Търсене в текстове за 'Апостоли'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо № 4

от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.
към текста >>

2. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти".
На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр. Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г. На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух духовете да казват: „Панде офедис плини". Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти". Това е казано на староелински език. Опитности Ако човек е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда. Ако е волята му да страдаш, ще страдаш и трябва с радост да прекараш това, ако ли пък благоденстваш, то тъй ще бъде. Знай обаче, че всичко, що ти отрежда Господ - зло или добро, е за твое добро (10 февруари, 1901 г.).
към текста >>

„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си.
Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му.
към текста >>

3. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П.
Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност.
към текста >>

4. ПРЕДГОВОР

Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли.
В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.
към текста >>

Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли.
В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.
към текста >>

5. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш.
подготвя прехода към западноевропейската културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците. Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр. б) Създава духовна стена между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия. Историческо копие на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите.
към текста >>

6. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите:
Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно. И Всетителят присъвокупил, че между всички славянски народи Бог храни едно особено благоволение към най-много страдалото между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите: Ето това е пътят, от Светото Провидение приготвен за това славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар-пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе"** и тогава тоя злочест град, отечество на славянските просветители, ще бъде нов славянски Втори Йерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно... О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети, що говори: даровете и призванието Божии са неотложна отрасл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото, ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде.
към текста >>

7. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вън и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам да оставите съпругите ваши или да ги изловите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви - тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце. И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори.
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага.
към текста >>

Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" - „Ама, Господи, не мога без Теб! " Защо не можеш - трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате например Библията - ами че и тя е едно любовно писмо на Христа до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. - „Но - казвате - каква е тази Любов, като не може да ни освободи от страдание? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
към текста >>

8. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество.
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът.
към текста >>

Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш.
към текста >>

9. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари.
Нашето духовенство се е отчуждило от народа. То е станало служител на държавната власт, а не на народа. Утре да умрете, няма да се намери кой да ви опее, ако ония, които са останали около вас, нямат с какво да заплатят за вашето опело. Всичко се свързва с материални облаги. И понеже ние се обявяваме против грубия материален интерес, който нашето духовенство проявява на всяка крачка, то води борба срещу нас. Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари. Днес архипастирите на църквата живеят в дворци и проповядват и учат за пари. – Вие вярвате ли в Христа? – Христос е Светлина, а ние се стремим към Светлината. Христос не само веднъж е слизал на земята. Както слънцето изгрява всеки ден, така и Христос винаги е бил на земята.
към текста >>

10. 002. Увод

Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли.
002. Увод Преживяното става история, когато бъде описано като печатна публикация, когато се възпее като епос, когато се включи в някои мемоари или се опише като хроника. Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи. Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята. Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света. Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г.
към текста >>

11. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст.
От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”. Това се случва на Петдесетница, т.е. на петдесетия ден от Възкресение Христово, след което учениците Христови тръгват да проповядват християнството.
към текста >>

12. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>

13. СИМЕОН АРНАУДОВ

През цялата тази седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват.
СИМЕОН АРНАУДОВ /1904- 1991/ Аз бях попски син и помагах на баща си при църковните служби. Когато бях юноша на 14-16 години, като дойде Страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. През цялата тази седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. Тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мен с цялото си величие и трагедия. Това ставаше всяка година, докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това.
към текста >>

При друга среща Той отново ме хвана под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на новото човечество, което иде.
А Възкресението е пробуждане на съзнанието. Възкресението се отнася до Божествения Дух и до пробуждане на съзнанието у човека." Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и Го упреквали, че бил самозванец и се превъзнасял като Христос. Той ме изслуша и каза: "Симеоне, всеки ден разговарям с Христос. Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Него." При друга среща Той отново ме хвана под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на новото човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. "Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! "
към текста >>

14. СПИРИТИЗЪМ

Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>

15. НЕПОСЛУШАНИЕ

Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство.
Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел".
към текста >>

Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея.
Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г.
към текста >>

Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел.
Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни.
към текста >>

16. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
Баща ми казал на Учителя колко години боледувам. Учителят отговорил: "От този момент той е здрав." Баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. Като се връща, пита майка ми: "Какво става с Велик? ". Тя отговаря: "Точно в 10 часа оздравя". Велик Константинов 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост.
Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград.
към текста >>

Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар.
Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.
към текста >>

Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев
към текста >>

17. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават мисионери, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея.
В този век силите на разрушението ще бъдат спрени. Проследете историята на този век. Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници; ще ходят между живите хора и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават мисионери, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея. Те оставят настрана тези заблуждения и проповядват новите идеи, братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце и с чукчето чукат по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите! " Горе има Светли същества, които пращат веднага на работа заминалите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие. У всички народи вече узрява идеята "човещина".
към текста >>

Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце и с чукчето чукат по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите!
Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници; ще ходят между живите хора и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават мисионери, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея. Те оставят настрана тези заблуждения и проповядват новите идеи, братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце и с чукчето чукат по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите! " Горе има Светли същества, които пращат веднага на работа заминалите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие. У всички народи вече узрява идеята "човещина". Остава още една война да има в далечното бъдеще. Тази война ще се прекрати, но ще дойде друга война, по-голяма, в далечното бъдеще.
към текста >>

18. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Апостолите, които живееха преди 2000 години, казваха: "Близо е денят Господен!
Това е присъствието на Бога. Като дойде Бог, как ще Го посрещнете? Аз да ви кажа: Трябва да имате най-хубавите мисли, най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. Това са подаръците, които ще принесете. И казвам: Да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолите, които живееха преди 2000 години, казваха: "Близо е денят Господен! " А това беше преди 2000 години. Какво търпение имаха те! А сега ние казваме: "Денят Господен е на нашия праг." Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯ В МЕН

В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел.
Най-същественото, разбира се, се случва между кориците и приложенията – там автор, текст и читател се опитват да вникнат един в друг и да стигнат до триединно съгласие. Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането.
към текста >>

Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения.
Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея.
към текста >>

Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание.
„Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина.
към текста >>

Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина.
Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз.
към текста >>

Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски).
И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети
към текста >>

Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20).
Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител.
към текста >>

Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно.
Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас.
към текста >>

Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори.
Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път. Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори. Навсякъде, където те са написали сухото на пръв поглед изречение „Учителя казва”, прочитът може да бъде трансформиран: „Не аз, а Учителя в мен казва”. Който иска да преживее книгата „Учителя” като действително апостолическо събитие, нека направи този удивителен опит с нейния текст – аз се уча от Учителя в мен. Варна, 15 май 2005 г.
към текста >>

Който иска да преживее книгата „Учителя” като действително апостолическо събитие, нека направи този удивителен опит с нейния текст – аз се уча от Учителя в мен.
Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път. Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори. Навсякъде, където те са написали сухото на пръв поглед изречение „Учителя казва”, прочитът може да бъде трансформиран: „Не аз, а Учителя в мен казва”. Който иска да преживее книгата „Учителя” като действително апостолическо събитие, нека направи този удивителен опит с нейния текст – аз се уча от Учителя в мен. Варна, 15 май 2005 г.
към текста >>

20. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност.
И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл. За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху Любовта – храна за душата – и Мъдростта – храна за човешкия дух.
към текста >>

21. ВЪВЕДЕНИЕ

В случая е необходима една по-висша духовна нагласа, едно ново сетиво от онази категория, с която можем да проникнем в света на пророците, светиите, учителите и апостолите...
излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си. Тук няма да се спираме на биографични бележки за Учителя, за пътя на школата; за светлите, но и доста мрачни събития, в които се направи опит да се унищожи Словото и самото учение; за тъжните години на узаконена бездуховност, в която се прекърши връзката учение-общество. Даже не ще потърсим отговор на въпроса дали в тези 100 години учението на Беинса Дуно е заело естественото място в българската култура? Това са въпроси за историците. За да се проникне дълбоко и преживее истината на една езотерична наука или учение, едва ли е достатъчно само интелектуалното усилие. В случая е необходима една по-висша духовна нагласа, едно ново сетиво от онази категория, с която можем да проникнем в света на пророците, светиите, учителите и апостолите... Всичко, което поднасяме в следващите редове от духовната биография на Учителя и учението му е автентично, познато от дешифрираните стенограми на издаденото и още неиздадено Слово, като не сме си позволили каквито и да били коментари и тълкувания...
към текста >>

22. Трета част

Апостолите Павел и Петър казват, че "небесата ще се разгорят и Земята ще мине през огън".
Божията. Думата "благодат" е всеобхватна и включва условията, при които човек трябва да живее горе на Небето и долу на Земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора. В Писанието тя е наречена "обетована". Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално. Тази земя, на която вие живеете, е толкова малка и микроскопична, че като големина, тя не представлява даже остров. Апостолите Павел и Петър казват, че "небесата ще се разгорят и Земята ще мине през огън". Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент. Той наистина разрушава, но същевременно и изгражда. Огънят, който е слязъл отгоре, от Слънцето, е изградил Земята, сътворил е вашите тела, вложил е мисли и желания у вас. Без огън всичко се вледенява. Значи думата "растеж" подразбира и огън.
към текста >>

23. Дванадесета част

За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят.
За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист". За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят. Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е истинско. Християнството изгуби от това име, което му поставиха. Нямам нищо против християнството, но силата му не е в името... Силата на едно учение зависи от Любовта, която прониква в него. Само Любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце и дух, е тази, която повдига... Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас.
към текста >>

24. Дванадесета част

За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят.
За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист". За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят. Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е истинско. Християнството изгуби от това име, което му поставиха. Нямам нищо против християнството, но силата му не е в името... Силата на едно учение зависи от Любовта, която прониква в него. Само Любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце и дух, е тази, която повдига... Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас.
към текста >>

25. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие.
Всички условия, през които минаваме, всички изпитания, радости и скърби имат за цел да ни подготвят да служим на Бога. Това е пътят на съвършенството. От незапомнени времена Бялото Братство работи между народите, да ги подготви и постави в пътя на тяхното върховно предназначение. И ако проследим историята на кой да е народ, ще срещнем светлите образи на Божествените пратеници, които са работили всред него, пробуждали са го от неговия дълбок сън, сочили са му великото предназначение и са му предавали даровете, които Бог му изпращал чрез тях. Тези пратеници не всякога са бивали облечени в багреница и пътят им най-често е бивал стръмен и трънлив и често е завършвал с една голгота, ала този път, който води през страданията и смъртта, е пътят на възкресението. По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие. И днес Бог изпраща своите благословения на всички души чрез своите служители. Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата. От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена.
към текста >>

1-12.Деяния на апостолите, гл.
сутринта по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, гл. 17.Евангелие от Йоана, гл. 14, ст. 1-10.Евангелие от Йоана, гл. 15, ст. 1-12.Деяния на апостолите, гл. 1, ст. 4-8.„На Учителя покорен".„Дом на блаженството" (из том „Опорни точки на живота").„ Красота и благост" (из същия том).„Лъчи на живота (из том „Лъчи на живота").Отче наш. Изгрев - София 5.09.1945г. От Братския съвет ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразнуването празника на пролетта ще стане по следния начин: Сутринта, в неделя, на 23 март т. г. излизане преди изгрев слънце на определеното досега място.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17575001716614