Търсене в текстове за 'Дърво'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 207 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило.
Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго.
към текста >>

Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека.
към текста >>

Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.”
Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите. Общо може да се каже, че субективният ум е родител на обективния човешки ум. Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.” [42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя. Представители на това схващане са Т. Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Дървото се очаква да принесе своя плод.
Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството.
към текста >>

Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво.
„Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина.
към текста >>

10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19)
Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони.
към текста >>

В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво.
6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората.
към текста >>

[125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението.
към текста >>

3. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама.
към текста >>

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове?
Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я.
към текста >>

4. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат?
към текста >>

Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател.
към текста >>

5. ТРИТЕ НЕЩА

Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
Тогава какво те още безпокои, отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди.
към текста >>

Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.
И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
към текста >>

Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината.
Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова.
към текста >>

6. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинията.
Стори ми поне едно добро, да разбера, че си близо и че не си замалчал съвършено. с.86 6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми. 16 окт[омври, 1899 г.] Велики са Божиите милости и благости. Душата ми се радва за славата Господня. Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинията. Господ Исус е той, моя славен и велик спасител. Господ силний, Господ крепкий в сила. Господ на небето и на земята. Цвят утренен е той, който праща свойте благословения. Още малко търпение и Господ ще помогне на свойте избрани.
към текста >>

7. Речник на остарели и чужди думи

Смоковница (остар.) - смокиново дърво
Мни (остар.) - мисли с.3 Оболщавам (рус. остар.) - съблазнявам, смайвам с.8 Смоковница (остар.) - смокиново дърво с.14 Прозябвам (остар.) - живея, прекарвам с.16 Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17
към текста >>

8. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинята.
Сътвори ми поне едно добро, за да разбера, че си близо и че не си замълчал съвършено. 6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми. 16 октомври Велики са Божиите милости и благости. Душата ми се радва за славата Господня. Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинята. Господ Исус е той, моя славен и велик Спасител. Господ силни, Господ крепкий в сила, Господ на Небето и на земята. Цвят утринен е той, който праща своите благословения. Още малко търпение и Господ ще помогне на своите избрани. О, благи Отче на Небето, твое е Царството и силата и славата.
към текста >>

9. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Качеството на едно дърво се познава от плода и неговата стойност, от ползата, която ни принася.
„Сторете, прочее, плодове достойни за покаяние" (Матея 3:8). „И той му заповяда да не казва това никому" (Матея 5:14). Колко са верни тия думи: не трябва да изкушаваме Господа, защото с това на своята душа вредим. Обаче, за да сме благи, приятни нему, трябва да сториме плодове достойни. Това е толкова естествено и право. Качеството на едно дърво се познава от плода и неговата стойност, от ползата, която ни принася. Друго нещо е, когато сторим нещо, нищо никому не трябва да казваме, освен на Господа. „И от тях изцели ги" (Лука 4:40). Когато извършим всичко, казано от Словото Господне, ще ни изцели от всичките недъзи. „Чудиха се това, що бе станало" (Лука 24:12). И когато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите.
към текста >>

10. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле.
Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-натам в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства.
към текста >>

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове?
Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-натам в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето, и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: Отнине плодете се и множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото, и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?
към текста >>

11. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя към вас. И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов. И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила. Не е ли той, който постоянно изпраща своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду него и тебе и че Бог е отвърнал лицето си от тебе, и е като неприятел? Не. Напротив. Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон казва: той ще ме присади с по-добро клонче, оголените корени той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази, а на мястото на повехналите листа той ще направи така, че да прораснат нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или някой друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо.
към текста >>

Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
Ако познавате всичките знаци на тая книга, която е написана и разгадана пред тебе, която съдържа цялото небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш във всичкото минало и бъдеще, което е отпечатано и написано на нея, за тоя свят и за оня, ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за истината. Попитай оня червей защо се влече, и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загадка - защо пълзи и се влече, и каква облага той намира в това? На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята към слънцето. Този червей извършва една почтена работа, макар и унизен до пръстта. Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея. Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. Той не роптае, винаги е доволен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не те мрази за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго място, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло. Земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар на тебе това да не ти е приятно.
към текста >>

12. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота.
За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен.
към текста >>

Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.
От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове.
към текста >>

Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен.
Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове. Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества ангели и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е. в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие. Но Бог, който разбира всички неща, знае, че да расте злото в сърцето не е нему свойствено и че сърцето е създадено само за доброто, т.е. за Господа.
към текста >>

Той беше дървото на живота.
Средствата ще се дават отвътре. Братя и приятели отгоре ще дойдат, за да подкрепят делото. УРОК ВТОРИ „Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царство." Това царство е осиновлението, което приемаме от Господа, Неговото изявление на нашето сърце, понеже от самото начало Адам пожела да е като Бога, да познава добро и зло. В реда на нещата, той като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на божествената заповед, трябваше по същия начин да познае и доброто, това добро беше Христос, бъдещия спасител на света. Той беше дървото на живота. След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново. Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога.
към текста >>

След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е.
Братя и приятели отгоре ще дойдат, за да подкрепят делото. УРОК ВТОРИ „Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царство." Това царство е осиновлението, което приемаме от Господа, Неговото изявление на нашето сърце, понеже от самото начало Адам пожела да е като Бога, да познава добро и зло. В реда на нещата, той като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на божествената заповед, трябваше по същия начин да познае и доброто, това добро беше Христос, бъдещия спасител на света. Той беше дървото на живота. След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново. Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици.
към текста >>

„Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий.
В реда на нещата, той като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на божествената заповед, трябваше по същия начин да познае и доброто, това добро беше Христос, бъдещия спасител на света. Той беше дървото на живота. След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново. Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици. Това царство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода.
към текста >>

Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях.
Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици. Това царство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода. Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях. Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа.
към текста >>

Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено.
- Тури всичко настрани и не мисли за това. Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска да бъде. Адам беше в рая добре, нищо не го болеше. Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едно пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Вземи пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди.
към текста >>

То е най-последното, като Адамовото дърво.
И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едно пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Вземи пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай неговото сърце. Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа.
към текста >>

Това дърво е Христос.
То беше истинска отрова. Вземи пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай неговото сърце. Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа. Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова.
към текста >>

Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво?
Тук се явява потреба от вярата. Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами. „Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията. Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо организирани или нямат сила да се противят на външните влияния на природата. Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му. Но ето че вкуси и какво придоби? Усети се, че беше гол. Не само че не придоби, но изгуби вътрешната си духовна обвивка. И ето че се принуди да си прави облекло, за да си крие голотата.
към текста >>

13. 13.Червено тефтерче

Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме.
Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да дава. Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро. Ще направя целия свят да потрепери от словото ми. Законът ми ще се освети.
към текста >>

Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме.
Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми. Тем ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен. Стенанието на душата ти е влязло пред престола ми. Чувам въздиханието на духа ти, който ръководи твоите съдбини.
към текста >>

14. БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ

Издаваме Дневника според ръкописен препис на Лалка Кръстева, съхранявайки съвсем точно дървоизвора.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ Дневникът на Учителя е един от малкото текстове, оставени лично от него в писмена форма. Писан е между 1887 и 1900 година, макар да има и no-късни вмъквания. Издаваме Дневника според ръкописен препис на Лалка Кръстева, съхранявайки съвсем точно дървоизвора. Изданието се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата автентичност, тъй като в основната си част става дума за откровение, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса. Целта ни е пълна точност при предаване на оригинала. Някои от числата, буквите, знаците и символите, използвани в текста, си остават засега неразтълкувани. Публикуваме ги без каквито и било промени, надявайки се, че бъдещето ще постигне тяхното разбиране. Благодарим с любов на Лалка Кръстева, чийто голям дух прокара за нас непосредствен мост към великото наследство на Учителя.
към текста >>

15. Пеню Киров - №21

А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем.
Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш. Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа. Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор.
към текста >>

16. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем.
Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш. Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа. Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор.
към текста >>

17. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Озърнал се и видял, че наблизо има дърво.
Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи. Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
към текста >>

18. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни.
Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.
към текста >>

По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси.
Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“.
към текста >>

19. №124 (Петър Дънов)

Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.
към текста >>

20. Речник на остарели и чужди думи

cliché) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване.
Обширни подземни помещения, в които първите християни погребвали мъртвите и се събирали на молитва.; 3. В Древен Египет места, в които пазели мумиите. кезап (пер.-тур) азотна киселина. клише (от фр. cliché) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване. ковьор (рус.) килимче или пъстра нашивана покривка за стена. кошарина (диал.) кошара. кружок (ост.) кръжок, кръг. кръвник (ост.) кръвожаден човек, убиец. кяр (пер.-тур.) печалба, добив, облага.
към текста >>

21. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни.
години след учредяването му. 244 Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
към текста >>

По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси.
Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.
към текста >>

22. 90 ПИСМО

Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра и на майката - кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен П.
към текста >>

23. 119 ПИСМО

Те постоянно ядат от запретеното дърво.
И българи, и руси, и тем подобни трябва да се възпитат докрай. Домът Господен трябва да бъде понапред бит, че после да дойде редът за другите. Свободата е горе, а не долу. Свобода, която развращава, я има достатъчно. Опитът ще научи хората, че да се върши злото е вредно за самите тях. Те постоянно ядат от запретеното дърво. Търсят щастието във временните неща - ако е там, нека го намерят. Ето измамата на человешките умове. Стойте всички твърди и непоколебими в Истината. Бъдете светила в православната църква. Със сърдечен поздрав ваш верен П.
към текста >>

24. 168 ПИСМО

Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво.
Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй, .както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно. Да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото и душата ви и вие да сте храм на Негова Дух. А това е най-мъчното за мнозината. Защото те всичко знаят, но не и Истината, те всичко разбират, но не и Божията Любов.
към текста >>

25. 267 ПИСМО

Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове.
Засега не остава нищо друго освен да живеем с вяра. Вестникарите говорят това, което те знаят. Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот.
към текста >>

26. 269 ПИСМО

Плодът показва дървото и делата - человека.
Това е право, дадено на всеки человек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надпреварвате, на едного говори Майката Господня, на другиго Христа. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите, чисти духове са се опълчили един против друг? Плодът показва дървото и делата - человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото име да се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието.
към текста >>

27. БЕЛЕЖКИ

Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта... Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
„Попитай оня червей, защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечение и пълзение безсъдържателно, безсмислено. Но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обра-щението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта... Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг макар и да е неприятен. Пред теб може би че съм престъпник, но не и пред своя създател.
към текста >>

28. Повече светлина

Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.
А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
към текста >>

29. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс?
към текста >>

30. 50–100

Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива.
Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82 Съотношение. Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд. Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. 83 Свещени неща. Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят.
към текста >>

31. 100–150

Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно.
Закон. Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон: Всичко в живота се превръща в Добро! 115 Живот. Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва. Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото. 116 Смелост. Ученикът трябва да бъде смел и решителен.
към текста >>

Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото.
Всичко в живота се превръща в Добро! 115 Живот. Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва. Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото. 116 Смелост. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път. Тесният път води към Бога!
към текста >>

32. 400–450

Ако си дърво, трябва да растеш.
419 Особеност в развитието. Ученикът не трябва да гледа другите! Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш. Всяко нещо има нужда от развитие! 420 Възходяща Любов. Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си.
към текста >>

33. 501 - 550

Може да се обича само Едного - дървото - и покрай него всичките му листа.
527 Първият закон. "Ако Ме любите, ще опазите Моят закон" - Любовта съществува преди знанието. Най-първо ще любите Бога. Корените трябва да бъдат в почвата, но клоните и листата трябва да пребъдват в светлината. Може да се обича само Едного - дървото - и покрай него всичките му листа. 528 Истината. Истината трябва да се казва с Любов. Истината може да се каже само когато има Любов. Истината се казва само на онзи, който е достоен за нея.
към текста >>

34. Светът на великите души

Дървото, което стои и расте, е търпеливо.
Светлите умове, Съвършените души, Благородните сърца - - към всички , които мислят , които познаваме и които ни познават - в света на реалното и неизменното. Почвата, която стои, е твърда. Дървото, което стои и расте, е търпеливо. Водата, която тече, е чиста. Въздухът, който вее, е свеж. Светлината, която свети, е силна и жива. И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия - живот, знание, светлина, свобода и любов - в съвършена пълнота се сливат. ЦЕННИ МИСЛИ ЗА ЧОВЕКА
към текста >>

На сухо дърво не се качвай.
Търси това, което не губи светлината си. Не уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На сухо дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано. На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Туй, което не се забравя, е вярно. Туй, което се забравя, е преходно.
към текста >>

Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва.
В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва. Когато простият царува, прах се дига. Когато умният царува, мирът изгрява.
към текста >>

Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва.
В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва. Когато простият царува, прах се дига. Когато умният царува, мирът изгрява. Там дето мравката се дави, човек се забавлява.
към текста >>

35. ФОРМУЛИ - Всички

Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него!
Доброта постоянна и Господ ще прати Своето благословение. Формула 342 Пази и закрепвай ни, Господи, и въздигни всичко в Славата Си! (три пъти) Формула 343 Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него! Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена (три пъти) Формула 344 Да вземем участие в Божията работа означава да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. В Природата трябва да работим по новия начин, а именно — както Бог работи. Той работи по всесъвършен начин.
към текста >>

Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена (три пъти)
Формула 342 Пази и закрепвай ни, Господи, и въздигни всичко в Славата Си! (три пъти) Формула 343 Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него! Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена (три пъти) Формула 344 Да вземем участие в Божията работа означава да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. В Природата трябва да работим по новия начин, а именно — както Бог работи. Той работи по всесъвършен начин. Бог е дълготърпелив.
към текста >>

36. ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'

Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него!
Доброта постоянна и Господ ще прати Своето благословение. Формула 342 Пази и закрепвай ни, Господи, и въздигни всичко в Славата Си! (три пъти) Формула 343 Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него! Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена (три пъти) Формула 344 Да вземем участие в Божията работа означава да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. В Природата трябва да работим по новия начин, а именно — както Бог работи. Той работи по всесъвършен начин.
към текста >>

Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена (три пъти)
Формула 342 Пази и закрепвай ни, Господи, и въздигни всичко в Славата Си! (три пъти) Формула 343 Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него! Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена (три пъти) Формула 344 Да вземем участие в Божията работа означава да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. В Природата трябва да работим по новия начин, а именно — както Бог работи. Той работи по всесъвършен начин. Бог е дълготърпелив.
към текста >>

37. Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене

Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него!
Само в проявената Божия любов ти ще ме познаеш. формула 368 Пази и закрепвай ни, Господи, и въздигни всичко в славата Си! (три пъти) формула 369 Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него! Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена, (три пъти) формула 370 У всички хора по света да се усили любовта им към Бога и желанието им да Му служат. Казва се три пъти навън, на открито. формула - упражнение 371
към текста >>

Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена, (три пъти)
формула 368 Пази и закрепвай ни, Господи, и въздигни всичко в славата Си! (три пъти) формула 369 Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него! Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена, (три пъти) формула 370 У всички хора по света да се усили любовта им към Бога и желанието им да Му служат. Казва се три пъти навън, на открито. формула - упражнение 371 Дадено при изкачване на връх Мусала на 28 юли 1928 г.
към текста >>

38. Формули 416 - 430 Аз съм хлябът на живота

Храни се с плодовете на Дървото на живота и ще изцелееш.
Господ Исус, който е поругаван, сега тържествува. Велики са мислите на Неговото спасение! формула 417 Волята на Отца е тази, за възход на тия, които вярват в Сина. формула 418 Храни се с плодовете на Дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос — имай Неговото сърце, желай Неговия ум. Да бъде у вас Духът Христов. формула 419 Казано е „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него". И ти кажи:
към текста >>

Това дърво е Христос — имай Неговото сърце, желай Неговия ум.
Велики са мислите на Неговото спасение! формула 417 Волята на Отца е тази, за възход на тия, които вярват в Сина. формула 418 Храни се с плодовете на Дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос — имай Неговото сърце, желай Неговия ум. Да бъде у вас Духът Христов. формула 419 Казано е „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него". И ти кажи: Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.
към текста >>

39. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

От плода на всяко дърво ще познаете дали той е вкусен или не.
— А същината на Майката Господня, и светото послание на патриарха Йоаникий верни ли са? — На въпроса ти ще отговоря с 12 стих, XII гл. от Притчи: „Нечестивият търси корист както злите, Но коренът на праведния дава плод". От плода на всяко дърво ще познаете дали той е вкусен или не. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас не само в сънищата, но и в Мен се съмнявате. А който се съмнява в Мен, не може да вярва в Истината, нито да я намери. Не да се прецежда комарът, а камилата да се поглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания?
към текста >>

Такъв човек ще бъде спасен като дърво при водните оттоци* и листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада.
Кога Ме призовавате, не трябва да има разногласие в сърцето ви. Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, за да възприемате Истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви. Когато те никнат като гъби, вие ги събирате, като казвате: „Ето обещанията Божии". Да, обещанията на вашето сърце са това. Когато Аз говоря на една душа, там има съживление на Духа. Такъв човек ще бъде спасен като дърво при водните оттоци* и листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но кога дървото на Живота започне да вехне и листата му да капят, то е знак, че не е при водните оттоци. Всяко сърце, което вехне, и ум, който се помрачава, показва, че Моята Виделина не присъства в тяхната душа. Бих желал да подражавате на „непокорния" син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изиска своето си. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всич-ките богати и на която името Аз поставих за пример на вас.
към текста >>

Но кога дървото на Живота започне да вехне и листата му да капят, то е знак, че не е при водните оттоци.
Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, за да възприемате Истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви. Когато те никнат като гъби, вие ги събирате, като казвате: „Ето обещанията Божии". Да, обещанията на вашето сърце са това. Когато Аз говоря на една душа, там има съживление на Духа. Такъв човек ще бъде спасен като дърво при водните оттоци* и листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но кога дървото на Живота започне да вехне и листата му да капят, то е знак, че не е при водните оттоци. Всяко сърце, което вехне, и ум, който се помрачава, показва, че Моята Виделина не присъства в тяхната душа. Бих желал да подражавате на „непокорния" син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изиска своето си. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всич-ките богати и на която името Аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко и то без да помисли за бъдещето.
към текста >>

40. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха.
Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ 15 август 1906 г. След молитва и четене на Светото Писание, Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Господин Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното: Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост. Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници.
към текста >>

41. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид?
Той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивос-тта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При гра-денето на къщата при основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре - керемидите.
към текста >>

42. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с 61 сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на пръчката е един сантиметър в диаметър. *Аслъ (тур.) - наистина, всъщност (бел. ред) **В ръкописа на Протоколите с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: „Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов." (бел. състав.) Имате още една емблема (посочва на всички ни нарисуваната тук Камичка-меч, остър от двете страни.)
към текста >>

Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше.
Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи: Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови и това оплакване подхожда на вашите окови. Всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с духа. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ни смущават. И Павел, който присъства сега тук, си изказва своята опитност. Светът не се е много изменил от павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. А Павел присъства, понеже той е един от любящите духове на Казакова, която обичаше неговите послания; та затова той я придружава.
към текста >>

Но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено.
- Тури го настрана и не мисли за него. Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава. Но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? - Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинската отрова. Добре вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди.
към текста >>

То е най-последното - като Адамовото дърво.
И какво произлезе от вкуса на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? - Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинската отрова. Добре вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното - като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му. Храни се с дървото на Живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов."
към текста >>

Храни се с дървото на Живота и ще изцелееш.
То беше истинската отрова. Добре вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното - като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му. Храни се с дървото на Живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов." Прочее, и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
към текста >>

Това дърво е Христос.
Добре вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното - като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му. Храни се с дървото на Живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов." Прочее, и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият Закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, Което Той върши.
към текста >>

43. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха.
Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. Четвърто събрание, 15 август След молитва и четене на Светото Писание Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Г-н Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното: Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост. Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници.
към текста >>

През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха.
Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. Четвърто събрание, 15 август След молитва и четене на Светото Писание Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Г-н Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното: Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост. Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници.
към текста >>

44. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид?
Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите.
към текста >>

45. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към текста >>

Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше.
Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи: Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с Духа63. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава.
към текста >>

Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено.
Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои – отношението на другите? Тури го настрана и не мисли за него. Всичките хора една майка ги е родила – няма нито един по-добър. Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш.
към текста >>

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво.
Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши.
към текста >>

Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш.
Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова.
към текста >>

Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум.
И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
към текста >>

46. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека.
Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото. А когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави" 167 . Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека. И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на човешкото повдигане. Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому. Да се научим и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме - това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в Живота, той всякога ще я повтаря. Една истина може да научите за много години, а може да я научите и моментално.
към текста >>

Подир Мъдростта вие ще дойдете до Дървото на Живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
10), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява Силата, след който иде Чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона за Правдата, книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в Истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата - Божественото око, Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до Дървото на Живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В - ръководител, У - учител, 172 спасител, Ж - царстващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината; то е: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом. На въпроса, зададен от С.
към текста >>

Така трябва да се стараем да [ се] изработваме, щото да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места.
По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички се изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: Тази вечер ще ви говоря върху Пребъдването. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде."174 И после се казва още: ,Дз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов."175 Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земния пласт, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод. Така трябва да се стараем да [ се] изработваме, щото да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка например искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.
към текста >>

Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползвате.
Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане човек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Йерусалим, докато стане слизането на Духа Святаго, който, като дойде, те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност - да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползвате. Сега нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите триста и четиринадесет дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа, и затова гледайте да го изпълните мотамо, без никакви философствания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на Живота, което е Добродетелта, 208 гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие бяхте. 207 А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта - сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби (защо именно Господ е наредил така света) и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на Живота, което е Добродетелта, 208 гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко, изложено дотук, иде вторият кръг, 209 когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото забуквите вкартината, те сатриинициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква е В, която значи Ръководител в Небето; с втората буква У е известен като Спасител; а с третия инициал Ж е известен като Царствующия Господ, който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и на Земята. Тези са те буквите на Христа, който е ръководител на Веригата.
към текста >>

47. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените.
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се повдигат у нас, Отгоре ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас.
към текста >>

В хляба виждаме зелената краска (но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски), който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене.
Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже Добродетелта, а ръцете - Правдата. Значи от същото това Братство искат, щото Добродетелта и Правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска (но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски), който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето повдигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които Земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби. И тази вечер, като действаме в тази Любов, нека Му благодарим за неизследимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме.
към текста >>

И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота.
И затуй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелстваме за Истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа - едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват.
към текста >>

По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то.
И за мен е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия работи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние - често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност - да изпитаме и знаем каква е Волята Божия. И ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим - в смисъл за изправление.
към текста >>

А ние - често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия работи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние - често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност - да изпитаме и знаем каква е Волята Божия. И ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим - в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по- добре е за нас.
към текста >>

48. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който Ангелите са минали.
По-нататък се говори за твърдта небесна (чете Битие 1:6-8). Твърд - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души. Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който Ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то Ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим от горе на долу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството (чете Битие 1:9-13). „И стана вечер, и стана утро, ден трети." А то значи: първият ден - за първото тяло, вторият - за второто, а третият - за третото тяло (чете Битие 1:14-18). Чудят се някои хора и учени как е възможно да се направи това за толкова малко време. У човека много работи са невъзможни, а у Бога всичко е възможно.
към текста >>

Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото.
Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие.
към текста >>

Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета.
И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче дяволът може да дойде всякога, и когато хич му се не надяваш. Например един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, и като видите въздействие, тогава договедите се, че завръзката - зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, който регулира всичко. Да, да, бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел. Сега - кой от вас иска да познае Христа?
към текста >>

Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
Та под думата дела се разбира плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го храните? Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло - и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." 353 Ако ли пък сте много бедни, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва и вие да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
към текста >>

Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна.
Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре - гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго. Тук г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентаграма и между другото каза: Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит - там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят.
към текста >>

49. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Кросно (ост.) – обло дърво в долната част на домашен тъкачен стан, на което се навива основата на плата.
Келепир (тур.) – полза, аванта. Клосан, клосни (ост.) – сакат, сакати. Кольор (фр.) – цвят, боя. Коруба (диал.) – вътрешна празнина, хралупа; също– черупка. Краска (рус.) – цвят, боя. Кросно (ост.) – обло дърво в долната част на домашен тъкачен стан, на което се навива основата на плата. Кусур (тур.) – недостатък, вина, грешка. Кюмюр (тур.) – дървени въглища. Лагадичка (диал.) – лъжлива. Лествица (ост.) – стълба, стълбица. Лозинка, лозанка (ост.) – клетва.
към текста >>

50. Писма до Мария Казакова - 1905

Те постоянно ядат от забраненото дърво.
И България, и Русия, и тям подобни трябва да се възпитат докрай. Домът Господен трябва да бъде по-напред бит, че после да дойде редът за другите. Свободата е горе, а не долу. Свобода, която развращава, я има достатъчно. Опитът ще научи хората, че да се в ърши злото е вредно за самите тях. Те постоянно ядат от забраненото дърво. Търсят щастието от Временните неща; ако е там, нека го намерят. Ето измамата на человеческите умове. Стойте всички твърди и непоколебими в Истината. Бъдете светила в Православната църква. Със сърдечен поздрав.
към текста >>

51. Спомени на Елена Иларионова - 1907

После ни каза: Не знаете ли, че с отсичането на едно дърво може да ви се причини голяма пакост?!
Разкрих това само на брат си. Сестра й настоя да й се направи операция. Заведох я в София и при операцията тя почина... Костадин отсече една зарзала с плода, която беше близо до колибата и засенчваше. Учителя се затвори в стаята си и три дена не яде. После ни каза: Не знаете ли, че с отсичането на едно дърво може да ви се причини голяма пакост?! Имайте уважение към всичко живо, което Господ е създал! “ Учителя пости три дни, за да ни предпази от нещастието, което можеше да ни се случи... Ние с Костадина ходихме всяко лято на Варненските бани и прекарвахме заедно с Учителя. При нас се хранеше и заедно излизахме покрай морето и околността. Покани ни на събор за пръв път през 1907 г.
към текста >>

52. Писма до Мария Казакова - 1907

Важното е дървото, не сянката.
Не се занимавайте с грешките си един на друг. Ако речем да приложим Божията правда и да почнем да търсим кой е крив и кой е прав, тя ще иде надълго и нашироко. Времето и животът ще Ви научи всички как да разбирате Истината. При това ще Ви научи и как да се обхождате и със себе си, и с другите. Важното е душата да се развива и усъвършенствува. Важното е дървото, не сянката. Кой какво казва, оставете за негова сметка. Хорските уста не са чувал, да ги свържеш. Хора са това - и говорят, и хапят. Всякой има по един навик. Някой гледа главата си, друг — корема си.
към текста >>

53. ОРГАНИЗАЦИЯТА

На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“.
„...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и закуска се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек. В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша. Горещата вода беше едно от най-важните задължения на дежурните. Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки. Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и възраст на никого нищо не се губеше. На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“. Обикновено след приключване на съборите се е изнасяла голяма литературно-музикална програма. На събора през 1925 г. със „Стихотворение за търновския събор“ Олга Блажева изразява своето възхищение от търновските събори: В здрача на тлееща радост аз будя нетленни следи
към текста >>

54. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА

Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в семейството на брат й Димитър Грива. Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
към текста >>

55. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека.
А как ще оздравеем? Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави“. Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека. И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на човешкото подигане. Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому. И да се научим, и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота, той всякога ще я повтаря.
към текста >>

Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта — чисто Божествения кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом. На въпроса, зададен от Сим.
към текста >>

Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места.
— Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.
към текста >>

56. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате.
Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте.
към текста >>

57. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

58. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява, и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзай се, самоизмъчва се и прежди времето остарява и става дряхъл като сухо дърво.
Ако ни дадат страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите, тъй както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в човешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява, и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзай се, самоизмъчва се и прежди времето остарява и става дряхъл като сухо дърво. Казва се на едно място в Словото „да се възобновявате във вашия ум“. И моят съвет към вас е да се възобновявате постоянно. Да се възобновява сърцето ви, да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото на душата ви и вий да сте храм на Неговия Дух. А това е най-мъчното за мнозината, защото те всичко знаят, но не и истината; те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става ясно, че като е празен умът, той буренясва и човек става дребнав и кисел.
към текста >>

59. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето. Нашите желания и мисли, които се подигат у нас, от Горе ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото.
към текста >>

60. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене.
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно.
към текста >>

61. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота.
Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват.
към текста >>

По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то.
И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас.
към текста >>

А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири.
към текста >>

62. 1926_11 Съдържание

дървото на живота – към Добродетелта ... 242
пет върха ... 238 широката врата към истината ... 238 Учителя – към правдата ... 240 тясната врата – към Любовта ... 240 окото – към Мъдростта ... 241 дървото на живота – към Добродетелта ... 242 добродетелите, техните цветове и числа ... 242 Централният кръг (най-вътрешен) ... 243 Видове пентаграми ... 244 черно-белият Пентаграм ... 244 цветният Пентаграм ... 245
към текста >>

63. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали.
Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души! Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както пък екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу – нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре – надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стихове 9 до 13.) „И стана вечер, и стана утро, ден третий", а то значи; първият ден – за първото тяло, вторият – за второто, а третият – за третото тяло. (Чете стихове 14 до 18.) Чудят се някои хора и учени, как е възможно да се направи това, за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно.
към текста >>

Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото.
Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: – Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие.
към текста >>

Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета.
И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш. Например, един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се5, че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче, във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко. Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел. Сега, кой от вас иска да познае Христа?
към текста >>

64. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди.
Та, под думата "дела" се разбира – плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме. Ами че, ако дойде Христос, с какво ще Го храните? Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло – и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вие трябва да имате хляб, заради Христа, эащото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва да My сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо, от единия до другия край, се препоръчва доброто сърце и добрия ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих.
към текста >>

Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също както, ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна.
Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре: гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго. Тук Г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентограма и между другото, каза: Забележете Пентограма. Има ключове и змийски сплит; там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също както, ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и пр. И три букви, обърнати с ъглите нагоре – нещо, което е признак, че действително сме в 13-та сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже).
към текста >>

65. 1919_4 Спомени на Жельо Николов

Тогава постила сетрето си под едно дърво срещу входа и там преспива.
Братовчед ми знаел, че съборът се охранява и не може да влезе. Освен това, нямал и пари за влака. Той си казал: „Аз трябва да преодолея всичко, но да присъствам на събора." Взел в дисагите си един самун хляб и както си ходел на село - с дебелите, селски дрехи, пешком и бос, минава Балкана и след няколко дни се озовава пред вратите на вилата. Гледа, че има поставени постове, които не пускат без покана. Той ги разпитва и разбира, че Учителя спи в Иларионови и сутрин рано идва по горния път над вилата, с братята и сестрите от града. Тогава постила сетрето си под едно дърво срещу входа и там преспива. Сутринта рано е на крак и като вижда, че пристига голяма група от града, бързо ги посреща. Отдалеч разпознава Учителя и Му казва: „Учителю, много искам да присъствам на събора, но брат Ковачев не ми даде пропуск. Учителя му отговаря: „Като си дошъл на събора, имаш покана, върви с нас." На вратата, началникът на охраната, капитан Петко Христов от Шумен, посреща Учителя и казва: „Учителю, тази нощ в лагера нямаше произшествия." Като влизат и се отдалечават от вратата, Учителя се обръща към брат Рашо и му казва: „Ето, че влязохме и без покана. Който има силна вяра и воля, и без покана може да влезе на събора, те са му гарантите." Брат Рашо изкарал до края събора и си отишъл възроден. Когато на една екскурзия го ухапва пепелянка по босия крак и съобщават на Учителя за това, Той се усмихнал и казал: „Брат Рашо има силна вяра, нищо няма да му стане."
към текста >>

66. 1919_7 Спомени на Райна Калпакчиева

По време на съборите Учителя държеше беседите си под едно дърво, в източната страна на двора.
Роднините на татко много ни се караха и казваха, че той ще ни умори, но ние не ги слушахме. Учителя често идваше в Търново и мене ме пращаха да го водя по къщите. Всеки ден аз ходех у Елена Иларионова да го посрещам. Той ми даваше бастуна си, който ми се виждаше много тежък. Веднъж ме помилва по главата, а аз подскочих от радост, че ме е помилвал, и му целунах ръката. По време на съборите Учителя държеше беседите си под едно дърво, в източната страна на двора. Винаги вземахме под наем и съседните две вили – на Бостанджиеви, където беше кухнята и столовата, и на старческия дом, където се помещаваше складът. Пред вилата на Бостанджиеви имаше наредени големи стомни с вода, които се пълнеха от свободните братя. Живеехме под наем у Тиреви, на Марино поле. През 1919 г. заедно с баба Мариола, отидохме да живеем на колибата, на долния етаж.
към текста >>

67. 1920_2 Спомени на Борис Николов

После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво.
Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне.
към текста >>

Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних.
към текста >>

68. 1920_5 Спомени на Паша Тодорова

След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло.
Всички разбраха, че не му разрешиха да тегли жребий, а той се почувства като прокажен - ходеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знаеше какво да прави. За него нямаше място нито на небето, нито на земята. И така, една по една групите от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качиха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък и нищо не разбраха за случилото се. След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат. Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим!
към текста >>

" Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към горницата.
Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат. Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим! " Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към горницата. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико. Колко време трая молитвата не зная. Светлите моменти с часовник не могат да се измерят! Вратата тихо се отвори... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата.
към текста >>

Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико.
В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат. Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим! " Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към горницата. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико. Колко време трая молитвата не зная. Светлите моменти с часовник не могат да се измерят! Вратата тихо се отвори... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата. Братът — изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било.
към текста >>

Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него.
Двамата слизаха по стълбата. Братът — изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителя? Светлина ли бе или слънце?! Двамата — леки, спокойни, приятели, равни един на друг. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не знаят тава; но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Дължа едно извинение на тези 1200 души: брожението срещу провинилия се брат не изхождаше от всички. Но в един колектив, особено духовен, погрешката на едного е погрешка за всички. * Петко Гумнеров, бездетен брат, при едно събиране се Възторгва и целува едно момиче (бел. състав.)
към текста >>

69. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро?
към текста >>

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).
Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро.
към текста >>

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)
към текста >>

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)
към текста >>

* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)
— Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12) * В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.) ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4) В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)
към текста >>

70. 1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17) Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174) След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)
към текста >>

Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна.
Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12) Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5) В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота.
към текста >>

71. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

— Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението.
Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28) (бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4) Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, 29) Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата.
към текста >>

72. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

И списатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е.
Ние трябва да бъдем способни, да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Нама да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как?
към текста >>

73. 1925_ 3 Спомени на Боян Боев

Около вилата, на едно дърво имаше гнездо с оси.
СПОМЕНИ НА БОЯН БОЕВ Около вилата, на едно дърво имаше гнездо с оси. Учителя отстрани питата и застана настрана, за да види какво ще стане. Осите забръмчаха около гнездото. После отидоха към него, после пак към дървото и пр. Учителя прочете мислите им, а именно: те го молеха да тури питата на мястото й и той го направи. Разказвам този случай, за да подчертая, че Учителя използваше всеки удобен момент, за да прави опити и наблюдения върху всичко живо.
към текста >>

После отидоха към него, после пак към дървото и пр.
СПОМЕНИ НА БОЯН БОЕВ Около вилата, на едно дърво имаше гнездо с оси. Учителя отстрани питата и застана настрана, за да види какво ще стане. Осите забръмчаха около гнездото. После отидоха към него, после пак към дървото и пр. Учителя прочете мислите им, а именно: те го молеха да тури питата на мястото й и той го направи. Разказвам този случай, за да подчертая, че Учителя използваше всеки удобен момент, за да прави опити и наблюдения върху всичко живо.
към текста >>

74. 1925_4 Спомени на Павлина Даскалова

Учителя обаче му казал да окопае дървото около корените, да го полива и обгръща всеки ден с любовта си, и да се моли за него.
СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА Брат Стамат Тодоров ми е разказвал, че в двора на вилата имало много плодни дръвчета, между които седем-осем големи ореха. Един от орехите бил костелив и брат Стамат поискал разрешение от Учителя да го отсече. Учителя обаче му казал да окопае дървото около корените, да го полива и обгръща всеки ден с любовта си, и да се моли за него. И наистина, още на следващата година орехът взел да дава хубави плодове.
към текста >>

75. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете.
Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което ще приложите 10 пъти през годината, значи, всеки месец по един път. Допуснете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение. Какво ще правите? - Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите, дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга.
към текста >>

При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати.
Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните).
към текста >>

76. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина.
Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България. Прокудените богомили-емигранти търсят спасение в Корсика, Сар-диния, Сицилия, Италия, Босна, Херцеговина, Франция и др. Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век. Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България.
към текста >>

Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето.
Прокудените богомили-емигранти търсят спасение в Корсика, Сар-диния, Сицилия, Италия, Босна, Херцеговина, Франция и др. Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век. Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
към текста >>

77. МАРИЯ ТОДОРОВА

Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво.
Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание! " Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа.
към текста >>

78. ГЕОРГИ РАДЕВ

Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят.
към текста >>

79. МУЗИКА

На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета.
Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка. След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера.
към текста >>

80. СЛЪНЧЕВИ БАНИ

Никога не стой под сянката на дървото или под сянката на човека.
Когато правите слънчеви бани, съзнанието ви трябва да бъде съсредоточено, да не мислите за странични неща. И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механични блага, вие ще имате слаби резултати. Когато почернява, човек трябва да се радва, защото Слънцето го лекува. Хора, които не почерняват, не могат да се лекуват от Слънцето. Никога не стой под сянката на дървото или под сянката на човека. Това е правило, което всеки може да опита. Много болести се дължат на сенките. Всеки лъч, попаднал върху човека, се поглъща от организма му и после отново излиза във вид на мъртва светлина. Под сянката на цветето, на дървото или под сянката на къщата пак има светлина, наречена мъртва. Следователно, вие трябва да бъдете под влиянието на преките слънчеви лъчи, а не на косвените, т.е.
към текста >>

Под сянката на цветето, на дървото или под сянката на къщата пак има светлина, наречена мъртва.
Хора, които не почерняват, не могат да се лекуват от Слънцето. Никога не стой под сянката на дървото или под сянката на човека. Това е правило, което всеки може да опита. Много болести се дължат на сенките. Всеки лъч, попаднал върху човека, се поглъща от организма му и после отново излиза във вид на мъртва светлина. Под сянката на цветето, на дървото или под сянката на къщата пак има светлина, наречена мъртва. Следователно, вие трябва да бъдете под влиянието на преките слънчеви лъчи, а не на косвените, т.е. лъчите на сянката. Никога не стойте на сянка. Нищо не вирее под нея. Сутрин ще дигнете ръцете си над главата, ще ги допрете с дланите и след това ще ги спуснете към главата, като че се обливате с вода и ще стигнете до краката си.
към текста >>

81. ВОДА И ИЗВОРИ

" Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата.
От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме.
към текста >>

82. ХРАНЕНЕ

Яж пресни, свежи плодове, току-що откъснати от дървото.
Никога не яж твърда, трудно смилаема храна. Яж само пресни плодове! Яж само пресен хляб! Няма ли пресни плодове, няма ли пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви. Яж пресни, свежи плодове, току-що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е смляно на воденица. От ябълките,орехите, житото, хляба, зехтина, всички плодове, няма по- хубава храна за човека. Житото е много важно. То дава много неща на човека и го прави по-устойчив. Яжте орехи и не се страхувайте, те заместват употребата на йод.
към текста >>

Светията трябва да се храни от дървото на живота.
В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
към текста >>

Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота.
Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
към текста >>

83. РАБОТА

През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината.
РАБОТА Спомени на ученици Веднъж бе дошъл брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Васил бил назначен за пазач на градината и сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос, това е някъде от 1922 до 1927 г. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: „Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на „Изгрева" през 1927 г.
към текста >>

84. ЯСНОВИДСТВО

Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева".
След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец.
към текста >>

Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева.
Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш?
към текста >>

Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец.
Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание. Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона.
към текста >>

" Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа."
Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание. Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона. Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си.
към текста >>

85. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво".
Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво". Ади се учудва много. Откъде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и само за няколко минути под слива. "Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека". След това Ади запитва: "Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят, тогава ангелите посещават земята.
към текста >>

"Никога да не заспивате под плодно дърво.
Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво". Ади се учудва много. Откъде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и само за няколко минути под слива. "Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека". След това Ади запитва: "Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят, тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят". "Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове. Ангелите не стъпват на земята, стъпват на човешките глави, на човешките умове и внасят светлина в тях."
към текста >>

Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят".
Ади се учудва много. Откъде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и само за няколко минути под слива. "Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека". След това Ади запитва: "Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят, тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят". "Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове. Ангелите не стъпват на земята, стъпват на човешките глави, на човешките умове и внасят светлина в тях." Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите. Борис Николов След няколко месеца от първата среща с Учителя, през което време редовно ходех на беседи, посещавах Школата и естествено, станах вегета- рианка, отидох при Учителя, този път заради здравето си.
към текста >>

86. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод?
Приятелите преди това са дали на пчелите сироп в хранилка отвън, но сиропът се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителят налива вода и с една клечица разбърква сиропа, разрежда го и освобождава пчелите, Те отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ. Борис Николов Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна градина. Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " - "Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отсека." Учителят му отговорил: "Е, недей, остави го още една година, пък ако не даде плод, отрежи го." Учителят отишъл при дървото. Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки. Есента, когато узрели, почнали да пристигат сандъци с ябълки в пощенския клон на Изгрева. На братските обеди Учителят ги изнасял на тези, които присъствали. Ябълката оттогава всяка година раждала.
към текста >>

" - "Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отсека." Учителят му отговорил: "Е, недей, остави го още една година, пък ако не даде плод, отрежи го." Учителят отишъл при дървото.
Учителят налива вода и с една клечица разбърква сиропа, разрежда го и освобождава пчелите, Те отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ. Борис Николов Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна градина. Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " - "Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отсека." Учителят му отговорил: "Е, недей, остави го още една година, пък ако не даде плод, отрежи го." Учителят отишъл при дървото. Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки. Есента, когато узрели, почнали да пристигат сандъци с ябълки в пощенския клон на Изгрева. На братските обеди Учителят ги изнасял на тези, които присъствали. Ябълката оттогава всяка година раждала. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие.
към текста >>

Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки.
Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ. Борис Николов Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна градина. Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " - "Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отсека." Учителят му отговорил: "Е, недей, остави го още една година, пък ако не даде плод, отрежи го." Учителят отишъл при дървото. Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки. Есента, когато узрели, почнали да пристигат сандъци с ябълки в пощенския клон на Изгрева. На братските обеди Учителят ги изнасял на тези, които присъствали. Ябълката оттогава всяка година раждала. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие. Нестор Илиев
към текста >>

87. НОВОТО УЧЕНИЕ

И в какво седи Новото Учение: Не изсичай горите; всеки ден посаждай по едно дърво; всеки ден изчиствай по един тревясал извор; всеки ден превързвай крака на едно животно; всеки ден прави по едно добро на един нещастен.
Всеки на своето място да проявява Любовта. Ние не сме дошли да разораваме и да кореним. Други ще вършат това. А ние ще сеем семена и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато израстат. Имаме нужда от онези верующи, които да приложат Новото Учение. И в какво седи Новото Учение: Не изсичай горите; всеки ден посаждай по едно дърво; всеки ден изчиствай по един тревясал извор; всеки ден превързвай крака на едно животно; всеки ден прави по едно добро на един нещастен. От ада се излиза с помощта на Новото Учение. Туй учение го няма в Библията. В Библията има само формули. Моето Учение може да се предаде с една дума. Тази дума е чистота.
към текста >>

Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора. Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата, но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква?
към текста >>

88. ДАВАНЕ

Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат.
Искаме да благодарим, но не знаем на кого". Учителят се усмихва и казва: "Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, Който накара и даде подтик да се донесе плода на Бога при нозете на Великия Учител". Мария Тодорова, Юрданка Жекова Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа. Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели, забелязали далече от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Там имало пчелин. Стопанинът на пчелина ги приел с разположение.
към текста >>

89. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Така Учителят свързал дървото с плодоносните течения в Природата, благословил го и то възродило силите си.
На едно място Учителят казва: "Населяващите невидимия свят групови души на животните са много по-интелигентни и много по-силни от индивидуалния въплътен човек на Земята. Затова човек трябва да бъде внимателен, както към растенията, така и към животните, заради тяхната душа. Ако човек им напакости, техните души ще му отмъстят." Но да се върнем към случая с ябълката. Учителят й говорил нещо, помилвал я и направил определени движения около нея. На другата година ябълката дала обилен плод и оттогава всеки път раждала богато. Така Учителят свързал дървото с плодоносните течения в Природата, благословил го и то възродило силите си. Влад Пашов Една сутрин Учителят почна беседата с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека". Изразът на лицето Му беше странен. Израз на колосалните усилия, направени от братята на Слънцето, да подготвят тези животни да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. Защото в основата на Божествения порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи някому".
към текста >>

Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво!
Марийка Марашлиева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души? Какво значи човек да се приравни с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота. - Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него. Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.
към текста >>

Ти считаш, че едно дърво е невежа.
В Природата няма невежество. Ако искаш да се запознаеш с ангелите, ти трябва да започнеш от растенията. Ако искаш да се запознаеш с архангелите, ти трябва да започнеш от млекопитаещите. Ти не си милостив към животните си, към воловете си, а искаш да отидеш при ангелите и архангелите. Те се занимават с животни, а ти гледаш на тях от високо. Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове.
към текста >>

Едно дърво е по-голям специалист.
Ти не си милостив към животните си, към воловете си, а искаш да отидеш при ангелите и архангелите. Те се занимават с животни, а ти гледаш на тях от високо. Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат.
към текста >>

Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове.
Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист има по едно око.
към текста >>

Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат.
Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скубането на косата от главата. Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълниш Божия закон. Позволение ще взимаш за всичко. Свободата седи в разумното - позволението. А другото са атавистични черти, т.е.
към текста >>

Ние си позволяваме да отсечем едно дърво, едно растение, ей така, само от каприз.
То иска да живее, пък ние го изяждаме. Не, така не се живее. Големите нещастия, големите болести, неврастенията, охтиката, които се явяват в света, се дължат отчасти на избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Всички болести се дължат на неестественото положение, което си позволяваме в света. Ние си позволяваме това, което не трябва да си позволим, защото нямаме свещено чувство. Ние си позволяваме да отсечем едно дърво, едно растение, ей така, само от каприз. Има растения, които са живели 100-150-200 години, а в Америка има растения, които са живели 1500-2000 години. И американците ги изсичат. Но от безразборното изсичане на горите, от безразборното избиване на млекопитающите, няма страна в света с толкова неврастения и толкова нервни болести, колкото Америка и няма хора, на които зъбите да са изпадали така. Ще кажете, това е една случайност. Навсякъде законът е същият.
към текста >>

Често на едно дърво отсечено, един човек умира, а две дървета ако се отсекат, двама души умират - така дълбоко са свързани дърветата, растенията с хората.
Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже двата края. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Поради изсичане на горите и избиване на млекопитающите, хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат. Те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека. Един народ, ако иска да бъде здрав, не трябва да изсича горите си безразборно. Често на едно дърво отсечено, един човек умира, а две дървета ако се отсекат, двама души умират - така дълбоко са свързани дърветата, растенията с хората. С право може да се каже, че хората днес действат като държава в държавата в света, че те действат като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да покорят, за да обсебят неговите богатства. Те използват безогледно минералните й богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. Те мислят дори, че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот.
към текста >>

90. ДОБРО И ЗЛО

Дървото за познаване на доброто и злото не представя нищо друго, освен лошите хора в света.
Ако си добър човек, ти струваш, колкото 1000 лоши хора. Затова всякога лошите хора искат да обърнат един човек към тях си, защото това е голям капитал. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри. Това не е вярно. Има повече добри хора, отколкото лоши. Дървото за познаване на доброто и злото не представя нищо друго, освен лошите хора в света. Значи, Бог е забранил на човека да се храни с плодовете на лошите хора. За да бъде здрав, човек трябва да се храни само с плодовете на добрите хора. Това е новият закон в света. Съвършенството на човека се обуславя от неговите органи. Когато едно качество или една добродетел у човека е добре развита, този човек благоухае.
към текста >>

91. ЛЮБОВ

И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират.
Та всички имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората, когато съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно на съвременен език казано." Спомням си отговора на въпроса, който Учителят даде на една сестра при започване на бомбардировките над София. Тя го попита: "Учителю, в кое село да бягаме? " Той й отговори: "В селото на Любовта". Мария Райчева
към текста >>

92. ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ

Не можеш да си откъснеш плод от дървото, на което има ябълки, ами ще отидеш при сухото дърво!
Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото, ако излеете чашата си, никой не ви е крив. Лошото се заражда най-напред в сърцето, после в ума и най-после се реализира във волята. Ако човек слуша какво говори светът и низшите духове, никога няма да влезе в Царството Божие. Ако тръгнеш по пътя на удоволствията, не само че нищо няма да постигнеш, но ще се провалиш. Ако вървиш по правия път и нищо не постигнеш, по кривия път още по-малко ще постигнеш. Не можеш да си откъснеш плод от дървото, на което има ябълки, ами ще отидеш при сухото дърво! Там и листа няма да намериш! Ний сме най-големите мъчители на себе си. Дяволът е втори по ред. Първият по ред, който те мъчи, си самият ти. Колкото по-малко се занимавате с лошите работи на хората и се занимавате с добродетелите (прилагате ги), толкоз по-добре.
към текста >>

93. ТРЕВОГИ

Обиколи едно дърво и подскочи, обиколи второ, трето и подскачай около тях.
Колкото сте по-недоволни, толкова по-дълбоко ще копаете. Имате някакво неразположение на духа - занимавайте се с отглеждане на плодни дръвчета или грижете се за карамфили като ги помирисвате често. Може и здравец да отглеждате. Дърветата и цветята са проводници на един висш свят, затова при мрачни състояния те могат да ви помогнат. Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата. Обиколи едно дърво и подскочи, обиколи второ, трето и подскачай около тях. Като обиколиш 20-30 дървета, състоянието ти ще се измени. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително на нервната система. Когато сте неразположени и не знаете какво да правите, хващайте с другата ръка палеца, после показалеца, средния, безименния и малкия пръст.
към текста >>

Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия.
Може и здравец да отглеждате. Дърветата и цветята са проводници на един висш свят, затова при мрачни състояния те могат да ви помогнат. Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата. Обиколи едно дърво и подскочи, обиколи второ, трето и подскачай около тях. Като обиколиш 20-30 дървета, състоянието ти ще се измени. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително на нервната система. Когато сте неразположени и не знаете какво да правите, хващайте с другата ръка палеца, после показалеца, средния, безименния и малкия пръст. (Облегнете гърба си на дърво.) При неразположение пейте звука "И", а след това изговорете думата Истина.
към текста >>

(Облегнете гърба си на дърво.)
Като обиколиш 20-30 дървета, състоянието ти ще се измени. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително на нервната система. Когато сте неразположени и не знаете какво да правите, хващайте с другата ръка палеца, после показалеца, средния, безименния и малкия пръст. (Облегнете гърба си на дърво.) При неразположение пейте звука "И", а след това изговорете думата Истина. (Звукът "И" е свързан с ума). Дойдете ли до някакво противоречие, обезсърчаване, обезсмисляне на живота, изговорете в себе си числото 123, в което е скрита идеята "Бог е Любов, Мъдрост и Истина." Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Седиш и не можеш да оправиш нещо.
към текста >>

Ако вашето състояние не се премахне, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво и ще го полеете.
И тоя пръст трябва да бъде изправен. Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което ще приложите 10 пъти през годината. Допуснете, че имате някоя мъчнотия - Какво ще правите? - Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи може да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Ако и туй ме може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждаещ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи трябва да правите добрини на хората.
към текста >>

94. СВОБОДА

Така и всяко дърво, което расте на свобода, ражда добри и вкусни плодове.
Свободен човек е онзи, който в даден момент може да възприеме една истина. Робството е от човека, свободата - от Бога. Само свободният може да живее в Рая. Не се връзвайте. Бъдете свободни, както Бог ви е направил. Така и всяко дърво, което расте на свобода, ражда добри и вкусни плодове. Егоизъм - значи Божественото е изчезнало, останало е само човешкото. Помнете едно правило: Когато вие искате едно удоволствие да се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода. Той нарушава не само собствената си свобода, но нарушава свободата и на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие, турете го настрана.
към текста >>

95. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ.
Баща ми Пантелей бил от тези, които останали. Една група приятели пазели Изгрева от чужди посегателства. Наистина, върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него. Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната. Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората. Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ. Бомбите падали от всички страни. Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората. Бомбите изравяли дълбоки трапове, хвърчали пръст, камъни, клони, падали дървета, било много страшно! Но баща ми останал невредим, дори едно камъче или бучка пръст не стигнали до него. Той беше убеден, че е оцелял,благодарение на Учителя.
към текста >>

96. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

И ако ти си дърводелец, например, ако те погледне един такъв човек, не се минава много време и ръката ти се отсича.
Вие трябва да можете да ги разпознавате. А за да можете да ги разпознавате, за това се иска знание. (Школата е, която ще ви даде знания.) Има хора в света, които, достатъчно е само да те погледнат, и техният поглед ти донася някое голямо нещастие. Такива хора не носят нищо добро. И ако ти си дърводелец, например, ако те погледне един такъв човек, не се минава много време и ръката ти се отсича. Такива хора като посетят дюкяна ти, след това никой не влиза в него. Казвате: Какво се случи, че никой не ми влиза вече в дюкяна? - Влязъл е някой от тия благообразните, от културните хора и е задигнал всичко от тебе. Ако дружите с хора, които поддържат отрицателни мисли и чувства в себе си, вие се свързвате с тях и носите последствията на техните отрицателни сили. Като знаете това, ограждайте се със здрава аура, със здрави мисли и чувства, да не се поддавате на отрицателните влияния на хората.
към текста >>

97. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Ако е по-голяма и не може да се разреши, тогава полейте, напойте плодно дърво много хубаво; ако и тогава не се разреши, нахранете едно гладно животно.
Моето малко забутано селце с лоши външни условия, беше добро условие за моята работа. Преписвах лекции, четях беседи, развивах теми, изпълнявах задачи и упражнения, които се даваха, правех опити. Особено се радвах, когато виждах скоро резултата от направен опит. В една беседа от Търновския събор на 1925 г., на който присъствах и аз за първи път, Учителят каза: "Когато сте изправени пред някоя мъчнотия и не знаете как да я разрешите, нямате начин и възможност, няма кой да ви посъветва и помогне, излезте вън от селото или града, в който живеете, намерете някой затлачен извор и го почистете. Ако мъчнотията не е много голяма, веднага ще се разреши. Ако е по-голяма и не може да се разреши, тогава полейте, напойте плодно дърво много хубаво; ако и тогава не се разреши, нахранете едно гладно животно. Ако и тогава не се разреши, направете едно добро на един човек. Тогава мъчнотията, колкото и голяма да е, ще се разреши." Същата есен, след като се върнах в село, изправих се пред една мъчнотия, която ми се виждаше много голяма, непреодолима. Заварих хазайката си болна от туберкулоза, настанена в моята стая. Стаята била по-хубава, по-светла, искала да живее с мене, за да не я безпокоят децата й.
към текста >>

Запитах го: "Ако посеем семки от ябълка и израсте дърво, какви плодове ще ражда?
Години наред, като събера семки от ябълки, ги заравях в градината. Но като се обръща през пролетта, тези семки се изгубваха и така не можех да разбера какъв е смисълът от тази задача. Отидох при един човек от село, който се занимава с овощарство - бай Величко. Хуманен лекар е по професия, но е изчел цялата литература по овощарство и облагородява различни плодни дръвчета. Темата за овощарството му е любима и с удоволствие разговаря по различни въпроси. Запитах го: "Ако посеем семки от ябълка и израсте дърво, какви плодове ще ражда? " Той ми отговори: "Слушай какво ще ти кажа, не се занимавай с глупости, ако искаш да се ограмотиш, има литература по тези въпроси. Каквото е можело да се направи, хората са го направили. Има сортове различни и готови дръвчета, а ти ще сееш семки и ще чакаш ябълки да ядеш! " - "Добре, не възразявам нищо, но кажи ми какво ще стане, ако отгледаме едно дърво от ябълкова семка? Какви плодове ще ражда?
към текста >>

" - "Добре, не възразявам нищо, но кажи ми какво ще стане, ако отгледаме едно дърво от ябълкова семка?
Темата за овощарството му е любима и с удоволствие разговаря по различни въпроси. Запитах го: "Ако посеем семки от ябълка и израсте дърво, какви плодове ще ражда? " Той ми отговори: "Слушай какво ще ти кажа, не се занимавай с глупости, ако искаш да се ограмотиш, има литература по тези въпроси. Каквото е можело да се направи, хората са го направили. Има сортове различни и готови дръвчета, а ти ще сееш семки и ще чакаш ябълки да ядеш! " - "Добре, не възразявам нищо, но кажи ми какво ще стане, ако отгледаме едно дърво от ябълкова семка? Какви плодове ще ражда? " Той отговори: "Какво ще стане, то ще излезе диво и такова дърво не ражда." Разговорът ни приключи, но за мен въпросът остана без отговор и колкото повече време минаваше, все повече мислех за тези ябълкови семки. Нали се казва, че който търси намира и на който иска, му се дава. На следващата година, 2004, на различни места извън селото, се появиха много ябълкови дървета, отрупани с плодове.
към текста >>

" Той отговори: "Какво ще стане, то ще излезе диво и такова дърво не ражда."
" Той ми отговори: "Слушай какво ще ти кажа, не се занимавай с глупости, ако искаш да се ограмотиш, има литература по тези въпроси. Каквото е можело да се направи, хората са го направили. Има сортове различни и готови дръвчета, а ти ще сееш семки и ще чакаш ябълки да ядеш! " - "Добре, не възразявам нищо, но кажи ми какво ще стане, ако отгледаме едно дърво от ябълкова семка? Какви плодове ще ражда? " Той отговори: "Какво ще стане, то ще излезе диво и такова дърво не ражда." Разговорът ни приключи, но за мен въпросът остана без отговор и колкото повече време минаваше, все повече мислех за тези ябълкови семки. Нали се казва, че който търси намира и на който иска, му се дава. На следващата година, 2004, на различни места извън селото, се появиха много ябълкови дървета, отрупани с плодове. Не, че са се появили през същата година - те са били там, но не са били забелязани, защото дотогава не са раждали. Тези дървета бяха на пустеещи места извън селото, където деца, които играят по поляните, пастири или хора, които търсят гъби, са хвърляли огризки от ябълки и така тези дървета са пораснали.
към текста >>

Освен това, всяко дърво ражда нов сорт ябълки, различен от съществуващите.
Тези дървета бяха на пустеещи места извън селото, където деца, които играят по поляните, пастири или хора, които търсят гъби, са хвърляли огризки от ябълки и така тези дървета са пораснали. Вероятно са поникнали всички семки от хвърлените огризки, защото повечето от тези ябълкови дървета са с по 7-8 стебла. Стеблата са различно дебели, но по всички стебла има ябълки от един и същи вид. Общоприетото становище, че ябълкови дървета, които са израснали от семки, раждат диви плодове, се оказа неправилно. Плодовете на тези ябълки бяха едри и с добри вкусови качества. Освен това, всяко дърво ражда нов сорт ябълки, различен от съществуващите. През тази година набрах около 500 кг. ябълки от такива дървета и доста хора ядоха от тях. Направих и някои снимки, които са показани в цветното приложение. Направи ми впечатление и друго - в селото ябълките ги пръскат по четири-пет пъти и пак една голяма част от тях са по земята, а тези ябълки, които са извън селото, никой не ги пръска и въпреки това, плодове по земята има малко. По отношение на родовитостта на тези ябълкови дървета мога да кажа следното: Те растат при лоши условия между други дървета и храсти и затова не раждат всяка година.
към текста >>

Но в двора имам праскови, някакъв местен сорт, от които като посея костилка, дървото, което израсне, ражда същите плодове.
Тази ябълка толкова много ражда, че едва издържат клоните. Докато в същия двор има облагородени ябълкови дървета, които една трета не раждат, колкото нея. Така и второто становище, че ябълкови дървета, израснали от семка, не раждат, се оказа неправилно. Взех преди няколко години костилки от една ранна праскова и ги посях. Дръвчето, което израсна, роди късни праскови, но много по-едри (показани на цветното приложение). Но в двора имам праскови, някакъв местен сорт, от които като посея костилка, дървото, което израсне, ражда същите плодове. Това ще рече, че някои сортове запазват качествата си чрез костилката, а някои се видоизменят. Зная в село една лоза, израснала от семка и няколко кайсии от костилки. Гроздето на лозата не е диво. То е десертно, ранен сорт с висока захар- ност. Кайсиевите дървета са също с много добри вкусови качества.
към текста >>

98. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Някой дърво ще накълца, някой камък ще хвърли.
Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека. У българина има разрушителна енергия. Той е активен. У българина има един елемент, който руши. Българинът, където и да спре, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе масата да я прободе. Някой дърво ще накълца, някой камък ще хвърли. Излезте из българските гори, ще видите как са накълцани дърветата. Това е човек на действието. Не му дохожда наум, че това дърво ще страда. Или ще напише името си, ще го вреже. Аз съм виждал дървета, изписани отгоре до долу.
към текста >>

Не му дохожда наум, че това дърво ще страда.
У българина има един елемент, който руши. Българинът, където и да спре, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе масата да я прободе. Някой дърво ще накълца, някой камък ще хвърли. Излезте из българските гори, ще видите как са накълцани дърветата. Това е човек на действието. Не му дохожда наум, че това дърво ще страда. Или ще напише името си, ще го вреже. Аз съм виждал дървета, изписани отгоре до долу. За 20 години името му е изписано - еди кой си "Стоян от село Сапарево". Това са лични прояви, които говорят за един атавизъм от далечното минало, един лош подтик в човешкия развой. Така и съвременните хора и в Америка, и в Англия, и в Русия, и във Франция, и в Германия - навсякъде трябва да се освобождават от цялата грамада атавистични идеи, вложени преди хиляди години.
към текста >>

А какво ще направиш от българското дърво?
Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята. Христос ми каза: "Иди да помогнеш на тоя народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове." Затова дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам Знание и Мъдрост, да ви утеша като взема част от мъката ви и ви предам радостта да чуете Божието живо Слово. Съдбините на този народ са в мои ръце. Между българите като дойдох, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент. А какво ще направиш от българското дърво? - От едно българско тяло, каквото можеше да се направи, направих, повече от това не може. Колкото и да го облагородяваш, все си е българин. Най-добрите хора са българите. Българин произлиза от "благ", а благите хора са българите. Понеже са много благи, че понякой път от сладчина горчат.
към текста >>

99. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция.
Славяните отсега нататък ще цъфтят и връзват. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го решат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса е култура на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четирите професори на славянството. А Шестата раса ще бъде плод на това присадено дърво, този плод ще съчетава всички положителни качества на народите на бялата раса. У западните народи умът е развит. В славянската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта.
към текста >>

Шестата раса ще бъде плод на това присадено дърво, този плод ще съчетава всички положителни качества на народите на бялата раса.
Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса е култура на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четирите професори на славянството. А Шестата раса ще бъде плод на това присадено дърво, този плод ще съчетава всички положителни качества на народите на бялата раса. У западните народи умът е развит. В славянската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на братството.
към текста >>

Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.
Русия е връзката между Изтока и Запада. Тя е посредник между Европа и Азия. Това е една от нейните задачи. Българите трябва да се свържат с Русия и другите народи. Бъдещето е на славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи. Българите са пионери между славянството. Латинската раса е дала формите. Славянската раса ще даде съдържанието. Азиатските народи имат голямо доверие на славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда.
към текста >>

100. МАТЕРИАЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ

С вашата добра мисъл вие ще отстраните всички ония паразити, които нападат дървото.
- Защо не трябва да бъдем лоши? - За да не си създадем нещастия. Днес хората пръскат лозите със син камък. Защо? - Защото са лоши. Но за да не се пръска гроздето, както аз казвам, хората трябва да станат добри. С вашата добра мисъл вие ще отстраните всички ония паразити, които нападат дървото. Всички съвременни земеделци посяват повече, отколкото трябва. Земята трябва от време на време да си почива. Всякога не е нужно една и съща площ да се засява. Не мислете, че е безконечно нейното използване. И тя трябва да си почива.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21681189537048