НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
168
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Недалеч от Солун се разразява страшна морска
буря
и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи.
Димитрий“ - Антиминсът През април 1854 г. двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им.
Недалеч от Солун се разразява страшна морска
буря
и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи.
Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г. - „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година".
към текста >>
През нощта станала голяма
буря
със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори.
„Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса].
През нощта станала голяма
буря
със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори.
Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".
към текста >>
Пред зори
бурята
утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
„Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори.
Пред зори
бурята
утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!...
към текста >>
2.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна
буря
!
За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее.
Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна
буря
!
". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря. Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката. Майка му Добра обаче решава да го послуша. Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване.
към текста >>
". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало
буря
.
Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря!
". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало
буря
.
Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката. Майка му Добра обаче решава да го послуша. Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване. Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко.
към текста >>
Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава
буря
, която помита и развихря всичко.
". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря. Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката. Майка му Добра обаче решава да го послуша. Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване.
Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава
буря
, която помита и развихря всичко.
„Младият Петър Дънов“ Георги Христов Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека.
към текста >>
Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде
буря
".
Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите.
Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде
буря
".
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци.
към текста >>
Задухал силен вятър, започнала
буря
, пороен дъжд и градушка.
Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци.
Задухал силен вятър, започнала
буря
, пороен дъжд и градушка.
Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна
буря
.
Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна
буря
.
Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че
бурята
на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел.
Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че
бурята
на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
„Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат?
към текста >>
5.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Брегът е близо и
бурята
скоро ще престане.
И така, не трябва да изкушавате нито себе си, нито мене. А сега, между доброто семе лукавият е посял и своето, когато вие дремехте. Вие с вашето съмнение започвате да потъвате в морето. В морето вълните отвътре ви заплашват и вие сте в положението на един, който се дави. Гледайте нагоре към мене и аз ще простра ръката си и ще ви избавя.
Брегът е близо и
бурята
скоро ще престане.
Аз внимавам за вашия живот и всякога ви упътвам. Всичко съм наредил и ако внимавате на моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения. Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 21.01.1911 г.
Тая
буря
може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа.
И всяка вяра, на която степента е подигната три пъти на себе си, става сила непобедима. Ний знаем всичките възможности. Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт.
Тая
буря
може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа.
Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред. Съвременните хора ще трябва добре да си научат урока. Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 25.02.1911 г.
Мир на всички ви,
бурята
ще утихне и след нея ще настане ясно време за работа.
Каквото направление и да вземе тая борба, аз ще бъда на своето място. Мен са известни всичките пътища. В края на краищата всичко ще излезе за добро. Вратата адова не ще преодолеят върху Истината. Аз ще накарам и нейните противници да работят за нейно преуспяване.
Мир на всички ви,
бурята
ще утихне и след нея ще настане ясно време за работа.
Не се бойте за последствията. Трябва доброта, умение и сила. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква
буря
се образува в пространството, а това показва колко прах и каква
буря
ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените.
Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква
буря
се образува в пространството, а това показва колко прах и каква
буря
ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа.
към текста >>
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че
бурята
тази вечер идеше от запад и отиваше към изток.
Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че
бурята
тази вечер идеше от запад и отиваше към изток.
Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици.3 Нoliness реорlе (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.)
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1911 г.
От това ще познаете, че през годината България ще има някакви изпитания, ще премине през нея
буря
, но няма да ви се каже сега каква именно ще е тя и в какво ще се състои тая
буря
, защото винаги, когато съм казвал, последствията са били нежелателни.
Не се безпокойте, защото Господ ще работи във вас и когато е Той с вас, не бойте се. Не мислете, че само сега е Той с вас, а като излезете оттук, не ще бъде с вас. Не, напротив. Той ще бъде постоянно с вас, ще ви ръководи и съдействува. През годината и вие наистина ще се потите, но и тези, които са около вас, и те ще се потят — вчерашната хала е знак за това.
От това ще познаете, че през годината България ще има някакви изпитания, ще премине през нея
буря
, но няма да ви се каже сега каква именно ще е тя и в какво ще се състои тая
буря
, защото винаги, когато съм казвал, последствията са били нежелателни.
При все че не ви се казва това, казвам ви: въоръжете се и готови бъдете на своите позиции. Сформирайте всякой от вас по една мисъл върху вчерашната буря и през годината като стане, ще проверите дали сте били близо до истината. Главно гледайте вътрешно да укрепнете и да имате мир, спокойствие, силна вяра, силна любов, да е истината във вас. Тогава с духовете лесно се говори, няма по-лесно от това. Радостта, омразата, страхът докарват все един и същ резултат.
към текста >>
Сформирайте всякой от вас по една мисъл върху вчерашната
буря
и през годината като стане, ще проверите дали сте били близо до истината.
Не, напротив. Той ще бъде постоянно с вас, ще ви ръководи и съдействува. През годината и вие наистина ще се потите, но и тези, които са около вас, и те ще се потят — вчерашната хала е знак за това. От това ще познаете, че през годината България ще има някакви изпитания, ще премине през нея буря, но няма да ви се каже сега каква именно ще е тя и в какво ще се състои тая буря, защото винаги, когато съм казвал, последствията са били нежелателни. При все че не ви се казва това, казвам ви: въоръжете се и готови бъдете на своите позиции.
Сформирайте всякой от вас по една мисъл върху вчерашната
буря
и през годината като стане, ще проверите дали сте били близо до истината.
Главно гледайте вътрешно да укрепнете и да имате мир, спокойствие, силна вяра, силна любов, да е истината във вас. Тогава с духовете лесно се говори, няма по-лесно от това. Радостта, омразата, страхът докарват все един и същ резултат. Не бива да се страхувате, защото колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви и дойде.На зададени въпроси г-н Дънов отговори: — Сатана (лукавият) работи в ума, а дяволът работи в сърцето. Христос
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Бурята
, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.На други въпроси г-н Дънов отговори:
Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има и опасност от една война над Балканския полуостров, от която възможно е да се ангажира цяла Европа.
Бурята
, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.На други въпроси г-н Дънов отговори:
Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога — всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това.Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит.
към текста >>
Бурята
, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.На други въпроси г-н Дънов отговори:
Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има и опасност от една война над Балканския полуостров, от която възможно е да се ангажира цяла Европа.
Бурята
, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.На други въпроси г-н Дънов отговори:
Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога — всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това.Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит.
към текста >>
11.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Бурята
, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.На други въпроси г-н Дънов отговори:
Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има и опасност от една война над Балканския полуостров, от която възможно е да се ангажира цяла Европа.
Бурята
, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.На други въпроси г-н Дънов отговори:
Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога — всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това.Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит.
към текста >>
Бурята
, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.На други въпроси г-н Дънов отговори:
Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има и опасност от една война над Балканския полуостров, от която възможно е да се ангажира цяла Европа.
Бурята
, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.На други въпроси г-н Дънов отговори:
Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога — всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това.Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит.
към текста >>
12.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла
буря
и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в
бурята
и огъня, а в тихия глас, който говорел.
Това не съставлява никаква важност в Живота; казах, друго е важно. Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус.
Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла
буря
и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в
бурята
и огъня, а в тихия глас, който говорел.
Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла
буря
, която може да изгаси пламъка на вашата свещ.
Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място, И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете.
Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла
буря
, която може да изгаси пламъка на вашата свещ.
Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла
буря
, която може да изгаси пламъка на вашата свещ.
И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете.
Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла
буря
, която може да изгаси пламъка на вашата свещ.
Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а
бурята
с дъжда обвзе изток, север и югоизток.
4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля.
Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а
бурята
с дъжда обвзе изток, север и югоизток.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.10.1916 г.
Тази
буря
ще престане.
Любез. Е. К. И. Пиша и на двама ви. Сега е време за живата Вяра и Любовта в Господа. Всичко, каквото става сега в света, е от Господа Бога. Той пречистя света и съди человеците и ги наказва, а когото Господ наказва, него и обича.
Тази
буря
ще престане.
Тя носи своите благословения за Божия народ. Ще дойде времето, хората ще се опомнят. Сегашното скарване ще изчезне. Това са братя, които се карат за наследство. Да бъде Божият Мир в сърцата на всинца ви.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 22.01.1917 г.
След тая
буря
ще дойде прохладния път и небесния дъжд, който ще ороси земята и тя ще даде своя плод.
Любез. М. Сотиров, Вяра непреодолима в пътищата Божий. Всичко ще се завърши тъй както от Горе е решено. Три народа ще благослови Бог и блажени, които имат Неговото благоволение. Бъдещето, което иде е велико и славно.
След тая
буря
ще дойде прохладния път и небесния дъжд, който ще ороси земята и тя ще даде своя плод.
Ти сега минаваш през изпита на посвещението, който води в пътя на Безсмъртието. Аз ще бъда с вас. Ваш В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов
към текста >>
18.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Бурята
, гърбът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите Вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи.
Бурята
, гърбът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко В. В. Ж. К. В. О П. К. Дънов
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 9.02.1918 г.
Бурята
, гърмът са за проветряне.
Поздравлявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Градете и нагоре вървете. Стремете се да осъществявате вашето назначение. Във всичко схващайте Божията Мисъл, която работи.
Бурята
, гърмът са за проветряне.
а тишината за работа приятна. Помнете: Бог във всичко работи и помага на бедните: на страждующите, на немощните. Слабото е силно, и силното е слабо. От земята излиза всичко. Ж. К. В. О.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до група приятели, Варна
, 9.02.1918 г.
Бурята
, гърмът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравлявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи.
Бурята
, гърмът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
21.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред
буря
от ръкопляскания.
Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети.
Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред
буря
от ръкопляскания.
Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 9.12.1920 г.
След като мине тая
буря
, която сега чисти светът, всичко ще дойде в своя естествен вид.
Вашите писма са получени. Вървете напред смело и решително. Любовта да топли душата ти, Мъдростта да озарява духа ти, а добродетелта да пази сърцето ти да бъде чисто за Истината. Не миналото, но сегашното; не преходното, но постоянното да те вдъхновяват; не цветовете, но плодовете. Когато говорим за Любовта да е в душата ни; за Мъдростта да е в духовете ни, за добродетелта - да е в сърцата ни.
След като мине тая
буря
, която сега чисти светът, всичко ще дойде в своя естествен вид.
Моя привет вам и на всички добри приятели! Бодри и весели бъдете. Водата е за жадните, хлябът за гладните, знанието за простодушните, Любовта за слабите, Мъдростта за силните по сърце в доброто. Вие сте всички там добре, но хамбарите ви са празни, а касите пълни. В ядене и пиене се безпокоите.
към текста >>
23.
Учителя спира разразила се буря, Търново
, 15.08.1921 г.
Учителя спира разразила се
буря
,
Учителя спира разразила се
буря
,
Търново СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ През цялата пролет и лято на 1921г. работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва.
към текста >>
Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря
буря
с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора.
През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи.
Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря
буря
с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора.
Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката.
към текста >>
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и
буря
.
Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м.
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и
буря
.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
към текста >>
Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу
бурята
минута и чудото стана –
бурята
престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу
бурята
минута и чудото стана –
бурята
престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
към текста >>
– Учителю, вие спряхте
бурята
!
и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика:
– Учителю, вие спряхте
бурята
!
– Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива.
към текста >>
Пътят на
бурята
е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа.
Пътят на
бурята
е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
– И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече:
към текста >>
– И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа
бурята
пак ще дойде.
След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
– И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа
бурята
пак ще дойде.
Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече: – Това се казва герой.
към текста >>
В това време
бурята
и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива.
– Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива.
В това време
бурята
и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива.
Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече: – Това се казва герой. Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай. На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души.
към текста >>
Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на
бурята
) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение.
Той каза на всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остава никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Е. Иларионова и я постави на пост, да пази тялото.
Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на
бурята
) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение.
Тереза живя още 50 години. * И действително, разказва после Е. Иларионова, след един час започна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана. (Бел.състав.) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) Спомени на Петър Камбуров
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Неведнъж
буря
ни е гонила от планината, мокри до кости и сме били, и сме пяли бодри песни, и Слънчо наша приятел стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
Пътят е вече доста разкалян. Влага прониква до костите. Не е за излизане. Но що? Да не се уплашим от баба Марта!
Неведнъж
буря
ни е гонила от планината, мокри до кости и сме били, и сме пяли бодри песни, и Слънчо наша приятел стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
Не се плашим ние. Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши".
към текста >>
Не веднъж
буря
ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци. Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта!
Не веднъж
буря
ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
Не се плашим ний.Рано сутринта, още в тъмно сме вече на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето, далеч из мрачината -човешки сенки - приближават ни. Наши! Всички с раници на гръб.
към текста >>
Дъжд ли,
буря
ли?
Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот! ” Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж-песни-една, две, три. С нас е Той-Учителя. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи.
Дъжд ли,
буря
ли?
Нека! Ако ще и потоп - щом сме с Него не ни е страх! Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците и блесне по някоя звездичка. А въздухът свеж, свеж -приятно и леко се диша.Тръгваме.
към текста >>
25.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Буря
вее, студено е, нека си е.
Пътят е доста разкалян. Витоша е смръщила вежди - не ще гости. Но, питаме ли я. Когато й се изтърсим на главата ще не ще, виж, развеселила се, разиграла се заедно с нас.Вали. Нека си вали!
Буря
вее, студено е, нека си е.
Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига. Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото. Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка печка и - почваме песните.
към текста >>
Бурята
размята главните, гаси огъня, лудува.
Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ.
Бурята
размята главните, гаси огъня, лудува.
Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило. Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си живота и пеят.Буен вятър-южняк се разлудувал.
към текста >>
Бурята
сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим.
Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило. Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си живота и пеят.Буен вятър-южняк се разлудувал. Ей го отсреща муДолняка. Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим на четири по стръмните преспи.
Бурята
сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим.
Но не! Това ни дава сякаш още по-голяма сила. Напред! Няма студ! Това са шегите на Витоша, това са тупаниците на нейните майчински ръце.Лъкатушим из топящ сняг, мочури. Спираме задъхани.
към текста >>
26.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при
буря
и при сняг.И това наистина така стана.
В.К.: В кои дни отивахте? Е.А.: На Петровден. Обикновено след Петровден тръгвахме за Рила. В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли дъжд, вятър, сняг? На събора в Търново - 1922 год.
Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при
буря
и при сняг.И това наистина така стана.
Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите. Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето. В.К.: Успявахте ли нощно време да поспивате?
към текста >>
27.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма
буря
с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута.
Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот".
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма
буря
с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута.
Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот".
към текста >>
28.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети –
буря
, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане.
– Да останем тук, да видим какво ще стане. Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох. Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя.
Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети –
буря
, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане.
Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно.
към текста >>
Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна
буря
– прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града.
Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна
буря
– прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха.
Дърветата превиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята. Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване.
към текста >>
Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети -
буря
, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво може да стане.
Значи се заканва! " И пак повтори апела си, като набърбори ред нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мен, ми прошепна: "Брат, да останем тук да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох, пробивайки си път през навалицата. Небето беше ясно и синьо, чудесно време. Народът бавно напущаше двора, като продължаваше да коментира последните думи на Учителя.
Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети -
буря
, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво може да стане.
Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, навалицата се разпръсна в разни страни и само след пет минути всичко утихна. Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обеда, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя и сестри да направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали дъжд. Небето беше съвършено ясно.
към текста >>
Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна
буря
.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но въпреки това всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути направихме улеите, а погледите ни бяха обърнати все нагоре към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяваха облаци великани, които бързо се струпаха над града.
Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна
буря
.
Прах, пясък и листа се размесиха във въздуха. Дърветата запревиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците потъмняха и забулиха напълно Търново. Всичко плувна във вода.
към текста >>
29.
(19-25) Сформиране на Школи на Бялото Братство в провициалните градове на България
, 19.08.1922 г.
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма
буря
с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута.
Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот".
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма
буря
с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута.
Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот".
към текста >>
30.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 23.02.1923 г.
Той се превръща на стихия, на
буря
, на ураган.
Ето го Слънцето, цяло веч. Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път. Тишина. Не, не - чудна горска песен. Пее вятърът, пеят водните струи, чучулигите, блясъкът на снега, голите напъпили вейки, цели прострени към Слънцето.Възлизаме. Вятърът се усилва.
Той се превръща на стихия, на
буря
, на ураган.
Грижа ли го е него, че ни поваля доле и ни търкаля по снега. Но дали се плашат екскурзиантите! Пази Боже! Приличат на млади бойци, които вместо да се плашат от боя, налитат към него с непреодолима сила. Лицата им сияят.
към текста >>
Защото вятърът не спира,
бурята
се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда.
Между нас има старци и деца. Не мож ги различиш по радостния блясък в очите, по бодрия вървеж. Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци. То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана?
Защото вятърът не спира,
бурята
се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда.
Само златните кубета на църквите показват, че доле има човешки същества. Горският ураган започва здраво да ни тупа. Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща. Ето ги млади и стари, вкопчани един в друг, неволно събрали се накуп от разлуделия се вихър.
към текста >>
С каква сладост пихме чая си, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките си хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от
бурята
.Превали пладне.
Учителят го пратил да провери. Тръгваме. Вече здраво се опираме на тия упорити планински шегобийци, които искат да се посмеят с нас. След още падания, ставания и буен смях, ние сме на завет. Изведнъж шегаджията вятър - прелетя високо над главите ни и се спотири по долината да ни търси. Но, ние сме на безопасно и вече се греем на новия запален огън.Чайникът пак запя и напълни чашките ни със спасителна топлина.
С каква сладост пихме чая си, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките си хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от
бурята
.Превали пладне.
Вятърът утихна. Изкачваме равна поляна и почваме да правим гимнастически упражнения. После изпяваме множество песни. После отправяме благодарствена молитва и почваме да слизаме.Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен.
към текста >>
31.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Умори се вятърът и
бурята
, но не и ние.
Доведе и дъждовните капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела. Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли. Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем.
Умори се вятърът и
бурята
, но не и ние.
Престана дъжда, вятърът се утиши. Звездите смрачени за миг, пак се показаха.Някои задрямаха край огнището. Полунощ. Даде се знак за тръгване. - Къде, питаха някои. С Него, щом сме, иска ли питане, Той знае.Нареждаме се по познатия геометричен начин.
към текста >>
32.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд
буря
попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд
буря
попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
към текста >>
33.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Цялата
буря
от противоречия е изчезнала.
А как става преображението? Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква. Що е това? Ти не знаеш. В тебе е дошла вече Светлината.
Цялата
буря
от противоречия е изчезнала.
И ти си в свят, който не искаш и не мислиш, -е някога може да свърши или пък да излезеш от него. Това е свят на вечна Светлина и вечна Хармония в душата ти и в духът ти. Текст на песента: Грее, грее Грее, грее, грее светлината,
към текста >>
Цялата
буря
от противоречия е изчезнала.
А как става преображението? Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква. Що е това? Ти не знаеш. В тебе е дошла вече Светлината.
Цялата
буря
от противоречия е изчезнала.
И ти си в свят, който не искаш и не мислиш, -е някога може да свърши или пък да излезеш от него. Това е свят на вечна Светлина и вечна Хармония в душата ти и в духът ти.Друг път ти си болен. Застанал си пред Него. Учителят ти казва: "Пей! " А ти мълчиш. "Пей!
към текста >>
34.
Учителя присъства на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли
, 6.07.1924 г.
Буря
, каквото и да е - ще бъде.
Възможно е, тази вероятност вие ще я опитате. Няма да им пишете положително, че ще има екскурзия, а само „възможно е да има екскурзия", и то Чамкория - Мусала. Това ще им пишете. Пък, когато дойде времето, каквото и да е, ние ще идем. Ще кажем - ще го направим.
Буря
, каквото и да е - ще бъде.
От човешко гледище, ако кажем, че ще идем на екскурзия, в силите на природата ще се яви една реакция. Те ще започнат приготовление, проветряване - значи ще има вятър; после миене - значи ще вали дъжд. И друго: нашият календар не съвпада с техния. Та, може би, когато ние тръгнем на път, тогава те да чистят. Но вие ще представите събора в неговата най-скромна форма, няма да ги подмамвате, да кажете 100% ще има печалба.
към текста >>
35.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Става голяма
буря
, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер.
Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя.
Става голяма
буря
, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер.
Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе! " Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира.
към текста >>
Бурята
стихва и спира.
Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе! " Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира.
Бурята
стихва и спира.
Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Анге л Вълков. ********* През 1937 година брат Град и Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци.
към текста >>
36.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от
буря
и слънце слизаме на Изгрева.
В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от
буря
и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога
към текста >>
37.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от
буря
и слънце слизаме на Изгрева.
В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от
буря
и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от
буря
и слънце слизаме на Изгрева.
В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от
буря
и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от
буря
и слънце слизаме на Изгрева.
В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от
буря
и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога
към текста >>
40.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Време: добро, облачно, дъжд, хубаво, вятър,
буря
и т.
В третите 3 месеца - 3-та серия. В четвъртите 3 месеца - 4-та серия.Което намерите, което ви обърне внимание, от всяка беседа най-важното, ще написвате в една тетрадка, тъй чистичко, хубаво, красиво. Всеки ден ще се чете. Начало новолунието сега - от сряда, 10 того. В специална тетрадка (отделна от тая за извадките от беседите) ще отбелязвате времето: сутрин, обед, вечер - всеки ден когато сте чели.
Време: добро, облачно, дъжд, хубаво, вятър,
буря
и т.
н., с една-две думи. Когато четете беседата и ви дойде нещо в ума - някой проект или мисъл - ще отбележите в тетрадката с извадките от беседите.Ще изпълните точно закона за десятъка. Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа. Това само Бог може да стори.
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от
бурята
, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от
бурята
, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
към текста >>
42.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от
бурята
, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от
бурята
, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
към текста >>
43.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от
бурята
, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от
бурята
, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
към текста >>
44.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от
бурята
, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от
бурята
, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
към текста >>
45.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище.Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите,
бурята
ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа.
Течейки през снега тя изглежда черна. На дъното му се виждат бели камъчета и листчета. Негде изписука птичка, а там горе, над главите ни из скалите, ураганът не спираше. Той още фучи и здравата се ядосва някому, па види се и на себе си, че го изхитри Мъдрецът и ни преведе по „неутралната зона”.За къде бързахме тъй устремени? - За нашата уютна гостна при чешмичката.
Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище.Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите,
бурята
ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа.
Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия. Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега. Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.Всички помръзнали здраво зъзнеха. Пищялката на самоварите ни стресна. Широкоплещестият Цеко носеше на гърба си големия бакърен самовар.
към текста >>
46.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.06.1926 г.
Горе по върховете бушува силна
буря
, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните.
Любезна Е. Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот. Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вие там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе.
Горе по върховете бушува силна
буря
, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните.
Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К. да се моли, да мисли и да работи, в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума ти, пресявай го. Мен, ако ми остане време, може да ви посетя.
към текста >>
47.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Няма умора;
бурята
е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред.
Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци.
Няма умора;
бурята
е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред.
Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях.Извикват за гимнастика. Три грамадни маршируващи кръга.
към текста >>
48.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
И при дъжд и при
буря
, и при всяко време бяхме там..Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год.
В.К.: Кой бе този, който откри 7-те Рилски езера и започнахте да ходите там? Е.А.: От 1922 год. до 1929 год. ходехме на Мусала и там прекарвахме пак така без палатки, без нищо. Само с една раница и дрехите на гърба, и при различни времена.
И при дъжд и при
буря
, и при всяко време бяхме там..Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год.
И тогава брат Симеонов казва на Учителя: „Учителю, ще Ви заведа на езерата, ще Ви харесат. И тогава Учителят се съгласи и отидохме на езерата. И така ни заведе всички през 1929 год. на 7-те Рилски езера. Заедно с построяването на салона 1927 год.
към текста >>
При слънце, при дъжд, при вятър, при
буря
, при мъгла, при сняг.
Ето, първият повод беше това, Пентаграма. Но тогава се опита да го даде, а после остана последен. От 1922 год. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала, В 1922 год. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време.
При слънце, при дъжд, при вятър, при
буря
, при мъгла, при сняг.
Беше още същата година, когато братството летува в Горското училище в Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Тогава всички бяхме само с раници на гръб, почти без какъвто и да е екип. Прекарахме около 4-5 дни край огньове. Лагерът ни беше при най-долното езеро под Мусала и цялата нощ прекарахме край огъня.
към текста >>
Някога отивахме при дъжд, при вятър, при
буря
.
Кои насядали, кои налягали, само с дрехите на гърба си. При същите условия беше и Учителя. И Той прекарваше нощите, но Той не лягаше до огъня, а далеч настрана. Следващите години пак всяко лято отивахме на Мусала. Само, че времето се менеше.
Някога отивахме при дъжд, при вятър, при
буря
.
Качвали сме се и при сняг. Изпълни се определената програма. По този начин Учителят успя да ни освободи от страха, от лошото време. Ние прекарахме 5-6 дни на открито, само край огъня и трябваше да спазваме правилото да пием гореща вода. Всеки, който се страхуваше беше свободен да се върне.
към текста >>
49.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
Тази екскурзия мога да я нарека „
Буря
”.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]
Тази екскурзия мога да я нарека „
Буря
”.
От към Люлин - облаци, подобно вихрушка от бързоноги коне връхлетяла Витоша отвред. И тя, като че ги викаше, защото на главата си тъмен облак е накачулила -бойния си шлем, а това е знак, че войната е обявена.За миг ведрото синьо небе изчезна и на негово място ни притисна мрачен връшник от дъждоносни облаци.Тръгваме от пладне. Ще нощуваме горе, горко ни! Ето ти празна кермиджийска каруца към Драгалевци. Качваме се вътре неколцина, приветливо приети от младото кермиджийче.
към текста >>
Изядох халвата, давена от щастливи сълзи, целувайки румената ябълка.Снощната
буря
сега се обърна в приятен зефир, що нежно замилва и природа, и нас.
Ето - млади краставички, червени домати, малки чушчици, къдрава свежа салата. С каква обилна щедрост природата е надарила човека, а той и при най-малкия й наставнически пръст се обезверява... Колко засрамена се чувствувах. Не смеех да погледна Учителя в очите. Той видя сякаш това и много изкусно, много незабелязано ми прати от трапезата си буца халва и няколко ореха и една ябълка.Мили, мили Учителю! Никога вече няма да изоставам назад при каквато ще природна стихия. Никога!
Изядох халвата, давена от щастливи сълзи, целувайки румената ябълка.Снощната
буря
сега се обърна в приятен зефир, що нежно замилва и природа, и нас.
Червени ягодички надничат узрели и канят към себе си. Нито следа от бурята. Напротив, въздухът по-ароматичен, по-свеж и приятен пълни гърдите с обилен живот.Не усетихме как през Симеоновските нивя слязохме към Изгрева. Отбиваме се на новата чешмичка, що Учителят прави към Ловния парк. Бистрата й катб сълза струя пълни мраморното коритце.
към текста >>
Нито следа от
бурята
.
Не смеех да погледна Учителя в очите. Той видя сякаш това и много изкусно, много незабелязано ми прати от трапезата си буца халва и няколко ореха и една ябълка.Мили, мили Учителю! Никога вече няма да изоставам назад при каквато ще природна стихия. Никога! Изядох халвата, давена от щастливи сълзи, целувайки румената ябълка.Снощната буря сега се обърна в приятен зефир, що нежно замилва и природа, и нас. Червени ягодички надничат узрели и канят към себе си.
Нито следа от
бурята
.
Напротив, въздухът по-ароматичен, по-свеж и приятен пълни гърдите с обилен живот.Не усетихме как през Симеоновските нивя слязохме към Изгрева. Отбиваме се на новата чешмичка, що Учителят прави към Ловния парк. Бистрата й катб сълза струя пълни мраморното коритце. Младежи си правят снимки. Жадни хора чакат за ред да наквасят гърлата си от тънкия бистър чучур, насядали около новата чешмичка.
към текста >>
50.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Втори ден - 20 август
, 20.08.1927 г.
От 4 часа след обяд захвана
буря
от към север и от Витоша, но ние на лагера на „Изгрева" бяхме слабо засегнати.В 4 часа Учителят дойде. Размишление.1.
3. Втори съборен ден 20 август 1927 година, събота. В 3 часа и 30 мин. на поляната, сутринта. Времето ясно, тихо, звездно небе.
От 4 часа след обяд захвана
буря
от към север и от Витоша, но ние на лагера на „Изгрева" бяхме слабо засегнати.В 4 часа Учителят дойде. Размишление.1.
Както ме е Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих, /три пъти/2. Добрата молитва.3. „Духът Божи." 4. Отче наш. 5. Гимнастически упражнения, /старите шест/
към текста >>
51.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй,
буря
и дъжд докарват.Но кой ги слуша.
Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък.
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй,
буря
и дъжд докарват.Но кой ги слуша.
Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар.
към текста >>
52.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй,
буря
и дъжд докарват.Но кой ги слуша.
Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък.
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй,
буря
и дъжд докарват.Но кой ги слуша.
Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар.
към текста >>
53.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
, 24.01.1928 г.
Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше
буря
, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този свят", не щеше да бъде „онзи свят".
- Да си представим, че ти си затворник и имаш скъпоценни златни вериги на ръцете и краката си. Ако дойде някой човек, поиска да вземе веригите ти и те освободи, ти на драго сърце ще ги дадеш и ще кажеш: „Даром да ти са. Дай ми само свободата." Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и онзи свят не са лоши.
Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше
буря
, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този свят", не щеше да бъде „онзи свят".
Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? - Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много.умен начин. Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса.
към текста >>
54.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети
буря
, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем.
1. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]Олга Славчева 2. Екскурзия на 7 април 1928 годинаБоян Боев 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] - Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце?
Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети
буря
, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем.
Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има - студен душ? Не отговарят светлите звезди. Трепкат, примигват с очици, мълчат си те. Сякаш само отговарят: - Що питате нас? Питайте ветровете, що носят бури и мъгли.
към текста >>
55.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
При
буря
, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките.
Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот.
При
буря
, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките.
Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката.
към текста >>
При една такава
буря
, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!
Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци.
При една такава
буря
, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!
” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово.
към текста >>
Бурята
бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката.
При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката.
Бурята
бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката.
Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор.
към текста >>
56.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 22 август
, 22.08.1929 г.
Нито следа от снощната
буря
и дъжд.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 22 август Спомен на Олга Славчева 22 август 1929 г., четвъртъкВолна тичам по канарите. Като сърна, която е дома си и познава всички кътчета.
Нито следа от снощната
буря
и дъжд.
Вместо унилост тя ми донася бодрост. Не ходя, а хвърча от скала на скала, от езеро на езеро. Утре заминаваме! Привлича ме човек при Махабур. Той плава в малка гумена лодка и мери дъното й.
към текста >>
57.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
Заминаване.
Буря
- 23 август 1929
Учителя на седемте рилски езера с учениците.
Заминаване.
Буря
- 23 август 1929
1. Спомен на Олга Славчева 2. Писмо на Боян Боев Спомен на Олга Славчева 23 август 1929 г., петъкБлагодарствена молитва. Керванът от натоварени коне и магарета потегли.
към текста >>
Прощален поглед към нашето изоставено селище.Небето реве от
буря
.
1. Спомен на Олга Славчева 2. Писмо на Боян Боев Спомен на Олга Славчева 23 август 1929 г., петъкБлагодарствена молитва. Керванът от натоварени коне и магарета потегли.
Прощален поглед към нашето изоставено селище.Небето реве от
буря
.
На Сапарево всички се нагласяват в автомобили, но за мене място няма. Стоя на дъжда и се чудя що да правя. Изведнъж вратцата на последния автомобил се отварят и се подава красивата сребърна глава на Учителя. Кимна ми. Разбира се, веднага се намери място и то широко, широко.
към текста >>
58.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий
, 24.05.1930 г.
Макар, че настъпи
буря
, не се боим, щом сме на Ел Шедар.
Сърчицето бие, бие...Слънцето почна [да] прижуря. Всички се веселят, пеят, провикват се, а мен ми е жал, жал... Колкото и да се грижа да угодя на пиленцето, все ми се струва, че не умея, че ще му повредя. Облаци, като грамадни кервани се търкалят по небето - кани се изобилен дъжд. Туристи пъплят по хълмовете нагоре и се провикват: Ехо! Ехо!
Макар, че настъпи
буря
, не се боим, щом сме на Ел Шедар.
Той е нашата закрила, гостна, спалня, кухня и дори сцена и аудитория. Днес Той говори: „Ако Христос е казал, че му се дава всяка власт на небето и на земята, защо да не се радваме. И ето, дава Му се всяка власт, което е вярно и истинно, защото Истината в много повече души грее сега. Душите се събуждат, възкръсват, опомнят се. Няма вече скрито покрито; злото само се разобличава и то лесно и просто (случаят с убийството на Лулчева).
към текста >>
59.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли
, 27.07.1930 г.
27 юли 1930 г., неделяКаква
буря
вчера!
Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2" глава "Животът". 2.Спомени от Олга Славчева
27 юли 1930 г., неделяКаква
буря
вчера!
Вятърът катури множество палатки и развълнува потъмнелите сега води на езерата. Мъгливо е днес. Слънцето изчезна. Усойница пълзи из мащерката и се качва върху моят скалист трон. Как пълзи!
към текста >>
60.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
От снощната
буря
ни следа.
Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета. Ръцете ни са кални, олющени, но лицата ни греят от доволство. Той е с нас.
От снощната
буря
ни следа.
Бялата му брада и коса блестят на слънцето, сякаш изпредени от брилянтени нишки. Лицето му сияе. Колко хубави са устата му под белите мустаци. Устните са едвам допрени една до друга.След обяд се къпем, мием, перем. После тичам до Балдер дару -моят Бог - гледам лазурното езеро.
към текста >>
61.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 11 август
, 11.08.1930 г.
Изведнъж става топло; чаровна нощ ни възнаграждава за преживяното бедствие.На другия ден - нито следа от сняг и
буря
.
Вятърът утихна. Добре стоплени се приютяваме в палатките си.Ведра нощ. Вън е бяло като ден. Палатките все още отрупани със сняг, сякаш сърдити някому. Моята палатка, половината от брезент, половината от клек, и на снега, и на луната дава да се провира из нея.
Изведнъж става топло; чаровна нощ ни възнаграждава за преживяното бедствие.На другия ден - нито следа от сняг и
буря
.
Тръбата свири, зове ни пак. Като лалугери излизаме от палатките си. Природата е цяла заляна от злато. Облачното небе е разкъсано от светло сини ивици. Горе сме за изгрева.
към текста >>
След
бурята
то е още по-красиво и лъчезарно.
Облачното небе е разкъсано от светло сини ивици. Горе сме за изгрева. Изток гори в пламъци. Зарите осияват далечните облаци. Ето го!
След
бурята
то е още по-красиво и лъчезарно.
Сякаш изплакало тежка мъка, то сега сияе от вътрешна победа. Като че ли природата, потънала в сълзи, се хвърля в прегръдките му да изплаче мъката си от несправедливата обида на летния сняг. В този плач се топи снега и падат парчета скреж от гранките на клека. Тревата пак се явява свежа и сочна. Мъглите надвесени над планинските върхове се бавят, сякаш не им се отива.
към текста >>
62.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 14 август
, 14.08.1930 г.
Няма вече
буря
; тя дойде, направи своето и си замина.
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 14 август 1930 г., четвъртъкДнес има слънце и лазур. Затова пък, голяма група си заминава за София.
Няма вече
буря
; тя дойде, направи своето и си замина.
Тя приличаше на закъснял художник, който много късно донесе своята картина за „голямата обща изложба на Рилските художници”. Но привечер, още „художници” донасят бурните си картини. Небето се начумери тъй много, като че ли там горе изригваха вулкани и стелят небето с тъмно пепеливи гърмящи облаци.Задуха ураганен вятър и както човешка ръка скубе бурени от градината, тъй този вятър Горянин скубеше една по-една нашите платнени жилища. Пъдеше ли ни вече, не зная. Духа вятърът и нещо говори.
към текста >>
63.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август
, 18.08.1930 г.
До вечерта не остава никаква следа от
бурята
и дъжда.
Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" Летопис на изгрева - Том 2 2. Спомени от Олга Славчева 18 [август 1930 г.], понеделникИзгрев слънце - рубин. Няма ги мъглите, отишли си облаците.
До вечерта не остава никаква следа от
бурята
и дъжда.
Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 18 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден
, 6.05.1931 г.
Нито следа от застрашаваща
буря
.
На изток небето се залива със светлина. Птички: косове и славеи се надпяват из гората. Тя е пуснала вече копринени листи и се радва на новата си премяна. Днес пътуваме към 300 души, измежду които най-малко 20 деца.Не, няма облаци, нито дъжд. Небето е ясно.
Нито следа от застрашаваща
буря
.
Като че Витоша идва към нас, а не ний към нея. От дясно димят комините на Драгалевци, от ляво - на Симеоново. Каква дълга и красива върволица от хора! Като че ли цяло село бяга, бяга нанякъде със скромен товар на гърба си. Отиват на гости за честито на празника.
към текста >>
Над нас трепка синия лазур, сякаш не е това небе, що вчера предвещаваше
буря
.Учителят ни говори за вярата.
Изведнъж мало и голямо се залавяме на хоро. Заиграваме и се провикваме с весели гласове. А свирците, вдъхновени от нашето веселие, засвирват още по-вдъхновено, по-буйно. Цигуларите, извили шии, теглят ли теглят лъкове, а китаристите се навели над своите инструменти, сякаш ги карат да се отличат днес, както никога.Учителят е горе на скалата. Изви глава към нас и се смее, смее.
Над нас трепка синия лазур, сякаш не е това небе, що вчера предвещаваше
буря
.Учителят ни говори за вярата.
Спомнихме си заедно с Него за нашите бедствия към Мусалла, как всред най-голямата буря, успяхме да видим изгрев слънце от свещения връх, почти същия час, почти едновременно с нашата молитва под обилния дъжд, вковани от лед и скреж. Да, спомнихме си ние как пътувайки нагоре към върха всред стени от облаци и мъгли, чухме онзи тайнствен хор, извиращ от пропастите и скалите. Тая чудна песен, глас, жив като небесна слънчева струя, неземна, чудна, невероятна, но чута от множеството почти едновременно. Как тогава по косите ни светеха електрически искри и по ръцете ни - крайчеца на пръстите ни, когато изправим ръката и по кокалчетата на дланта, когато я свием. Някои имаха искри по клепачите, по края на веждите си.
към текста >>
Спомнихме си заедно с Него за нашите бедствия към Мусалла, как всред най-голямата
буря
, успяхме да видим изгрев слънце от свещения връх, почти същия час, почти едновременно с нашата молитва под обилния дъжд, вковани от лед и скреж.
Заиграваме и се провикваме с весели гласове. А свирците, вдъхновени от нашето веселие, засвирват още по-вдъхновено, по-буйно. Цигуларите, извили шии, теглят ли теглят лъкове, а китаристите се навели над своите инструменти, сякаш ги карат да се отличат днес, както никога.Учителят е горе на скалата. Изви глава към нас и се смее, смее. Над нас трепка синия лазур, сякаш не е това небе, що вчера предвещаваше буря.Учителят ни говори за вярата.
Спомнихме си заедно с Него за нашите бедствия към Мусалла, как всред най-голямата
буря
, успяхме да видим изгрев слънце от свещения връх, почти същия час, почти едновременно с нашата молитва под обилния дъжд, вковани от лед и скреж.
Да, спомнихме си ние как пътувайки нагоре към върха всред стени от облаци и мъгли, чухме онзи тайнствен хор, извиращ от пропастите и скалите. Тая чудна песен, глас, жив като небесна слънчева струя, неземна, чудна, невероятна, но чута от множеството почти едновременно. Как тогава по косите ни светеха електрически искри и по ръцете ни - крайчеца на пръстите ни, когато изправим ръката и по кокалчетата на дланта, когато я свием. Някои имаха искри по клепачите, по края на веждите си. То беше тъй необикновено и чудно.
към текста >>
Време за изгрев наближава, а
бурята
изливаше върху ни ураганен дъжд, и небето, настръхнало и черно, ревеше над нас.
Как тогава по косите ни светеха електрически искри и по ръцете ни - крайчеца на пръстите ни, когато изправим ръката и по кокалчетата на дланта, когато я свием. Някои имаха искри по клепачите, по края на веждите си. То беше тъй необикновено и чудно. Как вървяхме двама по двама в безкрайна редица, тясно притиснати един до друг, защото от двете ни страни зее пропаст. Спомняме си как тогава зората се пуква.
Време за изгрев наближава, а
бурята
изливаше върху ни ураганен дъжд, и небето, настръхнало и черно, ревеше над нас.
Обвиваха ни мъгли, по-гъсти от смола, сякаш се впиваха в дишането ни. Нищо се не вижда около нас. И тогава, тогава! Когато нозете ни вече опираха върху раменете на Мусалла, внезапно задуха такъв ураганен вятър, че за няколко минути разпиля мъглите и облаците. Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса на огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни.
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
Буря
ни сви и не дава да мръднем.
Ето ги бойците, минават един след друг. Засенчват зелените поля. Дебнат се, обикалят се; най-после се сборичкват. С бесен вой се хвърлиха гърди срещу тела, глави срещу глави, от които ехтеше тътен и трясък, и потоци кърви. Потекоха червени молнии, загърмяха небесата.
Буря
ни сви и не дава да мръднем.
Брули вятърът и сякаш с нож реже бузите ни. Градът потъна в синя мъгла и изчезна. Тук-таме едвам личат белите ленти на далечните реки.Само храстите се радват. Те шумят, свистят, пеят и раздиплят свилени одежди. Радват се цветята, поточета[та], тревици[те], радват се.
към текста >>
Не плачат ли те, не охкат ли клоните, не се ли плашат от тия разярени облачни петли.
Бурята
ни помита.
Градът потъна в синя мъгла и изчезна. Тук-таме едвам личат белите ленти на далечните реки.Само храстите се радват. Те шумят, свистят, пеят и раздиплят свилени одежди. Радват се цветята, поточета[та], тревици[те], радват се. - Кой знае?
Не плачат ли те, не охкат ли клоните, не се ли плашат от тия разярени облачни петли.
Бурята
ни помита.
Но ние успяваме да се доберем до горския път, под високите буки, сплели върхове. Цели сме в пот. Сражение! А бурята фучи над нас, иска да ни глътне, но не може да ни намери из храсталака...Едвам се добираме до Ел Шедар. Той ни подгони и тук. Колко шапки, шалчета и кърпи отвя той и ги запопрати нанякъде.
към текста >>
А
бурята
фучи над нас, иска да ни глътне, но не може да ни намери из храсталака...Едвам се добираме до Ел Шедар.
Радват се цветята, поточета[та], тревици[те], радват се. - Кой знае? Не плачат ли те, не охкат ли клоните, не се ли плашат от тия разярени облачни петли.Бурята ни помита. Но ние успяваме да се доберем до горския път, под високите буки, сплели върхове. Цели сме в пот. Сражение!
А
бурята
фучи над нас, иска да ни глътне, но не може да ни намери из храсталака...Едвам се добираме до Ел Шедар.
Той ни подгони и тук. Колко шапки, шалчета и кърпи отвя той и ги запопрати нанякъде. Крием се из храстите и се смеем на бурята. Дори и огън си наклаждаме. Ха, сега духай де!
към текста >>
Крием се из храстите и се смеем на
бурята
.
Но ние успяваме да се доберем до горския път, под високите буки, сплели върхове. Цели сме в пот. Сражение! А бурята фучи над нас, иска да ни глътне, но не може да ни намери из храсталака...Едвам се добираме до Ел Шедар. Той ни подгони и тук. Колко шапки, шалчета и кърпи отвя той и ги запопрати нанякъде.
Крием се из храстите и се смеем на
бурята
.
Дори и огън си наклаждаме. Ха, сега духай де! Изви пушек, закипяха чайници. Обиколихме огнището и запяваме. Блаженство. Почиваме си.
към текста >>
Колко сме изгладнели след тази
буря
!
Учителят казва, че истинската музика още не дошла в света. „Иде ново изкуство, нова наука, религия и философия. Всичко старо, казва Той - ще си отиде и помен няма да остане от него.”Обедната ни зала е огромна. Осветлявана е от най-големия светлинен глобус. Светлината му е ярка и достига поравно навсякъде.
Колко сме изгладнели след тази
буря
!
След обяда всичко се почисти и трапезата ни пак доби предишния си порядък. Чешмичката през всичкото време ни пее и още повече развеселява нашия Ели Шедар.Почиваме до 4 ч., правим обща благодарствена молитва и тръгваме. Петлите пак се събират. Но този път още по-настървени. Тъй люто се биха, че дори заплакаха.
към текста >>
66.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
[колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична
буря
има подобна миризма]Драгалевци остава зад мен.
Но що ме е грижа? Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие. Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест! Някъде е падало гръм - мирише на колендро.
[колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична
буря
има подобна миризма]Драгалевци остава зад мен.
Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно. Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината. Ето ме на високо, на ведра ширина и простор. Като че ли бия криле да политна високо, високо. Лицето ми пламти от умора.
към текста >>
67.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя
буря
.
На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво.
Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя
буря
.
В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи.
към текста >>
68.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
69.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
70.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
71.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
72.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
73.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
74.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
75.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
76.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
77.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
78.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
79.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
80.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
81.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
82.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветва да харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце. Сега надвечер пак се разясни съвсем. Записки на Елена Хаджи Григорова
към текста >>
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
83.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Да се качи човек на висок планински връх не е лошо, но той трябва да бъде готов да стане някоя
буря
.
Какво може да иска една майка? Нещо за себе си. Човек иска. Най-мъчният изпит, дето хората пропадат - не могат да постигнат това, което желаят. Колкото човек се издига повече в живота, толкова му се дават трудни задачи да разрешава.
Да се качи човек на висок планински връх не е лошо, но той трябва да бъде готов да стане някоя
буря
.
Богатство и сиромашия - две емблеми. Те са били най-непоносимото първоначално. Богат да бъдеш значи тъй да бъдеш натоварен, щото да се чудиш какво да правиш. А сиромах - да бъдеш играчка, да те духа вятърът, където иска. Да окъпете сиромашията.
към текста >>
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
84.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
85.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
86.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
87.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
88.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
89.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
90.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
91.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
92.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
93.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
94.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
95.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
96.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
97.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна
буря
от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро.
към текста >>
98.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
лятна духовна школа.
Бурята
.
Учителя провежда на Рила (Езерата)
лятна духовна школа.
Бурята
.
20-21 август През нощта на 20 срещу 21 август се разразява голяма буря, която е предсказана от Лулчев, който настоява за слизане от планината. Учителя отказва. Това събитие е описано от Светозар Няголов, Мария Тодорова. 1. Спомен на Светозар Няголов: Любомир Лулчев: Биографичен очеркКонкретно за това събитие:
към текста >>
През нощта на 20 срещу 21 август се разразява голяма
буря
, която е предсказана от Лулчев, който настоява за слизане от планината.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
През нощта на 20 срещу 21 август се разразява голяма
буря
, която е предсказана от Лулчев, който настоява за слизане от планината.
Учителя отказва. Това събитие е описано от Светозар Няголов, Мария Тодорова. 1. Спомен на Светозар Няголов: Любомир Лулчев: Биографичен очеркКонкретно за това събитие: В 1932 г., по време на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата.
към текста >>
В 1932 г., по време на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма
буря
и предлага на Учителя да напуснат лагера.
20-21 август През нощта на 20 срещу 21 август се разразява голяма буря, която е предсказана от Лулчев, който настоява за слизане от планината. Учителя отказва. Това събитие е описано от Светозар Няголов, Мария Тодорова. 1. Спомен на Светозар Няголов: Любомир Лулчев: Биографичен очеркКонкретно за това събитие:
В 1932 г., по време на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма
буря
и предлага на Учителя да напуснат лагера.
Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята.
към текста >>
става голяма
буря
през нощта, падат палатки.
1. Спомен на Светозар Няголов: Любомир Лулчев: Биографичен очеркКонкретно за това събитие: В 1932 г., по време на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г.
става голяма
буря
през нощта, падат палатки.
Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си.
към текста >>
Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре
бурята
.
В 1932 г., по време на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки.
Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре
бурята
.
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”
към текста >>
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и
бурята
спира.
Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята.
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и
бурята
спира.
Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.” 2. Спомен на Мария Тодорова: БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
към текста >>
Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте
бурята
още снощи, за да не се разрушава лагерът ни?
Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира.
Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте
бурята
още снощи, за да не се разрушава лагерът ни?
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.” 2. Спомен на Мария Тодорова: БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Светозар Няголов
към текста >>
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази
буря
беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни?
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази
буря
беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.” 2. Спомен на Мария Тодорова: БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Светозар Няголов І. А.
към текста >>
2. Спомен на Мария Тодорова:
БУРЯТА
И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”
2. Спомен на Мария Тодорова:
БУРЯТА
И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
Светозар Няголов І. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Любомир Христов Лулчев е роден на 13,11.1886 г. в гр.
към текста >>
В 1932 г., повреме на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма
буря
и предлага на Учителя да напуснат лагера.
Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот. През 1931 г. Учителят казва на Паша да съобщи на Елена Андреева да стане учителка, понеже чувства отрицателното в нея. Стр. 13/1036
В 1932 г., повреме на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма
буря
и предлага на Учителя да напуснат лагера.
Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята.
към текста >>
става голяма
буря
през нощта, падат палатки.
Стр. 13/1036 В 1932 г., повреме на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г.
става голяма
буря
през нощта, падат палатки.
Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си.
към текста >>
Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре
бурята
.
В 1932 г., повреме на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки.
Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре
бурята
.
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”*
към текста >>
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и
бурята
спира.
Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята.
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и
бурята
спира.
Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”* * Вж.
към текста >>
Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте
бурята
още снощи, за да не се разрушава лагерът ни?
Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това? ” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира.
Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте
бурята
още снощи, за да не се разрушава лагерът ни?
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”* * Вж. „Изгревът”, том V, стр.
към текста >>
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази
буря
беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни?
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази
буря
беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”* * Вж. „Изгревът”, том V, стр. 430 ÷ 433, под № 166.
към текста >>
166.
БУРЯТА
И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете на готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва на земята. Изгревът - Том 21 Глава: І. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Спомен на Мария Тодорова
166.
БУРЯТА
И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
Този случай може да се разказва много пъти от различна гледна точка. Случаят е един единствен по рода си и като него друг няма такъв. Той се случи, защото имаше предпоставки, дойде причината и накрая всички видяхме последиците. Братството бе на 7-те езера на Рила. Лагерувахме и живота протичаше нормално.
към текста >>
Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има
буря
и голямо бедствие.
Той се случи, защото имаше предпоставки, дойде причината и накрая всички видяхме последиците. Братството бе на 7-те езера на Рила. Лагерувахме и живота протичаше нормално. Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи. И ето дойде случката, която трябваше да се яви.
Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има
буря
и голямо бедствие.
Трябва да приберем лагера и веднага да слезем долу". Учителят го изслушва и казва: „Аз ще остана тука! " Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява на висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде буря и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпогинат тук и че не може да се направи нищо. Приятелите стоят наоколо, слушат и се уплашват от вироглавството на Лулчев, че така говори дръзко и крещи срещу Учителя. След като избълва срещу Учителя това, което има в него, той млъкна.
към текста >>
" Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява на висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде
буря
и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпогинат тук и че не може да се направи нищо.
Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи. И ето дойде случката, която трябваше да се яви. Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има буря и голямо бедствие. Трябва да приберем лагера и веднага да слезем долу". Учителят го изслушва и казва: „Аз ще остана тука!
" Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява на висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде
буря
и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпогинат тук и че не може да се направи нищо.
Приятелите стоят наоколо, слушат и се уплашват от вироглавството на Лулчев, че така говори дръзко и крещи срещу Учителя. След като избълва срещу Учителя това, което има в него, той млъкна. Учителят му казва: „Ти си иди, аз оставам! " След малко добави: „Ти си иди, ние оставаме". След като се разсърди Лулчев решава да си тръгне.
към текста >>
Бурята
дойде с дъжд, гръмотевици и вятър.
Това бе основната тема на беседата. Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни.
Бурята
дойде с дъжд, гръмотевици и вятър.
Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември. В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила.
към текста >>
Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ -
буря
и половина.
Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни. Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър.
Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ -
буря
и половина.
На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември. В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила. Учителят отново зае един много строг вид и говори по адрес на Елена: „Тя знае ли какво означава това?
към текста >>
В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази
буря
в Рила.
Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември.
В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази
буря
в Рила.
Учителят отново зае един много строг вид и говори по адрес на Елена: „Тя знае ли какво означава това? И какви последици имат тези неща? " А това, че напусна лагера, напусна Учителя и се беше повлякла след Лулчев имаше причина. Тази връзка на Елена с Лулчев не бе одобрена от Учителя, за което беше я отстранил от Изгрева за няколко години и я изпрати за учителка в с. Макоцево. Там тя беше уволнена като дъновистка поради пропаганда, сред учениците.
към текста >>
Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и
бурята
, която дойде след тяхното напускане.
Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него". Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях. Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят.
Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и
бурята
, която дойде след тяхното напускане.
По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки. В Братството женския състав беше 2/3, а мъжете 1/3. Това предполагаше да има някои облажавани, а други съблазнявани. Образуваха се групички и което е най-смешното, че те слушаха повече своите тартори отколкото Учителя. Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята.
към текста >>
БУРЯТА
И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
Той бе усетил една малка част от товара, който Учителят носеше върху себе си от погрешките на учениците. А той трябваше да носи нашите погрешки и да ни посочва пътя, как да ги изправим. Защото това бе Школа на Живота и Живия Бог бе отворил тази Школа за днешното и утрешно човечество. Изгревът - Том 5 Глава: 166.
БУРЯТА
И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
към текста >>
99.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът,
Буря
, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът,
Буря
, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
към текста >>
100.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 февруари
, 3.02.1935 г.
Дохожда
буря
.
Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила. Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие. Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците. Появява се един малък облак.
Дохожда
буря
.
Тя изгонва облака, градушката. Значи страданието те пази, На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял. „Господи, да стигна някъде конче, да се кача, да си почина" - си думал той.
към текста >>
НАГОРЕ