НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
131
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни
небосвода
и да докаже своята значимост като светило.
Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни
небосвода
и да докаже своята значимост като светило.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
към текста >>
2.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ето езиковата
слабост
.
За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите. В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
Ето езиковата
слабост
.
Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица.
към текста >>
3.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с
босилек
и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
"Цената на всеки ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка.
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с
босилек
и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.
към текста >>
4.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас
босилек
, който благоухае.
Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух. Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят.
Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас
босилек
, който благоухае.
към текста >>
5.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "
хубостници
", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите.
" Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя.
Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "
хубостници
", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите.
Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа.
към текста >>
Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "
хубостници
", а човек е "
хубостник
" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.
Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици.
Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "
хубостници
", а човек е "
хубостник
" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.
В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
към текста >>
Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "
хубостници
".
С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека.
Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "
хубостници
".
Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи.
към текста >>
Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "
хубостници
", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат.
И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници".
Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "
хубостници
", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат.
Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в бъдеще.
към текста >>
Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки
слабости
допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите.
Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя, защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова. Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на Кръстю Христов. Ще опитате, как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща? Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет. Затова те съществуваха.
Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки
слабости
допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите.
И Учителят търпеше всйчко това и помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни, за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше. Словото на Учителя може да влезне в чист човек, защото има отношение към чистотата у човека, защото само човешката душа живее в свят на чистота и само в тази чистота Словото на Учителя може да пребъдва.
към текста >>
6.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова"
Хубостникът
Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова"
Хубостникът
Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".
Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки.
към текста >>
Защото се беше намесил онзи "
хубостник
" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше.
Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи. Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя. Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея. Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли?
Защото се беше намесил онзи "
хубостник
" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше.
Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато.
към текста >>
Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "
хубостник
".
Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше. Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник.
Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "
хубостник
".
Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато. Тя беше за нас външен човек - знаехме, че има контакт с Учителя само чрез музиката и нищо повече. Но Учителят беше работил с нея, беше я оценил като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни. След като направих три безуспешни опита да получа песните, накрая аз не издържах и ядосана и побесняла - а аз съм много опасна, когато съм ядосана и бясна, но те ме бяха вбесили от тяхното разиграване - накрая аз отидох при тях.
към текста >>
7.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Особено след като се беше вмъкнал и онзи "
хубостник
" Кръстю, това беше неприемливо.
Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя.
Особено след като се беше вмъкнал и онзи "
хубостник
" Кръстю, това беше неприемливо.
Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим коректура на шпалтите. От там нищо не можеше да се изнесе и нищо не можеше да се внесе. Затова има малки технически грешки в песните, дадени чрез Табакова. Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура. Ние нямахме достъп до печатницата.
към текста >>
Но това стана, според мен, под влияние на онзи "
хубостник
" Кръстю.
Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят. Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка.
Но това стана, според мен, под влияние на онзи "
хубостник
" Кръстю.
По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона.
към текста >>
Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "
хубостник
", и до края на живота си ще остане същата.
В Школата на Учителя е така: "Кой както се прояви в началото - така се проявява до края". Защо ли? Ами много просто. За каквото се закачиш, такъв проводник ставаш и накрая изпълняваш програмата на онези сили, за които си закачен от самото начало. Това е окултен закон.
Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "
хубостник
", и до края на живота си ще остане същата.
В това съм убедена. А на вас, по-младото поколение, оставям да проверите. Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна. Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея.
към текста >>
8.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през
Босна
и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия.
От Сирия отива в Мала Азия. 4. От Мала Азия отива в България. Идеологът на това учение е Боян Магът, който е третият, най-малкият син на цар Симеон. А поп Богомил е разпространителят на това учение. Историята на богомилското учение може да се намери в написаните за богомилството книги.
Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през
Босна
и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия.
Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили. През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа.
към текста >>
9.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това беше повече една
слабост
, която съпътствуваше и нас.
Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко.
Това беше повече една
слабост
, която съпътствуваше и нас.
Тяхното честолюбие се ласкаеше от онези, които ги бяха заобиколили като слушатели. И те им разказваха много неща. И точно туй беше използувано от много млади, които започнаха от своя страна да злоупотребяват и изкористяват тези разкази. Учителят каза тогава: "Всички приятели да вземат мерки да се отделят от младите и сами да работят. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар.
към текста >>
10.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която отначало си им дал.
"Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил.
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която отначало си им дал.
Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва.
към текста >>
11.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи
Босна
и Херцоговина.
Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя.
Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи
Босна
и Херцоговина.
Учителят тогава каза: "Австрия наруши Божия план за България и съсипа себе си като империя. Денят Господен е ден на ликвидация на греховете и страданията." Ние сме свидетели, че стана това, което каза Учителят: "Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос. А те не я взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за шест години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко.
към текста >>
12.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и
Босилеградско
.
Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и
Босилеградско
.
Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура.
към текста >>
13.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Нямаше как, тръгнахме бедни и
боси
да търсим правдата, за да забогатеем чрез нея.
Тук между нас на "Изгрева" дълги години имаше представители от негово име. След това те отидоха в света да проверяват Учението. Бяха чули, че Царството Божие със сила се взема. Решиха чрез сила да създадат Царство Божие на земята. Затова със сила ни отнеха "Изгрева" и ни изпратиха като последни бедняци да вървим по света и да забогатеем чрез правда.
Нямаше как, тръгнахме бедни и
боси
да търсим правдата, за да забогатеем чрез нея.
Още се лутаме бедни и боси, досущ последни голтаци. И просяци - просим за Божията Милост. А забравихме, че тя се раздава чрез Божията Правда! На нас, учениците от Школата, ни взеха "Изгрева" и ни натириха по света. А главатарят на бандата дойде на "Изгрева" да слуша Словото на Учителя.
към текста >>
Още се лутаме бедни и
боси
, досущ последни голтаци.
След това те отидоха в света да проверяват Учението. Бяха чули, че Царството Божие със сила се взема. Решиха чрез сила да създадат Царство Божие на земята. Затова със сила ни отнеха "Изгрева" и ни изпратиха като последни бедняци да вървим по света и да забогатеем чрез правда. Нямаше как, тръгнахме бедни и боси да търсим правдата, за да забогатеем чрез нея.
Още се лутаме бедни и
боси
, досущ последни голтаци.
И просяци - просим за Божията Милост. А забравихме, че тя се раздава чрез Божията Правда! На нас, учениците от Школата, ни взеха "Изгрева" и ни натириха по света. А главатарят на бандата дойде на "Изгрева" да слуша Словото на Учителя. Но понеже Учителят вече го нямаше, вместо да стои празен, главатарят реши да си направи дворец на Царството Божие на "Изгрева" с парите, които бе спечелил от обирите на богатите хора.
към текста >>
14.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Лулчев имаше
слабост
да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше.
Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него. Но това е тема на друга моя изповед.
Лулчев имаше
слабост
да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше.
Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа. Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него.
към текста >>
15.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Никаква
слабост
, никаква отпадналост не виждахме.
Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него.
Никаква
слабост
, никаква отпадналост не виждахме.
Но това беше само, когато беше на катедрата и държеше беседа. Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в здравето Му. Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек. Последните два месеца при Него отиваха сестри да Му помагат. Говореше се, че не се чувствува добре.
към текста >>
16.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние всички влизахме в салона
боси
, за да не цапаме и сядахме на измития под.
Аз докарах веднъж сама едно буре, но беше много тежко. Салонът бе построен за две седмици. Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в салона - успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени. Подът беше измит. Така, през месец август 1927 година, дойде съборът.
Ние всички влизахме в салона
боси
, за да не цапаме и сядахме на измития под.
Само за Учителя имаше маса и столче. Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика". Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили салон далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои. Съборът беше много голям, с много възторг. Със засмени лица оглеждахме салона, направен на наше братско място и се чудехме как не сме си го направили по- рано, а сме ходили по чужди места, откъдето все ни гонеха.
към текста >>
17.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и
слабости
, ние създавахме много затруднения за Учителя.
Ще ги намерите в Словото Му. А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него. Някои работеха, а някои не работеха. "Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром.
И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и
слабости
, ние създавахме много затруднения за Учителя.
Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса". Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител. В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво.
към текста >>
18.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в
Бостонския
университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в
Бостонския
университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година.
към текста >>
19.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на
Бостонския
университет през годините 1891-1893 год.
Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год.
завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на
Бостонския
университет през годините 1891-1893 год.
На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год.
към текста >>
20.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
С какво чудно търпение, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите
слабости
.
„Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко. Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, Който изработва нашето спасение и с Когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
С какво чудно търпение, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите
слабости
.
Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се дяволът тук се е завзел да разруши Делото, което Господ съгражда. Ние сме биле подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене. Моята рабост и Моят Мир почивате Неговата Любов.
към текста >>
Моята
рабост
и Моят Мир почивате Неговата Любов.
С какво чудно търпение, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се дяволът тук се е завзел да разруши Делото, което Господ съгражда. Ние сме биле подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене.
Моята
рабост
и Моят Мир почивате Неговата Любов.
Небето е отворено за нази: То е дом наш. Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам слънцето ида гледам дали Словото Господне се е явило на Небето. Словото Господне е Онзи Стълб, Който предвождаше израилтяните в пустинята. Той става и се явява на Небето няколко пъти.
към текста >>
21.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са
слабост
и недъг на един живот като твоя.
Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат ума ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно. А същинските и добри неща, то са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.
Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са
слабост
и недъг на един живот като твоя.
Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвувания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се.
към текста >>
22.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види
хубостите
на Божия свят.
Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види
хубостите
на Божия свят.
Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
към текста >>
23.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и
хубост
, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и
хубост
, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
към текста >>
24.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Гледаха ни, че ходим
боси
.
Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим.
Гледаха ни, че ходим
боси
.
А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща. А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме. Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата.
към текста >>
А ние си ходехме
боси
, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме.
Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим. Гледаха ни, че ходим боси. А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща.
А ние си ходехме
боси
, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме.
Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво.
към текста >>
25.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После с
босите
си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто.
А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното. По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре че по това време узряха джанките и от тях варехме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен. Случи се така, че се спука последната подница. Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с каруцата.
После с
босите
си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто.
По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата.
към текста >>
26.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Казвам на приятелите, а ние сме
боси
.
Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й.
Казвам на приятелите, а ние сме
боси
.
„Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път. Да, но нашия път е незнаен. Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка.
към текста >>
Трябваше с
босите
си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път.
Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник.
Трябваше с
босите
си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път.
Да, но нашия път е незнаен. Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея.
към текста >>
27.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Слабост
и безсилие.
33. МАЛАРИЯТА Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по-слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш.
Слабост
и безсилие.
Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше. Това разстрои работата ни на хармана.
към текста >>
28.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Дадохме им място да си сеят
бостан
при нашия на новите лозя.
Вчера с бр. Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева.
Дадохме им място да си сеят
бостан
при нашия на новите лозя.
Започнаха да се интересуват и да симпатизират на това учение. Тази сутрин бяхме на утро в основното училище. Отделенията прекратиха. Днес си вземаха свидетелствата. Цветка минава за 1-ви клас.
към текста >>
29.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в
Бостонски
университет през годините 1891-1893 г.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител.
Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в
Бостонски
университет през годините 1891-1893 г.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
към текста >>
30.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са
боси
, голи и гладни.
Централни сили - в нея влизат Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В Антантата (Съглашението) влиза Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария. Започва една тригодишна война, в която българите са в окопите на фронта, а жените и старците орат и сеят нивите.
Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са
боси
, голи и гладни.
Злоупотребите и спекулациите на приближените около властта са големи. Така че през лятото и есента на 1918 г. социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд.
към текста >>
31.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" А той наведе глава и каза: „Човешка
слабост
.
Един излезна навън да проправя път на колата между навалицата. Постепенно се измъкнахме от града и запрашихме към Княжево. Там беше по-спокойно. Пристигнахме в Мърчаево и Учителят с облекчение излезна от колата. Питам Славянски: „Защо ти обикаля толкова много и ходи от склад на склад та забави Учителя?
" А той наведе глава и каза: „Човешка
слабост
.
Реших да купя бензин от онзи склад, където най-евтино струва". „Защо не ми каза да ти дам пари за бензин? " Славянски изважда от джоба си цяла пачка с банкноти и ми ги показва. „И аз имах пари, но защо се подведох да търся евтин бензин, не знам. Добре, че се измъкнахме навреме!
към текста >>
32.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Един път както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази
слабост
и се изправи.
„Махнете тези глупости! " Искаха да Му слагат млечен компрес. „Я ги махнете тези глупости"! И така в туй състояние, в което бе Учителят беше доста отпаднал и като легне така на кушетката, полежи малко, после постане, закашля се и изкара няколко храчки. Седне на един стол, после пак стане, изобщо беше така разтърсван от някаква треска.
Един път както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази
слабост
и се изправи.
Аз бях седнал на един стол. Изведнъж се изправи като че ли нищо Му няма, както кога е бил винаги здрав. Застана пред мене и вдигна дясната си ръка нагоре и изрече: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога.
към текста >>
След туй пак дойде тази
слабост
, пак полегна на кушетката.
Застана пред мене и вдигна дясната си ръка нагоре и изрече: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко". Последните думи, които Учителят каза пред мен.
След туй пак дойде тази
слабост
, пак полегна на кушетката.
Аз чух и записах завета на Учителя: „Любов към Бога. Това е всичко! " Тъй завърши с тези думи. Около Учителя имаше 3-4 лекари. Нашите лекари казаха, че Учителя боледува от пневмония.
към текста >>
33.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Оформи се градинка, където се посаждаха цветя, а в самата елипса се насаждаше
босилек
според едно изказване на Учителя.
Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи. След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма. Направихме един голям кръг, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата.
Оформи се градинка, където се посаждаха цветя, а в самата елипса се насаждаше
босилек
според едно изказване на Учителя.
Мария Тодорова главно се грижеше първоначално за мястото. Тя бе привлякла още няколко сестри да помагат. След време започнаха да задават въпроси защо мястото не е оградено с кръг? Защо е построена елипса, когато тя има два центъра и е създадена въз основа на тези два центъра? А щом има два центъра, значи има разединение.
към текста >>
34.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА
СЛАБОСТ
- АРИТМИЯ, ОТОЦИ.
По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря? - и добави, „да вдъхне надежда в болния! Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная.
Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА
СЛАБОСТ
- АРИТМИЯ, ОТОЦИ.
Докато влакът чакаше в гара Драгоман, на 27.ХН. 1944 г. донесените вестници съобщаваха за смъртта на Господин Дънов. София Декларатор: /д-р Стефан Ст. Кадиев/ 16 септември 1977 г паспорт ШГ 877057/1 РУ ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната д-р Дафина Петрова Сает, родом от гр. В.
към текста >>
35.
32. МАЛКИТЕ СЛУЧАИ НА ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един
бостан
.
Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк?
" А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един
бостан
.
Казва на бостанджията: „Тази вечер да те няма тука! " Бостанджията е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там. Бостанджията му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини.
към текста >>
Казва на
бостанджията
: „Тази вечер да те няма тука!
" И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк? " А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан.
Казва на
бостанджията
: „Тази вечер да те няма тука!
" Бостанджията е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там. Бостанджията му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини. Три дни ги събираме по полето.
към текста >>
"
Бостанджията
е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там.
Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк? " А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан. Казва на бостанджията: „Тази вечер да те няма тука!
"
Бостанджията
е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там.
Бостанджията му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини. Три дни ги събираме по полето. Ама ти защо не каза, че си пророк, та да те послушам?
към текста >>
Бостанджията
му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер.
Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк? " А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан. Казва на бостанджията: „Тази вечер да те няма тука! " Бостанджията е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там.
Бостанджията
му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер.
Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини. Три дни ги събираме по полето. Ама ти защо не каза, че си пророк, та да те послушам? " Учителят добавя: „И пророк да ти говори, ти пак нямаше да послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на бостан и на дини." Бостанджията го гледа и казва: „За това, че ме предупреди ще те почерпя една диня.
към текста >>
" Учителят добавя: „И пророк да ти говори, ти пак нямаше да послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на
бостан
и на дини."
Бостанджията
го гледа и казва: „За това, че ме предупреди ще те почерпя една диня.
Бостанджията му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини. Три дни ги събираме по полето. Ама ти защо не каза, че си пророк, та да те послушам?
" Учителят добавя: „И пророк да ти говори, ти пак нямаше да послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на
бостан
и на дини."
Бостанджията
го гледа и казва: „За това, че ме предупреди ще те почерпя една диня.
А че аз не те послушах загубих 100 дини. Няма как. Ти си бил пророк."
към текста >>
36.
63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На Изгрева идва селянка
боса
, цялата измокрена.
Този път е свещен за нас. Какво отношение имаше Учителя към „Малките братя" с каква любов вникваше в живота им, с каква бащинска грижа им помагаше. Той сам се наричаше - „Братът на,: най-малките". Ще ви приведем един малък пример от живота ни с Учителя: Беше летен ден. Валеше проливен дъжд.
На Изгрева идва селянка
боса
, цялата измокрена.
Влиза в къщичката на един от братята - Иван Антонов. Той я пита: „Къде така в този дъжд? " - „Търся човекът, който всичко знае." - „Кой те изпрати? " - „Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори.
към текста >>
37.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и
хубост
.
" може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!
" Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и
хубост
.
Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата.
към текста >>
38.
73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те се бунтуваха, че бяха гладни,
боси
, без всякакво обезпечаване от военното интендантство.
При тази среща на Методи Константинов с Учителя, Учителят бе казал още нещо: „На границата - югославската. (Учителят замълчава малко и казал) „От София нищо няма да стане". Това бе загадка, но после се разбули тази загадка. Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие.
Те се бунтуваха, че бяха гладни,
боси
, без всякакво обезпечаване от военното интендантство.
А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая. Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие. А думите на Учителя: „От София нищо няма да стане" се сбъднаха. Така бяха спасени хиляди българи и бе избегната възможността руско военно оръжие да бъде употребено срещу българите.
към текста >>
39.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Хората бяха изтощени от войната, гладни,
боси
.
Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично.
Хората бяха изтощени от войната, гладни,
боси
.
Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест.
към текста >>
40.
87. РАНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
87. РАНИЦАТА След разгрома на България през Европейската война и с нейната капитулация чрез Ньойския договор, тя загуби Цариброд и
Босилеград
, които са територии с българско население.
87. РАНИЦАТА След разгрома на България през Европейската война и с нейната капитулация чрез Ньойския договор, тя загуби Цариброд и
Босилеград
, които са територии с българско население.
Те останаха в Югославия. Олга Славчева е родена в Цариброд. Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд.
към текста >>
41.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше
бос
и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш.
В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка?
" Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше
бос
и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш.
Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>
42.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Някои предвидливо се събуваха и играеха
боси
.
Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията. Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро. Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни.
Някои предвидливо се събуваха и играеха
боси
.
След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро. По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи. „Балдер - Дару" означава „Онзи, който дава благата".
към текста >>
43.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беше ми се
обострила
язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили.
Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Нечестна работа. Непочтена. Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя. През това време аз бях много болен.
Беше ми се
обострила
язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили.
Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв. на цялата група от 100 човека. От тук имахме много несгоди, работниците бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо. И те ни излъгаха. Изобщо време на лъжи.
към текста >>
44.
28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ В следствения отдел на затвора в София язвата ми се обади отново и се
обостри
.
28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ В следствения отдел на затвора в София язвата ми се обади отново и се
обостри
.
Аз не можех да се храня, не можех да поемам нито храна, нито течности. Повръщах непрекъснато. Отслабнах. Храната, която ми носеше Мария се връщаше непокътната обратно. Следователят знаеше, че аз боледувам както и онези около него, но нищо не направиха. Оставяха ме така както съм.
към текста >>
45.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от
слабост
.
След 60 дни го изтеглят от там. Той прави доклад и всички, които са злоупотребявали с властта си като надзиратели ги изгонват от там. Бяха оставили само един милиционер, който единствен е постъпвал човешки с тях. Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен. Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически.
Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от
слабост
.
Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки. Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи. Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа. Главния готвач също затворник не ме харесваше, защото според него аз само съм седял.
към текста >>
46.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с трева, вместо
босилек
, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща.
Цялата бригада се разположи в черквата. Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат. Тези светии бяха поставени от ръцете на художника. Но сега като че ли бяха живи и ни гледаха. Добивах едно разположение за целият си ден.
А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с трева, вместо
босилек
, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща.
Ако някой имаше провинение изправяха го пред някоя икона или изографисан образ, да иска прошка и след това да я целуне. През това време всички се заливаха от смях. По-голямо представление не можеше да се очаква. Незабравими преживявания. А аз като бригадир на бригадата бях в олтара, на най-личното място.
към текста >>
47.
56. ПРЕДАТЕЛИ И ПРЕДАТЕЛСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Заради неговата
слабост
те бяха в затвора.
Така смятаха и сполучваха, защото разполагаха с такива методи и средства, с които могат да сломят волята на човека. Буров беше слаб човек, беше уплашен и бе принуден да даде онези показания, които искаха от него. Подписа се, че е давал пари на тези инженери заради шпионаж. За това негово изложение инженерите бяха вкарани в затвора. Това беше лъжа и инженерите го бяха намразили, защото заради него бяха в затвора.
Заради неговата
слабост
те бяха в затвора.
А причината бе на друго място. А тя беше в онези, които желаеха да ги отстранят като инженери от мините. За затворниците инженери Буров беше повече от предател. Сложиха Буров в моята килия. В началото помислих, че са го сложили да ме подслушва и шпионира, но разбрах после, че това е един нещастен човек, който бе смазан психически.
към текста >>
48.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Добре е направено, ясно и
обосновано
.
Само Божественият извор е чист - пий от главата! Той е вечната Сила, която повдига и спасява. Той е важен, а не формите, през които се изявява. Той е Вечен, Чист и Свят. 22. Д-р Цонев ми прочете възражението на адвокатите по делото.
Добре е направено, ясно и
обосновано
.
Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно предварително решение. Целта е да ме отстранят от Братството и като лишат Братството от материалната основа, да Му нанесат удар. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо, то е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми нови и по-съвършени. Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека. Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън.
към текста >>
49.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си
хубост
и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят.
Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си
хубост
и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват.
към текста >>
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в
хубостта
на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в
хубостта
на Вечното, което ви е отредено.
За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>
50.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на
Босфора
, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол.
В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на Божественото Начало, а второ да служат на човешкото. Вложете в себе си и желанието да призовете Господа на помощ. Кой Господ? Този, Който сега ви говори чрез Словото. 6. Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога.
Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на
Босфора
, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол.
Когато се ражда на 27 април, настъпва частично лунно затъмнение, а на 9 октомври пълно слънчево затъмнение. Това е поличба. Когато Константин издъхва, приел преди това името - монах Кирил през 869 година в Рим на 42 години, летописците отбелязват, че същата година на 17 януари настъпило частично лунно, а на 27 юли пълно слънчево затъмнение. Според Учителят Дънов луната е символ на религията, а слънцето - на държавната власт. Това е един цикъл, през който Онзи, който ръководи съдбините на българите и славянството, ангел Ело-хил успява да затъмни небето на гръцката патриаршия и римските папи, за да може да се даде от Бога славянската писменост.
към текста >>
51.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на
небосвода
, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня.
Росата днес е изобилна. Няма полъх. Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била.
За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на
небосвода
, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня.
Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата. Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки.
към текста >>
52.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Слънцето бе изкачило
небосвода
, когато заиграхме първите шест упражнения.
На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Слънцето бе изкачило
небосвода
, когато заиграхме първите шест упражнения.
И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен.
към текста >>
Много често звездите по
небосвода
бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини.
Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна.
Много често звездите по
небосвода
бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини.
Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме.
към текста >>
53.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тогава
небосвода
е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата.
А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги.
Тогава
небосвода
е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата.
Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто. Третото езеро е Балдер-Дару.
към текста >>
54.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
От пречистения
небосвод
лунната светлина бе особено сребриста и мека.
Приятелите почти се бяха прибрали за почивка. Бях готов и аз да се прибера и подготвя за празника. А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер. Луната бе напълно окръглена.
От пречистения
небосвод
лунната светлина бе особено сребриста и мека.
Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша. Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от луната. Белите дрехи, бялата панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти. Опрян на балкона, Той оглеждаше Изгрева, който заспиваше. Дежурните от столовата отдавна бяха по домовете си.
към текста >>
55.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена
слабост
, при пълна отпадналост и болезнена немощ.
Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба.
Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена
слабост
, при пълна отпадналост и болезнена немощ.
Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят.
към текста >>
56.
І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват
небосклона
на разгневените политици, те насочват културата към нови предели.
Тези планини, потопили светящите си върхове в синевата на простора, не са само географско понятие. Алпите са духовен център. Там си дават среща велики разумни същества, които слизат да помагат на човечеството. Тези същества, завършили своята еволюция, работят за повдигането на обитателите на нашата планета, живущи в растителното, животинското и човешкото царства. На Европейския континент това е едно от големите светилища.
От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват
небосклона
на разгневените политици, те насочват културата към нови предели.
Те именно са онези невидими работници в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели. Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява. Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура. За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества.
към текста >>
57.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на
грубости
и жестокост.
За някои, подобни моменти отминават без следа. Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма.
А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на
грубости
и жестокост.
За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен.
към текста >>
58.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на
небосвода
.
Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели.
Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на
небосвода
.
С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари. Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура. Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра.
към текста >>
А Луната бе вече доста високо по
небосвода
и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща.
Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура. Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра. Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ. Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която целунах, а това бе повече от покана да остана при тях.
А Луната бе вече доста високо по
небосвода
и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща.
А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам. УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за Луната. - Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва. Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък.
към текста >>
59.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни
небосвода
и да докаже своята значимост като светило.
Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни
небосвода
и да докаже своята значимост като светило.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
към текста >>
60.
ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
На политическия
небосклон
бе изгряло ново божество.
Живееха в оскъдица, но си помагаха взаимно и така се справяха с лишенията, които изпитваха. Учителят веднъж ги посочи и каза: „Както тука са сестри, така и горе на небето са сестри." На Изгрева имаше заможни сестри и богати братя, но техните имена са забравиха, а останаха имената на тези три бедни сестри. Духът на Съзиданието работи чрез най-малката, скромна форма. Беше дошла Втората световна война. Войските на Германия се предвождаха от Хитлер.
На политическия
небосклон
бе изгряло ново божество.
Името му бе Хитлер. Отиват при Учителя и питат: „Учителю, какво ще правим с този Хитлер сега? " „Как какво, възкликнал Учителят. Хитлер е хит." И махнал ръка на думичката „хит", все едно, че изчезва в безкрая. Минаха месеци и една година, и той наистина изчезна от небосклона, защото го свали думичката „хит".
към текста >>
Минаха месеци и една година, и той наистина изчезна от
небосклона
, защото го свали думичката „хит".
На политическия небосклон бе изгряло ново божество. Името му бе Хитлер. Отиват при Учителя и питат: „Учителю, какво ще правим с този Хитлер сега? " „Как какво, възкликнал Учителят. Хитлер е хит." И махнал ръка на думичката „хит", все едно, че изчезва в безкрая.
Минаха месеци и една година, и той наистина изчезна от
небосклона
, защото го свали думичката „хит".
А на 9 май 1944 г. бе капитулацията на Германия. Ето как един от нас бе свидетел в дните, когато силите на Съзиданието градяха новия живот, а силите на Разрушението отвяваха стария живот на човечеството.
към текста >>
61.
ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Като наблюдател на връх Мусала решава
бос
да отиде до връх Белмекен и да се върне.
109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ В него имаше сила, която извираше от недрата на неговите корени, пуснали се дълбоко в родовете му. Силата му даваше самочувствие и го подбуждаше за подвизи. Силата му даваше живот на тези подвизи, които го тласкаха към гибел, но не го погубваха.
Като наблюдател на връх Мусала решава
бос
да отиде до връх Белмекен и да се върне.
Отива и се връща с изранени крака. От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му.
към текста >>
62.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната
грубост
.
Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието.
Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната
грубост
.
Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота. „Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот.
към текста >>
63.
3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Бостън
, където следва медицина и теология.
БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ НЕСТОР ИЛИЕВ 1. Бедното момче става лекар Драги приятели, известно е, че Учителят на Бялото Братство в България, г-н Петър Дънов, е роден в село Николаевка, Варненско, в свещеническо семейство в 1864 г. След като завършва гимназия, известно време учителства в с. Хотанца, Русенско и оттам заминава за САЩ в гр.
Бостън
, където следва медицина и теология.
Там пристига в 1887 г. и престоява до 1895 г., след което се завръща в България. След завръщането му в България Той размишлява върху своята дейност, която Му предстои, да предаде на българския народ, а оттам - и на цялото човечество задачата, с която Той е дошъл тук на земята. Така една вечер, когато е отишъл в една гостилница да вечеря, забелязал едно момче, както Той може да го забележи разбира се, бедничко, скромно момче. „Защо не си ученик?
към текста >>
64.
4.10. Търпението
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
10. Търпението Всеки от нас имаше своите
слабости
и своите недостатъци.
10. Търпението Всеки от нас имаше своите
слабости
и своите недостатъци.
Някои от тях ги знаехме от самосебе си чрез постъпките си, а други ни ги бе посочил Учителят, с цел да работим върху тях и да се справим с тях. При други случаи Той ни задаваше задачи, които трябваше да ги разрешаваме. Тогава виждахме, че разрешаването на тези задачи води именно до това, за да разрешим онова, което не можехме да го правим. Така научавахме за онова, с което трябваше да се справим и преборим. Питам веднъж Учителя: „Учителю, как трябва да работим, та да развием търпението си?
към текста >>
65.
4.16. Една идея и нейната реализация
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Учителят дойде, аз направих демонстрация да види как се работи и казах, че има някои малки
слабости
, които искам да отстраня и тогава станът ще бъде готов.
16. Една идея и нейната реализация По това време аз работех върху идеята да се направи един малък тъкачен стан, на който всеки да може да си тъче плат, който е необходим в едно домакинство. С този стан аз бях на „Изгрева" в квартирата, в която живеех. Една вечер дойде в тази квартира Учителят с няколко други братя на вечеря. След вечерята, при която имахме разговор и аз Му разказах за тази моя идея, и че станът е тука при нас, и че искам да Му го покажа, да види какво представлява.
Учителят дойде, аз направих демонстрация да види как се работи и казах, че има някои малки
слабости
, които искам да отстраня и тогава станът ще бъде готов.
Учителят се усмихна и каза: „Ще стане". Беше весел и настойчив и ме насърчи. Обаче във връзка с конструкцията на този стан аз трябваше да сключвам парични заеми, да вземам кредити, с които ми стана много тежко да се оправям, тъй като заборчлях и един ден реших да спра тази работа. Разглобих го, турих частите настрана и спрях да работя. След известно време, при една среща с Учителя Той ме запита: „Какво стана със стана?
към текста >>
66.
5.16. Кошница, пълна с кайсии
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
На перона видях едно момче - войник, което беше
босо
, по налъми.
Трябваше да пътувам за София. Ганчо Ганчев, който бе комендант на гарата в Скопие, беше приготвил една кошница, пълна с кайсии. Там имаше много дръвчета и се раждаха много кайсии. Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от Скопие за Мърчаево и да я предам на Учителя. Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ.
На перона видях едно момче - войник, което беше
босо
, по налъми.
Войниците нямаха ботуши, а бяха обути с налъми. Представяте ли си -войник с налъми. Тогава се ходеше, но лятно време, и обикновено с налъми ходехме в банята. А сега гледам - войник с кепе, с куртка и с брич, но по налъми. Смешно и тъжно.
към текста >>
67.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези символи, които са на квадрата, те са и астрологически
обособени
и те не са само теория, не са само символи, но се намират и у човека.
Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят. Учителят го взема като изходна точка и врата към Мъдростта. Той символизира най-големите противоречия. Тези противоречия се разрешават по диагоналите на квадрата. А той има четири страни, които символизират - чувствата, мислите, действията и волята у човека.
Тези символи, които са на квадрата, те са и астрологически
обособени
и те не са само теория, не са само символи, но се намират и у човека.
Намират се на човешката ръка и в човешкото лице. И който може да гадае по тези символи, ще може да каже много неща за една човешка душа - какъв е нейният път, перспективи и качества. Квадратът е символ на физическия свят. Най-могъщата символична форма чрез своите диагонали, които се кръстосват, прехвърлят енергията на човека в центъра. Когато тези енергии се центрират, то става в едно по-високо поле чрез висшия кръг.
към текста >>
68.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Докато някои от учениците се бореха със своите
слабости
и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота.
Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше.
Докато някои от учениците се бореха със своите
слабости
и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота.
В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
към текста >>
69.
6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Имаше други
слабости
, които го провалиха.
Специално за Лулчев мога да кажа, че той не знаеше астрология. Дори аз известно време го занимавах с астрология, да научи елементарните неща. Интересно бе, че когато разглеждах неговата небесна карта, видях че планетата Нептун е в осми дом и му казах, че има една голяма опасност, че може да отиде на разстрел. Той го прие напълно сериозно и го взе в предвид. Той беше много смел човек и напълно безкористен човек.
Имаше други
слабости
, които го провалиха.
Един ден, преди да си замине цар Борис от този свят, аз стоя с Учителя на полянката. И точно по това време се задава една сестра, носи един портрет, поднася го на Учителя и казва: „Ето портрета на цар Борис! " Учителят го погледна и каза: „Те го извикаха вече горе на доклад! " Това ме изуми. Това стана в мое присъствие.
към текста >>
70.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните
слабости
и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение.
Нейното седалище е на Слънцето. Втората ложа, или ложата на Лявото посвещение - се намира по планетите. Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри. Тук специално ще се спрем върху методите на трите ложи. Ложите на Бялото Братство и Лявото посвещение датират от незапомнени времена.
Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните
слабости
и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение.
Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин: Бялата ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина. Тя сее семената на Доброто, възраства ги, докато дадат зрели и сочни плодове. Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството. Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът.
към текста >>
71.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои
слабости
: 1.
Туй беше за мен един символ, че Учителят му отваря вратата към света. И от този момент Лулчев доби една сила и започна да писателства, и тръгна да върви по обществената стълба нагоре, та стигна до двореца. Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата.
За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои
слабости
: 1.
Той беше справедлив и безкористен човек. За мен безкористието е нещо много важно. Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си.
към текста >>
72.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя може да има своите
слабости
- технически и други.
67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА "УЧИТЕЛЯТ"? При особени обстоятелства излезе тази книга.
Тя може да има своите
слабости
- технически и други.
Но за българския народ е много ценна. Аз бях на мнение, тя да бъде наситена повече със Слово на Учителя, и тъй стана. На интелигентните казвам така: „Има два вида пчелен мед: единият е центрофугиран и само е мед. А другият е с питата и восъка, който е много по-ценен - с друг аромат и с друго съдържание. С тази книга е същото.
към текста >>
Също и с жената на Славянски, към която имаш
слабост
да споделяш всичко, да не говориш нищо.
На мен ми падна воденичен камък от шията. И трябваше да се пази в пълна тайна. Извиквам Неделчо Попов и го завеждам на мястото, където е поставено тялото на Учителя и му казвам: „Неделчо, ти си ми верен приятел. Досега абсолютно никакво обещание не съм искал от теб. Сега ще ти поверя една тайна, но искам, при тая сестра, при която живееш - Николина Балтова, никаква дума да не продумваш.
Също и с жената на Славянски, към която имаш
слабост
да споделяш всичко, да не говориш нищо.
Пълна тайна ще пазиш. Ти си главен оценител, а аз съм директор. Прави, струвай, имаш пари за печат, имаш разрешение за печат, но книгата трябва да излезе. Ще се закълнеш пред гроба на Учителя." Той се закле. Взе ръкописа на книгата.
към текста >>
73.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Аз се наведох, прегледах ги и взех само една и то по-старата фанела, а по-здравата оставих и за някой друг гол и
бос
като мене.
Аз не се разправях с тях, нито пък ги търсех. Бях решела в себе си, че както и да е ще ходя при Учителя независимо как ще бъда облечена. Беше дошла зима и аз с леки стари дрешки облечена отивам на беседа цялата премръзнала. Учителят ме вижда как ходя вече като Пепеляшка, разбира къде е причината и ме повика при себе си. В стаята му той извади от някъде и ми подаде две фанели и ми каза: „Вземете ги".
Аз се наведох, прегледах ги и взех само една и то по-старата фанела, а по-здравата оставих и за някой друг гол и
бос
като мене.
Учителят видя, че избрах само една фанела и то по-старата, усмихна се и нищо не каза. Връщам се аз в дома с чужда мъжка фанела, а майка ми ме оглежда и нищо не казва. Аз продължих да ходя облечена с фанелата, която ми даде Учителят. Мина една, две седмици и майка ми влиза една сутрин в стаята и ми хвърля на кревата една нова току-що изплетена фанела: „Щом е дошло да носиш мъжка фанела, то поне носи женски". Аз я взех, оставих я настрана, нищо не казах, но излезнах отново с фанелата на Учителя.
към текста >>
74.
29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от
слабост
затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте.
Трябва да се стреми човек да премине в този живот. Пътят не е за деца, той е сериозен път. Ученикът трябва да има допирни точки с Учителя в физическият, в Духовният и в Божественият свят. Когато не гледаш някого физически, духовно трябва да го гледаш. Майката трябва да е тъй строга към детето, което е родила, както е строга към себе си.
Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от
слабост
затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте.
Дойдох до заключение, че аз избирам лесния път и че аз трябва това, което е мое да си го изнеса." „Това е така щом влезе човек в закона на жертвата. Въпросът за отношенията е важен. Ние може да поговорим друг път за него". „Учителю, как да постъпвам с възрастните братя? " „Когато ти говорят ти ги изслушвай, но ще им кажеш рязко: „Искате да ви обичаме, но трябва да се подигнете морално".
към текста >>
75.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
Това е
обосновано
на математически закони.
Много по-късно, когато преглеждах беседите на събора от Търново през 1922 г. на стр. 48 Учителят беше дал своят отговор: „А сега казваме „Вярвайте в Бога". Какво се разбира под думите „Вярвайте в Бога". Аз казвам само високоинтелигентният човек може да вярва, а глупавият не може да вярва.
Това е
обосновано
на математически закони.
Само интелигентният човек може да разбере причините защо е създаден света. Само на такъв човек може да казваш защо е създаден света. А ние казваме: „Защо е вярата? " Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра".
към текста >>
76.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Той знаеше, виждаше, можеше, познава ше нашите
слабости
, нашите недъзи и несъвършенства.
Учителят спомена в Младежкият окултен клас, че който се ожени или омъжи трябва да напусне класа и да отиде и да посещава Общият окулте-клас. Той говори много за брака и това е записано. Разреши много лични съдби, които се бяха спрели пред брачната бариера, но онези, които го пита ха и които изпълниха думите му, то те успяха да се справят. За другите не се отнася. Изключения имаше много.
Той знаеше, виждаше, можеше, познава ше нашите
слабости
, нашите недъзи и несъвършенства.
Помагаше, но при условие, че ученикът отиваше да пита и да търси помощ. Другото за него беше насилие. Имаше едно семейство, което дойде от провинцията. Тя се казва Тодорка Йорданова Станчева. Беше родена в град Лозенград през месец юни 1900 г.
към текста >>
77.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред
боси
навеждаше се и ги чешеше с ръце.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред
боси
навеждаше се и ги чешеше с ръце.
Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката? Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина. Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо тяло и че това тяло се подчиняваше на физическите закони на земята. Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло. Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю?
към текста >>
Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с
боси
крака и да си чеше краката?
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред боси навеждаше се и ги чешеше с ръце.
Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с
боси
крака и да си чеше краката?
Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина. Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо тяло и че това тяло се подчиняваше на физическите закони на земята. Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло. Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю? " Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят".
към текста >>
78.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
Но ако покажеш
слабост
, няма да те остави.
Има граматическо произношение на Слово. Когато кажеш, че ще учиш и учиш - произнесъл си Слово, а когато кажеш, че ще учиш, а не учиш - говориш граматически. Ти си лакома на очи. Този дух на лакомство е живо същество. Като му кажеш, че не бива, ще разбере.
Но ако покажеш
слабост
, няма да те остави.
Ще си затваряш прозорците на такива духове,"
към текста >>
79.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго
обособени
индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости. Все ще излезе нещо, без нещо няма да мине. Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата.
Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго
обособени
индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя.
Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия. Та целият свят бе събран в Школата като микросвят, представител на историята на човечеството. Каквото ставаше в света, това ставаше и в Школата. И обратното - каквото ставаше в Школата, това ставаше и в света.
към текста >>
80.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи
хубостник
, халосала се по него, влюбила се.
Аз знаех, че трябва да се определя от вътре към Учителя и Бога и след това отидох и изказах решението си и чаках неговото мнение. Обикновено имаше приятели, които постъпваха по съвсем друг начин, те криеха от него и му съобщаваха съвсем неверни неща. Тогава Учителят ги изслушваше, много добре знаеше как седят нещата, защото виждаше и знаеше цялата истина по случая, но той беше Дух на Истината и ги оставяше свободни, за да си направят опитите човешки. А човек пред лицето на Бога трябва да бъде открит и от вътре и от вън. Спомням си как една сестра беше си взела куфарите и тръгнала след Михаил Иванов, онзи хубавец и беше се запрашила след него в Русе.
Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи
хубостник
, халосала се по него, влюбила се.
Той ли я беше оплел това не зная, но се беше замъкнала след него. Отивам при Учителя и лично ми разказва целия случай с огорчение как е заминала без да пита някой и без да му се обади като е скрила и повода и причината за заминаването си. Тя горката мислеше, че това ще остане скрито за Изгрева особено за Учителя. Аз останах изумена, защото Учителят много рядко разказваше грешките на един ученик пред друг. И ако ги разказваше това го правеше затова друг ученик от Школата да вземе отношение към тази грешка, защото ако и той вземеше отношение нещата тутакси се променяха и след това идваше неговата тежка дума, което беше решение на Бога и тутакси щяха да се явят служителите Господни, за да изпълнят Волята на Бога.
към текста >>
81.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Ученикът няма съблазни и
слабости
, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога".
Ех, че беше трудно да се проумее в какво се състои задачата, в какво се състоят прегрешенията ти и къде е разрешението на задачата. А ревността имаше различни форми: ревност към близки твои познати, ревност за първото място в Школата, ревност към работата ти да бъдеш близко до Учителя, ревност да получиш неговото мнение и одобрение. Тази ревност се разклоняваше на невидими стотици нишки, които се насочваха и обвързваха всички, които бяха на Изгрева. Така че ние бяхме обвързани един с други, а да се справиш сам беше много трудно. Не се справяхме винаги и затова той каза: „Вие не сте още в истинската Школа, а сте оглашени и вярващи.
Ученикът няма съблазни и
слабости
, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога".
Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща.
към текста >>
Това изключваше всякакви съблазни и
слабости
, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните,
слабостите
, ревността и какви ли не още неща.
Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога". Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога.
Това изключваше всякакви съблазни и
слабости
, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните,
слабостите
, ревността и какви ли не още неща.
Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости. Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас. Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше.
към текста >>
Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка
слабост
, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка
слабост
, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя.
Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща.
Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка
слабост
, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка
слабост
, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя.
А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости. Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас. Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас.
към текста >>
При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки
слабости
.
Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя.
При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки
слабости
.
Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас. Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас. Ето защо Учителят работеше не със самите нас, а с човешката душа. Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят.
към текста >>
Тези
слабости
бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас.
Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости.
Тези
слабости
бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас.
Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас. Ето защо Учителят работеше не със самите нас, а с човешката душа. Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят. Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа.
към текста >>
82.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Според
хубостта
на земята си хубави направи истуканите".
Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си умножи олтарите.
Според
хубостта
на земята си хубави направи истуканите".
Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: „Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител ама и този дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил". А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: „Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, Който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Разказах ви са цената на благодарността.
към текста >>
83.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
При вас на село нали говорите така: „На сила
хубост
не става".
Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора. А останалите биват натоварени на една кола от Жечо и докарани до Карнобат и от там на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни.
При вас на село нали говорите така: „На сила
хубост
не става".
Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови.
към текста >>
84.
172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Що е
слабост
?
Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората.
Що е
слабост
?
То е невежеството. Всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. Сега хората нямат температурата на любовта. Те са без тая температура. Ти не можеш да пееш вярно песента „Махар-Бену", ако не слизаш да помагаш.
към текста >>
85.
173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ
,
,
ТОМ 5
Защото по този начин ще компрометира Учителя заради
слабостите
на учениците му.
Учителят извади от джоба си си една банкнота от хиляда лева и ми я подаде. А тогава това бяха много пари. И с тях можеше човек да изкара една година. Учителят ми нареди: „Иди, дай ги, но да даде разписка, че е получила парите и е изплатен дългът на Симеон". След като се бяха разположили в палатките, аз отидох при нея, говорих й, че в Братството не е позволена кражбата и изнудването с пари и не е позволено и заплахи за съдилища.
Защото по този начин ще компрометира Учителя заради
слабостите
на учениците му.
Предадох парите, тя ми даде разписка, която занесох на Учителя и разказах всичко. „Добре си направила", кимна с глава Учителят. Той нямаше доверие на този провокаторски дух, който можеше да направи голяма беля на Братството и затова му поиска разписка. А дякон-Симеон след като се облажи с латвийката както прави това котарак с риба и след като излапа парите й, то той се отдръпна от нея. Латвийката се насочи на друго място, за да търси там утеха.
към текста >>
86.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
Той прескача легена с жабата и по
бос
крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух.
Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи.
Той прескача легена с жабата и по
бос
крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух.
Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин. Разказваха ми как се е запознал с Йорданка. Той питал Учителя дали му е време да се ожени и къде да си намери булка. Учителят му казал, че като му дойде времето ще му се яви булката.
към текста >>
87.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Вие имате особена
слабост
към частната собственост.
Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист.
Вие имате особена
слабост
към частната собственост.
Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър.
към текста >>
88.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА
,
,
ТОМ 5
Имаше такава
слабост
, обичаше флиртовете и интересните връзки за духовно приобщаване, облагородяване и общение, както той се изразяваше пред нас.
" Методи изумява, а Учителят продължава: „С нея ще проправяш път на Учението". Методи се върна на Изгрева от Полша, беше много деен, искаше да направи нещо по-особено, занимаваше се с политика, искаше да играе особена роля в обществения и политически живот на страната. Току-що беше си дошъл и аз го наблюдавам. Със себе си бе донесъл полски влияния по женска линия. Беше много тънък по женската част и му бяха слаби ангелите.
Имаше такава
слабост
, обичаше флиртовете и интересните връзки за духовно приобщаване, облагородяване и общение, както той се изразяваше пред нас.
Ето аз съм застанала пред Учителя и Методий минава покрай нас. „Учителю, ама Методий много се е омърсил там в Полша както наблюдавам". Учителят го погледна и отсече: „Сестра, права си, омърсил се е, понеже се е мърлял, мърлял с овцете там". А когато един селянин у нас пуска овена си при овцете есенно време, за да се оплодят, израза се нарича „Мърли се тази овца, мърли се онази овца". Та от моят израз „омърсил се", излезна „мърлил се е".
към текста >>
89.
219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА
,
,
ТОМ 5
Но езикът му беше хаплив към чуждите
слабости
.
219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА Той беше още от самото начало при отварянето на Школата. Висок, суховат, но интелигентен и умен. Имаше необикновен почерк и буквите ги изнизваше като мъниста.
Но езикът му беше хаплив към чуждите
слабости
.
Но към своите слабости беше великодушен. По негов адрес Учителят много неща е споменавал и след време ако съберете всичко, което е казал за Георги Радев ще може да изградите един образ за него. Към него аз лично имах разположение, защото той живееше в друг свят, който за мене беше непознат и ние само се разминавахме като обикновени познати на Изгрева. Аз не навлизах 8 неговия интелектуален свят понеже не можех, а и той не навлизаше в моя свят, защото не можеше да издържи. При мен вреше, кипеше и всичко чрез огън се изпитваше.
към текста >>
Но към своите
слабости
беше великодушен.
219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА Той беше още от самото начало при отварянето на Школата. Висок, суховат, но интелигентен и умен. Имаше необикновен почерк и буквите ги изнизваше като мъниста. Но езикът му беше хаплив към чуждите слабости.
Но към своите
слабости
беше великодушен.
По негов адрес Учителят много неща е споменавал и след време ако съберете всичко, което е казал за Георги Радев ще може да изградите един образ за него. Към него аз лично имах разположение, защото той живееше в друг свят, който за мене беше непознат и ние само се разминавахме като обикновени познати на Изгрева. Аз не навлизах 8 неговия интелектуален свят понеже не можех, а и той не навлизаше в моя свят, защото не можеше да издържи. При мен вреше, кипеше и всичко чрез огън се изпитваше. Непотребното, излишното изгаряше и оставаше онова, което се превръщаше в стомана.
към текста >>
90.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
В Школата на Учителя на Паша и Савка Учителят им беше дал първите места, за да бъдат доволни, за да могат да работят иначе щяха да се спънат, защото бяха чрезмерни развити личности и заради тази си
слабост
можеха да спрат и да обърнат гръб на Учителя, на Школата и на Бога.
Но когато те изчезнаха, Паша не каза нито дума. Мълчеше и и знаеше цената на своята вина, защото познаваше цената на непосилния труд, чрез който се подготвяха беседите за печат. Но не си призна вината. А оригиналите ги откраднаха. Няма ги.
В Школата на Учителя на Паша и Савка Учителят им беше дал първите места, за да бъдат доволни, за да могат да работят иначе щяха да се спънат, защото бяха чрезмерни развити личности и заради тази си
слабост
можеха да спрат и да обърнат гръб на Учителя, на Школата и на Бога.
И Учителят ги разглеждаше като души и задоволяваше това, което те желаеха, за да не се спънат. За него бе най-важното те да не се спънат и да не се отдалечат от Школата. А дали ще работят това бе друг въпрос. Благодарение на подхода му към тях двете той успяваше да задоволи това усещане на личността, което изискваше да бъдат зачетени като първи ученички. Те бяха много горди духове и не бяха случайни проекции в Школата на Учителя.
към текста >>
91.
246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Това бе една груба грешка на Савка, грешка, която дойде от нейната
слабост
да се изтъква и да парадира с мислите на Учителя, които той й диктуваше.
Това означава, че ученикът не иска да учи и да прилага, А щом няма такъв ученик Учителят си вдига куфарите и си заминава". По-късно разбрахме и видяхме как Учителят си вдигна куфарите и си замина от този свят. Той беше крайно недоволен, защото Савка направи една груба грешка, пристъпи един окултен закон, че когато Словото на Бога се изявява и проявява, ти не трябва да го възпираш в себе си и около себе си за себични цели, а да го предадеш на другите ученици. Защото си поставен на този пост да приемаш и да предаваш. Спреш ли, то спираш в себе си онзи Божествен ток и се подпуш-ваш и ставаш пречка на Божественото да се втече от теб в другите.
Това бе една груба грешка на Савка, грешка, която дойде от нейната
слабост
да се изтъква и да парадира с мислите на Учителя, които той й диктуваше.
Тя не можа да схване, че тези мисли се дават на ученика, на онзи ученик, който заема онова място най-близо до Учителя, за да запише Словото ту и да го предаде на другите. Тук се даваше на ученика специална задача да свърши строго определена работа. А тя се подхлъзна, повлия се от майка си, сметна, че те се дават на Савка, на личността Савка за нейната привилегия и заслуга. След като Учителят не прие подаръка и я изгони пред всичките, то Савка преживя тежко този момент, напусна лагера и се отдалечи. Беше казала на приятелката си Милка Аламанчева, че отива да се удави в езерото, защото не може да понесе този позор, че Учителят е отхвърлил нейният подарък и я изгонил.
към текста >>
92.
252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК
,
,
ТОМ 5
" Ето това беше една нейна
слабост
, която обръщаше наопаки всички нейни добри стремежи и качества.
Тя обичаше много Учителят да й даде някаква задача за изпълнение, която не е давал на никой друг. Получаваше я. После тя излизаше пред всички и ще я покаже по такъв начин да се види и разбере: „Вижте какви ми е дал Учителя. На вас не го е дал. Вижте какъв ученик съм и какво ми е дал Учителят!
" Ето това беше една нейна
слабост
, която обръщаше наопаки всички нейни добри стремежи и качества.
Спомням си когато Учителят й даде някоя мисъл, която тя трябваше да запише в тефтерчето си, после тя ще я извади и ще я напише на малки правоъгълни листчета три на пет см и почва да ги раздава на приближените си и подшушва на ухото: „Това е от Учителя мисъл, която ми е дал и аз сега ти я давам в името на Божията Любов". Другите ги получаваха, прибираха си ги и оставаха нейни доверени лица. Така се създаде възможност да се оформи група около нея, да се създаде около името й ореол, а това бе в разрез с Учението. Ето това аз виждах и се противопоставях. Това бе причината, че тя не можа да си довърши работата с тези мисли давани й от Учителя.
към текста >>
93.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ
,
,
ТОМ 5
Всички по онова време мислеха, че Учителят има
слабост
към Савка и че има по-особено предпочитание към нея.
Бог се примирява в човека и се възвеличава в делата му, които са по пътищата Божии. Бог се примирява в човека, а се смирява чрез Всемировия Учител. Бог се примирява в човека когато човек тръгне в пътя. А Бог се смирява във Всемировия Учител когато изявява този път като Дух и Истина. Ето това бе важното и затова ми каза: „Щом Бог ви търпи и аз ще ви търпя", И така Бог ни търпеше и Всемировия Учител Беинса Дуно ни търпеше.
Всички по онова време мислеха, че Учителят има
слабост
към Савка и че има по-особено предпочитание към нея.
Отивам при него и вероятно в мене той е прозрял това мнение на останалите и рече: „Кого аз обичам това никой не може да знае". При друг случай когато се питахме, че какво може да има в нея като качества, които аз лично не виждах, за да бъде тя поставена на първо място. Отново отивам при него и чувам думите му: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Значи ми показваше, че той не я е предпочел пред другите, но е поставена на това място до него, за да изпълнява една длъжност. Другите не виждаха длъжността, която тя изпълняваше, но виждаха личността Савка, която наистина се изявяваше в своя стил.
към текста >>
94.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и
босилек
, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил.
Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и
босилек
, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет.
към текста >>
Но използваха една негова
слабост
, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му.
Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша.
Но използваха една негова
слабост
, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му.
И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
към текста >>
95.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и
босилек
, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил.
Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и
босилек
, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет.
към текста >>
Но използваха една негова
слабост
, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му.
Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша.
Но използваха една негова
слабост
, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му.
И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
към текста >>
96.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
" Аз имах особена
слабост
към учени, поети, писатели - хора на науката и изкуството.
Много често ходех. Живеехме наблизо. Но го интернираха във Варна. Завидяха Му. Такива хора не се търпят!
" Аз имах особена
слабост
към учени, поети, писатели - хора на науката и изкуството.
Обичах науката, поезията, музиката, хубавите книги, учените хора... Дребнавите всекидневни разговори на хазайката със съседките си-гостенки не ме интересуваха, но този разговор ме заинтересува и отвлече от урока. Аз запитах съседката: „За какво говори този човек? " „Ами, че за много неща: за живота, за науката, за всичко, но най-много говори за Бога! Той е много, много учен човек! " „Я, чети, чети!
към текста >>
97.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно
обосновано
, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения.
И колко Му благодаря! Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост. Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи. Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки, поезия, музика, наука за живота, за природата, за Бога.
Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно
обосновано
, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения.
Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов. Колко мил, бащински мил, слизаше от катедрата, приближаваше към първата редица столове и с мек и топъл глас казваше: „Я, Олге, кажи еди какво си? Ти, Иване, какво мислиш по този въпрос? Тошко, излез да напишеш еди коя си математическа формула". Или пък: „Паша може ли да ни каже химическата формула на еди кое си съединение." Или пък: „Кой ще изпее новата песен?
към текста >>
Учителят беше силен и можеше да ги респектира, но когато Той си отиде ние бяхме безсилни да ги ограничим, те развихриха своите амбиции и
слабости
и донесоха катастрофата, която преживя Братството ни.
В общия клас биваше все така щедър и дълбок, но понякога ставаше строг. Взимаше фигуративно казано, камшика на Христа и прекатурваше таблите на среброменителите, и прогонваше духовете, които се вмъкваха да разстройват и цапат храма Божий. Защото когато тука присъствуваха хора, които са се скарали вкъщи със жена си, с мъжа си, със сина си, с рода си, или са в утеснение за прехраната на семейството или са потиснати от всевъзможни грижи, съзнанията на такива хора не са спокойни, будни и чисти, готови да възприемат Божествените истини, които им се преподават. И в общия клас имаше всеотдайни и много добри и издигнати братя и сестри, посветили живота и домовете си в служба на Бога и Учителя, но имаше и такива, които се бяха вмъкнали с целия си светски манталитет и внасяха смут и безредие... Учителят ги търпеше, за да ни покаже какво значи търпение и любов и за да направи и за тях все пак нещо. Използваше ги и като предметно учение за добрите ученици.
Учителят беше силен и можеше да ги респектира, но когато Той си отиде ние бяхме безсилни да ги ограничим, те развихриха своите амбиции и
слабости
и донесоха катастрофата, която преживя Братството ни.
Обичният специален клас! Галената рожба на Учителя! От нас, младите, Той очакваше нещо. В една от лекциите Той казва: „Ученикът от специалния клас може да живее колкото пожелае до пределната възраст -120 години, за да може да реализира идеалите на своята душа! " В друга лекция нарече класа: „Клас на вечната младост и красота!
към текста >>
98.
41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 6
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите
небостъргачи
, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство?
Някой параход потъва, аз съм там, за да помагам". Казвате: „Учителят спи". Учителят никога не спи. Или на Него му е нужен много малко сън. Най-много три часа.
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите
небостъргачи
, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство?
Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за оня красив и грандиозен възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в който Той живееше. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее зарад нас, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае. Трудна работа, но Той я вършеше с любов и успех.
към текста >>
99.
61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ
,
,
ТОМ 6
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите
небостъргачи
, нашата култура, наука, музика, изкуство, поезия?
Ходеше да лекува, да помага, да избавя ония, които викат за помощ. В една беседа казва: „Когато вие спите, аз ходя и лекувам болните". Как стават тези неща могат да разбират онези, които са чели и са се занимавали с окултна наука. За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности. Той боравеше с тях, както ние боравим с триизмерния свят.
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите
небостъргачи
, нашата култура, наука, музика, изкуство, поезия?
Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за онзи красив и грандиозен, възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в които Той живее. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се навежда, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи да го почувствува и познае. Трудна работа.
към текста >>
100.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Понякога само за украса, може би, по синия
небос
вод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото.
Всичко се движи с такава енергия и лекота и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и вдъхновение - и чужденци, и ние. Природата и тя знае важността на тази година. Последната, хубава, свободна, щастлива година в братския живот. Слънцето грее от сутрин до вечер. Нито едно облаче не хвърля сянка по него.
Понякога само за украса, може би, по синия
небос
вод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото.
О, в него се оглежда приказно и целият град от бели палатки-чайки. И вечерите са тихи, звездни и нашепват приказки за неизмеримата дълбочина на Вселената, за неизбродимата Мъдрост на Битието и за безграничната Любов на Любещия, чието име е Бог! И Неговият Син - пратеник на земята да свидетелствува за Него се раздава денонощно като неизчерпаем извор на Мъдрост и вдъхновение, като неугасващо слънце на светлина и радост, като нестихващ поток на песен и Любов. Неговият Син! Щастлива беше земята, че Той ходеше по нея.
към текста >>
НАГОРЕ
