Търсене в текстове за 'Апостоли'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 72 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

І и II; Деян, На Апостолите гл.
На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места. Има чудни случаи на отговор на молитвата в историята. Много такива случаи има изложени и в Библията – Неемия, гл. І и II; Деян, На Апостолите гл. 9. ст. 40; гл. 10; гл. 12, ст. 5 и пр.).
към текста >>

2. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др.
Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват. На тоя въпрос тук ние няма да се спираме, но ще припомним само някои общи положения. Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека. Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др. По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено. Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока.
към текста >>

3. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите!
- тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието. От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля. Небето се разведри. Слънцето отново пекна.
към текста >>

4. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

— Това са 12-те апостоли, които последваха Христа.
Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова? Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята. Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа. От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние. И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля. Кое е вярното?
към текста >>

5. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й.
И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си.
към текста >>

6. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най сетне, Христос беше казал: „Ето аз съм с вас през всичките дни до скончанието." – Да, Той каза това на своите апостоли.
Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай. – Кой е Теофан, кой е той? – Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал? Вярваш ли, че ако той иска, няма да ти го каже? Мислил ли си сериозно за истинската дисциплина на същинските тайни? Най сетне, Христос беше казал: „Ето аз съм с вас през всичките дни до скончанието." – Да, Той каза това на своите апостоли. Ако Той живееше сега, щеше да носи съвременно палто, вместо роба. Трябва да свикнеш с тези идеи, за да схванеш по-ясно възможното присъствие и днес на Приятеля. Чети, изучавай и ща видиш, че нищо не е невъзможно за Бога. – Да, аз разбирам, че трябва да се мълчи. От друга страна, струва ми се, че интимното общение на душата с Бога е тъй важно, тъй свещено, че никога не бих смял да говоря за него.
към текста >>

7. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини.
И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл.
към текста >>

Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал.
Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго. Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството.
към текста >>

Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело.
Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело. Пред вечната Божия светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев. В. Вл.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите.
Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път.
към текста >>

9. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване.
Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение. Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело. - Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване. „Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето. Той поставяше братската любов преди всичко, преди молитвата и даже преди врага! Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим; молитва без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра !
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

То възпитава истински апостоли на мира.
В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите. Трогателни са били изпращанията на всички, които си заминавали. Много от тях са се връщали отново, въпреки тежкия труд. Това са школи на мира, разсадници на нови идеи, където хората се сбират не да говорят само, а да творят. Това начинание има много по-голямо значение от стотина конференции и конгреси. То възпитава истински апостоли на мира. То ще възрасне и ще стане в бъдеще единствения начин за национална отбрана. То е приложение на Христовия закон: обичайте враговете си! Когато във Франция отидат немци, австрийци, унгарци, българи - да помагат, тогава френския народ ще питае ли омраза? Край на лъжата! Народите трябва да разберат, че всички те са братя, дошли да живеят в радост.
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Голямата нива - свят - чака своите работници, своите апостоли, вестители на новата светлина.
№ 3. La amo. Втори номер от втора година на библ. „Нова Култура" с беседите: Явлението на Духа, Талантите, също и № 3: Любовта се получиха в редакцията. Човек не може да не чувствува особена радост, когато чете живото слово на вдъхновения Учител на международния език есперанто, достъпен на хора от всички народи по земното кълбо. Голямата нива - свят - чака своите работници, своите апостоли, вестители на новата светлина. И тя се явяват вече. Трябва да им помогнем, кой с каквото може. На края на № 3 е прибавена статийката: Сведения за Всемирното Бяло Братство от Люб. Лулчев. Това са отговори на 12 въпроси, зададени от двама кореспондента в Цариград - единия - американец а другия - европеец, - с които въпроси искат сведения за Всемирното Бяло Братство. Доста ценни сведения са дадени в тези 12 отговора за Учителя, за живота на Братството, за литературата, за принципите и методите на учението и пр.
към текста >>

12. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането.
Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

13. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата.
В 1254 г. папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия. От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области.
към текста >>

Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите.
Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Терминът „Катари” подхожда в същност за тях (от „Катарсис” – чистота). Привилегията, която имали, далеч не ги карали да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите. Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували.
към текста >>

Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците.
"Те искали да се върнат към живота на първите християни. Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени.
към текста >>

14. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Такива човеци със „звезди" бяха едно време и апостолите.
Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди 2000 години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди". Такива човеци със „звезди" бяха едно време и апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди". Това са ония „огнени езици", за които твърде забулено се говори в евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свет, между апостолите и разумните светещи същества - жители на „небето". И наистина, когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее един човек.
към текста >>

Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свет, между апостолите и разумните светещи същества - жители на „небето".
Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди". Такива човеци със „звезди" бяха едно време и апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди". Това са ония „огнени езици", за които твърде забулено се говори в евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свет, между апостолите и разумните светещи същества - жители на „небето". И наистина, когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее един човек. В него се заражда и тихо, и непреривно сияе едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но и така интензивно, то обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, където светлината ходи.
към текста >>

15. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието.
От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание. Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос.
към текста >>

16. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света.
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука.
към текста >>

17. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр.
И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него. А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора. Те са били взети именно от редовете на тия, които са били подготвяни в течение на много по¬коления и са имали по този начин една вътрешна връзка с Него много по-рано преди Неговото идване. Третият начин за подготовка на благоприятни условия за Неговото идване е бил подготвяне условията за физическото Му тяло. Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа? Това дали е само една историческа хроника без значение?
към текста >>

18. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада. Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня.
към текста >>

19. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници. Защото е било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение се разпространява бързо из всички славянски страни – Босна, Далмация, Сърбия, Чехия.
към текста >>

20. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Геният на един народ може да дойде до особени открития в науката, техниката, може да роди специфични философски принципи, пророци, апостоли, нови идеи, които после се разпространяват и стават достояние на всички други народи.
Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния човек, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр. Даже космичната биология определя точно местото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм. Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи. Ние не виждаме ли ясно, как народите стават все повече необходими един за друг? Това се вижда ясно не само в икономичния живот, но и в по-висшите области на живота. Геният на един народ може да дойде до особени открития в науката, техниката, може да роди специфични философски принципи, пророци, апостоли, нови идеи, които после се разпространяват и стават достояние на всички други народи. Каква голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество? Напр., колко много би загубило човечеството, ако шведите не бяха дали на човечеството творчеството на своите музиканти, философи, мистици, писатели, поети, учени и пр.? Същото е вярно и по отношение на италианския народ, испанския, белгийския и пр. Има и други зависимости между народите, които не са така очебийни, но не са по-малко важни. Те се разглеждат в окултната наука.
към текста >>

21. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Деяния на Апостолите 8 гл.
, ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛА ПАВЛА А Савел съизволяваше на убиването му. Деяния на Апостолите 8 гл. 1 ст. „Савле, Савле, защо ме гониш? 9 гл. 4 ст. За личността на апостола Павла в християнските Писания имаме малко вести.
към текста >>

– За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна.
Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа. И повдигнаха се някои от съборището и препираха се със Стефана. И не можеха да устоят срещу мъдростта и духа, с които говореше.
към текста >>

22. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

България трябва да бъде горда заради такива достойни за учудване съчинения и писатели, които са апостоли на доброто".
Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро". (Трансформиране – 254) Книгата има красив изглед и се харесва по външност, макар че колите не са пришити. Аз лично я препоръчвам на всички, защото тя е божествена книга. Подвързана, тя би могла да бъде най-добрия и най-разумният подарък. Тя е книга за всички, а не само за идеалисти; тя е за учители, ученици и работници. България трябва да бъде горда заради такива достойни за учудване съчинения и писатели, които са апостоли на доброто". Правилни оценки на богомилството В. „Нова вечер" от 16. септ. т.г. пише в литературния си отдел: „Българи и българки, помнете: Българското учение богомилството е било разпространено в Италия, Южна Франция, Западна Германия и Южна Англия. В Лондон са били горени на клада „албигойци".
към текста >>

23. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка".
При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Мощта на коя и да е идея може да се измери и познае по това, до колко тя сближава хората, стопява леда в сърцата им, прави ги по-добри; с една дума — те стават апостоли на човещина и братство.
Това е законът на Любовта. Когато този закон заработи в душите, тогава и най-неподготвените наглед стават годни за изпълнение на велики идеи. Светът на Любовта е пълен с идеи. Една от най-важните идеи сега за сега е идеята за единството на живота. Само една идея, родена в любовта, има силата да измени съзнанието на човека. Мощта на коя и да е идея може да се измери и познае по това, до колко тя сближава хората, стопява леда в сърцата им, прави ги по-добри; с една дума — те стават апостоли на човещина и братство. Такава е напр. идеята за служене. Може да служи само онзи, който обича. Новото в света, на чието идване за щастие сме свидетели, иска по-голяма активност и самодейност. Новият път за работа съвсем се различава от тия пътища, на които сме свикнали.
към текста >>

25. ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И когато подбираше дванадесетте ученици, бъдещите апостоли на великото Му учение, той им даде да разберат, че познава всичко, що има в тях, т.е.
И когато апостол Иоан говори за силата на Христа, с която вижда и познава хората, той казва следното: „И когато беше в Ерусалим за празника на пасхата, мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията Му, които правеше. А сам Исус не се доверяваше на тях, защото той познаваше всичките и защото нямаше нужда да му свидетелствува някой за човека, защото той познаваше, що има вътре в човека" (к.м.) (Ев. Иоанна, гл. 2, ст. 23 — 25). И когато подбираше дванадесетте ученици, бъдещите апостоли на великото Му учение, той им даде да разберат, че познава всичко, що има в тях, т.е. целия им духовен мир. Ето как апостол Иоан описва това нещо: „На утринта поиска Исус да влезе в Галилея и намери Филипа и каза му: ела подире ми. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Намира Филип Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей в закона и пророците, намерихме Исуса, сина на Йосифа, който е от Назарет. И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро?
към текста >>

26. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще ви изпита като Авраама; ще ви изпита като апостолите; ще ви изпита като пророците.
Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение. Разбира се, вие ще приложете това учение, кой на кое място се намира в живота. Вие ще опитате Бога, и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма дави изпита. Ще ви изпита като Авраама; ще ви изпита като апостолите; ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните.
към текста >>

27. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата.
Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача. При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности.
към текста >>

Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей.
Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода.
към текста >>

Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света.
Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот. Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура.
към текста >>

Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите.
Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите. Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик.
към текста >>

28. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Друг начин за влизане във връзка с Напредналите Същества е четенето на Евангелието, четене Деянията на апостолите и на други хубави свещени книги.
Да мислим за Разумните Същества. И да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава природата.всички прояви на природата са все резултат от дейността на тези Разумни Същества. Ние трябва да разглеждаме цялата природа като проява на дейността им. И по този начин ние влизаме в мистично общение с природата, с нейния вътрешен живот, който е живот на тези напреднали Същества, в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите Същества е четенето на Евангелието, четене Деянията на апостолите и на други хубави свещени книги. За Напредналите Същества Писанието казва: Те са служебни Духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие. Когато на Йоана се яви ангел, той падна на земята, остана без сила и се поклони. А ангелът му каза: Не на мене да се поклониш, а на Бога. С липса на благоговение, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят. За влизане в общение с невидимия свят човек трябва да проучава опитностите на хората, които са минали по този път.
към текста >>

Значи, изучавайте всички пророци, големите и малките, после апостолите.
И природата ще ти проговори. Значи, всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят умът ти, сърцето и тялото ти, за да стане това. Освен през ранните утринни часове, практикувайте молитва и концентрация на обяд и вечер. Изучавайте Исайя, Данаила, Иеремия, Езекиила и пр. И вижте по кой начин те са добили просветление. Значи, изучавайте всички пророци, големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието на Йоана. То е мистическо Евангелие. Човек да счита всичко за духовно, да одухотворява всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното.
към текста >>

29. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането.
Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

30. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св.
Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр.
към текста >>

31. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда.
Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа.
към текста >>

А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души?
Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание. И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем. Техният Господ е умрял, както те са умрели духовно".
към текста >>

32. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И изпратете много апостоли в Европа, за да разпръснат там светлината на Източната Звезда, която ви води и за която мнозина копнеят.
Аз говоря дванадесет езика, обаче на никой друг не бихте могли де ме разберете тъй добре, както сега, когато говоря на езика Есперанто! Впечатления от Япония и пожелание към последователите на Оомото Има вече повече от месец откак съм в Япония, и аз имам много добри впечатления за обичаите, нравите и възгледите на японците, но най-добри впечатления аз имам от вас. След като напусна Япония, аз ще мога да споделя впечатленията си само с моите сънародници — българите, а не и с делото човечество. Затова, надявам се, че вие, особено по-младите от вас, ще научите един език — най-добре езика Есперанто, и чрез него ще запознаете чужденците с вашия добър живот, обичаи и разбирания, за да могат те да поправят своите досегашни грешки и да ви последват. Бъдете пионери на Истината! И изпратете много апостоли в Европа, за да разпръснат там светлината на Източната Звезда, която ви води и за която мнозина копнеят. След няколко дни аз ще трябва да ви напусна. И аз ще си замина от тук с твърдото убеждение, че вие сте готови да помогнете на своите братя от целия свет. Макар и да си отида от Япония, част от моето сърце ще остане завинаги между вас и аз никога няма да забравя хубавите впечатления, които получих от вас. През време на моето пътуване аз често виждах у есперантисти в различни градове и градчета вашите списания и много ме учуди голямото разпространение на Оомото. Преди три дни един от вашите младежи ми посочи един номер от есперантското списание на Оомото, питайки ме дали съм виждал това списание.
към текста >>

33. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса?
Но защо не посочат един конкретен пример? Сам г. Дънов не притежава нищо. Братството има свои имоти и своя каса. Но коя организация не разполага с такива? И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса? При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г. Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление? Нека нашите владици не завиждат на г. Дънова в това отношение.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения.
Обаче, всичко това няма да дойде само по себе си. То няма да ни падне от небето, готово, в завършен вид. Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване. Новото никога не идва без страдания. Щастливото бъдеще на човечеството ще трябва да бъде изкупено с цената на скъпи жертви. Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения. Нужни са хора, които, с безкористието на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението. Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света. Всички идеалисти трябва да обърнат погледите си към селото, да се слеят с народа, да заработят всред него, защото в селото е бъдещето на народа ни и на света! С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас. Както вие посипвате с хората, така ще постъпват и с вас.
към текста >>

35. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби.
В случая важното трябва да бъде не печалбата -никога една братска задруга не бива да си поставя за главна цел това, а осигуряването от всички възможности, разнообразяването на работата и създаване такава за през зимния сезон, когато работата в полето е свършена. В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света. По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем".
към текста >>

36. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо?
Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй?
към текста >>

Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал.
Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби. Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 77 - год. VI. Севлиево, 10 декември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Възродена България Питата на дядо Благоя (Радиум) Преглед Словото на Учителя. За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България. Ново възраждане и ново освобождение са нужни, защото това, което самоотвержените дейци в предосвободителната епоха направиха за България, не е вече в сила да ни движи напред. Това, което е минало, то се не връща. Няма защо да се обръщаме постоянно назад, да живеем с кумирите на миналото, явен признак за безсъдържателността на настоящето. Животът днес, въпреки невъобразимия хаос от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка. Никакъв изход из настоящия хаос не се вижда на хоризонта на бъдещето.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли.
И от тогава видях колко прави бяха думите Му Л ю б о м и л Една братска среща на идейните вегетарианци в София По инициативата на софийската вегетарианска група и приятелите от Бялото Братство, беше уредена за идейните вегетарианци в София братска среща, която се състоя на 4-и т. м. от 9—12 ч. вечерта в салона на вегетарианското коопер. дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава. Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли. Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята. И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа. Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народните служители и духовни ръководители трябва да бъдат такива, какъвто беше Христос, каквито бяха апостолите, каквито са били малцина измежду светиите и учените.
Не виждат, че мнозина изнемогват от непосилен труд и неволи, от мизерия, и без срам, без упреци на съвестта, получават и прахосват по стотици левове дневно, събирани от бедния и гладен народ. Получават големи заплати, та по тоя начин, за народа, който им дава всичко, не остава и малко, не остава нищо и той слабее и умира бавно, притискан и задушван от своите служители и управници. Такива са днешните народни служители, Нови служители, нови управници и духовни ръководители на народа са нужни. Те трябва да обичат народа и да му служат не за заплати, не за материални блага, а защото са част от него, защото народното щастие и свобода са и техни, защото народния напредък е и техен напредък. Те трябва да служат на народа с целия си живот, с всичките си сили, способности и средства; те трябва да бъдат готови дори и живота си да жертват, щом това е нужно за народното благо. Народните служители и духовни ръководители трябва да бъдат такива, какъвто беше Христос, каквито бяха апостолите, каквито са били малцина измежду светиите и учените. Те, преди всичко трябва да бъдат носители на любов и братство, на правда и мир. Защото само ори такива служители народа ще напредва към щастие и свобода. Т. Ч. Съобщения Приложението на в. Братство книгата „Основният закон на здравето“ е издадена и разпратена на абонатите.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен.
То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация.
може би щеше да се свърши упоритата работа и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително. Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост.
към текста >>

42. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят.
Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. В онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях.
И Христос от началото на човешкото Битие до днес ръководи човечеството. Той е главния фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“. Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота.
Такова е положението на този, който не разбира законите на добрия живот. От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот. Защото физически живот, който имаме, той е божествен. Ако малкия физически живот не можем да използваме, как ще използваме грамадните духовни дарби, които имаме? От земята трябва да започнем добре. Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота. Вие ще влезете в мрежата на по-големи същества, които ще ви турят на огъня и ще ви опекат. Това е фигуративно представяне на страданията и противоречията, през които минават хората. Хората са като дойни крави за по-висши същества. Хванат ви, издоят ви и ви пратят пак да пасете, за да наберете отново мляко и пак да ви издоят. Така че, има други същества около вас, които използват вашите енергии и сили.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др.
Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта.
към текста >>

Един от тях знаете — той е Христос; едни от тях са апостолите, светиите; евреите знаеха Михаил, Гавраил и др.
Те са носители на новото учение. И когато те поемат ръководството на човечеството и управлението на отделните народи — светът ще се оправи. А сега народите се управляват повечето от невежи хора, затова е този хаос в обществения живот. За да се оправи света, разбирам обществения живот, трябва да имаме един ум ръководен от Любовта, че като срещнете един човек, да видите в него същество, създадено от Бога, което Бог е пратил на земята като вас, да се спогодите да вършите неговата воля. Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идат при вас. Един от тях знаете — той е Христос; едни от тях са апостолите, светиите; евреите знаеха Михаил, Гавраил и др. висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае по-вече, отколкото цялото човечество. Едно от тия същества има по интересна история в своето развитие отколкото цялото човечество. Едно от тях, турено на везните пред Божия поглед, седи по-високо отколкото целия свят. Писанието казва, че Бог счита цялото човечество по-малко, отколкото един от тези духове.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, по тези въпроси, които нямат вярата на Аврама и живота и опитностите на Христа, на апостолите и издигнатите духовни хора.
Но на тия, които са истински християни и имат вярата на Аврама, имат светлината на ума, както и живота и любовта на Христа, на тях им остава много малко (както на Савла, който беше чист и изпълнител на Мойсеевите закони, но нямаше вярата за Христа и му се даде опит) ще им се даде доказателство да схванат. Но пак зависи как ще търсят как ще хлопат и какво и как ще искат. Тогава те сами ще проповядват това, което по-рано не са искали да приемат. Че се прераждал човек в животни и пр., това са детински разсъждения. Че като знаел някой, че има прераждане, ще отлага усъвършенстването си, това е също така несериозно. Ето защо, по тези въпроси, които нямат вярата на Аврама и живота и опитностите на Христа, на апостолите и издигнатите духовни хора. добре е да ги не зачекват. Те могат да спомнят, че има подобни вярвания, но да изнесат напълно каквото има писано в Св. Писание по това. Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности. това не е доблестно.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина.
И често се явява предрешена в скромно облекло, за да я не познаят. И често се показва строга, разгневена, ала до когото се докосне става на крака, защото е познал че е тя. Блажени, който я чакат и дирят с вяра и търпение, които са вкусили от нейния хляб; блажени до които се е докоснала! Тя е която ще задоволи всички човешки копнежи, ще нахрани душата. ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда. Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина. Тя е било с Исуса през всичките му страдания за спасението на човешкия род. Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви успокоя! “ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще?
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен.
И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели.
Щом почне да разсъждава тека, човек дава условия на греха в себе си да се развива. Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си. Това са примки, това са спънки във вашия живот. Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели. Обаче, в първите времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте. Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство. Но като хванаха Христа, те се разпръснаха и си помислиха, че всичко се свърши. Но когато възкръсна Той им се яви и им каза да не се страхуват. „Всичко, каквото съм казал, ще стане“, им каза Христос.
към текста >>

Обаче, в първите времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте.
Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си. Това са примки, това са спънки във вашия живот. Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели. Обаче, в първите времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте. Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство. Но като хванаха Христа, те се разпръснаха и си помислиха, че всичко се свърши. Но когато възкръсна Той им се яви и им каза да не се страхуват. „Всичко, каквото съм казал, ще стане“, им каза Христос. Той им каза още: „Трябва да знаете, че преди всичко и вие трябва да минете по същия път, през който и аз минах — ще минете по пътя на страданията и тогава ще дойдете до възкресението“.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов.
Но вие търсете първом царството Божие и неговата правда и всичко останало ще ви се придаде“. Който мисли първом за себе си, той се излага на студеното течение — ще боледува и страда, докато разбере, че първом трябва да търсим царството на Любовта и Братството, царството на хармонията и общото благо, в което ще намерим и своето. Топлото течение носи здраве, мир и радост. Който повярва в него — спасен ще бъде. а който не вярва, е вече осъден. Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов. Казва Христос: „Елате при мене всички обременени и отрудени! И научете се от мене. защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото игото ми е благо и бремето ми е леко“. (Мат. гл.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване.
И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение. Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда. Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет. Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на Израил. През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване. Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие. До него време човечеството стига най-гъсто в материята. Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление. И този мощен импулс е даден от Христа, великия дух на космоса, с неговото идване на земята и проникване до нейния център.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

I Когато човек чете Библията, през всичкото време той трябва да води чист живот, в молитва и съзерцание, за да дойде до високо вътрешно просветление, да разбере вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих.“ Само така ние ще можем да разберем какво са вложили Мойсей, Пророците, Христос и Апостолите във всяка идея, във всяка дума, във всеки стих.
„Когато посветеният чете Свещеното Писание, той вижда вътрешния смисъл на живота. А кабалистите намират в него особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Затова формите в Библията имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират“. За да се домогне човек до вътрешния смисъл на Свещеното Писание, той трябва да се постави под особен режим. „Всека идея трябва да бъде разбрана! I Когато човек чете Библията, през всичкото време той трябва да води чист живот, в молитва и съзерцание, за да дойде до високо вътрешно просветление, да разбере вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих.“ Само така ние ще можем да разберем какво са вложили Мойсей, Пророците, Христос и Апостолите във всяка идея, във всяка дума, във всеки стих. Само така ще разберем какво ни говори днес Бог чрез пророците и чрез Природата. Ето защо, когато човек чете, размишлява и прави коментари, той трябва да има предвид различните идеи, които думите съдържат и сам да се ориентира в прочетеното. N.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето буквално това, което Христос е казал на своите най-близки апостоли и тия му думи трябва да се вземат точно така, както са казани.
Същото нещо вие можете да направите и по отношение на земното кълбо. Този, когото виждате сега да стои физически пред вас, е същият дух, който живее не само в това временно тяло, но оживотворява същевременно цялата земя и ще я оживотворява завинаги“. И тогава Той говори за земята като за свое истинско тяло: „Вижте житата и този хляб, който вий ядете, който ви храни, — какво ядете вий в същност? Вий ядете моето тяло И когато пиете сока на плодовете, то е все едно че пиете сока на земята. Този сок на земята — това е моята кръв! Ето буквално това, което Христос е казал на своите най-близки апостоли и тия му думи трябва да се вземат точно така, както са казани. Когато Той събира учениците си и им излага символите на християнското посвещение. Той произнася няколко странни думи в момента. когато им казва, че един от тях ще го предаде, (гл. ХIII. ст. 18.) „Този, който яде моя хляб, дигна против мене петата си“.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа.
Като представител и Учител на този първи клон в Персия е работил великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти. От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия. От същия клон излиза и Мойсей — в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира. Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата земя. Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота. И най-после се явява четвъртият клон в България, носител и ръководител на който се явява Учителя (Петър Дънов), който е синтез на трите клона и плюс това внася нещо ново, което човечеството в миналото не е могло да приеме.
към текста >>

Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата земя.
От същия клон излиза и Мойсей — в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира. Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата земя. Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота. И най-после се явява четвъртият клон в България, носител и ръководител на който се явява Учителя (Петър Дънов), който е синтез на трите клона и плюс това внася нещо ново, което човечеството в миналото не е могло да приеме. Той също така има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Горните бележки изнасям за да стане по-ясно какво разбираме под „Херметическа наука и философия“, като увод и ключ към която се явява астрологията, и местото и ролята на Херметичната наука в развитието на човечеството.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето.
Също така човек има 12 тела, но за сега оперира в пет, които в херметичната наука се свеждат към три. Великолепно е предадена тайната на зодиака в 21 глава на Откровението от 9—22 стих. Ето как се предава тя там: „И дойде при мене един от седемте ангели, които държаха седемте чаши пълни със седемте последни язви и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невестата на Агнето. И отведе ме духом на една голяма и висока планина и показа ми град голям, светия Ерусалим, който слизаше из небето от Бога. И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете Израилеви: от към изток три порти, от към север три порти, от към юг три порти, от към запад три порти. И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис — и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше — яспис, второто — сапфир, третото —халкидон, четвъртото — смарагд, петото — сардоникс, шестото — сардий, седмото — хрисолит, осмото — вирил, деветото — топаз, десетото —хрисопрас, единадесетото — якинт, дванадесетото аметист.
към текста >>

А 12-те израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни.
И сградата на стените беше от яспис — и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше — яспис, второто — сапфир, третото —халкидон, четвъртото — смарагд, петото — сардоникс, шестото — сардий, седмото — хрисолит, осмото — вирил, деветото — топаз, десетото —хрисопрас, единадесетото — якинт, дванадесетото аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато. Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12-те израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни. ГЛАВА X. Планетните влияния За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е. да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела — планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност. Ето какво казва Учителя по този въпрос: Вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на планетите, които представяте сбор от разумни същества завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което могат да ви дават добри съвети и напътствия.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което, обаче, обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущего человечество, за да не се погуби.
Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Обикновено в хармоничното хранене взема връх суровоядството, а, следователно, не е възможно да се удовлетвори опуса на болшинството навикнало да посипва гозбите с хиляди подправки и натъпква стомаха с едно крайно разновидие на храни. Преди всичко заявяваме, че, когато е думата за истинско, хармонично хранене, опростогворената храна трябва да вземе надмощие и предимство, но все пак ние ще гледаме по всякакъв начин да съобщаваме, освен по-прости вегетариански храни, други полувегетариански. хармонични с готварството, в които ще вземат участие храни от животински произход, като например: яйцата, млякото, маслото, прясното сирене и др. Това правим, за да покажем, че ние не сме от екзалтираните фанатици вегетарианци, но че повече по дълг вярваме за полезно да открием във в. „Братство“ една колона, гдето да хвърлим светлина върху всички видове храни, познати, полупознати и непознати на болшинството, а в действителност, здравословни и естествено питателни. I. Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което, обаче, обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущего человечество, за да не се погуби. Обаче, преди всичко ще кажем на кратко—да не ядете никога без апетит. Яжте според работата, — труда и движението, което вършите или можете да вършите. Имайте пред вид, че организма поглъща енергии и жизненост от храни, които може да смила, а не от тия, които поглъщате в повече, набързо, с илюзията, че това правите за добро и полезно. Всичко това, което вкарвате в повече в стомаха, даже да е най-вкусната и чудесна храна, се обръща в отрова, защото не се смила и, като не се смила, се разлага, става тор и вашето тяло — едно торище. Може ли да се живее при тия условия?
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но апостолите на теософското движение не можаха да разберат духа на западно европейската мисъл и култура, не можаха да разберат вътрешния смисъл и вътрешните причини на западно европейската култура, не можаха да разберат Християнството, което беше религия на западния човек.
И показваха пътищата за това, които 6txa научили от окултните школи на Индия. Голяма светлина хвърли това движение в ума на западния човек по отношение връзката която съществува между физическия и духовния свят. Внесе една нова светлина в живота и подигна крайчеца на завесата що забулваше тайните на живота — древната мъдрост дойде на помощ на западния човек, който по свой път, чрез собствени усилия на мисълта беше си създал известни представи за света и живота, който беше придобил известна мъдрост, която почерпи в себе си и в заобикалящата го природа. Тази източна мъдрост, носена от теософското движение, разкри на западния човек, некой от елементарните окултни тайни, които до тогава бяха скрити за широкия свят. Постепенно теософското движение стана едно масово движение и заля света със своето учение — учението на древните индуски мъдреци. Но апостолите на теософското движение не можаха да разберат духа на западно европейската мисъл и култура, не можаха да разберат вътрешния смисъл и вътрешните причини на западно европейската култура, не можаха да разберат Християнството, което беше религия на западния човек. Те не разбраха импулса, който Христос донесе в света, не можаха да разберат и своето място и предназначение в този велик импулс. Те мислеха, че с това, което са научили от древната мъдрост, ще преобразят света. Те не разбраха, че не е въпрос само да вярваме и да знаем за онзи свят, но трябва да намерим конкретното отношение и вмешателство на този свят към нашия живот. Те допринесоха много, понеже подтикнаха будните умове на запада да търсят и проучват, да се доберат до тайните на природата. Но те не можаха да допринесат почти нищо за подобрението на живота, защото нямаха методи, които да отговарят на духа на епохата, и хората останаха да си живеят по старому, въпреки знанията, които им даде Теософията, както живеят и индусите, от където те почерпиха своето учение.
към текста >>

58. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли!
И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год. София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства. Сейте красивото, светлото, чистото! Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли! Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители. Такива бяха Ботев, Левски и плеяда възрожденци, които на времето си бяха таксувани като нехранимайковци. Имало ги е и има ги и сега между идеалистите — последователи на Толстоя или ученици на Всемирното братство.
към текста >>

59. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела.
Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето. Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-благородната работа.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли.
Ето защо тия две числа съответстват в еврейския език на една и съща буква — Алеф 1). Буквите се замествал с числа и обратно, а цифрите се събирал, както всеки желае. За пример, нека вземем думата Адам: , сборът на които = 40 + 4 + 1 = 45; приведени в коренно число, ще получим 40 + 5 = 9. От това следва, че има прилика между думите, чиито числен сбор е еднакъв. Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство. Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли. При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта. Общият ключ на тия любопитни действия с думите и буквите се намира в йероглифическата и цифрова книга, толкоз малко известна по научния си произход, наречена Таро (карта). Мистическото обяснение на тази книга съставлява основата на устното преподаване на Практическата Магия, която обръща посветения кабалист в пророк. До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги. Публичните библиотеки във Франция са запазили само някои ръкописи, които се приписвал на Соломона.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец.
И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали.
към текста >>

Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали.
Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи.
към текста >>

Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него.
Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ). Те помежду образуват ъгли от 90° и 180°. Два следващи един след други главни, твърди или подвижни знака са винаги 90° отдалечени един от други (образуват четириъгълен аспект). Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ).
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на апостолите, гл.
За напред числото на хората, надарени с тая способност, ще расте все повече и повече. Това почва още от сега и ще се усилва прогресивно, додето в шестата раса всички хора ще имат развито ясновидство. Ясновидството ще бъде една от характеристиките на шестата раса. Това е предсказано и в библията. В Деян. на апостолите, гл. II, ст. 16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Служенето на старейшините, епископите, пророците, апостолите, учителите е просветно и социално-филантропично.
Църквата е голям организъм, който съвместно се моли, труди, получава откровение, общува с Бога. Църквата е обща съкровищница на християнския дух. В църквата не ритуала, а духът, прозрението имат преобладаващо място. Братските трапези (вечерите на любовта) са израз на пълното единство на душите. Молението е кратко. Служенето на старейшините, епископите, пророците, апостолите, учителите е просветно и социално-филантропично. Всяка братска трапеза е тайнство. Всяка молитва е съединение с Бога. Такава е била християнската вяра и църква в далечното минало, в първите времена на християнството. Историческото християнство, главно от половината на III в. и от началото на IV в., отделило вярата от живота.
към текста >>

Историците разказват, че кръстникът на българския цар, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из цариградските улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа.
За частици от честния кръст, свети мощи не говорим. С всичко това търгували православните свещеници, йереи, владици. Вярването било заменено със суеверието. Не чистото сърце и искрена вяра спасяват човека, а обредът и даже суеверието. Може да грешиш, но достатъчно е да извършиш известен обред, да се причестиш, и греховете ти се прощават. Историците разказват, че кръстникът на българския цар, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из цариградските улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа. Такива били архиереите, владици и свещениците. За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб. Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват. И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал. Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тамплиерите, розенкройцерите и франк-масоните от горните степени са принадлежали всички, до французката революция, към тази тайна църква, на която Мартинец де Паскуали, Сен-Мартен и даже г-жа Криднер бяха апостоли през миналия век.
Свещенослужителите от всички времена са се стремили да експлоатират, продават и превръщат тая помощ в непоносим ярем, и евангелската проповед на Исуса Христа е имала за цел да отдели религията от свещеника или поне да посочи на свещеника неговото място като служител на религията, като даде на човешката съвест пълна свобода и разумно основание. Нека вземем за пример притчата за добрия самарянин или тези драгоценни думи: „законът е установен за човека, а не човекът за закона. Горко вам, които свързвате и възлагате на другите бремето, към което не искате да се допрете с края на пръста си“ и т. н. Официалната църква се обявява за непогрешима и в тълкуването на Откровението) което служи за кабалистически ключ на евангелието. В християнството всякога е съществувала тайна или Йоанитска църква, която, като почита необходимостта от официалната църква, запазва съвсем друго тълкуване на догмите, различно от онова, което се дава на народа. Тамплиерите, розенкройцерите и франк-масоните от горните степени са принадлежали всички, до французката революция, към тази тайна църква, на която Мартинец де Паскуали, Сен-Мартен и даже г-жа Криднер бяха апостоли през миналия век. Отличителният характер на тази школа се състои в стремежа да избягва гласността и сектантството. Граф Йосиф де Мейстер бил коренен католик м много симпатизирал на обществото на Мартинистите. Той е предсказвал близкото възраждане на учението под влиянието на лъчите, които ще излязат от светилищата на окултизма. И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода.
Астрономията е била винаги съединена със религията. Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания. Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината. В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема. Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода. Хиляди хора са били изгорени живи за техните мнения: статуята на Джордано Бруно ни ги напомня в самия Рим. Можем ли да минем крак нея или пред онази на Савонарола във Флоренция, или пред онази на Стефан Доле в Париж, без да изпитаме една тръпка на ужас от тази религиозна нетърпимост? А Ванини, който бе изгорен в Тулуза, или Михаил Серве, изгорен от Калвин в Женева? — и пр. и пр.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А и до сега още той притежава способността да говори на чужди и непознати езици, също както е ставало през време на апостолите.
Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата. През всичкото това време Васил е бил с затворени очи, но в съзна ние, тъй като разправял на околните какво вижда. През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел. Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант. С пълна увереност и искреност той твърди, че е видел и ада, дето се намирали грешниците. А и до сега още той притежава способността да говори на чужди и непознати езици, също както е ставало през време на апостолите. (Деяния на Апостолите, гл. 19, ст. 6). 19. IV. 1924 г. — Троян.
към текста >>

(Деяния на Апостолите, гл.
През всичкото това време Васил е бил с затворени очи, но в съзна ние, тъй като разправял на околните какво вижда. През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел. Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант. С пълна увереност и искреност той твърди, че е видел и ада, дето се намирали грешниците. А и до сега още той притежава способността да говори на чужди и непознати езици, също както е ставало през време на апостолите. (Деяния на Апостолите, гл. 19, ст. 6). 19. IV. 1924 г. — Троян. Съобщава: М. Д.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции.
към текста >>

Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, .
Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции. Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница. В „Деянията Апостолски“ е казано даже, че Савел, преименуван после на Павел, „дишал устрашаване и убийство връз учениците Господни“ (гл. 9, ст. 1). Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, . .“ (ibidem — 22; 4, 19—25). По това време, обаче, станало неговото обръщане в християнството. Това събитие някои писатели наричат „чудесно“, но ние ще разкрием по-долу е истинската му същност от научно гледище за да се разбере и схване и от най-закоравелите съвременни материалисти, че, както казва Писанието, „за Бога всичко е възможно“. Някогашният ученик на фарисейския законоучител Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и проповедник на неговото учение, като пожертвал за него и живота си. Това негово обръщане е станало в 36-та година по следния начин, описан в „Деянията Апостолски“ (глави 9, 22 и 26) и разказан от самия него: „Както ми свидетелства първосвещеникът и всичкото старейшинство, от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези, които бяха там, за да ги накажат.
към текста >>

В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“.
2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст. 39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“. В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“. Въпреки това решение, обаче, Павел обрязал новопокръстения ученик Тимотей, син на майка еврейка и на баща елин (Деяния — 16, 3). Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос.
Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил. Господ Исус не искаше за себе си никакви особености. Никой не е чувал от него, че божем само той има право да лекува. Тъкмо наопаки, той не считаше своите дела за чудеса, за него те бяха дадена милост Божия с помощта на молитвата към Отца, с която той оздравяваше. Той не казваше така също, че само той добива тази милост. Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос. Това се потвърждава от няколко Евангелия, дето, между друго, е казано: „който вярва в мене, делата, които аз върша и той ще ги върши и по-големи дела ще върши“. По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“. И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос. Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката.
Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното.
към текста >>

Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности.
книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното. Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна. Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече учителевата личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца. Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни мисли и са крещели срещу всяка творческа личност. В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното учителство да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на учителя, да потърси в себе си художника, твореца.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи?
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“.
Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност.
към текста >>

Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл.
Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи? “ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи? “ Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори.
към текста >>

Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос.
Както справедливо забелязва французкият коментатор на Сифра Дзениута („Книгата на тайните“), Албер Жуне, знанията, които дава тая наука, се изплъзват за обикновения ум така, както ултравиолетовите и инфрачервените лъчи на спектъра не може да се доловят от простото човешко око. Изисква се един извънредно остър ум, за да бъдат те разбрани. Божествените тайни са се знаели преди Христа само от някой пророци и от някой посветени. След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно. Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико събрание“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2). Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос. В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел.
Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот?
към текста >>

НАГОРЕ

0.5528929233551