НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
64
резултата в
55
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до
подигравки
към нас.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти.
Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до
подигравки
към нас.
Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше.
към текста >>
2.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що
подигравки
бяха само от гражданството.
Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите. Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и накрая ни се подиграват.
На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що
подигравки
бяха само от гражданството.
Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато свикнахме с общественото мнение, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: че Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Ние си отдъхнахме. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила.
към текста >>
В момента, когато свикнахме с общественото мнение, когато привикнахме на смеха и
подигравките
и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: че Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи.
Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и накрая ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха.
В момента, когато свикнахме с общественото мнение, когато привикнахме на смеха и
подигравките
и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: че Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи.
Ние си отдъхнахме. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и света около нас. Зависи от това дали ще се справим със задачата си, дали можем да научим урока, който ни е предаден.
към текста >>
3.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и
подигравки
се изсипаха върху Учителя.
И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената". През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата.
Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и
подигравки
се изсипаха върху Учителя.
Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас.
към текста >>
За другите не са от значение и могат да предизвикат насмешки и
подигравки
.
И тези Слова, които аз изричам и пиша за вас, те бяха казани не на оглашените и на вярващите от "Изгрева" или от света. Те бяха казани на учениците от Школата. И само те ги знаеха. Аз ги предавам за учениците от Школата. За останалите те няма да бъдат от полза, защото носят Сила и Живот само на онези, които са от Вътрешната Школа на Учителя.
За другите не са от значение и могат да предизвикат насмешки и
подигравки
.
Така че Словото на Всемировия Учител е затворено за външни хора най-малко със сто катинара. Затова аз спокойно, без страх, разказвам тези неща за учениците от Школата, които ще дойдат след нас. Другите и да искат, не могат да се ползуват от тях. По този повод Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта.
към текста >>
4.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и
подигравки
срещу него.
" Захари се вцепенява от ужас. Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка. „Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас.
Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и
подигравки
срещу него.
Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря. Срам го е.
към текста >>
5.
110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече
подигравките
срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Вижте г-н Дънов колко е прост!
И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки застанал все в страни и позира стойката на Учителя. Дори има и такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е заснет също отстрани и се явява катЬ двойник на Учителя. А като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин.
Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече
подигравките
срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Вижте г-н Дънов колко е прост!
" Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учителя и казва: „Учителю, не мога да разбера няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изглежда и казва: „Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време." Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Отишла си, но твърдо решила, че трябва да го дочака в скоро време. Един ден имитатора Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли там са отседнали войници.
към текста >>
6.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той причака УЧИТЕЛЯ след беседата, когато слизаше от Горницата и с увличащо нахалство продължаваше да сипе укори и
подигравки
.
Но покажи, че можеш от мен да направиш цигулар?! Репликата прозвуча като гръм от ясно небе! УЧИТЕЛЯТ изчака да премине настъпилото смущение в салона и продължи беседата си. За мнозина това бе срамна постъпка. Но Игнат не спря до тук!
Той причака УЧИТЕЛЯ след беседата, когато слизаше от Горницата и с увличащо нахалство продължаваше да сипе укори и
подигравки
.
Сериозен и много замислен, УЧИТЕЛЯТ изчака ерупцията на изригналия вулкан от устата на Игнат и бащински проговори: - Да, Игнате, с тебе не е възможно да направя този опит. Твоят път и твоята съдба не са отредени за цигулковото изкуство. За мен твоят път през този живот е истина. Истината е неизменяема. Аз ценя истината в тебе!
към текста >>
7.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и
подигравки
.
Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14. Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас.
Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и
подигравки
.
Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15.
към текста >>
8.
17. Побойник и Божието възмездие
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Особено като разбрали, че е вегетарианец и че не яде от войнишкия казан, започнали
подигравки
от войниците и тормоз от началниците.
“ Гради ставал и повтарял какво е казал, ама точно като научено стихотворение. Той се изненадвал. Но той отново на няколко пъти се опитвал да го изненада, за да може да го накаже, но не успял, за което много се ядосвал. А това му личало по лицето. Затова той го тормозел по всякакъв начин, че е от Братството, но иначе не смеел да бъде груб с него.
Особено като разбрали, че е вегетарианец и че не яде от войнишкия казан, започнали
подигравки
от войниците и тормоз от началниците.
Правел, струвал, дали му накрая суха храна, кашкавал и сирене, защото бил зачислен като телефонист в картечната рота. Обаче го били изпратили във ветеринарната лечебница и бил разквартируван с войниците от неговата рота в селските домове. Така че можел да си отдъхне малко от неговия началник, който бил едновременно не само негов началник, но и негов мъчител. Та този, който беше нанесъл побоя на Учителя дойде време да си довърши работата до края като отмъщението бе прехвърлено на един представител от Братството какъвто бил Гради. Защото в този момент той бил мобилизиран, бил редови войник, бил редник, а онзи побойник бил негов началник.
към текста >>
9.
20. СТРАДАНИЕ ДО СМЪРТ
,
,
ТОМ 8
Не ми са нужни хулите и
подигравките
, които получавам, защото Той поощрява другите да ми ги поднасят.
Вместо да получа мир, Той ми разбърква цялото състояние до смърт и то за какво? Защото си отивам от Изгрева ли? Той ме изгони от Него и ме изпрати да ставам учителка по провинцията. А аз исках да бъда на Изгрева до Него. Моля Бога да не ми дава срещи с Учителя, които могат да ме връщат в такова смъртно състояние.
Не ми са нужни хулите и
подигравките
, които получавам, защото Той поощрява другите да ми ги поднасят.
Подиграват ме, че вися денонощно пред стаята Му като някакъв паяк на паяжина. Все едно отдавна Той ме е изпъдил от Изгрева и повече няма какво да притурям. Толкова ли Бог е затворил вратата за мен, пред някое близко същество, та трябва да прося и искам внимание и милост от Него и да получавам само страдание и ругатни. Не искам Учителювите подигравки повече. Не искам. 4.IX.
към текста >>
Не искам Учителювите
подигравки
повече.
Моля Бога да не ми дава срещи с Учителя, които могат да ме връщат в такова смъртно състояние. Не ми са нужни хулите и подигравките, които получавам, защото Той поощрява другите да ми ги поднасят. Подиграват ме, че вися денонощно пред стаята Му като някакъв паяк на паяжина. Все едно отдавна Той ме е изпъдил от Изгрева и повече няма какво да притурям. Толкова ли Бог е затворил вратата за мен, пред някое близко същество, та трябва да прося и искам внимание и милост от Него и да получавам само страдание и ругатни.
Не искам Учителювите
подигравки
повече.
Не искам. 4.IX. 1943 г. Получих промяна голяма от вчера. Прогресивно се повишаваше състоянието ми. Цял ден употребих за приготовление на моят предстоящ път из провинцията.
към текста >>
10.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП
,
,
ТОМ 8
Савка беше прицел на много завист, защото много от сестрите особено си мислеха, че те са на някакво голямо равнище като ученици, и даже отправяха към нея
подигравки
, че тя понякога се държеше като дете.
Веска: ами просто на Изгрева. На Изгрева аз когато я виждах винаги ми е правило впечатление. 1. Нейното мълчание,което беше признак на голямо задълбочаване в себе си. Нейната много благородна обхода към абсолютно всекиго. Нейното голямо смирение и преданост към Словото.
Савка беше прицел на много завист, защото много от сестрите особено си мислеха, че те са на някакво голямо равнище като ученици, и даже отправяха към нея
подигравки
, че тя понякога се държеше като дете.
Считаха, че това е наивност, един наивитет дължащ се може би на едно не много зряло съзнание. И дори една сестра, не желая да й кажа името, когато се връщахме от една екскурзия, по цялото време тя ми говори против Савка. Аз само мълчах. Нищо не й казах, но смятах, че тя която е музикална, въобще в много отношения я кореше, но което разбрах бе това, че изхожда само от една завист, озлобление и омраза. Но Савка, понеже знаеше всичките тези неща, с любов към всички се отнесе.
към текста >>
11.
105. ОКУЛТНИ ОПИТИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това е било, но иначе Той казваше и друго нещо: „В Школата на Питагора учениците престоявали 2-3 години като оглашени, не били приемани в Школата, но другите ученици били излагани на
подигравки
, новите ученици, кадидатите за ученици били излагани на
подигравките
и грубата обхода на другите ученици".
Един път, аз понеже умеех така да шия, Савка пожела нещо да си ушие, две престилки да си ушие и Учителят не купи нито на Паша, нито на мене, само на нея купи, и аз ги уших. И през цялото време съм следяла мисълта си, да не ми се породи лоша завист, щото ще се изложа пред Учителя. Разбирате! Щото имах вече това съзнание и разбиране, та когато сме бивали заедно, аз там съм била много будна, по будна като сме били заедно. Впоследствие другаде съм бъркала, не съм била така будна, но там съм била будна, щото Той идваше много често при нас и аз щях да видя недоволството, ако бях направила така. И после мислех си, че Той нарочно прави така, за да ме изпита и не исках да не издържа изпита си.
Това е било, но иначе Той казваше и друго нещо: „В Школата на Питагора учениците престоявали 2-3 години като оглашени, не били приемани в Школата, но другите ученици били излагани на
подигравки
, новите ученици, кадидатите за ученици били излагани на
подигравките
и грубата обхода на другите ученици".
Сега казва, няма да бъде така в Школата, естествени ще бъдат тези изпити. Нали, един да речем ще се прояви грубо към някого, този към който се е проявил трябва да издържи изпита си. Щото Учителят казва така: „Ако видиш, че някой направи една погрешка и искаш да проявиш любовта си към него, помоли се с него, да разбере погрешката си, да се изправи, а пък ти в себе си кажи: „ Толкова му стига ума! " Разбирате, тука има вече ето пак метод как да постъпи ученикът. Това са така конкретни случаи, в които Учителят ни показваше как трябва да постъпваме, за да се освободим от отрицателните прояви, които носехме.
към текста >>
12.
7.Учителят проявяваше търпение
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Присмех,
подигравки
и хули се отправяха и към последователите му.
Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха по липса на доказателства. Българската общественост се отнесе враждебно към Учителя. Върху името му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността му, така и върху делото и учението му. Срещу него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха хули безсрамно казани и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране.
Присмех,
подигравки
и хули се отправяха и към последователите му.
Но главният обект на нападението беше той. Безмилостни клевети, приписваха му престъпления. Естествено мълвата достигна и до съответните власти. Викаха Учителя на следствия, разпити и понеже за всички обвинения нямаше доказателства, оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тия, които вярваха. Този период от клевети срещу Учителя продължи много години.
към текста >>
13.
09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Четири години бях годеник, през което време годеницата ми също така беше подложена на присмехи и
подигравки
поради моите убеждения.
Ние му отговорихме кои от къде е и му казахме, че при тръгването сме имали бури, сняг, кал и че това не ни е уплашило, понеже идваме да се срещнем с него. Тогава Учителят ни каза, че тази буря символизира, че в началото на нашия духовен път ще имаме големи препятствия, присмехи, преследвания и др. и че всичко това трябва да се победи, като след това ще дойде благоприятно време. Ето, вижте как сега времето се оправи, а то значи, че сетнините ще бъдат добри. На тази среща брат Куртев записа имената на всички приятели и ги абонира за неделните беседи, които вече се издаваха на брошури.
Четири години бях годеник, през което време годеницата ми също така беше подложена на присмехи и
подигравки
поради моите убеждения.
Аз знаех това, затова й бях дал свобода, като й казах, че ако не ме харесва заради убежденията, да се ожени за когото желае. Тя обаче устоя и през 1918 година сключихме брак. В началото на моя духовен път попът от селото ни дълго време се занимаваше с мен, като говореше против мене какви ли не нелепости и ме критикуваше пред хората. Това на мене не ми попречи и понеже хората ме познаваха добре, познаваха моя баща и целия ми род като добри хора, взеха да не му обръщат внимание, а по- късно даже застанаха на моя страна и изпъдиха попа от селото. През 1917 година бях мобилизиран във Варна.
към текста >>
14.
22 - 8. БУТИЛКАТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
От около една седмица един тъмен дух беше кацнал като гарван в Горницата, седи, наблюдава какво се върши там и непрекъснато сипе обиди и
подигравки
.
Бързаше, косите му се развяваха, брадата малко щръкнала напред - вид, който имаше, когато беше ядосан. Следвах го почти тичешком, мълчаливо. Като стигна трапа, огледа го, наведе се, пусна полека добре запушената бутилка и изкомандва: „Заравяй! " Започнах да заравям, но понеже и това беше уморително, отвреме навреме спирах да си почивам. При една по-дълга почивка, като видя въпросителния ми поглед, малко нетърпелив вече от мълчанието му, поусмихна се тъжно и каза: „Сега вече мога да ти кажа каква е работата.
От около една седмица един тъмен дух беше кацнал като гарван в Горницата, седи, наблюдава какво се върши там и непрекъснато сипе обиди и
подигравки
.
„Проракува", че от вас нищо нямало да излезе, защото сте били една паплач, че аз само съм си губел времето и пр. Няколко пъти му казах да си върви, но не иска. Казах му, че ще го накажа, ако не се махне, той си плези езика и се подиграва и с мене. Вчера за последен път го предупредих, че ако не се махне, аз ще го махна, но тъй, че да ме помни хиляди години, и че никакви молби за помилване не ще ме трогнат. На това той ми отговори пак с плезене на езика и ми каза, че нищо не мога да му направя, само съм се хвалел.
към текста >>
15.
IV.15 август, петък, Св. Богородица
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
- В този ден на пост никакви шеги и закачки и
подигравки
, както се правеше от някои досега, нито какви да е леки разговори.
Ами че в Небето вие имате повече приятели, с хиляди, които се радват за вашия успех и напредък. Там е вашето отечество. Г-н Дънов ни продиктува местата от Библията, които ще четем всеки петък. Прочитането можем да правим сутрин от 4 до 7 часа или вечер от 9 до 12. Петъкът за постене тази година се изменява, вместо последния петък от месеца ще вземем третия петък за „духовна гимнастика", „а за останалите петъци от месеца се освобождавате от всичко." Постът ще бъде 24 часа, в четвъртък ще ядем точно в 7 часа и ще отпостим в петък в 7 часа.
- В този ден на пост никакви шеги и закачки и
подигравки
, както се правеше от някои досега, нито какви да е леки разговори.
Подигравате ли се, ще си носите отговорност. Досега се оплаквахте, че хората ви ограбват, тази година вие ще атакувате. Който и да дойде при вас, не се плашете, че може да ви ограби, да ви причини вреда, а вярвайте, че е изпратен да ви донесе благословение. Не избягвайте хората, няма да правите разлика между хората - кой добър, кой лош. Господ е във всички.
към текста >>
16.
НАРЯД за събора 1908 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В този ден на пости никакви шеги и закачки, и
подигравки
, както се правеше от някои досега, нито каквито и да е леки разговори.
Всички сте интересни в това отношение, че вас ви е страх от Небето. Ами че в небето вие имате повече приятели, с хиляди, които се радват на вашия успех и напредьк.Там е вашето отечество." Г-н Дънов ни продиктува местата от Библията, които ще четем всеки петък. Прочитането можем да правим сутрин от 4 до 7 часа или вечер от 9 до 12 часа. Петъка за постене тази година се изменява, вместо последния петък от месеца, ще вземем третия петък за „духовна гимнастика", а за останалите петъци от месеца се освобождавате от всичко. Постът ще бъде 24 часа, в четвъртък ще ядем точно в 7 часа и ще отпостим в петък в 7 часа.
В този ден на пости никакви шеги и закачки, и
подигравки
, както се правеше от някои досега, нито каквито и да е леки разговори.
Подигравате ли се, ще си носите отговорност. Досега се оплаквахте, че хората ви ограбват, тази година вие ще атакувате. Който и да дойде при вас, не се плашете, че може да ви ограби, да ви причини вреда, а вярвайте, че е изпратен да ви донесе благословение. Не избягвайте хората, няма да правите разлика между хората кой е добър, кой е лош. Господ е във всички.
към текста >>
17.
Наряди за 1938 г.
,
,
ТОМ 12
В старо време в школата на Питагор учениците, които постъпвали, са били подлагани 4 години на
подигравки
и които издържали, те били приемани за кандидати!
Ти като се молиш, като отиваш при Бога, ще се поставиш във възприемателно състояние! Нас ни интересува начина за повдигането на човешкия дух и на човешкото сърце. Всички мъчнотии, които имаме, са за облагородяване. Мъчнотиите, които имаме, са един метод за възпитание. Без страдания, без изпитания вие не можете да имате никакви придобивки!
В старо време в школата на Питагор учениците, които постъпвали, са били подлагани 4 години на
подигравки
и които издържали, те били приемани за кандидати!
Сега това става естествено в самия живот. Като видят хората, че си религиозен, ще те подиграват, ще кажат, че умът ти не е на място, че си малко смахнат, че не мислиш право - много работи ще ти кажат. Духовният човек трябва преспокойно да изслуша това. В човека има 4 основни неща, на които той трябва да обръща внимание. Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото.
към текста >>
18.
34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО
,
,
ТОМ 12
В неговата школа са идвали княжески синове и той ги е подлагал на 3-4 години на крайни
подигравки
, които могат да го засегнат.
Добрият човек не само има дарба, но той е работил. Музикантът, и той е работил. Това е вярно и за каквато и да е друга дарба. Та казвам сега: Да ви задам една задача, както Питагор е правил. Да кажем, че ще се намерите в една Питагорова школа.
В неговата школа са идвали княжески синове и той ги е подлагал на 3-4 години на крайни
подигравки
, които могат да го засегнат.
И ако издържи след 4 години, той е бил приеман в школата да му разкрият тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще има нещо, което не сте сънували. Вие ще кажете: защо Господ допуща това? Това е изпит.
към текста >>
Онзи ученик няма да отговори на
подигравките
, но ще се задържи 4 години.
И ако издържи след 4 години, той е бил приеман в школата да му разкрият тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще има нещо, което не сте сънували. Вие ще кажете: защо Господ допуща това? Това е изпит.
Онзи ученик няма да отговори на
подигравките
, но ще се задържи 4 години.
Той разсъждава и като мине през този изпит, той има за цел да влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, той трябва ли да обръща внимание, когато му кажете: „Вие сте извратени, смахнати.“ Могат да ви кажат, че вие по 3 пъти на ден се молите на Господа и не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези хора нито се молят и какви къщи имат. Я оставете тези щуротии. Вие един ден кажете: дали тия хора не са прави? Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: Вие гробища имате ли, вещници заравят ли ви, о[...]пват ли ви?
към текста >>
19.
23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Тонове, тонове
подигравки
и иронии, и омраза, и не знам какво да кажа още.
И, разбира се, послушах я. Аня също. Те ми се и караха, но бяха толкова благи и мили, каквито аз не съм виждала никъде, никъде. Защото аз съм расла в сурови условия. Към мене са били с ирония.
Тонове, тонове
подигравки
и иронии, и омраза, и не знам какво да кажа още.
Зли отношения към мен, но те не могат да кажат това. Те могат да ми се скарат, да кажат: „Ела, ела, Милке, има нещичко за теб." За хапване примерно или някой чаршаф, някой им подал нещо. Те и за мене мислят. Това е на Милка, това е на Милка. Хайде и на Милка да дадем това, хайде и на Милка... Това е било при Паша.
към текста >>
20.
5. НАВОДНЕНИЕТО И СБЪДНАТИЯТ СЪН
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Изобщо търпя
подигравките
и на околните.
5. НАВОДНЕНИЕТО И СБЪДНАТИЯТ СЪН Бях благодарна, че майка ми ми готвеше отделно. Мариета, сестра ми, се подиграваше, че не я оставях да убива мухите.
Изобщо търпя
подигравките
и на околните.
Дори ме заведе при д-р Младенов, при жена му взимах уроци по пиано, да ме убеди, че съм се заблудила. Той беше много фин човек, френски възпитаник и само й каза: „Закъсняла си. Дарвиновата теория отдавна не се възприема." Тя се чувствуваше като опекун над мен. Беше самостоятелна, с високо мнение, че винаги е права. По-късно прие учението на Учителя и като че ли моето връщане във Видин бе, за да се събуди и в нея духовното.
към текста >>
21.
8. ПОКРЪСТВАНЕТО
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Аз бях защитена от
подигравките
, имах една броня, която респектираше и се държаха на разстояние, но Мариета доста я нападнали, но издържа.
Христос казал: „Остави да се изпълни закона." Отидох да подам заявление, поканих сестра ми. Тя първо отказа, кога тръгнах рече: „Подай и за мене." Всичко мина много лесно. Бях пратила да питат Учителя това кога да го направим, сега или по-късно. Мислех, че го правиме да избегнем изпитанията. Но Той рече: „Сега, сега." Моята кръстница стана д-р Давидова, а на Мариета - Милада, дъщеря на една чехкиня.
Аз бях защитена от
подигравките
, имах една броня, която респектираше и се държаха на разстояние, но Мариета доста я нападнали, но издържа.
1943 година си замина царят, много го обичах и когато радиото събощи, че е болен, гласът ми отвътре каза: „Отровен." Насън видях княз Калин, Йоана и др. като регенти. Преди тези събития отидохме в Белоградчик. Отидохме в околностите, в гората, но закъсняхме и не можахме да се върнем. Нощта се спусна, започнахме да се въртим в омагьосан кръг.
към текста >>
22.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
По повод на една от задачите в школата, които Учителят е дал на учениците, които трябва да понесат
подигравките
на околните и да следват задачата, която им е дадена, Учителят на нея й дава едни стари свои износени обувки, високи, с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи.
„Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален. Кой от учениците му не си спомня неговите посещения. Когато тя, Аверуни, завършила университета, Учителят й казва следното: „Е, сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си, ще я направиш себепедагогика." Той й създавал много изпитни положения, при които тя сама да се справя и проучава силата и възможностите, с които тя разполага. Веднъж, посещавайки го при някаква случка, която тя не могла да разреши, тя вижда в ръцете на Учителя една крива свещ, която той се мъчи да изправи и изглади. -"Учителю, и мен ще изправите като тази свещ." Тя е получила много жестоки изпити по повод смирението и издържането на различните несгоди на и в живота.
По повод на една от задачите в школата, които Учителят е дал на учениците, които трябва да понесат
подигравките
на околните и да следват задачата, която им е дадена, Учителят на нея й дава едни стари свои износени обувки, високи, с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи.
Разбира се тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Обаче понесла всичко и продължава да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени до днес в Йорданка Жекова. Учителят е следял начина, по които тя се е обличала.
към текста >>
23.
46. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ НА ГАБРОВСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА Г.УШ.бр. 43(5.111.1941 г.) с. 4-5
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ПРЕДИСТОРИЯТА НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА
,
ТОМ 15
Не липсваха присмехи и
подигравки
, но ние не се отчайвахме и поддържахме нашето спасително дело.
14.40 е даден на Колю П. Енчев, а най-големия лв - 1000 на Косю Карликов. Имаше един тефтер у Стефан Бойновски, в който се записваха падежите на записите. По едно време той се оплака, че цялата дружествена работа тежи на него и затова му предвидихме по 30 лв. месечно. Държахме здраво и обслужвахме на много.
Не липсваха присмехи и
подигравки
, но ние не се отчайвахме и поддържахме нашето спасително дело.
Същият съвет ни даваше и Лазар Бараков, счетоводител при Народната банка. От разговори с горните лица, с които постояно се събирахме, както и след дълго години обсъждания на създалото се желание помежду ни в едно събрание решихме да образуваме Популярна банка, като натоварихме Бараков да извърши подготвителните работи и да ни докладва, а същевременно пристъпихме към ликвидацията на дружество ..Съединение", като избрахме да ликвидират Сава Върбов, Петко Кашев и други, тъй като към своя край дружеството работеше, до колкото си спомням, с около 40 хиляди лева. Събранията станаха повече в Палаузовското и Умниковото училища докато на 6.III.1911 г. стана и учредителното събрание на Габровската популярна банка в салона на казино „Бузлуджа". Много наши другари влязоха, като членове на новата банка и трима измежду тях: Ст.
към текста >>
24.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
А колко
подигравки
е трябвало да изтърпява от своите нови колеги мозайкаджии, не е за разправяне.
Как разрешава този вьпрос Георги Димитров, ще прочетете на стр. 514 от том IV. След като е уволнен от тази правителствена служба, той става мозайкаджия в бригадата на Борис Николов и там се пенсионира - виж стр. 515, стр. 542 ÷ 543.
А колко
подигравки
е трябвало да изтърпява от своите нови колеги мозайкаджии, не е за разправяне.
Същите мозайкаджии са ми разказвали как са се подигравали с него, доктора по философия. Унижения до дъното на Ада. Чудя се как е издържал. 12. Така Методи защищава своя докторат на българска почва с лъжа. А какво става по- късно?
към текста >>
А мозайкаджиите ежедневно го превъзпитават с
подигравките
си. 17.
По-късно се намират приятели, които превеждат Втори Дял, част първа и част втора от „Учителят” от стр. 115 ÷ 254 и се издава под заглавие „UAMOUR UNIVERSEL”, издание на издателство Courrier du Livre Paris, през първото тримесечие на 1964 г. от 175 страници. През това време затворниците, осъдени и за тази книга, излизат от затвора на 1 януари 1963 г. А през това време Методи е обикновен работник в бригадата - прави мозайки и не може да прави фасони, че е нещо над другите.
А мозайкаджиите ежедневно го превъзпитават с
подигравките
си. 17.
На Изгрева възмущението срещу Лучия Бертоли е голямо, че е изяла и похарчила парите и с тези пари лъжесвидетелства срещу Братството. Тогава дъщеря й, Анина Бертоли, която работи като шивачка в едно предградие в Париж, организира превода и отпечатването на третата книжка. Тя трябва да отговаря на „Учителят”, Дял Втори, част трета „Мъдростта - носителка на Светлина и знания на стр. 261 ÷ 317. Тя се издава под заглавие „LA SAGESSE: Principe de lumiere et de savoir”.
към текста >>
25.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 19
Що унижение и
подигравки
е трябвало да понесе, Разправяли са ми най-малко 10 случая - направо потресающи за слушане, а как ли ги е издържал.
Агентите на милицията, внедрени на Изгрева проучват, че всички отхвърлят тази книга. Всички го подиграват, че е откраднал материали на Боян Боев. Той е мозайкаджия в бригадата им. Но той не обича физическия труд и все стои настрана. Работниците от бригадата започват да го наказват - ако не пренесе този цимент, то утре няма да бъде в бригадата.
Що унижение и
подигравки
е трябвало да понесе, Разправяли са ми най-малко 10 случая - направо потресающи за слушане, а как ли ги е издържал.
Методи си знае как. Освен това той живее в една барака 3 на 4 метра, скована от дъски с една печка в нея и кюнците преминават през един отвор на дъските, обкован с ламарина, за да не се запали. Освен това на 1 януари 1963 г. освобождават затворниците от процеса срещу Изгрева от 1958/1959 г. Това са Борис Николов и Жечо Панайотов.
към текста >>
26.
7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)
,
,
ТОМ 21
Хитов, Каблешков и др., които нищо нямаха - ни големи къщи, ни имоти, богатства или големи имена, а само по едно голямо любвеобилно сърце, което обичаше народа си, една вяра - че народа ще спасят; че този народ може да се повдигне, просвети и отърве, ще катурнат голямата и силна турска империя със своите шишанета, с новите идеи за държава, ред и по-голяма правда... Въпреки преследването,
подигравките
, убийствата - някои от тези големи ратници на свободата платиха с главите си за своите разбирания и веруюте увиснаха на бесилките или умираха сред балкана, но идеите им останаха да живеят и успяха да се наложат.
Политическа криза, финансова, стопанска, духовна, морална криза, репарационни задължения - грижи за тях са обхванали душата на българина, а той, в неволята си унил, навел глава, гледа индиферентно как бавно, но сигурно губи почвата под краката си - свободата. Всички, които познават нашата история добре, знаят, че България и друг път е преживявала тежки дни, изпадала в кризи и безпътица, но винаги са се намирали идеалисти, които с достатъчно вяра в себе си и в доброто са изнисали нови идеали, посочвали нови пътища и са повеждали народа ни - нови хора, с нови идеали, с нови методи, по нови пътища са го спасявали. Всяко време извиква и свои водачи, тъй както всяка работа си иска и своя майстор. Робските тежки години извикаха големите ратници на свободата: Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Караджата, Хаджи Димитър, Филип Тотю, П.
Хитов, Каблешков и др., които нищо нямаха - ни големи къщи, ни имоти, богатства или големи имена, а само по едно голямо любвеобилно сърце, което обичаше народа си, една вяра - че народа ще спасят; че този народ може да се повдигне, просвети и отърве, ще катурнат голямата и силна турска империя със своите шишанета, с новите идеи за държава, ред и по-голяма правда... Въпреки преследването,
подигравките
, убийствата - някои от тези големи ратници на свободата платиха с главите си за своите разбирания и веруюте увиснаха на бесилките или умираха сред балкана, но идеите им останаха да живеят и успяха да се наложат.
След освобождението ни, в онези размирни времена, когато довчерйшният роб получи свобода, която едва знаеше да изживява, Бурмов - човек на времето, състави първия кабинет - консервативен. След него митрополит Климент напусна паството си и състави втория кабинет, пак със същите идеи. Едни след други се редяха тежките дни за новата ни държава и едни след други излизаха водачите на народа ни, които, отначало сами често осмивани, подигравани, вървяха смело напред и успяваха да наложат новото. На 26 май 1880 г. Драган Цанков състави нов кабинет - носител на нови идеи и идеали - либерализма.
към текста >>
Ний знаем, че ще срещнем трудности,
подигравки
, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали.
Ний знаем, че безбройните кризи, тежки дни за българския народ, са големи; но в този мрак, безпътица, тъй както в миналото, така и сега светват християнството, новите реформи, новите методи по нови пътища, носени от Ратниците на свободата, ще спасят и отърват родината ни от многото кризи и безкрайни страдания. Ние знаем, че пътят ни е тежък; но той не беше лек на Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст. Стамболов, П. Каравелов, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов.
Ний знаем, че ще срещнем трудности,
подигравки
, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали.
Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа. Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема. Ний не се надяваме на подкрепа и от онези „партизани”, които чакат, за да дойдат на власт, за да правят „далавери” – „пестят бели пари за черни дни”. Ний не искаме подкрепа и на тия, които викат на всички „силни” „осанни”, защото при нас „силни” няма. Ний не ще чакаме подкрепа и от онези, които отиват при всяка властвующа партия - зестра, защото власт при нас няма.
към текста >>
27.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Въпреки преследванията,
подигравките
, този смахнат разкалугерен дякон, който имаше смелостта да се бори срещу вековния Султан - идеалите му се осъществиха.
Всяка нация, народен имат свои завеяни, смахнати, утописти, които са му донасяли новото, показвали са новия път, чертаели са със своята кръв. По този път са тръгвали идеалистите, които, малко на брой, но силни по дух и вяра, всичко са оставяли, всичко са давали за своето учение и нищо не са вземали, но винаги са успявали. България не прави изключение. Тя си има свои утописти, завеяни, „опасни люде”, носители на новото. Отец Паисий не беше ли утопист, подиграван, че искаше своя народ из нов път да поведе... Разкалугереният 23-годишен Левски не беше ли утопист, завеян, защото не призна държавата на Султана, не призна законите им, заптиетата им, каймаканите, срина ги в душата си и издигна в нея нова държава с нов строй?
Въпреки преследванията,
подигравките
, този смахнат разкалугерен дякон, който имаше смелостта да се бори срещу вековния Султан - идеалите му се осъществиха.
Този утопист - младеж, защото днес до 30 години ги смятат младежи още, увисна на бесилка край София, но върху неговите незнайни кости, и на стотици други „хаймани”, „чапкъни”, израсте нова България с нов строй и наш Цар... Не бяха ли чапкъни, хаймани Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др. за тези, що бяха доволни от агите и сити в душите?... Петко Каравелов - нихилистът, не беше ли преследван, затварян, подигравай за неговото ново учение? От неговите „седмочисленици” не изникна ли днешната Демократическа партия? Благоев, Я.
към текста >>
28.
26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*
,
,
ТОМ 21
Кой от нас не знае за присмиванията,
подигравките
от страна „братята” на Отец Паисий за неговия велик подвиг: да донесе новото в народа ни, посочи нов път - събуди и вдигне цял народ?
Доволно е да се разгърне историята на великата реформация в Европа. В биографиите на великите хора на науката, мъчениците на културата, на науката във всички ще се срещнат сцени, от които косите ви ще настръхнат за временото от власница, хората на старото върху хората на новото. Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият живот! Мъничка България не прави изключение. Кой от нас не е учил за Отец Паисия?
Кой от нас не знае за присмиванията,
подигравките
от страна „братята” на Отец Паисий за неговия велик подвиг: да донесе новото в народа ни, посочи нов път - събуди и вдигне цял народ?
Афиф работа не беше ли за ситите, чорбаджиите, хората на старото, величавото дело на апостола Левски? Не го ли гониха, предадоха ситите? Не смятат ли те - хората на старото - за „чуджушка работа” (детинска работа) великия подвиг на Левски да се бори с вековния ни тиранин? Не беше ли той „хаирсъзин”, утопист, „чапкънин” за хората на старото? Въпреки техните пречки, преследвания, делото му не се ли увенчае успех?
към текста >>
29.
3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ
,
3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата
,
ТОМ 22
Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и
подигравки
.
Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителят казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите наУчителя се сбъдват точно. Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутринта излиза да посреща изгрева на Слънцето.
Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и
подигравки
.
Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителят отговори: „Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева.
към текста >>
30.
3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ
,
3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата
,
ТОМ 22
Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и
подигравки
.
Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителят казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите наУчителя се сбъдват точно. Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутринта излиза да посреща изгрева на Слънцето.
Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и
подигравки
.
Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителят отговори: „Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева.
към текста >>
31.
По разкази на ученици от Школата
,
Случки на Учителя с отделни личности
,
ТОМ 22
Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и
подигравки
.
Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителят казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите наУчителя се сбъдват точно. Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутринта излиза да посреща изгрева на Слънцето.
Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и
подигравки
.
Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителят отговори: „Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева.
към текста >>
32.
Лекуване на хора - Елена Цочева
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
Той мълчи и стоически търпи техните
подигравки
.
Кръстниковистът носи книгата, но не смее веднага да я даде на Учителя. След като свършва разговора с богатия, Учителят се обръща към него и го пита: „А ти защо си дошъл? " Посяга, взема книгата от ръката му, отваря точно там, дето кръстниковистът предварително си е помислил, и прочита написаното. Така той разбира кой е истинският Учител. 2. В предприятие работи наш брат, а колегите му го подиграват, че не яде месо и посещава беседите на Учителя.
Той мълчи и стоически търпи техните
подигравки
.
Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителят се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото.
към текста >>
Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува
подигравките
, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора.
След като свършва разговора с богатия, Учителят се обръща към него и го пита: „А ти защо си дошъл? " Посяга, взема книгата от ръката му, отваря точно там, дето кръстниковистът предварително си е помислил, и прочита написаното. Така той разбира кой е истинският Учител. 2. В предприятие работи наш брат, а колегите му го подиграват, че не яде месо и посещава беседите на Учителя. Той мълчи и стоически търпи техните подигравки.
Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува
подигравките
, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора.
Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителят се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото. Питам я в колко часа и е станало добре и се е почувствала здрава и разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя.** Брат се разболява от туберкулоза.
към текста >>
33.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Родителите се бяха ужасили, приятелите ми се подиграваха, но вътрешният огън беше толкова силен, че предпочитах мизерията,
подигравките
, отколкото да оставя тая красота и светлина на вътрешния свят.
Всички недоразумения произлизат оттова, че ние не се познаваме, не се обичаме, не си помагаме! Грешката е в мене. Сега ще разберете всичко! Още в началото на моето духовно подвижничество, в 1916 г., бях толкова привлечен от мистичния, вътрешен живот, че пренебрегнах външния живот и оттам - големи аномалии. Толкова много медитиране, съзерцаване, четене, екстази, постене, че бях като сянка - кожа и кости.
Родителите се бяха ужасили, приятелите ми се подиграваха, но вътрешният огън беше толкова силен, че предпочитах мизерията,
подигравките
, отколкото да оставя тая красота и светлина на вътрешния свят.
И това беше още преди да срещна Учителя! И така - по цели дни: толкова бях се изтощил, бях напуснал даже гимназията, че паднах болен, на умиране. Чакаха ме да си замина почти, но ето, че оздравях и след тая болест срещнах Учителя. И оттогава вие можете да си представите моя живот. Някои от старите братя в събора в Търново ме забелязаха, обикнаха и говориха на Учителя и наредиха да ме поканят, заедно с Кръстю Христов, да живеем във вилата.
към текста >>
34.
8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Това ме убеди, че откритията не са себеизмама, но, обаче, в мен се породи една тежка борба, защото, за да се посветя на новия лечебен метод без лекарства и операции, трябваше да се откажа от фабриката си, която работеше успешно в продължение на 24 години, да я отстъпя на други, за да вложа всички сили в новата си професия, от която в началото можех да очаквам само присмех и
подигравки
и сигурни материални загуби.
Като наблюдавах живота всред свободната природа, най-сетне открих законите, на които почива лечебният ми метод. Съставих си лечебен план и построих необходимите за лекуване апарати. Лечебния ми опит бе сполучлив - здравното ми състояние почна постепенно да се подобрява. Останаха доволни и други, които последваха съвета ми. Уредите бяха отлични и диагнозите - точни.
Това ме убеди, че откритията не са себеизмама, но, обаче, в мен се породи една тежка борба, защото, за да се посветя на новия лечебен метод без лекарства и операции, трябваше да се откажа от фабриката си, която работеше успешно в продължение на 24 години, да я отстъпя на други, за да вложа всички сили в новата си професия, от която в началото можех да очаквам само присмех и
подигравки
и сигурни материални загуби.
Най-сетне на 10.Х.1883 г. открих сегашния си санаториум. С течение на времето прииждаха все повече и повече болни, и то главно извън Лайпциг, понеже излекуваните от мен бяха най-добри разпространители на метода ми. Откритията ми се потвърдиха от всеки отделен случай, опитността ми се значително обогати и собственото ми здраве, което бе почти изчезнало, чрез строго придържане о методата ми дотолкова, че днес мога напълно да устоявам на нуждите на широката си практика. Напълно спокойно посрещам упреците, които ми отправят, че съм «измамник» и че ми липсва нужният образователен ценз.
към текста >>
35.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Подигравките
избягвайте!
» Къде са съществените скърби?! Ученикът трябва от всичко да се учи! Тогава ще му се поверят сили. На много светии, като им се подигравали, те са само духвали, и всичко се разпилявало. На Елисей когато децата се - подигравали, излезли мечки и ги разпъдили.
Подигравките
избягвайте!
Не се смейте на погрешките на другите! Ако ви зададат въпроса: защо се раждате, защо растете, защо умирате, как ще отговорите? Защо млади и стари умират? Ражда се, да научи великия закон на самопожертвуванието. Смирява го Господ в малка форма!
към текста >>
36.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
За Русия ние ще запазим един спомен за една благодетелка, която има нещастието по груб начин да си вземе своето, и една болка при съзнанието, че би могло да бъде по-добре, без да стават
подигравки
с договори, братство и приятелство, славянство и съседство.
А само популярните войни имат шанс за успех. Спрямо Русия ние не ще изпитваме нищо освен болка, болката на откъсването от уважаваното и редното, но не и неприязън. Тя беше права да си вземе даденото. Разбира се, по-хубаво беше ние да се изплатяхме ней с откриването Дарданелите за нейните параходи и тогава бившата задълженост щеше да се преобърне в една тясна дружба, но така било угодно на Провидението. Сигурно, преживените болки от грубото вземане своето ще ни послужи много, като ни направи мъдри, защото наистина мъдростта е дъщеря на страданието.
За Русия ние ще запазим един спомен за една благодетелка, която има нещастието по груб начин да си вземе своето, и една болка при съзнанието, че би могло да бъде по-добре, без да стават
подигравки
с договори, братство и приятелство, славянство и съседство.
Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне. Нашите съседи, с които, сигурно, ние ще се разправяме в този общ катаклизъм, не ще могат да се приготвят, бидейки загрижени в тези къси години с уреждане двойно повече от старите им земи, като, при това, новите им придобивки са от неприятелски елемент. Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия. Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната.
към текста >>
37.
1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Смеят се и всички войници: "И куршумите им не хелят", хвърлят се
подигравки
по адрес на сърбите!
В този момент един прелетял неприятелски куршум ранява леко един войник. Бригадният го потупва успокоително по рамото. Той присъства при превръзката. Раната е на смешно място. Раненият се смее.
Смеят се и всички войници: "И куршумите им не хелят", хвърлят се
подигравки
по адрес на сърбите!
Слизайки от коня, бригадният вижда (той е бивш началник на Военното на Н.В. Училище) едно младо кандидатче, свой възпитаник. Накривило комитски своята фуражка, заруменяло от плискащите го полузамръзнали дъждовни капки, подкървавило очи, то има войнствен вид. - "Все такъв ли си още, млад бунтовнико? " - "Сега и страшен още, Господин полковник", отговаря самоуверено то!
към текста >>
Отвред се пущаха шеги и
подигравки
по адрес на "сияйните".
Прегазват р. Шашка - над колене дълбока и като отправят по една остроумна подигравка по адрес на обезумелите сърби, връщат се в дружината. Какво е било учудването на войниците от 52-и полк при вида на смелчагите бдинци, минавайки през техните вериги! Всички останали патрули изпълниха тоже бляскаво своите задачи, като при завръщането си донесоха ценни сведения за противника и трофеи. Нашите войници слушаха с жив интерес разказите на патрулите.
Отвред се пущаха шеги и
подигравки
по адрес на "сияйните".
Добитите резултати бяха повече от отлични. Вярата в собствените ни сили стана непоколебима. Успехите ни се виждаха сега вече сигурни, те бяха предрешени от вярата в нашето могъщество. Всички патрулни войници бидоха представени за награда. През целия ден на 4-и октомври и до обяд на 5-и дружината остана в същото бойно разположение.
към текста >>
38.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на
подигравки
от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското.
Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците Му, често пъти и с Негово лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи при обща групова работа по духовен път, за запазване България и българския народ и неговите общественици и разни професии и за общото му преуспяване и за обединение Славянството и пробуждането му в съзнание и свръх-съзнание, за да приеме Любовта Божия - безкористно служение. Работено е за повдигане физическо, умствено и духовно българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и др., които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия, като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е "спасителната лодка", чрез Любовта за всички народи. "Силата е в обединението." Ето принципа, който е бил ръководната нишка, цялата дейност на обществото Бяло Братство.
В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на
подигравки
от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското.
Тия нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото - комунален живот, а това не изнасяше нито за дворяните, нито за капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше за охолно живущите в разкош върху сълзите на онеправданите, угнетените страдал ни души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръх-съзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служение, при най- широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тия гонители бяха прави, защото "крадците и разбойниците" не искат светлина. Егоиста, грубия материалист.
към текста >>
39.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Мамините
подигравки
за „принца” ми напомнят за сиротото ми детство - във вехти дрешки, повече от каките, дълги дебели сплитки и голи помръзнали коленца, и шалче на главата.
Трае. Изгърми дървеното сандъче помежду ни и - точка. Но Господ е добър, добър. Въпреки всичко, нещо в гърдите ми пее и през плача. А какви подигравателни писма от моята родителка! Намерила ли съм „принца”, нали не приемам предложението нито на този, нито на онзи, сигур чакам „принца”, но хич да не си мисля такива работи, а да си налягам парцалите.
Мамините
подигравки
за „принца” ми напомнят за сиротото ми детство - във вехти дрешки, повече от каките, дълги дебели сплитки и голи помръзнали коленца, и шалче на главата.
Настига ме някое дете изневиделица, дърпа ме за сплитките и вика: - Царицата, светицата, дзърр, дзърр! Царицата - фуу, светицата... За тях тия думи са нещо много обидно. Всички деца си имат прякори: Мута циганин, горила, пелтек, кютюк; мене пък туй измислили. Често пъти по гърба ми се стоварваше тежък, зъл детски юмрук, но нямаше кой да ме защити - защото съм сираче, а майка ми винаги заета с чужда работа. Наистина, чакам нещо, но и аз самата не зная що е.
към текста >>
Опитах се, но от
подигравки
може ли да се живее.
Измъквам се в кухнята и измивам паниците. Разговаряме с Паша върху вегетарианството. Тя веднага оставила месото. Мисля си, а пък мене ми се яде, много ми се яде месце, но нямам пари да си купя. Лекарят отдавна каза на майка ми, че месото ми вреди; изривам се цяла в сърбеж.
Опитах се, но от
подигравки
може ли да се живее.
Срещу нас в Цариброд толстоиста Манчо Бошнаков. Той не яде месо по убеждение. Сестрите взеха да ми викат: „Манчо, Манчо! ”. Пак проядох и пак се подуха клепките ми. Паша казва, че вегетарианството е по свобода.
към текста >>
40.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Може да те разсипе от
подигравки
.
И Списаревски с апостолска брада, фю! Някога ми посвети нещо в „Летописа”, без да го познавам. Добре пише. А брат Жеков познавам от събора, когато ми каза, че Учителят казал, че съм многострадална душа. Докторът е голям шегобиец.
Може да те разсипе от
подигравки
.
Много обича магарето си, което го носи на плещите си; кръстил го е Марко. С него прави всички художествени и нехудожествени сравнения. На събора бе назначен по хигиената. Постави надписи върху дъсчици - забодени на колове: тук бивак, там за смет, по-нататък за пране и за още друго и друго. Но Списаревски предвари.
към текста >>
41.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
На другия ден слушах
подигравките
на слугините.
Но как приема той да се гаврят с мен заради него? Нима той няма лична карта? Защо ме излага? Тъй ли най-после ще докаже любовта си към мен. Без съмнение, той имаше лична карта.
На другия ден слушах
подигравките
на слугините.
Говореха нелепости. Оскверниха всичко. 5 МАЙ 1925 г. Писах му да не идва вече никога. Казах му за шушукането по мой адрес.
към текста >>
42.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Нищо не ми е дала, освен
подигравки
, но здраве и издръжливост.
Чуваше се вой и писък, от там чак горе! Отидох да видя мама - тя си отива. Всичките й съдове са празни -душата й също е празна и разочарована. Избрах от пазаря най-хубавите маслини и няколко портокала. Нека са ней.
Нищо не ми е дала, освен
подигравки
, но здраве и издръжливост.
Това е нейно наследство, което притежавам. Тя се трогна. Тя знае, че с това аз й дадох всичко що имах. Тия неща никой и не мислеше да й ги дава тук. Но, интуицията ми прошепна у мене: „Купи, занеси, зарадвай я!
към текста >>
43.
115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни
подигравки
от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството.
Тъкмо затова то е и най-опасно. То е - невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безралично към коя област те спадат, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания - са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е направен на луд от страна на своите колеги учени, които притежават достатъчно познания, за да говорят със самочувството, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна там действителност, на нещо повече, на неизвестни там закони и истини, на една друга, непозната там действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото там и върху живота въобще? За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери.
Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни
подигравки
от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството.
При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон е открил фонографа, академията на науките, която трябва да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама /говорене чрез стомаха/ и т.н. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не е много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите и бива отхвърлено като такова.
към текста >>
44.
Паневритмия
,
3. Живот за всички
,
ТОМ 30
Хули, клевети,
подигравки
, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота.
Тя е най-мощният и най-съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на Паневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят. С даването на Паневритмията на другите народи, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с Паневритмията. Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба -хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава.
Хули, клевети,
подигравки
, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота.
Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу Паневритмията и срещу цялото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед, това което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение. Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги наклонни да отхвърлят. Въпреки това, новото ще си пробие път. Макар и след много трудности, макар и не веднага, то ще извоюва своето място в света, за благото на цялото човечество.
към текста >>
45.
6.4. Човек е безсмъртен. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37,20.10.1931.
,
ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ
,
ТОМ 30
И поради това, когато ние отидем да им говорим за окултизъм, за Ново Учение, те често посрещат нашите думи със смях и
подигравки
.
на следния адрес: Издателство „Братство", гр. Севлиево. ДРАГИ БРАТЯ И СЕСТРИ, За да можем да подготвим почва за разпространение на Новото Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, ние трябва предварително да съборим материалистическия мироглед. Днес грамадното болшинство от хората са материалисти. Те не вярват в нищо друго освен земното. Те не признават ни Бог, ни безсмъртие.
И поради това, когато ние отидем да им говорим за окултизъм, за Ново Учение, те често посрещат нашите думи със смях и
подигравки
.
Днешните хора, са като неверния Тома - те искат да видят с очите си, да пипнат с ръцете си, да се уверят сами. Но те вярват в науката. Тя е техния идол. Ето защо, безсмъртието на човека трябва да им се докаже научно, чрез опити и научни изследвания, и то от авторитетни хора на науката, защото само на тях ще повярват. Съзнавайки всичко това много добре, ний си поставихме за задача да издадем няколко научни съчинения от тоя характер, написани от учени с голям авторитет и световна известност, като Оливър Лодж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и т.н.
към текста >>
46.
35. Линиите на лицето на офицера
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Те отговаряха на бруталните му апострофи с насмешки и
подигравки
.
35. ЛИНИИТЕ НА ЛИЦЕТО НА ОФИЦЕРА Спокойствието на Учителя, се предаваше и на тях. Когато Христов апострофираше или държеше цели речи, дълги монолози, те се разговаряха, споделяха мнения. Едни го съжаляваха, други упрекваха и всички знаеха, че непременно ще бъде победен! Вече никой не мислеше, че може да развали събранието, макар думите му да щракаха като куршуми и да свистяха като размахвана сабя. В коментарите, най-активни бяха младежите от малката групичка около евреина.
Те отговаряха на бруталните му апострофи с насмешки и
подигравки
.
Както те се изразяваха: „Тези болшевишки методи не минават на Учителя! ” Те знаеха, защото по най-различни поводи са били в известни моменти за по-кратко или по-дълго време в положението на Христов, и бяха опитали бронята на Учителя, здравината и самообладанието на нервите Му, диамантената Му воля, силата и знанията Му и най-вече Любовта Му. Сега вече тях ги интересуваше какъв метод ще употреби Учителят към този офицер, защото Учителят с всеки човек постъпваше по специален начин. Приложеният метод вече им говореше за характера, за миналото, за настоящето и бъдещето на посетителя. Тези методи и знания никъде не бяха писани, те само при дадения случай можеха да ги научат, те сега се раждаха и изчезваха.
към текста >>
47.
355. Те в Истината са слаби. Ти само с Истината може да победиш
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Подигравките
, сарказмите и ирониите бяха изчезнали от лицето му!
После установи, че този случай беше без прецедент в двадесетгодишната му директорска и търговска практика. Сети се за героя на Достоевски - Разколников от „Престъпление и наказание”, поиска да намери някаква аналогия, после зарови из съзнанието си да намери друга случка на съдопроизводството, когато някой по този начин да е направил самопризнание. Не намери. Сети се за Фройд и неговата „Психоанализа”, за Ломброзо... и загледа още по-изпитателно Андрей. Искаше да надникне направо в душата му, да намери истината в самото й скривалище.
Подигравките
, сарказмите и ирониите бяха изчезнали от лицето му!
Беше силно ядосан на себе си! Как той - директорът на най-голямото търговско предприятие в България, не можеше да разреши толкова прост случай?! Той беше в положението на Крали Марко от народната песен, който нямал по сила равен на себе си, но който не можал да издигне торбичката на срещнатия старец. Андрей стоеше пред директора, и си мислеше върху думите на Христов: „Те в лъжата са силни, непобедими, лъжата е тяхната стихия, но в истината са слаби! Затова ти само с истината можеш да го победиш!
към текста >>
48.
364 Светлината е храна за човека
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
По този начин ти излагаш Учението на Учителя на
подигравки
от другите, и създаваш излишни противоречия в душата на този господин!
Дори й мина мисълта: „Да не хвърля бисери на свини!...” Но брата беше се така въодушевил, че не обръщаше внимание на мислите на сестрата, макар да ги чувствуваше и да го смущаваха: - Виж господине, отворете томчето беседи от Учителя „Мнозина минаваха”, с. 169. Там Учителя загатва нещо много интересно: „Същевременно светлината е храна на човека. Както растенията се хранят със светлина, колко повече човека...” Най-после сестрата не можа да се стърпи, и доста строго каза на брата: - Но разберете брат, както казахте, Учението на Учителя е Учение за законите на човешката душа, то е и велика педагогика... - Но брата я прекъсна: - Учението на Учителя е всичко, всичко - разбираш ли това? - Цом е така, то е и педагогика. Защо брат не разберете, че говорите неща, които не са подходящи да бъдат говорени на този господин?
По този начин ти излагаш Учението на Учителя на
подигравки
от другите, и създаваш излишни противоречия в душата на този господин!
Пък аз и друг път съм те слушала да говориш и на други външни хора неща, които те не могат да разберат и ти се надсмиват! -Ти сестра, тези неща не ги разбираш! Това което съм казал, когато и да е, ще даде своя плод, това е педагогика. Как й казваха, не мога сега да се сетя, да, да - беше парекселанс. - И веднага се обърна пак към Андрей.
към текста >>
49.
31. Вергилий бе циничен
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Вдигаше ръце и казваше: „Ами то, детето, е от Светия дух!....” Не разказвам това, за да критикувам Вергилий за
подигравките
му с хора от Братството.
Еленка била казала, че детето е от Светия Дух. Вергилий много се смя, докато разказваше това! Беше доволен, че не е на мястото на Светозар, и няма да се наложи да прехвърли отговорността за детето си на Светия Дух. Намираше много забавен този случай! Често го разказваше, като някакъв виц.
Вдигаше ръце и казваше: „Ами то, детето, е от Светия дух!....” Не разказвам това, за да критикувам Вергилий за
подигравките
му с хора от Братството.
Изнасям го, защото скоро се случи нещо, което показа, че той е далече под Светозар по отношение на човешкия морал! Нещата се промениха. Детето на Вергилий се роди чак в Бургас. Това го озлоби, и той му обърна гръб! Даже измисли версията, че е само мое.
към текста >>
50.
44. Не един, не два, а четири проблемни в един клас
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
И вегетарианството ми създаваше понякога повод за
подигравки
.
Но аз не получих мъмрене. Мисля, че причината не бе само моят тинейджърски бунт. Не им се искаше да ми простят, че съм религиозна, а се държа гордо. Хубавото бе, че аз не преживявах дълбоко подобни ситуации! Не се стресирах!
И вегетарианството ми създаваше понякога повод за
подигравки
.
Но приемах това леко. Даже ми беше смешно, че изреждаха дълго: „А пиле ядеш ли? А риба ядеш ли? А миди ядеш ли?....” Беше им чудно, а на мен беше повече забавно, отколкото обидно. В крайна сметка, четиримата завършихме прогимназия с отличен успех, но без комсомолски книжки.
към текста >>
51.
53. Въведение към книгата „ЗАЛЕЗЪТ”
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
Що унижение и
подигравки
от тяхна страна, трябваше да издържа!
Противодействуваше! Но не сполучи! А защо не сполучи, ще Ви разкажа сега. Но после се намеси, и Милка Кралева с баща си ме напусна. Направиха ме на нищо!
Що унижение и
подигравки
от тяхна страна, трябваше да издържа!
Не е за разправяне! Помня ги! 53.6. Разплатил съм се с тях! Нищо не им дължах. Никакви пари!
към текста >>
52.
54. Милка Кралева срещу съставителя на „ИЗГРЕВЪТ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
Милка Кралева напусна съпруга си, придружена от баща си, който бе подложен на
подигравки
от тях двамата!
54. МИЛКА КРАЛЕВА СРЕЩУ СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ” 54.1.
Милка Кралева напусна съпруга си, придружена от баща си, който бе подложен на
подигравки
от тях двамата!
Двата куфара бяха занесени на гарата, купени им бяха билетите, и изпратени по живо и здраво! Скарахме се заради „майстор Борис”! И заради него те избягаха! За тях двамата, той беше Господ! 54.2. Всички пари и задължения по издръжка на детето й Богдана, съм изпращал!
към текста >>
53.
Съдържание
,
,
ТОМ 34
Подигравките
и търпението.
” (28.03.1943, неделя, София - Изгрев) 37. Разрешението на задачата. (01.04.1943, четвъртък, София - Изгрев) 38. Къде е свободата. (10.04.1943, събота, София - Изгрев) 39.
Подигравките
и търпението.
(12.04.1943, понеделник, София - Изгрев) 40. Песен на ангелите. Оркестрова репетиция на „Вълшебната флейта” . (15.04.1943, четвъртък, София - Изгрев) 41. Песента „Една вечна Истина, Която е Бог на Любовта”.
към текста >>
54.
I. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ в периода 06.06.1940-17.12.1944 г., записани от Лиляна Табакова
,
,
ТОМ 34
Подигравките
и търпението.
” (28.03.1943, неделя, София - Изгрев) 37. Разрешението на задачата. (01.04.1943, четвъртък, София - Изгрев) 38. Къде е свободата. (10.04.1943, събота, София - Изгрев) 39.
Подигравките
и търпението.
(12.04.1943, понеделник, София - Изгрев) 40. Песен на ангелите. Оркестрова репетиция на „Вълшебната флейта” . (15.04.1943, четвъртък, София - Изгрев) 41. Песента „Една вечна Истина, Която е Бог на Любовта”.
към текста >>
55.
39. Подигравките и търпението. (12.04.1943, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
39.
ПОДИГРАВКИТЕ
И ТЪРПЕНИЕТО 12.04.1943 г.
39.
ПОДИГРАВКИТЕ
И ТЪРПЕНИЕТО 12.04.1943 г.
[понеделник], Изгрева, София На 12 април, в петък [т.е. понеделник], Учителят ни прие с брат Христо, след като се наобядвахме. Още като влязохме при Него, аз се просълзих и заплаках. Много ми беше мъчно, уморена бях. Не можех да спя и нямах апетит.
към текста >>
НАГОРЕ