НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че са изровили едно
съкровище
на земята.
След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две научени наизуст изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат.
Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че са изровили едно
съкровище
на земята.
А Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?..." А брат Ради говори ли, говори. А една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирахме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителя как се смее и той накрая се засмива. Да, на "Изгрева" имахме образи големи и неповторими.
към текста >>
2.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси
съкровището
, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил.
Отива и ги намира. Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа. Връща се и съобщава на баба ми. Тя го подтиква да отиде втори път.
С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси
съкровището
, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил.
Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден.
към текста >>
Не ми остана време да открия това
съкровище
.
Писмата били запазени у сестрата на майка ми. Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка. Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите.
Не ми остана време да открия това
съкровище
.
Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане.
към текста >>
3.
6.27. Тесният път на ученика
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито
съкровище
, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие.
Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито
съкровище
, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили.
Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства.
към текста >>
Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико
съкровище
, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания. Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от хаоса на стопанската, политическата и културна криза.
Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико
съкровище
, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
към текста >>
4.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА
,
,
ТОМ 5
По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят го беше кръстил „Камъкът на
съкровището
".
Ако човек реши с лопата да изрине снега на Витоша не може да го стори в един човешки живот. Но ако грейне слънцето то за една седмица ще стопи снега. Ето това е разликата между човешката воля и Божията Воля. Да, този пример съм го слушала много пъти и това е един от хубавите примери, за да се онагледи този закон, че човек предполага, а Бог разполага. Бяхме веднъж на екскурзия на Витоша.
По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят го беше кръстил „Камъкът на
съкровището
".
На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме на него. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят този камък така не можах да разбера. Но други разбраха думите на Учителя дословно и когато на следващия път се изкачвахме отново на Бивака големият камък беше изместен в страни, а под мястото където бе лежал преди беше разкопано. Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено съкровище.
към текста >>
Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено
съкровище
.
По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят го беше кръстил „Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме на него. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят този камък така не можах да разбера. Но други разбраха думите на Учителя дословно и когато на следващия път се изкачвахме отново на Бивака големият камък беше изместен в страни, а под мястото където бе лежал преди беше разкопано.
Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено
съкровище
.
Но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: .,Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманя-ри". Ние се спогледахме, а онези иманярите си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: „Да се зарине дупката и да се постави камъка на същото място".
към текста >>
А ние сме седнали така по-нагоре, на поредната почивка и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват „
съкровището
".
Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: .,Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманя-ри". Ние се спогледахме, а онези иманярите си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: „Да се зарине дупката и да се постави камъка на същото място". И онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят.
А ние сме седнали така по-нагоре, на поредната почивка и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват „
съкровището
".
А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. А Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, а слушането -за слушателя, а оглушките - за иманярите.
към текста >>
5.
МАРИЯ РАЙЧЕВА
,
позив
,
ТОМ 6
Беседите се отпечатаха, обаче
съкровището
, което се съдържа в онова, което всеки от нас е чул и видял при личния си контакт с Него, постепенно се загубва и пропада заедно със всеки заминал отвъд брат или сестра, завинаги от тези, които бяха около Него.
МАРИЯ РАЙЧЕВА позив Част от Учението, което ни остави Учителят, е изложено в стенографи-раните Му бележки и отпечатани беседи, но значителна част от него се съдържа и в частните Му разговори и делата Му.
Беседите се отпечатаха, обаче
съкровището
, което се съдържа в онова, което всеки от нас е чул и видял при личния си контакт с Него, постепенно се загубва и пропада заедно със всеки заминал отвъд брат или сестра, завинаги от тези, които бяха около Него.
Поради това считам за дълг на нас, останалите още живи, да напишем всичко чуто в личните си разговори с Него, както и да запишем макар и най-дребните си спомени за Него. Нека никой от нас да не се'спъва от мисълта, че не може да пише. Важното в случая е абсолютната вярност, истинност и точност на предаденото, а не начинът, по който то е предадено. Тези спомени нека послужат на онези братя и сестри от нас, които умеят да пишат добре. Нека те ги използуват в бъдещи трудове, за да предадат чрез тях, доколкото това е възможно, образа на Учителя.
към текста >>
6.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дояде да хлопа при вратата на Учителя си, и тогаз Учителят ще отвори
съкровището
си и ще даде.
Сега гледайте тази година вашите врати и прозорци да са отворени, та когато мине тази Божествена торба с богатства, да си поискате от тези Божествени Вестители. Който иска, получава. Някой казва: „Господ нали знае? " Не! Законът е такъв; „Който иска, му се дава".
Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дояде да хлопа при вратата на Учителя си, и тогаз Учителят ще отвори
съкровището
си и ще даде.
Детето като плаче дълго време, тогаз майка му му дава. Петелът като кукурига тогаз господарят му отваря. Някой казва: „Не трябва да искаме". Не! Едно от качествата на Великия живот е: Човек да иска. Не да прости.
към текста >>
Осъден да плати глоба на държавното
съкровище
25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното
съкровище
, съгласно чл.
Осъден на 12 години затвор; 2. Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4. Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени вреди и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5. Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6.
Осъден да плати глоба на държавното
съкровище
25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното
съкровище
, съгласно чл.
29 от Закона за изповеданията. 2. Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4.
към текста >>
Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното
съкровище
. 3.
Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4. Осъден на конфискация 1/2 от цялото му имущество в полза на държавата; 5.
Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното
съкровище
. 3.
Освен горните присъди съдът присъди и начет на верска общност „Бяло Братство" - дъновисти. Неплатени разни данъци, сегашни пари 572 000 (петстотин седемдесет и две хиляди) лева в полза на държавното съкровище - установен от ревизията на държавния контрол, поради непризнаването - неизпълнението на социалистическите закони. От конфискацията на банкови влогове и продажба на описани братски вещи, от данъчните власти, са платени около 100 000 (сто хиляди) лева, така че приспаднати са 100 000 (сто хиляди) лева. Остава верска общност „Бяло Братство" - дъновисти да дължи около 472 000 (четиристотин седемдесет и две хиляди) лева за данъци на държавата. Всичко е в застой и те всичко правят да не се плащат задълженията, както данъците, така глобите на Борис Н.
към текста >>
Неплатени разни данъци, сегашни пари 572 000 (петстотин седемдесет и две хиляди) лева в полза на държавното
съкровище
- установен от ревизията на държавния контрол, поради непризнаването - неизпълнението на социалистическите закони.
Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4. Осъден на конфискация 1/2 от цялото му имущество в полза на държавата; 5. Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното съкровище. 3. Освен горните присъди съдът присъди и начет на верска общност „Бяло Братство" - дъновисти.
Неплатени разни данъци, сегашни пари 572 000 (петстотин седемдесет и две хиляди) лева в полза на държавното
съкровище
- установен от ревизията на държавния контрол, поради непризнаването - неизпълнението на социалистическите закони.
От конфискацията на банкови влогове и продажба на описани братски вещи, от данъчните власти, са платени около 100 000 (сто хиляди) лева, така че приспаднати са 100 000 (сто хиляди) лева. Остава верска общност „Бяло Братство" - дъновисти да дължи около 472 000 (четиристотин седемдесет и две хиляди) лева за данъци на държавата. Всичко е в застой и те всичко правят да не се плащат задълженията, както данъците, така глобите на Борис Н. Дойнов и Жечо Панайотов. Внесените суми в амблок срещу закупените вещи на Бялото Братство, са събрани от братята и сестрите НЕЛЕГАЛНО в провинциалните братства, фактурите са издадени на закупчиците, без да се внесат нито стотинка, а вещите са прибрали като свои.
към текста >>
7.
1. Пътуващият и пеещият проповедник
,
Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Предоставяме ви препис на писмата на Учителя до Елена, което е едно
съкровище
за ученика.
В братските среди тя бе желана и търсена. Като пътуващ проповедник тя отсядаше в някой град, престояваше по една-две седмици, събираше онези, които имат духовна нагласа, говореше им за Евангелието и пееше духовни песни. Но най-беше търсена за това, че имаше пророчески дар и беше в услуга на наши приятели. Моето семейство също се ползваше от услугите й особено дъщеря ми Лиляна, като тези случаи са описани от нея. Тук прилагам едно писмо на Елена Казанлъклиева до мен, Мария Младенова, за илюстрация на това, което споменах по-горе.
Предоставяме ви препис на писмата на Учителя до Елена, което е едно
съкровище
за ученика.
Мария Младенова
към текста >>
8.
16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
Там в тези разби видях едно голямо
съкровище
на отделни детайли, изрази и канонизация.
", макар че минаха шест години. Шест години аз бях на частна практика, композитор и педагог. Предавах пиано и написах музиката, която много я харесаха, беше за старите наши резби от Пловдив и Трявна. Писах с такова вдъхновение, с такова желание, огромно изкуство, написах три такива папки. Едни сюжети житейски и библейски.
Там в тези разби видях едно голямо
съкровище
на отделни детайли, изрази и канонизация.
И така се закачих аз. Направиха ме професионален композитор. Преди това Любен Петров искаше да ме назначава в Радио София, музикален ръководител на радио-театъра. Но там като влязох в атмосферата не ми хареса нещо, видях че и с режисьора няма да се разбера и си отидох. В: И от тогава вече работите на хонорар.
към текста >>
9.
18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
И второ, те спомагат на бъдещото поколение да получи по-точна и вярна представа за физическия и духовен облик на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно, и то за Силата и Мощта на Божествения Дух, който е работил чрез Него и е предал като
съкровище
на човечеството това Велико Божествено Слово. Амин.
Купих му видеокасета с Паневритмията както и касети със записи с музика на Учителя. Най-важното е, че той получи всички томове на "Изгрева" от I до VII и взе усилено да ги чете, т.е. потопи се в аурата на Учителя. Защото в тия примери на братята и сестрите с Учителя има сила и мощ, те са живи и носят живот и възкресение. Тези книги са извънредно много важни и ценни за бъдещото поколение, защото най-напред тези примери са живи и истинни.
И второ, те спомагат на бъдещото поколение да получи по-точна и вярна представа за физическия и духовен облик на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно, и то за Силата и Мощта на Божествения Дух, който е работил чрез Него и е предал като
съкровище
на човечеството това Велико Божествено Слово. Амин.
Брат ми Косю чете тези книги от поредицата на "Изгревът" и постепенно започна неговото пробуждане. Няколко дни след като аз си заминах за Франция, една нощ той сънува един страшен и реален сън. Просто идват онези негови "кредитори" от Тъмната Ложа, на които всъщност той е служил толкова години и в съня му се опитват да го ликвидират. Завеждат го с кола уж на гарата, а то е било в един сив и мрачен свят, където всички форми били с ъгли. И тогава той се усетил, че те желаят да го убият.
към текста >>
10.
5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
Междувпрочем Румъния трябваше да плати за грабителството си по отношение на България много висока цена - малцина в България знаят, че през 1917 г., пред угрозата на българската войска, Румъния предава на Русия "на съхранение" държавното си
съкровище
, включително всичките си златни резерви и по този начин ги загубва завинаги.
Друго е положението с Добруджа - за предстоящото й анексиране от България има доста много регистрирани изказвания. Ето и главното от тях: „Какво ще стане с Румъния? - Каквото става с някой разбойник, когато го пуснат от затвора - отива си вкъщи. Румъния ще бъде заобиколена със славянството и ще остане като остров в море. (Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи (1914-19), София 1994, с.29 СЛ.-5.И915).
Междувпрочем Румъния трябваше да плати за грабителството си по отношение на България много висока цена - малцина в България знаят, че през 1917 г., пред угрозата на българската войска, Румъния предава на Русия "на съхранение" държавното си
съкровище
, включително всичките си златни резерви и по този начин ги загубва завинаги.
В този смисъл меродавно е изказването на Учителя, че никой няма право да отнеме на българите това, което е тяхно: "България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й отнеме. Всеки народ, който би се опитал да вземе тази земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания." (Да възлюбиш Господа, Неделни беседи от Учителя (19161920), София 1946, с. 156-28.1Х.1919)
към текста >>
11.
МОЯТ РОДЕН ГРАД СОФИЯ от Райна Констанцева
,
,
ТОМ 8
Над снимката текст: "Камъкът пък на долната снимка е тайникът, в който дъновистите са крили своето златно
съкровище
".
В третата колона на това заглавие, 47 реда отгоре надолу четем: "Един пречупен камък кух отвътре, е бил намерен сред морените на Витоша. В него дъновската секта е крила дълги години 164 златни монети". От направената справка в Държавна спестовна каса, колко тежи една златна монета от 20 лева, ни казаха, че тежестта е 6-7 грама. Пресметнати по 6 грама - 164 монети тежат 984 грама, а по 7 грама - тежат 1 килограм и 148 грама, или средно 1 килограм и 66 грама. В същото заглавие в четвъртата и петата колонка най-долу е дадена фотографска снимка на камъка разтворен и се вижда кухината, където са били 164 златни монети.
Над снимката текст: "Камъкът пък на долната снимка е тайникът, в който дъновистите са крили своето златно
съкровище
".
Камъкът се намира в музея по криминалистика при Дирекция на народната милиция. Бележка на редактора: Виж "Изгревът", том III, стр. 233-234 и стр. 262.
към текста >>
12.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Да, не се знае къде е отишло това
съкровище
.
Дошъл тука и като на адютант и на него подарил или там някъде те са ходили, това не зная къде е било, но затова съм чувала. После и за нея е имало много подаръци. После дъщерите му бяха придворни дами на цар Борис, тъй че те са имали много нещо. И всичко това синът му Борис той го е взел със себе си. Естествено, че изчезва синът им, то не се знае къде е отишло.
Да, не се знае къде е отишло това
съкровище
.
НИКОЛА ВАТЕВ - беше ръководител в Русе. Аз с него не съм имала друго, освен малки срещи. Впечатлението ми беше, че беше приятен, с брада като патриарсите беше и така сериозен, умерен в говора си, но сам той бе медиум и много вярваше на медиумите. Даже има едно писмо от Учителя до него, в което го съветва да не слуша така медиумите. МАЛДЖИЕВИ са друго семейство.
към текста >>
13.
03 - 03. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.
,
ТОМ 10
Идва денят, когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат какво несравнимо, неземно, Божествено
Съкровище
ни е донесъл и завещал Учителят -
Съкровище
, способно да превъзпита, да прероди народа ни, поколенията, човечеството, когато неговите могъщи сили се сложат в действие.
Каквото да се каже за Паневритмията, както и да се обяснява и описва, каквито думи, изрази, сравнения да се употребят, всичко ще бъде недостатъчно, незадоволително, непълно. Не се описва с думи, на човешки език, неописуемото. Не може да се сравни с нищо земно небесното, несравнимото. Не може да се определи, да се изрази Божественото. Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това, което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам - на братята и сестрите, на българския народ, на цялото човечество?
Идва денят, когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат какво несравнимо, неземно, Божествено
Съкровище
ни е донесъл и завещал Учителят -
Съкровище
, способно да превъзпита, да прероди народа ни, поколенията, човечеството, когато неговите могъщи сили се сложат в действие.
Паневритмията е Божествен синтез на всички възвишени изкуства. Тя е най-високото, съвършено постижение, в което етика и естетика, хигиена и духовен растеж се сливат в едно... Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което преди всичко друго се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери. Защото, ще повторим: Това е Небето, слязло на земята. Музиката и хореографията на паневритмията, това е изкуството на Ангелите.
към текста >>
14.
04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Будните очи на нашите братя в Тополица виждат, че това е едно скъпоценно, неизползвано
съкровище
- водата е чиста, вкусна, хубава, но застояла в това тресавище, е неизползваема.
Зад материалната форма, зад външната видимост, стои вечно живата, Безсмъртна Божествена идея!... Съкровищата на Тополица - това са Братската чешма, Братския салон и връх „Зора" - „Ачи-фаил", както го е нарекъл, както му е дал, възстановил истинското име през вековете Учителят. Братската чешма! Представете си, че тук някога е било едно голямо тресавище -вода и дълбока тиня, в която са растели нагъсто високи, стройни тръстики. Вода много, но неизползваема за пиене, защото е застоявала в низината, във вдлъбнатината, в която е направена днес чешмата.
Будните очи на нашите братя в Тополица виждат, че това е едно скъпоценно, неизползвано
съкровище
- водата е чиста, вкусна, хубава, но застояла в това тресавище, е неизползваема.
Освен това, намирайки се на пътя за Айтос, мястото, особено след големи дъждове, е ставало непроходимо и често там са затъвали коли и добитък. И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея. След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа. Трябва да се очисти това, което десетилетия и столетия са натрупали тук.
към текста >>
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго
съкровище
на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев.
Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата.
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго
съкровище
на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев.
Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
към текста >>
Третото, може би най-ценното
съкровище
на Тополица, е върхът „Зора".
Но има и нещо невидимо, нещо необикновено: то се издига безкрайно високо, то е безсмъртно, съвършено, несравнимо. Защото, ще повторим: Безсмъртни са само проявите на душата, безсмъртна е Любовта, Безсмъртна е красотата на душата! Времето, вековете, хилядолетията, нямат власт над тях! И ако някога, след хилядолетия, никакви материални следи не останат от съграденото тук, Окото на прозорливеца пак ще вижда да гори тук вечно духовния пламък, Създаден, роден в душите и сърцата, чрез мислите и чувствата на строителите. И отново любящи сърца, чисти души и чисти ръце ще изградят, ще възстановят в още по-голяма красота и величие това, което е било някога тук... Това, което е днес тук!...
Третото, може би най-ценното
съкровище
на Тополица, е върхът „Зора".
Той се е наричал и досега още се нарича от някои „ Караманеца". Но, в изпълнение завета, напътстванията на Учителя, неговите ученици се стараят да превръщат всичко отрицателно, всичко несъвършено - в названия, чувства, мисли, отношения - в положително, светло, добро. И така, „Караманица", черният връх, днес вече е връх „Зора". А истинското име на това свято място, името, което то носи във вековете, във вечността, името, дадено, възстановено от Учителя, е „Ачи файл". Навярно с това свещено име са го наричали още богомилите, които са имали тук някога свой център... Навярно така се е наричало и по времето на Орфея... Така ще се нарича и във вековете и хилядолетията на бъдещето.
към текста >>
И още едно
съкровище
притежава Тополица.
„АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!... Нещата не могат да бъдат изказани. Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!...
И още едно
съкровище
притежава Тополица.
Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност. Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта!
към текста >>
Съкровище
с необикновена, нетленна, върховна стойност.
От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!... Нещата не могат да бъдат изказани. Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!... И още едно съкровище притежава Тополица.
Съкровище
с необикновена, нетленна, върховна стойност.
Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта!
към текста >>
15.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Втората фигура: човек, който пази
съкровището
си, а нечии ръце посягат да го задушат и да му отнемат
съкровището
.
Далеч наляво, на края на картината, се виждат кръстове, гробища. Което ще рече, че е вече краят на всички човешки заблуждения, които дълго време са били наш кумир. На първи план се очертават две фигури, първата от които представлява човек, който държи корона в ръце, която издига високо, а отдолу много ръце се протягат алчно към нея, искат да му я отнемат. Царската корона, това е символ на монархизма. Властолюбието, което е една от най-силните човешки страсти, Времето на монархизма вече е минало.
Втората фигура: човек, който пази
съкровището
си, а нечии ръце посягат да го задушат и да му отнемат
съкровището
.
Това е сребролюбието. Желание за трупане на земни блага. Това с алчността, с която човек трябва да се бори и да я победи. Зад тези фигури се виждат пожари, причинени от падащи бомби, чрез които самолетите сипят страх и ужас към всичко живо. Война и изтребление, ето виждаме докъде човечеството е стигнало.
към текста >>
16.
09 - 66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото
съкровище
.
66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ Приятелката на наша позната отива на гости в Швейцария при свои близки. Веднъж в нея се явило желание да посети един връх в Алпите. Намерили й и водач, който да познава пътя, и една сутрин рано тръгнали към желаната цел.
След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото
съкровище
.
Кесията съдържала 10-15 златни монети. Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия. Съгласила се тя и продължили пътя. Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането.
към текста >>
17.
09 - 359.ПРИ МНОГОТО ЗЛАТО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Така тя намерила златното
съкровище
и станала „богата".
Събудих се, но още помнех пътя. Като тръгнах по него, стигнах до Изгрева. Видях Учителя. Отидох при него и го запитах: „Вие ли сте, който ще ми посочите златото? " - „Да, аз съм, но аз за друго злато ви казах." Тогава тя се запознала с хората от братството и почнала да чете беседите.
Така тя намерила златното
съкровище
и станала „богата".
Душата й се пробудила за един друг живот, по-светъл, по-смислен и красив. Разказала: сестра Пенка от град Трън.
към текста >>
18.
14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
За него това е било най-голямото му
съкровище
, материалните блага за него бяха без значение.
Може би град Айтос ще има такава велика мисия да приеме и утвърди името на Учителя, да се подеме новия идеал за създаването на нова култура в света, когато хората ще се раждат с високо съзнание за любов и разбирателство, когато съзнанието ще се извиси до съвършенство и тогава ще можем да кажем: „И това е живот вечен - да познаем Тебе, Единнаго. Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил на земята." И така от скромен медицински фелдшер, Георги Куртев израства в духовна личност, която съсредоточи около себе си едно звено от предани братя и сестри. Той пръв хвърли семето на окултизма в град Айтос и има за какво да се радваме и за какво да работим и допринесем за неговото утвърждаване тук, пък и там, горе, в невидимия свят. След като си замина от този свят, той оставил едно запечатано сандъче, нещо като завещание. За голяма изненада на неговите близки, те намерили няколко беседи, които той смятал за най-ценни, личното му тефтерче, в което си водел бележки при Учителя и няколко саморъчно написани писма от Учителя.
За него това е било най-голямото му
съкровище
, материалните блага за него бяха без значение.
Нека бъде благословено Словото на Учителя, който е дошъл на земята и е донесъл това Велико Учение. Нека бъде благословен Георги Куртев, който като добър пастир със своята всеотдайност изведе своето стадо до бистрите потоци и показа пътя на спасението и любовта. Нека отдадем и признаем завинаги тази негова заслуга за нашия град. Неговият благ образ и неговото дело ще носим в душите си. Той ще ни бъде пример на възпитание и служене на Бога.
към текста >>
19.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ако ти имаш светъл ум, с който да разбираш законите и тайните на природата, то е все едно, че имаш едно
съкровище
.
(Евангелие от Иоанна, гл. 21, ст. 11). Рибата е символ на първите християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се първите думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи. Ето какво казва Учителят Дънов за числото 153: „Сега да се върнем на числото 153. Единицата в това число е великият принцип, който действува в света.
Ако ти имаш светъл ум, с който да разбираш законите и тайните на природата, то е все едно, че имаш едно
съкровище
.
Числото пет е съкровището, то е майката, която съхранява нещата. Числото пет не спада към Божествения свят, а петицата е от света на онези велики души, които са разбрали Божествения закон. Няма дума в съвременния език, с която да се изрази значението на това число, което твори, но не съгражда. Тройката спада към човешкия свят. Ние сме деца на единицата.
към текста >>
Числото пет е
съкровището
, то е майката, която съхранява нещата.
21, ст. 11). Рибата е символ на първите християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се първите думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи. Ето какво казва Учителят Дънов за числото 153: „Сега да се върнем на числото 153. Единицата в това число е великият принцип, който действува в света. Ако ти имаш светъл ум, с който да разбираш законите и тайните на природата, то е все едно, че имаш едно съкровище.
Числото пет е
съкровището
, то е майката, която съхранява нещата.
Числото пет не спада към Божествения свят, а петицата е от света на онези велики души, които са разбрали Божествения закон. Няма дума в съвременния език, с която да се изрази значението на това число, което твори, но не съгражда. Тройката спада към човешкия свят. Ние сме деца на единицата. Като се съберат числата 3, 5 и 1, получаваме числото 9.
към текста >>
20.
I.03.33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ Изгрева, 15 септември Образът на Христа Образът на Христа е бил издълбан от император Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското
съкровище
в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г.
33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ Изгрева, 15 септември Образът на Христа Образът на Христа е бил издълбан от император Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското
съкровище
в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г.
и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го е подарил на папа Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея, до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го великия Пророк, а учениците Му казват - Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден, без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкресява мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина.
към текста >>
21.
IV.17 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде
съкровище
.
и така работите се затрудняват. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност.
И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде
съкровище
.
Не се плашете от лошите хора. Вие се плашете от тях само когато им съдействувате и вървите наедно с тях. Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си добри мисли и никога не мислете, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие сами се спъвате, като задържате тази лоша мисъл у вас.
към текста >>
22.
IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житница -
съкровище
на душата, т.е. сърцето.
С тия думи Христос е подразбирал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлината, както Земята възприема от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, което е зло, и да бъдем активни. Това е мъжката страна на Божествения принцип.
Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житница -
съкровище
на душата, т.е. сърцето.
И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешкия дух. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите, също както едно дете почива тихо в люлката, като че няма никаква грижа - така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не го оставяме да ни завладее, а, напротив, ние трябва да го завладеем. Всеки един век си има своите мисли и своите желания и ние трябва да сме внимателни да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни.
към текста >>
23.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено
съкровище
.
Ние често плачем за някой умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото нашият ближен си е отишъл, но защото съществуванието на заминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та, този прост начин ще употребим сега. Написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си. То е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват, а ще се дадат непосредствено чрез Духа.
Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено
съкровище
.
И, повтарям, животът не е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации.
към текста >>
24.
IV.16 август, четвъртък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно
съкровище
на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ.
И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно
съкровище
на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят в свръхсъзнанието и тогава ще стане едно - тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа, ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония с Него, защото Бог е жив в нас и ние живеем в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато никак не го очакваш, ще ти бъде. Гледай в живота си да не причиняваш никому вреда.
към текста >>
25.
VII.6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Как се отнасят те с българите от Братството, с тези, които се борят да запазят националното ни
съкровище
от делото на Учителя -като материал от неиздадените беседи, филми, снимки и др.
Не може повече да криете. И ако свършите работа да го издадете на касета, добре. Но мислете му, ако не свършите работата! " Той се страшно разгневи и ми се закани с пръст: „Аз имам да проведа разговор с тебе, разговор! " Сега ще ви разкажа за отношението на „чужденците", които вие обоготворявате и носите на ръце.
Как се отнасят те с българите от Братството, с тези, които се борят да запазят националното ни
съкровище
от делото на Учителя -като материал от неиздадените беседи, филми, снимки и др.
Срещам Павел Желязков пред сергията си на Рила, продава книги, много книги. Взех да говоря с него, казвайки му: „Какви са тези различни редакции, издатели наляво-надясно, защо не се обедините? " Казах също: „Вие нямате право да редактирате и променяте Словото на Учителя! Това е непростимо! " Изведнъж притича жена му, французойката Никол и взе да мърмори под носа си: „Vas au toilette!
към текста >>
26.
Наряди за 1942 г.
,
,
ТОМ 12
1-10 и беседата „Доброто
съкровище
" (от същата книга).
5, ст. 1-12 и беседата „Всичко ми е предадено" (от същата книга). ТРЕТИ ДЕН, 30 август 1942 г., неделя. Часът и редът - както в първия ден, само че ще се четат Евангелие от Лука, гл. 12, ст.
1-10 и беседата „Доброто
съкровище
" (от същата книга).
През трите дни ще се размишлява върху следното: „Аз мога да любя, добър да стана. Аз мога да обичам, силен да стана." През трите дни ще има общ обед. Всеки да послужи на Господа, както разбира и да Му принесе своя принос тъй, както му се открива. Моля, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка.
към текста >>
27.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ
,
,
ТОМ 12
Ако идете на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано
съкровище
.
Ако отидете там, ето какво ще стане с вас. Понеже там можете да бъдете гости само един ден, в един ден, след това ще си вземете паспорта и ще слезете. И да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен. Такова нещо няма там.
Ако идете на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано
съкровище
.
Трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога“ - не само да харчим, но и да взимаме, и да плащаме. Питам сега: Каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души.
към текста >>
28.
15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 12
Затова пази това
съкровище
скрито в дълбочините на твоето сърдце, защото в него е поставено твоето щастие, което Небето ти е отредило. Псал.
Подвизавай се в добрия подвиг Ходи в пътят на животът с вяра и Господ ще преобърне всичко да ти съдействува за добро. Пази Словата му. Изпълняй волята му и ще познаеш Истината; Тогава Господ ще ти е всегдашно веселие Псал. 119; 25-32 5. С Добродетелта Господ основа светът и е положи крайъгълен камак в основите на душата.
Затова пази това
съкровище
скрито в дълбочините на твоето сърдце, защото в него е поставено твоето щастие, което Небето ти е отредило. Псал.
119; 33-40 6. С Правдата Господ утвърди и съгради светът и е постави свое мерило в душата да й показва пътят към Небето. Пази тая Небесна мярка като пробен камак да узнаваш и познаваш всички неща; Защото в тоя камък е скрита сполуката на твоята душа. Псал. 119; 41 -48 7. С Любовта Господ направи всяка жива твар и с нея вдъхна в человека дихание на живот и той стана жива душа; Затова Той е постави Кърмилница на душата да е храни с млякото на животът.
към текста >>
29.
9. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27 декември 1961 г.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Тази дата е дълбока, защото тя откри на човека онази бездна на човешката душа, дето е складирано цялото
съкровище
, дето се крие истинското богатство на живота.
Ето ни пак пред датата 27 декември, от която днес ни делят 17 години: 1944 -1961 година. Тази дата не е тъжна, но е дълбока, не е само дълбока, но велика. Тя не е тъжна, защото ние не се намираме пред нещо безвъзвратно загубено. Не, Учителят е жив, живее и вечно ще живее и работи за велокото дело Божие, чиито основи Бог сам е положил преди хиляди години, преди незнайно за нас начало. Изграждането на това дело Той е оставил в ръцете на Великия Учител и неговите помощници, та един ден в този грандиозен Божествен храм да се приютят всички онези, които жадуват за Словото Божие, които търсят Истината, които живеят в любовта.
Тази дата е дълбока, защото тя откри на човека онази бездна на човешката душа, дето е складирано цялото
съкровище
, дето се крие истинското богатство на живота.
Тази дата е велика, защото повдигна човешкото съзнание на онази висота на живота, дето светлината никога не се помрачава, дето мъчнотиите и противоречията се топят, както снегът и ледът - на пролетното слънце, дето страданията са истинска привилегия за човека. Преди няколко хиляди години Мойсей възлезе на Синай, за да приеме скрижалите с написаните 10-те Божи заповеди и ги свали на земята да се учат от тях хората как да живеят и работят. И в наше време - сегашния век - небето се отвори и оттам слезе Учителят, носейки в ръцете си образеца на новата школа, школата на Бялото Братство, да научи хората да живеят по нов начин, да се изработи истинския човек и всеки смело да каже: „Човек за човека е брат." Тогава потече Божието Слово изобилно и щедро, както текат планинските потоци при бурен и проливен дъжд. И стичат се хора да чуят това Слово; да го възприемат всеки според възможностите си и да го обработи - да станат те едно с Него, да го превърнат в нова плът и кръв в себе си, т.е. да се новородят.
към текста >>
30.
26. УЧЕНИЦИ ПО ДУХ И ПО ПЛЪТ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Ние като ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, както е, а имаше една права пътека нагоре, която се излиза на тоя „Камък на
съкровището
" и оттам се ходеше нагоре.
Много хубаво направено беше. Да. В.К.: Цялата еволюция на живота. М.Г.: Еволюцията на живота, да. Да, това е. Учителят стъпваше на пръсти.
Ние като ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, както е, а имаше една права пътека нагоре, която се излиза на тоя „Камък на
съкровището
" и оттам се ходеше нагоре.
Учителят казваше, че на всеки сто метра да се спираш, вземаш две-три вдишки и пак продължаваш. И един ден аз рекох: „Аз ще Го изпреваря тоя, нали е стар." Така си разсъждавах аз и хукнах да бягам. Не мога да Го стигна Учителя, бре, не мога да стигна Учителя. А когато Той спираше... Мен ми беше неудобно да мина пред Него, в никакъв случай, нали, не е красиво от моя страна. Но Той вървеше винаги напред, Учителят.
към текста >>
31.
II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат
съкровището
.
Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл. Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена. Добродетелта, правдата и честността като атрибути на религията, са отречени. Какво остава тогава? Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава.
На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат
съкровището
.
Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат. А много ръце се протягат към нея, символ на властта. Зад мантията се виждат самолети, пушеци и пожари, причинени от бомби, които всяват страх и ужас. Война, узаконено човешко убийство. Далеч някъде вляво се виждат кръстове.
към текста >>
32.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското
съкровище
в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското
съкровище
в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г.
и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина.
към текста >>
33.
9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Ако четем „Синята птица", „Следите", „Вътре", „Ариана и Синята брада", „
Съкровището
на смирените", „Мъдрост и съдба", „Погребаният" и др., ще видим как той ни говори за дълбокия живот на духа.
С опити се констатира звездното влияние върху металите; после трудно се намира връзка между планетите и известни растения и едва тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Например процесите в целия космос да се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които творят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тона на душата, за мистичния й живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа.
Ако четем „Синята птица", „Следите", „Вътре", „Ариана и Синята брада", „
Съкровището
на смирените", „Мъдрост и съдба", „Погребаният" и др., ще видим как той ни говори за дълбокия живот на духа.
После, ако чете и мистичните драми на Едуард Шуре „Елевскинските мистерии", „Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство, изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни.
към текста >>
„
Съкровище
на смирените".
Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. „Светилото на човека". Представлява конник, държащ високо над главата си светящ факел.
„
Съкровище
на смирените".
Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е Ариадна, която ръководи Тезея. „Любовта". Представлява жена, която пие от един извор.
към текста >>
34.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Затова пази това
съкровище
скрито в дълбочините на твоето сърце.
Ходи в пътя на живота с вяра и Господ ще преобърне всичко да ти съдействува за добро. Пази словата му. Изпълняй волята му и ще познаеш Истината. Тогава Господ ще ти е всегдашно веселие. V. (33-40 стих) С Добродетелта Господ основа светът и я положи крайъгълен камък в основите на душата.
Затова пази това
съкровище
скрито в дълбочините на твоето сърце.
Защото в него е поставено твоето щастие, което небето ти е отредило. VI. (41-48 стих) С Правдата Господ утвърди и съгради светът. И я е поставил свое мерило в душата да й показва пътя към небето. Пази тази небесна мярка като пробен камък да узнаваш и познаваш всички неща. Защото в тоя камък е скрита сполуката на твоята душа. VII.
към текста >>
35.
21. СЛУЧКИ С КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Можем да си представим радостта му като намира
съкровище
си.
Докато се върне, ето, че и неговата част, болницата получила заповед да потегли на път. Когато пристига там дето ги оставил няма никой. Вече станало тъмно и той не може да намери нито другаря си, нито какво е станало. Като се лутал в тъмнината, без да знае къде е стъпил на нещо, препънал се и когато поглежда напипал своята раница и друг багаж. В раницата му се намирала книжката „Завета на цветните лъчи на светлината", за която той най-много съжалявал.
Можем да си представим радостта му като намира
съкровище
си.
Друг брат - Никола Нанков ми разказваше, че много е искал да получи от Учителя книжката „Лъчите". Поискал я даже от Учителя, но той в момента отложил. Така се стекли обстоятелствата, че той не се пресрамил втори път да я поиска и останал с неосъществено желание. След заминаването на Учителя той влиза при един познат антиквар, който му запазил интересни книги. В предложената група книги той открил един съвсем нов екземпляр от „Лъчите".
към текста >>
36.
4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш
съкровище
на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай".
Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш
съкровище
на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай".
Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр.
към текста >>
37.
32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е
съкровището
ви, там ще бъде и сърцето ви".
Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат.
Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е
съкровището
ви, там ще бъде и сърцето ви".
По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни.
към текста >>
38.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
ПЕНТАГРАМЪТ "Ессе Ното..." Дошли от Изгрева и тримата - три света, дароносители от храма на Съвета: видели знака му - петлъчната звезда - и тръгнали на път, без зов и без следа... И му поднесли дар: единът - чисто злато, а вторият - ливант,
съкровище
богато, и третият - съсъд с измирна, фин балсам, и върнали се пак в далечния си храм... О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта, О Балтазар, търсящ мира и Любовта, О Катзахар, могъщ рушител на смъртта, къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм?
Той е архангел от деветата иерархия на Серафимите, един от седемте светли божи духове, който управлява небесните води и укротява избухващите пламъци на Огнената Змия. Той е ангелът на Луната, resp. на жената и на надеждата. Първият, който говори за архангела Габриела, е пророк Даниел: "и като още говорех в молитвата, мъжът Габриел, когото бях видял във видението по-напред, като летеше, скоро допре се до мене около часа на вечерната молитва..." - 8; 16 и 9; 21. "Аз съм Габриел, който предстоя пред Бога, и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя" (Лука - 1; 19).
ПЕНТАГРАМЪТ "Ессе Ното..." Дошли от Изгрева и тримата - три света, дароносители от храма на Съвета: видели знака му - петлъчната звезда - и тръгнали на път, без зов и без следа... И му поднесли дар: единът - чисто злато, а вторият - ливант,
съкровище
богато, и третият - съсъд с измирна, фин балсам, и върнали се пак в далечния си храм... О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта, О Балтазар, търсящ мира и Любовта, О Катзахар, могъщ рушител на смъртта, къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм?
Във някой кладенец ли падна тайно там? Или пък потъмне във земния си храм?... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с.
към текста >>
владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното
съкровище
(на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането.
И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвйт -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; измирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието. "Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор.
владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното
съкровище
(на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането.
Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гйоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека.
към текста >>
39.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 1
,
ТОМ 16
Който е намерил духовното, той е намерил
съкровището
.
Приятни неща Много неща има, които са приятни, но са отровни. Не можем да си запазим благото. Все ще се намерят да ни откраднат. Може да имаш висше образование, но като не познаваш Бога, какво те ползува? Сиромашията е злото.
Който е намерил духовното, той е намерил
съкровището
.
Той разполага. Много има, докато ти се освободиш от материалните зависимости, те са хиляди. Всеки да си посади една плодна градина. Да не дава само наставления на хората. Градини в ума, в сърцето си.
към текста >>
40.
25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Пък това са принципи, закони, това са рецепти които с нищо не можем ги плати, та поне да ги запишем и заучим, че през вековете ще ни бъдат като едно велико
съкровище
, безценно богатство в живота ни.
Помни и не забравяй, че идването в София те задоволява и че е от голямо значение за тебе сега! Ако аз не си идвах често, не бих могла да изкарам толкова години по селата! Тази област ми е позната като бял ден, имам опитността, затуй мога и да те насърча в това направление. Днес шната лекция е великолепна и тя е като насъщен хляб за днес за тебе, както ьи поставен. Колко би останал доволен, ако можех да ти я изпратя още днес с писмото наедно, но ха де, какво да се прави, като и аз искам да ги вписвам тези бисери, да не ги изплъзвам из ръцете си тъй, понеже всяко нещо, което не се записва и заучва, лесно се забравя.
Пък това са принципи, закони, това са рецепти които с нищо не можем ги плати, та поне да ги запишем и заучим, че през вековете ще ни бъдат като едно велико
съкровище
, безценно богатство в живота ни.
Имам много да пиша, ще се постарая тези дни да ги изпратя. Ти и всички, които ги получават, имат нужда от тях за укрепване, за насърчение. Ти сега имаш нужда от четене словото; и аз имам тази нужда, но за мен засега обстоятелствата са тъй втечени, че повечето време давам за външна техническа придобивка на цигулката. Всяка вечер брат Калудов ни събира и зор, до 22и т. г. от нас иска да изкара виртуози-музиканти, да свирим в оркестъра на най-великият Дух на битието и на Неговите ученици на ранина - гимнастическите упражнения.
към текста >>
41.
5. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Савка Керемидчиева
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Каква велика мъдрост, какво богатство, какво
съкровище
се крие в душите на тези прости и оцапани наглед мъченици!
Нали, Савчо? Нека не правим избор на работата. Нека не правим разлика между прости и учени, между богати и бедни, защото всички души са еднакво ценни на Бога, като Негово творение. Тук именно можем да приложим смирението, защото е казано: смирените по дух ще наследят царството Божие. Те ще видят и ще приказват с Бога!
Каква велика мъдрост, какво богатство, какво
съкровище
се крие в душите на тези прости и оцапани наглед мъченици!
Колко измежду тях има, които са толкова напреднали, щото от нас може би се изисква само едно малко побутва- не, за да се пробудят и като закрачат с ония ми ти гигантски крака, ела, та ги стигни, ако можеш! Повидимому аз съм далеч от вас, но нали е казано: далечните са близки, а близките - далечни. Досущ вярно е това, защото в момента се чувствувам много по-близо от всеки друг път, когато съм при вас физически. Има свойте добри страни уединението, но кога се срещнем, ще говорим повече. На Димитровден дойдох, за да ви видя всички.
към текста >>
42.
110. Душата е съкровище
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
110. Душата е
съкровище
7. III.
110. Душата е
съкровище
7. III.
1937 г. На обеда - Душата е съкровище. Тя е, която гради. Природата е проявление на Бога, не създадена. Небето е уредено.
към текста >>
На обеда - Душата е
съкровище
.
110. Душата е съкровище 7. III. 1937 г.
На обеда - Душата е
съкровище
.
Тя е, която гради. Природата е проявление на Бога, не създадена. Небето е уредено. Сега се урежда Земята. Човек сега е осиротял, без баща и майка. 10.III.1937г.
към текста >>
43.
1. Предговор
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Още повече, че след изминаването на повече от двадесет години останалите в съзнанието на „свидетелите" спомени са чувствувани като
съкровище
, което те искат непременно да споделят с близките си.
Те всички могат да различат състояния на „внушение", на „хипноза", от които биха се освободили през течение на дългите години, които ги делят от контакта им с него. Още повече, че нито един от тях не е свидетелствувал за някаква корист от негова страна, обясняваща прилагането на такива методи. Обяснението се затруднява поради факта, че самият Петър Дънов нито веднъж, било устно, било писмено, не е повдигнал глас да се защити - да опровергае нападките и обвиненията против себе си. Той махаше с рька, усмихваше се и казваше, че няма време да обяснява всичко. С течение на времето се насъбра материал от толкова много „свидетели", че любознателните хора започнаха да настояват за неговото издаване.
Още повече, че след изминаването на повече от двадесет години останалите в съзнанието на „свидетелите" спомени са чувствувани като
съкровище
, което те искат непременно да споделят с близките си.
Нашата работа се състоеше в това, да съберем тия материали, да ги систематизираме и поднесем на тия, които се интересуват. При написването на „показанията", ние се старахме да ги записваме без поправки. Ние ги поднасяме без обяснения и без тълкувания. Нека всеки читател ги приеме като сурови факти, към които си запазва пълната свобода за обяснения и тълкувание. Точно затова ние нарекохме нашия колективен труд „Между истината и легендата".
към текста >>
44.
59. Надежда Конова. 59.1. Защо и как станах „дъновистка
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Може би така се чувствува иманяр, който е научил, че ето, на върха на тая скала има скрито
съкровище
, несъмнено грамадно богатство, но който не може да намери начин да се качи върху непристъпната скала, гдето то е скрито.
" Стори ми се, че някаква тежка ръка се стовари върху мене и аз се олю- лях: „и прости нашите дългове, така, както и ние прощаваме на нашите длъжници"! Значи, за да ми прости Бог, аз също трябва да простя на нея, на моята рождена сестра? Същата черна неблагодарница, която посягаше на залъка ми! Нима на Бога е толкова мъчно да прощава за грешките ни така, както ние не можем да си прощаваме? Тая нощ аз не спах.
Може би така се чувствува иманяр, който е научил, че ето, на върха на тая скала има скрито
съкровище
, несъмнено грамадно богатство, но който не може да намери начин да се качи върху непристъпната скала, гдето то е скрито.
Когато пристъпих при Учителя, аз треперех като лист. Не бих могла да кажа защо треперя. Той каза спокойно: - Но защо треперите? - И ми показа стол да седна. После, без да съм продумала дума, Той каза като на Себе си три приказки: - Кучето, като не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.
към текста >>
45.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско
съкровище
скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма.
Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско
съкровище
скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като водач и главен пилот е намерил протока”. Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>
46.
ЧАСТ I. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪВЕДЕНИЕ*
,
,
ТОМ 19
Много автори надценяват стойността на това
съкровище
, завещано ни от древния свят.
Съвпадите на тежките планети, техните цикли и преминаването им през знаците на Зодиака имат своите отражения във всички области от живота на държавите. От най-дълбока древност астролозите от Халдея и Египет са знаели, че съществува зависимост между движението на звездите и историческите събития. Древните си служели с различни звездни ключове за предсказването на земетресенията, изригванията на вулкани, падането на цивилизации, появата на нови религии, избухването на войни и революции. Много от тези ключове са изгубени или са останали неразгадани в древните, забулени в тайна ръкописи. В наши дни, откъслеците от тези тайнствени познания имат само историческа стойност.
Много автори надценяват стойността на това
съкровище
, завещано ни от древния свят.
Съвременната наука, посредством експерименти, чрез законите на статистическата физика, чрез анализа, чрез корелацията в живата природа, тласна човешката мисъл далеч отвъд схващанията на древните. Учителят, този велик Мъдрец, ни каза това, подкрепяйки го с доказателства: "Древните затваряли своите познания в храмовете си, за да ги запазят за избраните. Те използвали тези методи, защото познанията им били много ограничени, а социалният живот, науките и материалната култура все още не били развити. Управлението на държавата било в ръцете на фараоните, които изграждали всемогъщвството си върху мизерията на народните маси. Тези маси живеели в мрака на невежеството и робството.
към текста >>
47.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Тази звезда е
съкровището
на вашия живот, тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце.
за разумния живот. Всеки един човек като влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него: лошият живот - също. Когато вие отидете в духовния свят; тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависели и зависят от светлината на вашата звезда.
Тази звезда е
съкровището
на вашия живот, тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце.
Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този пьт ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години Тя ще бъде ярка, но за кого? - Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.” * * * „Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди.
към текста >>
48.
МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други
,
ТОМ 19
И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено
съкровище
, да го изтеглим.
Земята беше в тъмнина. Всичко наоколо й тънеше в мрак. Когато Бог създаде Слънцето и Луната, съзнанието на Земята се пробуди. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание, а съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание, 8 подсъзнанието се намират всички неща наминалото. Там се складирва всичко насъбрано през цялата вечност.
И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено
съкровище
, да го изтеглим.
Всичко, каквото ни трябва за бъдещето ще черпим от свръхсъзнанието, Погрешките си ще изправим със самосъзнанието. Съзнанието пък ще приложим към всички наши постъпки, да станем по-умни. 12 февруари 1985 г. Вие виждате планините неподвижни, не, това е една оптическа измама. Ако вашето зрение е развито, ще видите, че има едно бавно придвижване.
към текста >>
49.
ЕЛА СЛЕД МЕН
,
,
ТОМ 20
- Гдето е
съкровището
, там е и сърцето му - каза Мъдрецът.
Ти ме срещна веднъж и ми каза: «Ела след мен», но аз бях много богат и красивите дрехи и външен живот ме държаха при себе. - Какъв глупак! - обади се някой от учениците. - Жалиш ли за това? - попита го друг.
- Гдето е
съкровището
, там е и сърцето му - каза Мъдрецът.
- Говори! - Години минаха, наново се родих - син на цар. Всичко имах и все пак нещо ми не достигаше. Чувах гласа Ти - винаги чувах Твоя глас: «Ела след мен! » А аз ходех на лов, веселих се - и изгубих силата на краката си.
към текста >>
50.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.
,
СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ
,
ТОМ 20
Съзнателната мисъл е най-великото
съкровище
и талисман, който природата ни е турила на разположение.
Лошите условия на живота не са животът, не са човекът - той е зад тях - и нещо по-съществено. Колко пъти при това «лошите» условия са само подтик, за да се развият скритите дарби в нас! И природата, като умна майка, ни само предизвиква с тях. Тогава една дума - «Мога! » - вместо «Не мога» - една надежда вместо обезсърчение - и ще ти се отвори нова врата към живота, за да видиш богатствата, които се крият в нашата душа и незнайния околен свят.
Съзнателната мисъл е най-великото
съкровище
и талисман, който природата ни е турила на разположение.
Няма мрак и дълбочина, от които тя да не ни извади, пропаст, от която да не ни изнесе като на криле. Мисълта, това е стълбата, по която се качваш и в рая, слизаш и в ада - от тебе зависи накъде ще тръгнеш! За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи където си иска. За разумните тя е средство, с което те си служат, за да стигат там, където искат. За едните тя е мъчение, колело, което постоянно се върти, без да знаят кой го движи; за знающите - възможност да опознаят красотата, богатствата, величието на световете, които ги заобикалят.
към текста >>
51.
Любомир Лулчев VII. Вестник «Братство» Статии
,
1. ЛЪЧИ ОТ «ИЗГРЕВА»
,
ТОМ 20
Съзнателната мисъл е най-великото
съкровище
и талисман, който природата ни е турила на разположение.
Лошите условия на живот не са животът, както и дрехите не са човекът. Той е зад тях и е нещо по-съществено. Колко пъти «лошите условия» са само подтик да се развият скритите дарби в нас! И природата, като умна майка, ни само предизвиква с тях. Тогава една дума «мога» вместо «не мога», една надежда вместо обезсърчение - и ще ни се отвори нова врата към живота, за да видим богатството, което се крие в нашата душа и незнайния околен свят.
Съзнателната мисъл е най-великото
съкровище
и талисман, който природата ни е турила на разположение.
Няма мрак и дълбочина, от която да не ни извади; пропаст, от която да не ни изнесе като на крила. Мисълта - това е стълбата, с нея се качиш и в рая - слизаш и в ада. От теб зависи накъде ще тръгнеш. За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи където тя си иска. За разумните мисълта е средство, с което те си служат да стигат там, където желаят.
към текста >>
52.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
Несъмнено богатството на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско
съкровище
за човека - но то има и всичките неудобства на
съкровището
: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота.
Съвременните доктори откриват хиляди и хиляди болести и ги лекуват. Те се смеят на някогашните ескулапи, които са лекували с пиявиците и пущанието кръв, а не могат да съзрат, че светът изцяло, от техните лекувания има толкова и дори по-малка полза, отколкото от някогашните «хекими». И едните, и другите лекуваха и лекуват кожуха на болния, вместо тялото му - затова са и толкова малки резултатите им. В своите повърхностни разби- рания и отвикването да наблюдават нещата с отворено сърце и очи, повечето от съвременните «учени» схващат най-несъщественото, вънкашната форма, физическото, следствието вместо причината. Готовите формули на мислене, макар и възприемани като научни, със своя автоматизъм убиват вътрешния съзнателен живот - оттам и това множество от съвременни «интелигентни» хора, които може да ви цитират двадесет авторитети по един въпрос, без да са намерили време да се спрат в себе си и да си обяснят явлението непосредствено чрез своите собствени схващания.
Несъмнено богатството на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско
съкровище
за човека - но то има и всичките неудобства на
съкровището
: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота.
Погледнете съвременните «учени» и вижте колцина от тях самите е ощастливила тяхната наука. Малкото щастливци са всякога и хора творци, отличаващи се със своя живот, морал и разбирания от околното, защото винаги моралният упадък е съпроводен в края на краищата и с материалния. И тогава виждащите, знаещите една по-висока «истина» от загиващата търсят нови пътища. Могат ли тези нови пътища да бъдат същите, по които е вървяло старото? - Очевидно - не, защото би имало и същите резултати: ако на края на един мост има пропаст, няма нужда да минаваме излишен път, за да се съборим повторно в нея.
към текста >>
53.
9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1
,
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
Осъжда подсъдимите Малина и Стойка Тимеви да заплатят солидарно на държавното
съкровище
разноски по делото 1700 лв., както и съдебни мита в размер на 3600 лв., а Малина Тимева да заплати и сумата 2730 лв.
Тимева солидарно да заплатят на Любомир Лулчев 20 000 лв. гражданско обезщетение и 100 000 лв. парично удовлетворение. Гражданският иск на Любомир Лулчев срещу същите, както и искът за парично удовлетворение в размер на 641 000 лв. се отхвърля като недоказани.
Осъжда подсъдимите Малина и Стойка Тимеви да заплатят солидарно на държавното
съкровище
разноски по делото 1700 лв., както и съдебни мита в размер на 3600 лв., а Малина Тимева да заплати и сумата 2730 лв.
съдебни мита. Веществените доказателства - желязната каса, заедно с намиращите се в нея вещи и скъпоценности, да се върне на Л. Лулчев, заедно с приложените към делото скъпоценности: огърлица с брилянти и смарагди; златна гривна без брилянти, два чифта златни обици с брилянти; един чифт без брилянти; един златен часовник с развалени капаци; един златен пръстен с брилянти; един златен пръстен със син камък; Вещественото доказателство „тесла” да се конфискува и. се предаде в полза на фонда „Затворно дело”, а пешкира да се повърне на Любомир Лулчев. Присъдата е неокончателна и може да се обжалва в месечен срок от днес.” СЛЕД КАТО ПРОЧЕТЕ ПРИСЪДАТА, председателят се обърна към подсъдимите: „Подсъдими!
към текста >>
54.
II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Съдът присъжда в полза на държавното
съкровище
целия имот на осъдения или част от него.
Член 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра. Член 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от права по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги.
Съдът присъжда в полза на държавното
съкровище
целия имот на осъдения или част от него.
Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшествуващата алинея. Член 5. Министерският съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители. Главният народен обвинител и обвинителите с възможно най-голяма бързина събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, предвиждат мярка за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда. Член 6.
към текста >>
55.
VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
ги осъжда на смърт, както и да заплатят в полза на държавното
съкровище
по 5 милиона (5 000 000) лева глоба, като присъжда в полза на същото
съкровище
целия им имот с лишение от правата по чл.
- чл. 2, точка 1, 2, 3, 6, 7 и 10 за всички, а за Иван Иванов Багрянов, Първан Драганов, д-р Александър Станишев, д-р Александър Сталийски и Борис Колчев без п. 10 от с. з. и чл. 4 с. з.
ги осъжда на смърт, както и да заплатят в полза на държавното
съкровище
по 5 милиона (5 000 000) лева глоба, като присъжда в полза на същото
съкровище
целия им имот с лишение от правата по чл.
30 от Наказателния закон. II. Признава подсъдимите: проф. Михаил Петров Арнаудов от гр. Русе, 66-годишен, бивш министър на народното просвещение от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Руси Стефанов Русев от гр. Котел, 48-годишен, бивш министър на правосъдието и на земеделието и на държавните имоти от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Христо Василев Вълев от с.
към текста >>
за виновни, че са извършили гореказаните престъпни деяния, вследствие на което ги осъжда: първите двама - на доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона (3 000 000) лева в полза на държавното
съкровище
и в полза на същото
съкровище
присъжда целия им имот, а вторите двама да изтърпят по 15 (петнадесет) строг тъмничен затвор, да заплатят на държавното
съкровище
по 1 000 000 (един милион) лева глоба като присъжда в полза на същото
съкровище
целия им имот.
Признава подсъдимите: проф. Михаил Петров Арнаудов от гр. Русе, 66-годишен, бивш министър на народното просвещение от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Руси Стефанов Русев от гр. Котел, 48-годишен, бивш министър на правосъдието и на земеделието и на държавните имоти от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Христо Василев Вълев от с. Габарево, Казанлъшка околия, 52- годишен, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 1 юни до 2 септември 1944 г.
за виновни, че са извършили гореказаните престъпни деяния, вследствие на което ги осъжда: първите двама - на доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона (3 000 000) лева в полза на държавното
съкровище
и в полза на същото
съкровище
присъжда целия им имот, а вторите двама да изтърпят по 15 (петнадесет) строг тъмничен затвор, да заплатят на държавното
съкровище
по 1 000 000 (един милион) лева глоба като присъжда в полза на същото
съкровище
целия им имот.
С лишени от правата по чл. 30 от НЗ за първите двама завинаги, а за вторите двама по за 20 (двадесет) години откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. ІІІ. Признава подсъдимите: Йордан Атанасов [Анастасов? ] Севов от гр. Търговище, 53- годишен; Любомир Христов Лулчев от гр.
към текста >>
4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното
съкровище
по 5 милиона (5 000 000) лева, първите осем души, като присъжда на същото
съкровище
и целия им имот с лишения завинаги от права по чл.
София, 34-годишен и Станислав Александров Балан от гр. София, 47-годишен; за виновни като съветници на покойния цар и на регентите в разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г,; със своите действия, писания, разговори, съвети са допринесли дейно и съществено за излагане сигурността на държавата и да бъдат сключени международни договори с воюващи държави, да бъде нарушаван обявеният неутралитет към СССР, да бъде обявена война на Англия и Съединените американски щати, да бъдат изпращани войски в Югославия и Гърция, да бъдат извършвани убийства и да бъдат гонени евреите и въобще да се води прогерманска политика, поради което и на основание чл. 2, п. 10 и чл.
4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното
съкровище
по 5 милиона (5 000 000) лева, първите осем души, като присъжда на същото
съкровище
и целия им имот с лишения завинаги от права по чл.
30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното съкровище по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното съкровище целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл. 30 от НЗ откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с. Светлен, Поповска околия, 43-годишен, първият - министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр.
към текста >>
30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното
съкровище
по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното
съкровище
целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл.
София, 47-годишен; за виновни като съветници на покойния цар и на регентите в разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г,; със своите действия, писания, разговори, съвети са допринесли дейно и съществено за излагане сигурността на държавата и да бъдат сключени международни договори с воюващи държави, да бъде нарушаван обявеният неутралитет към СССР, да бъде обявена война на Англия и Съединените американски щати, да бъдат изпращани войски в Югославия и Гърция, да бъдат извършвани убийства и да бъдат гонени евреите и въобще да се води прогерманска политика, поради което и на основание чл. 2, п. 10 и чл. 4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева, първите осем души, като присъжда на същото съкровище и целия им имот с лишения завинаги от права по чл.
30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното
съкровище
по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното
съкровище
целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл.
30 от НЗ откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с. Светлен, Поповска околия, 43-годишен, първият - министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр. Дряново, 72-годишен, бивш министър без портфейл; Димитър Любомиров Гичев от гр.
към текста >>
Присъжда в полза на държавното
съкровище
на първите двама целия им имот, като завинаги в полза на същото
съкровище
и глоба от три милиона (3 000 000 лева). V.
30 от Наказателния закон завинаги; вторите трима - да изтърпят по една година строг тъмничен затвор, с лишения от права по чл. 30 от Наказателния закон за две години; а останалите четирима във връзка с чл. 61 от Наказателния закон да изтърпят по една година тъмничен затвор, с лишение от права по чл. 30 от Наказателния закон по една година, откак присъдата може да бъде турена в изпълнение, като изпълняването на наказанието отлага съгласно чл. 1 от Закона за условното осъждане.
Присъжда в полза на държавното
съкровище
на първите двама целия им имот, като завинаги в полза на същото
съкровище
и глоба от три милиона (3 000 000 лева). V.
Признава починалите подсъдими: Иван Попов, бивш министър на външните работи и изповеданията от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г.; инж. Васил Минков Радославов, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п. 1, 2, 3, 6, 7 и 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., а за последния без п.
към текста >>
з., като присъжда в полза на държавното
съкровище
целия им имот: Присъдата не подлежи на обжалване и одобрение.
до 11 април 1942 г.; инж. Васил Минков Радославов, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п. 1, 2, 3, 6, 7 и 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., а за последния без п. 10 от с.
з., като присъжда в полза на държавното
съкровище
целия им имот: Присъдата не подлежи на обжалване и одобрение.
Председател: (Подпис) В. Шулев Членове: (Подпис) Стефан Василев Манов (Подпис) Давид Николов Гечев (Подпис) Йордан Иванов Шумков (Подпис) Рада Тодорова (Подпис) Мишо Димитров Мишев (Подпис) Серги Георгиев Златанов (Подпис) Вера Начева Иванова (Подпис) Райна Тодорова Петкова (Подпис) Емануил Елисеев Манов (Подпис) Димитър Митов Тошев (Подпис) Васил Христов Гурбов и (Подпис) Тодор Милев Божилов Вярно с оригинала, Председател на съда: (Подпис: не се чете)
към текста >>
56.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Този аспект пречи извънредно много на успеха в живота, но дава богати жизнени опитности и от това гледище те съставляват голямо
съкровище
за душата й.
Това беше последното й изкачване на връх Мусала. На връщане пак за ръка я водех надолу, почти до Боровец. Тя се умори, но остана много доволна, че отиде близо до Бога. (Слънце квадрат Сатурн). Това е един от най-неблагоприятните аспекти, който из основи разслабва устойчивостта на родената и й докарва много-разнообразни страдания.
Този аспект пречи извънредно много на успеха в живота, но дава богати жизнени опитности и от това гледище те съставляват голямо
съкровище
за душата й.
Родената през целия си живот ще се чувства изоставена и лишена от всякаква свобода. Това е един външен опит на природата, но се поражда от нейните вътрешни качества и изяви. Това означава, че тя трябва да промени характера си и да проявява навсякъде в живота си доброто и любовта, за да осмисли и изпълни задачата, която Бог й е дал. Родената ще обича да се затваря в себе си, като става песимистка, враг на радостта, като проявява слабо внимание или изобщо няма да се интересува от чувствата си към другите и ще бъде малко опърничава. Показва брак със строг мъж (кармически), който ще я контролира.
към текста >>
57.
II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Учителят обяснява, че когато има нужда от средства, отива някъде в гората, разравя едно скрито златно
съкровище
, взима си няколко жълтици - колкото му трябват, написва бележка кой и за какво е взел жълтиците и пак го заравя.
Учителят казва: „Издигнете жената, да има равни права с мъжа, за да се оправи живота на българите." (Луна тригон Плутон). Този аспект говори за правилната връзка, отношение и обмяна, които Учителят има със съществата, които работят под земята. Показва, че той винаги е имал правилно отношение към подземните богатства, животните и земята изобщо. Винаги е оценявал правилно благата, които е получавал от природата и постоянно е благодарял за всичко. Той лесно намира подземни богатства, като злато, води, нефт, руди и др.
Учителят обяснява, че когато има нужда от средства, отива някъде в гората, разравя едно скрито златно
съкровище
, взима си няколко жълтици - колкото му трябват, написва бележка кой и за какво е взел жълтиците и пак го заравя.
Така гномите, които пазят съкровищата, не го преследват. Обикновеният човек, като намери злато, го взима всичкото и понеже то е окървавено, той трябва да плати с живота си за него, за лакомията, която проявява. Учителят е абсолютно издръжлив при болести, лесно се справя и освобождава от тях и не се плаши от никакви физически изпитания. Той обича земята и умее да я обработва добре, като едновременно благославя труда на всички земеделци. Веднъж го питат - къде се намира в този момент неговия пръв ученик.
към текста >>
58.
2. Защо днес всички стават натуристи? Библиотека за природолечение. № 1
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
А е необходимо да се знае прилаганието на всички тия здравни принципи по отношение на нашето здравословно състояние, на веротърпимостта на нашия организъм, зависимо работата, която трябва да извършваме, начина на живота в дадена среда, физиологическите и биологическите необходимости, състоянието на душата и пр., ако, наистина, искаме да запазим
съкровището
на здравието си. 7.
Защото най-елементарното начало на здравия разум дава да разберем, че първото и най-полезното знание за човека трябва да бъде онова да познае естествените физиологически и биологически закони, които нареждат нашето здравно съществувание. 4. Защото и тия, които са дарени с добра воля и са старателни по отношение на здравието си, не познават начала на здравното съществувание и често пъти, вярвайки, че правят добро, насилват законите на природата. А, като се насилват често тия закони, нашият организъм след известно време не е в състояние и сила да реагира за постоянно подържание на органическото равновесие или да развива всичката своя дейност и затова впоследствие постепенно се покварява и вехне, страда от разни разстройства, заболява и, ако причините не се отстранят навреме, умира в гърчения, болки и задушавания. 5. Защото човек, който има добър разум и просвета, предпочита да спре- варва злото, отколкото да го лекува, след като е страдал толкова много и излагал в опасност съществуванието си. 6. Защото не е достатъчно да се знае, че животът само в открито дава здравие, че слънчевата светлина обогатява и засилва червените телца в кръвта, че чистотата в тялото предпазва от болестите, че движението, гимнастиката засилват организма, че умереното и въздържанието в яденето и в пиенето са основа на здравието и пр.
А е необходимо да се знае прилаганието на всички тия здравни принципи по отношение на нашето здравословно състояние, на веротърпимостта на нашия организъм, зависимо работата, която трябва да извършваме, начина на живота в дадена среда, физиологическите и биологическите необходимости, състоянието на душата и пр., ако, наистина, искаме да запазим
съкровището
на здравието си. 7.
Защото с лошото прилагание в практика законите, които направляват нашето съществувание, не само, че не се постигат трайни резултати, но понякога се влошават много нашите здравословни условия. 8. Защото нашата слаба цветуща външност, бледен и моравен цвят на лицето, пълнотата - затлъстяванието или крайната мършавост, слабостта в зрението, крайната нервна възбуда, леността в труда, болезненото и стеснително ходение, физическите разстройства, хилядите видове на мания, лудост, разните проявления на болестите по недостиг и липса на функционалност в органите, в обмяна на веществата, органически разстройства и др., турят наясно нашата некомпетентност по законите на природата или нашата слаба и осакатена памет. 9. Защото, който наблюдава законите на природата с разумни критерии, освен че има здрав вид, нормален цвят, кротък характер и е весел, но не е никога фанатик, нито мизантроп и не желае никак злото на ближния си, а обича и почита подобния си като себе си. 10. Защото, който наблюдава законите на природата, обича труда, а следователно полезен е на себе си и на други, има по-голямо почитание към семейството и към потомството си, точен е в думите си, решителен и силен в действията си, и въобще, такивато днес са необходими за величието и благоденствието на България. Това е нашата програма и цел.
към текста >>
59.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
1 Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (
съкровище
от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното." Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история' пасаж от писмото на Ригс, пише: "Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание." Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.
С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб.
1 Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (
съкровище
от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното." Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история' пасаж от писмото на Ригс, пише: "Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание." Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.
Българска печатница в Смирна В основаната от американците българска печатница в Смирна през 1837 г. д-р Ригс издава на разбран български езикдуховно-просветни книги, които лакомо се поглъщат от пъшкащите под двоен ярем наши братя. За да изпъкне по-нагледно това народополезно дело на Ригса, нека споменем за съчиненията на един почти неизвестен досега български елинист Иван Симеонов от с. Търлис, Македония. Този рядък коментатор на гръцки класици, който може да се сравни с друг наш прочут елинист Никола Савов Пикколо от Търново, написа всичките си съчинения на гръцки език.
към текста >>
60.
1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени
,
,
ТОМ 24
Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (
съкровище
от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.
Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха. От онова време и досега "Зорница" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество. "Зорница" е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж. ------------------------------------------------------------------ * Заб. 1.
Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (
съкровище
от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.
към текста >>
61.
6.4. Дъновото движение в България
,
,
ТОМ 24
Животът е
съкровище
, което ние трябва да пазим чрез мъдростта.
Животът е съвършен, но удоволствията, суетата, грешните мисли и грешните страсти ограничават естествената проява на живота. Животът е добър. Няма лош живот. Но промените, които човек прави в него може да причинят страшни резултати. И затова се говори за "светски" живот, "духовен" живот и "вечен" живот.
Животът е
съкровище
, което ние трябва да пазим чрез мъдростта.
Нека твоят живот да тече от Божествения си извор - любовта, която изключва всички страдания. Освети живота с истината, която дава свобода във всички направления. Животът има своята Зора, своя Изгрев и своя Зенит. Неговата Зора е Любовта; Изгревът му е Мъдростта, а неговият Зенит е Истината. Тази доктрина не чух в цялата й пълнота тази сутрин.
към текста >>
62.
11. Надежда Конова
,
,
ТОМ 24
Може би така се чувствува иманяр, който е научил, че ето, на върха на тая скала има скрито
съкровище
, несъмнено грамадно богатство, но който не може да намери начин да се качи върху непристъпната скала, гдето то е скрито.
" Стори ми се, че някаква тежка ръка се стовари върху мене и аз се олюлях:"и прости нашите дългове, така, както и ние прощаваме на нашите длъжници"! Значи, за да ми прости Бог, аз също трябва да простя на нея, на моята рождена сестра? Същата черна неблагодарница, която посягаше на залъка ми! Нима на Бога е толкова мъчно да прощава за грешките ни така, както ние не можем да си прощаваме? Тая нощ аз не спах.
Може би така се чувствува иманяр, който е научил, че ето, на върха на тая скала има скрито
съкровище
, несъмнено грамадно богатство, но който не може да намери начин да се качи върху непристъпната скала, гдето то е скрито.
Когато пристъпих при Учителя, аз треперех като лист. Не бих могла да кажа защо треперя. Той каза спокойно: - Но защо треперите? - И ми показа стол да седна. После, без да съм продумала нито дума, той каза като на Себе си три приказки: - Кучето, като не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.
към текста >>
63.
136. Легендата за скъпоцения камък
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
На пътя го настигнал старец, който му казал, че може да го заведе при
съкровището
.
136. Легендата за скъпоцения камък Един ден намерих вкъщи плик донесен от брат Гавраил и като го отворих, прочетох една чудна легенда, разказана му от Учителя, с поръчка да ми я предаде, за да я претворя в поема. Още същата вечер седнах да я пиша, но тя се изля на английски език. "В едно царство имало традиция, който донесе най-големия скъпоценен камък на царя, да бъде назначен като пръв министър. Тръгнал един младеж към планината да търси такъв камък.
На пътя го настигнал старец, който му казал, че може да го заведе при
съкровището
.
Но условието, което старецът му разкрива, го смущава. Той му казва, че ако занесе камъка на царя и стане пръв министър, ще потъне в морето, както бе потънала звездата, която бе видял насън и ще се издигне тогава, когато дъното на морето стане планински връх. А той може да види камъка и отнесе образа му в сърцето си и да стане служител на скъпоценната си душа, която би му открила пътя към небето. Той сам трябва да разреши изхода на борбата, която ще се породи в него и когато вземе решение да го повика, той ще слезе и ще го поведе по път, непознат на никого дотогава, защото той не познава и странника."
към текста >>
64.
IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ; 1. ПРЕДГОВОР
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Те съставляват ценно
съкровище
и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание.
София, Лазар М. Котев, 1913. 1. ПРЕДГОВОР Свещената за нас българите Балканска Освободителна война покоси живата на много млади интелигентни сили, грабна много скъпи жертви, погреба безвъзвратно много светли надежди и хвърли в дълбок траур много български семейства. Но нека ни теши мисълта поне, че върху свещените кости на тези скъпи герои се изгради величието на целокупното ни Отечество и се осъществи вековния ни народен идеал и че от изобилно пролятата юнашка кръв, изгря сияйното слънце на свободата за поробените ни братя. На нас, живите и близки на тях до сърце, се налага свят дълг да направим всичко възможно, за да увековечим паметта и обезсмъртим имената на тези мили герои на вечни времена и ги завещаем на потомството.
Те съставляват ценно
съкровище
и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание.
Най-доброто средство за увековечаване паметта на починалите герои е да се опишат делата и подвизите им и се завещаят за пример и назидание на поколенията. Това ще бъде един жив и несъкрушим навеки паметник за тях, който ще разнася безсмъртната им слава между народа и ще буди в младите поколения непреодолимо желание и стремеж за подражание. За горната цел ние се заехме да напишем и издадем биографиите на загиналите през войната офицери. Сведенията сме черпили от най- достоверни източници. Особено тези за бойните им подвизи и геройската им смърт сме събирали на самото бойно поле от очевидци-свидетели.
към текста >>
65.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Препоръча ми „
Съкровище
на смирените” от Метерлинк.
Пак отивам обаче при Него, ей тъй, отивам. Онази радост на клетките пак се възобновява. Радост на клетките - чуден израз. Никога отпреди не съм мислила за такова нещо, а сега. Той ме пита какво чета.
Препоръча ми „
Съкровище
на смирените” от Метерлинк.
Каза ми пак да довърша образованието си. Имало вечерна гимназия. Питам Го, защо там между простия народ, можех да пиша поезия, а тук, откак срещнах големи български поети, не ми се удава почти нищо. Той каза, че сянката на големите дървета пречи да се развият по-малките. Пожела да Му прочета нещо.
към текста >>
Подвързах си красиво „
Съкровище
на смирените” и другите книжки, които ми подари Той.
XIII, с. 59-334 (спомените й), сн. 11-24] и в дневна, и във вечерна гимназия. И тя ми подарява няколко беседи и ме кани във вечерната гимназия. Но не съм ли вече стара да се уча!?
Подвързах си красиво „
Съкровище
на смирените” и другите книжки, които ми подари Той.
Но нищо не разбирам - и те са мъчни като „Федон” от Платон и като драмите на Ибсен. Но все пак ги нося със себе си и колчем седна в градската градина, разгръщам ги, чета, ако и да не ги разбирам. Но както разбрах „Федон”, така ще разбера и тия, но иска четене. Най-после Цаню ме заведе при майка си. Старата жена ме прие много любезно.
към текста >>
В „
Съкровище
на смирените” разбрах мъничко около „мълчанието” и нищо друго.
Всичко би било хубаво в тях, ако не е този Павел, който пуши и пие на тяхна сметка и плаши гостите. Аня ми свири на пиано. По моя път почват да блещукат вече светли звездици и почва да просъмва. Първо Саша, после Надя, Паша и Аня. Те всички имат вяра в мене и неусетно ме подтикват към работа, учение.
В „
Съкровище
на смирените” разбрах мъничко около „мълчанието” и нищо друго.
Имало два вида мълчание - живо и мъртво мълчание. Уроците по немски вървят. С учебника още по-добре. Уча цели пасажи наизуст. Искам да свикна с изговора.
към текста >>
Хубаво, така е, мисля си, но според „
Съкровище
на смирените” не е така.
Тежка зима, люта зима, дебел сняг и премръзнали бузи за новата 1917 година. Не можах да си купя по-дебела дрешка - не. Новата колежка Самоходова много ми се радва; говори много. Думите й текат една след друга. Все за високи идеи говори, морал и възвишеност.
Хубаво, така е, мисля си, но според „
Съкровище
на смирените” не е така.
Не приказвай толкова. Чапаринова - адски мълчи, Самоходова -адски приказва. И двете имат „видения” и говорят за святост. Очите на Негенцова се смеят. Само очите.
към текста >>
66.
МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Mein Schatz [(нем.) мое
съкровище
] ми вика направо; просто се разболял за мене.
” Майка му ме помоли да ги посетя. Николчо все й разправял за една хубава лелка. Винаги ще й бъда драга гостенка. Горкият Ulius Mucke Zesar-от Potsdam в Русе, командировка и писма, писма. Най-после го върнаха тук.
Mein Schatz [(нем.) мое
съкровище
] ми вика направо; просто се разболял за мене.
Щом свърши войната, веднага ще ме вземе със себе си. Там ще имаме деца. Много деца! Радва се на моя напредък по немски език. В това той вижда гаранция за моята вярност... Говори още много неща, но кой му разбира.
към текста >>
67.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
До възглавницата ми: „
Съкровище
на смирените” и петте брошурки на Учителя, също и коженото тефтерче с позлатени листи, металическа рамка и заключалка.
Одеялото е в ръцете на притежателя. Merci, frere! [(фр.) Благодаря, братко! ] Лягам и не ставам вече. Осемнадесет дни между живота и смъртта.
До възглавницата ми: „
Съкровище
на смирените” и петте брошурки на Учителя, също и коженото тефтерче с позлатени листи, металическа рамка и заключалка.
Това е смъртта. Виждам я как се приближава; всемогъща, зла, непобедима, пръстите ми - восъчни свещи и кръвта ми изтича. Кашлицата изхвърля дробовете ми и аз виждам това. До мен пакет с кървави кърпи -моите дробове [виж “Изгревът”, т. Ill, с.
към текста >>
С треперящи пръсти турям до очите си „
Съкровище
на смирените”.
XVII, с. 652-653, сн. 20.1 - през 1918 г. в България върлува испанска болест]. Дните минават и аз изчезвам.
С треперящи пръсти турям до очите си „
Съкровище
на смирените”.
Сякаш ярка светлина озарява мозъка ми и почвам да разбирам. Чета „Любовта” от Учителя. Всичко е логично, последователно, единно. Псалом 25: „Към Тебе, Господи, възвисих душата си. Боже мой, на Тебе уповах.
към текста >>
68.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Той сам отворил и предал своето
съкровище
в царските ръце.
Деца нямал, а деца му били гълъбите, с тях живял, за тях се грижил. И те го познавали, кацали по раменете, по главата му, ръцете, сякаш го целували и нежно гугукали. Избрал два най-красиви и ги занел за сватбата на Фердинанд. Турил ги в нов кафез и сам ги отнесъл в двореца. Нищо не искал, само лично да ги предаде на княза и наистина, дали му желаната среща.
Той сам отворил и предал своето
съкровище
в царските ръце.
Монархът обожавал птиците. Стиснал горещо ръката на левента Петко от Бъта Баня и го изпратил до вратата. Там го срещнал чиновник и му връчил царска милост - пет златни наполеона. Разказва ми дядо Петко и разбърква в паницата моя елексир - оцет и захар. И снахата, и синът се грижат за мене, но кой може да сподели мъките ми - и да се досети, че тия вонящи дрехи трябва да се операт.
към текста >>
69.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Учителят вярва в скритото
съкровище
на човека.
Та сляпа ли съм да не видя какво нещо е Учителя? Може ли и сравнение да става между тях. Нищо от това, че единият е прославен, тачен, платен даже, а другия гонен, хулен, подиграван. Охо, г-н Стоян Михайловски, но извинете ме! Учителят импулсира към музика, поезия, живопис и възвишен стремеж да стана истински човек.
Учителят вярва в скритото
съкровище
на човека.
Той цени и най-малките дарби и им спомага да възраснат. Той те озарява отвътре като едно слънце. Горестта, каквато и да е тя, изчезва пред Него, както сланата пред слънчевите лъчи. Учителят не подкупва никого нито с думи, нито с погледи. Напротив, той често е сериозен, даже строг.
към текста >>
Тия документи в които Дантес изпърво не вярва, подире наистина го отвеждат до небивало скрито
съкровище
- баснословно по обем и съдържание.
Евгени Сю ни пренася във времето на инквизицията, които наистина са князе по цялото земно кълбо. В „Граф Монте Кристо” се разправя за нечутите страдания, сполетели невинен човек. Пострадалият е честен и благороден. Всред ада намира спасението си. Съумява да избегне страшния доживотен затвор, заедно с тайнствените планове, поверени му от полуумен затворник старец.
Тия документи в които Дантес изпърво не вярва, подире наистина го отвеждат до небивало скрито
съкровище
- баснословно по обем и съдържание.
Станал техен собственик героят намира и друго щастие - верността и обичта на една прекрасна жена, която го обича. Мене ми се чини, че тази жена символизира висшата душа, съкровище на тогава, който успее да издържи на изпитанията с цената на лично благородство и честност. Намереното богатство спада също към онова процъфтяване и умъдряване на душата - възкресението на Христа. Но пак ще я прочета и ще видя що още би ми разкрила тя. 8 МАЙ 1923 г.
към текста >>
Мене ми се чини, че тази жена символизира висшата душа,
съкровище
на тогава, който успее да издържи на изпитанията с цената на лично благородство и честност.
Пострадалият е честен и благороден. Всред ада намира спасението си. Съумява да избегне страшния доживотен затвор, заедно с тайнствените планове, поверени му от полуумен затворник старец. Тия документи в които Дантес изпърво не вярва, подире наистина го отвеждат до небивало скрито съкровище - баснословно по обем и съдържание. Станал техен собственик героят намира и друго щастие - верността и обичта на една прекрасна жена, която го обича.
Мене ми се чини, че тази жена символизира висшата душа,
съкровище
на тогава, който успее да издържи на изпитанията с цената на лично благородство и честност.
Намереното богатство спада също към онова процъфтяване и умъдряване на душата - възкресението на Христа. Но пак ще я прочета и ще видя що още би ми разкрила тя. 8 МАЙ 1923 г. Ръкописно изпращам лекции от специалния клас в провинцията. Така се свързвам с много братя и сестри, с които си пиша.
към текста >>
70.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Но смъртно болен е той и неговите изповеди пред затворения невинно Дантес осветляват последния върху мястото и плана на
съкровището
.
Защо трябваше да я прочета? Заради сантименталния ли роман с Mersedes или за баснословното богатство на Dantes? Не, тук има друго нещо. Там има един затворен старец, когото смятат за луд, защото постоянно разказвал, че притежава неизчерпаемо богатство. Той, в разстояние от 15 години е успял с шъпата си да прокопае подземен изход от затвора до морето, по който смята да избяга.
Но смъртно болен е той и неговите изповеди пред затворения невинно Дантес осветляват последния върху мястото и плана на
съкровището
.
Наистина Дантес, скрит под смъртния саван на стареца, успява да бъде хвърлен в морето и там с нож се освобождава от мъртвешкия чувал. И под стрелбата на пазачите успява да избяга далеч в морето, да намери острова и открие съкровището. Там намира любима жена, която го обожава. Да, досетих се! Значи и аз, ако постоянствувам, ден след ден, ще мога да прокопая път от моята тъпотия до освобождението на Dantes - моят подтиснат ум ще намери съкровището на разумната природа -душата си.
към текста >>
И под стрелбата на пазачите успява да избяга далеч в морето, да намери острова и открие
съкровището
.
Не, тук има друго нещо. Там има един затворен старец, когото смятат за луд, защото постоянно разказвал, че притежава неизчерпаемо богатство. Той, в разстояние от 15 години е успял с шъпата си да прокопае подземен изход от затвора до морето, по който смята да избяга. Но смъртно болен е той и неговите изповеди пред затворения невинно Дантес осветляват последния върху мястото и плана на съкровището. Наистина Дантес, скрит под смъртния саван на стареца, успява да бъде хвърлен в морето и там с нож се освобождава от мъртвешкия чувал.
И под стрелбата на пазачите успява да избяга далеч в морето, да намери острова и открие
съкровището
.
Там намира любима жена, която го обожава. Да, досетих се! Значи и аз, ако постоянствувам, ден след ден, ще мога да прокопая път от моята тъпотия до освобождението на Dantes - моят подтиснат ум ще намери съкровището на разумната природа -душата си. МАРТ [1924 г.] „Изгрев” е вече наш. Тъй го наричаме, защото от него посрещаме слънцето.
към текста >>
Значи и аз, ако постоянствувам, ден след ден, ще мога да прокопая път от моята тъпотия до освобождението на Dantes - моят подтиснат ум ще намери
съкровището
на разумната природа -душата си.
Но смъртно болен е той и неговите изповеди пред затворения невинно Дантес осветляват последния върху мястото и плана на съкровището. Наистина Дантес, скрит под смъртния саван на стареца, успява да бъде хвърлен в морето и там с нож се освобождава от мъртвешкия чувал. И под стрелбата на пазачите успява да избяга далеч в морето, да намери острова и открие съкровището. Там намира любима жена, която го обожава. Да, досетих се!
Значи и аз, ако постоянствувам, ден след ден, ще мога да прокопая път от моята тъпотия до освобождението на Dantes - моят подтиснат ум ще намери
съкровището
на разумната природа -душата си.
МАРТ [1924 г.] „Изгрев” е вече наш. Тъй го наричаме, защото от него посрещаме слънцето. Пълен е с цветя, тръне и бодили. Нареждаме се по 20 души на линия и въоръжени с ножчета, изчистваме я от корен от бодилите. Тук-таме - палатки.
към текста >>
71.
3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
При дверите на щастие сияйно Найдох
съкровище
омайно.
Там грееха словцата кратки За вси създания думи сладки: Душа съм радостна, щастлива; Духът на Бога в мен се влива. Стремя се към животът вечни - Звезда блестяща в пътят Млечни. Разбрах що е Великодушие И видях що е Всеопрощение. Почувствувах и що е Благост - Изпълни се духът ми с драгост. Туй новото научих горе В мирът на чистите простори.
При дверите на щастие сияйно Найдох
съкровище
омайно.
30.XI.1926 г., вторник. P.S. Вярвам, че много може да се пише още и могло би всичко по-хубаво да се изкаже, но това ми се удаде сега. Още отсега виждам как биха могли да се сменят някои думи с други, по-красиви, но то ще остане за бъдаща преработка. Моля Ви, кажете си думата. Много Ви благодаря, че ми обърнахте предварително вниманието върху кое именно трябва да се спра.
към текста >>
72.
4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Вземам само онова,което ме възрадва от думите Ви и тях поставям като
съкровище
в душата си.
Хелмира ! Душе Божия ! Красив е възгласът Ви в последното Ваше писмо, предадено ми вчера чрез Емил. Винаги Любовта Божия е гледала към малките, ще гледа и ще ги възраства и в бъдаще. Не се спирам на някои необходими обяснения върху принципално изнесените в моето писмо истини.
Вземам само онова,което ме възрадва от думите Ви и тях поставям като
съкровище
в душата си.
Само така и Вий, и аз ще отдаваме нужната цена на туй неземно приятелство, което Бог всели между душите ни. Само за Ваше спокойствие ще Ви кажа, че стремежа ми е да Ви съдействам само в онова, което е драговолно Ваше желание. Ето защо още еднаж Ви моля, отхвърлете ония опасения, които биха Ви тревожили и спрете поглед само на духовната страна. Днес отбягвам всякакви цитати, а и съветът ми цели само хармонията между нас. Не само това, но подобно оня жител на Слънцето и аз ще Ви кажа: „Обичай Коломбо!
към текста >>
„Благословен Господ Бог наш, велик и славен, който в тия дни ми подари
съкровище
ценно !
- Асавита, ето аз стоя пред заключената врата на твоята Велика тайна. Чувам зад нея твоите стъпки и звън на откпючване. Стоя и те чакам, предвечна моя, за да ти се отдам цяла, да стана твоя истинска сестра и съработница. С привет: Хелмира 29-30 ЮНИЙ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 29 юний 1928 г. Хелмира !
„Благословен Господ Бог наш, велик и славен, който в тия дни ми подари
съкровище
ценно !
А това съкровище е Хелмира, душата ми..., Хелмира, душата ми ! ” Само Божията Любов е Любов! Ето че към поздравленията, които от всякъде се отправят Вам, идва и поздравлението на Асавита. Ще се отличава ли то с нещо оригинално? Радвам се наедно с Вас, че така блестяще мина всичко!
към текста >>
А това
съкровище
е Хелмира, душата ми..., Хелмира, душата ми !
Чувам зад нея твоите стъпки и звън на откпючване. Стоя и те чакам, предвечна моя, за да ти се отдам цяла, да стана твоя истинска сестра и съработница. С привет: Хелмира 29-30 ЮНИЙ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 29 юний 1928 г. Хелмира ! „Благословен Господ Бог наш, велик и славен, който в тия дни ми подари съкровище ценно !
А това
съкровище
е Хелмира, душата ми..., Хелмира, душата ми !
” Само Божията Любов е Любов! Ето че към поздравленията, които от всякъде се отправят Вам, идва и поздравлението на Асавита. Ще се отличава ли то с нещо оригинално? Радвам се наедно с Вас, че така блестяще мина всичко! Тревогите, вълненията и цялото онова напряжение, в което бяхте толкова време, знаете ли какъв отпечатък оставят върху Вас?
към текста >>
Ако днес Вашето приятелство ми се дарява в такъв размер мисля, че съм права като нарекох това „
съкровище
ценно.” И тъй, в неделя - 8 юлий ще очаквам.
Сега чувствувам нужда да Ви обясня оня възглас в началото на настоящето. Тази мисъл се оформи в съзнанието ми като порастна в тоя си вид в продължение на половин час. Бях прочела само завършека на писмото Ви, без да знам, че вътре и Вий пишете за „дарът на Дарителя”. Това, и Вашият последен зов в писмото Ви, ме наведоха на ред мисли как в миналите години дните през май и юни обикновено ми носеха тъги и скърби. Но така се изпълва и оная велика мъдрост, че тъги и скърби са богатство за душата в бъдни дни!
Ако днес Вашето приятелство ми се дарява в такъв размер мисля, че съм права като нарекох това „
съкровище
ценно.” И тъй, в неделя - 8 юлий ще очаквам.
В. В. Асавита
към текста >>
73.
4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Всякога мисля за Хелмира, обещаното мен
съкровище
!
След последното ми писмо до Вас, не избегнаха от строгото лице на съдбата усмивки, а заедно с това възможности и да се ползвам от машината. Но, не Ви писах, ползувайки се от почивката, която настъпи между нас след проектираната красива среща на „Резньовете”. От това състояние ме изтръгна завчера Емил, казвайки ми: „Защо не си спомняте за Олга? Тя е тъжна и пита за Вас! ” Не!
Всякога мисля за Хелмира, обещаното мен
съкровище
!
Вее ден и всеки час душата ми към нея се стреми! Вий искате да знаете дълго ли плодът ще остане още на дървото; дълго време, защото се касае за узряването на един необикновен духовен плод, наречен „съвършено духовно приятелство”! Не знам, Учителят ли обича числото двадесет, или случайно го често употребява, но и за нашата дружба Той предвижда двадесет години работа! И колчем Ви виждам близко при себе си на завоите в нашия път, всякога казвам: „Ето, тия двадесет години изминаха преди време! ” Уви!
към текста >>
Ония, на които спираше внимание моят възлюблен, веднага ставаха интересни за мен, бивах тяхна приятелка и търсих красивото в душите им, което бе пленило моето
съкровище
!
Колкото за вниманието му към сестра Ст., ето нещо което щом узнах ме много озадачи, как Вий ще го понесете! Но дерзайте! Това ще Ви даде възможност да опитате силата на характера Ви! Нима не бях и аз някога изложена да намразя съперницата си, не беше ли близко до мен отмъщението! И когато надмогнах всичко това, вкусих насладата да видя колко е приятно да възлюбиш своите съперници.
Ония, на които спираше внимание моят възлюблен, веднага ставаха интересни за мен, бивах тяхна приятелка и търсих красивото в душите им, което бе пленило моето
съкровище
!
Вий имате всички условия в тоя случай да постъпвате както мен. А той ще страда! Защото волностите в любовта не са позволени и страданията причинени някому, нам се връщат рано или късно! Мислих и за сестрата! Изглежда, че ней е потребна такава опитност, защото Учителят по повод на тия връзки ми каза: „В любовта има страдание, а в безлюбието - мъчение, така че по-добре е да страдат!
към текста >>
74.
1.2. РЕЧНИК
,
Олга Славчева
,
ТОМ 26
Ich bin zwei-und-zwanzig Jahre (нем.) - Аз съм на двадесет и две години Kamerad (нем.) - другар Kette (нем.) - верига L’amour (фр.) - любов Liebe (нем.)-любов Majestat (нем.) - величество Mein einziges Gluck in der Welt, mein Sonnenstrahl (нем.) - Мое единствено щастие в света, мой слънчев лъч Mein Gluck, mein Kind, Susse (нем.) - моето щастие, моето дете, сладост Mein Schatz (нем.) - мое
съкровище
Merci, frere!
(нем.) - Цвете, дете! Brot und GOrtel (нем.) - хляб и колан Brot und GOrtel und Salz (нем.) - хляб и колан и сол Соа - soie (фр.) - коприна Das ist Gurke (нем.) - Това е краставица Das ist Gurtel (нем.) - Това е колан Donnerwetter (нем.) - израз, показващ гняв или учудване Dormi (итал.) - сън, спя Dreiftig - nicht mehr (нем.) - тридесет - не повече Du bists meine Pupile (нем.) - Ти си моята зеница Eifersuchtigkeit (нем.) - ревност Ein Zettel (нем.) - бележка Einzahl (нем.) - единствено число Freund (нем.) - приятел Geliebte schwester. (нем.) - обична сестра Die geliebte Freundin des Ohrtels (нем.) - любимата приятелка на Йортел Genitiv Wessenfall (нем.) - родителен падеж Grune Gemuse wasserig, von manchmal ist bitter, (нем.) - зелен зеленчук, воднист, понякога е горчив. Grtine Gemuse wasserig - hart, (нем.) - зелен зеленчук, воднист -трудно Die Hande des Herr Basala sind schon und weiss. (нем.) - ръцете на г-н Базала са хубави и бели.
Ich bin zwei-und-zwanzig Jahre (нем.) - Аз съм на двадесет и две години Kamerad (нем.) - другар Kette (нем.) - верига L’amour (фр.) - любов Liebe (нем.)-любов Majestat (нем.) - величество Mein einziges Gluck in der Welt, mein Sonnenstrahl (нем.) - Мое единствено щастие в света, мой слънчев лъч Mein Gluck, mein Kind, Susse (нем.) - моето щастие, моето дете, сладост Mein Schatz (нем.) - мое
съкровище
Merci, frere!
(фр.) - Благодаря, братко! Morgen! (нем.) - Утре! Mucke (нем.) - комар Nur einige minuten. Sei glticklich, meine liebe.
към текста >>
75.
2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Приличат на заключено
съкровище
, що едничка пролетта може да отключи.
над морското равнище. Лъкатушим полека. Заставаме, гледаме бялото море от сняг около нас, упиваме се от Божествената гледка и пак поемаме нагоре. Ето ни веч под Резньовете. Сега те отрупани със сняг гледат към нас застрашително.
Приличат на заключено
съкровище
, що едничка пролетта може да отключи.
Сядаме върху снега. Потъваме в чудната тишина и мълчание на природата. Той е с нас. Как зорко бди за всички дали са добре пристигнали и дали всекиму е дадена и тук порция вряла вода - мощен предпазител от всички видове простуда. Когато всички пиха, Той ни каза да се наредим в 4-5 дълги редици един зад друг и по 2 метра разстояние.
към текста >>
76.
2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Сбогом, планинско
съкровище
!
О, ний ще мислим за вас, вие кичести горски грани, вие струи чисти и хладни, вие цветенца, камъчета, буболечици, мухички и птиченца. Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен въздух. Ще ви помним и не ще ви забравим. Негли вие ще ни светите в нашите задимени жилища и ще ни освежавате със сладкия си спомен. Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята свежест, о майко природо, която тъй много днес ни даде.
Сбогом, планинско
съкровище
!
Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо! Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове. Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.
към текста >>
77.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно
съкровище
.
Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем. Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива.
Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно
съкровище
.
Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки. Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище.
към текста >>
Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното
съкровище
. Хижата!
Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог. Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво! Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в дъжд. Стопи се всичкия сняг и почваме да слизаме по мътни пороища. Колко радостни се чувствувахме от тая нова баня!
Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното
съкровище
. Хижата!
Но защо ни е тя? Ние се готвим за път. Сега, наистина слизаме направо по реки и порои. Такава свежест по цялата природа! С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.
към текста >>
” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „
съкровището
” горе е намерено.
Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество. „Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „
съкровището
” горе е намерено.
Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.
към текста >>
78.
2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Върху бели кърпи се извади съестното
съкровище
.
След това почна концерта на храненето. Той дойде като най-съвършени рефрен на гимнастиката, песните и молитвата. Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението. Наредихме се в нов кръг, само че седнали. Отвориха се раниците.
Върху бели кърпи се извади съестното
съкровище
.
Даде се знак -молитвата. Изведнъж се чу дивна музика на 150 чифта лъкове и цигулки... Боже, каква хубава музика! Всеки слушаше своята цикулка и здраво държеше лъка - десницата - към бялото, меко самунче. Колко много ябълки, круши, грозде, чушки, хляб и сирене! Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини!
към текста >>
79.
2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
,
ТОМ 26
Пожари унищожили прекрасните гори, а и селскияттопор - български и чужд, е доограбил планинското
съкровище
.
Над сипеите сме вече. После в храсталаците. - Но где са приказните гори на Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби? - мисля си, катерейки се всред тънките габрови и лескови храсти. - Где са гъстите й гори, изобилни пасбища?
Пожари унищожили прекрасните гори, а и селскияттопор - български и чужд, е доограбил планинското
съкровище
.
Сега Витоша е гола, без дебели сенки, без многобройни извори. Дорде ти око стигне, нигде гъста гора, нито високо сенчесто дърво. Сега я засаждат с борове. Колко хубаво! Горката Витоша!
към текста >>
80.
2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Лицето Му е непроницаемо - прилича на
съкровище
- скрито под девет заключалки.
” - „Сега Слънцето ще изгрее! ” И отново продължавам аз - как Слънцето ме погледна, как бялото цветице ми проговори и за чудния колар. Тук спирам. Сълзите ме задавят. Той мълчи.
Лицето Му е непроницаемо - прилича на
съкровище
- скрито под девет заключалки.
Ставам да си вървя. Той ми подава ръка, целувам десницата Му и питам: „Какво ще кажете за всичко това? ” - „Ти добре изпълни задачата си” - бе късият Му отговор. Десетки години минаха оттогава. Сега цялата картина е отново пред мен.
към текста >>
81.
4.5. Писмо на Анина Бертоли до Олга Славчева (8.11.1954, Париж)
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
Баща ми е ходил в едни духовни братства в Холандия, Швейцария, казва че външната организация е много добра, чиста, спретната, богата обстановка, съвършена организация, но духовния материал беден, не може да се сравни с това безмерно
съкровище
, което Учителя остави.
Ние тук сме като барабанджий, които вървят напред за да разгласят, че един велик Учител е слязъл на земята и оставил едно велико учение. Но школата е там. Имайте пред вид, че щом ще има възможност, всички които са чули за Учителя (а те са много) ще дойдат там да видят това братство, тази школа, който Той остави, те очакват да видят нещо съвършено, истински ученици на такова голямо Учение. Вие имате една голяма отговорност, от вас очакват да видят истински ученици на школата на Бялото Братство, ще се иска много от вас, защото много ви е дадено. Едни ще дойдат пълни с ентусиазъм, други с критично око, ще бъдете разгледани с микроскоп.
Баща ми е ходил в едни духовни братства в Холандия, Швейцария, казва че външната организация е много добра, чиста, спретната, богата обстановка, съвършена организация, но духовния материал беден, не може да се сравни с това безмерно
съкровище
, което Учителя остави.
Техните шефове знаят за Учителя и за Неговата школа в София - с нетърпение чакат да дойдат да видят Неговите ученици и Изгрева, от вас зависи да прославите името Му. В нашата група нямаше никакви евреи, пък да допуснем, че има, какво лошо от това? Мъчно ми е за Паша, за гдето зрението й не се е още подобрило, писах им, но нямам отговор. Сега бих искала някои подробности върху някои движения на паневритмията! Първо упражнение пробуждане пръстите на ръката са свити като юмрук върху раменете или с върха на пръстите се пипат раменете?
към текста >>
82.
7.1. Бележки на съставителя на „Изгревът...”
,
7. ОЛГА СЛАВЧЕВА В „ИЗГРЕВЪТ ...”
,
ТОМ 26
Писмата са цяло
съкровище
за млади момичета, млади жени и за пенсионерки. 47.
5.IX.2012 г. Вергилий Кръстев 45. Началото на връзката на Олга Славчева и писмата й до и от Добринка Емануилова виж с. 154 на настоящия том. 46. Олга Славчева има приятелка в Невидимия свят, с която поддържа писмена връзка.
Писмата са цяло
съкровище
за млади момичета, млади жени и за пенсионерки. 47.
Олга получава духовното си име Хелмира (виж с. 200) и започва да се подписва с него. Под някои от поетичните си творби се подписва с X., т.е. Хелмира. В настоятият том тези творби не са публикувани - пропуснати са. 48. Олга получава пари в плик от Добринка - тя наистина получава пари, но те са изпратени от Учителя Дънов чрез различни лица. 49.
към текста >>
83.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Минали са край Него и не са успели да видят блясъка и светлината на Неговото Слово; оставили са да мине покрай тях големият блян и
съкровището
за което вероятно са бленували.
На земята няма изразни средства с които да се изрази силата, самоотвержеността, красотата на това отношение, сгрято и почиващо единствено върху любовта. Когато Учител и ученик се намерят животът навлиза в съвършено друга фаза, то е онова, което в Евангелието се казва: “от светлина в светлина, от сила в сила”. Човекът разбира, че в преходния, изпълнен с противоречия свят, какъвто представлява земята, при тоя сложен и комплициран живот с присъщия шум, суета и борби, невъзможно би било за него да се справи със задачите си като ученик. Би било не само трудно, но и опасно дори, ако зад него не стои здравата длан на Учителя, а под нозете здравата основа на Неговите принципи. Пропадането на бележити хора на изкуството се дължи на това, че те не са намерили или не са искали да намерят силната личност, ръководител и Учител, който да ги направлява и води към великата цел.
Минали са край Него и не са успели да видят блясъка и светлината на Неговото Слово; оставили са да мине покрай тях големият блян и
съкровището
за което вероятно са бленували.
Образът на Учител е очертан най-релефно по времето на Христа. Той е същество от друг свят, от друга еволюция. Той разполага с неограничени знания, сила и възможности. За него в Евангелието се казва:”Дадена му е сила без мяра”. Духовното богатство, което те носят на човечеството е неограничено.
към текста >>
Пред нас е цялото идейно
съкровище
.
Тогава бихме успели да кажем всичко, но бихме пропуснали същественото, малкото, неуловимото всред голямото богатство и движение, където човек се спира развълнуван от всичко, което се открива пред очите. Фигурата на Учителя не може да се улови нито във фотографическа камера, нито с перото и виждането на историк и писател с обикновен и познат мащаб. Човек не знае откъде да започне и как да свърши, защото няма опит, няма рутина. Събитието е неповторимо и онова, което искаме да уловим с перото,пред нас се движи вихрено. Предстои ни да обхванем един необхватен свят и със скромните човешки средства да изтръгнем поне един верен и хармоничен тон, който да легне близко до душата на човека, за да му разкаже на разбран език великото, което се случи на земята - богатството, което бе свалено, не за един човек само, не за избрани само, а за всичко живо що носи дихание на живот.
Пред нас е цялото идейно
съкровище
.
Всичко е идеално подредено като в най-уредена библиотека, разграфено, светящо. Само да посегнем и ще намерим ключове и отговори на всички въпроси, конфликти, противоречия. Проблемите са разгледани в подробности откъм всичките страни, предвидени са всичките възможности, не е пропусната сложната постановка на човешкия живот, неговия път, завоите и мъчнотиите в него. Засегнати са трите царства и като венец човешкия, най-вече от всичко е разнищен сложния механизъм на скритото, дълбокото - степените на съзнанията. Нищо не е пропуснато - нито една резка от сложния живот.
към текста >>
Той разтовари това
съкровище
на Земята и очерта пътя по който обезвереното и отрудено човечество щеше да тръгне.
Той беше най-големият приятел на човечеството през двадесетия век и донесе на това човечество огромно знание, от чиято съкровищница щяха да черпят всички строители на култура и изкуство. Човечеството ще има да благодари на Човека, на Мъдреца, на Учителя, Който облечен в скромната си дреха, разкри скритите богатства на човешката душа, опаса света със Своята силна и права мисъл и даде ново направление на човешката мисъл. Той дойде на Земята с преизпълнена кошница, учението му представляваше ненарушима канара и нямаше да се намерят сили на небето и на земята, които да се противопоставят на Учението. Както капитанът на един кораб държи в ръцете си съдбата на своя екипаж, така и Великият Учител държи в ръцете си съдбата на цялата земя, като направлява пътя и развитието на всяка душа. “Защото велика е задачата, която трябва да се изпълни - да се приеме изобилието на Божия Дух и да се възкреси Неговата Любов.” За Любовта Той говори най-много.
Той разтовари това
съкровище
на Земята и очерта пътя по който обезвереното и отрудено човечество щеше да тръгне.
Двадесетият век даде най-много открития на света и роди най-великия си син. Избрани и щастливи са ония, които всред тъмата и противоречията на нашето време са успели да Го видят и не само да свеждат почтително глава пред Него , но и да вкусят от благата вест, която Той донесе на човечеството.
към текста >>
84.
9. В името на какво ще ме съдите.
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
За Него важно беше да свърши работата на Своя Отец, да подари на човечеството духовното
съкровище
, което Той донесе.
Не е важно. Аз съм човекът в сърцето на когото живее Правдата, в ума на когото живее Истината. А Святостта е съединителна връзка между тях.” Отговорът е даден в Негов стил. “Кой съм аз, не е важно.” И как ще бъде важно за Него, Който в продължение близо едно столетие се опита да живее без име, наричаше себе си, пътник, странник, екскурзиант, дошъл да направи една услуга на човечеството, да научи хората, как да работят, да им попее с желанието да си остане Неизвестен, Незнаен. Важно ли беше Кой бе Той?
За Него важно беше да свърши работата на Своя Отец, да подари на човечеството духовното
съкровище
, което Той донесе.
За ония, които щяха да питат, Той беше приготвил отговора. С няколко линии Той нарисува този образ - един чист акварел, който щеше да трогва и да вълнува с чистотата и простотата на тоновете - три тона блестяха там: Правдата, Истината, Святостта. В един общ синтез те щяха да обогатят епохата, за да подарят на човека:надеждата, радостта и мира. Продължава с думите: “Такъв е Божия закон, Аз живея и се подчинявам на този закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на този закон.” Думите подреждаме грижливо, имаме чувството, че казаното представлява скъпоценна течност от която не бива да се излива нито капка.
към текста >>
85.
5. Виделината
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Да се направи това, значи да се нанесе сериозен удар върху езиковото
съкровище
, което непрестанно трябва да се обогатява, а не да се ограбва и унищожава.
Двете думи не се покриват. Човек, който направи това, показва, че не разбира вътрешния смисъл на онова, което наричаме духовен живот. Човек трябва да разбере по вътрешен път, за да вникне в съдържанието й. За да се разбере и преживее тази дума нужно е духовно зрение. Много е богата тази дума, богата и жива, за да може с един замах да се изхвърли на езиковото бунище.
Да се направи това, значи да се нанесе сериозен удар върху езиковото
съкровище
, което непрестанно трябва да се обогатява, а не да се ограбва и унищожава.
Думата е свързана пряко с мъдростта, като най-висок връх до който човешката мисъл може да се възмогне. Без виделина мъдростта е недостъпна за човека.
към текста >>
86.
9. Пентаграмът
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Той бе успял да задържи всичко това
съкровище
и народът имаше за какво да го величае.
Само мъдреците се ползуват от чуждите грешки и опити. Няма да се спираме на блясъка на един живот преминал под знака на този велик принцип - мъдростта. Лъчите на мъдростта обогатиха живота на : - Соломон. Мъдростта му даде и сила, и власт, и богатство в последна сметка и неувяхваща слава. Царицата Савска от краищата на земята бе дошла да види Соломон и неговата слава, като цар и като мъдрец.
Той бе успял да задържи всичко това
съкровище
и народът имаше за какво да го величае.
За нас и това не е важно, нищо от съкровищата с които природата го обсипа не е интересно, най-малко те могат да ни привлекат. Соломон се смята като един от посветените на своето време. И ако би живял по времето на Христа, би се наредил в семейството на Неговите ученици. За Соломон Учителят казва: “Не е знаел, какво да иска.” Соломон трябваше да притежава любовта на баща си, копнежа на Самуила към истината, чувството на правда като Натана, и най-после трябваше да има светлината на ученика, за да улови епохалния миг и да знае какво да иска. Той беше застанал пред Великата Реалност, трябваше да разбере, че възможностите са неограничени; най-богатият го въвежда в Своите владения и му казва: Искай, Избирай.
към текста >>
87.
4. “Къде живееш?
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
На земята трябваше достояние - едно
съкровище
, което осмисляше живота, предаваше му дълбочина и широчина, като го спасяваше от пустотата.
В начало бе Словото, в начало бе Разумността. Тъмнината никога нямаше да я обхване, защото Разумността бе там.” Като велик принцип - канара на която се изграждаше духовния живот. “И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова - Пълен с благодат и истина” - 14 стих. Учителят добавя: “Където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа." Словото е синоним на Разумността и на Истината. В света съществуваше една ценност, която щеше да си остане чиста и недокосната през вечността.
На земята трябваше достояние - едно
съкровище
, което осмисляше живота, предаваше му дълбочина и широчина, като го спасяваше от пустотата.
След което човекът можеше да бъде удостоен с най-великото - среща с Реалността, среща с Бога. “Всеки, който лъже не може да види Бога” - Учителят. “Никой никога не е видял Бога, Единородният Син, Който е в пазухата на Отца, Той го изяви.” 18 ст. “Що е пазухата? - света на Истината." Един миг от вечността получава своя образ и блясък, светлината го насища и Учителят сазва почти категорично: “Без никаква лъжа.” Голямото познание на великата наука получава своята кристали а чистота.
към текста >>
88.
5. Истината и Той
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Дошъл е на Земята да разтовари едно голямо духовно
съкровище
, дали цялото е било свалено?
5. ИСТИНАТА И ТОЙ Двадесет години по-късно от деня, когато Той напусна Земята, ние се питаме: Всичко ли е казал Той?
Дошъл е на Земята да разтовари едно голямо духовно
съкровище
, дали цялото е било свалено?
Когато тръгваме на дълго пътешествие с изследователки цели, откриваме следи, които ни отвеждат до фактите. Учителят не е казал всичко. Той имаше още много нещо да каже. “Едва сега започнах да говоря за Любовта, всичко до тук едва е предисловието на Любовта.” - казва Той. На друго място намираме следното: “Много неща могат да ви се кажат, но не е времето сега.
към текста >>
Необхватно е това
съкровище
, което представлява в този вид и размер, огромен материал за четене и разучаване.
Учителят не е казал всичко. Той имаше още много нещо да каже. “Едва сега започнах да говоря за Любовта, всичко до тук едва е предисловието на Любовта.” - казва Той. На друго място намираме следното: “Много неща могат да ви се кажат, но не е времето сега. Хората още не са готови за истината." След всичко, което в продължение на половин век е работил и даде учението в най-изряден и стегнат вид, с език и стил ясен, точен, недвусмислен, Той казва: “Още имам, какво да кажа, но нямате къде да го сложите, такива са съсъдите с които разполагате.” Питаме се сега: Какво още имаше да каже, какви светове щеше да разкрие, с какви закони, принципи и правила щеше да ни запознае?
Необхватно е това
съкровище
, което представлява в този вид и размер, огромен материал за четене и разучаване.
Той засяга всичките клонове на културата - възпитание, наука, медицина, изкуства, хигиена, музика, хореография. Всичко е дадено в стегната и разбрана форма, готова за прилагане, пригодена за живата практика. Всичко идва да помогне на човека да разрешава своите лични, семейни и обществени противоречия. Коментара щеше да се прави от други в желанието да се приближи прекрасното и великото, което те криеха, за да стане то по-осезаемо и по-близко. Всичко, което е дал беше дълбоко, отговарящо на всички проблеми и конфликти пред които човечеството щеше да бъде изправено.
към текста >>
Неизмеримо бе това
съкровище
, какво още можеше да даде, ние нямаме представа.
Всичко бе сведено до живата практика, до всекидневието. Животът на човека е твърде кратък, за да може да се проучи даденото, да се обхване този огромен материал е все едно да влезеш в един необятен свят - океан, някаква необозрима галактична система, която би погълнала хиляди години, за да се проучи една малка част. Неизмеримо е духовното богатство, което Той остави на Земята - но ето, че това богатство имаше магическото свойство на щедра трапеза, която можеше да задоволява жаждата и глада на всички. В нея беше сложено всичко, което можеше да ползува всекиго по всяко време. Нямаше да има човек на Земята, който да не намери за себе си необходимото, нужното за момента и с него да си помогне.
Неизмеримо бе това
съкровище
, какво още можеше да даде, ние нямаме представа.
В известни мигове на съзерцание, ние преживяваме дълбоката радост от това, че още можеше да се обогати човешкия дух, че още можеше да се даде на човека, за да стане достоен за името, което носеше. Ако човек беше готов да приеме новото, ако можеше да разбира, да цени и да прилага новото, ако можеше да приеме Истината. Защото, какво носят Великите Учители, пратеници, братя и приятели на човечеството, ако не Истината? Истината, която разкрива глъбините на човешкия дух, очертавайки правата линия - възходящия път, по който се въззейма до неизмерими висини човешкия дух? Истината, която осветлява най-големите дълбочини и висини, за да направи достояние на човека Любовта и Мъдростта.
към текста >>
89.
6. “Говоря ли Истината?
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Голямото
съкровище
трябва да стане достояние на всички - опитано като сита пшеница, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина.
Учителят влиза в контакт с една определена среда от хора, най-благоприятната в случая и чрез тази среда Той влиза в контакт с цялото човечество. Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и нивата и градина и цялата равнина през която минава. Учениците не са само такива, защото слушат Учителя и Го следват, не и за това, че възприемат или разбират учението, но и за това, че след като го приложат го правят достояние на всички, жадуващи за истината души. Пробният камък на ученика е именно там - да бъде като нива, която ражда жито, като лоза отрупана с плод. Като всичко живо и той трябва да участвува в този велик порядък, чийто основен белег е даване; как другояче ще докаже, че е разбрал и приложил учението?
Голямото
съкровище
трябва да стане достояние на всички - опитано като сита пшеница, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина.
Учението трябва да бъде поднесено на всички копнеещи души, за да опитат сладостта на новото, което опреснява човешкия ум, подхранва човешкото сърце и извисява човешката душа, укрепва духа и подарява здраве на тялото. Ако си музикант, ще разбереш хубавата музика. Как ще разбереш учението, как ще разбереш “Говоря ли истината? ” Опитай го. Ако си нива, посей семето и от плода ще разбереш.
към текста >>
90.
11. Ако можеш да докажеш
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Важното е, че новото ще остане в пределите на Земята като
съкровище
, като сол и квас - човечеството нямаше да се освободи от тези елементи.
Дали ще бъдат приети, оползотворени и съхранени от хората? Божественото никога не се губи. Кои ще приемат новото? Учените или простите, званите или незваните, богатите или бедните и това не е важно. То засяга само хората.
Важното е, че новото ще остане в пределите на Земята като
съкровище
, като сол и квас - човечеството нямаше да се освободи от тези елементи.
Те ще се излеят в сърцата, в умовете, в душите на незваните, простите, бедните, които носят устрема към Великата реалност и всеки миг са готови да отзвучат на нея... Тези хора се различават много от ония от категорията - те не блестят отвън, но отвътре, те не са богати отвън, но са богати по сърце, по ум, по стремежи; те никога не питат: “Ти кой си? , Какъв си и откъде идваш? " Полицейското досие не ги интересува. Те усещат, че те носят новото и имат думи на живот. Те опитват хляба и водата и намират, че и те крият живот.
към текста >>
91.
5. Музикално общество
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Нека нашите изказвания бъдат скромни, музиката на Учителя ще бъде открита, видяна и преценена като най-голямо национално и общочовешко
съкровище
.
Рилските дни бяха истински музикални тържества. Музиката беше неразделна част от нашата програма, затова тези броени рилски дни, когато общия братския живот се изливаше в най-разнообразни форми плюс музиката оставаха да звучат през цялата година - време, което ние живеехме с копнеж да се съберем наново и между всичката красота, която планината ни даваше, да слушаме Словото и да пеем. Музиката беше влязла в нашия живот, пееха всички, пееха всякога. Присъствували при раждането на песните ние преживяхме оная радост, която е присъща на човека, когато обогатяването с нещо велико засяга цялото човечество. Песните на Учителя, наречени от него музикални упражнения, ще бъдат предмет на разучаване, ние можем да кажем нещо само за тяхното въздействие, което непосредствено сме преживяли.
Нека нашите изказвания бъдат скромни, музиката на Учителя ще бъде открита, видяна и преценена като най-голямо национално и общочовешко
съкровище
.
Музиката на Учителя ще бъде опитана и нейното значение установено. Ние живяхме с тази музика. За нас беше едновременно и слънце, и вятър, и роса, и дъжд и топлина и светлина и хляб. Музиката на Учителя ни правеше бодри, крепки, жизнеспособни, вдъхновени. Ние говорим от опит и като извод на всичко казано до тук, можем да кажем само едно - опитайте.
към текста >>
92.
6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Музиката беше
съкровище
и целебен балсам за душата.
Ние идвахме от гимназиите, където едва успяваха да ни ограмотят музикално. Съвременното училище и програми почти нищо не дава на всички ония, които не претендираха за талант. Те не успяваха дори да всаждат любовта към музиката. Но ето, че сега музиката чакаше човека, чакаше търпеливо поколенията, за да им подари магическото средство, магическия ключ към постижения, към красотата, към живота. Предстоеше на човека да научи смисъла на живота, смисъла на страданията и как да ги посрещне, смисъла на противоречията и как да ги разрешава -музиката идваше като помощно средство да помогне на човека да се справи по-леко със сериозните задачи, които времето поставяше, задачи, които по-късно щяха да се задълбочават.
Музиката беше
съкровище
и целебен балсам за душата.
Музиката криеше тайната на хармонията и на здравето. Един ден тя щеше да се превърне на жив стрък в науката за възпитанието, щеше да се превърне в школа на човечността. Музиката бе средство, оръжие, метод и чакаше своето време и своите дръзновени пионери, които щяха да строят път не само към музикалните училища, като средство за препитаване, не само към концертните зали като място за музикална наслада, а към простото обикновено човешко жилище, към всяко човешко сърце и ум, към всеки човешки глас, за да пеят не само даровитите, талантливите, а всички. Ни един човек на земята не бе лишен от органически, великолепен и сложен инструмент - човешкия глас. Всеки значи можеше и трябваше да пее.
към текста >>
93.
6.3. В начало бе Словото”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Последните песни, които беше дал имаха вид на големи музикални пиеси - “Правда”, “Студен си ти”, “Скръб и радост”, “Угледна мома”, “Идилията” “Рапсодията” и още много недовършени и неиздадени тогава музикални теми - цяло
съкровище
по-късно събрани в един сборник и последната песен -“Странник съм в този свят”, на която се спряхме отделно като завършек на нашия коментар, за да огледаме външната и вътрешната ситуация, в която щеше да прозвучи последния акорд, чиято дълбочина ученикът трябва да преживее.
Един ден щяхме да чуем “Имаше человек”, “Иде, иде”, “Химн на великата душа” и щяхме да преживеем неповторимото - дъхът на неземното щеше да ни докосне, за да ни подари най-скъпия дар, който можехме да получим, като израз на най-чистото, което времето можеше да роди. В тези песни щеше да шуми, да пее живота, един непознат, нов и многообразен живот, в който щяхме да се потопим, за да преживеем великото, което се беше случило.. Беше се родила една музика, която стигаше до сърцето, до ума, до душата, до духа - тя беше жива, свежа, сладка, богата. Тя хранеше еднакво и тялото и душата; тя беше магическа пръчица, която докосваше заспалите клавиши на човека и го оживяваше за нов живот. Тя имаше всичките качества на голямото изкуство, на Словото и на слънцето, което не залязва никога. Музиката на Учителя оживяваше, вдъхновяваше, утешаваше, лекуваше.
Последните песни, които беше дал имаха вид на големи музикални пиеси - “Правда”, “Студен си ти”, “Скръб и радост”, “Угледна мома”, “Идилията” “Рапсодията” и още много недовършени и неиздадени тогава музикални теми - цяло
съкровище
по-късно събрани в един сборник и последната песен -“Странник съм в този свят”, на която се спряхме отделно като завършек на нашия коментар, за да огледаме външната и вътрешната ситуация, в която щеше да прозвучи последния акорд, чиято дълбочина ученикът трябва да преживее.
С музиката на Учителя ние живяхме, живеем и ще живеем. Тя изработи усет и разбирание и най-вече вкус към музиката. Тя стана за нас метод, пособие, необходимост. Тя влезе не само в живота на отделния човек, член на това семейство, а в бита на Братството - голямото семейство, за да стане неразделна част от него. Музиката изразяваше целия живот, радостите, скърбите, по всяко време; до музиката се прибягваше, за да се разведри атмосферата, за да се издигнем над обикновеното, за да преживеем дълбоката вяра, че всичко, което се случва на ученика е за добро.
към текста >>
94.
6.5. Музикален живот
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Песните се раждаха, за да стигнат до едно внушително музикално
съкровище
.
Кое представляваше центъра, сърцевината на този живот? Изворите, езерата, реките имат това преимущество, че винаги носят прясна вода - в тия водохранилища има постоянно преливане и изливане. От една страна в тях се втича прясна вода, от другата тя се втича - течението, движението подържа най-красивото нещо на земята - бликащ живот, пулс и ритъм на сърце, което тупти, било в човешкото тяло, било в тялото на едно общество. Богатството на музикалния сезон се обуславяше от факта, че се твореше непрекъснато. От 1922 година до последната 1941 песните прииждаха, нареждаха се в оная жива поредица на безсмъртни творби, които никога нямаше да престанат да звучат.
Песните се раждаха, за да стигнат до едно внушително музикално
съкровище
.
Песните се даваха непосредствено по време на школните часове. Учителят ги свиреше на цигулка, музикантите ги отбелязват, започват да пеят тия, които бързо я схващат, после се подема от по-голяма група и накрая песента се пее от всички. Които имат слух я разнасят, песента излита от салона и обикаля провинцията. Всяка песен е празник. Сега слушаш концертно изпълнение на песните.
към текста >>
95.
6.7. “Странник съм в този свят”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Всяка от тях отделно сама за себе си представлява
съкровище
от музикални мотиви, които чакаха своите майстори да бъдат пресъздадени в нови форми.
Голямото музикално богатство на Учителя е на лице. Пред нас е един голям сборник. Събрани са грижливо всичките песни и упражнения, както ги наричаше Той - “До окултната музика още не сме стигнали.” Разчитайки тези песни, ние се пренасяме през онова време, когато те са били дадени. Всяка песен, както казахме представляваше музикално събитие. Всички в тези песни беше дадено сбито, сгъстено, преливащо от тонове и от музикални идеи.
Всяка от тях отделно сама за себе си представлява
съкровище
от музикални мотиви, които чакаха своите майстори да бъдат пресъздадени в нови форми.
Светът трябва да бъде залят с музика. Светът днес е обеднял откъм идеи, твърде много и откъм музикални такива. В тези песни е даден духът на новата песен - те представляват музикална есенция и квас. Музиката според Учителя трябваше да влезе в живота и възпитанието на младежта. Без музика няма здраве, няма постижения, няма култура.
към текста >>
С право може да се каже, че музикалното
съкровище
на Учителя е огромен актив към българската музикална съкровищница, нещо, което не ще пречи тя да бъде актив и за цялото човечество.
Неговата музика бе необхватен свят, където ние бихме могли да слушаме и де съзерцаваме живите образи на новото, което пристъпваше света. Изпитвахме дълбока радост - този забележителен белег на новата музика. Тя се роди тук в България, своеобразна и оригинална облъхната от чистия дъх на нашите планини, обвеяна от ярката синева на нашето небе и стоплена от слънчевия сок на нашето слънце. Тя бе напоена с нови идеи, които блестяха и проникваха. На места се използуваха народни мотиви като на народната музика се предаваше нови оттенъци и нова идейност, нов смисъл и ново звучене.
С право може да се каже, че музикалното
съкровище
на Учителя е огромен актив към българската музикална съкровищница, нещо, което не ще пречи тя да бъде актив и за цялото човечество.
Няма никакво значение, че нашите изтъкнати музиколози не бяха го открили,както не бяха Го открили и ония, които би трябвало да бъдат най-близко до него и първи да го посрещнат като свой, роден и близък по призвание - тия от българската православна църква. Ние не сме специалисти и не бихме се заловили за тази тема - музиката на Учителя, ако един тон от Неговия живот не беше грабнал нашето внимание, нашето чувство и нашия устрем да уловим с перото забележителното - тази нескончаема феерия от мигове, когато песните са били дадени и нашето непосредствено преживяване. На един от тези мигове ние ще се спрем повече -той е и център на нашата размисъл. Твърде скромно от наша страна, но знае ли човек посоката на едно хрумване или може ли да отмери удара на сърцето?... Но нека в този задълбочен час, когато се приближаваме до неговото богато и светло ежедневие, разлистим последната страница на големия музикален сборник. Защо?
към текста >>
96.
3. Паневритмия: хореографска поема
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
След като тя ни подарява здраве, радост, хармония, тя ни обогатява с нова мисъл и ново светоусещане Голямото национално
съкровище
чака българския народ.
За това се е родил човекът на Земята. Паневритмията със своето времетраене е достатъчна да ни даде представа за хармонията в която човек може да бъде потопен, достатъчно време за да преживее истината, че Земята е един уреден свят, зад чиято архитектурна цялост стои Велик Разум. В тая земя човек може да живее разумно, щастливо. Всичко онова, което не харесваме на земята е плод на човешкото недомислие и на човешкото безлюбие. Заслугата на Паневритмията е тази, че тя разкрива границите към един хармоничен и правилен живот, тя ни разкрива красотата, в която сме потопени, несметните блага, които не се поднасят ежеминутно от всичките агенти на живота - “живеете по благодат", колко скъпо струва на природата всеки човек, колко неизброими са трапезите които се вдигат и слагат пред човека ежесекундно... Паневритмията живо ни говори, че на Земята би могло да се живее като в рая.
След като тя ни подарява здраве, радост, хармония, тя ни обогатява с нова мисъл и ново светоусещане Голямото национално
съкровище
чака българския народ.
Бихме пожелали на българския народ да се родят умни, добри и просветени люде. които с чисти ръце да го поемат, за да го предадат на всички не само в България, но и на другите народи. Паневритмията обновява човека физически и духовно. Първи ние пихме глътка от този скъпоценен сок - нека всеки го опита - като братски дар, който бе направен на нас ние го предлагаме на всички чисти и жадуващи за новото души.
към текста >>
97.
4. Веригата
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Щастлив си, че можеш да говориш от сърце с тези непознати и познати мъже, жени, млади и стари, които си настигнал по своя път и си ги открил като нещо много ценно - истинско
съкровище
.
Откриваш простата истина, че човек вечно копнее за човек; да бъде близо до него, да общува с него, да обменя мисли с него, да си каже и да чуе болката на другия, да си помагат по време на нужда и да си бъдат с една дума съученици седнали, на един чин или през един. И като венец на всичко усещаш, че в сърцето ти прелива безкористна обич, нещо чисто прелива и този човек ти става приятел и още нещо - брат. Каква красота - мигом светът получава друга украса, слънцето грее по особен начин, звездите блестят необикновено големи и ярки, цветята цъфтят богато, уханието им се чувствува навред - светът се е променил по магичен начин; в същност промяната е станала дълбоко в съзнанието, в душата, сърцето, ума. За пръв път откриваш, че в света е настъпила пролет, не тази нашата метеорологичната, а пролетта на един живот, на един век, на една епоха и целият мир лежи край тебе окъпан в светлина и топлина, които за първи път виждаш и усещаш. Когато мислиш за себе си, намираш, че си се родил със звезда.
Щастлив си, че можеш да говориш от сърце с тези непознати и познати мъже, жени, млади и стари, които си настигнал по своя път и си ги открил като нещо много ценно - истинско
съкровище
.
На тях можеш да се довериш, когато имаш да решаваш труден проблем, с тях можеш да споделиш, когато те намери голяма скръб и голямата радост, от тях можеш да поискаш помощ, когато парите не ти достигат, те са готови да ти построят жилище, ако старото ти жилище е станало негодно. Защото между тях има и майстори зидари. Чудно наистина, невероятно е всичко това, защото те се наричат по между си братя и сестри -така им казва Той да се нарекат и Той, Той, най-големият брат между всички, Който е дал нееднократен пример за всички горе изказани положения в които може да изпадне всеки човек. Разменната монета между тях се казва на наш език - обич, любов. Ала за нея те не отронват дума, не я споменават, не я казват, гледат само да я живеят.
към текста >>
98.
5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Съборите са история на едно Братство, на едно учение, отразено до голяма степен в тия задушевни - и сърдечни срещи между хора, които бяха събрани не по силата на някакви лични интереси, не и по силата на обикновени човешки закони, а по силата на най-силната и устойчива спойка - Любовта, чрез която Той привлече всяка душа по отделно, всяко цвете от този огромен букет, чието ухание нямаше да спре само до тези, които свидетелствуваха, а щеше да се разпростре далеч, по-далеч от историята на една нация, за да обхване света, че тук в България това средище на духовен живот през двадесетия век живя и работи Той - Учител, поднесъл на човечеството духовно
съкровище
и живите принципи на братски, любовен живот между хората.
Из тома: “Езикът на Любовта” - “Три ценни неща”. Годината е отдалечена вече от нашето време, ала новата идейност с която започнахме този жив откъс от нашия живот под заглавието - “Съборите" блести все по-силно и по-силно. Живите идеи имат това свойство, че те за разлика от мъртвите, растат непрестанно. Един ден те ще стигнат като узрели плодове до всички хора по лицето на земята - “Приемете тези лъчи в себе си, за да имате изобилно живот, знания и свобода, които да посветите за служене на Бога, Който ви е дал всичко. Не се безпокойте за вас и за света.” Ще ги чуят всички, както сме ги чули и ние, ще се говори за тях и тяхното разбиране няма да представлява никаква трудност.
Съборите са история на едно Братство, на едно учение, отразено до голяма степен в тия задушевни - и сърдечни срещи между хора, които бяха събрани не по силата на някакви лични интереси, не и по силата на обикновени човешки закони, а по силата на най-силната и устойчива спойка - Любовта, чрез която Той привлече всяка душа по отделно, всяко цвете от този огромен букет, чието ухание нямаше да спре само до тези, които свидетелствуваха, а щеше да се разпростре далеч, по-далеч от историята на една нация, за да обхване света, че тук в България това средище на духовен живот през двадесетия век живя и работи Той - Учител, поднесъл на човечеството духовно
съкровище
и живите принципи на братски, любовен живот между хората.
Казаното и преживяното през тези събори никога нямаше да изчезне и тяхната живителна сила щеше да преживее вековете. Една победа бе нанесена и Великата Реалност щеше да гледа човека и до слуха му щяха да стигнат мощните думи: “Аз съм. Дойдох, за да ти кажа, приеми новото, което е слязло на земята и е спряло като натоварена кола пред прага на твоя дом.” Имаха ли право старите хора, когато казваха: Бог слиза да вечеря с чистите по сърце. Слиза ли Великото на земята? Слиза и тогава на земята настъпват велики преобразования, тогава се раждат велики люде, тогава копнежите на народите за братство, единство и мир се превръщат на мощна вълна и историята отбелязва времето като епохален момент.
към текста >>
99.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Успяхме да видим много неща през тези години, можем да си представим и утрешния облик на живота и на хората, които никога не минават незабелязано оттам, където има стоварено някакво
съкровище
.
Правите, чистите, красивите, възвишените идеи са невероятно леки, не са нужни никакви превозни средства - стигат точно там, където е нужно. Планините днес се пълнят от хора млади и стари с бастуни и без, разбрали и опитали богатствата на планината. И вероятно ония, които някога по калдъръмените градове ни посрещаха с присмех, днес се радват на държавното постановление, което улеснява пътуването на гражданите по планините и нещо повече - въведе като практика екскурзионното летуване на трудещите се; стигна се и до летуване под открито небе. Опитът бе обменен без официалности и нашия туризъм намери широк отзвук. Не само ние разбрахме, че простия живот, близо до природата е здравословен и полезен, този живот щеше да спаси човечеството обедняло откъм идеи и духовен подем.
Успяхме да видим много неща през тези години, можем да си представим и утрешния облик на живота и на хората, които никога не минават незабелязано оттам, където има стоварено някакво
съкровище
.
Човечеството ще потърси новото и ще го намери, не бе важно, как ще го получи и кой ще му го поднесе - както ловджийското куче намира своя господар, така и умния човек ще намери заровените богатства. Няма въпрос който да не е получил правилно разрешение. В случая важно е да кажем какво се случи само по.един въпрос - именно този, който се опитахме тук да разрешим - отношението към планината. Ние не бързаме. И Той никога не бързаше.
към текста >>
100.
Въведение
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Върнахме се след последната си разходка с Него и се вдълбочихме в голямото
съкровище
, което стигаше не само за цял народ, а и за цялото човечество, не за едно столетие, а за хилядолетия - то беше от космически мащаб.
Гладът ги спасяваше. В ранния час през онова декемврийско утро, когато Неговата реч престана да се лее, всред голямата скръб, която ни порази, ние успяхме да се обърнем към себе си навътре и разбрахме, че изградения свят от Него стоеше недокоснат от човешки ръце. Дълбоко в нас сякаш имаше и катедра и Учител и учебни чинове. Можехме пак да слушаме Словото и музиката Му. Защото продължавахме да бъдем гладни - гладът ни спаси.
Върнахме се след последната си разходка с Него и се вдълбочихме в голямото
съкровище
, което стигаше не само за цял народ, а и за цялото човечество, не за едно столетие, а за хилядолетия - то беше от космически мащаб.
Тогава, да, тогава ние видяхме, че вратите бяха отворени и трапезата сложена. Разбрахме още, че тя никога нямаше вече да се вдигне. Трябваше само да седнем и да ядем. Животът започваше наново и цикличния миг блестеше като зора. Станахме на крака и си казахме - благословен да е гладът, благословен да е Той, който изпълни Земята със хляб - със знания.
към текста >>
НАГОРЕ