Търсене в текстове за 'Дърво'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 189 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Озърнал се и видял, че наблизо има дърво.
Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
към текста >>

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове?
Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. „Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат?
към текста >>

Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
Не, но теб ти се вижда неговото влачене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател.
към текста >>

4. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Озърнал се и видял, че наблизо има дърво.
Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
към текста >>

5. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
Тогава какво те още безпокои, отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди.
към текста >>

Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.
И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
към текста >>

Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината.
Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова.
към текста >>

6. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше. Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди.
към текста >>

Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.
И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов.
към текста >>

Храни се с дървото на живота и ще изцелиш.
Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш.
към текста >>

Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината.
Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши.
към текста >>

7. Учителя дава 'Добрата молитва'

При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати.
Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните).
към текста >>

8. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

– На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не.
- Разбираш ли защо ти привеждам тия думи? – Защо, Господи? – Всичките добрини, що се диктуват, са чрез един и същ Дух. На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните. А сънищата на Майка Господня е Светото послание на патриарха Йоаникий Верни ли са? – На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери. Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания?
към текста >>

Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада.
Ако ме търсите с всичкото си сърце, няма да има нещо невъзможно. Когато ме призовете, не трябва да има разногласие в сърцето ви. Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, да възприема истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви. Когато те никнат като гъби, вие събирате и казвате: "Ето обещанията Божии." Да, обещанията на вашето сърце. Когато аз говоря на една душа, там ще има съживление на духа. Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но когато Дървото на Живота почне да вехне и листата му капят, то е знак, че то не е при водните утоки. Всяко сърце, което съхне, и ум, който се помрачава, показват, че моята виделина не присъствува в техните души. Бих желал да подражавате на непокорния син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името аз поставих за пример на вас.
към текста >>

Но когато Дървото на Живота почне да вехне и листата му капят, то е знак, че то не е при водните утоки.
Когато ме призовете, не трябва да има разногласие в сърцето ви. Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, да възприема истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви. Когато те никнат като гъби, вие събирате и казвате: "Ето обещанията Божии." Да, обещанията на вашето сърце. Когато аз говоря на една душа, там ще има съживление на духа. Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но когато Дървото на Живота почне да вехне и листата му капят, то е знак, че то не е при водните утоки. Всяко сърце, което съхне, и ум, който се помрачава, показват, че моята виделина не присъствува в техните души. Бих желал да подражавате на непокорния син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко, и то без да мисли за бъдещето.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Те постоянно ядат от запретеното дърво.
И българи, и руси, и тем подобни трябва да се възпитат докрай. Домът Господен трябва да бъде понапред бит, че после да дойде редът за другите. Свободата е горе, а не долу. Свобода, която развращава, я има достатъчно. Опитът ще научи хората, че да се върши злото е вредно за самите тях. Те постоянно ядат от запретеното дърво. Търсят щастието във временните неща - ако е там, нека го намерят. Ето измамата на человешките умове. Стойте всички твърди и непоколебими в Истината. Бъдете светила в православната църква. Със сърдечен поздрав ваш верен П.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

Плодът показва дървото и делата - человека.
Това е право, дадено на всеки человек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надпреварвате, на едного говори Майката Господня, на другиго Христа. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите, чисти духове са се опълчили един против друг? Плодът показва дървото и делата - человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото име да се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - четвърти ден

През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха.
1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ, 15 август 1906 2. НАРЯД за събора 1906 година ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ 15 август 1906 г. След молитва и четене на Светото Писание, Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Господин Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното: Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост. Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Важното е дървото, не сянката.
Не се занимавайте с грешките си един на друг. Ако речем да приложим Божията правда и да почнем да търсим кой е крив и кой е прав, тя ще иде надълго и нашироко. Времето и животът ще Ви научи всички как да разбирате Истината. При това ще Ви научи и как да се обхождате и със себе си, и с другите. Важното е душата да се развива и усъвършенствува. Важното е дървото, не сянката. Кой какво казва, оставете за негова сметка. Хорските уста не са чувал, да ги свържеш. Хора са това - и говорят, и хапят. Всякой има по един навик. Някой гледа главата си, друг — корема си.
към текста >>

13. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Промяната на вашите мисли и желания, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата в основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените - дървета, а най-отгоре - керемиди. Може ли да се турят керемидите в основата и печените тухли на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, същото е вярно и важи за духовните работи.
към текста >>

14. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия.
Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога.Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта
към текста >>

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към текста >>

15. Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.
Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир. Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има. 2. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА (От книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1")
към текста >>

Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
2. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА (От книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1") Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна.
към текста >>

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия.
Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога.Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта
към текста >>

Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в семейството на брат й Димитър Грива. Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете.Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли:
към текста >>

16. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Ние ще придобием нещата с Духа.Преди години имаше в Америка един пример, където 8 души не можаха да удържат едно дърво, а също имаше една много слаба жена, която го удържа само с едната си ръка.
Г-н Дънов прочете филипяном Първа глава, след това - тайна молитва и г-н Дънов добави:- Тук Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови. Всеки един от вас има по едни окови, които ви спъват. Както и да е, вие тия окови сами си ги носите, защото те ще послужат за вашето подигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата. Ние ще придобием нещата с Духа.Преди години имаше в Америка един пример, където 8 души не можаха да удържат едно дърво, а също имаше една много слаба жена, която го удържа само с едната си ръка. Човек може да има железни окови. Но тия неща са естествени и не бива да ви смущават. И Павел, който присъствува сега тука, си разказва своята опитност. Светът се е изменил много от Павловото време. По дух светът е същият, както е бил по онова време.Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава.
към текста >>

Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше.
Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи: Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с Духа63. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава.
към текста >>

17. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Но ето, един ден му се поревна да вкуси и от последното дърво в рая, което му беше забранено.
Отношението на другите. Тури го настрана и не мисли за него. Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всякой става такъв, какъвто иска.Адам беше в рая добре, нямаше да го боли глава. Но ето, един ден му се поревна да вкуси и от последното дърво в рая, което му беше забранено. И какво излезе от вкусването на този последен плод? Като влезе в душата му и се смеси с всички други - едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова.Добре, вземи пример: ако в живота ти има едно желание само, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелай плодовете му.
към текста >>

То е най-последното, като Адамовото дърво.
Всякой става такъв, какъвто иска.Адам беше в рая добре, нямаше да го боли глава. Но ето, един ден му се поревна да вкуси и от последното дърво в рая, което му беше забранено. И какво излезе от вкусването на този последен плод? Като влезе в душата му и се смеси с всички други - едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова.Добре, вземи пример: ако в живота ти има едно желание само, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелай плодовете му. Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум, да бъде у вас Духът Христов. Прочее, и онова, което има да ти каже, разбирай, защото ще бъде написано на друго място по-добре - в твоето сърце. Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
към текста >>

Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.Това дърво е Христос.
И какво излезе от вкусването на този последен плод? Като влезе в душата му и се смеси с всички други - едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова.Добре, вземи пример: ако в живота ти има едно желание само, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелай плодовете му. Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум, да бъде у вас Духът Христов. Прочее, и онова, което има да ти каже, разбирай, защото ще бъде написано на друго място по-добре - в твоето сърце. Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа.
към текста >>

Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено.
Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои – отношението на другите? Тури го настрана и не мисли за него. Всичките хора една майка ги е родила – няма нито един по-добър. Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш.
към текста >>

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво.
Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши.
към текста >>

Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш.
Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова.
към текста >>

Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум.
И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново

Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни.
Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г.
към текста >>

По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси.
Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека.
А как ще оздравеем? Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави“. Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека. И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на човешкото подигане. Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому. И да се научим, и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота, той всякога ще я повтаря.
към текста >>

Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта — чисто Божествения кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом.На въпроса, зададен от Сим. Драганов, г-н Дънов отговори: Че Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде.
към текста >>

Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места.
— Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате.
Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

22. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

23. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето. Нашите желания и мисли, които се подигат у нас, от Горе ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото.
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене.
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)
към текста >>

25. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота.
Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват.
към текста >>

По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то.
И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас.
към текста >>

А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири.
към текста >>

26. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво.
Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно. Да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото и душата ви и вие да сте храм на Негова Дух. А това е най-мъчното за мнозината. Защото те всичко знаят, но не и Истината, те всичко разбират, но не и Божията Любов.
към текста >>

27. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Човек е като плодно дърво, при всяко лято трябва да цъфти, върже и дава плод.
Любезни К. П. Стойчев, Получих вашето писмо. Върху ребуса ще говорим, когато се дадат всичките отговори. Всяко добро усилие, в каквото и направление и да се извърши, все принася своите добри плодове. В живота има много задачи да се решават, много цели да се постигат, много работи да се завършват. Човек е като плодно дърво, при всяко лято трябва да цъфти, върже и дава плод. Господ е всичко добре наредил, и който разбира пътищата Му, ползва се от Неговите блага, а който не - страда. Който ги следи, въздига се, а който ги изоставя, спъва се. Ходете във виделината, която имате, и всичко ще се преобърне като на зазоряване. Моя поздрав на Величка и вам, а така и на Стевка. Поздрав на Приятелите.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Човек е като плодно дърво, което трябва да се посее, да изникне, да порасте, да цъвне и да даде плод, едно - 30, друго - 60, а друго - 100.
Любезна В. Стойчева, Получих вашето писмо. Моето желание при задаванието на ребуса бе вий да се ползвате, като мислите върху великите неща в природата, която Бог е направил училище за добро. И когато човек мисли, той трябва да разтваря всичките прозорци на своята душа, за да може Божествената виделина свободно да влиза и озарява всичките кътчета на негова ум. Човек е като плодно дърво, което трябва да се посее, да изникне, да порасте, да цъвне и да даде плод, едно - 30, друго - 60, а друго - 100. И по този начин човек се учи на Божиите пътища. За други няма защо да се смущавате. Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление. Тяхната цел е да става проветрение в света. По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах.
към текста >>

29. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.
към текста >>

30. Писмо на Учителя до Христо Тончев, София

Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове.
Засега не остава нищо друго освен да живеем с вяра. Вестникарите говорят това, което те знаят. Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот.
към текста >>

31. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи.
В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка. Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го. Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката? " А той му отговорил: "Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността". Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа - пакостят на себе си.
към текста >>

Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката?
Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка. Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го. Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката? " А той му отговорил: "Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността". Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа - пакостят на себе си. 1 Вкусът е агент на стомаха 2 Интелектът - на духа - ума, а
към текста >>

32. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали.
(Чете стихове от 6 до 8.) „Твърд" - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа. Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството.(Чете стиховете от 9 до 13.) „И стана утро, и стана вечер, ден трети." А то значи: първият ден-за първото тяло, вторият ден - за второто тяло и третият ден - за третото тяло. (Чете стиховете от 14 до 18.) Чудят се някои хора, и учени даже, как е възможно да се направи за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването.
към текста >>

Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото.
на 13 август, в 4 часа сутринта ще се яви на бдение. Подир това съобщение Учителят каза:- Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват.Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в излъчване продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички? " На този въпрос именно Учителят отговори:- Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно.В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни.
към текста >>

33. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
към текста >>

34. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна.
Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
към текста >>

35. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщения за храна.
Дуков, Серафим Шиваров, Петко Епитропов.На тия 14 души се дадоха от г-н Дънов по 9 житни зърна, след което от Него им се каза:- Тези зърна ще ги пазите. Те ще бъдат за духовното и материално развитие на българския народ. Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре: гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго.Тук г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентаграма и между друготоказа:- Забележете Пентаграма. Има ключове и змии - там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други 10 емблеми: чаша, книга, светилник и пр., и 3 букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сте в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, пентаграма, ни показва, че времената са дошли; и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла.По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже.-Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имат желания ефект, когато, напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши светове, та да можете да работите във външния свят. Особено буквата „Ж" в пентаграма с живота си трябва да се измени, понеже тъй както е сега, показва, че настоящото положение на църквата трябва да се измени - в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа.
към текста >>

36. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви.
Ранно пролетно утро. Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната свежест, на красотата на деня. В двора имахме доста вишневи дръвчета - всички цъфнали, дворът потънал в белия цвят - красота ненагледна. Пролетта беше дошла рано. Отправям погледа си надясно - друга красота. Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви. Изведнъж реших да откъсна няколко от най-хубавите цветове и да отида на ул. „Опълченска" 66 - така наричахме накратко дома, в който живееше Учителят. Каквото намислих, направих. Облякох се набързо, взех букетчето и тръгнах на път за „Опълченска". Стигнах до бялата къщичка, номер 66, а сега е 64 и влязох в двора.
към текста >>

37. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира.
Денят не е далеч. Служете Господу по дух. Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви. Да бъдат човеците доблестни, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи. Всекиму да отдава, което заслужава. Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира. Храната без зъби не се сдъвква, без стомаха не се смила. Кръвта без кислород се не окислява. Човек без сърдце милостив не става. Без познанието на Бога вън и вътре, живот не придобива. Любовта носи и горчивини и сладости.
към текста >>

38. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Само плодът на дървото радва градинаря и всички, които дават плод, се обрязват.Моя привет вам и на всички приятели, особено на Коста.
Към Него трябва да се стремят душите. „Елате - казва Той, - всички, които сте обременени, и Аз ще ви утеша.” Помнете вярата. Това е основата на новия живот. Впрегнете всяко желание на работа полезна за постигание на висшето Аз на вашата Душа, която носи Мира в.своето сърдце и светлината в своя ум и силата в своя Дух. За мен важи Божият Път, Божията Истина, Божият Живот - това е реалното и неизменно, което преживява всичко. Само плодът на дървото радва градинаря и всички, които дават плод, се обрязват.Моя привет вам и на всички приятели, особено на Коста. В. В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>

39. Писмо на Учителя до Гина Гумнерова, Варна

Корените на всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят.
Колко малко разбирате небесният живот, Божествения живот. Теб те безпокоят хората. Ти често се сърдиш на другите. Имай съжаление към тях, те са невежи и слаби. Но не се обезсърчавай от това. Корените на всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят. Ти си това дърво. Праведните са дървета насадени и при изворите. Да! Кой ти е казал това? Това, което съм ти казал е да принасяш плод. И като си насадена в Мен,Отец ще те оплодотвори.
към текста >>

Ти си това дърво.
Теб те безпокоят хората. Ти често се сърдиш на другите. Имай съжаление към тях, те са невежи и слаби. Но не се обезсърчавай от това. Корените на всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят. Ти си това дърво. Праведните са дървета насадени и при изворите. Да! Кой ти е казал това? Това, което съм ти казал е да принасяш плод. И като си насадена в Мен,Отец ще те оплодотвори. Чети Пр.29. 6-7.
към текста >>

40. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло.
И така, една след друга групи от по десет души, всички добре, чисто облечени, се качваха горе, в горницата, да отправят своята молитва към Господа. Може би мнозина от молещите се братя и сестри се молеха и за брата, невинен или виновен, и те не знаят, чувствувайки, че нямат право да съдят, но нямаха право да се противопоставят на ония, които диктуваха положението. Някои пък нищо не знаеха за случилото се. Групите една след друга слизаха от Горницата и се пръскаха по големия двор, всеки отиваше при своите си. Дворът се изпразни, не се виждаше човек наоколо. Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло. То беше акация, която ми направи силно впечатление. Опитах се да обхвана стъблото и с двете си ръце, но не можах, много дебело беше то. Тогава застанах зад него и премерих широчината му, а после и моята. Някак особено се зарадвах, че това дърво е неизмеримо по-високо, а също и по-дебело от мене. Приятно ми беше, че съм съвсем сама, никой не ме вижда, че правя някакви измервания.
към текста >>

Някак особено се зарадвах, че това дърво е неизмеримо по-високо, а също и по-дебело от мене.
Дворът се изпразни, не се виждаше човек наоколо. Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло. То беше акация, която ми направи силно впечатление. Опитах се да обхвана стъблото и с двете си ръце, но не можах, много дебело беше то. Тогава застанах зад него и премерих широчината му, а после и моята. Някак особено се зарадвах, че това дърво е неизмеримо по-високо, а също и по-дебело от мене. Приятно ми беше, че съм съвсем сама, никой не ме вижда, че правя някакви измервания. Радостта ми стана още по-голяма, като разбрах, че съм невидим свидетел на нещо велико. Невидим, а може би и единствен свидетел, който от толкова близко наблюдаваше това, което стана. Скрита зад дървото, виждам... Какво виждам? - Учителят.
към текста >>

Скрита зад дървото, виждам... Какво виждам?
Тогава застанах зад него и премерих широчината му, а после и моята. Някак особено се зарадвах, че това дърво е неизмеримо по-високо, а също и по-дебело от мене. Приятно ми беше, че съм съвсем сама, никой не ме вижда, че правя някакви измервания. Радостта ми стана още по-голяма, като разбрах, че съм невидим свидетел на нещо велико. Невидим, а може би и единствен свидетел, който от толкова близко наблюдаваше това, което стана. Скрита зад дървото, виждам... Какво виждам? - Учителят. Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни.
към текста >>

Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят.
- Учителят. Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието.
към текста >>

Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата.
Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми.
към текста >>

Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието.
Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми. Казах на себе си: Значи горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико. Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва. Отвори се вратата на Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя.
към текста >>

Пак минаха близо край дървото, а аз пак незабелязана, никой човек не ме видя, освен Един единствен, който знае и знае и да мълчи, и вижда.
Какво да кажа? Светлина ли бе или слънце? Нищо не мога да кажа. Братът окъпан, свети, а за Учителя нямам думи да говоря и да пиша. Мога само да повторя думите: светлина и слънце. Пак минаха близо край дървото, а аз пак незабелязана, никой човек не ме видя, освен Един единствен, който знае и знае и да мълчи, и вижда. Минаха и отминаха двамата. Братът вече друг, отиде в просторния двор на вилата, така наречената тогава колибата, а Учителя изгубих от очите си. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от дървото. Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен. Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата?
към текста >>

Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от дървото.
Братът окъпан, свети, а за Учителя нямам думи да говоря и да пиша. Мога само да повторя думите: светлина и слънце. Пак минаха близо край дървото, а аз пак незабелязана, никой човек не ме видя, освен Един единствен, който знае и знае и да мълчи, и вижда. Минаха и отминаха двамата. Братът вече друг, отиде в просторния двор на вилата, така наречената тогава колибата, а Учителя изгубих от очите си. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от дървото. Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен. Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата? Стана нещо друго и то пак велико. Учителят се моли за ония 1200 души братя и сестри, за да изправи погрешката им. И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха.
към текста >>

41. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма.
А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г.
към текста >>

Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник.
След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията.
към текста >>

Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона.
Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване на салона на Изгрева. *** Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи - кой колкото може да даде от сърце за строежа. Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
към текста >>

42. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля.
Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници. Напред на върха един човек, а отзад двама души. Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре. Никой няма право да се отклонява. Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля. Като мине определено време, няколко минути, този който е на върха на триъгълника слезе в другият ъгъл на триъгълника. А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала".
към текста >>

43. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Всяко дърво, което принася плод, се благославя.Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на Живота.
Цял един свят оживя. Душата на ученика е като градина, в която зреят плодове. Учителя казва:Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство е плод в Духовния свят. И всяка ваша постъпка е един зрял плод. Вие сте като плодните дървета в света на Ангелите. Всяко дърво, което принася плод, се благославя.Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на Живота. Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват. Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път. Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената.
към текста >>

44. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше!
Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в характера! Това значи идеална мома“. Обаче като се оженили, работата не излязла, както той си мислил. Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти? “ – „Ти трябваше да влезеш в другата стая, да видиш какво ставаше там. Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше! “ Казвам: Това не е самообладание. Някой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети път, прозорецът пак не се отваря. Той започва да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силна, като че прозорецът е виновен за това. Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може да разбере, че някой се дразни от него.
към текста >>

45. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка.
Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо учение. Да работиш не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия. И по този начин, земята е пълна само с гробища и кости. Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка. Е, хубаво, ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? Пак в рая ще бъдем. Човешкият дух пак може да се върне в първоначалното си положение. Борбата е започнала извън рая. Да не се грижим за много неща.
към текста >>

46. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма.
А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г.
към текста >>

Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник.
След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията.
към текста >>

Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона.
Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване на салона на Изгрева. *** Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи - кой колкото може да даде от сърце за строежа. Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
към текста >>

47. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

(17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро?
към текста >>

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).
Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро.
към текста >>

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)
към текста >>

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)
към текста >>

* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел.
— Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12) * В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4) В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)
към текста >>

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17) Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174) След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)
към текста >>

Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна.
Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12) Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5) В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота.
към текста >>

— Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението.
Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28) (бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4) Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, 29) Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата.
към текста >>

И списатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е.
Ние трябва да бъдем способни, да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Нама да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как?
към текста >>

48. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

В Библията се говори за дървото кедър.
То е закон за този, който има слаб бент. А онзи, който има силен бент - да опита. Силните желания може да прелеят. Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие. Трябва да се бяга в гората, да я ненамерят тези желания. В Библията се говори за дървото кедър. Под кедър се разбира материалист. А под гора - хора-материалисти. Нашият език, който ние създаваме не е език на природата. То са вторични сили, условни знакове. Законът е: трябва да видиш къде е злото.
към текста >>

49. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли

В Библията се говори за дървото кедър.
То е закон за този, който има слаб бент. А онзи, който има силен бент - да опита. Силните желания може да прелеят. Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие. Трябва да се бяга в гората, да я ненамерят тези желания. В Библията се говори за дървото кедър. Под кедър се разбира материалист. А под гора - хора-материалисти. Нашият език, който ние създаваме не е език на природата. То са вторични сили, условни знакове. Законът е: трябва да видиш къде е злото.
към текста >>

50. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята.
Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът на Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините на своята родина.Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река.
към текста >>

- Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома.
Сядам на припечно и чакам тия с „кулинарното” изкуство. Ето ги, задават се с весели глъчки. Дочаках ги с истинско облекчение. Питат ме с кого съм минала от тука. Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред.
към текста >>

Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво.
Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур.
към текста >>

Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове.
Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец. Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си.
към текста >>

Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си.
Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец. Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си. Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот.
към текста >>

51. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара.
Кой цар на земята, кой народ днес ще го покани? В коя къща ще го настани? И при това безопасно ли е това слънце с всичките тези свои служащи - ако дойде на гости какво би станало с вас? Значи това слънце трябва да се смали за да ви дойде на гости. За да ви дойде на гости трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица да го турите на масата и да се разговаря с тебе.В ума ви трябва да залегнат две мисли като ученици: Да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара. Турят му се клинове - един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарът, а клиновете в света - това са малките величини. Този човек упорствува.
към текста >>

Такова едно дърво искате да го разцепите.
Значи това слънце трябва да се смали за да ви дойде на гости. За да ви дойде на гости трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица да го турите на масата и да се разговаря с тебе.В ума ви трябва да залегнат две мисли като ученици: Да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара. Турят му се клинове - един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарът, а клиновете в света - това са малките величини. Този човек упорствува. Ако земята упорствува, т. е. твърда, наливате малко вода и тя се размеква. Тази година българите казват: „Тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор".
към текста >>

52. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият.
Тя всеки ден прави своите изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави? За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко.
към текста >>

Другите лъчи са последните плодове на това велико дърво.
Него хвани, другите не ти трябват. Ти вземи него и се върни у дома. Сега някои казват: „Ходи ли на изгрева? “ – „Ходих. Видях как изгря Слънцето.“ Аз казвам: ти не си видял първия лъч. Другите лъчи са последните плодове на това велико дърво. От теб човек няма да стане! Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички.
към текста >>

53. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Всички водни струи са топли. Защо ли така? Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме. Вървя като горска царица - тука е моето царство. Разгърнала ръце пея, пея. От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Всички водни струи са топли. Защо ли така? Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме. Вървя като горска царица - тука е моето царство. Разгърнала ръце пея, пея. От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
към текста >>

55. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Всички водни струи са топли. Защо ли така? Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме. Вървя като горска царица - тука е моето царство. Разгърнала ръце пея, пея. От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
към текста >>

56. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.
Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията.
към текста >>

57. Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол

Когато се храните с плодовете съсредоточете се към онова необятно дърво, което е образувало закона на предвечната мъдрост и е дало условия за да развивате вашите плодове, с които да храните деветия ангелски чин.I - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм на земята, проявявам Мъдростта и делата в Истината на Божията Правда .
Новолунието и девето число съдържат една и съща идея. Новолунието е необятната Божия Любов за душата. Девето число е великата еволюция чрез слънчевите лъчи. На девето число ще се храните с плодове и житени зрънца. Когато се храните с житеното зърно да се съсредоточите към онова жито, което трябва да сеете чрез вашата любов. Когато се храните с плодовете съсредоточете се към онова необятно дърво, което е образувало закона на предвечната мъдрост и е дало условия за да развивате вашите плодове, с които да храните деветия ангелски чин.I - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм на земята, проявявам Мъдростта и делата в Истината на Божията Правда . Амин ! II - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който владее целият Всемир и Съм сега между вас в Пътя. Амин ! III - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм в плът на земята и в Духа на Небесата. Знам помишленията ви, мислите ви и желанията ви.
към текста >>

58. Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София

Даването е импулс и ако речеш да реализираш „Давай, давай“ то прилича на плод, на хубав плод на дървото.
Сухарите не са така хранителни. Вие може да пеете „Давай“ и да турите ударението или на първия слог, или на втория слог и като пеете „давай“ разбирате „и за себе си оставяй“. „Давай, давай“ може да се изпее по разни начини. Даването е подтик. Може да дадеш и без да си длъжен. Даването е импулс и ако речеш да реализираш „Давай, давай“ то прилича на плод, на хубав плод на дървото. Сега как ще се реализира песента „Давай, давай“? Още не е готов човек да дава. Дава и мисли за себе си колко да остави. Песента отначало до края във всеки такт има все по една половинка. Започва с две осминки, но накрая половината седи.
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари

Той е хубав; но щом малко кривнеш, ще дойде дървото.
На бащата ще препоръчаш едно нещо, на нея друго. Ще стоиш доста у тях. Като си завършиш работата, те ще ти кажат: „Пак ще дойдеш! " Ще отговориш: „Няма да забравя, когато дойда друг път в града, ще дойда и у вас". Този е Божественият път. Той е хубав; но щом малко кривнеш, ще дойде дървото. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсьрчава! - Имаш една задача; като я разрешиш, ще дойде нещо много красиво. Когато си неразположен, отпаднал духом, като прочетеш само няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ти. Сега трябва да почна един цикъл от десет-дванадесет лекции, да ви кажа как трябва да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на четене.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение.
Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 30 януари 1928 година - Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере Живота. Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним. На човешкото не можем да се подчиним. В човека има нещо животинско.
към текста >>

61. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

62. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

63. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

64. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

65. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

66. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието.
Като минем една височина с особено вълнение поглеждам твоите тихи, сини води. При виждането ти изпъкват в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш от тук. Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си!
към текста >>

Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето.
Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане.
към текста >>

„Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво.
Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли? " Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я. „Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво. „Изправи се." Изправих се. „Я виж какъв хубав турист имаме- болна била." Това беше. Заминахме. Първата година на лагера на Рила не ми даде да излизам на екскурзии. Даде ми нареждане как да работя, как да медитирам, така ми даде задача и наставления. В.К.: Какви точки бяха, можели да ни ги кажете?
към текста >>

67. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието.
Като минем една височина, е особено вълнение поглеждаме твоите тихи, сини води. При идването и виждането ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук. Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите:Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си!
към текста >>

68. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце.Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява.Даде ни 5 минути размишление:1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък.2) За най-красивото растение (дърво).3) За най-красивото животно.4) За най-красивия човек.Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща.
После запяваме всички, като повтаряме много от забравените песни. Огньовете горят с весело пращене. Братята донасят дърва и ги трупат на камари. На огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи. Всичко това е за нас. Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце.Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява.Даде ни 5 минути размишление:1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък.2) За най-красивото растение (дърво).3) За най-красивото животно.4) За най-красивия човек.Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща. Брилянт е най-скъпоценния камък. Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото животно. Но човек? Дали не Христос, или Йоан, ученикът му, или пък Учителя! Не, но онова дивно същество, що 1923 година видях да излиза от Маришките езера и ме поздрави.
към текста >>

Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото животно.
Братята донасят дърва и ги трупат на камари. На огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи. Всичко това е за нас. Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце.Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява.Даде ни 5 минути размишление:1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък.2) За най-красивото растение (дърво).3) За най-красивото животно.4) За най-красивия човек.Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща. Брилянт е най-скъпоценния камък. Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото животно. Но човек? Дали не Христос, или Йоан, ученикът му, или пък Учителя! Не, но онова дивно същество, що 1923 година видях да излиза от Маришките езера и ме поздрави. Това се казва красота; то обаче бе нематериално. Яви се за няколко мига и изчезна.
към текста >>

69. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

Дорде ти око стигне, нигде гъста гора, нито високо сенчесто дърво.Сега я засаждат с борове.
После в храсталаците.- Но где са приказните гори на Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби? - мисля си, катерейки се всред тънките габрови и лескови храсти. - Где са гъстите й гори, изобилни пасбища? Пожари унищожили прекрасните гори, а и селскияттопор - български и чужд, е доограбил планинското съкровище. Сега Витоша е гола, без дебели сенки, без многобройни извори. Дорде ти око стигне, нигде гъста гора, нито високо сенчесто дърво.Сега я засаждат с борове. Колко хубаво! Горката Витоша! Тогава пак ще се върнат хилядите птички, ще бликнат нови извори и буйна паша ще порасте. Множество дупки зеят вече върху земята, чакат благодатното садиво...Развиделява се. Градът заплува в сини вълни, измежду които като сребро се точи Бели Искър.
към текста >>

70. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи.
Когато дойде това съчетание пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне. Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите.
към текста >>

На всяко плодно дърво, цената е плода.
Сега на съвременните верующи методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед.
към текста >>

71. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито.
Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/ Изгревът - Том 14
към текста >>

72. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро.
В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро.
към текста >>

Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи.
А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера.
към текста >>

А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво.
Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията.
към текста >>

73. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти.
Като Го слушаш, след малко ти се иска да грабнеш бял пош и да заиграеш пред всички. Бие сърцето-, едвам се сдържат нозете. Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен. Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва. Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти. Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки. Дрехите Му са чисти и грижовно подредени. Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват на слънцето.Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни. Редят пръстите му слово след слово, сказание подир сказание.
към текста >>

74. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

На гнило дърво не се качвай.
Търси това, което не губи светлината си. Не уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На гнило дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана и лозе, което е брано. На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Три неща помни и никога не ги забравяй. Туй, което не се забравя, то е вярното.
към текста >>

75. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия.
Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден." Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята." (Бел. М.И.)
към текста >>

76. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва.
21 гл. Матея.1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа, топлината се показва. Когато простият цари, прах се дига.
към текста >>

Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва.
При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа, топлината се показва. Когато простият цари, прах се дига. Когато умният цари, мирът възлиза.
към текста >>

77. Разговор с Учителя ('Земята е Господня'), записан от Боян Боев, 7 август 1933 г.

Миналата година някои обраха за една нощ всичките дюли на едно дърво.
Дяволът все ти казва: „Направи това, няма да те хванат.“ Обаче те хванат. Все уж няма да страдаш, а всъщност все страдаш. Имаше на Изгрева едно черно куче. То ухапа този и онзи и най-сетне го убиха. И с човека е същият закон. Миналата година някои обраха за една нощ всичките дюли на едно дърво. През друга нощ обраха 20 големи грозда, запазени и поставени в торбички на самите лози и ги продадоха. Аз зная кои са. Ако аз насоча ума си към някой такъв, то той или трябва да замине в невидимия свят, или най-малко трябва да напусне Изгрева. Мене не ме интересуват плодовете, те са за мен нищо, но законът е: Плодът да си узрее на самото дърво. После някои от вас късат цветята!
към текста >>

Мене не ме интересуват плодовете, те са за мен нищо, но законът е: Плодът да си узрее на самото дърво.
И с човека е същият закон. Миналата година някои обраха за една нощ всичките дюли на едно дърво. През друга нощ обраха 20 големи грозда, запазени и поставени в торбички на самите лози и ги продадоха. Аз зная кои са. Ако аз насоча ума си към някой такъв, то той или трябва да замине в невидимия свят, или най-малко трябва да напусне Изгрева. Мене не ме интересуват плодовете, те са за мен нищо, но законът е: Плодът да си узрее на самото дърво. После някои от вас късат цветята! Нека те си цъфтят на самите корени, да красят нашите градини и да пълнят пространството със своя аромат. Вие ги помиришете, порадвайте им се, помилвайте ги и си заминете. А той ще се окичи с цветя. Това го правят в света.
към текста >>

Един плод, който е узрял на дървото и е готов да падне, могат да ви го дадат.
Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или с цветя и затова всички американци страдат. Представете си, че при мен идва един и косъм по косъм изскубва всичката коса от главата ми. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скубането на косата на главата. . Един плод, който е узрял на дървото и е готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо ненавреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълняваш Божия закон. Позволение ще вземеш за всичко. Свободата стои в разумното - позволеното. А другото са атавистични черти, т. е.
към текста >>

78. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си.
" Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар! " Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността. Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поляна Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките. Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си. А ние бяхме насядали около Него на поляната. Незабравими дни. Пред нас се очертаваше връх „Резена". Аз често с поглед и с мисъл потъвах в този връх и се питах, защо ли носи името „Резен"? Близо до лагера, при вътрешния Присой, в малката морена, в скалите Учителят откри изворче текуща вода.
към текста >>

братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода.
3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората. 5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г. братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода. Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената. 6. От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета. В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу. 7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор.
към текста >>

79. Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински

Ти ще посадиш едно малко семенце и няма да се занимаваш с него и след 5, 6 години дървото ще даде плод, а камъкът нищо не дава.
Камъкът, дето го туриш, не се мърда, той за нищо не се грижи. Само ще ти направи една микроскопическа услуга. Който работи с камъни, все ще му се охлузят ръцете. Това е материалното разбиране на живота. Втората работа е на градинаря. Ти ще посадиш едно малко семенце и няма да се занимаваш с него и след 5, 6 години дървото ще даде плод, а камъкът нищо не дава. Като дойдем до светлината, там работата съвсем се улеснява. Второто положение - на градинаря, е ангелският свят. През светлината ти ще направиш само прозореца, ще го оставиш отворен и няма да каниш светлината, тя сама ще дойде. Няма да я викаш. И като дойде вкъщи, тя ще освети всичко.
към текста >>

В едно дърво всички части функционират, всички листа трябва да дишат.
Всички неща са добри, когато ги разбираш. Лошото е, когато някой плаче и не разбира и когато някой се смее и не разбира. Лошото е в неразбирането. Хората взаимно трябва да си помагат, да бъдат носители на Божественото. Само така ще дойде новото. В едно дърво всички части функционират, всички листа трябва да дишат. Само един лист да диша - с това нищо не се постига. В религията всякога има едно положение: това, което държиш, ти не вярвай в него. Кое е силното: това, което ти държиш, или това, което държи? Ти не можеш да разчиташ на това, което държиш. То е отчасти вярно.
към текста >>

80. На 'Изгрева' е прокаран водопровод

" Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата.
От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме.
към текста >>

81. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 9 август

Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на Божественото, ще се ползуваш.
Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден. Всички животни, растения и пр. са проводници на Божественото. Ако разбереш това, ще се ползуваш. Една река тече и ако знае, че е проводник на Божественото, ще се ползува. Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на Божественото, ще се ползуваш. Това ще ти даде една нова идея. Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които Божественото, Разумното в света, се проявява. И тогава ти ще се намериш в един свят, дето ангелите живеят. Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното. Всичко, което виждаме, се дължи на Любовта.
към текста >>

Ще четете етикета на дървото, че то е любов, при камъните ще четете етикета им.
Ти казваш: „Защо не я чувствувам? “ Прекъснал си съобщенията. Ние с нашите мисли, чувства и воля спъваме пътя на любовта, която трябва да се прояви в нас. Благодарение че съществува безкрайна любов в света, безкрайна доброта, безкрайна свобода и безкрайна истина. Всичко онова, което виждаме в света, целият свят, е едно предметно учение за Божията Любов. Ще четете етикета на дървото, че то е любов, при камъните ще четете етикета им. че те са любов, също и при изворите, в Слънцето, навсякъде ще видиш, че единственото реално нещо, което въздига човека, е любов. И когато ние съзнаем това, ще се освободим от съвременното робство, в което се намираме, от съвременното ограничение, в което се намираме. Любовта изпълва всичко. Няма място, което Любовта да не изпълва. Не мислиш право, като казваш, че не те обичат.
към текста >>

82. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 февруари

След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво.
на обеда в малкия салон Един човек видял мишка в капан. - Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро. - А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал. След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила. Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие. Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците. Появява се един малък облак.
към текста >>

83. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември

Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте.
Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило. Това е Любовта,, която седи зад слънцето. Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте. Това са много прости работи. В малките неща любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има. Зад всички неща е любовта. Някой човек издържа страдания заради любовта.
към текста >>

Водата мисли за теб и дървото мисли за теб.
Баща ти и майка ти са мислили за тебе и затова ти живееш. Ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти мислиш, но и те мислят за тебе. Но може би и други мислят за тебе, но ти не го съзнаваш. Въздухът мисли за тебе, понеже влиза в тебе. Слънцето мисли за тебе, понеже те огрява. Водата мисли за теб и дървото мисли за теб. Като минаваш покрай него, то ти казва:“Добре дошъл.“ Ние се радваме за тях и те се радват за нас. Някой казва:“Няма кой да ме обича.“ Слънцето и звездите всеки ден трептят да видят някого. Дърветата трептят да дойдат някои и да вземат от плодовете им, а човек казва, че няма кой да го обича. След този разговор влязохме в наблюдателницата, за да пием чай, и после излязохме пак на открито и Учителя каза: Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно.
към текста >>

84. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември

Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте.
Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило. Това е Любовта,, която седи зад слънцето. Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте. Това са много прости работи. В малките неща любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има. Зад всички неща е любовта. Някой човек издържа страдания заради любовта.
към текста >>

Водата мисли за теб и дървото мисли за теб.
Баща ти и майка ти са мислили за тебе и затова ти живееш. Ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти мислиш, но и те мислят за тебе. Но може би и други мислят за тебе, но ти не го съзнаваш. Въздухът мисли за тебе, понеже влиза в тебе. Слънцето мисли за тебе, понеже те огрява. Водата мисли за теб и дървото мисли за теб. Като минаваш покрай него, то ти казва:“Добре дошъл.“ Ние се радваме за тях и те се радват за нас. Някой казва:“Няма кой да ме обича.“ Слънцето и звездите всеки ден трептят да видят някого. Дърветата трептят да дойдат някои и да вземат от плодовете им, а човек казва, че няма кой да го обича. След този разговор влязохме в наблюдателницата, за да пием чай, и после излязохме пак на открито и Учителя каза: Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно.
към текста >>

85. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември

Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте.
Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило. Това е Любовта,, която седи зад слънцето. Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте. Това са много прости работи. В малките неща любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има. Зад всички неща е любовта. Някой човек издържа страдания заради любовта.
към текста >>

Водата мисли за теб и дървото мисли за теб.
Баща ти и майка ти са мислили за тебе и затова ти живееш. Ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти мислиш, но и те мислят за тебе. Но може би и други мислят за тебе, но ти не го съзнаваш. Въздухът мисли за тебе, понеже влиза в тебе. Слънцето мисли за тебе, понеже те огрява. Водата мисли за теб и дървото мисли за теб. Като минаваш покрай него, то ти казва:“Добре дошъл.“ Ние се радваме за тях и те се радват за нас. Някой казва:“Няма кой да ме обича.“ Слънцето и звездите всеки ден трептят да видят някого. Дърветата трептят да дойдат някои и да вземат от плодовете им, а човек казва, че няма кой да го обича. След този разговор влязохме в наблюдателницата, за да пием чай, и после излязохме пак на открито и Учителя каза: Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно.
към текста >>

86. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя.
2. Записки на Светозар Няголов: Побоят нанесен на Учителя На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент Той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Йордан като шофьор веднага поглежда и запомня номера на колата и го съобщава на брат Лулчев. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.***
към текста >>

Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева".
към текста >>

Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>

Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя.
Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент Той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Йордан като шофьор веднага поглежда и запомня номера на колата и го съобщава на брат Лулчев. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава.
към текста >>

87. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя.
Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент Той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Йордан като шофьор веднага поглежда и запомня номера на колата и го съобщава на брат Лулчев. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава.
към текста >>

88. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя.
Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент Той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Йордан като шофьор веднага поглежда и запомня номера на колата и го съобщава на брат Лулчев. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава.
към текста >>

Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева".
към текста >>

Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>

89. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева".
към текста >>

Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>

90. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Взимаме четалесто дърво, натиснем змията за шията; вържем я с канап; така я занесем далече от бивака, спускаме я да си върви по езерния водопад, като си измъкваме връвта от главата й.
Латвийската група чрез тях е дошла до Учителя.Често хубавото време се задържа за по-дълго. Топлото слънце ни изпъжда по хладни сенки. Или пък направо се печем на слънце като гущери. Не рядко срещаме пепелянки и усойници. Не ги убиваме, а ги отстраняваме по следния начин, както ни научи Учителя. Взимаме четалесто дърво, натиснем змията за шията; вържем я с канап; така я занесем далече от бивака, спускаме я да си върви по езерния водопад, като си измъкваме връвта от главата й. Така тя се учи да плава, ако може; ако не може, престава да бъде вече змия.Едрата пъстърва безгрижно се мята по бистрите езера на Елбур, Балдер дару и Близнака. Тя подскача от време на време над водата да си вземе въздух и с падането си отново във водата прави големи концентрични кръгове. Веднъж селяк рибар хвана голяма пъстърва и ни я носи да я купим и опечем.- Колко струва, пита Учителя.- Е, ха двайсет лв.- Вземи тридесет, каза Учителят, взе рибата и я хвърли отново в езерото...Малки птички прелитат над езера и скали, и тихо, еднотонно чуруликат. Где правят те своите гнездица, че тука е голо, само скали и нисък клек.Звън от стадо; откъм Кабула слизат те. Бели зли кучета го предвождат.
към текста >>

91. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот.
Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори. Че ние от непослушание се завличаме от недобри мисли, чувства и особено недобри деяния и с това смъртта ни яде като насъщ хляб. Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот. Много будно съзнание е нужно човеку, за дабъде служител на Бога, а не на себе си или на хора с непробудени съзнания. * Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха. Студеничко бе цял ден.В 5 ч дойде пощата.
към текста >>

Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището.
С пристигането си я свирих много и пях.Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч.10.ХI.1936 год., вторникСън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното. Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история.
към текста >>

92. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот.
Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори. Че ние от непослушание се завличаме от недобри мисли, чувства и особено недобри деяния и с това смъртта ни яде като насъщ хляб. Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот. Много будно съзнание е нужно човеку, за дабъде служител на Бога, а не на себе си или на хора с непробудени съзнания. * Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха. Студеничко бе цял ден.В 5 ч дойде пощата.
към текста >>

Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището.
С пристигането си я свирих много и пях.Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч.10.ХI.1936 год., вторникСън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното. Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история.
към текста >>

93. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот.
Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори. Че ние от непослушание се завличаме от недобри мисли, чувства и особено недобри деяния и с това смъртта ни яде като насъщ хляб. Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот. Много будно съзнание е нужно човеку, за дабъде служител на Бога, а не на себе си или на хора с непробудени съзнания. * Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха. Студеничко бе цял ден.В 5 ч дойде пощата.
към текста >>

Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището.
С пристигането си я свирих много и пях.Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч.10.ХI.1936 год., вторникСън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното. Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история.
към текста >>

94. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева".
към текста >>

Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>

95. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева".
към текста >>

Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>

Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот.
Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори. Че ние от непослушание се завличаме от недобри мисли, чувства и особено недобри деяния и с това смъртта ни яде като насъщ хляб. Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот. Много будно съзнание е нужно човеку, за дабъде служител на Бога, а не на себе си или на хора с непробудени съзнания. * Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха. Студеничко бе цял ден.В 5 ч дойде пощата.
към текста >>

Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището.
С пристигането си я свирих много и пях.Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч.10.ХI.1936 год., вторникСън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното. Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история.
към текста >>

96. Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих.
Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение. Аз не му услужих.Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми.19.I.1937 год., вторникВаля хубав сняг нощес.Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава. Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми. Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих. Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение.След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица.
към текста >>

Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото.
Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми.19.I.1937 год., вторникВаля хубав сняг нощес.Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава. Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми. Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих. Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение.След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица. От тамо с две големи дървета се захвърлям да скоча към Стефан Цанев и така, че като че ли хвъркам. И това многократно повтарях.
към текста >>

Ето, дълго право върбово дърво, сухо.
Има мивка така, хубава. Излязох навън до клозета, обаче се оказа, че сега са го разтурили, за да правят нов. Подирих на съседите, но и техния ремонтират. Отидох в една горичка, която бе наоколо, уж че била училищна. Събрахме се и други познати, които са като че Равняни. Ето, дълго право върбово дърво, сухо. Попитах чие е и че дали биха се разсърдили, ако го взема и употребя за нещо. Казаха, че няма да се сърди никой. Аз го налегнах и дървото се изкорени. Занесох го до къщата. Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди.
към текста >>

Аз го налегнах и дървото се изкорени.
Отидох в една горичка, която бе наоколо, уж че била училищна. Събрахме се и други познати, които са като че Равняни. Ето, дълго право върбово дърво, сухо. Попитах чие е и че дали биха се разсърдили, ако го взема и употребя за нещо. Казаха, че няма да се сърди никой. Аз го налегнах и дървото се изкорени. Занесох го до къщата. Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката.
към текста >>

97. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, февруари

Разпръска листата, а на дървото кръвообращението се подобрява.
Съвременните хора се срамуват от духовното, да не изгубят своето достойнство. Ще дойдат при извора на Доброто. Истината работи с най-слабите средства и пак постига. Лъжата работи с най-силните средства. Злото в ръцете на Бога е едно благо, като ножа в ръцете на хирурга. Разпръска листата, а на дървото кръвообращението се подобрява. Изгревът - Том 17 130. Злото и доброто
към текста >>

98. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 17 април

Буда седял под едно дърво, да си почине.
Смъртта не обича светиите, че са като пастърма корави. В Рим апостол Павел се разтопи. При лошия човек ще станеш на вода, да не те хванат. Извади си краката от веригите! Научете закона на мекотата, стани на вода, той да се разтопи в нея. Буда седял под едно дърво, да си почине. Голяма змия се приближила и той се смалявал. Не искате да се освободите някога. Не уповавайте на леда. Каменното сърце нищо не ползва. Трябва да омекне човешкото сърце.
към текста >>

99. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята.
/"По Бога направени", с.31/ Записки на Светозар Няголов 5. Времето в планината и послушанието на учениците Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора. Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея.Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.През 1930 г.
към текста >>

Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата.
“, отговори сестра Катя. Тогава аз махнах камъка и казах: „Хайде пущай сега камъчета“. Нямаше как, обидената сестра трябваше да поработи, а не само да приказва. Когато стана въпрос да направим покрива, брат Крум Въжаров каза: „Ще слезнете на първото езеро да сечете дървета“. Долу при първото езеро имаше изгоряла гора от там трябваше да сечем. Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата. Викам: „Брат Крум, дръжката на брадвата се счупи“. Вземах дървото на рамо и му казах, понеже аз не бях съгласен да отивам да сека дървета. „Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива. Направих го. Десет години бях работил зидарство, кал съм бъркал с крака и какво ли не още.
към текста >>

Вземах дървото на рамо и му казах, понеже аз не бях съгласен да отивам да сека дървета.
Нямаше как, обидената сестра трябваше да поработи, а не само да приказва. Когато стана въпрос да направим покрива, брат Крум Въжаров каза: „Ще слезнете на първото езеро да сечете дървета“. Долу при първото езеро имаше изгоряла гора от там трябваше да сечем. Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата. Викам: „Брат Крум, дръжката на брадвата се счупи“. Вземах дървото на рамо и му казах, понеже аз не бях съгласен да отивам да сека дървета. „Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива. Направих го. Десет години бях работил зидарство, кал съм бъркал с крака и какво ли не още. Сложихме клекове отгоре, но понеже не бях покривал с плочи, брат Николай Дойнов ми помогна. Той като габровец знаеше тоя начин на покриване.
към текста >>

„Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива.
Когато стана въпрос да направим покрива, брат Крум Въжаров каза: „Ще слезнете на първото езеро да сечете дървета“. Долу при първото езеро имаше изгоряла гора от там трябваше да сечем. Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата. Викам: „Брат Крум, дръжката на брадвата се счупи“. Вземах дървото на рамо и му казах, понеже аз не бях съгласен да отивам да сека дървета. „Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива. Направих го. Десет години бях работил зидарство, кал съм бъркал с крака и какво ли не още. Сложихме клекове отгоре, но понеже не бях покривал с плочи, брат Николай Дойнов ми помогна. Той като габровец знаеше тоя начин на покриване. И тъй братята носеха плочи от височината над езерото, на което викахме „Бъбрека“ и с тия плочи покрихме кухнята.
към текста >>

100. Разговор с Учителя ('Вътрешната свобода'), записан от Боян Боев, 22 декември 1937 г.

Ако беше ограничил Адама и Ева да не ядат от забраненото дърво, то те щяха да изгубят своята свобода.
Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят. Като правите погрешки, ще знаете, че сте в неорганизирания свят. Христос казва: „Ония, които се сдобият с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Ако беше ограничил Адама и Ева да не ядат от забраненото дърво, то те щяха да изгубят своята свобода. Няма по-хубаво нещо от вътрешната свобода! Всички слабости на човека произтичат от сиромашия! Богат човек наричам оня, който има ум, чувство и воля намясто. Кой човек е мъдър? Онзи, който изпълнява волята Божия, е мъдър.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24242782592773