Търсене в текстове за 'Подигравки'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има.
В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва. Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията. Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща.
към текста >>

2. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В тая поема на един извънредно художествен, образен език се описва една жена из народа, някоя си Лидия; описва се мизерията, в която живее, подигравките, на които е изложена, неправдите, които се вършат спрямо нея.
„Ясновидството и фотографията на мислите", от японския професор М. Т. Фукураи, професор в университета в Кохнасан (Япония). Тая книга е издадена на английски език в Лондон. В нея той се изказва в полза на ясновидството и фотографията на мислите. 20. „Lydia", поема от Елиезер Фурние, редактор на „Terre nouvelle" в Chenay (Франция). В тая поема на един извънредно художествен, образен език се описва една жена из народа, някоя си Лидия; описва се мизерията, в която живее, подигравките, на които е изложена, неправдите, които се вършат спрямо нея. Лидия е символ; тя символизира страдащото човечество в днешната епоха. Книгата е снабдена с предговор от Виктор Маргерит. 21. „Oomoto", год. 7, 1931 година, издание на обществото „Оомото" в Япония. Излиза в Камеока (Япония). 22.
към текста >>

3. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От тука са присмехите, подигравките и преследванията дори.
Отговора е ясен: защото безчисленото множество красноречиво говорещи факти из тази още неизследвана от съвременните учени област, разрушават издъно тяхното материалистическо схващане на живота. Те разрушават техните скъпи за сърцата им кумири, и затова са неприятни и нежелани. Те разобличават съвършено лъжата, с която тия хора са живели, която се е сраснали с техното съзнание в течение на десетки години, а това им причинява болезнено, нетърпимо усещане. От тука е и този, иначе необясним, страх пред истината. От тука са тия обвинения в суеверие, предразсъдъци, назадничавост, които се отправят към всеки, който се осмели да навлезе в тази анатемосана област. От тука са присмехите, подигравките и преследванията дори. на които са подложени някои от носителите на новото. Естествено е, че една здраво и в течение на дълго време вкоренена лъжа, не ще отстъпи така лесно. Естествено е, че истината ще срещне противодействие и не ще победи отведнъж. Но тя ще победи! Защото заблуждението не може да трае вечно.
към текста >>

4. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужни са човеци, които не се страхуват от подигравки и псувни, да окуражат света, и високо да му възвестят старата истина — мирът гради, раздорът руши.
Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се чувстваме синове на човечеството.“ Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило. Светът не пренебрегва важността на този избор. Може би, без да го изразява, вътрешно той съзнава, че това е избор на живот или смърт. Като не смее още да скъса веднъж за винаги с догмите на хилядолетни предразсъдъци, той същевременно тръпне от ужас, виждайки какво са му причинили и мисли какво още могат да причинят в бъдеще. И все пак липсва му смелост направи решителната стъпка и унищожи омразата и оръжията. Нужни са човеци, които не се страхуват от подигравки и псувни, да окуражат света, и високо да му възвестят старата истина — мирът гради, раздорът руши. Мирът е разбирателство. И понеже ние носим разбирателство в света, затова нашият естествен дълг е, пряко свързани с непосредствената ни задача, да дигнем знамето на Мира над разпарцалените в кръвопролития знамена на разделените народи. Днес светът наподобява давещ се човек. Отчаяно се залавя за всяка илюзия за спасение, хваща пословичния бръснач, въоръжава се до зъби, за да си осигури ... мир! Но оръжията могат само да избиват, не да разоръжават, също както и пепелянката може само да ни умъртви с ухапването си, а не да лекува раната ни.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А след обед изобщо слънчевата енергия има малки целебни, резултати.“ Още в началото това сутринно излизане се посрещна от обществото с голяма критика и подигравки.
Учителя От неколко десетки години Учителят ни препоръчва да излизаме сутрин рано, преди изгрев слънце още, да правим разходки, гимнастически упражнения, дълбоки и ритмични дишания, да се излагаме на слънце след изгрев и пр., като ни казва че: „Сутрин, от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне, има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на нервно мозъчната система; при изгрев слънце — за уякчаване на дихателната система; а от 9 до 12 часа за уякчаване на стомаха т. е. през това време на деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед изобщо слънчевата енергия има малки целебни, резултати.“ Още в началото това сутринно излизане се посрещна от обществото с голяма критика и подигравки. Това лошо обществено мнение обяви тия, които излизат сутрин рано на молитва, да правят гимнастически упражнения на полето, да дишат дълбоко, да се разхождат. да четат, за идолопоклонци. Но винаги всяко ново нещо. което идва в живота и се налага, е срещало острата критика и безпощадна присъда на консервативното общество. Днес хората напълно са се откъснали от природата и вършат точно противното на онова, което нейните закони ни посочват.
към текста >>

6. -

Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството.
Тъкмо затова то е и най-опасно. То е — невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна на тях действителност, нещо повече, на неизвестните им закони и истини, на една друга, непозната им действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото им върху живота въобще? За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери. Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон с открил фонографа, академия на науките, която трябваше да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама (говорене чрез стомаха) и т. м. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка, е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите, и бива отхвърлено като такова.
към текста >>

7. -

Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на младите момичета, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби.
Но тъй като той се загубваше веднага, щом го докоснеше погледа на жив човек, тя не можеше да си обясни тайнствените му намерения. Въпреки казванията на баронесата, г-ца Шпак виждаше ясно. че цялата младеж в Хедеби е убедена, че призракът не е друг, а генерала. — Отегчава се в гроба си, — казваха младите госпожици, — и е любопитен какво правим ние в Хедеби. Не можем, разбира се, да му забраним това малко развлечение. Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на младите момичета, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби. Но в такъв случай, не можеше да се съмнява никой, той би наистина липсвал на всички останали от семейството. Вечер, непример. Захващаха ръчни работи и ги продължаваха в дълги часове, предяха или поръбваха. Понякога се случваше четивото да се свърши, а предметите за разговор също да са изчерпят. Тогава някоя от госпожиците изкрещяваше внезапно.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо.
Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п. полк, при работене пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали. При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир. Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване. Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“.
зоологът Йохан Мюлер и др. Последният нарича пасите най-печална заблуда. Райхенбах бил съвсем съкрушен от неразбирането на своите съвременници. Той, който посветил голяма част от живота си за изучаване неизвестните страни на природата, бил нападнат и подигран. В своите съчинения той с най-голяма благодарност си спомня за Берцелиус, прочут шведски химик и негов приятел, който е бил от малцината съвременни нему учени, които вярно оценили Райхенбаховите опити, които го разбрали. Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“. Райхенбах беше забравен и само новите успехи в областта на хипнотизма и магнетизма накараха хората да си спомнят за Райхенбаха. Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит говорят за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област. Фактът, който говори, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания. Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг. В България покойният професор в Соф.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат.
Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат. Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само уважението ни към умовете. които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина. Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература. Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал?
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И всичко това не може да се отмахне само с подигравки.
Един от това общество дойде при мене да ми го съобщи. Аз не питам пациентите си да ми обадят името и званието си, а ги питам само за болестта им. Все ми е едно и когато бъде той и най-последният просяк, аз го лекувам толкова на драго сърце, както и заможния човек. Па дори с по-голямо присърце лекувам сиромаси хора, защото между тях намирам повече взаимна любов, отколкото между богатите. Струва ми се, обаче, примери няма нужда от повече от тия, които ви наведох за успехите в моето лекуване. И всичко това не може да се отмахне само с подигравки. Това са факти, за постигането на които аз трябваше дълго време да работя за облагородяване на душата си. Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни. По ръцете ми не може да се забележи нищо особено, ала болните приемат чрез тях сила, която благотворно въздейства върху болката на поразеното място. Обаче, тази велика дарба, която съм получил, може всеки да постигне. Желая ви, щото Бог да просвети вашите души, за да вървете твърдо, че съществува Бог, великата правда и съвършенство.
към текста >>

0.42752504348755