Търсене в текстове за 'Съкровище'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 113 резултата в 79 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. *** – Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!...
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!... Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък. И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"!
към текста >>

Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността!
Ти сам си „обкова"! Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот! Онова, което тъй ще създадеш, дари го на Безграничното! Сам себе си – подари на Безграничното като драгоценност!.. И в твоята съкровищница ти ще бъдеш сигурен и запазен. Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността! "
към текста >>

2. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника.
към текста >>

3. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Колцина са влизали в неговите бездни и са видели чудото на неговото съкровище.
То бди и тихо чака своята бяла радост. * * * II. ДВА СВЯТА Кой от вас познава морето? Слушали ли сте неговото шепливо. нескончаемо сказание и в късна, бурна нощ пропъждал ли е тревожно от очите ви съня неговият страшен рев? Колцина са влизали в неговите бездни и са видели чудото на неговото съкровище. Поглеждала ли ви е зеницата на морска девойка и устните ù пришепвали ли са ви слова, заприличващи на тих плясък и шум на пяна. Мълчалив, безлюден бряг. Той седи самин и пред него е разстлана синкаво зелена шир, която диша, вълнува се и шепне. В него – друга шир, разстлана до безкрая, готова, да погълне и морето. Той мисли, вслушва се в две морета.
към текста >>

Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка.
Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред. което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен. Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи.
към текста >>

4. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива.
към текста >>

5. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта.
към текста >>

6. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи.
Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности.
към текста >>

7. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Значи, на очите е дадено да съхраняват онова голямо съкровище на живота - Истината и да изявяват и разкриват всяко опущение против нея.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Участта на всички нови теории, нови разбирания и нови учения е една и съща: – Erst wird die Sacheausgelacht, Dann wird darüber nachgedacht, Und schliesslich hat man's selbst gemacht. Стара истина е, че окото говори, че то не лъже, че има писано в него. Много пъти сме чували да се говори от стари, невежи, прости хорица: „Слушай, истината да ми кажеш, гледай ме в очите", „по очите ти ще те позная" или „ако устата лъже, очите не лъжат" или „по очите го познах - истината каза" и т.н. Това и децата знаят; и те много добре разкриват тайната, написана в очите, като казват: „Бре, моята майка по очите ме позна", „не можеш нищо да скриеш от учителя или учителката, по очите ще те познае", или „веднъж излъгах и татко позна, че го излъгах - по очите видя" и т.н. Значи, на очите е дадено да съхраняват онова голямо съкровище на живота - Истината и да изявяват и разкриват всяко опущение против нея. Дали само това носи и разкрива окото? Животът на душата е създал очите и е поставил два живи свидетеля за съществуването на душите в света. Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед.
към текста >>

8. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа.
По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар! Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите.
към текста >>

9. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина.
Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан . – Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик. Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай. – Кой е Теофан, кой е той?
към текста >>

10. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата.
Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които говорят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тайните на душата, за мистичния ù живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата. После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни.
към текста >>

"Съкровище на смирените".
Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. "Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла. "Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта". Представлява жена, която пие от един извор.
към текста >>

11. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор!
Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота. Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа. Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен порив. Той е, що възпламенява душите за творчество и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор! Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост. Бдете над свещения огън на вашите души. Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън!
към текста >>

12. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съкровище ли някакво откри ти под скалите, или се радваш на изминат път?
Те Нея търсят – Любовта. Срещнах ги горе в планината. 2. Планинецо! Какво открил си в планината? Обгорял си, изподран, а пламък някакъв блести ти в очите. Съкровище ли някакво откри ти под скалите, или се радваш на изминат път? Планинецо, открий ми тази тайна! Ти светиш изпод обгорялото лице. Открий ми я! Срещнах там горе Любовта. На връх един бях спрял замислен.
към текста >>

Туй съкровище открих аз в планината.
Пред мен красиво отворила се беше планината, но красотата аз не виждах. Изведнъж пред мен застана Любовта. С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите. – И нови мирове пред мене се разкриха, и красота неизразима. Видях, че смисъл има в живота и цел велика. Туй съкровище открих аз в планината. Срещнах там горе Любовта.
към текста >>

13. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
към текста >>

14. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Приеми ги, запознай се с тях, запитай ги най-после, какво те ти носят от съкровището на неизвестното и уверен, съм, ще получиш отговор.
Спри се. Размисли добре, какво наистина цели природата с днешния твой случай, с днешното твое нещастие или беда. Какво иска тя да те научи? Бъди уверен, че нищо не е случайно, а само привидно - така изглежда. Спирай се и си отбелязвай случаите и събитията, които въпреки твоята заетост се натрапват на твоето съзнание. Приеми ги, запознай се с тях, запитай ги най-после, какво те ти носят от съкровището на неизвестното и уверен, съм, ще получиш отговор. Твоето скрито - вътрешно - духовно Аз ще ти отговори. Запомни този отговор. Той е смисълът и цената на този ден. Ако човек разбере правилно и оцени достойно противоречията на днешния ден, те сигурно вече никога през вковете не ще се повторят. Защото законите на висшата разумност допускат да станат само ония неща, които ще ни научат нещо важно: или кое трябва да правим или какви не бива да бъдем.
към текста >>

15. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто.
Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена.
към текста >>

Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята.
Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена. Доброто трябва да се направи на време.
към текста >>

16. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му.
Ако си бездарен, ще станеш даровит. Любовта носи светлина; при нея всички дарби на човека ще се развият. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Който възприеме любовта, има всички възможности. В нея не съществува нещо невъзможно. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Животът е това, към което се стреми човек и което осмисля неговото съществуване. Когато той живее вътре в любовта, животът се осмисля. Ако в света човек няма кого да обича, той не може да живее.
към текста >>

17. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тази звезда е съкровище на неговия живот.
Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат „звезди". И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му минали и бъдещи съществувания са зависили и ще зависят от светлината на неговата „звезда". Тази звезда е съкровище на неговия живот. Тази звезда е смисъл на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде заедно с него. Но я видеха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди 2000 години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат божествената светлина.
към текста >>

18. ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА-СТЕФАН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Обичай живота - съкровище скрито, Дар чуден, божествен.
Смирен, човека пита. Звезди трептят, безбройни сватове, Разливат вечно мека светлина. Не са ли израз те от векове На Божията сила? Смирен, човека пита. S. ОБИЧАЙ ЖИВОТА! Обичай живота - съкровище скрито, Дар чуден, божествен. На майско ли утро приличен, На бурна ли, черна светкавична нощ, Или долина спокойна на труд безметежен, Обичай го ти! Обичай живота! Не спирай се ти, когато по пътя скала се изпречи, Когато те шибат клони разлюлени, и вихър налита. В гората те радост очаква край извора чист. Не спирай се ти.
към текста >>

19. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете.
И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели. Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист.
към текста >>

20. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти.
Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини.
към текста >>

21. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

По времето на президентите Хардинг, Кулидж и Хувер е бил държавен секретар на съкровището.
Ръката на Андре Меллон Един друг умствено-динамичен натюрел имаме в Андре Меллон. В него умът преобладава над динамичното. Ние познаваме Меллон, големият финансист и богаташ на САЩ. Той е бил вече един от най-богатите хора в света, когато е бил повикан да застане начело, на финансите на Съединените Амер. държави. По времето на президентите Хардинг, Кулидж и Хувер е бил държавен секретар на съкровището. През 1932 год. е бил пратен като пълномощен министър в Лондон. Звездата на Аполоновия хълм, непосредствено под основата на едноименния пръст, както и клончето, което от линията на Сатурн се насочва към Аполон, говорят твърде ясно за големия успех във финансовия живот на Андре Меллон. Звездата на Аполоновия хълм сведочи, въобще, за големи постижения в живота. Те могат да бъдат постижения в областта на изкуствата, науката и пр., но винаги са свързани с материални успехи.
към текста >>

22. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>

23. Натискът при писане – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Младежта е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите.
Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството. Идеали на младежта. Младежта е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите. Тя е винаги отзивчива, идеалистична, с душа отворена за доброто и очи насочени към бъдещето. Младежта не може да живее без идеали. Но идеалът само тогава е идеал, когато свети като звезда на небето и осветява пътя на човека. Идеалът ни открива пътя към светло бъдеще. Идеал за индивидуалния живот.
към текста >>

24. Притчи и приказки Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото знам, предвестник е тя само на ново щастие, изпратено до мене, съкровище безчислено, голямо, неземна радост - светло вдъхновение.
Олга Славчева ДАРОВЕ Кога ужасна буря ме връхлита, със две ръце безмилостно ме блъска, реве, свисти, и вий, и хапе ме сърдито, и мечът ù над мен злокобно лъска, аз вече се не браня против нея, тя иде си, в лицето ù се смея. Защото знам, предвестник е тя само на ново щастие, изпратено до мене, съкровище безчислено, голямо, неземна радост - светло вдъхновение. Тя първо иде мене да набие, но после тайно в мене злато скрие. Понякога тя тъй ме много шари със пръчката, че свяст изгубвам даже. Не гледа тя къде ще ме удари, не иска и да знай че ще ме смаже. И аз крещя, и викам, и се браня, и грозно във лицето ù се каня. Ридая, сълзи роня, плача клета, отчаяно главата си навеждам, дорде на хитростта ù се досетя.
към текста >>

25. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Като видял туй голямо съкровище, той прескочил дупката и хукнал да бяга.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ДВАМАТА СВЕТИИ И КОТЕЛА С ЖЪЛТИЦИ Двама отшелници живеели в пустинята в една планинска местност. Един ден единият от тях, като се разхождал в гората и си размишлявал, озовал се пред една голяма дупка. Погледнал в дупката и съзрял един голям котел, пълен до горе със злато. Като видял туй голямо съкровище, той прескочил дупката и хукнал да бяга. Вторият отшелник, който бил наблизо, видял другаря си, че бята и си помислил : "Защо ли бяга моя другар? Трябва да е видял нещо много страшно". Па додал в себе си: "Вече двадесет години как се подвизава в тоя път и все още се страхува". Той се приближил до мястото, от което първият отшелник така ужасено избягал и като погледнал, що да види - една голяма дупка, а на дъното ù котел с жълтици. "Виж ти, от що избяга моя другар.
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат.
Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма, и който няма, да не събира повече отколкото му трябва и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Ала в евангелието има редица още отговори на този въпрос. Когато някой запитал Христа: „Какво да сторя, за да имам живот вечен? ", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай. Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат. 19; 21). в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22). Затова на друго място Христос казва: „Недейте събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци го подкопават и крадат.
към текста >>

Но събирайте си съкровище на небето.
19; 21). в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22). Затова на друго място Христос казва: „Недейте събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци го подкопават и крадат. Но събирайте си съкровище на небето. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6; 19—21). И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат. 21; 31). Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на небеса", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното.
към текста >>

Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат.
в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22). Затова на друго място Христос казва: „Недейте събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци го подкопават и крадат. Но събирайте си съкровище на небето. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6; 19—21). И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат. 21; 31). Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на небеса", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното. И понеже познава слабостите на човека, Той дава и друго разрешение на въпроса: какво да правим?
към текста >>

Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на небеса", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното.
Но събирайте си съкровище на небето. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6; 19—21). И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат. 21; 31). Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на небеса", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното. И понеже познава слабостите на човека, Той дава и друго разрешение на въпроса: какво да правим? Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат. 20; 26—28). И за да остави още една вечна морална максима в живота, Той отговаря на питането: „До колко пъти трябва да прощаваме? " Исус отговаря: „Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем” (Мат.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството.
Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството.
към текста >>

28. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето сега Всемогъщият ми подари най-голямото съкровище да ти спася живота, за да се радва Зиннет.
Разбойниците, които срещнах, като нямаше, какво да ми вземат, прибраха ме при тях, защото разбраха, че съм отчаян. Аз познавам пустинята господарю, помагах им, учех ги, как да събират вода от росата и понякога в нощите, когато не спяха, казвах им по нещичко от това, което учи светият Алкоран. Ще се обърне коравото им сърце — мислех си. Може да се събуди у тях милостта. Нали във всяко сърце има искрица от Неговата обич? Ето сега Всемогъщият ми подари най-голямото съкровище да ти спася живота, за да се радва Зиннет. Сега ще те оставя, господарю, а ти не казвай нищо на дъщеря си, нека да се не дращи зарастващата рана. — Ти си най-достойният за нея — почти изплакал Селим. Побързай, синко. Пада нощ, а ние трябва по-скоро да зарадваме едно сърце, което е скъпо и на двама ни. Прегърнали се развълнувани Селим и другоземецът, който станал най-близкият човек тогава, когато нямало селище, нито храмове, нито хора, а само пустинята и обичта сръд нея.
към текста >>

29. ГОВОРИ, ГОВОРИ, УЧИТЕЛЮ! - Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На тези, които обичах, давах щедро от богатото съкровище на душата си.
Благата Милва НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ Другарки мои, беше време, когато знаех и всеки, който не знаеше изпитваше острието на моя език; беше време, когато бях силна, и скъпо струваше на слабия, който прекосяваше пътя ми. Имаше такива, които аз обичах,и такива, които ме обичаха. На тези, които обичах, давах щедро от богатото съкровище на душата си. Но никога изобилните жертви на тези, които ме обичаха, не ми се виждаха достатъчни за малкото внимание, което благоволявах да им дам. Уви, другарки мои, тези, на които давах, разграбиха и разпиляха съкровищницата ми. Аз пък се опивах от даровете на тези, които бяха щедри към мен. Другарки мои, така минаваха дните ми; без жажда за възход и без възвишено цел, доволна от малките наслади, но никога не задоволена. Но когато силата ми отпадна и знанието, което имах, престана да ми служи, и когато сетното съкровище беше разпиляно, аз се пробудих от тоя сън.
към текста >>

Но когато силата ми отпадна и знанието, което имах, престана да ми служи, и когато сетното съкровище беше разпиляно, аз се пробудих от тоя сън.
На тези, които обичах, давах щедро от богатото съкровище на душата си. Но никога изобилните жертви на тези, които ме обичаха, не ми се виждаха достатъчни за малкото внимание, което благоволявах да им дам. Уви, другарки мои, тези, на които давах, разграбиха и разпиляха съкровищницата ми. Аз пък се опивах от даровете на тези, които бяха щедри към мен. Другарки мои, така минаваха дните ми; без жажда за възход и без възвишено цел, доволна от малките наслади, но никога не задоволена. Но когато силата ми отпадна и знанието, което имах, престана да ми служи, и когато сетното съкровище беше разпиляно, аз се пробудих от тоя сън. И скръб, безмерна скръб изпълни душата ми. Така пусто и безсмислено съм живяла, че не намерих нищо ценно от моя живот, което бих могла да задържа. Само сърцето ми, измъчвано от неверността на другите и измамата, се озлобяваше против тези, които го опожариха, и против самата мен поради сторените грешки. В тая борба, в тая тежка борба, от която животът вехнеше у мене, аз чух гласа на Кроткия да ми говори: „Прощавай, защото от незнание го вършеха, прощавай и на себе си, над която съм прострял безпределната си милост". На изток розовите пръсти на зората сочеха идването на деня.
към текста >>

30. ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ) Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ек. М-ва Изпълни сърцето си с благодарност Оттогава, когато душата ми се отлъчи от Него, за да дири съкровище по-драгоценно от Неговото, от тогава е нарушена хармонията на моя живот.
Ек. М-ва Изпълни сърцето си с благодарност Оттогава, когато душата ми се отлъчи от Него, за да дири съкровище по-драгоценно от Неговото, от тогава е нарушена хармонията на моя живот. Обременена от желания, залутана всред безброй заблуди и измами, с ръце и нозе оковани във веригите на робство, което сама си създадох, аз се намерих пред вратите на смъртта. Чак тогава се съкруши гордостта на моя дух; тогава сърцето ми отново подири Него, чийто образ е Любов. От тоя миг, когато пожелах да се върна в чертозите на своя Повелител, сърцето ми поведе тежка борба с оковите, с които смъртта го беше оковала. И аз не помня, по-тежка борба от тая. Недоволството, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота.
към текста >>

Далеч от Тебе, душата ми дири съкровище по-драгоценно от Твоето.
И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше. Той прогонваше всеки благороден порив на моето сърце! — „Хората са лоши" — нашепваше ми той! — „Те не заслужават внимание и жертви, животът е тежък, ти своето си бреме и несгоди премахни". Така безмилостно той унищожаваше всеки цвят на радостта, разцъфнал в моята душа. Далеч от Тебе, душата ми дири съкровище по-драгоценно от Твоето. И живее тя в борба между живота и смъртта. Но светлината на Твоето слово проникна в моя дом. И в глъбините на моето сърце, аз чух гласа на Непобедимия да ми говори. — „Изпълни сърцето си с благодарност и ти ще разбереш вълшебната игра около безкрайното Единство". Ти запали светилника на Любовта в моето сърце, Повелително мой!
към текста >>

31. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Чие съкровище може да се равни с моето!
Но голяма изненада се изписа по лицето му, когато надникна през решетките, които затуляха прозорците на голяма каменна сграда. Там в дъното на една от стаите то видя старец, коленичил пред тежка, желязна каса, да прехвърля в костеливите си ръце някакви монети. Той чу, как старецът си шепнеше, опиянен от звука на жълтия метал. — Не напразно преминах дните си! Колко много са богатствата ми! Чие съкровище може да се равни с моето! — Но това е само прашинка от неизмеримото Му съкровище, каза малкото ангелче, закри с ръка лицето си и заплака. Старият служител го притисна до сърцето си, чийто ритъм прозвуча като хвалебна песен в ушите му. Още тогава, когато чу повелята на своя Създател, вярното сърце на стария служител таеше за скръбта, която щеше да премине през невинното сърце на ангелчето. Но нима той не изпита благодатта от огненото кръщение на страданието, тогава, когато залутан бродеше по земята, запазил в душата си само спомена за светия Му образ и копнежа си по Него! Иначе, как би могло сърцето му да разбира така добре човеците и да се отзовава на най-слабия им зов!
към текста >>

— Но това е само прашинка от неизмеримото Му съкровище, каза малкото ангелче, закри с ръка лицето си и заплака.
Там в дъното на една от стаите то видя старец, коленичил пред тежка, желязна каса, да прехвърля в костеливите си ръце някакви монети. Той чу, как старецът си шепнеше, опиянен от звука на жълтия метал. — Не напразно преминах дните си! Колко много са богатствата ми! Чие съкровище може да се равни с моето! — Но това е само прашинка от неизмеримото Му съкровище, каза малкото ангелче, закри с ръка лицето си и заплака. Старият служител го притисна до сърцето си, чийто ритъм прозвуча като хвалебна песен в ушите му. Още тогава, когато чу повелята на своя Създател, вярното сърце на стария служител таеше за скръбта, която щеше да премине през невинното сърце на ангелчето. Но нима той не изпита благодатта от огненото кръщение на страданието, тогава, когато залутан бродеше по земята, запазил в душата си само спомена за светия Му образ и копнежа си по Него! Иначе, как би могло сърцето му да разбира така добре човеците и да се отзовава на най-слабия им зов! Сега те летяха над голям грал.
към текста >>

32. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот.
Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи. Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ! Това е щастие. Ние участвахме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося И ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него 3а бъдни времена.
към текста >>

33. Основите на братството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз я запазих като съкровище.
Когато се срещнахме, почувствахме, че сме братски души. От малка аз бях събрала езотерично знание, посещавайки теософския център. В деня на нашата среща, Георги носеше книгата „Учителят“ - печатана в България. Той ни преведе откъслеци от тази книга, които достигнаха до сърцето ми. Когато се разделяхме същия ден, Георги ми подари снимка на една крилата роза, направена от него и написа върху нея едно изречение с думи от Учителя - идеалът на Новия човек. Аз я запазих като съкровище. След шест месеца аз и Георги се оженихме с обещанието да изучаваме, да прилагаме и да разпространяваме Словото на Учителя. Това правя с любов. От тогава превеждаме Словото на Учителя, което четем пред групи с интерес към духовното знание. Издала съм четири книги, които съдържат Новото учение. Чувствам свещеното присъствие на Учителя когато пиша.
към текста >>

34. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение.
Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т. Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе! Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бидейки вече на тази почва, скоро забелязах, че сегашната езици съдържат грамадно количество готови вече интернационални думи, които са познати на всички народи и представляват съкровище за бъдещия международен език, и, разбира се, използвах това богатство.
Казах си, че вместо 11 буквената „inter-paroll" (разговарям), ний напълно добре можем да изразим същата идея напр. чрез някоя 2-буквена „ра". Затова аз просто написах математическа серия от най къси но лесно изговорими свързвания от букви, и на всяка от тях дадох значението на определена дума (напр, а, ав, ас, ад,... ба, цa, да... - е, ев, ес,... аба, аца,... и т. н.) Но аз веднага отхвърлих тази мисъл, защото опитите със самия мене ми показаха, че такива измислени думи се твърде мъчно заучават и още по-мъчно се запомнят. Чак тогава се убедих, че материала за речника трябва да бъде романо германски, променен само дотолкова, доколкото това се изисква от правилността и други важни условия за езика. Бидейки вече на тази почва, скоро забелязах, че сегашната езици съдържат грамадно количество готови вече интернационални думи, които са познати на всички народи и представляват съкровище за бъдещия международен език, и, разбира се, използвах това богатство. В 1878 год. езикът беше горе долу готов, макар че между тогавашния „lingwa unisversala" и сегашния Есперанто има още голфа разлика. Аз разказах за него на моите съученици (тогава бях в 8 клас на гимназията). По голямата част от тях се увлякоха от идеята и от изненадващата ги лекота на езика и започнаха да го учат. (На днешния Есперанто това значи: „Да падне враждата между народите, време е веч!
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче стремежът в него говореше, че търсеното съкровище наистина съществува.
Той срещаше жени, които го обичаха, по своему. Но нито неговата самота, нито неговата греховност те можаха де обикнат. и често той търсеше в тях това, което те не можаха да му дадат. Имаше случаи, когато той искаше да им даде това, което тия жени не можеха да възприемат. Той си казваше тогава: луд ли сък аз, та търся и очаквам това, което не съществува? Обаче стремежът в него говореше, че търсеното съкровище наистина съществува. Дойде най-после време, когато мъжът вече престана да се надява. Той се превиваше под тежестта на живота, а виждаше и другите. прегърбени под същия товар. Несръчно той се опитваше да им помага ... без да се изказва. Любовта му вече престана да вика от жажда, но, преобразявайки се, почна да дава тук там по малко.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И все пак остава си факта, че оръдията макар и на един броненосец не по-малко от тези на цола флота, могат да унищожат най великото съкровище на изкуствата и науките.
Рьорих ) Предаване на мисли през разстояние Двата кладенци (басня – Дядо Благо) ЗНАМЕТО НА МИРА По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки. съзнава със сърцето си, че това съграждащо действие се явява като пророческо изражение на Новата Ера. Неуместни са разсъжденията за преимуществата на определен образец снаряди или решенията на конференциите, определящи че един или два броненосеца с дългобойни оръдия с по-близко до световното единение, отколкото четири или пет. Но да допуснем, че дори и тези убийствени разсъждения се явяват като примитивни степени, водещи към същото това велико понятие за Мира. което, когато и да е, ще обуздае войнствените инстинкти на човечеството посредством духовните радости на творчеството. И все пак остава си факта, че оръдията макар и на един броненосец не по-малко от тези на цола флота, могат да унищожат най великото съкровище на изкуствата и науките. Ний оплаквахме библиотеката на Лувен и незаменимата красота на Реймската и Ипрската катедрали. Ний помним множество частно събрани съкровища, унищожени по време на световните смутове, но ний не желаем да произнесем словото на враждебността. Ще кажем просто: — „Разрушено от човешкото заблуждение и възстановено от човешката надежда“. И все пак пагубните заблуждения, в една или в друга форма могат да се повторят, и нови множества паметници на човешките подвизи могат да бъдат наново разрушени. Против тези заблуждения на невежеството ний сме длъжни да вземем неотложни мерки.
към текста >>

38. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога тя била виждана в стария плевник, в други случаи в къщата, но най-често в овощната градина, изправена под една ябълка, която все още си цъфти над мястото гдето впоследствие, както казват, се намерило заровеното съкровище.
За да може човек да дойде до добрите постъпки, трябва да ги потърси в храма на любовта. Любовта ражда доброто и чрез него тя осмисля живота. Добрите постъпки са прекрасни и сладки плодове, които зреят само в градината на доброто и под слънцето на любовта. Г. Събев СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Грижите на умрялата скъперница Много пъти в мрака на вечерта съседните селяни са срещали една стара набръчкана жена, облечена в стари дрехи, по уединения път, който води през Лъмб, но винаги страхът ги е въздържал да заговорят с нея. Тя никога не повдигала глава, и спомагайки си с една крива тояга, не прилична на тези, които сега са в употребление, безшумно се мъкнела по своя път. Понякога тя била виждана в стария плевник, в други случаи в къщата, но най-често в овощната градина, изправена под една ябълка, която все още си цъфти над мястото гдето впоследствие, както казват, се намерило заровеното съкровище. Поколения преминали и нейните посещения все още продължавали. Един, който имал случая да я види, най-подробно описва нейното изсушено лице, нейните грубо изработени дрехи и нейната тояга. Той бил тъй изплашен щото избягал от мястото, макар да бил отишъл там по някоя бърза работа. „Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“. Най-после, един наемател на фермата, малко ненормален от пиене, се осмелил да я попита за причините на нейните посещения.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

защото тя е най-скъпото ни съкровище, тя е животът на живота ни.
Да воюваме за свободата на душата си! — Ето важната и труд на задача, която ни се налага. Защото иначе ний ще отидем в дъното на този ъгъл, а „ада“, в царството на мрака, ограничението и робството. Да се борим за свободата на душата си, защото много са нейните врагове, и безброй примки и засади я пресрещат на всяка стъпка. Да се борим за свободата на душата си. защото тя е най-скъпото ни съкровище, тя е животът на живота ни. А никакви външни условия, никакви пръчки от материален характер не могат да ни спънат в тази ни борба. Ние имаме оръжието — силата на Божествения дух — и никой не може да ни го отнеме, ако сами не се откажем от него … Всичко чезне, всичко се мени, всичко се стопява като мираж в света на преходните материални форми. Каквото и да достигнем там, нетрайно е, макар че за своето време и място е нужно. Затова, без да се отказваме от заобикалящата ни всекидневна, преходна реалност, нека й отдадем това, което тя заслужава, но да поставим центъра на своя живот, да прехвърлим центъра на своето внимание в това, което е вечно и непреходно, в това, което е истински реално: Да воюваме за свободата на душата си! К. ОТДИХ Слънцето тържествено изплува Над скалисти били върхове.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отстраних леко завесата за да погледам моето съкровище.
В моето детско сърце аз считах красивата Дама на лотоса повече като една нежна майка, отколкото като царица. Аз въздишах за нейното приятно присъствие, но тя не беше там. Аз чувствах много добре, че тя не бе в стаята, скрита от моя поглед. Чувствах отсъствието й с душата си така добре, както я виждах с очите си. Аз се подигнах, отпаднат., защото последната ми борба ме бе изтощила, и отидох зад леглото, гдето бе скрито моето скъпо цвете. Отстраних леко завесата за да погледам моето съкровище. Уви, то беше вече клюмнало с своята грациозна главица! Побързах да се уверя дали наистина съм му дал вода; да, неговото стебло бе потопено дълбоко в обичания от него елемент. Обаче цвета се бе наклонили като нещо мъртво, и неговото стебло наглеждаше безжизнено върху края на чашата. „Мое дете, извиках аз, коленичейки до него, и ти ли също си отминаваш? Ще остана ли аз съвсем сам?
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които търсят истината, защото излизат от доброто съкровище но сърцето му.
Те безпощадно критикуват стремежите на ония които търсят чистотата и светостта на живота. Но дерзайте! Във вас, в които съзнанието е пробудено и чиято душа копнее за великото и красивото, говори едно вярно чувство, което добре познава гласа на живата природа, гласа на Великия Водач, който ни води към светлина и божествена правда. И това чувство никой не е в състояние да го затъмни, защото в него гори жив огън и блести вечна светлина. Неговия глас е ясен и тих и плодовете на неговия труд са храна за ония. които търсят истината, защото излизат от доброто съкровище но сърцето му. А ти братко, който копнееш за доброто, за истината и правда та в живота, ще познаеш добрия водач по плодовете на неговия труд, по резултатите на неговото действие. Ако той със своето слово, със своето действие, е събудил в душата на някои висши пориви, ако той е излекувал вековната проказа на лъжата на порока, на грабителството, с една дума проказата на грубата проява, ако той е излекувал мнозина слепи и хроми в духовния живот и им е показал Истинския път на спасението, пътя към Царството Божие това е Той. Него последвай! Един е истинския водач, много са неговите помощници. И Него и помощниците му ще познаете по делата, по плодовете в техния живот.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Скочих бързо от леглото си за да си възвърна съкровището.
„Дай ми цветето“, каза то. Аз се колебаех, защото притежаването на цвета не правеше щастлив, но не можах да му откажа, защото то се усмихваше, а никой в храма не бе ми се усмихвал до сега. И аз му дадох цветето си. „А! извика то, по листцата има вода! “ И то го хвърли далеч от себе си, давайки вид, че не го интересува. Скочих бързо от леглото си за да си възвърна съкровището. Веднага момиченцето го прибра чевръсто и избяга, като избухна в смях. Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето. Но внезапно се спънах о нещо, което ми се стори като стена от солиден камък.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнателната мисъл е най-великото съкровище и талисман, който природата ни е турила на разположение.
Лошите условия на живот не са живота, както и дрехите не са човека. Той е зад тях и е нещо по-съществено. Колко пъти „лошите условия“ са само потик да се развият скритите дарби в нас! И природата като умна майка ни само предизвиква с тях. Тогава една дума „мога“ вместо „не мога“, една надежда вместо обезсърчение — и ще ни се отвори нова врата към живота, за да видим богатството, което се крие в нашата душа и незнайния околен свят. Съзнателната мисъл е най-великото съкровище и талисман, който природата ни е турила на разположение. Няма мрак и дълбочина, от която да не ни извади, пропаст, от която да не ни изнесе като на крила. Мисълта — това е стълбата, с нея се качваш и в рая — слизаш и в ада. — От теб зависи на къде ще тръгнеш. За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи, където тя си иска. За разумните мисълта е средство, с което те си служат да стигат там, където желаят.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака.
Защото сега аз виждах, че съм бил завладян от магията, която бях тълкувал за Камен Бака. Както и другите, ез бях живял за желанието и за неговото задоволяване. И, потопен в радостите на удоволствията, аз съм бил като пиян и не съм знаял какво права. Спомняйки си моето минало, аз схванах смисъла на думите на Себуа. които едва бих могъл да разбера до сега. Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака. Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали. Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Богато съкровище са оставили полските мислители, философи, поети, пророци, месианисти.
А Товянски — Учителят, вдъхновява Мицкевича, Словацки. Красински с идеалите на Христовото учение и с посланичеството на Полския народ — „служител Божий“ който има мисията да осъществи учението на Любовта, свободата и братството, да изяви Христа да стане избран съсед, Израил на новото време. В същото време Мицкевич, Красински, Словацки в дивни вдъхновени стихове възпяват това посланичество, тази мисия, този Христов идеал: Царството на духа, Царството на Бога. Никой народ не се е издигнал тъй високо в стремежите на Духа и поривите на душата, както полския народ в епохата на големите страдания — когато беше разпнат Голгота. Този славянски народ, поставен на кръстопътя между изток и запад, има наистина велика задача, да създаде синтеза на две култури — източна и западна, да създаде самобитна, славянска култура, основана на учението на Христа, да създаде културата на Духа и свободата. Богато съкровище са оставили полските мислители, философи, поети, пророци, месианисти. Всички едногласно възвестяват царството на Духа, на Любовта и творчеството, на свободата и толерантността. То не е пътя на комунизма, но не е и пътя на фашизма. То не е пътя на материализма, но не е и пътя на бездушния формализъм и клерикализъм.То е пътя на Христа. То е пътя на Духа. То е пътя на Словото.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз искам да ви убедя, че всеки от вас има едно съкровище, оставено от баща му, но трябва да намерите ключа, с който да го освободите.
Като отречете Божественото, ще отречете и Любовта, а с това ще отречете и живота и себе си. В света, в който живеете, вие трябва да поставите за основа любовта. Като говоря за любовта, аз не я вземам в тази форма, каквато днес хората я разбират. Това, което хората наричат любов, то са известни интереси. Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в нещо ново. Аз искам да ви убедя, че всеки от вас има едно съкровище, оставено от баща му, но трябва да намерите ключа, с който да го освободите. Аз ви давам сведения. как можете да намерите тези документи, с които да освободите вашето богатство. Като освободите богатството си, тогава ще разберете новото учение на любовта, за което ви говоря, и коренно ще измените възгледите си за живота и смъртта. Като върви в пътя на Любовта, за който ви говоря, човек ще дойде до безсмъртния живот и ще има опитността на пророк Илия — да го вземат с огнена колесница, да го заведат на небето. Огнената колесница е колесницата на живота.
към текста >>

47. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Mieremet Най-ценното съкровище – Т. Ч.
Калименов На лагер край 7-те рилски езера (снимки) До езерото Словото на Учителя. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа – 25.04.1937 г.) По височините Необходимото днес Аз искам! (стих.) – Олга Славчева Из науката за живота. Земни излъчвания – I. G. Mieremet Най-ценното съкровище – Т. Ч. КЪМ ПЛАНИНИТЕ! Когато човек, след като е живял дълго време в равнините, изгуби връзката си, вярата си и упованието си в духа, той трябва да отиде на Планината, за да ги придобие отново. Когато животът на човека изгуби своят смисъл, нека той иде на Планината, за да го намери пак. Когато човек изгуби силите си, и се почувства като пресъхнал извор, нека отиде на Планината, за да бликне отново в него извора на творчеството и волята и силата за живот. Ако някой отрича Духа, като казва, че никой не чува гласа му и никъде не вижда проявите му, нека отиде на Планината, да се усамоти, и, в мълчанието и самотата, той ще му проговори.
към текста >>

Най-ценното съкровище — И днес нищо не открих — продума на себе си Петко иманяря, гледайки към дъното на дълбоката пещера.
В този период починали от рак още 10 души, и то точно в домовете, които той е обозначил с кръст преди, година и половина! Всички тия факти са вписани в официални протоколи **) I. G. Mieremet ________________________________ *) Хора, които имат способността до откриват, с помощта на лескова или друга пръчка, имаща форма на вилка, подземните водни течения, метали и др. Бегатисти има и в България доста (Б. Пр.) **) Виж „Земните лъчи като причинители на болести“, от барон фон Пол. Най-ценното съкровище — И днес нищо не открих — продума на себе си Петко иманяря, гледайки към дъното на дълбоката пещера. Толкова дни, толкова години непразно дирене! Той зарови копача в пръстта, взе фенера и тръгна бавно към изхода. Излезе на открито, Седна на малката полянка, намираща се всред скалите. Унесе се в мрачни мисли. — Още няколко дни ще диря.
към текста >>

— Ето съкровището, което ти дириш — каза човека, сочейки с ръка.
Откри се страничен вход. Човека влезе пръв. Влезе и Петко. Минаха десетина метра. Пещерата отведнъж се разшири. — Ето съкровището, което ти дириш — каза човека, сочейки с ръка. — Но за какао ти е това мъртво съкровище? То няма да увеличи радостта на твоя живот. Петко дигна фенера. Пред очите му блеснаха две купчини: една от сребърни, друга от златни монети. — И никому не трябва това мъртво съкровище — продължи човека.
към текста >>

— Но за какао ти е това мъртво съкровище?
Човека влезе пръв. Влезе и Петко. Минаха десетина метра. Пещерата отведнъж се разшири. — Ето съкровището, което ти дириш — каза човека, сочейки с ръка. — Но за какао ти е това мъртво съкровище? То няма да увеличи радостта на твоя живот. Петко дигна фенера. Пред очите му блеснаха две купчини: една от сребърни, друга от златни монети. — И никому не трябва това мъртво съкровище — продължи човека. — Никой не е станал повече щастлив и доволен, след като го е спечелвал.
към текста >>

— И никому не трябва това мъртво съкровище — продължи човека.
— Ето съкровището, което ти дириш — каза човека, сочейки с ръка. — Но за какао ти е това мъртво съкровище? То няма да увеличи радостта на твоя живот. Петко дигна фенера. Пред очите му блеснаха две купчини: една от сребърни, друга от златни монети. — И никому не трябва това мъртво съкровище — продължи човека. — Никой не е станал повече щастлив и доволен, след като го е спечелвал. Много милиардери и милионери има, но няма щастлив човек на земята. И ако има, той не е между богатите. От друго съкровище се нуждаят хората. Съкровище, което е най необходимо за щастието и свободата в живота.
към текста >>

От друго съкровище се нуждаят хората.
Пред очите му блеснаха две купчини: една от сребърни, друга от златни монети. — И никому не трябва това мъртво съкровище — продължи човека. — Никой не е станал повече щастлив и доволен, след като го е спечелвал. Много милиардери и милионери има, но няма щастлив човек на земята. И ако има, той не е между богатите. От друго съкровище се нуждаят хората. Съкровище, което е най необходимо за щастието и свободата в живота. Човека замълча. Той спря поглед на иманяря. Гледаше неговото лице, а виждаше и в сърцето, и в душата му. Петко откъсна очи от парите и изгледа човека. Чудно!
към текста >>

Съкровище, което е най необходимо за щастието и свободата в живота.
— И никому не трябва това мъртво съкровище — продължи човека. — Никой не е станал повече щастлив и доволен, след като го е спечелвал. Много милиардери и милионери има, но няма щастлив човек на земята. И ако има, той не е между богатите. От друго съкровище се нуждаят хората. Съкровище, което е най необходимо за щастието и свободата в живота. Човека замълча. Той спря поглед на иманяря. Гледаше неговото лице, а виждаше и в сърцето, и в душата му. Петко откъсна очи от парите и изгледа човека. Чудно! Той жадуваше това съкровище от много годни.
към текста >>

Той жадуваше това съкровище от много годни.
Съкровище, което е най необходимо за щастието и свободата в живота. Човека замълча. Той спря поглед на иманяря. Гледаше неговото лице, а виждаше и в сърцето, и в душата му. Петко откъсна очи от парите и изгледа човека. Чудно! Той жадуваше това съкровище от много годни. Той остави дом, семейство; той изгуби много години, много средства и труд, за да открие тия пари, И беше решил, че ако не ги открие, ще се самоубия. А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото парите; повече. Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно! — Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице. — Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно.
към текста >>

— Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно.
Той жадуваше това съкровище от много годни. Той остави дом, семейство; той изгуби много години, много средства и труд, за да открие тия пари, И беше решил, че ако не ги открие, ще се самоубия. А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото парите; повече. Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно! — Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице. — Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно. Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище! Да обичаш всички и всичко — това е най-ценното съкровище на земята! От това съкровище имат нужда всички хора. Живота затова е нещастен, защото в сърцата на хората няма обич. Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички.
към текста >>

Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище!
Той остави дом, семейство; той изгуби много години, много средства и труд, за да открие тия пари, И беше решил, че ако не ги открие, ще се самоубия. А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото парите; повече. Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно! — Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице. — Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно. Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище! Да обичаш всички и всичко — това е най-ценното съкровище на земята! От това съкровище имат нужда всички хора. Живота затова е нещастен, защото в сърцата на хората няма обич. Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която справедливо да разпредели благата, които са много и премного.
към текста >>

Да обичаш всички и всичко — това е най-ценното съкровище на земята!
А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото парите; повече. Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно! — Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице. — Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно. Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище! Да обичаш всички и всичко — това е най-ценното съкровище на земята! От това съкровище имат нужда всички хора. Живота затова е нещастен, защото в сърцата на хората няма обич. Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която справедливо да разпредели благата, които са много и премного. И само когато хората имат тая обич, тогава всички ще бъдат добре; тогава всичко ще има за всички.
към текста >>

От това съкровище имат нужда всички хора.
Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно! — Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице. — Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно. Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище! Да обичаш всички и всичко — това е най-ценното съкровище на земята! От това съкровище имат нужда всички хора. Живота затова е нещастен, защото в сърцата на хората няма обич. Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която справедливо да разпредели благата, които са много и премного. И само когато хората имат тая обич, тогава всички ще бъдат добре; тогава всичко ще има за всички. Обичта е съкровище, което носи живот и щастие.
към текста >>

Обичта е съкровище, което носи живот и щастие.
От това съкровище имат нужда всички хора. Живота затова е нещастен, защото в сърцата на хората няма обич. Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която справедливо да разпредели благата, които са много и премного. И само когато хората имат тая обич, тогава всички ще бъдат добре; тогава всичко ще има за всички. Обичта е съкровище, което носи живот и щастие. Ако човек има златото на цел свят, ако владее цялата земя, а няма обич в сърцето си, той ще бъде нещастник, причиняващ нещастие и на всички други хора. И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта . . . Слънцето беше изгряло, когато Петко се пробуди. Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под скалата- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха.
към текста >>

И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта .
Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която справедливо да разпредели благата, които са много и премного. И само когато хората имат тая обич, тогава всички ще бъдат добре; тогава всичко ще има за всички. Обичта е съкровище, което носи живот и щастие. Ако човек има златото на цел свят, ако владее цялата земя, а няма обич в сърцето си, той ще бъде нещастник, причиняващ нещастие и на всички други хора. И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта . . . Слънцето беше изгряло, когато Петко се пробуди. Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под скалата- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха. — Дали това беше само сън? — питаше се Петко, търкайки очите си.
към текста >>

— Какво стана Петко, намери ли съкровището?
Той излезе от скалите и отиде в колибата. Събра си набързо багажа и закрачи по стръмният път, който извива надолу. Слезе в полето. Запъти се как родният град. Върна се у дома си. — Какво стана Петко, намери ли съкровището? —питаха го неговите познати. Едни му задавеха сериозно тоя въпрос, други—на подигравка. — Да, намерих най ценното съкровище — отговаряше Петко, усмихнат щастливо. И мнозина повярваха, че Петко иманяря е намерил голямо съкровище. Защото той наистина изглеждаше повече щастлив и доволен и от най-богатите хора а града.
към текста >>

— Да, намерих най ценното съкровище — отговаряше Петко, усмихнат щастливо.
Запъти се как родният град. Върна се у дома си. — Какво стана Петко, намери ли съкровището? —питаха го неговите познати. Едни му задавеха сериозно тоя въпрос, други—на подигравка. — Да, намерих най ценното съкровище — отговаряше Петко, усмихнат щастливо. И мнозина повярваха, че Петко иманяря е намерил голямо съкровище. Защото той наистина изглеждаше повече щастлив и доволен и от най-богатите хора а града. Т. Ч.
към текста >>

И мнозина повярваха, че Петко иманяря е намерил голямо съкровище.
Върна се у дома си. — Какво стана Петко, намери ли съкровището? —питаха го неговите познати. Едни му задавеха сериозно тоя въпрос, други—на подигравка. — Да, намерих най ценното съкровище — отговаряше Петко, усмихнат щастливо. И мнозина повярваха, че Петко иманяря е намерил голямо съкровище. Защото той наистина изглеждаше повече щастлив и доволен и от най-богатите хора а града. Т. Ч.
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съкровище на смирените, Мор. Метерлинк.
Тази му книга може да бъде наречена „Поема на Духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към нещо възвишено в живота. Като я четете, вие се чувствате в планинските висини на Духа. Зидари на съдбата, от Орисон Св. Марден. Каквото е горната книга за възрастните, това, донякъде, е тази книга за юношите. В нея те нагледно, с безброй примери от живота на велики хора, виждат, че духът е който твори, и че не условията са главния фактор в живота. Съкровище на смирените, Мор. Метерлинк. Люлката на човечеството, никога и сега, от P. X. Маркъм. Едно научно историческо пътуване из Сирия, Халдея, Транс-Йордания, Египет и Палестина. Музиката и нейните представители, (разговори върху музиката), от А Рубинщайн. Животът на Бетховена, от Р. Ролан.
към текста >>

49. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не знаят, че сте намерили съкровище, което е по ценно от много злато, от богатствата земни, че сте намерили царство, което не ще да има край и за което воювате и сте кандидати да придобиете!
Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят. че сте открили едно голямо богатство, способността да разбирате, обичате и прощавате, че сте намерили изворът на щастието в себе си, в своето любещо сърце и будно съзнание! Те не знаят, че сте намерили съкровище, което е по ценно от много злато, от богатствата земни, че сте намерили царство, което не ще да има край и за което воювате и сте кандидати да придобиете! Те не знаят защото са още в тъмнина и сива мъгла. Но вие сте вече синове на светлината и ваша е радостта, благодарността и благоговението пред идването на Новото, Великото и Красивото! Ваше е просветлението и просвещението в Любовта, Мъдростта и Истината! Пригответе се за празника, припомнете си за силата и Благото на Любовта, разтворете душите си за нейните дарове, посрещнете Пролетта! Дим. Станев ______________________________ Слънцето е проводникът, чрез който се излива Божията Любов на земята.
към текста >>

50. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще бъдат ли дотолкова разумни да оползотворят великото съкровище от светлина, сила и живот, което се крие в беседите на Учителя на Всемирното Братство, този величествен и жив синтез на Любовта и Мъдростта?
Названията на другите беседи са: Зазоряване, Идат дни, Денят Господен, Ще хвърля мрежата, Ела след мене! Едно след друго се явяват преводи на беседите на Учителя на английски, френски, немски, руски,есперанто, испански, италиански,сръбски, хърватски, латвийски, естонски, полски и пр. Много чужденци, не само славяни, но и латвийци, естонци. унгарци, французи, немци, учат български за да могат да четат беседите на учителя в оригинал. Разбират ли добре българите великата привилегия, която небето им е дало? Ще бъдат ли дотолкова разумни да оползотворят великото съкровище от светлина, сила и живот, което се крие в беседите на Учителя на Всемирното Братство, този величествен и жив синтез на Любовта и Мъдростта? Нека се надяваме, нека вярваме и нека работим. Тези, които са се пробудили вече за новия живот, и виждат. че сградата на старата цивилизация гори и ще се сгромоляса („хотелът гори! “) нека зоват спящите и нека се спасяват. Чака ни велика, славна, освободителна за нас и нашите братя работа!
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния свят, събрани вкупом, не представляват нищо.
Защо погубихте неговата красота? Защо забравихте неговия смисъл и неговото величие? Защо потънахте в тъмнина ? То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички. И тези богатства са: велик ум, велико сърце, велика воля. Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния свят, събрани вкупом, не представляват нищо. Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина. Кое е новото дете? Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали. Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил. Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не!
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дълго време и след смъртта му тя е била пазена само в оригинал, като скъпо семейно съкровище, докато едва през 1934 година, неговите наследници решават да я издадат.
Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв. Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево. Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс. Не е лесна работа да предадеш живота на Исуса в такава форма, че, хем да бъдат запазени в своята цялост великите мистични евангелски истини, хем всичко това да бъде достъпно за детското съзнание. Ръководен от мисълта да обрисува в съзнанието на своите собствени деца светлия образ на Исуса, който да им служи като ръководно мерило в живота, великият английски писател Чарлз Дикенс е написал тази книга през 1849 специално за тях, като я е оставил в ръкопис през целия си живот. Дълго време и след смъртта му тя е била пазена само в оригинал, като скъпо семейно съкровище, докато едва през 1934 година, неговите наследници решават да я издадат. Книгата е луксозно издание. Голям формат, на скъпа хартия с хубави корици и много илюстрации. Цена 30 лв. Подвързана — 50 лв. На настоятели 30% отстъпка.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Как болно е да видиш тоз, когото любиш, изпълнен с мощ и вяра да твори доброто, със сянка-смут, че може да изгуби съкровище духовно пред призрака на злото * Но чуй, о, брате мой, свидетел на играта, на страшната игра развихрена в света!
Кипи раздора. Съмнение и смут гнетят душите. Безбройни върволици плахи братя — хора с несигурна походка се взират в бъднините. * Един мираж злокобен в далнината заканва се и съска тъй зловещо! Той жаден е за жертви, за кървава Голгота и остри, бие глухо желязото горещо. * Как болно е да видиш тоз, когото любиш, изпълнен с мощ и вяра да твори доброто, със сянка-смут, че може да изгуби съкровище духовно пред призрака на злото * Но чуй, о, брате мой, свидетел на играта, на страшната игра развихрена в света! Бог бди над нас, над хода на земята — не ще остави Той разумната душа! * На псалмопевеца спомни тържествената песен: „И тисящи ще падат от дясно и от ляво, но ти неуязвим през пламъка ще минеш, ти който си опазил чист дара небесен! “ * Чистилище от огън е нашата епоха — преход, завой критичен! А идящето ново — за кротките любящи великата утеха, велико сбъдновене на Словото Христово! * Ще дойде ден на светла примиримост!
към текста >>

54. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини.
“ „Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова. Та човек може да слуша Словото Божие от по-издигнати хора (проповедници), може да го чете записано в Евангелието; човек може да го приеме и от въздуха. ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва. По много и различни начини ни говори Бог, чрез когото живеем, движим се и съществуваме. Дето има любов, там е Бог. Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини. Ако разбираме, че всичко във вселената е премъдро устроено, тогава навсякъде ще виждаме проявлението на Бога-Любов. Защото злото е неслучилото се добро. Ако хората не употребяват упоителни питиета и тютюн, много по-ясно биха чували Божия глас в себе си. Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и свят живот по Божията Любов? За разбиране Божието Слово в пълнота четири важни качества са необходими.
към текста >>

55. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стреми се те да бъдат такива, които носят съкровище в душата си.
Богатството не е знак на щастие. Бъди богат по дух и сърце. Рибарят наново спря. Той дълбоко въздъхна. И зачете по-нататък: — Когато решиш да ожениш синовете или дъщерите си, недей им избира съпруга или съпруг по външния блясък. Стреми се те да бъдат такива, които носят съкровище в душата си. Не презирай живота, не се бой от смъртта. Бъди волен като птичките и тих като сърните. Рибарят прибра мрежата си. Поклони се пред свещените води на Ганг, целуна земята и пое пътя към дома си. Слънцето бе залязло.
към текста >>

56. -

Това е съкровище, което нито ръжда, нито молец разяждат.
А неговата запалка е вложена във всеки човек. Всеки без изключение носи в себе си искрата на свещения огън. Само тая искра го определя като човек със съзнание, ум и сърце. Човек, в който тази Божествена искра още не е запалена, в който огънят е за ровен дълбоко в пепелта, той може да има отличен ум, но злобно сърце, корав нрав, свирепи и жестоки постъпки. Единственият капитал на човека, траен през всичките векове, е доброто, което той е могъл да направи. Това е съкровище, което нито ръжда, нито молец разяждат. Като види едно добро, духът на човека се повдига, той се окуражава и е готов на подвизи. Чрез доброто, той служи истински на живота. Чрез доброто той гради основите на утрешното общество. Доброто ще бъде идеала ‘на бъдещия, истинския човек. Съзнанието на любящия човек е винаги будно и мерната на неговата постъпка е една — доброто.
към текста >>

57. -

Съкровище на смирените, от Морис Метерлинк.
Светилник за душата, апокрифи из живота на Исуса и Буда, от Ник. Райнов. Богомилски легенди, от Ник. Райнов. Същата, луксозно издание,заедно с „Книгата на загадките“. Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф. Гениалната шведска писателка тук, както и в цялото свое творчество е проникнала интуитивно до много окултни истини. Съкровище на смирените, от Морис Метерлинк. Книга в която говори не умът, който се заблуждава в сенките на нещата, а душата, която прониква зад външните форми и вижда същината на нещата. Миналото и сегашното. (Етика на живота), от Тома Карлейл. Тази книга може да бъде наречена „Поема на духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към възвишеното в живота. Животът на Бетховена, от Ромен Ролан.
към текста >>

58. -

Това е най-скъпото съкровище, това е истинското злато на България.
Истинското величие на България ще дойде от селото! Нова България велика и мощна. красива и светла, благоденстваща и лъчезарна — ще бъде изградена, като се започне именно от селото! Обилието на здрави, творчески, жизнени сили в българското село е неизмеримо! Който познава поне малко, той знае какви мощни, потенциал ни сили и възможности крие в себе си подрастващата и израсналата вече селска младеж. Това е най-скъпото съкровище, това е истинското злато на България. Ако тия сили, които кипят от жажда за работа и преливат бреговете на ограничаващата ги действителност, се отправят в пра-вилна творческа Дейност, ако на тях им се даде едно истинско, правилно ръководство, заедно с необходимата свобода и необходимите условия за тяхната проява, то тогава ние ще сме наближили времето, когато България не ще има какво да завижда на никои друг народ на земята. Една велика задача предстои днес на българския народ, на българската младеж, и, специално, на младежта, произлизаща от селата. Ний трябва да направим нещо, което никой друг народ досега не е направил! Защото притежаваме в достатъчен размер силите и условията, необходими външни и вътрешни предпоставки за това. Да се възвърнем към селото!
към текста >>

59. -

Много малко са и българите, които познават и умеят да се ползват от неизчерпаемите рудници на това чисто, самородно злато но това не ще попречи щото то утре да стане духовното съкровище, духовното упование и надежда на цялото човечество.
Божественото никога и никъде не е било прието другояче. И, въпреки това, този отрицателен прием никога не е спрял изпълнението на неговата мисия в света. Днес започва един нов Златен век за България. Той е златен именно затуй, защото днес България носи в себе си истинското, духовното злато на цялото човечество. Като всяко злато, и то е скрито от погледите на алчните, и затова малцина го виждат. Много малко са и българите, които познават и умеят да се ползват от неизчерпаемите рудници на това чисто, самородно злато но това не ще попречи щото то утре да стане духовното съкровище, духовното упование и надежда на цялото човечество. През България ще мине, но ще нахрани всички гладни и жадни по цялата земя. Защото то е духовният хляб на цялото човечество, който единствен може да му даде сили за нов, съвършено нов живот. Близко е времето, когато очите на всички люде, на всички народи, ще бъдат обърнати към нас. Защото сако от тук те ще могат да получат насъщната храна за задоволяването на своя духовен глад, — оня съществен елемент, който ще се вгради в основата на истински обновеното човечество. Златния век на България е започнал.
към текста >>

Това, което чрез словото на Учите ля тя дава на света, ще остане за вечни времена съкровище на народа ни и на цялото човечество.
Близко е времето, когато очите на всички люде, на всички народи, ще бъдат обърнати към нас. Защото сако от тук те ще могат да получат насъщната храна за задоволяването на своя духовен глад, — оня съществен елемент, който ще се вгради в основата на истински обновеното човечество. Златния век на България е започнал. Днес много малко са тия, които могат да видят това, защото близостта по време и по място пречи на огромното мнозинство да обхване нещата в техния истински размер и в тяхната истинска същност, така както преди две хиляди години не можаха да схванат силата и значението на Исусовото слово. Въпреки това, Златният век за България е настъпил. Това, което чрез словото на Учите ля тя дава на света, ще остане за вечни времена съкровище на народа ни и на цялото човечество. Пламен НОВА КНИГА Нова страница се пише днес в историята на човечеството, нов ден идва, нов свят се ражда. Мнозина все още мислят, че това са само нови имена на старите неща, на старата действителност — мислят, че същината ще си остане пак същата и че ще имаме, както много пъти досега, само промяна на декорациите. Не! За мнозина може да е така, но за тези, които виждат по-дълбоко нещата, не е така. Животът коренно ще се промени. Светът ще промени не само своята физиономия, но също така и своята основна насока, своя дух, своя начин на схващане.
към текста >>

60. -

И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим.
Тъй щото съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща от миналото. Там се складират всички неща от цялата вечност. И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим. Всичко, каквото ни потрябва в бъдеще, черпим от подсъзнанието. Сега ние трябва да прилагаме съзнанието в живота си. В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувството, а самосъзнанието - за ума. Ние трябва да изправим погрешните си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички постъпки, да станем по умни.
към текста >>

61. -

Фламарион Миналото и сегашното, Карлейл Съкровище на смирените, Метерлинк Млад и стар, разкази от Олга Славчева Песен над равнините, разкази от Буча Бехар Безсмъртната, роман от Г.
Радев Ръкогадание (Хирология) от В. А. Вреда Ръката говори от Е. Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб. Инглез Безсмъртна любов, от Дук да Помар Занони, роман от Б. Литон Любовта във вселената, от К. Фламарион Миналото и сегашното, Карлейл Съкровище на смирените, Метерлинк Млад и стар, разкази от Олга Славчева Песен над равнините, разкази от Буча Бехар Безсмъртната, роман от Г. Томалевски Сигнали, есета от Г.Томвлевски Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, Томалевски Сидхарта, роман, X. Хесе На планината, приказки от Л. Лулчев Край огнището, разказ от Л. Лулчев При спорната гора, от Л. Лулчев Три приказки, Л.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай".
Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш.
Да, разказват, че младият, бледен лъч на лунния сърп се докоснал до края на чезнещото есенно облаче и усмивката се зародила в мечтите на роеното утро, — онази усмивка, която трепти по устните на детето, когато то спи. Милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето, — кой знае де се е крила тя? Да, когато майката е била младо момиче, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62. Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое. Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз добре зная, че многочислените листчета на лотоса не ще бъдат затворени всякога и съкровището на неговия мед ще се отвори.
Сега, когато времето за игри е минало, какво зрелище стои пред мен? Светът, навел погледи пред Твоите нозе, в страх стои пред Тебе с всичките свои безмълвни светила. 98. Аз ще Те украся с трофеи — венците на моето поражение. Не е по силите ми — да се скрия от непобедимия. Аз добре зная, че моята гордост ще бъде сломена, животът ще скъса своите окови в безмерна мъка, и моето опустошено сърце ще заридае с песен, като празна тръстика, и камъкът ще се стопи в сълзи. Аз добре зная, че многочислените листчета на лотоса не ще бъдат затворени всякога и съкровището на неговия мед ще се отвори. Поглед ще се отправи от синьото небе върху мен и ще ме покани на мълчание. Нищо не ще ми остане тогава, нищо — и смъртта си ще приема аз до Твоите нозе. 99. Когато аз оставя кормилото, ще дойде време да го вземеш Ти. Което трябва, ще бъде направено. Борбата е ненужна.
към текста >>

Веднъж той нахвърлил шест демона върху своя другар Марано, защото тоя последният се опитал да завладее сам едно златно съкровище.
Известна ли му е била рецептата на Нострдамус ? — Тайна. Че е един от най-великите алхимици — никой не би могъл да отрече. Фактите, които ни дава римската инквизиция, напълно доказват това. Още съвършено млад, Бепо Балзамо е господствувал над земните духове. Веднъж той нахвърлил шест демона върху своя другар Марано, защото тоя последният се опитал да завладее сам едно златно съкровище. Лорд Скот и Мис Фрей свидетелстват, че само благодарение на неговите наставления са могли да печелят големи суми в игра на карти. Във време на пребиванието си в Лондон, той е срещнал силни противници в лицата на Придд, Алейт и О' Ремо и благодарение на тях, по неизвестни причини, е бил затворен в крепостта King’s Bench. Обаче, как ловко се е надсмял великият маг над своите противници! Като дим е изчезнал той из здравата килия, в която е бил поставен, и до днес никой не е могъл да обясни това изчезване. Благородниците и духовенството явно са преследвали граф Калиостро, но мнозина от тях са били негови тайни ученици.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Интелектът е добър и въпреки, че той не може да мисли бързо, чрез своята настойчивост често събира доста голямо съкровище от знания.
Знак на земята ТИП: БЪЛГАРИН Като асцендент: Роберт Шуман, Багаван Даг, Гладстон, Микеланджело. Дава средно развито телосложение с умен философски дух. Нос и брада дълги. Красиви физиономии под Каприкорнуса се случват рядко. Този знак дава голяма издръжливост, поради което роденият под него обикновено постига целта, която си е поставил, въпреки, че има да се бори с всевъзможни мъчнотии. Интелектът е добър и въпреки, че той не може да мисли бързо, чрез своята настойчивост често събира доста голямо съкровище от знания. Той рядко е повърхностен, обикновено сериозен и замислен. Неговите симпатии и антипатии не се създават лесно, но в своето приятелство и в своята омраза са постоянни. Този знак създава много велики духове, особено в политическото поприще. Тяхното вродено влечение ги кара да искат едно по-високо положение и със своята издръжливост, дипломатическа ловкост и такт, обикновено достигат своята цел и желания, — въпреки може би след дълъг и упорит труд. Те притежават силата успешно да се борят със своята меланхолична и измъчена природа.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица.
Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева. Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената.
към текста >>

Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е.
И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева. Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ .
Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг. Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ . Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух.
Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила. Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие. Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги обработили в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството. Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр.
Тук долу, на земята, всички устни рано креят, нетрайно им е кадифето млечно; бленувам за целувки, що живеят всевечно . .. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . . Ив. Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота. Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието.
За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма. Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от говора. В него душата се моли, говори и пее. В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. „Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. „Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе“.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

когато от някого се излива една нежна мощна мисъл върху г.о-грубия интелект на другиго, и в замяна на своето съкровище получава низши духовни трептения.
Дареният възприема, без да подозира, че това е тя, която го дарява, и тя дава, без да знае нещо за своя дар. Това, което назовават нейни „празни мисли“ или „фантастични блянове“ — този игрив строеж на въздушни кули — е оная плодовита почва, от която изниква семето на действителността. Една истина е, че ценни идеи могат мълчаливо. без да бъде разменена нито една дума, да бъдат раздадени. Още повече за съжаление е. когато от някого се излива една нежна мощна мисъл върху г.о-грубия интелект на другиго, и в замяна на своето съкровище получава низши духовни трептения. Тогава по-издигнатият мисли, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с мисли, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество мисли на неговия другар. Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето защо заминалата майка бди след смъртта си при люлката на детето си, скъперникът — при своето Съкровище, наказаният със смърт — при бесилката или наблизо до местото на престъплението си, дето пролятата кръв вика за отмъщение.
Нещастниците, които са задържани от тягостите на миналото им съществуване в това прибежище на ужаси, без да видят светлината, която ще ги освободи от тая неприветлива нощ, си въобразяват, че никога няма да излязат от там. Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област. Последната може да се схваща в чувствата и нежностите на сърцата, действително привързани едни към други. Това значи, че астралната ни личност, е възприела тия чувства и усещания, свързана е със тях и черпи от тях сила. Ето защо заминалата майка бди след смъртта си при люлката на детето си, скъперникът — при своето Съкровище, наказаният със смърт — при бесилката или наблизо до местото на престъплението си, дето пролятата кръв вика за отмъщение. Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след гроба. Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си.
Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него. „Навярно ще си помислите, че тази кесия злато ми принесе полза? Съвсем не, никак не! — Тя стана причина за нови нещастия. „Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях. Какво бяха турили в шербета, който пих, не зная, но аз не можах да устоя на съня, който ме налегна. Заспах дълбоко и когато се събудих, намерих се, че лежа под една палма, на значително разстояние от лагера. „Първото нещо, за което помислих след като дойдох на себе си, бе кесията ми с жълтици. Кесията намерих в пояса си, но като я отворих, видях, че тя бе пълна с камъчета, и че в нея нямаше ни една жълтица.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея.
Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея. И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там, тялото, от което се нуждае. Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения. За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма. Работата на Христа е да отвори пряк път между нас и нашия Отец. Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него.
към текста >>

Затова, пази своята вяра като най-голямото съкровище на земята; работи над своите мисли, развивай ги, подхранвай ги, изяснявай ги и ти ще растеш духовно и ще достигнеш своите цели.
Честта не се дава, както живота, ние сами трябва да я спечелим. Който в своите постъпки се ръководи от добра цел, а не от похвали, може да се радва на съзнанието за по-висше достойнство. Съзнанието, че вървим из верния път към идеала, възвишава духа и ни дава сили да вървим по-бързо напред. От самите нас зависи дали да бъдем първи или последни, от нашата вяра в себе си и в доброто. Защото силата на волята е в зависимост от вярата на човека в доброто. Затова, пази своята вяра като най-голямото съкровище на земята; работи над своите мисли, развивай ги, подхранвай ги, изяснявай ги и ти ще растеш духовно и ще достигнеш своите цели. „Вие сте солта на земята“. Всички, които действат съгласно своя разум и съвест, са сол на земята. Защото те не допускат около себе си гниене. Тъй стават те водители и възпитатели на човечеството. Примерите от миналото много ползват.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже в „Съкровище на смирените“ от Метерлинк има специална глава: „Пробуждане на душата“.
Сега, след развитието на ума, започват да се развиват по-дълбоките си;и на душата. Заедно с това върви едно все по-голямо събуждане на душата. Всички, които могат да имат по-дълбоко прозрение в дълбоките основи на битието, казват, че днес „душата се пробужда“. Това може да се долови и по много факти из днешния живот. Интуитивните дарби на душата се проявяват все повече. Даже в „Съкровище на смирените“ от Метерлинк има специална глава: „Пробуждане на душата“. Във всички науки от ден на ден духовните импулси се увеличават. Също така и в изкуството се чувства една духовна вълна: Метерлинк, Ибсен, Едуард Шуре, Вагнер, Борис Георгиев и много други са носители на тази вълна. Преди всичко трябва да се запитаме, кой е смисъла на човешката история. Той е в еволюцията на човешкото съзнание, в издигането му на по-високи степени. Това. е постепенното проявяване на онова висше начало, което е заложено в човешката душа.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми.
Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат. За да избегна опасността от стоенето ми до самия край на брега, отстъпих назад и седнах на едно изровено от градинаря изсъхнало дърво. Трябва да преживея мъката от мисълта, че вече нема да посещавам кораба. Губи се и последния отзвук на копнежите на моята душа, на която още при първите проблески на нейното пробуждане е била внушена надеждата да намери некога това, което геният на човечеството още не знае.
към текста >>

Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище.
Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат. За да избегна опасността от стоенето ми до самия край на брега, отстъпих назад и седнах на едно изровено от градинаря изсъхнало дърво. Трябва да преживея мъката от мисълта, че вече нема да посещавам кораба. Губи се и последния отзвук на копнежите на моята душа, на която още при първите проблески на нейното пробуждане е била внушена надеждата да намери некога това, което геният на човечеството още не знае. Като пробуден от дълбок сън, съзнанието ме посети.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Децата са най-ценно съкровище.
април т. г. в педагогическата конференция в Севлиево) „Човек е един божествен лъч“. „Да бъдем малки божествени деца — ето бъдещият идеал.“ „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството на Бога“. „Децата са гатанка от Бога, по-мъчна за разрешение от всяка друга. Но само любовта стига, за да я разреши“ — Л е н а у. Децата са най-ценно съкровище. Залогът за бъдещето. Пъпките на новия,. бъдния живот.. Надеждата на човечеството. Небесната роса, що разхлажда и опреснява. Свежата струя, която прочиства благото на живота.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви".
Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни.
към текста >>

„Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел.
17 ст. 3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“. Да познаеш Грааловия импулс, това значи да разбереш най-коренния преврат в развитието на човечеството, това значи всичко, което до Христа е било изявявано от божествени пратеници, да изживееш и познаеш чрез силата на свободното човешко Аз. Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна. От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен. „Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара. Той е именно, който получи заповедта да измери новия храм. Откров. 11: „И даде ми се тръст като тояга и каза ми се: стани и измери храма Божи и олтара и тия, които са кланят вътре. Но двора пред храма остави вън, не го измервай“. Чрез това тъкмо се разкрива тясната връзка на ученика Йоан, като възкръсналия Лазар с храмовната тайна, т. е.
към текста >>

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините.
или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства. коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“. За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“. Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни? Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия?
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество.
Д-р Ас. Златарев. Тоя превод е ценен принос в нашата, още бедна, окултна книжнина, и ние поздравяваме както преводача, така и издателството с похвалната идея да дадат на българската четяща публика, макар и под горното общо, и изковано заглавие („натурфилософия“!), най-хубавото изложение на духовния мироглед на Индия. В осем статии Тагор е успЯл да изложи изчерпателно същността на тоя мироглед, и българските интелигентни хора, а особено така наречените „учени“ професори от типа на „биолога“, професор Д-р Ст. Консулов, колега на уредника на четивото, ако още не са изгубили способността да мислят и добродетелта да чувстват благородно и честно, ще разберат, колко струва тяхната официална наука, пропита от отживялото вече и фалирало по всички линии учение на материализма. Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г. Ставрев е написан отделно и с възвишен ентусиазъм от таланта и творчеството на Тагора. Другият предговор от г. Ник. Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия. Книгата е препоръчана от М-Вото на Нар.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50296998023987