НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
226
резултата в
53
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много от неговите чувства и способности са присадени на
дървото
.
Всички искате да бъдете щастливи. Пък аз се чудя защо до сега не сте станали щастливи. Ако аз бях на ваше място, досега десет пъти щях да подобря положението си. Това става много лесно. Човек е едно растение.
Много от неговите чувства и способности са присадени на
дървото
.
Много от тия присадки трябва да се счупят, за да израсне естественото. Естественото е по-добро от присаденото. Ето защо, когато дойдем до там, гдето е присадката, ще счупиш присадката и естественото ще започне да си расте нагоре. Аз правя тук опити. Има една слива.
към текста >>
Един господар казал на слугата си: Иди в моето лозе и отсечи онова
дърво
, което не дава плод.
Защо Бог да е говорил на Мойсея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого. Това е неразбиране. Бог е, който разполага със своята свободна воля. Ще ви приведа един текст от Евангелието, със свои думи, което можете сами ще си намерите, за да се изясни положението, в което съвременната култура се намира.
Един господар казал на слугата си: Иди в моето лозе и отсечи онова
дърво
, което не дава плод.
Слугата знаел кое било това дърво, но казал на господаря си: Господарю, нека отложим отсичането му до следната година Ако дървото тази година не даде плод, следната година ще го отсечем. Такова е положението и на съвременна Европа. Бог е отложил отсичането на европейската култура за един кратък период. През това време Той ще я натори. Ако до това време не Го послушат, тогава ще дойде отсичането.
към текста >>
Слугата знаел кое било това
дърво
, но казал на господаря си: Господарю, нека отложим отсичането му до следната година Ако
дървото
тази година не даде плод, следната година ще го отсечем.
Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого. Това е неразбиране. Бог е, който разполага със своята свободна воля. Ще ви приведа един текст от Евангелието, със свои думи, което можете сами ще си намерите, за да се изясни положението, в което съвременната култура се намира. Един господар казал на слугата си: Иди в моето лозе и отсечи онова дърво, което не дава плод.
Слугата знаел кое било това
дърво
, но казал на господаря си: Господарю, нека отложим отсичането му до следната година Ако
дървото
тази година не даде плод, следната година ще го отсечем.
Такова е положението и на съвременна Европа. Бог е отложил отсичането на европейската култура за един кратък период. През това време Той ще я натори. Ако до това време не Го послушат, тогава ще дойде отсичането. Из беседата, държана от Учителя на 31 дек.
към текста >>
2.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Конфликта, който се явява днес в света, показва че в миналото тъй е бил посят като малко семенце — причината, а днес израства като голямо
дърво
- последствието.
* Тъй да бъде и с човека, в моята душа се лей. Брат към брата да се свежда за любов и за надежда и сърцето им да пей! Д. Антонова СЕМЕ И ЖЪТВА От какво произтичат конфликтите, недоразуменията и от там жестоките стълкновения между людете и народите? Явяването на един конфликт, недоразумение, стълкновение не е без причина. Той има дълбоки корени.
Конфликта, който се явява днес в света, показва че в миналото тъй е бил посят като малко семенце — причината, а днес израства като голямо
дърво
- последствието.
Конфликтите, било между людете, било между народите, показват, че е нарушен естественият ред на нещата; че един е заграбил много и не дава на другия, който е останал при лоши условия, да живее в недоимък. Или иска да присвои всичко само за себе си. Или пък единия използва труда на другия. Учителя ни дава една мярка за познаване на това, именно: „В света съществува велико начало, велик закон, който определя причините и последствията на нещата. Този закон е изразен в стиха на Ев.
към текста >>
3.
 
-
Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от
дърво
и да си ги направи в много екземпляри.
Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял свят Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски. Но Йохан Гутенберг изнамери третия начин — печатане с отделни букви, набиране една по една. В същност Гутенберг не е изнамерил книгопечатането, което съществувало много преди него, но изнамерил печатната преса, с което възроди а книгопечатането, направил го е евтино и достъпно за всички. И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял свят като баща на книгопечатането. Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането?
Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от
дърво
и да си ги направи в много екземпляри.
Но дървото не било удобно защото се пукало от сушата и набъбвало от влагата. Тогава той се заел да ги лее от метал. И загубил цели 10 години, докато успял да се установи на най-сполучливия начин за отливане на буквите. Това той правил по следния начин; преди всичко, изрязал на твърд метал изпъкнала буква — това бил модела (пунсона): след това вземал по-мек метал, прилепял го към пунсона и удрял отгоре му с чук: на мекия метал — обикновено мед — се отпечатвана буквата, но вдлъбната; по този начин се получавала формичка (матрица); и ако в матрицата се налее разтопено олово,то могат да се отлеят много букви (литери). Литерите съставлявали печатарския набор.
към текста >>
Но
дървото
не било удобно защото се пукало от сушата и набъбвало от влагата.
Но Йохан Гутенберг изнамери третия начин — печатане с отделни букви, набиране една по една. В същност Гутенберг не е изнамерил книгопечатането, което съществувало много преди него, но изнамерил печатната преса, с което възроди а книгопечатането, направил го е евтино и достъпно за всички. И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял свят като баща на книгопечатането. Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането? Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от дърво и да си ги направи в много екземпляри.
Но
дървото
не било удобно защото се пукало от сушата и набъбвало от влагата.
Тогава той се заел да ги лее от метал. И загубил цели 10 години, докато успял да се установи на най-сполучливия начин за отливане на буквите. Това той правил по следния начин; преди всичко, изрязал на твърд метал изпъкнала буква — това бил модела (пунсона): след това вземал по-мек метал, прилепял го към пунсона и удрял отгоре му с чук: на мекия метал — обикновено мед — се отпечатвана буквата, но вдлъбната; по този начин се получавала формичка (матрица); и ако в матрицата се налее разтопено олово,то могат да се отлеят много букви (литери). Литерите съставлявали печатарския набор. След това той си начертал плановете за една печатна преса.
към текста >>
4.
 
-
Не е достатъчно само да имаш едно плодно
дърво
, но то трябва да бъде доброкачествено.
Така трябва да постъпи всеки, който иска да бъде нов човек и който иска да се освободи от ограниченията на живота. Още при сегашните условия на живота всички можем да направим една малка жертва, без да изменим хода на общия живот. Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони. Вървите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов човек, но той трябва да расте и да се развива.
Не е достатъчно само да имаш едно плодно
дърво
, но то трябва да бъде доброкачествено.
После, ти трябва да знаеш как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива: трябва да се натори, да се полива навреме, да се гледа и пази, както казват българите — като зеницата на очите. Като наблюдавам как хората са невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те са също така невнимателни и към себе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душите на своите близки. Обаче, личността не е човекът; личността това е тялото на човека, т. е. физическият човек.
към текста >>
5.
 
-
След време това стъркче, което е станало голямо
дърво
, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един два часа от времето си за мене!
Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина, черен труд: това е труд. който огрубява хората. Затова. именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този черен труд, както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представят проводник на Божествената интелигентност Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и даде плод.
След време това стъркче, което е станало голямо
дърво
, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един два часа от времето си за мене!
Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да по-черпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т. н. Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят? Те представят синове и дъщери на ангелите. Те са слезли от небето с единствената цел да помагат на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите днес стават жертва за повдигането на падналото човечество.
към текста >>
И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това
дърво
!
Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да по-черпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т. н. Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят? Те представят синове и дъщери на ангелите. Те са слезли от небето с единствената цел да помагат на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите днес стават жертва за повдигането на падналото човечество.
И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това
дърво
!
Не е така, приятелю! Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират.
към текста >>
Ти ще вземеш едно
дърво
, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите.
Те представят синове и дъщери на ангелите. Те са слезли от небето с единствената цел да помагат на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите днес стават жертва за повдигането на падналото човечество. И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю!
Ти ще вземеш едно
дърво
, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите.
Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес.
към текста >>
6.
 
-
Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно
дърво
стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята.
Тя понякога ни посреща с усмивка, а понякога с гръм и буря. но всякога е хубава. Нейните китни поляни, буйните водопади; неизброимите й дипли и лесове създават едно чудно разнообразие, за което жадува имено нашата душа. Нека всички я обикнем, за да се ползваме от благата, които Творецът е вложил в нея! Д. Стоянов Ангел Каралийчев Старият орел Потрябва бйло за новия мост над Рикойската река.
Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно
дърво
стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята.
Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха. — Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища.
към текста >>
Отсеченото
дърво
, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища.
Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята. Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха. — Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола.
Отсеченото
дърво
, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища.
Трудна работа. Девет кола биволи не могат го изтегли. — Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати. Зашумяха ръкойчани.
към текста >>
Туй
дърво
само не трябва да бутаме.
Девет кола биволи не могат го изтегли. — Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати. Зашумяха ръкойчани. Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй!
Туй
дърво
само не трябва да бутаме.
Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини!
към текста >>
Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй
дърво
и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни.
Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел.
Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй
дърво
и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни.
— Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй?
към текста >>
Не посягайте на
дървото
!
— обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй? — Момчета, не са бабини деветини.
Не посягайте на
дървото
!
Добро няма да види селото, ако го отсечете! — — Съгласни сме, няма да посягаме, ако се дигнеш сам и донесеш на гръб от Черковната гора един дъб за бйло на новия мост. — Ех, да можех! въздъхна пчеларят. — Като не можеш, барем недей ни бърка.
към текста >>
7.
 
-
чрез специална изрязана пръчка от леска или друго
дърво
, а може и метална.
Етерните вълни с дължина по-малко от 0,000620 м. м., или изразено в трептенията на секунда: по-малко от 480 трилиона и повече от 704 трилиона етерни трептения, окото ни престава да схваща като краска. Ние сме слепи за ултра-червената и ултра-моравата светлина, за рьонтгеновите и катодни лъчи. Ние сме пред указанието на една скрита в природата сила с явленията на т.н. багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др.
чрез специална изрязана пръчка от леска или друго
дърво
, а може и метална.
Фактът на това явление е неоспорим и академиите на науките почват да се занимават сериозно с него. Скритите сили, които ни заобикалят, малко по малко ще се разкрият на човека, за да обогатят неговата мощ и за да правят по сигурен и по-охолен неговия живот. Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното“, което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука. Само така светът ще се разтвори целият пред него.“ Лукът (Allium сера) Подобно на чесънът, лукът е стара неродна подправка и храна в нашата кухня. Той подпомага храносмилателната система, като дразни жлезите на същата.
към текста >>
8.
 
-
Запример, ако отсечете един клон от
дървото
, той изсъхва.
Не че животът сам по себе си е лош, но в него се намесват редица странични неща. Докато трае болестта, той е недоволен от живота. Щом изчезне болестта, той е пак радостен. Причината за нещастията седи в човешкото сърце, в желанията на човека. Често пъти човек губи връзката си с Първопричината на живота и вследствие на това става нещастен.
Запример, ако отсечете един клон от
дървото
, той изсъхва.
Ако извадите едно растение от почвата, то пак изсъхва. Ако извадите една риба от водата, тя умира. Ако извадите човек из въздуха навън, и той умира. Всеки човек, ако го извадите от неговата подходяща среда, той започва да страда. Следователно, докато човек е потопен в средата на любовта, той расте.
към текста >>
9.
 
-
Под формата на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат на вашата сестра, на вашия слуга, под формата на едно
дърво
, навсякъде, където го потърсиш.
Кой е онзи, който ви избави от всичките страдания? Не е ли той? Не е ли Син човешки, който дойде и разрешава всичките мъчнотии във вашия живот? Той е забулен във вашия живот? Той е забулен в хиляди форми.
Под формата на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат на вашата сестра, на вашия слуга, под формата на едно
дърво
, навсякъде, където го потърсиш.
Той е. Мене ми разправяше един млад българин. Той се учил да вярва. Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една круша. Било есенно време, когато крушите били обрани.
към текста >>
10.
 
-
Дървото
е една жива мисъл на Бога.
Тя не може да се намери нито в градовете, нито в обработените градини. Щастлив е, който чувства жива, силна и дълбока обич към дивите дървета и птички и животни, който ги чувства родни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи от симпатии и антипатии. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, дърветата — друга част. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода“ в света, и се носи в едри вълни от една част към друга в оная духовна вселена, която невидимо ни обгръща всички.
Дървото
е една жива мисъл на Бога.
Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва — която ние още не сме постигнали. А нам ни е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ; а нам ни е нежна мощ за да се сдобием с по-чисти, по красиви и по-здрави тела. Ние искаме да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и весел дух.
към текста >>
Колкото повече живее в нас съзнанието на едно
дърво
, птица или животно, толкова повече печелим дял в живите сили, които всяко от тия създания е в състояние да възприеме и да предаде.
Когато гледаме на дърветата, като на материал за горене или за правене на бъчви, малко нещо ще придобием от техния живот. Който действително е стигнал до там, да обича всесъзнанието във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който ще го проникне с оная премъдрост, която се включва в тая. именно, форма и чийто жив образ представлява тя. От това любвеобилно сливане с идеята за дърветата, човечеството ще узнае, какви по високи облаги могат да се извлекат от горите вместо тая, която то печели от тях като ги обръща в строителен и горивен материал. Тая обич ще им подскаже, че горите със своята грамадна площ от милиарди клончета, клони и листа, са идеални проводници на един във висша степен духовен елемент, който те натрупват и предадат на човеците — всекиму според неговата способност да възприема.
Колкото повече живее в нас съзнанието на едно
дърво
, птица или животно, толкова повече печелим дял в живите сили, които всяко от тия създания е в състояние да възприеме и да предаде.
Защото всяка от тия форми на живота има своя специален вид сила, която по симпатия се пренася върху нас — един живителен еликсир за по висши духове. Любов, обаче, получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрая толкова обич, колкото ние обичаме всяка форма на безкрая; било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Никой, обаче, не може да разруши или да изнасили това, което истински обича. Специфичния елемент на всяка жива форма, която се прелива в нас, е живот.
към текста >>
Ще стигнеш до
Дървото
на любовта там ще спреш и ще ядеш от неговите плодове.
И това трябва да направиш! А когато и всеки от хората направи това, когато всеки победи и унищожи в себе си омразата, враждата, лошите мисли и чувства, тогава ще бъде победено и унищожено кръвожадното чудовище. Ясно ли ти е това? Ясно ми е всичко. — Сега тръгни по тоя път и върви все към юг.
Ще стигнеш до
Дървото
на любовта там ще спреш и ще ядеш от неговите плодове.
От там ще продължиш пътя, който води в Страната на мирът. Юнакът тръгнал. Вървял, вървял и стигнал до Дървото на любовта. Ял от плодовете му. И отведнъж усетил, че обича всички хора и всичко живо.
към текста >>
Вървял, вървял и стигнал до
Дървото
на любовта.
Ясно ми е всичко. — Сега тръгни по тоя път и върви все към юг. Ще стигнеш до Дървото на любовта там ще спреш и ще ядеш от неговите плодове. От там ще продължиш пътя, който води в Страната на мирът. Юнакът тръгнал.
Вървял, вървял и стигнал до
Дървото
на любовта.
Ял от плодовете му. И отведнъж усетил, че обича всички хора и всичко живо. Тогава продължил да върви по-нататък. И стигнал до едно море. Там срещнал друг мъдрец.
към текста >>
Там всички хора били яли от
Дървото
на любовта и всички се обичали едни други, там нямало болни, и измъчени, нямало бедни и нещастни.
— Не, няма да потънеш. Всеки човек, който е ял от Плодовете на любовта, той не потъва в морето. Юнакът тръгнал и вървял по морето, като по твърда земя, Преминал морето и стигнал в Страната на мира. Много светла и красива била тая страна. Ала още по-светъл и красив бил там живота на хората.
Там всички хора били яли от
Дървото
на любовта и всички се обичали едни други, там нямало болни, и измъчени, нямало бедни и нещастни.
Там имало безкраен мир и безкрайно щастие. Т. Ч. КНИГОПИС Сигнали, от Г. Томалевски със следното съдържание: С кервана на вековете, Човекът епизод и човекът съдба, В лабиринта на човешката душа. Човекът когото обичаме.
към текста >>
11.
 
-
Дървото
на живота.
Севлиево, 6 май 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Златен век – Пламен Нова книга – С. Калименов Пролет (стих.) – Д. Данаилов Любовта ще оправи света – из беседите Словото на Учителя.
Дървото
на живота.
(из неделна беседа – 14 април 1940 г.) Молитва за Учителя (стих.) – Елвилюри Божествен псалом за Учителя (стих.) – Елвилюри Защо е набожен нашия селянин – Д. Данаилов Прераждането. Вродените склонности на децата – Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър. Из науката и живота. Астрологията и последните събития – из в.
към текста >>
Когато ти мислиш зло, то е
дървото
за познаване на доброто и злото, от което се храниш.
Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . .
Когато ти мислиш зло, то е
дървото
за познаване на доброто и злото, от което се храниш.
А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто. Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов. Който живее само в човешката любов, а не в Божествената, той е осъден на смърт. Благодарете на Бога, за света, който е създаден за нас, Без любовта света и вселената не може да бъде наша.
към текста >>
А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от
дървото
само на доброто.
И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш.
А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от
дървото
само на доброто.
Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов. Който живее само в човешката любов, а не в Божествената, той е осъден на смърт. Благодарете на Бога, за света, който е създаден за нас, Без любовта света и вселената не може да бъде наша. Без любовта, единственото стяжание е смъртта.
към текста >>
Из беседите СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Дървото
на живота (из неделната беседа „
Дървото
на живота“ – 14. IV.
Когато той не се проявява ние сме най-слабите хора. Обезсърчението, невежеството, което се проявява в нас се дължи на отсъствието на Бога. Когато Той присъства, ние се чувстваме силни и мощни. Отворете всички сърцата си сега, за любовта към Бога. Любовта е, която ще оправи света.
Из беседите СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Дървото
на живота (из неделната беседа „
Дървото
на живота“ – 14. IV.
1940 г.) Ние живеем в един свят който още не е установен — преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват.
към текста >>
Това е означено там, в рая, до
дървото
на живота.
Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена, от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е знаел тази низка служба и се ползва от формата, която има. Но казвам: има едно създание, което е Божествено. Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал.
Това е означено там, в рая, до
дървото
на живота.
Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота. Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса. Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота. Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
към текста >>
Не говоря за
дървото
за познаване на доброто и на злото, но
дървото
за познаване на живота.
И наистина, службата на един вол е низка и непочтена, от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е знаел тази низка служба и се ползва от формата, която има. Но казвам: има едно създание, което е Божествено. Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота.
Не говоря за
дървото
за познаване на доброто и на злото, но
дървото
за познаване на живота.
Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса. Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота. Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса.
към текста >>
Що се отнася до
дървото
за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса.
Но казвам: има едно създание, което е Божествено. Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота.
Що се отнася до
дървото
за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса.
Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота. Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен веднага оздравяваш.
към текста >>
Ние тепърва трябва да влезем в познаване
дървото
на живота.
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота. Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса.
Ние тепърва трябва да влезем в познаване
дървото
на живота.
Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
към текста >>
Значи, това е живото
дърво
, от което като ядеш плод, ще оздравееш.
Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
Значи, това е живото
дърво
, от което като ядеш плод, ще оздравееш.
Като възприемеш от неговите мисли. т,и се просвещаваш; като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородни чувства; като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк.
към текста >>
Това е резултат на
дървото
за познаване на доброто и злото.
Като възприемеш от неговите мисли. т,и се просвещаваш; като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородни чувства; като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк.
Това е резултат на
дървото
за познаване на доброто и злото.
А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. — Как трябва да я обича? —Като себе си.
към текста >>
В това
дърво
е майката, там е и бащата.
Неговите постъпки са божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра.
В това
дърво
е майката, там е и бащата.
Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. — Как трябва да я обича? —Като себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Единия, който е жив.
към текста >>
Това
дърво
дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си.
Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата.
Това
дърво
дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си.
— Как трябва да я обича? —Като себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Единия, който е жив. Това е вечният живот.
към текста >>
Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира
дървото
на живота.
А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. — Как трябва да я обича? —Като себе си.
Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира
дървото
на живота.
Като влезем в този живот, ще бъдем при Единия, който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва, какво ще стане със сегашния порядък. - Какво ще стане? - Ще стане това.
към текста >>
че ще излезете от гробовете си, ще излезете от
дървото
на познаване доброто и злото и ще влезете в
дървото
на живота.
Като влезем в този живот, ще бъдем при Единия, който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва, какво ще стане със сегашния порядък. - Какво ще стане? - Ще стане това.
че ще излезете от гробовете си, ще излезете от
дървото
на познаване доброто и злото и ще влезете в
дървото
на живота.
Тази е идеята, която е поставена в стиха: „Това е живот вечен , да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил“. Това е божествения живот, който е закален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: Какво може да стане от него? — Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещето твое щастие.
към текста >>
Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят
дървото
на живота, при което трябва да отидем.
Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя“. Следователно, първо Бог трябва да ни привлече, и след това Христос да ни покаже пътя.
Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят
дървото
на живота, при което трябва да отидем.
Христос казва: „Това, което Отец ме е научил, това ви говоря“. Значи, това, което Той научил, това е Истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте.
към текста >>
И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш към
дървото
на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване.
Като узрее, това е старият човек. който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи, и ще станеш като него, т. е. ще познаеш Бога.
И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш към
дървото
на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване.
При всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и де укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си?
към текста >>
12.
 
-
— Как ще отида Господи, да бера
дърво
в гората, като нямам пари да платя таксата и да си взема билет, нали ще ме хване горския и ще ми състави акт, а след топа може и до съд да отиде работата, отговорих аз, Ще кажеш на горския и на съдията, че гората е моя и, че аз съм ти разрешил да си събереш малко дърва да се стоплиш, но няма да сечеш суровите, живите дървета, а само лежащите, събореките от вятъра — заповяда Господ... Ставам сутринта и си казвам: — Няма що!
На втората нощ сънувам пак същия сън, само че този път Дядо Господ беше по-строг и ми каза непременно да отида и да и да си набера дърва. — Разбира се, аз пак не отидох — зер, сън е това! — как мога да се реша! На третата нощ, обаче, идва пак Дядо Господ и със строг глас ми заговори: — Ако и този път не ме по-слушаш и не изпълниш волята ми, утре ще изпратя много голям студ и ще те унищожа! . . .
— Как ще отида Господи, да бера
дърво
в гората, като нямам пари да платя таксата и да си взема билет, нали ще ме хване горския и ще ми състави акт, а след топа може и до съд да отиде работата, отговорих аз, Ще кажеш на горския и на съдията, че гората е моя и, че аз съм ти разрешил да си събереш малко дърва да се стоплиш, но няма да сечеш суровите, живите дървета, а само лежащите, събореките от вятъра — заповяда Господ... Ставам сутринта и си казвам: — Няма що!
— Ще отида, та каквото ще да става: Нали сам Гос-под ме изпраща в своята гора?! — Взех брадва и едно въже и отидох. Намерих един съборен бук лежащ и насякох от клонете му колкото можах да нося. Дойде горския — ето този същия, който тук присъства, състави ми акт, и най после по силата на човешките закони, сега, в този момент, съм изправен пред вас да ме съдите. . .
към текста >>
13.
 
-
Дърво
— барометър Яжте грозде!
Живата природа – Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев Пълнота на живота – Р. У. Трайн Повече светлина – С. К. Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота. Величието на звездния свят.
Дърво
— барометър Яжте грозде!
Книжнина МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота. В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са посмели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, но това ново е наистина ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма. В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново“, шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божественото Ново, което, по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова. Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас, сме изправени пред велик, съдбоносен избор: Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото!
към текста >>
Нали по плода се познава
дървото
, а човек — по делата?
Те лицемерно се наричат християни. В техните души царят идеите на антихрист. Да, те царят, защото ако беше противното вярно, ако те биха били наистина християни, те биха приложили. ако не изцяло, то поне отчасти идеите на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството. Те са служители на антихриста, защото приложиха точно неговите идеи.
Нали по плода се познава
дървото
, а човек — по делата?
Те отхвърлиха любовта, приложиха омразата. Те отхвърлиха мира, приеха войната. Те отхвърлиха взаимното разбирателство, приеха насилието и кървавите разпри. От тоя алчен ум, който те носят, и от тия диви и необуздани страсти, които бушуват в техните чувства, ние не можем да очакваме нищо друго освен бури и насилие. Но за всичко това има граници, има край.
към текста >>
Дърво
— барометър Известно е, че някои растения под влиянието но измененията на атмосферата стават чувствителни.
Напоследък се установи, че между галактоните съществуват известни ъгъл показват, съотношения и че известен брой галактони образувал, още по-големи звездни системи, наречени „космони“. Такива космони са известни за сега 50. Един космон обхваща повече от 200 млечни системи или галактони. Безбройните теле скопични фотографии на Хавардовата обсерватория дават възможност да се разпознаят 50 такива „космони“. Оня космон, който се намира най-близо до нас, е отдалечен над 10 милиона светлинни години.
Дърво
— барометър Известно е, че някои растения под влиянието но измененията на атмосферата стават чувствителни.
Могат даже да се изброят редица растения, които не само са чувствителни към всяка промяна на атмосферата, но могат да усетят това променение, когато то вече наближава. Едно от тези дървета — барометри е растението броеница (Arbus precatorius). Среща се в тропическата част но Азия, Африка и Америка. Това растение има сложни листа, които проявяват чувствителност към промяната на времето. Целият лист, според времето, дали ще се развали или поправи, може да заеме различни положения: хоризонтално, отвесно, наклонено, право и сгънато.
към текста >>
Предпазването на бурите се познава от това
дърво
-барометър пак по положението на простите му листа.
При падането на листата, след две-три денонощия ще се очаква мъгляво време. Ако простите листа приемат форма на кръст, то след два-три дни трябва да се очаква безоблачно небе. Когато е по-голямо разстоянието между листата, тогава ще настъпи лошо време. Ако гърбовете на листата се слепят, това е признак на предстоящ дъжд. Разпрострените хоризонтално и съвсем разтворени листа така, че образуват 180 градуса ъгъл, показват, че ще настъпи непостоянно време.
Предпазването на бурите се познава от това
дърво
-барометър пак по положението на простите му листа.
Колкото е по-голямо отклонението на простите листа от обикновеното им положение и колкото по безпорядъчно са разпръснати те, толкова по-силна ще бъде предстоящата буря. Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос. ЯЖТЕ ГРОЗДЕ! Ползата от гроздето като храна и лекарство е голяма. Научно това е толкова добре установено, че едва ли има нужда да говорим по-убедително.
към текста >>
14.
 
-
Марден ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Шипките Шипката до неотдавна беше най-негодното
дърво
, защото не ни служеше за нищо.
Не можем да го измъкнем чрез сила, но можем да го избутаме малко по-малко. И когото изчезне страхът, няма до има място вече и за загриженост, ще се отървем от един стар враг и от една нова болест — двата неприятели на щастието. Човекът ще намери една възвишена, една нова вяра в себе си; ще добие такава самоувереност, свобода и размах, за каквито сега няма и представа. И тогава неговите творчески сили ще идват неправо от Божествения извор. Ор. С.
Марден ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Шипките Шипката до неотдавна беше най-негодното
дърво
, защото не ни служеше за нищо.
А днес каква промяна! Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо? — Защото научните издирвания показаха, че плодовете на шипката съдържал, в своята обвивка, а не в семената, значително количество от важния витамин С. Това показва, че шипките винаги са били ценни, и че те винаги са могли да бъдат полезни за здравето ни, ала ние не сме знаели това. Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни!
към текста >>
15.
 
-
Вие имате градина, и не посаждате едно
дърво
, чакате други да посадят, или казвате: Ще си купим.
Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, когато дава концерт някой знаменит цигулар. Колко плащате за един билет? — Плащате сто или сто и два десет лева. А сутрин, като станете, за всичките хубости, които Бог разкрива пред вас, нищо не давате и на това отгоре сте недоволен.
Вие имате градина, и не посаждате едно
дърво
, чакате други да посадят, или казвате: Ще си купим.
Първото нещо, което ще ви кажа: не разчитайте да купувате нещата. Всичко, каквото можете да направите, направете си го сами. Имаш един малък двор, посей едно дръвче, да имаш. Ако дворът е голям, посей три четири, — то е благословение за дома. Ако имаш още по-голяма земя, обработи я, посей и други неща.
към текста >>
По този начин той добива едно закрепване, което много помага за твърдото закрепване и на
дървото
— така много нужно за спокойното образуване на първите коренчета.
Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки. При устройство на производителна градина, още по-добре е да се правят не отделни дупки, а да се обработи на една по-значителна дълбочина цялото място. Най-подходящото време за посаждане на дръвчета е несъмнено през есента, след като паднат листата, за да могат дръвчетата в няколкото още топли дни да образуват нови коренчета и се осигури прихващането. Много голяма грешка е, гдето при посаждането не се поставя кол на дръвчето. Колът трябва да се постави след като се направи дупката и да се забие в нейната основа.
По този начин той добива едно закрепване, което много помага за твърдото закрепване и на
дървото
— така много нужно за спокойното образуване на първите коренчета.
Чрез обгаряне, намазване с катран или киснене в 5% — 10% разтвор от син камък, коловете получават една несъмнено по-голяма трайност. За прасковите и кайсиите трябва да се предпочита ранното пролетно посаждане. При есенно посаждане на прасковата, тя със своите нежни клонки, покрити с тънка корица, изложена на студа вятъра и изсушаване преди да е образувала коренчета и да има една сигурна връзка с почвата, е изложена много на изсъхване. Голяма част на изсъхване на новопосадени праскови дървета — особено при късно посаждане, се дължи именно на това зимно посаждане. Преди посаждането всички коренчета на дръвчета трябва да се изрежат гладко с остър нож, като се направи само малка раничка.
към текста >>
Особено в случаи, когато от дупката са извадени и изхвърлени камъни,
дървото
остава по-низко.
При есенно посаждане на прасковата, тя със своите нежни клонки, покрити с тънка корица, изложена на студа вятъра и изсушаване преди да е образувала коренчета и да има една сигурна връзка с почвата, е изложена много на изсъхване. Голяма част на изсъхване на новопосадени праскови дървета — особено при късно посаждане, се дължи именно на това зимно посаждане. Преди посаждането всички коренчета на дръвчета трябва да се изрежат гладко с остър нож, като се направи само малка раничка. Една от много честите грешки, които се наблюдават на всякъде, е дълбокото посаждане па дръвчетата. Това става обикновено, когато саденето става едновременно с пълнене на дупката.
Особено в случаи, когато от дупката са извадени и изхвърлени камъни,
дървото
остава по-низко.
Същото става и при пресния насип на дупките. Затова най-добре е, първом да се повърне всичката земя в дупката, а след това да се направи място, колкото да се поставят корените и да се посади дървото. Дълбоко посадените дръвчета особено при по тежките почви и специално при тия в ливади през пролетта в дъждовно време и при изобилни поливни, имат корените си в една влажна студена и безвъздушна среда, която не допуща образуване на коренчета. Направените отрези на корените загниват и дръвчетата едва се раззеленяват, не образуват леторасти и по-късно, през лятото, след изразходване на запасните си храни, засъхват и умират. Новозасадените дръвчета най-добре е да се полеят за по-добро слагане и прилепвано на почвата около корените.
към текста >>
Затова най-добре е, първом да се повърне всичката земя в дупката, а след това да се направи място, колкото да се поставят корените и да се посади
дървото
.
Преди посаждането всички коренчета на дръвчета трябва да се изрежат гладко с остър нож, като се направи само малка раничка. Една от много честите грешки, които се наблюдават на всякъде, е дълбокото посаждане па дръвчетата. Това става обикновено, когато саденето става едновременно с пълнене на дупката. Особено в случаи, когато от дупката са извадени и изхвърлени камъни, дървото остава по-низко. Същото става и при пресния насип на дупките.
Затова най-добре е, първом да се повърне всичката земя в дупката, а след това да се направи място, колкото да се поставят корените и да се посади
дървото
.
Дълбоко посадените дръвчета особено при по тежките почви и специално при тия в ливади през пролетта в дъждовно време и при изобилни поливни, имат корените си в една влажна студена и безвъздушна среда, която не допуща образуване на коренчета. Направените отрези на корените загниват и дръвчетата едва се раззеленяват, не образуват леторасти и по-късно, през лятото, след изразходване на запасните си храни, засъхват и умират. Новозасадените дръвчета най-добре е да се полеят за по-добро слагане и прилепвано на почвата около корените. От много голяма полза е, ако повърхността около стъблото се засипва слабо с тор, след като стъблото халтаво се превърже в кола. БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СТАНЕ РАЙСКА ГРАДИНА Това зависи само от нас — жителите, които я населяваме.
към текста >>
16.
 
-
— Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно
дърво
, то изсъхва.
Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията?
— Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно
дърво
, то изсъхва.
Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено. — Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите.
към текста >>
17.
 
-
Това, според думите на Христа, е онова огромно
дърво
, което ще разпростре клонете си над цялата земя и ще дава плодовете си за храна на всички гладни.
Някой може да се смеят на доброто дело, защото го сметат че е много малко — като „синапово зърно“. Но знаете ли какво съдържа в себе си това зърно? Знаете ли какво е неговото бъдеще? — Това е един цял, огромен, нечуван и невиждан свят. Това е величие, блясък и красота неподозирани, във сън невиждани.
Това, според думите на Христа, е онова огромно
дърво
, което ще разпростре клонете си над цялата земя и ще дава плодовете си за храна на всички гладни.
Силата на доброто не е в неговата „големина“. — тя е в неговото вътрешно съдържание. Тя е в неговия замисъл, тя е във вложения в него дух. Тази сила е безгранична, защото тя е свързана с безграничния океан на Божието все могъщество. Когато този извор протече, той не спира.
към текста >>
18.
 
-
Запитан как може да оправи положението, каза: „Всяко,
дърво
, което не дава добър плод, се отсича и в огън се хвърля.
С каквато мярка мерите, с такава ще ви и примерят“. А сега хората обръщат това наопаки и казват: — Тъй ме мерят, тъй меря и аз! “ Без да подозират по тоя начин те губят свободата си и стават роби на външните условия. Но във всеки момент те могат да променят съдбата си щом почнат да мерят тъй, както искат да бъдат мерени. В същото време, преди две хиляди години, живя друг учител, който добре разбираше времето и неговите грешки и ги сочеше без стеснение (за което плати и с живота си).
Запитан как може да оправи положението, каза: „Всяко,
дърво
, което не дава добър плод, се отсича и в огън се хвърля.
И множествата го попитаха, казвайки: — Тогава какво да правим? А той в отговор им рече: — Който има две ризи; нека даде на тоя, който няма; и който има храна нека прави същото. Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: — Учителю, ние какво да правим? Той им каза: — Не изисквайте нищо повече от това що ви е определено. Питаха го и военнослужещи: А, ние какво да правим?
към текста >>
19.
 
-
Той заведе Адама и каза: От това
дърво
няма да ядеш.
Съвременното човечество е дошло до една фаза, дето трябва да се учи да се храни. Когато Бог създаде света, внесе първия закон за яденето. Създаде Господ Адама и му каза какво да яде и какао да не яде. За месо и дума не можеше да става. От вегетарианските плодове и там Господ направи различие.
Той заведе Адама и каза: От това
дърво
няма да ядеш.
Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна.
към текста >>
20.
 
-
„Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на
дървото
сила да извлича чрез корените си нов запас храна от земята.
В по-ново време Прентис Мълфорд (1844—1891, той е най-забележителният представител на американската окултно школа) също говори за влиянието на светлината и топлината, за целебната и възраждаща сила на пролетта върху човешкия организъм. Ето какво казва той: „Нашето тяло се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи. „Всяка година в началото на пролетта върху тая планета идва и действа една сила, която, изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя, — преди всичко, обаче, най-висшата, най-сложната и затова и най-чувствителна духовна организация: Земния човек. „В бъдеще неговата задача ще бъде да поглъща все повече от тия слънчеви излъчвания, които ще съставлявал, за него все по-голяма благодат, колкото повече той умее да се подава на тая сила и безспорно свободно да се прониква от нея! „Това загадъчно, присъщо само на ранното пролетно слънце, излъчване причинява по-усилено циркулиране на соковете в растенията, то е оня жив еликсир, от който като по чудо се раждат пъпки, издънки и листа.
„Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на
дървото
сила да извлича чрез корените си нов запас храна от земята.
Те му дават също сила да отхвърли от себе си окончателно последните мъртви листа и останки от миналата година. „Животните и птиците особено в свободно и диво състояние също се унасят в тоя слънчев ритъм. Те променят перя и козина. Това външно отхвърляне на изхабена материя, обаче, е само една малка частица от оня грамаден процес на обновление, който минавайки през целия организъм прониква във всяка клетка. „Нашето тяло подлежи на същия закон.
към текста >>
Едно
дърво
не може да отхрани 10— 20 хиляди плода.
Туй е новото, което иде в света. Сега често се явяват кризи. Хора измират повече, отколкото трябва. Защо измират? Някъде се родили повече.
Едно
дърво
не може да отхрани 10— 20 хиляди плода.
Едно плодно дърво може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако ст. 15—20,000, те ще бъдат недоразвити. Затова казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове. Хората, които се раждат, трябва да имат отлични умове, добри сърца и после здраве трябва да имат. Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия за него.
към текста >>
Едно плодно
дърво
може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако ст.
Сега често се явяват кризи. Хора измират повече, отколкото трябва. Защо измират? Някъде се родили повече. Едно дърво не може да отхрани 10— 20 хиляди плода.
Едно плодно
дърво
може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако ст.
15—20,000, те ще бъдат недоразвити. Затова казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове. Хората, които се раждат, трябва да имат отлични умове, добри сърца и после здраве трябва да имат. Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия за него. Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, каза: Всичко туй е за тебе.
към текста >>
Той му каза: От едно
дърво
няма да ядеш, няма да буташ.
Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия за него. Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, каза: Всичко туй е за тебе. После му каза, че ще стане господар на всичко на земята. И тогава Господ постави първи-ят човек на изпит, ще може ли да управлява или не. Даде му един от малките изпити.
Той му каза: От едно
дърво
няма да ядеш, няма да буташ.
Като не послуша, изпъди го из рая. Казва: няма да можеш да управляваш. После, вторият човек като дойде, Христос като дойде, Бог казва: „Ти готов ли си да понесеш всичките прегрешения на хората от панти века? “ Казва: Готов съм — Готов ли си на кръста да те разпънат? — Готов съм.
към текста >>
21.
 
-
Той се нуждае от плодовете но вашето
дърво
“.
— За която вие сте готови. Любовта има 350 милиона форми. Задача не човека е да изучава формите на Любовта и да ги различава“. „Ако Христос слезе втори път на земята в плът, хората пак ще го разпънат. Този път Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща.
Той се нуждае от плодовете но вашето
дърво
“.
„Христос иде на земята да раздвижи спрелия в пътя си параход. Той ще му даде голям тласък, ще го разтърси, ще го залюлее, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува с движение но човечеството в права посока“. В беседите има много пророчества. Ето какво казва Учителя във „Все що е писано“ преди 25 години.
към текста >>
22.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Опасното
дърво
.
Теодоров. II. Съобщение за убийството на Ст. Стамболов. III. Цяло войсково отделение, предпазено от смърт чрез предупреждение на сън. IV. Къща, посещавана от духове. V.
Опасното
дърво
.
VI. Видение. VII. Посещение на невидимо същество. VIII. Изгубен предмет, намерен по необикновен начин. IX. Явяване на умиращ. 9. Разни вести: I.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно
дърво
се определя от животворната сила на почвата.
Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони.
А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно
дърво
се определя от животворната сила на почвата.
Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него.
към текста >>
Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното
дърво
отвън е по-сигурна.
Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата.
Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното
дърво
отвън е по-сигурна.
Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него. По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват.
към текста >>
Дървото
, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват.
Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него. По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето.
Дървото
, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват.
Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е.
към текста >>
Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото
дърво
: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка.
По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода.
Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото
дърво
: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка.
Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ.
към текста >>
Това е вече духовното в
дървото
, т.е.
Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка.
Това е вече духовното в
дървото
, т.е.
духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г.
към текста >>
В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото
дърво
, а следователно убиват и зародиша на плода.
зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи.
В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото
дърво
, а следователно убиват и зародиша на плода.
Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес.
към текста >>
Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за
дървото
нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът.
Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините.
Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за
дървото
нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът.
Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими.
към текста >>
Втичането на тази невидима слънчева сила прави
дървото
способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи.
Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът.
Втичането на тази невидима слънчева сила прави
дървото
способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи.
Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера.
към текста >>
Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното,
дървото
и твоето тяло.
През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила.
Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното,
дървото
и твоето тяло.
Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината.
към текста >>
Дървото
или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите.
и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен.
Дървото
или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите.
Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно.
към текста >>
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това
дървото
, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва.
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това
дървото
, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А в сърцето му поникна и израсна разкошното
дърво
на истината, правдата и любовта.
И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие. И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца, възвишена като Бога! . . .
А в сърцето му поникна и израсна разкошното
дърво
на истината, правдата и любовта.
И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . .
към текста >>
Блажен е човекът, в когото буйното й
дърво
е отрупано с изобилни плодове!
И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта.
Блажен е човекът, в когото буйното й
дърво
е отрупано с изобилни плодове!
“ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа. * И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е зародишът, от който пониква
дървото
, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод.
И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел. Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация.
Той е зародишът, от който пониква
дървото
, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод.
В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот. Във всичките народи изобщо се съграждат домове. Мъжът и жената влизат в един дом или както е казал Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло.
към текста >>
Както животът на едно
дърво
се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура.
Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях. Следователно, културата на всеки народ се състои в това, да се пренесе енергията от едно по-низше състояние в друго, по-висше. Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове. Това се нарича в природата растене, еволюция, култура. И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура.
Както животът на едно
дърво
се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура.
В момента, в който той изгуби тази култура, която съдържа условията на неговото бъдещо развитие, тоя народ е осъден на израждане, заедно с всички негови членове, без изключение. Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. Или по-ясно казано: никой не се самопожертвува за себе си и никой не живее за себе си. Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си. Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на
дървото
, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе.
Но по прекрасен е Твоя меч, неговото блестящо острие, което прилича на разперено крило на божествената птица Вишну, пронизано от гневния червен блясък на залязващото слънце. То трепти като последен лъч на живота; то сияе като чистия пламък на битието, който поглъща всичко земно и суетно с едно могъщо пламване. Прекрасна е Твоята гривна, обсипана със скъпоценни камъни; но Твоя меч, о Повелителю на гръмовете, е облечен с такава безмерна, страшна красота, че нямам сили ни да го гледам, ни да мисля за него. 54. Аз нищо не исках от Тебе; аз не Ти казах името си. Когато ти си отиваше, аз стоях мълчалива.
Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на
дървото
, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе.
Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа.
към текста >>
В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно
дърво
толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек.
ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени.
В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно
дърво
толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек.
И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност.
към текста >>
И в най-правото
дърво
има по-голямо или по-малко изкривяване.
Видовете са образувани от индивиди. В най-долната категория на форми, която преобладава в минералния свет, класификацията не може да бъде продължена по-нататък. Всички кристали от един и същи вид са съвършено еднакви, — ние, поне, не можем да открием различие. В стъблата и клончетата на растителността, която много изобилства в минералната материя, правоъгълните и паралелни нареждания на частите, които се кристализират, са приблизително постоянни. Обаче, в растението има живот и неговите форми не се поддават на нареждането на мъртвата материя.
И в най-правото
дърво
има по-голямо или по-малко изкривяване.
И в най-долната форма на растителния живот съществуват индивидуални различия, но те, сравнително, са малки. Две стъбълца трева от един вид могат толкова да си приличат, че мъчно можем да ги различим, когато приликата между две дървета никога не бива толкова голяма. При това индивидуалното различие се променя според класа, който заема дървото: плодните дървета от еднакъв вид представляват помежду си много по-голямо различие, отколкото дърветата за градеж, културните дървета — от дивите. Но особено в животното царство, с издигането на степените се увеличава и различието на индивидите. Защото тук разнообразието в характера дава случаи, поради сложната природа, свободата на производителните закони и разнообразното влияние на обстоятелствата —за най-дълбоко и най-ясно проявление на разнообразието.
към текста >>
При това индивидуалното различие се променя според класа, който заема
дървото
: плодните дървета от еднакъв вид представляват помежду си много по-голямо различие, отколкото дърветата за градеж, културните дървета — от дивите.
В стъблата и клончетата на растителността, която много изобилства в минералната материя, правоъгълните и паралелни нареждания на частите, които се кристализират, са приблизително постоянни. Обаче, в растението има живот и неговите форми не се поддават на нареждането на мъртвата материя. И в най-правото дърво има по-голямо или по-малко изкривяване. И в най-долната форма на растителния живот съществуват индивидуални различия, но те, сравнително, са малки. Две стъбълца трева от един вид могат толкова да си приличат, че мъчно можем да ги различим, когато приликата между две дървета никога не бива толкова голяма.
При това индивидуалното различие се променя според класа, който заема
дървото
: плодните дървета от еднакъв вид представляват помежду си много по-голямо различие, отколкото дърветата за градеж, културните дървета — от дивите.
Но особено в животното царство, с издигането на степените се увеличава и различието на индивидите. Защото тук разнообразието в характера дава случаи, поради сложната природа, свободата на производителните закони и разнообразното влияние на обстоятелствата —за най-дълбоко и най-ясно проявление на разнообразието. Майката птица или животно най-добре познава своите малки; овчарят и овчарското куче разпознават всяка Овца От тяхното стадо измежду всичките други, пръснати по бърдата и полята. И само един поглед върху всички милиони хора, които населяват земята, може да открие едно съвсем определено различие. Като класираме индивидуалните различия, които намираме в границите на един вид, получаваме подразделенията.
към текста >>
Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на
дървото
, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка?
Сложете пред професора Оуена една отделна кост от едно непознато животно, и той ще ви построи цялата негова костна система и, ако е нужно, ще го облече и в мускули. Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е. че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части?
Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на
дървото
, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка?
Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно
дърво
, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки.
Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството.
Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно
дърво
, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки.
Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята.
към текста >>
Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под
дървото
Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение.
Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване.
Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под
дървото
Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение.
Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света.
към текста >>
Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко
дърво
в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка.
Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване. Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение. Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния свят. Бургас, 7 сеп. 1919. Съобщава: Ж. П.
Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко
дърво
в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка.
В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне. След два дни, въпреки успокояванията на лекаря, детето беше вече зле. На третия ден, 2 август, събота, към 11 часа преди обед ръцете му бяха студени и цветът на лицето силно променен. Неколко минути минаха само, детето като че ли се ободри и заприказва неочаквано умно, като възрастен човек — а то беше едва в четвъртата си година. Изненадата ни беше голяма, когато то разправяше, че ще умре, че ще живее в едно влажно място и пр.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ята птици диреха скривалища в клонете на огромното
дърво
, под което седеше Буда; млада пантера се гушеше при краката му, просейки защита.
Седем луни свършваха своето въртене околовръст. Под сянката на величествения банан седеше благословеният Буда. Слънце зайде в кървав облак, и черни облаци плуваха по небето, предизвестявайки хала. Наситеният въздух беше задушлив. Глухо безпокойствие завладе гората и нейните жители.
Ята птици диреха скривалища в клонете на огромното
дърво
, под което седеше Буда; млада пантера се гушеше при краката му, просейки защита.
Страшна буря развилне се над гората. Рукна дъжд, дърветата запъшкаха под напора на вятъра. Едничък само величавият банан стоеше незакачен, небутнат от бурята, ни една капка дъжд не падна върху главата на Буда. Но гръмотевици и бури не спират силните с воля. Когато се възцари мракът, царевичът Джета беше при краката на Благословения.
към текста >>
* * * На поляната, под сянката на величественото
дърво
, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание.
все раждащото се желание и страдание — последица от желанието. В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си! В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него! ... Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“. Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич.
* * * На поляната, под сянката на величественото
дърво
, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание.
По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк.
към текста >>
Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един
дърводелец
познава
дървото
, което обработва“.
Металът също така има една рана, която може да се излекува по същия метод. „Металическите тела“, казва Парацелзус, много по-рано от днешните открития, „са склонни към смърт, както са склонни и другите тела, защото солта им е арсеническа“. Цялата земя е свързана в едно, и животът, който минава през телата на човеците, минава също така и през телата на минералите. Парацелзус не можеше да търпи ония, които учеха за панацеята (вселечебното лекарство), която щеше да излекува всички болести. Той ги описваше, като ги сравняваше с „хора, които яздеха всички коне с едно седло“, и които принасяха повече зло, нежели добро.
Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един
дърводелец
познава
дървото
, което обработва“.
Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар. 1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека. 2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им. 3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно. 4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности.
към текста >>
Според един стар индийски разказ, някой баща като откъснал от клонестото
дърво
зрял плод, разрязал го на половина и като подавал сърцевината на сина си, попитал го, какво вижда там.
Човешкото същество, което е повикано за изпълнение на тази мисия, е един монголо-славянин. Той, тъпче вече лицето на земята“ .... Б. Р. Не живее ли той в България? . . * Скритите възможности.
Според един стар индийски разказ, някой баща като откъснал от клонестото
дърво
зрял плод, разрязал го на половина и като подавал сърцевината на сина си, попитал го, какво вижда там.
— Няколко малки семенца, бързо отговорил синът ! — Вземи едно, прехапи го и кажи, какво има в средата му ? — В средата няма нищо, в недоумение отговорило детето. — Сине мой! умно му отговорил тогава бащата, — вътре в зърното, дето ти не виждаш нищо, е скрита възможността за живота на едно величествено дърво, от плодовете на което биха се наслаждавали стотици хора, ако само зародиша би попаднал в добра почва и би пуснал летораст.
към текста >>
умно му отговорил тогава бащата, — вътре в зърното, дето ти не виждаш нищо, е скрита възможността за живота на едно величествено
дърво
, от плодовете на което биха се наслаждавали стотици хора, ако само зародиша би попаднал в добра почва и би пуснал летораст.
Според един стар индийски разказ, някой баща като откъснал от клонестото дърво зрял плод, разрязал го на половина и като подавал сърцевината на сина си, попитал го, какво вижда там. — Няколко малки семенца, бързо отговорил синът ! — Вземи едно, прехапи го и кажи, какво има в средата му ? — В средата няма нищо, в недоумение отговорило детето. — Сине мой!
умно му отговорил тогава бащата, — вътре в зърното, дето ти не виждаш нищо, е скрита възможността за живота на едно величествено
дърво
, от плодовете на което биха се наслаждавали стотици хора, ако само зародиша би попаднал в добра почва и би пуснал летораст.
И колко такива зародиши на добро загниват, в който и да било от нас, затова само, че ние лекомислено, като децата, не виждаме в тях нищо, не им придаваме значение! Колко святи, високи чувства заглъхват затова, че ние не се спираме на тях с дължимото внимание, не им даваме да се развият и да укрепнат в нас! И ето с годините огрубява чувствителното, отзивчиво сърце, рядко възникват добрите пориви, не се извършват възможните работи на любовта и правдата, а животът е тъй беден, тъй се нуждае от тях ! Превел от руски: К. Иларионов. * Видение и пренасяне на далечно разстояние.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на
дърво
с
дърво
и на метал с метал.
Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението. Тук аз имах случай!
отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на
дърво
с
дърво
и на метал с метал.
Странни и вълшебни бяха звуковете. Когато във време на представлението се изпълняваше сцена на насилие, бръмченето и трясъкът на тези инструменти произвеждаха особено внимание на зрителите и можеше да се види, как вълна от потрепване пробягваше по внимателните лица. Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук.
към текста >>
Тогаз децата ще схванат, че в тази ябълкова семка се крият силите на цялото ябълково
дърво
, макар и невидимо.
— Те са символ на седемте човешки тела. Също такъв символ са и седемте бои на слънчевия спектър. Този случай може да се използва при по-възрастни ученици, за да се запознаят с човешкото естество. 5. Езикът на ябълковата семка. — Кога се падне случай, ще се разсъждава върху ябълковата семка.
Тогаз децата ще схванат, че в тази ябълкова семка се крият силите на цялото ябълково
дърво
, макар и невидимо.
Че това е така, се убеждаваме, като я посадим. Също така и човешката душа прилича на една ябълкова семка. В нея се крият сили, които ще се проявят в бъдеще чрез постепенно развитие. 6. Езикът на кукувичата прежда (Cuscuta europaea).— Във време на екскурзия често .може да :е намери това растение. То по-рано е било зелено, но после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се завива спирално, пуща смукалца в тях и смучи техния сок, Знаем, че зелената боя (хлорофилът) на растенията служи при храненето им: чрез нея се получават органическите храни, тъй нужни на растението.
към текста >>
Ябълковото
дърво
е живяло за един идеал.
Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас.
Ябълковото
дърво
е живяло за един идеал.
И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове. И ето сега тя е щастлива, защото е постигнала своя идеал. Какъв е сега езикът на ябълковото дърво?
към текста >>
Какъв е сега езикът на ябълковото
дърво
?
Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове. И ето сега тя е щастлива, защото е постигнала своя идеал.
Какъв е сега езикът на ябълковото
дърво
?
То сега се обръща към нас и ни казва: „както аз не живях безплоден живот, така и ти вържи плод. Твоят живот да не е излишен за човечеството. Постарай се, колкото можеш, да работиш за общочовешкото благо, и в такъв случай, при залязване на сегашния ти земен живот, при хвърляне поглед в миналото, ще кажеш, че не си живял напразно. Инак, съзнанието, че си живял безплодно, ще ти причини голяма мъка. Стреми се да дадеш най-висш смисъл на твоя живот“. 10.
към текста >>
Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето,
дървото
и плодът.
А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли.
Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето,
дървото
и плодът.
Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти.
към текста >>
Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от
дърво
.
Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни.
Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от
дърво
.
Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването.
към текста >>
Годишните времена ни донасят рождение, растене и смърт и всяко
дърво
минава през тези фази много пъти през живота си.
Вероятно, има нещо да се каже в полза на предположението, че самовнушението влияе за скъсяването на човешкия живот, пряко и непряко. Но факта, че смъртта постига живота и на животните и на растенията по един подобен начин, показва за мене, окончателно, че самовнушителното доказателство е било много надценено. А че естеството на живота е различно в животното и растителното царство, това едва ли е силно доказателство в случая. Това, което цялата природа показва, както вече се спомена, е съществуването на периоди на растене, зрелост и отпадане, даже ако научното оправдание за това състояние на нещата още се търси. Паралелът се намира на всякъде и има значение както за големите цикли на живота, тъй и за малките.
Годишните времена ни донасят рождение, растене и смърт и всяко
дърво
минава през тези фази много пъти през живота си.
От това може да се аргументира, че има паралел с живота на човешката душа в последователните й фази на растене и проявление. Има се, обаче, опасност, с такъв аргумент да не се отиде много далеч. От гледището на окултиста. смъртта от старост може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее. Тази воля да се живее престава, когато възможностите за самоосъществяването й чрез посредството на една особена форма са изчерпани или надминати.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото
дърво
постепенно се развива в подобие на родителя си дъб.
теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това.
Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото
дърво
постепенно се развива в подобие на родителя си дъб.
И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях.
към текста >>
Синята птица не е и не може да бъде в градината на щастията, — това виждат децата на
дървосека
Тил в своите мечти.
Тук са и тези на духовното битие. Наред с щастието „да ядеш, когато не си вече гладен“, се съзира и щастието „нищо да не разбираш“. След „Силния смех“ се явява и „да търчиш бос по роената трева“. „Светлината“ заповядва и Тилтил обръща диаманта. Появяват се и висшите радости: „да обичаш“, „да бъдеш справедлив“, „майчината любов“ и др.
Синята птица не е и не може да бъде в градината на щастията, — това виждат децата на
дървосека
Тил в своите мечти.
Тя е на друго място — място, дето те по-рано са били, но дето не я забелязват. Нощта я скрива. В седмата пещера те ловят нейните подобия, но нея самата не съзират даже. Тя и до днес остава скрита там. Какво желае да изрази Метерлинк с тази алегория?
към текста >>
металоработници, ковачи, огняри, касапи, бръснари,
дърводелци
, войници и всички други, които имат работа с военни работи, хирурзи, химици, зъбни лекари.
Където не успява, там причината лежи в голямата му бързина и прекалена ревност, чрез които работата му често се уврежда. По-низшият Марсов тип, особено при силно размътване на Марс, е много опасен, често жесток, предател и винаги груб. Ако и Сатурн съдейства в това направление на Марс (или му противодейства), тогава имаме един пълен тип на бандит или разбойник, убиец. При по-високо развито его Марс не се проявява по същия начин, но той не ще пропусне при силна позиция в хороскопа да наложи своя отпечатък на личността във формата на импулсивност, буйност, чувственост и пр. Занятието на онези, които попаднат под влиянието на Марс, е занимание с желязо и остри инструменти или с люти течности, напр.
металоработници, ковачи, огняри, касапи, бръснари,
дърводелци
, войници и всички други, които имат работа с военни работи, хирурзи, химици, зъбни лекари.
Марс е син на Зевса и на Юна. Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи. Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват. Марс = март, априлски бури, ноемврийски проливни дъждове.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в
дървото
или камъка, докато бил разбуден.
Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът.
„Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в
дървото
или камъка, докато бил разбуден.
Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце.
към текста >>
Едно облаче, един стълбец дим, едно
дърво
, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго.
Независимо от действието на никотина, самият акт на инхалация, изпущане дим, неволното наблюдение на изчезващите облачета от дима, докарва вече настроение за замисляне, пасивно, мечтателно състояние, понеже духът не почива само, а получава и нови интуиции. Наистина, пушенето на тютюна не трябва да се препоръчва, но не бива и да са. осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза. Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди !
Едно облаче, един стълбец дим, едно
дърво
, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго.
Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения! Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция. Той ще даде на тялото си един атом от действителна почивка! Духът му ще привлече у себе си един атом от жива сила, който вече не може да се изгуби. Който има да се бори с неуморимостта на цял живот, той не смее да очаква веднага пълен успех.
към текста >>
Учител без ученици е
дърво
без плодове; праведник без добри дела е дом без врати.
Праведният и свят живот е по-добър от всички скъпоценни камъни. Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с любов: такъв е законът. Венецът на нашите страдания ни говори за далечните радости. Душата зрее със сълзи. Който през живота си не е вкусил от твоя хляб, той не ще си спомни за тебе след твоята смърт.
Учител без ученици е
дърво
без плодове; праведник без добри дела е дом без врати.
Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта. Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си. Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна. Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове.
към текста >>
Когато ковчегът пращи в ръцете на
дърводелеца
, това показва, че ще има още нови поръчки.
В Мичиган вярват, че върху празен стол за люлеене седи духът на някой умрял, който чака да вземе някого със себе си. В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки кръв от носа, умрял е някой роднина. Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му. Който във време на ядене кихне с пълни уста, той скоро ще изгуби някой сродник. Пукнатини в хляба или червени петна върху чаршафа означават в Охайо смърт.
Когато ковчегът пращи в ръцете на
дърводелеца
, това показва, че ще има още нови поръчки.
Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената. Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности. Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира. Ако някое дърво цъфти есен, означава много смъртни случаи. Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него.
към текста >>
Ако някое
дърво
цъфти есен, означава много смъртни случаи.
Пукнатини в хляба или червени петна върху чаршафа означават в Охайо смърт. Когато ковчегът пращи в ръцете на дърводелеца, това показва, че ще има още нови поръчки. Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената. Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности. Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира.
Ако някое
дърво
цъфти есен, означава много смъртни случаи.
Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него. Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си. Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината. Гроб не бива да се оставя отворен в неделя. Когато отива да посети приятели, американецът не минава покрай гробището, за да не занесе смъртта у приятелите си.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дървото
е една жива мисъл на Бога.
Това не може да се намери нито в градовете, нито в култивираните градини. Щастлив е оня, който чувства силна и сериозна любов към дивите дървета, птици и животни, който ги чувства подобни на себе и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира в симпатия и антипатия. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, а дърветата — другата. Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас.
Дървото
е една жива мисъл на Бога.
Една мисъл, която заслужва нашето внимание. То съдържа една форма на мъдростта, коя то нам, може-би, липсва, която ние още не можем да придобием. Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сила, за да получим по-чисти, по-хубави, поздрави тела. Най-после, ние искаме да се освободим от болести. Ние имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух.
към текста >>
От любвеобилното общение с идеята за
дървото
човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от
дървото
, като строителен и горивен материал.
Ние искаме да се издигнем над случайностите на тялото, над болките и смъртта на земния живот. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя.
От любвеобилното общение с идеята за
дървото
човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от
дървото
, като строителен и горивен материал.
Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане. Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде. Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица.
към текста >>
Колкото повече същината на
дървото
, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде.
Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал. Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане.
Колкото повече същината на
дървото
, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде.
Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича. Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът.
към текста >>
Заменете дивите дървета с изкуствени видове и тези сили ще се помрачат, както едно овощно
дърво
, което ражда „облагородени“ плодове, от гледна точка на
дървото
, е загубено.
Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича. Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът. Според мярката, в която ние поглъщаме от него, у нас ще се събудят сили, които могат да се изчерпат само с думата „чудо“. Унищожете горите и вие ще пресечете пътищата на тези сили да действат.
Заменете дивите дървета с изкуствени видове и тези сили ще се помрачат, както едно овощно
дърво
, което ражда „облагородени“ плодове, от гледна точка на
дървото
, е загубено.
—- Калвилата е един изкуствен продукт от израждане, както дробът на препарираната гъска. Ако ние някога се приближим към една вечна младост, радост и здраве, то нашето държане към дърветата и всичко оживено съвсем ще се промени. Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни? “ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността?
към текста >>
Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от
дървото
, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето.
„Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата.
Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от
дървото
, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето.
Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло.
към текста >>
една зрителна представа на едно
дърво
, което сме схванали чрез дразненето на въздушното течение върху лицето от трептението на хлоргаза и т.
Нали не дървената или желязната пръчка, която бе не по-топла от температурата в стаята? — То бе живата представа, която възниква в съзнанието на медиума от действието на мозъка по протежение на нервните разклонения и продължава до оная част на тялото, където се получава нужния ефект. Тогава можем ли да кажем, че мисълта е нещо абстрактно, т. е. като съществуващ спомен, но не действителност? Не, ние трябва съвсем иначе да схванем разликата: със старото понятие „конкретно“ се разбира приблизително това, което ни става познато чрез въздействието на сетивото, напр.
една зрителна представа на едно
дърво
, което сме схванали чрез дразненето на въздушното течение върху лицето от трептението на хлоргаза и т.
н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение. В примера от хипнотически показаната рана е на лице отчасти външното действие, чрез казаните думи и поставения предмет на челото. В двете се състои внушението или външното подбуждение. Но това, с което следва нормално да се замени буцата, в същност горещата температура, липсва, но се заменя от извънредно 'възбудената сила на въображението на хипнотизирания човек. Думата „сила на въображението“ е тъкмо на местото си.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно
дърво
, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си.
Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече. Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път. Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира. В всякои човек тези сили съществуват в зародиш. Вярата е семето на всички чудеса!
Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно
дърво
, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си.
Нашата мрачна и замъглена фантазия е вярата в нещастието. Ние страдаме може би от незначително разстройство на някои орган; след един-два деня почваме да очакваме това разстройство. Ние вече си представяме органа болен. Тогава чуваме да се назове болестта с някое име, което ни я представлява като грандиозна опасност. Всичко това усилва вярата в нещастието.
към текста >>
И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко
дърво
, което има в себе си плод на
дърво
, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна.
И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената. И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите. И обикна си Мъжът — Духът, своята мила другарка Жена — Душата, и си заживяха в мир, щастие и съгласие. И бяха те две начала, сраснали върху основите на една и съща сила в човека. И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза: „Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“.
И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко
дърво
, което има в себе си плод на
дърво
, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна.
И хранеше се човекът във великото Царство Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии. И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената.
към текста >>
И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко
дърво
, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска.
И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание.
И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко
дърво
, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска.
А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост.
към текста >>
А по средата на Рая беше посадено голямото
дърво
на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя.
И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска.
А по средата на Рая беше посадено голямото
дърво
на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя.
И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете.
към текста >>
А беше посадено в рая и голямото
дърво
на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем.
И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре.
А беше посадено в рая и голямото
дърво
на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем.
* И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота. И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото.
към текста >>
А до
дървото
на „Доброто и Злото“ не се доближаваше, за да не се породи в нея пожелание да вкуси и от неговите плодове на познание.
И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж. И се даде име на жената — Ева, което ще рече майка на познанието; а на Дух — Мъжа — Адам, баща на живота. И растеше бързо Душа — Жената — Ева в градината на Бога по ум, знание и пълнота. И изучаваше всички закони в рая, по които се развива живота в него. И закрепваше в светската мъдрост на познанията.
А до
дървото
на „Доброто и Злото“ не се доближаваше, за да не се породи в нея пожелание да вкуси и от неговите плодове на познание.
И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше. Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима. А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата. И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока. И царуваше над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III.
към текста >>
И застана змията пред
дървото
на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота!
И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл.
И застана змията пред
дървото
на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота!
Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.
към текста >>
Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото
дърво
на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?!
И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл. И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота!
Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото
дърво
на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?!
Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко .
към текста >>
Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на
дървото
на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . .
Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на
дървото
на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
“ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . .
към текста >>
“ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас
дърво
.
И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
“ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас
дърво
.
Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична.
към текста >>
Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на
дървото
на познанието?
И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила! “ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски?
Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на
дървото
на познанието?
А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост.
към текста >>
Да не си ял от плодовете на
дървото
, за които ти забраних в градината на Едема?
* И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял?
Да не си ял от плодовете на
дървото
, за които ти забраних в градината на Едема?
’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм!
към текста >>
Аз поставям светъл Херувим пред
дървото
на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение.
Аз поставям светъл Херувим пред
дървото
на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
„А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си.
към текста >>
И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към
дървото
на Вечния Живот.
И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека.
И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към
дървото
на Вечния Живот.
IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота.
към текста >>
И издигна се всред тях голямото
дърво
на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща.
И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове.
И издигна се всред тях голямото
дърво
на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща.
А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата.
към текста >>
А до разкошното
дърво
на сладострастието високо се издигаше клонестото
дърво
на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща.
А до разкошното
дърво
на сладострастието високо се издигаше клонестото
дърво
на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата. А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове.
към текста >>
И издигаше се по-нататък
дървото
на лицемерието със своите черни като графит плодове.
И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят.
И издигаше се по-нататък
дървото
на лицемерието със своите черни като графит плодове.
А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата. А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове. И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня.
към текста >>
А до голямото
дърво
на вековното лицемерие беше наредено грамадното
дърво
на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове.
А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата.
А до голямото
дърво
на вековното лицемерие беше наредено грамадното
дърво
на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове.
И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня. И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си. И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Одичната светлина виждат и слепите, както напр.,
дърводелецът
Болман.
Учуден, Райхенбах я попитал за подробности и за причините. И додето тя почне да описва новото състояние, след 1-2 минути, тя заявила, че пак вижда. И това се повторило в същия ден неколко пъти. Това е ставало и с много други сензитиви, чиито имена Райхенбах изброява в „Сензитивния човек“. Сензитивите виждат и със затворени очи, но с отворени по-добре.
Одичната светлина виждат и слепите, както напр.,
дърводелецът
Болман.
При виждането на сензитива съвсем е безразлично, дали той е късоглед или далекоглед. Сензитивите са били повечето здрави. Сравнително малко е било числото на болните сензитиви. И Райхенбах споменава в отговора си до Либиха сензитиви с желязно здраве. Обаче, изобщо казано, болестта благоприятства за сензитивността.
към текста >>
Те са били от най-различна възраст, характер, съсловие, образование, служба и пр,: фабриканти, дипломати, лекари, учители, професори, механици,
дърводелци
и пр.
Сензитивите са били повечето здрави. Сравнително малко е било числото на болните сензитиви. И Райхенбах споменава в отговора си до Либиха сензитиви с желязно здраве. Обаче, изобщо казано, болестта благоприятства за сензитивността. Сензитивите, с които Райхенбах е имал работа, са били 162 души, от които 67 жени и 95 мъже.
Те са били от най-различна възраст, характер, съсловие, образование, служба и пр,: фабриканти, дипломати, лекари, учители, професори, механици,
дърводелци
и пр.
Ето имената на някои от сензитивите: лекарите Милиховер, Яв. Щайнер, Робел, Кьолер, проф. по анатомия в Виена Пергер, Натерер, виенски физик, проф. по ботаника в Виена Унгер, проф. по физика във Виена — Шабус, проф по химия Шрйотер (главен секретар на виенската академия на науките) и пр.
към текста >>
Райхенбах е пробвал своите служители и намерил следното: от тях сензитиви са били две слугини, една готвачка, един писар, един друг чиновник, един файтонджия, един домашен
дърводелец
, един негов помощник, един градинар и неколко надничара.
по анатомия в Виена Пергер, Натерер, виенски физик, проф. по ботаника в Виена Унгер, проф. по физика във Виена — Шабус, проф по химия Шрйотер (главен секретар на виенската академия на науките) и пр. Райхенбах казва, че броят на сензитивите сравнително е много голям: 50% от хората са сензитиви. Той казва, че дето е правил изследвания, винаги броя на сензитивите е бил почти равен на броя на несензитивите.
Райхенбах е пробвал своите служители и намерил следното: от тях сензитиви са били две слугини, една готвачка, един писар, един друг чиновник, един файтонджия, един домашен
дърводелец
, един негов помощник, един градинар и неколко надничара.
Сензитивността не зависи и от възрастта. Има сензитиви малки деца. Г-ца Пон си спомняла, как, когато била малка, често виждала в тъмно своите братя и сестри светещи. Тя често правела подобни изявления. Даже за тези си думи тя е била често мъмрена от родителите си, и най-после била наказана.
към текста >>
Дърводелецът
Форман веднъж с изненада видел да се движи в стаята детето му като светеща фигура.
Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина. Често се вижда, как при движение на ръцете във въздуха, остават искри след ръцете като звезди. Светлината, която изпускат пръстите, високосензитивният вижда 2—3 пъти по-дълга, отколкото другите сензитиви.
Дърводелецът
Форман веднъж с изненада видел да се движи в стаята детето му като светеща фигура.
Това, значи, той е констатирал вън от тъмната стая. Обаче, подобни работи постоянно се констатират в тъмната стая. Баронеса Мария фон Август видела Райхенбаха и мъжа си в тъмната стая като два подвижни стълбове. Такива примери Райхенбах привежда още много. Човек, гледан от сензитив в тъмна стая, като че ли е обвит с неколко слоя памук или може да се сравни с едра снежна фигура, или като че ли цел е посипан с брашно.
към текста >>
Пренасяне на ода Райхенбах показал на сензитива в тъмна стая сух къс от ябълково
дърво
.
Чак на третия ден то съвсем се изгубило. Същото Райхенбах изпитал веднъж с г-ца Цинкел през 1847 г. и друг път пак с нея през 1851 година. Има и апарати за доказване на сензитивността. Такива са хипноскопа на Охорович, сензитивометра на Дюрвил, магнитометра на Фортен и биометра на Барадюк.
Пренасяне на ода Райхенбах показал на сензитива в тъмна стая сух къс от ябълково
дърво
.
Последният не видел нищо. След това взел парчето в ръцете си, държал го известно време, като го въртел, и пак го показал на сензитива. Последният го видел слабо светещо. Обаче, това светене траяло само неколко секунди. Това показва, че ръката предава одичната светлина на предметите, до които се допира.
към текста >>
Между двамата се хванал
дърводелецът
Клайбер.
Той помолил г-ца Цинкел да наблюдава в тъмнината своята дясна и Райхенбаховата лява ръка. От ръцете на вън излизали пламъци дълги един пръст. След това Райхенбах седнал до нея и уловил със своята дясна ръка, нейната лява. Тогава г-цата видела, че пламъците, излизащи от пръстите на свободните ръце, станали двойно по-дълги, т. е. по два пръста дълги.
Между двамата се хванал
дърводелецът
Клайбер.
Тогава пламъците от същите ръце (т. е. лявата на сензитива и дясната на Райхенбаха) станали по три пръста дълги. След това във веригата се заловили в средата двете дъщери на Райхенбаха, Хермина и Отона. Пламъците на двете крайни ръце станали още по-дълги. Същите опити били повторени от Райхенбаха и друг път.
към текста >>
Зад нея застанали
дърводелецът
Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо.
Пламъците на двете крайни ръце станали още по-дълги. Същите опити били повторени от Райхенбаха и друг път. Горепоменатияг опит се състоял в нареждане на верига чрез приближаване на разноименни полюси. Сега той направил обратен опит, т. е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане права и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка.
Зад нея застанали
дърводелецът
Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо.
Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина. Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър.
към текста >>
Прозрачни са още
дървото
, мукавата и пр.
И той е виждал през нея планините, дърветата, Дунава, моста, луната. Мнозина други са правили такива изявления: г-жа Бауер и пр. През тъмните нощи Райхенбах поставял запалена свещ зад тенекията, и сензитивът виждал последната прозирна. Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията. Тела прозрачни при одична светлина Райхенбах нарича диоданни.
Прозрачни са още
дървото
, мукавата и пр.
Но дървото е по-малко прозрачно от металите. Значи, много тела,осветлени от лунна, слънчева или друга светлина или пък наелектризирани, стават прозрачни. Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно. Но не винаги са нужни изкуствени средства, за да се получи прозрачност. Кристалите са прозрачни за сензитивите, обаче, тая прозрачност е нещо съвсем друго от прозрачността за обикновеното гледане. Напр.
към текста >>
Но
дървото
е по-малко прозрачно от металите.
Мнозина други са правили такива изявления: г-жа Бауер и пр. През тъмните нощи Райхенбах поставял запалена свещ зад тенекията, и сензитивът виждал последната прозирна. Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията. Тела прозрачни при одична светлина Райхенбах нарича диоданни. Прозрачни са още дървото, мукавата и пр.
Но
дървото
е по-малко прозрачно от металите.
Значи, много тела,осветлени от лунна, слънчева или друга светлина или пък наелектризирани, стават прозрачни. Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно. Но не винаги са нужни изкуствени средства, за да се получи прозрачност. Кристалите са прозрачни за сензитивите, обаче, тая прозрачност е нещо съвсем друго от прозрачността за обикновеното гледане. Напр. дене черният турмалин е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая става съвсем прозрачен за сензитива и изглежда на златножълто прозрачно стъкло.
към текста >>
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както
дървото
произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас!
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както
дървото
произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
-—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>
Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото
дърво
, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето.
Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.
Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото
дърво
, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето.
Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си.
към текста >>
— — — Тялото прилича на корена на едно
дърво
, а духът — на клоните и листата му.
Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг.
— — — Тялото прилича на корена на едно
дърво
, а духът — на клоните и листата му.
Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно
дърво
на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин.
И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме.
Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно
дърво
на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин.
Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.
към текста >>
Гравитация, кохезия, падането на ябълката от
дървото
, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят.
Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730. Оригиналите им всякога може да се прегледат. Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват.
Гравитация, кохезия, падането на ябълката от
дървото
, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят.
В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях.
към текста >>
Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице,
дърво
и минерал това поле от светлина или цвят.
Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите.
Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице,
дърво
и минерал това поле от светлина или цвят.
Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша.
към текста >>
Към символа на змията се прибавял и символа на
дървото
, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“.
Към символа на змията се прибавял и символа на
дървото
, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“. Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл.
към текста >>
Дървото
на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“.
Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
Дървото
на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“.
Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл. Към тези древни символи принадлежи лотос ат.
към текста >>
В Bhagavad Gita (15) се споменава
дърво
на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „
дървото
на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род.
За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите. Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“. Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера.
В Bhagavad Gita (15) се споменава
дърво
на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „
дървото
на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род.
Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл. Към тези древни символи принадлежи лотос ат. Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси. египтяни, и след тях, от будистите.
към текста >>
Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно
дърво
, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на
дървото
.
С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване!
Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно
дърво
, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на
дървото
.
Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано.
към текста >>
Който ги възпира, убива
дървото
.
Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото.
Който ги възпира, убива
дървото
.
Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред.
към текста >>
Те са материализации на духа на
дървото
, стремящ се да се изяви във физическия свят.
Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина.
Те са материализации на духа на
дървото
, стремящ се да се изяви във физическия свят.
Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено!
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг,
дърво
, обвито с олово, парче от каменни въглища.
Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н.
Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг,
дърво
, обвито с олово, парче от каменни въглища.
Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията. Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век.
към текста >>
Има обекти, обаче, които на обикновените махала не отговарят Такива обекти реагират на махала от друга материя — стъкло, сухо
дърво
.
Елипсите и правите линии могат да стават в напречни едно към друго направления и така се получават звездовидни фигури. Понякога движенията са съвършено разбъркани, без никаква типична форма. От значение е не само формата на движенията, но и техния брой, тяхната скорост и равномерност. Трябва да се следи дали движенията почват откъм страната на изследвана, отляво или отдясно, дали се получават вълнообразни или други някакви необикновени движения и пр. Всяко същество се проявява чрез особени, характерни само за него, движения, които във всяко време са еднакви.
Има обекти, обаче, които на обикновените махала не отговарят Такива обекти реагират на махала от друга материя — стъкло, сухо
дърво
.
Ритъма на движенията си остава постоянен за всеки обект. В едни случаи движенията постепенно се усилват — Crescendo, в други отначало са силни и веднага почват да отслабват — decrescendo. Понякога, след като движенията са достигнали своята максимална сила, не последва едно съответно постепенно отслабване, както би трябвало да се очаква според законите на физиката, а махалото спира внезапно или спира за известно време и след това пак почва да се движи. Над някои обекти движенията са смели, енергични, в други случаи страхливи, несигурни и малко на брой. Движенията на махалото са резултат от действието на три сили, излизащи от: 1) изследвана.
към текста >>
Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче
дърво
с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция!
Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“.
Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче
дърво
с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция!
Тен уверява, че мозъкът изпускал мисълта, както черният дроб жлъчката. Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя?
към текста >>
Ако разгледаме корените на такова
дърво
, ще видим, че то има обезателно един корен, който се спуща право на долу и достига значителна дълбочина.
Тия нежни коренчета, изтръгнати от старите си условия, загубват значителна част от своята жизненост, която при такива обстоятелства се съсредоточава към главния корен, и тази е главната причина, поради която тъй посаденото дръвче трудно се хваща и съвзема. И тъй, виждаме, че от употребяемия в днешно време начин на подрязване при саденето и от разкопаването на почвата, вместо полза, ние нанасяме само вреда на дръвчето. С дългото подрязване на s гоените и стъблото и запазването на тънките коренчета се полагат основите на общоизвестната хилавост на овощните дървета; с разрохкването на почвата пък, излагайки нежните коренчета на дръвчето на влиянието на летните горе- _ ни, есенната киша и зимния мраз, не само се поддържа, но и засилва от година на година това състояние на хилавост и болнавост, при което няма защо да ни учудват незадоволителните в всяко отношение реколти. Новият естествен начин за садене на овощни и други дървета, лози и храсти Преди да пристъпим към излагане новия начин за садене на дръвчетата, нека се обърнем към природата, да видим как и при какви условия тя извършва тази работа. Самораслите плодни дървета, както показва и самото им име, са покарали от семка и израснали без намесата на човешката ръка.
Ако разгледаме корените на такова
дърво
, ще видим, че то има обезателно един корен, който се спуща право на долу и достига значителна дълбочина.
От една страна, такъв корен има значение да предпазва изтръгването на дървото при силна буря, а от друга страна, да осигури необходимата за него храна от подпочвената влага, каквато постоянно има в по-дълбоките пластове на почвата. Същите резултати се постигат и посредством новия начин на садене на дръвчетата, с тази разлика обаче, че вместо един корен, който се спуща право надолу, дръвчето образува най-малко два такива, които при това отиват и значително по-надълбоко, — а това е едно не малко предимство. Как става саденето по новия начин? Преди всичко почвата трябва да бъде необработена (целина), напр. някое пасбище, гол баир и пр.
към текста >>
От една страна, такъв корен има значение да предпазва изтръгването на
дървото
при силна буря, а от друга страна, да осигури необходимата за него храна от подпочвената влага, каквато постоянно има в по-дълбоките пластове на почвата.
И тъй, виждаме, че от употребяемия в днешно време начин на подрязване при саденето и от разкопаването на почвата, вместо полза, ние нанасяме само вреда на дръвчето. С дългото подрязване на s гоените и стъблото и запазването на тънките коренчета се полагат основите на общоизвестната хилавост на овощните дървета; с разрохкването на почвата пък, излагайки нежните коренчета на дръвчето на влиянието на летните горе- _ ни, есенната киша и зимния мраз, не само се поддържа, но и засилва от година на година това състояние на хилавост и болнавост, при което няма защо да ни учудват незадоволителните в всяко отношение реколти. Новият естествен начин за садене на овощни и други дървета, лози и храсти Преди да пристъпим към излагане новия начин за садене на дръвчетата, нека се обърнем към природата, да видим как и при какви условия тя извършва тази работа. Самораслите плодни дървета, както показва и самото им име, са покарали от семка и израснали без намесата на човешката ръка. Ако разгледаме корените на такова дърво, ще видим, че то има обезателно един корен, който се спуща право на долу и достига значителна дълбочина.
От една страна, такъв корен има значение да предпазва изтръгването на
дървото
при силна буря, а от друга страна, да осигури необходимата за него храна от подпочвената влага, каквато постоянно има в по-дълбоките пластове на почвата.
Същите резултати се постигат и посредством новия начин на садене на дръвчетата, с тази разлика обаче, че вместо един корен, който се спуща право надолу, дръвчето образува най-малко два такива, които при това отиват и значително по-надълбоко, — а това е едно не малко предимство. Как става саденето по новия начин? Преди всичко почвата трябва да бъде необработена (целина), напр. някое пасбище, гол баир и пр. Взема се най-добре едно-годишно дръвче, т. е.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той пипна в тма дълбока: „Какво е туй
дърво
?
Потиснат от мъгла, Той броди тук и там, а трепкат в поглед ледни Предвечен мрак и сън, зловещи, тъмни бездни. Понявга шепне той: „дали съм аз във този мрак? " Тъй тъмна е нощта, че гасне всеки зрак. * * * Пое случайно път, кой стръмно се извива По хълм, що някой стрък къпина сал покрива; Замислен, крачи там, по голите скали, Не гледа, де върви — вървят нозе сами; В околний ужас див намира той наслада; Така по пътя хълм нечакано изпада Сред нечий пущинак, що сякаш беше връх; Тук спира се за миг и тръгва с пресен дъх Да скита пак самин сред тая нощ жестока. * * * Преграда срещна в път.
Той пипна в тма дълбока: „Какво е туй
дърво
?
Къде съм аз сега? “ И ей надлъж и шир изпитва го с ръка, В окови дълги дни лежала в мрака гъсти. „Туй стълб е! “ викна той и сегна с бледни пръсти, Изсъхнали почти в суровите тегла, И, бледен кат мъртвец, докосна там крака. Подобно бухал, в страх кой бяга да се скрие, Изтегли той ръка — тя цяла в кръв се мие.
към текста >>
Кат лед са тез нозе, в тях гвоздей се черней, И тиня, злъч и кръв
дървото
сякаш лей!
Къде съм аз сега? “ И ей надлъж и шир изпитва го с ръка, В окови дълги дни лежала в мрака гъсти. „Туй стълб е! “ викна той и сегна с бледни пръсти, Изсъхнали почти в суровите тегла, И, бледен кат мъртвец, докосна там крака. Подобно бухал, в страх кой бяга да се скрие, Изтегли той ръка — тя цяла в кръв се мие.
Кат лед са тез нозе, в тях гвоздей се черней, И тиня, злъч и кръв
дървото
сякаш лей!
Той тегли се назад. В боязън смъртно-ледна Отваря вълчи взор в тъмата непрогледна И вижда надпис блед с неясни словеса Пред него да трепти под тъмни небеса. Стоеше тамо кръст . . . * * * До него делва тъмна, Хизопия и гъба в нея натопени; А там на страшний кръст, с наведено лице, Със мъртъв взор и в кръв, обвиснал на ръце, Опасан със коноп по кръста му обвити, С пронизано коляно, с ръце, нозе пробити, Сломен, разкъсан, гол, превит, обвесен, блед В мрака изпъкна труп, кой сякаш бе огрет На нечий сън велик от нощното сиянйе!
към текста >>
“ И една майчица, която също тъй дълго е трябвало да преспи, ще те чака, и тогава ти пак ще дойдеш на света, ще станеш голям или ще умреш малък, и все така пак, докато хубавият ангел каже: „ела с мене в нашата добра, свещена страна, под коледното
дърво
, там ти вечно ще играеш и ще ядеш изящни, хубави неща, ще пееш, и няма вече никак да ходиш в училище и татковата пръчка ще си остане също зад огледалото!
Аз излагам тук техния разговор, който същия ден записах, доколкото си спомних, не точно дума по дума, но в същия смисъл. Ханс: „знаеш ли, Ханя, аз не желая да умра, — защото, като умре човек, изкопават трап, турят го в него и го засипват със черна, мръсна пръст! “ „Ах, не! “ отговори, с един мечтателен израз в сините очи, малкото момиченце, „ти не трябва да си представляваш това така... виж, ние идваме при майка си съвсем мънички, мнозина казват, че щъркелът донася децата, но това не е вярно. Ето, когато кажат, че някой е умрял, поставят го да спи и го покриват хубаво с цветя и пръст, но не го налягат силно, и когато той преспи 100 или 1000 години, милия Господ идва или праща някой хубав ангел и той казва: „ти трябва вече да се събудиш!
“ И една майчица, която също тъй дълго е трябвало да преспи, ще те чака, и тогава ти пак ще дойдеш на света, ще станеш голям или ще умреш малък, и все така пак, докато хубавият ангел каже: „ела с мене в нашата добра, свещена страна, под коледното
дърво
, там ти вечно ще играеш и ще ядеш изящни, хубави неща, ще пееш, и няма вече никак да ходиш в училище и татковата пръчка ще си остане също зад огледалото!
“ Така бъбреха децата на моя съсед, един високо образован господин, и така си приказваха те, както ми разказа тяхната майка, всяка вечер. Това е мъдрост, която ние, възрастните, никога не можем да схванем ясно, ако не сме много напреднали и дълбоко вникнали в основите на изследването. О, детски уста, пълни с безсъзнателна мъдрост! Вслушвайте се, господа възрастни, в разговорите на малките и вие ще научите много, защото „докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. (Из „ Zentralblatt fur Okkultismus“).
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното
дърво
из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно.
Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното
дърво
из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
„Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното.
към текста >>
Той е бил по- строен цял от
дърво
, а само основата му била от бетон.
Общоевропейската война много попречила. Целият план до най-малките подробности е бил изработен лично от Д-р Рудолф Щайнер. Той изработил моделите, скиците, и по тези модели и скици множество художници, съчувственици на делото, разработвали частите. Това се отнася както за външността, така и за вътрешните подробности. До септември 1920 година зданието е било достатъчно готово, за да служи за университетския курс от 26 септември до 16 октомври.
Той е бил по- строен цял от
дърво
, а само основата му била от бетон.
Това грамадно здание, което със своята външна форма е правило дълбоко впечатление на зрителя, е притежавало два свода: голям и малък. Големият свод се подпирал на 14 стълба, а малкият на 12. По стените и прозорците били нарисувани цветни картини от окултен характер под ръководството на Д-р Щайнера. Обаче, много от тях са нарисувани лично от него. Картините по вътрешната повърхнина на големия свод изразявали седемте културни епохи на човечеството.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Научната и художествената работа на университета продължава, като се използва оцелялото съседно помещение, което до тогава служило за
дърводелско
ателие.
Още от сега са взети мерки за възобновяването му. Ще трябва да се събират суми от съчувственици за целта. Събирането на волни помощи е започнато. При възобновяването му ще се избягва дървения материал. Но и след изгарянето „Гьотеанум“ като окултен университет съществува и продължава да функционира.
Научната и художествената работа на университета продължава, като се използва оцелялото съседно помещение, което до тогава служило за
дърводелско
ателие.
Художествена и педагогическа сбирка в Щутгарт Тя траяла от 25. до 29. март 1923 година. Присъствали 1200 души от Германия и странство. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Педагогика и изкуство“ и „Педагогика и морал“.
към текста >>
Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно
дърво
в парка Монтсури и която представлява цвета на това
дърво
.
Би трябвало да се напишат цели томове, за да се изложат подробно работите на командант Дарже: в други последващи статии аз ще имам случая да се повърна върху тях. Той е сполучил да добие стотини флуидични фотографии, като е магнетизирал плаки било на сухо, било в откривателната баня, с контакт и без контакт. Той е записал и магнетични вибрации, излъчвани от ръцете на оператора. Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия. Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2).
Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно
дърво
в парка Монтсури и която представлява цвета на това
дърво
.
. . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“. В книгата „La Photographie Transcendantale“ е поместен цял отдел, в който се излагат резултатите от трудовете на Дарже върху радиоактивността и творческото действие на човешката мисъл. Дадени са и многобройни фотографически снимки.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И както
дървото
развива цветове и листа под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая божествена сила вътре в нея.
Обяснявай му всяко нещо сериозно, доколкото е възможно. Не се смей на наивността му и не издавай собствената си „духовна висота“! Педагогиката трябва да изхожда от божествените заложби, които има човешката душа. Едвин Бьоме казва: „ Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като основна сила.
И както
дървото
развива цветове и листа под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая божествена сила вътре в нея.
Тя е постоянно огряна от тази божествена сила отвътре, за да се осъществи мировия възпитателен план“. У детето от миналите прераждания може да има и некои лоши заложби, но най-важното е, че има божествени заложби, които трябва да се развият. Божественото у него е истинската, висшата негова природа. Тя е главният фактор, който действа отвътре, и него трябва да вземем пред вид при възпитанието. Нима не виждаме неговата проява у Разколникова (в романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски), у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот?
към текста >>
Работел като
дърводелец
, механик, черноработник, турял няколко лева на страна и пак продължавал пътуването си.
Случвало се е да не яде по няколко деня. По някой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му. Гореща вяра в смисъла на живота го крепяла във всички изпитания. В градовете се отбивал само когато е трябвало да търси работа.
Работел като
дърводелец
, механик, черноработник, турял няколко лева на страна и пак продължавал пътуването си.
Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки. Повечето спирал в селата ; селяните му направили впечатление със своето гостоприемство. Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни), и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали. Чрез преживените страдания при пътуването той по-добре вникнал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал, в що се състои истинското щастие и радост.
към текста >>
Там той работел
дърводелство
, обущарство, настроявал пияна в селата.
Там постъпва в един гараж за изкарване на материални средства. Сестра му заболява и, след една година тежко боледуване, умира. В 1915 година се намесва и България във войната. Той, като поданик на неприятелска държава, бива интерниран в Апенините (Абруската област). Често го посещавали селяни и други.
Там той работел
дърводелство
, обущарство, настроявал пияна в селата.
Същевременно и рисувал. Там нарисувал картината „Странникът и неговата сестра“. След периода на интернирането отишъл в Рим, за да види какво да прави, като мислел скоро пак да се върне в планините. В Рим се видял с разни художници. Те и други лица настоявали да уреди изложба на картините си, и въпреки неговото желание, уредили такава изложба.
към текста >>
Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника,
дърводелство
, земеделие, настройване на пиана.
През декември с. г. след кратко престояване в София, заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски.
Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника,
дърводелство
, земеделие, настройване на пиана.
В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е убеден вегетарианец. Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните“, казва той. Месната храна огрубява човека. Всеки човек трябва да е из- пълнен с любов към животните, — тези наши по-малки братя.
към текста >>
2) Сухо
дърво
.
Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността.
2) Сухо
дърво
.
Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувстваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа. И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир. Всека извивка на стъблото и клоните ни разкрива преживяванията на тая душа.
към текста >>
Тук чувстваш нещо повече от самото
дърво
.
И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2) Сухо дърво. Тук-там с изсъхнали листа.
Тук чувстваш нещо повече от самото
дърво
.
То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа. И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир. Всека извивка на стъблото и клоните ни разкрива преживяванията на тая душа. Цялата картина завладява зрителя, събужда у него съответно настроение. По този начин, като че ли целата природа е жива, зад всичко видимо е душата: видимите форми са неин израз.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на
дърводелеца
.
Вярата е само тогава жива, когато тя пусне корените си в чернозема на страданията. Само тоя, на когото никаква скръб не помрачава бистротата на духа му, у когото всеобемната любов буди енергия и който не потреперва пред никакъв ужас, само той е готов за съшествието и приемането на тая сила. Както яденето и пиенето се взаимно допълват в областта на физиологията, тъй и вярата и делата взаимно си въздействат, за да образуват ония свръхприродни сили и субстанции, които изразяват божествения ръст на Словото в нашите най-затаени кътове. Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад. Тия хора, както е казал и Rulman Merswin още преди 7 века, с нищо не се различават от другите по своя външен вид.
Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на
дърводелеца
.
Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина. Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести. Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато Учителят им ги възкреси. Човек е зависим от времето и пространството. Един богаташ или цар са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк.
към текста >>
Дървото
се нуждае от много години, за да израсне и даде плод.
С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати. В верността към себе си и към взетите решения и във величината на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери. Но не си въобразявай, че всичко това е леко. Не искай изведнъж да достигнеш крайната цел.
Дървото
се нуждае от много години, за да израсне и даде плод.
Твоите желания често ти пречат и те задържат на едно место. Затова, нужно е смело да заработиш сега, в настоящето. Да заработиш с вяра в себе си и в успеха на работата, без да отлагаш — защото настоящето е основа на бъдещето. Ползата от самовъзпитанието В привичките, придобити с усилие на волята, колкото и прости да изглеждат, лежат основните закони на самосъзнанието. Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Лавровото
дърво
имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др.
Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й. Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем.
Лавровото
дърво
имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др.
Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия.
към текста >>
Стори ни се, че удрят с чук върху някое звънтящо
дърво
.
На другия ден вечерта, в същия час, като е минал пак баща ми край тази къща, чул същите вайкания. Тоя път те били истински. Едно дете, което не било болно в надвечерието, заболяло през деня от лошо гърло, и умряло почти внезапно. Този факт стана във Вил-де-Перазо, съседна община на тази, в която аз учителствам.· 2. Г н Наполеони, бивш жилищен инспектор, ми разказа следния факт: ние се връщахме към полунощ, минавайки покрай две усамотени къщи, всред най дълбока тишина, и чухме силни удари, повторени в правилни междини и тряскащи в нощната тишина.
Стори ни се, че удрят с чук върху някое звънтящо
дърво
.
Няма да скрия от вас, че космите ми настръхнаха и че аз се завърнах в къщи твърде развълнуван от това необяснимо явление. След два дни случайно се намерих на същото място, отдето тия странни удари ме стреснаха, и пак се чуваха: това бе селският столар, който обковаваше ковчега на овчаря, умрял в надвечерието. 3. В същия ден, когато разбойниците Масони убиха лекаря Маласплна, в Коста, чичо ми Коста Микел-Анджело, който е още жив, а тогава (1850 г. ) бе ученик в Бастийския лицей, почувства като че ли е стегнат от некакво невидимо стегало, което унищожаваше всичките му движения. Бабата по майка на чичо ми бе сестра на лекаря Маласпина (писмо № 2230).
към текста >>
„ Що прави
дървото
след зимно забвение?
„ Признавах аз само добрите дела, „ Омразата в мен е кратка била, „ И нивга огорчен, дошъл в унилост, „ Не напусна домът ми без дума на милост, „ Никой от мен по-добре в светът „ На пълната прошка не позна вкусът „ И не е дарил със свойта любов „ По вече хора под Божий покров. „ Но това, що бе най-горчиво за мен, „ То бе съдбата ми на усамотен. — Господ, унесен и твърде зает, Небрежно му даде следний ответ: — „ Всеки да живей, следвайки пътя свой, „ Нищо, че самотен и тъжен бил той. „ Що прави огънят пред наковалнята? — Пламти!
„ Що прави
дървото
след зимно забвение?
- Цъфти! „ Всеки е длъжен и то всецело „ Да се привърже към свойто дело. „ Измий очите си и — замълчавай.. . . „ Бъди добър и — продължавай. .. .
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни,
дървото
забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот!
кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери! С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях!
Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни,
дървото
забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот!
дано да дойде Сатана и в мрежата на свойте изкушения да въвлече и тая, що ми беше на щастието в миналото мощ, а днес ме задушава с добродетел! Тогаз ще викна: подла си! и чист ще ида с жалка съвест на измена! Виновен съм, голям е моя грях! Това е любовта, това е чистий извор, отдето благородството избликва!
към текста >>
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на
дървото
за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“.
Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията. Там се намирали и басейните и водните течения, с които са се туряли в движение многобройните машини в подземието на храма.
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на
дървото
за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“.
Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници. Колонната зала. — Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала.
към текста >>
Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие
дърводелец
, която той разправя с въодушевление.
Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си. Съобщава: М. Т-ва. Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с.
Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие
дърводелец
, която той разправя с въодушевление.
Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Опасното
дърво
.
Теодоров. II. Съобщение за убийството на Ст. Стамболов. III. Цяло войсково отделение, предпазено от смърт чрез предупреждение на сън. IV. Къща, посещавана от духове. V.
Опасното
дърво
.
VI. Видение. VII. Посещение на невидимо същество. VIII. Изгубен предмет, намерен по необикновен начин. IX. Явяване на умиращ. 9. Разни вести: I.
към текста >>
Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно
дърво
, но по никой начин да не минава оттатък
дървото
.
Тутакси аз се събудих. На сутринта, когато седнахме на двора на закуска и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова. След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение.
Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно
дърво
, но по никой начин да не минава оттатък
дървото
.
И наистина на другия ден дадена му била заповед да премине реката и да стигне до известен пункт. Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено дърво и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до дървото, което тоже му бито познато. Тогава той дал заповед да се спрат там. Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X. с войниците биха отишли там, всички щели да бъдат избити.
към текста >>
Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено
дърво
и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до
дървото
, което тоже му бито познато.
След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение. Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой начин да не минава оттатък дървото. И наистина на другия ден дадена му била заповед да премине реката и да стигне до известен пункт.
Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено
дърво
и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до
дървото
, което тоже му бито познато.
Тогава той дал заповед да се спрат там. Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X. с войниците биха отишли там, всички щели да бъдат избити. Обаче, сънят му в предната вечер ги предпазил от смърт. Б. Р.
към текста >>
Опасното
дърво
.
Стигнахме на улица Клочковска и, за наше удивление, виждаме, че гори въпросната къща, която изгоря до основите. Освен пожарникарите, никой от населението не смееше да помага, като си говореха: „тази къща беше много загадъчна, в нея имало събрание на духове“. Понеже тогава бях материалист и не се интересувах от окултизма, всички работи, които ми разправяха, не можех нито да си ги обясня, нито да повярвам. Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар).
Опасното
дърво
.
Преди 35 години бях дете, 15 годишен. Отивам на погребението на мой свако. Свършихме погребението и когато сложиха маса да се гощават за „Бог да прости“, разговаряха се тихо и задушевно и разправяха: свако ми се връщал от воденицата нощем около 1 часа. Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата. Обикаля, гледа, нищо не може да забележи.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места, хлебното
дърво
също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места, портокалите, лимоните, бананите и пр.
Събитието на 9 юни 1923 г. предсказано. Съобщение от Стоян Д. Коларов. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Не се противи на злото - Законът за любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие.
Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места, хлебното
дърво
също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места, портокалите, лимоните, бананите и пр.
- всичките растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс?
към текста >>
Както
дървото
, то има своя младост, своя зряло ,т и свое разложение.
Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от привличане, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат. Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл. Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката. Но това тяло има известен свой собствен живот. Той е подобен на живота на едно растение.
Както
дървото
, то има своя младост, своя зряло ,т и свое разложение.
Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила. Той би сторил това като изпрати себе си (т. е. своята мисъл) в по-висш духовен живот и чрез тая линия или лъч на мисъл като съединително звено да привлече към себе си запаси от живодатен елемент, който принадлежи на оная област на духа. Нашето име за тоя процес е „въжделение“. С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто.
към текста >>
Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата,
дърводелницата
, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба!
Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата,
дърводелницата
, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота?
към текста >>
Можем да имаме училище с разни работилници:
дърводелница
, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“.
Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
Можем да имаме училище с разни работилници:
дърводелница
, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“.
Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота? Той не остава ли, като тебе, роб на материята, с потънало в материята съзнание?
към текста >>
Вторите учат
дърводелство
, както и първите.
По този начин без заобиколки се навлиза във френския език. Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне3). Занимание в работилниците В ръчния труд участват и момчета и момичета. Първите се учат да плетат, както и вторите.
Вторите учат
дърводелство
, както и първите.
Д-р Щайнер изисква от учителя да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти обущата“. Следобедни занимания Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд. а повече е склонна към мира на фантазията. Следобедното време се заема с гимнастично и евритмично обучение (последното е задължително за всички деца), с музика и пение.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там човек не вижда нищо от земята, никакво
дърво
, планина, здание, а само небесната светлина.
сутринта и пишеше статии за „Гьотеанум“ или други работи. Той искаше постоянно да дава духовни ценности, ако не устно, поне писмено. До последната си минута той мислеше за целия свят“. Леглото на Д-р Щайнер било в ателието. Последното представлява високо помещение, със светлина, която иде отгоре.
Там човек не вижда нищо от земята, никакво
дърво
, планина, здание, а само небесната светлина.
До леглото му е стояла статуята Христос, изваяна от самия Щайнер. Наоколо всички маси и етажерки били отрупани с книги. Алберт Стефен казва: „С ясновидски поглед той беше видял Христа. И видяното беше въплътил във форма, за да повдигне духа на тези, които идат“. И през последните дни на своя живот той е мислел повече за другите, отколкото за себе си. Напр.
към текста >>
Работниците, които щели да почнат работата в
дърводелницата
, спрели работата, за да не се вдига шум.
март настъпило влошаване на болестта. На 30. март в 5 часа сутринта се събрали известен брой лица в предната стая на ателието. Д-р Щайнер давал своите упътвания. Всеки от събраните се молел в себе си за него.
Работниците, които щели да почнат работата в
дърводелницата
, спрели работата, за да не се вдига шум.
Още на 29. март било телеграфирано на г-жа Мария Щайнер в Щутгарт за кризата. Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер. Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията).
към текста >>
Но когато двете си сътрудничат, те представляват
дървото
на познанието и
дървото
на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“.
Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание.
Но когато двете си сътрудничат, те представляват
дървото
на познанието и
дървото
на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“.
„Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей.
към текста >>
година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти; също така и с
дърводелство
и и книговезство ще почне след 14. година.
Че с тях заглъхват висшите детски способности! Изведете детето още от малко всред цветята, изворите, потоците, дръвчетата и вижте какъв ще бъде резултата. Ръчният (занаятчийският ) и индустриалният (машинният) труд от гледището на окултната педагогика „Децата ще имат малки колца и мотика. Когато се събуди умът, тогаз ще работят с машини: като мине 14. година. До 14.
година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти; също така и с
дърводелство
и и книговезство ще почне след 14. година.
Нека да е по-близо до природата. Центровете в мозъка са наредени спиралообразно. Вредно е, ако събудим един център в мозъка преждевременно. Като се работи по горепосочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкоз енергия в мозъка си“.
към текста >>
Един Учител2) Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд:
дърводелство
, книговезство, тъкачество и пр.
Вредно е, ако събудим един център в мозъка преждевременно. Като се работи по горепосочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкоз енергия в мозъка си“. „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогаз нека то почне от малко с машини“.
Един Учител2) Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд:
дърводелство
, книговезство, тъкачество и пр.
За да подсладят тази работа, те казват, че детето, разбира се, от начало ще почне с игри и след това ще премине към труд. По същата причина, поради която са вредни кирпичките и кубчетата на Фрьобел и Монтесори, вредно е и обучението на дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. от ранна възраст, преди 14. година. Други искат децата от ранна възраст да почнат с машинен труд. Искат детето още от малко да го направят „малък индустриалец“!
към текста >>
По същата причина, поради която са вредни кирпичките и кубчетата на Фрьобел и Монтесори, вредно е и обучението на
дърводелство
, книговезство, тъкачество и пр.
Защото многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкоз енергия в мозъка си“. „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогаз нека то почне от малко с машини“. Един Учител2) Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето, разбира се, от начало ще почне с игри и след това ще премине към труд.
По същата причина, поради която са вредни кирпичките и кубчетата на Фрьобел и Монтесори, вредно е и обучението на
дърводелство
, книговезство, тъкачество и пр.
от ранна възраст, преди 14. година. Други искат децата от ранна възраст да почнат с машинен труд. Искат детето още от малко да го направят „малък индустриалец“! Някои разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже днешният живот е епоха на силен индустриализъм, то непременно и детето трябва да разбира този индустриализъм“ Но подходящо ли е това за детската природа? До 14.
към текста >>
Ето защо: 1) В много трудови училища в Европа и Америка се практикува полска работа, обаче, наред с
дърводелство
, книговезство, железарство и даже машинен труд.
Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди, изучването кои сили и способности и в кой период се развиват. От пренебрегването на тези закони могат да последват капитални грешки. * * * Някои ще кажат, че възпитание при обучение с природата се вече практикува в някои училища. Да, вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа. Обаче, това което се практикува там, е далеч от нашата идея!
Ето защо: 1) В много трудови училища в Европа и Америка се практикува полска работа, обаче, наред с
дърводелство
, книговезство, железарство и даже машинен труд.
Но това е в противоречие с принципите на окултната педагогика. 2) Има училища, в които главната работа на децата е полска, обаче тази работа е външна, механична, не е одухотворена. Тогаз тя няма онова възпитателно значение! Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления. А това загрубява душата!
към текста >>
Съвсем други — по-дълбоки и по-живи — мисли, чувства и желания ще работи детето с едно
дърво
, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво на неговата любов!
Тук вече дохождаме до въпроса за съдържанието на детската дейност. Отговорът е: защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават не засегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват! При изучаване на растенията и животните, трябва да чувстваме, че в тях има съзнание и да проследим степените на съзнанието, да почувстваме, че влизаме в контакт не само с материалните форми, които са пред нас, но и с това, вътрешното, което живее зад тях. Тогаз детското въображение, сърце, мисъл ще вземат по-дълбоко участие в работата.
Съвсем други — по-дълбоки и по-живи — мисли, чувства и желания ще работи детето с едно
дърво
, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво на неговата любов!
Само тогаз работата на детето няма да бъде механична, а ще има истинско възпитателно значение. По-активна е тази работа, в която вземат участие повече душевни сили. А само при подобно отнасяне към растенията, повече детски сили се засягат и то по-дълбоко! Още по-голямо съдържание се влага в детската работа, когато то разглежда явленията в природата като символи на висши истини. Така, всеки час по естествознание освен че ще ни запознае с материалните явления около нас, но ще издигне душите и към висши духовни сфери, ще ги постави в съприкосновение с вечното.
към текста >>
В плодните дръвчета има духовни сили, и когато детето посади едно
дърво
, то тези духовни сили ще помогнат за повдигането на детето.
В едно училище по старите методи, с една трудова седмица, през време на която детето се занимава само с физически труд, за да се предаде след това само на „книжно“ учение, не може да се постигне много нещо. Работата на детето всред природата „Децата трябва да започнат своето възпитание с чертане на малки лехи, с пренасяне на пръст от едно место на друго, посаждане плодни дръвчета, чистене извори, освобождаване дръвчета от гъсеници. Напр. ако учителят изведе децата на Витоша, да поочистят малко пътищата от камъчета, сухи клечки и сухи дървета. Това за тях е едно упражнение, и същевременно ще очистят пътищата. В всички околни местности да бъдат посадени плодни дръвчета от децата!
В плодните дръвчета има духовни сили, и когато детето посади едно
дърво
, то тези духовни сили ще помогнат за повдигането на детето.
Сега децата развалят. Те сега се учат да развалят. А когато едно дете посади, то не разваля. Това ще пише в новото възпитание: малки деца да посаждат плодни дръвчета, а възрастните да участват с тях, за да ръководят работата“. „Физическият труд на децата трябва да е 1 — 2 часа на ден.
към текста >>
Когато виждам Бога на всякъде, в тате и мама, във всички хора, в животното и цветето, в
дървото
и в камъка, тогаз от нищо не се страхувам, а изпитвам само любов към всичко, което е около мен.
Общо образование, додето се оформи личността! Всяка личност трябва да се оформи всестранно! Молитвите на децата в Свободното Валдорфско училище С у т р и н : От главата до нозете аз съм образ Божи. От сърцето до ръцете аз чувствам Божието дихание. Когато говоря, аз изпълнявам Божията Воля.
Когато виждам Бога на всякъде, в тате и мама, във всички хора, в животното и цветето, в
дървото
и в камъка, тогаз от нищо не се страхувам, а изпитвам само любов към всичко, което е около мен.
В е ч е р: Когато виждам слънцето, мисля за Божия Дух. Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него. Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка.
към текста >>
Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в
дървото
, и в камъка.
Когато виждам Бога на всякъде, в тате и мама, във всички хора, в животното и цветето, в дървото и в камъка, тогаз от нищо не се страхувам, а изпитвам само любов към всичко, което е около мен. В е ч е р: Когато виждам слънцето, мисля за Божия Дух. Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него.
Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в
дървото
, и в камъка.
Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога. Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът. Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище. Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение.
към текста >>
Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от
дърво
ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол.
6 и „Езекиил“, гл. 41). Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения. Числата, споменати там, не са случайни. Храмът, описан в „Изход“, има следния акорд: ре, си бемол, сол. Соломоновият храм, описан в „Трета книга на царете“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол.
Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от
дърво
ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол.
стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от дърво ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от дърво ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол. Стих 9: и да направиш двора на скинията: от южната страна към пладне да има за дворът привеси от препреден висон: дължината за едната страна 100 лакти — сол бемол стих 13: дължината на двора да е 100 лакти — сол бемол Глава 30, стих 2: един лакът дължина на олтаря — ре един лакът широчината му — ре и височината му два лакътя — ре Ще дадем малко обяснение на това. Еталонът, който отговаря на струна сол, ще смятаме разделен на 96 части. Тогаз на сол от разните по-горни октави отговарят следния числа: 48, 24, 12, 6, 3, 11/2. Затова Сент-Ив пише, че 3 и 11/2 лакти отговарят на сол.
към текста >>
стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от
дърво
ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от
дърво
ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол.
Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения. Числата, споменати там, не са случайни. Храмът, описан в „Изход“, има следния акорд: ре, си бемол, сол. Соломоновият храм, описан в „Трета книга на царете“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол. Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от дърво ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол.
стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от
дърво
ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от
дърво
ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол.
Стих 9: и да направиш двора на скинията: от южната страна към пладне да има за дворът привеси от препреден висон: дължината за едната страна 100 лакти — сол бемол стих 13: дължината на двора да е 100 лакти — сол бемол Глава 30, стих 2: един лакът дължина на олтаря — ре един лакът широчината му — ре и височината му два лакътя — ре Ще дадем малко обяснение на това. Еталонът, който отговаря на струна сол, ще смятаме разделен на 96 части. Тогаз на сол от разните по-горни октави отговарят следния числа: 48, 24, 12, 6, 3, 11/2. Затова Сент-Ив пише, че 3 и 11/2 лакти отговарят на сол. Знаем, че в еталона, разделен на 144 части, си бемол отговаря на 123 части.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дървото
със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави.
Но само окултизмът, въз основа на по-дълбокото знание, е в състояние да изтъкне вътрешния смисъл на тези дълбоки алегории, които се съдържат в митовете, и да ги отдели от примесите. Херкулес още в люлката си убива два змея, след това един лъв, после — една хидра (ламя), която имала способност на местото на всека отсечена глава да си образува нови две. След това се бори с центавра, който има човешка глава и конско тяло. После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост.
Дървото
със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави.
Нали има много народни приказки, дето героят отива да дири градината със златните ябълки, за да си откъсне от тях. Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик. Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека. Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си). В друга легенда Язон е царски син, но за да може да си възвърне изгубения престол, трябва да отиде в Колхида (в Кавказ), за да вземе златното руно.
към текста >>
Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно
дърво
расте само чрез семе, или чрез фиданка,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря.
Всичките тия възгледи могат да бъдат разгледани и видени от центъра като Едно, вместо като отделни, ако се иска да се добие истинско схващане за вселената. Разглежданата тук идея е, че Дух и Материя, Живот и Форма, са противни полюси на едно и също вещество. Това твърдение е изказано метафизично, при всичко че то може да бъде и теологически изяснено. В тоя смисъл Духът и Материята са аспекти на Бога, който, сътворявайки вселената, трябва (до колкото човешкият ум може да схване идеята) да се поляризира, или, както си е, да изпрати навън два аспекта от себе си2). Това би могло да бъде представено по два начина, за да отговаря на разбирането на екзотериста или езотериста.
Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно
дърво
расте само чрез семе, или чрез фиданка,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря.
Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“. Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата. Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането,
дърводелството
, при приготвяне на играчки и пр.
От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно училище на духовни основи. Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата предчувствие за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека. Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд. училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението. Художествената работа на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение.
Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането,
дърводелството
, при приготвяне на играчки и пр.
Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа. Така се буди вътрешния извор на творчеството. В работилниците детето почва да работи от втори клас (от 12 година). Работата в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията. Почва се с обработка на дървото: отначало, за добиване на сръчност, детето приготвя домашни принадлежности: лъжици, лъжичник, етажерка за писма и пр.
към текста >>
Почва се с обработка на
дървото
: отначало, за добиване на сръчност, детето приготвя домашни принадлежности: лъжици, лъжичник, етажерка за писма и пр.
Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането, дърводелството, при приготвяне на играчки и пр. Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа. Така се буди вътрешния извор на творчеството. В работилниците детето почва да работи от втори клас (от 12 година). Работата в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията.
Почва се с обработка на
дървото
: отначало, за добиване на сръчност, детето приготвя домашни принадлежности: лъжици, лъжичник, етажерка за писма и пр.
След това още в същата учебна година децата почват да правят дървени играчки, които се движат с особени механизми. Отначало те приготвят чертежите им и след това изработват от дърво. Тук детето трябва да твори, да вложи художественост, да съединява техника с художествени мотиви. А това действа животворно върху детската душа, казва Волфхюгел, хармонизира силите й. Това занимание е по два часа седмично, но от 5.
към текста >>
Отначало те приготвят чертежите им и след това изработват от
дърво
.
Така се буди вътрешния извор на творчеството. В работилниците детето почва да работи от втори клас (от 12 година). Работата в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията. Почва се с обработка на дървото: отначало, за добиване на сръчност, детето приготвя домашни принадлежности: лъжици, лъжичник, етажерка за писма и пр. След това още в същата учебна година децата почват да правят дървени играчки, които се движат с особени механизми.
Отначало те приготвят чертежите им и след това изработват от
дърво
.
Тук детето трябва да твори, да вложи художественост, да съединява техника с художествени мотиви. А това действа животворно върху детската душа, казва Волфхюгел, хармонизира силите й. Това занимание е по два часа седмично, но от 5. клас, т. е. от 15.
към текста >>
В този период от юношеското развитие се забелязва вътрешен стремеж към създаване на пластични форми от глината,
дървото
и камъка (моделиране).
клас, т. е. от 15. годишна възраст (начало на половата зрелост) се въвежда вече предметна система и за заниманието в работилниците: два пъти всека учебна година се въвежда триседмичен период, през който заниманието в работилниците е по два часа на ден. От 5. клас почва моделирането.
В този период от юношеското развитие се забелязва вътрешен стремеж към създаване на пластични форми от глината,
дървото
и камъка (моделиране).
Както при рисуването, дърводелството и пр., така и при моделирането тук се работи по самостоятелен метод, който е плод на дълбокото познаване на законите за развитието на детските сили. Този метод е в противоречие с днешната практика. Формите, които се създават при моделирането не са подражание на външни форми, а плод на фантазията. Целта е да се развие творческото въображение, да се събудят спящите заложби. В така създадените от децата форми учителят и лекарят, казва Волфхюгел, виждат откровение на вътрешните духовни сили, те са извор за добиване познания за детската индивидуалност.
към текста >>
Както при рисуването,
дърводелството
и пр., така и при моделирането тук се работи по самостоятелен метод, който е плод на дълбокото познаване на законите за развитието на детските сили.
от 15. годишна възраст (начало на половата зрелост) се въвежда вече предметна система и за заниманието в работилниците: два пъти всека учебна година се въвежда триседмичен период, през който заниманието в работилниците е по два часа на ден. От 5. клас почва моделирането. В този период от юношеското развитие се забелязва вътрешен стремеж към създаване на пластични форми от глината, дървото и камъка (моделиране).
Както при рисуването,
дърводелството
и пр., така и при моделирането тук се работи по самостоятелен метод, който е плод на дълбокото познаване на законите за развитието на детските сили.
Този метод е в противоречие с днешната практика. Формите, които се създават при моделирането не са подражание на външни форми, а плод на фантазията. Целта е да се развие творческото въображение, да се събудят спящите заложби. В така създадените от децата форми учителят и лекарят, казва Волфхюгел, виждат откровение на вътрешните духовни сили, те са извор за добиване познания за детската индивидуалност. Какви силни преживявания изпълват децата, когато работят по този начин!
към текста >>
Нека си подадем братска, ръка по този озарен път, за да заработим и направим да се разцъфти
дървото
на религиозния живот.
В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието Царство на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е. че Бог ще дойде да се приобщи, с всички вярващи, с ония, които Го обожават в Дух и истина. . . Кабалата обхваща най-висшите познания, тя е една мистична, йероглифна, фигуративна, енигматична наука, изпълнена с параболи, алегории, загадки и тайни. Вечната наука, вдъхновена от Бога, ни опознава с природата, тя осветлява душата ни, пречиства духа ни и укрепва здравето на тялото ни.
Нека си подадем братска, ръка по този озарен път, за да заработим и направим да се разцъфти
дървото
на религиозния живот.
Нека това бъде нашия копнеж и единственото ни стремление“. Обаче, научаваме се, че г. Сабино Ринелла, тоя светъл ум, служител на истината и доброто, който е една. от гордостите на своя народ, бил отзован от фашисткото правителство. При все туй, където и да бъде, ние не се съмняваме, че той ще остане верен на своите идеи и ще работи неуморно за тяхното осъществяване в живота.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да избегна опасността от стоенето ми до самия край на брега, отстъпих назад и седнах на едно изровено от градинаря изсъхнало
дърво
.
Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат.
За да избегна опасността от стоенето ми до самия край на брега, отстъпих назад и седнах на едно изровено от градинаря изсъхнало
дърво
.
Трябва да преживея мъката от мисълта, че вече нема да посещавам кораба. Губи се и последния отзвук на копнежите на моята душа, на която още при първите проблески на нейното пробуждане е била внушена надеждата да намери некога това, което геният на човечеството още не знае. Като пробуден от дълбок сън, съзнанието ме посети. — Спомних си, че нищо не се губи, че вечността на живота възнаграждава. — Нищо, казах си аз — още една резка на ръката и друга на челото. П.
към текста >>
Окултистът работи за плода, който може да поднесе
дървото
, а то е духовното Разбира се, тази задача е пригодена за дървета със заложби, за да поднесат безкористно плодовете си.
Това е човекът, който задушва в себе си всяко неприязнено чувство. Разумът избистря мислите, а самообладанието е мерило за добротата. Я щом човек е добър, животът му е полезен за другите. Всеки човек претърпява в развитието си фазите на растене, цъфтене и връзване плод. Та едни хора са в корена, други в стъблото, трети в цвета, а четвърти в плода.
Окултистът работи за плода, който може да поднесе
дървото
, а то е духовното Разбира се, тази задача е пригодена за дървета със заложби, за да поднесат безкористно плодовете си.
Окултистът се уподобява на житно зърно, което в условията, в които е поставено, е понесло всички тежести, изпечено от слънчевите лъчи,. т. е. от божествените, носи живота, който съдържа в себе си, като нахранва гладните. Под това се разбира, че той освобождава обременените, страждущите, като сваля тяхното бреме и се нагърбва сам той с него. Това е пътя.
към текста >>
Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово
дърво
със златна или медна жица в средата.
За приготовление на магически жезли се употребяват различни субстанции. Но металите и камъните не могат да служат за тази цел, освен ако не са покрити с някаква органическа материя. В всеки случай, камъните нямат никаква цена за направата на жезлите. Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо.
Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово
дърво
със златна или медна жица в средата.
Английският тис или бадемовото дърво са също така добри за целта. По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво. Жезъл може да направи не всеки.
към текста >>
Английският тис или бадемовото
дърво
са също така добри за целта.
Но металите и камъните не могат да служат за тази цел, освен ако не са покрити с някаква органическа материя. В всеки случай, камъните нямат никаква цена за направата на жезлите. Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо. Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата.
Английският тис или бадемовото
дърво
са също така добри за целта.
По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво. Жезъл може да направи не всеки. И след като бъде направен, той трябва да бъде магнетизиран съвършено с надлежното благоговение и ритуали.
към текста >>
Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово
дърво
и най-после от водна върба и зарзалово
дърво
.
Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо. Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата. Английският тис или бадемовото дърво са също така добри за целта. По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина.
Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово
дърво
и най-после от водна върба и зарзалово
дърво
.
Жезъл може да направи не всеки. И след като бъде направен, той трябва да бъде магнетизиран съвършено с надлежното благоговение и ритуали. Тази операция трябва да стане в първото или второ пълнолуние, след като слънцето влезе в знака на Козирога, в полунощ, във време на кулминацията на луната в своя знак (Рака) и когато тя сияе в средата на небето. Най-добро време за отрязване на ореховата фиданка или други някакъв материал за жезъл е първото пълнолуние, после встъпването на слънцето в знака на Козирога, в полунощ, подир което пръчката трябва да се подложи на магнетизиране в следното пълнолуние в същия час. В заключение, ние не можем да не повторим, че магическият жезъл не е нищо друго освен един крайно сензитивен магически посредник за предаване и концентриране силите на обладаващия знание маг и че той е еднакво могъщ при най-силното възбуждение на ума на всекиго, независимо дали е употребен съзнателно или не.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
да разбираме смисъла на всичко — на всяко цвете,
дърво
, извор, планина, дом, човек.
Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие. Затуй, защото да посветим живота си в служене на Истината — с любов. в служене на всички страдащи и онеправдани, в това е висшата радост, в това е духовното и физич. здраве, в това е сливането с Бога, в когото няма смърт. „Мировата любов ще ни тури във връзка с живота.
да разбираме смисъла на всичко — на всяко цвете,
дърво
, извор, планина, дом, човек.
Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберем отношенията си един към друг“. И тъй, любовта е извор на живота, тя го осмисля, тя носи благо и радост на всичко, тя е влагата, топлината, сока за корените. Тя е основата — Мировата, Божествената Любов. В нея е разрешението гатанката на живота. Без нея животът е зло и безсмислица.
към текста >>
Всяко цветче, всяка тревица,
дърво
в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля.
Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към Астрономията. Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията. Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии. Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“. Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до царството на растенията и цветята.
Всяко цветче, всяка тревица,
дърво
в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля.
Няма ни един атом, който не би бил външно изражение на някоя отделна жива сила вътре в пространството „ЕТ“, която да действа в унисон с доминиращата сила, строго съответстваща на типа живот. Ако ли само науката можеше да види тази чудесна лаборатория, която действа в живата съкровищница на природата, то тя би престанала напразно да търси произхождението на живота и да се учудва на това, какво е станало с недостигащото звено на научната еволюция, защото тя тогава би реализирала понятието, че биогенезисът е една велика истина, както за оживената, така и за неодушевената природа, централен жив източник на който е Бог. После, науката би узнала, че двуединният живот всякога се намира в движение в цялата материална вселена, като циркулира около фокусите на творческите дейности, които ние наричаме слънца, звезди, планети, като очакват условия а те са всякога на лице, за материално въплъщение при всичките възможни комбинации, обстоятелства и условия, постижими и непостижими за нас, като се приспособяват към непрекъснатото феноменално свое проявление. Звената в тази могъща еволюционна верига понякога може да се явяват като недостигащи ту тук, ту там. Ето причината, поради която може да ни се стори, че типовете в своята цялост не съществуват.
към текста >>
На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното: „На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното
дърво
се храни и поддържа посредством най-малки органи.
Но това знание лежи зад пределите на тази линия, която прегражда пътя на материалистическия учен, като казва: „Ти не можеш да идеш по-далеч от тук! Тука е възможния за тебе предел. Края на материалната нишка е постигната и ако ли ти не можеш да я свържеш с нишката на следния план, то твоите изследвания трябва да се спрат тук! “ Преди да влезем в разглеждането на тия жизнени въпроси и да дадем отговори на тях, ние трябва да направим едно малко отклонение и де се постараем да се запознаем с най-новите идеи и открития на физическата наука по тези интересни въпроси. Най-заслужващ ръководител в случая може да се сметне съчинението не покойния Джемс Джонсон: „Химия на общия Живот“, попълнено от Артур Черч.
На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното: „На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното
дърво
се храни и поддържа посредством най-малки органи.
Микроскопически отвори на листата всмукват газовата храна от въздуха, повърхността на микроскопически косъмчета всмуква от почвата течната храна. Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи! И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се преобразува в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се преобразува в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“. По нататък в същата глава, страница 62 и 63, същия красноречив автор продължава: „Специалните химически изменения, произходящи в растенията, ако ли само бихме могли да ги наблюдаваме, биха ни се сторили не по-малко чудесни, отколкото бързото образуване на микроскопическите растителни организми от суровата им храна, която се съдържа в гроздовия сок.
към текста >>
От семенните съсъци на едно растение (мак) ние събираме сок, който, като се изсуши, постъпва в търговията под название опиум; от кората на други (хининовото
дърво
) ние извличаме хинин, посредством който лекуваме яростната треска; от листата на други растения извличаме смъртоносни отрови, често със забележителна ценност по своите лечебни сили и полза.
Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи! И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се преобразува в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се преобразува в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“. По нататък в същата глава, страница 62 и 63, същия красноречив автор продължава: „Специалните химически изменения, произходящи в растенията, ако ли само бихме могли да ги наблюдаваме, биха ни се сторили не по-малко чудесни, отколкото бързото образуване на микроскопическите растителни организми от суровата им храна, която се съдържа в гроздовия сок. И до днес се явява още необяснено от най-напредналите химико физиологически изследвания, по какъв начин, като се хранят от една и съща почва и въздух, различните растителни части са способни да извличат субстанции, тъй различни помежду си по състав и свойства.
От семенните съсъци на едно растение (мак) ние събираме сок, който, като се изсуши, постъпва в търговията под название опиум; от кората на други (хининовото
дърво
) ние извличаме хинин, посредством който лекуваме яростната треска; от листата на други растения извличаме смъртоносни отрови, често със забележителна ценност по своите лечебни сили и полза.
Цветята и листата на някои растения съдържат изпаряемите масла на парфюма от ароматическите качества на които тъй много се наслаждаваме;семената на други ни дават други масла, които употребяваме в изкуството ... Тези и хиляди други факти ни говорят за това чудесно разнообразие, което претърпяват първоначалните форми на материята, когато се поглъща от живите растения. И действително, ако разглеждаме растението като цяло или най-дребната му част, ние всякога намираме еднакво очевидно разпределение на измененията, които организират всички тези различни по свойства произведения, които са характерни за известни форми материя“. Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано. И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа?
към текста >>
Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или
дървото
, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот.
Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло. Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух. Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство.
Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или
дървото
, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот.
(Следва) Превел: Waniel. __________________________________________ 1) Извадки от съчинението на Томас X. Бургон: „Светлината на Египет“, ч. II. 2) ХII-а от съчинението на Бургон: „Светлината на Египет“ г. II. Духовна опитност Картинно съобщен факт на сън.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от
дървото
, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави.
Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя.
Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от
дървото
, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави.
Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство.
към текста >>
Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от
дървото
или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система.
А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна.
Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от
дървото
или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система.
Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, един лист, отбрулен от
дървото
, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея.
Затова, казва Д-р Щайнер, сегашното човечество се намира още в началото на своето християнско развитие. Християнството, като учение за Божествената Любов, още не е приложено. Днешната култура е противоречие с този импулс.Новата култура ще бъде култура на Любовта — приложение на истинското Христово учение. Всички велики Учители преди или след Христа са били и са във връзка с Него. Всички окултни школи на миналото са подготвяли човечеството за идването на Христа, така например, окултните центрове на германските племена още преди Христа са ги подготвяли за Христа чрез мита за Зигфрид: Зигфрид, чрез окъпване в кръвта на змея, станал неуязвим.
Обаче, един лист, отбрулен от
дървото
, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея.
И само там бил той уязвим. Там било слабото место на Зигфрид. А това място е същото, дето бил прободен Христос с копие на кръста. Това е мястото на сърцето, символ на любовта. Значи, Зигфрид е уязвим на мястото на сърцето, което показва, че има нужда от идване на едного,който да направи човека неуязвим в тази област: има нужда от едного, който да донесе Любовта.
към текста >>
Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от
дърво
, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея.
От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество. Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения. Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога. Но това различие трябваше да се изрази в неговата книга върху Окултната науки (Тайното учение), както и в архитектурата на духовното му заведение.
Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от
дърво
, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея.
Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг.
към текста >>
Тя няма да бъде вече на половина от камък и от
дърво
както първата, но от железен бетон, за да се запази от небесния огън (?
Но неукротимия кураж на учителя и работливостта на неговата школа само се удвоиха. Променяйки още веднъж своята тактика и отказвайки се временно от широките перспективи на разрушения храм, той се предаде трескаво на практическото приложение на философията му в разните науки: естествената история, медицината, педагогиката. Веднага след свършването на войната, той промени името на своето духовно заведение. Вместо да го нарича „Йоанов дом“, той го назова Гьотеанум (Гьотев дом), от признателност към гения на Гьоте, тоя предтеча на съвременната окултна наука, който мощно го е подкрепил в развитието му, но също, предполагам аз, от желание да отбележи мирския характер на своето дело. Сега се говори за една нова сграда, много по-скромна, по нямане достатъчно парични средства, която трябва да се издигне вместо опожарената.
Тя няма да бъде вече на половина от камък и от
дърво
както първата, но от железен бетон, за да се запази от небесния огън (?
— Б. Р.) и от човешката злоумишленост. Нейният ъгловат изглед няма вече нищо артистично или символично. Вътрешността се състои от ред салони за сказки и лаборатории, и от един салон, предназначен за представленията на лирическата евритмия. Разумява се, трябва да се съжалява за разбирането и разпространението на щайнеровата идея, че не може да се възобнови опожарения храм, тъй като учителят би се защищавал най-добре чрез един храм.
към текста >>
Тук живеели строители от глина, тъкачи на книжна тъкан, листорезачи, строители от картон, каменари,
дърводелци
, земекопачи и пр.
Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем“. То е било цел рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и разни диви цветя.
Тук живеели строители от глина, тъкачи на книжна тъкан, листорезачи, строители от картон, каменари,
дърводелци
, земекопачи и пр.
За да изтъкна любовта и търпението, с което Фабр правил своите наблюдения, ще цитирам един случай, разправен от самия него. Веднъж още от ранна сутрин седнал на камък в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо: лангедокски сфекс (Sphex осcidentalis). Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабра, който приличал на човек вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава.
към текста >>
Така, детето ще се научи да обича всяка тревица, всяко цвете, всяко
дърво
, мушичка, бубулечка, птичка.
Тогаз и растенията и животните ще станат близки до детето, тогаз то ща ги разбере и ще ги обикне. Значи, от формата ще се издигнем до жизнените функции, а от последните до вътрешния живот. Детето ще отиде при цветята, тревите, дърветата, мушичките, птичките, и ще чуе, какво му говорят те. И като се научим, какво ни говорят, ще заобичаме. На това наблягам: именно, ще ги обичаме.
Така, детето ще се научи да обича всяка тревица, всяко цвете, всяко
дърво
, мушичка, бубулечка, птичка.
Така, то ще дойде до там, да се радва на всека тревица. И когато дойде до такива преживявания, то вече няма с удоволствие да къса цветето, но ще го остави да се радва на живота. То вече няма да сяда върху цветята. Когато сяда, ще гледа да сяда край тях, за да не ги стъпче. Но ти няма да му казваш да не ги къса.
към текста >>
Лъчите, които излизали от него, не минавали през
дърво
.
Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях. Не дълго след това едно шише, съдържащо тия източни масла, като че без причина се замъглило и, няколко часа по-късно пак като че ли без причина се изяснило. А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна величина и форма на божа кравица. Обаче, при по-старателно изследване той не показвал, че има естество на насекомо и всичко сега потвърдило, че той е по естество от растителен произход.
Лъчите, които излизали от него, не минавали през
дърво
.
От друга страна, те минават през олово и оставят отпечатък върху фотографическата плака. В това се вижда поразителната разлика между активността на тая частица и онази на радиума. По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото Дърво на Живота, онова дърво чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света. Творческото движение на живодатния Дух често е било символизирано като колело, пръстен или спирал. От тоя затворен кръг е произлязло това вещество, което удивлява нашата мисъл и че от тази, подобна на бръмбар, частица по мистериозен и същевременно систематичен ред се е почнало цялото развитие.
към текста >>
По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото
Дърво
на Живота, онова
дърво
чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света.
А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна величина и форма на божа кравица. Обаче, при по-старателно изследване той не показвал, че има естество на насекомо и всичко сега потвърдило, че той е по естество от растителен произход. Лъчите, които излизали от него, не минавали през дърво. От друга страна, те минават през олово и оставят отпечатък върху фотографическата плака. В това се вижда поразителната разлика между активността на тая частица и онази на радиума.
По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото
Дърво
на Живота, онова
дърво
чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света.
Творческото движение на живодатния Дух често е било символизирано като колело, пръстен или спирал. От тоя затворен кръг е произлязло това вещество, което удивлява нашата мисъл и че от тази, подобна на бръмбар, частица по мистериозен и същевременно систематичен ред се е почнало цялото развитие. Науката може да се надява, след неуморна работа и наблюдение, подкрепена от несъкрушима вяра, постепенно да попълни тия места в чудесния разказ на развитието, които изглеждат сега празнини и да проследи по тоя начин развитието на организма от самото начало до човешката стадия. Това безценно богатство от квинтесенциално масло бе поставено в едно малко плоско шише около 3 инча дълго и запечатано. Тапата не се махна за повече от 10 години.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както, когато материалистът гледа сянката на едно
дърво
или чувства миризмата на розата, не се съмнява в съществуването на
дървото
и на розата, така и окултистът, обиколен винаги навред с материални вещи, не се съмнява в техния първообраз — прототип на окръжаващите го предмети.
Значи, тук е нужно да се намери различието между известни философски методи на мислене, когато се търси известна истина. Най-големия грях на материалистите е този, че те съвършено произволно приписват на материята свойството да съществува вечно и да твори вечно, от което свойство идат до заключение, че светът се състои само от материя, която твори, по силата на скрити в нея закони, всички разнообразни форми на нещата. Като не знаят първоначалният момент на образуване материята, която е резултат на творческата деятелност на вечния Абсолютен Дух, материалистите намират за твърде удобно да отрекат онова Вечно Начало, в което се губи всека мисъл. Вечния атрибут на това Начало те приписват на материята и по тоя начин са намерили архимедовата опорна точка. Окултната философия е категорична: тя има множество начини на доказване реалността на Вечното Начало, като се позовава на неговите безбройни прояви.
Както, когато материалистът гледа сянката на едно
дърво
или чувства миризмата на розата, не се съмнява в съществуването на
дървото
и на розата, така и окултистът, обиколен винаги навред с материални вещи, не се съмнява в техния първообраз — прототип на окръжаващите го предмети.
По асоциация на идеите ние си спомняме Коперник, който намира, че вселената е непознаваема за чувствата и че чувствените възприятия откриват само сходството и отношенията на конечните предмети. Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични.
към текста >>
Колко разумно.изглежда едно
дърво
, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата.
Не само ще я изучи, но ще влезе в общение с нейните сили. Ще общува с космичните сили, които действат в нея. През зимата детето пак има възможност да е в непосредствено общение с природата. И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци. А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа.
Колко разумно.изглежда едно
дърво
, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата.
На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“. В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр. Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят.
към текста >>
То прилича на
дърво
, откъснато от корена си.
От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето. То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето.
То прилича на
дърво
, откъснато от корена си.
Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа. Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“. За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини.
към текста >>
Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо
дърво
, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко.
Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка. Такова светотатство би станало черна магия и би било последвано от сигурна несполука. Истинските алхимици от старо време са взимали възрастни жени да им помагат, като са избягвали грижливо младите; и ако някои от тях се е случвало да се ожени, те са третирали своите жени цели месеци, както преди, тъй и подир своите алхимически операции, като сестри“. Макар че доктрините на източните и на западните школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни учители. В това твърдение не се съдържа никакъв укор; всички лъчи (в окултния смисъл на думата) излизат от Божественото Слънце.
Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо
дърво
, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко.
Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
към текста >>
НАГОРЕ