Търсене в текстове за 'Дърво'

Галилей Величков (1911-1985)

Богомилското учение и Дървото на живота 57.
Спиритизмът и Школата на Учителя 52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител 53. На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54. Анархизмът и Новото Учение 55. Учителят и толстоистите 56. Богомилското учение и Дървото на живота 57. Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя 58. Философията на йогите и Школата на Учителя 59. Теософският конгрес и търсенето на Христа 60. Магдалена и Кришнамурти 61. Каналът през който изтичаше Злото 62.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.
Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията.
към текста >>

3. 3_16 Георги Куртев

Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата.
към текста >>

4. 3_17 Истинското подвизаване

През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината.
Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Всички го търпели през тези години, но накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на "Изгрева", за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на "Изгрева" през 1927 година и като вижда, че на "Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, тогава решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев.
към текста >>

5. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала.
Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас. Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове.
към текста >>

При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала.
Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено.
към текста >>

6. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Дърводелецът си е дърводелец, обущарят си е обущар, шивачът си е шивач, мозайкаджията си е мозайкаджия и накрая - занаятчията си е занаятчия.
А тук, на "Изгрева", се получи точно обратното. Едно окултно общество не може да се ръководи от занаятчии, а от интелигентни и образовани хора. Защо ли? Защото е необходим ценз за обществото, в което живее и пребивава Школата. Необходим е ценз и за самата Школа. Дърводелецът си е дърводелец, обущарят си е обущар, шивачът си е шивач, мозайкаджията си е мозайкаджия и накрая - занаятчията си е занаятчия. Те имат всички своята роля и значение в областта, в която работят. Те всички имат право да се образоват както със светско образование, така и с окултно знание. Но да вземат решения - те нямат ценз, както за света, така и за Школата. А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя.
към текста >>

7. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона на земята, разделя се с "Дървото на живота".
Когато влезнала в стаята на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който краде от десятъка на Господа! " "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш, когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа, той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона на земята, разделя се с "Дървото на живота". Паша мълчи. Знае тя, че по това време крадците ги наричат апаши. Знае също, че има една игра, която децата в София играят - "стражари и апаши". Апашите крадат, а стражарите ги гонят да ги хванат. Хванат ли ги, удрят ги с юмрук по гърба и викат: "Стражарска марка, бум, печат!
към текста >>

Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна.
И тогава решават, че тези милиони пари, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на "Изгрева". Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня.
към текста >>

Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса.
Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата. Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък.
към текста >>

Дойде време да се бутне изсъхналото дърво.
Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата. Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Кой е вашият път?
към текста >>

Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня.
Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата. Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Кой е вашият път? Вашият път е определен от Словото на Учителя и този път е пътят на Школата.
към текста >>

А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му.
Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата. Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Кой е вашият път? Вашият път е определен от Словото на Учителя и този път е пътят на Школата. Вашата задача е да съхраните Словото и да го предадете за идното човечество.
към текста >>

8. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Ляга и заспива под едно дърво.
Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели.
към текста >>

И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло.
Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
към текста >>

След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото.
Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия.
към текста >>

9. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
към текста >>

След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение.
Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят.
към текста >>

Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния.
Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>

Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя.
В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>

Корените на това дърво са в недрата на земята българска.
Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>

Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят.
Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>

Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят.
След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>

Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>

10. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво.
Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите.
към текста >>

11. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и камъни.
Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки. Те не ни плащаха, а ни даваха грошове за хляб и за чорбата, която правехме от картофи и лук. Немотия и беднотия до шия. Така направихме около дванадесет бараки на "Изгрева". Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и камъни. Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари. Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам. Така се построиха тези бараки, които вече ги няма и можете да ги видите само на някои снимки за поука от нашите неволи. Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева" нива от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година. Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра.
към текста >>

12. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителя т казва : "Злото и доброто са в едно дърво.
Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис III и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България. Тук в България при нозете на Всемировия Учител беше дошло най-голямото зло на Европа. Тук бе и най-голямото добро, идващо чрез Бялото Братство . Учителя т казва : "Злото и доброто са в едно дърво. Това са две противоположни течения в природата. Злото е в корените на дървото, а доброто е в неговите клони. Злото отива към центъра на земята, а доброто отива към слънцето. Доброто туря злото на работа." Тук в Школата на Учителя бе направен опит да се приложи това знание - злото да служи като слуга и да работи за доброто. Но всичко се обърка, защото всички проявиха непослушание и своеволие към съветите на Учителя.
към текста >>

Злото е в корените на дървото, а доброто е в неговите клони.
Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България. Тук в България при нозете на Всемировия Учител беше дошло най-голямото зло на Европа. Тук бе и най-голямото добро, идващо чрез Бялото Братство . Учителя т казва : "Злото и доброто са в едно дърво. Това са две противоположни течения в природата. Злото е в корените на дървото, а доброто е в неговите клони. Злото отива към центъра на земята, а доброто отива към слънцето. Доброто туря злото на работа." Тук в Школата на Учителя бе направен опит да се приложи това знание - злото да служи като слуга и да работи за доброто. Но всичко се обърка, защото всички проявиха непослушание и своеволие към съветите на Учителя. Ние бяхме свидетели и проверихме на гърба си как изглежда и колко струва това непослушание. А сега ще ви разкажа няколко такива примера.
към текста >>

13. 5_53 Учителят е болен

Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят.
Това е част от онези четиридесет земни години, за които Учителят бе дошъл и които остави на нас. Ето защо има един закон: "Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа." Ето защо аз изнасям и ви давам тези опитности от времето на Школата. Те са опитности на нашето поколение, но те са закони на Школата. Ние преминахме през тях като опитности и изпитахме чрез живота си тези закони. Вие можете да се запознаете с тези опитности и да проучите тези закони. Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят. Това е Божественото дърво на живота. Това е Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

Това е Божественото дърво на живота.
Ето защо има един закон: "Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа." Ето защо аз изнасям и ви давам тези опитности от времето на Школата. Те са опитности на нашето поколение, но те са закони на Школата. Ние преминахме през тях като опитности и изпитахме чрез живота си тези закони. Вие можете да се запознаете с тези опитности и да проучите тези закони. Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят. Това е Божественото дърво на живота. Това е Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

14. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

" Всички одобриха това и нашият брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата.
Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода. От този извор ние носехме вода за кухнята. Отначало, тя се носеше на ръце от дежурните. По-късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят добави: "Защо ви трябва сал, когато това може да стане с лодка? " Всички одобриха това и нашият брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Ще видите много снимки на приятели с тази лодка, както и снимки на Учителя, Който се возеше с удоволствие в нея. При различни екскурзии, в различни години из местността се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се изчисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича от него вода, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели.
към текста >>

15. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро.
В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро.
към текста >>

Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи.
А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера.
към текста >>

А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво.
Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията.
към текста >>

16. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева".
към текста >>

Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>

17. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Отказа се от салона на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота.
За това никой не може да се оплаче от държавата. какво стана с нас, стенографките? Савка си замина през 1945 година. Брат й, който бе наследник на една трета част от салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от салона на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота. Паша Теодорова бе изселена от "Изгрева". Отначало тя живя шест месеца при Борис Николов и Мария Тодорова. При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на салона, тя получи една голяма сума и купи жилище. Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа.
към текста >>

18. 9_02 Божият огън и Силите Господни

До вечерта всички бяхме при Първото езеро, където имаше една малка хижичка, построена от дърво, която не можеше да побере дори една четвърт от всички нас, даже ако сме застанали прави.
Съборът продължи три деня. След третия ден Учителят нареди да отидем на екскурзия до връх Мусала. Всички с готовност решихме да отидем. Братята софиянци намериха коли, които ни отведоха до курорта Чамкория и оттам потеглихме за върха. Времето бе прекрасно, а природата - великолепна. До вечерта всички бяхме при Първото езеро, където имаше една малка хижичка, построена от дърво, която не можеше да побере дори една четвърт от всички нас, даже ако сме застанали прави. Трябваше да се нощува вън. Накладохме големи огньове и около тях прекарахме нощта в песни, молитви и малко дрямка. На сутринта, преди зори, потеглихме към върха. Водеше ни брат Георги Радев. Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета.
към текста >>

19. СЪДЪРЖАНИЕ

Не заспивай под плодно дърво 97.
За българите 92. Похвалата 93. Пестеливостта 94. Лекуване по новият начин 95. Искайте и ще ви се даде 96. Не заспивай под плодно дърво 97. Адът и раят 98. Към последните дни на Учителя 99. Духът на птиците и духът на животните 100. Кой спаси овощната градина? 101. Ябълката 6 102.
към текста >>

Плодното дърво и ангелите 113.
Котката 108. Раздялата 109. Вестникът 110. Брат Боян се учи на търпение 111. Блажени нищите духом 112. Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114. Чай с лимон 115. Крушата 116. Сребърната монета 117. Деликатност 118.
към текста >>

20. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама.
към текста >>

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове?
Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я.
към текста >>

21. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат?
към текста >>

Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател.
към текста >>

22. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше. Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди.
към текста >>

Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.
И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов.
към текста >>

Храни се с дървото на живота и ще изцелиш.
Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш.
към текста >>

Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината.
Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши.
към текста >>

23. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви.
СПОМЕНИТЕ Животът е сложно явление. Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаеме от него, това е личният ни опит - науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими.
към текста >>

24. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Едно момче трябваше да се качи на едно голямо дърво и оттам да гръмне с пищов и тогава всички три махали да запалим фитилите.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ Спомням си като момче, че в игрите си сложихме в една тръба барут, поставихме фитил и това го сложихме на един дувар на една къща, за да проверим какво може да се разруши. Състезавахме се с няколко махали и трябваше едновременно да гръмнат от няколко места. Избрахме си сигнал. Едно момче трябваше да се качи на едно голямо дърво и оттам да гръмне с пищов и тогава всички три махали да запалим фитилите. Чухме сигнала, че като запалихме фитилите, че като гръмна, че целият дувар висок два метра нареден с камъни и дълъг 50 метра се срина. Разхвърчаха се камъни, добре че къщата остана здрава. Целият град се стресна, всички излезнаха уплашени, питат се война ли почна, разбойници ли ги нападнаха, а от трите махали се дими, пушеци до небето. Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи.
към текста >>

25. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво.
Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне.
към текста >>

Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних.
към текста >>

26. 30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ

Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината.
Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави.
към текста >>

27. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Ние турихме едно дебело дърво при входа.
Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха дъждовни дни и невероятни есенни дъждове. Нямате представа какви дъждове бяха. Вали, вали и всичко подгизна. Отначало бяхме доволни от палатката, но след време по поляната на Изгрева имаше 20 см вода, която не може да се оттече. И в нашата палатка също вода до колене. Ние турихме едно дебело дърво при входа. Вървим по него и от него всеки се хвърля на леглото си. Иначе трябваше да се гази. Минаха есенните валежи. Преди да почне зимата ние търсихме квартира, а такива нямаше. Колко тавани и колко мазета ние сме измели и изчистили, ние си знаем.
към текста >>

28. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво.
Така повечето от приятелите минаха през дома ни. Това бяха контакти между човешките души. При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: „Кажи си едно желание! " Мария отговори: „Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине, и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи. От къде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе аз не мога да кажа.
към текста >>

29. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Плодът показва дървото и делата на человека.
Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вий в Търново се надхитрявате. На едно го говори Майката Господня, на други Христос. И моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата.
към текста >>

30. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Плодът показва дървото и делата на человека.
Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вий в Търново се надхитрявате. На едно го говори Майката Господня, на други Христос. И моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не марите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата.
към текста >>

31. 151. ОТЦЕПНИЦИТЕ

Любовта се отнася за Дървото на живота.
Воюваха срещу Учителя и срещу Духовното общество, което Той бе създал. А те не знаеха, че воюват срещу Бога и се изправяха срещу Сила, която ръководи съдбините на света и на живота. И понеже никой не може да спре живота, да протича в онази посока към която го води Небето и разумния свят, то отцепниците сами влизаха в разрез срещу Цялото и биваха помитани от Него, т. е. отстранявани от Него. Ще питате, ами къде е Любовта, която проповядва Учението? Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън.
към текста >>

Защото Любовта представлява животът на това дърво.
А те не знаеха, че воюват срещу Бога и се изправяха срещу Сила, която ръководи съдбините на света и на живота. И понеже никой не може да спре живота, да протича в онази посока към която го води Небето и разумния свят, то отцепниците сами влизаха в разрез срещу Цялото и биваха помитани от Него, т. е. отстранявани от Него. Ще питате, ами къде е Любовта, която проповядва Учението? Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик.
към текста >>

Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва.
И понеже никой не може да спре живота, да протича в онази посока към която го води Небето и разумния свят, то отцепниците сами влизаха в разрез срещу Цялото и биваха помитани от Него, т. е. отстранявани от Него. Ще питате, ами къде е Любовта, която проповядва Учението? Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението.
към текста >>

32. 20.Лудият кон

Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня.
Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача. После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня. Но тъкмо на баира среща го един негов приятел, заприказва го и брата за момент изпуска от вниманието си коня. Как е успял конят да измести юздата и желязото да не тормози езика му, но Гръблев това не знае. Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред. Дърпа брата юздата, но тя не действува. А конят взема все по-голяма скорост, разгорещява се.
към текста >>

33. 52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?

На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата.
На едно събрание ръководителят брат Чернев става и казва на братята и сестрите: „Виждате, че не можем да се събираме вече тук, ще трябва да си построим салон. Брат Иван подари място. Вий го знаете къде е, ще поканим някои от нашите братя строители, трябват малко материали, трябват помощници, пък трябват и малко пари. Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат. На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата. Почна строежа. Едни носят камъни, дървета, пясък, тухли, вар. Като трябват пари брат Чернев вади от торбата. Като донесат пари пускат вътре. Пък и от провинцията някои изпращат и салона върви.
към текста >>

34. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче.
Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна. И братът става ученик на Учителя. Но случи се след време, този брат извърши една голяма погрешка в живота си. В работата си като учител това го съкруши, съвестта му въстана, той беше отчаян от себе си. Настана в него едно такова угризение на съвестта, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място. Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче. След малко чува лек шум, вдига глава и гледа до него Учителя. Посядват, мълчат известно време, после Учителят казва: „Тези изпити Аз ти ги поставих." Братът слуша виновен. Учителят продължава: „Спомняш ли си като дете, че като падна във водата щеше да се удавиш? А един косач наблизо дойде и те извади? - Аз бях този косач.
към текста >>

35. 96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО

96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО Една сестра - Весела Нестерова, се беше разболяла.
96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО Една сестра - Весела Нестерова, се беше разболяла. Отива и търси помощ от Учителя. Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод.
към текста >>

Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво".
96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО Една сестра - Весела Нестерова, се беше разболяла. Отива и търси помощ от Учителя. Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод. Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане.
към текста >>

Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво!
96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО Една сестра - Весела Нестерова, се беше разболяла. Отива и търси помощ от Учителя. Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод. Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане. Такъв бе и този случай с Весела.
към текста >>

" Дървото работи и отхранва своя плод.
96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО Една сестра - Весела Нестерова, се беше разболяла. Отива и търси помощ от Учителя. Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод. Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане. Такъв бе и този случай с Весела.
към текста >>

Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане.
Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод. Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане. Такъв бе и този случай с Весела.
към текста >>

36. 99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти.
Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа.
към текста >>

" Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето.
Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа. Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал. Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван.
към текста >>

37. 112. ПЛОДНОТО ДЪРВО И АНГЕЛИТЕ

112. ПЛОДНОТО ДЪРВО И АНГЕЛИТЕ Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от леглото.
112. ПЛОДНОТО ДЪРВО И АНГЕЛИТЕ Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от леглото. Казват на Учителя: „Ади е болна." Учителят казва: „Кажете й да стане и да дойде при Мене." Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която й е казала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста нейният Аполонов пръст на едната ръка, после на другата.
към текста >>

Учителят й казва: „Никога да не заспиваш под плодно дърво." Ади се учудва много.
Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която й е казала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста нейният Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: „Никога да не заспиваш под плодно дърво." Ади се учудва много. От къде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и за няколко минути само под слива. „Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека." След това Ади запитва: „Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят." Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове. Ангелите не стъпват на земята.
към текста >>

„Никога да не заспивате под плодно дърво.
Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста нейният Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: „Никога да не заспиваш под плодно дърво." Ади се учудва много. От къде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и за няколко минути само под слива. „Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека." След това Ади запитва: „Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят." Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове. Ангелите не стъпват на земята. Като дойдат на земята стъпват на човешките глави, на човешките умове и внасят светлина в тях." Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите.
към текста >>

Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят." Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове.
Болестта й преминава. Учителят й казва: „Никога да не заспиваш под плодно дърво." Ади се учудва много. От къде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и за няколко минути само под слива. „Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека." След това Ади запитва: „Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят." Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове. Ангелите не стъпват на земята. Като дойдат на земята стъпват на човешките глави, на човешките умове и внасят светлина в тях." Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите.
към текста >>

38. 117. ДЕЛИКАТНОСТ

Както малкото плодно дърво трябва да се пази от нараняване, така и децата трябва да се пазят от явно изобличаване.
В една беседа Учителят беше говорил за онова безразборно бране на плодовете от братските градини. „Това не е отношение на ученици", каза Той. Обаче един път разговарят с Учителя няколко братя и сестри на полянката, а деца нападнали малката ранна че-решка. Те не виждат Учителя. Но Той, за да не ги изобличи, обърна се и тихичко се отдалечи. Както малкото плодно дърво трябва да се пази от нараняване, така и децата трябва да се пазят от явно изобличаване. То разрушава. Трябва друг метод, градивен и деликатен.
към текста >>

39. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Една вечер Тодорчо сънува сън как го нападнали глутница вълци и щяли да го разкъсат, но се озърнал и видял, че стои до едно дърво.
при рождения си баща. Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар. Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя. Тогава Учителят им давал задачи да четат и размишляват върху различни стихове от Евангелието. Събирали се на групи, четяли, разсъждавали и разменяли мисли на глас. Една вечер Тодорчо сънува сън как го нападнали глутница вълци и щяли да го разкъсат, но се озърнал и видял, че стои до едно дърво. Бързо се хванал за клоните му, покачил се на него и така се отървал от вълците, за да не го разкъсат. Сънят бил до тук. А на следващия ден излиза от печат една книжка от един владика насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква. А след него други дойдоха и те носеха амвона на хулите на църквата и обществото срещу Учителя. Тодор Стоименов беше привърженик на законността при всяка една власт.
към текста >>

40. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Имаше плодно дърво, което принасяше много плод.
Този път не свършва до тук, защото той е път във вечността. Нито връзката ни с брат Боян се прекъсва, защото тя е връзка с вечния живот. Сега какво да кажем? Имаше извор на планината с чиста прохладна вода. Всеки можеше да почерпи от него. Имаше плодно дърво, което принасяше много плод. Питат ме къде е дръвчето? Казвам, дръвчето е в семката. Не се е загубило. Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това.
към текста >>

41. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят.
към текста >>

42. 89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Тя израства, развива се, става голямо дърво.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА Братя и сестри, Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот. Дъждовната капка се върна в океана, от който е излязла. Трябва ли да скърби тя за това? Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка.
към текста >>

Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка.
Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен. Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят?
към текста >>

И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила.
Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен. Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него?
към текста >>

43. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля.
Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници. Напред на върха един човек, а отзад двама души. Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре. Никой няма право да се отклонява. Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля. Като мине определено време, няколко минути, този който е на върха на триъгълника слезе в другият ъгъл на триъгълника. А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала".
към текста >>

44. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека.
Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека. Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна. Имаше някои картини толкова чудни, толкова хубави, че ние се спирахме възхитени да се любуваме на тях така че ставаше една пълна обмяна между нас - нашата мисъл, нашия живот и животът, който тук присъствуваше. Безкрайни гори се разпростираха до върховете, долини дълбоки и недостъпни, далечни върхове със снегове останали от зимата. Като навлизахме в горите дойдохме до една хубава поляна сред самата гора и видяхме, че с някои наши поправки по пътя може до тук да идва нашата кола. Тези поправки ние ги направихме и следващата година колата можеше да дойде до поляната, което ни улесни извънредно много.
към текста >>

45. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо.
До първото езеро излизахме по тясна пътечка. Около езерото обширна поляна с гъсти вековни клекове. Клекът расте много бавно. Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак.
към текста >>

46. 33. СПИРАЛАТА

От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки.
Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата.
към текста >>

47. 41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи.
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за кухнята и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро. Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи. Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва. Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си. „Махарзи" означава „Голямата почивка".
към текста >>

Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва.
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за кухнята и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро. Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи. Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва. Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си. „Махарзи" означава „Голямата почивка".
към текста >>

Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си.
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за кухнята и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро. Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи. Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва. Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си. „Махарзи" означава „Голямата почивка".
към текста >>

48. 31. ЛОДКАТА

Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка.
31. ЛОДКАТА Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до кухнята. Отначало дежурните носеха с кофи. После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята. Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека. Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше. Това улесни дежурните по кухня, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици. Тази лодка стана любимо място за снимки и разходки.
към текста >>

49. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА Най-тържествен беше братския обед. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара.
към текста >>

50. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

Имахме дърводелци, които бяха направили рафтове, а сестрите ги бяха подредили по годишнини и по класове.
51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ Нашата литература с беседи на Учителя бе подредена на Изгрева в различни складови помещения. Имахме дърводелци, които бяха направили рафтове, а сестрите ги бяха подредили по годишнини и по класове. Имаше много литература. От всяко томче се изкарваше от 3000 до 3500 броя. Някои от тях се подвързваха в книговезницата на Изгрева. Но още от времето на Учителя приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува. Учителят ще бъде вечно на земята и за тях бе по-добре да дойдат и да слушат Словото на Учителя отколкото да седнат и да четат беседите на Учителя.
към текста >>

51. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Най-старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото.
Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на земята. Най-старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи. Духът на самопожертвование го има у славяните. В Славянството има проявление на Бога. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.
към текста >>

Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.
А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплотят напреднали души. И това е вече почнало. До края на двадесетия век слизат да работят чрез Славянството 8000 адепти. Бъдещето е на Славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи. Сега Христос идва при Славяните и ще ги прати да работят. Славяните са Новия Израил. Новият Израил за разлика от евреите, ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година.
към текста >>

52. СЪДЪРЖАНИЕ

15. Дърводелец и сладко 16.
Чорапите и бомбите 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев 12. На бодлива крава Господ рога не дава 13. Изгонената болест 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? 15. Дърводелец и сладко 16. Бръснарите 17. Д-р Стефан Кадиев 18. Събота – денят на Господа 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий 20. Дядо Благо и Климент Охридски 21.
към текста >>

Плодното дърво 31.
Костилката на вишнята 26. Писателят и наградата 27. Пътницата 28. “Бог ни люби” 29. Белите братя 30. Плодното дърво 31. Димитър Звездински 32. Ангели ходят по земята 33. Сутеренът и общото хранене 34. Нестор от село Тресонче идва в България 35. Среща с Учителя 37.
към текста >>

От всяко дърво свирка не става 46.
Равносметка на личности и съдби 41. Външният кръг на Школата 42. Години на възрастване и възмъжаване 43. Бракът в Школата 44. Мъжът и жената в Школата 45. От всяко дърво свирка не става 46. Цанка Екимова 47. Рене Генон 48. Борис Георгиев 49. Години на изпитание 50. Славянството в опасност 51.
към текста >>

53. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

Търпеливо изчаках да изгори и последното дърво.
Нещо повече, те са взели дейно участие в организиране и провеждане на игрите. Майсторът на огъня накупил достатъчно дърва за голяма клада. Получената жар успял да разстеле на мегдана, близо до параклисчето. Същият разказваше: - Повече от два часа дъбовите дървета горяха на кладата. Огнените езици правеха непоносим въздуха. Търпеливо изчаках да изгори и последното дърво. С дълги пръти започнах разстилането на жарещите въглени. Едвам се опазих от обгаряне на лицето и кожата на ръцете. Другият съгледател добави: - На мен бе по-леко. Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка.
към текста >>

54. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Галилей Величков

В страните, където това дърво расте и се развива, познават лечебността и хранителността на вишната.
17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ Вишните на китния Изгрев бяха отрупани със сочен и ароматен плод. В страните, където това дърво расте и се развива, познават лечебността и хранителността на вишната. Богат на ароматни съединения, соли, плодови киселини, багрилни вещества и витамини от най-активна категория, този плод е не само храна, но и вълшебно лекарство при стомашни, чревни неразположения и чернодробни смущения. УЧИТЕЛЯТ обичаше този плод. Той Го препоръчваше както в сурово състояние, така и във формата на сладка, конфитюри, желета и сиропи. Слънчевият следобед, в който посетих УЧИТЕЛЯ, бе един от онези, определен от добрите домакини на Изгрева за вишнобер. Част от набрания плод бе вече в голямата тава, сложена на бавен, но голям огън.
към текста >>

55. ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Той излиза, отива под дървото, поглежда го и веднага се връща обратно, влиза в Изгрева, навежда се, вдига един камък и го запраща по посока на обесения и казва: „Обесиха го духовете!
А каква може да бъде тази символика? Бесилото си е винаги бесило. Щом има бесило, някой ще се беси и този някой ще умира. На следващия ден тичешком идва брат и съобщава на Изгрева, че в гората се е обесил брат Константин Иларионов. Веднага съобщават на Учителя. Той излиза, отива под дървото, поглежда го и веднага се връща обратно, влиза в Изгрева, навежда се, вдига един камък и го запраща по посока на обесения и казва: „Обесиха го духовете! Исках да го спася, но не можах! " Ние стоим, оглеждаме се и тръпнем само пред мисълта, че това ще се разчуе и утре ще гръмнат вестниците с тази новина, че ученици на Дънов се бесят в гората. А те чакаха най-малкия повод. А едно обесване в гората означаваше разследване от полицията, след това съдебна експертиза, извикване на Учителя в полицията, даване на обяснения, полицейски протоколи и т.н. Най-малко няколко месеца това обесване ще гърми по цяла България, разтръбявано от вестници и проповедници срещу Учителя.
към текста >>

56. 3.15. Дърводелец и сладко

НЕСТОР ИЛИЕВ

15. Дърводелец и сладко Между хората, между другите наши приятели, които са дошли от провинцията, е и нашият брат Панталей.
15. Дърводелец и сладко Между хората, между другите наши приятели, които са дошли от провинцията, е и нашият брат Панталей. Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. Разбира се, както и други негови ученици дойдоха с брат Боян в София и в Братството. Понеже той е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на Изгрева. Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с удоволствие. Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях.
към текста >>

Понеже той е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на Изгрева.
15. Дърводелец и сладко Между хората, между другите наши приятели, които са дошли от провинцията, е и нашият брат Панталей. Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. Разбира се, както и други негови ученици дойдоха с брат Боян в София и в Братството. Понеже той е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на Изгрева. Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с удоволствие. Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей, така както той ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя, да бъда по-близко до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми беше беседите, които слушах в салона. Но един ден, след продължителното посещение при изграждането на бараките на Изгрева, след продължителното присъствие на Учителя, аз се поосвободих. Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец.
към текста >>

Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с удоволствие.
15. Дърводелец и сладко Между хората, между другите наши приятели, които са дошли от провинцията, е и нашият брат Панталей. Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. Разбира се, както и други негови ученици дойдоха с брат Боян в София и в Братството. Понеже той е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на Изгрева. Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с удоволствие. Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей, така както той ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя, да бъда по-близко до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми беше беседите, които слушах в салона. Но един ден, след продължителното посещение при изграждането на бараките на Изгрева, след продължителното присъствие на Учителя, аз се поосвободих. Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш?
към текста >>

Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец.
Понеже той е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на Изгрева. Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с удоволствие. Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей, така както той ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя, да бъда по-близко до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми беше беседите, които слушах в салона. Но един ден, след продължителното посещение при изграждането на бараките на Изгрева, след продължителното присъствие на Учителя, аз се поосвободих. Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило на него по време, когато е работил. Помислил, без да сподели с никого. Ядяло му се сладко. Сладко му се яде.
към текста >>

" Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило на него по време, когато е работил.
Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей, така както той ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя, да бъда по-близко до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми беше беседите, които слушах в салона. Но един ден, след продължителното посещение при изграждането на бараките на Изгрева, след продължителното присъствие на Учителя, аз се поосвободих. Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило на него по време, когато е работил. Помислил, без да сподели с никого. Ядяло му се сладко. Сладко му се яде. Следващият ден Учителят държи един буркан в едната ръка и една супена лъжица в другата и му дава със знак с ръката да отиде при Него, пред салона. И като Панталей отишъл пред салона, Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: „Вземи буркана, ето ти и лъжицата, върви тука в горичката, изсърбай го." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това нещо.
към текста >>

57. 3.30. Плодното дърво

НЕСТОР ИЛИЕВ

30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина.
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството.
към текста >>

И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод?
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед.
към текста >>

" „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не.
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед. Така ябълката оттогава нататък всяка година раждала плод.
към текста >>

И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки.
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед. Така ябълката оттогава нататък всяка година раждала плод. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие.
към текста >>

58. 4.02. Укротяването на коня

ИЛИЯ УЗУНОВ

Слагаше им се едно дърво между краката, завързваха ги за него и така ги подковаваха.
Тогава нямаше трактори, камиони и други возила, както сега. Та тази професия - налбантин - беше много важна и много търсена. Да подковеш кон, да подковеш вол, или крава, не беше лесна работа. И затова си имаше мурафет и начини. Воловете и кравите се сваляха с една примка на земята. Слагаше им се едно дърво между краката, завързваха ги за него и така ги подковаваха. Но за конете бе съвсем друго. На тях просто им вдигаха копитата и ги подковаваха. Те бяха свикнали и мируваха. По едно време при съседа се чу голямо цвилене. Конете подскачаха и настъпи суетня.
към текста >>

59. 4.22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност

ИЛИЯ УЗУНОВ

От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища.
Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено. Отговорих и ги написах. Не им харесаха отговорите.
към текста >>

60. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ.
Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование. На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна. Там видяхме мъже и жени, насядали и си четат нещо. Питат ни: „Деца, какво тичате, какво се смеете? " Отговаряме: „Гоним, да хванем Мигът!
към текста >>

Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева.
Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование. На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна. Там видяхме мъже и жени, насядали и си четат нещо. Питат ни: „Деца, какво тичате, какво се смеете? " Отговаряме: „Гоним, да хванем Мигът! " Те се засмяха вкупом и казаха: „Е, вие го вече хванахте.
към текста >>

61. 5.16. Кошница, пълна с кайсии

Не само дървото се познава по плода, който дава, но е важно също ръката, която го откъсва, как го поднася и как го дава." Учителят се отдалечи.
И от нейната ръка Учителят взема три джанки. И от третата ми сестра Цвета взе от ръката й три джанки. От трите сестри взе по три джанки, общо девет джанки. Стои пред нас и една след друга ги изяде. Накрая добави: „Сладки са, много са сладки. Не само дървото се познава по плода, който дава, но е важно също ръката, която го откъсва, как го поднася и как го дава." Учителят се отдалечи. Ние се оглеждаме. Значи от кошницата с кайсии Учителят не взе, защото онзи, който подаде кошницата, за да я занеса на Учителя, със същата тази ръка удари войничето, обуто с голи налъми. Той, офицер, целият излъскан, с ботуши, с шпори, със сабя, издокаран като на парад, със същата ръка, която подаде кошницата с кайсии, със същата ръка удари войничето. Ето затова Учителят не пожела да вкуси от неговите кайсии. Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко.
към текста >>

62. 5.17. Истинският паметник

Подминава Учителя, все едно, че Учителят е някакво дърво.
Един ден, сряда, Учителят слиза в Салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В Салона няма никой. Учителят излиза пред Салона и се оглежда. Целият Салон се е изпразнил и всички - отишли при Лулчев да им говори. Точно по това време брат Ради също се задава и минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че Учителят е някакво дърво. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: „Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал? " Казал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към Салона, влиза вътре и сяда на един стол. Седи, смирено мълчи и чака.
към текста >>

63. 5.31. Цеко

Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял.
Казваше за себе си: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко! " Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже. Работеше на Изгрева, помагаше на всички, беше много работлив. Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да вечеря преди залез слънце. Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен. Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето. Така изпълнил съвета на Учителя. Когато това казали на Учителя, то Той се захласнал да се смее. Беше му малко слаб ангелът и налиташе на млади момичета. Симеон Симеонов се сърдеше, че Цеко му закачал дъщерята, която се беше замомила.
към текста >>

64. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Той много добре работеше с рендето дърводелство, много добре работеше с мистрията за мазане.
Един интелект, образован, по-добре ще разбере Словото Му, отколкото едно разхвърляно и не систематизирано съзнание. Ние бяхме подложени на преследвания от църквата и от обществото, и за да се запазим и съхраним, Учителят беше казал да имаме по един занаят, та когато има гонение срещу нас и ни изхвърлят, то да можем да се изхранваме. Това беше една подготовка, за да се чувства ученикът по-свободен. И в такива периоди на преследване да може ученикът да се справи и преживява. Учителят лично много добре разбираше от различните занаяти по онова време. Той много добре работеше с рендето дърводелство, много добре работеше с мистрията за мазане. Аз съм присъствал и съм бил до Него, когато работеше. Той беше много сръчен, технически беше сръчен и всичко Му идваше отръки и можеше да се справя с всичко. Каквото хванеше, го правеше изрядно. Тази поляна, на която бяхме извеждани от Учителя горе, извън града, за посрещане на изгрева, беше отначало наречена „Баучер", а по-късно - „Изгрев". Това бе една от най-красивите поляни в околността.
към текста >>

65. 6.24. Пред прага на мъдростта

А на мен нищо не ми стана, въпреки мразовитата нощ, от минус 20 градуса, където камък и дърво се пукаха.
Почувствах присъствието на същества, които ме обкръжават. Това беше едно чудо за мен. Много съм мислил по тези въпроси. Споделих само с Учителя. „Невидимият свят бди над теб." Иначе, при друг случай, човек може да замръзне в тази зимна нощ и да се разболее. А на мен нищо не ми стана, въпреки мразовитата нощ, от минус 20 градуса, където камък и дърво се пукаха. Но на мен нищо не ми стана - нито замръзнах, нито пукнах, а останах жив досега. За моя изненада, първите посетители, които дойдоха на сутринта, бяха Михаил Иванов и сестра Спиридонова. Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност.
към текста >>

66. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота.
Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно. Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ. Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник. Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
към текста >>

67. 6.31. Няколко бележки

Учителят казва: „Ако имаш известно неразположение, ти ще отидеш при еди - кое си вековно дърво.
Затуй за беседите Си Учителят казва: „Аз понякога в една беседа изнасям две-три основни мисли, които са окултни закони. Ако ги намерите и ги научите, и след това ги приложите със себе си, ще си спестите труда на 25 000 човешки години, докато я намерите тази основна мисъл и я реализирате. По този начин ще съкратите времето." Затова е много мъчно за един външен човек да чете беседите на Учителя. За него това е нещо обикновено и не правещо впечатление. Но за един посветен човек - той вижда в тези обикновени неща грандиозни величини. Учителят казва: „Ако имаш известно неразположение, ти ще отидеш при еди - кое си вековно дърво. Ще облегнеш гърба си на него и ще почерпиш енергия от него, а притеснението, което имаш, ще го предадеш на него и то с корените си ще го препрати надолу в земята, и след това листата на клоните ще го изхвърлят във висините". За един астролог и посветен е знайно, че това дърво е свързано с известни космически енергии и с планетите. Знайно е, че тези центрове у човека, които дават тези болезнени състояния, са свързани и с дадени енергии. Затуй, когато го изпращат при туй дърво, Той го изпраща при тази първична енергия, за да вземе от нея и да се тонира. Затуй, когато говореше Учителят за някои обикновени неща, като че ли се явяваха някакви контрасти.
към текста >>

За един астролог и посветен е знайно, че това дърво е свързано с известни космически енергии и с планетите.
По този начин ще съкратите времето." Затова е много мъчно за един външен човек да чете беседите на Учителя. За него това е нещо обикновено и не правещо впечатление. Но за един посветен човек - той вижда в тези обикновени неща грандиозни величини. Учителят казва: „Ако имаш известно неразположение, ти ще отидеш при еди - кое си вековно дърво. Ще облегнеш гърба си на него и ще почерпиш енергия от него, а притеснението, което имаш, ще го предадеш на него и то с корените си ще го препрати надолу в земята, и след това листата на клоните ще го изхвърлят във висините". За един астролог и посветен е знайно, че това дърво е свързано с известни космически енергии и с планетите. Знайно е, че тези центрове у човека, които дават тези болезнени състояния, са свързани и с дадени енергии. Затуй, когато го изпращат при туй дърво, Той го изпраща при тази първична енергия, за да вземе от нея и да се тонира. Затуй, когато говореше Учителят за някои обикновени неща, като че ли се явяваха някакви контрасти. Но това са неща за един посветен човек. Тук не се налага един мироглед предварително приготвен, който да му служи.
към текста >>

Затуй, когато го изпращат при туй дърво, Той го изпраща при тази първична енергия, за да вземе от нея и да се тонира.
Но за един посветен човек - той вижда в тези обикновени неща грандиозни величини. Учителят казва: „Ако имаш известно неразположение, ти ще отидеш при еди - кое си вековно дърво. Ще облегнеш гърба си на него и ще почерпиш енергия от него, а притеснението, което имаш, ще го предадеш на него и то с корените си ще го препрати надолу в земята, и след това листата на клоните ще го изхвърлят във висините". За един астролог и посветен е знайно, че това дърво е свързано с известни космически енергии и с планетите. Знайно е, че тези центрове у човека, които дават тези болезнени състояния, са свързани и с дадени енергии. Затуй, когато го изпращат при туй дърво, Той го изпраща при тази първична енергия, за да вземе от нея и да се тонира. Затуй, когато говореше Учителят за някои обикновени неща, като че ли се явяваха някакви контрасти. Но това са неща за един посветен човек. Тук не се налага един мироглед предварително приготвен, който да му служи. При превода на терминологията на чужди езици - това е много сложен въпрос. Ние сега правим само увод и въведение към Учението.
към текста >>

68. 6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА

45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА Имаше един преподавател по музика - Пенков, много известен в София, а жена му беше една от последователките на Учителя и беше певица.
45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА Имаше един преподавател по музика - Пенков, много известен в София, а жена му беше една от последователките на Учителя и беше певица. Когато следвах философия, той ми внуши, че мога да стана голям цигулар и виртуоз. Аз не питах Учителя, но сам се хванах на туй нещо и цели две години свирих на цигулка. Вземах частни уроци при него. Напуснах университета. Учителят дори ми подари една цигулка полуконцертна.
към текста >>

69. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството.
Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва. Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха. Чух как той им отговори: „Не искам вашето заблуждение". След това пристига при мен и със заплашителен тон ме запита: „Какво правите тук?
към текста >>

70. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Отказа се от Салона на Братството и сам си отряза корените на „Дървото на живота".
Бях изключително изненадан, че тя не знаеше почти нищо както за Савка, така и за баба си Тереза. Аз, който съм чужд човек за тях, бях поместил в книгата толкова много неща и за двете. Племенницата на Савка, която се казваше Фрося смяташе, че е много жестоко онова заключение, което е дадено на стр. 611, където се казва за баща й следното: „Брат й, който бе наследник на 1/3 част от Салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от Салона на Братството и сам си отряза корените на „Дървото на живота". Да, жестоко е, но заключението е вярно. Не е вярно само, че е починал в концлагер. Филип е починал през 1964 година, на 64 години. В спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 109-110, се разказва подробно за нейния баща и по този начин се коригира една неточност.
към текста >>

71. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Дърводевец и сладко - 252 16.
Рудолф Щайнер и Боян Боев - 249 12. На бодлива крава Господ рога не дава - 250 13. Изгонената болест - 250 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? - 251 15. Дърводевец и сладко - 252 16. Бръснарите - 253 17. Д-р Стефан Кадиев - 253 18. Събота - денят на Господа - 254 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий - 254 20. Дядо Благо и Климент Охридски - 255 21.
към текста >>

Плодното дърво - 260 31.
Костилката и вишната - 258 26. Писателят и наградата - 258 27. Пътницата - 259 28. „Бог ни люби" - 259 29. Белите братя - 260 30. Плодното дърво - 260 31. Димитър Звездински - 260 32. Ангели ходят по земята - 261 33. Сутеренът и общото хранене - 262 34. Нестор от село Тресонче идва в България - 263 35. Среща с Учителя - 264 37.
към текста >>

От всяко дърво свирка не става - 463 46.
Външният кръг на света, равносметка на личности и съдби - 458 41. Външният кръг на Школата - 458 42. Години на възрастване и възмъжаване - 460 43. Бракът в Школата - 461 44. Мъжът и жената в Школата - 461 45. От всяко дърво свирка не става - 463 46. Цанка Екимова - 464 47. Рене Генон - 464 48. Борис Георгиев - 467 49. Години на изпитание - 468 50. Славянството в опасност -470 51.
към текста >>

72. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос.
Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха. Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате. Той, Бог, или съдбата - както щете, - дава каквото поискате - но помнете: върху гърбовете ви ще се приложи тая силна власт, та да изпитате силата й.
към текста >>

73. 10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Този въпрос Учителят го засегна веднъж в беседите, че човек представлява като едно дърво с корени, стъбло, листа и за да върже плодовете на новото учение не може изведнъж да се отдръпне и да изхвърли стария свят от себе си, т.е.
Освен, че ние го безпокояхме, то идваха приятели от различни възрасти и търсеха неговата помощ и закрила. Трябваше да им се разрешават насъщните нужди и проблеми. А ние идвахме от света, където имаше едно знание предавано исторически от поколение на поколение, предавано от школи и цивилизация. А тук пред нас се изсипа чрез Учителя ново знание, което се даваше за пръв път. И трудно можехме да оставим старото и да се захванем с новото, живеехме между тези два свята. Този въпрос Учителят го засегна веднъж в беседите, че човек представлява като едно дърво с корени, стъбло, листа и за да върже плодовете на новото учение не може изведнъж да се отдръпне и да изхвърли стария свят от себе си, т.е. да изреже корените от себе си, защото ще изсъхне стъблото. Трябваше да възрасте новото у нас. А това бе един много труден процес. Обикновено питахме Учителя за своите затруднения и с негова помощ успявахме да се справим. Беше необходимо послушание и много работа от нас.
към текста >>

74. 20. ПОЗДРАВЪТ

Например един клон от някое дърво той е преплетен и се допира с много други клони и листа и често си мисли, че истинската му опора са те - другите клони, но той има само една връзка със стъблото, която е истинската му връзка, защото само там той получава живот.
А третата приятелка е чувството. Принципът е като един фар, който свети на човека и той каквото и да върши все от неговата светлина се ползва. Когато човек постъпва по принцип той като направи някаква погрешка после съжалява." А аз се оплаках: „Учителю, аз много пъти като направя някоя погрешка после съжалявам, но грешката е направена." „У тебе има хубави заложби, но трябва да работиш и можеш да работиш. Всеки човек има по едного, който го обича. Човек трябва да намери истинската си връзка. Например един клон от някое дърво той е преплетен и се допира с много други клони и листа и често си мисли, че истинската му опора са те - другите клони, но той има само една връзка със стъблото, която е истинската му връзка, защото само там той получава живот. Затова човек да пази истинската си връзка с Бога. Малките пречки човек трябва да се стреми да ги преодолее. Работа, работа трябва. Нито минута да седиш празна без работа. И да нямаш работа, сама да си я създадеш.
към текста >>

75. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

В Библията се говори за дървото кедър.
То е закон за този, който има слаб бент. А онзи, който има силен бент - да опита. Силните желания може да прелеят. Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие. Трябва да се бяга в гората, да я ненамерят тези желания. В Библията се говори за дървото кедър. Под кедър се разбира материалист. А под гора - хора-материалисти. Нашият език, който ние създаваме не е език на природата. То са вторични сили, условни знакове. Законът е: трябва да видиш къде е злото.
към текста >>

76. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

Учителят имаше изключително отношение към младите, беше внимателен, приемаше ни по всяко време, обръщаше ни повече внимание, защото бяхме млади, а всеки знае, че младото дърво е това, което може да се извива или наляво, или надясно.
24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ По наше настояване Учителят отвори Младежкият окултен клас. В него влизаха със специално разрешение и покана от Учителя младежи и девойки. Имаше едно условие, че в класа влизат само неомъжени и неоженени. Онзи, който наруши това правило трябваше да излезе от класа и след това продължаваше да посещава Общият Окултен клас, където бе съставен изключително от възрастните приятели. Те бяха минали десетки години с Учителя и го съпътстваха близо 20 години. Учителят имаше изключително отношение към младите, беше внимателен, приемаше ни по всяко време, обръщаше ни повече внимание, защото бяхме млади, а всеки знае, че младото дърво е това, което може да се извива или наляво, или надясно. Това не беше приятно много на старите, но те преглъщаха тази обида и понякога правеха забележка на Учителя, че ни се обръща повече внимание, отколкото трябва. По това време Учителят изнасяше беседи на старите, така че те нямаха право да се сърдят, но имахме привилегия, че бяхме млади и той ни взе под своя закрила. Още от самото начало при откриването на Школата в Търново Той ни извика и в края на събора на 25 август 1922 г. Той ни държа една специална беседа, която трябваше да бъде само за младите и то неженените и неомъжените. Стенографката Савка Керемидчиева стенографира тази беседа, а по-късно я дешифрира.
към текста >>

77. 28. СТРАЖАТА

Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде.
Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата". Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините. Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде. Стоях дълго дали ще се случи нещо. Не се случи нищо. Отидох си. Онази тояга стоеше на вратата. Дежурството на стражата този ден завърши.
към текста >>

78. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката.
Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя". През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка. Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено.
към текста >>

Ако сложиш едно дърво в една печка - то те отоплява.
Учителят каза: „Трябва да знаете, че целият космически мир материята, от която сегашният космос е създаден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди, милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена е от съществата,ко-ито са работили тогава и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате, но понеже в тия хиляди, милиони космоси всичките същества, които са минали са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, то затова като строите вашите къщи по някой път се появяват остатъците и влиянията на хилядите, милионите векове. Затова сегашната материя това са заспали духове, които трябва да се събудят. Спящи духове са те, които трябва да се пробудят, но ако ги отключим има опасност те да си послужат с разрушителните сили. Затова е необходимо знание. Пример. Ако сложиш едно дърво в една печка - то те отоплява. Но с това дърво можеш да причиниш пожар и да се запали цяло село, затова са необходими знания, а знанията ги даваме днес в Школата". Ето това бе един урок за Лемурия и за материята, в която сме потопени.
към текста >>

Но с това дърво можеш да причиниш пожар и да се запали цяло село, затова са необходими знания, а знанията ги даваме днес в Школата".
Материята, която е изоставена е от съществата,ко-ито са работили тогава и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате, но понеже в тия хиляди, милиони космоси всичките същества, които са минали са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, то затова като строите вашите къщи по някой път се появяват остатъците и влиянията на хилядите, милионите векове. Затова сегашната материя това са заспали духове, които трябва да се събудят. Спящи духове са те, които трябва да се пробудят, но ако ги отключим има опасност те да си послужат с разрушителните сили. Затова е необходимо знание. Пример. Ако сложиш едно дърво в една печка - то те отоплява. Но с това дърво можеш да причиниш пожар и да се запали цяло село, затова са необходими знания, а знанията ги даваме днес в Школата". Ето това бе един урок за Лемурия и за материята, в която сме потопени.
към текста >>

79. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Там, в страни, до началото на гората и края на полянката, до едно дърво стои Борис, облегнал се на него и наблюдава.
Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички. Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг? " „Няма, Учителю", отговорихме ние. Учителят се оглежда наляво и надясно и какво вижда. Там, в страни, до началото на гората и края на полянката, до едно дърво стои Борис, облегнал се на него и наблюдава. Беше играл Паневритмия, но не беше се наредил, за да си чака реда. Стои там и ни гледа. Гледа ни така както една театрална публика наблюдава на сцената как играят артистите. Учителят го изгледа, после прекоси поляната с бързи крачки и отиде при него. Борис стои на същото място и се усмихва.
към текста >>

80. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително. Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък.
към текста >>

81. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Ако той ти дойде едно дърво от райската градина и ти го поливаш и гледаш и след това се ползваш от плодовете му.
От условията не може да се освободиш. Ако избягаш от майка си и баща си и идеш при други, пак същото ще бъде. Трябва да държиш Божественото, то е важно. Трябва да отделяш илюзиите от действителността. По какво ще познаеш приятеля си? Ако той ти дойде едно дърво от райската градина и ти го поливаш и гледаш и след това се ползваш от плодовете му. Не е външното отличие. На децата най-напред им дават рокли, шапки, чепичета да се радват. А по-сетне ги пращат на училище. В какво седи Любовта? Аз може да те облека в хубави дрехи, но ако от вътре останеш грозен, това любов ли е?
към текста >>

82. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Човек трябва да стане еластичен като дърво, когато духа вятъра то превива клоните си, клати се, но вятърът си преминава и само една малка част дървото си приема за себе си.
Не можете да си представите какви злодеяния се вършат в света. Той може да те реже късче по късче, може да ти набива клечки под ноктите, може да ти извади езика и да го отреже. Как можеш да признаеш присъствието на дявола? Като поискаш да пожертвува нещо. Щом не дава, той е. Човек трябва да стане еластичен като дърво, когато духа вятъра то превива клоните си, клати се, но вятърът си преминава и само една малка част дървото си приема за себе си. Някой път вятърът спомага корените да се забиват по-дълбоко в земята. Човек не трябва да ходи по средата на реката дето вълните са най-големи, а когато е в реката да се стреми да ходи близо до брега дето е по-плитко и вълните са по-малки. Крайните положения не са добри. Теб те преследват астрални същества, които виждат, че искаш да си заминаваш от този свят и казват: „Чакай, ти имаш да ни даваш. Трябва да си платиш".
към текста >>

83. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Те смятаха, че аз съм нещо странично, приходящо, дошло ей така, вятърът ме донесъл и то скоро ще дойде отново вятъра, ще ме издуха и ще ме отвее нататък, от където съм дошла, защото аз съм дърво без корен.
Ето в тази среда аз се затворих, бях принудена да се затворя от вън понеже ме обвиниха, че съм една разглезена градска госпожица и че съм била проста колкото съм си искала и колкото съм можела. Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого. Ето така аз останах една затворена книга за тези хора. Те не можеха да вникнат в мен и в живота ми, но с техните амбиции те застанаха пред мене и категорично ме отхвърлиха от редовете на първите ученици около Учителя. И не само от редовете, а изобщо от Школата. Те смятаха, че аз съм нещо странично, приходящо, дошло ей така, вятърът ме донесъл и то скоро ще дойде отново вятъра, ще ме издуха и ще ме отвее нататък, от където съм дошла, защото аз съм дърво без корен. И понеже такъв вятър не се яви на Изгрева да ме отнесе то решиха да си сътворят вятър и започнаха да духат срещу мен с уста, духаха с кле-зети и хули, та дано да ме отвеят и затирят натам от където съм дошла. Аз не бях дошла за тях, а за Учителя и за Словото му. А той работеше с мен, водеше ме по пътя, по онзи път, който беше личен за мен и беше съдба за мен, защото аз бях дошла за Школата на Учителя. Аз решавах изпитите си и задачите и стъпка по стъпка вървях по този вътрешен път. И така аз вървях стъпка по стъпка в своят вътрешен път пристъпвам и по външният си път на Изгрева.
към текста >>

84. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Гощавах ги, изпращах ги и което е най-интересното, по-късно може би след един-два часа те не ме поглеждаха все едно, че минават покрай дърво и не ме поздравяваха.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Минах невероятни случаи в своят път през време на Школата на Учителя, а и след това ето тридесет години същите неща продължават, но по друга наподобяваща форма. Идеха навремето при мене на гости братя и сестри, гощавах ги, аз бях добра домакиня, готвех хубаво, правех сладкиши и у дома винаги имаше нещо, с което можеше да гостя най-претенциозният и важен гост. Гощавах ги, изпращах ги и което е най-интересното, по-късно може би след един-два часа те не ме поглеждаха все едно, че минават покрай дърво и не ме поздравяваха. Трябваше аз да ги поздравявам. Поздравя ги два-три пъти, но като видя, че не ме познават аз също отминавах и все си мислех „Ето минавам покрай една сестра, която преди известно време нагостих, посрещнах я като сестра в Бога, а тя вече няколко пъти не ме поздравява, минава покрай мен като че ли съм дърво и ето и аз сега минавам покрай нея като че ли тя също е дърво - неодушевено дърво", Така водех разговор вътре в себе си с тези духовни сестри. Но ето освен, че ми бяха на гости, те ядяха от гозбите ми, бяха предоволни на масата, а пък сега бяха недоволни, че не ги поздравявам. Отиват и се оплакват на Учителя. Представяте ли си?
към текста >>

Поздравя ги два-три пъти, но като видя, че не ме познават аз също отминавах и все си мислех „Ето минавам покрай една сестра, която преди известно време нагостих, посрещнах я като сестра в Бога, а тя вече няколко пъти не ме поздравява, минава покрай мен като че ли съм дърво и ето и аз сега минавам покрай нея като че ли тя също е дърво - неодушевено дърво", Така водех разговор вътре в себе си с тези духовни сестри.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Минах невероятни случаи в своят път през време на Школата на Учителя, а и след това ето тридесет години същите неща продължават, но по друга наподобяваща форма. Идеха навремето при мене на гости братя и сестри, гощавах ги, аз бях добра домакиня, готвех хубаво, правех сладкиши и у дома винаги имаше нещо, с което можеше да гостя най-претенциозният и важен гост. Гощавах ги, изпращах ги и което е най-интересното, по-късно може би след един-два часа те не ме поглеждаха все едно, че минават покрай дърво и не ме поздравяваха. Трябваше аз да ги поздравявам. Поздравя ги два-три пъти, но като видя, че не ме познават аз също отминавах и все си мислех „Ето минавам покрай една сестра, която преди известно време нагостих, посрещнах я като сестра в Бога, а тя вече няколко пъти не ме поздравява, минава покрай мен като че ли съм дърво и ето и аз сега минавам покрай нея като че ли тя също е дърво - неодушевено дърво", Така водех разговор вътре в себе си с тези духовни сестри. Но ето освен, че ми бяха на гости, те ядяха от гозбите ми, бяха предоволни на масата, а пък сега бяха недоволни, че не ги поздравявам. Отиват и се оплакват на Учителя. Представяте ли си? Отивам аз при него и той ми разказва техните оплаквания от мен пред него. Разказах му всичко.
към текста >>

85. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ".
Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея. Тя стана, нищо не каза и си излезе вън. После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ". Дървеният Господ се оказа сполучлив. По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен". А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо. Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни? Един път от два три-три бе ме обхванало едно състояние и всички хора наоколо ми бяха чужди.
към текста >>

86. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал.
" Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво правят неговите ученици. В замяна на това Учителят се присяга, взима от подноса пред него една обикновена праско-за от градината на Изгрева, една такава малка, дребничка и му казал: „Ето ти тази праскова е мъничка, но е от Изгрева. Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се.
към текста >>

87. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Вървели, що вървели, преминали долини и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво.
А това са вътрешни измерения и не подлежат на външни обобщения и на външна оценка. Накрая оценката се извършва по свършената работа и по делата на хората. Един интересен случай с един от старите братя когото заварих. Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател. Една година той и двадесетина приятели направили една екскурзия с Учителя до Родопите. Вървели, що вървели, преминали долини и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво. Учителят казал: „Тук ще спрем. Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния". Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят обяд за цялата група. Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата.
към текста >>

Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния".
Един интересен случай с един от старите братя когото заварих. Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател. Една година той и двадесетина приятели направили една екскурзия с Учителя до Родопите. Вървели, що вървели, преминали долини и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво. Учителят казал: „Тук ще спрем. Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния". Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят обяд за цялата група. Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата.
към текста >>

Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата.
Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния". Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят обяд за цялата група. Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им. Единият от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята. В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото. Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво.
към текста >>

Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им.
Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят обяд за цялата група. Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им. Единият от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята. В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото. Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата.
към текста >>

Единият от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята.
Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им. Единият от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята. В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото. Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата. След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там".
към текста >>

В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото.
Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им. Единият от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята. В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото. Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата. След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там". Насядали на поляната, приготвили се да се хранят, но както обикновено в такива случаи винаги се казва молитва.
към текста >>

Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво.
Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им. Единият от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята. В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото. Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата. След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там". Насядали на поляната, приготвили се да се хранят, но както обикновено в такива случаи винаги се казва молитва. Учителят се обърнал и казал: „Сега да измолил опрощение от Онзи, Който бе дошъл и със своето присъствие бе благословил нашата среща, защото Неговият шатър на това същество бе ей това дърво, което някой от вас решиха да посегнат върху него и да отрежат клони от него. Нали ви казах, че ние сме тук под покрива на Всевишнаго".
към текста >>

Учителят се обърнал и казал: „Сега да измолил опрощение от Онзи, Който бе дошъл и със своето присъствие бе благословил нашата среща, защото Неговият шатър на това същество бе ей това дърво, което някой от вас решиха да посегнат върху него и да отрежат клони от него.
Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата. След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там". Насядали на поляната, приготвили се да се хранят, но както обикновено в такива случаи винаги се казва молитва. Учителят се обърнал и казал: „Сега да измолил опрощение от Онзи, Който бе дошъл и със своето присъствие бе благословил нашата среща, защото Неговият шатър на това същество бе ей това дърво, което някой от вас решиха да посегнат върху него и да отрежат клони от него. Нали ви казах, че ние сме тук под покрива на Всевишнаго". Двамата приятели се огледали, навели глава, защото никой не е знаел за онова, което бе им се случило преди половин час. Казали общата молитва, искали опрощение, обядвали и след това онзи приятел пристъпил към Учителя и му благодарил за помощта. Учителят бил строг, лицето му било строго и казал: „Послушанието на ученика е връзката на ученика с Учителя и с Бога". Такива примери имаше много от възрастните приятели, които бяха дошли по различно време, идваха при нас, разказваха ги и после си заминаваха по пътя, от където бяха дошли, а някои от тях си живееха своя живот, Тази част от приятелите имаха големи, съдбовни опитности с Учителя.
към текста >>

88. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Казаха на Учителя, той стана, отиде бързо в гората, отиде до дървото, огледа го и каза: „Обесиха го духовете.
А пък някои си останаха само с тумтежа на тъпана, защото само него слушаха. Имаше един брат - Константин Иларионов от Търново, беше се разстроил психически и беше дошъл на Изгрева. По едно време Учителят започва да вика пред няколко сестри: „Вън, не тук, не тук на Изгрева, а в гората". Сестрите бяха се учудили какво ли означава това. След няколко часа дойдоха и казаха, че Константин се е обесил в гората. Казаха на Учителя, той стана, отиде бързо в гората, отиде до дървото, огледа го и каза: „Обесиха го духовете. Исках да го спася, но не можах. Онези го бяха обсебили изцяло". Това сестрите разбраха, че Учителят не е позволил той да се обеси насред поляната и затова бе казал на друга сестра: „Който иска да се беси да се беси, но вън от Изгрева - в гората". След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира.
към текста >>

89. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

„Ако аз проповядвам едно Учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз е от Бога, знаете ли какво могат българите да пострадат?
и се идва до Втора национална катастрофа, а Фердинанд абдикира и напуска България, а с него напуска и Радославов същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителя. Тези двама изобщо не се връщат никога вече в България, а остават в чужбина, за да си пишат спомените. На събора през 1922 година Учителят споменава за този градоначалник и то е написано на стр. 44, а за това, че бяха спрели събранията и го бяха глобили то Невидимия свят санкционира по особен начин българите. Учителят споменава този факт и то е отпечатано в серията „Сила и живот", пета серия, стр. 309. „Ако аз проповядвам едно Учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз е от Бога, знаете ли какво могат българите да пострадат? Преди пет години ме глобиха 25 лв., че съм проповядвал без позволение, без да взема разрешение от началството. И моят повереник каза: „Да заведем дело". Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България, глоба заради тези 25 лв. Ще кажете една случайност, съвпадение, но нека направят още един път опит - пак същото ще дойде".
към текста >>

90. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво.
Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора. Един пример. Отива една сестра при Учителя и му казва, че духовете са обзели и са влезнали и са обсебили една друга сестра, която седи в палатката и прави само бели.
към текста >>

91. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

На съборите имаше един дърво и всеки, който загубваше нещо я слагаха и заканваха на това дърво.
Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Тук всичко е свързано. Там където присъствува Божият Дух от там започва съдбата на човека. После този случай стана достояние на всички. Немееха всички. На съборите имаше един дърво и всеки, който загубваше нещо я слагаха и заканваха на това дърво. На Рила, на лагера бяхме определили един камък на честността - там се слагаха изгубените вещи. Така че беше приятно да се виждат такива хубави постъпки и те не бяха малко. Всеки се стремеше да бъде изряден в отношенията си към другите, макар че не всеки можеше да бъде честен спрямо себе си. Но имаше един общ стремеж и това бе важното. Постепенно този стремеж след заминаването на Учителя загасна докато не се изпепели.
към текста >>

92. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята.
Някой ни събуждаше с песен или с цигулка изсвирваше „Събуди се братко мили". Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните".
към текста >>

93. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Тогава бяха започнали атаките от духовенството срещу Учителя и те търсеха под дърво и под камък всяко нещо, с което да се хвърли кал върху името и образа на Учителя.
И аз не знам защо се случи така, че ние почти нищо не знаехме за Учителя, за неговото семейство, за рода му, за детството му, за следването му в Америка както и за ранните му години. Когато аз дойдох при Учителя и около мен имаше възрастни братя и сестри, които изобщо мълчаха и не разказваха нищо. Учителят по това време беше 56-57-годишен. От началото на века в разстояние на 15-20 години около Учителя кръжаха възрастни приятели и те знаеха много неща за началните години на дейността на Учителя. Учителят беше забранил да разказват опитностите си и всичко, което знаеха около него. Тогава бяха започнали атаките от духовенството срещу Учителя и те търсеха под дърво и под камък всяко нещо, с което да се хвърли кал върху името и образа на Учителя. Другата причина бе, че възрастните приятели тогава не взеха на сериозно да проучат и да запазят онези оскъдни данни, които знаеха за рода на Учителя и за ранните му години. Те бяха влезнали в едно такова психическо поле, което бе разширило съзнанието им, бяха видели какво представлява Учението, защото Учителят в началните години се е изявявал в съвсем друга светлина. Той направо и категорично е изявил себе си и е показал на своите съвременници кой е той. И затова опитностите на първите приятели с Учителя са от категорията на чудесата. И затова всичко останало беше за тях безпредметно и без значение.
към текста >>

И така нашите приятели нищо почти не направиха, за да се увековечи родословното дърво на Учителя, както и да се запишат данни от първите му години.
Той направо и категорично е изявил себе си и е показал на своите съвременници кой е той. И затова опитностите на първите приятели с Учителя са от категорията на чудесата. И затова всичко останало беше за тях безпредметно и без значение. А моето поколение, което оформи Школата на Учителя бяхме млади и продължихме две десетилетия с него и ние никога не предполагахме, че Учителят ще си замине. Аз лично определено смятах, че Учителят ще живее на земята 120 години, толкова колкото е пълният зодиакален цикъл и дори смятах, че аз ще си замина по-рано, а Учителят ще остане след мен на земята. И така нашите приятели нищо почти не направиха, за да се увековечи родословното дърво на Учителя, както и да се запишат данни от първите му години. Но сега ще видите как работи Духът. За радост ваша и наша други хора от света се намериха, които свършиха онова, което нашите приятели не свършиха. Това бяха историци, хора, които се занимаваха с Възраждането на българския народ и написаха много неща за дедо поп Константин Дъновски понеже той беше един от възрожденците във Варненския край. Ето вие благодарение на тях ще имате на разположение онова, което е публикувано. Може би ще излезнат и други неща понеже някои братя работеха по историческите следи на родословието на Учителя.
към текста >>

94. 188. МАРКОВА

Изведнъж Учителят се върна, слезе долу, приближи се до Маркова, хвана я за ръцете, после за раменете и я разтърси така силно, както се разтърсва слива или круша, за да падне някакъв плод от дървото.
Спомням си една сутрин след като свърши беседата ние постепенно започнахме да излизаме от салона. Маркова беше седнала някъде отзад затова стана и се запъти към стълбището, което водеше до Горницата на Учителя. Тя наблюдаваше Учителя, гледаше го как приближава и нищо не казваше. Точно по това време аз исках да излезна по възможно най-бърз начин, защото бях си набелязала няколко въпроса да запитам Учителя. И точно излизам от салона, вече съм на стълбището, а Учителят се качва нагоре по стъпалата за стаята си. Изведнъж Учителят се върна, слезе долу, приближи се до Маркова, хвана я за ръцете, после за раменете и я разтърси така силно, както се разтърсва слива или круша, за да падне някакъв плод от дървото. Разтърси я няколко пъти, остави я, обърна се и си тръгна нагоре към стаята. Тя стоеше там учудена, че я разтърсват и се оглеждаше ту наляво, ту надясно. После се обърна към Учителя, нещо в нея светна, просветна нещо в главата й, нещо от вътре я бе осветлило, тя просия, усмихна се и вече светеше, а усмивка се появи на лицето й и успя да извика само: „Учителю, Господи". Хвана с двете си ръце лицето и така изтича навън на двора. Какво Учителят бе разтърсил у нея, какво бе изпаднало от нея - круши ли сливи ли, не зная, но какво изпадна от нея също не зная.
към текста >>

95. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте.
Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15. Най-после, Вие ни нарекохте блудници. Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум.
към текста >>

96. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират.
Та всички имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората като съгрешиха започнаха да умират. Значи, по-рано хората не умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не можа да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува.
към текста >>

97. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират.
Та всички имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората като съгрешиха започнаха да умират. Значи, по-рано хората не умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не можа да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува.
към текста >>

98. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен.
Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по камъните ще оставим следи, че е минала група и е пяла." Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с. (при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала) Частите и цялото Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: аз съм свободен. Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал.
към текста >>

Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите.
Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал. После кой воденичар, който е млял жито е прокопсал. Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино. Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят.
към текста >>

99. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят.
Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев. Приближава се един път Учителят до Георги Радев, подава му една книжка и му казва: „Можете ли да ушиете на тази книжка нови дрешки? " Жорж поема книжката и чете: „Наука и възпитание" - първо издание. Ние бяхме свикнали на стила и говора на Учителя и особено ни допадаха изразите от първите издания на неговите беседи.
към текста >>

Но когато го направиха видяха, че това вече не е Слово на Учителя, а отрязани клони от едно Небесно Дърво.
Ето това е причината, поради която Учителят не беше доволен от това извличане на материала по теми, защото се окастряха беседите. От друга страна ако такива теми попаднат в човек, който не е запознат с Учението на Учителя той едва ли би разбрал нещо. А само човек, който е преминал 22 години Школа и прочел цялото Слово на Учителя може да се ползува от едно такова систематизиране по теми. Но такъв човек по мое време нямаше и по ваше време няма да има, защото човешкия живот е кратък и много малко е времето да се занимава човек със Словото на Учителя. След заминаването на Учителя решиха да систематизират Словото по различни теми. Но когато го направиха видяха, че това вече не е Слово на Учителя, а отрязани клони от едно Небесно Дърво. В тях нямаше живот, защото бяха извадени от беседата. В беседата имаше живот, защото Духът бе слезнал и я бе дал във форма на Слово. А тук при отделни цитати тези думи, за да ги оживи човек трябва да ги вкара в себе си, но това може да го направи само онзи, който живее със Словото на Учителя. От всички, които познавам само Борис Николов беше срещу такъв опит да се изваждат по теми различни мисли от Словото на Учителя. И той не разреши да се отпечатат.
към текста >>

100. 220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО