Търсене в текстове за 'Апостоли'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите:
№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд.
В последния си брой от есента на 1892 г. списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града. Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни.
към текста >>

3. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.
към текста >>

4. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
към текста >>

5. Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя

Апостолите са разбирали всичко, но векът е бил такъв, щото не е могло да се каже всичката истина.
На 14 октомври, неделя, г-н Дънов, в присъствието на Голов, Георгиев. Бъчваров, Петко и Гина, след молитвата каза:- Това, което е казал Христос, го няма в главата (става дума за прочетената глава 8 от Йоана). А какво трябва да се разбира? Всяка дума е ключ и ако се не разбере, тя остава и действува в неговото подсъзнание. Това, което Христос е говорил, едва подир 2000 години са почнали да го разбират. Апостолите са разбирали всичко, но векът е бил такъв, щото не е могло да се каже всичката истина. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и [в] домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват.Вярата е, която променя закона, а без вяра ние не можем да изменим закона. Законът, това е, което спазва, а вярата е, която променя. Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с азот и колкото по-лош е човек, толкова повече азот има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има. Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата.
към текста >>

Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е. че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата.
към текста >>

Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>

9. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци.
Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично. Заблуди и заблуждения колкото си искате. Мнението на Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори. За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения.
към текста >>

10. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата.
Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка. До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”.
към текста >>

Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода.
Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината.
към текста >>

11. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
към текста >>

12. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
към текста >>

13. Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.

Апостолите на Христа са преродени пророци.
Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление. Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон на тази мистична школа. Всички първи християни са ставали много рано да се молят, в 4 часа са били вече на крак. Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

14. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа.
Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато. Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват! " Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/ Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/ Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/
към текста >>

Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот!
Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват! " Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/ Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/ Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/ Изгревът - Том 14
към текста >>

15. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите.
Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне като се вдигне огън. Та Невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора.Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. /Направи се упражнението/.Дава ви се една глава, ще я прочетете. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. /Прочете се главата/. Всички противоречия, които стават тук - (думата е за прочетеното в главата) - стават все за постижения. Например, затвориха Павла, той обръща стражите към Христа. Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го затворили. Това, което е писано в главата ще ви бъде през годината.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април

На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение.
Вселяването на светли същества, на висши духове в човека помага на човешката еволюция. Стана дума за работа в света. Учителя каза: - Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила.
към текста >>

17. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

глава [от] Деянията [на апостолите].
То е хубаво, не е лошо, но съзнателният ученик [и без] поощрението на баща си и майка си трябва да бъде прилежен. Добро е това, на което се радват всички хора. Доброто е общо благо за всички. Ще ви прочета 7. стих от 12. глава [от] Деянията [на апостолите]. Този стих ще имате за днес. Ще имате думите: „Ставай скоро." Изгревът - Том 17 Глава: 25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта
към текста >>

18. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа.
По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036 народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.” Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата.
към текста >>

19. Учителя организира събора, 1934 г. - София. 19 август

1. Всеки неделен ден през цялата година, като се почне от 23 септември, ще се става в 4 1/2 часа, а молитвата почва в 5 часа, като се спазва горният ред на молитвите със следната забележка: всеки неделен ден ще се чете по една глава от Библията по следния ред: Битие, първите 10 глави; Притчи, глави 22-31; Еклисиаст, първите 11 глави; Исаия, глави 59-66; Еремия, глави 1-9; Данаил, 1 и 2 глави; Деянията на апостолите, глави 14 и 15.
Ще се завърши със словото:„Проявеният Дух в Любовта, Проявеният Дух в Мъдростта, Проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота на Единния вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява" (три пъти). Гимнастичните упражнения. През деня общо четене на главата „Ценни мисли" от книгата „Светът на Великите души". Ще има общ обед в салона на Братството. През деня ще се предадат следните упътвания за духовната 1934/1935 година, за да си ги препишат всички с нужните обяснения: 1. Всеки неделен ден през цялата година, като се почне от 23 септември, ще се става в 4 1/2 часа, а молитвата почва в 5 часа, като се спазва горният ред на молитвите със следната забележка: всеки неделен ден ще се чете по една глава от Библията по следния ред: Битие, първите 10 глави; Притчи, глави 22-31; Еклисиаст, първите 11 глави; Исаия, глави 59-66; Еремия, глави 1-9; Данаил, 1 и 2 глави; Деянията на апостолите, глави 14 и 15. Всичко 52 глави за 52 седмици. 2. През останалите седмични дни сутрин след ставане ще се прекарат 10 минути в размишление в гореспоменатия дух. Останалите молитви по свобода. 3. Четиво през годината: Цялата Библия по свободен избор.
към текста >>

20. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

В Деяния на апостолите, гл.
И той е, Който ръкополага съдби и времена, за хора и за народи. Но никой не слуша Учителя Дънов и всеки си прави онова, което му хрумне. Затова Лулчев вижда около себе си, че всички са против всички и като Павел отива вързан в Ерусалим. Но вързан не физически, а вързан духом. Това е най-важното. В Деяния на апостолите, гл. 20, ст. 22-23: «И сега, ето аз вързан духом отхождам в Ерусалим, без да зная що има да ми се случи там, освен това, що Дух Святий свидетелствува във всеки град и казва, че вързания и скърби ме очакват.» Павел навремето слуша Онзи, Който го ръководи, но тук Лулчев слуша също онзи, който го ръководи. Но не изпълнява каквото му казва Учителят Дънов, за да го изпълни като Божия Воля. Ето това е проблемът на Лулчев. Не слуша Учителя, а се вслушва в друг, който влиза в него и го ръководи.
към текста >>

21. Формула

Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите.
Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава, топлината и светлината на Неговата реч, чистотата, красотата, хармонията и мирът, които лъхат от Него са най-верните указания - сигнали, които живи стоят пред лицето на ученика. Пътят ученикът не може да сбърка.Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава. Той си служи направо и с езика на притчата. Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите. Опасността от тия нападатели и похитители ще е била твърде голяма, за да стигне до нас с нужната сила. Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи.Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт. Тя унищожава всичко красиво и благородно в човека. Човек, който иска да властвува е просмукал отрова в кръвта си - да бъдеш учител, властник, водач, да заповядваш като господар и край тебе да живеят роби. Колко трябва да мисли човек върху тези неща, които се промъкват като микроби в човека и унищожават всичко.
към текста >>

22. Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас

1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
при Тодор Стоименов, Бургас Спомен на Георги Събев: Чудотворни изцеления, Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2 Разказано от Борис Николов - "Бялата кърпичка". Изгревът, т.2 Спомен на Георги Събев 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост.
Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград.
към текста >>

Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар.
Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.
към текста >>

Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев
към текста >>

Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо.
Чудотворни изцеления Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2 Разказано от Борис Николов 18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи.
Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
към текста >>

Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар.
Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.
към текста >>

Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. А страданията ти се изпращат, за да вдигнеш глава и да потърсиш помощ от Господа на Силите.
към текста >>

23. Роден Сотир Иванов Костов

" - „Още в началото на Школата се събират 12 самозванци, обявяват се за апостоли и се обръщат към Учителя: „Хайде, давай Учението, без заобикалки!
VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.) Бай Сотир се беше отдал всецяло - 100% на Учението, изказано от Учителя. Беше прочел всички беседи 21 пъти. Запитахме го: „Защо си ги чел толкова пъти? " - „Още в началото на Школата се събират 12 самозванци, обявяват се за апостоли и се обръщат към Учителя: „Хайде, давай Учението, без заобикалки! " Тогава Учителят обявява, че закрива Школата. Под закриване на Школата се разбира, че Учителят няма да говори академично, последователно, а всяка тема ще бъде пръсната във всички беседи. За да извадя всичко, което ме интересуваше: медицина, музика, хиромантия, математика, астрология и т.н. трябваше да чета Учението толкова пъти. Тогава живеех в барака два на два метра.
към текста >>

24. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

23, 24, 52.„През месец януари и февруари 1876 г., апостолите заминавали за определените им места.
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия.Никола СлавковВ: Тошков, Михаил. Въоръжени с надежда:хроника за м. април 1876 г.София: Нар. младеж, 1976, с. 23, 24, 52.„През месец януари и февруари 1876 г., апостолите заминавали за определените им места. За I. Търновски окръг - Стефан Стамболов, заII. Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, заIII. Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V.
към текста >>

Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.”„Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков.
За I. Търновски окръг - Стефан Стамболов, заII. Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, заIII. Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.”„Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността.
към текста >>

Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков.
През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка. Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано: ОЛГА ДИМИТРОВА – СЛАВКОВА писателка СОФИЯ - ПАТР.
към текста >>

1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр.
1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр. Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане. Хасково, 24.05.1954 г. 1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова 1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр. Ботев, Никола Славков и Ив. Драсов - Букурещ, 17.05.1875 г. 1.6.5.2. Картичка с Никола Славков - Апостол на българската свобода 1.6.5.3. Писмо до Мария Тодорова на гърба на картичката с Никола Славков - Апостол на българската свобода. 1.6.5.4. Портрет на Никола Славков
към текста >>

25. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането.
Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

26. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането.
Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

27. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо. Преписах на ръка цялата книга. За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто. Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
към текста >>

28. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа.
(Вергилий Кръстев) Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г.
към текста >>

29. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа.
Искам да живея като свободен дух." По характер е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили — магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23205709457397