Търсене в текстове за 'Бос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 199 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.
Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г. /обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града.
към текста >>

По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски.
Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх. Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски. В този етап от живота му изпъкнали неговите безспорни организаторски качества. Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство.
към текста >>

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г. Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
към текста >>

завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.
Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год.
към текста >>

3. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване.
добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка. Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството.
към текста >>

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.
През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън. Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения. Същото може да се каже и за училището в Свищов. Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Бостон и се записва в Теологическия факултет на Бостонския университет.
На 19 май 1892 г. се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г. По това време е регистриран като член на методисткото църковно паство. 14. На 12 октомври 1892 г. заминава за гр. Бостон и се записва в Теологическия факултет на Бостонския университет. Отива при големите и прочути преподаватели по теология. Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология. 15. Редовният теологичен курс е тригодишен. Музикалното образование е силно застъпено. Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат.
към текста >>

16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894.
I, с. 404-405; т. II, с. 224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов.
към текста >>

- след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт.
21. 3 февруари 1894 г. - деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент А защо? За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове. 22 юли 1894 г.
към текста >>

Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет.
23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове. 22 юли 1894 г. - П. Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет. Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина. 24. 1895 г. Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: От 1888-1892 г.
към текста >>

-2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон.
Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: От 1888-1892 г. - 4 години в Семинарията Дрю. От 1892-1894 г. -2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон. От 1894-1895 г. - една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ. 25. С какво се е издържал Петър Дънов в САЩ? Получавал е малка стипендия.
към текста >>

- една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон.
От 1888-1892 г. - 4 години в Семинарията Дрю. От 1892-1894 г. -2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон. От 1894-1895 г. - една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ. 25. С какво се е издържал Петър Дънов в САЩ? Получавал е малка стипендия. През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ. Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е.
към текста >>

Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон.
VII, с. 393-394. А тя е, когато Иван Антонов се удивлява пред Учителя как е възможно такъв материалистичен народ, като германския, да роди такива велики музиканти като Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт и др. Тогава Учителят му казал: "Те не си знаят произхода. Те всички са понемчени славяни". Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон. 39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко. А защо? Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише. Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели,земята.
към текста >>

5. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

на Бостънския университет
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк
към текста >>

6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси
към текста >>

Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки
към текста >>

Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет.
Забележки - няма." Лекциите започват в четвъртък, 22 септември. Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка. Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет. Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф. Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю".
към текста >>

Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета.
Лекциите започват в четвъртък, 22 септември. Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка. Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет. Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф. Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю". На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф.
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Бостън
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън 1. Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г 2. Научната теза на Петър Дънов 6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация.
към текста >>

1. Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън 1. Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г 2. Научната теза на Петър Дънов 6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация. Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос.
към текста >>

Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в.
В началото на VII в. Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко. Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред. Дали интересът на П. Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага. Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в. именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите. Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн. Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г.
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Бостънския университет
Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет 6.3. Дипломиране. Във факултетния протокол от 5 май 1893 г. е записано: „В отговор на запитване за брат Дънов беше гласувано, че д-р Стийл трябва да организира за него изпит по старогръцки, който е бил държан от неговия курс в „Дрю". Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю". Учебният план на обичайното тригодишно обучение за бакалавър включва старогръцки, староеврейски, антропология, църковна история, теология, практическа теология, канон и критики, наука за спасението и реторическо изкуство.
към текста >>

На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание:
е записано: „В отговор на запитване за брат Дънов беше гласувано, че д-р Стийл трябва да организира за него изпит по старогръцки, който е бил държан от неговия курс в „Дрю". Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю". Учебният план на обичайното тригодишно обучение за бакалавър включва старогръцки, староеврейски, антропология, църковна история, теология, практическа теология, канон и критики, наука за спасението и реторическо изкуство. Петър Дънов преминава обучение по всички тези предмети. Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства. На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание: „БОСТЪНСКИ УНИВЕРСИТЕТ Богословски факултет Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. "
към текста >>

„БОСТЪНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю". Учебният план на обичайното тригодишно обучение за бакалавър включва старогръцки, староеврейски, антропология, църковна история, теология, практическа теология, канон и критики, наука за спасението и реторическо изкуство. Петър Дънов преминава обучение по всички тези предмети. Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства. На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание: „БОСТЪНСКИ УНИВЕРСИТЕТ Богословски факултет Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. " Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г.
към текста >>

ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет
Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства. На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание: „БОСТЪНСКИ УНИВЕРСИТЕТ Богословски факултет Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. " Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г. Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран". (17) 6.4. Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г.
към текста >>

Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. "
На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание: „БОСТЪНСКИ УНИВЕРСИТЕТ Богословски факултет Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. " Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г. Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран". (17) 6.4. Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г. В последния си брой от есента на 1892 г.
към текста >>

Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г.
ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. " Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г. Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран". (17) 6.4. Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г. В последния си брой от есента на 1892 г. списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града. Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език.
към текста >>

Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън.
Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран". (17) 6.4. Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г. В последния си брой от есента на 1892 г. списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града. Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп.
към текста >>

в Бостън сп.
Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива.
към текста >>

в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни.
За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива. Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения. Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот.
През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива. Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения. Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Медицинския факултет на Бостънския университет
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет 7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия.
към текста >>

7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет.
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет 7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати.
към текста >>

В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г.
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет 7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали.
към текста >>

Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България".
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет 7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид.
към текста >>

Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали.
В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей.
към текста >>

9. Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина

деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет, д-р И. Т.
Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина На 3 февруари 1894 г. деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет, д-р И. Т. Талбот, подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Какво го е накарало да прекъсне своето следване по средата на учебната година, засега не е ясно. След датата 3.02.1894 г. няма информация за него в Бостънския университет,освен че присъства в годишния бюлетин на завършилите през 1894 г.студенти като „редовно дипломиран“, но без никаква допълнителна информация за степен, каквато е вписана за останалите от тази група.Списъкът на завършилите показва, че той се е дипломирал през 1893 г.,но там също няма никаква допълнителна информация относно вземането на степен. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

няма информация за него в Бостънския университет,освен че присъства в годишния бюлетин на завършилите през 1894 г.студенти като „редовно дипломиран“, но без никаква допълнителна информация за степен, каквато е вписана за останалите от тази група.Списъкът на завършилите показва, че той се е дипломирал през 1893 г.,но там също няма никаква допълнителна информация относно вземането на степен.
На 3 февруари 1894 г. деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет, д-р И. Т. Талбот, подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Какво го е накарало да прекъсне своето следване по средата на учебната година, засега не е ясно. След датата 3.02.1894 г. няма информация за него в Бостънския университет,освен че присъства в годишния бюлетин на завършилите през 1894 г.студенти като „редовно дипломиран“, но без никаква допълнителна информация за степен, каквато е вписана за останалите от тази група.Списъкът на завършилите показва, че той се е дипломирал през 1893 г.,но там също няма никаква допълнителна информация относно вземането на степен. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

10. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази.
Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесен!
към текста >>

Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ.
Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви.Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесенъ?
към текста >>

11. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат.
Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения. Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали. Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение. Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко.
към текста >>

12. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват.
към текста >>

В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>

13. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости.
Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина?
Да освети кого? Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила. И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан. 15:7) Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е. те пребъдват в Него както лозената пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко. Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави.
към текста >>

Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие.
[Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов. Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие. Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини. Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора.
към текста >>

15. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята.
към текста >>

16. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика.
С този Свят Дух ние сме свързани. Относително до брат Тодора, преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призовал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни. Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо. Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов.
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Но ти си отложил по една слабост.
Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си.Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло. Но ти си отложил по една слабост. То е домашните ти. Ето какъв е българският народ. На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил.Духовно ти говоря. Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов. Не отлагай.
към текста >>

14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора.
13:3] Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. " [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът.За теб въпросът е другий.
към текста >>

18. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност са слабост и недъг на един живот като твоя.
Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат умът ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно, а същинските и добри неща – те са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, Животът не седи в тях.
към текста >>

19. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
„Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
към текста >>

20. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее.
Естеството в съвкупността си е олицетворение на Невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всичките твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
към текста >>

21. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята.
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости.
4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен.
към текста >>

Тази слабост аз я забелязах още във Варна.
Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.
към текста >>

23. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце.
Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила.
към текста >>

Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост.
И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение.
към текста >>

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее.
Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази.
към текста >>

25. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок.
Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта. „Ще бъда задоволен - казва псалмистът, - когато видя Твоето Лице." Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок. Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко. Да знаем, че всичко е за нас и ний - за всичко. Вън [от] ония мрачни минути животът е благословение, той е Божествено дихание. Духът, благият Дух, Духът на вечния живот, е с нас и в нас. Господ ни оживотворява всякой час със Своето дихание и ний имаме всички причини да сме Му благодарни.
към текста >>

26. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
към текста >>

27. Учителя предприема първата обиколка на България

3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
към текста >>

28. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
към текста >>

29. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
към текста >>

30. Учителя посещава Ямбол

3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
към текста >>

31. Учителя посещава Пловдив

Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен.
Последното Ви писмо получих, още когато бях в Хасково. Приятелите, за които идеше дума във вашето писмо, ги нямаше. Те, както Ви съобщих и по-преди, се задомили, както всички хора. Мисля, това е по-добре, отколкото да ги изкушава Лукавият другояче. Аз съм сега в това място, отгдето Ви пиша. Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен. Най-после, нека всякой да се стреми към изпълнение Волята Божия. Мене ми се струва, че помежду Ви няма достатъчно себеотричание. Личните чувства на мнозина идат в противовес на Божията Любов. Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко. Вий ще опитате на себе си Неговата сила.
към текста >>

32. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен.
Киров,Последното Ви писмо получих, още когато бях в Хасково. Приятелите, за които идеше дума във вашето писмо, ги нямаше. Те, както Ви съобщих и по-преди, се задомили, както всички хора. Мисля, това е по-добре, отколкото да ги изкушава Лукавият другояче. Аз съм сега в това място, отгдето Ви пиша. Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен. Най-после, нека всякой да се стреми към изпълнение Волята Божия. Мене ми се струва, че помежду Ви няма достатъчно себеотричание. Личните чувства на мнозина идат в противовес на Божията Любов. Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко. Вий ще опитате на себе си Неговата сила.
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост.
Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя.
към текста >>

34. Учителя пристига в Сливен

При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават.
Господ винаги е давал такива уроци на Своите чада. Аз зная, Вие имате големи разочарования в своите очаквания. Но разочарованията трябва да дойдат първом, преди да дойдат благословенията. Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
към текста >>

35. Учителя се завръща във Варна - приключва третата обиколка на страната

При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават.
Господ винаги е давал такива уроци на Своите чада. Аз зная, Вие имате големи разочарования в своите очаквания. Но разочарованията трябва да дойдат първом, преди да дойдат благословенията. Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
към текста >>

36. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават.
Господ винаги е давал такива уроци на Своите чада. Аз зная, Вие имате големи разочарования в своите очаквания. Но разочарованията трябва да дойдат първом, преди да дойдат благословенията. Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
към текста >>

37. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости.
Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята душа със Своите милости. Слушай постоянно Негова глас, изпълнявай волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като дреха. Моето желание е всички вий там, в Търново, да имате тази пълнота.
към текста >>

38. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество.
Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие. Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво низхождение, какво величие от добродетели? Той, на Когото лицето осветлява и съживява всичкото създание, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото без волята не пада нито една птичка, нито един косъм от главата. Да, Той гледа много низходително към вази и вашите грешки - щади ви както никой друг. Вий живеете даром в Него, всеки ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при все това още не можете да Го познаете. С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда.
към текста >>

39. В Бургас се създава първата духовна група

И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата.
„Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г. и след нея, до 1929 г., през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци – цанковисти и др. против всички прогресивни хора, общества и партии. Водачите на така наречената Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името на Учителя на Бялото Братство и учението, което Той носеше в своя висок идеал. Те се опитваха да окарикатурят това велика учение, като приписваха своите грехове, морален упадък и мерзости на онези, на които дори и на ум не им е минавало за подобни деяния.
към текста >>

40. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник

В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало.
Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим.Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците. Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
към текста >>

41. Учителя участва в неделно събрание, София, 18 ноември, неделя

X -означава „изпълнете се".Един човек, който няма търпение у себе си, има велики слабости.
Георгиев, Ив. Тачев, Петко и Гина [Гумнерови]. Даде се от Римляном 13; 13, а г-н Дънов добави, че този стих е оръжието, с което можем да победим.- Лозата в кабалистично отношение значи човечеството. На тази лоза Христос е глава, а пръчките са светът. Ако искате да бъдете силни, трябва да пребъдете на лозата и за да може да се ползуваме от силите, трябва да пребъдем на лозата и за да пребъдем на лозата, в която няма нищо невъзможно. X -означава „изпълнете се".Един човек, който няма търпение у себе си, има велики слабости. Господ само търпи. Неговите слуги идват и внушават на человека, че известни неприятности за него не са от Бога, а от самаго него. От вас не искат нищо насила да направите, а само ако желаете, тогава искат работа от вас.Трябва да цените душите си.Не сте сиромаси, нито онеправдани и Бог не ни прави лошо, но ние сме, които правим лошо на себе си.Духът, който съм пратил у вас, ще ви направи нещата ясни във вашите умове. IV.18 ноември, неделя Изгревът - Том 11
към текста >>

42. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август

В 4 часа и 20 минути сутринта рано се събрахме и по трима се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една от лентите, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца около котела с вода и босилек.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 12 август, вторник В 4 часа и 20 минути сутринта рано се събрахме и по трима се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една от лентите, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца около котела с вода и босилек. Освети се водата по начин, за който ни се каза да остане тайна в сърцата ни, да не [се] разказва на хората. Като слязохме долу прочетохме от книгата Господня всеки по някой стих, но за да узнаем кой стих за кого е, г-н Дънов каза да теглим жребие, като всеки от нас тегли жребието по реда на влизането ни тази сутрин горе: Ан. Желязкова - Песен на песните 3;4. На Т. Бъчваров се падна от Марка 5; 14.
към текста >>

43. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала.
В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият. Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие. Подир 10 години дъщерята на кмета направила същата погрешка. Сега ще излизаме един по един горе пред престола, после ще излизаме по трима, а третия път ще излезем всички заедно. Когато излизаме един по един, ще се молим по 5 минути, също толкова ще стоим и когато сме по трима.
към текста >>

Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие.
Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият. Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие. Подир 10 години дъщерята на кмета направила същата погрешка. Сега ще излизаме един по един горе пред престола, после ще излизаме по трима, а третия път ще излезем всички заедно. Когато излизаме един по един, ще се молим по 5 минути, също толкова ще стоим и когато сме по трима. Никакви недоразумения и неприятни чувства да няма между нас. Изкачването ще стане по следния ред: Ан.
към текста >>

44. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са вземали връх над него.
В обмена на мисли г-н Дънов каза, че най-благоприятното време за молене са часовете от 9 до 12 часа вечерта и от 1 до 4 сутринта.- Всякога, когато сте в мъчнотия, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да се взема в защита от нея, защото е немислимо сами да воювате. Обръщение към центъра на Верига значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мене, аз ще ви улесня.Духовете винаги ви впрягат, когато сгрешите; когато живеете за и в Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват. И много добре ще ви слугуват. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, и други са, които те впрягат, ако сгрешиш. Човек е един цар, на когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са вземали връх над него. И помощта обезателно трябва да дойде отвън, затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ. Защото отвън трябва да дойде нужната помощ, за да се смирят метежниците.Съзнание и подсъзнание- Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е сега, което е обработено. Какво се подразбира под думата „Верига"? Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената любов, както се казва и в Библията: „И привлякох ги с нишките на любовта." IV.17 август, 9 часа сутринта
към текста >>

И помощта обезателно трябва да дойде отвън, затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ.
Обръщение към центъра на Верига значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мене, аз ще ви улесня.Духовете винаги ви впрягат, когато сгрешите; когато живеете за и в Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват. И много добре ще ви слугуват. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, и други са, които те впрягат, ако сгрешиш. Човек е един цар, на когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са вземали връх над него. И помощта обезателно трябва да дойде отвън, затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ. Защото отвън трябва да дойде нужната помощ, за да се смирят метежниците.Съзнание и подсъзнание- Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е сега, което е обработено. Какво се подразбира под думата „Верига"? Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената любов, както се казва и в Библията: „И привлякох ги с нишките на любовта." IV.17 август, 9 часа сутринта Изгревът - Том 11
към текста >>

Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън.
вечер и от 1 до 4 ч. сутрин. Обръщане към центъра на Веригата значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня. Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества.
към текста >>

Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците.
Обръщане към центъра на Веригата значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня. Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60.
към текста >>

45. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност.От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг.
Аз срещам християни, които винаги са начумерени, защото нямат и уж от смирение не искат, но затова по-добре да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа и затова не искат. Но като не искат, те повече безпокоят Господа. Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш.Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност.От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя.
към текста >>

Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог.
Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Но повече от това - съдействувай за скорошното й привършване.Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.Размишлявай добре и върши волята Му.
към текста >>

Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг.
Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си.
към текста >>

Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог.
Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост.
към текста >>

46. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.Велики са Твоите наредби.
Господи, Който си неизменен, закрепи нашите братя и сестри, за да пребъдем всичките в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците.Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден. Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсва Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживоторява всичката Земя. Задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята. Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.Велики са Твоите наредби. Всичките ние, Твои чада, идем днес да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко хубави са тия облекла, в които си ни обгърнал. Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин."Дадена чрез г-н Дънов. След молитвата г-н Дънов ни каза:- Ето що говори Господ: „Аз съм чул гласа на вашата молитва, ще Ме познаете според делата.
към текста >>

47. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост.
Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение. Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост. Осемнайсет означава вече правдата, защото в него виждаме 1+8 равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет ангелски чинове. Деветнайсет — то представлява човека в неговото обществено развитие. Двайсет — то представлява любовта.
към текста >>

48. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане.
Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това.
към текста >>

Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски.
В душата си трябва да имате фокус и ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглюване нагоре и ще ти помогне. При употребяването на разните окултни школи, разни са и начините. Но най-безопасен начин е този, който употребяват християните; защото ако прибегнете до някои окултни школи, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работата се затруднява. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа — синята и т.н. Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора.
към текста >>

49. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 10 АВГУСТ, СРЯДА ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО10 АВГУСТ, СРЯДА Срещата на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от
към текста >>

В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО10 АВГУСТ, СРЯДА Срещата на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д.
към текста >>

За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев.
поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П.
към текста >>

50. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици.3 Нoliness реорlе (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.) * Прение (арх.) - спор (Бел.ред.) ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 12 АВГУСТ, ПЕТЪК
към текста >>

51. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Бойнов и Бостанджиев.
Тази среща и тази година стана в Търново. Поканите за срещането са отличаваха тази година с това, че бяха написани само с инициали и по форма еднакви за всички. Забележително беше и туй, че не се изпратиха по пощата, а бидоха натоварени неколцина от братята да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата и то след като другите бяха вече разнесени. При откриване на срещата, 15 август, ден Св.Богородица, времето бе ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Събранията ставаха в миналогодишните места ― колибите на Ан. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явили. Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха:
към текста >>

От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим.
към текста >>

52. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената.
Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник.
към текста >>

53. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.
„Дяволът е, който хвали! “— казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят. Но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота — как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.Изпяхме „Достойно ест“ и „С нами Бог“ и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в шест часа. ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи: — Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава.След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? — И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип.
към текста >>

54. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П. Гумнеров, Д. Голов, Т.
към текста >>

При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме.
Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
към текста >>

55. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота.
Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
към текста >>

56. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:
Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете.
към текста >>

2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.)
Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.) 3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.) 5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.) 6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.) 7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.)
към текста >>

57. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина.
Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина. Учителят тогава каза: "Австрия наруши Божия план за България и съсипа себе си като империя. Денят Господен е ден на ликвидация на греховете и страданията." Ние сме свидетели, че стана това, което каза Учителят: "Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос. А те не я взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за шест години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко.
към текста >>

58. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа.
В този подем е потребна постоянната пълна вяра и Божественото търпение за осъществяване на желаемите идеали на Духа. Нека Видимата природа с безбройните свои форми, действия да ви бъде един стимул за размишление и съзерцание на Божественото, което стои по-далеч пред всякой взор. Знанието е потребно за уяснение на вечния порядък на нещата. Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано. Несгодите и трудностите в живота стимулират ума към работа. Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане.
към текста >>

Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една наука, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха. Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една наука, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото. И пътят му ще бъде като на зазоряване. Ще отива от слава в слава. Вий, ако идете в Казанлък, пишете ми. Мен ми доставиха малко имела, искам да ви изпратя нещо от нея за ваше употребление, за теб и жена ви. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

59. Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София

Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници.
Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме. „Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа. А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре урока, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си. И ще ги оправят. Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници. А като тъй, има причини да се радваме, щом сме под неговата охрана. Няма място за униние и тъга, защото Господ работи; и работи садикане*. Дипломатическото и политическо плетиво да не ни смущава. Настроението между българи и сърби е само привидно. От война вече не се бойте.
към текста >>

60. Учителя - Слово за 1913 година, София

Вам сега в единадесетия час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло.Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети.
Не си туряйте в ума да живеете охолно на Земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми, например, някой от вас да го обичат синовете и дъщерите му, както подобава; намерете ми подчинени, които да милеят за началниците си. Няма. Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен. Вам сега в единадесетия час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло.Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети. Но повече от това? То е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда.
към текста >>

Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас.
Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца. Колко ще живеете тук? Още 20, 30, 40, най-много до 50 години.
към текста >>

Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца.
Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца. Колко ще живеете тук? Още 20, 30, 40, най-много до 50 години. Ако речем, че всички тия години вие добрувате, то душите ви где ще са? Когато и след изминаването на 50-те години вие остареете, тялото рухне, силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте.
към текста >>

61. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Па и лицето се поопърля, и хубостта се губи.
И често неговите неприятели ще бъдат даже неговите домашни, неговите близки. Всеки ще гледа да го спъне. И добре казва Господ: и неприятели човеку ще му бъдат домашните. Само по такъв начин човек може да се усъвършенствува. С хубави премени всеки обича да ходи, но понякога ще трябва да наденем и скъсаните работни, да дигнем ралото или мотиката и да се печем цял ден на слънцето. Па и лицето се поопърля, и хубостта се губи. Но по-добре е душата да става добра и красива, отколкото тялото. Ний не сме страдали още толкова, колкото е страдал Тойзи, Когото ний наричаме наш Господ и Спасител. А Мария избра добрата част, която нема да й се отнеме. Благодарност, благодарност за великата Благост на Господа към всички. Всеки ден носи хиляди благословения, хиляди добрини, хиляди радости, хиляди утехи и насърдчения за душата, която се повдига.
към текста >>

62. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени.Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ Тазгодишната среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем. Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне.Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени.Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария.Присъствуват 81 души, членове на Веригата. Не са се явили 6 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Стара Загора, Русе, селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия. Подробен списък на членовете и гостите е приложен накрая на настоящето изложение и който е прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначението си.10 август, неделяПри откриването на срещата, 10 август, времето е тихо, ясно и с приятно поносима топлина.
към текста >>

Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед.
Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария.Присъствуват 81 души, членове на Веригата. Не са се явили 6 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Стара Загора, Русе, селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия. Подробен списък на членовете и гостите е приложен накрая на настоящето изложение и който е прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначението си.10 август, неделяПри откриването на срещата, 10 август, времето е тихо, ясно и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин.в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата.
към текста >>

63. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат редом от небето.
Протокол - 11 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.11 август, понеделник 1914г. 11 август, понеделник Сутринта времето е облачно и студено. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат редом от небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа Слънцето изгря силно и топло.В 10 часа, като насядахме на вчерашните си места, имахме тайна молитва, след това изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20 глава от Евангелието на Матея, Учителят каза:- Ще взема 21 стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той й рече: „Що искаш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове, един отдясно и един отляво."Често ние се запитваме от какво произтичат споровете - в обществото между народите, в църквите, в училището, между философите и учените и между всички класи има все спорове. Тук виждаме, една майка пристъпва и иска нещо, като счита, че може да иска повече от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а друг отляво.
към текста >>

64. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена.
Проучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
към текста >>

65. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена.
Проуча-вайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
към текста >>

66. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост.
Че в нас любовта не се проявява, това няма какво да доказваме: ежедневното обхождане с хората показва доколко имаме любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господ да работи върху него.Във връзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват в този свят. Защо ни сполетяват? Те са един отзвук на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана. Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа. И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната.Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим?
към текста >>

Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана.
Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господ да работи върху него.Във връзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват в този свят. Защо ни сполетяват? Те са един отзвук на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана. Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа. И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната.Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа.
към текста >>

Това са: хубост, невинност, смирение, сладост.
Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността. Това са: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя.Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням. Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето.
към текста >>

Но ако рекат: „Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си", Господ ще те послуша и ще ти помогне.Ще направим още няколко бележки и ще завърша тази обща беседа.
Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички тук, които присъствувате, сте изложени на големи опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, призовават името Божие. Успокойте първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си вържат ръцете, да скубят косата, но няма да им помогне, да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си", Господ ще те послуша и ще ти помогне.Ще направим още няколко бележки и ще завърша тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнавате, че някой има недостатъци, не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжни да отивате да го облагородявате.
към текста >>

67. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Някои имат такава слабост.
Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост. Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси,Законът за формата е закон херметически. Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата.
към текста >>

68. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Като излязоха старите, заместиха ги първите.В 10 часа Учителят държа на отворено беседа пред всички на двора на Бостанджиевата колиба, дето присъствуваха и стари, и нови членове на Веригата и всички мъже и жени.
7 август, петък Времето днес: при изгрева на Слънцето мъгла. Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту лилаво, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито. Омарливо като нещо нито облачно, нито ясно, но Слънцето грее все добре.В 5 часа сутринта - съзерцание. Сега пак старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите останаха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги първите.В 10 часа Учителят държа на отворено беседа пред всички на двора на Бостанджиевата колиба, дето присъствуваха и стари, и нови членове на Веригата и всички мъже и жени. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията под дърветата. Така на открито Учителят каза:- Ще прочета 3 глава от Йоана. Ще взема най-маловажните стихове в прочетената глава 20 и 21: „Понеже всеки, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат, че неговите дела са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени."Злото, казват, е принцип, начало и пр. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора, то се развива, както се развиват хората и в него има растеж.
към текста >>

69. Писмо на Учителядо Елена и Константин Иларионови, Варна

Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях.
Аз гледам на бъдещето, то е важно. Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море. Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях. Велика наука е тая за възпитанието на душата. Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си. Но когато Този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почне да Люби, Вярва и се Надява. Велик е Този Господ вътре в нази.
към текста >>

70. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака.
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос? " Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек? Това е Христос." Пеньо казва: „Христос!
към текста >>

Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос?
Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос? " Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек? Това е Христос." Пеньо казва: „Христос! И аз да не го позная!
към текста >>

Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник.
Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос? " Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек? Това е Христос." Пеньо казва: „Христос! И аз да не го позная! " Веднага излиза навън да го потърси. Минава по една улица, по друга, но не го намира.
към текста >>

71. Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира

На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско.
Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Спомени на Борис Николов Учителят за Фердинанд и Европейската война Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат.
към текста >>

На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско.
Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура.
към текста >>

72. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Излиза месечно, обособено на IV годишнини.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Списание „Всемирна летопис" започва да излиза от 22 март 1919 г. до март 1927 г. Излиза месечно, обособено на IV годишнини. I година от 22 март 1919 г. до 22 март 1920 г. излиза в 10 книжки, формат 33 см/25 см, на хубава хартия. Корицата е светлосиня или светло-сива. Изрисувано е едно око, символизиращо „Окото на Вселената" отляво е луната, отдясно е слънцето, а по средата е глобуса на планетата Земя.
към текста >>

Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува.
Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница".
към текста >>

Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън.
„Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г.
към текста >>

Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България.
Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г. юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница". Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България. Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба.
към текста >>

73. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

666 - животинство, грубост, война, алчност.
То означава всички човешки лъжливи системи и учения, които отдалечават човека от правия път на Любовта. Числото 666, това е смърт, разрушение, събрано дава 18 число на човешки погрешки, събрано втори път дава число 9, число на ликвидиране на всички стари сметки. На християнски език означава възкресение. 3 - смърт, 6 - спожертвование, 9 - възвисение. 3 - слизание, 6 - труд, еволюция, 9 - братство, равенство. 666 - животинство, грубост, война, алчност. И всички, които имат тия качества особено държавни глави водители са 666. Това е плътта, света и дявола в тоя свят в днешния ред на нещата. Болшевизмът е другата страна на християнството. Учението само по себе си не е лошо, но които го прилагат. Монархите прилагат тяхното право със смърт, а така и болшевиките.
към текста >>

74. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (Наряд), За 9/22 март 1920 г., понеделник

Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
3-ий ден, 21.08, събота 1. Отче наш. 2. Размишление Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първом всичките домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. 3. Благославяй душе моя Господа. 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. 4-ий ден, 22.08, неделя 1. Отче наш.
към текста >>

75. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

С колко грешки, слабости и наследствени черти у нас имаше Учителят да се справя и изправя.
Чистият планински въздух и умората от пътя ме приспаха лесно и рано, много рано сутринта бях вече будна, но не излязох от палатката, защото не познавах местността и не знаех накъде да вървя. Готова за излизане, чувам гласа на Учителя, който се обръща с име към брата, който два пъти предложи да ме заведе някой в града: Брат, иди при палатката на сестрата да й изпееш песента „Събуди се, братко мили". Слушам отвътре, усмихвам се и се възхищавам от легалния, безболезнен метод, с който Учителят си послужи. Да би му казал истината направо, той щеше да се засегне, пък едва ли би видял турчина в себе си. Не е лесно човек да се освободи от наследствени качества в себе си, ако ще и да е духовен. С колко грешки, слабости и наследствени черти у нас имаше Учителят да се справя и изправя. А колко естествено е било това. Всеки от нас, с различно възпитание, култура и образование, иде вън от света и направо влиза в Школата на Учителя, слуша нещо ново, велико и възвишено, харесва го, иска да го следва, но старият живот в него го спъва, противодействува му и го изобличава. Човек не признава лесно погрешките си, не се поддава лесно и още по-мъчно отстъпва. На това не се чудя. Сила е старото, силен е старият човек.
към текста >>

76. Писмо на Учителя до Стефан Тошев (наряд), Търново

Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
3-ий ден, 21.08, събота 1. Отче наш. 2. Размишление Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първом всичките домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. 3. Благославяй душе моя Господа. 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. 4-ий ден, 22.08, неделя 1. Отче наш.
към текста >>

77. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците. Учителят предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така Школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г. при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
към текста >>

Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?
Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора.
към текста >>

Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54)
„Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителят уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога." *Виж« Изгревът» том II, стр.
към текста >>

78. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

В нея няма абсолютно никаква грубост.
Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи. Умът, сърцето и тялото са достигнали своето развитие. Обстановката, при която се работи в Общия клас, е по-друга.Лекциите на Младежкия клас имат предвид едно начало: умът, сърцето и тялото сега разгъват своите сили; те трябва да се насочат, да им се даде правилна насока, трябва да се създаде благоприятна и здравословна атмосфера, за да се развиват правилно.Младежкия клас Учителя нарече клас на вечната младост, на Божествената нежност и чистота. Той казва:Бих желал винаги да останете деца не по ум, но душите ви да бъдат детски, или да употребя друга една форма – душите ви да бъдат нежни. Знаете ли колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал. Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи.
към текста >>

79. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите на старите.
След тях идват младите, които не одобряват живота на старите и мислят, че ще могат да го изправят. И те остаряват, без да изправят живота си. Така се изреждат едни след други младите поколения, които искат да покажат на старите как се живее, но не успяват. Защо? Защото и те, като старите, си служат със стари методи. Казвам: Старите методи не могат да разрешат основните въпроси на живота. Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите на старите. Нека се учат от техните опитности, да видят какво им е липсвало, задето животът им е излязъл несполучлив. Много и дълбоки са причините за неуспеха на старите. Те представят цяла история, която трябва да се изучи. Сега ще ви задам една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“.
към текста >>

80. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

За целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които са излезли извън човешката еволюция, те не може да използуват силите на природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората.
Сегашното учение е учение на свещения егоизъм! Искам вие да не се самозаблуждавате. Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото учение. В него има разширение, едно трансформиране на съзнанието: става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща на пеперуда. Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. За целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които са излезли извън човешката еволюция, те не може да използуват силите на природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. Запример, видят че някой е тщеславен и иска да стане виден човек, пръв министър в България и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони, но като го тикнат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности. И те после му казват: Стига, ти се умори вече, отстъпи, нека да дойдат други, да видиш резултатите. Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дрангулника. Защо?
към текста >>

И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост.
Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото учение. В него има разширение, едно трансформиране на съзнанието: става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща на пеперуда. Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. За целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които са излезли извън човешката еволюция, те не може да използуват силите на природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. Запример, видят че някой е тщеславен и иска да стане виден човек, пръв министър в България и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони, но като го тикнат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности. И те после му казват: Стига, ти се умори вече, отстъпи, нека да дойдат други, да видиш резултатите. Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дрангулника. Защо? Какво спечели? – Нищо.
към текста >>

И в религиозно отношение забелязваме пак същите слабости.
Запример, видят че някой е тщеславен и иска да стане виден човек, пръв министър в България и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони, но като го тикнат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности. И те после му казват: Стига, ти се умори вече, отстъпи, нека да дойдат други, да видиш резултатите. Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дрангулника. Защо? Какво спечели? – Нищо. И в религиозно отношение забелязваме пак същите слабости. Ще ти кажат: „В окултните науки има такива и такива сили, което кажеш, ще го направиш“, и после ще започнеш да се пъчиш. Всичко това е измислица на тия духове. И ако вие вникнете по-добре, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Сега искам вие да различавате. Аз сега няма да говоря като ясновидец.
към текста >>

81. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците. Учителят предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така Школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г. при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
към текста >>

Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?
Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора.
към текста >>

Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54)
„Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителят уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога." *Виж« Изгревът» том II, стр.
към текста >>

82. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
към текста >>

От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
към текста >>

Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
към текста >>

Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
към текста >>

Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
към текста >>

83. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата.
Учителя на 24.02.отваря Школата и казва:„Отварянето на Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие на земята. В Школата се проявят мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят да се учат. Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа. До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея. Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци. Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция. През 1922 год. се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя.
към текста >>

84. (19-25) Сформиране на Школи на Бялото Братство в провициалните градове на България

Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата.
Учителя на 24.02.отваря Школата и казва:„Отварянето на Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие на земята. В Школата се проявят мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят да се учат. Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа. До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея. Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци. Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция. През 1922 год. се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя.
към текста >>

85. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
към текста >>

От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
към текста >>

Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
към текста >>

Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
към текста >>

Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
към текста >>

86. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни.
Вятърът утихна. Изкачваме равна поляна и почваме да правим гимнастически упражнения. После изпяваме множество песни. После отправяме благодарствена молитва и почваме да слизаме.Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен. Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни. Изгревът - Том 262.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
към текста >>

87. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка...Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна хубост на природата за която ние досега бяхме чужди.
Те приличат на въоръжени войни с огромни щитове и каски - едни пеши, на коне, други на каляски. Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски тела в мълчалива борба.Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си. Като че ли навлизаме в някакво ново царство - царство на щастие и велика радост. Като че ли се носим леко из водите на Божествена къпалня, която заедно с душата пречиства и телата ни, всяка клетка. Тих зефир ни гали, като нежните топли длани на любяща ръка. Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка...Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна хубост на природата за която ние досега бяхме чужди. Ето, събираме се около Него. Той ни говори... всички сме били едно пред Бога, всички трябва да работят, да работят... и че пътят е труден, труден.Но що ли има трудно и непреодолимо, когато Той е с нас? Не излъчва ли се от Него свръхчовешка сила, която се прелива и в нас, и ни прави способни и за най-труден подвиг. Има ли препятствие, което да не можем да преминем под топлия поглед на тия слънчеви - пълни с благост очи? Ето, седим върху снега и Той е с нас.
към текста >>

88. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса.
Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой! Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т.
към текста >>

Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани.
Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина?
към текста >>

” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина.Ето ни край един бостан.
До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”. Пред нас е легендарната планина на толкоз наши и чужди подвизи. Върховете й са покрити с гъсти гори, а полите нашарени с лозя и градини. Тук-таме се мержелеят малки селца, които сякаш протягат към нас своите братски ръце: „Елате, елате при нас! ” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина.Ето ни край един бостан. Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина. Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда. Тогава ставаме и поемаме пътя.
към текста >>

Но той, сякаш от земята изскочи, върна ни в бостана си.
Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина. Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда. Тогава ставаме и поемаме пътя. Но той, сякаш от земята изскочи, върна ни в бостана си. Купихме си една хубава голяма диня. Платихме я на добрия човек, който като видя, че сме добри хора (и фараонът на „кумунта” ни хареса) не искаше да вземе пари от нас. Но само като ги прие, ние решихме да „теглим ножа на динята”.- Рубин! - възкликвам аз.- Нар - поправя Елиезер.- Абе, диня е, я яжте, че ще я изям самичък - вика Генчо и почва да слага в жадните си уста големи сочни парчета.Към върха, към Върха - зовем ние и по триъгълник отново се движим към приказната планината.Зад нас изгърмоти празна каруца. Младият колар я спира и ни кани да ни отведе до Сливен.
към текста >>

Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”.
Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека.
към текста >>

Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя.
Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство. Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред. Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя. Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на дъбове и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета. Някои от тях са вече изгнили. По тях растат треви, цветя, здравец. Приличат на мечки - полегнали -жадни за стръв. По някои от тях дебел плюшен мъх кани за почивка.
към текста >>

Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе.
Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба
към текста >>

Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение.
И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец.
към текста >>

На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това!
До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море. Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край.
към текста >>

Ненагледна хубост и красота.
Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини. Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет! Високи върхове, Прекланяме пред вас чела
към текста >>

89. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Човек като се предаде на слабости, той трябва да знае, че направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила, защото възможно е при дадени условия тази погрешка да се яви, но веднъж направена тази погрешка и извадена опитността от нея, ти казваш: "Няма да я правя втори път."
Гласът ще ти каже: "Внимавай, толкова пъти си лъгал, дошел си до това положение." Предупреди те, отидеш си. Богатството, което Бог ти е дал, с него веднага можеш да изплатиш кармата си и станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който ще се увеличи кармата. Та при сегашните условия, както светът се развива, понеже сме слезли в дъното на ада, дето материята е най-гъста, всичкият наш минал живот изпъква в съзнанието ни. Постоянно преживяваме старото. Трябва да бъдете много будни. Човек като се предаде на слабости, той трябва да знае, че направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила, защото възможно е при дадени условия тази погрешка да се яви, но веднъж направена тази погрешка и извадена опитността от нея, ти казваш: "Няма да я правя втори път." Думите на Христа имат смисъл: "Ако Ме любите, ще опазите Моя закон." Само чрез закона на Любовта ние може да изпълним правилата и заповедите, които са дадени. Туй е сега.Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да мисли, нека мисли; който има сърце да чувствува, нека чувствува; който има воля да работи, нека работи над себе си и Бог ще го благослови!
към текста >>

90. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Тази слабост на кръвта в мозъка ние наричаме слънчев удар.
Запали се къщата и изгори. Но от слъчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: „Има слънчев удар". Но този удар не произлиза от слънчевата светлина. Той произтича от едно особено състояние на кръвта. Тази слабост на кръвта в мозъка ние наричаме слънчев удар. В схващането за Бога има едно криво разбиране. Да се служи на Бога това е най-лесното. Учението за Бога го разбират мравките, растенията и т.н. Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време ще трябва да ядеш. да дишаш.
към текста >>

Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня.
- Някаква нечистотия. Ти, да кажем, имаш някое неразположение. Коя е причината? Да кажем, че пътуваш, ала не си взел вода със себе си, не си взел и хляб. Загарят ти устата и езикът. Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня. Няма никои наоколо. Обаче, тази диня е белязана от бостанджията. Бостанджията дойде и види, че няма тази диня. Той си казва: „Кой ли е откраднал динята? " Той ви праща мисъл.
към текста >>

Обаче, тази диня е белязана от бостанджията.
Коя е причината? Да кажем, че пътуваш, ала не си взел вода със себе си, не си взел и хляб. Загарят ти устата и езикът. Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня. Няма никои наоколо. Обаче, тази диня е белязана от бостанджията. Бостанджията дойде и види, че няма тази диня. Той си казва: „Кой ли е откраднал динята? " Той ви праща мисъл. Тебе те смъди нещо. Казваш си: „Да му кажа сега истината....за една малка диня не струва!
към текста >>

Бостанджията дойде и види, че няма тази диня.
Да кажем, че пътуваш, ала не си взел вода със себе си, не си взел и хляб. Загарят ти устата и езикът. Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня. Няма никои наоколо. Обаче, тази диня е белязана от бостанджията. Бостанджията дойде и види, че няма тази диня. Той си казва: „Кой ли е откраднал динята? " Той ви праща мисъл. Тебе те смъди нещо. Казваш си: „Да му кажа сега истината....за една малка диня не струва! " Бостанджията казва на домашните си: „Един вагабонтин направи така и така".
към текста >>

" Бостанджията казва на домашните си: „Един вагабонтин направи така и така".
Бостанджията дойде и види, че няма тази диня. Той си казва: „Кой ли е откраднал динята? " Той ви праща мисъл. Тебе те смъди нещо. Казваш си: „Да му кажа сега истината....за една малка диня не струва! " Бостанджията казва на домашните си: „Един вагабонтин направи така и така". Ти ще се върнеш при него и ще му кажеш: „Колкото струва динята ще ти дам". Ще кажеш, че си изял белязаната диня. Кажеш ли това, веднага от душата ти ще се снеме един товар. Като минеш покрай бостана и да ти се яде диня, ще кажеш: „Ще мина и без диня". Ако ли пък е волята Божия, какво ще стане?
към текста >>

Като минеш покрай бостана и да ти се яде диня, ще кажеш: „Ще мина и без диня".
Казваш си: „Да му кажа сега истината....за една малка диня не струва! " Бостанджията казва на домашните си: „Един вагабонтин направи така и така". Ти ще се върнеш при него и ще му кажеш: „Колкото струва динята ще ти дам". Ще кажеш, че си изял белязаната диня. Кажеш ли това, веднага от душата ти ще се снеме един товар. Като минеш покрай бостана и да ти се яде диня, ще кажеш: „Ще мина и без диня". Ако ли пък е волята Божия, какво ще стане? - Бостанджията ще е там и ще ти даде диня. Ще ви кажа един анекдот. Един убил 99 души. Легнал му на душата голям товар.
към текста >>

- Бостанджията ще е там и ще ти даде диня.
Ти ще се върнеш при него и ще му кажеш: „Колкото струва динята ще ти дам". Ще кажеш, че си изял белязаната диня. Кажеш ли това, веднага от душата ти ще се снеме един товар. Като минеш покрай бостана и да ти се яде диня, ще кажеш: „Ще мина и без диня". Ако ли пък е волята Божия, какво ще стане? - Бостанджията ще е там и ще ти даде диня. Ще ви кажа един анекдот. Един убил 99 души. Легнал му на душата голям товар. Не можел да си намери покой. 99 души го измъчвали.
към текста >>

Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти", Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си.
Изповядва се пред едного. Онзи му казва: „Не знам дали ще ти се прости. Ще вземеш една изгоряла главня, ще насадиш 10 декара с дини. На всички, които минават ще им даваш по една диня. Никого няма да пропуснеш. Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти", Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си. Сбъркаш ли ще дойде изповедта.Съвременният свят страда от такива анормалности. Малки работи произвеждат дисхармония. Някои искат да се уредят. Вземете пример от българските министри. Какво е сегашното им положение?
към текста >>

Когато вие искате високи длъжности, проявявате една слабост.
Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности. При големи длъжности човек има подчинени. И като не знаеш как да постъпиш ще се компрометираш. Когато вие искате високи длъжности, проявявате една слабост. Когато станете съвършени ще искат Да ви пратят за цар нарочно, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност. Да бъдете видни, във всинца ви има това. Всеки в братството иска да изпъкне. Какво ще изпъкнеш? Ако аз знам да свиря, ще взема да свиря, няма какво да изпъквам.
към текста >>

Боси не сте ходили, в лишения не сте били.
Ще стана слуга, ще работя". Ще вземеш лопатата и ще почнеш да работиш. Ти трябва да бъдеш готов за всичко, това е волята Божия. Но трябва разумност. Досега както сте вървели, вие сте били галени деца на богати хора. Боси не сте ходили, в лишения не сте били. Често слушам: „Между нас братята няма единство". Тук-там брънките ви са слаби. Защо? - Не са хубаво завързани. Един възел не можете ли да го направите як? Можете. Въпросът не е в материалните работи.
към текста >>

91. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче".
Събора не позволиха. Някои казаха: „Да отидем при министъра, да подадем заявление " Аз тогава казах: Като дадете това заявление какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Стамболийски да се уреди заплатата им. Но освен, че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджета с 30,000 лева. У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче". На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох СИ в София и си казах: Малкото дете да дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство казват: „Това дете взе кесията, отиде кесията". Тази картина е много смешна.
към текста >>

Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение там е по-мъчно, там куцат.
Младите ще дойдат да помогнат и да поемат работата. Те няма да ви заместят, но ще ви сменят докато си починете. Младите са изложени, те минават през една опитност, през която и вие сте минали. Защо вие, които по-рано сте минали по този път, защо да не сте в услуга на тях? Ако специалният клас не беше се създал, младите сами щяха да се отделят. Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение там е по-мъчно, там куцат. И аз знам защо куцат. Вие старите какво трябва да направите с младите? Ще поканите младите на угощение у вас и там да се чувствуват като у дома си. След два три дена друг един брат да ги покани и т. н. Те са млади, изложени са на изкушения.
към текста >>

Искате да бъдете първи в класа, да бъдете любимец, но не можете защото имате слабости, които вашите приятели започват да използуват.
Ще започнете да работите в тази окръжающа ви малка среда и ще те благослови Господ. Ако станеш министър ще те затворят, вестниците ще пишат за тебе, в затвора ще стоиш 4 години без да те съдят, после ще те осъдят. Ще се убие духът ти. В живота всякога ни спъва материалния живот. Вие влизате в един клас. Искате да бъдете първи в класа, да бъдете любимец, но не можете защото имате слабости, които вашите приятели започват да използуват. Тези ученици ви дразнят в класа и вие ставате смешни. Тогава или трябва да напуснете класа, или да се примирите докато свършите. Ще се подобри положението ви. Някои са майстори за ирония и подигравка. Сега в живота ни, често ония, които вървят в окултната школа са изложени на такива нападки от света.
към текста >>

92. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал.
Спомен на Борис Николов "Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съвет по случа й Празника на пролетта - 1970 година "Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето.
към текста >>

93. Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Разбирайте дълбоко человешката натура, защото в нея има известни слабости.
Има нещо в света по-силно, по-мощно от всичките хорски сплетни. Бъдете и двама мъдри. Мъдрият туря страха и съмнението на работа. Само Божията Любов, която е достъпна на всички, носи Мир и радост. Гледайте да живеете в Мир с Великото в света. Разбирайте дълбоко человешката натура, защото в нея има известни слабости. Но Божият Дух ще превърне всичко за добро. Аз зная, вий се терзаете за малки работи. Нека си тече всичко по своя ред. Уповайте на Бога, гледайте зад завесата на настоящия живот. Моят привет на всички.
към текста >>

94. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Него не са го интересували слабостите й.
И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи. Когато Савка Керемидчиева завършила университета, Учителят й казал следното: “Сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си и ще направиш себепедагогика.” По отношение вътрешния живот на Савка Керемидчиева Учителят е действал като велик психолог. Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й. Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи. Разумното и положителното е насърчавал и обработвал. Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма. Там е кипяла постоянна работа. Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат.
към текста >>

Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи.
Когато Савка Керемидчиева завършила университета, Учителят й казал следното: “Сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си и ще направиш себепедагогика.” По отношение вътрешния живот на Савка Керемидчиева Учителят е действал като велик психолог. Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й. Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи. Разумното и положителното е насърчавал и обработвал. Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма. Там е кипяла постоянна работа. Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат. Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация.
към текста >>

95. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се.
Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща.
към текста >>

96. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се.
Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща.
към текста >>

97. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се.
Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща.
към текста >>

98. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се.
Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща.
към текста >>

99. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Да лъже човек е една вътрешна слабост, не отсега придобита.
От човека зависи да не лъже. Осъден е някой и ти, който носиш присъдата за опрощавание, зависи от тебе, да отидеш една минута по-рано и да го спасиш осъдения или една минута по-късно - да излъжеш - и да го обесят. Лъжата премахва онова красивото, което слиза от Небето и щастието се губи. Среща ме един и ме пита: „Где отиваш? " - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във Варна и свърших тази и тази работа. Да лъже човек е една вътрешна слабост, не отсега придобита. Няма случай, който да е казал една малка лъжа и да не е изгубил после много. Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума.
към текста >>

100. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости!
2. Първите събори за новодошлитеАнгел Вълков 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера.
към текста >>

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39104390144348