Търсене в текстове за 'Бос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 153 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И действително, някои учени установиха, че слънцето бавно, но сигурно води към изстиване и не ще се минат много милиони години, когато на небосклона ще се движи един медно червен диск на угасващото слънце.
Умирането на една форма създава условие за раждането на нова форма. И колкото всяка нова форма носи в себе си по-голям жизнен запас, толкова майчината форма губи от своите сили и се движи към смъртта. И това е тъй, защото новият живот чрез майката се прелива в детето. Животът на земята се намира в пряма зависимост от съществуванието на слънцето. Угасне ли то, веднага ще угасне и всеки живот на земята. И действително, някои учени установиха, че слънцето бавно, но сигурно води към изстиване и не ще се минат много милиони години, когато на небосклона ще се движи един медно червен диск на угасващото слънце. Но не, това не ще стане. Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към него и един ден сблъскването е неминуемо. Тогава енергията, която ще се развие от това сблъскване, ще запали отново това светило. И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот. Нека продължим аналогията.
към текста >>

Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата.
Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика. В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот. Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца. Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот.
към текста >>

2. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е.
Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания.
към текста >>

3. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни.
Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване. То е едно необходимо качество на истинския астролог. Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология. Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология. Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони. Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? " той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба.
към текста >>

4. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията.
Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец. Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре.
към текста >>

5. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост.
Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства.
към текста >>

6. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване?
към текста >>

Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния?
Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други.
към текста >>

7. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот.
Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка). И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро. Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот. Пита се ученика от бр. сдружения има ли такива? Та нали тъкмо за тях тай съедини силите си в бр. сдружение, имайки предвид новия вид борба с непознати вътрешни светове. Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни.
към текста >>

8. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях.
Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.
към текста >>

9. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва. Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива.
към текста >>

Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път?
Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.). Но те са давали и символично значение на краските. (Откровение 17 гл.
към текста >>

при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др.
Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование.
към текста >>

И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование.
при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност.
към текста >>

Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ.
Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ.
към текста >>

10. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила.
Тия момчета, ха, но светлей му нещо на лицето, като да се радва за нещо, a за кое – и той сам не знае... Всички в комуната сме 12 души ведно и трите деца. Нареждаме се на дългата маса за закуска Наистина, чудна група сме ний. Най-голямо разнообразие в лицата. Всички почернели от слънцето с дълги коси и наболи бради, като че някой художник си играл най-капризно със своята четка по лицата ни. Едному висят под ушите две черни петна – напомня на Пушкин, друг издигнал няколко стръкова брадичка, а други изцяло зацапани с черни кафяни или кестеняви бои. Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила. Едно котле с млечна каша и два големи селски хляба. Кашата се разсипва и хлябът начупва. Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло.
към текста >>

11. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството.
Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение.
към текста >>

12. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км.
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил.
към текста >>

13. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса.
Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация. На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др.
към текста >>

14. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви.
– За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие.
към текста >>

Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе.
Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 мин. в разпалена жерава под звуците на една монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за случая. То е нещо като Свещен тъпан. И самата песен е особена. Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат . Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации.
към текста >>

15. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е.
към текста >>

16. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите сетива и да разшири областта на своите изследвания.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ Днешното човечество признава за свой всеведец цар и законодател ума. И той наистина е цар, но в царството на крайното и релативното. Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите сетива и да разшири областта на своите изследвания. Прави го, но до известен предел. Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад него – още по-широк и така – „до безкрайност". Дойде ли до безкрайното, умът зашеметен се отдръпва назад: гордият цар отстъпва, победен пред загадката на безграничното. И той се втурва тогава назад и се вдълбочава в малкото. Дроби го, цепи го на по-дребни и по-дребни частици – дано намери там първичното.
към текста >>

17. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Лесното нервиране или отчайване показва слабост.
Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити.
към текста >>

18. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".
към текста >>

Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен.
Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи.
към текста >>

И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини".
Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата.
към текста >>

19. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край.
към текста >>

20. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.
сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го.
към текста >>

„Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън.
Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря". Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода. През целия м.
към текста >>

Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.
ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите.
към текста >>

21. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат.
И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие – по-бавно менящо се – което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр. когато слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т.н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат. И тъй As. и M.C. ни дават ориентировката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга.
към текста >>

22. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно.
към текста >>

23. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор.
Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл.
към текста >>

В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл.
Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.
към текста >>

Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи.
Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма.
към текста >>

24. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано.
ЗА МИРОГЛЕДА Георги Северов За да се живее правилно, трябва да се мисли правилно. Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност. Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано. Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата.
към текста >>

25. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе.
Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков. Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе. Гайдъта свири и ти'й играят, ни им става ништу, краката хми ни изгурават! Околу полвина час играт ф огин'а, ни хми става ништу. Излизът ду кра'я ф огин'а, ама флизът пакъ вътре. И тъй ша пáнии кърпа ф огин'а, ут този чиляк и тя ни са фашта, ни гури. Играт, йграт колкуту пулвин час ши излагат ут огина чи пак флизат: ду идин час йгрът.
към текста >>

Всички нестинарки на брои 4 бяха боси.
и 35 м. след обяд накладоха огън. Дърва за огъня донесоха от конака. До пълното разгаряне на огъня нестинарите бяха в конака си и водеха обикновен разговор върху предстоящите им полски работи. През всичкото време аз бях при тях и не забелязах никаква подготовка за играта в огъня. Всички нестинарки на брои 4 бяха боси. Към 830 часа, когато дървата бяха вече изгорели и жарта разпръсната, нестинарите излязоха от конака и се наредиха по следующия начин: най-напред вървяха гайдаря и тъпанаря и свиреха ръченица – особена мелодия, зад тях следваха три млади момчета, които носеха иконите на св. Константин и Елена и майка им. Зад тях вървяха нестинарките. Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня. Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито дума за играта.
към текста >>

В огъня играят винаги боси.
Свойството да се играе в огъня не е наследствено. Това проучих и проследих добре. Роклята на нестинарката, която слабо се докосваше до огъня, без да изгори, не се запали, вероятно, защото беше от коноп. Не съм видял, но разправят, че паднали дрехи и кърпи от нестинарки в огъня, не изгаряли никак. Когато са в огъня, нестинарките са в екстаз и твърде често говорят неща, които не помнят след излизането от огъня. В огъня играят винаги боси. Нестинари от с. Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с. Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб.
към текста >>

Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня.
Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб. Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията. Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат. Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня. Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф. Арнаудов, както и тия що дава г. Жеко Стоянов са важни, но само до външната страна на нестинарските игри. За да се разберат добре нестинарските игри, би трябвало всяка една от проявите на нестинарите да бъде основно проучена, за да могат да се теглят и правилни заключения.
към текста >>

В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата.
Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата. Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят. Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение.
към текста >>

В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите.
към текста >>

Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата.
Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище.
към текста >>

Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството.
В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове.
към текста >>

Шаманите около Балаганск (Сибир) танцуват с барабана и правят шум с железа, след това призовават духовете и правят чудеса: мият лицето си с огън и ходят боси из жаравата[6].
На о. Таити жрецът Папа Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня. И всеки, казва той, който би следвал съветите му би могъл да стори същото. Дервишите от Мала Азия Персия, особено тия от ордена Бекташи и Рифаи по време на своите екстазни свещени танци, изпадат в такова мистично състояние (халет), че изпитват върховно удоволствие от блъскане главата си до разкървавяване, нанасяне дълбоки рани с нажежено желязо, други захапват живи въглени и ги държат в устата си до изстудяване, трети газят жарава или гълтат нажежени въглени. Подобно тъпкане жарава и гълтане нажежени въглени се среща у някои арабски племена в Мароко и Алжир. Шаманите около Балаганск (Сибир) танцуват с барабана и правят шум с железа, след това призовават духовете и правят чудеса: мият лицето си с огън и ходят боси из жаравата[6]. Такива шамани има в северна и южна Америка, напр. у племето Бетисуани, които ядат огън, ближат разгорещено желязо и пр. Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия. В тия примери няма ни помен от лъжа или фокусничество. Това с категорична положителност твърдят всички наблюдатели.
към текста >>

Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените), почват да въхкат и да играят в огъня боси, без обуща, без чорапи.
[1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят. Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените), почват да въхкат и да играят в огъня боси, без обуща, без чорапи. Гайдата свири и те играят, не им става нищо, краката им не изгарят! Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят.
към текста >>

26. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото.
към текста >>

В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

27. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават.
Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви. Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт. Обикновените смъртни могат да бъдат свободни дотолкоз, доколкото са установили живота си в различните негови прояви на принципите, очертани от Великия Учител.
към текста >>

28. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм. Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт. Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура.
към текста >>

– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване.
Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца.
към текста >>

29. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория.
Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света.
към текста >>

30. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам.
Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане. Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа!
към текста >>

31. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака.
Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина. За практичните последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг. изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл. За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака. Доколкото се има основание да се напишат горните равенства, ще видим по-долу. За нещастие обаче, цялата тази работа почива само на факта, че при анализа са се оказали незначителни следи злато, които едва ли се поддават на количествени измервания. Данни от други странични явления, които биха съпровождали разпадането на живачния атом, не са констатирани. Самия г-н М. казва: „Пред нас стоят цяла редица съвсем неизяснени явления, един обширен фактичен комплекс.” Всичко това накара мнозина да погледнат скептично поне на досегашните резултати, още повече, че и проф. F.
към текста >>

32. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила.
Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило. Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде. На младежите, които тъй искрено мислят, че се самовъзпитават "физически", пожелаваме да запазят искреност и към нашата статия.
към текста >>

33. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа.
В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство. Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око... Недей дири по моите пръсти като накит скъп зърното на твоя дар. То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение. Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред. което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив.
към текста >>

Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост!
Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада. Мънички творби на морето. Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден.
към текста >>

Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око.
ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет. Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия. Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път. Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око. Вървя по моя път. Морето стигнах. Морето е врата и път. Оттук идва, оттук си отива пролетта. Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен.
към текста >>

34. МАЗДАЗНАН - M. M a н е в Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
Слепецът Слепецът сал не знае, Що нещо са лъчи, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи. Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е. А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг. Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като живее, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед! За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
към текста >>

35. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите.
Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5.
към текста >>

36. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност.
към текста >>

37. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тая теоретична постановка на въпроса се нуждае и от една фактическа обосновка, която да потвърди теорията.
Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци. Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа. Това са най-съществените данни, които намираме в окултната литература. Тия данни, разбира се, тъй само поднесени, още не са достатъчна гаранция за тяхната достоверност. Тая теоретична постановка на въпроса се нуждае и от една фактическа обосновка, която да потвърди теорията. Учените от по-ново време отново се възвръщат с все по-голям интерес към въпроса за Атлантис. Вече има много факти, които обнадеждават теорията. Етнографите вече се натъкват на странни факти. Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации. Впрочем, нека систематизираме фактите.
към текста >>

38. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост.
Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост.
към текста >>

Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост.
Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си.
към текста >>

Не стигат думите за хубостта, що видях.
Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци? Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам. Не стигат думите за хубостта, що видях. Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта. Отнесох безброй спомени в душата си за нея. Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ!
към текста >>

39. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ако Той търпи, това не е от слабост.
Божията правда седи в това – да зачитаме свещено великите Божии закони. Ако пък искаме да турим друго право в света, ние ще бъдем езичници. Ако изпълняваме Божиите закони, тогава за нас ще има само един Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Доброто. Този Бог гледа еднакво към всички хора. Следователно, всяко насилие, което се върши от когото и да е, не е угодно Богу. И ако Той търпи, това не е от слабост. Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Казват, че щял да дойде Антихрист. Че той навсякъде съществува! От 8,000 години съществува Антихрист. В света се избиха повече от 25 милиона хора.
към текста >>

40. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения.
Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение. Но физиогномията може да се положи и на здрава научна основа, като се сведат нейните основни положения към науката за живите форми, или както ние я наричаме Живата Геометрия. Без да се впущаме в подробности по този въпрос, който изисква и по-друга подготовка, па освен това излиза из тесните рамки на настоящия очерк, ние ще изложим общи положения. Обикновено физиогномията делят на два по-големи дял: 1.
към текста >>

Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост.
Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извити линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото. Линиите са израз и на темпераментите.
към текста >>

41. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание.
Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>

42. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тези господа сами признават, че техните електрически чудовища са неспособни по причина на тяхната слабост да го реализират.
Така е също и с науката за превръщането. Г. J. Castelot вчера беше за тези господа утопист, днес е един несръчен химик. Той остава отхвърлен и досега в това отношение. Превръщането не е реализирано. Тези господа сами признават, че техните електрически чудовища са неспособни по причина на тяхната слабост да го реализират. И тогава тези господа се задоволяват да мислят, че превръщането, както те ни го пишат, е възможно теоретически, но невъзможно практически, че то ще бъде реализирано един ден, но от тях или техните ученици благодарение на тези електрически чудовища, тъй като предлагания метод на г. Ж. Кастло им се вижда твърде прост, за да бъде ценен. Г. Жоливе Кастло със своята книга не ни въвежда в изследванията, чрез които той ще може по-късно, много по-късно да се изясни. Той не е един книжен химик, но на лабораторията, той не нарежда тъмни доказателства в полза на своята система и против тази на другите. Това, което той ни изнася, не са празни разсъждения, но един факт видим, осезаем, измерим.
към текста >>

43. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти.
къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако".
към текста >>

Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства.
Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица.
към текста >>

Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У.
Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си.
към текста >>

Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили.
Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши. Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист. Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите. Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда. Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните.
към текста >>

Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина.
А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши. Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист. Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите. Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда. Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните. Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро.
към текста >>

44. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток?
към текста >>

45. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост?
Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух.
към текста >>

46. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Усмихвам се и вредом съзерцавам Неговата хубост.
От деня, в който срешнах моя Бог, игрите на нашата любов не са престанали! /\з не затварям очите си. Не си запушвам ушите. Не изтезавам тялото си. Гледам с широко отворени очи. Усмихвам се и вредом съзерцавам Неговата хубост. Шъпна името Му и всичко, което виждам ми говори за Него. Всичките ми дела са служба Богу. Зората и вечерния здрач за мене са еднакви. Противоречията не съществуват вече заради мен. Където и да ходя, аз действувам все в Него.
към текста >>

47. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост.
Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея. Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим!
към текста >>

48. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Gis Moll НЕБЕСНОТО ЗНАМЕНИЕ В човека има една слабост, която много му вреди.
Gis Moll НЕБЕСНОТО ЗНАМЕНИЕ В човека има една слабост, която много му вреди. Това е страхът пред всичко Ново. Идея ли някоя: мисъл, образ или движение, които той за пръв път среща, виждаш го - изведнъж се стресне, отвори широко очите. Най-първо ще се усъмни в него, после ще се замисли и ако намери нещо хубаво, ще го приеме, ако не - ще го отхвърли. Всичко ново смущава човека. Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си лъчезарен лик.
към текста >>

49. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа.
Учителството не бива да отмине току тъй един такъв факт. Преди всичко то е длъжно да си състави едно понятие върху подобно едно културно явление. Духовната наука, която лежи в основата на педагията в това училище, е наистина твърде много спорна. Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин. Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля. „Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
към текста >>

50. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен.
Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с малко думи е съумял да ги изрази и предаде нагледно. Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175-180 сантиметра – no-rope от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец – дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност. Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва.
към текста >>

За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.
И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ?
към текста >>

51. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
към текста >>

Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък?
Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго. Там го поздравяваха неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом. Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък? – Аз съм принц Бинотрис, син на Негова Светост – отговаряше момчето. – И как се казва твоята майка? – Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче.
към текста >>

Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия.
Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв.
към текста >>

52. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост.
Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата. Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град.
към текста >>

53. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тези опити не пораждат ли у астронома следните въпроси: Що действува между Слънцето и Луната, между Слънцето и Юпитер във време на затъмнението, преди и след него за да предизвика то безредие, слабост и особени реакции в земните вещества, (Г-жа Колиско е правила опити със злато, сребро и калай, те окултно съответствуват на Слънцето, Луната и Юпитер).
И тя е констатирала анормалности в тези разтвори поради затъмнението. Във време на затъмнението в разтворите царува безредие, хаос. Чак на 5 юли, т.е. една седмица след затъмнението разтворите стават отново нормални. Нейният труд върху тези опити е издаден от книгоиздателството Orient – Occident – Verlag в Щтутгард и е снабден с рисунки, от които три цветни. Тези опити не пораждат ли у астронома следните въпроси: Що действува между Слънцето и Луната, между Слънцето и Юпитер във време на затъмнението, преди и след него за да предизвика то безредие, слабост и особени реакции в земните вещества, (Г-жа Колиско е правила опити със злато, сребро и калай, те окултно съответствуват на Слънцето, Луната и Юпитер). ОКУЛТНОТО ДВИЖЕНИЕ В БЕЛГИЯ. В Брюксел са организирани лекции върху окултните науки. Напр., г-ца Е. Врееде е говорила върху: „Зодиакалните знакове през вековете". Д-р Е.
към текста >>

54. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека.
Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия.
към текста >>

55. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости".
Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души. Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб. Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане.
към текста >>

56. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост!
По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне. Върху нея почива развоя на човешкия ум. Без вяра никаква наука, никакъв живот не може да съществуват. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога".
към текста >>

57. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо.
Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия.
към текста >>

58. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

[5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О.
[4]Гледай: Spase Time and Gravitation (Campridge 1921 г.) от проф. Едингтон; Raum — Zeit — Materie (II-то издание 1921 г.) „Дайте ми отношения, аз ще ви построя и материята и движението", казва същия проф. Едингтон. Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919).
към текста >>

59. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели.
Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка.
към текста >>

60. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Грях, страдание - какво е това, освен резултат на слабости?
Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника. Само това виждаме ние вън в света, което е вътре у нас. Не казвайте, че светът е изпълнен със зло и с грях и плачете, че можете още да виждате зло и грях. Ако искате да помогнете на света, преди всичко не го осъждайте, не го отслабвайте с вашите разсъждения. Грях, страдание - какво е това, освен резултат на слабости? Хората от люлката още си внушават, че те са слаби, че те са грешни. Такива учения все повече и повече разслабват хората. Не, казвайте че те са изпълнени със слава и облечени в безсмъртие, всички, даже и най-слабия. Казвайте им, повтаряйте и на себе си: „Аз съм Той, аз съм Той”. Нека това непреривно да звучи във вашия ум, подобно песен, нека звучи дене и нощем.
към текста >>

61. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ФИЗИОГНОМИЯ ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ПЕТТЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТИПОВЕ Четириъгълен тип Четириъгълният тип означава енергична, рязка и много упорита натура, твърдост на характера, който достига до непреклонност и може да се изрази даже в грубост.
ФИЗИОГНОМИЯ ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ПЕТТЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТИПОВЕ Четириъгълен тип Четириъгълният тип означава енергична, рязка и много упорита натура, твърдост на характера, който достига до непреклонност и може да се изрази даже в грубост. Индивиди от този тип се отличават с решителни идеи, те са резки в своите съждения. Постоянно критикуват идеите на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите. У тях особено е развит практическия смисъл. Позитивизмът на техния ум унищожава силните пориви на ума, на които понякога те са способни. „Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас.
към текста >>

Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници.
Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов. Имат бурни страсти и макар да са енергични в удовлетворение на плътските си желания, но по-далеч от това не се простира тяхната любов; тя у тях е само едно материално чувство. Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов. Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство.
към текста >>

62. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат.
към текста >>

63. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна.
към текста >>

Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния.
Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, превъплътяване. Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология". За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна". Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном.
към текста >>

Достатъчно е само да споменем, кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка.
Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба. В светлината на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота. В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето. Достатъчно е само да споменем, кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас. Тя проучва капитала в обръщение на човека.
към текста >>

За ония, които са запознати с ролята на тия статива и органи в душевния живот - съвременното естествознание ни дава доволно пълна картина за това - обосновката на горните науки веднага излиза наяве.
Физиогномията има за обект проучването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас. Тя проучва капитала в обръщение на човека. Хиромантията се занимава с ръката - главен орган на пипането и най-интелигентното сечиво на човека в творчеството на материалната култура. Тя изучава онова, което човек е реализирал и което може да реализира в света чрез своята творческа воля. За ония, които са запознати с ролята на тия статива и органи в душевния живот - съвременното естествознание ни дава доволно пълна картина за това - обосновката на горните науки веднага излиза наяве. Ала най-убедителен доказ са самите емпирично установени факти и наблюдения, които изграждат тия психологични науки за Човека с конкретна база на изследване, на които е съдено да покажат човеку Пътя и Истината на неговия живот.
към текста >>

64. Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние мислим, обаче, че това е едно неточно, несолидно твърдение, защото къде е живяла тази тения, ако действително е по-стара от вида човек, преди човек да е бил обособен като човек, защото ние не я намираме в маймуните, които се третират като родоначалници на човека (а и те са също по-млади от типа червеи).
За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм. Тази тения живее само в човека. И човек, за да се зарази от нея, трябва да е ял заразено от цистицеркуса (ларвата) на тенията в свинско месо. Тенията, казва той, е безгръбначно, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е. първия човек още е бил месоядец, защото иначе не би се заразил от тения; следва, че месото е естествена храна за човека", заключава той. Ние мислим, обаче, че това е едно неточно, несолидно твърдение, защото къде е живяла тази тения, ако действително е по-стара от вида човек, преди човек да е бил обособен като човек, защото ние не я намираме в маймуните, които се третират като родоначалници на човека (а и те са също по-млади от типа червеи). А от друга страна нека се има пред вид и следното: В природата всякога са се създавали нови видове, било чрез бавни промени или мутации. Така, че Tenia solium може би е един нов вид, приспособен да живее в човешкия организъм от времето, когато човек си е присадил привичката да се храни с месо, макар и да принадлежи към действително стария тип червеи. Следователно положението, че човешкият прадед е бил месоядец, съдено от развоя и местожителството на поменатата тения, не търпи никаква научна критика. Колкото и да се умува, вегетарианството се налага и ще се наложи по силата на новото време, на етиката, на която то служи, хигиената, а и защото то е и първата крачка към новото светоразбиране и нека не .си правят илюзия господата учени - негови противници, че ще го провалят с теоретизиранията си, както и привържениците му, че ще го защитят с разбиранията си. То ще се наложи поради възходящия подем на новите и благородни схващания и приложения за морала, живота и науката.
към текста >>

65. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост.
Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров. С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост. Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина. Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна. Времето не оставя бразди по нея и лицето на света има всякога лице на младенец. Ден и нощ Те съзерцавам, удивен от безмерната красота, що си оставил в делото на ръцете си!
към текста >>

Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна.
Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост. Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина. Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна. Времето не оставя бразди по нея и лицето на света има всякога лице на младенец. Ден и нощ Те съзерцавам, удивен от безмерната красота, що си оставил в делото на ръцете си!
към текста >>

66. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас.
Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец. Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну. На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината. Но един ден той стигна полите на Гур. Пусна овцете на паша, поседна на камъка и запя. Слънцето грейна силно.
към текста >>

67. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни.
А тези връзки са временни, външни. Човек във всички същества ще обича Бога. Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън. Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот. И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството.
към текста >>

68. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно.
Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>

69. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес.
Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес. С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време. С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека. Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина метафизика на развитието на човека. Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр.
към текста >>

В нея авторът с един обоснован природо-историчен поглед доказва, че старите митове са едно истинско човешко преживяване.
- Природната демонология и раят. – Природата като изображение на човека. - Изворите на легендите за произхода на света и за неговото пропадане. - Странствуване на душата, смърт и спасение. Самото изнесено съдържание говори много добре за самата книга. В нея авторът с един обоснован природо-историчен поглед доказва, че старите митове са едно истинско човешко преживяване. Резултатите на точно изследване и сериозните философски издирвания се свързват тук в една нова световна картина. Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за старостта на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление. Науката, дори и в най-простата си форма, като просто описание на нещо, може при желание за чисто познание, да има само метафизичен смисъл; или ако няма такъв, тя въобще, няма никакъв смисъл. Авторът казва, че проблеми, като настоящия, без рационална метафизика не може да имат плен обхват, дълбочина и разрешение. Затова, във втората част на книгата, която е дълбоко духовна, окултна, авторът показва, че не е тежко да се постави мост между външното, естествено-историческото — и вътрешното — метафизичното, окултното разбиране.
към текста >>

В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина.
1927 год. 6 . 50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието. 209 стр.
към текста >>

70. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности.
Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е. освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура. Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности. Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието. Изучаването на тази наука е необходимо за всички, но особено на свещениците, учителите, чиновниците и лекарите. На лекарите тя им дава някои поучителни данни за правилна постановка на диагнозата защото болестите наслояват на лицето своеобразен печат, който показва на болестната причина и не позволява да се смесват душевните движения и болестите на тялото. Прев.: П. Г. П.
към текста >>

71. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда.
– Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите. * * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда. Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова. Какъв мир при излизане от трескавия град! Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията.
към текста >>

Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост.
Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии. Това е любовта. Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб. Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан .
към текста >>

72. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви.
Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса.
към текста >>

73. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден.
Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти. Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден. Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва. Това добро е малко семенце, що крие велико благо за тебе.
към текста >>

74. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост.
И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него. Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя. А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина. Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная муха. И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри.
към текста >>

И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост.
И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват. И до днес дъщерите на Ормузд са на земята. И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост. И само вечер, кога окото на Слънцето се склопи, те в жалба привеждат главици и излъхват своята ароматна тъга. Г.
към текста >>

75. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво.
Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други. Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка.
към текста >>

76. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард.
В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард. Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел.
към текста >>

Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава.
Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта.
към текста >>

77. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюрела (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзи, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране.
Но този обективен образ, що природата му дава, това писмо, което тя пише, ще послужи като сигурна опора на неговите наблюдения и изследвания, на неговото психологично прозрение. Малцина у нас познават техническия език на астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респ. ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюрела (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзи, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът - не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по-специална задача. По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно, каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.
към текста >>

78. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие.
Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката. Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката. Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие. Заобиколете се с ритмични трептения и предавайте ги и на другите. Мислете „Доброто" - и ще си създадете по-добри материални условия. Мислете „Красивото" - и като резултат ще имате по-добро здраве. Мислете за „Силата" - и вие ще станете силни. Имайте силно желание тялото ви да бъда силно и действувайте то да стане такова.
към текста >>

79. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята.
Идеите му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф. Д'Арсонвал от института. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания. Така е напр. с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „Инстинкт". Други: „Специално чувство". Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадката. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни.
към текста >>

80. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1).
Неговото съчинение „Биология на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест. история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол. гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело.
към текста >>

81. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство.
Небето е, което прави всичко". Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение. В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал. В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества.
към текста >>

82. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане.
Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни. Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили.
към текста >>

83. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И само по тоя начин, надарени с сърце и разум, бронзираните и мускулести младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота.
И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всека друга болест е необходимо болният да иска да оздравее. Възвръщането към един живот по-близък до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физичното здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни. И само по тоя начин, надарени с сърце и разум, бронзираните и мускулести младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота. „Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото, човекът - цвете, от всички други цветя има най-голяма нужда от слънце." Из „Известия на дирекцията на народното здраве."
към текста >>

84. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр.
Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване. Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна.
към текста >>

85. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят.
Вл. Пашов ВЕЛИКАТА ТАЙНА Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален" живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език.
към текста >>

86. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти!
документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр.
към текста >>

Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
към текста >>

87. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка.
Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават. Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка. И тя – чешмичката, самотна, смирена и величествена, подхваща: Братя и сестри, майки и бащи, Приятели и странници, Учители и ученици, Слуги и господари – Вий, служители на живота, Отворете сърцата си за доброто И бъдете като този извор! – Даром сте взели, даром давайте. Само силните ръце дават даром. Само любящите ръце дават даром. Любящите ръце са силните ръце.
към текста >>

88. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство.
Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние. И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна.
към текста >>

И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована.
И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието.
към текста >>

пробудените души, които имат велик свещен идеал, върху който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите. Новото иде и ще бъде дял само на разумните, т.е. пробудените души, които имат велик свещен идеал, върху който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
към текста >>

89. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни.
Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне.
към текста >>

Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност.
В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си.
към текста >>

И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай.
И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата.
към текста >>

И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия.
към текста >>

90. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите.
Това са три основни принципи, които действат в Битието; това са три есенциални сили, които в своята целокупност и отношения създават природата и човека. Под думата „ум" разбираме първичната есенция в света. Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната Реалност. Под думата „сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме Любов, която носи живота и създава чувствата в нас. А волята, това е третият принцип или есенция, от която е създаден материалният свят. За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите. Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас. Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви. А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите. А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти.
към текста >>

91. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение.
В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата.
към текста >>

И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес.
Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна.
към текста >>

92. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
към текста >>

93. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност".
То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти. Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи.
към текста >>

94. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив.
Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека.
към текста >>

95. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството.
По характер и вкусове е по-женствен. Погледът му е мек, любезен, гальовен. Той изразява красотата във всичките ù форми. Походката му е непринудена и елегантна. Той действа с чара на своя характер и деликатните си обноски. Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството. Лимфатичните по темперамент натури са хора на бавните движения, на леността, непостоянството, мечтите, фантазията. Те ходят бавно и отпуснато, сякаш са морни и скучаят. Краката им се влачат по земята, ръцете им са люлеят хлабаво. Те се движат, без да се оглеждат наоколо, погледът им е сякаш унесен. Нехайни и капризни, жените с лимфатичен темперамент в любовта са най-своеобразни или пък най-„нежно-странни".
към текста >>

96. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци.
" В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето. Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните. Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха.
към текста >>

97. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Материалът, от който се градят съвременните здания, като се почне от небостъргачите и се свърши с гаражите.
Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност. Главата е от злато. Краката: от желязо и глина. Не ви ли прави впечатление това неустойчиво съчетание от желязо и глина и не ви ли хрумва изведнъж съвременния му превод? Желязо и глина – железобетон. Материалът, от който се градят съвременните здания, като се почне от небостъргачите и се свърши с гаражите. Даниел дава едно първо тълкувание на Небукаднецар, може би най-достъпното. Но и то е скрито и се нуждае от по-съвременен превод. Истуканът, това е човечеството, което минава през различни култури, различни по съдържание, по опит и по степен. Главата – златната култура, златната епоха. Не ви ли напомня това златния век на човешкия род, за който се загатва в древните митове и за който говори и Овидий в своите Метаморфози?
към текста >>

98. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост.
Точно колкото им трябва, не повече. Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече. Те не правят като нас, които работим и предем, за да се запасим спрямо бедността. Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие. Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя. Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват. Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими.
към текста >>

99. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
към текста >>

100. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности.
Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20930790901184