, отдето взел старо, полуизгнило парче дърво. Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“. Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя?
към текста >>

35. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

д-во за обединение на южните славяни, с председател българин и подпредседател сърбин, от когото превеждаме следните редове: „Братя българи, сърбо-хървати и словенци, всички вий, братя югославяни, какво ни дели нас, различните югославянски племена?
Адрес: 32 rue, Menilmontant. Paris XX. France. От съдържанието на списанието се вижда, че в редица западно-европейски университетски градове, като Париж, Нанси, Берлин, Лайпциг, Прага й т. н. са образувани от млади югославяни, — българи, сърби, хървати, словенци, предимно студенти, — дружества които да работят за обединението на южното славянство в едно цяло като по такъв начин се реализира копнежа на разните племена на южното славянство за национално обединение. Особено е интересен в тоя брой позива издаден от лайпцигското студ. д-во за обединение на южните славяни, с председател българин и подпредседател сърбин, от когото превеждаме следните редове: „Братя българи, сърбо-хървати и словенци, всички вий, братя югославяни, какво ни дели нас, различните югославянски племена? Не сме ли съставни части на великото Югославянство? „Нас нищо природно не ни дели. Бацила на разединението е хитро посеян между нас само преди няколко десетилетия. Вслушайте, се в нашите езикови племенни наречия и кажете, кой би отрекъл, че всички ние сме деца на едно и също семейство? Размислете за нашите нрави и обичаи, и вие ще откриете единствената обнова на тяхната обща същност, характеристична само за нас, Югослзвяните.
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима ако, както казват, българина е бил храбър на бойното поле, нима той не може да покаже същата храброст и в бойното поле на Духа, в мирната творческа борба за реализиране на Правдата, Свободата, Мира и Любовта в живота?
Защо това да не бъдем ний, българите? Защо да не излезем ний начело? Защо да не поведем ний света? Нима не можем? ... Нима в съкровищницата на българския дух няма сили и средства за това? Нима ако, както казват, българина е бил храбър на бойното поле, нима той не може да покаже същата храброст и в бойното поле на Духа, в мирната творческа борба за реализиране на Правдата, Свободата, Мира и Любовта в живота? Нима българина не може още веднъж да покаже „чудеса на храброст“ не чрез проливане на кръв, а като се обедини вътрешно, като подаде ръка на другите народи и ги поведе към всеобщо Обединение? ... Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат! Ако българите искаха, те биха могли по мирен, напълно мирен път да се обединят в едно икономическо и духовно цяло, превръщайки страната си в едно неразделно стопанство, в което всички работят за общо добро, без привилегии и неправди; те биха подали братски ръка на своите съседи и биха достигнали така свободата на своите сънародници вън от днешните предели на държавата, чрез осъществяването на една Балканска Федерация, състояща се от свободни и равноправни членове; те биха могли да реализират свободата, щастието и правдата, те биха могли да заживеят новия живот на земята. Ако българите можеха да постигнат това за себе си, - да се издигнат и възвеличат не чрез страдания, а чрез вътрешно обединение, те ще заемат първото място между своите братя народи в духовно отношение, ще озарят със светлината на новия живот цялата земя и ще поведат цялото човечество към Новата Ера, към новия Златен Век на човечеството, към Царството Божие на земята. Ирвинг С.
към текста >>

Нима българина не може още веднъж да покаже „чудеса на храброст“ не чрез проливане на кръв, а като се обедини вътрешно, като подаде ръка на другите народи и ги поведе към всеобщо Обединение?
Защо да не излезем ний начело? Защо да не поведем ний света? Нима не можем? ... Нима в съкровищницата на българския дух няма сили и средства за това? Нима ако, както казват, българина е бил храбър на бойното поле, нима той не може да покаже същата храброст и в бойното поле на Духа, в мирната творческа борба за реализиране на Правдата, Свободата, Мира и Любовта в живота? Нима българина не може още веднъж да покаже „чудеса на храброст“ не чрез проливане на кръв, а като се обедини вътрешно, като подаде ръка на другите народи и ги поведе към всеобщо Обединение? ... Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат! Ако българите искаха, те биха могли по мирен, напълно мирен път да се обединят в едно икономическо и духовно цяло, превръщайки страната си в едно неразделно стопанство, в което всички работят за общо добро, без привилегии и неправди; те биха подали братски ръка на своите съседи и биха достигнали така свободата на своите сънародници вън от днешните предели на държавата, чрез осъществяването на една Балканска Федерация, състояща се от свободни и равноправни членове; те биха могли да реализират свободата, щастието и правдата, те биха могли да заживеят новия живот на земята. Ако българите можеха да постигнат това за себе си, - да се издигнат и възвеличат не чрез страдания, а чрез вътрешно обединение, те ще заемат първото място между своите братя народи в духовно отношение, ще озарят със светлината на новия живот цялата земя и ще поведат цялото човечество към Новата Ера, към новия Златен Век на човечеството, към Царството Божие на земята. Ирвинг С. Купър ПРЕРАЖДАНЕТО Прераждането разяснява проблемата за злото.
към текста >>

37. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който се чувства първом българин, грък, сърбин и т.
Нека всички се проникнем от съзнанието, че сме нужни едни на други, че трябва да си помагаме, а не да се гоним. Нека прокламираме високо и разнесем навсякъде из Балканския полуостров истината, че той е общо отечество на всички, които го населяват, и че нашето отечество не е в тесните днешни национални граници, не и в границите на Балканския полуостров, а че то е цялата земя. Всички хора са наши 6paтя. Престъпление е да издигаме в култ националното самосъзнание. Престъпление пред Бога и пред хората е да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Който се чувства първом българин, грък, сърбин и т. н., та тогава човек, той не заслужава името човек, той стои по-долу от човека. Мир, братство и любов, — ето нашите оръжия, ето оръжията на всички добри хора. Народите желаят мир. Това е несъмнена истина. Много малко са тия, които раздухват и налагат омраза и разделение.
към текста >>

Накрая той със силен акцент завърши своята реч, като заяви тържествено пред всички — да не се чудят много на тези негови думи, защото той се чувствал „преди всичко българин, та тогава свещеник“.
Разединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас! И каква недораслост и неразбиране на християнския идеал, за да проповядваш шовинизъм. Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия шовинистически дух. Той похвали „родозащитниците“ и ги посочи за пример на всички като едва ли не единствени „добри българи“. Накрая той със силен акцент завърши своята реч, като заяви тържествено пред всички — да не се чудят много на тези негови думи, защото той се чувствал „преди всичко българин, та тогава свещеник“. И ние не се чудим. Но ние се отвращаваме от едно такова подценяване на свещеническия сан от страна на самите му носители. И ние съжаляваме, че тези, на които българския народ плаща за да му проповядват Христовото учение на любовта, вместо това го възпитават в шовинизъм т. е. в омраза. Но напразно са тези усилия да се спре победния ход на новото съзнание за братството на всички хора, за братското единение на всички народи.
към текста >>

38. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка.
лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр.
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към Всемирно Братство Пътят към вечната младост (Анна У. Милс) Словото на Учителя. Пътят към Свободата. (Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година.) Писмо за произхода на Есперанто (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т. н." — ето, това е първата стъпка, която ще ни заведе към всемирното братство на хората и наровите. Обаче това не трябва само да се мисли или изказва, а трябва да се почувства дълбоко в сърцето на човека, така да се почувства, че да се прояви в нашите постъпки и отношения с всички, та да можем да кажем: „Всички хора на земята са мои братя. За мене няма значение към кой народ, религия или раса принадлежи един човек. Българинът, сърбинът, гъркът, англичанинът или русина, християнина, мохамеданина или будиста, са еднакво мои братя". А моето отечество?
към текста >>

Българинът, сърбинът, гъркът, англичанинът или русина, християнина, мохамеданина или будиста, са еднакво мои братя".
Борсако) Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т. н." — ето, това е първата стъпка, която ще ни заведе към всемирното братство на хората и наровите. Обаче това не трябва само да се мисли или изказва, а трябва да се почувства дълбоко в сърцето на човека, така да се почувства, че да се прояви в нашите постъпки и отношения с всички, та да можем да кажем: „Всички хора на земята са мои братя. За мене няма значение към кой народ, религия или раса принадлежи един човек. Българинът, сърбинът, гъркът, англичанинът или русина, християнина, мохамеданина или будиста, са еднакво мои братя". А моето отечество? Где е моето отечество? — Моето отечество е цялата земя. Моя народ — това е цялото човечество. В същност-, проследявайки своя истински произход, човек идва до убеждението, че неговата истинска родина не е на земята.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение.
величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение. Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България. ЩО Е ЕСПЕРАНТО?
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Двата езика са толкова близки, че само няколко месечен труд ще даде възможност на всеки българин да се ползва свободно от сърбо-хърватския език и литература и обратно, всеки сърбин, хърватин и словенец — да се ползва от български.
Но как ще стане това, когато ние не знаем сърбо-хърватския език, а и сърби, хървати и словенци не знаят българския? Ето защо, налага се, българите от една страна и сърбо-хървато-словенците от друга, да изучават взаимно езиците си. Това най-добре ще се осъществи като се възприеме и осъществи идеята на проф. Михалчев, подхвърлена преди няколко години, за взаимно въвеждане в училищата на двата езика, застъпвайки ги поне с един час седмично. Но понеже това, по ред причини, не може да стане изведнъж, то на първо време повече от наложително е да се издадат и в двете страни речници и учебници за взаимното изучаване на езиците, а също така да се направят всички възможни усилия за взаимното проникване на литературите. Двата езика са толкова близки, че само няколко месечен труд ще даде възможност на всеки българин да се ползва свободно от сърбо-хърватския език и литература и обратно, всеки сърбин, хърватин и словенец — да се ползва от български. Така ние ще дадем на сърбо-хървати най-ценното от нашите постижения и ще вземем от тях най-ценното, което те имат. В тая насока трябва да се правят сериозни съзнателни усилия и от двете страни. Не само да се даде пълна свобода, но и да се направят всички улеснения за проникването, чрез литературата и печата, на духа и идеите от едната страна в другата и обратно. Така ще познаем брата си и той ще ни познае. А да се познаем истински, то значи да се уверим, че сме едно.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да спомене, че почти навсякъде в Словения, достатъчно е да узнаят, че сте българин, за да ви укажат най-голямо внимание.
Пътувам с млад приятел есперантист, фабричен работник. Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет. Запознавам се с преподавателите и повече от пол. час слушам дивните планински песни на словенците — тези здрави планинци, които имат толкова хубави песни за Триглав, за езерата, за планината! Разделяме се като приятели. Трябва да спомене, че почти навсякъде в Словения, достатъчно е да узнаят, че сте българин, за да ви укажат най-голямо внимание. Изобщо българите се ползват със симпатия. Стигаме Кранска гора. Една прекрасна долина — в самото подножие на Алпите. Голямо село — летовище. От тук за 2 ч.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина.
Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На това се дължи упоритостта на българина.
У англичаните са развити благородните лични чувства. В която раса и да сте, вие не можете да избегнете да не се влияете от общите качества на расата и народа. Вие не можете да бъдете независим, понеже сте само орган в един организъм. Българите например, по какво се отличават? У българите твърдостта е много силно развита. На това се дължи упоритостта на българина. Твърдостта - това е едно божествено чувство у човека. Понякога тя минава в инат и твърдоглавие, но те са анормални отклонения от правилното развитие. Когато е развита нормално, тя е сила на волята. Волята без твърдост не може да бъде пълна. Всички народи представляват органи на едно цяло.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази здрава жизнерадостна, импулсираща философия на живота на американския окултист е много нужна за българина, който често изпада в песимизъм.
Цена 25 лева. Със следното съдържание: Някои закони на силата и красотата; Няколко практически духовни рецепти; Бог в дърветата; Тайнствеността на съня или нашето двойно съществува ние; Духовни токове; Кои са нашите сродници? Вътрешният лекар; Религия на дрехите; Законът на брака; Как се заробваме едни други; Една молитва; Как преуспява човек в работата си; Изповед; Църквата на мълчаливото желание; Целебната и възраждаше сила на пролетта: Безсмъртие в плътта. Голяма част от нашите читатели познават Прентис Мълфорд от отделните статии, които са се появявали в периодичния окултен печат преди излизането на тази книга. Тук те имат възможност да се запознаят по-подробно е неговата дълбока, енергична и стимулираща читателя мисъл Както показват и заглавията на отделните глави, тук всичко се движи в кръга на практичното, близкото, всекидневното, с което сме винаги в съприкосновение от което винаги имаме нужда. Тази здрава жизнерадостна, импулсираща философия на живота на американския окултист е много нужна за българина, който често изпада в песимизъм. Ние препоръчваме книгата на Прентис Мълфорд на всички. Доставя се от редакцията в-к Братство.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина.
Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина. Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг. царство — преврата през времето на Батенберг 1886 г. и 1923 г. които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения.
към текста >>

48. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Идеите но Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша На 16 и 17 август на „Лигата за Братско сътрудничество“ във Варшава е гостувал българина П.
Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието. Когато вече бяха близо до мен, те ми направиха знак да ги последвам, което аз направих. Вървейки след тях през прохладните галерии с високи тавани, аз гледах разсеяно около себе си, тъй като това бе мой навик, а те, продължавайки да говорят ниско, хвърляха от време на време. върху мене погледи, чието значение не разбирах. (следва) Идеите но Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша На 16 и 17 август на „Лигата за Братско сътрудничество“ във Варшава е гостувал българина П. Г. П. който е държал сказка за лекуване по указанията на Учителя и втора такава за новия мироглед. Преди почването на сказката е била изпята с акомпанимент на пиано песента: „Благославяй, душе моя, Господа“ и „Фир — фюр — фен“. Всички присъстващи са останали възхитени от песните, а техните мелодии върху няколко души са произвели извънредно голямо и възвишено въздействие, така че няколко от слушателите са криели лицата си да не би да се забележат сълзите по очите им. От впечатления и вътрешни преживявания, когато се засегнат струните на душата, човек се обръща към себе си и намира ценностите на живота, намира истинския път.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той казва че не е важно човек към коя нация принадлежи, дали е англичанин, французин, германец или българин.
Може би те са скалисти, непроходими, но първом те биват осветени. Така също, от духовната вълна, от Божествената светлина биват огрени първом будните съзнания, пробудените души. А щом има огрени върхове от светлината, това е признак, че слънцето скоро ще изгрее и за долините, това е признак, че в сайта почва нова работа, нова култура, по-светла, с една степен по-висока от досегашната. Брат Тоаб Елиот усърдно работи по духовен път и чрез пропаганда да даде тласък на едно ново възпитание, а именно, че всички хора по лицето на земята са братя, и че ако между тях има различие, то се дължи само на степента на тяхното развитие — но в основата си са братя. Във всички има условия да проявят доброто, да заживеят справедливо и в добра обхода. Той казва че не е важно човек към коя нация принадлежи, дали е англичанин, французин, германец или българин. Важно е преди всичко той да е човек, да има човещина в себе си. Това което и Учителя от 30-40 години проповядва. Брат Тоаб Елиот чете отдавна беседите на учителя на есперанто и на английски и допълня своята дейност с още по нови творчески идеи в духовното поле. При зазоряване се чува зловещия писък на нощната птица. Тя протестира против настъпващия ден.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един стар българин, голям богаташ, но и голям скъперник, умрял от някаква сериозна болест.
Не бях И мислил за това до сега. но в същност премалявах от глад. Затова скочих живо и когато младият жрец бе при мен, аз изпих сиропа, който той ми поднесе първом, защото изведнъж бях почувствал изтощението си. (следва) Скритата страна на живота Нещастието на покойниците, на заминалите за онзи свят, е, че те дълго време още обикалят около своите близки. Ще ви приведа един пример за потвърждение на факта, че вашите близки покойници са всякога около вас. Един стар българин, голям богаташ, но и голям скъперник, умрял от някаква сериозна болест. Като се върнали от погребението, дъщерите му казали: „Слава Богу, че се освободихме от този сатрап, от този фараон, от този деспот. Сега вече свободно ще ядем и ще пием.“ Те поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядат и да пият. Гостите насядали около трапезата, но останали учудени, когато видели, че вилиците, лъжи, ножовете, чиниите, които били сложени на масата започнали да се хвърлят на една и на друга страна. Всички скочили от столовете си уплашени и започнели да се озъртат наляво — надясно да търсят причината на това явление. Колкото да разсъждавали, те не могли нищо положително да кажат и се разотишли по домовете си.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха.
Много ми е приятно да чувам от време на време глас от обична България, затова аз с благодарност и удоволствие го получавам. О, как ми говори българският език, макар и не всичко да разбирам! Аз бях в България само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София, онзи общ живот, който братята и сестрите се стараят да уредят според законите на природата. „Изгрева“, колко много обичам аз това селище до София, където цари мир и гдето говори Учителя. Никога няма да забравя ранните утрини, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха. Аз също не съм забравил и лицата с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София. Две години вече от както бях в България, но често ме посещават във въображението ми приятните моменти. И аз благодаря на Учителя, към когото чувствам най-голямо уважение и благодарност. Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна простота.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отзиви в Полша В януарския брой на списание „Hejnal“ е печатана статия: „Братски отзив на българин до Полша“, от П.
П. Пампоров. Няколко пъти той взе думата и бе бурно аплодиран. Той говори на полски език и на български и направи добро впечатление на присъстващите. Понеже българския език звучи малко подобно на полският, доста добре можаха да разберат сказките му държани на български! St. W. Отзиви в Полша В януарския брой на списание „Hejnal“ е печатана статия: „Братски отзив на българин до Полша“, от П. Пампоров, а в по-предишните неколко броя последователно даваха в превод статии от Учителя. За това списание сега е готова за печат статията „Христос“, от Учителя, която скоро ще се печати. Съобщава St. W. Пей не спирай О, пък, не спирай своя ход, благословена струя на моя живот! Безспирно освежавай моето сърце.
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и пр., каквито теми третират повечето разкази от подобен род, но ще намерят и скритите копнежи, мъки и радости на чистата, девствена народна душа на българина, заровени там всред буците пресни купи сено.
Без тия наглед елементарни условия, не може да се създаде едно движение, което претендира да донесе спасение на страждущото човечество Държаха се още три сказки през този конгрес: .Финландия, Дания и Скандинавските страни.“ За новото възпитание“ и „Вегетарианство и красота.“ Когато зреят житата от БУЧА БЕХАР (впечатления) Една малка и стегната книжка из бита на онези, които живеят край зреещите жита. Много и хубави и учени книги имаме днес, но книги за молци на, за избранниците в живото който не им е отказвал в нищо, който свръх всичко им под нася и изящно и художествено четиво. Но за онези, там долу, черните работници с попукани ръце и нозе, не които, негли, радостта е само мирисът на зреещите жита, имаме много малко. „Когато зреят житата“ е един скромен но ценен дар — един слънчев лъч за онези, в живота на които грее много малко слънце. Разгърнали в, те ще намерят в нея не само описание не външната страна на техния бит — хора, седенки, сватби, кръщенки и пр. и пр., каквито теми третират повечето разкази от подобен род, но ще намерят и скритите копнежи, мъки и радости на чистата, девствена народна душа на българина, заровени там всред буците пресни купи сено. Защото, кой, който е имал що годе досега с нашия селянин, не е виждал копнежа му към светлина, към знание, вярата му, проста и затрогваща, в Онзи, в чийто ръце лежи живота, имота и трупа им? Но планина непосилен товар лежи на плещите им и гъста мрежа от заблуди оплита техния духовен взор и те тъпчат от люлката до гроба край зрелите жита в печална тъмнина, с инстинктивна първобитна вяра и само с малкото радост от мириса на зрелия клас. „Когато зреят житата“ с всеки свой разказ пронизва тази гъста тъмнина и досега някоя фибра на душата — буди стремеж към светлина, буди вяра в Онзи в чиито ръце лежи всичко, буди чувства на човечност, правдивост и братство. Лъчи от голямото Слънце що от години грее в България — учението на Учители — облечени в увлекателна и достъпна разказна форма, „Когато зреят житата“ слизат всред народа, за де му донесат повече светлина и радост. Н Хигиена на умствената дейност За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки българин развива в себе си, освен своята специфична добродетел като човек, но и такава като българин.
Каквато добродетел има един човек, никой друг не може да има като неговата. Докато е на земята, човек трябва да работи за развиването на своята специфична добродетел. Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея. Ако Франция изгуби своята учтивост и деликатност в обходата, всичко е свършено с нея. Същото може да се каже и за другите народи. Всеки българин развива в себе си, освен своята специфична добродетел като човек, но и такава като българин. Казвате: Каква добродетел има българинът? И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами. Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90 годишния си живот и резултатите от тези си молитви. В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти.
към текста >>

Казвате: Каква добродетел има българинът?
Докато е на земята, човек трябва да работи за развиването на своята специфична добродетел. Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея. Ако Франция изгуби своята учтивост и деликатност в обходата, всичко е свършено с нея. Същото може да се каже и за другите народи. Всеки българин развива в себе си, освен своята специфична добродетел като човек, но и такава като българин. Казвате: Каква добродетел има българинът? И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами. Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90 годишния си живот и резултатите от тези си молитви. В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа.
Вие сте дали ядката, същината, духът, насоката и вътрешната динамика на съвременната култура, които имат своя основен тласък и произход в нашето забравено, охулено и отречено богомилство. Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието. И това вие не го знаете! Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята. И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света?
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С ъ б е в ЗА XЛЯБА Хлябът е бил от панти века, е, и ще бъде за дълго насъщната храна на човека, особено на българина.
Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ. Колкото човек по-често се сеща за ближните и им се притича на помощ, толкова е по-прав пътя му и по-възвишен идеала му. Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко добруване. Г. С ъ б е в ЗА XЛЯБА Хлябът е бил от панти века, е, и ще бъде за дълго насъщната храна на човека, особено на българина. За добиването на хляба по-голямата част от човечеството е посветило почти целия си живот; мнозинството работи за хляба, живее за хляба. За сега човек може да се лиши от много неща в живота си, но от хляба не може, или това е трудно. Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен. Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част. Тази енергия и хранителност на житото се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(В книгата се споменава няколко пъти и за българина Никита, който бил един от учителите на богомилите.) Светлината на Истината, изгряла от България преди 1000 години и разляла се над цяла тогавашна Европа, била загасена по същия зверски начин и в България, Италия, Германия и навсякъде другаде.
Цялата страна била опустошена — градовете били изгаряни, населението безпощадно избивано. Стотици хиляди албигойци загинали. При падането на Монсегюр били изгорени живи само 200 души съвършен. Които могли преди това да избягат от крепостта, били открити в една голяма пещера в южните склонове ма Пиринеите и там били зазидани живи. По такъв нечувано жесток начин, носейки кръста на гърдите си и в името на Христа, хората на тъмното религиозно невежество, под заповедите на католическото духовенство, разпънали за втори път Христа в лицето на великото освободително богомилско движение, което се разпространило в Франция под името албигойство. (В книгата се споменава няколко пъти и за българина Никита, който бил един от учителите на богомилите.) Светлината на Истината, изгряла от България преди 1000 години и разляла се над цяла тогавашна Европа, била загасена по същия зверски начин и в България, Италия, Германия и навсякъде другаде. Тъмнината отново зацарувала. Но не било за дълго. Великата жертва на стотиците хиляди богомили, загинали на кладите и под ножа на инквизицията, породила оная мощна духовна вълна, наречена реформация, която освободила човечеството от веригите на средновековието. Заслугата ма богомилите за това е била до сега забравена. Те са били винаги клеймени от църковниците във всички страни.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки българин трябва да се запознае с него.
Дънов, от Ангел Томов. Отворено писмо до архимандрид Евтимия, от група ученици на окултизма. Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството (по най-новите изследвания), от Боян Боев. книга издадена по случай хилядогодишнината на великото богомилско движение, което, излизайки от България, се разля над цяла Европа и, въпреки безбройните жертви, я освободи от средновековния мрак. Богомилството е най-високата точка, до която се е издигнал българският дух в миналото. Всеки българин трябва да се запознае с него. Лекуване чрез цветните лъчи, от А. Осборн Ийвс. Съдържа: Лекуване чрез цветните лъчи. Упътвания при лекуването. Помощни средства при лекуването.
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбира се, характерната черта на разрушителност в българина е проявена и тук.
“ След като престоях доста време на това хубаво място, след като дишах чистия и опреснен въздух, слязох долу при малката чешмичка. Тук пък други картини. Да, всред природата се откриват на всека крачка все нови и нови картини. Всред нея всичко на глед разхвърляно е много пъти по-красиво и хубаво от колкото подредените по план паркове и градини в градовете. Чешмичката, при която слязох, е построена от ученици на Бялото Братство и има особена символична форма. Разбира се, характерната черта на разрушителност в българина е проявена и тук. Изпочупили са я на няколко места и затова лятно време тя пресъхва. Тогава, може би същите тези майстори на разваляне си дълбаят локвички и пият от тях „чиста вода.“ Но както и да е, сега тя тече изобилно. Чучура е даже тесен и затова водата поспира от време на време, поема сякаш дъх, за да излезе с по-голямо напрежение. Всичко това украсява нейната мелодия, която тя непрестанно пее. Пее и говори нещо, заобиколена естествено от големи камъни, които приличат на философи, спрели там да размишляват върху това, което тя им казва.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин.
А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес. Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите. * Бъдещето е на славянството! Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин. Тази истина трябва да бъде схваната и разбрана до най-малките си подробности. Тя трябва да бъде из дигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни. Славянството ще може да развърне всичката своя духовна си ла и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение—което ще бъде не обединение механическо, външно, формално, а обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно. То ще се състои в хармониране и сливане на огромните творчески енергии в едно направление. отправянето им към една обща цял, съединяване на отделните напрежения едно единно напрежение, при което ще се получи един духовен ток на нови идеи, достатъчно силен за да обнови света.
към текста >>

Да работим, преди всичко, за осъзнаване, от всеки българин, от всеки славянин, на тази велика мисия на тази велика идея, чието реализиране възложено, в недалечното бъдеще, на славянството!
Славянството ще може да развърне всичката своя духовна си ла и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение—което ще бъде не обединение механическо, външно, формално, а обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно. То ще се състои в хармониране и сливане на огромните творчески енергии в едно направление. отправянето им към една обща цял, съединяване на отделните напрежения едно единно напрежение, при което ще се получи един духовен ток на нови идеи, достатъчно силен за да обнови света. Да работим за обединение на славянството! Да работим за това именно обединение, което не е обединение чрез премахване на граници, а е обединение по дух! Да работим, преди всичко, за осъзнаване, от всеки българин, от всеки славянин, на тази велика мисия на тази велика идея, чието реализиране възложено, в недалечното бъдеще, на славянството! Да работим за уясняване на пътищата. Да работим за премахване на лутаницата, на безпътицата, на враждата, на неразбирането между славяните. Да работим за координиране на всички сили. Да работим за изграждането на Новия свят, който славянството носи! УЧИ!
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се срещнат един българин и един турчин, да кажем, които знаят и двата езика и се разбират на тях, изживяват едно чувство, и между тях има граница, пропаст.
Защото извън любовта няма развитие, няма живот. Езика, който е най-близко до тоя на Любовта, е Есперанто, защото освен външната форма, която служи за израз на мисли и чувства, той носи идея — вътрешна идея, която свързва хората не само от една народност, но от различни народности и раси от цял свят. Истински език, който заслужава да се учи. и подържа от човеците на земята е оня, който носи идеята за сигурен мир, правда и разбирателство. Есперанто е именно езикът на мира и взаимното разбирателство. Като се срещнат един българин и един турчин, да кажем, които знаят и двата езика и се разбират на тях, изживяват едно чувство, и между тях има граница, пропаст. А ако се срещнат като есперантисти, те изживяват съвсем друго чувство, техните души се свързват и те с готови на услуги, взаимни жертви и пр., защото стоят на една неутрална база, и защото идеята на Есперанто е възпитала в тях човека-брат. събудила е в душите им космичната Любов. А да отидат по-нататък, да продължат пътя на развитието си, те трябва да развият в себе си едно високо пробудено съзнание. При днешните културни придобивки, при днешният век на радиото, телевизията и международният език, които не признават никакви човешки граници, престъпно е за нас да се затваряме в една тясна черупки, да се ограничаваме с онова, което ни с оставили дедите. Днешното време носи своето благо, и то е новото, мощното, великото, защото е свързано с реалността на живота.
към текста >>

Вътрешната идея на Есперанто, така както сам Заменхоф я е формулирал, е идеята на „хомаранизма“, на всечовечността или, с други думи, на международното и всечовешко братство Вътрешната идея на есперанто е идеята за общечовешкото семейство, в което са надживени и изключени всякакви национални и расови ежби и преследвания, в което човекът е човек, син на Бога, и брат на всички люде, а след това германец, евреин, българин или турчин.
Душата на есперанто, тази същина, която го прави да бъде жив, а не мъртъв език, това е неговата вътрешна идея, „1а interna ideo“, както я е нарекъл сам неговият създател — Заменхоф. Есперанто е неделим от своята вътрешна идея. Без нея той не би бил това, което е, нито пък би могъл да изпълни с успех задачата, която му е възложена. Без своята вътрешна идея, без своята жива душа, есперанто би бил едно творение, което едва ли би преживяло своя автор. С нея — той е една жива, мощна, безсмъртна сила, която не ще се спре пред нищо, а ще продължава да живее и да се развива. Вътрешната идея на Есперанто, така както сам Заменхоф я е формулирал, е идеята на „хомаранизма“, на всечовечността или, с други думи, на международното и всечовешко братство Вътрешната идея на есперанто е идеята за общечовешкото семейство, в което са надживени и изключени всякакви национални и расови ежби и преследвания, в което човекът е човек, син на Бога, и брат на всички люде, а след това германец, евреин, българин или турчин. В днешно време, когато вълната на националния егоизъм и антагонизъм се надига все повече и повече навсякъде, заплашвайки да залее целия свят, и да го върне със столетия назад, като го превърне в арена на незапомнено човеко изтребление, вътрешната идея на есперанто (която, естествено, не принадлежи само нему) трябва да се издигне като мощен пътеводен фар в живота на индивида, обществото и нацията. Не в безогледната, безмилостна, егоистична и жестока борба на всички против всички ще намерим нии своето щастие и напредък. Не в стремежа да унищожим врага си или да използваме другите като средство за достигане на наши цели, ние ще разрешим задачите на живота си. Само хармонията, разбирателството, съгласуването на отделния интереси, ще ни осигурят истинско правилно развитие и напредъка. Есперанто е ценен, велик и мощен поради своята вътрешна идея.
към текста >>

62. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така се случи, че там се срещна с един българин, който го настани на работа с добра заплата.
Значи, докато човек не дойде до положението да точи ножове и да вакса обуща, работите му няма да вървят добре „Следователно, при каквито и положения да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си. Той трябва да разчита на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Дето и да се намира човек, при каквото и положение и да е, любовта всякога може да му помогне, да му се притече на помощ. Един наш брат отиде в Патагония без никакви средства и познати. Той уповаваше само на Бога. Така се случи, че там се срещна с един българин, който го настани на работа с добра заплата. Този наш брат има нещо добро в характера си. Той казваше: Аз съм готов на всякаква работа. Когато замина за Патагония, той беше на 50 г. „Съвременните хора се стремят към постижения, но за да имат постижения, те трябва да бъдат смели. Смелост се иска от човека.“ В.
към текста >>

63. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не двойно, а тройно българинът трябва да яде грозде, защото тези черни кехлибарени зърна, напращели от сладък и ароматичен сок, носят само благодат.
Вън от другите плодове, у нас в най-голямо изобилие е гроздето Този така ценен плод е цяла благодат. Хиляди килограми се изнасят в чужбина, което подобрява стопанската ни мощ. Хиляди килограми се консумирал, и у нас. Но за съжаление, консумацията е все още малка и не е достъпна за всички краища в България. А би трябвало този така изобилен плод, носител на здраве и сили, да бъде достъпен за всека българска къща, та била тя и в най-отдалечения планински кът. Не двойно, а тройно българинът трябва да яде грозде, защото тези черни кехлибарени зърна, напращели от сладък и ароматичен сок, носят само благодат. С неограничените си соли гроздето усилва функцията на червата, сърдечния мускул и мозъка. Органичните киселини улесняват храносмилането, дезинфекцират червата и спират гниенето, породено от разни микроби. Плодовата захар, която е така изобилна в гроздето, е най-ценния и приятен доставчик на жизнена енергия в организма. 1 кг. грозде дава 800 калории — (близо 1/3 от необходимите калории за катадневен разход на организма) и няколко мгр.
към текста >>

64. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча.
От това именно Той определя на какви места да ни тури. Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни. В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става. Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото.
към текста >>

65. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Българинът е твърд като скала.
Често се говори за благородството на един народ в сравнение с друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът, например, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсиш честен човек, търси англичанина. Ако търсиш един работлив човек, търси германец. Ако търсиш учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намери някой французин. Ако търсиш човек, който да знае добре да пее, търси италианец.
към текста >>

Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина.
Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът, например, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсиш честен човек, търси англичанина. Ако търсиш един работлив човек, търси германец. Ако търсиш учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намери някой французин. Ако търсиш човек, който да знае добре да пее, търси италианец. Това са ред качества.
към текста >>

В това отношение българинът е турен в тил.
Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива по една специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменим. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата, да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревзимаема. Тя с нищо не може да се превземе.
към текста >>

Българинът е турен да пази тази крепост.
Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата, да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревзимаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те с поставени да пазят крепостта, да не влязат не приятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък са турени да пазят крепостта на Божията любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения.
към текста >>

Постъпките ни трябва да бъдат стабилни като българина.
Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога. Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички ония чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагате във волята си, трясва да носят стабилност. Постъпките ни трябва да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта — друга. Те не трябва да се смесват.
към текста >>

Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си.
Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта — друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е Божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеше. Всички блага, всички добри черти, които се развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата и за обществата, и за народите и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества. Из беседата, държана от Учителя на 18 декември 1938 г. София.
към текста >>

66. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова вий, малцината, които сте пробудени днес, слушайте гласа на Учителя, защото Божественото Слово, което излиза от неговата уста ще стане насъщния хляб за бъдещите, които идват след вас, по-всички кътища на света. Българино!
Безброй светли същества, изпълнени със сила и власт, с мъдрост и любов, с истина и светлина, работят за идването на този порядък. Вие ще бъдете само техни проводници и помощници. Велика е ролята на малка България за идването на Новия Ден за човечеството. Велико е вашето ръководство, което вие никога не трябва да огорчавате, а трябва винаги да бъдете готови да слагате по малко съчки на Божественото огнище, за да не изгасва никога Свещения Огън, който е за-пален тук и който ще обгърне цялата земя, ще вдъхнови и възпламени за нов живот цялото човечество. Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството. Затова вий, малцината, които сте пробудени днес, слушайте гласа на Учителя, защото Божественото Слово, което излиза от неговата уста ще стане насъщния хляб за бъдещите, които идват след вас, по-всички кътища на света. Българино! Не огорчаван Божественото ръководство, което благоволи да се изяви към теб. Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели!
към текста >>

67. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На употребата на много кисело мляко и на чесън много учени отдават здравината на българина и дълголетието на много столетници в България.
Погледнете сега, какво е натрупал Слънчо из зеленчуковите градини: едри краставици. домати, тиквички, зелен фасул, сини патладжани и много други ранни зеленчуци. Суровите домати са много полезни и никое дете не бива да се отказва от тях и да не прави истории с майка си, когато тя направи за обед сурова салата от тях и от други зеленчукови плодове и листа. Също така сок от домати е много полезно и приятно питие, което не бива да липсва от никоя трапеза и което трябва да замени виното, бирата и лимонадата. Не по-малко приятно и полезно питие е и мътеницата, направена от нашето чудесно кисело мляко, което е прочуто по целия свят. На употребата на много кисело мляко и на чесън много учени отдават здравината на българина и дълголетието на много столетници в България. За да бъдат здрави децата, трябва от малки да свикват да ядат сурови зеленчуци и плодове, за да заякчат стомах и черва и да засилят зъби, кости и мускули. Най доброто средство за засилване на сърцето това е захарта на плодовете. Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх Яжте плодове, много плодове! Пийте плодов и доматен сок! Из здравна читанка „Зелен здравец“ СИМВОЛИЧНИЯТ ЕЗИК НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете.
към текста >>

68. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг!
Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи. Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни. за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е. когато една напаст ни изненадва неподготвени, съвсем неочаквано, и друго е, когато сме готови съзнателно и твърдо да я посрещнем и понесем.
към текста >>

69. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си.
— Ако след десет дена корема ти не мине, ела пак при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине. Мислите ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил? Те нали вярват в Бога и в Христа, защо не го разрешат? Не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга. Ако ние не любим Бога, ближния си, както трябва, Духът няма да ни даде своите благословения. Ние няма да се ползваме от светлината, от храната и от съня, както трябва. Нищо няма да получим.
към текста >>

70. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се.
Тя говори само три пъти. Сутрин, като станеш, тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обед пак ще ти проговори, ще ти изпрати едно добро желание. И най-после ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш. Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се. Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на лозето да копая. Жената казала: Добре, но кажи-каквото каже Господ. — Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал не казал Господ, аз ще отида на лозето.
към текста >>

71. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне българина.
Ако искаш да служиш на Бога, да развиеш религиозното си чувство, трябва да обикнеш славяните, специално руснаците. Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш французите. Ако искаш да станеш музикален, трябва обикнеш италианците. Ще видите италианеца постоянно с китара в ръка да свири и пее. От американците пък ще придобиеш тяхна черта, от българите — също. Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне българина. Та казвам: народите представляват отражение на цялото човечество в битието. Във всеки народ се изявява божествения план. Съвременните народи се намират в положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдещето ще има само един народ, разумен народ.
към текста >>

72. -

Сега ще ви приведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер.
Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости? Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности. Интересували ли сте се от вашите сетива, да знаете как е създадено вашето око, как е създадено вашето ухо, как е създаден вашият език, как е създаден вашият нос, вашата уста, ръцете, краката? Обърнали ли сте внимание на ония чувствителни места на пръстите на ръцете, чрез които възприемате външни впечатления? Ние толкова сме се отдалечили от себе си, че днес се интересуваме от неща, които нищо не ни допринасят. Сега ще ви приведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходел по кръчми, да им прави компания. Той сам не пиел, но за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по малко, там пийвал по една чаша. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки.
към текста >>

Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи.
Той дигнал чашата с водата и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и си излиза. Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил . От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате.
към текста >>

73. -

Всеки българин трябва да се запознае с него.
При циреи, налагането със сварен или печен лук също действа много добре. Сок от лук или просто смазана глава лук върху ухапано или боднато от насекомо место помага много. На лука, като храна и лек трябва да отреждаме първо место от зеленчуковите си запаси. в. Народно здраве СПИСЪК на книгите, които доставя редакция в-к Братство Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството, от Боян Боев. Богомилството е най-високата точка, до която се е издигнал българският дух в миналото. Всеки българин трябва да се запознае с него. В царството на живата природа, книга, в която са посочени основните закони за развитието на индивида и човечеството. Живот за Цялото. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва — въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото — ето великата основа на новия живот , на новата култура.
към текста >>

74. -

В съзнанието на будния българин старите форми на живота са надживени.
В такова едно време, да останем със старото, би значило па изостанем в опашката на световния прогрес, би значило да поставим прегради пред собствения си напредък. Но не! Българският народ притежава мощни духовни сили. Неговите синове и дъщери са изпълнени със светли творчески идеи, вдъхновени са от великия идеал за служба на народа си, за създаване на нещо много по-хубаво от досегашния живот. Руши се от само себе си, старото, и се изгражда новото. В съзнанието на будния българин старите форми на живота са надживени. Той търси новото и се старае да го осъществи. Един малък пример: миналата неделя, на 12 януари . т. г. в гр. Плевен се състоя конференцията на кооперативите земеделски стопанства в Северна България, под покровителството на М-вото на земеделието и особените грижи на Плевенската областна зем. камара.
към текста >>

75. -

Мене ми разправяше един млад българин.
Не е ли Син човешки, който дойде и разрешава всичките мъчнотии във вашия живот? Той е забулен във вашия живот? Той е забулен в хиляди форми. Под формата на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат на вашата сестра, на вашия слуга, под формата на едно дърво, навсякъде, където го потърсиш. Той е. Мене ми разправяше един млад българин. Той се учил да вярва. Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една круша. Било есенно време, когато крушите били обрани. Казва ми: „Погледнах на крушата — всичките обрани. Казвам си: Няма промисъл.
към текста >>

76. -

Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост.
Справедливост разбирана най-обективно: — да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат — доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естествения ход нещата, в който инстинктите играят значителна роля консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен). след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото. Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха.
към текста >>

77. -

Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание.
Най-после той ме запита: свърших ли, господин лекаре? — Свърших. — Благодаря. Взе си шапката и си излезе. Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливците. Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понесе тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън?
към текста >>

78. -

Сега ще ви преведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер.
Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. А в същност, всеки от вас е цар на триста милиарда души. които ви служат и слушат гласа ви. Сега ще ви преведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходил по кръчми да им прави компания. Той сам не пиел, но, за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по-малко, там пийвал по една чашка. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан.
към текста >>

Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи.
Той дигнал чашата с вода и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и излиза. Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия този веда, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли. които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече.
към текста >>

79. -

Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел.
Какво трябва да се прави сега? Или трябва да се седи на една лъжа? Казвате: като идем на оня свят, ще разберем всичко. — Аз от там ида, от оня свят. Сега ида от там, и в оня свят вестниците пишат: слезте да напълните главите на тия хора, на тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти мисли, да покажете, че това, което вършат, е престъпление. Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел. Ако тия хора не се примирят очаква ги една участ, каквато светът никога не е виждал. Ако се примирят, ще дойде. Божието благословение, ще дойде царството Божие на земята. Туй нека го чуят всичките водители. Вие чакате деня Господен.
към текста >>

80. -

За постигане на тази цел се апелира най-вече към учителството, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици.
Да вървим само по Неговия път! Да не отстъпваме от Закона му! Това е нашият върховен дълг. Това е единствения път, по който можем, да достигнем истинското добро за себе си и за народа си. Пламен НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛИЗЪМ От няколко години с всички сили се работи чрез печата, училището и радиото за създаване високо национално съзнание в българския народ. За постигане на тази цел се апелира най-вече към учителството, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици. Апелира се още и за поддържане единство между всички българи, защото само в единството на нацията е нейната сила. Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно. защото националното съзнание, единен роден език и единомислието са първите условия за запазването и развитието на един народ. По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация.
към текста >>

Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи.
Силата на един човек и на един народ се крие в неговия нравствен устой, а безсилието на личността и на народа се крият в безнравствеността. Колкото един човек или един народ изповядва и живее един идеал, който обгръща интересите на повече хора, толкова този идеал е по-траен и неговия носител по-мощен. Национализъм и идеализъм тези две понятия трябва да се взаимно проникват. Един идеалист не може да бъде антинационалист, напротив, той е най-полезния член на своята нация. И един националист, ако не е идеалист, той руши своята нация, той е като бацил в организма на нацията. Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи. Най-голям националист е онзи, който е носител на най-висок идеал, който е с най-високо нравствено съзнание, а последното включва в себе си интересите на нацията. Всеки безнравствен човек е враг на своята нация, той подкопава нейните нравствени и културни устои и намалява силата на нацията. Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици. Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица? Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства, мисли и образи в нас.
към текста >>

81. -

Нищо друго не може до способства толкова много и за духовното издигане на българина, защото посаждането отглеждането на овощни дървета, макар да е, външно погледнато, само един физически акт, в същност, според тези, които знаят, то си има и една вътрешна, чисто духовна страна.
БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СТАНЕ РАЙСКА ГРАДИНА Това зависи само от нас — жителите, които я населяваме. Защото всички други условия са налице, необходима е само нашата инициатива, необходимо е нашето съзнание, нашето разбиране и умение. Нищо друго не може да издигне България толкова много икономическо отношение, както един огромен износ на отбрани овощия. Нищо друго не може да подобри толкова много храненето, а заедно с това и здравето не нашия народ. колкото огромното количество разнообразни овощия, които биха били достъпни за всички по цена и биха се намирали в достатъчно количество почти през цялата година. Нищо друго не може до способства толкова много и за духовното издигане на българина, защото посаждането отглеждането на овощни дървета, макар да е, външно погледнато, само един физически акт, в същност, според тези, които знаят, то си има и една вътрешна, чисто духовна страна. Посаждането и отглеждането на овощните дървета ни свързва с един възвишен свят то действа облагородяваше на нашите души, на нашите характери и обноски. Не напразно една дълбока народна мъдрост, оставена ни още от турците гласи: .Този, който е посеял едно овощно дръвче, не е изгубил напразно живота си“. Да, така е, защото с това си действие той свързва живота си с живота на едно живо същество, което, макар и да принадлежи на растителното царство, има за задача, през цялото свое съществуване, да прави добро, да работи, да се жертва за другите, да нахрани гладните, да им даде от своите сили, от своя живот. Сейте дървета, особено овощни дървета! Ако не можете да направите друго добро, ако не можете да оставите друг спомен, направете поне това, защото то ще осмисли живота ви.
към текста >>

82. -

Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение.
И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела.
към текста >>

83. -

Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито пет пари в джеба си.
— „Съдбата е такава“. „Тъй било писано“. Не, Стоян сам определи своята съдба Той накара Ивана да пише. И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал.“ Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал. Но трябваше един горчив факт, за да ни събуди от това заблуждение. Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито пет пари в джеба си. На тезгяха имало кошница с череши. Той прострял ръката си да вземе една череша. „Чакай, как смееш ти да вземаш череши без позволение? “ — му казал кръчмарят. Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша!
към текста >>

Какво е дал българинът на другите народи, от Ст. Чилингиров.
Мъдростта и истините на живота могат до бъдат облечени в най-различни форми. Една от тия форми е приказката. Не е толкова важна дрехата. Важно е съдържанието, което е вложено вътре. Черпени от един обилен извор, както в другите книги на Любомир Лулчев, така и в тази, ние намираме тия истини, които са нужни за живота на всички. Какво е дал българинът на другите народи, от Ст. Чилингиров. Действително, интересно е да знае човек какво е дал българинът на другите народи. А той е дал наистина много. И още по-много ще даде в бъдеще. Книгата на г. Ст, Чилингиров по този въпрос заслужава да се прочете.
към текста >>

Действително, интересно е да знае човек какво е дал българинът на другите народи.
Една от тия форми е приказката. Не е толкова важна дрехата. Важно е съдържанието, което е вложено вътре. Черпени от един обилен извор, както в другите книги на Любомир Лулчев, така и в тази, ние намираме тия истини, които са нужни за живота на всички. Какво е дал българинът на другите народи, от Ст. Чилингиров. Действително, интересно е да знае човек какво е дал българинът на другите народи. А той е дал наистина много. И още по-много ще даде в бъдеще. Книгата на г. Ст, Чилингиров по този въпрос заслужава да се прочете. Пазейки се да не попаднем в нездрави увлечения, да не прекалим, да не надуваме и извъртаме нещата, ние все пак, трябва да констатираме фактите.
към текста >>

А фактите наистина говорят, че българинът е дал много, и че той може да даде още повече на другите.
А той е дал наистина много. И още по-много ще даде в бъдеще. Книгата на г. Ст, Чилингиров по този въпрос заслужава да се прочете. Пазейки се да не попаднем в нездрави увлечения, да не прекалим, да не надуваме и извъртаме нещата, ние все пак, трябва да констатираме фактите. А фактите наистина говорят, че българинът е дал много, и че той може да даде още повече на другите. Тук няма място за сляпа национална гордост. Нужна е работа, преди всичко. Най-важно е настоящето. Нека работим, за да може България да даде на света много повече от това, което се дава досега.
към текста >>

84. -

Българинът няма това, той е щедър, като седнат, иска да плати за всичките, та да мине за много щедър.
При сегашните условия с масло можете ли да разполагате? После, не можете да викате гости, когато имате 300 грама хляб. Как ще викаш, за тебе няма. Когато дойде гост, по германски ще постъпиш. Германците като седнат да се угощават, всеки плаща за себе си. Българинът няма това, той е щедър, като седнат, иска да плати за всичките, та да мине за много щедър. Какво е нашето минало, ние не знаем. Какво ще бъде бъдещето, и него не знаем. Знаем сегашното, настоящето. Страдаме някой път, защо сме в това положение. Когато един цигулар вземе цигулката и свири защо прави това?
към текста >>

Селянов ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към всички идейни движения и добри хора Някой си турчин — Мехмед, слаб, с остър нос и друг — българин, Никола Вълков или Никола Одисоев, ходят из цяла България и ловко използват чисти и наивни хорица, като им искат и вземат средства за едни и други цели.
Душката най-добре разправяше: „не ходете никъде, зле ще патите, ама кой да слуша! “ — Стигна ли в село — изруга друг — само барометри и предсказвачи ще ми стане! А стрелкате на барометъра, за чудо, още сочеше „шонесветер“! Ха, иди сега разбери де! . . . Вл. Селянов ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към всички идейни движения и добри хора Някой си турчин — Мехмед, слаб, с остър нос и друг — българин, Никола Вълков или Никола Одисоев, ходят из цяла България и ловко използват чисти и наивни хорица, като им искат и вземат средства за едни и други цели. Те се представляват като че ли познати с всички видни хора във всяко движение Последния някъде се явявал и като ясновидец и лъготил къде какво му скимне. От такивато всеки трябва да се пази и да се предават на властта! М. С. КНИГОПИС „Все що е писано“, беседи от Учителя, държани в София през 1917 год. 208 стр.
към текста >>

85. -

За нея всеки човек, по специално всеки българин трябва да се подготви, защото му предстои една сериозна задача за разрешение, предстои му да изпълни мисия.
Ето защо, всеки трябва да използва лятото да прекара, колкото се може на слънце и чист въздух. Така човек се калява и издържа по-леко препятствията и несгодите, които среща в живота— физически и душевен. За-това, вън от задименото кафене, вън от прашния град! На полето, на планината, в гората, работа на открито! Идва една слънчева култура, в която човек ще прояви слънчев живот. За нея всеки човек, по специално всеки българин трябва да се подготви, защото му предстои една сериозна задача за разрешение, предстои му да изпълни мисия. Каква е тая мисия? — Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто. А понеже в новия живот човек за човека ще престане да бъде вълк, а брат и приятел, негова мисия е още да посее семената на Братството и Любовта в света, между хората и народите. И ако днес нещо липсва на хората и народите, това е именно братството и любовта. И ако чакаме от утрешния ден нещо смислено и ценно, то е именно същото — братство, мир, любов. Личната.
към текста >>

— Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто.
За-това, вън от задименото кафене, вън от прашния град! На полето, на планината, в гората, работа на открито! Идва една слънчева култура, в която човек ще прояви слънчев живот. За нея всеки човек, по специално всеки българин трябва да се подготви, защото му предстои една сериозна задача за разрешение, предстои му да изпълни мисия. Каква е тая мисия? — Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто. А понеже в новия живот човек за човека ще престане да бъде вълк, а брат и приятел, негова мисия е още да посее семената на Братството и Любовта в света, между хората и народите. И ако днес нещо липсва на хората и народите, това е именно братството и любовта. И ако чакаме от утрешния ден нещо смислено и ценно, то е именно същото — братство, мир, любов. Личната. себелюбивата любов, трябва да отстъпи пред Великата, Божествената. Това е вливане на нова струя между хората, това е явяване на светлото слънце между народите.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание.
Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален! Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист! Ние, обаче, няма да се стреснем от подобни злоезични критики.
към текста >>

Нека всеки българин разпространява най-енергично това списание!
Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист! Ние, обаче, няма да се стреснем от подобни злоезични критики. Напротив, въпреки тях, ние с още по-голямо усърдие и ревност ще вървим напред, за да докажем на всички, че Бог благославя само добрите дела! И нашето дело все по-вече и по-вече ще се подобрява, уголемява и процъфтява! То ще се пласира масово всред българския народ, понеже той има нужда от него и ще му даде всичката си подкрепа! Нека всеки българин разпространява най-енергично това списание! От Редакцията * * * РАЗНИ КНИГИ между които и съчиненията на МАКСИМ ГОРКИ, както и голям избор най-нови български книги за прочит се намират в новооткрития магазин НЕJIJIИ в София, ул. Витошка № 33. Освен това, има и други книжарски артикули и разни манифактурни и галантерийски стоки (маркизета и др.), на цени много износни. Пристигна ни и истински английски сапун „Сънлайт“. С почитание: Симон Таджер.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин.
А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец. И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>

Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът.
(Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен.
към текста >>

Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена.
Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи. И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на списанието. Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите. В всеки случай, нашите настоятели имат решаващата дума по тая разсрочка.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж.
Няма съмнение, следователно, че при действието на тия закони трябва да се запазва хармонията, която наблюдаваме при сътрудничеството и функционирането на самите клетки в човешкия организъм, защото, в противен случай, всяко нарушение на тая хармония причинява една или друга болест. Това е толкова вярно за цялото човечество, колкото и за всеки отделен народ и специално за всяка личност. Заключението от това е, че преди всичко, ние сме длъжни да изучим и разберем добре законите на индивидуалното, общественото, духовното и културното развитие, за да можем да уредим правилно нашия живот и да осигурим на народа си трайно благоденствие и честита бъднина. Тогава и международното положение на България ще се уреди от само себе си и ще се постигне нашия национален идеал, въпреки всякакви противодействия от външни съперници и без да се кланяме на тия или ония земни „богове", както правихме до сега. Прочее, да започнем от личността. Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия.
към текста >>

След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище.
Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите.
към текста >>

При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите.
След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор".
към текста >>

Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване.
Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност.
към текста >>

Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност.
Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност.
към текста >>

Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си.
Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото.
към текста >>

До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност.
Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление.
към текста >>

Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество.
Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен?
към текста >>

Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия!
Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той не храни никаква омраза против българина.
Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в училище, понеже той е фактор за сближение на народите. Не само че не трябва да говорим лошо за другите народи, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях. Лош народ няма. Да вземем за пример сръбския земеделец. Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият. Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух. Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър.
към текста >>

Знак на земята ТИП: БЪЛГАРИН Като асцендент: Роберт Шуман, Багаван Даг, Гладстон, Микеланджело.
в десц. Духът непрестанно се стреми към изследвания в областта на науката, неспокоен и ненаситен в своите стремежи. в I. С. Основна черта на характера е стремеж към пълна независимост, свързана с гордост, понякога даже с неучтивост. () КАПРИКОРНУС — Козирог Владетел – . Знак на земята ТИП: БЪЛГАРИН Като асцендент: Роберт Шуман, Багаван Даг, Гладстон, Микеланджело. Дава средно развито телосложение с умен философски дух. Нос и брада дълги. Красиви физиономии под Каприкорнуса се случват рядко. Този знак дава голяма издръжливост, поради което роденият под него обикновено постига целта, която си е поставил, въпреки, че има да се бори с всевъзможни мъчнотии. Интелектът е добър и въпреки, че той не може да мисли бързо, чрез своята настойчивост често събира доста голямо съкровище от знания.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена.
Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи. И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на списанието. Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите. В всеки случай, нашите настоятели имат решаващата дума по тая разсрочка.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пред вид на всичко това, поканваме всеки разумен и добър българин, който милее за своя физически и душевен живот, и за своето всестранно развитие и напредване, като човек, член на семейство и гражданина на.
Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година. Сравнително с цената на другите, общо литературни списания. „Всемирна Летопис“ е най-евтиното, при постоянното поскъпване на хартията, печата, клишетата и пр., което пие предвидихме още през мес. март, миналата година. То се изпраща на всички абонати по пощата препоръчано. Пред вид на всичко това, поканваме всеки разумен и добър българин, който милее за своя физически и душевен живот, и за своето всестранно развитие и напредване, като човек, член на семейство и гражданина на. България, към каквото съсловие и да принадлежи. Стига само да е достатъчни грамотен, — да се запише абоната на списанието „Всемирна Летопис“. като изпрати абонамента си 100 лв. направо в редакцията, с пощенски запис. Адресът е: До редакцията на списание „Всемирна Летопис“ в София, ул.
към текста >>

За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си.
да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си. ОТ РЕДАКЦИЯТА
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия.
Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи.
към текста >>

Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения.
Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си.
към текста >>

Българинът от поука не взема, а само от опитност.
Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка.
към текста >>

Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин.
Историците разказват, че кръстникът на българския цар, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из цариградските улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа. Такива били архиереите, владици и свещениците. За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб. Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват. И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал. Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин. Борис възприема християнството не по религиозни, а по политически причини. Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра. Гръцките духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки.
към текста >>

Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити.
Борбата беше ожесточена, ала поради идейния си характер тя не обхващаше широките маси. Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в Царството Божие, ни го пущат другите да влязат. Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св. старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците! “ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити. След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата. Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се".
А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество.
За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява.
Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник. Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и незнае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

говори не като българин, но като някой възкръснал патриций.
И аз вървях напред и сочех, и разправях, а водачът вървеше след мене, клатеше глава и казваше, че до сега не е срещал чужденец, който тъй добре да познава тяхната минала история, а още по-малко тъй добре древния Рим. Другарите ми в началото ме слушаха с насмешка като питаха водача, вярно ли говоря, после станаха сериозни, слушаха внимателно моите живи и увлекателни разяснения. Най-после един от тях каза: „Другари, що правим ние? У . . . говори не като българин, но като някой възкръснал патриций. По-скоро в новия град, защото нещо странно, чудновато става с другаря ни! “ Това, вижда се, чувстваха и всички останали, защото едногласно те извикаха: „Назад, към новия Рим“. На другия ден компанията, с която пътувах, напусна града. Напуснах го и аз, но с чувство, като че зад себе си оставям скъпи спомени, свързани с тоя град, спомени — на два живота“... Съобщава: Д. Л. Доганова.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г.
Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други. В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато. Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като любов, мъдрост и истина. Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г. Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г. Д-р Борис Вазов, който се подвизава в печатните органи на Синода със статии против окултната наука и окултистите, както и от брата й. проф. Д-р Консулов, който съчинява фейлетони за жълтата преса, пълни с неудържима и безгранична злоба против окултизма и хората на новата мисъл. Един отговор: Някой си професор д-р Ст. Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн. I от т.г.
към текста >>

Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие.
„Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в. Слово — Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила.
към текста >>

Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6).
Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6). След това вече се редят: „полицейските кучета“, „учителите“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“. Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време“ и болни хора! Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, за дето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: № №-та на окръжните предписания са публикувани своевременно.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След всичко това, ще се намери ли вече друг българин, който със спокойна съвест да твърди, че богомилството е било ерес?
За единствените сега известни български книжовни творения, преведени на латински език и употребявани на запад, заслугата се пада именно на тия богомилски писатели и мисионери. Влиянието, което упражни богомилството върху духовния и отчасти политическия живот на западна Европа, е ознаменувано с няколко събития от епохално историческо значение. Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи. Тъй мощно и многостранно е било, следователно, значението на онова учение, с чиито книги предстои да се занимаем на следващите страници“. . . След всичко това, ще се намери ли вече друг българин, който със спокойна съвест да твърди, че богомилството е било ерес? Ние не искаме да вирваме, освен ако съвестта отдавна е напуснала нашите български духовници . . . ________________________________________ 1) Вж. във в. О т е ч е с т в о, орган на съюза на запасните офицери, бр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3376190662384