Търсене в текстове за 'Подигравки'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Който издържал на тези подигравки, се приемал за ученик.
След като учениците прекарвали няколко месеца в игри и наблюдавани, идвали сериозните изпити. Те са били подобни на египетските, но много смекчени и приспособени за гърците. Които не издържали на изпитите, били връщани на родителите им. На кандидатите били давани сложни математически задачи или геометрически такива и били оставяни сами да ги решават. След това ги извеждали пред всички ученици, които имали право да им се подиграват по всевъзможни начини. Който издържал на тези подигравки, се приемал за ученик. В този момент на подигравки Питагор отстрани внимателно наблюдавал поведението и физиономията на младежите. Това е било изпит за изпитване на самообладанието. Които пропадали на изпита често ставали най-опасните врагове на школата, от които именно по- сетне и пострадал. След това първо изпитание, които се приемали за ученици на школата минавали последователно през четири степени или фази, в течение на които постепенно им се разкривали различните страни от учението и се организирал техния вътрешен живот, за да могат да станат добри проводници на мислите и идеите както на Питагор, така и на напредналите същества от духовния свят. Първата степен е наречена подготовка.
към текста >>

В този момент на подигравки Питагор отстрани внимателно наблюдавал поведението и физиономията на младежите.
Те са били подобни на египетските, но много смекчени и приспособени за гърците. Които не издържали на изпитите, били връщани на родителите им. На кандидатите били давани сложни математически задачи или геометрически такива и били оставяни сами да ги решават. След това ги извеждали пред всички ученици, които имали право да им се подиграват по всевъзможни начини. Който издържал на тези подигравки, се приемал за ученик. В този момент на подигравки Питагор отстрани внимателно наблюдавал поведението и физиономията на младежите. Това е било изпит за изпитване на самообладанието. Които пропадали на изпита често ставали най-опасните врагове на школата, от които именно по- сетне и пострадал. След това първо изпитание, които се приемали за ученици на школата минавали последователно през четири степени или фази, в течение на които постепенно им се разкривали различните страни от учението и се организирал техния вътрешен живот, за да могат да станат добри проводници на мислите и идеите както на Питагор, така и на напредналите същества от духовния свят. Първата степен е наречена подготовка. Втората степен е наречена пречистване, третата степен е наречена усъвършенстване и четвъртата е наречена проявяване на вселената или съмосъзерцание - пряко виждане на Бога или Богоявление.
към текста >>

2. Степени в Пътя на окултното обучение - Влад Пашов (1902- 1974)

Втората година ще започне да пее, но трябва да бъде готов да носи присмехите и подигравките на всички.
Третата година ще изучава закона на Вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Един ден той ще види, че в големите мъчнотии и противоречия се крие нещо добро. Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тези три закона: на мълчанието, на търпението и на Вярата. Ако някой изучава пеенето например, първата година ще слуша и ще мълчи и по малко ще пее. Втората година ще започне да пее, но трябва да бъде готов да носи присмехите и подигравките на всички. Така той ще прилага търпението. На третата година ще почне да вярва, че певец ще излезе от него. Следователно, когато сте дошли на Земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после трябва да имате Вяра, за да се справяте лесно с противоречията на Живота. Сега повтарям: първата година ще изучавате мълчанието, втората – търпението, третата – Вярата, четвъртата – Надеждата, т. е. да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате; петата година ще учите и прилагате Любовта.
към текста >>

3. Окултната Школа - Влад Пашов (1902- 1974)

В старите окултни школи ученикът се е поставял на подигравките и закачките на своите съученици и трябвало да ги издържи.
• 187 • Окултната Школа. Окултната Школа дава условие на ученика да учи, да придобива знания. В старите окултни школи ученикът се е поставял на подигравките и закачките на своите съученици и трябвало да ги издържи. Един го удари, друг скубе косата му, трети му каже обидни думи или го заплюе. Какво значи да те заплюе човек? – За съзнателния ученик това е все едно да паднат върху него няколко дъждовни капки. Той знае, че минава през известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията са условия за дисциплиниране на човека.
към текста >>

4. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал е в Школата.
За да развие търпение в човека, Природата го възпитава по негативен начин. Питагор като ученик на окултната школа е опитал и разбрал този метод, с който Природата си служи, и за да стане Учител, той е минал през голяма дисциплина, на която е издържал. По негово време условията за приемане на ученици в окултните школи са били много тежки. Питагор е бил единственият грък, когото египтяните приели в своята Школа. В последствие, като станал Учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга дисциплина. Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал е в Школата. Ако не е могъл да издържи на тези условия, той напущал Школата или оставал като служител или оглавен. Днес всички хора по естествен път са в Школата на Питагор. Докато постигне своя идеал, всеки човек ще бъде поставен на изпитания и на подигравки - да се види доколко ще издържи. И вие като ученици на окултната школа опитвате методите на Питагор върху гърба си. Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот, други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали в този път, че трябва да си поживеете.
към текста >>

Докато постигне своя идеал, всеки човек ще бъде поставен на изпитания и на подигравки - да се види доколко ще издържи.
Питагор е бил единственият грък, когото египтяните приели в своята Школа. В последствие, като станал Учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга дисциплина. Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал е в Школата. Ако не е могъл да издържи на тези условия, той напущал Школата или оставал като служител или оглавен. Днес всички хора по естествен път са в Школата на Питагор. Докато постигне своя идеал, всеки човек ще бъде поставен на изпитания и на подигравки - да се види доколко ще издържи. И вие като ученици на окултната школа опитвате методите на Питагор върху гърба си. Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот, други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали в този път, че трябва да си поживеете. Ако хората мислят, че божественото учение е само за старите, то са на крив път. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка напред в техния живот. Разликата е само в степента на развитието.
към текста >>

5. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

вече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Виж-
Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военни- те и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още по- вече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Виж- те г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учите- ля и казва: „Учителю, не мога да разбера няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изглежда и
към текста >>

6. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

Сестрата чува смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка!
В школата на Учителя се учим на търпение, възпитаваме нашите лични чувства. Една сестра чисти тревите от цветната леха. Тя се навежда и изправя, търпеливо върши работата си. Наблизо се разхождат хора. Някои от тях са любопитни, но има и невъзпитани. Сестрата чува смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка! " - казва някой. „Господи, дай им светлина! " - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича.
към текста >>

7. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и подигравки.
Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителя казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите на Учителя се сбъдват точно. Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутрин излиза да посреща изгрева на Слънцето. Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и подигравки. Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителя отговори: „Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева.
към текста >>

8. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Той мълчи и стоически търпи техните подигравки.
Кръстниковистът носи книгата, но не смее веднага да я даде на Учителя. След като свършва разговора с богатия, Учителя се обръща към него и го пита: „А ти защо си дошъл? " Посяга, взема книгата от ръката му, отваря точно там, дето кръстниковистът предварително си е помислил, и прочита написаното. Така той разбира кой е истинският Учител. В предприятие работи наш брат, а колегите му го подиграват, че не яде месо и посещава беседите на Учителя. Той мълчи и стоически търпи техните подигравки. Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото.
към текста >>

Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора.
След като свършва разговора с богатия, Учителя се обръща към него и го пита: „А ти защо си дошъл? " Посяга, взема книгата от ръката му, отваря точно там, дето кръстниковистът предварително си е помислил, и прочита написаното. Така той разбира кой е истинският Учител. В предприятие работи наш брат, а колегите му го подиграват, че не яде месо и посещава беседите на Учителя. Той мълчи и стоически търпи техните подигравки. Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото. Питам я в колко часа й е станало добре и се е почувствала здрава и разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя.
към текста >>

9. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с благородната задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота.
че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси. Коя е истинската причина за това? — Разбира се, предубеждението, предварителното вярване, че това не може да бъде, защото е в пълно противоречие с господствуващия днес материалистически мироглед и разрушава неговите основни позиции. Но консервативността на хората (и на много от учените), факта, че те мъчно възприемат една нова истина, мъчно се разделят със своите стари и обични заблуждения,- не спира искрените, непредубедени търсители на истината, пионерите на новото, които са двигатели на истинския прогрес на науката. Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с благородната задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота. Какво съпротивление оказват носителите на старите схващания и заблуждения, носителите на общопризнатите научни догми, срещу новите истини, може да знае само оня, които е проследил борбата между все още слабата светлина на тия истини и царуващия мрак на материалистичния мироглед. Обаче, каквито и противодействуващи усилия да се правят, колкото и твърдо да се затварят консерваторите на науката, в черупката на своите заблуждения, истината ще победи. Нейният ход е неизменен и непрестанен. Стъпка по стъпка, тя върви напред и. по-рано или по-късно, ще се наложи в живота.
към текста >>

10. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота.
Тя е най-мощният и най съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на павневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят. С даването на паневритмията на другите народи, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с паневритмията. Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба — хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу паневритмията и срещу делото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците, на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед това, което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение. Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги наклонни да отхвърлят. Въпреки това, новото ще си пробие път. Макар и след много трудности, макар и не веднага, то ще извоюва своето место в света, за благото на цялото човечество.
към текста >>

11. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Следват и екзекуциите след съдебни процеси-подигравки на водещи фигури на братството.
21-23 ноември 1943 - Излет на хижа „Алеко“ с група ученици. 24 ноември 1943 - Учителят изнася беседата „Ново разбиране“ пред Общия окултен клас. Ноември-декември 1943 - Ежедневни екскурзии на Витоша до поляните над с. Симеоново. През 1937 година Изгревът достига върха на зрялостта си. Следват седем години на пълна духовна хармония и съзряване, докато Втората световна война не срива София и не довежда до комунистическите разстрели без съд през септември 1944 година. Следват и екзекуциите след съдебни процеси-подигравки на водещи фигури на братството. Дъновизмът щеше да продължи да съществува, да се приспособява и видоизменя, щеше да намери последователи в целия свят. Паневритмията на Седемте езера щеше да се превърне в грандиозен финален кадър на фентъзи филм с участието на хиляди танцуващи в бяло изпълнители от петте континента на планетата. Но това нямаше да е „Изгрева.“ А нашият разказ е за Изгрева. Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие. Повечето братя и сестри, или „дъновистите“, както ги наричаха хората извън братството, живееха смесено с населението на големите български градове.
към текста >>

12. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

* Сигурно всеки даден в протестантско училище млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми?
Нямало какво да прави и без това и от сутрин до вечер киснел в печатницата. Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния занаят, който му дал възможност да завърши медицина в Америка. Така станало. Чакалов чак есента на 1886 постъпил в пети клас и през 1887 г. поел за Америка. * Сигурно всеки даден в протестантско училище млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми? Защо ме даде в „чуждо училище“, както се казваше по онова време? Зная го по себе си и съучениците си. Питали са се и Петър Дънов, и Георги Чакалов. И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“.
към текста >>

0.22103309631348