Търсене в текстове за 'Съкровище'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
към текста >>

Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
към текста >>

2. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Тук намериха духовно съкровище онези, които го търсеха.
Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе. *** Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега. Затова всички, цялото Братство, колкото и каквото умение имаше, се дигна на крак, запретна ръкави при последния ремонт на салона. Всички като любоделни пчели приобщиха усилията си за неговото разширяване, подобряване и почистване. Тук намериха духовно съкровище онези, които го търсеха. Тук се утолиха жадните за обич души. В този Нов храм наситиха глада си за правда онези, които я търсеха още преди векове. Тук се утешиха. Затова на въпроса ми как намира Варненското братство баба Ванга ми отговори: „Вие сте добре. Ще дойдат нови хора и ще се наложи да разширите салона.
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище.
Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и Духа - синята, и т.н. Човек следва да се упражнява, за да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне.
към текста >>

4. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата - съкровище на душата, то е сърцето.
Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и Дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както Земята я възприема от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло, и да бъдем активни - това е мъжката страна, Божественият принцип. Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата - съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича, както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите. Също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме.
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Защото основните работи в Библията са скрити в Природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище.
То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега - написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще използваме. И ще започнем от ума към тялото си - то е Христовият закон. И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в Живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: Животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира, и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на Любовта, която има известни вибрации.
към текста >>

И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда.
към текста >>

6. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище.
Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа — синята и т.н. Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне.
към текста >>

7. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Съкровище на душата, то е сърцето.
По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип. Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата. Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни.
към текста >>

8. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище.
Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации.
към текста >>

9. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре.
Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава. Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него.
към текста >>

10. УЧЕНИЦИ

По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището".
Ще запитате: пък каква е тази школа? Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете! " Разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени. Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо.
към текста >>

Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо.
По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място". Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят.
към текста >>

А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището".
Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място". Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, слушането - за слушателя, а оглушките - за иманярите.
към текста >>

11. РАДИ ТАНЧЕВ

Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята.
След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък? " А брат Ради говори ли, говори. Една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирах- ме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива.
към текста >>

12. ДАВАНЕ

Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дойде да хлопа на вратата на Учителя си и тогаз Учителят ще отвори съкровището си и ще даде.
Искайте и ще ви се даде. Който иска - получава! Някой казва: "Господ нали знае? " Не! Законът е такъв: "Който иска, му се дава". Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дойде да хлопа на вратата на Учителя си и тогаз Учителят ще отвори съкровището си и ще даде. Така трябва да искате, че да останат доволни от вас и да кажат: "Дано този брат и друг път дойде да ми иска нещо." За да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: Тия особено от вас, които сте в трудно положение, дайте обещание пред Господа в себе си, ама абсолютно никой да не знае, няма нужда да знае някой, обещание, каквото Яков, например, даваше Господу, което е описано в Библията, глава 28, стихове 20, 21 и 22, глава 31, стих 13 или за каквито четем в книгата на Съдиите, глава 11, стихове 30, 31 и във Втората книга на царете, глава 15, стих 8 и пр. Окултен ученик не трябва никога да проси, нито да се задоволява с малко! Ако иска човек да се облагороди - той трябва да иска! Можем да искаме само от Бога!
към текста >>

13. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

В това отношение беседите на Учителя са съкровище на Знание и Мъдрост.
Аз ще положа всички грижи за теб.” Плачът символизира началото на съзнателния Живот. Няма област от човешкия живот, която Учителя да не е засегнал в многобройните Си беседи. Няма въпрос, върху който да не е хвърлил светлина, няма мъчнотия и противоречие, от което да не е посочил изход. В това отношение беседите на Учителя са съкровище на Знание и Мъдрост. Самотен, обезсърчен, потиснат и унижен от греха стои човекът на Земята и мисли що да прави. Истината иде да освободи човека, Мъдростта – да му даде Знание и Светлина, Любовта – да възстанови неговото достойнство на син Божий, Правдата – да възвърне неговата вяра и упование в Бога, Доброто – да му даде Сила. Учителя казва: Какво учим ние? Животът да дойде чрез Любовта!
към текста >>

14. ЕЛ-ШАДАЙ

Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогва само онзи, който има ключ за отварянето му.
Човек, който има Любов, не се бои нито от смърт, нито от тъмнина, нито от болест, нито от сиромашия, нито от нищо. Най-важното е Любовта към Безграничния! Когато човек обича Безграничния, той ще се научи да обича и вечното множество в света. Това, което човек трябва да внесе в себе си, то е Любовта към Безграничния. В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогва само онзи, който има ключ за отварянето му. Ключът за Небето е Любовта. Познаването на Любовта е Живот вечен. Любовта е учение за слугуване. Всички хора са дошли на Земята, за да станат слуги. На какво трябва да се учи човек?
към текста >>

15. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

Небето е съкровище с големи богатства.
Бог иска човек да разбере, че без Любовта, без Реалното, животът няма смисъл. Магична сила е Любовта. Търсете Любовта, не парите. Който има Любовта, и парите, и силата, и светлината, и свободата, и знанието вървят след него. На Любовта всички услужват: и светлината, и топлината, и растенията, и животните, и хората. Небето е съкровище с големи богатства. Само тези могат да го отворят, които имат ключа. Ключът е Любовта. Чрез Любовта се трансформират известни космични енергии. Научно поставено е така. Любовта урегулира енергиите в човека.
към текста >>

16. 15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично

Може да се каже, че вселяването на Царството Божие в човешкото сърце прилича на житницата-съкровище на душата, т.е. сърцето.
С тези думи Христос е подразбирал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, в ума, сърцето и духа на човека. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е. да възприемаме само светлина, както земята я възприема от слънцето. Царството Божие в човешката душа означава също да разрушим всичко, което е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна на Божествения принцип. Може да се каже, че вселяването на Царството Божие в човешкото сърце прилича на житницата-съкровище на душата, т.е. сърцето. И когато душата изгуби сърцето е все едно, както, ако господарката изгуби своята слугиня и няма кому да заповядва. Умът е хранилището на човешкия дух. Затова през тази година вие трябва да бъдете пасивни, без да се безпокоите от нищо да бъдете като едно дете, което си почива тихо и безгрижно в люлката. Трябва да оставите с пълно спокойствие всичко на Бога. По отношение на света, обаче, ние трябва да бъдем актив ни, като не го оставим да ни завладее, а напротив, ние да г завладеем.
към текста >>

17. 16 август 1912, четвъртък

У вас трябва по-напред да се развие съзнанието в трите му степени будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което сега се ражда.
Много често приличаме на онези английски моряци, които се напили на едно египетско пристанище и цяла нощ гребали в завързаната лодка, без да могат да стигнат до кораба си. Ние искаме Господ да ни благослови, молим му се за това и явно усърдно се молим но понеже сме привързани към света, не можем да получим благословението. Вярно е, трябват ни знания, а тези знания лесно не се придобиват. Гледам, повечето учени са нервни, защото искат да разкрият всички тайни и истини на природата. Не очаквайте от никой автор да ви разкрие Истината... Той би могъл само да ви намекне за нея, защото Истината открива само Господ. У вас трябва по-напред да се развие съзнанието в трите му степени будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което сега се ражда. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят, ще станат едно със свръхсъзнанието. Тялото, сърцето и умът ни ще се слеят с Христа, ние ще се слеем с Бога и ще влезем в хармония с Него, защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Само по такъв начин ние ще се слеем с Бога и ще влезем в хармония с Него, защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Само по такъв начин можем да примирим нещата в света. Когато правите някому добро, не го разтръбявайте по света.
към текста >>

18. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш.
Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност. Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Доброто е първата връзка в живота.
към текста >>

Тази звезда е съкровището на неговия живот.
Пазете светлината на ума си! И пазете добротата на сърцето си! Всички добри хора имат „звезди". И това не е само поетична фигура, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровището на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Колко велико е сърцето на светлината!
към текста >>

0.19402694702148