Търсене в текстове за 'Българин'

Галилей Величков (1911-1985)

Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония.
Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв. Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете. Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете. Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа.
към текста >>

2. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец.
Сменяха се правителства едно след друго. През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас. Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава? " Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях.
към текста >>

3. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство.
към текста >>

4. 3_16 Георги Куртев

Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога.
И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!
към текста >>

Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи.
" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя.
към текста >>

Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога.
Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата.
към текста >>

5. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва.
От далечината лъхна миналото, през брат Ради минаваха онези сили, които движеха войните на българите. Въздухът около нас започна да трепти и имахме усещане, че всеки момент ще тръгнем на бой. Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата". Брат Ради се разкрачи, показа хватката и се тръшна на земята. Краката му стърчаха нагоре. След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва. Ако воюва, ще бъде тръшнат с една такава хватка, каквато ни показа брат Ради. Защото българинът днес стои пред лицето на Бога и неговата мисия е да се даде чрез него Словото на Бога. И да го запази и предаде на останалото човечество! "
към текста >>

Защото българинът днес стои пред лицето на Бога и неговата мисия е да се даде чрез него Словото на Бога.
Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата". Брат Ради се разкрачи, показа хватката и се тръшна на земята. Краката му стърчаха нагоре. След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва. Ако воюва, ще бъде тръшнат с една такава хватка, каквато ни показа брат Ради. Защото българинът днес стои пред лицето на Бога и неговата мисия е да се даде чрез него Словото на Бога. И да го запази и предаде на останалото човечество! "
към текста >>

6. 3_42 Паневритмията на Изгрева

От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен.
Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен. Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си. Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя.
към текста >>

Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си.
Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен. Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си. Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя. Вие може да четете беседи на Учителя и пак да не се доберете до Словото Му. Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него. Друг път няма.
към текста >>

7. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя.
По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор? И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото на Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста измислица и посегателство срещу Словото на Учителя. Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя. Е, какво ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя? Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте! Беше 1970 година.
към текста >>

8. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията.
Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата.
към текста >>

9. 3_55 Учителят и толстоистите

Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов.
Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?. Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него.
към текста >>

10. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили.
От Мала Азия отива в България. Идеологът на това учение е Боян Магът, който е третият, най-малкият син на цар Симеон. А поп Богомил е разпространителят на това учение. Историята на богомилското учение може да се намери в написаните за богомилството книги. Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през Босна и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия. Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили. През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц.
към текста >>

11. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя.
А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат.
към текста >>

12. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро.
А имаше много забавни и комични моменти от живота на приятелите, които за пръв път посетиха балета и видяха "живи балерини" - голи жени. Беше голямо изпитание за много приятели, макар че много от тях бяха женени, имаха семейства и деца. На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка песенчица. Обърна се към нас каза: "Можете ли да ми изиграете едно хоро? " Наредихме се, хванахме се "ръка за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме. Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава. Момите и момците се избираха на селския мегдан на хорото. Ако си мома и ситниш добре с краката, значи си сръчна, работлива си и можеш да въртиш домакинство. Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село. Тогава Учителят ни изпя една малка песенчица и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения?
към текста >>

Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село.
" Наредихме се, хванахме се "ръка за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме. Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава. Момите и момците се избираха на селския мегдан на хорото. Ако си мома и ситниш добре с краката, значи си сръчна, работлива си и можеш да въртиш домакинство. Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село. Тогава Учителят ни изпя една малка песенчица и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения? " Опитаха се някои, но несполучливо. Нищо не ставаше- да е хоро ще го изиграеш. А това е мелодия и не става за хоро. За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро.
към текста >>

13. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

"Мястото на Ваучер се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една нива на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели.
"Мястото на Ваучер се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една нива на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели. На няколко пъти е изкупувано това място, което беше четири-пет декара. После братята купиха останалите места - към двадесет-тридесет декара. Учителят беше наредил на старите приятели да се купи цялото това поле. Тогава те имаха пари, но смятаха, че знаят много повече от Учителя, когато се отнася за материалните неща. Ние тогава бяхме младежи и нямахме думата.
към текста >>

14. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Пазач там бе един добър, гостоприемен българин.
Тази кола я управляваше един белогвардеец- руснак. Изкачвахме се с колата до паметника на скиора. Слизахме и отсядахме в една малка хижа. След кратка почивка се запътвахме нагоре в планината. Често се изкачвахме с Учителя на Черни връх. Пазач там бе един добър, гостоприемен българин. Казваше се Гошо. Той отстъпваше на Учителя стаята си. Тя бе чиста и уютна. Ние се настанявахме в .общото спално помещение. Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен.
към текста >>

15. 5_57 Кой спаси българските евреи?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят докторат?
Методи вижда парчето и казва: "Да отидем и да го покажем на Учителя! " Тръгват и ето - двамата се намират в стаята пред Учителя. Лулчев разказва целия случай, а Методи държи парчето от скъсания указ. Учителят се обръща към Методи и го пита: "Методи, ти какво завърши в Полша? " "Завърших международни отношения и защитих докторат за външните политически връзки и отношения на държавите по течението на река Дунав. Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят докторат? " "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя докторат от Полша. Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака. След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него.
към текста >>

16. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин.
Това е съвет за следващите поколения - да имате книжки с текста на песните! В салона имаше пиано и орган. Имаше поставена черна дъска, която служеше за някои чертежи, които Учителят даваше при беседите Си или за някои текстове, написани от Него лично на черната дъска. Фотографите ги заснеха и ги извадиха на снимки. Аз съм виждала две заснети на черната дъска песни, но си спомням, че бяха записани още. Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин. Той се пропи и тя, за да изхрани децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език. Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се.
към текста >>

17. 9_05 Кой бе Учителят?

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

"Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи.
Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята". За българите Учителят бе казал много неща. Ще ги намерите в Словото Му. А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него. Някои работеха, а някои не работеха. "Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром. И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения за Учителя. Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса".
към текста >>

И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения за Учителя.
Ще ги намерите в Словото Му. А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него. Някои работеха, а някои не работеха. "Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром. И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения за Учителя. Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса". Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител. В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво.
към текста >>

18. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях.
Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях. Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество. България е Обетованата земя на съвременното човечество, защото тук дойде Всемировият Учител. Тук, в този народ, по времето на Школата на Всемировия Учител се преродиха всичките пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и всичките водители на човечеството от Петата раса. Това представлява българският народ по времето на идването на Всемировия Учител - Беинса Дуно - от 1864 до 1944 година. Това представлява българското подсъзнание, съзнание, самосъзнание по времето на Всемировия Учител.
към текста >>

19. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Всяка среща на един българин с мен бе за него една опитност, а за мен бе един реализиран Божи закон от Словото на Бога." Школата на Бялото Братство има Слово - то е напечатано.
Този опит е даден и ще го намерите в живота на Учителя, в Неговото Слово и в опитностите на учениците Му. Великият Учител веднъж се обърна в салона на "Изгрева" към слушателите си и каза: "Питате ме дали това Слово е Божие? Казвам: То е Слово на Бога. Питате ме дали съм приложил нещо от това Слово на Бога, което ви проповядвам и говоря? Казвам: Проверете, колко хиляди българи са минали през мен. Всяка среща на един българин с мен бе за него една опитност, а за мен бе един реализиран Божи закон от Словото на Бога." Школата на Бялото Братство има Слово - то е напечатано. Школата на Бялото Братство има Музика - тя е напечатана. Школата на Бялото Братство има Паневритмия - тя е дадена. Школата на Бялото Братство има Традиции - те са дадени и проверени през време на Школата. Това са братските срещи и братските обеди, братските събори, излетите в планината, посрещането изгревите на слънцето, летуването и лагерите в планината на Седемте рилски езера. Общението на учениците от Школата на Бялото Братство става чрез общение на техните души чрез Словото на Великия Учител, чрез песните Му, чрез живота на Високия Идеал от Словото Му.
към текста >>

20. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год. пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год. Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
към текста >>

По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най-добрите Му помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 год. А в 1922 год. Той откри своята Школа, която просъществува също 22 години и бе закрита 1944 год. с Неговото заминаване от физическия свят.
към текста >>

21. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина.
От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината. Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина. Днес за вас тази дума е мъртва, защото го няма вече този бит на българина. Времето го отвя, но остана Словото на Учителя.
към текста >>

Днес за вас тази дума е мъртва, защото го няма вече този бит на българина.
Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина. Днес за вас тази дума е мъртва, защото го няма вече този бит на българина. Времето го отвя, но остана Словото на Учителя.
към текста >>

22. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока. Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт.
към текста >>

23. 87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ

Но българинът трудно купуваше.
За тази задача отговаряше Слави Камбуров от Нова Загора. Петко Епитропов беше упълномощен да урежда всички сметки на книгоиздателството. Все пак беседите се печатаха, но* трудно се намираха купувачи. Всяка година се изпращаха каталози на отпечатаните книги. По-късно някои беседи се продаваха с 50% намаление. Но българинът трудно купуваше. Михаил Стоицев от Пловдив направи един апел за подпомагане издаването на трети том от IX серия. Тогава се отзоваха няколко братя с вноски. Братството в Ямбол участвува в отпечатване беседата „Праведният", от Ст. Загора, за беседата „Иди повикай мъжа си" и от София за беседата „Няма тайно". С така внесените суми те улесниха отпечатването на трети том през 1931 г.
към текста >>

Не мислете, че българина ще се втурне веднага да купува беседите на Учителя.
С така внесените суми те улесниха отпечатването на трети том през 1931 г. По това време Никола Камбуров от Казанлък отпечати беседата „Учителю, да прогледам". Използваха се различни методи за набиране на средства. Проблемите, с които се сблъска този просветен съвет станаха проблеми и на следващия просветен съвет след заминаването на Учителя. Той ще бъде проблем и за всяко следващо поколение. Не мислете, че българина ще се втурне веднага да купува беседите на Учителя. Дори и накрая Боян Боев написа едно писмо с дата 14.11.1941 г. и го изпрати до всички братства. Сега ще ви цитирам следните редове, които представляват финал на този разказ. „Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време идва голям духовен глад. След днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкия път за изграждане на една нова, светла култура на земята е духовния път, е възприемане на мощната вълна на Любовта, която слиза сега отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души,".!
към текста >>

24. 99. АНТИМИНСЪТ

Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин.
Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село.
към текста >>

25. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание.
Жена му също идваше с него и се числяха, че са от Братството. Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя да препоръча списанието на братските кръжоци в страната, за да се записват абонати. Учителят не се съгласи на такава препоръка, защото като редактор Толев поместваше статии по окултизма, които нямаха нищо общо със Словото на Учителя и с Неговата Школа.
към текста >>

26. 159. ПРОТОКОЛ

60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
159. ПРОТОКОЛ София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели. Именувам се Петър К. Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му.
към текста >>

27. 196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ

Ето това е отношението на българина към Учителя.
Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек.
към текста >>

Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко.
Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар.
към текста >>

28. 25. Безверникът

25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим.
към текста >>

29. 31. СЕАНСЪТ

През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика.
Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрана на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса жената се побъркала.
към текста >>

30. 36. ЖЕГЛОТО

Днес хората забравиха какво означаваше каруцата за българина.
След малко Учителят казва: „Спри! Върни се малко по-назад, ще намериш жеглото на колата." Каруцарят се връща и намира жеглото на пътя. Пита после Учителя: „Кой ти каза, че е паднала клечката и къде е? " „Господ ми каза! " Ако не бяха спрели колата щеше да се разпадне на предницата и задницата, защото жеглото се поставя именно там, за да свързва двете части на колата. Днес хората забравиха какво означаваше каруцата за българина. Тя беше всичко за него, беше подвижния му дом.
към текста >>

31. 103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Българин със семейство и деца отива сам в Америка на работа.
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА Друг пример из живота ни с Учителя. Българин със семейство и деца отива сам в Америка на работа. Но като отива там влюбва се в една американка и се оженва, а на жена си пише: „Не ме чакай вече." Жената се оплаква тук-там на близки, най-после идва при Учителя и Му разказва всичко. Учителят й казва: „Бъди спокойна. Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук? Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България. И в самия параход този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне.
към текста >>

Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук?
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА Друг пример из живота ни с Учителя. Българин със семейство и деца отива сам в Америка на работа. Но като отива там влюбва се в една американка и се оженва, а на жена си пише: „Не ме чакай вече." Жената се оплаква тук-там на близки, най-после идва при Учителя и Му разказва всичко. Учителят й казва: „Бъди спокойна. Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук? Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България. И в самия параход този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне. Чак когато стигат в Европа, спътникът го напуска. Пристига си у дома. Един ден жена му го довежда на Изгрева да види Учителя и той като вижда Учителя остава като гръмнат.
към текста >>

Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България.
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА Друг пример из живота ни с Учителя. Българин със семейство и деца отива сам в Америка на работа. Но като отива там влюбва се в една американка и се оженва, а на жена си пише: „Не ме чакай вече." Жената се оплаква тук-там на близки, най-после идва при Учителя и Му разказва всичко. Учителят й казва: „Бъди спокойна. Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук? Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България. И в самия параход този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне. Чак когато стигат в Европа, спътникът го напуска. Пристига си у дома. Един ден жена му го довежда на Изгрева да види Учителя и той като вижда Учителя остава като гръмнат. Същият човек, който го накара да се върне в България.
към текста >>

32. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб.
Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо. Била е заможна, а баща й бил богат за времето. Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб. Тя се казвала Ерефели. Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки.
към текста >>

33. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил?
А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех? " Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил? - Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат. Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да отслужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев". Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания.
към текста >>

34. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю".
Беше един от интелигентните и първи сподвижници на Учителя. Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще го намерите в биографията му. Но тук ще ви разкажа неща, които няма от къде да прочетете, защото само аз ги знам, аз съм ги издирвал и проучвал. Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар. При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената.
към текста >>

Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества.
Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще го намерите в биографията му. Но тук ще ви разкажа неща, които няма от къде да прочетете, защото само аз ги знам, аз съм ги издирвал и проучвал. Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар. При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само.
към текста >>

Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт.
Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар. При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието.
към текста >>

Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието.
Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие. Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо.
към текста >>

Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата.
А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие. Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът".
към текста >>

Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина.
Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие. Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот.
към текста >>

Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот.
Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ.
към текста >>

Митар-пророкът, това е идейният образ на българина.
Или както казва в началото писателят: „Не е важно какво е казано, а какво е било". И аз казвам: „И какво ще бъде". А какво ще стане, ще го проверите вие. Митар-пророкът е жив и той броди по земята българска. Той е работник на Новото Учение, което Учителят даде. Митар-пророкът, това е идейният образ на българина. Всичко, което е там, това е най-хубавото, което има у българина. Михалаки Георгиев е роден в гр. Видин през 1854 г., а си заминава през 1916 г. в гр. София. Неговото име фигурира в първите събори на веригата на Учителя от 1908 до 1912 г.
към текста >>

Всичко, което е там, това е най-хубавото, което има у българина.
И аз казвам: „И какво ще бъде". А какво ще стане, ще го проверите вие. Митар-пророкът е жив и той броди по земята българска. Той е работник на Новото Учение, което Учителят даде. Митар-пророкът, това е идейният образ на българина. Всичко, което е там, това е най-хубавото, което има у българина. Михалаки Георгиев е роден в гр. Видин през 1854 г., а си заминава през 1916 г. в гр. София. Неговото име фигурира в първите събори на веригата на Учителя от 1908 до 1912 г. с жена му Магдалина.
към текста >>

35. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Той беше половин арменец, половин българин.
Има една работа за следващите поколения, да се разчетат тези стенограми. Освен Словото на Учителя, при различни частни разговори, Слово на Рила, на Витоша, в тях има частни разговори на Учителя с братята. Боян записваше всяка една опитност на приятелите. Обикновено изчакваше онзи, който бе влезнал при Учителя и го разпитваше. Сега виждате ли колко са ценни неговите тетрадки и каква е загубата за целия български народ и за човечеството, ако тези тетрадки са унищожени от комунистическата власт в България. Той беше половин арменец, половин българин. И като половин българин записа толкова много неща. А онези чистокръвни българи дойдоха, обискираха, плениха и унищожиха всичко. Затова личността на Боян Боев е пример за ученик от Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

И като половин българин записа толкова много неща.
Освен Словото на Учителя, при различни частни разговори, Слово на Рила, на Витоша, в тях има частни разговори на Учителя с братята. Боян записваше всяка една опитност на приятелите. Обикновено изчакваше онзи, който бе влезнал при Учителя и го разпитваше. Сега виждате ли колко са ценни неговите тетрадки и каква е загубата за целия български народ и за човечеството, ако тези тетрадки са унищожени от комунистическата власт в България. Той беше половин арменец, половин българин. И като половин българин записа толкова много неща. А онези чистокръвни българи дойдоха, обискираха, плениха и унищожиха всичко. Затова личността на Боян Боев е пример за ученик от Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

36. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си. По едно време баща му издавал вестник. А майка му след известно време се поминала и той идва да следва в София. Когато идва време да го вземат войник по време на войната, той не иска да взима пушка. Те му я натикват в ръцете, а той я захвърля: „Аз пушка не вземам". Така демонстрация да се направи в навечерието на войната означава разстрел.
към текста >>

37. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин.
" „Оженвам се", отговорил брата. „Обещай ми! " И той обещава. „Закълни се". И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание.
към текста >>

38. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка.
Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, качил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Одрин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия. Предлагат му някаква работа в Пловдив, отива там, харесва му града, работата му провървява, спечелва някой и друг лев и вика семейството си при себе си. Запознава се с Михаил Стоицев - зъболекар и други. Там имаше салон, в който се четяха беседи на Учителя. Там той се запознава с Учителя на живо в Пловдив.
към текста >>

39. 54. ПРИСЪДА

София, сега в софийския затвор, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безпартиен, мозайкаджия, за виновен в следното: 1.
54. ПРИСЪДА N 31-VII/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. на СГС - НО I. Признава подсъдимият Борис Николов Дойнов, 59 г., роден в гр. Габрово, жител на гр. София, сега в софийския затвор, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безпартиен, мозайкаджия, за виновен в следното: 1. За това, че през периода 1945 г. до 1958 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице присвоил сумата 170 385 лв. пари на „Бялото братство", верска общност в гр.
към текста >>

София, сега в Софийския затвор, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, пенсионер, безпартиен за виновен в следното: 1.
28 т. 1 и т. 3 от НК за срок от 15 години, считано от влизане на присъдата в законна сила и конфискуване на 1/2 идеална част от имуществото му и да заплати на държавата глоба в размер от 25 000 лв. II. Признава подсъдимия Жечо Панайотов Жеков, 65-годишен, роден в гр. Ямбол, жител на гр. София, сега в Софийския затвор, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, пенсионер, безпартиен за виновен в следното: 1. В това, че през периода 1945 до 1958 г. в гр. София като длъжностно лице касиер-счетоводител на „Бялото братство" е присвоил обществени пари, връчени и поверени му в качество да ги пази и управлява в размер на 39 196 лв. като, за да затрудни и осуети откриването на деянието, е подправил и унищожил документи и книжа, отнасящи се до присвоените пари, поради което на основание чл. 106 ал.
към текста >>

40. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

От тях българина е приел наклонността към мистичното и духовното.
Ще се намерят в чудо. в) Мъчнотии и пречки от всякъде. 4. Трояката сплав на българите. В българите има три хубави черти: а) Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали „Благати", хора или „Благари". Те са правили добрини. От тях българина е приел наклонността към мистичното и духовното. б) После тук са дошли славяните и са залели Балканския полуостров. От тях българите са приели Духът на жертвата и самоотричането. в) най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент. Днес българина трябва да стане ученик на Новото Учение. 5.
към текста >>

Днес българина трябва да стане ученик на Новото Учение. 5.
От тях българина е приел наклонността към мистичното и духовното. б) После тук са дошли славяните и са залели Балканския полуостров. От тях българите са приели Духът на жертвата и самоотричането. в) най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент. Днес българина трябва да стане ученик на Новото Учение. 5. Трите свещени имена на ученика: Ил-Рах - принадлежи на Бога. Амриха - душата на сърцето. Светът на Любовта. Аверуни - Верният ученик. Българина трябва да стане ученик и да премине през тези три посвещения.
към текста >>

Българина трябва да стане ученик и да премине през тези три посвещения.
Днес българина трябва да стане ученик на Новото Учение. 5. Трите свещени имена на ученика: Ил-Рах - принадлежи на Бога. Амриха - душата на сърцето. Светът на Любовта. Аверуни - Верният ученик. Българина трябва да стане ученик и да премине през тези три посвещения. През Аверуни, Амриха и Ил-Рах. 6. Мисията на българите. „Защо са се явили българите на земята? За да станат велик народ ли? Не. Не.
към текста >>

Жилавият корен на българина.
Но има и духовни граници и те не съвпадат с географските граници. Те се определят от идеите, от мисълта, която този народ носи. Един малък народ може да има велики духовни граници. Учителят каза: „Българския народ няма да бъде голям по територия. Но той може да бъде велик чрез Божественото Учение, което сега давам." 9. Жилавият корен на българина. Учителят каза: „Българският народ е търпелив. Той издържа турското робство. Издържа на всичко. Издържа на насилието. Ще издържи и в бъдеще.
към текста >>

41. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието.
Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението. Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между Славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога.
към текста >>

От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина.
И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението. Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между Славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ.
към текста >>

42. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

Тезата на Михаил е, че французите се отличават с изключителен интелект и те от висотата на своят интелект не могат да разберат какво иска да каже Учителят и затова трябва някой интелигентен българин да им обясни какво е искал да каже Учителят.
Михаил Иванов, който заминава във Франция, започва отначало да преразказва на французите какво е искал да каже Учителят. По-късно взима Негови идеи и започва да ги тълкува както си иска и както намери за добре. Прави писмени експозета за своите последователи, от които да се обучават, но изпраща от тях на Изгрева в София още по време на Учителя. Всички трябва да видят на Изгрева колко знае Михаил и колко е умен и какво може да направи. Но Учителят ги изхвърля от стаята си изключително възмутен от опита да се променя Словото Му. Тезата на Михаил е, че французите се отличават с изключителен интелект и те от висотата на своят интелект не могат да разберат какво иска да каже Учителят и затова трябва някой интелигентен българин да им обясни какво е искал да каже Учителят. И така започва да им обяснява. В следващият етап той се провъзгласява за Учител на Бялото Братство. Дегизира се, взима Неговият образ, облекло, направя си цветни снимки и ги изпраща на Изгрева, за да видят всички, че той е Учителят. Оставаше да дойде в България, да протегне ръка и всички да му целуват ръката. Но неговите съвременници го знаеха какво представлява, а освен това Новата комунистическа власт не го допусна в България в онзи етап.
към текста >>

Според тях то не било разбрано и от обикновения българин.
Днес това е кощунство. Но тогава е била борба на живот и смърт за отстояване Чистотата на Словото. И всеки се определя сам. Но тълкувателите не мирясват. Издигат друга теза, че Словото на Учителя е неразбираемо от българската интелигенция и от по-просветени и начетени хора. Според тях то не било разбрано и от обикновения българин. Затова е нужно да се преразкаже Словото в по-достъпна и разбираема форма. Кой ще Го преразкаже? Разбира се онези, които имат писателско перо. А на Изгрева писатели и поети колкото искаш. Във всяка барака е подслонен поет и неоценен писател.
към текста >>

43. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Не всеки българин може да се добере до Словото.
Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда. Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда. По принцип, това е така. Не всеки българин може да се добере до Словото. Само онези, които са изпратени от Небето. Но има нещо друго, което не се познава и не се знае. И да искат да знаят, няма от къде? Онези, които знаеха си заминаха, а приемствеността не бе осъществена. А случаят е много обикновен за разбиране.
към текста >>

44. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол.
В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на Божественото Начало, а второ да служат на човешкото. Вложете в себе си и желанието да призовете Господа на помощ. Кой Господ? Този, Който сега ви говори чрез Словото. 6. Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога. Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол. Когато се ражда на 27 април, настъпва частично лунно затъмнение, а на 9 октомври пълно слънчево затъмнение. Това е поличба. Когато Константин издъхва, приел преди това името - монах Кирил през 869 година в Рим на 42 години, летописците отбелязват, че същата година на 17 януари настъпило частично лунно, а на 27 юли пълно слънчево затъмнение. Според Учителят Дънов луната е символ на религията, а слънцето - на държавната власт. Това е един цикъл, през който Онзи, който ръководи съдбините на българите и славянството, ангел Ело-хил успява да затъмни небето на гръцката патриаршия и римските папи, за да може да се даде от Бога славянската писменост.
към текста >>

45. І.18. БЪЛГАРИЯ

Българинът има един овал на главата, който говори за прилежна домовитост.
Ето защо си се зарадвал, когато си стъпил на българска земя. Усетил си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие. Навън пред приемната чакаха приятели, които очакваха среща с УЧИТЕЛЯ, затова почнах да се подготвям да прекъсна разговора. За моя изненада УЧИТЕЛЯТ само погледна навън и продължи: - Неправилна е тезата на някои историци, които считат българите като потомци на скитници и азиатски скотовъдци - грабители. Моите проверки на голям брой черепи потвърждават обратното. Българинът има един овал на главата, който говори за прилежна домовитост. Този овал е резултат на „заседнал" хилядогодишен живот. Прочутата гостоприемност на българина говори красноречиво за домолюбието, което притежават добрите стопани. Скитническите племена и народите, произлезли от тях, нямат качеството на подобно домолюбие и гостоприемност. Представите за азиатския произход на българите се получават от кръвосмешението на азиатските племена, които впоследствие са останали и заживели с българите, или, както ние ги наричаме Благари. Духовността на българите има по-друг произход. Забележете!
към текста >>

Прочутата гостоприемност на българина говори красноречиво за домолюбието, което притежават добрите стопани.
Навън пред приемната чакаха приятели, които очакваха среща с УЧИТЕЛЯ, затова почнах да се подготвям да прекъсна разговора. За моя изненада УЧИТЕЛЯТ само погледна навън и продължи: - Неправилна е тезата на някои историци, които считат българите като потомци на скитници и азиатски скотовъдци - грабители. Моите проверки на голям брой черепи потвърждават обратното. Българинът има един овал на главата, който говори за прилежна домовитост. Този овал е резултат на „заседнал" хилядогодишен живот. Прочутата гостоприемност на българина говори красноречиво за домолюбието, което притежават добрите стопани. Скитническите племена и народите, произлезли от тях, нямат качеството на подобно домолюбие и гостоприемност. Представите за азиатския произход на българите се получават от кръвосмешението на азиатските племена, които впоследствие са останали и заживели с българите, или, както ние ги наричаме Благари. Духовността на българите има по-друг произход. Забележете! Има ли други страни по света с толкоз много ясновидци и гадатели. Има ли друга страна в света с такива движения като древните богомили, а в наши дни - като толстоистите, теософите и всички други религиозни култове.
към текста >>

Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ.
Тогава знанието става по-пълно и характеристиката за един народ по-вярна. УЧИТЕЛЯТ за момент притвори очи. Допуснах, че се вглежда в някакви незрими за обикновеното око документи и с особен патос продължи: - Запомнете още нещо! България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде.
към текста >>

Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение.
България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

46. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

Галилей Величков

Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа.
38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ През първите двадесет години на нашето време, дейността на УЧИТЕЛЯ е била тема на разговори в нашата общественост. Неговата публична изява, като добър и увлекателен сказчик на религиозно - етични теми, по научно - френологични въпроси е била правилно оценявана, видно от голямото мнозинство от слушателите, които са продължавали да коментират Словото Му. В цялата страна Неговото име става известно и много често е бил желан и скъп гост на добри семейства. Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере. Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали.
към текста >>

47. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Галилей Величков

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи.
към текста >>

48. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Родена от баща българин от Македония и майка германка.
Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка. Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам!
към текста >>

49. ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Българският народ не можа да излъчи българин за стенограф на Учителя.
Паша Теодорова бе половината рускиня и половина бесарабска българка. Савка Керемидчиева бе половин германка и половина македонка. Елена Андреева бе македонска българска. Боян Боев бе от баща арменец и от майка българка. Ето, това представляват стенографите при нозете на Великия Учител. Българският народ не можа да излъчи българин за стенограф на Учителя. Запомнете това добре. А изводите ще си ги направите сами. За Румъния Учителят беше казал: „Румъния няма представител в Божествения свят. Затова тя окупира в междусъюзническата война България, за да направи връзка с нея. А посредством нея да направи връзка с Великия Учител." За Сърбия беше казал следното на Паша Теодорова: „Сърбите нямат още оформено астрално тяло.
към текста >>

50. ІІІ.102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН

Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала.
102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН Българската песен и музика, били те бавни и тъжни, или весели и игриви, се отличават с неправилния ритмус. Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала. Тогава минорната гама и повтарящите се кратки мотиви звучат много тъжно. В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури.
към текста >>

В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили.
102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН Българската песен и музика, били те бавни и тъжни, или весели и игриви, се отличават с неправилния ритмус. Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала. Тогава минорната гама и повтарящите се кратки мотиви звучат много тъжно. В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури. Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала.
към текста >>

Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина.
102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН Българската песен и музика, били те бавни и тъжни, или весели и игриви, се отличават с неправилния ритмус. Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала. Тогава минорната гама и повтарящите се кратки мотиви звучат много тъжно. В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури. Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала. Реших да влея надежда и вяра в трагичния минор. Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви.
към текста >>

Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури.
Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала. Тогава минорната гама и повтарящите се кратки мотиви звучат много тъжно. В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури. Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала. Реших да влея надежда и вяра в трагичния минор. Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви. Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури.
към текста >>

Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури.
Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури. Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала. Реших да влея надежда и вяра в трагичния минор. Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви. Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури. Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот. Реших да освежа радостта с повече светлина. Изхвърлих порочните двусмислици. Посочих на българина ежедневие с нов бит, обновен с нови и светли идеи. Възродих музиката на добрия българин." Така завърши разговорът за българската музика.
към текста >>

Посочих на българина ежедневие с нов бит, обновен с нови и светли идеи.
Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви. Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури. Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот. Реших да освежа радостта с повече светлина. Изхвърлих порочните двусмислици. Посочих на българина ежедневие с нов бит, обновен с нови и светли идеи. Възродих музиката на добрия българин." Така завърши разговорът за българската музика. Като образци на новата българска музика можем да посочим: „Бащината песен - Угледната мома", „А, бре синко", Българска рапсодия, Българска идилия, Ранен час и др." Патетичен финал на този огромен творчески труд са възторжените музикални упражнения „Слънчевите лъчи".
към текста >>

Възродих музиката на добрия българин." Така завърши разговорът за българската музика.
Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури. Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот. Реших да освежа радостта с повече светлина. Изхвърлих порочните двусмислици. Посочих на българина ежедневие с нов бит, обновен с нови и светли идеи. Възродих музиката на добрия българин." Така завърши разговорът за българската музика. Като образци на новата българска музика можем да посочим: „Бащината песен - Угледната мома", „А, бре синко", Българска рапсодия, Българска идилия, Ранен час и др." Патетичен финал на този огромен творчески труд са възторжените музикални упражнения „Слънчевите лъчи".
към текста >>

51. ІІІ.108. УЧИТЕЛЯТ И БЪЛГАРИТЕ

Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество.
Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства. Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза. Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл. Ние дадохме Божественото учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура." Ето защо Учението на Учителя трябва да стане достъпно на българския народ и на света. По този повод Учителят сподели: „Животът на земята е дивна Школа в слънчевата система. Тя е опитно училище, където душите се учат, за да възрастнат, а светлите духове работят, за да добият мощ и сила в дългия път на безсмъртието." Така стигаме до идеята за единството и разнообразието на човеците в целокупното човечество. Човечеството има различни представители, които работят за повдигането на народите.
към текста >>

Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество.
Добър и здрав черен дроб - добри чувства. Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза. Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл. Ние дадохме Божественото учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура." Ето защо Учението на Учителя трябва да стане достъпно на българския народ и на света. По този повод Учителят сподели: „Животът на земята е дивна Школа в слънчевата система. Тя е опитно училище, където душите се учат, за да възрастнат, а светлите духове работят, за да добият мощ и сила в дългия път на безсмъртието." Така стигаме до идеята за единството и разнообразието на човеците в целокупното човечество. Човечеството има различни представители, които работят за повдигането на народите. Веднъж Учителят спомена: „Ганди заема едно от първите три места на велик посветен, който живя, работи, писа и остави свещен спомен за любовта между хората и любовта между народите".
към текста >>

52. ІІІ.123. Биографични бележки

Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин.
Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България.
към текста >>

53. 3.11. Рудолф Щайнер и Боян Боев

" Брат Боян му отговаря: „Аз съм от България, българин съм." „А защо идвате Вие при мене, аз съм нищо, имате велик Учител." „Така ли?
Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и в света като духовен мислител, плюс своята специалност в университета. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, там веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев, на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Рудолф Щайнер го пита: „Вие откъде сте, моля Ви се? " Брат Боян му отговаря: „Аз съм от България, българин съм." „А защо идвате Вие при мене, аз съм нищо, имате велик Учител." „Така ли? " Брат Боев запитва: „Кой е той? Аз не го зная". „Ами, г-н Петър Дънов! " И така, когато пристига брат Боян в България, търси Го, намира Го и до края на живота си той беше и стенограф, и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната, и между другото беше и учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, и впоследствие прекратяват неговата дейност като учител.
към текста >>

54. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

Аз, съвсем незначителният от най-незначителните, се казвам Нестор Вельов Илиев от село Тресонче, Дебърско - Вардарска Македония, българин от пра-пра-пра-пра-пра дедовска фамилия.
34. Нестор от село Тресонче идва в България Всеки човек има своя външна и вътрешна физиономия, изявена и неизявена в живота. Аз, съвсем незначителният от най-незначителните, се казвам Нестор Вельов Илиев от село Тресонче, Дебърско - Вардарска Македония, българин от пра-пра-пра-пра-пра дедовска фамилия. Тези неща, които моят брат Вергилий Кръстев ме помолва 2-3 пъти и понеже не иска да приеме моята концепция, че всеки един човек е важен, но не е важно неговото име, неговият адрес, неговата биография, за вечността. Но, по негово настояване неколкократно, според негови съображения за исторически сведения, и аз, като микроскопически представител тука, в Бялото Братство в България, трябва да му разкажа нещо за себе си. И аз вече посочих от кое село съм, коя околия. Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро. Християни са, но в Албания живеят.
към текста >>

55. 3.45. Георги Томалевски

Аз съм българин от Македония, от Дебърско".
Обаче през есента бях научил вече къде живее, на ул. „Шипка" 35, 3 ет. Отидох там, позвъних, отвори се вратата, яви се пред мене един среден на ръст човек и му казвам: „Г-н Томалевски, Вие? " „Да, аз съм". „Извинете казвам, аз съм Ваш почитател, чел съм Ваши работи в книгата „Сигнали". Аз съм българин от Македония, от Дебърско". И той, като чу това, блъсна вратата до края на стената и ме покани радушно вътре в апартамента, отидохме в стаята, в кабинета му, седна той така срещу мен и само след три минути разговор, казва: „От днес аз съм Георги за теб, а ти си за мен Нестор." Какво разбрах аз, че неговите родители, баща му, са преселници в Крушево от Галичник, а майка му от село Гаре, пак също Мияци, за които по-рано вече ставаше дума за мене. Значи те са също Мияци. Да, Мияци. И така, до края на живота му, от 1941 до 1988 г. бяхме приятели, когато той се пресели в другия, за нас невидим свят, на 90-годишна възраст.
към текста >>

56. 3.47. Симеон Радев

Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма.
„Посланиците често пъти са канени от други съответни легации на чайове, на банкети. При един банкет бях седнал на масата, от едната ми страна беше гръцкият ми колега - посланик, а от другата страна беше мексиканския посланик. Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик? " А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа". И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници. Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма. А онзи отговаря: „Не е лъжица за моята уста този проблем". Така и когато съм ходил при тях вкъщи сме разговаряли предимно 90% за Македония, за България, за трагедията на Македония, че не е в границите на България, престъпленията на Големите сили спрямо България, особено при Берлинския конгрес, нали тогава всеизвестно бе какво участие взеха Дизраели и Бисмарк, и другите. Така никога не сме говорили за духовни въпроси у тях вкъщи и дори когато сме излизали на разходка с него. Но аз, когато съм бил свободен, не съм на работа, а имах тази чест да бъда доста време без работа, не ми даваха работа, бях на Изгрева постоянно. Така в делничен ден в стола снабдявах със зарзават, с голяма радост и други наши приятели, а сестрите готвеха, когато имаше братски стол.
към текста >>

" „Казва, че има един българин, който е написал книга с хубаво заглавие „Строителите на съвременна България".
" „Така ли? " „Така". И аз му казвам: „Знаете ли, че Учителят г-н Дънов говори за Вас похвално в една от беседите? " „Така ли? Какво говори? " „Казва, че има един българин, който е написал книга с хубаво заглавие „Строителите на съвременна България". „Така ли пише? " „Така". А той ми отговори: „Аз пък, Несторе, ще ти разкажа случай преди доста години: Един ваш съмишленик-офицер, изпратен от г-н Дънов, дойде да ме покани да отида аз при Него, при г-н Дънов, при Учителя. И аз отидох. И той ми поиска ръката и аз като Му подадох ръката, Той ми каза: „Г-н Радев, Вие сте за тук, при нас в Братството".
към текста >>

57. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо.
А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски.
към текста >>

58. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

21. Тереза Керемидчиева Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония.
21. Тереза Керемидчиева Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония. Дъщеря й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя. Аз се сближих с нея много; след като тя видя отношението на Савка към мене - тя ме приемаше като най-близък човек до себе си. Савка си замина от този свят през май 1945 г. Аз продължих да поддържам връзка с Тереза. Тя ми пишеше дълги писма, съдействаше ми, даваше ми съвети, изпращаше ми книги там на село, където аз бях учителка.
към текста >>

59. 5.37. Михаил Иванов

ДРАГА МИХАЙЛОВА

" „Ти си българин, а говориш срещу българите. Защо?
Невена Неделчева бе ходила във Франция. Беше отишла при него и той я поканил на общ обяд с френското братство. Михаил започнал да говори срещу българите. Невена започнала да плаче. „Защо плачеш? " „Ти си българин, а говориш срещу българите. Защо? Може ли такива неща? " Той млъкнал. На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата.
към текста >>

60. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти.
За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия. Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти. Туй не стана, понеже разбрах, че моят път е на друго място.
към текста >>

61. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина.
Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината. Той измери сам 300 кв.
към текста >>

62. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Боян Боев също не прилича на българин.
А това, което е правил Щайнер, е само една подготовка, предназначена за европейския ум. Той е постъпил много скромно и честно. Беше много интересно, че когато правихме небесната карта на Щайнер и Бояв Боев видяхме, че между двамата има голяма аналогия. Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край.
към текста >>

Наполовина е българин, наполовина арменец.
Той е постъпил много скромно и честно. Беше много интересно, че когато правихме небесната карта на Щайнер и Бояв Боев видяхме, че между двамата има голяма аналогия. Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях.
към текста >>

63. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Многобройната френска група бе надлежно инструктирана от някой българин, и то Михайловист и всички казваха едно и също нещо: „Ние сме ученици на Михаил Иванов, а Михаил Иванов пък е ученик на Учителя Дънов".
308 от „Изгревът", том I. А този, който ги докара, бе Благовест Жеков с неговата съпруга. Същото бе отразено подробно в „Братски живот" № 6 от 1995 г. Мога ли да запитам, защо си продадоха първородството за „паница леща" и докараха французите, те да излязат първи в зала България? Чакам отговор. ж. Многобройната френска група бе надлежно инструктирана от някой българин, и то Михайловист и всички казваха едно и също нещо: „Ние сме ученици на Михаил Иванов, а Михаил Иванов пък е ученик на Учителя Дънов". Изключителен ход за заблуждение на наивници. Но до вчера Михаил Иванов говореше друго, а неговите последователи, когато дойдоха през 1993 г. на Рила, говореха точно обратното, че Михаил е Мировият Учител. И понеже излезна „Изгревът", том I, то мнозина видяха как са нещата. Но последователите на Михаил Иванов в България, воглаве с Благовест Жеков, се опита да организира всички музиканти, за да се подпишат под едно възвание срещу мен.
към текста >>

64. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Всеки българин може да чете и всеки българин може да спечели толкова пари, че с тях да си купи едно томче от вас. 8.
Има различни начини, които са известни. Вероятно ще се появят и някои съпътствуващи въпроси за решаване. Но те ще се разрешат. Ще да видите онова, което сами ще осъществите, че то ще израстне и ще даде плод, който вие сами първо ще откъснете. И тогава такъв плод има и носи благословение и вие ще го раздадете на жадуващите души за Словото на Учителя. Всеки българин може да чете и всеки българин може да спечели толкова пари, че с тях да си купи едно томче от вас. 8. А пък софиянци ще имат възможност да докажат какво могат да направят със своя десятък. Дадени са им две годишнини от неиздадените беседи на Учителя Дънов, което прави четири томчета и нека да ги издадат по оригинал. Ако това направят, ние ще им ръкопляскаме и ще си купим томчетата. А дотогава ще чакаме. И ще видим дали ще стане „чудо", че да ги издадат или ще видим само „чудесиите" им.
към текста >>

65. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Многобройната френска група бе надлежно инструктирана от някой българин, и то Михайловист и всички казваха едно и също нещо: „Ние сме ученици на Михаил Иванов, а Михаил Иванов пък е ученик на Учителя Дънов".
308 от „Изгревът", том I. А този, който ги докара, бе Благовест Жеков с неговата съпруга. Същото бе отразено подробно в „Братски живот" № 6 от 1995 г. Мога ли да запитам, защо си продадоха първородството за „паница леща" и докараха французите, те да излязат първи в зала България? Чакам отговор. ж. Многобройната френска група бе надлежно инструктирана от някой българин, и то Михайловист и всички казваха едно и също нещо: „Ние сме ученици на Михаил Иванов, а Михаил Иванов пък е ученик на Учителя Дънов". Изключителен ход за заблуждение на наивници. Но до вчера Михаил Иванов говореше друго, а неговите последователи, когато дойдоха през 1993 г. на Рила, говореха точно обратното, че Михаил е Мировият Учител. И понеже излезна „Изгревът", том I, то мнозина видяха как са нещата. Но последователите на Михаил Иванов в България, воглаве с Благовест Жеков, се опита да организира всички музиканти, за да се подпишат под едно възвание срещу мен.
към текста >>

66. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Всеки българин може да чете и всеки българин може да спечели толкова пари, че с тях да си купи едно томче от вас. 8.
Има различни начини, които са известни. Вероятно ще се появят и някои съпътствуващи въпроси за решаване. Но те ще се разрешат. Ще да видите онова, което сами ще осъществите, че то ще израстне и ще даде плод, който вие сами първо ще откъснете. И тогава такъв плод има и носи благословение и вие ще го раздадете на жадуващите души за Словото на Учителя. Всеки българин може да чете и всеки българин може да спечели толкова пари, че с тях да си купи едно томче от вас. 8. А пък софиянци ще имат възможност да докажат какво могат да направят със своя десятък. Дадени са им две годишнини от неиздадените беседи на Учителя Дънов, което прави четири томчета и нека да ги издадат по оригинал. Ако това направят, ние ще им ръкопляскаме и ще си купим томчетата. А дотогава ще чакаме. И ще видим дали ще стане „чудо", че да ги издадат или ще видим само „чудесиите" им.
към текста >>

67. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години.
Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител.
към текста >>

68. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

Българинът израснал на село, дошъл в града веднага се обличаше с градски дрехи, т.е.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО Когато бях частна ученичка и ходех два пъти в седмицата при Учителя то родителите ми приеха това между другото. Майка ми бе светска жена, поддържаше връзки в обществото, което се беше образувало от висши чиновници, служители, офицерство, където се опитваха да имитират и подражават висшето общество на запад. Това българско подражание имаше и хубавите си страни, че европейската култура, главно чрез -музиката, поезията и добрите обноски навлизаше у нас, а имаше и лошите страни, че се внасяше всичко у нас направо и понякога то изглеждаше смешно. Българинът израснал на село, дошъл в града веднага се обличаше с градски дрехи, т.е. по западна мода и научаваше по някоя и друга фраза и беше много изненадващо да се гледа такъв човек - облечен по западна мода и опитващ се да говори с купешки думи, т.е. с чужди думи, които той не разбираше. А да се слуша и гледа това бе повече от тъжно и смешно. Баща ми тогава бе учител по литература в една от софийските гимназии и заплатата му позволяваше да поддържа многолюдното си семейство, да ни изучи и да ни образова и възпита, за да можем да се движим в едно такова образовано общество. А в него лесно не се влизаше.
към текста >>

69. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Сестра Маркова беше белгийка, беше женена за българин, който беше пияница, беше я напуснал, а тя като чужденка говорейки матерния си език предаваше уроци по френски език.
Тук стана едно сражение между двете ложи и Учителят преустанови беседите си тук. На този въпрос ще се спра по-късно. През 1922-1923 г. на ул. „Цар Шишман" в салона на сестра Маркова се четяха лекциите на Младежкият Окултен клас. Сестра Маркова беше белгийка, беше женена за българин, който беше пияница, беше я напуснал, а тя като чужденка говорейки матерния си език предаваше уроци по френски език. Тя беше доста способна като преподавател. Представете си всички нейни ученици, посещаващи нейните курсове и завършвайки ги проговаряха на френски език. А това не беше малко. Имаше и други учители по френски език, но само учениците на Маркова проговарваха и можеха да говорят. Онези от нас, които посещаваха нейните курсове и учеха при нея полека-по-лека заговориха на френски и си служеха свободно - някои напреднаха много и станаха преводачи и преподаватели впоследствие.
към текста >>

70. 53. БОЖИЕТО ОКО

Така че при всяка една среща на един българин с Учителя то той, българина винаги имаше възможност да се срещне с едно от чудесата, с които ние бяхме свикнали на Изгрева и които за нас не бяха чудеса, а беше едно обикновено ежедневие.
На другата година умря сина му, а на следващата пък почина жена му, италианката. Вечерта срещу злокобното представление преди той да почине една наша сестра от Изгрева - Марчето Петрова е била при италианката. Тя е доловила, че тази нощ ще стане нещо и я помолила да остане при нея, защото нещо лошо щяло да се случи и нямало да може да издържи. Но Марчето си имала работа и си отишла. А на следващия ден тя прочита некролога на Събчо Събев закачен по стените и оградите в София. Така че при всяка една среща на един българин с Учителя то той, българина винаги имаше възможност да се срещне с едно от чудесата, с които ние бяхме свикнали на Изгрева и които за нас не бяха чудеса, а беше едно обикновено ежедневие. Споделям с Учителя за горната преживелица, а той ми казва: „Онзи Божествен Учител има ли право, когато Той ви говори? За Божието око, което наблюдава то строго следи и нищо няма скрито и покрито за него. Ами аз, когато стоя в тъмната нощ нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мен вечерно време няма, нощта е тъй както е и през деня.
към текста >>

71. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин.
Учителят взимаше присърце всеки подтик дошъл от нас, който трябваше да обедини усилията ни в едно цяло. Тук се изработваха и се даваха методите за целокупният бъдещ живот на човечеството. Всички се стараехме да не нарушаваме общата хармония, за да може животът ни тук в присъствието на Учителя да протече много по-смислено. Но нямаше ден да не се появи някоя магарешка история. Трябва да знаете, че на Рила имаше по едно-две магарета, които бяха доведени, за да носят багажа на този или онзи. Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин. Но тези магарешки истории взеха, че влезнаха и в нас, онези които бяхме дошли на Рила за духовна работа. Как се случиха? Всеки, който идваше от града носеше и онзи свят, в който бе потопен и качвайки се тук вместо да остави всичко долу то с него идваха и онези духове, които се стараеха всячески да правят дрязги и по този начин да пречат на работата на Учителя. Тези дрязги се получаваха, когато трябваше да се работи нещо общо и всеки даваше съвети като с тях искаше да наложи своето си и то когато Учителят не присъстваше. Ако той беше до онзи размирник, то онзи си свиваше опашката или Учителят му създаде такава работа, че той да не може да се справи с нея и нямаше време да прави магарии.
към текста >>

72. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

Българинът се занимава само с материални работи, на никаква идея не може да служи.
Непоколебима вяра. Сега няма какво да се страхуваш, късно е вече за страх. Кой каквото е направил ще си носи последствията. Който издържи ще се по-дигне на по-горно стъпало, а който не издържи - ще изостане в еволюцията си. Аз не съм видял по-безидеен народ от българския. Българинът се занимава само с материални работи, на никаква идея не може да служи. Идвате тука при мен на Изгрева и само материалното ви интересува. Само се одумва-те един другиго. Аз втори път между българския народ няма да стъпя! Никога вече няма да дойда между българите. Да не мислите аз за всичко, което ми направите държа сметка и то много точна сметка.
към текста >>

73. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

От едната страна към гората до салона имаше свободно място и един бележит българин, голям българин, по-велик от когото не може да се намери по цялата земя откупи това място и построи една сграда.
Подхвърляха помежду си така: „Че на кой са потребвали тези пущинаци. Учителят разправя неща в символика. Това означава, че трябва да завладеем по-голяма духовна територия в себе си". Умуваха, пресмятаха докато дойде да се намеси и една кокошка в нашият разказ. Но преди това се намеси съвсем друго събитие, което разтърси много приятели и ги накара да се замислят за думите на Учителя. От едната страна към гората до салона имаше свободно място и един бележит българин, голям българин, по-велик от когото не може да се намери по цялата земя откупи това място и построи една сграда. Какво мислите, че построи? Построи кръчма, постави маси и столове, докараха бъчви с вино, бъчви с ракия, бъчви с бира. Че като направиха една скара отвън, че като започнаха да се пекат ония ми ти кебапчета, че димът от тях се вдигаше нагоре като комин, стана като че ли е •радски пазар и то точно отзад залепен за салона. Всички гледахме как се здига пушека и как идваше миризмата на кебапчета, как се разнасяха пияните песни и викове на доблестните софийски граждани и българи, че се довеждаха да свирят зурли, да се бият тъпани, че цяла гюрултия. Изведнъж всички се огледаха и се запитаха ами това място не е ли наше?
към текста >>

74. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Имаше един българин, младеж, който следваше в Прага.
Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става. Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес. Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик. Труден е пътят на ученика, но и славен. Имаше един българин, младеж, който следваше в Прага. През лятото се връща в България на гости по време на своята ваканция и понеже неговата рождена сестра е от Братството тя го завежда на Изгрева. Този брат се каз-заше Руси Николов и точно по това време в 1927 година се строеше салона на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с него повече отколкото е необходимо. По едно време му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш тука и ще наблюдаваш дали майсторите добре си вършат работата. А пък аз също ще ти помагам".
към текста >>

75. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

" Този българин го запитва, защото вижда, че пред него стои човек с бяла брада, с шапка, с костюм и с бастун.
Ключът е в Словото, там ще го намерите." Аз смятам, че това е една от големите тайни, които разказвам пред вас и едно правилно отношение към скрижалите на Бялото Братство и всичко онова, което е дал Учителя чрез Словото си посредством своя живот тук на земята. Затова бе казал: „Гледайте мен и мен подражавайте, така ще имате едно предметно учение за служение на Бога". Ние бяхме около него, движехме се около него, гледахме го и много неща не видяхме, макар че дълго го наблюдавахме, слушахме думите му и виждахме действията му. Но ние бяхме несъвършени като човеци и не винаги можехме да проумеем какво казва той с една дума, с едно Слово, с един жест и с една постъпка. Спомням си на една от екскурзиите на Витоша един селянин пресрещна Учителя и го запитва: „Абе ти, човек, от де си? " Този българин го запитва, защото вижда, че пред него стои човек с бяла брада, с шапка, с костюм и с бастун. Иска човека да знае от кой град иде, от къде и с какво се занимава. Пита и се интересува българина, защото е любознателен и любопитен. Учителят се усмихва и казва: „От слънцето съм, от слънцето ида и към слънцето отивам". Онзи селянин мига, не може да разбере дали правилно е чул илй има нещо тук друго. „Ама извинете, господине, какво казахте, ще може ли да ми го повторите?
към текста >>

Пита и се интересува българина, защото е любознателен и любопитен.
Ние бяхме около него, движехме се около него, гледахме го и много неща не видяхме, макар че дълго го наблюдавахме, слушахме думите му и виждахме действията му. Но ние бяхме несъвършени като човеци и не винаги можехме да проумеем какво казва той с една дума, с едно Слово, с един жест и с една постъпка. Спомням си на една от екскурзиите на Витоша един селянин пресрещна Учителя и го запитва: „Абе ти, човек, от де си? " Този българин го запитва, защото вижда, че пред него стои човек с бяла брада, с шапка, с костюм и с бастун. Иска човека да знае от кой град иде, от къде и с какво се занимава. Пита и се интересува българина, защото е любознателен и любопитен. Учителят се усмихва и казва: „От слънцето съм, от слънцето ида и към слънцето отивам". Онзи селянин мига, не може да разбере дали правилно е чул илй има нещо тук друго. „Ама извинете, господине, какво казахте, ще може ли да ми го повторите? " Учителят го повтаря, онзи го поглежда учудено и добавя: „Абе аз мислех, че ти си разумен човек, така като те гледам, а ти какви ми бръщолевиш и какво ми говориш? Абе ти да не си нещо така паднал от небето та ми разправяш такива едни неща?
към текста >>

76. 164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА

Не беше българин, какъв беше, само той си знаеше, но надмина онези българи стократно както от Сапарева баня, че от Самоков, че и от Говедарци по своята честност.
Багажът се изкачва, идва време същият багажа да се върне, като, превоза се заплаща прескъпо. На следващата година Учителят нарежда на приятелите да потърсят друг път, като се казва, че предишният е много дълъг и заобикалящ. Това е било обяснението. Но причината беше тази, че Учителят нареди повече да не се минава през Сапарева баня. Братята отидоха до Самоков, намериха коне и там откриха Янко, който се оказа съвестен работник и служител на Божието дело. Не беше българин, какъв беше, само той си знаеше, но надмина онези българи стократно както от Сапарева баня, че от Самоков, че и от Говедарци по своята честност. А знаете ли колко много години минавахме през Самоков и Говедарци? От там купувахме хранителни продукти, селяните припечелваха някой лев от нас, но нито един от тях не дойде при нас и не влезна в Братството. Не вярвам да има друга местност и друго население, през което да сме минавали толкова много пъти, което е било облагодетелствувано от нашите лагери, защото те продаваха продуктите на своя труд. Но нито един от тях не дойде при нас. Това трябва да се отбележи и да се знае.
към текста >>

77. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

Янко не беше българин, но говореше български.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА Имаше един коняр Янко, който пренасяше багажа ни с конете от Самоков, от Говедарци, Гюлечица до 7-те езера. Янко не беше българин, но говореше български. За един беше влах, за други каракачанин и така не разбрахме какъв беше той. Но това бяха онези хора, които живееха в планината и лете отглеждаха овце на стада и ги прехвърляха от едно място на друго според пашата и сезона. На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога мляко, сирене и масло. Янко с неговите коне започна да ни изкачва багажа. Отначало той имаше три коня, но като видя, че работата е много, взе на заем от селяните, купи още няколко коня и направи един керван от 30 коне.
към текста >>

78. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов.
На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата.
към текста >>

79. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

Българин френолог.
А за нас са източник за живота на семейство Гумнерови от първите години. Разпитан, Петко Ив. Гумнеров показва: „Г-н. Петър Дънов познавам от 20 години насам, тутакси след завръщането му от Америка. Той е човек на науката. Българин френолог. Ред години той ходи из България да прави френологически издирвания с цел да се добере и изучи типа на българина. Държеше и сказки по френология, като едновременно обясняваше и разни въпроси от философски и научен характер. И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията. Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си студии. Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва.
към текста >>

Ред години той ходи из България да прави френологически издирвания с цел да се добере и изучи типа на българина.
Разпитан, Петко Ив. Гумнеров показва: „Г-н. Петър Дънов познавам от 20 години насам, тутакси след завръщането му от Америка. Той е човек на науката. Българин френолог. Ред години той ходи из България да прави френологически издирвания с цел да се добере и изучи типа на българина. Държеше и сказки по френология, като едновременно обясняваше и разни въпроси от философски и научен характер. И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията. Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си студии. Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва. Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота.
към текста >>

Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота.
Ред години той ходи из България да прави френологически издирвания с цел да се добере и изучи типа на българина. Държеше и сказки по френология, като едновременно обясняваше и разни въпроси от философски и научен характер. И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията. Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си студии. Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва. Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно.
към текста >>

80. 188. МАРКОВА

188. МАРКОВА Сестра Маркова беше белгийка по произход, женена за българин, който я е довел в България, после п напуснал и тя беше започнала да дава уроци по френски език, за да препитава себе си и децата си.
188. МАРКОВА Сестра Маркова беше белгийка по произход, женена за българин, който я е довел в България, после п напуснал и тя беше започнала да дава уроци по френски език, за да препитава себе си и децата си. В първите години тя бе дала своят салон, в който се провеждаха курсове по френски език на ул. „Цар Шишман" и там приятелите се събираха, а Учителят държеше своите беседи като след свършването на беседата ние се нареждахме в шпалир, Учителят идваше, минаваше покрай нас и ни поздравяваше като ни кимваше с глава. Тя беше медиум и при нея започнаха да се събират на сеанси разни приятели и да викат различни духове. По едно време беше започнал да се явява един и същ дух и да се представя, че той предварително знае какво ще говори Учителя и им даваше Словото на Учителя, което слово следващият ден Учителят щеше да повтори отново в салона. Целта бе да се отклонят учениците от Школата на Учителя.
към текста >>

81. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр.
11 и 12 от 1922 г. в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос.
към текста >>

82. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

„Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр.
градоначалника." (п.) В. Митович Показанията писал сам Непосредствено до мястото „Баучер" се намира известната частна бирария на Танушев, която носеше славата си цели десетилетия дори до 1960 г. Тук поместваме показанията на Велю Танушев, притежател на всеизвестната бирария - гостилница, пивница, прочула се с вкусни кебапчета, превъзходна студена бира и първокласни певици с оркестър (стр. 43, „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.). „Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр. Като съдържател на бирарията зад Борисовата градина от известно време, от м. май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце. След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник. Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген.
към текста >>

83. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

„Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца.
Арабаджиев създават на 13.06.1926 г. масонска теософска ложа „Богомил" и тръгват по своят път. А какво е мнението на Иван Толев, столичен адвокат и бивш народен представител за Учителя Дънов ще видим в цитираното показание от 1917 г. Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
към текста >>

84. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Аз ще оставя българина пак да си е българин, няма да го изменя.
Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството за мене, туй не е меродавно, но какво говори българския народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българският народ каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направя един опит: Да тръгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина пак да си е българин, няма да го изменя. Аз искам да събудя тази Божествена вяра в българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я. Едно време гръцките владици обявиха българите за схизматици, изключиха ги от църквата. Сега 16 синодални старци се събрали на съвет, да разискват за изключването ми от църквата. Там е лошото, че никой не може да ме изключи.
към текста >>

85. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Тук имаше един българин с висше образование.
Душата е нещо полуматериално и полудуховно. Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря за това, което не е. Искам да ви говоря за това, което е. Ще ви приведа един пример, за да се види, кое остава от човека. Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така? " „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си.
към текста >>

86. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Тук имаше един българин с висше образование.
Душата е нещо полуматериално и полудуховно. Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря за това, което не е. Искам да ви говоря за това, което е. Ще ви приведа един пример, за да се види, кое остава от човека. Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така? " „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си.
към текста >>

87. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

* * * Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява.
Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Освен от св. Месемврийски Корио Йосиф, 1820 г". А от ляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи св. Мина", (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромният служител Христов, но и за живите ръководители на българският народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! * * * Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това живота е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали, Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден.
към текста >>

Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право.
Българи, да потърсим единодушието, що твори, създава и всяка сила световна ще бъде на наша страна. Бог се проявява в хармонията, а света почита силата; ала силен е верният, угоден Богу е сговорният. Неговата реч става дело, понеже единодушието народно е глас Божий. - „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? " Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан.
към текста >>

88. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията.
към текста >>

89. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Понякога българинът е волеви, но на моменти, когато иска да се прояви на пук на всички.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ Савка искаше да бъде на първото място и първа ученичка. Не само искаше, не само се стремеше, но се стараеше да се наложи с воля. Ама не тази българска воля, която не е никаква воля, а един обикновен инат, понеже българите са волеви само когато искат да се наинатят като магаре. Спират и не вървят. Понякога българинът е волеви, но на моменти, когато иска да се прояви на пук на всички. Волевият елемент у българина го нямаше по онова време в Школата. Но при Савка волята бе целеустремена, разчетена като по график, определена като по стъпки на широк фронт с предни линии, с дълбочина и с тил, с пехота, кавалерия, артилерия и самолети. И всичко разчетено по часовник. Ето тук се проявяваше едно качество на немския дух - определена цел и насоченост към целта без съображение за методите, а важна бе целта. Савка бе половин германка, половин македонка.
към текста >>

Волевият елемент у българина го нямаше по онова време в Школата.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ Савка искаше да бъде на първото място и първа ученичка. Не само искаше, не само се стремеше, но се стараеше да се наложи с воля. Ама не тази българска воля, която не е никаква воля, а един обикновен инат, понеже българите са волеви само когато искат да се наинатят като магаре. Спират и не вървят. Понякога българинът е волеви, но на моменти, когато иска да се прояви на пук на всички. Волевият елемент у българина го нямаше по онова време в Школата. Но при Савка волята бе целеустремена, разчетена като по график, определена като по стъпки на широк фронт с предни линии, с дълбочина и с тил, с пехота, кавалерия, артилерия и самолети. И всичко разчетено по часовник. Ето тук се проявяваше едно качество на немския дух - определена цел и насоченост към целта без съображение за методите, а важна бе целта. Савка бе половин германка, половин македонка. А това означаваше много.
към текста >>

90. 62. В КЛИНИКАТА

Постоянството, изглежда не е черта на българина.
Освен това, изпотяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас". Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обеда. 80 Ред години тази клиника функционираше. По-свободни и здрави, и болнави, и млади, и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати.
към текста >>

91. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Само, че у евреина има досетливост, той цени времето, той туря всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага.
Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието. Българите си приличат с евреите по едно: както българите, така и евреите са твърдоглави. Само, че у евреина има досетливост, той цени времето, той туря всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага. И всичките му нещастия идват от там, че той все отлага, казва че има време. Има една мисъл на Бялото Братство, която направлява света. Няма да мине дълго време така. Времето е назряло. Ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия катастрофални.
към текста >>

92. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Българинът е затънал в „ми" и „фа".
Провидението ти дава страдания, сиромашия, ти си един актьор, ще играеш тая роля. За певците се срещат мъртви зони. Това, което пееш трябва да го живееш. Като се изпее песента „Благославяй душе моя Господа", човек може да се лекува. Трябва човек да бъде много музикален, за да оценява. Българинът е затънал в „ми" и „фа". От песните зависят много работи. Те филтрират, като се вкиснеш, да знаеш как да се филтрираш. Трябва да знаеш първоначално какъв тон да вземеш. Един тон или те отваря, или те затваря. Онзи, който е силен, отначало започва бавно, тихо.
към текста >>

93. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

(Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българина индивидуално.
Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността. (Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българина индивидуално. Невидимият свят използва всичко това разбира се пак за добро, Мусала е бил по-рано най-високия връх на Европа, но после се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдеще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл.
към текста >>

Когато хората изгубят Любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българина, тогаз отвътре няма разширение и външният свят наляга.
Термометърът показва количеството на топлината, хигрометърът показва влагата, а барометърът - налягането на въздуха. Въздушното налягане е надолу, влагата действува на страни, а пък топлината във всички посоки. Върху всеки организъм се упражнява налягане отвън. А пък с топлината има напор на етера от вътре. И тогаз се дохожда в равновесие. Когато хората изгубят Любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българина, тогаз отвътре няма разширение и външният свят наляга. Мусала е над 3000 м. Понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу и почне да му тече кръв от носа, това показва тук е по-високо от 3000 м, тия неща стават над 3000 м. Това става, защото тогаз вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре трябва да се приспособяваме към слабото външно налягане и вътрешното разширение да се уравновесят.
към текста >>

94. 3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК

И ние намерихме така в съседство, пак при гърци, ама две стаи в средата един грамаден хол с плочки, защото там е топло и дядото беше с такива български потури и аз му викам: „Абе, дядо, да не си бил българин?
Казвам при касиера на Народната банка. Какво да кажа - до брат ми. И по пътя се запознах с моят съпруг. И той като никой път станал рано. А пък тази, хазайката на моят брат не искаше жена квартирантка, защото имала един мъж, който бил с друга жена, представил се, че е негова, а тя неговата дошла след това я разкарвали по полиция, по милиция насам-нататък и тя не щеше за жена изобщо да се издума. И ние намерихме така в съседство, пак при гърци, ама две стаи в средата един грамаден хол с плочки, защото там е топло и дядото беше с такива български потури и аз му викам: „Абе, дядо, да не си бил българин? " Вика: „Не знам, къзъм". Нали не знае или не помни. Той мисли се за грък. Като слязох аз видях брат ми, той ме заведе на хотел да преспя. Викам му: „Утре ще дойдеш, аз ще се заключа, утре ще дойдеш да ме отключиш като отиваш на банката ще минеш от тука и ще ме отключиш.
към текста >>

95. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг".
Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг". Това е достойнство." „Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велики и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят." И така аз ви приветствам! Вие - търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора.
към текста >>

Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство.
Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! " „И аз го похвалявам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва:" Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши". Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко четири-пет пъти места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес". „Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава.
към текста >>

Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината.
Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава. Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи". Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски!
към текста >>

96. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

Кръвта на един българин, роден от българска майка юнашка и от юначен баща, юнак що бозал 25 години, та да стане такъв голям юнак, та чрез юначеството си да посегне върху Учителя и чрез кръвта си да се смеси с кръвта на Учителя.
Като я натисне с пръсти и с кърпичката тя спираше, но отдолу течеше под кърпичката. А всеки знае, че една порезна рана на лицето на човек много кърви, защото там кръвоснабдяването е обилно и кръвоносните съдове са тънки. Така че беше пролята кръвта на Учителя и същата кръв се смеси с кръвта на побойника. Това беше знаменателно събитие. Кръвта на побойника и кръвта на жертвата се смесиха тук пред мене и пред всички ни. Кръвта на един българин, роден от българска майка юнашка и от юначен баща, юнак що бозал 25 години, та да стане такъв голям юнак, та чрез юначеството си да посегне върху Учителя и чрез кръвта си да се смеси с кръвта на Учителя. Представяте ли си това? Не чуждоземец, а българин го направи това. И ето сега Учителят излизаше от салона като непрекъснато си помагаше с кърпичката, като с нея налагаше и натискаше кървящата рана, за да спре кръвта. Учителят не се качи нито горе в стаята си, нито отиде долу в приемната. Спря се и се огледа и каза на онези, които Го заобикаляха: „Хайде сега, да си гледате работата.
към текста >>

Не чуждоземец, а българин го направи това.
Така че беше пролята кръвта на Учителя и същата кръв се смеси с кръвта на побойника. Това беше знаменателно събитие. Кръвта на побойника и кръвта на жертвата се смесиха тук пред мене и пред всички ни. Кръвта на един българин, роден от българска майка юнашка и от юначен баща, юнак що бозал 25 години, та да стане такъв голям юнак, та чрез юначеството си да посегне върху Учителя и чрез кръвта си да се смеси с кръвта на Учителя. Представяте ли си това? Не чуждоземец, а българин го направи това. И ето сега Учителят излизаше от салона като непрекъснато си помагаше с кърпичката, като с нея налагаше и натискаше кървящата рана, за да спре кръвта. Учителят не се качи нито горе в стаята си, нито отиде долу в приемната. Спря се и се огледа и каза на онези, които Го заобикаляха: „Хайде сега, да си гледате работата. Нека сестрите да приготвят обяда и трапезата". А беше ранен.
към текста >>

97. 1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД

Паню Балдъров

Станало тъй, че брат Стоименов се срещнал с един българин, който след като разбрал, че брат Стоименов трябва да се върне в България, му купил билет.
Но какво станало. Като пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дена. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокадата. Не могъл да се върне на парахода. Брат Стоименов в тоя момент се досетил да отправи молба към Учителя. Станало тъй, че брат Стоименов се срещнал с един българин, който след като разбрал, че брат Стоименов трябва да се върне в България, му купил билет. Това било добре дошло. Тодор Стоименов се качил на влака и влязъл в едно първокласно купе. Дотук всичко било минало много добре, но без документи какво ще прави? Нещо го стягало. Отново отправил молитва към Учителя.
към текста >>

98. 1. СТУДЕНТЪТ ЦИГУЛАР В САЩ

Райна Каназирева

Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него?
РАЙНА КАНАЗИРЕВА 1. СТУДЕНТЪТ ЦИГУЛАР В САЩ Един ден в 1922 година при мене дойде старият Старазогорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: „Г-жа, вие сте били последователка на Петър Дънов. Вярно ли е? " „Да, казах, съм." Той каза: „Аз Го познавам добре, с Него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него? " „Моето мнение, рече той, не е особено добро". Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: „Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение." „Нищо подобно, г-жа, той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не Го харесвах. Той, г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли, г-жа, какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка?
към текста >>

99. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото.
Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти. В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък. Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам. После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти. Следва да са от провинцията; и пак ay, ay хората и в провинцията ги познават, а аз не ги познавам. Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото. И пак ay, ay и в Европа ги познават, ценят и им изпращат такива скъпи подаръци, а аз не ги познавам. И така беседата завърши. Последва пеене, след което Учителят каза: „Днес тук има нови хора. Ще минат много години и една, която е за първи път тук, с нея ще стане това и това". Казаното от Учителя си задържам за себе си аз, защото впоследствие разбрах, че то е лично за мен и не бива да го споделям с други.
към текста >>

100. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска