НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
216
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едно семе не може да стане
дърво
или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм.
Магия Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман. Ако вие се съмнявате в това, дали съществува магия или не, и ако желаете да видите една практическа илюстрация на нейното могъщество, отворете очите си и погледнете наоколо. Гледайте света, животните, растенията и се запитайте дали всичко това би могло да се създаде и съществува чрез някаква друга сила, освен чрез магическата сила на природата? Магическата сила не е някаква свръхестествена сила, ако под термина „свръхестествена“ вие разбирате нещо, което е отвъд или извън природата. Да мислим че една такава сила може да съществува, това е абсурд и предразсъдък, противоречащ на цялата ни опитност, защото ний виждаме, че всички организми, растителни и животински, растат чрез дейността на вътрешните строителни сили, действащи отвътре навън, а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция.
Едно семе не може да стане
дърво
или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм.
тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма. Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм. Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено.
към текста >>
Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло
дърво
може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво
дърво
, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи?
Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила несъзнателно, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо същество е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо несъзнателно да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм. Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство. Вярно, истината е по-чудна от измислиците, и ний бихме могли да я видим, ако можехме да се издигнем над тесните схващания и предразсъдъци, които сме наследили или придобили чрез възпитание или сетивно наблюдение. Най-странни неща стават постоянно в природата, обаче рядко привличат нашето внимание. Те не ни се струват чудни, макар и да не ги разбираме, само затова, защото сме навикнали да ги гледаме всеки ден.
Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло
дърво
може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво
дърво
, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи?
Кой би повярвал че един цвят би могъл да израстне на едно растение, — ако не е виждал това по-рано, — защото наблюдението и разума доказват, че няма никакъв цвят в стъблото? Въпреки това обаче цветовете израстват. Навсякъде в природата ние виждаме дейността на един всемирен творчески закон, без да можем да видим самия него. Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати. Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н.
към текста >>
2.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вкусил веднъж от
дървото
на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото.
Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек.
Вкусил веднъж от
дървото
на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото.
Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения.
към текста >>
3.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от
дървото
на живота?
Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци?
Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от
дървото
на живота?
... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си! Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот. Приказка ли е това?
към текста >>
4.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето няколко извадки от него: „ ... Както сливовото
дърво
се разцъфва през зимата, също тъй внезапно ще се разцъфне славната епоха, когато Царството Божие ще се установи по цялата земя.
Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по заповед на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете. Цели 27 години е траяло това състояние т. е. до самата й смърт. Сборът от всичко написано чрез ръката на Нао Дегучи съставлява Свещеното Писание на Оомото и се състои от различни пророчества относно бъдещето на човечеството, разкриване тайните на вселената и т. н. До края на земния си живот Нао Дегучи е написала 200,000 листчета с подобно съдържание, в които между другото се говори за второто идване на Христа и за възстановяването на Царството Божие на земята.
Ето няколко извадки от него: „ ... Както сливовото
дърво
се разцъфва през зимата, също тъй внезапно ще се разцъфне славната епоха, когато Царството Божие ще се установи по цялата земя.
„Всички досегашни религии са само предшественици. Аз ида сега веднъж за винаги да очистя света от злото. Предстои Ми грандиозно дело. Аз ще обединя света и ще го направя Царство Божие, което ще трае вечно. „Наскоро голямо Божие наказание ще сполети света, заслепен от материалистичната цивилизация.
към текста >>
5.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Под
Дървото
.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Религиозно-философскнят мироглед на Петър Дънов. (А.Томов) Българските професори за Есперанто. На Планината.
Под
Дървото
.
(Любомир) Изгрев (Д. Ст.) Бъди благословена! (Т. Ч.) Любовта. (Т. Ч.) Тайното Учение Религиозно-философскнят мироглед на Петър Дънов. (Из книгата със същото заглавие на А.Томов) Един характерен белег на новото време е повсеместният и силен подем на мистичната мисъл.
към текста >>
Под
Дървото
.
— Ако желаеш нещо — било капка щастие, парче xляб или да управляваш вселени — безразлично — еднакво ти не достига — далеч си от мъдростта и не си познал Истината. Но ако кажеш: Направи ме, Господи, достоен да изпълня волята Ти! — И се почувствуваш като малка прашинка, която е готова под най-малкия потик да изпълни неговия закон, та каквото ще да бъде — тогава син Негов си! — Да бъде — в хор се обадиха всички. И слънцето като че ли пална други слънца в тях вътре — и очите им заблестяха.
Под
Дървото
.
Много 6яxa насядали, а говореше Един. И всички слушаха. — Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се!
към текста >>
6.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на
дървото
, за да не може никога то да даде добър и обилен плод.
Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато то не стане един стимул за Истината, ние не можем да се освободим. „Истината ще ви направи свободни“. Свобода. Дето мисълта не е затворена в рамките на партия, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към човеколюбиви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода! Т. Ч.
Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на
дървото
, за да не може никога то да даде добър и обилен плод.
за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта!
към текста >>
7.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нещастните селяни скитат от религия в религия, както птиците хвъркат от
дърво
на
дърво
.
Между духовните глави и между различните секти съществува една постоянна отвратителна борба. В един празничен ден, който би трябвало да бъде свещен, аз видях на различни места хора с окървавени глави или ръце. Село, което се състои от десет или петнадесет къщи, има същевременно пет църкви, които принадлежат едни на протестантите, други на католиците и православните и т. н., между които винаги се води междуособна война. Свещениците се осмиват едни други пред селяните и с това сами излагат своята религия.
Нещастните селяни скитат от религия в религия, както птиците хвъркат от
дърво
на
дърво
.
Свещениците на протестантската църква привличат към себе си хора даже давайки им пари, и затова мнозина отиват в църквата, която им дава най-много. Свещеник в Назарет, който яде долари Има един малък град. наречен Назарет, където Мария се е крила за да спаси малкия Исуса, когато владетеля на Палестина е поискал да го погуби. В градчето има една пещера, в която, според преданието. Мария се е укривала, и където, за спомен на това, е издигната голяма църква.
към текста >>
Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото
дърво
.
Веднъж този българин ми разказа един случай, в който сам той е взел участие. Сега ще ви разправя за него. Религиозна комедия в Палестина Христос е бил разпънат в Палестина преди хиляда и деветстотин години. Както знаете, той трябваше да носи сам на своите плещи кръста, на който бе разпнат. А днес там продават малки кръстчета, казвайки, че те са направени от части взети от този свещен кръст — разбира се, изисквайки големи суми срещу тях.
Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото
дърво
.
Ясно е, че те лъжат. Една богата българска бабичка твърде много желаела да има част от свещения кръст. Тя искала да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея. Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена. Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това.
към текста >>
Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова
дърво
не е останало, й обяснил това.
Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото дърво. Ясно е, че те лъжат. Една богата българска бабичка твърде много желаела да има част от свещения кръст. Тя искала да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея. Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена.
Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова
дърво
не е останало, й обяснил това.
Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите. Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския бряг, отдето взел старо, полуизгнило парче дърво.
към текста >>
Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския бряг, отдето взел старо, полуизгнило парче
дърво
.
Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това. Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите.
Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския бряг, отдето взел старо, полуизгнило парче
дърво
.
Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“. Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя? “ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го.
към текста >>
8.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко
дърво
, което има в себе си плод на
дърво
, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество.
Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко
дърво
, което има в себе си плод на
дърво
, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език.
към текста >>
9.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Зимно време всяко
дърво
очаква с трепет топлия дъх на пролятата, но ако в него няма живот, с настъпването на пролетта то няма да се облече със зеленина, няма да се покрие с цветове и плодове.
Тя, тая Божествена искра, блещука там. И е готова да пламне, когато я раздухаш. А щом успееш да сториш това. щом успееш да извършиш тая най-свята и благородна работа, за която си призван в живота, тогава, знай учителю, ще пламтят от любов сърцата на бъдещите хора, и ще изчезнат от лицето на земята: Всеки грях, всяко престъпление; ще изчезне всяка измама, всяко насилие, всяка неправда, извършвани от човек над човека; ще изчезне всичко, което почерня красотата на живота, всичко, което погубва неговия смисъл, неговата радост и сладост, всичко, което унизява, поробва и мъчи човека през дните на земния живот. Т.Ч. Обикнете живота!
Зимно време всяко
дърво
очаква с трепет топлия дъх на пролятата, но ако в него няма живот, с настъпването на пролетта то няма да се облече със зеленина, няма да се покрие с цветове и плодове.
Аз ви говоря за този живот, който изпълва всичко. Не в ограничението и в налагането вериги на този живот вие ще намерите щастие, а в запазването му чист, силен и животрептущ. Всички мислят повече за клоните и листата, отколкото за сока, който дава живот на цялото дърво. Аз пък мисля за самия живот на дървото, а не за неговите клони, листа и плодове; считайки, че, ако живота в дървото е здрав, то и неговите изражения ще бъдат прекрасни. Също така, ако живота във вас е силен, чист и животрептущ, вий ще достигнете безпределна и неподаваща се на ограничение Истина.
към текста >>
Всички мислят повече за клоните и листата, отколкото за сока, който дава живот на цялото
дърво
.
щом успееш да извършиш тая най-свята и благородна работа, за която си призван в живота, тогава, знай учителю, ще пламтят от любов сърцата на бъдещите хора, и ще изчезнат от лицето на земята: Всеки грях, всяко престъпление; ще изчезне всяка измама, всяко насилие, всяка неправда, извършвани от човек над човека; ще изчезне всичко, което почерня красотата на живота, всичко, което погубва неговия смисъл, неговата радост и сладост, всичко, което унизява, поробва и мъчи човека през дните на земния живот. Т.Ч. Обикнете живота! Зимно време всяко дърво очаква с трепет топлия дъх на пролятата, но ако в него няма живот, с настъпването на пролетта то няма да се облече със зеленина, няма да се покрие с цветове и плодове. Аз ви говоря за този живот, който изпълва всичко. Не в ограничението и в налагането вериги на този живот вие ще намерите щастие, а в запазването му чист, силен и животрептущ.
Всички мислят повече за клоните и листата, отколкото за сока, който дава живот на цялото
дърво
.
Аз пък мисля за самия живот на дървото, а не за неговите клони, листа и плодове; считайки, че, ако живота в дървото е здрав, то и неговите изражения ще бъдат прекрасни. Също така, ако живота във вас е силен, чист и животрептущ, вий ще достигнете безпределна и неподаваща се на ограничение Истина. Опитвайки се да я ограничите, вий я предавате. Вас ви занимава външния вид на дървото, вий се интересувате от неговите клони, разглеждате листата му; вас ви опиянява неговия аромат, и вий сте недоволни, когато обръщат вниманието ви към това, което произвежда самото дърво с неговите благоухания, клони и листа. Ако в изсъхналия клон няма живот, зимния вятър го счупва и той пада.
към текста >>
Аз пък мисля за самия живот на
дървото
, а не за неговите клони, листа и плодове; считайки, че, ако живота в
дървото
е здрав, то и неговите изражения ще бъдат прекрасни.
Обикнете живота! Зимно време всяко дърво очаква с трепет топлия дъх на пролятата, но ако в него няма живот, с настъпването на пролетта то няма да се облече със зеленина, няма да се покрие с цветове и плодове. Аз ви говоря за този живот, който изпълва всичко. Не в ограничението и в налагането вериги на този живот вие ще намерите щастие, а в запазването му чист, силен и животрептущ. Всички мислят повече за клоните и листата, отколкото за сока, който дава живот на цялото дърво.
Аз пък мисля за самия живот на
дървото
, а не за неговите клони, листа и плодове; считайки, че, ако живота в
дървото
е здрав, то и неговите изражения ще бъдат прекрасни.
Също така, ако живота във вас е силен, чист и животрептущ, вий ще достигнете безпределна и неподаваща се на ограничение Истина. Опитвайки се да я ограничите, вий я предавате. Вас ви занимава външния вид на дървото, вий се интересувате от неговите клони, разглеждате листата му; вас ви опиянява неговия аромат, и вий сте недоволни, когато обръщат вниманието ви към това, което произвежда самото дърво с неговите благоухания, клони и листа. Ако в изсъхналия клон няма живот, зимния вятър го счупва и той пада. Така е и с човека, който не поставя на първо място живота и не го освобождава от свързващите го ограничения и от наслоилите се на него дребнавости.
към текста >>
Вас ви занимава външния вид на
дървото
, вий се интересувате от неговите клони, разглеждате листата му; вас ви опиянява неговия аромат, и вий сте недоволни, когато обръщат вниманието ви към това, което произвежда самото
дърво
с неговите благоухания, клони и листа.
Не в ограничението и в налагането вериги на този живот вие ще намерите щастие, а в запазването му чист, силен и животрептущ. Всички мислят повече за клоните и листата, отколкото за сока, който дава живот на цялото дърво. Аз пък мисля за самия живот на дървото, а не за неговите клони, листа и плодове; считайки, че, ако живота в дървото е здрав, то и неговите изражения ще бъдат прекрасни. Също така, ако живота във вас е силен, чист и животрептущ, вий ще достигнете безпределна и неподаваща се на ограничение Истина. Опитвайки се да я ограничите, вий я предавате.
Вас ви занимава външния вид на
дървото
, вий се интересувате от неговите клони, разглеждате листата му; вас ви опиянява неговия аромат, и вий сте недоволни, когато обръщат вниманието ви към това, което произвежда самото
дърво
с неговите благоухания, клони и листа.
Ако в изсъхналия клон няма живот, зимния вятър го счупва и той пада. Така е и с човека, който не поставя на първо място живота и не го освобождава от свързващите го ограничения и от наслоилите се на него дребнавости. Ако искаме да освободим живота, необходимо е да го обичаме. Но вий предпочитате да се прекланяте пред изображението на живота, а не пред самия него. Не отклонявайте, свивайки рамене, това, което аз ви говоря; слушайте внимателно, и тогава във вас ще се разкрие дълбокото разбиране.
към текста >>
10.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е като едно
дърво
, което, ако не придава по малко (по едно малко клонче), ще изсъхне.
— Не туряйте тази мисъл в ума си — тя разрушава! Не е въпрос да си затваряме очите пред фактите, но да дадем правилна насока на нашата мисъл. Лошото, това е един момент. Следващия момент ще имаш нещо ново. Всеки момент трябва да придобивате по нещо ново.
Това е като едно
дърво
, което, ако не придава по малко (по едно малко клонче), ще изсъхне.
В човешкия ум могат да влязат два вида мисли от обективния свят, — едните са паразитни мисли, които целят да изсмучат - неговите жизнени сили, те разрушават неговия организъм. Другия род мисли приличат на житни зърна, те са изпратени от живата природа за да работят за съграждането на човека. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде, освен природата, в която живеем. И тя винаги държи сметка за всичко. Талантите и способностите, които имаме, показват отношенията, които природата има към нас; и тези отношения не са произволни, а разумни, обосновани са на разумни закони.
към текста >>
11.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както един клон на едно
дърво
не живее за себе си, а живее за
дървото
и чрез
дървото
.
Ако се изразим с човешки език, ще кажем, че тя е толкова гневна, че мисли какво наказание да наложи на хората. И ще го наложи. Природата мисли сега как да накаже хората, които са нарушили нейните закони; — защото никой човек в света не живее за себе си. Това е само привидно така. И с неизпълнение на функцията, която заема, човек пречи на целокупния организъм, към който принадлежи.
Както един клон на едно
дърво
не живее за себе си, а живее за
дървото
и чрез
дървото
.
Той живее и отделно, но същевременно живее и за цялото дърво, и доколкото е свързан с него, той расте и се развива. Когато клонът си помисли, че може да живee вънка от Цялото, той изсъхва. Същото нещо е и с човека. И всички клони, които днес съхнат, това показва че те са се отделили от дървото. Защо идат всички нещастия в съвременната култура?
към текста >>
Той живее и отделно, но същевременно живее и за цялото
дърво
, и доколкото е свързан с него, той расте и се развива.
И ще го наложи. Природата мисли сега как да накаже хората, които са нарушили нейните закони; — защото никой човек в света не живее за себе си. Това е само привидно така. И с неизпълнение на функцията, която заема, човек пречи на целокупния организъм, към който принадлежи. Както един клон на едно дърво не живее за себе си, а живее за дървото и чрез дървото.
Той живее и отделно, но същевременно живее и за цялото
дърво
, и доколкото е свързан с него, той расте и се развива.
Когато клонът си помисли, че може да живee вънка от Цялото, той изсъхва. Същото нещо е и с човека. И всички клони, които днес съхнат, това показва че те са се отделили от дървото. Защо идат всички нещастия в съвременната култура? — Понеже сегашните учени хора искат да подчинят Природата и да й станат господари.
към текста >>
И всички клони, които днес съхнат, това показва че те са се отделили от
дървото
.
И с неизпълнение на функцията, която заема, човек пречи на целокупния организъм, към който принадлежи. Както един клон на едно дърво не живее за себе си, а живее за дървото и чрез дървото. Той живее и отделно, но същевременно живее и за цялото дърво, и доколкото е свързан с него, той расте и се развива. Когато клонът си помисли, че може да живee вънка от Цялото, той изсъхва. Същото нещо е и с човека.
И всички клони, които днес съхнат, това показва че те са се отделили от
дървото
.
Защо идат всички нещастия в съвременната култура? — Понеже сегашните учени хора искат да подчинят Природата и да й станат господари. И сега има една борба между човека и Природата. Война е започната. И ще видим кой ще плаща обезщетението.
към текста >>
12.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мирът, който е първото условие за да може
дървото
на Новата Култура да израстне, да цъфне и даде своя плод.
Какви ли методи не се приложиха и се прилагат, а само едим едничък метод, който може да изключи войната от отношенията на народите е още неприложен. И този метод се основава на истината — злото черпи сила от любовта ни към него — Войната и приготовлението за война черпи сила от любовта ни към войната като метод за разрешаване международни конфликти. Ако всички, които искрено копнеят за мир, изключват в умовете и сърцата си идеята и желанието за война, и ако го приложат в далата си, което значи да се откажат да участват в една нова война, както и в приготовлението за такава, този страшен призрак, който заплашва човечеството с погибел ще изчезне като мираж. И тук не трябва да забравяме, че борба със злото, с тези които се явяват носители на военолюбиви идеи не ще доведе до нищо. Нека възлюбим Мирът и бъдем готови да стоим твърдо за него в мисли, чувства и дела и Мирът ще дойде.
Мирът, който е първото условие за да може
дървото
на Новата Култура да израстне, да цъфне и даде своя плод.
Veno Книжнина Дванадесет баби, от Олга Славчево. Доставя се от авторката, ул, „Върбица" № 10, София, от книжарниците Чипев и Данов и книгоиздателство „Хемусъ". Цена 25 лв. В 1922 год. Олга Славчева излезе с първата си стихотворна сбирка „Сутринни лъчи".
към текста >>
13.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с
дърво
или лък убива своя ближен?
И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат.
безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с
дърво
или лък убива своя ближен?
Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр. И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот.
към текста >>
14.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог му казва; „Няма да ядеш от това
дърво
.
Въпроса е само за времето. Там. където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението.
Бог му казва; „Няма да ядеш от това
дърво
.
То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината.
към текста >>
То е
дървото
на познание доброто и злото.
където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво.
То е
дървото
на познание доброто и злото.
Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината. на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?
към текста >>
Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това
дърво
“.
Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познание доброто и злото.
Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това
дърво
“.
Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината. на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво? “ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“.
към текста >>
на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това
дърво
?
То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината.
на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това
дърво
?
“ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“. Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията — смъртта. Този черния адепт. който дойде в рая. задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която света не е виждал.
към текста >>
“ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това
дърво
“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“.
Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината. на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?
“ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това
дърво
“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“.
Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията — смъртта. Този черния адепт. който дойде в рая. задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която света не е виждал. И, според закона на школата, Бог ги облече в лоши дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай.
към текста >>
15.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Словото на Учителя Пътят към всечовешко единство Състоянието но листата и клончетата на едно
дърво
зависи напълно от състоянието на жизнените сокове в цялото
дърво
.
Забележка: Овидий е древно-римски поет, живял от 45 год. пр. Хр. до 18 год. сл. Хр. В поемата си „Превъплощения“ (Метаморфози) той, с един символичен език излага учението на Питагора — космогенезис и антропогенезис, удивително сходни с Библията и системите на съвременните окултни школи.
Словото на Учителя Пътят към всечовешко единство Състоянието но листата и клончетата на едно
дърво
зависи напълно от състоянието на жизнените сокове в цялото
дърво
.
Макар листата и да нямат понятие, за дълбоките процеси и причини в природата, те са, в зависимост от тези процеси. Същото се отнася и за човека. Известното всеки знае, но неизвестното е, което стимулира човешкия дух. И ние сме на земята за да учим това което не знаем и което има пряко отношение към нашия живот. А сега хората се занимават с големи философски работи, които нямат пряко отношение към живота, а същественото оставят на страна, и от това се раждат всички противоречия и нещастия.
към текста >>
16.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И трите тези движения, представляващи клонки от едно и също
дърво
, бидейки реален израз на постиженията на истинското християнство, и разгромени от огъня и меча на лъжехристиянството, са и до днес забулени в мъглата на лъжата и клеветата, на предразсъдъците и ограничените схващания.
Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр. богомилството, което, изхождайки от България, развълнува почти целия тогавашен познат свят, са неглижирани, гледани повърхностно и показвани във фалшиво, невярно осветление. Какво знаем ний, например, за „моравските братя“, които, преди толкова години, реализираха най-висшата форма на обществен живот — свободния, християнски комунизъм? Какво достоверно знаем за вътрешната уредба и огромните културни постижения на албигойците? — Почти нищо.
И трите тези движения, представляващи клонки от едно и също
дърво
, бидейки реален израз на постиженията на истинското християнство, и разгромени от огъня и меча на лъжехристиянството, са и до днес забулени в мъглата на лъжата и клеветата, на предразсъдъците и ограничените схващания.
Тия движения не са достатъчно проучени, не са правилно разбрани и оценени — липсвало е достатъчен интерес към тях, липсвали са и хора, способни да ги разберат и оценят, да ги видят в тяхното истинско осветление. Защото това, което в същност представляват тия движения, стои далеч високо над материалистическите схващания на днешните учени. Те нямат мярка, с която да измерят това, което надминава ограничените им представи за живота. Ако днешните учени историци нямат тази светлина за живота, която имаха някогашните богомили и техните подразделения на Запад, то как ще могат да ги оценят правилно? Но, ако невъзможното за един ограничен ум може да му се прости, то има и неща непростими.
към текста >>
17.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По нататък са обущарницата,
дърводелницата
, железарницата и пр.
Аромат и красота! Отивам в работните стаи. Шият, плетат, бродират, тъкат, рисуват. Тук от сестри и братя се изработва комуто каквото е нужно за облекло по негов вкус и разбиране, а също и дрехи и покривки за мебелировка и украса на всички стаи. Тук има постоянни и сменящи се, любители работещи.
По нататък са обущарницата,
дърводелницата
, железарницата и пр.
и пр. Там се изработват най-изящни мебели и покъщнина, с вкус и разбиране. Строи се или се поправя някое здание: там са братята строители. Тук всички братя и сестри владеят до съвършенство няколко науки, изкуства и занаяти. Тук няма учени и прости.
към текста >>
18.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Комунизмът е плодно
дърво
.
Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма. За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта. Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към близост и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот. Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята.
Комунизмът е плодно
дърво
.
А любовта е топло и животворно слънце. Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта. Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове. Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората. Но това братство и тая взаимопомощ са възможни само чрез любовта.
към текста >>
Дървото
на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта.
За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта. Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към близост и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот. Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята. Комунизмът е плодно дърво. А любовта е топло и животворно слънце.
Дървото
на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта.
Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове. Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората. Но това братство и тая взаимопомощ са възможни само чрез любовта. Т. Ч. Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид.
към текста >>
Лишено от животворната топлина на любовта, това
дърво
дава само незадоволяващи вкуса плодове.
Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към близост и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот. Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята. Комунизмът е плодно дърво. А любовта е топло и животворно слънце. Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта.
Лишено от животворната топлина на любовта, това
дърво
дава само незадоволяващи вкуса плодове.
Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората. Но това братство и тая взаимопомощ са възможни само чрез любовта. Т. Ч. Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид. Нашата епоха, с всичката й култура и цивилизация е резултат на многовековната дейност на милиони човеци, които са живели с най-разнообразни идеи, планове и копнежи.
към текста >>
Човек е един плод на
дървото
на живота, — а живота няма начало, той е вечно прегъваща реалност, началото и края на всички процеси, явления и форми.
Трябват вече нови идеали и задачи за постижение, нови пътища за дейност. С миналото е ликвидирано вече. Ще изживеем последствията на това минало, като доброто и положителното, което има, ще го вземем и върху него като основа да се издигнат новите идеи, които ще бъдат началото на новата епоха. За да разберем всичките онези процеси и явления, които стават в съвременния живот, трябва да разбираме естеството на човека и след това процеса на неговото развитие. Без това знание ще имаме днешното положение на нещата, и ще обясняваме явленията и процесите по чисто механически път, с „всемсгжшеството" на условията, които „създали“ човека и след това обуславят напълно неговото развитие.
Човек е един плод на
дървото
на живота, — а живота няма начало, той е вечно прегъваща реалност, началото и края на всички процеси, явления и форми.
Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез сетивата си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност. Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота.
към текста >>
19.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно
дърво
в гората.
Той има друга краска на лицето. Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в старостта тялото изгубва своята еластичност, хармоничните трептения (вибрации) и бързината, с която се движат частиците на тялото. Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма.
А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно
дърво
в гората.
Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат.
към текста >>
20.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И там имат ниви и жито, но тяхното жито е едро и сочно като нашите праскови, затова не го жънат и вършеят, а като плодовете при нас - минеш покрай
дървото
, откъснеш няколко зърна и се нахраниш.
И когато хората дойдат да служат на Любовта, земята ще се преобрази и те ще влязат да живеят в един много по-красив свят, който не е във въздуха и фантастичен, а е един реален свят. Това е един свят, в който няма гниене, а е свят на пълна хармония и чистота. Той е тъй хармоничен, че планините и равнините, моретата и реките са разпределени много хармонично, защото на нашата земя, те не са разпределени както трябва. И в този свят, за който ви говоря, всички хора са радостни и весели и вие не можете да намерите нито един човек замислен. Там всички работят, и работят по-малко, но трудът им се благославя.
И там имат ниви и жито, но тяхното жито е едро и сочно като нашите праскови, затова не го жънат и вършеят, а като плодовете при нас - минеш покрай
дървото
, откъснеш няколко зърна и се нахраниш.
И през цялата година си имат плодове и храна и то предостатъчно. Но там има за всички. Няма монопол и частна собственост. На земята това не може да бъде, при настоящото съзнание на хората, но с течение на времето и то ще се постигне. Преди всичко, всички съвременни хора трябва да намерят някакъв начин да продължат живота си.
към текста >>
21.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното
дърво
се берат плодове.
Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства. Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността.
Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното
дърво
се берат плодове.
При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели. Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота.
към текста >>
22.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В една добре организирана задруга например, при увеличаване на нейните членове, освен необходимото земеделие, трябва да се застъпят и шивачество, обущарство,
дърводелство
и др.
Паралелно с възвръщането към естествения, природосъобразен живот, наместо сегашната централизация на живота в големите градове, ще се започне една децентрализация, едно опразване на градовете, и изграждане на новите безкрайни заселища - градини. Това е, още неясно очертаната, но все пак твърда и непоколебима тенденция на новия, разумен живот. И една от главните задачи на Братската задруга е да съдействува съзнателно на тази нова струя, на този обрат на живота към природата. От друга страна, погледнато чисто икономически, земеделието, особено в днешните години, не може винаги да задоволи нуждите на едно стопанство, не може винаги да му даде достатъчно средства за преживяване и развитие напред. А като се вземе предвид още и това, че живота има и други нужди, то добре ще е в Братската задруга да има и някакъв друг занаят, някакво друго производство, а най-добре е да се застъпват няколко такива, нужни за самата задруга и за пласиране вън от нея.
В една добре организирана задруга например, при увеличаване на нейните членове, освен необходимото земеделие, трябва да се застъпят и шивачество, обущарство,
дърводелство
и др.
от първа необходимост занаятия. После за разпространение на своите произведения, задругата може да отвори един магазин, представителство и т.н. Има много различни комбинации, на земеделието с други занаяти, които за доброто на задругата, ще трябва да се осъществят. Накрай, още веднъж ще повторим: всичко отведнъж не може. Нека тогава се започва от малко, със стремеж за постоянно развитие.
към текста >>
23.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Господ каза на човека: Ако бутнеш това
дърво
, ще умреш, понеже не разбираш законите, за да използваш неговите сили.
Здрава мисъл считам тази, която може да тури в естествена връзка ума и сърцето на човека с неговата воля. Тогава ще става правилно обмяната между енергиите от трите свята у самия човек, и тогаз човек ще бъде здрав, свободен да се прояви тъй, както му е определено от природата. Проявите на отделните хора ще бъдат подчинени на един общ принцип, но всеки човек ще се остави да се прояви според естеството му, свободно, за да не става подпушване на енергиите в него, та да се пораждат болести. Законът на свободата Бог го е спазил. Той не искаше да реагира против желанието за свободната проява у човека, затова се роди грехът.
Господ каза на човека: Ако бутнеш това
дърво
, ще умреш, понеже не разбираш законите, за да използваш неговите сили.
Следователно Господ каза, че може да вкуси човек от това дърво, но ще дойде един живот на големи страдания. Затова им даде съвет да не го бутат. Но ги остави свободни. Те обаче се усъмниха в това твърдение и го намериха малко невероятно. И пожелаха да го опитат, та затова днес всички носим последствията на този опит.
към текста >>
Следователно Господ каза, че може да вкуси човек от това
дърво
, но ще дойде един живот на големи страдания.
Тогава ще става правилно обмяната между енергиите от трите свята у самия човек, и тогаз човек ще бъде здрав, свободен да се прояви тъй, както му е определено от природата. Проявите на отделните хора ще бъдат подчинени на един общ принцип, но всеки човек ще се остави да се прояви според естеството му, свободно, за да не става подпушване на енергиите в него, та да се пораждат болести. Законът на свободата Бог го е спазил. Той не искаше да реагира против желанието за свободната проява у човека, затова се роди грехът. Господ каза на човека: Ако бутнеш това дърво, ще умреш, понеже не разбираш законите, за да използваш неговите сили.
Следователно Господ каза, че може да вкуси човек от това
дърво
, но ще дойде един живот на големи страдания.
Затова им даде съвет да не го бутат. Но ги остави свободни. Те обаче се усъмниха в това твърдение и го намериха малко невероятно. И пожелаха да го опитат, та затова днес всички носим последствията на този опит. Следователно, човек греши, защото е оставен свободен.
към текста >>
24.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дървото
трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора.
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа.
Дървото
трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора.
Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущава едно дърво? - Повече от дърво, при условията, при които се намира, не може да излезе от него. Какво има да се смущава един вол?
към текста >>
Какво има да се смущава едно
дърво
?
Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора. Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас.
Какво има да се смущава едно
дърво
?
- Повече от дърво, при условията, при които се намира, не може да излезе от него. Какво има да се смущава един вол? - Повече от вол той не може да стане. Всяко животно ще стане формата, от която е създадено. И човек ще стане формата, за която е създаден.
към текста >>
- Повече от
дърво
, при условията, при които се намира, не може да излезе от него.
Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора. Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущава едно дърво?
- Повече от
дърво
, при условията, при които се намира, не може да излезе от него.
Какво има да се смущава един вол? - Повече от вол той не може да стане. Всяко животно ще стане формата, от която е създадено. И човек ще стане формата, за която е създаден. Формата, която човек има, определя неговото бъдеще.
към текста >>
Дървото
се познава по плодовете.
се откри конгреса. Той бе поздравен от официалните лица и от много дружества от България и странство. Поздравите бяха пропити с добро желание за по добър успех в областта на побратимяването и човечността. Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството. Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина.
Дървото
се познава по плодовете.
А ще имаме плод когато не изсичаме корените на дървото, а полагаме грижи за неговото добро състояние. Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление. Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите. F. Отзиви Д-р Ив. Златев в медико-биологическото списание „Човекът“, като разглежда въпроса за храненето на човека се спира върху физиологическото устройство на човешкия организъм и намира, че човек трябва да се храни със смесена храна, като препоръча да се предпочита месната храна пред растителната и плодова.
към текста >>
А ще имаме плод когато не изсичаме корените на
дървото
, а полагаме грижи за неговото добро състояние.
Той бе поздравен от официалните лица и от много дружества от България и странство. Поздравите бяха пропити с добро желание за по добър успех в областта на побратимяването и човечността. Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството. Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина. Дървото се познава по плодовете.
А ще имаме плод когато не изсичаме корените на
дървото
, а полагаме грижи за неговото добро състояние.
Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление. Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите. F. Отзиви Д-р Ив. Златев в медико-биологическото списание „Човекът“, като разглежда въпроса за храненето на човека се спира върху физиологическото устройство на човешкия организъм и намира, че човек трябва да се храни със смесена храна, като препоръча да се предпочита месната храна пред растителната и плодова. Г-н доктора, обаче, забравя, че по физиологическото си устройство, човек се приближава повече към плодоядните и употребяващи растителна храна същества, отколкото към месоядните и употребяващи смесена храна същества.
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно
дърво
и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя?
И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат.
Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно
дърво
и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя?
“ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „ Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото. Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението. И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история. Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря.
към текста >>
Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на
дървото
.
Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „ Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга.
Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на
дървото
.
Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението. И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история. Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Из беседа държана от Учителя на 26 август 1934 г. (следва) Синът на земята Златан докара последното жито от хармана.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един
дърводелец
е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище.
Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми.
Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един
дърводелец
е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище.
Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план.
към текста >>
Грабнал малкият брадвата и го посякъл като
дърво
.
Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица. Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя.
Грабнал малкият брадвата и го посякъл като
дърво
.
И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв. Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил!
към текста >>
27.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са зародишите на нещата — семето, от което израства цялото
дърво
на живота.
В човека има едно вътрешно чувство, което му подсказва с каква храна да се храни. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво подразбира яденето. Всичко онова възвишено и красиво, което природата иска да даде на човека, му го дава чрез храната. Това е първичния живот.
Това са зародишите на нещата — семето, от което израства цялото
дърво
на живота.
От ореха-плод — пониква дървото орех — а дървото-орех ражда плодът-орех. Следователно най-малките неща в света се раждат, а големите никнат. Някой ще каже че е все едно. Има съществена разлика. Резултатите не са едни и същи.
към текста >>
От ореха-плод — пониква
дървото
орех — а
дървото
-орех ражда плодът-орех.
Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво подразбира яденето. Всичко онова възвишено и красиво, което природата иска да даде на човека, му го дава чрез храната. Това е първичния живот. Това са зародишите на нещата — семето, от което израства цялото дърво на живота.
От ореха-плод — пониква
дървото
орех — а
дървото
-орех ражда плодът-орех.
Следователно най-малките неща в света се раждат, а големите никнат. Някой ще каже че е все едно. Има съществена разлика. Резултатите не са едни и същи. Туй което се ражда е малко, а туй което никне е голямо.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо
дърво
, под което се подслонят птиците небесни.
Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие.
То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо
дърво
, под което се подслонят птиците небесни.
Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото
дърво
.
Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен.
Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото
дърво
.
Понеже те всичко имаха и искаха да станат по-богати, от колкото бяха и затова ги изпъдиха вън от рая. Тава е моето тълкуване. Дали ще го приемете или не, това е ваша работа. Но че сме вън от рая - това е факт, в който не можем да се съмняваме. Всички страдания, които има днес човечеството, ни показват, че то е извън рая.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Същото се отнася и до едно цвете, трева,
дърво
и пр.
Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло.
Същото се отнася и до едно цвете, трева,
дърво
и пр.
Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е също както когато на един
дърводелец
са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция.
Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза.
Това е също както когато на един
дърводелец
са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция.
Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото
дърво
, те разпнаха Христа.
Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа.
Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото
дърво
, те разпнаха Христа.
Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души.
към текста >>
Този, който каза на Ева да яде от
дървото
, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода.
И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа.
Този, който каза на Ева да яде от
дървото
, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода.
Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа.
към текста >>
Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А
дървото
, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа.
Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души.
Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А
дървото
, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа.
По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си.
към текста >>
По този начин и
дървото
пострада.
Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа.
По този начин и
дървото
пострада.
Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си. След това каза на Ева: „Не греши повече.“ Оттогава тя се зарече да не греши.
към текста >>
Така че, жената беше отвън и гледаше,
дървото
беше кръста, а Адам беше прикован на кръста.
С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада.
Така че, жената беше отвън и гледаше,
дървото
беше кръста, а Адам беше прикован на кръста.
И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си. След това каза на Ева: „Не греши повече.“ Оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените: Ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа.
към текста >>
33.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нозете ти са изморени, вървейки по пътя на развлеченията и тщеславието, и ръцете ти са безсилни — много често си ги простирал ти към
дървото
на наслажденията.
Чистотата на сърцето, милостта и любовта към ближния стоят по-високо от всеки велик подвиг. Светът търси и жадува за такива имено хора. Ти би бил един от тях, ако би тръгнал със страданието. То би проявило най-доброто, което се намира в теб и би те очистило. Сега чувствата на сърцето ти са помрачени.
Нозете ти са изморени, вървейки по пътя на развлеченията и тщеславието, и ръцете ти са безсилни — много често си ги простирал ти към
дървото
на наслажденията.
Помръкнаха твоите очи — защото твърде много си се взирал за да доловиш радостта. Как искаш ти сега да извършиш велик подвиг? — Господи, казах аз, като наведох очи, не можеш ли сега да разрешиш на страданието да дойде при мене? — Твоите младини отлитнаха и ти не можеш вече да бъдеш това, което би станал, ако разтвореше сърцето си за страданието, когато Аз стоях с него пред твоите врати. Но нека и сега то те последва в пътя на живота ти.
към текста >>
34.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
но като се приближила до стъблото на едно ябълково
дърво
, показала към една част от овощната градина, която никога не била копана.
Един, който имал случая да я види, най-подробно описва нейното изсушено лице, нейните грубо изработени дрехи и нейната тояга. Той бил тъй изплашен щото избягал от мястото, макар да бил отишъл там по някоя бърза работа. „Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“. Най-после, един наемател на фермата, малко ненормален от пиене, се осмелил да я попита за причините на нейните посещения. Тя не отвърнала нищо.
но като се приближила до стъблото на едно ябълково
дърво
, показала към една част от овощната градина, която никога не била копана.
Когато разкопали, намерили богатство заровено дълбоко в земята; при копането на ямата сянката на почтено изглеждащата жена стояла на края. Когато извадили и последното гърне с пари, една неземна усмивка преминала по изсушеното лице на жената; нейната телесна форма взела да става все по малко и по малко ясна, до като най-после съвсем се изгубила. От тогава никога вече видението не е посещавало старата къща. Из „The Hounted Homes“, от Джон Ингран МОРАЛЪТ Превратен е съвременният морал в своята основа. Всичко почива на фалш.
към текста >>
И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от
дървото
, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница.
На полски език се превеждат вече беседи от Учителя. N. Дъбовете и Есента (басня) На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени Дъбовите листа. Дишали пресен въздух пригрявали се на ясно слънце, шушукали си тихичко и често вятъра далеч разнасял хоровите им песни. С малко думи казано — живеели весело, завидно. Но минало се Лятото дошла Есен.
И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от
дървото
, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница.
Листата почервенели, пожълтели, не искали да се подчинят на тази заповед. Есента тогава им пратила втори пратеник — Лютата Слана, която с камшик хубаво ги нажулила и нащипала. Рухнали листата към земята, като лястовички към юг, но и много листа упорито се стискали за клончетата си. — Каквото искаш преви, - казвали тези последните не Есента, — ние няма да слезем! Дъбът е наша майка, наш татко, ти нямаш право да ни делиш от него.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дали ще срещнете човек,
дърво
, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо.
Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота.
Дали ще срещнете човек,
дърво
, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо.
Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Където се обърне, навсякъде е обкръжен с Любов. Когато не иска да го събуди. Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек?
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако всеки лист от
дървото
почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички.
Не е лошо възгледите на хората да се различават, за да има разнообразие, защото еднообразието убива и спъва процеса, а разнообразието носи творчество и прогресивност. Когато живее по закона на разнообразието, човек с услужлив и има желание да помогне на всички в всяко отношение. А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си. Но в деня, в който човек почне да мисли само за себе си, той деградира и става кандидат за смъртта, защото скъсва теченията на Единния живот. За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите.
Ако всеки лист от
дървото
почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички.
Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. Но има една обективна реалност, която ни налага възгледи, които са еднакви за всички — за реално-обективните неща две мнения не може да има. В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже.
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през
дърво
или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е.
В задачата на конгреса влизаше изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма. т. е. в областта на психичните явления, които до скоро още се наричаха „свърхестествени“ и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не е враждебно. Френският делегат, инженер Живле, демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“. Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи.
Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през
дърво
или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е.
правят го добър проводник на електричеството. Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея, като с електричество, и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живле разливат нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (доктрина на Месмер — лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезия и т. н.
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нещо повече: почернено стъкло, порцелан,
дърво
и тънки калаени листа също пропускат тези смъртоносни лъчи.
Естеството на това излъчване, което става от човешката кожа или пък от мишката, първоначално бе покрито с тайнствено було. Приемаше се, че излочването е свойство само на живите организми. Със смъртта на човешкото тяло и това на мишката спира лъчеизпускането. Най-интересното в случая е, че тези флуиди, подобно на рентгеновите лъчи, могат да преминават и през твърди тела. Ако поставим между клетките и мишката една стъклена плоскост дебела 7 мм., то и в този случай ще се почувства същия ефект — клетките умират.
Нещо повече: почернено стъкло, порцелан,
дърво
и тънки калаени листа също пропускат тези смъртоносни лъчи.
* * * Подобни опити е правил и Доктор Мечинсон от Ню-Йорк. Той е поддържал по изкуствен начин живота на клетки от плъхове, когато тялото, от което те са били вземани, е вече отдавна умряло. Поддържането на живота им е вървяло постоянно и непрекъснато. Д-р Мечинсон е оставил отсечените от живото тяло клетки върху една дебела стъклена плоча и ги е хранил с една специално приготвена химическа субстанция. Така поддържаните клетки могат, по твърдението на американския учен, до бъдат живи и в продължение на десет години, с изключение, разбира се, когото върху тях окаже влияние външната околност.
към текста >>
39.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго
дърво
, какво ще мисли трънът за това?
Тогава как е възможно един свят, създаден от най-разумното същество, да има толкова много противоречия? Религиозните не могат да обяснят това противоречие. Има ред теории, с които хората се стремят да обяснят противоречията. В Индия си обясняват противоречията с теорията за кармата; други пък ги обясняват с теориите за предопределението, съдбата и пр. Възможно е всички тези теории да са прави — все има известна истина в тях.
Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго
дърво
, какво ще мисли трънът за това?
Това е цяло нещастие за него. Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна. Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета.
към текста >>
40.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
М и р ч о Словото на Учителя Великият идеал „Закхей, слез долу“ Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно
дърво
.
Въпреки това, хората за него оживяват, народите за него копнеят и човечеството към него се стреми. Истинските творци остават творенията им да говорят за тях, а те говорят само за Един Творец. Истинското благо е само едно благо, което прави човека господар на всички блага. За да познаеш истинските творци, гледай кои градят за всички. За да се добереш до истинското благо, прави това което е от полза за всички.
М и р ч о Словото на Учителя Великият идеал „Закхей, слез долу“ Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно
дърво
.
Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него. — да живее по нов начин. А това, което дава потик, живот на нещата, ние наричаме начало. Младостта е първата форма на началото. Младостта е първия израз на първичния импулс, който внася живота.
към текста >>
ще му каже да слезе от онова високото
дърво
, на личността и ще му даде потик към нов живот.
Младостта е първата форма на началото. Младостта е първия израз на първичния импулс, който внася живота. И Закхей, като се срещна с Христа, доби този нов импулс — подмлади се и заживя нов живот. И всеки човек. когато го срещне божественото.
ще му каже да слезе от онова високото
дърво
, на личността и ще му даде потик към нов живот.
В пътя на новия живот, най-първо човек започва с правата мисъл, т. е. добива ясна представа за нещата и не се заблуждава от сенките им. Като добие правота мисъл, той ще влезе в пътя на познаване на великата Истина и противоречията, които съществуват за обикновения човек, за него ще изчезнат. За умния човек противоречията имат смисъл, а за глупавия те са една спънка. Всички спънки в живота са все задачи, които трябва да разрешавате.
към текста >>
Листата на
дървото
не мислят за себе си.
Светията няма никакви претенции в себе си за светия. Светиите са учени хора и работят за повдигането на човечеството. Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос. Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение.
Листата на
дървото
не мислят за себе си.
Щастието на листата които са на дървото, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Дървото не е направено за листата, но листата за дървото. Листата ще окапят.
към текста >>
Щастието на листата които са на
дървото
, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот.
Светиите са учени хора и работят за повдигането на човечеството. Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос. Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си.
Щастието на листата които са на
дървото
, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот.
Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Дървото не е направено за листата, но листата за дървото. Листата ще окапят. но идущата година ще изникнат нови листа.
към текста >>
Ако листът е на
дървото
и на него ще бъде добре и на
дървото
ще бъде добре.
Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос. Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си. Щастието на листата които са на дървото, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот.
Ако листът е на
дървото
и на него ще бъде добре и на
дървото
ще бъде добре.
Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Дървото не е направено за листата, но листата за дървото. Листата ще окапят. но идущата година ще изникнат нови листа. А дърво то всякога остава.
към текста >>
Дървото
не може да бъде щастливо от един лист.
Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си. Щастието на листата които са на дървото, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре.
Дървото
не може да бъде щастливо от един лист.
Дървото не е направено за листата, но листата за дървото. Листата ще окапят. но идущата година ще изникнат нови листа. А дърво то всякога остава. Тъй че реалността е в цялото, а частите са само проявление на тази реалност.
към текста >>
Дървото
не е направено за листата, но листата за
дървото
.
Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си. Щастието на листата които са на дървото, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист.
Дървото
не е направено за листата, но листата за
дървото
.
Листата ще окапят. но идущата година ще изникнат нови листа. А дърво то всякога остава. Тъй че реалността е в цялото, а частите са само проявление на тази реалност. В целокупното е смисъла на живота.
към текста >>
А
дърво
то всякога остава.
Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Дървото не е направено за листата, но листата за дървото. Листата ще окапят. но идущата година ще изникнат нови листа.
А
дърво
то всякога остава.
Тъй че реалността е в цялото, а частите са само проявление на тази реалност. В целокупното е смисъла на живота. Личния живот има смисъл до толкова, до колкото служи на Великото цяло, но той сам по себе си не е смисъла на живота. В личния живот се зараждат всички противоречия и състезания. Аз бих желал, ако хората се състезават, да се състезават в правене на добро.
към текста >>
За да се освободи човек от тези примеси и да влезе в правия път на живота, той трябва да слезе от
дървото
на личното усамотение и да приеме Божественото в своя дом, което ще внесе нов потик в живота му.
Това е великия идеал на живота. Вън от Любовта. Мъдростта и Истината, живота няма никакъв идеал. Всеки друг идеал вън от тези три велики принципи е отклонение от правия път. И понеже съвременните хора са влезли в това отклонение, и търсят друг идеал иззвънка Любовта, Мъдростта и Истината, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня Тези примеси са причина на големите страдания, нещастия и противоречия в живота на съвременното човечество.
За да се освободи човек от тези примеси и да влезе в правия път на живота, той трябва да слезе от
дървото
на личното усамотение и да приеме Божественото в своя дом, което ще внесе нов потик в живота му.
и ще произведе цел преврат. в него, ще стане цяло преобразование в неговия живот. Само по-този път ще се освободите от всички несгоди и смущения в живота и ще влезете в пътя на правата мисъл, който води към съвършенство, което е великия идеал на човешкия живот. Когато човек влезе в пътя на правата мисъл, той ще схване света в неговата динамичност, и ще види, че всеки един жизнен процес е цяла музика. От това гледище, до е началото на един жизнен органически процес.
към текста >>
Бог иска ние да живеем добре, защото всички сме като листа на неговото
дърво
.
който е проверен в живота. Затова като ставате сутрин запейте си, макар и да не знаете много да пеете; потананикайте си малко. За да пее човек, трябва да си представи, че всичките му работи са наред. Ако Бог ви е дал очи, уши, тяло и всички условия да живеете, и всичко е предвидил, какво има да се безпокоите? Сега аз не говоря за Бога в обикновен смисъл на думате, както го схващат съвременните религиозни хора.
Бог иска ние да живеем добре, защото всички сме като листа на неговото
дърво
.
Той иска неговия живот да функционира в нас, и всички ние да бъдем така добри, така умни и щастливи, както е той. Това е желанието на Бога. Ако някой от вас не може да представя лист на неговото дърво, и да живее както Той изисква, той в скоро време ще изсъхне и ще падне от дървото. Когато листата на дърветата окапват. това показва на някаква анормалност.
към текста >>
Ако някой от вас не може да представя лист на неговото
дърво
, и да живее както Той изисква, той в скоро време ще изсъхне и ще падне от
дървото
.
Ако Бог ви е дал очи, уши, тяло и всички условия да живеете, и всичко е предвидил, какво има да се безпокоите? Сега аз не говоря за Бога в обикновен смисъл на думате, както го схващат съвременните религиозни хора. Бог иска ние да живеем добре, защото всички сме като листа на неговото дърво. Той иска неговия живот да функционира в нас, и всички ние да бъдем така добри, така умни и щастливи, както е той. Това е желанието на Бога.
Ако някой от вас не може да представя лист на неговото
дърво
, и да живее както Той изисква, той в скоро време ще изсъхне и ще падне от
дървото
.
Когато листата на дърветата окапват. това показва на някаква анормалност. И ако вашите мисли и чувства, които представят листата на вашето дърво, окапват преждевременно във вашия живот и вие се отчаете, считате, че живота ви се е свършил, това показва, че условията на вашия живот не са добри, и чувствате, като че живота ви се свършва. Сега аз нямам за цел да ви представям тъжната страна на живота, защото за мен не съществува тъжна страна на живота, но съществува неразбиране на живота Мъчнотиите, които съществуват в живота не са създадени от Бога, а ние си ги създаваме. И понеже ние сме ги създали, ние ще носим и последствията им.
към текста >>
И ако вашите мисли и чувства, които представят листата на вашето
дърво
, окапват преждевременно във вашия живот и вие се отчаете, считате, че живота ви се е свършил, това показва, че условията на вашия живот не са добри, и чувствате, като че живота ви се свършва.
Той иска неговия живот да функционира в нас, и всички ние да бъдем така добри, така умни и щастливи, както е той. Това е желанието на Бога. Ако някой от вас не може да представя лист на неговото дърво, и да живее както Той изисква, той в скоро време ще изсъхне и ще падне от дървото. Когато листата на дърветата окапват. това показва на някаква анормалност.
И ако вашите мисли и чувства, които представят листата на вашето
дърво
, окапват преждевременно във вашия живот и вие се отчаете, считате, че живота ви се е свършил, това показва, че условията на вашия живот не са добри, и чувствате, като че живота ви се свършва.
Сега аз нямам за цел да ви представям тъжната страна на живота, защото за мен не съществува тъжна страна на живота, но съществува неразбиране на живота Мъчнотиите, които съществуват в живота не са създадени от Бога, а ние си ги създаваме. И понеже ние сме ги създали, ние ще носим и последствията им. Всеки човек трябва да опита сам това, което той е създал. Затова отсега нататък човек трябва да се научи да мисли правилно и да обича, и ще има добрите резултати на правата мисъл и обичта. Но човек не може да се научи да обича, докато не знае как да дава от себе си.
към текста >>
Ух, какво голямо стъкло, а зад стъклото стая, а в стаята
дърво
чак до тавана; това е елха, а по елхата колко светлинни, колко златни книжки и ябълки, а наоколо пък куклички, мънички кончета; а из стаята тичат деца, напети, чистички, смеят се и играят, и ядат и пият нещо.
Замръзнала пара излиза от силно уморените коне, от топло дишащите им муцуни, през рохкавия сняг звънят подковите о камъните, и всички така се блъскат, и, Господи, така му се иска да си хапне, макар какво да е там, и така изведнъж го заболяха пръстчетата. Край него мина пазител на реда и се завърна, за да не забележи момчето. Ето пак улица — ох, каква широка! Та тука навярно ще ги смачкат; как всичките викат, тичат и вървят, а пък светлина, светлина! А това какво е?
Ух, какво голямо стъкло, а зад стъклото стая, а в стаята
дърво
чак до тавана; това е елха, а по елхата колко светлинни, колко златни книжки и ябълки, а наоколо пък куклички, мънички кончета; а из стаята тичат деца, напети, чистички, смеят се и играят, и ядат и пият нещо.
Ето онова момиченце захвана да танцува с момченцето, какво хубавичко момиченце. Ето и музика, чува се през стъклото. Гледа момченцето, чуди се, дори се и смее, а пръстенцата го болят, и крачката и ръцете станаха съвсем червени, вече не се свиват и болят, като ги мръдне. И изведнъж си спомни момченцето за това, че така силно го болят пръстчетата, заплака и побягна по нататък, и ето, отново вижда то през друго стъкло стая, и там пак дървета, но на месата банички, всякакви — бадемови, червени, жълти, и седят там четири богати госпожи, а който дойде, дават му банички, а вратата се отваря постоянно, от улицата влизат при тях много господа. Приближи се дебнишком момченцето, отвори изведнъж вратата и влезе.
към текста >>
Изтъркули се момченцето на земята, завикаха наоколо, примря то, скокна и беж да тича, и изведнъж побягна, само не знае накъде, към дъската над прага, в чуждия двор — и седна зад
дървото
: „Тука не ще ме намерят, пък и тъмно е.“ То приклекне и се сви, не може да диша от страх, а изведнъж, съвсем изведнъж, му стана така хубаво: ръчиците и крачката изведнъж престанаха да болят, и стана топло.
Някакво старче седи и сякаш свири на голяма цигулка, двама други стоят наблизо и свирят на мънички цигулчици, и в такт поклащат главички, и се гледат един другиго, и устните им шават, приказват, съвсем приказват — само че иззад стъклото не се чува. И помисли отначало момченцето, че те са живи, а като се досети, че това с куклички — изведнъж се разсмя. Никога не е виждало то такива куклички и не е знаело, че ги има. И да плаче му се иска, но така е смешно — смешно за кукличките. Изведнъж му се стори, че някой го похвана отзад за дрешката: голямо лошо момче стоеше наблизо и изведнъж го удари по главата, свали му каскета, а само отдолу го препъна с крак.
Изтъркули се момченцето на земята, завикаха наоколо, примря то, скокна и беж да тича, и изведнъж побягна, само не знае накъде, към дъската над прага, в чуждия двор — и седна зад
дървото
: „Тука не ще ме намерят, пък и тъмно е.“ То приклекне и се сви, не може да диша от страх, а изведнъж, съвсем изведнъж, му стана така хубаво: ръчиците и крачката изведнъж престанаха да болят, и стана топло.
Така топло като върху печката; ето, то цяло трепна: ах, та то било заспало! Как добре е да се заспи тука: „Ще поседя тука и после пак ще отиде да погледам кукличките“, помисли момченцето и се усмихна, като си спомни за тях. „Съвсем живи! “ И изведнъж му се счу, че майка му запя песенчица над него. „Мамо, аз спя, ах, как хубаво е да се спи тука!
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също
дърво
, затова те всички са близки, сродни, всички са едно.
Ние не мразим никого, защото знаем, че всички души есенциално са едно и че всички се стремят макар и по различни пътища към една цел — съвършенство. Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко благоденствие? Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството.
Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също
дърво
, затова те всички са близки, сродни, всички са едно.
Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта. Когато човек знае, че всички същества са сродни и близки нему, той вече има съвсем друго отношение към тях. Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота. Ние знаем, че човек не е само онова, което външно се изявява. Злото в него е петна по дрехите му.
към текста >>
Дойде им на гости един от черните адепти и им предложи да ядат от
дървото
на познанието на добро и зло, и те без да знаят здравословна ли е тази храна, и без да спазят правилото на рая — госта и този, който предлага храната, той пръв да яде дадена храна ядоха от тази храна и с нея внесоха бацила на смъртта в живота си.
Този човек направи такава погрешка, че Господ трябваше да изпрати своя любим Син, до стане жертва, за да изкупи човечеството. Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание. Първите хора направиха погрешка по незнание етикецията на яденето. В рая имало правило да не ядат от една храна, до като не я опита този, кой го им я предлага, и второ, като дойде гост, на него първо да се даде да яде. Първите хора нарушили тази етикеция, и затова им дойдоха всичките нещастия.
Дойде им на гости един от черните адепти и им предложи да ядат от
дървото
на познанието на добро и зло, и те без да знаят здравословна ли е тази храна, и без да спазят правилото на рая — госта и този, който предлага храната, той пръв да яде дадена храна ядоха от тази храна и с нея внесоха бацила на смъртта в живота си.
Затова и на вас казваме: когато ви предлагат известна храна, било за тялото, било за ума и сърцето, не яжте от нея, до като не е ял този, който ви я предлага. Като извод от това ви казвам: Не уповавайте на това, което другите могат да ви кажат; защото като умирате, никой няма да ви помогне. Ако човек не може де придобие това знание, което ще го въведе в живота на безсмъртието той не може да има големи постижения. Някои мислят, че като умрат, в онзи свят ще научат законите на безсмъртието. Не, всичко това вие трябва да го научите още тук на земята.
към текста >>
Това бе едно
дърво
, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О!
В последствие ще изнесем какво говори окултната наука за ролята на тези четири етерни течения в развоя на земята и живота върху нея. В. П-в Мейбъл Колинз (15) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава X „Кажи на Камен Бака, че аз познавам желанието на неговото сърце, и че той ще бъде задоволен, но че трябва преди това да произнесе фаталните думи.“ Агмад наведе глава, обърна се и мълчаливо напусна светилището. Аз бях отново сам с нея. Тя се приближи към мен и спря ужасните си очи върху моите. Докато я гледах, тя изчезна пред моите очи и аз видях на нейното място една златна светлина, която постепенно се превърна в една такава величествена форма, каквато аз никога не бях виждал.
Това бе едно
дърво
, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О!
Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“ „Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни. Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова дърво и всички птички ще е обичат. Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди. Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера. Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца.
към текста >>
Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова
дърво
и всички птички ще е обичат.
Аз бях отново сам с нея. Тя се приближи към мен и спря ужасните си очи върху моите. Докато я гледах, тя изчезна пред моите очи и аз видях на нейното място една златна светлина, която постепенно се превърна в една такава величествена форма, каквато аз никога не бях виждал. Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О! Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“ „Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни.
Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова
дърво
и всички птички ще е обичат.
Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди. Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера. Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца. „Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има.
към текста >>
Дървото
бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца.
Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О! Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“ „Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни. Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова дърво и всички птички ще е обичат. Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди. Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера.
Дървото
бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца.
„Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има. Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък. Той чувства нужда да ги види на колене пред него, обожавайки го, като доброволни роби. И те ще бъдат такива, защото занапред той ще играе за тях тази роля, която до сега беше моя.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково
дърво
, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили.
Развиделяваше се. Веднага ставам, поглеждам през прозореца и виждам една женска фигура да се движи по баира над училището. — Учителката е, си казах. Набързо се облякох и тръгнах след нея, но тя беше се вече скрила зад баира. Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското гробище, обградено с трънен плет.
Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково
дърво
, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили.
Учителката седеше на левия край на скамейката и гледаше към далечните огнени езера на изтока, от конто щеше да изплува лъчезарният Феб. Слънцето изгря. Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше. Помислих си: или аз сънувана, или тя е луда. Горката, може би е полудяла от тъга по любимия си.
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно
дърво
.
Материята не се губи, и силите не се губят. Изменят се само функциите на нещата. Животът е вечен процес на творчество, в който процес се създават все по съвършени форми, но унищожение на живота не съществува. Животът е резултат или проявление на разумността в света. И не трябва да считаме, че живота е достояние само на един човек, Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот.
В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно
дърво
.
Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре. На цялото дърво трябва да бъде добре. Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър.
към текста >>
Листът на
дървото
не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е.
Изменят се само функциите на нещата. Животът е вечен процес на творчество, в който процес се създават все по съвършени форми, но унищожение на живота не съществува. Животът е резултат или проявление на разумността в света. И не трябва да считаме, че живота е достояние само на един човек, Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот. В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно дърво.
Листът на
дървото
не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е.
Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре. На цялото дърво трябва да бъде добре. Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота.
към текста >>
На цялото
дърво
трябва да бъде добре.
И не трябва да считаме, че живота е достояние само на един човек, Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот. В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно дърво. Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре.
На цялото
дърво
трябва да бъде добре.
Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот.
към текста >>
Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно
дърво
, което хвърляше дебела сянка върху тревата.
Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи“. „Масло, изложено на слънчеви лъчи. добива сили, които запазва в течение на 11 месеца, като се държи бутилка след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие“ (Вайцел) Ние привеждаме тези малко примери, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили.
Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно
дърво
, което хвърляше дебела сянка върху тревата.
Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас.
към текста >>
Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от
дървото
, което се издигаше над нас.
Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно дърво, което хвърляше дебела сянка върху тревата. Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец.
Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от
дървото
, което се издигаше над нас.
Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед. Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си. „Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него. Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот. Вие живеете твърде много затворено.
към текста >>
44.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото
Дърво
но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили.
Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно. Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се събужда свещения спомен.
който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото
Дърво
но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили.
Да се повърнем към Слънцето! Да със свържем както физически така и духовно с Него. Това значи да потърсим и да възприемем не само неговата физическа енергия, но да станем съзнателни проводници и но неговата велика мисъл и на неговата чиста и свята любов! Тогава и ние самите ще станем малки слънца, и ще заживеем в Вечния Ден на живота. К. ДА БЪДЕ ПРОЛЕТ На моята жена Нели Слънцето Аз победих мраза!
към текста >>
45.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний част от също сме
дърво
.
Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение! Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина. И все под земната обвивка Да съм — е мойта съдбина! * — Защо скърбиш, о, братец корен ?
Ний част от също сме
дърво
.
И всеки в своя труд упорен За общо работи добро. * Мене обичат и почитат, Че аз цъфтя, принасям плод, Но силите чрез теб протичат За моя плодовит живот. * И мойта радост, красота и слава Не са ли те сега и твои? Спомни как тежко мене става През земний студ и летний зной! * Ти връзката си със земята, Там сбираш нови сокове; — Аз връзка съм с небесата, С слънцето и други светове.
към текста >>
46.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дървото
е заставено да живее като
дърво
, половината заровено в земята, а другата половина над земята.
Без да искаме, ние живеем един живот, който никак не ни е приятен. Този живот ни е наложен от миналите поколения. В миналото хората са мислили по известен начин, и днес ние сме заставени да живеем това. което те са мислили. Значи, ние сме заставени да живеем така.
Дървото
е заставено да живее като
дърво
, половината заровено в земята, а другата половина над земята.
Животното е заставено да живее като животно, да ходи на четири крака, а човек е заставен да живее като човек, и да ходи на два крака. Но има отношение между растенията, между животните и между човека. За да разберем тези отношения, трябва да разберем законите на природата, а за това ни е необходимо да се освободим от много наследствени черти, които ни препятстват за едно правилно разбиране. Всички хора имат добри желания, но когато дойде да се приложи едно учение, те нямат методи, по които да го приложат. Запример, проповядва се учението за братството, но хората не живеят като братя, а се използват, насилват, съмняват; когато братството подразбира разбирателство, хармония, взаимно доверие, и взаимно уважение и почитание и общност в интересите.
към текста >>
47.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на
дървото
, а лошо — когато стои по най-долните клони.
Насекомите се изкачват по дърветата. През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд. Паяците, ако времето застрашава да се развали, заздравяват и прикрепят по-здраво краищата на паяжината. Ибисът, тази свещена за египтяните птица, е била почитана най-вече от тях, защото всяка година им предсказвала разливането на Нил — единственото богатство на страната.
Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на
дървото
, а лошо — когато стои по най-долните клони.
Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила. Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър.
към текста >>
Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое
дърво
или в някоя пещера, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата.
Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър. Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време.
Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое
дърво
или в някоя пещера, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата.
Човек може да бъде тогава сигурен, че няма никаква опасност от дъжд или вятър. Ако щъркелите отиват в топлик страни по-рано и дивите патици хвърчат в стегнати редици — това е белег на преждевременно зима. Лебедите, хвърчащи на големи групи, са предвестници на сурова зима. Ако се вгледаме също така и в движението на нашите домашни птици, ще видим, че и те понякога предсказват времето. Ще вали дъжда, ако кокошката остане дълго време неподвижна и се занимава с редене на перата си с човката; ако гъската издава силни викове и птицата тича по двора, биейки крилата си — също така е знак на дъжд.
към текста >>
48.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На
дървото
има много клончета и хиляди листа, но всички тия клончета, всички листа имат един общ идеал.
Вие сте дошли до едно място дето вече трябва да се откажете от старите си мисли. Старите мисли представят една мъглява област, в която ако влезете, вие няма да имате ясна представа за живота. Докато живеете със старите мисли и разбирания, вие не можете да разберете смисъла на живота. За да разберете смисъла на живота, трябва да разберете смисъла и причините на неговото проявление. Преди всичко трябва да знаете, че в живота има голямо разнообразие, в което разнообразие има една обща цел.
На
дървото
има много клончета и хиляди листа, но всички тия клончета, всички листа имат един общ идеал.
Те всички се намират на един общ дънер. Единият клон е отишъл на север, другият на изток, третият на запад и четвъртият на юг, но всички те имат една обща цел, една обща идея. Така е и с хората. Колкото и да са разнообразни, всички хора трябва да имат един общ център, една обща идея. Ако нямат тази обща идея, нищо не може да се постигне.
към текста >>
Дървото
ли да ядем или плода му?
Б. А. Отговор. — Животните са форми на известни природни енергии. Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по съвършен, по обширен от видимия. Следователно, видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят. Когато Господ създаде крушата, какво каза?
Дървото
ли да ядем или плода му?
Ако човек унищожи цялата круша, заедно със стеблото и семената, то той не е разбрал смисъла на живота. В първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. Следователно, той трябва да се храни само с това. което Бог е определил, и то с благодарност. Ако човек внесе в своя организъм храна, която може да отрови кръвта му и с това да повлияе върху здравето на децата си, тази храна полезна ли е?
към текста >>
49.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на
дървото
за познаване на доброто и злото.
Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията.
Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на
дървото
за познаване на доброто и злото.
Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път.
към текста >>
50.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са трите начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно
дърво
.
Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата • в духовния свят, а умът е но физическото поле.
Това са трите начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно
дърво
.
В това отношение, човек на земята представя едно растение. Един ден вие ще проверите тези работи. Правете опити във вашата душа, и всякога я слушайте, защото душата е вашата майка. Това възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте го. Всичко онова възвишено и благородно, което Духът ви диктува, слушайте го, защото духът е вашия баща.
към текста >>
51.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото
дърво
— когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества.
И Адам и Ева съгрешиха затова, защото си казаха — може да се живее и по друг начин, по-лесно. Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска. В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието.
А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото
дърво
— когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества.
Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове.
към текста >>
52.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те казват: — това е животно, това е
дърво
.
Защото първото небе и първата земя преминаха“ Откровение, гл..21 Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали. Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща. Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните.
Те казват: — това е животно, това е
дърво
.
Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот.
към текста >>
53.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И на цветеца мил и на
дървото
, Край пътя що растат.
* Обичай живота — поле безпределно, Шир златна, където под пламналий сърп Се слагат житата узрели, Житата на дълъг, любовен и сладостен труд. * Под златния зной. Всред мир и покой, Цъфтящ с цветовете и зреещ с плода, Обичай живота, — ще дойде часа С дух пламнал и песен ще стигнеш върха! Д. Антонова Благодаря! Благодаря на слънцето, което ме огрева, Когато тръгна в път.
И на цветеца мил и на
дървото
, Край пътя що растат.
* На вятъра, на птиците и на росата, В тревата що блести. На водопада, що се пени и разбива По белите скали. * И на върха, издигнал към небето Вълшебното чело, На смелия орел. извил за път далечен Могъщото крило. * Благодаря, на извора аз казвам.
към текста >>
54.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Голямото
дърво
най-после се смирява в своите малки плодове.
Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно. Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата.
Голямото
дърво
най-после се смирява в своите малки плодове.
Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли. Следователно, човек не трябва да разчита на онова, което е сега, но той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Не разчитайте на онова обществено и социално положение, което заемате днес, защото това са преходни неща, но разчитайте на онова, което Бог е вложил във вас. Това, което сте сега, показва доколко сте работили. Но това, което вие сте изработили, няма да остане за вас.
към текста >>
Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от
дървото
на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от
дървото
на живота, само от здравословната храна.
Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия живота, на които и днес човек е изложен.
Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от
дървото
на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от
дървото
на живота, само от здравословната храна.
И съвременните хора страдат от същото неразбиране. Хранят се с храна, и в трите света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт. Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде.
към текста >>
55.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и
дървото
в плода вътре и плода — в
дървото
; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“.
Форма, систематика, логика, буква, догма, това значи статика, минало, смърт. Живота е винаги нещо повече. Той е в неясното, в недоказаното, в ирационалния остатък, в безконечността, вечно подвижното, меняващото се. То няма постоянна форма, но тъкмо за това са чувства същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава света става съвсем друг.
Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и
дървото
в плода вътре и плода — в
дървото
; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“.
В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си.
към текста >>
56.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Искате ли плода на
дървото
да бъде добър, създайте му условия и го оставете на природата.
Затова умственият живот на майката не трябва да се пренебрегва. Най-красивата изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна. А живота на светиите и великите хора трябва да бъдат двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни, трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствие и тишина с нужни за жената — майка, както и за природата, която в това време върши велик творчески акт.
Искате ли плода на
дървото
да бъде добър, създайте му условия и го оставете на природата.
Същото се отнася и за създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Майки, това зависи от вас като вътрешен фактор, който правилно трябва да използва всички благоприятни условия. От вас зависи оправянето на свята. Във вашият ръце са ключовете на доброто.
към текста >>
Тогава няма да ги сечете, няма да ги чупите, но като искате да си откъснете един плод, клонът на
дървото
сам ще се наведе, ще си откъснете колкото плодове искате, и пак ще се дигне.
Хората, които седят на по-висока степен на развитие от растенията, са и по-взискателни от тях. Ето защо, на всички ви препоръчам, да имате по едно растение, по едно цвете, което от време навреме да наглеждате. Много неща има да учите от растенията. Има неща, които още са непознати на хората. Днес растенията не ги разбирате, но един ден ще научите езика им и ще ги разбирате.
Тогава няма да ги сечете, няма да ги чупите, но като искате да си откъснете един плод, клонът на
дървото
сам ще се наведе, ще си откъснете колкото плодове искате, и пак ще се дигне.
Това не се отнася до обикновените хора, но до гениалните. В начало Бог създаде небето и земята. Земята беше неустроени и пуста. Създаде Бог в начало вашата глава и вашето тяло. И днес още Той преустройва вашата глава и вашето тяло.
към текста >>
57.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат
дървото
на познание на доброто и злото.
Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима сине: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела и след това се роди третият син —Сит. Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от синовете Ноеви се подигра с баща си. И с Лота се преповтори същата история. Лотовеате жена непослуша да не се обръща назад.
Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат
дървото
на познание на доброто и злото.
Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно.
към текста >>
И направи да израсте
дървото
на Любовта!
Ти си око на Бога и негова ръка. Чрез тебе Той гледа земята и й поднася своите неизчерпаеми дарове. Аз седя смирен пред тебе и ти шепна тиха молитва: — Грейни и в мен, о слънце, Божествено око! Да настъпи пролет и в градината на моето сърце! Изтръгни издъно корените на егоизма, о Божествена ръка!
И направи да израсте
дървото
на Любовта!
Само то да цъфти и благоухае; само неговите плодове да зреят! Това те моля, о слънце. Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г.
към текста >>
58.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дърво
без корен изсъхва.
Най-великите художници, писатели и изобретатели, които са създали класически картини, съчинения и са дали културни придобивки на човечеството са били стимулирани от свещени идеи. Те са имали душа и дух, които са въплътила техните идеи, за да бъдат кат фарове и в помощ на човечеството. Идеята е майка, духа — бащата. които раждат своите деца. Човек без идея не може да даде плод.
Дърво
без корен изсъхва.
Днес хората се страхуват да служат на свещени идеи, но те трябва да знаят, че без идея те са безжизнени. Човек се отличава от животните по идеите и мисълта. Светилници на човечеството са ония, които са му завещали свещени идеи и са го подтиквали към велики дела. Един смисъл има живота на мислещите същества, към който трябва да се стремят, а именно — да са носители на свещени идеи, на високи идеали. Едно нещо трябва да ги вълнува, една цел трябва да има пред тях — каквато служба и да изпълняват в живота — да бъдат носители на велики идеи, на благородни цели. Рила.
към текста >>
В миг ябълка видях * Узряла на
дървото
.
От сините очички Сълзица се проле. * „Тя трябва да се смее“! Аз в себе си казах. . . Какво ли да направя?
В миг ябълка видях * Узряла на
дървото
.
За клона се хванах, Откъснах я и мигом При другарката си бях. * Подадох я. Ръчица Протегна тя и взе. Загледа ме и ето Тъй мило се засме. * Засмях се аз и двете С заловени ръце В градината литнахме Запели от сърце.
към текста >>
59.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те имаха в рая всичко, но един ден у тях се яви желание де вкусят от плодовете на забраненото
дърво
.
Щом кажете, че го обичате, във вас. както и у него ще настане една реакция. Защо? — Защото всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде.
Те имаха в рая всичко, но един ден у тях се яви желание де вкусят от плодовете на забраненото
дърво
.
Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползваха в рая. Следователно, щом искате да знаете, дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви из-пъдят от райската градина. Питате някой човек, дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице.
към текста >>
Следователно, щом искате да знаете, дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното
дърво
, което опитвате и заради което ще ви из-пъдят от райската градина.
— Защото всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Те имаха в рая всичко, но един ден у тях се яви желание де вкусят от плодовете на забраненото дърво. Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползваха в рая.
Следователно, щом искате да знаете, дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното
дърво
, което опитвате и заради което ще ви из-пъдят от райската градина.
Питате някой човек, дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете без да го питате.
към текста >>
60.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго
дърво
, и се изгуби в храсталака.
Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път.
За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго
дърво
, и се изгуби в храсталака.
Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората. Кълвачите кълвяха дървесината, мелодични подвиквания идваха от-далеч и замираха в неподвижните храсталаци. . .
към текста >>
61.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както от плодовете на едно
дърво
може да се полазва само онзи, който отиде при
дървото
и се качи на него да си набере.
Мнозина се оплакват от разстройство, от болки и бодежи. Всички тия разстройства ще изчезнат, когато се свържем разумно с благата, които ни носи лятото. Ако се оплакваш от разстройство, а спиш при затворен прозорец и съзнателно се лишаваш от чист въздух, пушиш, ядеш неприродосъобразна храна и не пиеш чиста вода, ти не можеш да използваш и асимилираш силите които лятото носи. От неговите сили може да се ползва само онзи, който се свърже с тях. От неговите сили може да се ползва само разумният, който има връзка с природата и познава нейните пътища.
Както от плодовете на едно
дърво
може да се полазва само онзи, който отиде при
дървото
и се качи на него да си набере.
Ако чака далеч някъде, някой друг да му занесе плодове, той не ще вкуси от тях. Лятото всеки лично може да използва! Затова правете разходки край морето и полето, правете екскурзии на планината. Планината, морето, полето! О, какъв простор откриват, колко здраве и енергии носят те!
към текста >>
Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на
дървото
е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път. Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат.
Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на
дървото
е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина.
към текста >>
62.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на
дърводелеца
.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.
За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на
дърводелеца
.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.
Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос.
към текста >>
В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо
дърво
, на което могат да го разпнат.
Той сам го разглоби и възкреси. Хората не познават още Христа в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи — те мигом ще се разтопят!
В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо
дърво
, на което могат да го разпнат.
Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко.
към текста >>
„И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на земята, и всяко
дърво
, което има плод: те ще ви бъдат за ядене.
Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Мога да кажа (ноти на песента) ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА! Няма по благодатна, по здравословна, по-естествена, по-красива и по-чиста храна за човека от плодовете. Идеалната, истинската храна, предназначена за човека от Провидението, са плодовете.
„И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на земята, и всяко
дърво
, което има плод: те ще ви бъдат за ядене.
(Битие, глава I. 29). Да се повърнем и да из-пълним Божия закон! Да се повърнем към естествената, идеалната, истинската храна за човека. И тогава ще бъдем здрави, силни, щастливи. Да осеем цялата си страна с овощни дървета, да я превърнем в райска градина!
към текста >>
63.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на
дървото
.
Забравя се, че правото следва най често след поети задължения. Права има там, гдето има и задължения. В историята няма примери, където човекът — гражданин да е придобил някакви права, без да са последвали някакви задължения, или както най-често бива, — най-напред се пораждат задълженията на човека, — на отделната личност, че тогава идват правата. Многовековната човешка опитност ни говори, че добър човек и добър гражданин е оня, които мери своите права със своите задължения. Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата.
Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на
дървото
.
Не може да имаме плодове без да имаме корени. Сега, корените можем да уподобим на задълженията, а плодовете — на правата, които сме придобили. Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството. Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота. Когато всеки се стреми да зачита и пази правото ма ближните, тогава съдилища, участъци, затвори и пр.
към текста >>
Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо
дърво
.
Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете. Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син.
Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо
дърво
.
Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!
към текста >>
“ Жена му, която била в гнездото на същото
дърво
, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото.
Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!
“ Жена му, която била в гнездото на същото
дърво
, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото.
Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
към текста >>
Свят, плъпнал за пари, под
дърво
и камък ги търсят, дръж ги на възел !
Слуша бай Миньо, око му не трепва на вид, но змия го захапа под лъжичката. Замисли се и тревожно се пита: „Що ли ще стане? “ — Сега не му е времето да мислиш. Да си мислил тогава, преди да го дадеш. Нали ти рекох аз?
Свят, плъпнал за пари, под
дърво
и камък ги търсят, дръж ги на възел !
Не рачи!.. Свърши се сънят. Върти се на ляво, върти се на дясно, паричките му все пред очите. А, а — ще му ги вземат. Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде.
към текста >>
64.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, всяко
дърво
, което няма корени, не може да даде плодове.
— Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето.
Следователно, всяко
дърво
, което няма корени, не може да даде плодове.
Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичният човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича.
към текста >>
Вярата е плод на това
дърво
.
Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове.
Вярата е плод на това
дърво
.
Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичният човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви.
към текста >>
65.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Представете си, че едно
дърво
е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина.
Човек не е само същество, което мисли, той е същество и което чувства. След това, туй същество търси някаква си свобода. Първо борбата в света, която е започнала и между най-малките същества до човека се дължи все на въпроса за яденето. Всяко същество първо се стреми да се нахрани. И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте.
Представете си, че едно
дърво
е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина.
Кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузят кората ти. Нормално-то положение е да се огради това дърво, да му се създадат добри условия. После хората са крайно немарливи.
към текста >>
Нормално-то положение е да се огради това
дърво
, да му се създадат добри условия.
И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте. Представете си, че едно дърво е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина. Кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузят кората ти.
Нормално-то положение е да се огради това
дърво
, да му се създадат добри условия.
После хората са крайно немарливи. Те искат да осигурят живота си на земята. За колко години човек може да се осигури? Най-много за 120 години. Едно време хората са живели 999 години.
към текста >>
Не, тя му е потребна като лист на
дървото
.
свещен страх. В любовта страхът е едно благословение. Та при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдейства за добро. Това трябва да се обясни научно. Запример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност, и той мисли, че тая опитност не му е потребна.
Не, тя му е потребна като лист на
дървото
.
Листът на дървото е потребен за да диша чрез него. Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота. Когато един син е в несъгласие с майка си и баща си, той се намира в противоречие. И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние. Сега аз не разглеждам въпросите частично, но тъй както са поставени в целокупната природа.
към текста >>
Листът на
дървото
е потребен за да диша чрез него.
В любовта страхът е едно благословение. Та при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдейства за добро. Това трябва да се обясни научно. Запример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност, и той мисли, че тая опитност не му е потребна. Не, тя му е потребна като лист на дървото.
Листът на
дървото
е потребен за да диша чрез него.
Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота. Когато един син е в несъгласие с майка си и баща си, той се намира в противоречие. И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние. Сега аз не разглеждам въпросите частично, но тъй както са поставени в целокупната природа. Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, ще бъде достояние и на най-малките същества в света.
към текста >>
66.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на
дървото
за познаване на доброто и злото?
Ако ти с духа си не обичаш Господа, сила няма да имаш в себе си. Питате: Как ла възлюбим Господа? Други пък се молят, искат Господ да прости прегрешенията им. Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви.
Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на
дървото
за познаване на доброто и злото?
— Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре. Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце.
към текста >>
Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на
дървото
за познаване на доброто и злото.
Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре.
Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на
дървото
за познаване на доброто и злото.
Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното.
към текста >>
67.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отделният човек не може да бъде щастлив, защото състоянието на листата зависи от състоянието на цялото
дърво
.
Значи един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето се уподобява на Царството Божие. Това обяснение подразбира вътрешни процеси на нещата. В живота има два възгледа: личен и общ, или външен и вътрешен. Всеки човек иска да бъде отделно, сам за себе си щастлив. Това е невъзможно.
Отделният човек не може да бъде щастлив, защото състоянието на листата зависи от състоянието на цялото
дърво
.
Каквото е състоянието на дървото, такова ще бъде състоянието на листата. Следователно, докато ние не изучаваме разумната природа изцяло, да видим, какви са отношенията ни към цялото, ние никога не можем да имаме прогрес. Прогресът на всеки индивид поотделно зависи от цялото. Всички възможности, всички дарби, които се крият в една душа, се развиват и растат по единствената причина на цялото. А цялото е разумното в света.
към текста >>
Каквото е състоянието на
дървото
, такова ще бъде състоянието на листата.
Това обяснение подразбира вътрешни процеси на нещата. В живота има два възгледа: личен и общ, или външен и вътрешен. Всеки човек иска да бъде отделно, сам за себе си щастлив. Това е невъзможно. Отделният човек не може да бъде щастлив, защото състоянието на листата зависи от състоянието на цялото дърво.
Каквото е състоянието на
дървото
, такова ще бъде състоянието на листата.
Следователно, докато ние не изучаваме разумната природа изцяло, да видим, какви са отношенията ни към цялото, ние никога не можем да имаме прогрес. Прогресът на всеки индивид поотделно зависи от цялото. Всички възможности, всички дарби, които се крият в една душа, се развиват и растат по единствената причина на цялото. А цялото е разумното в света. Хубаво нещо е личното, индивидуалното, но без цялото то нищо не представлява.
към текста >>
Какво има да се оплакват листата на едно
дърво
?
Прогресът на всеки индивид поотделно зависи от цялото. Всички възможности, всички дарби, които се крият в една душа, се развиват и растат по единствената причина на цялото. А цялото е разумното в света. Хубаво нещо е личното, индивидуалното, но без цялото то нищо не представлява. И ако днес отделният човек се счита нещастен, то е поради това, че той мисли, че неговото обществено положение не е добро.
Какво има да се оплакват листата на едно
дърво
?
Човек трябва да изучава цялото. Той трябва да изучава цялото си тяло. Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гърдите си и на своя стомах — три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение. Ако човек угажда само на главата си, или само на дробовете си, или само на стомаха си, той ще изпадне в погрешка. Здравословното състояние на човека зависи само от взаимността, която съществува между главата, дробовете и стомаха.
към текста >>
Мислите ли, че цялото
дърво
не мисли за всеки лист и за всяко клонче?
Гениите израстват от човечеството. Гениите са клонища на цялото човечество. Религиозните хора са един клон от цялото човечество. Понякога вие внасяте в религията по-голяма вяра и повече очаквания отколкото може да ви даде, вследствие на което на края се обезсърчавате. По тоя начин вие пакостите на себе си.
Мислите ли, че цялото
дърво
не мисли за всеки лист и за всяко клонче?
Когато дървото се намира в нормална среда и в нормални условия, то всякога изпраща достатъчно количество храна за всички листа и клончета. Тъй щото всеки лист и всеки клон, който се държи за дървото, никога няма да се намери в безизходно положение. Разглеждайте живота, като нещо цяло. Не отделяйте хората от себе си. Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло.
към текста >>
Когато
дървото
се намира в нормална среда и в нормални условия, то всякога изпраща достатъчно количество храна за всички листа и клончета.
Гениите са клонища на цялото човечество. Религиозните хора са един клон от цялото човечество. Понякога вие внасяте в религията по-голяма вяра и повече очаквания отколкото може да ви даде, вследствие на което на края се обезсърчавате. По тоя начин вие пакостите на себе си. Мислите ли, че цялото дърво не мисли за всеки лист и за всяко клонче?
Когато
дървото
се намира в нормална среда и в нормални условия, то всякога изпраща достатъчно количество храна за всички листа и клончета.
Тъй щото всеки лист и всеки клон, който се държи за дървото, никога няма да се намери в безизходно положение. Разглеждайте живота, като нещо цяло. Не отделяйте хората от себе си. Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло. Всеки човек, в каквато и малка степен да е, той е полезен за вас.
към текста >>
Тъй щото всеки лист и всеки клон, който се държи за
дървото
, никога няма да се намери в безизходно положение.
Религиозните хора са един клон от цялото човечество. Понякога вие внасяте в религията по-голяма вяра и повече очаквания отколкото може да ви даде, вследствие на което на края се обезсърчавате. По тоя начин вие пакостите на себе си. Мислите ли, че цялото дърво не мисли за всеки лист и за всяко клонче? Когато дървото се намира в нормална среда и в нормални условия, то всякога изпраща достатъчно количество храна за всички листа и клончета.
Тъй щото всеки лист и всеки клон, който се държи за
дървото
, никога няма да се намери в безизходно положение.
Разглеждайте живота, като нещо цяло. Не отделяйте хората от себе си. Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло. Всеки човек, в каквато и малка степен да е, той е полезен за вас. Това е един нов възглед.
към текста >>
И корените, и клонищата и листата, и плодовете, и цветовете са потребни за
дървото
.
Не отделяйте хората от себе си. Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло. Всеки човек, в каквато и малка степен да е, той е полезен за вас. Това е един нов възглед. Всички хора с които се срещате, за които можете да мислите са полезни за вас.
И корените, и клонищата и листата, и плодовете, и цветовете са потребни за
дървото
.
Всички части на дървото са потребни на цялото, защото от качеството на плода, зависи и качеството на самото дърво. Вярвайте във вашето сърце, че е добро, вярвайте и във вашият ум. Като вярвате в сърцето и в ума си те ще ви покажат онова, което е вложено в тях. Те ще ви се изявят. Казано е в писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Защо трябва да дадем сърцето си на Бога?
към текста >>
Всички части на
дървото
са потребни на цялото, защото от качеството на плода, зависи и качеството на самото
дърво
.
Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло. Всеки човек, в каквато и малка степен да е, той е полезен за вас. Това е един нов възглед. Всички хора с които се срещате, за които можете да мислите са полезни за вас. И корените, и клонищата и листата, и плодовете, и цветовете са потребни за дървото.
Всички части на
дървото
са потребни на цялото, защото от качеството на плода, зависи и качеството на самото
дърво
.
Вярвайте във вашето сърце, че е добро, вярвайте и във вашият ум. Като вярвате в сърцето и в ума си те ще ви покажат онова, което е вложено в тях. Те ще ви се изявят. Казано е в писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Защо трябва да дадем сърцето си на Бога? Като вижда, че не можем да обработим сърцето си, Господ казва: „Дайте ми за малко време сърцето си да го обработя, да видите, как ще изникнат всички хубави работи, които са вложени в него.“ Като дадете сърцето си на Бога, ще изникнат и израснат всички ония хубави работи, които са вложени в него от панти века и които очакват благоприятни условия за своето развитие.
към текста >>
68.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Озахаряване на
дървото
— Инж. хим.
Нацията като биологична общност — Проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Радиевите руди в България — Стр. Димитров, 3.
Озахаряване на
дървото
— Инж. хим.
Йордан Чолаков, 4. Експедицията на Шмидт на Северния полюс — Проф. П Бакалов, 5. Природата на Олимп — Проф. Н. Стоянов, 6.
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дървото
(стих.) – Д. Антонова.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 205 - год. X. Севлиево, 1 януари 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Честита Нова Година – Пламен Нови разбирания, нови пътища – А. Н.
Дървото
(стих.) – Д. Антонова.
Душата на славянството и полският месианизъм – П. Г. Пампоров. Словото на Учителя. Разумният живот. (из неделната беседа – 7 ноември 1937 г.) Писма и отговори – Редакцията Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“) Виждането (Наброски за творческо виждане) – Г.
към текста >>
Дървото
Сега стоеше то обрулено и право Под зимното небе.
Слабата страна на съвременните християни седи в това, че те нямат убеждение. Те казват: Христовото учение е неприложимо със сегашния живот. — Не! Христовото учение може да се приложи и то ще се приложи. Нищо на света не може да отмени това!
Дървото
Сега стоеше то обрулено и право Под зимното небе.
Последният му лист окапа тази заран, И вятърът далече го отве. * Мъгла обви оголените клони, Мълчанието седна в своя трон, И приказка кат старец дълголетен Започна то с проточен бавен тон: * „Не знай се от кога, но тъй е наредено: След дълги дни на радостен живот В безмълвие да минете и мъка По новия красив а сладък плод. * Ще спуснете завесите на вашите прозорци. Но вътре ще ви свети и пламти, И царят — времето, щом каже свойта дума Цветец след цвет ще почне да цъфти.“ * Разказваше мълчанието, скрило се в мъглата, А бурята — тоз странствуващ певец, Припяваше със припев многогласен, И падаше звездистия снежец. __ __ __ __ __ __ __ __ __ 1. XII.
към текста >>
Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно
дърво
да търси в душевния живот да установи „аза“?
„Ако изключим из душевния живот присъствието на „аза“, то тогава ще се натъкнем на големи противоречия. Преди всичко веднага ще възникне въпроса: кое е това, което осъзнава, констатира душевните явления? Ако допуснем, че всяко явление се осъзнава само по себе си, то тогава ще изчезне всяко съзнание за цялостния душевен живот и всичко ще се разпадне на безчислено множество самоосъзнаващи се елементи. А това противоречи с действителността. Ако ли пък допуснем, че душевните явления се осъзнават едни други, то тогава се натъкваме на още по-големи противоречия.
Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно
дърво
да търси в душевния живот да установи „аза“?
Явно е, че това са абсурдности, до които по необходимост идваме, приемайки горното твърдение. От друга страна, в душевния живот срещаме редица явления, които без наличността на един съзнаващ „аз“ остават съвършено необясними. Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика, или различие. За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което да ги сравни. Още Платон се натъква на тоя въпрос.
към текста >>
Достатъчно е да заговориш тук с който и да било занаятчия —
дърводелец
.
И изнесох впечатлението, че тук всеки човек е повече или по-малко философ. Както казах и по горе, всеки тук мисли, разсъждава, а не само съществува. Изненада ме добрия прием. будността. съзнанието, — колективното съзнание, тъй да го нарека — които срещнах дори и у тия хора. които, според професията която имат, би могло да се предполага, че са хора само на грубия физически труд.
Достатъчно е да заговориш тук с който и да било занаятчия —
дърводелец
.
обущар, железар, шивач и т. и., — за да се увериш, че тук хората са по-вече от будни и че мисълта им е насочена към общото, а не към личното благо, към колективно, а не индивидуално разрешение въпросите на живота. В икономическо отношение Казанлък не е много добре. Трудно върви поминъка на хората. И мнозина, особено от тия, считани за „средна ръка“ хора са почти отчаяни.
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава всеки ще седи под
дървото
на смоковницата и ще се радва на всички блага.
Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ Казвам: същественото, което ви трябва, е любов към Бога. Тази любов е любов на подмладяване. Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот.
Тогава всеки ще седи под
дървото
на смоковницата и ще се радва на всички блага.
Много пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове. Крушата не ражда тия плодове за себе си, тя ги ражда за хората. Затова именно, мене ми се харесва нейното поведение. Като гледам слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина.
към текста >>
71.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като дойда до някое
дърво
или до някое цветенце, и на него сторвам път, обиколя го, не то закачам.
Правя й път. Аз съзнателно й отдавам нужното почитание. Искам да проверя мога ли да отдам нужното внимание на една мравка. Заобиколя и оставям свободно да си върви. Като видя някой мравуняк, също така го заобикалям, но го тъпча.
Като дойда до някое
дърво
или до някое цветенце, и на него сторвам път, обиколя го, не то закачам.
Хубавите неща трябва всякога да се оценяват. Ако искате да се подигнете в божествения свят, вие трябва да имате една оценка на хубавите неща. Има животни, които и мат много хубави черти Често аз се спирам пред животните, пред птиците и гледам какви хубави дрехи са си направили, колко хубаво са ги нашарили. Понякога се спирам пред плодовете и намирам, че те имат хубави благоухания. Тяхното благоухание се разнася недалеч.
към текста >>
Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо
дърво
, като голяма дарба.
Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена. Имаш ли една малка дарба, отдай й нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб.
Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо
дърво
, като голяма дарба.
Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години. Като слязохте отгоре, какво мислихте? Вие сте мислили нещо.
към текста >>
72.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Користта руши доброто, както ръждата — метала и както червея —
дървото
.
Користта има много маски и много имена, всякога различни и затова е толкова неузнаваема и силна. Користта е елемент, който спъва правилното развитие на човека. Той действа разрушително върху всички благородни начинания тъй, както действа киселината върху метала. Користта е парадната дреха на себелюбието. Тя подкопава и разслабва основите на всяко благородно дело или начинание, както въздуха останал в металическата сплав, правейки шупли, намалява нейната здравина и устойчивост.
Користта руши доброто, както ръждата — метала и както червея —
дървото
.
Противоположност, антипод на користта е безкористието. То е най-красивото цвете, което може да се отгледа в градината на сърцето. Безкористния посветените наричат „дясна ръка на Бога“ Неговият вътрешен, душевен живот е подобен на градина, в която непрестанно зреят сладки и вкусни плодове (добродетели) които освежа-ват човека и раждат безброй потици и импулси. Той е мълчалив творец на добрини, който след сторено добро, веднага търси да стори ново добро, още по пълно и по-съвършен-но. Безкористният човек в това отношение можем да уподобим на плодно дърво, което след изобилен плод наново събира сокове за още по-голямо изобилие.
към текста >>
Безкористният човек в това отношение можем да уподобим на плодно
дърво
, което след изобилен плод наново събира сокове за още по-голямо изобилие.
Користта руши доброто, както ръждата — метала и както червея — дървото. Противоположност, антипод на користта е безкористието. То е най-красивото цвете, което може да се отгледа в градината на сърцето. Безкористния посветените наричат „дясна ръка на Бога“ Неговият вътрешен, душевен живот е подобен на градина, в която непрестанно зреят сладки и вкусни плодове (добродетели) които освежа-ват човека и раждат безброй потици и импулси. Той е мълчалив творец на добрини, който след сторено добро, веднага търси да стори ново добро, още по пълно и по-съвършен-но.
Безкористният човек в това отношение можем да уподобим на плодно
дърво
, което след изобилен плод наново събира сокове за още по-голямо изобилие.
Истинският благодетел никога не казва името си, защото той не търси слава, нито признателност дори. Той счита всичко онова, което непрестанно прави, за твърде малко и недостатъчно и винаги се стреми да направи повече. Г. С. ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ ЗИМАТА Често когато говорите с някои хора, или по право като ги запитате възнамеряват ли да отидат някъде, те ще ви отговорят: „Ако е рекъл Бог, или, ако е отворен пътя.“ И вярно е, че понякога пътя за да иде човек някъде се затваря. Това мнозина са го опитвали, опитах го и аз.
към текста >>
73.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любещият човек е подобен на плодно
дърво
, което е вързало и плодовете му са узрели.
Човек, които служи само на себе си, той няма никакво бъдеще, той е в избите на материалния живот. А който служи на Бога, на Цялото, който има висок идеал: съвършенството на Отца и изпълнява великия закон: Любов към Бога и ближните, той има велико бъдеще, побеждава смъртта. Новото учение казва: приложете любовта за основа на своя живот Христовото учение е учение на Любовта. Три велики добродетели има — вяра, надежда, любов, но от трите най голяма е Любовта (ап. Павел). В придобиване на Любовта човек придобива Божествените блага.
Любещият човек е подобен на плодно
дърво
, което е вързало и плодовете му са узрели.
Това дърво е дървото на живота, от което всички се хранят. Докато не започне да се храни от плодовете на любовта, човек никога няма да възкръсне. Любовта е сила, която възкресява и дава безсмъртие Чрез любовта човек може да постигне всичко, което желае. Без любов човек нищо не може да постигне. Вярата и надеждата са удове на любовта.
към текста >>
Това
дърво
е
дървото
на живота, от което всички се хранят.
А който служи на Бога, на Цялото, който има висок идеал: съвършенството на Отца и изпълнява великия закон: Любов към Бога и ближните, той има велико бъдеще, побеждава смъртта. Новото учение казва: приложете любовта за основа на своя живот Христовото учение е учение на Любовта. Три велики добродетели има — вяра, надежда, любов, но от трите най голяма е Любовта (ап. Павел). В придобиване на Любовта човек придобива Божествените блага. Любещият човек е подобен на плодно дърво, което е вързало и плодовете му са узрели.
Това
дърво
е
дървото
на живота, от което всички се хранят.
Докато не започне да се храни от плодовете на любовта, човек никога няма да възкръсне. Любовта е сила, която възкресява и дава безсмъртие Чрез любовта човек може да постигне всичко, което желае. Без любов човек нищо не може да постигне. Вярата и надеждата са удове на любовта. Любовта е проява на Божия дух.
към текста >>
74.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ту това
дърво
отреже, ту онова, но после му искат сметка.
И затова, като съдят царя, заедно с него съдят и светията. Сега, кой е вашият цар, и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво, надясно, то лъже, прави грехове.
Ту това
дърво
отреже, ту онова, но после му искат сметка.
То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? — Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. От всички се изисква самовладеене, владеене на мислите.
към текста >>
75.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Виждаш едно
дърво
, което расте.
Този човек, който е щастлив. който има жена. деца, той е възприел Божието благословение. Радвай се, че той е възприел това благословение. Щом той е възприел и твоят дом ще възприеме Божието благословение.
Виждаш едно
дърво
, което расте.
Радвай се, че то е възприело Божията любов. Това дърво расте от радост и дава своите плодове Всички дървета, които ни дават плодове, дават плодове от благодарност към Бога, че Той им дава блага, своите благословения. Като дават плодовете си, те казват: Ние сме възприели от Божиите блага в изобилие, вземете сега и вие от нас. Та сега направете и вие това, което растенията направиха. Как ще го направите?
към текста >>
Това
дърво
расте от радост и дава своите плодове Всички дървета, които ни дават плодове, дават плодове от благодарност към Бога, че Той им дава блага, своите благословения.
деца, той е възприел Божието благословение. Радвай се, че той е възприел това благословение. Щом той е възприел и твоят дом ще възприеме Божието благословение. Виждаш едно дърво, което расте. Радвай се, че то е възприело Божията любов.
Това
дърво
расте от радост и дава своите плодове Всички дървета, които ни дават плодове, дават плодове от благодарност към Бога, че Той им дава блага, своите благословения.
Като дават плодовете си, те казват: Ние сме възприели от Божиите блага в изобилие, вземете сега и вие от нас. Та сега направете и вие това, което растенията направиха. Как ще го направите? Срещате един обезсърчен брат, който си е счупил крака. Макар и да не го познаваш, спри се при него и му кажи: Няма нищо, лесно ще се поправи крака ти.
към текста >>
76.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на
дървото
за познава не на доброто и на злото.
Няма човек в света, който да не е прекарал радости и скърби, да не знае какво нещо е сърцето. Тъй разглеждан живота, страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието.
Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на
дървото
за познава не на доброто и на злото.
Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете. След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна.
към текста >>
Ако ядете от това
дърво
, непременно ще умрете.
Тъй разглеждан живота, страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото.
Ако ядете от това
дърво
, непременно ще умрете.
След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна. Сега вие можете да се съблазните от това, но аз не се интересувам от вашите съблазни.
към текста >>
Ако ядете от това
дърво
, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога.
Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото. Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете. След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията мисъл.
Ако ядете от това
дърво
, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога.
От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна. Сега вие можете да се съблазните от това, но аз не се интересувам от вашите съблазни. Герои са ония, които могат да пият от горчивата чаша на живота. Вие искате да избегнете от страданията?
към текста >>
А като им се показва
дървото
на живота, светло, с великолепни плодове, те отговарят: „химери и безумия.“ Всичко това е защото им липсва Любов, защото: Сила без Любов става насилие, знание без Любов става източник на нещастия, богатство без Любов с товар и извор наскърби.
И как могат да живеят в тях, когато са неустойчиви и не са построени според законите на живата природа? Не рухват ли днес една след друга философските системи? Не си ли подкопават те една друга основите? Но ако им покажете постройките на майсторите на света, те ще ги кажат: „Глупако, това са миражи, това са утопии.“ Ето ни в градината на много плодни дървета, но плодовете им отровни, отвратителни и гнили. Това е градината на познанието, за великаните и избранниците на човечеството.
А като им се показва
дървото
на живота, светло, с великолепни плодове, те отговарят: „химери и безумия.“ Всичко това е защото им липсва Любов, защото: Сила без Любов става насилие, знание без Любов става източник на нещастия, богатство без Любов с товар и извор наскърби.
Без Любовта всички са слепи — и водачи и водени и между тях има вечна борба, защото вървят по обратен път, а не когато слънцето грее. Откровения. Когато всички видят брата си в сенките, в дърветата и в хората, тогава ще се помогне на тия. които страдат.“ Докато човек не почне да се учи да живее разумно, докато не почне да се учи човек със светъл ум и благородно сърце да стане, той е далеч от истинския път на живота, който води нагоре към Източника. Н.
към текста >>
77.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на
дървото
за познаване доброто и злото.
Сега аз няма да ви навеждам много примери за това. Достатъчно е да се спрем върху историческия факт за Адам и Ева, които бяха първите ученици в една окултна школа. Те бяха приети там за ученици, но извършиха едно дело без любов. Науката за познаване на доброто и на злото е наука без любов. Те видяха какво може човек извърши чрез сила.
Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на
дървото
за познаване доброто и злото.
Вече осем хиляди години са се изминали, според библейското тълкуване откогато хората се стремят да изправят света със сила. Всички вие сте опитали това учение. И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи. Сега вие искате един ключ как да поправите живота си. — Приложете любовта.
към текста >>
78.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо и за какво, нямаше вече време да се размишлява, защото г-н Га видя как един от враговете прегърна здраво дебелото стебло на
дървото
, където бе тяхното жилище и ловко се заизкачва по него.
Те вадеха малки, току що излюпени вранчета и със злобен смях ги удряха в земята и те ставаха на пихтия. Събираха неизлюпените яйца в шапките си не изказано радостни. Явно, нещо се е провинил гарженския род пред човеците. Човеците бяха решили да изтребят гарженския род. В това нямаше вече съмнение.
Защо и за какво, нямаше вече време да се размишлява, защото г-н Га видя как един от враговете прегърна здраво дебелото стебло на
дървото
, където бе тяхното жилище и ловко се заизкачва по него.
Но той не искаше да безпокои силно другарката си и по възможност с най-спокойният глас й каза: „Да избягаме временно. Хората вече са много близо. Нас, може би, ще забележат по лесно, а яйцата ни може и да не намерят. Тя нищо не знаеше от станалото вън. И доверявайки се напълно на своя верен съпруг, тя покри яйчицата набързо със застилката на жилището и двамата мигновено изфучаха над главите на хората, и докато се опомнят и гръмнат, те бяха достатъчно далеч, за да ги улучи куршума.
към текста >>
И прекалели от умора и вълнение, те кацнаха на едно усамотено
дърво
, далеч в полето.
Хората вече са много близо. Нас, може би, ще забележат по лесно, а яйцата ни може и да не намерят. Тя нищо не знаеше от станалото вън. И доверявайки се напълно на своя верен съпруг, тя покри яйчицата набързо със застилката на жилището и двамата мигновено изфучаха над главите на хората, и докато се опомнят и гръмнат, те бяха достатъчно далеч, за да ги улучи куршума. Как са преминали гората и къде са се отзовали, те не знаеха.
И прекалели от умора и вълнение, те кацнаха на едно усамотено
дърво
, далеч в полето.
— Що значи всичко това, Боже мой? Каква бе тази страшна напаст? Ох, децата ми, милите ми дечица, малките ми топли яйчица! Какво ще стане с тях сега? — стенеше г-жа Вранка, гледайки плахо и скръбно своя съпруг.
към текста >>
Но за да скрие сълзите си от своята другарка, престори се че прави някакви наблюдения и подскачаше от клон на клон към върха на
дървото
.
Той видя пред очите си тяхната съседка от ляво простреляна и паднела мъртва на земята. Видя как съседите им от дясно отлетяха като тях далеч от дупката си, а техните малки току що излюпени гаржета размазани по земята. Та само това ли? Земята бе покрита с убити техни събратя и размазани гарже-яйца. Сълзи го давеха и той не можеше да продума.
Но за да скрие сълзите си от своята другарка, престори се че прави някакви наблюдения и подскачаше от клон на клон към върха на
дървото
.
Но тя пък се боеше да остане за миг далеч от него и го следваше по петите. Ето че се чуха жалостни викове и се зададоха две черни точки, които идеха по направление на тях. Излязоха техни познати, мъж и жена. Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до дървото. След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя.
към текста >>
Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до
дървото
.
Сълзи го давеха и той не можеше да продума. Но за да скрие сълзите си от своята другарка, престори се че прави някакви наблюдения и подскачаше от клон на клон към върха на дървото. Но тя пък се боеше да остане за миг далеч от него и го следваше по петите. Ето че се чуха жалостни викове и се зададоха две черни точки, които идеха по направление на тях. Излязоха техни познати, мъж и жена.
Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до
дървото
.
След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя. Една вранка беше неутешима. Тя видяла, как се покачило едно момче на дървото където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си. Тя знаеше че вече няма никъде да ги види. Умората надви.
към текста >>
Тя видяла, как се покачило едно момче на
дървото
където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си.
Ето че се чуха жалостни викове и се зададоха две черни точки, които идеха по направление на тях. Излязоха техни познати, мъж и жена. Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до дървото. След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя. Една вранка беше неутешима.
Тя видяла, как се покачило едно момче на
дървото
където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си.
Тя знаеше че вече няма никъде да ги види. Умората надви. Почнаха да стихват воплите. Затихнаха и гърмежите. Лек ветрец разклащаше листата на дърветата и милваше клетите бегълци.
към текста >>
Тя знаеше какво я чака и нея в къщи и обезсилена кацна на едно
дърво
.
По цветния килим на земята локви кръв, в които се валят техните невинни рожби, яйчица и другари. Прегракнали и обезсилени гласове оплакваха скъпи близки . . . Сърцето се къса при вида на такава картина. Г-жа Вранка не можеше по-вече да продължава.
Тя знаеше какво я чака и нея в къщи и обезсилена кацна на едно
дърво
.
Г-н Га намери сили да продължи през полето на смъртта. Поддържаше го едва скритата надежда. Непразно, обаче, се озърта и търси. Сполетяла го бе общата участ! Как се върна при г-жа Вранка не помни!
към текста >>
79.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки лист, откъснат от
дървото
, умира.
Някои казват, че човечеството страда от много знание. Не, човечеството страда от незнание. Съвременните хора мислят, че много знаят, че всичко каквото природата е създала, и те го знаят: Те мислят, че знаят всичко, но само живота си не могат да наредят. При такова знание, животът им до днес още не е уреден. И хората днес умират по единствената причина, че не знаят онези закони, които регулират живота.
Всеки лист, откъснат от
дървото
, умира.
Докато се държи за дървото, той е зелен. В който ден се откъсне от дървото, той умира. И след това казваме: такава е волята Божия. В Свещената книга отдавна е казано, че Бог не съизволява в страданията на хората, нито в тяхната смърт. Та сега, изисква се от хората да спазват великите закони на живота.
към текста >>
Докато се държи за
дървото
, той е зелен.
Не, човечеството страда от незнание. Съвременните хора мислят, че много знаят, че всичко каквото природата е създала, и те го знаят: Те мислят, че знаят всичко, но само живота си не могат да наредят. При такова знание, животът им до днес още не е уреден. И хората днес умират по единствената причина, че не знаят онези закони, които регулират живота. Всеки лист, откъснат от дървото, умира.
Докато се държи за
дървото
, той е зелен.
В който ден се откъсне от дървото, той умира. И след това казваме: такава е волята Божия. В Свещената книга отдавна е казано, че Бог не съизволява в страданията на хората, нито в тяхната смърт. Та сега, изисква се от хората да спазват великите закони на живота. Ние трябва да разберем, че животът е колективен.
към текста >>
В който ден се откъсне от
дървото
, той умира.
Съвременните хора мислят, че много знаят, че всичко каквото природата е създала, и те го знаят: Те мислят, че знаят всичко, но само живота си не могат да наредят. При такова знание, животът им до днес още не е уреден. И хората днес умират по единствената причина, че не знаят онези закони, които регулират живота. Всеки лист, откъснат от дървото, умира. Докато се държи за дървото, той е зелен.
В който ден се откъсне от
дървото
, той умира.
И след това казваме: такава е волята Божия. В Свещената книга отдавна е казано, че Бог не съизволява в страданията на хората, нито в тяхната смърт. Та сега, изисква се от хората да спазват великите закони на живота. Ние трябва да разберем, че животът е колективен. Следователно, човек първо трябва да работи за цялото.
към текста >>
80.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трябва да ви се отворят ушите, за да чуете какво пеене има когато дърветата цъфтят, какво пеене има в
дървото
вътре.
Любовта без музика не може да се реализира. Богатството без музика не може да се реализира. Всичките ония работи, в които музиката не влиза като фактор, те изчезват. Там дето е музиката, всичко е постоянно, то е един непреривен процес в природата. Благодарение на тази музика всичко в природата се проявява.
Трябва да ви се отворят ушите, за да чуете какво пеене има когато дърветата цъфтят, какво пеене има в
дървото
вътре.
Да чуете онази музика в ония хубави извори, които извират. Не само това, но и светлината, сутрин, когато изгрева слънцето, носи най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика — цели оркестри из пространството. Съвременните глухи хора казват: Защо съм дошъл в този мъчителен свят, в тази плачевна юдол? За глухите светът е плачевна юдол.
към текста >>
81.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържи на енергиите на
дървото
, което ще присаждат.
Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже че живее. Любовта е мощна сила, която при преминаването от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когото двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива по-слабия. Последният трябва да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета.
Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържи на енергиите на
дървото
, което ще присаждат.
Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени от различни раси. Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време съвършено се израждат. Този закон действа не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи.
към текста >>
82.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* —Учи, говори ми
дървото
и клати всеки, златен плод, учи, учи се като мене, да бъдеш пълен със живот.
Да работим за координиране на всички сили. Да работим за изграждането на Новия свят, който славянството носи! УЧИ! — Учи, ми казва мен зората, —учи, говори сутринта. Денят поема тази песен, за да я чуя вечерта.
* —Учи, говори ми
дървото
и клати всеки, златен плод, учи, учи се като мене, да бъдеш пълен със живот.
* —Учи, ми шепне тишината. —Учи, и бурята ми пей. Студът и огънят повтарят: —Учи, учи се и живей. * И камъчето и звездата, и семчицата, и плодът, —Учи се, шепнат и повтарят, н долината, и върхът. * * * Пробуждане О, пробуждане велико, песента на чучулига, от полето към простора, хвръкнала като стрела, Изгрев златен, златни багри и сияние разляно, аромати н брилянти и танцуващи крила.
към текста >>
83.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Божествената любов пък представя плодовете на
дървото
на живота.
Ние имаме и майчина любов, към която се отнасяме с всичкото си уважение, но в нея има един малък егоизъм. Вземете, запример, любовта на тигрицата към нейните малки. Тя обича малките си, но всеки момент е готова да отнеме живота на друго същество за своите дечица. Дойдете ли до братската и сестринската любов, ще видите, че те стоят по-високо от майчината. Майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската любов представят клоните на живота.
Божествената любов пък представя плодовете на
дървото
на живота.
От корените на майчината любов, от клоните на братската и сестринската любов, произлизат плодовете на Божествената любов. С тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят. Като се хранят с плодовете на това дърво, в бъдеще хората ще станат безсмъртни. Следователно, когато майчината любов създаде корените на дървото, когато братската и сестринската любов създадат клонете на дървото, тогава ще се явят плодовете на Божествената любов, които ще създадат новия живот. Такива хора има вече в света.
към текста >>
Като се хранят с плодовете на това
дърво
, в бъдеще хората ще станат безсмъртни.
Дойдете ли до братската и сестринската любов, ще видите, че те стоят по-високо от майчината. Майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската любов представят клоните на живота. Божествената любов пък представя плодовете на дървото на живота. От корените на майчината любов, от клоните на братската и сестринската любов, произлизат плодовете на Божествената любов. С тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят.
Като се хранят с плодовете на това
дърво
, в бъдеще хората ще станат безсмъртни.
Следователно, когато майчината любов създаде корените на дървото, когато братската и сестринската любов създадат клонете на дървото, тогава ще се явят плодовете на Божествената любов, които ще създадат новия живот. Такива хора има вече в света. Тях ще ги срещнете навсякъде по света — и в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия. Гдето и да ги срещнете, вие веднага ще ги познаете. В очите им се забелязва една особена светлина.
към текста >>
Следователно, когато майчината любов създаде корените на
дървото
, когато братската и сестринската любов създадат клонете на
дървото
, тогава ще се явят плодовете на Божествената любов, които ще създадат новия живот.
Майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската любов представят клоните на живота. Божествената любов пък представя плодовете на дървото на живота. От корените на майчината любов, от клоните на братската и сестринската любов, произлизат плодовете на Божествената любов. С тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят. Като се хранят с плодовете на това дърво, в бъдеще хората ще станат безсмъртни.
Следователно, когато майчината любов създаде корените на
дървото
, когато братската и сестринската любов създадат клонете на
дървото
, тогава ще се явят плодовете на Божествената любов, които ще създадат новия живот.
Такива хора има вече в света. Тях ще ги срещнете навсякъде по света — и в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия. Гдето и да ги срещнете, вие веднага ще ги познаете. В очите им се забелязва една особена светлина. Тези нови хора аз ги наричам братята и сестрите на бъдещето човечество, които носят божественото в себе си.
към текста >>
Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на
дървото
на живота.
Такъв е бил и Христос, затова казва за себе си: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но дойдох да донеса мир на света“. Какво представляваше еврейският народ до идването на Христа? До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот. Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки. И тъй, в какво седи новата религия?
Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на
дървото
на живота.
Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на дървото на живота. Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на дървото на живота. И всеки, който яде от тия плодове, той придобива безсмъртието на живота. И Христос, като наш брат, казва същото: „Който ме яде, той има живот в себе си“. Значи, Словото е, което излиза от това дърво на живота.
към текста >>
Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на
дървото
на живота.
Какво представляваше еврейският народ до идването на Христа? До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот. Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки. И тъй, в какво седи новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на дървото на живота.
Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на
дървото
на живота.
Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на дървото на живота. И всеки, който яде от тия плодове, той придобива безсмъртието на живота. И Христос, като наш брат, казва същото: „Който ме яде, той има живот в себе си“. Значи, Словото е, което излиза от това дърво на живота. Всеки, който яде от дървото на живота, от майчината и бащина любов, от братската и от сестринската любов, той има живот в себе си.
към текста >>
Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на
дървото
на живота.
До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот. Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки. И тъй, в какво седи новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на дървото на живота. Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на дървото на живота.
Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на
дървото
на живота.
И всеки, който яде от тия плодове, той придобива безсмъртието на живота. И Христос, като наш брат, казва същото: „Който ме яде, той има живот в себе си“. Значи, Словото е, което излиза от това дърво на живота. Всеки, който яде от дървото на живота, от майчината и бащина любов, от братската и от сестринската любов, той има живот в себе си. Като знаете това, бъдете всички смели и решителни.
към текста >>
Значи, Словото е, което излиза от това
дърво
на живота.
Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на дървото на живота. Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на дървото на живота. Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на дървото на живота. И всеки, който яде от тия плодове, той придобива безсмъртието на живота. И Христос, като наш брат, казва същото: „Който ме яде, той има живот в себе си“.
Значи, Словото е, което излиза от това
дърво
на живота.
Всеки, който яде от дървото на живота, от майчината и бащина любов, от братската и от сестринската любов, той има живот в себе си. Като знаете това, бъдете всички смели и решителни. Вие чакате да дойде в света нещо по-ново. Новото се заключава в това, — хората да се примирят. Новото примирява всички неща.
към текста >>
Всеки, който яде от
дървото
на живота, от майчината и бащина любов, от братската и от сестринската любов, той има живот в себе си.
Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на дървото на живота. Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на дървото на живота. И всеки, който яде от тия плодове, той придобива безсмъртието на живота. И Христос, като наш брат, казва същото: „Който ме яде, той има живот в себе си“. Значи, Словото е, което излиза от това дърво на живота.
Всеки, който яде от
дървото
на живота, от майчината и бащина любов, от братската и от сестринската любов, той има живот в себе си.
Като знаете това, бъдете всички смели и решителни. Вие чакате да дойде в света нещо по-ново. Новото се заключава в това, — хората да се примирят. Новото примирява всички неща. Как ще стане това примирение?
към текста >>
84.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първоначално плодът, който седи на
дървото
, е пресен, а после изгнива.
Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения свят, трябва да се измени. Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората Всеки човек, който не разбира Божествените закони, той лесно може да създаде злото в себе си. Та сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. Кажете ми, кое е онова, което прави плодът да изгнива?
Първоначално плодът, който седи на
дървото
, е пресен, а после изгнива.
Кажете ми: всички плодове, които цъфтят, завързват ли? Някои цветове цъфтят, без да завързват. Коя е причината на това? Явяват се разни теории, които ги обясняват. Теориите, обаче, са само една възможност за изяснение на фактите, а фактите са истини, които съществуват в природата.
към текста >>
Спирате ли се тук-там, вашето положение ще бъде следното: Един пътник закъснял една вечер, и понеже било много тъмно, подхлъзнал се, но успял да се хване за клоните на едно
дърво
.
Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде до доброто и го съзнае, оттам вече започва пра вия път. Та в живота, като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си.
Спирате ли се тук-там, вашето положение ще бъде следното: Един пътник закъснял една вечер, и понеже било много тъмно, подхлъзнал се, но успял да се хване за клоните на едно
дърво
.
Така прекарал той цяла нощ, но понеже ръцете му отмалели, той решил да се спусне надолу, че каквото ще да става. Той си представял, че под него има грамадна пропаст, че като се спусне в нея ще се убие. Като мислил какво да прави, мислено се простил с майка си, с жена си, с децата си, започнал да плаче и си казал: „Така ми е писано най после, да става каквото ми е определено от Бога“. Като се примирил с положението си, той се спуснал, но каква била изненадата му, когато видял, че под него имало само 25 см. разстояние до земята.
към текста >>
85.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото заблужденията на хората с по-големи, толкова те са по-далеч от Бога, толкова те с повече по периферията Наистина, ако турите едно
дърво
в огъня, то няма да се стопи, но ако го нагреете около триста градуса, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел.
Ние мислим, че единственото разумно същество в света, това е човекът. Добре, но как биха мислили мравките за себе си? Ако влезете, в мравешкото царство, ще видите, че те мислят, какво, по-разумни същества от мравките няма. Такова е тяхното съзнание. При сегашните условия ние сме толкова близо до Бога, доколкото разбираме Словото Му, доколкото разбираме Духът Божий.
Колкото заблужденията на хората с по-големи, толкова те са по-далеч от Бога, толкова те с повече по периферията Наистина, ако турите едно
дърво
в огъня, то няма да се стопи, но ако го нагреете около триста градуса, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел.
Обаче, ако турите един метал в огъня, той ще се стопи. Има вещества, които само при топене могат да кристализират. Често хората говорят за Божията любов, но тази любов е един метод за претопяване на хората. Човек не може да възрастне и да се усъвършенства, докато не мине през Божествения огън. Мине ли през този огън, той ще приеме в себе си вечния живот.
към текста >>
86.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това значи:
Дървото
мяза на семката.
Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни. В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става. Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.
Това значи:
Дървото
мяза на семката.
Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в самото дърво. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по добър. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки.
към текста >>
Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в
дървото
.
В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става. Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. Това значи: Дървото мяза на семката.
Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в
дървото
.
Каквото не е било в семката, не може да бъде и в самото дърво. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по добър. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. погрешките са възможности за него.
към текста >>
Каквото не е било в семката, не може да бъде и в самото
дърво
.
Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става. Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото.
Каквото не е било в семката, не може да бъде и в самото
дърво
.
Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по добър. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. погрешките са възможности за него. Те не спъват човека.
към текста >>
87.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на
дървото
след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество.
Онзи, който е приел импулса на Любовта, на новата мъдрост, онзи, който е приел импулса на Христа, той почва вече да се чувства като част от един общочовешки организъм, който е проникнат от силите на Великия Божествен Дух. Той вече знае, че благото на целия организъм е и негово благо, и страданието на която и да е част от организъма е страдание на целия организъм. Това разбиране създава съвършено нови отношения които със само идеал за сега. Новата Мъдрост е мъдростта на най великия от Синовете Божи, когато древната мъдрост, както видехме, беше предадена чрез по-нисши същества. Следователно, не самата мъдрост, но проводниците на тази мъдрост с от по нисша степен на развитие; и затова казваме, че тази мъдрост няма онзи широк обхват, както новата мъдрост на космичния Дух.
Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на
дървото
след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество.
Тази нова мъдрост има за задача да направи човека без-смъртен. Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството. Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса. Онези, които са приели този импулс в себе си, усилено работят за реализирането на тези задачи — за изграждане на братството между народите. Най пълен израз на тази мъдрост имаме в учението на Учителя, който ни разкрива дълбините на новата мъдрост.
към текста >>
88.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една скала, на едно
дърво
в гората, или на здравето на хищния звяр.
Аз ви нося истинската, вътрешна свобода, без която вие ще останете завинаги роби. Роби на своите страсти, роби на своите слабости, роби на своите тъмни неразумни желания. „Вие искате здраве. И прави сте. Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето?
Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една скала, на едно
дърво
в гората, или на здравето на хищния звяр.
„Вие искате богатство И прави сте. Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба? Аз ви нося друго, нетленно богатство.
към текста >>
* Радвай се,
дърво
красиво, и ти, клонче натежняло, твойта рожба се усмихва, цветчето ти нежно бяло.
“ Дим. Станев РАДВАЙТЕ СЕ! Радвайте се вие птички, пъпка малка се разтвори. Радвайте се о, дечица, пъпчицата проговори, * Радвайте се вий, пчелички, пъпка малка се разпукна. Мед ще сбирате от днеска, мед от цвят разкошен рукна.
* Радвай се,
дърво
красиво, и ти, клонче натежняло, твойта рожба се усмихва, цветчето ти нежно бяло.
* Радвай се и ти о, слънце, пъпчицата лъч целунал, тя във цвят се веч превърна, плод разкошен забленувал. * Радвай се и ти, стопанин, свойта пъпчица обичал, огъня за нея палил, с думи галени наричал. * Радвай се, небе лазурно, радвай се и ти, вселено, пъпка малка се разтвори, тук на клончето смирено. Д А. ПРОЛЕТ Пролет вече наближава, идат топли времена, вред приятно взе да става вън из сънните, поля.
към текста >>
89.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано
дърво
, а има и бараки, направени от тънки дъски.
(следва) Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 236) Аз наричам Изгрева град на слънцето, защото той целия като че ли е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за слънцето. Миналата година през месец август, аз прекарах две седмици на Изгрев и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея — идеята, че Изгрева е наистина един малък град на слънцето. Малките дървени жилища „Изгрев“ са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността на стаите с топлина, от която можете да се освободите само aко отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете слънцето, само че сега заедно със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина.
На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано
дърво
, а има и бараки, направени от тънки дъски.
Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици, в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера.
към текста >>
90.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите хора ядоха от забраненото
дърво
и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.
Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето.
Първите хора ядоха от забраненото
дърво
и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна | вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас.
към текста >>
Лека ръка имаше дедо Матей, сухо
дърво
, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде.
Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена. Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с любов се крепи. Елате в царството на любовта. Н. Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села. Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния.
Лека ръка имаше дедо Матей, сухо
дърво
, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде.
Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога. Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите. Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита. А той, като минава край тях, потупва това по рамото, онова по рошавата главица, па ще рече; — — Яжте, дал Господ. Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей.
към текста >>
Когато
дървото
се посажда, то вече по този знак може да се ориентира правилно, по посоката, която е имало по-рано.
С помощта на един специален уред, откриващ посоката на електромагнитните течения, излъчвани от дадено дръвче, Д-р Муано дошъл до убеждение, че голяма част от неплодните дръвчета били неправилно ориентирани при посажда нето им. Коя е причината за това? Растенията, още при своето изникване, се приспособяват, хармонират теченията в своето етерно тяло с електромагнитните течения на земята. Всяка промяна на посоката, в която първоначално е израснало растението, внася дисхармония между електромагнитните течения на растението и тия на земята и това се отразява върху живота, растежа и плодоносността на това растение. За да се избегне неправилното ориентиране на дръвчетата при тяхното посаждане, Д-р Муано ни дава следния практичен способ: Дръвчетата, които ще бъдат премествани, преди да бъдат извадени от земята, гдето те първоначално са изникнали, биват отбелязвани на северната си страна, с един малък знак напр, бодване или пък с едно малко петно от някаква боя.
Когато
дървото
се посажда, то вече по този знак може да се ориентира правилно, по посоката, която е имало по-рано.
ХРОНИКА През миналия месец брат Мих. Стоицев, от Пловдив, е посетил Югославия, по покана на Югославянския вегетариански съюз като е държал в Белград, Загреб и другаде, редица сказки за Всемирното Братство, за правилното хранене и за духовните основи на живота. Посрещнат е бил радушно навсякъде. Излезе от печат книгата „Свещени думи на Учителя“ на латишки език, издание и превод на сестра Мелита Кедрова.
към текста >>
91.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има ли някаква история това дивно
дърво
?
Вълшебния плод посаден от Савската царица, когато се разделила с цар Соломон. Легендарния плод, който спасил живота на най-великото дете родено на Изток през своето изгнание. Мечтата на ония, които пътуват с кервани, впивайки поглед в далечния хоризонт, с безумната надежда да зърнат нейните огромни листа. Тя расте всред пясъците на пламналата пустиня, където не се вижда никакъв признак на живот, където всичко с потънало в глухо мълчание. Палмата, тая горда царица на източната растителност, от векове съществува там, самотна и отдалечена от ония места, където кипи живот на човеците.
Има ли някаква история това дивно
дърво
?
Не крие ли в своето минало някаква чудна поема? Векове лежат след нея. В едно далечно минало лежи нейния чуден произход. — — — — — — — — — Вечер. когато в пустинята настъпва бърза и резка промяна, когато нощта става толкова студена, колкото денят е бил горещ, палмата разгръща своето минало и разказва чудна приказка за далечни времена.
към текста >>
Аз не бях растение, палма — благословеното
дърво
на пустинята, легендарната царица на пясъците.
Тя звучи в нежното шумолене на нейните сочни листа, тя трепти във вечерния хлад, лети в безкрая и се слива с най-чудната песен на човешкото битие. Палмата, тая горда спътница на пустинята, тая неразделна и вечна другарка на свежите оазиси, тихо и безшумно разказва историята на своя произход. Нейната странна и вълшебна история звучи, като легенда. Но доста е мълчаливите и уморени керванджии да потънат в размисъл, за да оживее легендата като жива действителности, в която е вплетен човешкия живот. Керванджиите слушат, палмата разказва: Далеч, в едно друго царство, в един друг мир, аз не бях това, което ме виждате тук.
Аз не бях растение, палма — благословеното
дърво
на пустинята, легендарната царица на пясъците.
Аз бях живо същество, неземно създание с дивна красота. Как ме наричат жителите на земята, аз не зная. Аз зная само че бях любиха дъщеря на Всемогъщия, щастливо дете в дивното царство на моя Велик Баща. Живеех там и не познавах човешката скръб, не познавах това, което на земята наричаха грях. Моя живот беше радост и ликуваща песен.
към текста >>
“ Може би се питат другите: „Как живее и съществува това дивно
дърво
, тая стройна палма, която ражда толкова вкусни и сладки плодове, лишена от влага и храна?
Тя се казва човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които пътуват със своите мудни кервани, жадни и морни, знаят най-добре това. Защо ли става то? Може би те се питат; „Как живее, съществува и твори планинския мъх върху една твърда канара, лишена от влага, почвай храна, от необходими условия за живот?
“ Може би се питат другите: „Как живее и съществува това дивно
дърво
, тая стройна палма, която ражда толкова вкусни и сладки плодове, лишена от влага и храна?
И едните и другите застават молитвено пред тях и смирено шептят: „Благодарим, че не живеем там, където живеят те. Твоята милост Отче е безкрайна, ние сме доволни.“ Те имат способността да слушат и да виждат, за това те са богати и свободни. Но как ще се излекуват ония, които не познават планината и пустинята? Човешкия друм лъкатуши през чудни места, той минава и през планини и през пустини. Мълчи планината в своята страхотна мощ, но живее нейния език.
към текста >>
92.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някога, значи,
дървото
на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер.
Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши — ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполона в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии, и чудотворци са били езичници и идолопоклонци. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имат средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие, отдавна е забутляла и се е превърнала в целина.
Някога, значи,
дървото
на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер.
Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така за религиозния живот на човечеството — голям въпрос е. В същност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал, и тогава остават само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избиват навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква.
към текста >>
Питам: Мислите ли, че плодът който узрява на
дървото
, няма да падне долу?
Можете ли да знаете, кои бяха причините за войната в 1914 год. която се води цели четири години? Или знаете кои са причините за войната, която сега се приготовлява? Днес хората се въоръжават за война. Някой мислят, че може да мине без война.
Питам: Мислите ли, че плодът който узрява на
дървото
, няма да падне долу?
Ще падне. Щом е завързал, плодът започва да расте. Като расте, той непременно ще узрее. Какво ще стане с плода, когато узрее? Той ще падне долу.
към текста >>
Ако няма кой да прибере този плод, той ще падне, и лошо ще бъде за него, ако падне близо до корена на своето
дърво
, че няма да има условия да израсте отново.
Ще падне. Щом е завързал, плодът започва да расте. Като расте, той непременно ще узрее. Какво ще стане с плода, когато узрее? Той ще падне долу.
Ако няма кой да прибере този плод, той ще падне, и лошо ще бъде за него, ако падне близо до корена на своето
дърво
, че няма да има условия да израсте отново.
Но ако дойде някой отвън, който иска да се ползва от този плод, той ще го изяде. И като разумно същества, той ще посади семето на този плод, да израсте отново на друго място. Така той ще му даде условия за нов живот. Като разглеждам въпроса така, аз казвам, че и вие сте плодове, които растете на земята. И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, който падат от дървото и изгниват.
към текста >>
И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, който падат от
дървото
и изгниват.
Ако няма кой да прибере този плод, той ще падне, и лошо ще бъде за него, ако падне близо до корена на своето дърво, че няма да има условия да израсте отново. Но ако дойде някой отвън, който иска да се ползва от този плод, той ще го изяде. И като разумно същества, той ще посади семето на този плод, да израсте отново на друго място. Така той ще му даде условия за нов живот. Като разглеждам въпроса така, аз казвам, че и вие сте плодове, които растете на земята.
И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, който падат от
дървото
и изгниват.
Един ден и вие ще паднете от дървото и ще изгниете. Може да паднете толкова близо до дървото, че да нямате условия отново да израстете. Вие наблюдавали ли сте, какво е положението на онези растения или дървета, които са едно до друго? Каква стратегия има в тях? А понякога какво лицемерие има в растенията.
към текста >>
Един ден и вие ще паднете от
дървото
и ще изгниете.
Но ако дойде някой отвън, който иска да се ползва от този плод, той ще го изяде. И като разумно същества, той ще посади семето на този плод, да израсте отново на друго място. Така той ще му даде условия за нов живот. Като разглеждам въпроса така, аз казвам, че и вие сте плодове, които растете на земята. И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, който падат от дървото и изгниват.
Един ден и вие ще паднете от
дървото
и ще изгниете.
Може да паднете толкова близо до дървото, че да нямате условия отново да израстете. Вие наблюдавали ли сте, какво е положението на онези растения или дървета, които са едно до друго? Каква стратегия има в тях? А понякога какво лицемерие има в растенията. Често между боровете попадат дървета, които не са борове, но като нямат условия да излязат над тях, те се приспособяват към тия условия, взимат форма на бора.
към текста >>
Може да паднете толкова близо до
дървото
, че да нямате условия отново да израстете.
И като разумно същества, той ще посади семето на този плод, да израсте отново на друго място. Така той ще му даде условия за нов живот. Като разглеждам въпроса така, аз казвам, че и вие сте плодове, които растете на земята. И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, който падат от дървото и изгниват. Един ден и вие ще паднете от дървото и ще изгниете.
Може да паднете толкова близо до
дървото
, че да нямате условия отново да израстете.
Вие наблюдавали ли сте, какво е положението на онези растения или дървета, които са едно до друго? Каква стратегия има в тях? А понякога какво лицемерие има в растенията. Често между боровете попадат дървета, които не са борове, но като нямат условия да излязат над тях, те се приспособяват към тия условия, взимат форма на бора. и казват, че са като него.
към текста >>
93.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако видите едно изсъхнало
дърво
.
Ако влезете в университета, и там ще забележите този.тон на песимизъм. Ако отидете между учителите, и там ще забележите този тон на песимизъм. Дето и да отидете, навсякъде ще забележите този песимизъм. Ако отидете на гробищата, ще кажете — Какво нещастие ни е сполетяло! Ако видите една изгорила къща, ще кажете: Ето едно нещастие.
Ако видите едно изсъхнало
дърво
.
ще кажете: Ето какво става по света. Аз казвам: Щастието на човека седи, именно в изгорилата къща. Щастието на ученика седи в пропадането му в училище. Аз наричам щастлив човек този, който изгуби имането си и пропадне. Аз наричам щастлив човек този, който е умрял.
към текста >>
94.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е
дървото
за познаване на доброто и на злото в света?
— Казвам: всички блага в света идат все от слънцето. Но и всичките нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето. Като не мисли много, човек казва: да се махне злото в света.
Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е
дървото
за познаване на доброто и на злото в света?
Какво ще кажете на това? Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него.
към текста >>
95.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на
дървото
на живота.
което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността.
В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на
дървото
на живота.
Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи плодове. Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това религиозните го наричат второ пришествие, но не разбират какво значи.
към текста >>
96.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има един съвършен свят, където
дървото
на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко.
Посей, сеячо, свойта нива, догдето слънце грей. Посей я ти, догдето ден е, догде сърце ти песен пей, * Че дни ще дойдат на земята, на буря дни и на мъгли, и студ с вериги ще сковава земята много, много дни. * Догде е време, разори я, браздите, топли ти разкрий, и там сърцата си надеждни за дните бъдещи ти скрий. * Посей, сеячо, своята нива, сърцето ти догдето пей; че дните днешни за посев са, защото слънце грей. Д. Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава.
Има един съвършен свят, където
дървото
на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко.
Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо.
към текста >>
97.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото
дърво
на Живота, от
дървото
на Любовта и Мъдростта.
Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него. Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот. Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт. „Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев.
В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото
дърво
на Живота, от
дървото
на Любовта и Мъдростта.
Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме. Втората част на книгата съдържа два печатани по-рано във в. Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот. Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв.
към текста >>
98.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от
дървото
на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е
дървото
на Божията Любов.
Железници, телеграфи, телефони, радио, аероплани, цялата техника ни говори: човечеството е едно велико цяло, едно голямо семейство. Не само че е възможно, но е и неизбежно — всички да за-живеем като братя. Достатъчно е да признаем, че един е нашия Баща — Бог на Любовта и че ние сме братя, и да се откажем от незаконния съюз с лъжата и неправдата, които ни държаха досега в робство! „Възлюбени, сега сме чада Божии“. И когато заживеем във великия закон на Любовта и братството — Любовта към Бога, началото на живота — като наш баща, и в Любовта към ближните като наши братя, целият свят изведнъж ще се преобрази, и от долина на плач ще се превърне в райска градина.
И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от
дървото
на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е
дървото
на Божията Любов.
И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на Сина Божия, пълнолетието на Синовете Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни! П. Г. Пампоров НОВАТА ЕПОХА (Според кн. „Учителят говори“) Любов е знамето на новата епоха, а свобода е нейният закон, любов е тя за всички, що в любов дойдоха, любов, — дори за тигър и дракон. * Тогаз душата-пъпка цвет разтваря и Космосът пред нея свежда цвет: звезди-тичинки в луда надпревара трептят и роят се навред, навред.
към текста >>
Ако аз съм на ваше место и имам скърби повече, отколкото ми трябват, няма да отида между хората, но ще отида в някоя гора и ще туря гърба си на едно
дърво
, ще взема нещо от него.
Как носите болести, това аз не зная. Но според мене, завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той й се покланя, зарадва й се, говори й мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва.
Ако аз съм на ваше место и имам скърби повече, отколкото ми трябват, няма да отида между хората, но ще отида в някоя гора и ще туря гърба си на едно
дърво
, ще взема нещо от него.
После ще си туря гърба на второ, на трето дърво. Така ще обиколя около десетина дървета и ще ида у дома си. Някой ще каже: Кой ще ходи да скита целия ден из гората? Значи, да правиш грешки, да се гневиш и сърдиш целия ден, това може. А да отидеш в гората да се обмениш с дърветата, това неможе.
към текста >>
После ще си туря гърба на второ, на трето
дърво
.
Но според мене, завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той й се покланя, зарадва й се, говори й мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва. Ако аз съм на ваше место и имам скърби повече, отколкото ми трябват, няма да отида между хората, но ще отида в някоя гора и ще туря гърба си на едно дърво, ще взема нещо от него.
После ще си туря гърба на второ, на трето
дърво
.
Така ще обиколя около десетина дървета и ще ида у дома си. Някой ще каже: Кой ще ходи да скита целия ден из гората? Значи, да правиш грешки, да се гневиш и сърдиш целия ден, това може. А да отидеш в гората да се обмениш с дърветата, това неможе. Аз бих предпочел да се запозная в един ден с десет дървета, отколкото цел ден да мърморя.
към текста >>
И това е право, защото до този момент сте имали голяма тежест, която
дървото
ви отнема и ви става по-леко.
А да отидеш в гората да се обмениш с дърветата, това неможе. Аз бих предпочел да се запозная в един ден с десет дървета, отколкото цел ден да мърморя. Ако ме срещне некой и ме види, как поставям гърба си на дърветата, ще ми се смее. Затова не трябва да казвате какво правите. Питат ли ви какво правите в гората, ще кажете, че се облягате на дърветата, за да си почините.
И това е право, защото до този момент сте имали голяма тежест, която
дървото
ви отнема и ви става по-леко.
Като поставите гърба си на десетина дървета, съвсем ще ви олекне. Ето защо, искат ли хората да се лекуват, те трябва да започнат от растенията, защото растенията водят чист живот. Ако например, немате апетит, ако не сте разположени, пийте няколко дена наред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин на гладно сърце по една чашка. Като правите това три-четири деня наред, разположението и апетитът ви ще се възстановят.
към текста >>
99.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има в Градината на живота едно
дърво
.
Защо е това тъй? Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото. A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни. Душите им отслабват, изнемогват, замират. А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат.
Има в Градината на живота едно
дърво
.
То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити. доволни, винаги са млади и силни, винаги са радостни и щастливи. И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота.
към текста >>
100.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-първо ти ще насадиш
дървото
, да покажеш плодовете.
Някой казва: Искам другите хора да ми слугуват. Как ще ти слугуват хората, когато ти не можеш да слугуваш? Закон е: ти не можеш да бъдеш обичан от никого, ако сам не обичаш. Този закон верен и в растителното царство. Ти никога не можеш да имаш плод, ако сам не си имал дърветата.
Най-първо ти ще насадиш
дървото
, да покажеш плодовете.
Като израснат дърветата, които си посадил, и дадат плодове, те ще ти се усмихнат и ще ти кажат: Господарю, благодарим ти, че си ни посадил, че си ни дал възможност да поживеем няколко години на земята. Всички плодове, които родихме, са все за тебе. Вземи ги и ги използвай, както разбираш. Като минават край необработени места, някои казват: как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти? Че пустинята е вътре във вас.
към текста >>
НАГОРЕ