Търсене в текстове за 'Буря'

Галилей Величков (1911-1985)

Бурята на Катя Грива и нейната вяра 48.
Паневритмията на “Изгрева” 43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0 44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри 45. Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46. Новата комисия със старите си възпоминания 47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра 48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя 50. Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51. Спиритизмът и Школата на Учителя 52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител 53.
към текста >>

2. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.
към текста >>

3. 3_02 Чужди по дух хора

Добре че не се отвори още по време на Учителя фронт зад тила ни, защото тази буря тук щеше да доведе до ответни реакции горе, в Невидимия свят, както и такива тук, на земята.
" Не им изнасяше тогава, не им изнася и сега и няма да им изнася и през ваше време. Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място. Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога. Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството. Този случай е много жив за мен, защото е още в мен. Добре че не се отвори още по време на Учителя фронт зад тила ни, защото тази буря тук щеше да доведе до ответни реакции горе, в Невидимия свят, както и такива тук, на земята. Те щяха да затруднят работата на Школата на Учителя. Това бе тяхната цел. А нашата цел бе да устоим на поста си. И оттогава, друг път не отстъпих мястото си. За мен това бе въпрос на живот и смърт.
към текста >>

4. 3_04 Росни китки

Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават!
Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща. Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и много можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя и всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават! " Аз излязох тичешком и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос!
към текста >>

А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!
Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават! " Аз излязох тичешком и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва и отидох, и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго време животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка.
към текста >>

5. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

" Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят.
" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд. Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него? Нищо няма в него. Е, само малко музика".
към текста >>

6. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора.
Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото. Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора. Прочетете тази книга. Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре. А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят.
към текста >>

7. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

В два часа същия ден над Търново се разрази буря.
Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът.
към текста >>

В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът.
В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр.
към текста >>

8. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера.
"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран.
към текста >>

Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив.
В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала.
към текста >>

Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята".
Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам.
към текста >>

Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала.
Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той.
към текста >>

Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам.
Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение.
към текста >>

Бурята е буря, но в мен е Той.
Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя.
към текста >>

Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.
Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя. А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората".
към текста >>

Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен!
Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя. А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората". Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога.
към текста >>

А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората".
Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя. А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората". Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога. А Ангел се ожени в деня на сватбата с Катя за една друга певица, дошла от провинцията. Предния ден я видял, харесал я и се ожени. Името й бе Дора. Ето, това се казва истинска случка и истински изпит!
към текста >>

Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ.
Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога. А Ангел се ожени в деня на сватбата с Катя за една друга певица, дошла от провинцията. Предния ден я видял, харесал я и се ожени. Името й бе Дора. Ето, това се казва истинска случка и истински изпит! Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ. Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече.
към текста >>

Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й.
1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше.
към текста >>

9. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града.
" Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината. Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево. Не се мина много време и като по чудо изникнаха тъмни облаци. След малко ливна проливен дъжд. Беше наближило два часа. Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града. Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя. Това раздвижи целия град и всички коментираха случилото се като Божия поличба. А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен дъжд. Ние седяхме вътре, пеехме песни и славехме Бога и Господа на Силите за Неговите чудни дела и преизобилни блага, с които ни даряваше. Моята мечта се сбъдна.
към текста >>

10. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори. Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни.
към текста >>

11. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Надигна се буря и врява до небесата срещу него.
Направиха отделни книжки. По-късно ги дадохме на верни братя от "Изгрева" да ги подвържат. Стана хубаво издание за онези години. Пък и сега, двадесет и пет години след това, то не е по-лошо от изданията, които сега се печатат. Вместо всички с радост да посрещнат изданието - получи се точно обратното. Надигна се буря и врява до небесата срещу него. Стана голям инцидент. Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място. Те не знаеха какво е положението, как и къде бе печатано и че не можеше Мария да прави корекции на шпалтите, защото това бе най-секретно място за печатане в България. От там нищо не можеше да излезе, нито можеше да влезе без специална и свръхсекретна цензура. Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната!
към текста >>

12. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
към текста >>

13. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря.
На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи.
към текста >>

14. 9_02 Божият огън и Силите Господни

На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина.
Времето беше много студено. Едвам стояхме там от студа. Между другото, Той каза: "Искате ли да ви измета оттук като прашинки из пространството? " Ние не можахме да разберем, какво искаше Учителят да каже с тези думи. Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен. А тук, на върха, Словото на Учителя беше строго. Той не бе доволен от нас и от онова, което носехме в себе си. Ние бяхме при нозете на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из пространството. Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже милостта Си над нас.
към текста >>

15. СЪДЪРЖАНИЕ

Бурята в Рила 140.
Карнавалът и мечът Господен 135. Политическа развръзка 136. Денят на жребието се отлага 137. Изворът на живота 138. Третата война 139. Бурята в Рила 140. Изгревът 141. Кокошата кълка 142. Конфедерацията 143. Силата на Евангелието 144. Господната вечеря 145.
към текста >>

16. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат?
към текста >>

17. 152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ

Това облаци, буря, ветрове, дъждове, които ние наблюдаваме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движеха и управляваха света.
Бях потопен в този свят и без да искам ми показаха какви сили действуват в него. Беше невероятно преживяване. След известно време невидимата завеса се спусна и този свят бе закрит за очите ми. Но този свят съществуваше и съществува. Много по-късно, години след това, когато ме атакуваха моите неприятели, когато бях в утеснение на духа, отново ми се откри тази картина на този могъщ, необятен свят. Това облаци, буря, ветрове, дъждове, които ние наблюдаваме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движеха и управляваха света. Тогава разбрах, че аз също съм войн и съм представител тук на този могъщ свят, макар че бях ученик на Бялото Братство. Само така се съхраних и запазих по времето на процеса срещу Братството и последващият затвор от 12 години, които излежах чрез 4-годишна работа. Сили са това. Сила и Мощ!
към текста >>

18. 175. НЕПОСЛУШАНИЕТО

Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: „Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целият лагер и ще бъде пагубна за Братството.
175. НЕПОСЛУШАНИЕТО Братството е на Рила и лагера е устроен, братския живот продължава така както е от години. Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: „Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целият лагер и ще бъде пагубна за Братството. Затова трябва веднага всички да слезнем в града". Учителят го гледа строго и му казва: „Аз няма да сляза! " Лулчев се обижда, обръща се и си тръгва. Взима със себе си Невена Неделчева и Елена Андреева. Тримата най-демонстративно напускат лагера.
към текста >>

След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки.
Учителят наблюдава, след това се разгневява и казва много строги думи. За Елена казва: „Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г. в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята?
към текста >>

На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята.
За Елена казва: „Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г. в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците.
към текста >>

Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била.
" И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г. в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате".
към текста >>

На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята?
След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате". И наистина този пример остана единствен. Обозначихме го като „Непослушанието".
към текста >>

" „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците.
На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате". И наистина този пример остана единствен. Обозначихме го като „Непослушанието".
към текста >>

19. 2. КОЛИБАТА

Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм.
" Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат!
към текста >>

20. 139.БУРЯТА В РИЛА

БУРЯТА В РИЛА Август месец е най-топлият през годината. Слънчев.
БУРЯТА В РИЛА Август месец е най-топлият през годината. Слънчев. Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа. Приятелите са смутени, уплашени. Отиват при Учителя. Учителя си седи в палатката. Казват Му: „Учителю, отиват палатките, какво ще правим в тази виелица?
към текста >>

Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа.
БУРЯТА В РИЛА Август месец е най-топлият през годината. Слънчев. Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа. Приятелите са смутени, уплашени. Отиват при Учителя. Учителя си седи в палатката. Казват Му: „Учителю, отиват палатките, какво ще правим в тази виелица? " Учителят излиза зад палатката си, застава прав, протяга дясната си ръка, прави движение, произнася думи и бурята спира.
към текста >>

" Учителят излиза зад палатката си, застава прав, протяга дясната си ръка, прави движение, произнася думи и бурята спира.
Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа. Приятелите са смутени, уплашени. Отиват при Учителя. Учителя си седи в палатката. Казват Му: „Учителю, отиват палатките, какво ще правим в тази виелица? " Учителят излиза зад палатката си, застава прав, протяга дясната си ръка, прави движение, произнася думи и бурята спира. Облаците се разнасят, небето се отваря и слънцето изгрява. Снегът се стопява и братския живот продължава.
към текста >>

21. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря.
Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън. А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си. Огънят бе затрупан от големия лед. Градушката все се усилва.
към текста >>

И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи.
Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън. А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си. Огънят бе затрупан от големия лед. Градушката все се усилва. Аз тогава надникнах какво прави Учителят в палатката.
към текста >>

22. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра.
След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа.
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ

Бурята и мътната вода 14.
Бомбата, която знаеше къде да падне 9. Опитностите на най-духовната ни сестра 10. Ябълка от Учителя 11. Траурът на България 12. Изгревът и духът на Словото 13. Бурята и мътната вода 14. Лепта за Господа 15. Голямата заблуда 16. Кошница пълна с кайсии 17. Истинският паметник 18. Не коригирай и не възпирай Божественото 19.
към текста >>

24. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития.
Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали. Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало. Докторът имаше силни и крепки ръце. С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението. Последвах доктора.
към текста >>

25. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Галилей Величков

Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява.
19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини. За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни.
към текста >>

26. ІІ.33. ЛУНАТА

Галилей Величков

33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря.
33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря. Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест.
към текста >>

Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро.
Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели.
към текста >>

27. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

Развиха се бурни събития, яви се буря и всички тези пари се разпръснаха на вятъра, как стана така, това вие ще си го проучите и ще бъде поука за вас и за следващите поколения.
Като казват на Тодорчо всичко това, което е продумал Учителят, той го изглежда изпитателно: „Може да е така, както казва Учителят. Но ние почнахме с Него отначало с няколко гроша. Само аз знам какво означава това. Нека грехът да е мой, а не ваш." Наистина по негово време, когато бе и Учителят, то той запази братската каса и парите. След като си замина Учителят, дойдоха други и други започнаха да разполагат с онези пари, над които спеше Тодор Стоименов. Развиха се бурни събития, яви се буря и всички тези пари се разпръснаха на вятъра, как стана така, това вие ще си го проучите и ще бъде поука за вас и за следващите поколения.
към текста >>

28. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила.
Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен. Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила. Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко.
към текста >>

Навън бурята бушуваше.
Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше. Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе. Навън бурята бушуваше. Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос. Как бурята на войната да премине. Цяла нощ бяхме на топло.
към текста >>

Бурята на войната навън също бушуваше.
" Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше. Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе. Навън бурята бушуваше. Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос. Как бурята на войната да премине. Цяла нощ бяхме на топло. Сутринта бурята утихна.
към текста >>

Как бурята на войната да премине.
Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе. Навън бурята бушуваше. Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос. Как бурята на войната да премине. Цяла нощ бяхме на топло. Сутринта бурята утихна. На следващата година бурята на войната премина през България и се занесе на запад.
към текста >>

Сутринта бурята утихна.
Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос. Как бурята на войната да премине. Цяла нощ бяхме на топло. Сутринта бурята утихна. На следващата година бурята на войната премина през България и се занесе на запад.
към текста >>

На следващата година бурята на войната премина през България и се занесе на запад.
А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос. Как бурята на войната да премине. Цяла нощ бяхме на топло. Сутринта бурята утихна. На следващата година бурята на войната премина през България и се занесе на запад.
към текста >>

29. ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря.
От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне. Дрямката - сестра на бялата смърт, притваря клепачите му. Той върви и нанася с юмруци удари по главата си, за да не заспи. След колко време и в какво състояние пристига той на върха, той не помни. Но когато блъсва вратата на наблюдателницата, с пресипнал глас казва: „Дайте ми да ям!
към текста >>

30. 4.21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново

ИЛИЯ УЗУНОВ

Точно в два часа се изля буря и проливен дъжд, и никой не можа да излезе от домовете си.
21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново Аз за пръв път видях Учителят на събора 1922 г. във Велико Търново. Владиците се опитаха да попречат на събора, но не успяха. Отначало всички пееха песента „Братство - Единство", а след това Учителят започна да говори и те не можаха да го апострофират, защото всички заспаха на столовете. Накрая се разбудиха, поискаха диспут в два часа следобед, но Учителят ги предупреди, че в два часа не може да има диспут. Точно в два часа се изля буря и проливен дъжд, и никой не можа да излезе от домовете си. Поповете бяха посрамени. Но те не се отказаха. През следващата година, 1923 г., те започнаха подготовката отдалеч. Поповете тръгнаха от къща на къща и събираха подписи и да правят „Петиция" до властта срещу Учителя, за да не се позволи следващия събор в Търново. Така събраха подписите на мнозинството граждани от град Велико Търново.
към текста >>

31. 5.13. Бурята и мътната вода

ДРАГА МИХАЙЛОВА

13. Бурята и мътната вода Беше дата 9.IX.1944 г.
13. Бурята и мътната вода Беше дата 9.IX.1944 г. В Мърчаево бяха дошли от София и от провинцията много братя и сестри. Ние, сутринта в квартирата, чухме по нашето радио, че руските войски са влезнали в България, и че има ново Правителство на Отечествения фронт. Отидохме при Темелко, в чийто дом Учителят бе настанен. Учителят беше облечен в костюм със светло синьо палто. Разхожда се в стаята на Темелко, а целият светеше като слънце.
към текста >>

Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и камъни се свличат от небето, а реката тече червена, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си.
Питаме Го мислено: „Защо, Учителю? " Всички Му се радват, а Той усмихнат се разхожда. А ние сме ядосани и сърдити, подпираме вратата. Учителят е усмихнат и така продължава да се разхожда. Дойде до мене и постави ръката си на рамото ми. Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и камъни се свличат от небето, а реката тече червена, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си. „И полека - лека тази буря страшна намаля, намаля, намаля. А след това се успокоява, успокоява, успокоява. А водата започва да се избистря, да се избистря, да се избистря и накрая започва да тече бистра вадичка като ручей." Каза го и ме гледаше в очите. И започна пак да се разхожда. Аз разбрах, че Той отговори на моя въпрос.
към текста >>

„И полека - лека тази буря страшна намаля, намаля, намаля.
" Всички Му се радват, а Той усмихнат се разхожда. А ние сме ядосани и сърдити, подпираме вратата. Учителят е усмихнат и така продължава да се разхожда. Дойде до мене и постави ръката си на рамото ми. Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и камъни се свличат от небето, а реката тече червена, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си. „И полека - лека тази буря страшна намаля, намаля, намаля. А след това се успокоява, успокоява, успокоява. А водата започва да се избистря, да се избистря, да се избистря и накрая започва да тече бистра вадичка като ручей." Каза го и ме гледаше в очите. И започна пак да се разхожда. Аз разбрах, че Той отговори на моя въпрос. По-късно и сестра ми Люба сподели, че е мислила същото както мен.
към текста >>

Трябваше да приемем бурята и червената мътилка, която тече по реката.
А водата започва да се избистря, да се избистря, да се избистря и накрая започва да тече бистра вадичка като ручей." Каза го и ме гледаше в очите. И започна пак да се разхожда. Аз разбрах, че Той отговори на моя въпрос. По-късно и сестра ми Люба сподели, че е мислила същото както мен. Значи, трябваше да приемем нещата, както са. Трябваше да приемем бурята и червената мътилка, която тече по реката. А трябваше да измине много време, за да изтече тази мътилка. Особено Учителят наблегна на думите "полека -лека". И накрая също наблегна, когато трябва да потече бистра водица, чиста като вода на планински ручей. И така стана. Изминаха 47 години от 1944 година.
към текста >>

Значи комунистите дойдоха чрез бурята, която трябваше да дойде да измете всичко старо.
И аз пих. Не исках, но дадоха ми да пия насила. И аз пих. Горчива чаша и жестока бе съдбата ми. Ето как Учителят отговори на моя въпрос. Значи комунистите дойдоха чрез бурята, която трябваше да дойде да измете всичко старо. Те имаха една мисия, която трябваше да изпълнят. Те дойдоха чрез бурята, тя помете всичко, помете и нас, и целия Изгрев, и сега чакаме времето, когато реката ще се изчисти и когато ще се превърне на бистър ручей с досущ планинска вода. Ще чакаме. Ако не е по мое време, то ще бъде по ваше време. Но онзи, който дочака това време, освен за себе си, ще изпие и една чаша за мен.
към текста >>

Те дойдоха чрез бурята, тя помете всичко, помете и нас, и целия Изгрев, и сега чакаме времето, когато реката ще се изчисти и когато ще се превърне на бистър ручей с досущ планинска вода.
И аз пих. Горчива чаша и жестока бе съдбата ми. Ето как Учителят отговори на моя въпрос. Значи комунистите дойдоха чрез бурята, която трябваше да дойде да измете всичко старо. Те имаха една мисия, която трябваше да изпълнят. Те дойдоха чрез бурята, тя помете всичко, помете и нас, и целия Изгрев, и сега чакаме времето, когато реката ще се изчисти и когато ще се превърне на бистър ручей с досущ планинска вода. Ще чакаме. Ако не е по мое време, то ще бъде по ваше време. Но онзи, който дочака това време, освен за себе си, ще изпие и една чаша за мен. Ще изпие в името на Учителя и в свидетелство на това, че пророчеството на Учителя се сбъдна. Защото Той задвижи бурята и я насочи да премине през времената и годините, когато живеехме в този народ.
към текста >>

Защото Той задвижи бурята и я насочи да премине през времената и годините, когато живеехме в този народ.
Те дойдоха чрез бурята, тя помете всичко, помете и нас, и целия Изгрев, и сега чакаме времето, когато реката ще се изчисти и когато ще се превърне на бистър ручей с досущ планинска вода. Ще чакаме. Ако не е по мое време, то ще бъде по ваше време. Но онзи, който дочака това време, освен за себе си, ще изпие и една чаша за мен. Ще изпие в името на Учителя и в свидетелство на това, че пророчеството на Учителя се сбъдна. Защото Той задвижи бурята и я насочи да премине през времената и годините, когато живеехме в този народ. Та Бог е и в бурята, и в тихия глас, идващ от мълчанието на Вселената, защото Бог управлява тази Вселена. А Словото на Учителя бе Живият Бог между человеците на земята българска.
към текста >>

Та Бог е и в бурята, и в тихия глас, идващ от мълчанието на Вселената, защото Бог управлява тази Вселена.
Ще чакаме. Ако не е по мое време, то ще бъде по ваше време. Но онзи, който дочака това време, освен за себе си, ще изпие и една чаша за мен. Ще изпие в името на Учителя и в свидетелство на това, че пророчеството на Учителя се сбъдна. Защото Той задвижи бурята и я насочи да премине през времената и годините, когато живеехме в този народ. Та Бог е и в бурята, и в тихия глас, идващ от мълчанието на Вселената, защото Бог управлява тази Вселена. А Словото на Учителя бе Живият Бог между человеците на земята българска.
към текста >>

32. 5.15. Голямата заблуда

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А това аз го разказах и се отнасяше за бурята, която трябваше да дойде, и мътилката, която трябваше да изтече, за да се появи накрая бистра водица.
Заблуда ли е това, или нещо друго? След малко Боев продължава: „Учителят казва и говори за комунизма. Учителят е за комунистите! " Тръгнахме пеша на екскурзия на Витоша и намерихме Братството на хижа Острец. Мина известно време и Учителят отговори на двете ни на нашите въпроси. А това аз го разказах и се отнасяше за бурята, която трябваше да дойде, и мътилката, която трябваше да изтече, за да се появи накрая бистра водица. Брат Боев дочака и доживя процеса срещу Братството и унищожението на Братството. Веднъж го запитахме, дали си спомня какво ни каза за комунистите в Мърчаево. Той отговори: „Голяма заблуда, голяма заблуда! " За голямата заблуда също се заплаща с висока цена. Заплати се с разочарованието на едно цяло поколение, което бе целувало ръка на Учителя.
към текста >>

33. 5.33. Ганка Парлапанова

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Но дошла буря, студ, заваляло сняг.
Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден. А тя останала, за да си доушие поръчката. После тя отишла в Пазарджик. А Братството е на Рила. Но дошла буря, студ, заваляло сняг. Един ден Учителят тръгнал към изхода на второто езеро. Питат Го: „Къде отивате, Учителю, по това време? " Е, излизам да посрещна гости! " По това време изгрява слънце, стопля се. А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя.
към текста >>

34. 6.18. Едностранно действие

Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници.
към текста >>

35. 6.24. Пред прага на мъдростта

Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот.
До началото на този период аз все още живеех на Изгрева в палатката. До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната. Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления. Разбира се този стоицизъм и това доброволно отшелничество се следеше непрекъснато от будния поглед на Учителя. Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ. Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество, не продължи няколко мига, а цели часове - чак до сутринта. Аз много мълчах за това преживяване и го споделих само с Учителя. Това мое виждане не е с физическите ми очи, а са вътрешни преживявания. Като че ли съзнанието на човека идва в контакт с някои същества, които преобразяват човешкия организъм, които го изваждат от елементарните физически условия и го поставят в една сфера - нещо непознато за нас.
към текста >>

В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ.
До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната. Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления. Разбира се този стоицизъм и това доброволно отшелничество се следеше непрекъснато от будния поглед на Учителя. Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ. Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество, не продължи няколко мига, а цели часове - чак до сутринта. Аз много мълчах за това преживяване и го споделих само с Учителя. Това мое виждане не е с физическите ми очи, а са вътрешни преживявания. Като че ли съзнанието на човека идва в контакт с някои същества, които преобразяват човешкия организъм, които го изваждат от елементарните физически условия и го поставят в една сфера - нещо непознато за нас. В бъдеще тези сили ще бъдат разкрити пред човечеството и ще може да се дават обяснения.
към текста >>

36. 6.25. Змията ментора

Не след дълго време излезе голяма буря.
Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа. Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия. След разговора останахме само двама - Учителят и аз, Георги Радев отиде някъде. Не след дълго време излезе голяма буря. В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето. Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва. То е подобно - както суверенът - бил личност, или колектив, в една държава, неговият подпис има една стойност, а подписът на един архивар - стойност от съвсем друго качество. Георги Радев знаеше много езици и се занимаваше с преводи. Преведе романа „Занони" от Булвер Литон, английски окултист.
към текста >>

В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето.
Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа. Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия. След разговора останахме само двама - Учителят и аз, Георги Радев отиде някъде. Не след дълго време излезе голяма буря. В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето. Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва. То е подобно - както суверенът - бил личност, или колектив, в една държава, неговият подпис има една стойност, а подписът на един архивар - стойност от съвсем друго качество. Георги Радев знаеше много езици и се занимаваше с преводи. Преведе романа „Занони" от Булвер Литон, английски окултист. Той притежава колосална култура и крайна начетеност.
към текста >>

37. 6.26. Погледът на мъдреца

В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята.
Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя. Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история. Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината. В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката си.
към текста >>

Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото.
Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината. В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката си. Станах изразител на големия смут, който цареше почти във всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види.
към текста >>

Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината.
Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината. В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката си. Станах изразител на големия смут, който цареше почти във всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено.
към текста >>

Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.
В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката си. Станах изразител на големия смут, който цареше почти във всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили.
към текста >>

38. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми.
Тези вътрешни идейни смущения аз трябваше да споделя с Учителя - с Този, Който беше основният двигател, вдъхновител, Който разпалваше буйния огън на моите идеали. Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес. А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви. Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа. Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава.
към текста >>

39. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Излизам навън и бурята разнася листа, паветата около Александър Невски са извадени.
От експлозията на бомбите се вдигна прах, пръст и се затвори входът. Имаше една стомна вода, с която да си мокрят кърпите и да си ги слагат на устата, и да дишат през нея против праха. Имаше един пиян, който псуваше американците и ни даваше кураж. После дойде пожарната команда, разби входа и ни освободи. Иначе щяхме да се задушим всички в подземието. Излизам навън и бурята разнася листа, паветата около Александър Невски са извадени. Гледам цялата печатница в пламъци, моят кабинет също гори. Ако не беше моят братовчед, петстотин човека щяха да загинат. Само онези седем души, от противовъздушната охрана, станаха жертва. В него момент идват и казват: „Какво правите? Сирените са повредени и отново ще има нападение".
към текста >>

40. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева.
Толев от сняг направи една кула и искаше да направи от нея снежен човек. Учителят го наблюдаваше. След това направи с ръцете си една топка и като замахна с нея, изпрати я и тя удари снежната кула на Толев и я събори. Всички се спогледахме, но замълчахме. Вечерта какво стана. Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева. На следния ден Толев идва и вижда, че бурята е затирила палатката му в гората и той си я прибра. След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя. Слезна в града, написа молба до съда и даде под съд Учителя, че му е присвоил онзи чайник. Нали е адвокат, може да пише молби до съда и да ги завежда. А той беше подарил този чайник на Братството, но понеже като дойде, в злобата си нямаше какво да прави и каза, че този чайник не му е платен.
към текста >>

На следния ден Толев идва и вижда, че бурята е затирила палатката му в гората и той си я прибра.
Учителят го наблюдаваше. След това направи с ръцете си една топка и като замахна с нея, изпрати я и тя удари снежната кула на Толев и я събори. Всички се спогледахме, но замълчахме. Вечерта какво стана. Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева. На следния ден Толев идва и вижда, че бурята е затирила палатката му в гората и той си я прибра. След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя. Слезна в града, написа молба до съда и даде под съд Учителя, че му е присвоил онзи чайник. Нали е адвокат, може да пише молби до съда и да ги завежда. А той беше подарил този чайник на Братството, но понеже като дойде, в злобата си нямаше какво да прави и каза, че този чайник не му е платен. Учителят ме извика: „Ето ти 250 лв., отиди и му ги дай и да прекъсне това дело за чайника." Ако му върнат чайника ще каже, че е износен, че е опушен от дима и огъня.
към текста >>

41. 6.75. РАЗРИВЪТ

В мен се надигна една буря и отивам при него.
А министърът на културата Димо Казасов се подписал. След това следва правителствено постановление, с което се инкриминират беседите на Учителя. Станаха забранени книги. След години бях отишъл на изложбата на един мой братовчед, художникът Трингов. Виждам там Димо Казасов - остарял и изгърбен, увяхнал вече. В мен се надигна една буря и отивам при него. Той едва чува. Казвам му: „Защо остави едно петно в историята? Защо инкриминирахте беседите на Учителя Дънов и даже и Вашата собствена книга? " Тогава той ми прошепна на ухото: „Аз не съм виновен, но Вълко Червенков е виновен. Той ме накара." За да се получи този процес е било необходимо едно идеологическо проучване и подготовка.
към текста >>

42. 7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Раздадените екземпляри от неговите опитности преминаха през много лица и се надигна буря от негодувание срещу него.
Написа ги, връчи му ги, а той ги раздаде на своите съвременници да ги четат. А имахме споразумение, според което аз трябваше да прибера всичко. Родът беше много тщеставен, без изключение. И всички, без изключение, поради това тщеславие направиха груби грешки и се провалиха без изключение. Сега се случи същото. Раздадените екземпляри от неговите опитности преминаха през много лица и се надигна буря от негодувание срещу него. Той беше описал спомените точно и изнасяше своите грешки и заблуди. Но те му завидяха, че той написа нещо. Освен това те го знаеха и в друга неблагоприятна светлина по времето, когато е бил милионер и е бил един от най-богатите хора в България. А това са били натрупани пари от търговия. Всекиму е известно как се печелят пари от търговия и какво означават тези пари.
към текста >>

43. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Бурята и мътната вода - 319 14.
Бомбата, която знаеше къде да падне - 314 9. Опитностите на най-духовната ни сестра - 314 10. Ябълка от Учителя - 315 11. Траурът на България - 316 12. Изгревът и духът на Словото -317 13. Бурята и мътната вода - 319 14. Лепта за Господа - 320 15. Голямата заблуда -320 16. Кошница пълна с кайсии - 321 17. Истинският паметник - 322 18. Не коригирай и не възпирай Божественото - 323 19.
към текста >>

44. СЪДЪРЖАНИЕ

Бурята и отклонението от Школата 167.
Изкачване до връх Мусала 162. По стъпките на Учителя 163. Огнището на прокудените 164. Такса за коне и наем за планината 165. Янко – конярят и водача на кервана в пустинята 166. Бурята и отклонението от Школата 167. На екскурзия с ръководителите от провинцията 168. На екскурзия с Братството 169. Отвличането на вниманието 170. Последната екскурзия на Учителя на 7-те Рилски езера 171. Латвийската група на гости в България 172.
към текста >>

45. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе.
Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично. Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше. А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури, дъждове, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас. Времето течеше, кипеше животът у нас и ние трябваше да се справим с много неща. Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе. Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя. Понякога ставахме сутрин и се закачвахме за някаква мисъл чужда, дошла от някъде, нашето собствено небе се покриваше с облаци и губехме връзката си със слънцето, връзката с Учителя и с Бога. Това е един пример, през който пример преминаваха всички от Школата. В такива случаи аз тръгвах от дома и отивах при Учителя. Днес Учителят за вас го няма, но го има неговото Слово и вие можете да срещнете Учителя в това Слово.
към текста >>

46. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

По-късно когато трябваше да ходя на Изгрева също се разразяваше буря у дома.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Отначало живеех при родителите си и да отида до Учителя на ул. „Опълченска" 66 беше свързано понякога с разправии с майка ми - тя не ме пускаше. По-късно когато трябваше да ходя на Изгрева също се разразяваше буря у дома. Но накрая така се наредиха нещата, че аз се прехвърлих да живея на Изгрева в самостоятелна къщичка от дъски или една малка барака 5x5 метра. Понякога тук идваха хора от града, които ни оглеждаха бараките, цъкаха с език, чудеха ни се на акъла как така млади жени да живеят в студ и мраз и то в такива дървени, дъсчени бараки. Но ние живеехме и се справяхме. Имахме несгоди, имаше затруднение с огрева, със снабдяването ни с храна и с всички други неща свързани с бита, но бяхме млади, бяхме в едно такова повдигнато състояние на духът си, че не забелязахме как се източиха годините, че дори и десетилетията. Тук в тази барака бях самостоятелна и което е най-важното бях на Изгрева.
към текста >>

47. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Времето може да се развали: буря, дъжд, вятър.
За прехраната ти и затова как ще се нареди живота ти няма да мислиш, то не е твоя работа. Страхът на глупавите прекосява краката, а умните ги кара да бягат. Разумният страх от Бога кара човека да работи. Не може човек да седи в пасивно състояние, все трябва да се работи. Тези, които свършват университет все получават познания, които после ги ползват и работят с тях. Времето може да се развали: буря, дъжд, вятър. Ти ще го констатираш и няма повече да му обръщаш внимание. Ще си гледаш работата. Това е един товар, един дълг, който имаш от миналото и като го платиш ще се освободиш. Трябва да изпълни човек дълга си и после ще бъде свободен. Като помислиш за Злото, то ще рече: „А, защо ме викаш?
към текста >>

48. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Учителят мълча докато премина в мене бурята и накрая ме попита: „Ами теб кой ще озапти и кой ще ти сложи юзда?
Той не отговаря нищо. Аз започвам да се ядосвам и не знам защо започвам да тропам с крак, така както едно дете тропа с крак пред баща си, когато иска нещо. Но най-важното е, че аз не се усещам, че тропам с крак и то пред Учителя и пред Бога. Едно такова състояние ме е обхванало, обзело ме и тези сили ме владеят. Аз тропам, Учителят мълчи и накрая не издържах и се развиках пред Учителя срещу онази сестра. Учителят мълча докато премина в мене бурята и накрая ме попита: „Ами теб кой ще озапти и кой ще ти сложи юзда? А отгоре на това трябва и камшик да има." Аз останах изненадана. Огледах се. Около мен имаше и други сестри, които наблюдаваха целият случай. Аз стоя като втрещена и не мога да се опомня какво става с мен. Накрая си тръгнах.
към текста >>

49. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Ако се спреше някъде по някакъв начин този интензивен поток вътре или вън от мене то се развихряше буря както около мен, а в мен всичко се заприщва-ше като в бент и имах усещането, че ще се пръсна и ще разруша не само себе си, но и останалите около мен.
А майка ми беше светска дама от обществото и много държеше единствената им дъщеря да бъде в тон с модата. И ходех прилично облечена така както всички млади момичета бяха облечени от същото общество. А че се занимавах с музика, свирех на пиано и учех в университета това бяха моите задължения и които ми поглъщаха часовете през деня. Изобщо ежедневието ми бе запълнено с неща и събития, следващи едно след друго. Животът около мен и в мен бе невероятно интензивен и се движеше с голяма скорост. Ако се спреше някъде по някакъв начин този интензивен поток вътре или вън от мене то се развихряше буря както около мен, а в мен всичко се заприщва-ше като в бент и имах усещането, че ще се пръсна и ще разруша не само себе си, но и останалите около мен. Този вътрешен бент бе толкова голям, че едвам издържах и се чудех как не се отприщи тогава. Ако се беше отприщил нямаше да мога да издържа и щеше да ме разруши вътрешно и външно . щях да си замина от този свят в ония млади години. И в този период аз станах частна ученичка на Учителя, който ме въвеждаше бавно и постепенно от-прищваше този вътрешен бент и тази вода се разливаше и отиваше натам където бе нужно и задвижваше моята деятелност вътре и вън от мене. По друг начин не мога да ви го обясня.
към текста >>

50. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни.
Отива цялата група пред тяхната палатка, извикват ги и им предават нареждането на Учителя. Те примигват, сумтят, мълчат и нищо не казват. Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада". Как са се завърнали това си беше тяхна работа. След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни. Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците. Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам. Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната чистота трябваше да съответства на вътрешната ни чистота, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят.
към текста >>

Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците.
Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада". Как са се завърнали това си беше тяхна работа. След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни. Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците. Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам. Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната чистота трябваше да съответства на вътрешната ни чистота, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят. А за да ни посетят едно единствено условие бе - чистота отвън и чистота отвътре, и светлина в умовете ни. Това е единственото условие, за да може ученикът като душа да се добере до Словото на Учителя.
към текста >>

51. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Отвън може буря да се дига, ти ще се държиш и ще кажеш: „Бог е при мене и той ми помага".
Знаеш ли как те обичам? фактът, че ти се карам понякога показва, че те обичам. Ако ми беше безразлично щях да те оставя да правиш каквото си щеш. Щом ти се карам като не постъпиш добре значи имам добри чувства към теб. При всяко положение ще уповаваш на Бога. Отвън може буря да се дига, ти ще се държиш и ще кажеш: „Бог е при мене и той ми помага". Моите отношения към всички са правилни, установени и съгласни с Волята Божия. Аз нищо не върша случайно, а всичко съзнателно. Не можеш да гледаш Изгрева на слънцето от прашния град, а ще се качиш на Мусала и от там ще му се радваш. Трябва да си създадеш едно състояние на доволство и веселост. Бог винаги обича и е неизменен, но ти очакваш от там, отдето нищо няма ти дойде."
към текста >>

52. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Някои протестираха, че защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря.
Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, че защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: „Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно и по-бавно. Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта.
към текста >>

А горе на езера се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд.
Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков. Те дойдоха и натоварихме багажа и потеглихме. А горе на езера се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд. Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека, лека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше една река, намерихме брод и трябваше да преминем. Таман когато колите навлизаха в коритото на рекичката от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучеща и носеща цялата стихия от горе. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза.
към текста >>

Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше.
Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков. Те дойдоха и натоварихме багажа и потеглихме. А горе на езера се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд. Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека, лека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше една река, намерихме брод и трябваше да преминем. Таман когато колите навлизаха в коритото на рекичката от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучеща и носеща цялата стихия от горе. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше.
към текста >>

53. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея.
А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна. Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше. Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея. Оглеждам се аз както се оглеждат всички, а Учителят седи невъзмутимо, Аз въртя глава насам-натам, виждам тази буря, че бушува, а тези черни облаци връхлитат върху нас. Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха. Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи. Не се лъжех.
към текста >>

Оглеждам се аз както се оглеждат всички, а Учителят седи невъзмутимо, Аз въртя глава насам-натам, виждам тази буря, че бушува, а тези черни облаци връхлитат върху нас.
Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна. Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше. Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея. Оглеждам се аз както се оглеждат всички, а Учителят седи невъзмутимо, Аз въртя глава насам-натам, виждам тази буря, че бушува, а тези черни облаци връхлитат върху нас. Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха. Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи. Не се лъжех. Като черни великани фучеха, надуваха се, преминаваха над главите ни с трясък и светкавици.
към текста >>

След като кимнах с глава, падна отново една завеса пред очите ми, очите ми се затвориха и аз отново виждах като човек обикновени черни облаци, които се носеха на талази над нас, носени и направлявани от бурята.
Аз бях в средата на това сражение. Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена близост до Учителя. Та ококорено наблюдавах всичко, обзе ме вече голям страх, обръщам се към Учителя, търся го с поглед, намирам го и повдигам очи към него. Той се усмихна и каза: „Видя ли ги? " Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха, зъбите ми тракаха и от студ, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят. След като кимнах с глава, падна отново една завеса пред очите ми, очите ми се затвориха и аз отново виждах като човек обикновени черни облаци, които се носеха на талази над нас, носени и направлявани от бурята. Като че ли демоните бяха изчезнали. Вече разполагах с обикновения човешки взор и възприемах по човешки заобикалящия ни свят. Тогава усетих, че Учителят беше наистина прав, когато много пъти ни казваше, че ние не сме подготвени за невидимия свят и че ако ни се отворят очите и ушите няма да можем да издържим, ще се повредим психически и ще изгорим от вътре. А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи. Друг път ми дадоха да видя души от онзи невидим за нас свят.
към текста >>

54. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

В тебе е дошла буря вътре.
После когато човек влезне в живота почват страданията. Когато се ожени човек, че като му се народят деца - пък едно се разболяло, друго плаче, трето тропа с крака и иска нови чепици, майката няма време да се среши косата и да се погледне в огледало. Но тези състояния са необходими. Те си идват както и времето. На него можеш ли да се сърдиш? В тебе е дошла буря вътре. Нека си вее, ти ще я изчакаш докато премине. На земята всички страдат. Не само човека, но и животните, и растенията. Един заек в гората погне го някое ловджийско куче и успее да го насочи към ловеца, онзи гръмва и убива заека. После всички зайци го оплакват обаче ловеца го взима, занася го у дома и го туря в тенджерата.
към текста >>

55. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и уредите за ориентиране му се бяха развалили от бурята.
Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пиеме чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя и така както Учителя си държи чашата с чай и сърба изведнъж той си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа без да изпусне чашата с чая. Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума дума. Чакаме Учителя. Ние знаем, че той се е извлякъл от тялото и е заминал някъде спешно по работа. След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и уредите за ориентиране му се бяха развалили от бурята. Трябваше да покажа пътя на онзи, който държеше кормилото, за да поеме истинския път. Кормчията извика: „Господи, в тебе предавам живота на всички и на себе си". Е, понеже има Господ, то Господ отиде и показа истинският път". Ние се оглеждаме, усмихваме се и решаваме да запомним този случай. А пък сега го разказваме, за да бъде записан и запомнен от вас.
към текста >>

56. 138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ

По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа.
Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани. След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути. По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа. Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците.
към текста >>

дойде онази буря и спря диспута и как силите Господни се изявиха чрез Сила и Мощ, то тутакси правя сравнение как тази Сила и Мощ отново дойде и се изяви, но намери други служители, за да изпълнят и проведат решението и Волята на Учителя от събора през 1922 г.
На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу него от страна на свещениците. Във връзка с това той каза: „В бъдеще ще се допусне щото църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня". Аз доживях цели тридесет години след 1944 г. и видях, че това стана точно така, защото комунистите идвайки на власт ограничиха църквата, дейността на свещениците, защото тяхната идеология беше атеистична. И като си спомням как през 1922 г. дойде онази буря и спря диспута и как силите Господни се изявиха чрез Сила и Мощ, то тутакси правя сравнение как тази Сила и Мощ отново дойде и се изяви, но намери други служители, за да изпълнят и проведат решението и Волята на Учителя от събора през 1922 г.
към текста >>

57. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Този случай може да се разказва много пъти от различна гледна точка.
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Този случай може да се разказва много пъти от различна гледна точка. Случаят е един единствен по рода си и като него друг няма такъв. Той се случи, защото имаше предпоставки, дойде причината и накрая всички видяхме последиците. Братството бе на 7-те езера на Рила. Лагерувахме и живота протичаше нормално. Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи.
към текста >>

Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има буря и голямо бедствие.
Той се случи, защото имаше предпоставки, дойде причината и накрая всички видяхме последиците. Братството бе на 7-те езера на Рила. Лагерувахме и живота протичаше нормално. Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи. И ето дойде случката, която трябваше да се яви. Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има буря и голямо бедствие. Трябва да приберем лагера и веднага да слезем долу". Учителят го изслушва и казва: „Аз ще остана тука! " Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява на висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде буря и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпо-гинат тук и че не може да се направи нищо. Приятелите стоят наоколо, слушат и се уплашват от вироглавството на Лулчев, че така говори дръзко и крещи срещу Учителя. След като избълва срещу Учителя това, което има в него, той млъкна.
към текста >>

" Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява на висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде буря и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпо-гинат тук и че не може да се направи нищо.
Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи. И ето дойде случката, която трябваше да се яви. Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има буря и голямо бедствие. Трябва да приберем лагера и веднага да слезем долу". Учителят го изслушва и казва: „Аз ще остана тука! " Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява на висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде буря и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпо-гинат тук и че не може да се направи нищо. Приятелите стоят наоколо, слушат и се уплашват от вироглавството на Лулчев, че така говори дръзко и крещи срещу Учителя. След като избълва срещу Учителя това, което има в него, той млъкна. Учителят му казва: „Ти си иди, аз оставам! " След малко добави: „Ти си иди, ние оставаме". След като се разсърди Лулчев решава да си тръгне.
към текста >>

Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър.
Това бе основната тема на беседата. Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни. Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември. В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила.
към текста >>

Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина.
Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни. Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември. В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила. Учителят отново зае един много строг вид и говори по адрес на Елена: „Тя знае ли какво означава това?
към текста >>

В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила.
Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември. В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила. Учителят отново зае един много строг вид и говори по адрес на Елена: „Тя знае ли какво означава това? И какви последици имат тези неща? " А това, че напусна лагера, напусна Учителя и се беше повлякла след Лулчев имаше причина. Тази връзка на Елена с Лулчев не бе одобрена от Учителя, за което беше я отстранил от Изгрева за няколко години и я изпрати за учителка в с. Макоцево. Там тя беше уволнена като дъновистка поради пропаганда, сред учениците.
към текста >>

Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане.
Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него". Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях. Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят. Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане. По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки. В Братството женския състав беше 2/3, а мъжете 1/3. Това предполагаше да има някои облажавани, а други съблазнявани. Образуваха се групички и което е най-смешното, че те слушаха повече своите тартори отколкото Учителя. Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята.
към текста >>

58. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря?
Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония.
към текста >>

59. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

А ние бяхме свидетели на разярила се буря пред нашите очи.
След време тя се разболя от туберкулоза и накрая си замина. Туберкулозата тогава беше най-големият бич за човечеството и нямаше лек за нея. След войната 1945 г. измислиха разни лекове и тя намаля, но тя покоси много от младежите. Учителят беше казал, че тя е болест на белия дроб и на чувствата, породена от онези дисхармонични и разрушителни сили, които идват от океана на чувствата и помитат всичко след себе си. А ние бяхме свидетели на разярила се буря пред нашите очи. Така Дафинка си замина от този свят. В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка. Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря! " Аз нищо не казах, но това ме разтресе много дълбоко.
към текста >>

60. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Учителят вижда настъпващата буря, която е започнала отдолу и ме изпраща през вратата като казва: „Отиди на Изгрева и там ще продължим".
При един разговор с Учителя, който продължи два часа обядвахме с него заедно с цялата група долу в приземния етаж и после след обяд пак приказвахме. След това идва Савка и научава от кака Гина, че вече съм шест часа при Учителя. Савка долу вдига олелия. Чувам гласа й: „Как може един разумен човек да задържи Учителя толкова много време, цели шест часа? " Олелията е долу в приземният етаж, а ние сме горе с Учителя в неговата стая. Учителят вижда настъпващата буря, която е започнала отдолу и ме изпраща през вратата като казва: „Отиди на Изгрева и там ще продължим". По този начин Учителят ме изпрати. Аз бях прекалила с посещението си, осъзнавам това сега, но тогава не го осъзнавах, имах вътрешен стремеж да бъда до Учителя. Отивам на Изгрева, чакам, чакам, но Учителят не дойде. Същата вечер имахме клас и аз отидох на клас и чаках там да видя Учителя. Но Учителят също не дойде вечерта, нещо, което много, ама много рядко може да се случи и то при чрез-вичайни обстоятелства.
към текста >>

Учителят беше строг към мене и каза: „Вчера се разяри буря, а след това ураган, който щеше да отнесе всичко".
Салонът още не беше построен. Учителят беше там и аз се зарадвах много. Той беше много строг. След като се изредиха приятелите да споделят своите впечатления и да разговарят с него то аз, която стоях настрана разбрах, че трябва да чакам своят ред. Накрая дойде редът ми. Учителят беше строг към мене и каза: „Вчера се разяри буря, а след това ураган, който щеше да отнесе всичко". Замълча малко и продължи: „Ще отидеш при Савка и ще й се извиниш за вчера". „Но за какво да се извинявам когато аз нито съм я виждала, нито имам някаква вина." Учителят ме погледна строго. „Все един трябва да стане виновен." Аз кимнах с глава. „Слушам, Учителю." Отидох и се извиних на Савка. Тя прие извинението ми и се успокои.
към текста >>

61. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Тогава онзи или онези, които бяха причина за бурята дошла над Изгрева идваха, чукаха, търсеха Учителя, за да му се извинят като искаха да поправят грешката си.
Така ставаше понякога. Учителят беше недоволен от проявите на някои от приятелите за някоя тяхна постъпка и тогава той се затваряше в стаята и не излизаше с цели дни. Тогава той там работеше по свой начин. Онези, които се грижеха за него занасяха му храната в такива случаи, но както занасяха блюдата, така ги и връщаха обратно - храната бе недокосната. Учителят през това време работеше и те го виждаха непрекъснато занят. Тогава онзи или онези, които бяха причина за бурята дошла над Изгрева идваха, чукаха, търсеха Учителя, за да му се извинят като искаха да поправят грешката си. Учителят приемаше извиненията само тогава, когато погрешката бе поправена и изпита бе издържан и тогава всичко се разсейваше, буреносните облаци отлитаха към Витоша, слънцето отново изгряваше и осветяваше всички на Изгрева. По ред обстоятелства Савка бе поставена от Учителя най-близко до него. В това нямаше нищо лошо. Един от нас трябваше да изпълнява тази роля. Падна се на нея и тя трябваше да си изпълнява задачата и обязаности-те до края съвестно като ученик.
към текста >>

62. 270. ЛУЧКА

Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква.
270. ЛУЧКА Та когато споменаваме за ревността на сестрите по между им да не смятате, че това бяха безобидни неща. Това бяха задачи за разрешаване, това бяха уроци, които трябваше да усвояваме и да научим за нашето сегашно и бъдещо развитие. Да не смятате, че това беше много лесно и съвсем безобидно - напротив понякога се виждаше как светът искри, после падат светкавици, че бури и накрая дъжд: виждаш някоя сестра седнала и плаче ли плаче. Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани. Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват. Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко.
към текста >>

63. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всяка лоша дума през време на събора на веригата може да произведе буря и да има изключително тежки последствия както за вас, така за народа и за управниците." „Вие нямате време да се отклонявате, нито да се бавите.
Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдания той желае невъзможното и немислимото. Бог иска от нас да се самопожертвуваме, защото Той се самопожертвува. Да бъдем подобни на Него. Невидимият свят иде, за да ви помогне и вие не пропускайте да се възползвате от помощта му. Всяка лоша дума през време на събора на веригата може да произведе буря и да има изключително тежки последствия както за вас, така за народа и за управниците." „Вие нямате време да се отклонявате, нито да се бавите. Кармата ви е назряла. Ако не ликвидирате сега, ще останете за след 2000 години. Няма време за философствуване. Вярвайте в живия Бог. Средно положение няма.
към текста >>

64. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всяка лоша дума през време на събора на веригата може да произведе буря и да има изключително тежки последствия както за вас, така за народа и за управниците." „Вие нямате време да се отклонявате, нито да се бавите.
Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдания той желае невъзможното и немислимото. Бог иска от нас да се самопожертвуваме, защото Той се самопожертвува. Да бъдем подобни на Него. Невидимият свят иде, за да ви помогне и вие не пропускайте да се възползвате от помощта му. Всяка лоша дума през време на събора на веригата може да произведе буря и да има изключително тежки последствия както за вас, така за народа и за управниците." „Вие нямате време да се отклонявате, нито да се бавите. Кармата ви е назряла. Ако не ликвидирате сега, ще останете за след 2000 години. Няма време за философствуване. Вярвайте в живия Бог. Средно положение няма.
към текста >>

65. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Аз очаквах буря, гръм и мълнии.
От мене беше началната стъпка - да отида, а от Него - да остана. Но Той беше майстор. Голям Майстор! Виртуоз, виртуоз в познаване на човешката душа. Виртуоз в методите, как да я пипа. Аз очаквах буря, гръм и мълнии. А намерих красив, светъл, лазурен, пролетен ден. Приемната стаичка на ул. „Опълченска" 66 заляна в мека, слънчева светлина. Сам Той - мил, приветлив, светещ. „Но какво има?
към текста >>

Той не остави до край да се изкажа, но сякаш с някаква магическа пръчица разнесе бурята в мене, разпръсна облаците, олекна ми, просветна ми.
„Но какво има? Какво има? Какво сте се разтревожили? Няма нищо, няма нищо. Успокойте се", чувах нежен, топъл, бащин глас, когато разказвах през сълзи съмненията и обвиненията, които бушуваха в мене против Него. Той не остави до край да се изкажа, но сякаш с някаква магическа пръчица разнесе бурята в мене, разпръсна облаците, олекна ми, просветна ми. Настана мир и тишина. И като най-добри приятели седяхме два часа \/13 а \ЛЗ и разговаряхме. Разбира се, повече говореше Той. Разказа ми няколко приказки и анекдоти, от някои, от които тогава аз нищо не разбирах. По-късно ги разбрах.
към текста >>

Нямаше помен от бурята и от онова свито и мълчаливо момиче, което познаваше брат ми.
Целият следобед и вечерта прекарахме заедно. Аз вървях край него и не вървях, а някак си се плъзгах над земята. Толкова леко ми беше. И всичко беше толкова светло и красиво, че аз непрестанно бъбрех и бъбрех, възхищавайки се от всичко. Бях преобразена. Нямаше помен от бурята и от онова свито и мълчаливо момиче, което познаваше брат ми. Той скришом ме наблюдаваше и ми се радваше и не можеше да си обясни на какво се дължи тази промяна. По едно време аз съм гордост му казах, че съм била два часа при най-големия Човек и съм разговаряла с Него. Разказах му за обстановката, за Него и споделих някои от Неговите мисли, в заключение, на което брат ми Димитър казва: „А, затова ли ми си се разчуруликала като птичка? Добре, добре мойто момиче, ходи всякъде и приемай всичко, което може да те направи радостна и щастлива." Той за пръв път ме виждаше радостна и щастлива. Той беше свободолюбив и не беше тесногръд.
към текста >>

66. 44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ

Стана непоносима, превърна се в буря.
44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ Разказа ми веднъж една сестра - Ирина Кисьова, музикантка: „Беше преди години, когато Учителят беше още тука. Един ден аз си открих една грешка, която съм направила в живота, която беше вече непоправима. Стана ми много мъчно. Мъката нарасна, колкото мислех за нея. Стана непоносима, превърна се в буря. Не можех да си намеря място. Улисвах се в работа, обаче бурята бушуваше в мен. Мръкна се. Домашните ми се прибраха, вечеряхме и по-късно заспаха. Аз съм будна и не мога да се успокоя.
към текста >>

Улисвах се в работа, обаче бурята бушуваше в мен.
Един ден аз си открих една грешка, която съм направила в живота, която беше вече непоправима. Стана ми много мъчно. Мъката нарасна, колкото мислех за нея. Стана непоносима, превърна се в буря. Не можех да си намеря място. Улисвах се в работа, обаче бурята бушуваше в мен. Мръкна се. Домашните ми се прибраха, вечеряхме и по-късно заспаха. Аз съм будна и не мога да се успокоя. Най-после към 10 часа, рекох, чакай да изляза, да се поразходя из поляната. Гледам салонът свети и се чува една бурна музика. Приближих.
към текста >>

Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми.
Гледам салонът свети и се чува една бурна музика. Приближих. Учителят седи до пианото и свири. Край Него няма никой. Музиката и Учителят ме привлякоха. Влязох. Учителят свири, без да обръща внимание, че някой влезе в салона. Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми. Тя се носеше на вълни край мене. Приближих до сцената и седнах на един стол. Учителят продължи да свири нещо много тихо и много хубаво, без да се обърне и види, че аз Го слушам, по едно време запя: „Да бих те слушал, да бих те слушал, да бих те слушал, доброто в мен да се прояви". Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка. Повтори пак: „Да бих те слушал..." После се обърна и погледна към мен.
към текста >>

67. 67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ

Може би чакаше да утихне бурята, мъката у мене.
Каква прозорливост. Какво сърце. Да бъда тука при Него близо, да ме наблюдава и да се грижи за мене; да бъда заобиколена с обични сестри, които също се грижат за мене, за ме утешават и разсейват; да отвори сърцата на някои братя, да проявят внимание към мен, като че да запълни празнината, която ще зине в моето сърце. Да намали по такъв начин болката ми и да спаси главата ми от опасността, която я грозяла. Пет дни след заминаването на брат ми Учителят не дойде при мене. Може би чакаше да утихне бурята, мъката у мене. На шестия ден дойде и дойде сам без антуража. Стоя много и говори много - часове. Много неща не чух или не разбирах, други забравих, а само някои помня. Говори за задгробния живот, за заминалите, по-специално за брат ми - защо си отиде млад - по кармически причини, къде е сега и как е, каква работа ще му възложат и т.н., и т.н. Между другото каза: „Разбра ли сега защо беше всичко?
към текста >>

68. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Тук е мястото и сега е времето да разкажа някои спомени и за него, върху когото незаслужено се изви такава страшна буря и се изсипа толкова много кал.
Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той! Колко свидно мили ни са братята, които с лостове и кирки, с неимоверни гигантски усилия отместваха големите камъни - почти канари, за да очистят мястото за него и поставяха други, за да го направят. Забележителна е снимката направена без негово знание и очакване, на брат Борис Николов, който отмества най-грамадният блок сам. Той е брат с големи и физически, и духовни сили и възможности, затова му се възлагаха и големи, и тежки задачи. Тук е мястото и сега е времето да разкажа някои спомени и за него, върху когото незаслужено се изви такава страшна буря и се изсипа толкова много кал.
към текста >>

69. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА Беше в едно от първите ни летувания на Рила.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА Беше в едно от първите ни летувания на Рила. Ние с приятелката ми Буча бяхме в една малка нова, триъгълна палатка. Млади и жизнерадостни и винаги вдъхновени, както почти всички млади сестри и братя, прекарвахме тези първи летувания радостни, весели, пъргави, вземахме участие във всички излети и всяка обща работа. Вечер се прибирахме и сладко заспивахме още щом слагахме глава на възглавницата. След един такъв пълен с приятна работа и преживявания ден, сме така сладко и дълбоко заспали, че не сме чули как се е разразила буря тази нощ. А бурите на Рила са нещо забележително, за което ще пиша по-нататък.
към текста >>

След един такъв пълен с приятна работа и преживявания ден, сме така сладко и дълбоко заспали, че не сме чули как се е разразила буря тази нощ.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА Беше в едно от първите ни летувания на Рила. Ние с приятелката ми Буча бяхме в една малка нова, триъгълна палатка. Млади и жизнерадостни и винаги вдъхновени, както почти всички млади сестри и братя, прекарвахме тези първи летувания радостни, весели, пъргави, вземахме участие във всички излети и всяка обща работа. Вечер се прибирахме и сладко заспивахме още щом слагахме глава на възглавницата. След един такъв пълен с приятна работа и преживявания ден, сме така сладко и дълбоко заспали, че не сме чули как се е разразила буря тази нощ. А бурите на Рила са нещо забележително, за което ще пиша по-нататък. Колко време е бушувала, не зная, но ни е съборила палатката върху нас така, че тя паднала и покрила леглото ни, а главите ни останали навън. Нищо не сме чули и усетили. Чак когато тя е затихнала и започнало да ръми дъжд, студените дъждовни капки, които падаха по главите ни, по лицата ни, ни събудиха. Разбрахме какво е станало, какво е имало.
към текста >>

Да не чуеш такава буря, която събаря палатки.
Колко време е бушувала, не зная, но ни е съборила палатката върху нас така, че тя паднала и покрила леглото ни, а главите ни останали навън. Нищо не сме чули и усетили. Чак когато тя е затихнала и започнало да ръми дъжд, студените дъждовни капки, които падаха по главите ни, по лицата ни, ни събудиха. Разбрахме какво е станало, какво е имало. Придърпахме края на палатката, завихме се през глава да не ни мокри дъжда и се закискахме на дълбокия си сън. Да не чуеш такава буря, която събаря палатки. Не се мина много време чуваме приятния, познат, мил бащин глас: „Каква е работата, рекох? Как сте? " „Добре сме, много сме добре, Учителю)", обадихме се и двете заедно зарадвани в един глас. Отварям очи. Учителят надвесен над нас свети с фенерче, оглежда палатката.
към текста >>

БУРЯ И СНЕГОВЕ Но какво се случи след много години?
На другия ден разбрахме, че са обиколили целия лагер и поправили всичките съборени палатки. След като се прибрали се изля страшен, пороен дъжд. Ние не заспахме до сутринта. Разговаряхме и се чудехме на грижата и придвидливостта на Учителя, а за ученика не си спомняхме дори. Тогава центърът беше Учителя. БУРЯ И СНЕГОВЕ Но какво се случи след много години? Учителят си беше отишъл вече. физически от нас. Ние летувахме вече без Него на Рила. Беше 1950 г. В края на летуването се разрази също голяма буря, която трая цял ден и цяла нощ.
към текста >>

В края на летуването се разрази също голяма буря, която трая цял ден и цяла нощ.
БУРЯ И СНЕГОВЕ Но какво се случи след много години? Учителят си беше отишъл вече. физически от нас. Ние летувахме вече без Него на Рила. Беше 1950 г. В края на летуването се разрази също голяма буря, която трая цял ден и цяла нощ. - Буря, през деня със дъжд, а през нощта със сняг. Реве вятърът, блъска, напира и събаря, подкопава и дере по-стари палатки. Страхотии! На този хълм, под Молитвения връх, където бях аз, още през деня се събориха и дигнаха няколко палатки. Обитателите им се приютиха в други по-здрави. Тук остана само моята и палатката на Кисьови.
към текста >>

- Буря, през деня със дъжд, а през нощта със сняг.
Учителят си беше отишъл вече. физически от нас. Ние летувахме вече без Него на Рила. Беше 1950 г. В края на летуването се разрази също голяма буря, която трая цял ден и цяла нощ. - Буря, през деня със дъжд, а през нощта със сняг. Реве вятърът, блъска, напира и събаря, подкопава и дере по-стари палатки. Страхотии! На този хълм, под Молитвения връх, където бях аз, още през деня се събориха и дигнаха няколко палатки. Обитателите им се приютиха в други по-здрави. Тук остана само моята и палатката на Кисьови. При мене не се приюти никой, защото моята беше незакътана отдолу и цяла наводнена.
към текста >>

През нощта бурята я раздра на две места и натрупа преспи около леглото ми.
На този хълм, под Молитвения връх, където бях аз, още през деня се събориха и дигнаха няколко палатки. Обитателите им се приютиха в други по-здрави. Тук остана само моята и палатката на Кисьови. При мене не се приюти никой, защото моята беше незакътана отдолу и цяла наводнена. Аз бях на високо легло. През нощта бурята я раздра на две места и натрупа преспи около леглото ми. За чудо само над леглото ми палатката остана здрава и само то остана сухо. Цяла нощ, разбира се, не спах. Изредих по няколко пъти всички молитви, псалми, формули, стихове от Евангелието, които знаех. На сутринта бурята затихна. Но беше облачно, мъгливо и студено.
към текста >>

На сутринта бурята затихна.
Аз бях на високо легло. През нощта бурята я раздра на две места и натрупа преспи около леглото ми. За чудо само над леглото ми палатката остана здрава и само то остана сухо. Цяла нощ, разбира се, не спах. Изредих по няколко пъти всички молитви, псалми, формули, стихове от Евангелието, които знаех. На сутринта бурята затихна. Но беше облачно, мъгливо и студено. Разбрах, че цялата ми палатка от вън е обгърната с преспи сняг. Какво е станало с другите, не знаех. Кой къде е, къде са моите приятелки, не знаех. Лежа, не смея да мръдна от студ и размишлявам: Какво ще стане сега?
към текста >>

И т.н... И си въздъхвам: „Ех, едно време Учителят обикаляше след буря палатките, а сега?
Какво е станало с другите, не знаех. Кой къде е, къде са моите приятелки, не знаех. Лежа, не смея да мръдна от студ и размишлявам: Какво ще стане сега? Как ще се изтъкна от тука? Как ще слезем долу до Говедарци? И т.н... И си въздъхвам: „Ех, едно време Учителят обикаляше след буря палатките, а сега? Знаех, че братята сега ще се отзоват на своите близки. Но кой ще се сети тука за мене на този връх? Аз нямам много близки. Спомних си за Учителя, за брата не помня даже кой беше. Колко е неблагодарен човекът.
към текста >>

Как изкара бурята?
Аз нямам много близки. Спомних си за Учителя, за брата не помня даже кой беше. Колко е неблагодарен човекът. Не се мина и половин, един час и чувам мек, приятен братски глас: „Как си, Наталия? Какво правиш? Как изкара бурята? " „Боже! Брат Борис Николов. Как се е сетил? Също като тогава. Ами, че тогава нали той беше, именно, с Учителя?
към текста >>

БУРЯ И НОЩИ БЕЗДОМНИ Да разкажа ли сега за една бурна нощ?
И какви чудновати и красиви сънища се сънуват там. Ето, например, един: На небесния син купол ярко блестящи златни звезди са събрани в съзвездия, които представляват чертежи, фигури, математически формули, тъй както Учителят ги чертаеше и пишеше на черната дъска в клас. Или пък някоя от дадените от Него формули: „Бог е Л1обов! " „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди" и т.н... И тука е школа. И денят е школа, и нощта е школа - тихата, звездна и спокойна нощ. БУРЯ И НОЩИ БЕЗДОМНИ Да разкажа ли сега за една бурна нощ? Може би и тя е школа - друг род школа! Небето е ясно, чисто, кристално. И слънцето от него почти жари. Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък воал от прекрасни бели, леки, перести облачета. Да им се ненагледаш.
към текста >>

А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря.
Небето е ясно, чисто, кристално. И слънцето от него почти жари. Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък воал от прекрасни бели, леки, перести облачета. Да им се ненагледаш. И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря. Буря ще има". А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен? И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително.
към текста >>

Буря ще има".
И слънцето от него почти жари. Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък воал от прекрасни бели, леки, перести облачета. Да им се ненагледаш. И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря. Буря ще има". А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен? И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат.
към текста >>

Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана.
И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена. Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана. И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята. Тя напира, блъска, ти държиш, стягаш, връзваш отвътре, оправяш повалени вещи и дрехи и т.н.... А бурята реве, бучи, блъска жестоко, яростно, понякога придружена и със силни мълнии, гръмотевици, светкавици... Ад! Същински ад! Страх да те съвземе. Затихне за миг, като че ли да си поотдъхне и събере сили и с по-голяма ярост връхлита.
към текста >>

И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята.
Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена. Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана. И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята. Тя напира, блъска, ти държиш, стягаш, връзваш отвътре, оправяш повалени вещи и дрехи и т.н.... А бурята реве, бучи, блъска жестоко, яростно, понякога придружена и със силни мълнии, гръмотевици, светкавици... Ад! Същински ад! Страх да те съвземе. Затихне за миг, като че ли да си поотдъхне и събере сили и с по-голяма ярост връхлита. Разгневена е природата, мислиш си.
към текста >>

Тя напира, блъска, ти държиш, стягаш, връзваш отвътре, оправяш повалени вещи и дрехи и т.н.... А бурята реве, бучи, блъска жестоко, яростно, понякога придружена и със силни мълнии, гръмотевици, светкавици... Ад!
Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена. Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана. И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята. Тя напира, блъска, ти държиш, стягаш, връзваш отвътре, оправяш повалени вещи и дрехи и т.н.... А бурята реве, бучи, блъска жестоко, яростно, понякога придружена и със силни мълнии, гръмотевици, светкавици... Ад! Същински ад! Страх да те съвземе. Затихне за миг, като че ли да си поотдъхне и събере сили и с по-голяма ярост връхлита. Разгневена е природата, мислиш си. Колко е разгневена.
към текста >>

Веднъж Той ни обясни, че една буря тогава била предизвикана от туристи, които минаваха през деня и стреляха за удоволствие към скалистите върхове.
Почваш да търсиш и своите, и чуждите грешки и почваш да се молиш и за себе си, и за другите. Ние всички сме така свързани, като скачени съдове и злото, и доброто ни е общо, отразява се на всички. А Учителят казва: „Планината - нейната природа или нейните духове се сърдят, когато ние престъпваме нейните закони. Тук човек трябва да бъде много внимателен. Да пази чистота и физическа, и духовна, за да не я разгневи". Веднъж Той ни обясни, че една буря тогава била предизвикана от туристи, които минаваха през деня и стреляха за удоволствие към скалистите върхове. Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или рибари, които стрелят, след няколко часа се явява буря. И те веднага напускат планината. Но тежко им където ги застигне. По такъв начин тя очиства планината от хора, които не познават законите й и не ги зачитат. И ние, които стоим там по 30-40-50 дни, се стараем да сме внимателни, но въпреки това, почти не минава лято да не се яви поне по една такава буря.
към текста >>

Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или рибари, които стрелят, след няколко часа се явява буря.
Ние всички сме така свързани, като скачени съдове и злото, и доброто ни е общо, отразява се на всички. А Учителят казва: „Планината - нейната природа или нейните духове се сърдят, когато ние престъпваме нейните закони. Тук човек трябва да бъде много внимателен. Да пази чистота и физическа, и духовна, за да не я разгневи". Веднъж Той ни обясни, че една буря тогава била предизвикана от туристи, които минаваха през деня и стреляха за удоволствие към скалистите върхове. Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или рибари, които стрелят, след няколко часа се явява буря. И те веднага напускат планината. Но тежко им където ги застигне. По такъв начин тя очиства планината от хора, които не познават законите й и не ги зачитат. И ние, които стоим там по 30-40-50 дни, се стараем да сме внимателни, но въпреки това, почти не минава лято да не се яви поне по една такава буря. И ти се бориш с бурята, молиш се, питаш се, търсиш грешките си, обещаваш, че ще ги изправиш ако си открил някъде в себе си нещо за изправяне и т.н.... Но тя не се подкупва с нищо.
към текста >>

И ние, които стоим там по 30-40-50 дни, се стараем да сме внимателни, но въпреки това, почти не минава лято да не се яви поне по една такава буря.
Веднъж Той ни обясни, че една буря тогава била предизвикана от туристи, които минаваха през деня и стреляха за удоволствие към скалистите върхове. Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или рибари, които стрелят, след няколко часа се явява буря. И те веднага напускат планината. Но тежко им където ги застигне. По такъв начин тя очиства планината от хора, които не познават законите й и не ги зачитат. И ние, които стоим там по 30-40-50 дни, се стараем да сме внимателни, но въпреки това, почти не минава лято да не се яви поне по една такава буря. И ти се бориш с бурята, молиш се, питаш се, търсиш грешките си, обещаваш, че ще ги изправиш ако си открил някъде в себе си нещо за изправяне и т.н.... Но тя не се подкупва с нищо. Върлува, беснее, лудее от яростно, по-яростно, събаря палатката над главата ти, шиба те с нея жестоко. Или пък я раздере и ти оставаш под открито звездно или облачно небе. А Боже мой! Колко е чисто тогава небето.
към текста >>

И ти се бориш с бурята, молиш се, питаш се, търсиш грешките си, обещаваш, че ще ги изправиш ако си открил някъде в себе си нещо за изправяне и т.н.... Но тя не се подкупва с нищо.
Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или рибари, които стрелят, след няколко часа се явява буря. И те веднага напускат планината. Но тежко им където ги застигне. По такъв начин тя очиства планината от хора, които не познават законите й и не ги зачитат. И ние, които стоим там по 30-40-50 дни, се стараем да сме внимателни, но въпреки това, почти не минава лято да не се яви поне по една такава буря. И ти се бориш с бурята, молиш се, питаш се, търсиш грешките си, обещаваш, че ще ги изправиш ако си открил някъде в себе си нещо за изправяне и т.н.... Но тя не се подкупва с нищо. Върлува, беснее, лудее от яростно, по-яростно, събаря палатката над главата ти, шиба те с нея жестоко. Или пък я раздере и ти оставаш под открито звездно или облачно небе. А Боже мой! Колко е чисто тогава небето. И колко едри и блестящи звездите.
към текста >>

Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята.
А Боже мой! Колко е чисто тогава небето. И колко едри и блестящи звездите. Да не те е страх и да не ти е студено да стоиш и да им се любуваш. Ако ли е пък облачно и вали, тогава тежко ти. Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята. Най-после, уморена тя спира. Уморен и ти заспиваш. Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина. Такава контрастна тишина! Ни помен от бурята, ни лъх от ветрец.
към текста >>

Ни помен от бурята, ни лъх от ветрец.
Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята. Най-после, уморена тя спира. Уморен и ти заспиваш. Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина. Такава контрастна тишина! Ни помен от бурята, ни лъх от ветрец. И светлина, светлина, светлина... Небето е тъй прозрачно синьо! И слънцето тъй светло, като че по-светло грее и топли и милва! Боже, колко е прекрасна планината след бурята и колко сме жалки ние! Тук, там стърчат някои по-здрави и яки, и добре закътани палатки, а другото е повалено. Притичват се братя и сестри от всички страни на помощ и палатките една по една се изкърпват, издигат и подреждат.
към текста >>

Боже, колко е прекрасна планината след бурята и колко сме жалки ние!
Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина. Такава контрастна тишина! Ни помен от бурята, ни лъх от ветрец. И светлина, светлина, светлина... Небето е тъй прозрачно синьо! И слънцето тъй светло, като че по-светло грее и топли и милва! Боже, колко е прекрасна планината след бурята и колко сме жалки ние! Тук, там стърчат някои по-здрави и яки, и добре закътани палатки, а другото е повалено. Притичват се братя и сестри от всички страни на помощ и палатките една по една се изкърпват, издигат и подреждат. ' Всичко е тъй хубаво, всичко е като преди. Рила е прекрасна! Ние сме весели и бодри!
към текста >>

Нито помен от бурята.
Притичват се братя и сестри от всички страни на помощ и палатките една по една се изкърпват, издигат и подреждат. ' Всичко е тъй хубаво, всичко е като преди. Рила е прекрасна! Ние сме весели и бодри! И доволни! Нито помен от бурята. Само споменът е запечатан за през вековете, споменът и може би урокът - в по-чутките души! За третото езеро, което Учителят назова Балдердару, споменах пре- 112 ди малко, като за най-близко.до второто и с обширна до него мека поляна, на която обикновено, почти всеки ден идвахме да правим паневритмичните упражнения. То не е много дълбоко, широко разляло водите си, огрявано от слънцето цял ден понеже близо до него не стърчат високи върхове, водата му е мека, топличка и мнозина любители на езерните бани идваха тука да се къпят. Поляната до него е обширна, мека като кадифе и осеяна с безброй дребни, розови карамфилчета, представлява голям двор, в който ние идвахме често да се разхождаме и печем на слънце. Близо е и чешмичката ни.
към текста >>

70. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво.
То представлява един колектив, една държава: големи клоне, по-малки клоне, клончета, листа, цветове - това са поданиците на тази държава. Но появява се слаб ветрец. Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им. Но вятърът се засилва. Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг. Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво. Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н. Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът". Има един „вятър", който вие не виждате. Той причинява тия пертурбации в живота, които в края на краищата са за ваше добро".
към текста >>

71. 14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА

14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА Така продължи през цялото лято, когато в началото на август пристигна Учителят с група млади братя и сестри от София и от провинцията.
14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА Така продължи през цялото лято, когато в началото на август пристигна Учителят с група млади братя и сестри от София и от провинцията. Както отпосле разбрах, Учителят всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи за събора: почистване на двора, подреждане на цветните лехи, набавяне на някои хранителни продукти и пр., и пр. Тук аз ще опиша един необикновен случай - как Учителят спря бурята с проливен дъжд, който може да наводни вилата (Колибата) тъкмо в навечерието на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителят се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се покача и поправя покрива. Беше точно 12 часа по обяд (към 15Л/111.1921 г).
към текста >>

Тук аз ще опиша един необикновен случай - как Учителят спря бурята с проливен дъжд, който може да наводни вилата (Колибата) тъкмо в навечерието на събора.
14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА Така продължи през цялото лято, когато в началото на август пристигна Учителят с група млади братя и сестри от София и от провинцията. Както отпосле разбрах, Учителят всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи за събора: почистване на двора, подреждане на цветните лехи, набавяне на някои хранителни продукти и пр., и пр. Тук аз ще опиша един необикновен случай - как Учителят спря бурята с проливен дъжд, който може да наводни вилата (Колибата) тъкмо в навечерието на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителят се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се покача и поправя покрива. Беше точно 12 часа по обяд (към 15Л/111.1921 г). Учителят с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо, чувствуваше се голяма атмосферна депресия.
към текста >>

Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря.
Учителят с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо, чувствуваше се голяма атмосферна депресия. Аз не отидох да обядвам, но веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя - Елиезер Коен и започнахме работа. Най-напред разкрихме около два-три квадратни метра. Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд. В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
към текста >>

Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд. В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси. Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята! " „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа". И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде".
към текста >>

Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята!
В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси. Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята! " „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа". И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде". Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два часа почти завършихме препокриването. Останаха да се сложат около 7-8 капаци на Югоизточния ръб на покрива.
към текста >>

Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа".
Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси. Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята! " „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа". И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде". Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два часа почти завършихме препокриването. Останаха да се сложат около 7-8 капаци на Югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Решихме да се оставим на топлия летен дъжд да ни окъпе добре и останахме горе на покрива докато престане.
към текста >>

И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде".
Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси. Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята! " „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа". И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде". Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два часа почти завършихме препокриването. Останаха да се сложат около 7-8 капаци на Югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Решихме да се оставим на топлия летен дъжд да ни окъпе добре и останахме горе на покрива докато престане. След това цели измокрени, слязохме.
към текста >>

В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива.
" „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа". И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде". Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два часа почти завършихме препокриването. Останаха да се сложат около 7-8 капаци на Югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Решихме да се оставим на топлия летен дъжд да ни окъпе добре и останахме горе на покрива докато престане. След това цели измокрени, слязохме. Учителят ме потупа по лявото рамо и рече: „Това се казва герои! Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай", който сестрите бяха приготвили.
към текста >>

72. 15. ПРОИЗШЕСТВИЕ С ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Това второ чудо след спирането на бурята Учителят извърши, защото беше не съвместимо при един олтар, дето се предават велики духовни ценности (истини) да се занимават и с погребения.
Той каза всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остане никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз наблюдавахме произшествието. В това време Учителят направи НЯКОЛКО обиколки-ОКОЛО ТЯЛОТО, като гледаше към небето. След това повика сестра Елена Иларионова и я постави на пост да пази тялото и й казал, че сестра Тереза след един час ще се върне, ще се съживи. И действително, разказва после сестра Иларионова, „след един час за-почна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана". Това второ чудо след спирането на бурята Учителят извърши, защото беше не съвместимо при един олтар, дето се предават велики духовни ценности (истини) да се занимават и с погребения. След това сестра Тереза живя още 50 години.
към текста >>

73. 19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо!
към текста >>

74. МАРИН КАМБУРОВ

Започват клончетата да се л1олеят, започват да се удрят едно в друго и накрая започва силна буря.
А пък брат ми Петър беше във връзка с анархистите. Те поканиха Минчо Кириловски. Дойде и чичо Слави. Та спореха двамата, спореха и накрая Учителят, гдето се казва с две думи разреши въпроса за революцията. Кириловски държеше за това, че без революция не може, а Учителят каза така: „Гледайте сега това дърво колко е тихо и спокойно, но по едно време задухва един слаб вятър. Започват клончетата да се л1олеят, започват да се удрят едно в друго и накрая започва силна буря. Тогава клоните започват да се удрят един в друг, започват да се чупят и всеки клон смята, че другият го бие. Причината в случая е външна, не е в дървото. Тази революция, която ще става не зависи от вас. Тя зависи от много други разумни сили, които действуват в природата. Вятърът в случая е причината".
към текста >>

Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета.
Има едно нещо, което Той каза и което никога не съм го чул и не съм го видял да е записано някъде. В един разговор Той даде един такъв пример: никой не го знае, само аз го зная. Някой от братята може да го е чул, но никъде го няма записано. Той каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа прилича на един голям океански параход, който се движи в морето. Той си пътува, времето е хубаво, пътниците весели, всички пеят, всички се веселят, парахода е неуязвим за обикновените вълни и пътува към своята цел нали, той има някаква цел, към която пътува. Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета. И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров. (Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е.
към текста >>

75. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря!
Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя. Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата. По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите. Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря! " Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание. Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание. Решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да вземе отново да спре и да не говори.
към текста >>

Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие.
Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
към текста >>

76. 42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА

ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10.
Така на Изгрева бе направена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка. После се правеше прогноза за времето и се отчиташе дали това се е сбъднало. По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати. ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10. Стрелките ако възкачват - вятър. Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът! Изгрев, 1.октомври 1934 г.
към текста >>

77. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Мине буря и ако почнете да пеете 10 минути, 20 минути, 1/2 час, и ще спре бурята.
Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато. Всичко зависи от съзнанието. Вие още не сте правили опити за действието на музиката. Мине буря и ако почнете да пеете 10 минути, 20 минути, 1/2 час, и ще спре бурята. Природата като ти отнема нещо, дава ти по-ценно, не равно ценно. Дава ти по-ценно от онова, което ти взема. Следующия момент трагедията е възкресението. Втори път като дойдете, ще бъдете по-музикални. Сега гледайте да си поставите една хубава основа.
към текста >>

78. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Днешният ден е важен, че вчера щяла да те завлече бурята, не е важно.
Музиката е материализирано движение на Духа. Като направиш добро на някое млекопитающе, ти правиш добро на тази душа, която е затворена вътре в тази форма за наказание. Като знаеш да направиш добро на краката си, ще знаеш да направиш добро и на другите. Защо един пияница не може да направи добро, защото изнасиля себе си, като пие. Вие правете доброто и не мислите какво мислят хората. Днешният ден е важен, че вчера щяла да те завлече бурята, не е важно. Нали днес слънцето грее и ти си радостен. Слугуването е наука, а пък прислужването е репетиция. Да се радваш, когато и другите се радват разбирам, но да се радващ, когато други скърбят, тогава не разбирам. Когато работите и изпълнявате задачата с левчето, която е дадена на учениците и произнасяте лозинката, която е дадена, ще произнасяте и това мото: „Господи, както аз турям по един лев в касата, така и всички хора на земята да турят по един лев" (три пъти) Амин. Разяснение. По тоя начин ще пращаш твоята силна мисъл по целия свят да работи и така хората по въздуха ще възприемат тая идея и ще я приложат.
към текста >>

79. 4. РАЗМЕННАТА МОНЕТА В РИЛА

Крум Въжаров

След като оставихме сестрата в Овнарско захвана ни много лошо време - буря, мъгла.
Събираха се пари и за парите се даваха купончета като всяко купонче отговаряше за един обяд. Така че дежурните поемаха купончетата, а не пари. Един ден сестра Мария генерал Стоянова ни помоли да я изпратим до Овнарско. Тя бе придворна дама в двореца и имаше определена дата, когато трябваше да бъде в Овнарско. Реших с младежите да я изпратим до там и след това същия ден да се прехвърлим през връх Мальовица и да се приберем в лагера. След като оставихме сестрата в Овнарско захвана ни много лошо време - буря, мъгла. Няма как да се измъкнем. А нямаме нито пари, нито храна. Решихме да слезем в хижа Мальовица. Казах им да поръчат кой каквото иска да яде и да пие. Преспахме там и на следния ден им казах да тръгнат и като се отдалечиха аз се обърнах към хижаря и му казвам: „Така и така не предвидихме, че ще се развали времето, а пари нямаме.
към текста >>

80. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

След обед към един часа се разяри буря над града и се изля буря от мълнии, гръмотевици и дъжд върху града .
А те в този момент не бяха в състояние да се опомнят, защото през цялото време бяха спали и сега бяха се пробудили, сънливи и не можеха да се опомнят, къде се намират. А да не говорим, че те не бяха чули какво Учителят беше говорил и освен това целият салон гръмогласно се смееше по техен адрес, защото всички ги бяха видели как спят и всички ги бяха чули дори как хъркат. Така, че говора на Учителя превишаваше с една октава тяхното хъркане през време на цялата беседа. Това бе неповторимо зрелище за очите и ушите ми. Учителят беше облечен с бял косткзм, официален, елегантен. След обед към един часа се разяри буря над града и се изля буря от мълнии, гръмотевици и дъжд върху града . Наистина Небето не позволи да има диспут срещу Учителя. Този случай бе ознаменуван с много песни, смях и веселие от приятелите след като премина бурята. Цялото търновско гражданство бе впечатлено и се надсмиваше над свещениците, а те бяха вбесени, но не се отказаха от битката срещу Учителя. След събора архимандрит Ефтимий обиколи след връщане от Търново много градове в България и говореше срещу Учителя. Така бе посетил и Казанлък и изнесе една сказка срещу Учителя.
към текста >>

Този случай бе ознаменуван с много песни, смях и веселие от приятелите след като премина бурята.
Така, че говора на Учителя превишаваше с една октава тяхното хъркане през време на цялата беседа. Това бе неповторимо зрелище за очите и ушите ми. Учителят беше облечен с бял косткзм, официален, елегантен. След обед към един часа се разяри буря над града и се изля буря от мълнии, гръмотевици и дъжд върху града . Наистина Небето не позволи да има диспут срещу Учителя. Този случай бе ознаменуван с много песни, смях и веселие от приятелите след като премина бурята. Цялото търновско гражданство бе впечатлено и се надсмиваше над свещениците, а те бяха вбесени, но не се отказаха от битката срещу Учителя. След събора архимандрит Ефтимий обиколи след връщане от Търново много градове в България и говореше срещу Учителя. Така бе посетил и Казанлък и изнесе една сказка срещу Учителя. Но приятелите от Казанлък взеха, че написаха едно отворено писмо до него като му отговориха на всички обвинения срещу Учителя и което е най- важното го публикуваха в отделна книжка и то бе издадено. Носеше дата 22.IX.1922 г., гр. Казанлък.
към текста >>

" Аз целият изтръпнах и смятах, че ще се разяри буря чрез Ефтимий и останалите на масата.
Всички ядяха и пиеха, а аз се черпех само с боза и ядях баклава, защото бях вегетарианец и нито пиех, нито пушех. Нарушавал съм понякога само дребни работи във вегетарианството. Тогава един мой състудент семинарист подхвърли нарочно на Ефтимий и останалите, че аз съм вегетарианец и пия само боза на именния му ден с цел да покажа, колко не уважавам именника и да даде повод на Ефтимий да каже нещо срещу мен. Но Ефтимий се обърна към него и останалите и каза: „Виждате ли го този? Това е бъдещият поп Богомил? " Аз целият изтръпнах и смятах, че ще се разяри буря чрез Ефтимий и останалите на масата. Но пирът беше в разгара си, те ядяха и пиеха и само ми се усмихнаха като приеха думите на Ефтимий като една шега. Но искам да свържа този случай с нещо, което Учителят много по-късно ми разкри, че аз през време на Богомилите в едно от своите прераждания съм бил с Учителя. Учителят бе казал така за мен: „При богомилите беше с мен". Как интуитивно схвана този архимандрит Ефтимий това, още не мога да проумея. Значи тези хора имаха качества и не бяха току-така случайно се родили в България и не бяха току-що случайно взели такива постове и от тези църковни постове атакуваха Учителя и Учението Му.
към текста >>

81. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Бурята на обладанието премина и изведнъж се почувствувах, че падам от висините и стремглаво се насочвам към низините и оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада.
Каква мощ имаше само от гласът ми. Ами духът ми - чувствувах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме среща една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък бе и хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата? Но как стана така, не зная, но тя направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж се почувствувах, че падам от висините и стремглаво се насочвам към низините и оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най- нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: „Учителят, Учителят". Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: „Учителю, аз съгреших!
към текста >>

82. 3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА

Надежда Георгиева Кьосева

„Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд".
Така бях радостна, че намерих това, което търся. Имаше една малка метеорологическа станция в средата на поляната, с барометър и всички други уреди и Жорж Радев беше метеоролога. Всяка сутрин и вечер той измерваше и записваше данните от уредите и аз му казвам: „Брат, нека и аз да се запозная малко с метеорологията". Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша. И той ми казваше, че много правилно съм схванала. „Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд". Спре ли бурята почва дъжда. Това беше значи за оня период от време - тогава. И това нещо още го наблюдавам и винаги се явява това течение, но малко, ако мръдне в ляво облака ще забележите и вие, като видите, че там се завива някой път, почва времето да се променя, само че след един ден почва буря или дъжд. И аз викам на Жорж: „Дай да се занимавам с тия неща". После Жорж си беше взел едни светло син костюм, особен, много смешен и с него си ходеше и много добре се чувстваше в него.
към текста >>

Спре ли бурята почва дъжда.
Имаше една малка метеорологическа станция в средата на поляната, с барометър и всички други уреди и Жорж Радев беше метеоролога. Всяка сутрин и вечер той измерваше и записваше данните от уредите и аз му казвам: „Брат, нека и аз да се запозная малко с метеорологията". Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша. И той ми казваше, че много правилно съм схванала. „Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд". Спре ли бурята почва дъжда. Това беше значи за оня период от време - тогава. И това нещо още го наблюдавам и винаги се явява това течение, но малко, ако мръдне в ляво облака ще забележите и вие, като видите, че там се завива някой път, почва времето да се променя, само че след един ден почва буря или дъжд. И аз викам на Жорж: „Дай да се занимавам с тия неща". После Жорж си беше взел едни светло син костюм, особен, много смешен и с него си ходеше и много добре се чувстваше в него. То беше много хубава дружба.
към текста >>

И това нещо още го наблюдавам и винаги се явява това течение, но малко, ако мръдне в ляво облака ще забележите и вие, като видите, че там се завива някой път, почва времето да се променя, само че след един ден почва буря или дъжд.
Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша. И той ми казваше, че много правилно съм схванала. „Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд". Спре ли бурята почва дъжда. Това беше значи за оня период от време - тогава. И това нещо още го наблюдавам и винаги се явява това течение, но малко, ако мръдне в ляво облака ще забележите и вие, като видите, че там се завива някой път, почва времето да се променя, само че след един ден почва буря или дъжд. И аз викам на Жорж: „Дай да се занимавам с тия неща". После Жорж си беше взел едни светло син костюм, особен, много смешен и с него си ходеше и много добре се чувстваше в него. То беше много хубава дружба. После Николай Дойнов се ожени за Дора Карастоянова и излезе от там. Тогава останаха в едната стая Жорж Радев с Никола Нанков и в другата стая брат Борис Николов.
към текста >>

83. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА Срещу 1937 г.
18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА Срещу 1937 г. през зимата отидохме на хижа Мусала да прекараме там Новата година. Бяхме значи на хижа Мусала. Имаше много народ. Аз бях слаба скиорка. Хубав сняг имаше и времето беше също хубаво.
към текста >>

А при запитването ни, защо прави това, той каза, че след двайсетина минути тук ще има страшна буря.
Той се поогледа и каза: „Да, Виждам, че тази звезда си променя цвета и големината си променя. Тогава му викам: „Извикай домакина! Извикахме домакина и той слезе долу и като се юрна към камбаните, да бие камбаните. Аз му викам: „Защо? Какво правиш? А при запитването ни, защо прави това, той каза, че след двайсетина минути тук ще има страшна буря. „И добре, че сте били любознателна, за да забележите това нещо" и веднага бие камбаните, защото едни са тръгнали нагоре към връх Мусала и трябва веднага да се върнат. И заби камбаните. Той познава рилското небе. Знае, вижда и разбира, какво значи когато една звезда така се променя. Това значи, че горе има голямо движение на въздуха.
към текста >>

84. 14. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ БУРЯТА

Люба Стойкова

14. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ БУРЯТА Беше четвърти декември, сряда, 1957 г.
14. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ БУРЯТА Беше четвърти декември, сряда, 1957 г. Комунистите бяха хвърлили око на Изгрева, този земен рай и се чудеха в какво да ни обвинят, да го обсебят. Така и го направиха, разбира се. Викали ръководителите в МВР, разпитвали ги, дано открият някаква следа в шпионаж с Америка. Беше школен ден и се прибирахме вкъщи. По пътя брат Велко, дългогодишен ръководител на Братството във Варна ми каза, че са го викали пак в МВР, разпитвали са го, а насреща му един милиционер въртял бич.
към текста >>

През нощта излезе буря, която се случваше на няколко години веднъж.
Всичко това сложи в една голяма пазарска чанта и понеже беше много голяма и тежка, пък и минаваше 11 ч. той ме изпрати до къщи, но не вървяхме по главната улица, защото беше много оживена, а по успоредната на нея. На другия ден, 5.12.1957 г. цял ден валя сняг. Натрупа доста нещо, необичайно за Варна. През нощта излезе буря, която се случваше на няколко години веднъж. Легнах си. Сънувам, че се връщаме една групичка от школа. Вървяхме по ул. „Толбухин" и като излязохме на ул. „Г. Димитров" (сега „Сливница") от запад се зададе страшна хала - отвесна стена от вода, 2 - 3 м на височина и бучеше със страхотна сила.
към текста >>

Слязохме долу, отворихме входната врата, но бурята беше натрупала всичкия сняг откъм нашия тротоар повече от два метра.
Уплашихме се и се разбягахме кой накъдето види. Събудих се. Какво ли значи всичко това? Ще се случи нещо лошо и то неочаквано. Сутринта трябваше да отивам на училище, а мъжът ми и д-р Ермиев на работа. Слязохме долу, отворихме входната врата, но бурята беше натрупала всичкия сняг откъм нашия тротоар повече от два метра. Нямаше как да излезем. Мъжете взеха по една лопата и направиха пътека колкото да се мине. Вечерта, петък, имахме пак школен ден. Там научих, че сутринта в 5 ч. милиционери нахлули в домовете на нашите приятели не само във Варна, но и в цяла България и направили обиск.
към текста >>

85. 1. ИЗПИТАНИЯ

Анка Венкова Георгиева

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Имаше много силна снежна буря, но аз настоявах, че трябва да си замина.
Веднъж отидох на събор в Тополица. Учителят беше вече си заминал. В Тополица се събират на Никулден. Тръгвам си една вечер от там като свърши събора. Всички ме убеждаваха да не тръгвам в това лошо време. Имаше много силна снежна буря, но аз настоявах, че трябва да си замина. Изпратиха ме на гарата. Влакът беше почти препълнен. Едвам намерих едно място, където имаше няколко войника. Такъв студ беше, нямаше отопление във влака. Не можех да изтърпя просто тоя студ и помолих Учителя мислено: „Учителю, моля Ти се направи така, че да пуснат парното.
към текста >>

86. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе.
Иначе всичките ще бъдат повикани горе да отговарят за делата си. Сега горе започва да се гледа делото. И нашият цар получи призовката и сега е горе, за да отговаря. Всеки по отделно ще го съдят за грешките и делата му. Питат ме до кога ще продължава войната? Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе. Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде. Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени. Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото.
към текста >>

87. 16. Екскурзия със зидари

Гради Колев Минчв

А пък то студено, вятър, буря.
Ама прозорците, всичко лед. Кондуктора почна да вика: „Билети за Стара Загора“. И казвам на кондуктора: „Ами аз трябваше да сляза, за да ида в Казанлък, а вие викате за Стара Загора“. Той ми отговори: „Вие трябваше тук да слезете на Тулово“. Та аз слязох на първата спирка Ягода и тръгвам точно на север към Стара планина. А пък то студено, вятър, буря. Както и да е пристигнах в Тулово. Надвечер имаше влак за Казанлък и аз се качих на влака. Денят беше сряда. Пристигнах в Казанлък и търся брат Никола Камбуров. Те имаха печатница, той беше известен.
към текста >>

88. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

Но излязла силна буря и кораба бил в опасност и можело да загине с всичко, което е на него.
Един французки войник бил натоварен да убие българския войник, който бил на пост. Но това било през нощта, а през нощта е най-тихо и французина като се навел, нали по земята звукът се предава много добре, чул че българинът пее някаква молитвена песен. Това го накарало да се позамисли и като мислил така, решил да не убива българина. Минава време и войната свършила. Същият тоя българин пътувал веднъж по море. Но излязла силна буря и кораба бил в опасност и можело да загине с всичко, което е на него. Тогава българина призовал всички пътници на молитва и започнал сам да пее 91.Псалм. Не минало много време, бурята утихнала постепенно и кораба излязъл от опасност. Тогава един французин се приближил до българина и му казал: „Тая песен ти спаси живота! Аз бях натоварен да те убия когато бях на фронта на сръбската граница! “ Всеки човек има поне една опитност, в която е чувствал пръста на провидението, но ние хората сме свикнали да отдаваме всичко на случайността.
към текста >>

Не минало много време, бурята утихнала постепенно и кораба излязъл от опасност.
Това го накарало да се позамисли и като мислил така, решил да не убива българина. Минава време и войната свършила. Същият тоя българин пътувал веднъж по море. Но излязла силна буря и кораба бил в опасност и можело да загине с всичко, което е на него. Тогава българина призовал всички пътници на молитва и започнал сам да пее 91.Псалм. Не минало много време, бурята утихнала постепенно и кораба излязъл от опасност. Тогава един французин се приближил до българина и му казал: „Тая песен ти спаси живота! Аз бях натоварен да те убия когато бях на фронта на сръбската граница! “ Всеки човек има поне една опитност, в която е чувствал пръста на провидението, но ние хората сме свикнали да отдаваме всичко на случайността. Забравих да ви кажа за Куманово. Точно по Димитровден, цяла вечер артилерията не спря.
към текста >>

89. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Събранието предвещаваше буря, която пролича веднага с даването думата на Генчо Делийски, същият започна с разни обвинения върху брат Антов: Строго се държи в партийната група, отишъл много на дясно, защитавал богатите - фашисти в братството, бил двуличен.
Анкетна комисия: Серафим Георгиев и Надка Христова, делегирани от Р.П. (к) Vl-ти район. Заседанието се откри от секретаря на групата Никола Георгиев. Същият предложи да се избере председател, за да води заседанието и секретар за изработване на протокола. Първият бе избран: Стефан Николчев, а втория бе избран: Мария Методиева. Събранието предвещаваше буря, която пролича веднага с даването думата на Генчо Делийски, същият започна с разни обвинения върху брат Антов: Строго се държи в партийната група, отишъл много на дясно, защитавал богатите - фашисти в братството, бил двуличен. Жена му Райна Генчова Делийска също го обвиняваше; така двамата се редуваха с измислени обвинения. Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр.
към текста >>

90. 40. Последната екскурзия

Дали няма да излезе някаква буря, някаква катастрофа от това.
Беше с повредено зрение. И го чакаме на Боровец. И наистина, бай Иван слиза от автобуса и ние тръгваме да се качваме на Мусала, за да можем да слезем след това на Маричините езера и там да сложим палатките и да прекараме десет дена. Основния багаж е изнесен горе. Но тука трябва да кажа, че бай Иван и Нестор нещо имаха конфликт и дълги години не са си приказвали, а аз се чудя как ще ги срещна. Дали няма да излезе някаква буря, някаква катастрофа от това. Нестор знае, че бай Иван ще дойде и иска да дойде. Казва, че ще ни подсигури условия да нощуваме там, от негова гледна точка. Ами аз не знам бай Иван как ще приеме това? И през цялото време от Боровец до върха да се изкачим на Мусала, аз се движа, но в ума ми е все това, как ще се изгладят тия два остри камъка. И най-после привечер вече стигнахме на Мусала в хубаво време, прекрасно, слънцето е вече към залеза си и ние се изкачихме на Мусала и нашия брат Нестор на- вънка чака.
към текста >>

91. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

А ето днес такова хубаво време, чисто време, макар че е зима, отвори се времето, а вчера бе буря със сняг.
Вече четири години откак съм идвал тука в Мърчаево и си казах: Ами ако не го заваря? Ами ако го заваря и не е добре? Ами ако не си спомня? Брей, как се изминаха толкова години. Ами много е трудно да намериш подходящо време. А ето днес такова хубаво време, чисто време, макар че е зима, отвори се времето, а вчера бе буря със сняг. Темелко: То отгоре се дава. В.: То се дава. Хубавите се дават. Но много е трудно да се намерят подходящи условия пък и човек да има разположение, защото аз искам тези неща подробно да се запишат, за да се запазят. И сега ти какво правиш?
към текста >>

92. 4. Оздравяването на брат Неделчо

Стефка Няголова

То в тоя момент се явява една буря, едно течение, един вятър, хвръква шапката на Учителя, бяга шапката.
Кой ще запали огъня, кой ще свари чай да пият всички и Учителя. Няма друг кавалер. Разбира се, брат Неделчо. Тръгва той да търси, събира дървета, запалва огъня, сварява чая. Таман сварява чая, кипва чая, изпиват го чая и той решава вече, ще почива, туй-онуй. То в тоя момент се явява една буря, едно течение, един вятър, хвръква шапката на Учителя, бяга шапката. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Разбира се, брат Неделчо, той е кавалера в групата. Търчи брат Неделчо подир шапката, хваща шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: „Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна“. Изведнъж Учителят става и като се забързва и казал: „Бързо, бързо, тръгваме веднага, веднага тръгваме, идва буря, идва дъжд“.
към текста >>

Изведнъж Учителят става и като се забързва и казал: „Бързо, бързо, тръгваме веднага, веднага тръгваме, идва буря, идва дъжд“.
То в тоя момент се явява една буря, едно течение, един вятър, хвръква шапката на Учителя, бяга шапката. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Разбира се, брат Неделчо, той е кавалера в групата. Търчи брат Неделчо подир шапката, хваща шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: „Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна“. Изведнъж Учителят става и като се забързва и казал: „Бързо, бързо, тръгваме веднага, веднага тръгваме, идва буря, идва дъжд“. Той още запъхтян както е грабва багажа и тръгва надолу. Търчат надолу бързо, че идва буря. Той търчи, те след него. Стигат и той вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга, заспива, на сутринта като се събужда ни болки в стомаха, ни нищо, оздравял напълно.
към текста >>

Търчат надолу бързо, че идва буря.
Разбира се, брат Неделчо, той е кавалера в групата. Търчи брат Неделчо подир шапката, хваща шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: „Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна“. Изведнъж Учителят става и като се забързва и казал: „Бързо, бързо, тръгваме веднага, веднага тръгваме, идва буря, идва дъжд“. Той още запъхтян както е грабва багажа и тръгва надолу. Търчат надолу бързо, че идва буря. Той търчи, те след него. Стигат и той вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга, заспива, на сутринта като се събужда ни болки в стомаха, ни нищо, оздравял напълно. Огледал се жив и здрав. Отишъл при Учителя да благодари.
към текста >>

93. 19. Заминаването на Учителя

Стефка Няголова

В същото време се била разразила такава силна буря, че връзката с Москва била прекъсната по телеграфа и минало доста време докато се възстанови.
И аз си отивам за вкъщи. В същото време, в тоя голям студ братя и сестри изнасят всички столове от салона навън, на двора, защото Учителят ще бъде положен там, в салона. По това време Георги Димитров беше в Москва. За да бъде погребан на Изгрева е трябвало да се иска разрешение от Георги Димитров. Телеграмата била предадена, но чакали отговор. В същото време се била разразила такава силна буря, че връзката с Москва била прекъсната по телеграфа и минало доста време докато се възстанови. За кратко време връзката била възстановена, в което време се получило разрешението от Георги Димитров, че може да бъде погребан на Изгрева. Веднага след това телеграфът отново спрял да работи. Но важното било, че телеграмата се получила и с това бил разрешен въпроса за местото където да бъде погребан Учителят. И тъй, Учителят си замина в сряда, а погребението бе извършено в неделя. А беше такъв студ, всичко беше сковано от студа.
към текста >>

94. 17. Бурята над Търново

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

17. БУРЯТА НАД ТЪРНОВО И: Аз имам едно такова преживяване от последните години на Търновските събори.
17. БУРЯТА НАД ТЪРНОВО И: Аз имам едно такова преживяване от последните години на Търновските събори. Ние сме на събора, 1925 г. - Търново. На събора в Търново лозинката, което даде Учителят беше „Това е живот вечен да познаеш Единнаго, Истиннаго Бога и пратения от Него Исус Христос“. Това познание не е така просто. Трябва да се извърви един дълъг път, да може човек да го разбере в неговия дълбок смисъл.
към текста >>

Тогава се изви една буря, керемидите хвърчаха от покривите на къщите.
Трябва да се извърви един дълъг път, да може човек да го разбере в неговия дълбок смисъл. По едно време на събора стана една суматоха. Искаха да дойдат, да ни разпръснат от събора. Църковниците подбудили народа да дойде със сопи. Обаче всички се преобърна наопаки. Тогава се изви една буря, керемидите хвърчаха от покривите на къщите. Всички се изпокриха в домовете си. Никой не дойде в лагера. Бурята премина. За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса. А на заминаване трябваше да си взема сбогом с Учителя.
към текста >>

Бурята премина.
Църковниците подбудили народа да дойде със сопи. Обаче всички се преобърна наопаки. Тогава се изви една буря, керемидите хвърчаха от покривите на къщите. Всички се изпокриха в домовете си. Никой не дойде в лагера. Бурята премина. За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса. А на заминаване трябваше да си взема сбогом с Учителя. Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане. Ама приказките не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни. Изведнъж една огнена вълна премина през мен.
към текста >>

95. 45. Гръмотевицата

Към обяд се задава буря и дъжд и те застанали всички под едно дърво.А той, синът й излезнал на дъжда, за да го намокри, защото чувал, че такъв летен дъжд е полезен.
Аз припищях: „Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял“. Измъкнах портрета от ръцете му и го прибрах. Но толкова ми е мъчно, че дойдох да ти се оплача.“ Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: „Момчето ти ще пострада“. Ние останалите се опитахме да смекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна. „Това ми каза моят ръководител да ти предам.“ След един месец, той и малкия му син отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задава буря и дъжд и те застанали всички под едно дърво.А той, синът й излезнал на дъжда, за да го намокри, защото чувал, че такъв летен дъжд е полезен. Съблечен бил гол по гащета и изведнъж се чува трясък и гръм пада от небето и го убива на място. След няколко дена дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя от балкона го сполетяла беда. Ударил го гръм и го убил на място.
към текста >>

96. Съдържание

Бурята през лятото на 1959 година 79.
Някога с Учителя на Витоша 74. Някога с Учителя на Рила 75. На Рила през 1949-того лято 76. На следващият ден в ранни зори 77. По всяко време: по всяко време – 78. Бурята през лятото на 1959 година 79. Отново на Изгрева 80. А днес какво остана от онази епоха на Учителя 81. Обикнах живота 82. Целунах ръката 83. Гласът на Бого-човека 84.
към текста >>

97. 74. СЕСТРА СТОАНКА И СТО ЯНИ

По едно време мина един брат след обед и съобщава: "Учителят нареди да си потегнете палатките, защото идва буря".
74. СЕСТРАТА СТОЯНКА И СТО ЯНИ Ние сме на 7-те рилски езера. Лагерът е устроен, палатките са опънати, животът на Школата продължава с обичайния си ред. По едно време мина един брат след обед и съобщава: "Учителят нареди да си потегнете палатките, защото идва буря". Поглеждам нагоре към небето, а то синьо с тук-там по някое бяло облаче. "От тези облачета буря не става", казвам си аз. Вероятно тази буря е символична. Сутринта Учителят беше много строг и направи много остри забележки за нашите пропуски тук на планината. Бурята ще да е символична".
към текста >>

"От тези облачета буря не става", казвам си аз.
74. СЕСТРАТА СТОЯНКА И СТО ЯНИ Ние сме на 7-те рилски езера. Лагерът е устроен, палатките са опънати, животът на Школата продължава с обичайния си ред. По едно време мина един брат след обед и съобщава: "Учителят нареди да си потегнете палатките, защото идва буря". Поглеждам нагоре към небето, а то синьо с тук-там по някое бяло облаче. "От тези облачета буря не става", казвам си аз. Вероятно тази буря е символична. Сутринта Учителят беше много строг и направи много остри забележки за нашите пропуски тук на планината. Бурята ще да е символична". Но реших да послушам. Излезнах навън и си по-тегнах палатката, както трябва.
към текста >>

Вероятно тази буря е символична.
74. СЕСТРАТА СТОЯНКА И СТО ЯНИ Ние сме на 7-те рилски езера. Лагерът е устроен, палатките са опънати, животът на Школата продължава с обичайния си ред. По едно време мина един брат след обед и съобщава: "Учителят нареди да си потегнете палатките, защото идва буря". Поглеждам нагоре към небето, а то синьо с тук-там по някое бяло облаче. "От тези облачета буря не става", казвам си аз. Вероятно тази буря е символична. Сутринта Учителят беше много строг и направи много остри забележки за нашите пропуски тук на планината. Бурята ще да е символична". Но реших да послушам. Излезнах навън и си по-тегнах палатката, както трябва. Сложих си и втория покрив на палатката, който носех и за който все не намирах време да го опъна на палатката.
към текста >>

Бурята ще да е символична".
По едно време мина един брат след обед и съобщава: "Учителят нареди да си потегнете палатките, защото идва буря". Поглеждам нагоре към небето, а то синьо с тук-там по някое бяло облаче. "От тези облачета буря не става", казвам си аз. Вероятно тази буря е символична. Сутринта Учителят беше много строг и направи много остри забележки за нашите пропуски тук на планината. Бурята ще да е символична". Но реших да послушам. Излезнах навън и си по-тегнах палатката, както трябва. Сложих си и втория покрив на палатката, който носех и за който все не намирах време да го опъна на палатката. Прибрах някои неща, които бяха вън. Таман свършвам и вдигам глава да си отдъхна и що да видя.
към текста >>

Започна бурята.
Небето пълно с тъмни облаци надвесени над палатките. Ха да ме глътнат. Извиках от изненада и се прибрах в палатката уплашена. След малко задуха силен вятър. Започна да плющи дъжд и вятър по палатката. Започна бурята. Въжетата свистяха. По едно време чух писък: "Бурята ми отнесе палатката". Затичаха се братя по посока на гласа, за да помогнат на сестрата, а аз си лежа в палатката и си казвам: "Ха да видим сега кой ще ми се присмива, кой ще ми се подиграва, че въжетата ми били дебели като корабни въжета. Ха да видим сега кой ще ми се присмива, че коловете ми за палатката били не колове, а диреци". Ту плющи дъжд, ту свисти вятър и така цяла нощ без да се мигне.
към текста >>

По едно време чух писък: "Бурята ми отнесе палатката".
Извиках от изненада и се прибрах в палатката уплашена. След малко задуха силен вятър. Започна да плющи дъжд и вятър по палатката. Започна бурята. Въжетата свистяха. По едно време чух писък: "Бурята ми отнесе палатката". Затичаха се братя по посока на гласа, за да помогнат на сестрата, а аз си лежа в палатката и си казвам: "Ха да видим сега кой ще ми се присмива, кой ще ми се подиграва, че въжетата ми били дебели като корабни въжета. Ха да видим сега кой ще ми се присмива, че коловете ми за палатката били не колове, а диреци". Ту плющи дъжд, ту свисти вятър и така цяла нощ без да се мигне. На следващата сутрин всичко утихна. Излизам зашеметена от палатката и що да видя.
към текста >>

Сестрата е недоволна, че е потърпевша от бурята и сега е без палатка.
"Учителю, тази наша сестра Стоянка не е никакаква Стоянка, а е 100-Яни и на всяка Яна има по едно въже и по един забит кол за нея". Учителят се усмихва: "Да, Стоянка. Името означава да стои и да отстои. Но може да означава и 100-яни, но зависи от това, дали Стоян ще устои или ще пусне при себе си 100-Яни, та да му раздуват палатката и накрая на Стоян да му се отнесе палатката като твоята". Аз ахвам от целия този обрат на нещата. Сестрата е недоволна, че е потърпевша от бурята и сега е без палатка. И какво излезна накрая от всичко това? За едни е важна бурята отвън, а за други трябва да внимават да не се надигне бурята в самите тях.А при нас и във нас вреше, кипеше от желания, страсти и какви ли не мисли. Те бушуват у нас, надигаха се вълни, ветрове и хали и всичко помиташе у нас. След това се чувствахме като разрушени от стихията.
към текста >>

За едни е важна бурята отвън, а за други трябва да внимават да не се надигне бурята в самите тях.А при нас и във нас вреше, кипеше от желания, страсти и какви ли не мисли.
Името означава да стои и да отстои. Но може да означава и 100-яни, но зависи от това, дали Стоян ще устои или ще пусне при себе си 100-Яни, та да му раздуват палатката и накрая на Стоян да му се отнесе палатката като твоята". Аз ахвам от целия този обрат на нещата. Сестрата е недоволна, че е потърпевша от бурята и сега е без палатка. И какво излезна накрая от всичко това? За едни е важна бурята отвън, а за други трябва да внимават да не се надигне бурята в самите тях.А при нас и във нас вреше, кипеше от желания, страсти и какви ли не мисли. Те бушуват у нас, надигаха се вълни, ветрове и хали и всичко помиташе у нас. След това се чувствахме като разрушени от стихията.
към текста >>

98. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7.
С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори. Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия. ПАНЕВРИТМИЧНАТА ПОЛЯНКА 1.
към текста >>

8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори.
Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори. Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия. ПАНЕВРИТМИЧНАТА ПОЛЯНКА 1. Гдето младите лози шумяха тихо в дните слънчеви на мир и радост, гдето синьото небе с ефирен трепет галеше разцъфналата младост. 2. Гдето славея в зори с призив любовен лееха мелодии сърдечни, и в пробудената ведра, свежа утрин вплитаха се в слънчевите песни. 3.
към текста >>

99. 19. ПОРТОКАЛЪТ

И дъждът е необходим, и вятърът, и бурята понякога.
19. ПОРТОКАЛЪТ При Учителя биваше само радост и песен, но имаше дни, когато облаци се надвесваха над хоризонта. Разбира се. И дъждът е необходим, и вятърът, и бурята понякога. А животът при Учителя се развиваше по най-естествен начин, въпреки че това ставаше в една много по-различна гама. За да има преживявания - дълбоки и богати - програмата за всеки ден биваше различна. И тези преживявания се редуваха с такава последователност и бързина, щото аз за себе си ги бях конкретизирала със следния израз: "изкуствени положения, естествени преживявания". Та, при едно такова изкуствено преживяване, аз се бях разсърдила. Отидох си в стаята и не исках да отида в Центъра, където беше моето място.
към текста >>

100. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА