Търсене в текстове за 'Буря'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 153 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света.
към текста >>

2. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце.
Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим. Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв. Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце. Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни. Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот. Ще дойдат неговите дни. Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото. На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.
към текста >>

3. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие.
Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг).
към текста >>

4. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Никъде бурята не е по-страшна.
Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина.
към текста >>

5. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци.
Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл. Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание. То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си. .......................................................... Изправих се пред морето. Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний.
към текста >>

6. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив.
С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не. Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи.
към текста >>

7. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век?
Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество. В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно.
към текста >>

Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове.
Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях! Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно.
към текста >>

Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост.
когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях! Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно. Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят.
В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина. Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение.
към текста >>

Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря.
Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина. Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение. Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния бряг.
към текста >>

9. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка.
Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам. Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние.
към текста >>

Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние.
Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам. Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние. Море, колко време чака светлото око. да му покажеш бялата, желана радост! Колко чака да се зададе на твоя тъмно-син хоризонт корабът на съкровената мечта, що лети отдавна към жадния, копнеещ взор! Като девойка, оставена да чака жених от далечна страна, така седи и чака душата ни хубавия неизвестен час... Какво ще стане тогава? Ще се разтворят ли диплите на неизвестността от пред очите ни, или ще се разкрие нова неизвестност още по-дълбока, още по-неизбродима?
към текста >>

Идват изпотрошени мачти – скръбна вест за буря в късна нощ.
Ти светиш в мрака и чакаш твоята радост. Минават дни. Прииждат нови. Донасят пенливи талази ветровете и шумът им навява тъга. Ята на прощаващи се птици отминават с летеж на есенен керван. Идват изпотрошени мачти – скръбна вест за буря в късна нощ. Удавници се люшкат из пенливите води, но будното око не се отчайва. То бди и тихо чака своята бяла радост. * * * II. ДВА СВЯТА Кой от вас познава морето? Слушали ли сте неговото шепливо.
към текста >>

Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря.
Поглеждала ли ви е зеницата на морска девойка и устните ù пришепвали ли са ви слова, заприличващи на тих плясък и шум на пяна. Мълчалив, безлюден бряг. Той седи самин и пред него е разстлана синкаво зелена шир, която диша, вълнува се и шепне. В него – друга шир, разстлана до безкрая, готова, да погълне и морето. Той мисли, вслушва се в две морета. Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря. Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята.
към текста >>

Отминава бурята.
Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря. Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка. Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си?
към текста >>

Зачева буря в другото море.
Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка. Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си? Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря. Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно.
към текста >>

Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си?
Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка. Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си? Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря. Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно. Човекът става. Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря. Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си?
към текста >>

Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря.
Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка. Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си? Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря. Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно. Човекът става. Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря. Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан!
към текста >>

Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря.
Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си? Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря. Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно. Човекът става. Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря. Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра.
към текста >>

Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан!
Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря. Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно. Човекът става. Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря. Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността.
към текста >>

В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността.
Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността. Той седи самин на безлюден бряг и бурите, и красотата на две морета вижда. Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата песен. Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз. Миг във вечността е и целият живот по земната твърд.
към текста >>

Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята.
Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи неговия блясък. В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг. Не ще го знае, никой... Кой може да цени мига, освен оня, що вижда в него цяла вечност! Защото вечността понякога се сбира в миг и тоя миг ни подаряват като малък, светъл бисер! И ти живей в своята светиня. Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята. Тогава минутите не ще са така мъчителни и тежки и самотата става смислена, защото тих глас ще ти нашепва нечувани слова. Там, в скритата светиня на душата, се оставят най-ценните ни дарове в живота. Там стои прикътано зърното на краткия и хубав миг, което ти ми даде. В душата има малка, скрита стаица, където нивга не надниква взор на чуждо око. Скъпоценностите на целия свят може да имаш.
към текста >>

10. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината.
Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание.
към текста >>

11. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако небето се облачи бързо, вятърът се усилва, а е горещо – означава близка буря!
Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците. По формата на облаците днес населението съди за времето. Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето. Особено, ако след чисто перестите облаци се явяват пересто вълнести или пересто слоести, означава, че лошото време ще трае по-дълго. Ако небето се облачи бързо, вятърът се усилва, а е горещо – означава близка буря! Ако утрин леки и бавно движещи се облачета се явят при хубаво време показва, че времето ще се задържи хубаво. Бели вълнести облаци като планински вериги също показват хубаво време. Бързите перести облаци и пересто-вълнести – показват винаги лошо време. Тия перести облаци нощем образуват около луната един кръг, появата на който сочи влошаване на времето или промяна изобщо. Един кръг се наблюдава и около слънцето.
към текста >>

Една такава силна буря е отбелязана през 1859 г.
През известни години това колебание на магнитната стрелка става по-голямо, друг път е по-малко. И намерено е, че тия колебания на магнитната стрелка се намират в зависимост от слънчевите петна. Ако петната на слънцето се увеличат, увеличават се и колебанията. Силните колебания се наричат бури. В това време на слънцето се наблюдават огромни тъмни петна и гигантски огнени изригвания. Една такава силна буря е отбелязана през 1859 г. и нейната сила е била тъй голяма, че телефоните на земята престанали да работят. Тия магнитни бури имат голямо влияние за климатичните промени и полярните сияния. Тъй напр. полярните сияния веднъж стават в по-голям кръг, а някога в по-малък. Тия колебания се оказаха, че се намират във връзка със слънчевите петна.
към текста >>

През 1859 г., когато беше голямата магнитна буря, северното сияние е било видяно в Рим, Калкута, Куба.
Тия магнитни бури имат голямо влияние за климатичните промени и полярните сияния. Тъй напр. полярните сияния веднъж стават в по-голям кръг, а някога в по-малък. Тия колебания се оказаха, че се намират във връзка със слънчевите петна. Колкото петната са повече, толкова сиянието е по-голямо и се спущат по към екватора. През 1859 г., когато беше голямата магнитна буря, северното сияние е било видяно в Рим, Калкута, Куба. Австралия, Южна Америка. От друга страна установено е, че максималното количество на слънчевите петна дава намаление на средната годишна температура на земята, което увеличава образуването на перестите облаци, които от своя страна са вече видимите признаци на скорошни атмосферни осадъци. И обратното – намалението на слънчевите петна дава повишение на средната годишна температура на земята и се явява като резултат от това с малко валежи. Тук се корени интимната връзка между магнитните бури в слънцето и нашите атмосферни колебания. По тоя път може да стане ясно, защо в температурните колебания периодичните ветрове и атмосферните осадъци съществува такава голяма правилност и периодичност.
към текста >>

12. Стихове – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди!
Само смътно долавям, че тя е нещо чисто и светло. И нещо чуждо на всяко твое дело; Връз нея не може да хвърлят сянка твоите грехове, защото тя сама е светлина Аз също нямам дял в твоите грехове; оставам само Аз, защото Аз съм съзнанието на всяко страдание. Аз съм призмата, през която се пречупват всички лъчи, идещи от твоите дела. И когато делата ти са нечисти, нечисти са и лъчите, що идат от тях. И горко ти, ако един ден тая призма се омърси и стане непрогледна и негодна да пречупва лъчите на делата ти! Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди! – Горко ти! Искаш ли да пиеш кротката светлина на душата си? – Иди при нея! Тя е там горе, на оня връх, що се извисява над облаците.– Когато ти слезе тук долу, в низините, дето във водите на нечисти блата се разлагат телата на животни, умрели от лакомство, аз дойдох след тебе, но тя остана там. – Ти не можеш да разбереш дълбината на своето безумие, когато сведеш поглед надолу – поглед на пожелание.
към текста >>

13. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта.
Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев. В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта. Аз пазя тоя спомен в душата си... Изгрява и захожда слънцето, поело своя път от първия ден на живота. Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край. Изгрява слънцето и пак захожда. Настава вечер.
към текста >>

14. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря.
Михаелсон, когато ще се предскаже времето, трябва никога да не се осланяме изключително на едно показание на жив барометър, а да се правят наблюдения върху разните отдели от живи барометри. Също да се има предвид яснотата на признаците. При противоречиви признаци да се преценят най-ясните. Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да съдим за близките промени на времето. Най-първо ще се спра на облаците и ветровете. 1. Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6.
към текста >>

Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4.
Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да съдим за близките промени на времето. Най-първо ще се спра на облаците и ветровете. 1. Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9.
към текста >>

Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9.
Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14.
към текста >>

Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11.
Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф.
към текста >>

Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд.
Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране. За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници. Друг начин за предсказване на времето и неговите промени това са отдалечените предмети. Ако при ясно време планини, гори, села ни се виждат по-близо отколкото са, може да се очаква дъжд на третия ден.
към текста >>

Ако паякът отива в ъгъла на паяжината си и при това къса нишките на паяжината си, то ще има буря, силен вятър или голям дъжд.
Промяната на времето паякът може да предскаже няколко дни напред и то даже и видът на тая промяна. Също при бавно изтъкаване на паяжините си и когато усърдно чисти нишките си - знак за добро време. Ако преплита нишките на паяжината си с нови нишки, ще има вятър. При това, ако бързо работи - вятърът ще бъде още същия ден. Ако той стои в средата на паяжината си и при това вали -скоро ще се оправи времето. Ако паякът отива в ъгъла на паяжината си и при това къса нишките на паяжината си, то ще има буря, силен вятър или голям дъжд. И то към страната, откъдето ще духа вятъра, откъм тая страна той къса нишките. Зимно време ако стои все около печката, ще има голям студ. Времето ще омекне, ако той почне да си прави мрежа до прозореца. Ако той стои с подигната глава трябва да се очаква лошо време и то толкова по скоро, колкото по-високо си дига главата. Ако само си е навел главата ниско, ще вали и ще има мъгли.
към текста >>

Ако пък излизат из дупките си и отиват на сушата, означава нощна буря.
Подобни предчувствия в по-голяма степен имат мравките, пеперудите и пр. Мравките напр. при силен дъжд се крият и запушват входовете на мравуняците си. От нисшите животни, особено водните, голяма роля в прогнозата на времето имат раците. При лошо време те изпълзяват из дупките си. Ако пък излизат из дупките си и отиват на сушата, означава нощна буря. При хубаво ясно време змиорките напущат дъното и плуват по повърхността на водата.
към текста >>

15. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка!
Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас. И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка! Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща песен сме - песента на световната душа.
към текста >>

16. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце.
Окото вижда всичко отвън, сърцето - всичко отвътре. С окото ние познаваме външния свят и душите на другите хора, а око, с което познаваме вътрешния свят и своята душа това е - сърцето. Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето. Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око! Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа.
към текста >>

17. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето.
Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш?
към текста >>

18. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр.
Добран ЖИВИ БАРОМЕТРИ (Продължение и край) Особено чувствителни на промяната на времето са пиявиците. Поставени в стъклен съд, те често пъти служат като верен показател на атмосферното състояние. Тъй, ако пиявицата се намира на повърхността и лениво се движи, показва добро време. Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата.
към текста >>

Пред буря, ластовичките хвъркат ниско на големи ята и безпокойно чуруликат, а патиците престават да крякат и да ядат.
Ако врабците от утрин още гракат пресекливо и много често. Ако гъските усилено се къпят и гмуркат в водата. Ако ластовичките ниско хвъркат. Ако патиците крякат във водата, постоянно се гмуркат и викат. Ако щъркелите летят ниско. Пред буря, ластовичките хвъркат ниско на големи ята и безпокойно чуруликат, а патиците престават да крякат и да ядат. Народът казва, че ще вали, когато птиците усилено се пощят. Ще се оправи времето, когато врабците чуруликат по дърветата. Когато вечер рано пропеят петли. Изобщо, ако след залез птиците започнат да пеят. Ако вали и кокошките не се крият под сушина и пр.
към текста >>

Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле.
Особено в това отношение са чувствителни нервните субекти; тежко болните, туберкулозните, неврастениците и пр.. Ако ще вали, ако е мрачно или духа северозападния или северния вятър, те стават раздразнителни, възбудени, с гнетящо настроение, в противоположност на южните топли ветрове. Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър, почвал да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски. Д-р Нижегородцев е правил наблюдения над душевно болни и забелязал че циклоните и антициклоните влияят на тях, като душевното разстройство и възбуждането се увеличавали с настъпването на барометричния минимум. До същото заключение е дошъл и старият руски психиатър Проф. Николай Попов, който пише в неговата психиатрия следното: „Влиянието на метеорологичните условия (на душевно - болните) е установено с достатъчна положителност". Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват. Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял.
към текста >>

19. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба.
– И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе. Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез. – Мер – Амер – Рамзес, – попита свещеника. – Дали вие намерихте човек, чиито молитви достигат краката на Вечния?
към текста >>

20. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе.
" ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка. Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха. Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш. Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста. То ще престане да играе, а играта му ще стане любов.
към текста >>

Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените.
О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си. Те са за тази, която чака самотна в нощта със своя горящ светилник. Тя живее в една малка къщичка край пътя. Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù. Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел. Дълго вече броди Плувецът. И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето.
към текста >>

21. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря.
Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа! [2] По тези въпроси, кой да е курс по физика писан след 1920 година дава достатъчни данни. [3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр. тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по физика. Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря. [6] Гледай резултатите от наблюденията на обсерваторията Meudon (докладите на г, г. D'Azambuja и Grenat: в академията на науките през 1927 г.) Paris. Също: L'etude de I electricite Atmospherique a la section electrique de la observatoire de l'Ebre en Espagne par H. de Grattigny 1927 r. (L'Electricien" № 1417).
към текста >>

22. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя.
И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано течение има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове. Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят. Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. [3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр. когато стават избори при силно партизанско напрежение. Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя. [4] Особено рязко и силно е това въздействие при появяването и изчезването на слънчевите петна в краищата на видимия слънчев диск - в такъв случай те досущ приличат на действието на индуктивна електромагнитна макара.
към текста >>

23. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините.
Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили. Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
към текста >>

24. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Псалом двадесети: ФАР В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава.
Похлопай на моята порта, защото Ти си милостив! Изпроводен си от Него и кротките. Ти стъпки кръстосват на длъж и шир земята! Утеха носиш Ти! Аз Те чакам. Псалом двадесети: ФАР В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава. Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта. Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в която гласовете на смъртта викат моя уморен, залутан кораб. О, колко ще целувам аз брега и скалите когато стигна там. Никога не ще забравям да занеса масло за храма на морето - фарът, който ще покаже моя път.
към текста >>

25. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- И отново в суета погребан заживявах, но мечта ме трепетна отнасяше натам и без да знам, че до-ще ден аз сам подир мечтата си да тръгна в път, отрано набелязан, и отвъд, през планини, полета и пустини, след мен победна буря да застине – самичък изпредил мечти крилати!...
- За миг! - Ревнива, скрива тази страна ръката пак. Отново мрак Но там е вече моята мисъл. Там! - И знам: не е измама таз страна и смисъл, неписан се таи в гласа. – Промисъл вековна. - И отново в суета погребан заживявах, но мечта ме трепетна отнасяше натам и без да знам, че до-ще ден аз сам подир мечтата си да тръгна в път, отрано набелязан, и отвъд, през планини, полета и пустини, след мен победна буря да застине – самичък изпредил мечти крилати!...
към текста >>

26. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря.
Ела в моя дом, защото днес денят е чист и ясен! Псалом тридесет и първи: МЪКА Мъката ми е като черна птица, разперила крила над мене. Отровен нож е забит в моето сърце и диханието ми е тежко като на роб, що влачи тежко бреме. Край мене е пустиня и няма жива душа да поднесе капчица вода до обгорели устни. С кръвта си пиша, братя мои. Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря. Някога кандило гореше в душата ми. Неговото кротко пламъче хвърляше здрач и радост. Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта. О, как чакам бялата кротка ръка да го запали. Души ме мъката на тъмна нощ, умирам всеки ден, защото няма по-страшно от това, когато угасне любовта, когато се отдалечи от тебе Тоя, чието дихание носи радост.
към текста >>

Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта.
Край мене е пустиня и няма жива душа да поднесе капчица вода до обгорели устни. С кръвта си пиша, братя мои. Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря. Някога кандило гореше в душата ми. Неговото кротко пламъче хвърляше здрач и радост. Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта. О, как чакам бялата кротка ръка да го запали. Души ме мъката на тъмна нощ, умирам всеки ден, защото няма по-страшно от това, когато угасне любовта, когато се отдалечи от тебе Тоя, чието дихание носи радост. Аз викам. Камшик на окаяние се увива около снагата ми и забива остри шипове. Бразди на тъмна кръв бавно текат надолу и капят по земята, заедно с моите сълзи.
към текста >>

27. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр.
към текста >>

28. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* * * МОЛИТВА След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във молитва се кланя.
Мара Белчева СТЪЛБА През огън водят наште стъпала; през огъня на дните мъртви. И нигде вратня, нигде перила, вред върхове от жертви. Осъдени на смърт, не се боим, на смърт осъждаме ний други: и в Божите очи тогава дим са нашите заслуги. На времето си – слепи ний стрелки посочваме на ден и нощ прехода. Поточета - се вливаме в реки на тръните под свода. * * * МОЛИТВА След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във молитва се кланя. Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот. Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма.
към текста >>

* * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди.
Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот. Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди. На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, - които живи си погребал, тогава ще узрей плодът. Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може: Плача, смеха на малкото дете, - блажената усмивка на цветята, - на юноша орловите крила, - свещения напев на дървесата – смирението на златните поля.
към текста >>

Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме - светлина.
Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот. Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди. На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, - които живи си погребал, тогава ще узрей плодът. Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може: Плача, смеха на малкото дете, - блажената усмивка на цветята, - на юноша орловите крила, - свещения напев на дървесата – смирението на златните поля. Палачите на агънцата неми. – Сластта, която червеят гризе.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор.
БОЯН МАГЪТ * * * О, майчице земя, нима си отредена ти за кръст на всяка смела светла мисъл, чийто пламък лумва през пепелта на днешното далече в бъднини? — Със жилести ръце прегръщам твойте далнини. И с вяра и любов докосвам те и те целувам. — О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!...
към текста >>

СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите.
— О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ? — Извор ще бликне, а от хълма ще заслиза към него весела пътека.
към текста >>

30. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята.
Простата песен на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница. Днес не палете светлините. Нека морните певци почиват в сън, защото в мене трепка тиха радост. Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста песен в чудна музика. Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова.
към текста >>

Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си.
Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда.
към текста >>

Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова.
В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта.
към текста >>

31. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Познах бурята и видях часа, в който разярени вълни искаха да погълнат моя кораб, а гръмотевица искаше да срази ръката, стиснала вярното кормило.
Там, където блясъкът на златото примамваше хиляди ръце, там аз бях чужд и неразбран, защото душата ми жадуваше за други блясък. Дълги друмища изминах. Видях пустиня, където смъртта идва с палещи милувки, устните засъхват и жаден пламък блести в очите като острие на кинжал. Там всеки ден се умира с въздишка, която горещият самум отнася по широката пустиня; там всяка вечер, когато сенките на оазисите се проточат по писъка, камилите благодарят с приведени глави на Бога за подарения им през деня живот. След пустинята преминах море. Познах бурята и видях часа, в който разярени вълни искаха да погълнат моя кораб, а гръмотевица искаше да срази ръката, стиснала вярното кормило. Аз чаках мълчалив. Вятърът ме шибаше по лицето, запираше моя дъх, но аз повдигнах загасващ поглед към далечния неясен хоризонт, защото дирех пътища за моите нестихващи копнежи. Аз вярвах, че някъде безмълвна чака въплътената приказка от моето детинство – царкинята от север със слънчевите очи, от чара на които злодеят става кротък като невинно дете. Аз вярвах в приказката от моето ранно детство, разказана ми някога край огъня на бащината къща, когато вретеното от хурката на майката ми пееше една тъжна песен. Ето ме сега съм пак скиталец – тъжен и унил.
към текста >>

32. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята.
Простата песен на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница. Днес не палете светлините. Нека морните певци почиват в сън, защото в мене трепка тиха радост. Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста песен в чудна музика. Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова.
към текста >>

Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си.
Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда.
към текста >>

Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова.
В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта.
към текста >>

33. ИДВАНЕТО НА УМА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

След буря – George Nordmann Съвпадения – Инж. Р.Н.
Съдържание на 3 бр. Идването на ума Пътят на ученика – Г. Богомилството на Запад Темпараменти – д-р Ели Рафаилова Живот и условия за здраве – Амри Магическото значение на гладуването – Михаел Учителят говори – Душата Езерото на душата – Ели Исках – Лия Градинарят. След буря – George Nordmann Съвпадения – Инж. Р.Н. Вести L'Influence de l'énergie solaire – Suite Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

34. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом.
Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!...
към текста >>

Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен.
Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие.
към текста >>

Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам.
Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие. Тогава никой не дойде. Може би всички се бояха от затворената врата и високите зидове. След бурята аз се научих да бъда щедър, разтворих нашироко портите.
към текста >>

След бурята аз се научих да бъда щедър, разтворих нашироко портите.
Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие. Тогава никой не дойде. Може би всички се бояха от затворената врата и високите зидове. След бурята аз се научих да бъда щедър, разтворих нашироко портите. Събраха се там бедни, гладни хора, с посърнали очи, с протегнати ръце. Но плодовете са изпадали. Аз плача безгласно в разплаканата си градина. Диря между клоните изостанал плод, за да изпълня повелята на моето сърце, но тъга ме задушава – тъгата по нещо отминало завинаги... Отвън ме гледат унили и молещи очи. Те чакат.
към текста >>

35. СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма!
Камбанки нежни – вашата молитва. И мак червен, кръв огнена и жива, Изкапала сеячу от сърцето. Вий молихте се вечер, ниви позлатени, И сутрина пред слънце. И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце. О, ниви веч за жетвата готови! Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма! Но кротко беше всяко малко зрънце. Че знаеше, ден чуден ще пребъде: И песен чучулигата ще пее Над Вашето разляно слънце. И на Исуса благата усмивка Ще се разлей над святата ви жертва! Вий цялата земя заливате, о ниви! Ах, цялата Земя вълнува се и чака.
към текста >>

36. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера.
Наблюдавани са светлинни явления в земетръсната област няколко часа или минути преди земетресението. Това показва електромагнитната основа на земетресенията. От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки. Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер. Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни. Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера. Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение? Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена съзнанието на народи, които искат да завладяват или разрушават! Съгласно законите на природата, които ние само отчасти засегнахме в миналата и сегашната статия, такива общества по никой начин не могат да благоденствуват.
към текста >>

37. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата!
Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши!
към текста >>

38. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Бурята, между вълните на която надничаше често самата смърт, ми даваха възможност да видя учението и Учителя в съвсем нова светлина.
– Е може, - казах аз малко недоволен от подобна настойчивост, която нямаше под краката си нищо повече от едни проблематични течения, които, мислех си аз, съществуват вероятно само в главата му. Минаха още три години. В България се случиха много работи - и с мене също. Правиха опит да ме стрелят на улицата, после с измама ме арестуваха (по преврата) и след това и уволниха. Вълните на живота ме залюляха с нов темп. Бурята, между вълните на която надничаше често самата смърт, ми даваха възможност да видя учението и Учителя в съвсем нова светлина. Разбрах, че то е учение не за философствуване, а учение на живот. И нещо още по-странно, че когато лични неприятели пазеха пред самата врата, за да проследят всяка моя крачка, а понякога и може би с желание съвсем да ме премахнат от света, аз излизах през други врата и отивах при Учителя. И понякога го придружавах до 1-2 часа след полунощ - и се връщах сам, от никого необезпокояван. Веднъж само Той ми загатна нещо, което аз разбрах после. (Както винаги!).
към текста >>

39. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Бурята може да те завлече?
Човекът с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора. Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където човек може да затъне и да пропадне. При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи.
към текста >>

40. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха.
Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето. Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали. но не русите къдри, а изпокъсаната твоя дреха, като знаме след удържана победа.
към текста >>

Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира.
А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето. Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали. но не русите къдри, а изпокъсаната твоя дреха, като знаме след удържана победа. Но, ти цял светиш! Мълниите ли озариха душата ти, че тя свети?
към текста >>

41. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта.
Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта.
към текста >>

42. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята.
Издигнете жената", беседи от Учителя. Ново духовно движение в Европа и Америка. „Братството на новия живот". - Това братство, което има клонове в Европа и Америка, има следната основна идея: трябва да се издигнем до свръхличния живот, защото това е тенденцията на развитието, това ще бъде главната характеристика на Новата култура, на новото съзнание, което се ражда в днешната епоха. И само идеята за свръхличния живот може да легне в основата на една нова култура, която да донесе всеобщ подем и разцвет Този е едничкия начин, за отваряне на нови хоризонти, за надрастване и надмогване на днешните противоречия в живота Това общество има една дейна централа в Париж, за Франция и за Европа. Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент.
към текста >>

43. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе.
Как тук на Рила ставате ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим й за незабравимите й рилски вечери!
към текста >>

44. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За вихрите, що кършат китни грани, За песните, що в бурята замлъкват, За скритите у теб дълбоки рани, За всичко туй не съжалявай!
НЕ СЪЖАЛЯВАЙ! За всичките направени усилия, Поръсили земята с капки пот, За всичките лелеяни надежди, Не цъфнали, не дали плод, Не съжалявай ти, о друмник вечен. За вихрите, що кършат китни грани, За песните, що в бурята замлъкват, За скритите у теб дълбоки рани, За всичко туй не съжалявай! Поднасят ли ти днес горчива чаша, И ронят ли очите тихи сълзи, Знай, друг сега напива сладка чаша, Ти пий, търпи, не съжалявай! Ще дойде твоят ден, ще блесне дивен Низ пазвите на светла бъднина, И като сноп лъчи ще те обсипе Със всичките отказани блага. Не съжалявай ти, о друмник вечен. РАЗСЪМВА СЕ Разсъмва се, отстъпват тъмни сенки На северна, студена, дълга нощ. Разсъмва се, усмихва се Венера, И буди тя в душата скрита мощ.
към текста >>

Към брегове познати плува той, Спасен от бурята през тая нощ.
Ще дойде твоят ден, ще блесне дивен Низ пазвите на светла бъднина, И като сноп лъчи ще те обсипе Със всичките отказани блага. Не съжалявай ти, о друмник вечен. РАЗСЪМВА СЕ Разсъмва се, отстъпват тъмни сенки На северна, студена, дълга нощ. Разсъмва се, усмихва се Венера, И буди тя в душата скрита мощ. Разсъмва се, утихнало морето, Затворено в човешкото сърце, С отпуснати весла във малка лодка Плувеца е с просветнало лице. Към брегове познати плува той, Спасен от бурята през тая нощ. Предутрин е, сияние трепти - На изток тайнство се върши. И с тих, молитвен глас плувеца бърза Да отдаде на Бога благодарност. Проблясва слънчев лъч и той привързва Отплувалата лодка до брега. St.
към текста >>

45. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди.
Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. Г. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>

46. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

След буря в нея винаги настъпва тишина.
Един символ на тишината е звездната нощ. Каква хармония се лъчи от това чаровно звездно небе. Какво вглъбяване настъпва в човека, когато го съзерцава. Акорди на неземна музика затрепват в твоята душа. Тишината е път за обнова и в природата. След буря в нея винаги настъпва тишина. И всичко цъфти, развива се и зрее в дивна хармония и радост. Искаш ли да се освободиш от всичко гнетящо в живота, търси пътя на тишината. В нея и чрез нея ще ти се открият незрими светове на творчество и хармония. И тогава между другото ще разбереш, че шумът, ежбите и всички противоречия и угнетения съществуват, за да калят човека и да му сочат пътя към себе си, към творческата тишина и хармония. Цветята. Цветята са скъпи земни гости, нежни и красиви.
към текста >>

47. ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА-СТЕФАН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И слънце, и мрак е, и буря метежна, И сладък покой.
Обичай живота! Не спирай се ти, когато по пътя скала се изпречи, Когато те шибат клони разлюлени, и вихър налита. В гората те радост очаква край извора чист. Не спирай се ти. Обичай живота, той дар е божествен, Нетленно богатство е той! И слънце, и мрак е, и буря метежна, И сладък покой. О, всичко е той * * * Една мушица съживена От слънцето на есента, Трепти и хвърка и се радва, И пее както в пролетта. Защо и ти не се зарадваш, Когато греят те лъчи, Кога те срещат със усмивка Добри и ласкави очи ? Едно детенце се усмихва През две отронени сълзи. За тази грейнала усмивка Бог щедро ще го награди. Защо и ти не се усмихваш, Когато мъчи те тъга?
към текста >>

48. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Марк Рорбах НОВАТА ЗЕМЯ Из книгата „Мир всред бурята" Човек изобщо не знае ни кой е, ни защо живее.
Марк Рорбах НОВАТА ЗЕМЯ Из книгата „Мир всред бурята" Човек изобщо не знае ни кой е, ни защо живее. Той не знае, ни откъде иде, ни накъде отива. Щом, обаче, му споменат за една Нова Земя, той си мисли, че знае, що значи това и се усмихва снизходително или иронично. А всъщност няма нищо по-естествено на земята от геологичните промени. Сегашните континенти са били някога покрити с ледници или са били залети от водите на пространни морета. Знае се, от друга страна, че Африка и Америка са образували в далечни времена един едничък континент.
към текста >>

Щом като достатъчен брой „новородени човеци" съберат, необходимата духовна сила, за да устроят новата земя, ще настъпи едно велико разцепление - от една страна ще останат онези, които не ще пожелаят да се откажат от своя егоизъм и които, борейки се помежду си, ще се взаимоунищожат; а от друга - ще се съберат ония, които постепенно ще организират, всред външната буря, безсмъртното царство на Мира.
Но днес всеки миг у пробудения човек се усилва любовта към ближния, когото, той чувствува като едно със себе си. При такова състояние бездействието е невъзможно. Само работата, творческата дейност, борбата дори, а понякога и скръбта могат да задоволят нашата жажда и нашата воля за мир. Тогава ще започне новият живот. Да бъдеш щастлив, когато другите са щастливи и да скърбиш, когато другите скърбят - така се ражда новият човек! Щом като достатъчен брой „новородени човеци" съберат, необходимата духовна сила, за да устроят новата земя, ще настъпи едно велико разцепление - от една страна ще останат онези, които не ще пожелаят да се откажат от своя егоизъм и които, борейки се помежду си, ще се взаимоунищожат; а от друга - ще се съберат ония, които постепенно ще организират, всред външната буря, безсмъртното царство на Мира. Това ще бъде. човешкият Армагедон! А след туй, цялата земя ще потрепери от радост. Тя ще се облече в нови и чисти дрехи, за да посрещне княза на Мира и на Любовта.
към текста >>

49. DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето.
Случай на прераждане в Полша Италианският вестник „Куриере дела сера" от 9 декември пише: Една случка стана причина да обърне внимание на полския печат върху проблема на прераждането. Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц. Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб! " И паднала в несвяст на земята. Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане. Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име.
към текста >>

50. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита?
Млади князе на две различни царства. Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха. И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита. Чия ще бъде победата?
към текста >>

51. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В рамките на една силно развилняла се буря - завладяването на Абисиния от Италия, испанската междуособна война, главоломното превъоръжаване на всички народи, което може да запали наново света, всред писъците на изнемогващото човечество, ние виждаме "културни прояви" от рода на международните изложби, коронации.
май в Париж? Кой не знае за величавата коронация на най-големия световен владетел - английския крал? За големите приготовления за нея от цяла година. Кому вече не е известен целият ритуал по тази коронация, кой не знае за "репетициите" на този монархически обред, осветен и благословен от черквата, от Кентърберийския архиепископ? Кой при това не знае за трагедията по абдикацията на бившия английски крал, за неговата сантиментална история, която коства един велик престол? В рамките на една силно развилняла се буря - завладяването на Абисиния от Италия, испанската междуособна война, главоломното превъоръжаване на всички народи, което може да запали наново света, всред писъците на изнемогващото човечество, ние виждаме "културни прояви" от рода на международните изложби, коронации. Това е съвременната обществена картина. Не липсват добри желания, не липсват светли умове, не липсват постижения на техниката и науката. Напротив, всичко е в своя разгар, като че ли всичко, което светът може да роди, си е дало среща за една мощна манифестация. Ние виждаме, наред с превъоръжаването, Айнщайн в Америка да патентова вече 72 открития, които могат да внесат обрат в много отрасли на съвременния живот. Маса учени работят върху телевизията, други замислят наново опити за завладяването на междузвездното пространство, за завладяване полюсите на земята.
към текста >>

52. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не всякога и не всякъде, защото през зима и буря не се изважда нежно цвете навън.
Защо ще спираш една река, която си тече, която върши своята голяма творческа работа в природата! Най-много, можеш да направиш някои поправки в нейното корито, да не прави пакости, ала да я спреш, това ще рече да си навлечеш много беди. Така е и в по-тънкия душевен живот на човека. Да имаш контрол върху своите чувства, върху своите мисли, своите постъпки, това е само хубаво и полезно. Не всякога и не навсякъде трябва да показва човек бисерите на своята душа, своите хубави стремежи, своите благородни чувства, възвишени копнежи и светли намерения, въжделения и мисли. Не всякога и не всякъде, защото през зима и буря не се изважда нежно цвете навън. То ще се попари. От голямо значение е да знае човек границата на своята проява, макар тя да е най-добра и с красиви подбуди. При такъв случай, човек може да се приучи да превръща нуждата от външно изявяване на хубавото в един дълбок вътрешен живот, който обогатява човека с плодове на творческа мисъл, възвишени изживявания и голяма радост. Човек има наследствени предразположения и слабости, има лоши навици. Обикновеният човек е тяхна играчка всякога.
към текста >>

53. ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА-GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Че буря ще вилнее!
А rope ги очакваше с усмивка, за да им каже мъдростта, която в самота великият самотник научил бе от вечността. ЛОЗАТА За радостна беритба бе дошъл денят. Лозарят грозд откъсна, издигна го нагоре, и светна благодарност в погледа лъчист. Наоколо децата гледаха събрани. "Търпение е трябвало деца, че не шега е, дорде се туй налее - търпение, и работа, и разум. Че буря ще вилнее! Та що е бурята в живота на лозата, когато сладък плод тя трябва да налее? Търпение е имала лозата". Замлъкна, свел очи, замисли се лозарят, замислиха се и децата. И кошница поели във ръце, започнаха беритба. Настъпваше денят.
към текста >>

Та що е бурята в живота на лозата, когато сладък плод тя трябва да налее?
ЛОЗАТА За радостна беритба бе дошъл денят. Лозарят грозд откъсна, издигна го нагоре, и светна благодарност в погледа лъчист. Наоколо децата гледаха събрани. "Търпение е трябвало деца, че не шега е, дорде се туй налее - търпение, и работа, и разум. Че буря ще вилнее! Та що е бурята в живота на лозата, когато сладък плод тя трябва да налее? Търпение е имала лозата". Замлъкна, свел очи, замисли се лозарят, замислиха се и децата. И кошница поели във ръце, започнаха беритба. Настъпваше денят.
към текста >>

54. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

През нощта, аз имах случая да преживея величествена планинска буря - непрестанен гръм и мълнии раздираха небето.
На следния ден, обаче, времето се оправи. Тъй като имах само няколко дни на разположение, аз тръгнах да обикалям езерата и върховете, придружен от един приятел, който през цялото време беше на моите услуги. Катерехме се по стръмнини, минавахме през преспи, съзерцавахме дивни планински езера. Каква тишина, какво спокойствие цари там, във висините! Човек без да иска се вдълбочава в себе си, обхванат от едно меко, възвишено чувство. През нощта, аз имах случая да преживея величествена планинска буря - непрестанен гръм и мълнии раздираха небето. * Настъпи последната вечер от моето пребиваване на Рила. На определеното за огъня място запалиха грамаден огън. Всички насядаха около него. Започнаха песни, една след друга, една от друга по-хубави. Песните прекъснаха за 10-на минути, през което време всички потънаха в дълбоко размишление.
към текста >>

55. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на човека все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от величието и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда.
При повечето от случаите, без радости, без възхищения, без вдъхновения. И животът тежи, чувствува се като бреме безгранично и вечно. Ний живеем все така еднообразно и безразлично. С много малко импулси, с много малко стремежи и с още по-малко постижения. Чакаме всичко да дойде все от вън. Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на човека все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от величието и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда. Ала човек има в себе си много възможности да поддържа един дълбок тон на вътрешна радост през всеки свой ден на живота. А радостта, вътрешната радост прави човека крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано. Денят е смислен, животът пълен. Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън.
към текста >>

56. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но как е приказен светът, когато буря завилнее; когато крепне ти духът сред бурята и пее... О, как красив е този път!
Дим. Антонова КАК ЛЕКО СЕ ВЪРВИ НА ПЪТ Как леко се върви на път, когато ниви зеленеят; когато ручеи текат и славеите песни пеят, как леко се върви на път! Но как красив е този път, кога на горе възвишава; когато езера блестят и под мъгли се очертава на шеметна височина върхът. О, как красив е този път! Как леко се върви на път, когато слънце топло грее; кога трепти една любов в душата ти и пее... Как леко се върви на път! Но как е приказен светът, когато буря завилнее; когато крепне ти духът сред бурята и пее... О, как красив е този път! БЛАГОДАРИ! Благодари, че иде зима, че вкъщи ще се прибереш, благодари, че огън весел в огнището си ще кладеш. Благодари, че някой пътник ще те помоли да се сгрей; и после той за благодарност старинна песен ще запей. Благодари, че иде зима, за да очакваш пролетта; че има огън, за да слушаш ти на щурчето песента. ИЗВИВА ВЕЧЕН ПЪТ Извива вечен път красиво, От светлина е озарен.
към текста >>

57. ВЪТРЕШНИЯТ МИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря?
Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни скали, езера, извори, върхове, долини и цветя – всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с божествената, мирова симфония.
към текста >>

58. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници.
"Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин. Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж. Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот. Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета! Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир, благоденствие и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти. Незабавно трябва да бъде създадено Всемирен Ръководен център, който да установи братството между всички народи, основано на пълно и справедливо участие на всички народи на планетата. Изявленията, които означават съгласие за приемане горното, требва да бъдат обнародвани в печата от всички народни правителства не по късно от 15 август 1938 година.
към текста >>

59. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива.
" Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината! " (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на човека Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях. И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза – Съперник на вълните – вятъра Издига на високо пенливите вълни. Душа човешка – приличаш на водата, Съдба човешка, Как много си близка на вятъра ти!
към текста >>

60. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Невидима и страшна буря издига неговите мощни плещи, а сред него плува кораб.
У тях ще се събуди споменът за широкогранното дърво и те с мъка и копнеж ще пробият коравата почва, за да видят слънцето. Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината. И вятърът на пролетите и тъжните есени, които ще минат край тебе, ще огъват твоята слаба още снага, доде израсне дърво като това, от което падна, защото сам ти пожела това. Не помниш ли? II Морето Морето се гневи. Невидима и страшна буря издига неговите мощни плещи, а сред него плува кораб. Боговете долу в бездните водят жестока бран. Белите платна на кораба се пукат, наклоняват се мачтите, умират един след друг смелите мореплаватели. Един от тях стои като безумен, прегърнал с ръка кормилото, дрипав, с разтворени очи и със засъхнали, напукани устни. Като фосфор е бледо лицето му. Той няма вече път в морето, нито небесния купол за молитва.
към текста >>

Там се пренася бурята.
Той няма вече път в морето, нито небесния купол за молитва. До стенещия кораб са зинали тъмни гробове, в които пропадат бесните вълни, а други нови се отварят. Кормилото се не поддава вече на ръката отпаднала и бледа. Прелитат огнени стрели, трещи в черните облаци, и на тоя трясък се отзовава морето със своите разпенени уста. В гърдите на оня там при кормилото угасва и последната надежда. Там се пренася бурята. И там се трошеха мачтите и неговата вяра потъваше като малка ладийка сред разгневената водна пустиня. В сетния миг, пред прага на смъртта, пред зиналата бездна на морето, оня с безумните очи и бледото фосфорно лице зашепна, впил поглед напред в ревящата тъмна далечина: "Море, море, ти беше мое царство, моя радост, моя най-добър приятел! Защо ме погубваш? Не бях ли аз, който от ранно детство те гледах с жадни, копнеещи очи? Не беше ли моето сърце, което тръпнеше влюбено в тебе: в твоя изумруден блясък, в сребърните потоци, които слънцето изливаше над твоите стихнали талази?
към текста >>

Не беше ти мореплавател до часа на тая буря?
Кой ме прокле за тоя ден? " – Ти сам – отвърна оня глас. – Ти сам искаше да станеш плувец. Сам остави тихата стаичка на рибарската хижа, сам се откъсна от кротката милувка на своята добра майка и обикна по-пътния вятър. Та има ли достоен плувец в морето, който не е видял ликът на смъртта? Не беше ти мореплавател до часа на тая буря? Не познава морето оня, който не е видял неговия гняв и не е чул провикванията на смъртна, сграбчила кораба в своите костеливи ръце. Не е мореплавател тоя, комуто не са угасвали звездите, за да загуби и път и надежда... Стани сега и вслушай се. Гласът на бурята ще се превърне в глас на песен. Ти не ще се плашиш вече като малко, безпомощно дете, защото от тая нощ ти си плувец преминал детството на своя избран път. Хвани кормилото и когато настъпи новият ден, ти ще видиш златни брегове, скали и една скромна рибарска колиба, която те чака с обич.
към текста >>

Гласът на бурята ще се превърне в глас на песен.
Сам остави тихата стаичка на рибарската хижа, сам се откъсна от кротката милувка на своята добра майка и обикна по-пътния вятър. Та има ли достоен плувец в морето, който не е видял ликът на смъртта? Не беше ти мореплавател до часа на тая буря? Не познава морето оня, който не е видял неговия гняв и не е чул провикванията на смъртна, сграбчила кораба в своите костеливи ръце. Не е мореплавател тоя, комуто не са угасвали звездите, за да загуби и път и надежда... Стани сега и вслушай се. Гласът на бурята ще се превърне в глас на песен. Ти не ще се плашиш вече като малко, безпомощно дете, защото от тая нощ ти си плувец преминал детството на своя избран път. Хвани кормилото и когато настъпи новият ден, ти ще видиш златни брегове, скали и една скромна рибарска колиба, която те чака с обич.
към текста >>

61. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус.
Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия.
към текста >>

62. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

но оня малък миг на светлина остава в тебе жив и те извежда вън от бурята.
Ти получаваш вяра в доброто скрито в човешкото сърце. В такъв момент, ти си наблизо до световната обич, в която е разтопен Той – пророкът от Назарет. Ти решиш да го последваш и почваш да падаш, да ставаш. След стъпките ти остава кървавата диря, световните ветрове те бият като пустинни самуми. Отчаянието се надвисва. но оня малък миг на светлина остава в тебе жив и те извежда вън от бурята. И Исус ще загуби своята иконописна стойност, ще падне като догма и ще се претвори в много образи, както за толстоевия обущар Мартин, който го видял на няколко пъти в образа на детето, бедната жена и който, наивен и добър бедняк, все го чака да прекрачи прага на бедното му бордейче. Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото величие в човешкия живот е любов. След всеки живот остава една по-голяма или по-малка следа. Каквото и да направи човек през живота си, в края ние го ценим по любовта, която е оставил. Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в любовта, имат безсмъртие.
към текста >>

63. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Олга Славчева ЩЕ ВИЕ ДЕН, ДВА След тази буря ветри ще утихнат, Ще спре зловещи ураган да вие, След тази буря пак ще се усмихне, Небето светъл образ ще разкрие.
Олга Славчева ЩЕ ВИЕ ДЕН, ДВА След тази буря ветри ще утихнат, Ще спре зловещи ураган да вие, След тази буря пак ще се усмихне, Небето светъл образ ще разкрие. Ще вие ден, два. три или неделя, Но повече не може да изтрае – Че щом дочуе слънчева повеля, Ще се отвее и да не желае. Затуй, треви, цветя, фиданки нежни, Не бойте се от тази буря страшна! Не гледайте небето безнадеждно От туй чудовище сърдито, прашно. Но тихо си главички наведете!
към текста >>

Затуй, треви, цветя, фиданки нежни, Не бойте се от тази буря страшна!
Олга Славчева ЩЕ ВИЕ ДЕН, ДВА След тази буря ветри ще утихнат, Ще спре зловещи ураган да вие, След тази буря пак ще се усмихне, Небето светъл образ ще разкрие. Ще вие ден, два. три или неделя, Но повече не може да изтрае – Че щом дочуе слънчева повеля, Ще се отвее и да не желае. Затуй, треви, цветя, фиданки нежни, Не бойте се от тази буря страшна! Не гледайте небето безнадеждно От туй чудовище сърдито, прашно. Но тихо си главички наведете! Той нека духа, колко ще да блъска. Вий нищо му не казвайте, мълчете, Като мълчите, той от яд се пръска. След него всичко пак ще се умири, И слънцето ще грей по-силно, Ще лъхнат вредом пролетни зефири, И птичките ще пеят по-умилно.
към текста >>

64. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето ме, след бурята съм жива, не умрях, че Бог това не дава; даже станах още по-красива, тук цъфтя за Неговата слава.
На ламя небето се обърна, Гдето молнии светкаха опасни, где градушка ля се едрозърна. Аз едвам се скрих из камънака; Там с краченца слаби се катерих, страхъ ме беше, незабравке, плаках, ужасена зъзнех и треперех. Но огря ли слънцето, веднага скокнах, литнах леко със крилцата. Ти що стори, незабравке драга, как можа да си спасиш душата? – Ази, птичко, ето що направих: Взех че си главата понаведох, в Божии ръце се аз предадох, Той нали над всички нази гледа? Ето ме, след бурята съм жива, не умрях, че Бог това не дава; даже станах още по-красива, тук цъфтя за Неговата слава.
към текста >>

65. ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ-БЕН-АБУ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тая нощ е имало гръмотевици и планината е потръпвала от страшния грохот на бурята, но аз не разбрах това, защото пред мене стоеше споменът за две очи, които ме погледнаха с небесна обич.
Нито една песен за това безмълвно тържество! Но тогава Той ще протегне ръка и ще вземе, вместо драгоценен бисер, сълзата, която ще отроним от окото си. Той ще я приеме като дар от едно сърце, в което са останали само мълчаливи жалби. За Великата Обич, която ще ни посети, тая сълза на огорченото сърце е най-скъпия дар! ОЧИТЕ Понякога светът изчезва в зениците на две очи, които носят обич. Тая нощ е имало гръмотевици и планината е потръпвала от страшния грохот на бурята, но аз не разбрах това, защото пред мене стоеше споменът за две очи, които ме погледнаха с небесна обич. На утринта видях, как ураганът е изтръгнал корените на огромните дървета и е отвлякъл стадата на бедните пастири, но аз нищо не чух, защото сънувах, че зениците на две чисти очи ме люлееха в люлката на своята любов. Ако срещна тия зеници, които ми донесоха поздрав от вечността, в часа, когато съм заграден от врагове, аз ще отпусна ръце и ще потъна в техния неземен зов - нека кинжалите на враговете се напият от кръвта ми, аз няма да усетя тяхната стръв и болката на моите рани. Очите, през които гледа любовта на Великия, знаят повече от мъдреците. СРEДНОЩНИЯТ ГОСТЕНИН Тази нощ някой похлопа на моята порта. „Стани и посрещни скъпия гостенин" - рече моето сърце.
към текста >>

66. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Планината ме закърми с ромона на буйните потоци, с чистия блясък на снежните върхове и със страшния грохот на бурята, когато по тъмното небе прелитат мълнии и канарите тръпнат от тътнежът.
Georg Nordmann ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА На планината се родих. Планината ме закърми с ромона на буйните потоци, с чистия блясък на снежните върхове и със страшния грохот на бурята, когато по тъмното небе прелитат мълнии и канарите тръпнат от тътнежът. От ранно детство аз слушам как шумят листата на букаците, зовът на пастирската цев и сладките удари на хлопките в часа, когато стадата се прибират. Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста простота. Веднъж старият пастир, който много години не бе слизал от планината, хвана рамото ми със своята едра длан, протегна другата ръка в далечината и кротко ми каза: – Синко, хей там живеят хората. В чезнещата далечина, всред маранята на летния ден, аз видях как тръпнеха чертите на града. – Когато идеш там, ще ти вземат всичко хората, но ти, сине, запази сърцето си за планината, която те роди.
към текста >>

67. ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един и същ в зефира, който гали, във вятъра и в бурята ревяща, Един и същ, над всичко Ти простираш Ръката си любяща.
Ти бдиш със бащинска грижливост. над пътя ни красив и неотменен. Един и същ, и в пролетната песен, и в есенния труд, и в зимната неволя, в покоя на нощта, и в нейното мълчание, и в мрачния затвор, и в песните на воля. Един и същ, над всичко Ти с усмивка ръката си простираш неизменна, над цветето, над бора, океана, над слънцето и цялата вселена. Един и същ във знойната пустиня, в градините, плода където зрее, и в царството на ледниците вечни, и в царството, където слънце грее. Един и същ в зефира, който гали, във вятъра и в бурята ревяща, Един и същ, над всичко Ти простираш Ръката си любяща. БЛАГОУХАНИЕ Благоухание, излитнало навънка, из чашката на малкия цветец, разнесено широко над земята от тихия и нежния ветрец. Благоухание, лъх пролетен и милващ, ти жива реч на чудния живот, любовен смях на цветето невинно, на сладкия, узрял и сочен плод. Кажи, ти реч излязла из устата на светлия, красивия младеж, Живот наречен, влюбен в красотата, с един нестихващ, жив копнеж. Кажи, под чий замах си тъй замайващ и все пак чист, неуловим? Под чий замах си вечно буден, и вечно ласкав и любим?
към текста >>

68. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>

69. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>

70. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря.
Подвигът му успява. Прочетете книгата на Цвайг, за да видите, след какви трудности, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока. Защото, нищо не е пощадило Магелан: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. "Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света.
към текста >>

71. В страната на мензите – Буча Бехар Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

По небето блясва усмивка, а после буря.
Есента донесе своя тъжен шепот и сълзи, но ти се приготви да чуеш музиката на идващата пролет, приготви се за радостта, която сменя всяка скръб. Светът е мрачен, но иде неговият празник. Сега се умива в сълзите си, изгаря в огъня на своето страдание, за да се възправи горд и лъчезарен — достоен за деня, що грее над главата му. Ден и нощ се редуват. Страдания и радости плетат сложната мрежа на вековете. По небето блясва усмивка, а после буря. Океанът се вълнува, и гинат корабите, а други път е тих и в неговите води се отразяват кротките небесни очи. Сновалката на времето лети и тъче платното на безкрая... Сменят се годишните времена, а керванът не спира своя път. Не тъгувай! Плачът на дъждовните капки ще се превърне в радостно нашепване. Сърцето ще запее ведно с прекрасната музика на една безмерна обич, която няма край!
към текста >>

72. Притчи и приказки Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Олга Славчева ДАРОВЕ Кога ужасна буря ме връхлита, със две ръце безмилостно ме блъска, реве, свисти, и вий, и хапе ме сърдито, и мечът ù над мен злокобно лъска, аз вече се не браня против нея, тя иде си, в лицето ù се смея.
Олга Славчева ДАРОВЕ Кога ужасна буря ме връхлита, със две ръце безмилостно ме блъска, реве, свисти, и вий, и хапе ме сърдито, и мечът ù над мен злокобно лъска, аз вече се не браня против нея, тя иде си, в лицето ù се смея. Защото знам, предвестник е тя само на ново щастие, изпратено до мене, съкровище безчислено, голямо, неземна радост - светло вдъхновение. Тя първо иде мене да набие, но после тайно в мене злато скрие. Понякога тя тъй ме много шари със пръчката, че свяст изгубвам даже. Не гледа тя къде ще ме удари, не иска и да знай че ще ме смаже. И аз крещя, и викам, и се браня, и грозно във лицето ù се каня.
към текста >>

73. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще стигне – блясва всеки миг далеч Светлинния спасителен сигнал, Стоя с издигнати ръце на борда сам И вярвам – бурята ще стихне!
СТИХОВЕ МОРЯКЪТ Бразди ли моя малък кораб днес Разпенено, вилнеещо море, Ще стигне, зная, пак лазурни брегове, Където мощен фар зове. Ще стигне – блясва всеки миг далеч Светлинния спасителен сигнал, Стоя с издигнати ръце на борда сам И вярвам – бурята ще стихне! След мрака пак ми се усмихва ден, Морето е сега като кристал, Държа кормилото в ръка и флаг развен, Че близко е желаний бряг. S. * * * Залива, прелива... Мнозина се питат: О, кой ще прекъсне потока горещ На огнена лава – огромната мъка заляла стихийно света? О, колко сърца изтерзани се лутат, О, колко опори да паднат клонят! Изпълня се тъмна, надвиснала съдба, Прогонен е нейде мирът. Рушат се, събарят заблудите стари, Вековни кумири превръщат се в прах.
към текста >>

74. ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И бурята през тишината най-сладка реч ще ти говори.
Нали сам знаеш, как красив си, кога спокойно си разлян? ЩЕ СТИХНЕШ, СКРЪБ! Ще стихнеш, скръб, в браздите на сърцето при пролетната оран разорано. Ще бъдеш там до твоя час уречен, ти, семе – скръб, до днеска не посяно. И песен златна ще ти бъде дъжда благословен отгоре. И бурята през тишината най-сладка реч ще ти говори. И ти ще слушаш и ще чакаш часа на слънчево сияние, когато, скръб, ти в ново одеяние лице ще дигнеш към небето . И не една, безброй усмивки и диамантени искри ще заблестят по цветовете на твоя празник във зори. Но как ще бъде твойто име о, скръб, посята, дала плод в часа на твоя слънчевпразник, в часа на новия живот?
към текста >>

75. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Хаос наоколо нас, буря в света!
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО Идеите на Август Цйешковски П. Г. Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява.
към текста >>

76. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Дай ми бурята в морето, урагана, що руши.
ДАЙ МИ КАПКАТА ДЪЖДОВНА Д. Антонова Дай ми капката дъждовна, дай ми слънчевия лъч. В песен аз ще ги превърна, в песен те ще затрептят. Дай ми малката снежинка, дай ми бистрата сълза, в огън аз ще ги превърна, в жива, литнала искра. Дай ми капка от блатото, дай ми шепа от калта, върху нея ще разцъфне на нарциса бял цвета. Дай ми бурята в морето, урагана, що руши. В тих зефир ще го превърна, на цветята да шепти. Дай ми ти нощта дълбока, Аз из нейните недра ще извадя, ще покажа най-красивата зора. Дай ми ти сълзата детска! На невинната уста ще я сложа, да разцъфне, кат усмивка красота. Дай ми ти врага вековен, тоя враг от тоя свят, в брат за теб ще го превърна, в брат за теб, навеки брат!
към текста >>

77. ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи, като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса.
ГЕОРГИ РАДЕВ Боян Боев Днес преживяваме преходно време между две епохи: една стара, която си отива, и друга, която се ражда. То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции. Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи, като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса. Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно, кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв беше и Георги Радев, и затова, именно, той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята. Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя. Преди всичко той беше делови човек – делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше душата му с огън и възторг. Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело.
към текста >>

78. ЗАЩО? - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ Буря се изви нощес над цялата местност.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ Буря се изви нощес над цялата местност. Тъмни облаци покриха небето, светкавици прорязваха цялото небе, гръмотевици оглушаваха околността. Дърветата се огъваха под напора на силния вятър. Заплиска силен дъжд. Днес колко е нежно и мило небето! То е чисто синьо и спокойно.
към текста >>

79. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето, преминала е вече бурята.
Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл. Животът побеждава! — помислих си в тая минута. Ето, преминала е вече бурята. Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа! Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания. Над полята и долините кънти шумът на битката. Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда.
към текста >>

80. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Колкото е по-голямо отклонението на простите листа от обикновеното им положение и колкото по-безпорядъчно са разпръснати те, толкова по-силна ще бъде предстоящата буря.
Когато е по-голямо разстоянието между листата, тогава ще настъпи лошо време. Ако гърбовете на листата се слепят. това е признак на предстоящ дъжд. Разпрострените хоризонтално и съвсем разтворени листа така, че образуват 180 градуса ъгъл, показват, че ще настъпи непостоянно време. Предсказването на бурите се познава от това дърво-барометър пак по положението на простите му листа. Колкото е по-голямо отклонението на простите листа от обикновеното им положение и колкото по-безпорядъчно са разпръснати те, толкова по-силна ще бъде предстоящата буря. Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос. Лъчи на живота, от Ст. Андрейчин. Стихове. Стр. 80. Издание на книгоиздателство Посредник, ул. 6-ти Септември, №3.
към текста >>

Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос.
Ако гърбовете на листата се слепят. това е признак на предстоящ дъжд. Разпрострените хоризонтално и съвсем разтворени листа така, че образуват 180 градуса ъгъл, показват, че ще настъпи непостоянно време. Предсказването на бурите се познава от това дърво-барометър пак по положението на простите му листа. Колкото е по-голямо отклонението на простите листа от обикновеното им положение и колкото по-безпорядъчно са разпръснати те, толкова по-силна ще бъде предстоящата буря. Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос. Лъчи на живота, от Ст. Андрейчин. Стихове. Стр. 80. Издание на книгоиздателство Посредник, ул. 6-ти Септември, №3. София, 1941 г.
към текста >>

81. МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич.
Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда! Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи. От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер — един тъничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат. Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич. Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича? Не ще чакаш дълго. По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и слънцето й носи богатите си дарове. Ще се зарадва земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които мълчаливо чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад и ръцете ти, прилични на бели цветове, кротко лежаха на твоя скут.
към текста >>

82. ВОДАТА - SAGITTARIUS Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Казваш: „Буря има".
Учителят дава следните разяснения по това (24): „Когато диша въздух, човек трябва да е спокоен. Считайте през това време, че земята е уредена. Ти казваш: „Външните условия са много лоши; Вятър има". Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: „Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото разположение. Ще знаеше, че Великото Разумно Начало е във въздуха! Никога човек да не оставя на ума си нездравословна мисъл, в сърцето си — нездравословно чувство и в тялото си — нездравословна постъпка.
към текста >>

Нека си има буря.
Считайте през това време, че земята е уредена. Ти казваш: „Външните условия са много лоши; Вятър има". Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: „Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото разположение. Ще знаеше, че Великото Разумно Начало е във въздуха! Никога човек да не оставя на ума си нездравословна мисъл, в сърцето си — нездравословно чувство и в тялото си — нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта, да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден.
към текста >>

Излез вън на бурята и дишай.
Ти казваш: „Външните условия са много лоши; Вятър има". Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: „Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото разположение. Ще знаеше, че Великото Разумно Начало е във въздуха! Никога човек да не оставя на ума си нездравословна мисъл, в сърцето си — нездравословно чувство и в тялото си — нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта, да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. И след като се усети спокоен, да си легне и ще има спокоен сън.
към текста >>

83. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА СКОРПИОН Ето и тясната врата по възхода на огромната спирала. Тука се опознава великият миг, защото душата надниква в отвъдното и опознава царството на духа. Тука стихва шумът на земната измама, побягват миражите, стопяват се радостта и скръбта, възторгът и надеждите. Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест. Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята. Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната скръб. Облечени в много багри, горите шумят и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо.
към текста >>

84. ЗА ТОВА ТЕ ПРИЗОВАХ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Стрелец РИБИ Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света. Когато душата – бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените ù зеници. И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове. Мълчат зениците на душата – бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността.
към текста >>

85. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Очите му бяха дълбоки и тъмни като две планински езера пред буря.
Чу се пляскането на греблата. Опитни и здрави ръце изтикаха лодката до брега. от нея скочиха трима въоръжени стражи и отда¬доха в чест на царкинята. Затворникът разбра, че младата жена беше царска личност и вдигна очи към нея. Тя трепна. Очите му бяха дълбоки и тъмни като две планински езера пред буря. В тях тя прочете безкрайната скръб на един живот, който си отиваше. Остра болка като от меч проряза нейното сърце. Тя сложи ръце върху него и проследи процесията, докато тя изчезна по пътя. Когато остана сама, тя наведе глава, обременена от размисъл и глухо попита царедвореца: — Какво е направил този млад човек? — Някакво престъпление.
към текста >>

в нейното сърце се надига буря.
Познаваш ли ти нейния многолик образ? Корабът носи О-Хен по развълнуваното море, нейните очи са пламенни и горящи, но тя е доволна и щастлива, че е подарила живота му. Не ти му даде живот, а тя. Ти му готвиш робство! Хуани-Омъ е в тревога. в нейното сърце се надига буря. Какво искат от нея? Какво е тя? Не носи ли и тя сърце като всичките, или нейното сърце, сърце на царкиня, трябва да бъде друго — Може би като това на О-Хен! Тя спа много лошо. Сънува кошмарни сънища.
към текста >>

86. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Слънцето пекло убийствено, а окото на отчаяния камилар зърнало и злокобното облаче на идеща буря.
Очите им станали дълбоки, със загасващ поглед, в който едва проблясвало копнеещото пламъче за влага. Непоносима е мъката от жажда. Паднала още една камила и двама от слугите се разболели. Селим почувствувал в тия беди ръката на Всемогъщия. Той грохнал духом и като паднал на пясъка, започнал да се моли. Слънцето пекло убийствено, а окото на отчаяния камилар зърнало и злокобното облаче на идеща буря. Никога Нефуд не е била по-свирепа и по жестока от тоя ден. Пясъците със съскащ вой прелитали над главите на свитите камили и хора. Тя връхлитали яростно върху тях, като че искали да ги погребат на това място. След бурята всички изглеждали полумъртви, жестоко впримчени в огнените обятия на жаждата. Пустинята, уморена от своя гняв, лежала пред тях жестоко мълчалива и безучастна.
към текста >>

След бурята всички изглеждали полумъртви, жестоко впримчени в огнените обятия на жаждата.
Той грохнал духом и като паднал на пясъка, започнал да се моли. Слънцето пекло убийствено, а окото на отчаяния камилар зърнало и злокобното облаче на идеща буря. Никога Нефуд не е била по-свирепа и по жестока от тоя ден. Пясъците със съскащ вой прелитали над главите на свитите камили и хора. Тя връхлитали яростно върху тях, като че искали да ги погребат на това място. След бурята всички изглеждали полумъртви, жестоко впримчени в огнените обятия на жаждата. Пустинята, уморена от своя гняв, лежала пред тях жестоко мълчалива и безучастна. Ето, в тоя час, Селим, който никога не бе търсил чужда помощ и не познавал що е беда, разбра, че трябва някой да му помогне. Някого той отминавал безучастен и невъзмутим, край страданията на другите, защото мислел, че съдбата, която ги наказва, не обича чужда намеса. Така молейки се, с ръце забити в пясъците, които го изгаряли, той паднал в несвяст. Когато отворил очи край него се движели непознати хора.
към текста >>

87. DU MAITRE - CE QUI VIENT DANS LE MONDE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Например, след няколко часово ясно и слънчево време, изведнъж се извива страшна снежна буря, опасна и със своите лавини.
Пътуването е трудно, понеже МонтЕверест е съставен от стръмни склонове и бездни. По склоновете има грамадни пукнатини, широки по няколко метра и с неизмерима дълбочина. От друга страна постоянните ветрове са изгладили стените и това прави трудно изкачването по тях. Температурата е ниска, особено нощем. Една от най-големите пречки е рязката промяна на времето. Например, след няколко часово ясно и слънчево време, изведнъж се извива страшна снежна буря, опасна и със своите лавини. Малари и Ирвин стигнаха на около 200 метра до върха, но не се върнаха. Конфуций и Емерсон, № 11 и 12 от Библиотека "Безсмъртни мисли". Философът и религиозният Учител на "Империята на Средата", създателят на духовната и материална култура на далечния изток в древността – Конфуций; големият философ и духовен обновител – Емерсон , създател на духовното движение "Новият дух" в далечния запад – Америка, ето два духовни колоса, с които ни запознава сега Библ. Безсмъртни мисли. Излишно е да говорим за тия книги.
към текста >>

88. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете.
За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена". А в един египетски папирус е казано следното: "Да се познава и разбира добре музиката, значи да се познава реда на нещата и истинското им место, определено от Бога". Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности. И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод. Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие. Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз.
към текста >>

89. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато завилнее буря и ме завари на открито, да имам сили да запазя не само себе си, но и лодката, за да мога да доплувам до брега, за да мога да помогна и на други.
ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ Не искам да притежавам земно богатство, за да бъда господар. Тогава в действителност ще бъда роб, и тия, които ме познават, напразно ще се съблазняват. Не искам да съм заобиколена със слуги, на които всеки миг да повелявам да изпълняват желанията ми. И тогава не ще съм господар, а роб на тия безкрайни малки и големи желания, и окръжаващите ми ще пазят да не чуя укорите и присмехите на устата им. Но искам да управлявам лодка или кораб в разбунено море! Когато завилнее буря и ме завари на открито, да имам сили да запазя не само себе си, но и лодката, за да мога да доплувам до брега, за да мога да помогна и на други. Познавам изненадите от бурите в голямото житейско море, когато едно човешко същество може да слезе в тъмните морски бездни и после да бъде носено на гребена на висока вълна. Като кроткия Учител от Назарет да мога да кажа на това море: "млъкни и усмири се! " Такъв господар аз искам да бъда! Искам да доживея тоя ден, когато, каквото разумно помисля – да стане, каквото справедливо пожелая – да имам, творец на собствената си съдба да бъда! Искам напълно да познавам себе си, да обходя обширното царство на моя дух, да владея вътрешното си богатство, над което нямат власт времето и животът и тогава да бъда на себе си господар!
към текста >>

90. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Излязла буря и потопила кораба.
Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години. Един ден пришълци нападнали храма и заграбили чудната статуя. Натоварили я на кораб и поискали да я пренесат през морето. Но Провидението не искало да позволи тая гавра. Излязла буря и потопила кораба. Тя самата потънала на дъното на морето, гдето лежи и досега. Аз стоях захласнат на същото място, гдето някога, толкова векове, е стояла прекрасната статуя, най-значителната фигура на цялата древност. И сякаш падна пред очите ми завесата на някаква мистерия. Името Атина Палада не беше ли дадено от същия тоя необхватен, непознат, винаги при нас и все така далечен, незнаен Бог, за който в подножието на Акропола е говорил Апостол Павел? Не беше ли същото това търсене пипнешком на смътно усещаната, непостижима реалност в нас и около нас, която хората от всички времена, от всички народи са търсили?
към текста >>

91. СТИХОВЕ - ЗОРКА СТАЙКОВА, НИКОЛАЙ РИЛСКИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Някога, при буря, водите, развилнели със своята страшна игра, заливаха брега и той беше пуст и безплоден.
Ек. М-ва СЕДЯ НА ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ БРЯГ Седя на пясъка на морския бряг и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир. Някога, при буря, водите, развилнели със своята страшна игра, заливаха брега и той беше пуст и безплоден. Днес, тук цветя разливат своите ухания и плодни дървета дават изобилно сочни плодове. Седя на пясъка на морския бряг и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир. Аз се радвам, о, Създателю, на безкрайния живот, защото Твоето слово ми разкри, че благодарение на влажните стъпки на тази стихийна игра на водите, очите ми се радват на изобилния живот, който сега изпълва брега. То ми разкри, колко пуст и безплоден би бил животът, ако страданията и скръбта не го докоснат. И в пустиня би се превърнало сърцето, ако в него грееше само слънцето на радост.
към текста >>

92. РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб.
Една спокойна и сдържана радост излъчват те. Отивала съм и през лято, когато свежо зелените листа на великолепната му корона приканват в сянката му за отмора. Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия. А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни! " Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце. Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан. От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
към текста >>

" Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце.
Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия. А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни! " Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце. Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан. От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
към текста >>

Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан.
А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия. А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни! " Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце. Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан. От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
към текста >>

93. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията.
Докато обаче ние бихме могли вечно и неотменно да проявяваме доброто в живота си, липсата на доброто в същия е временно и свързано със страдания. Когато се радваме, ние знаем що и за какво се радваме, а когато страдаме, ние сме безпомощни, както изпуснат кораб в бурно море. А това как е възможно да стане в един и същи индивид? Ясно е, че нещо е смутило връзката с нашето аз, ние сме се отклонили от вярата в нашето духовно битие и законите на временното, преходното са взели връх над нас. „Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото Любов. За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията. Те не Го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те остават винаги далеч от Него. Приемете първо Бога в себе си, и своята душа, и своя ум, и в своето сърце като израз на велики мисли и чувства, като подтик на добри и възвишени дела. Оттам погледнете вън, в обкръжаващата природа, и ще Го видите във всичко чисто и красиво". — У.
към текста >>

94. ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Злото е силно, мощно, то е буря, която всичко помита, не можете да се борите с него.
Да обичате един добър човек в света, струва повече, отколкото да имате сто милиона лева. Богатство е в света, да обичате хората. А всичкото нещастие седи там, че има едно безлюбие в света. Любовта отваря всичките извори на живота — мисълта тече, чувствата текат, тялото е здраво. Затова не се борете със злото. Злото е силно, мощно, то е буря, която всичко помита, не можете да се борите с него. Използувайте злото за добро. Дръжте се за доброто между вас. При вашето положение, постоянно се питате, какво е Господ? Какво ще ви каже слепият, глухият, немият за Господа? — Те не могат нищо да ви кажат.
към текста >>

95. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

вечерта същия ден се явила силна буря над София.
към 4 ч. след обяд, работейки в ателието си, тя видяла баща си, който живее в Самоков, да влиза през вратата, но бил с много окъсани дрехи. Той й казал: — На нищо не се качвай! След тия думи тя се приготвила да го попита защо, но баща й изчезнал. Към 7-8 ч. вечерта същия ден се явила силна буря над София. По това време дошъл мъж й с велосипед да я вземе, за да си отидат по-бързо. Возейки се двамата с голяма бързина, почти насред пътя, велосипедът се счупил на две половини. Те паднали. Тя се контузила тъй силно, че 1-2 дена била ни жива, ни мъртва, в безсъзнание. След оздравяването си тя си спомнила видението и предупреждението на баща си.
към текста >>

96. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И все пак тая буря страшна ще стихне, вярват туй децата.
S. О, колко кръв заля земята, и колко извори в сърцата — сълзи на майки и сестри! Море от тъмна скръб шуми! .Издигат се една след друга могили черна, влажна пръст, лежат герои там сразени от някаква незнайна мъст. Не казва никой: Спрете, стига! Сега часът е на разплата, на съдба дълъг, тежък час е, заключил някой небесата. И все пак тая буря страшна ще стихне, вярват туй децата. Нали на тях обрече царство самият син на светлината? И ново слънце ще изгрее и пътя ни ще озари. Човешките сърца ще сгрее и радост, мир ще ни дари.
към текста >>

97. СТИХОВЕ - S., ДИМ. АНТОНОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч, като светкавица.
Морето Тогава морето ще вдигне вълните си като планини и ще пристъпи при тебе с пяна и грохот, като че светът ще се събаря. Но не бой се! — В тебе също ще се вдигнат вълните на живота— силни и мощни, ще се сблъскат те с тях и ще се пръснат облаците. И животът, който е в тебе, ще погълне морето. Направи крачка напред! Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч, като светкавица. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието на Онзи, Който вечно бди и от Който ще почерпиш сили. И бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега е било като мъгла — и ще закрачиш отново напред. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си — и светлината ще обземе тъмнината — и тя ще започне да се смалява.
към текста >>

И бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън.
— В тебе също ще се вдигнат вълните на живота— силни и мощни, ще се сблъскат те с тях и ще се пръснат облаците. И животът, който е в тебе, ще погълне морето. Направи крачка напред! Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч, като светкавица. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието на Онзи, Който вечно бди и от Който ще почерпиш сили. И бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега е било като мъгла — и ще закрачиш отново напред. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си — и светлината ще обземе тъмнината — и тя ще започне да се смалява. И от устата й слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й — и ще потъне огънят й в морето — и ще изгасне.
към текста >>

Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе оттам, ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето.
Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си — и светлината ще обземе тъмнината — и тя ще започне да се смалява. И от устата й слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й — и ще потъне огънят й в морето — и ще изгасне. Ръка ще простре тя — и огнени змии ще попъплят. Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе оттам, ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето. Тогава тя ще се наведе, ще ти се поклони и ще каже: Познах те, Господарю мой, Владетелю на живота — пристъпи и мини, защото те чакам! Бездната Ще пристъпиш и ще минеш над бездната, в която безброй същества ще протягат ръце към светлината, която ще блести над твоята глава —- и подножие на нозете ти ще бъде. Ще вървиш като цар след победа — сподирен от невидим хор души, ще дойдеш до вратата и ще похлопаш. Блажен е онзи, който когато хлопа, го чуват и му отварят!
към текста >>

98. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази.
В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел! Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази. Доволният Доволният човек в света е всякога душа честита: да има на крака една обувка — цялата земя за него с кожа е покрита. Обща участ Един отиде — дойде друг, и тоя друг ще измести — всичко преминава: роден си — ще умреш. Блажен покоя, със края на живота що остава! Жаждата за власт Най-страшното пиянство на света е жаждата за власт; от нея опиеш ли се, ще да изтрезнееш, едва когато паднеш в пропастта. Великите духове Изгрява в пурпур слънчевият лик и във пурпур гасне пак в планините: в успехи силни, силни и в бедите: великите са всякога велики.
към текста >>

99. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорил.
Казах, друго е важно. Исус е дошъл и работи. Когато светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорил. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го.
към текста >>

100. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят беше казал веднъж: “За мистични разговори трябва да се избере ден, когато небето е чисто, има изобилно слънце и времето е тихо, да няма буря".
могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ Любезни брат, Днес искам да ви изложа един разговор с Учителя от пo-мистичен характер. Учителят беше казал веднъж: “За мистични разговори трябва да се избере ден, когато небето е чисто, има изобилно слънце и времето е тихо, да няма буря". Веднъж към 10 часа сутринта, няколко братя бяха приети от Учителя.Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: “Това е добро. Вие дръжте тази мисъл. Когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него ви говорят тези велики същества. Ако вие не разбирате това, което той ви говори, как ще разберете онова, което те биха ви говорили?
към текста >>

НАГОРЕ

0.21743392944336