Търсене в текстове за 'Българин'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 83 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.
Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото.
към текста >>

2. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."
Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
към текста >>

3. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.
Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр. Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.
Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т. I, с.
към текста >>

5. Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)

Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“
Крейг, пастор на Първа презвитерианска църква, Нюпорт, е изнесена проповед от преподобния Х. Б. Кади от светата църква на ул. „Темза“, а вечерта – от преподобния д-р. Е. Бас [виден методистки пастор] от Първа църква. Сутринта преподобният П. К. Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“ Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

6. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”.
Пловдив, зала “Съединение”, в рамките на Европейския месец на културата) На 08.10.1898 г. (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник /написано в гр. Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 3. Изгревът - Том 4 глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми –
към текста >>

7. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено!
", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси.
към текста >>

8. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено!
", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
„А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
към текста >>

10. Учителя предприема първата обиколка на България

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
„А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
към текста >>

11. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
„А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
към текста >>

12. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
„А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
към текста >>

13. Учителя посещава Ямбол

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
„А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
към текста >>

14. Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него

Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него През 1903 год. Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
към текста >>

По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най-добрите Му помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 год. А в 1922 год. Той откри своята Школа, която просъществува също 22 години и бе закрита 1944 год. с Неговото заминаване от физическия свят.
към текста >>

Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год. пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год. Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
към текста >>

По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най-добрите Му помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 год. А в 1922 год. Той откри своята Школа, която просъществува също 22 години и бе закрита 1944 год. с Неговото заминаване от физическия свят.
към текста >>

15. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар.
Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи. Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него.
към текста >>

В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи.
Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения. В 1897 год. издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил". В 1898 год. изнася във Варна „Призванието към българския народ". В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи. Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности.
към текста >>

16. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел.
И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят. Голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек. Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опастност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро животно, проядат стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите, например, ги гълтат, но винаги жабчетата проядат коремите им. Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да ги закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим.
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал.
Сега г-н Дънов само на мъжете каза: — Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени.
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон.
А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали ангели, които дойдоха тук да помагат на человечеството, а се оплетоха; но Той не дойде да помага на тия ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите. Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом; тия работи не са важни за вашето развитие. В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го подигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество11, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне.
към текста >>

После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече.
И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали ангели, които дойдоха тук да помагат на человечеството, а се оплетоха; но Той не дойде да помага на тия ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите. Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом; тия работи не са важни за вашето развитие. В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го подигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество11, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново и затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идат от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка.
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има.
ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то.
към текста >>

20. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Това, което само българинът може да извърши.
Те и двамата видяха ужасите на Ада. Да, това, което друг път не са виждали на земята в миналите си свои съществувания. Сега ще си съставят ясно понятие на какво е способен человек. Картините на Одрин са страшни и потресающи. Стихийна борба. Това, което само българинът може да извърши. Животът на земята без Господа е празнота и вечна тъмнота С Него той е възкресение и радост вечна. Стойте бодра и весела на своя пост. Изпълнете своя дълг както съм ви учил. Дръжте сърцето си чисто, умът си осветлен с Истината, душата ви огряна с Божествената Любов на самоотричането и Господ ще направи пътя ви светъл. Бъдещето е в Неговите ръце.
към текста >>

21. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

„Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца.
Арабаджиев създават на 13.06.1926 г. масонска теософска ложа „Богомил" и тръгват по своят път. А какво е мнението на Иван Толев, столичен адвокат и бивш народен представител за Учителя Дънов ще видим в цитираното показание от 1917 г. Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа.
А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото.
към текста >>

Аз искам да научите произношението на думата „любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.Преди 40 години във Варна един българин се оженил за една гагаузка, гъркиня, която не могла да научи български език.
Мнозина често ме питат: „Как да връзваме дявола? " Отговарям им: Научете се как да произнасяте думата „любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит, например. Срещате един човек, който ви се сърди. Кажете десет пъти думата „любов" и ако той ви се сърди още, тогава значи, че не сте научили още как да произнасяте думата „любов" и трябва да отидете в тайната си стаичка, гдето да научите изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.Преди 40 години във Варна един българин се оженил за една гагаузка, гъркиня, която не могла да научи български език. Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом". Учил я, учил я, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да каже на гостите това, което я учил и което уж научила, тя казала: „Отде си дошъл, по-добре да не си дошъл."Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „любов" и Той ще бъде при вас. Защото ето една дума от вас, която ще струва милиони, ако я научите.
към текста >>

23. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг.
Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината. Друг един случай отпреди петнадесет години. Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак? " - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни.Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни. Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един подем на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление.
към текста >>

И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща.
Десет или петнадесет хиляди думи, кажи ги и не се бой. Турил ти е да кажеш 10 думи, но ако ги кажеш както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече.И тъй, да почнем с учтивостта един към друг. Да ви кажа, нашите приятели от невидимия свят ви считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъствуват сега, ви смятат малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение.
към текста >>

24. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр.
Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос.
към текста >>

25. Димитър Голов завършва земния си път.

Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите.
Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П.
към текста >>

Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П.
към текста >>

Казаха ми: „Елате да видите как правим сеанс.“ Дойде един българин и влезе в една от жените; той беше неин брат и им каза разни неща за отвъдното, но после не искаше да си ходи.
На обеда брат Захариев пожелал да замине в началото на октомври, та неговите близки да вземат цялата му пенсия за тримесечието, както тогава изплащали. Това желание на брата било изпълнено и той си заминал в началото на октомври. (8) Учителя разказва един случай с Д. Голов от ранните години на Братството: „Поканиха ме на едно място, където щяха да правят сеанс. Все учени хора бяха. Казаха ми: „Елате да видите как правим сеанс.“ Дойде един българин и влезе в една от жените; той беше неин брат и им каза разни неща за отвъдното, но после не искаше да си ходи. Сестра му почна да удря по масата, Голов духаше, но духът не излизаше от тялото. Стана полунощ, щяха да се компрометират и да кажат хората, че правили сеанс и че една от тях се е умопобъркала. Казах: „Коленичете всички! Турете я в средата и ще четете полека Отче наш! “ Щом изчетоха Отче наш, тя се събуди и попита: „Какво стана с мен?
към текста >>

Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.”
към текста >>

26. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб.
Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо. Била е заможна, а баща й бил богат за времето. Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб. Тя се казвала Ерефели. Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки.
към текста >>

27. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие.
До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила.
към текста >>

Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3].
Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г.
към текста >>

Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий.
Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта. Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време. Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий. С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му. Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил. Оказало се, че „учителите" на заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат. Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали.
към текста >>

Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските.
Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще. Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използува за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване. Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма. Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията.
към текста >>

Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала.
С България може да става каквото ще. Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използува за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване. Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма. Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука".
към текста >>

У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България.
*Сп. „Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1 **Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея. Мир на земята" в глава XVII, XVIII, XIX. Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на науката, една реална опасност за нацията. У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България. Всяко по-нататъшно леко отнасяне към тази обществена напаст, ако не е късогледство, означава манкиране на един дълг. София, юний 1926. 12. Краят на една лъжа Това е заглавието на статията в сп. „Всемирна летопис", год-IV, кн.
към текста >>

И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец.
България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина.
към текста >>

В това българина не може да помогне толкоз.
Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи. В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък.
към текста >>

Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък.
А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
към текста >>

„Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря:
На стр. 41 са публикувани показанията на Иван Толев. Ето защо ги поднасяме тук. „Духовна култура", кн. 11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество.
към текста >>

28. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува.
Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец.
към текста >>

29. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Един брат българин, сега в Америка, ме пита как да намери Белите Братя?
Затова отначало ще кажеш: „Аз отивам да взема, да взема много и после като се върна ще им донеса на другите". Всички искат любов от вас, но трябва да я вземеш от някъде. Ще отидеш да я вземеш от Бога. После ще я раздаваш на другите.Белите Братя ще дойдат при вас. Не вие ще ги намерите. Един брат българин, сега в Америка, ме пита как да намери Белите Братя? Аз му отговорих, че няма какво той да ги търси, те сами ще го намерят. Те ще ви намерят. Христос дойде и намери своите ученици. Такъв е законът. И желая, когато дойдат те, вие да бъдете готови.Лекуваме се с лекарства - това не е лекуване.
към текста >>

Българинът казва: „Късо я режи".
На онези, които не слушат такава е заплатата. Някои от тях се покайват, някои се разсипват. Ако слушате природата във вашия ум ще има стабилност, ще знаете, че това е така, а не другояче.Вие ликвидирате кармата си, знайте, че вие сте в последната фаза на вашата карма. Това е така назряло сега, че колкото по-скоро, толкова по-добре за вас. Всяко едно отлагане е вече лошо. Българинът казва: „Късо я режи". Някои казват: „Да вземем да ходим из горите". Из горите са ходили калугерите. Това е един начин само за укрепване. Сега няма къде да бягаш вече. И който ходи из горите и той ще се върне между хората.
към текста >>

30. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Един българин отива в Америка и търси работа.
Да не каже някой мъж: „Вие жените нищо не сте! " Да не каже някоя жена: „Вие мъжете нищо не сте! " Да не каже някой: „Вие учениците на школата жени нищо не сте! " Непременно се изисква една искреност, едно взаимно почитание. Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят на един дисхармоничен пост. Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казал: „Щ е го умиеш! " Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети! " Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха".
към текста >>

Българинът се зарадвал.
" Да не каже някой: „Вие учениците на школата жени нищо не сте! " Непременно се изисква една искреност, едно взаимно почитание. Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят на един дисхармоничен пост. Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казал: „Щ е го умиеш! " Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети! " Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха". Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете.
към текста >>

" Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети!
Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят на един дисхармоничен пост. Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казал: „Щ е го умиеш! " Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети! " Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха". Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно разположение.
към текста >>

" Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха".
Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казал: „Щ е го умиеш! " Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети! " Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха". Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно разположение. Трябва да си магнетичен, за да те обичат децата.
към текста >>

Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа.
Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казал: „Щ е го умиеш! " Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети! " Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха". Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно разположение. Трябва да си магнетичен, за да те обичат децата. Ако умът ти е смутен, какво впечатление ще направиш на тези деца?
към текста >>

31. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Българинът защо не може да мисли много?
Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Това измиване на косата е добро, за да се задържи магнетизмът й. Тази мазнина, която има косата е нужна и не трябва да се измива. Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли, топлината и активността на мозъка изчезват. Българинът защо не може да мисли много? Той под калпака си има много пот. Тази е една от причините. Не, никога няма да носите шапка, пред която не може да става проветрение. Сутрин като станеш, намокри, намокри малко главата с топла вода, според температурата на тялото, разчеши я с гребен и това е достатъчно. Ако можете да си направите сами сапун специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете сапуна, защото сегашният парижки сапун е от умрели свини.
към текста >>

32. Арестуване на Учителя. Протокол за разпит - София, 21 юли 1925 г.

Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам:
Засега има запазени два такива протокола за разпит на Петър Дънов. ПРОТОКОЛ за разпит на свидетели София, 21.юли 1925 г. Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
към текста >>

33. Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София

Туй показва характера на българина какъв е.
Сега как ще се реализира песента „Давай, давай“? Още не е готов човек да дава. Дава и мисли за себе си колко да остави. Песента отначало до края във всеки такт има все по една половинка. Започва с две осминки, но накрая половината седи. Туй показва характера на българина какъв е. Музикално той иска да даде, но има в него едно колебание. Той си казва: „Ще стане ли това нещо? “ В цялата песен от единия край до другия все половината нота се среща. /Учителят изпя цялата песен „Давай, давай“ на друга мелодия/. Малко се приближаваме до истинското „Давай, давай“.
към текста >>

34. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава.
Техните влияния внасят една инертност в хората, които се молят. Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие - на Божието дело. Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава. Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата. Като казвам „попщина да няма", разбирам, да няма дух на разногласие - когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действувате. Пример: Един пътник в гората вижда лъв, който отива към него. Уплашен той чува глас: „Кибрит имаш в джеба си, драсни една клечка!
към текста >>

35. Построяване на Салона на Изгрева

Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина.
Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината. Той измери сам 300 кв.
към текста >>

36. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Българинът трябва да се освободи от влиянието на Сатурн.
Сега трябва да се образува една школа за подмладяване. В нея може да се правят упражнения. Сегашният ви живот е само една малка част от Великия ви Живот. Едно време сте били елен или някое друго животно. В бъдеще ще дойдете светии! Българинът трябва да се освободи от влиянието на Сатурн. Целият Балкански полуостров се влияе от Сатурн и Марс. Хубаво е да се направи следния опит. Ще изпратим десет души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: „След десет дена ще бъдеш здрав! " На другия ден ще отиде друг и ще му каже: „След девет дена ще бъдеш здрав!
към текста >>

37. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша!
Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители.
към текста >>

38. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

На българина му липсва постоянство.
Ще се молите за слизането на Духа да озари сърцето ви, ума ви, да изпълни душата ви, за да имате вътрешна придобивка. Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате, само плода можете да давате.Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака докрая. Той е чакал 2-3 часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко! За една минута изгубва всичката работа.
към текста >>

Отишъл един българин да копае имане.
Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? А в Духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш. Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане", и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде".
към текста >>

Българинът казва: „Късмет".
Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна.
към текста >>

39. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден

Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му.
Слънцето ни целува, ветрецът ни милва, и ние щастливи, прещастливи, заедно с нашия Пастир - Учител, приемаме благодатната храна. После пеем, пеем, под ритъма на импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с] радостни мисли, летим към долината, към своите жилища. Учителят всред нас като светъл генерал. Всеки иска да е близичко до него.С нас е инженер Хаджийски от Детройт. Ходил в Съветска Русия по доставка на тракторите. Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му. Той отхвърли вестникарските заблуждения.-Да, велика е Русия, казва той - наистина е велика. Тя ще служи на бъдещето човечество като фар към един нов и най-безопасен бряг.Г-н Хаджийски отново се връща в Америка, като ни остави доста мил спомен.- Ех, благодарим ти, св. Георги, ти излезе кавалер днес! Да ти е жива невестата, дечицата ти, да ти е жив коня - змей шестокрил. Изгревът - Том 26
към текста >>

40. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

Водовъртежът е неминуем.За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична.
* Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем.За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа. И ние се радваме.Учителя е при нас. Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа.Благодарим ти, Учителю благ! 9 юлиНеделна беседа на Учителя. Атмосферата в салона е лека и приятна.
към текста >>

Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа.
Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем.За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа. И ние се радваме.Учителя е при нас. Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа.Благодарим ти, Учителю благ! 9 юлиНеделна беседа на Учителя. Атмосферата в салона е лека и приятна. Словото се излива от извора и внася в умовете и сърцата новите идеи.
към текста >>

41. Учителя дава песента 'Добър ден'

По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път.
Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен. Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
към текста >>

Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота.
Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира.
към текста >>

Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение.
към текста >>

Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието.
Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода.
към текста >>

Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение.
Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество.
към текста >>

42. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември

А сега българинът индивидуално минава през алчността.
краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша.
към текста >>

43. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември

А сега българинът индивидуално минава през алчността.
краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша.
към текста >>

44. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември

А сега българинът индивидуално минава през алчността.
краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша.
към текста >>

45. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Както въобще българинът си почиства дома.
В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа? Е.А. Само един път или два пъти.
към текста >>

46. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Както въобще българинът си почиства дома.
В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа? Е.А. Само един път или два пъти.
към текста >>

47. Учителя организира събора, 1936 г.

Както въобще българинът си почиства дома.
В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа? Е.А. Само един път или два пъти.
към текста >>

48. Разговор с Учителя - май 1937 г.,записан от Ана Шишкова

Българинът тропа, ама не радостно.
По- добре в колиби, но очистени. По-добре праведник в скъсани дрехи, отколкото престъпник в нови дрехи. Ритъмът дава цената на песента. Да понижиш Si значи да ти заграбят всичко. Fa трябва да се повиши, не да се понижава. Българинът тропа, ама не радостно. Мога да им кажа по кой път да излязат в музиката. Падеревски може да напише нещо ново. В 6 месена спечелил 1 1/2 милион долари. С творчески ум е. Българинът не се обезсърчава.
към текста >>

Българинът не се обезсърчава.
Българинът тропа, ама не радостно. Мога да им кажа по кой път да излязат в музиката. Падеревски може да напише нещо ново. В 6 месена спечелил 1 1/2 милион долари. С творчески ум е. Българинът не се обезсърчава. Търси да намери. Думи хубави има, но музика, изразителност няма, И българинът, и американецът изсичат горите. Оттам иде нещастието. Старите работи не повтаряйте, нови учете. Изгревът - Том 17
към текста >>

Думи хубави има, но музика, изразителност няма, И българинът, и американецът изсичат горите.
Падеревски може да напише нещо ново. В 6 месена спечелил 1 1/2 милион долари. С творчески ум е. Българинът не се обезсърчава. Търси да намери. Думи хубави има, но музика, изразителност няма, И българинът, и американецът изсичат горите. Оттам иде нещастието. Старите работи не повтаряйте, нови учете. Изгревът - Том 17 55. Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора
към текста >>

49. Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.

Дънов от Варна, 60 годишен, неженен, българин, неосъждан - Учител, Заявявам.
След това отново извикаха Учителя на разпит в Дирекцията на полицията и той пише следните протоколи, които ги представяме. ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 21 юлий, 1925 г. Именувам се Петър К. Дънов от Варна, 60 годишен, неженен, българин, неосъждан - Учител, Заявявам. Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
към текста >>

50. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 6 януари

Българинът с езика казва „р-р-р".
„Суманатата" значи китайските националисти. „Ку ки абар" значи „какво известие". Езиците на източните народи - инволюционните, не са звучни. Еволюционните езици са звучни. Англичанинът едва произнася звука „р", да се не чуе, че е груб. Българинът с езика казва „р-р-р". Човек, като смекчи характера си, и „р" се смекчава. Риба = fy. Гръцките и французките черти си приличат и езиците са по-близки. Да си напъва човек ушите е трудна работа. „Is" на турски значи „работа".
към текста >>

51. Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни

Българинът казва: Тебе мечка тъпкала ли те е?
Че мъчнотиите – това са вашите кокони. Тя ви измъчва, понеже иска да играе на ръката ви. Че ако играе на ръката ви, светът ще се учуди и на нея самата ще ѝ бъде приятно, че играе на ръката на един силен човек. Но ако няма на кого да играе, тя ще види, че си слаб и не може да те обича. А като поиграе, поиграе, тя ще си замине, а пък щом не може да играе, ще те хване за врата и ще те тъпче като мечка. Българинът казва: Тебе мечка тъпкала ли те е? Всеки, който не може да носи мъчнотиите в живота, мечка ще го тъпче. Сега общо говоря. Не трябва да си правим илюзии. Всички изпитания, които имаме в частния си живот – това са все упражнения за в бъдеще. Ще бъдете изложени на изпитания.
към текста >>

52. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония.
2) Господи, огради ни с благия си Дух, да осветим Твоето име на земята. 3) Господи, огради ни с благия си Дух, да работим за идването на Твоето царство на земята. Да бъде благословен Господ Бог наш. Амин. Спомен на Драга Михайлова 21. Тереза Керемидчиева Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония. Дъщеря й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя. Аз се сближих с нея много; след като тя видя отношението на Савка към мене - тя ме приемаше като най-близък човек до себе си. Савка си замина от този свят през май 1945 г. Аз продължих да поддържам връзка с Тереза. Тя ми пишеше дълги писма, съдействаше ми, даваше ми съвети, изпращаше ми книги там на село, където аз бях учителка.
към текста >>

53. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде.
Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Отзиви, вести, книгопис "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю!
към текста >>

54. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

Изследвах в Сливен един българин.
Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек. Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете. Тогава заключението е вярно две трети. Тогава има изключения. Изследвах в Сливен един българин. Лицето му беше много хубаво, главата също, но ръката му груба, на престъпник. Той е извършил много убийства. И ми каза: “Вярно, аз съм говедо.“ Вие не сте нито мъже, нито жени. Жената и мъжът са само фази.
към текста >>

55. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

Изследвах в Сливен един българин.
Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек. Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете. Тогава заключението е вярно две трети. Тогава има изключения. Изследвах в Сливен един българин. Лицето му беше много хубаво, главата също, но ръката му груба, на престъпник. Той е извършил много убийства. И ми каза: “Вярно, аз съм говедо.“ Вие не сте нито мъже, нито жени. Жената и мъжът са само фази.
към текста >>

56. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

Изследвах в Сливен един българин.
Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек. Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете. Тогава заключението е вярно две трети. Тогава има изключения. Изследвах в Сливен един българин. Лицето му беше много хубаво, главата също, но ръката му груба, на престъпник. Той е извършил много убийства. И ми каза: “Вярно, аз съм говедо.“ Вие не сте нито мъже, нито жени. Жената и мъжът са само фази.
към текста >>

57. Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай

За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек.
Един брат запита: „Как можем да използваме спането за нашето духовно повдигане? “Вечерта при лягане ще благодариш за това, което си получил през деня за ума и сърцето си. И тогава през нощта, когато спиш, душата ще обработва този материал, който е получила през деня. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:Гениалните музикални гласове са извадени от Светилището. За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Аз, като изучавам българските пес-ни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато е създал тази или онази песен. Щом не мислиш право, не си свободен. Щом не чувствуваш право, не си свободен. Щом не постъпваш право, не си свободен.
към текста >>

На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи.
“Вечерта при лягане ще благодариш за това, което си получил през деня за ума и сърцето си. И тогава през нощта, когато спиш, душата ще обработва този материал, който е получила през деня. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:Гениалните музикални гласове са извадени от Светилището. За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Аз, като изучавам българските пес-ни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато е създал тази или онази песен. Щом не мислиш право, не си свободен. Щом не чувствуваш право, не си свободен. Щом не постъпваш право, не си свободен. Най-първо трябва да бъдем свободни.
към текста >>

Аз, като изучавам българските пес-ни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато е създал тази или онази песен.
И тогава през нощта, когато спиш, душата ще обработва този материал, който е получила през деня. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:Гениалните музикални гласове са извадени от Светилището. За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Аз, като изучавам българските пес-ни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато е създал тази или онази песен. Щом не мислиш право, не си свободен. Щом не чувствуваш право, не си свободен. Щом не постъпваш право, не си свободен. Най-първо трябва да бъдем свободни. Трябва да се радваме, че сме свободни.
към текста >>

58. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
Първият дял е даден през 1944 г. в с. Мърчаево, вторият дял, Хай-ди-ди, е даден на 30 декември 1942 г. в София, Изгрева. Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! 116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г.
към текста >>

59. Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София

Тук имаше един българин с висше образование.
И да ви говоря повече по това, вие не можете да познаете лесно тези неща, без да учите. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря за това, което не е. Ще ви приведа един пример, за да се види кое остава от човека. Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: - Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите. - Какво?
към текста >>

60. Учителя дава първата част на песента 'Духай, ветре!' София, Изгрева

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
. . е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г. Песента е променяна през 1944 г. в Мърчаево. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! Беседата и документи за тази песен от архива на Пеню Ганев: 1. Лекцията "Духай ветре", 25 декември 1942 г., Младежки Окултен Клас, София 2. Спомен на Пеню Ганев: „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " 3. Документи на Пеню Ганев: 9.а.
към текста >>

2. Спомен на Пеню Ганев: „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО!
Песента е променяна през 1944 г. в Мърчаево. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! Беседата и документи за тази песен от архива на Пеню Ганев: 1. Лекцията "Духай ветре", 25 декември 1942 г., Младежки Окултен Клас, София 2. Спомен на Пеню Ганев: „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " 3. Документи на Пеню Ганев: 9.а. Песента, Духай, ветре! " от Учителя, според Песнарката на Мария Тодорова на стр. 129: с първата редакция на първата част от песента - към № 14., стр.
към текста >>

" от Учителя, според Пеню Ганев: с добавката „за теб, българино!
" от Учителя, според Песнарката на Мария Тодорова на стр. 114 -115: с втората редакция на първата част от песента - към № 14., стр. 146 -147 в оригинала (131 -132 тук). 6. Документи на Пеню Ганев: 9.г. Песента „Духай, ветре! " от Учителя, според Пеню Ганев: с добавката „за теб, българино! " - към № 14., стр. 146 -147 в оригинала (131 -132 тук). Текст на песента: Духай, ветре! Божието Слънце грее днес,
към текста >>

14. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО!
36 беседи от 25 септември 1942 г. до 9 юли 1943 г. Начало: 05:00 Духай ветре Спомен на Пеню Ганев: 14. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " Животът на Братството в село Мърчаево продължаваше, въпреки че бяхме се събрали много хора в дома на брат Темелко. Учителят обитаваше една малка стаичка, а от другата страна в една по-голяма стая вечерно време се махаха столовете и масите, постилаха се черги и сестрите лягаха на пода да спят. Сутринта това се вдигаше и прибираше и стаята се превръщаше в дневна стая, а през зимните дни на 1944 година служеше и за столова - там се хранеха всички. През лятото много хора се преместиха да спят по сайванти и плевни, но условията бяха трудни и тежки.
към текста >>

Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане такаокончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино!
Учителят много пъти ме караше да Му я пея и аз я пеех и затова я знам и досега така, както я бе дал отначало. Но по-късно лично Учителят я промени и сложи по-бавна мелодия и това ще видите в нотния текст при единия случай и при другия случай. Защо я промени, не зная, но отначало я пеехме в първия вариант всички. Накрая остана във втория вариант и така сега е отпечатана в песнопойката. Но според мен трябва да се знае и първият вариант, за което и разказвам този случай - това ще да бъде въпрос на проучване в бъдеще от идните музиканти.Думите „Божието слънце грее днес" се отнасят за Словото на Учителя, което ни даваше през Своето пребиваване на Земята.Втората част на песента: „Духай ветре", е отбелязана в песнарката, така както бе първоначално, и в нея няма промяна. Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане такаокончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино! " Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино".
към текста >>

Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч.
Накрая остана във втория вариант и така сега е отпечатана в песнопойката. Но според мен трябва да се знае и първият вариант, за което и разказвам този случай - това ще да бъде въпрос на проучване в бъдеще от идните музиканти.Думите „Божието слънце грее днес" се отнасят за Словото на Учителя, което ни даваше през Своето пребиваване на Земята.Втората част на песента: „Духай ветре", е отбелязана в песнарката, така както бе първоначално, и в нея няма промяна. Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане такаокончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино! " Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото!
към текста >>

с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино".
Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане такаокончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино! " Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото! Изгревът - Том 1614. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО!
към текста >>

По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени.
" Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото! Изгревът - Том 1614. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! "
към текста >>

„БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО!
с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото! Изгревът - Том 1614. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " Документи на Пеню Ганев Духай ветре (оригинал) 9.а. Песента, Духай, ветре!
към текста >>

" от Учителя, според Пеню Ганев: с добавката „за теб, българино!
Изгревът - Том 16 Духай ветре Документи на Пеню Ганев Духай ветре 9.г. Песента „Духай, ветре! " от Учителя, според Пеню Ганев: с добавката „за теб, българино! " - към № 14., стр. 146 -147 в оригинала (131 -132 тук). Изгревът - Том 16 Духай ветре
към текста >>

61. Учителя дава втората част на песента 'Духай, ветре!' София, Изгрева

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
. . е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г. Песента е променяна през 1944 г. в Мърчаево. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! Текст на песента: Духай, ветре! Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес.
към текста >>

62. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Боян Боев също не прилича на българин.
А това, което е правил Щайнер, е само една подготовка, предназначена за европейския ум. Той е постъпил много скромно и честно. Беше много интересно, че когато правихме небесната карта на Щайнер и Бояв Боев видяхме, че между двамата има голяма аналогия. Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край.
към текста >>

Наполовина е българин, наполовина арменец.
Той е постъпил много скромно и честно. Беше много интересно, че когато правихме небесната карта на Щайнер и Бояв Боев видяхме, че между двамата има голяма аналогия. Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях.
към текста >>

63. Учителя дава допълнения към песента 'Духай, ветре!' - Мърчаево

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
. . е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г. Песента е променяна през 1944 г. в Мърчаево. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! Беседата и документи за тази песен от архива на Пеню Ганев: 1. Лекцията "Духай ветре", 25 декември 1942 г., Младежки Окултен Клас, София 2. Спомен на Пеню Ганев: „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " 3. Документи на Пеню Ганев: 9.а.
към текста >>

2. Спомен на Пеню Ганев: „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО!
Песента е променяна през 1944 г. в Мърчаево. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! Беседата и документи за тази песен от архива на Пеню Ганев: 1. Лекцията "Духай ветре", 25 декември 1942 г., Младежки Окултен Клас, София 2. Спомен на Пеню Ганев: „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " 3. Документи на Пеню Ганев: 9.а. Песента, Духай, ветре! " от Учителя, според Песнарката на Мария Тодорова на стр. 129: с първата редакция на първата част от песента - към № 14., стр.
към текста >>

" от Учителя, според Пеню Ганев: с добавката „за теб, българино!
" от Учителя, според Песнарката на Мария Тодорова на стр. 114 -115: с втората редакция на първата част от песента - към № 14., стр. 146 -147 в оригинала (131 -132 тук). 6. Документи на Пеню Ганев: 9.г. Песента „Духай, ветре! " от Учителя, според Пеню Ганев: с добавката „за теб, българино! " - към № 14., стр. 146 -147 в оригинала (131 -132 тук). Текст на песента (както се изпълнява сега, според каталозите): Духай, ветре! Божието Слънце грее днес,
към текста >>

14. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО!
36 беседи от 25 септември 1942 г. до 9 юли 1943 г. Начало: 05:00 Духай ветре Спомен на Пеню Ганев: 14. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " Животът на Братството в село Мърчаево продължаваше, въпреки че бяхме се събрали много хора в дома на брат Темелко. Учителят обитаваше една малка стаичка, а от другата страна в една по-голяма стая вечерно време се махаха столовете и масите, постилаха се черги и сестрите лягаха на пода да спят. Сутринта това се вдигаше и прибираше и стаята се превръщаше в дневна стая, а през зимните дни на 1944 година служеше и за столова - там се хранеха всички. През лятото много хора се преместиха да спят по сайванти и плевни, но условията бяха трудни и тежки.
към текста >>

Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане такаокончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино!
Учителят много пъти ме караше да Му я пея и аз я пеех и затова я знам и досега така, както я бе дал отначало. Но по-късно лично Учителят я промени и сложи по-бавна мелодия и това ще видите в нотния текст при единия случай и при другия случай. Защо я промени, не зная, но отначало я пеехме в първия вариант всички. Накрая остана във втория вариант и така сега е отпечатана в песнопойката. Но според мен трябва да се знае и първият вариант, за което и разказвам този случай - това ще да бъде въпрос на проучване в бъдеще от идните музиканти.Думите „Божието слънце грее днес" се отнасят за Словото на Учителя, което ни даваше през Своето пребиваване на Земята.Втората част на песента: „Духай ветре", е отбелязана в песнарката, така както бе първоначално, и в нея няма промяна. Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане такаокончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино! " Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино".
към текста >>

Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч.
Накрая остана във втория вариант и така сега е отпечатана в песнопойката. Но според мен трябва да се знае и първият вариант, за което и разказвам този случай - това ще да бъде въпрос на проучване в бъдеще от идните музиканти.Думите „Божието слънце грее днес" се отнасят за Словото на Учителя, което ни даваше през Своето пребиваване на Земята.Втората част на песента: „Духай ветре", е отбелязана в песнарката, така както бе първоначално, и в нея няма промяна. Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане такаокончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино! " Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото!
към текста >>

с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино".
Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане такаокончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино! " Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото! Изгревът - Том 1614. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО!
към текста >>

По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени.
" Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото! Изгревът - Том 1614. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! "
към текста >>

„БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО!
с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото! Изгревът - Том 1614. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " Документи на Пеню Ганев Духай ветре (оригинал) 9.а. Песента, Духай, ветре!
към текста >>

" от Учителя, според Пеню Ганев: с добавката „за теб, българино!
Изгревът - Том 16 Духай ветре Документи на Пеню Ганев Духай ветре 9.г. Песента „Духай, ветре! " от Учителя, според Пеню Ганев: с добавката „за теб, българино! " - към № 14., стр. 146 -147 в оригинала (131 -132 тук). Изгревът - Том 16 Духай ветре
към текста >>

64. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите.
Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д.
към текста >>

65. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."
Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
към текста >>

Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.
Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото.
към текста >>

66. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

След вечеря Учителя ги кара да пеят народни песни, за да преобрази думите на песимистичния и мрачен текст и да опише новия българин.
За 5 март В. Несторова подготвя литературно-музикална програма в читалището, по случай настъпващата пролет. По това време много деца са евакуирани и няма кой да се занимава с тях. Така тя образува хор, с който подготвя няколко народни песни и „Ставай дъще” от Учителя. (следва песента Ставай дъще) След вечеря Учителя ги кара да пеят народни песни, за да преобрази думите на песимистичния и мрачен текст и да опише новия българин. (следват преработките на песните Татунчо и Люти клетви) За песента „Не ли думах” й казва: „Напишете нов текст” и тя пише три стиха. (следва песента Не ли думах) Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В. Несторова да ги нагоди към мелодията.
към текста >>

67. Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София

По какво се различава например един българин от един англичанин?
Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама. След време така ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни и честни.Например сега вие имате известни предубеждения и казвате: „Тези хора не са като нас." Не, всички хора са едни и същи, понеже произходът им е от един и същ източник. Животът по същина е един и същ. По какво се отличаваме един от друг? По какво се различава например един българин от един англичанин? По какво се различават животните от хората? И у животните има до известна степен интелигентност, и у тях има признателност. Разказаха ми един случай за една жена, която намерила някъде в гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала в дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода.
към текста >>

68. Упражнение с пръстите

Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение (стр. 154-155).
Значи мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което го кара да греши, е отзад на главата. Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение (стр. 154-155). Пръстите на човека са азбука, с която той всякога може да си служи, за да влезе в общение с духовния, с Невидимия свят. Голямо богатство се крие в тази азбука, но само за онзи, който знае правилата и законите за съчетаване на буквите в срички, сричките в думи. Неразположени сте, пасивни сте, не ви се работи. Щом знаете правилата за съчетаване на тези букви, бутнете един от пръстите си и веднага ще си въздействате. Забележете, когато е неразположен, човек преплита пръстите си, хваща ту един, ту друг пръст, търси начин да си помогне, да си въздейства.
към текста >>

69. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб.
Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо. Била е заможна, а баща й бил богат за времето. Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб. Тя се казвала Ерефели. Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки.
към текста >>

70. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на властта, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. била основана Българската екзархия. През 1870 г. заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на властта, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъден на вечна каторга, окован във вериги, д-р Миркович бил изпратен пеша до Цариград, където престоял в затвора до 1872 г. След смъртта на Али паша бил прехвърлен в Диарбекир. Наклеветен, че готви бунт, бил препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - Мердин. Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г.
към текста >>

71. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено!
", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси.
към текста >>

72. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

" Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е?
Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и по света като духовен мислител. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля? " Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието".
към текста >>

73. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Той беше половин арменец, половин българин.
Има една работа за следващите поколения, да се разчетат тези стенограми. Освен Словото на Учителя, при различни частни разговори, Слово на Рила, на Витоша, в тях има частни разговори на Учителя с братята. Боян записваше всяка една опитност на приятелите. Обикновено изчакваше онзи, който бе влезнал при Учителя и го разпитваше. Сега виждате ли колко са ценни неговите тетрадки и каква е загубата за целия български народ и за човечеството, ако тези тетрадки са унищожени от комунистическата власт в България. Той беше половин арменец, половин българин. И като половин българин записа толкова много неща. А онези чистокръвни българи дойдоха, обискираха, плениха и унищожиха всичко. Затова личността на Боян Боев е пример за ученик от Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Източник: 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр.
към текста >>

И като половин българин записа толкова много неща.
Освен Словото на Учителя, при различни частни разговори, Слово на Рила, на Витоша, в тях има частни разговори на Учителя с братята. Боян записваше всяка една опитност на приятелите. Обикновено изчакваше онзи, който бе влезнал при Учителя и го разпитваше. Сега виждате ли колко са ценни неговите тетрадки и каква е загубата за целия български народ и за човечеството, ако тези тетрадки са унищожени от комунистическата власт в България. Той беше половин арменец, половин българин. И като половин българин записа толкова много неща. А онези чистокръвни българи дойдоха, обискираха, плениха и унищожиха всичко. Затова личността на Боян Боев е пример за ученик от Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Източник: 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)БОРИС НИКОЛОВ
към текста >>

74. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Той имаше навици на истински българин, на истински български възрожденец от началото на века.
Той присъстваше в набавянето на зимнина и често се съветваше с бате Ради, и даваше оценка на най-малките неща. Той не обичаше разхищенията. За Него всяко семенце бе ценно, като начало на нов живот. При един случай, при падането на едно фасулче от балкона, Той накарал бате Ради да слезе долу и да го прибере. На планината Учителя се чувстваше като у дома си. Той имаше навици на истински българин, на истински български възрожденец от началото на века. Колкото и странно да звучи в ушите на мнозина, към някои от сестрите Учителя се обръщаше с името на другарите им, а не със собствените им имена, например: „Повикайте ми, рекох, Лазарица, или Иваница" и пр. Изключително скромен и оригинален беше Учителя. Той си замина от този свят на 27.12.1944 г. Прибира Аверуни на 5.5.1945 г. Сестра Милка Аламанчева ми диктува тези редове, понеже е била най-близка приятелка на Савка.
към текста >>

Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка.
Понеже е свързана с германския народ, няколко дена преди капитулацията на Германия тя си заминава на 3 май 1945 г. Източник: 7.45 Савка КеремедчиеваУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА (1901 - 1945) Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат Учителя, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни! " Минават десетки години.
към текста >>

75. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма.
Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци. Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация. Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма. Като имам пред вид обаче думите на нашия Учител, това, което съм видяла около Него, мога да кажа, че Той не може да се търси в някакви си чудеса, дори от това на „възкресение", за каквото се говори от някои суеверни приятели. Но сега мога да разбера колко правдив и далновиден беше Той, като казваше: „Няма да оставя гроб." Именно - защото знаеше, че гробовете са свърталище на суеверия, каквито Той по никакъв начин не искаше да подхранва. Всичко в Него беше просто и естествено, като самия живот. И точно това беше Неговото величие. (За спомените на Елена Андреева вж.
към текста >>

76. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години.
Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител.
към текста >>

77. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др.
Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф. Андрейчин, научно-популярен филм „Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”… В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима. Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно. Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му. Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др. Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката. Той е един от първите наши есеисти, спомага за утвърждаване на есето като художествен жанр и за основаване на Обществото на българските писатели есеисти.
към текста >>

В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост.
През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500. В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост. Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път. ___________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.85) Когато радостта и мъдростта се докоснат (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85)
към текста >>

78. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин.
Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява. Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин. Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си. Почива в Рим на 9 април 1962 г.
към текста >>

Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.
Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин. Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си. Почива в Рим на 9 април 1962 г. и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в гроба на любимата му сестра Катя. източник: из мултимедийния дискДуховният Учител Петър Дъновизд. Бяло Братство, 2009 г Статии и спомени за Борис Георгиев:
към текста >>

Българинът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет.
в Рим. В Петербург, където завършва Художествената академия, Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. По покана на Рабиндранат Тагор художникът пътува до Индия през 1931– 1935 г. Българинът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича “В страната на Мировата скръб". Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Носител е на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на кардинал Мери дел Вал, 1937 г. Въпреки че е попивал различни култури и релгии, винаги е приемал християнството за своя религия. Акцент в изкуството му са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация.
към текста >>

79. Заминава си Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя, 9 април 1962 г. Рим

Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин.
Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява. Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин. Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си. Почива в Рим на 9 април 1962 г.
към текста >>

Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.
Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин. Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си. Почива в Рим на 9 април 1962 г. и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в гроба на любимата му сестра Катя. източник: из мултимедийния дискДуховният Учител Петър Дъновизд. Бяло Братство, 2009 г За художника Борис Георгиев може да се прочете подробно в темата:
към текста >>

80. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време.
Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак. Първо издание на книгата прави издателството на БАН през 1974 г. със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн.
към текста >>

И после, няма да има българин, който да иска да си я купи.
Тези сили и днес съществуват. Тя употреби много усилия да убеди сина и дъщерята на Борис Рогев да дадат разрешение да се направи второ издание на тази монография с подготвения материал лично от него за българската юрта. Но те защищаваха своите авторски права. Но тази книга е издадена от БАН и авторските права принадлежат на БАН. А за да се издаде, трябва да се финансира. И после, няма да има българин, който да иска да си я купи. А да я прочете, това е изключено в настоящото време на днешните българи.18. Ето защо настоящата публикация е точно на времето си. Тя ще въведе читателите на «Изгревът» за всички статии, излезли навремето за монографията на Борис Рогев. Този материал, лично подготвен с голямо старание от Видка Николова, ми беше предаден преди 3 години, беше опакован и чакаше времето си да влезе в някой от томовете на «Изгревът». Понякога с ръцете си взимах опакования материал за онзи том от «Изгревът», който подготвях, и виждах как опакованият пакет на Борис Рогев се подхвърля насам-натам.
към текста >>

Като намериш юртата на прабългарина в някое списание какво представлява, то тя е една астрономическа обсерватория.
Д: А-а, и то един глас и една хубава ръка имаше, нещо имаше много изключително в този Рогев и един човек солиден в знанията си, но много скромен. Толкова скромен и затворен човек, ето например ако не бях се намесил, нямаше да се отпечати. Стана въпрос с големи разправии да се издаде на български и се издаде моля ти се в 1000 екземпляра. Струваше по 80 стотинки един екземпляр. И когато стана въпрос да се издаде и на английски, всичко беше готово и към английския вариант той представи пет страници юртата на прабългарите. Като намериш юртата на прабългарина в някое списание какво представлява, то тя е една астрономическа обсерватория. Когато застанеш в нея с компас в средата на юртата и ще видиш как са поставени отпред тези летви. На 22.март да кажем слънцето е на първата летва. На втората е на 22.юни, на 3-тата на 22.септември, въобще една ориентация такава необходима. Значи, за прабългарите им е било необходимо да гледат звездите и да се занимават с астрономия, за да дойдат те до календара, те са имали кой знае каква стара култура, като ние не я знаем. Обстоятелството, че са имали календар това показва, че са имали някаква култура, която на нас не ни е ясна.
към текста >>

81. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

съответно в Шумен и Търговище бе отбелязана 120-ата годишнина от рождението на един забележителен българин - Петър Димков, Лечителя.
Прикачени миниатюри Петър Димков - Посланикът на Духа Константин Златев В-к Братски живот, бр.16, 2006 г. На 2 и 20 октомври т.г. съответно в Шумен и Търговище бе отбелязана 120-ата годишнина от рождението на един забележителен българин - Петър Димков, Лечителя. Проявите бяха организирани от групите на Бялото братство в двата града и протекоха при значителен интерес от страна на обществеността. Тя бе запозната с личността на П. Димков от встъпителните думи на Константин Златев, както и от прожекцията на документални филми с участието на юбиляра, напуснал нашия свят през 1981 г. на 95-годишна възраст. Срещите с шуменската и търговищката общественост бяха повод и за представянето на прекрасната книга на Лили Димкова - дъщеря на Лечителя, под заглавие „Петър Димков - моят баща”.
към текста >>

82. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

В стаята на жена туркиня не може да влезе нито мъж, нито българин.
1. По отношение на самата книга. Като книга какви забележки имаш? Г. С.: Има някои неща, които не са точно написани. Искам само да се уточнят. В случката, дето Надка Боева разказва за молитвата на туркинята, тя казва, че влязъл в стаята, Той влязъл в стаята, дал й пари и излязъл. В стаята на жена туркиня не може да влезе нито мъж, нито българин. Той отвънка й подал плика и се върнал. В. К.: Това е фактически на стр. 14 отдолу нагоре, ред 14-15 е. Не влязъл, а почукал на вратата и подал плика. В турска къща мъже не могат да влязат, дето има жени.
към текста >>

Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога.
И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!
към текста >>

Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи.
" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! "
към текста >>

Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога.
Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя.
към текста >>

83. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Ако пиша тези редове, то е, защото живият пример на този забележителен българин ни е нужен, защото болезнено се нуждаем от такива примери.
Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците. Така или иначе мнозина не харесваха Вено или явно се настройваха срещу него. Навярно, ако прочетат тези редове, те ще се настроят още повече срещу нашия приятел. Поради тази причина не съм се заел да браня свободния човек, понеже той не се нуждае от това; нито пък имам амбицията да правя ретуш на образа, който той сам си създаде. Приживе Вено бе приел съдбата си и бе извинил онези, които не можаха да го приемат. Ако пиша тези редове, то е, защото живият пример на този забележителен българин ни е нужен, защото болезнено се нуждаем от такива примери. Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях. Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре. Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност. Самият той беше пример за безкористност, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело.
към текста >>

НАГОРЕ

0.49816393852234